Отиди на
Форум "Наука"

Search the Community

Showing results for tags 'генетика'.



More search options

  • Търси по тагове

    Въведете тагове разделени със запетая
  • Търси по автор

Content Type


Форуми

  • За Форум "Наука"
    • За Форум "Наука"
    • Магазинът на Форум "Наука"
  • Наука
    • Науката по света и у нас
    • Бизнесът среща науката
    • сп. "Българска Наука"
    • Онлайн Книги, Библиотеки и други ресурси
  • История
    • Обща история
    • Българска История
    • Археология
    • Атлас
    • Съвременна и обща проблематика
    • Етнография
    • Историческо моделиране
    • Галерия - История
    • Клуб "Военна История"
  • Естествени науки
    • Наука за земята
    • Aрхеогенетика
    • Биология
    • Математика
    • Химия
    • Физика
    • Космически науки
    • Общ - Естествени науки
  • Инженерни науки
    • Цивилни инженерни науки
    • Военно дело
    • Компютърни науки и интернет
    • Общ - Инженерни науки
  • Други социални науки
    • Икономика
    • Философия
    • Психология и Логика
    • Етика и Право
    • Езикознание
    • Педагогика и дидактика
    • Наука и религия
    • Общ - Социални науки
  • Култура и изкуство
    • Литература
    • Култура и Изкуство
    • Фотография
    • Общ - Култура и изкуство
  • Общи
    • Общи
    • Спорт
    • Научи играейки
    • Галерия - Общи
  • Загадъчни феномени
    • Прогностика
    • Паранауки
    • Мистерии и загадки
  • Forum Science International
    • Forum Science International
  • Купувам, продавам, подарявам и заменям книги's Теми
  • Сам в кухнята's Сам в кухнята

Calendars


Found 2 results

  1. 1. Хомогенни генетично ли са българите? -да.Карта на съвременните европейски и западноевразийски народи: Генетичната дистанция между отделните етнически българи е много малка, от порядъка на 10-ти братовчеди и надолу. Всички сме роднини. Народите от източна европа са по-хомогенни от западните. Най-хомогенни в европа са албанците, които са средно 4-ти братовчеди помежду си. 2. Може ли на база геном да установим кой е от български произход? -Да, в повечето случаи. Достатъчно обособени сме генетично от останалите народи. 3. А можем ли да бъдем генетично сбъркани като народ с някой друг? -Да, с румънците. Голяма част от българи и румънци се припокриват генетично до степен да си съвпадат на генетичните карти. Имаме общо минало в смисъл на една общност, въпреки че сега говорим различни езици. 4. До кой народ сме най-близко генетично? -Ами до румънците. След това до гърците и сърбите. След това до хърватите и унгарците. След това до чехите и поляците. 5. Имат ли българите славянска генетична връзка? -да, тя е очевидна. Намираме се в една линия с чехи и хървати, от една страна и гърци от противоположната. Балканската кръв ни е отклонила по посока гърците, иначе сме като чехи и хървати. Ако трябва да бъдем представени като смесица между два съвременни народа, ние сме като 60%хървати +40% гръцка кръв. Хърватите пък са като 80% чехи с 20% гръцка кръв. Генетиците наричат такова подреждале с тривиалното "клин". Ние сме в клин между чехи и гърци, което недвусмислено показва славянския ни произход. 6. Ами румънците? -те да му берат гайлето. У тях славянския компонент е по-висок от този у нас. Същото важи и за унгарците 7. Имаме ли връзка с унгарците? -по-скоро да, те са измежду на-близките ни генетично народи. 8. Близки ли са генетично българи и турци? -не, ни на-малко. генетичната дистанция, видима на картата, е много голяма. Някои от турците обаче са отклонени по посока България, т.е. имат български произход. Но огромната маса турци е в каквазкия клин, между чеченците и йорданците. Генетичната дистанция между българин и турчин е по-голяма, отколкото дистанцията между кои да е двама европейци. 9. Приличаме ли на баските? -Никак. Най-далечни генетично са ни баски и ирландци. 10. Де е българия на генетичната карта? -в центъра на европа. За разлика от географията. На изток от нас са гърци и южноиталианци, на юг от нас са французи, испанци и португалци, на запад от нас са хървати и унгарци, на север са украинци и руснаци. Със всеки от тях имаме по-нещо общо, поради което като геном сме в центъра и всички са ни близки - и западни, и северни, и източни и южни. А къде стоим в света? Ето тука: цяла западна евразия е в синия ъгъл: Ние сме в средата на ъгъла. 11. Кои са на-далечни от останалото човечество? Най-далеч са папуасите/австраликите аборигени. Носят поне 10% гени на хомо еректус, които останалото човечество няма. Следват бушмените и пигмеите, които носят неизвестно количество гени на неизвестен хоминид, може би хомо хабилис или щжноафриканската му версия, хомоналеди, а може и на някой друг. 12. А евразийците? Евразийците носим 3-4% неандерталски гени, които другите нямат. Този процент е по-висок у японци и китайци, отколкото у европейци. 13. Имат ли българите далекоизточни гени? -никакви. Далекоизточните народи са жълтите точки на картата. У нас няма нищо от тях, нула. Прабългарите или не са оставили и един ген у нас, или не са и помирисвали далечния изток и нищо на запад от урал. Никога. За разлика от автора на темата, тоест аз. По игра на случайността нося малка група далекоизточни гени, което обаче ме прави по-обективен от средното на тема европейски генетични работи.:) АРХЕОГЕНЕТИКА. 14. По-малки ли са генетичните дистанции между народите в миналото от сега? -не,по-големи са. Генетичната дистанция между ловци събирачи и неолитни фермери на балканите, които живеят селище до селище през неолита, са по-големи, отколкото са дистанциите между един китаец и един англичанин днес. Това е *много* и е продължило хиляди години. 15. Кои са живели в европа през мезолита? -западноевропейските ловци събирачи, на балканите,в централна и западна европа -източноевропейските ловци събирачи, в източна и северна европа -кавказки ловци събирачи, в съвременен кавказ. 16. Каква е генетичната дистанция помежду им? -голяма и отчетлива. 17. Носим ли българите гени на балканските ловци събирачи в наши дни? Носим, но малко. Каква е контрибуцията на тези хора за съвременните европейци? Малка, за западна европа и иберия повече, но все така не съществена. 18. Какво е станало с ловците събирачи? -избити са от придошлите от анатолия ранни европейски фермери коиито ги третират като добитък или вредители; полуизбити,полуизтикани по планините. 19. Ние потомци на тези ранни неолитни фермери ли сме? -не. Балканите са опразнение от многократните нашествия откъм пасторалната култура ямна от понтийската степ. 20. Имат ли тези фермери потомци в европа? -погледнете на картата горе. Имат, но не сме ние. Това са сардинците. Хората от иберийския полуостров също носят съществена част от генома им. Ние - не толкова. 21. Кога се появяват хората от културата ямна в Б-я? -преди 6000 години, на няколко вълни, последната преди около 1500 г. пр. Х. 22. Кога европа придобива окончателния си вид? Още през бронзовата епоха, което е видно от картата. Оттогава в генетичната карта на европа няма особени промени. Това означава, че преди около 3000 г. с геноцидите от предишните епохи е приключено и завоевателите повече не извибат до крак завоюваните. Вероятно има връзка с нарастналата демография и с развитието на икономиката. 23. Ами прабългарите? -типичен индоевропейски народ от района на кавказ, който не се различава съществено от източноиранци (скитосармати и скити) и славяни от същия регион, поради което не оставя съществена марка в/у българския народ, тъй като не се различава достатъчно от новозаварените; освен че ни отклонява допълнително към кавказ по посока армения, което е и отликата на съвр. български народ. Но това отклонение съществува още от бронзовата епоха, както е видимо от картата. 24. А има ли новозаварени? -със сигурност. Съвременните българи носят следи от две много древни миграции, различни от ямна и ранните европейски фермери. Същите следи ги има и у гърци, румънци, сърбохървати и италианци. Едната миграция е свързана с хора, наследници на натуфианската култура от древен ливан (финикия), ханаан и египет, случила се вероятно преди 4000 г, т.е. след появата на културата ямна. Другата миграция е пак от същото време, преди 4000 г., с посока иранското плато (урук?), на хора, смесица от кавказки ловци събирачи и ирански неолитни фермери. Тъ като и двете групи имат генетична близост с оригиналните ранни европейски фермери, това размива славянския компонент, както и останалите Ямна-приноси у геномите на южноевропейците и ги отконява по посока неолитните фермери. Това обаче не са неолитни фермери, а много по-скорошни миграции с източник двуречието и иранското плато по посока южна европа. По-нататък ще редактирам и поочовеча текста.
  2. СКИФЫ ДОНА Античное время Европы (около 2500 лет назад, VI—III вв. до н.э.) пока представлено в иссле дованиях древней ДНК не так подробно, как более ранняя эпоха бронзового века. Но и изучая этот период времени, большое внимание вновь уделялось популяциям евразийской степи. В том числе нами совместно с Австралийским центром древней ДНК был изучен митохондриальный генофонд европейских скифов (низовья Дона, табл. 1.7. в 1главе). СПЕКТР ГАПЛОГРУПП Была исследована митохондриальная ДНК 16 образцов из скифских могильников на территории Ростовской области и обнаружены следующие гаплогруппы, перечисленные в порядке убывания: Т, U5a, Н, I, D, А, С, F, U2e, U7. Столь обширныйперечень гаплогрупп при сравнительно небольшом числе проанализированных образцов указывает на большое генетическое разнообразие популяции скифов. Также можно отметить преобладание в генофонде скифов Причерноморья западноевра зийских гаплогрупп. Другие авторы (Lalueza-Fox et al., 2003) обнаружили сходный генофонду родственных скифам культур на территории Казахстана. Это указывает, что не только в эпоху бронзы, но и в скифскую эпо ху «западноевразийский» митохондриальный генофонд распространялся много дальше на восток, чем сейчас. КАРТА ГЕНЕТИЧЕСКИХ РАССТОЯНИЙ Этот вывод подтверждает и карта генетических расстояний (рис. 8.40). Картографированные гене тические расстояния были рассчитаны по частотам 31 гаплогруппы мтДНК: А, В, С, D, F, G, Н, НV, I, J, К, L, N1a, N1b, R, Т, U1, U2, U3, U4, U5a, U5b, U6, U7, U8, V, W, X, Y, Z, other (сумма прочих ред ких гаплогрупп). Картадемонстрирует, в какой мере сходным с древним генофондом донских скифов яв ляется современное население разных территорий Евразии (144 современных популяции). Популяции, генетически сходные со скифами Причерноморья (более светлые тона карты) обна руживаются как в Европе, так и в Азии. Однако в Европе лишь три области обнаруживают значения генетических расстояний в интервале от 0,6 до 0,7 (т.е. генетически довольно «далекие» популяции) — это низовья Днепра, Дона и Волги. Вся остальная территория Европы еще более генетически далека от генофонда скифов (расстояния в интервале от 0,7 до 0,9). А ареал популяций, близких к генофонду скифов (расстояния в интервале от 0,3 до 0,6) охватывает Южный Урал, юг Западной Си бири, Казахстан и отчасти Южную Сибирь. И наиболее генетически близкие к скифам современные популяции обнаруживаются в низовьях Камы и Вятки. В целом карта генетических расстояний пока зывает, что к генофонду донских скифов наиболее близко современное население не западного, а центрального сегмента степного пояса Евразии (вклю чающего юг Урала, Западной Сибири, Алтай и Казахстан). Это позволяет говорить, что западно евразийский генофонд доминировал в генетичес ком портрете скифов Дона, но что сейчас область сходных генофондов находится не в Европе, а не сколько восточнее — в центральном сегменте евра зийской степи. https://books.google.bg/books/about/Генофонд_Европы.html?id=sNYPCwAAQBAJ&redir_esc=y skiti.bmp
×