Search the Community

Става дума за българо-турското освободително движение в източната част на Западна Тракия , възникнало след анексията и от Гърция през 1920 година Ето един интересен документ, на който попаднах: http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=maked&Number=1941215148&page=4&view=collapsed&sb=1&part=all&vc=1 "Третия документ приложен към мемоара на софийската германска легация разкрива нещо много малко известно, а именно че по това време (1923 година!) е съществувала една “Българо-Турска Вътрешна Тракийска Революционна Организация” целеща самостоятелна Тракия. Нейни представители, събрани на извънреден конгрес,рано през 1923, изготвят и предават на представители на разни международни организации и на великите сили, една резолюция (написана на френски,официалния език на дипломацията тогава),която ще предам( Цанков, племенник на Ал.Цанков) тук в резюме. Резолюция на конгреса на българските и турски революционери в Тракия Централния Комитет на Българо-Турската Вътрешна Тракийска Революционна Организация, всички (нейни) ръководители-революционери (войводи) и представители на българското и турско население на тази област, събрани на извънреден конгрес за да разгледат настоящето положението в Тракия, която е жертва на терор, грабителства, убийства, депортации и изобщо изтребление на българското и турско население извършвано от гръцките власти, установиха: 1) че още от първия ден на окупацията гръцките власти са отнели на местното българско и турско население всички негови политически, религиозни, национални и човешки права; 2) че всичко това е вършено по план изготвен в Атина и тайни инструкции от г-н Венизелос, предадени още през май 1920 година на местния военен управител, и по-късно потвърдени от неговия заместник Константин Гунарис; 3) че за да сплашат населението и, според собствените им думи, да им покажат “че за българи и турци живот в Тракия вече няма” , гръцките власти в лицето на.(следват имената и титлите на 8 гръцки цивилни и военни длъжностни лица) показно организирали публично изтезания и убийства на няколко десетки български и турски цивилни, вкл. старци, жени и деца, в местността “Почпока” близо до град Гюмюрджина. 4) Тази точка (която се разпростира върху близо две страници) съдържа подробни описания на всевъзможни злодейства извършени било от редовни гръцки военни части, било от нелегални гръцки, арменски(?) и куцо-влашки чети в окръзите Дедеагач, Ксанти и Драма. Споменават се имената на над 30 български (и няколко турски) села, и поименно голям брой жертви – българи и турци. Става дума също за арестувания на заможни граждани за да се получат откупи, и за това че от всички са насилствено събирани данъци за 3 до 5 години напред, преди да бъдат прогонени или да забягнат, изоставяйки всичко по домовете и стопанствата си. 5)че само през последните 3 месеца (началото на 1923) числото на убитите надхвърля 15 000 български и турски жени, деца и старци; над 30 000 са били изтласкани зад граница; числото на депортираните е още по-голямо. 6) въпреки че българите и турците, които съставляват абсолютното мнозинство в Тракия, своевременно предупредиха представителите на Великите сили на Парижките преговори, както и в Сан-Ремо, Женева и Лозана, чрез съответни петиции и мемоари, че единственото възможно справедливо разрешение за тази област е тя да бъде превърната в независима Държава . (въпреки всички това) беше извършена голяма несправедливост и безчовечност против волята и свещените права на населението, като се позволи на една кървава власт каквато е гръцкия окупационен режим, да се установи в нашата страна. 7) че ако този гръцки режим стане постоянен българското и турско население ще бъдат изтребени и страната превърната в пустиня; 8) че тъй като всички законни средства са изчерпани без да е имало какъвто и да е резултат срещу гръцкия бес, жестокости и унищожение; 9) българското и турско население в Тракия. ще се види принудено да прибегне към единственото средство което му остава – революционната борба. Предвид на гореизложеното Конгресът реши Първо – с настоящето да отправи още един, последен протест към делегатите на Великите сили, Конференцията в Лозана, Обществото на Народите в Женева, Върховния Съюзнически Съвет в Париж и правителствата на Великите сили и на Американските Съединени Щати, да бъдат незабавно прекратени (кървавите издевателства) на гръцките окупатори в Тракия. Второ – да поиска Тракия, в своите естествени граници до река Струма, да бъде определена за автономна и независима Държава Трето – да поиска извършването на незаинтересована международна анкета която да установи (размера на човешките и материални жертви и щети и отговорността за тях) пред населението на една област все още считана под съвместния суверенитет на три велики сили. Четвърто – да предупреди цивилизована Европа и великите сили че те носят моралната отговорност за случилото се досега и също ще бъдат отговорни за крайните действия които революционната организация ще се види принудена да предприеме предвид безизходното и безнадеждно положение на хората в Тракия. Ние не сме професионални революционери. Но няма да снемем оръжието докато за нас и нашите съотечественици не стане отново възможно да живеем човешки на тази Тракийска земя, нашата родина! Документа е отпечатан на бланка на Организацията, има ръкописна дата 10.V.1923 и два (нечетливи) печата. Подписан е от 3 български и 3 турски имена, от които се четат “Поп Никола” и “Реджеб” от “Централния Революционен Комитет” и името “Кемал” като “представител на населението”.