Search the Community
Showing results for tags 'крепост'.
Found 2 results
-
Кои са центровете на локална власт във Второто българско царство? Пък и не само в земите, зависими в един или друг момент от царя в Търново, а изобщо в Мизия, Тракия и Македония. Нека уточня преди да продължа - имам предвид присъствието на властта в ежедневието на колибите, махалите, селата и градчетата, отдалечени от големи центрове като Константинопол, Солун, Търново, София или Охрид. Задавам си този въпрос, защото се съмнявам в съществуването на балканска култура на замъка - поне такава, каквато в този период (ХІІ-ХV в.) съществува в Западна и Централна Европа. Не отричам, естествено, че и на Балканите има отделни крепости-резиденции, както и локални градски центрове с известни административни функции: няма дори нужда да се дават много примери като средешкия кефалия от грамотите на Йоан Шишман, големите владетели на Видин, Ловеч и Карвуна или като крепостите Цепина и Просек. Но дали по нашите земи има такава гъстота и такова значение на замъците и на градските резиденции като в други европейски региони? Засега имам своите резерви по темата. Струва ми се, че по-скоро чести са случаите, в които големите аристократи на Второто българско царство резидират във вторично укрепени за целта действащи манастири. Севастократори и деспоти говорят за "царски и деспотски" манастири - което е типично за Балканите. След османското нашествие определено има случаи на влиятелни християни, живеещи в манастири (тази практика продължава дори в началото на ХХ в.). Дали това не е остатък от по-стара практика? Разбира се, съвсем отделен е фактът, че в много случаи големите манастири на свой ред са едри земевладелци под закрилата на един или друг светски господар. Любопитно ми е да се почепка тази тема. Естествено, може да се заблуждавам и гъстотата на замъците да е по-малка просто поради средно по-големия размер на едрото земевладение, поради остатък от по-стара централизираност на балканските монархии в сравнение със западните или пък поради османските разрушения.
-
Клуб „Военна история” представя: Османско-венецианската война (1714-1718), отбраната на Корфу и граф Шуленбург Вторник, 26 март, 18:00 ч. Ректорат на СУ, Южно крило, 83 аудитория. 1716 г. Колко изискано звучи! Дори самата цифра носи барокови усещания. И точно в тази идилична 1716 някакви варвари обсаждат Корфу, смущавайки спокойствието на Сияйната република. Дамите и музиката ще трябва да почакат, защото недотам победоносният, но пък разбиращ от изкуство граф фон дер Шуленбург се е заел с енергичната отбрана на прелестния остров. Венеция отстъпва почти до прага си, за да покаже точно там, че все още има зъби. Тимпаните и фанфарите призовават към война, цяла Гърция пламва, морето се обагря в кръв, а Италия затаява дъх пред сблъсъка на адриатическия Давид с османския Голиат. Не е сигурно кой печели войната, но поне славата, тази капризна богиня, този път е на страната на венецианците и техния маршал. Лектор: Манол Глишев, Музика: Антонио Вивалди (Special Guest Stars: истанбулският мехтерски оркестър) http://www.facebook.com/events/156297861199799/
- 22 мнения
-
- 2
-
- Корфу
- Османска империя
- (и 7 повече)