Search the Community

Кой създава кризите 1: Голямата Депресия 3 години ago in Блог Голямата депресия можеше да си остане малка рецесия По време на криза винаги се разгорещяват дебатите какви политики да бъдат приложени за възстановяване на икономическия растеж. Левият и десният лагер се сблъскват традиционно както в сферата на икономиката, така и в сферата на политиката. Но докато устойчиво разрешаване на този спор засега е невъзможно до голяма степен поради неговото хипотетично естество, доста категорична оценка може да се постави върху историческите причини за създаване на икономическите кризи. От дистанцията на времето е възможно да се анализира с висока точност дали причините за определена рецесия в миналото са гравитирали основно около пазарен или държавен провал. Да направим бърз преглед на причините зад най-големите кризи и депресии през XX и XXI век. В първата част ще погледнем две от най-важните кризи през XXI век – паниката от 1907 г. и Голямата депресия. Паниката от 1907 в САЩ Кризата от 1907 г. е предшествана от около двугодишен период на извънредни икономически трудности, създадени от огромното земетресение в Сан Франциско, действия на английската централна банка, проинфлационната политика на финансовия министър Шоу, неадекватната държавна намеса в железопътния бизнес и индустрията, както и повишения апетит на банките за рисково кредитиране след въвеждането на института за ограничена отговорност. Тези събития се развиват на фона на около 40 г. бързо икономическо развитие и удвояване на населението на САЩ, предизвикало общо оптимистично настроение сред гражданите и финансовите пазари, което от своя страна води до разширено кредитиране. През октомври 1907 г., картел от няколко големи частни, но силно регулирани банки прави агресивен ход за елиминиране на конкурентни тръстови кредитори, което хвърля клиентите на вторите в паника и те започват да изтеглят масово парите си. Паниката се разпространява и за около две седмици обхваща няколкостотин малки финансови институции и започва да заплашва стабилността на големите. Най-богатите американски бизнесмени се намесват да спасят банките си чрез личното си богатство, водени от Дж. П. Морган. Шест седмици по-късно колективните действия на водещите банкери и индустриалци възвръщат доверието в системата, но няколко финансови институции са оставени да фалират. Въпреки че паниката от 1907 г. е изключително кратка и по-дълбока криза е избегната основно благодарение на действията на частния бизнес, тя става формалната причина за създаването на американската централна банка (FED), чиято основна задача е да не допуска повече финансови кризи и предизивикани от тях рецесии. Колапсът на Уолстрийт от 1929 и Голямата депресия (1929–1939) Повечето хора смятат, че Голямата депресия е една криза, започнала през 1929 и приключила през 1939, но с икономически трудности продължили и след това. Всъщност през този период има (поне) две кризи, които трябва да се разглеждат поотделно, за да може да се направят правилните изводи. Първата голяма заблуда е, че колапсът на финансовите пазари през 1929 година е плод изцяло на човешкия свръхоптимизъм, превърнал се в прекалено агресивни спекулации. Всъщност той е до голяма степен следствие на дългогодишна проинфлационна политика на вече създадената американска централна банка (FED), която преди това е и финансирала военните разходи на американското правителство за Първата световна война. Лесните пари се изливат в надуващ се балон във финансовия и жилищния американски пазар и водят до всеобщо въвличане на американските граждани в спекулативни сделки и лесни печалби, създали всеизвестните бурни 20-те години, познати ни от книгата “Великият Гетсби”. Същият период съвпада с възхода на австрийската икономическа школа и предстоящата криза бива предсказана с удивителна точност от Лудвиг фон Мизес и Фридрих Хайек, както и американския икономист Бенджамин Андерсън. Последният предупреждава, че политиките на новосъздадения Федерален резерв, вместо да предпазят обществото от криза, ще го вкарат в най-жестоката депресия. Точно това се получава. Балонът на финансовите пазари, предизвикан в съществена степен от системата на Федералния резерв, се пука през октомври 1929 г. Тук следва втората голяма заблуда, а именно, че сривът на финансовите пазари предизвиква последвалата почти десетгодишна криза, позната като Голямата депресия. Това е абсолютно невярно, тъй като твърдящите го икономисти и политици “изпускат” от анализа си няколко ключови месеца от 1929 и 1930 г. Всъщност два месеца след Черния вторник безработицата в САЩ стига до 9%, което е приемливо за нормална рецесия ниво. Към лятото на 1930, 8 месеца след колапса на Уолстрийт, безработицата е намаляла до 6%! След юни 1930 г. обаче сравнително бързо настъпва истинската икономическа катастрофа. Американските политици решават, че е време да се намесят, за да изведат държавата от кризата. Президентът Хувър въвежда закона “Смут-Хоули”, който поставя жестоки ограничения върху външната търговия на САЩ, въпреки предупрежденията на няколкостотин икономисти и университетски преподаватели. Шест месеца по-късно безработицата вече е над 10%. Правителството решава, че трябва да увеличи все повече намесата си и в края на мандата на Хувър вече се оформя черновата на класическата социалистическа програма на Новата сделка, която бива приложена от Рузвелт – командно- административна планова икономика, овластяване на синдикатите, монополизация и картелизация на цели сектори, поемане на огромни държавни дългове и наливането им в държавни проекти. Безумието кулминира през 1933 година, когато администрацията на Рузвелт плаща на фермерите субсидии, за да не засаждат продукция и да избиват животните си с цел повишаване цените на земеделската продукция. С всяка следваща държавна политика и “помощ” кризата се задълбочава и безработицата се увеличава. За капак на всичко, Федералният pезерв, вече направил огромна грешка с проинфлационната политика, довела до надуването на финансовия балон, реагира напълно неадекватно и позволява на паричното предлагане да се свие с над 1/3, ефективно намалявайки значително шансовете за икономическо възстановяване. Всеки човек, който аналитично и непредубедено изследва внимателно историята на Голямата депресия, достига неизбежно до извода и прозрението, че това е най-грандиозният провал на държавна политика през XX век, директно следствие от вредни правителствени политики, превърнали една рецесия в почти десетилетна депресия. Оптимизмът на Уолстрийт и в американското общество, довел до надуването и спукването на балона през 1929, е по-скоро следствие, отколкото първопричина, и ако американското правителство не се беше намесило да извежда държавата от кризата, и ако Федералният резерв бе реагирал по-адекватно (или не беше създаден въобще), Голямата депресия щеше днес да бъде позната като Малката рецесия от 1929. В следващата част ще видим как заблудите и политическата пропаганда последвали Голямата депресия, водят до устойчивото прилагане на вредни държавни политики, които почти 100 години по-късно кулминират в кризисното дежавю от 2008-2009.