Search the Community
Showing results for tags 'език'.
Found 4 results
-
Под език на дипломацията на ПБЦ имам предвид езика, употребяван от владетелската канцелария в контактите не с Византия (с нея е гръцки) а със западните сили. Да приемем, че с папския Рим през 864-870 г. преговорите и кореспонденцията са водени от владеещи гръцки римски емисари или от владеещи латински гърци (например от Калабрия и Апулия) и всички е минавало през посредничеството на поне един език. Въпросът е обаче на какъв език са водени преговорите с Людовик Немски преди и след покръстването на България и с Арнулф по времето на Расате. Друг интересен въпрос е на какъв език са говорели българските пратеници при Отон I в Кведлинбург през 973 г. Вариантите могат да са няколко: 1. В Германия от зор заман все е имало някой, който да знае старогръцки и той е водел кореспонденцията и преговорите с Борис, Расате и Самуил, чийто пратеници са използвали гръцки. 2. В България от 870 г. нататък е имало хора (монаси), които са владеели латински и са служели като преводачи и прочее в контактите с Рим и Германия. За това косвено подсказва едно твърдение в поучителната част на "Беседа против богомилите" на презвитер Козма, а именно, че православни български монаси са ходели на поклонение в Рим: "Слушаме, че и между нашите [има] добри [монаси], които се мамят по законната женитба и не вършат потребното за спасението на тия, които живеят на тази земя, т. е. в света. Други пък, които странстват и не се подстригват по закона, отиват в Ерусалим, трети пък – в Рим и други градове. И като се наскитат така, завръщат се по своите домове, каейки се за безумния си труд." Това обаче не върши работа при преговорите между Людовик Немски и Борис преди 864 г., защото български монаси в Рим по това време не е имало. 3. При преговорите е употребяван славянски език. Източна Франкия (Германия) е имала многобройни славянски поданици, особено на територията на днешна Австрия, а България също е имала многобройни славянски поданици, особено в югозападните, западните и северозападните си предели. Възможно е именно славяноезични да са били първичните посредници при преговорите, особено при тези отпреди 864 г. Тази трета възможност обаче хвърля лъч светлина към един некоментиран аспект на мотивацията на Борис да приеме славянския като държавен и литургичен език. Този мотив е бил, че в Средна Европа славянският се я явявал лингва-франка, макар и при отсъствието на кодифицирана писмена норма, каквато се появява едва в България под формата на старобългарски език. Темата е един вид разклонение и аспект на тази мега тема. Пускам я като отделна, за да не се размива мега темата.
- 34 мнения
-
- 3
-
- език
- дипломация
- (и 9 повече)
-
Езика си давам, вяра не давам Искра Ценкова "...Колкото и еднакви или различни да са като генезис спрямо останалите българи, гагаузите си остават самобитен, колоритен и странен етнос, за който поради различни политически причини у нас се знае твърде малко. Те са единственият тюркоезичен народ, който изповядва православното християнство. Според едно от най-силно застъпените становища у нас, към което се придържат още Г. С. Раковски и проф. Любомир Милетич, гагаузите са българи, които насилствено се отказват от майчиния си език с цел да запазят вярата си - обратно на българомохамеданите, които приемат исляма, но пазят езика на предците си. Исторически съществуването им е документирано за пръв път в средата на ХVII век. За гагаузкото потекло съществуват твърде много версии, но според учените цялата истина може да излезе наяве едва след като се разсекретят архивите на Турция. Езикът им е близък до турския, но помежду си го наричат "гагаушки" или "тюркче", за да се различава от другия. Като православни християни никога не са носили фереджета и шалвари, а богослужението в църквите им се извършва на църковнославянски.... Според последното преброяване от 2001 г. българските гагаузи наброяват 540 души. Тази цифра не е точна заради българското самосъзнание на повечето от тях. По данни на Националния статистически институт през 1900 г. броят на гагаузите у нас е бил 5051 души, но по неофициални данни през 1970 г. в страната ни са живели около 40 хил. гагаузи. Населяват североизточната част на България най-вече в района на Балчик и Варна, но се срещат и в някои селища на юг от Стара планина. "При първото преброяване след демократичните промени се писах гагаузка. Но кметицата ме привика: Тодорке, ти пък каква гагаузка си, след като майка ти и баща ти са българи? Дай да станеш и ти българка, та да не объркаме статистиката. Така числото на гагаузите у нас намаля с още една бройка", разказва през смях учителката Тодорка Станчева, докато разглеждаме етнографската гагаузка сбирка в местното основно школо. На една от стените са закачени мъжките и женските носии - типичният за Източна България чернодрешки костюм и двупрестилченото женско облекло. Духовната култура на гагаузите също не се отличава от източнобългарските обичаи. Един и същ празничен календар, еднакви празнични ритуали, едно и също хоро. Само дето едно време на сватба българи и гагаузи играели две различни хора. Българите тропали в единия край на площада своето хорµ, а гагаузите играели в другия му край гагаузко хµро. Толкова не си имали вяра, че дори и в църквата по време на проповед заставали от двете страни на олтара. Гагаузка мома на българин не приставала. А сега така са се омешали помежду си, но пак спорят кой от кой е побългарин. ... Ангел Димов е твърде убеден, че гагаузите са първите българи, заселени тъдява още преди покръстването при цар Борис. Те приемат християнската вяра, но не дават езика си, затова и до днес продължават да говорят на тюркски. "Тръгнете по Черноморието на север и го заобиколете, ако знаете гагаузки, ще разберете всички и всички вас ще ви разберат", твърди Димов и като доказателство добавя, че на езиковедите тепърва ще им се отвори много работа, защото им предстои да доказват колко от гагаузките думи имат български корен и обратното. Ама какво всъщност означават тези наши въпроси и това ровене в специфичното гагаузко наследство? Дали не се опитваме да ги изкараме турци, поглежда ни все по-недоверчиво Димов. Толкова емисари бродят напоследък в региона и се опитват да заличат българското в гагаузите, като търсят етнографски, фолклорни и други различия..." http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=78&aid=2274 Това е доста опростенческо и наивно обяснение. Колкото и да е странно в Добруджа, през целия период на османското владичество остава българоезичен християнски анклав - силистренските гребенци. Много показателен пример - и те като гагаузите били плътно обкръжени от мюсюлманско туркоезично население, обаче за разлика от гагаузите не почват да говорят турски. А примерът е още по-показателен, като се има предвид, че гребенците са много по-малобройна група от гагаузите - само няколко села, за разлика от гагаузите, които били няколко десетки хиляди. Демек, ако схемата на възприемане на турския от българи - християни е реална, то именно гребенците би трябвало първи да се турцизират езиково. Разбира се примерът с гребенците може да се допълни с други такива български групи, в района, които живеели в плътно турско обкръжение като хърцоите и т.н. А на места българи и гагаузи са живеели заедно, както е в Провадийско. Тези факти показват, че тезата възприемането на турския език от някакво "славяногласно" не е нищо повече от наивен мит. Във връзка с тезите за възприемане на турския от българите в Добруджа, за което уж спомалагало и равниният характер, само да отбележа, че в Горнотракийската равнина също е толкова равна и толкова гъсто населена с тюркоезични, но тук малкото българи - християни са продължили да си говорят български по простата причина, че никой не им е "искал езика"...
-
Хора, помогнете! Цял живот знам фразата като "ни в клин, ни в ръка". Цепел съм дърва с клинове и чук. Едно дърво можеш да го хванеш или с ръка или със забития в него клин. Но Гугъл твърди, че израза е "ни в клин, ни в ръкав"?? Това е сериозен въпрос. Моля някой да ми обясни този абсурд.
-
Езика си давам, вяра не давам Искра Ценкова "...Колкото и еднакви или различни да са като генезис спрямо останалите българи, гагаузите си остават самобитен, колоритен и странен етнос, за който поради различни политически причини у нас се знае твърде малко. Те са единственият тюркоезичен народ, който изповядва православното християнство. Според едно от най-силно застъпените становища у нас, към което се придържат още Г. С. Раковски и проф. Любомир Милетич, гагаузите са българи, които насилствено се отказват от майчиния си език с цел да запазят вярата си - обратно на българомохамеданите, които приемат исляма, но пазят езика на предците си. Исторически съществуването им е документирано за пръв път в средата на ХVII век. За гагаузкото потекло съществуват твърде много версии, но според учените цялата истина може да излезе наяве едва след като се разсекретят архивите на Турция. Езикът им е близък до турския, но помежду си го наричат "гагаушки" или "тюркче", за да се различава от другия. Като православни християни никога не са носили фереджета и шалвари, а богослужението в църквите им се извършва на църковнославянски.... Според последното преброяване от 2001 г. българските гагаузи наброяват 540 души. Тази цифра не е точна заради българското самосъзнание на повечето от тях. По данни на Националния статистически институт през 1900 г. броят на гагаузите у нас е бил 5051 души, но по неофициални данни през 1970 г. в страната ни са живели около 40 хил. гагаузи. Населяват североизточната част на България най-вече в района на Балчик и Варна, но се срещат и в някои селища на юг от Стара планина. "При първото преброяване след демократичните промени се писах гагаузка. Но кметицата ме привика: Тодорке, ти пък каква гагаузка си, след като майка ти и баща ти са българи? Дай да станеш и ти българка, та да не объркаме статистиката. Така числото на гагаузите у нас намаля с още една бройка", разказва през смях учителката Тодорка Станчева, докато разглеждаме етнографската гагаузка сбирка в местното основно школо. На една от стените са закачени мъжките и женските носии - типичният за Източна България чернодрешки костюм и двупрестилченото женско облекло. Духовната култура на гагаузите също не се отличава от източнобългарските обичаи. Един и същ празничен календар, еднакви празнични ритуали, едно и също хоро. Само дето едно време на сватба българи и гагаузи играели две различни хора. Българите тропали в единия край на площада своето хорµ, а гагаузите играели в другия му край гагаузко хµро. Толкова не си имали вяра, че дори и в църквата по време на проповед заставали от двете страни на олтара. Гагаузка мома на българин не приставала. А сега така са се омешали помежду си, но пак спорят кой от кой е побългарин. ... Ангел Димов е твърде убеден, че гагаузите са първите българи, заселени тъдява още преди покръстването при цар Борис. Те приемат християнската вяра, но не дават езика си, затова и до днес продължават да говорят на тюркски. "Тръгнете по Черноморието на север и го заобиколете, ако знаете гагаузки, ще разберете всички и всички вас ще ви разберат", твърди Димов и като доказателство добавя, че на езиковедите тепърва ще им се отвори много работа, защото им предстои да доказват колко от гагаузките думи имат български корен и обратното. Ама какво всъщност означават тези наши въпроси и това ровене в специфичното гагаузко наследство? Дали не се опитваме да ги изкараме турци, поглежда ни все по-недоверчиво Димов. Толкова емисари бродят напоследък в региона и се опитват да заличат българското в гагаузите, като търсят етнографски, фолклорни и други различия..." http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=78&aid=2274 Това е доста опростенческо и наивно обяснение. Колкото и да е странно в Добруджа, през целия период на османското владичество остава българоезичен християнски анклав - силистренските гребенци. Много показателен пример - и те като гагаузите били плътно обкръжени от мюсюлманско туркоезично население, обаче за разлика от гагаузите не почват да говорят турски. А примерът е още по-показателен, като се има предвид, че гребенците са много по-малобройна група от гагаузите - само няколко села, за разлика от гагаузите, които били няколко десетки хиляди. Демек, ако схемата на възприемане на турския от българи - християни е реална, то именно гребенците би трябвало първи да се турцизират езиково. Разбира се примерът с гребенците може да се допълни с други такива български групи, в района, които живеели в плътно турско обкръжение като хърцоите и т.н. А на места българи и гагаузи са живеели заедно, както е в Провадийско. Тези факти показват, че тезата възприемането на турския език от някакво "славяногласно" не е нищо повече от наивен мит. Във връзка с тезите за възприемане на турския от българите в Добруджа, за което уж спомалагало и равниният характер, само да отбележа, че в Горнотракийската равнина също е толкова равна и толкова гъсто населена с тюркоезични, но тук малкото българи - християни са продължили да си говорят български по простата причина, че никой не им е "искал езика"...