Search the Community

ЛИЧНА МИТОЛОГИЯ Едва наскоро ме увлече въпросът за митовете, които са в мен. Не като някакви архетипове, а като критично преценени и одобрени образи, влияещи върху изборите и оценките ми. Мит и мистично Наистина, в детството си съм бил предпазван от наивни митове и не приемам божествата присърце. Именно присърце, защото съм се запознал с тях и съм ги приел като съществуващи за някого в съзнанието. Намирам божественото за някак си мистично и не винаги свързано с конкретен мит, поради което не това ме занимава. От поведението на близки зная, че са искрени християни, без да познават митологията на Библията, просто приемайки една по- горна и невидима сила за съществуваща. Мит и страх Дистанцирам или по- скоро диференцирам и страховете от митовете. Страхът от високо, от стихии, от големи неща или бързи движения, от силни звуци са ни вродени, те могат също да пребивават без митове. Стихиите, пък и нещата изобщо стават мит когато са свързани с някаква история, разказ. Когато са персонализирани с някое божество дори може да се комуникира с тях, като се спазват все пак нормите за общуване с много висшестоящ. Това вече са митове. Е, опазен бях от митове и страшилища в стихиите, от разкази за изумяващи чудеса и превъплъщения. Единствената за мен персонификация на злото, страшният човек с когото се въдворява дисциплината в детския ум бе някой си луд, когото не познавах и не съм виждал, със случайно име. В някои култури се е наложил Сатана, а в моя детски ум някой си Керто. В ония времена имало и такова име, но то види се не е достигнало популярността на колегата му. По късно рационализирах и образа на Торбалан. Осмислих го за себе си като лошият човек, който идва с торба да събере непрогледналите котета и палета и да ги разтреби. Предполагам в детските очи това е било непредотвратимата съдба, която изведнъж отнема толкова нежните и невинни създания, която кара да се лутат и вият кучките и котките с провиснали цицки. Ами ако този същият събирач на невръстни хване и дете? А? В педагогическите си усилия родителите ми не викаха Торбалан за помощник. Естествено нямах и личен Спасител. Не можах да повярвам в Символа на вярата, което не е толкова осъдително. Не можах да приема твореца, който решава да издави сътворените дишащи и прогледнали същества както прави Торбалан. Още много негови дела не харесах, така че ги оставих със сина му на богоизбрания народ. Обяснението по аналогия с образи предхожда рационалното. В приказките, които слушах и четях, наистина имаше змейове, но те бяха до един победими. Позитивно време! Един змей на Марк Твен дори надвиваха с пожарогасител. Най- близо съм бил до митологичното, когато кръговете от челядинки, с по- тучна трева по тях, ми бяха обяснявани от баба като игрища на самодиви, на тях се въртели магическите им хора. Тази култура на митичното въображение, която баба ми предаваше, вече не беше съвременна и я пропуснах като едро сито. Рационалните обяснения бяха достатъчно ясни и категорични.Това се отнасяше главно до природните, но не и социалните явления. Все пак, от безкрая на явленията рационалното обяснение бе отделило вече една част, като я бе лишило от митологичното и ни я представяше кратко, ясно, с математически символи. Много други явления и днес чакат своето обяснение и все още се възползват от красотата на митологичния разказ. Бързам да кажа, че това са етическите норми, социалното, психологическото. Казано с училищен жаргон митовете са в основата на «разказвателните предмети», докато рационалното е подредило вече природните науки. Зодиакалните знаци Първият мит, който, мисля си, успях да преборя бе за тайнствената сила на зодиакалния знак. (Е, може би не съм го преборил съвсем). Леките издания се надпреварваха да ме убеждават какъв съм и какъв не съм. В моменти на смазано самочувствие, на обърканост, аз им се доверявах, защото представяха моя зодиакален знак цялостен, с много положителни черти. Когато се намирах в ситуация на сигурност и увереност, обаче, виждах цялата несъстоятелност на вкарването на човек в тясната раковина на зодията. За да надвия тези внушения избирах да се вслушам в съветите на случайна зодия. По- късно установих простата типизация в тези писания и след като анализирах настроенията и желанията си четях тези зодии, които ми подхождаха на момента. Както вече всички са се убедили, това бяха общочовешки черти, които няма как да не съответстват на индивидуалния характер. Митът за зодиакалният знак се разсипа в много черти, които са ми присъщи, а същевременно са подчинени на различни знаци. Когато всичко ме обяснява, нямам нужда от единствено обяснение. Източният хороскоп изоставих по друга причина. Някак си възмутително ми беше да съм маймуна, кон, петел или свиня, тъй като се гордеех, че съм човек. Може би в своята наивна классификация на човешкото поведение нашият предтеча е наблюдавал тези маймуни, коне, петли и свине, оценявал е техните добри и лоши черти, съставял си е мнение за поведението им. Впоследствие е описвал другите използвайки това познание или пък е избирал за себе си един предпочитан комплекс от характеристики, като е приемал за свой тотемът на маймуната, коня, петела или свинята. Обричал се е на този положителен образ за цял живот. Аз избрах за себе си да бъда човек. Доколкото мога да бъда хитър като маймуна, достоен като кон, дързък като петел и попиващ всичко като свиня. Нито е лесно, нито е много успешно. Не всеки е като Брус Ли, който според противника си е ту змия, ту петел, ту разярен тигър. Обаче пътят е този, конкретната съвкупност от черти определя по- точно човека, отколкото принадлежността му към един клас, принадлежащ на краен брой сглобени вече образи, изградени от същите черти. Библейските и Християнски митове Митовете от Библията преживях с интереса на читател, попаднал на добър разказвач. Да не ги приема дълбоко ми помогна случая- не бях впримчен от църква или някой амбициозен мисионер. Особен ме отблъсна натрапеното чувство за вина. Не се чувствах виновен за това, че баба Ева с другаря си напуснали рая, нито за това, че Отецът е дал Сина си на разпятие. Към Първородния грях се отнасям не по- критично отколкото към навлизането си в полова зрялост и първите мокри сънища. Смятам ги за част от живота, при това не най- греховната. Не се почувствах по- длъжен и от това, да се държа вежливо с един бог, който в гнева си към хората предпочита да удари невинния си син, вместо тях. Помогна ми и една друга приказка- етнографско изследване за племена, разделени на кланове. Ако настъпи напрегната обстановка между мъже от двата клана, прието е мъжете да хвърлят копие към сестрите си, т.е. в същия клан. Това се обяснява с риска от межкукланова война за мъст, която би погубила племето. Не са един и два случаите в които бащи, притискани от висшестоящи, да реализират премълчаната агресия в къщи. Трябва ли детето на такъв баща да се чувства виновно? А защо да се чувствам тогава виновен, щом Йехова е решил да убие с чужди ръце Сина си, за да избегне по- големи беди, да бъде низвергнат примерно? Другите религии не постигнаха повече в ума ми. Възходът на проповядване на източните религии ме запозна повърхностно с Буда Гаутама, а съседството с Мохамед. Опитах се да си представя и обобщен трилик Бог, съчетаващ трите религии, но не стигнах до никъде. Оставих и Тримата в миналото- при техните поклонници. Българските митове Можеше този абзац да остане празен. Не чувствам близки всеобясняващи митове, даващи ни пример и тълкуващи поведението на нас, българите. Историческите личности определено ми допадат. Има за тях разказ и поука. Противопоставяли са се на силни и коварни империи, и ни дават смелост да надживеем бедствията. Обаче тези митологеми някак си изпитват силно противопоставяне днес. Биват вулгаризирани и подлагани на оспорване. Царете по принцип загубиха притегателна сила като модел на поведение. Колко близък може да ми бъде този, който властва над живота и смъртта на хората? Който си мери силата с мощната армия на съседа? Борис Кръстител бил избил семействата на противниците на покръстването. Хубав пример на християнска беззлобност, няма що! Иван Асен бил опрял България на три морета. Ами добре. Аз не мога да се поуча от него, от мен не зависи съдбата на страната, та ако оженя сполучливо дъщеря си да увелича размерите й. Мога да се поуча да увелича собствените си имоти чрез добра женитба на децата, но де ти в 21 в. такива послушни и следващи моя интерес деца. Общо казано, „С малко един самодържец може да бъде пример за един труженик”. Никой шеф не обича независимостта на зависимите, силата им, неподчинението на подчинените- Симеон Велики не е пример за Симеон Неизвестни. Светците, по разбираеми причини не бяха от моята митологична среда. Не вярвах в Божиите чудеса, не одобрявах пустинничеството и като великият шоп предпочитах да съм под манастирската лоза с добрия игумен отец Сисой (не бих искал да оскърбя монашеството, свещеничеството и отшелничеството. Просто са встрани от интересите ми). Партизаните и героите на социалистическия труд, които бяха в пропагандираната митология на социализма приемах някак дистанцирано. Да, знаех, че са добри хора, някои много читави, но това не бяха моите герои. Те бяха представени като по- изключителни от моята скромна личност. Между мен и тях беше сукнената покривка на президиума. Не станаха мои и целулоидно- дигиталните идоли на секс- насилие- поп&рок-а. Те се държаха ексцентрично, търсеха отличието, разграничаването, авангарда… не бяха от моя свят. Останах сам. Митовете и кумирите рухнаха. Да преподредя своите митове Искам сега, сам да избера своите митове. Метафорично казано, пред мен е глината, от която аз, човекът, ще меся богове. Още не съм решил какви. Дали познати, реплики на срутените или нови? Дали мои или неусетна проекция на обществен натиск? Не зная.