Search the Community

1. Берта Моризо Берта Моризо е родена в Bourges, Франция, в богато буржоазно семейство. Баща й е бил префект на департамента в Шер. Майка й била племенница на Жан-Оноре Фрагонар, един от най-плодотворните художници от ерата на Рококо. Берта имала две по-големи сестри и по-малък брат. Семейството се преместило в Париж през 1852 г., когато Моризо била дете. По онова време е било обичайно за дъщерите на буржоазните семейства да получават художествено образование, така че тя и нейните сестри били обучавани частно. През 1857 г. един от учителите й запознал Берта и сестра й Едма с галерията в Лувъра, където двете можели да изучават изкуството на старите майстори чрез копиране на картини. Музеят обаче им послужил и за друга ключова цел, тъй като им дал възможност да се запознаят с талантливи млади артисти, като Мане и Моне. По-късно Жозеф Жиард, първият учител на Берта, станал директор на École des Beaux Arts и я представил на Камий Коро, френски художник, който силно повлиял нейните ранни пейзажи. Като студенти по изкуство, Берта и Едма работели в тясно сътрудничество до 1869 г., когато Едма се омъжила за военноморски офицер, преместила се в Шербург и имала по-малко време да рисува. Писмата между сестрите показват любов между тях. Едма напълно подкрепяла работата на Берта като художник и техните семейства винаги са били близки. Моризо се регистрирала като лицензиран копист на картини в Лувъра, където се сприятелила с други художници, включително Камий Коро. До 1863 тя учила живопис при Achille Oudinot, друг художник от групата на Барбизонците. През зимата на 1863-64 е учила скулптура при Aimé Millet. Тя никога не е била доволна от работата си и е унищожила почти всички свои работи, направени от нея преди 1869 г. Живописвайки на открито, тя е играла със светлината и сенките, с използването на акварели, които са лесни и бързи за нанасяне. По това време Берта започнала да се интересува от пастел. През този период тя като цяло е практикува акварели. Изборът й на цветове е бил доста сдържан; обаче деликатното повторение на нюансите прави един балансиран ефект. Благодарение на специфичните характеристики на акварелите като среда, Моризо успява да създаде прозрачна атмосфера и почти ефирен допир, които допринасят за свежестта на нейните картини. Моризо нанасяла цветовете много бързо, но също така се подготвяла много старателно предварително. Първо, тя правела безброй изследвания на своя предмет. Нейните теми многократно били извличани от нейния живот, затова тя ги познавала добре. Та правела много предварително скициране като подготовка, така че в окончателния вариант творбите й изглеждат сякаш са направени „ с един единствен удар на четката“. Освен това, когато ставало неудобно да се рисува на открито, висококачествените акварели, направени на подготвителните етапи, й позволявали да продължи да рисува по-късно в ателие. От 1885 г. рисуването започнало да доминира в творбите на Моризо. Тя активно експериментирала с въглен и цветни моливи. Това, което изглежда парадоксално е, че възраждащият й се интерес към рисуването е бил мотивиран от нейните приятели-импресионисти, които са известни с разливане на формите, а не с контур. Моризо започнала да използва техниката на квадрат и точка в средата на листа, за да фиксира точно композицията си върху платното. Използвайки този нов метод, тя била в състояние да създаде съвсем нови типове композиции, в които се появило по-сложно взаимодействие между фигурите в картините. Тя подчертавала композицията и формите, докато нейните импресионистични четки оставали за финалната фаза. Оригиналният й синтез на импресионистко докосване с широки удари на четката и светлинни отражения и графичен подход с ясни линии прави отличителни нейните творби. Картините на Моризо се коментират като пълни с "женски чар", който се отличава с елегантност и лекота. Нейните мазки са толкова леки като докосването на криле от пеперуда. Около 1880 г. тя започва да рисува върху негрундирани платна - техника, с която Мане и Ева Гонзалес също са експериментирали по това време, а нейната четка става по-свободна. Произведенията на Моризо са почти винаги малки по мащаб, а стилът и техниките, които прилага тя, са много вдъхновени от нейните приятели-импресионисти. Вдъхновена от Мане, тя запазва използването на цвят до минимум при конструирането на мотив. В отговор на експериментите, проведени от Едуар Мане и Едгар Дега, Моризо използвала едва оцветени бели петна в платното, за да хармонизира картините. Подобно на Дега, тя работела с три медии едновременно в една картина: акварел, пастел и маслени бои. През втората половина от кариерата си тя се учела от Реноар, като имитирала някои от мотивите му. The Old Track to Auvers, 1863, Oil on canvas, 45.5 x 32.3 cm Landscape, 1867, Watercolor on paper, 14.5 x 22.7 cm The Mother and Sister of the Artist, 1869-70, Oil on canvas Peonies, 1869, Oil on canvas, 40.8 x 33 cm The Pink Dress, 1870, Oil on canvas The Cradle, 1872, Oil on canvas, 56 x 46 cm Balcony, 1872, Oil on canvas, 61 x 50 cm Reading, 1873, Oil on canvas, 45.8 × 71.5 cm Eugène Manet on the Isle of Wight, 1875, Oil on canvas, 38.1 × 46 cm A Woman and Child Seated on the Grass, 1875, Watercolor over graphite, 164 x 221 mm Girl at the Ball, 1875, Oil on canvas Woman with the Fan, 1876, Oil on canvas, 62 × 52 cm Young Girl in a Ball Gown, 1879, Oil on canvas, 71 x 54 cm Julie Manet in a Canopied Cradle, 1879, Watercolor and gouache, 18 x 18 cm The Artist's Daughter, Julie, with her Nanny, 1884, Oil on canvas, 57.2 × 71.1 cm A Woman Seated at a Bench, Watercolor over traces of graphite, 20 x 28 cm Young Woman Raising Her Hair, 1894, Oil on canvas, 65 x 54 cm

http://science-girl-thing.eu/bg Сайт на Европейската комисия за стимулиране на момичета да се занимават с наука. Неотдавна Европейската комисия започна кампания за насърчаване на повече млади жени да изберат науката в бъдещата им кариера. По този случай се организира конкурс "Science: it's your thing!" (Науката - това е за теб). Тук може да видите трите най-добри участници: http://www.gender-su...p/video-contest

Писма разкриват отношението към християнските жени през V век Епистоларното творчество на св. Аврелий Августин се представя за първи път на български език – „Избрани писма до жени” (ИК „ Изток-Запад”) допълва основните възгледи на ранното християнство и подчертава силно изразената грижа за духовната сила и отговорността на жената. В Античността има два фундаментални за дефинирането на човека и неговите социални и културни характеристики периода, твърди изтъкнатият изследовател на латинската литература Джанбиаджо Конте. Първият обхваща периода V-IV век пр. Хр. в Гърция и е свързан с езичеството, а вторият – IV-V век сл. Хр. – с християнската мисъл. Характерно за втория период е прецизното поддържане и старателно съхраняване на кореспонденцията на светите отци на Църквата. Силната потребност от споделяне и усещането за общност и съпричастност, които християнството създава в своето първоначално разпространение, намират материално превъплъщение в постоянната размяна на епистоларна комуникация между божите служители. Един от най-известните сред тях по това време е епископ Августин, днес познат като св. Аврелий Августин. Събраните негови епистоларни текстове в „Избрани писма до жени” осветляват и допълват основните християнски възгледи, изложени в неговите по-големи произведения. Те са ценни най-вече заради ярко изразената в тях грижа за жената, нейната духовна сила и отговорността ѝ както към нея самата, така и към семейството и цялата християнска общност. В своите писма Августин отговаря на въпроси, които неговите кореспондентки задават, разисквайки в дълбочина различни теми от християнската доктрина, вълнуващи обществото и днес, но по различен начин. Благодатта и свободният избор, молитвата, виждането на Бог, моралните дилеми, въздържанието от сексуални връзки, отношението към децата, парите и материалното са само част от засяганите в текстовете теми. В писмата си епископът разисква и влиянието на различни, разпространени по това време ереси, в съчетание с вдъхновено и старателно тълкуване на Светото писание. Изданието е автентичен исторически документ, който въвежда моментално в атмосферата на конкретната епоха. Книгата е превод от латински език (дело на Силвия Георгиева) и е част от поредицата „Vita Christiana”. * „Живеем полезно във времето само ако живеем заради спечелването на заслугата да живеем във вечността.” Св. Аврелий Августин