Отиди на
Форум "Наука"

Search the Community

Showing results for tags 'античност'.

  • Търси по тагове

    Въведете тагове разделени със запетая
  • Търси по автор

Content Type


Форуми

  • Наука
    • Науката по света и у нас
    • Финансиране на проекти, стипендии, кариери и обучения
    • Онлайн Книги, Библиотеки и други ресурси
  • История
    • Обща история
    • Българска История
    • Археология
    • Етнография
    • Атлас
    • Съвременна и обща проблематика
    • Историческо моделиране
    • Клуб "Военна История"
    • Галерия - История
  • Естествени науки
    • Наука за земята
    • Aрхеогенетика
    • Биология
    • Математика
    • Химия
    • Физика
    • Космически науки
    • Общ - Естествени науки
  • Инженерни науки
    • Цивилни инженерни науки
    • Военно дело
    • Компютърни науки и интернет
    • Общ - Инженерни науки
  • Други социални науки
    • Икономика
    • Философия
    • Психология и Логика
    • Етика и Право
    • Езикознание
    • Педагогика и дидактика
    • Наука и религия
    • Общ - Социални науки
  • Култура и изкуство
    • Литература
    • Култура и Изкуство
    • Общ - Култура и изкуство
  • Общи
    • Общи
    • Фотография
    • Спорт
    • Научи играейки
    • Галерия - Общи
  • Загадъчни феномени
    • Прогностика
    • Паранауки
    • Мистерии и загадки
  • Forum Science International
    • Forum Science International
  • За Форум "Наука"
    • За Форум "Наука"
  • Клуб "Политика"'s Клуб "Политика"
  • Сам в кухнята's Сам в кухнята
  • Приложна механика.'s Наутилус предавка.
  • Пътуване's Пътуване
  • Любомъдрие или философстване's В консуматорското общество
  • Любомъдрие или философстване's Да пофилософстваме за морала
  • Любомъдрие или философстване's Естетика
  • Любомъдрие или философстване's Нещата в себе си са етап на познание, сега изследваме нещата по отношение друго нещо
  • Любомъдрие или философстване's Екзистенциализмът
  • Любомъдрие или философстване's Битието или съзнанието, тялото или душата?
  • Любомъдрие или философстване's Онтология
  • Любомъдрие или философстване's Животът като фундаментална сила
  • Любомъдрие или философстване's Психологията
  • Любомъдрие или философстване's За клуба
  • Orbit's Клуб's Класическа Механика
  • Orbit's Клуб's Релативистка Механика
  • Orbit's Клуб's Квантова Механика
  • Orbit's Клуб's Обща Механика
  • Клуб на младия предприемач's Читател Принт
  • Клуб на младия предприемач's Форум на предприемача
  • Най-важното за коронавируса's Най-важното за коронавируса
  • БИОЛОГИЯ - страхотна's Спекулативна Биология
  • Военните конфликти и войната в Украйна's Руско-украинската война 2022 година.
  • Военните конфликти и войната в Украйна's Военните конфликти по света

Категории

  • Научна литература
  • Историческа литература
  • Картини и изкуствоведство

Блогове

  • Видео Блог за Наука

Find results in...

Find results that contain...


Date Created

  • Start

    End


Last Updated

  • Start

    End


Filter by number of...

Регистрация

  • Start

    End


Group


AIM


MSN


Website URL


ICQ


Yahoo


Jabber


Skype


Пребиваване


Интереси

  1. Здравейте, От известно време се опитвам да направя компютърна възстановка на римският военен лагер Состра намиращ се в близост до село Ломец. За възстановките ползвам публикациите на доц. Иван Христов. До тук успях да възстановя източната стена с фланкиращите кули и портата. Следващото нещо което се опитвам да възстановя е принципията. Имам чертежите на основите и мерките. Онова което не мога да разбера е как са изглеждали помешенията и. В една от книгите публикувани на английски поше следното: "The principia of Sostra falls into type No 1 after R. Fellmann 1958:154." Някой знае ли от къде мога да намеря публикациите на R. Fellmann и както точно означава "type No 1" ? Благодаря предварително !
  2. Сър Лорънс Алма-Тадема (1836 - 1912 г.) е холандски художник специализирал да работи за британска аудитория. Роден в Дронрип, Холандия и обучен в Кралската академия в Антверпен, Белгия, той се установява в Англия през 1870 г. и прекарва остатъка от живота си там. Художник на класическа тематика, той става известен със своите изображения на лукса и упадъка на Римската империя, с невероятни фигури, поставени в невероятни мраморни интериори или на фона на ослепително синьо Средиземно море и небе. Въпреки, че се радвал през целия си живот на възхищение и слава като живописец на класическата древност, работата му се е оказала подценена и забравена след смъртта му и едва от 60-те години на миналия век се говори за неговата значимост в рамките на английското изкуство от XIX век. Творбите на Алма-Тадема са забележителни по начина, по който цветове, текстури и блестящи отразяващи повърхности като метали, керамика и особено мрамор, са предавани върху платното - наистина, реалистичното му изобразяване на мрамор му извоюва славата на "блестящ художник". Неговото творчество демонстрира много от финното изпълнение и блестящия колорит на старите холандски майстори. Познанието и интелекта, с който той изпълнява всичките си сцени от древния живот, като същевременно ги насища с модерно чувство и ни очарова с нежни чувства и игривост са харатерни за стила му. От началото на кариерата си Алма-Тадема е особено загрижен за архитектурната точност, която често включва с предмети, видени от него в музеите - като например Британския музей в Лондон. Той също чете много книги и взаимства много образи от тях. Той натрупа огромен брой фотографии от древни обекти в Италия, които използва за най-детайлна точност на композициите си. Алма-Тадема е бил перфекционист. Той работи усилено, за да се даде максимума от себе си в своите картини, често многократно преработвайки части от картини, преди да ги намери за задоволителни според високите си собствени стандарти. Той бил чувствителен към всеки детайл и архитектурна линия на картините му, както и за композициите им. За много от картините му, в хода на тяхната работа, той закупувал свежи цветя, внесени от целия континент и дори от Африка, които рисува в натура, за да бъдат реалистични, затова рисувал бързо, така че да завърши картините, преди да умрат цветята. Именно този ангажимент към истинността и реализма му спечелил признание, но и предизвиквал много от противниците му да го атакуват заради енциклопедичността в произведенията му. Работата на Алма-Тадема е свързана с тази на европейските художници-символисти. Като художник с международна репутация той може да бъде цитиран като фактор на влияние върху европейски фигури като Густав Климт и Фернан Кнопф. И двамата художници включват класически мотиви в своите произведения и използват нестандартните изразни средства на Алма-Тадема, като рязко прекъсване на сцената в края на платното. Те, като Алма-Тадема, също използват кодирани образи, за да предадат смисъл на своите картини. В личния си живот Алма-Тадема е бил екстроверт и забележителна топла личност. Той имал повечето от характеристиките на едно дете, съчетани с възхитителните черти на професионалист. Като перфекционист, той се изявявал като във всяко отношение щастлив творец, макар и донякъде и педантичен до маниакалност работохолик. Той бил отличен бизнесмен и един от най-богатите художници от деветнадесети век. Като човек, Лорънс Алма-Тадема бил силен, забавен любящ и по-скоро привлекателен джентълмен. В светските му изяви изчезвал всеки намек за деликатния художник у него; той бил весел почитател на вино, жени и партита. Standing Roman, Late 1860s–70s, Pen and gray ink, brush and gray wash, 26.6 x 18 cm Self-Portrait of Lawrence Alma-Tadema, 1852, Oil on canvas Алма-Тадема е роден през 1836 г. в Северна Холандия. В детството си той страдал от финансова несигурност, след като баща му, нотариус, починал, когато бил само на две години. След боледуване в тийнейджърските му години, той е диагностициран като туберколозен и му е предписано само да рисува и да почива. След възстановяването си решава да се заеме с изкуството като негова кариера. Премества се в Белгия през 1852 г., когато е на шестнадесет години, и започва четиригодишен курс на обучение в Кралската академия в Антверпен, където рисува и този автопортрет, който сега е изложен в гостната на Leighton House. Clotilde at the Tomb of her Grandchildren, 1858, Oil on canvas, 81 × 111 cm Тази картина е първата от картините на Тадема със сюжет от историята на Меровингите и вероятно е основана на изучаването на "Историята на франките" на Грегъри де Тур и на "Историята на Меровингите" на Августин Тиери. Тя изобразява християнската съпруга на крал Кловис (493 г.) в гробницата на внуците си, убити от ревнивите им чичовци и погребани в Рим. The Death of Hippolytus, 1860, Oil on canvas Иполит отхвърля домогванията на своята мащеха Федра. Разгневена от отказа му, тя умолява Нептун за отмъщение и той изпраща морско чудовище, за да убие Иполит, докато той кара колесницата си по брега на морето. The Education of the Children of Clovis, 1861, Oil on canvas "Образованието на децата на Кловис" е най-престижната композиция на Алма-Тадема със сюжет от историята на Меровингите и "първия камък в основата на неговата слава". Между 1855 и 1860 г., след завършване на учението му в Амстердамската академия, младият Алма-Тадема е предимно зает с художествени теми от историята на Холандия и Белгия, фокусирайки се върху епизодите на войната и завоеванията от XVI век. В началото на 60-те години на ХХ век художникът се е насочва към Галия на Меровингите от началото на пети до средата на осми век. Изборът на темата на Алма-Тадама е повлиян от стажа му при Луи де Тайе (1822-1890), по-малко известен с историческите му картини, отколкото като професор по археология в Антверпската академия, където преподава курсове по история и исторически костюми. Де Тайе подчерта важността на археологическата точност и консултирането с първичните източници и престижните исторически трудове. След като напуска студиото на Де Тайе, Алма-Тадема си осигурява по-престижно място при барон Хенри Лейс (1815-69), смятан за един от най-значимите художници в Белгия. Лейс се отличава със своите романтично-исторически сцени от шестнадесети и седемнадесети век от местната история, рисувани с добре изучени подробности от епохата, но с архаичен стил, подсказващ влиянието на старите германски майстори. "Образованието на децата на Кловис" е първата голяма работа на Алма-Тадема, завършена под ръководството на Лейс, и в своето внимателно изследване и интерпретация на темата, той е израства от ученик до завършен художник. В настоящата творба, Клотилда Бургундска, съпруга на Кловис, седи на трона си, поставен в мраморен двор, вероятно разположен в Париж, утвърден като столица на царството. Обградена от прислуга, придворни и духовници, Клотилда хладно наблюдава двамата си най-големи синове, Хлодомер и Хилдебърт, докато се обучават в хвърляне на брадва, а най-младият й, Хлотар (известен още като Клотар), стои до нея. Първият опит на Хлодомер е извън мишената и със стабилна позиция той се готви за следващия си удар, докато група войници, оценяват шансовете му. Повече от игра за добиване на умение, упражнението е предназначено за конкретна цел: Клотилда подготвя децата си да отмъстят за убийството на родителите й от чичо й Гондобалд, крал на бургундците "Образованието на децата на Кловис" получава признание от критиката веднага след изложбата на Художествения конгрес в Антверпен през 1861 г., а художникът продължава да рисува четири други произведения от историята на Меровингите между 1862 и 1865 г. Като започва да рисува картини с тематика от ранната история, пренебрегвана от повечето художници, двадесет и пет годишният Алма-Тадема успява да изгради своята собствена репутация и да започне кариерата си като независим художник. Интересното е, че един от малкото отрицатели на тази популярна картината е точно Лейс, който въкликнал пред завършеното произведение: "А, по-добре, отколкото си мислех, че ще бъде, но мраморът ти ми прилича на сирене!" Who is it? (Inquisitive), 1863, Oil on panel, 29.2 × 22.5 cm Изправена на пръсти върху тапицирана пейка жена хваща горната част на висока стена, гледайки над ръба й надолу. Сцената, наблюдавана от тази жена, е загадка както за нейните две седящи компаньонки, така и за зрителя на картината на Алма-Тадема, озаглавена "Кой е?". Подредени в това интимно пространство на картината, без конкретен митологичен, исторически или литературен източник, триото е визуална загадка. Докато външния свят е скрит от тях, самите красавици стават обект за погледа на зрителя. В пространството има малко орнаменти или предмети, с изключение на бронзовия съд, висящ на колона (макар и трудно да се определи, вероятно има и малък скулптурен бюст, гледащ към жените). Тази изчистеност от предмети концентрира вниманието върху променящите се цветове на мрамора, блестящото синьо на средиземноморското небе и тактилните контраста между студения камък, скрит от дълбоката сянка, и топлото слънце, изкрящо върху раменете и облеклото на изправената жена. Натурализмът на композицията - от позите на фигурите до повърхностните текстури - предизвиква голямо възхищение от тази картина на изложбата й в галерия Гросвенур през 1885 г. Един от изтъкнатите критици определя "Кой е? като "еталон за спонтанното движение и цялостен подход към материята, позволяващ на художника да прави художествени образи от всякакъв материал". Освен сферата на могъщите дилъри на изкуство и богатите колекционери, произведенията на Алма-Тадема имат важно влияние върху популярната култура. Красивите модели на художника, в класическите им костюми, също така вдъхновяват и съвременната мода. Работи като "Кой е?" позволяват внимателно подробно проучване на "екзотични" костюми с богатите им, архитектурни изваяни гънки и свързващи елементи, свободно покриващи тялото и притежаващи уникална цветова палитра. В края на деветнадесети век рокли, направени от Liberty of London "а ла Тадема", стават много популярни, а американските жени обожават да носят в т. н. "тоги Тадема". Tibullus at Delia's House, 1866, Oil on panel, 43.5 × 64.5 cm Римският поет Тибул е показан как рецитира пред група приятели в къщата на мистресата си Делия. Алма-Тадема постига изключителен социален и финансов успех за своите реконструкции от древността, които предоставят на публиката от края на деветнадесети век въображаем поглед към един свят, много различен от техния. Много от безупречно изработените мебели, като бронзовото табуретка, сгъваемата маса и картината зад Тибул, представляват действителни предмети, открити в руините на Помпей. Preparations for the festivities (The floral wreath), 1866, Oil on canvas, 54 x 69.2 cm Мъж разговаря с жена, докато тя плете венец от цветя. Две слугини - едната зад завесата вляво, украсяват интериора за празненство на Помпей. Сцената е изпълнена с археологически детайли, включително мраморна чешма с лъвска глава и бронзови чаши с анималистични орнаменти. Сцени като тази утвърждават репутацията на Алма-Тадема като художник на живота в древния свят. Pictures at the Time of Augustus, 1867, Oil on canvas Сър Лорънс Алма-Тадема първоначално замисля за темата за "Галерията" през 1867 г., когато е рисува "Колекционер на картини по времето на Август" като половината от двойна композиция, като другата част трябвало да бъде "Галерия за скулптури в Рим по времето на Август" (1867). Тези две творби представляват първата екскурзия на Алма-Тадема в древната култура на търговците на изкуство, колекционери и художници, за които той черпи информация от писанията на Плиний Стари. Самият той колекционер, Алма-Тадема създава многобройни творби на тази тема през цялата си кариера, включително "Римски любител на изкуството" (1870), "Галерията за скулптури" (1875) и др. Phidias Showing the Frieze of the Parthenon to his Friends, 1868, Oil on canvas, 72 × 110.5 cm Малко е известно за живота на Фидий, но картината на Алма Тадема лесно ни убеждава, че по този начин великият скулптор е показвал на своите приятели и покровители завършена си работа. Самият Фидий, който стои зад въжената бариера, изглежда очаква благоприятната присъда на прословутия си покровител Перикъл, изправен пред него, редом с красивата Аспазия. Младият човек в крайната лява част изглежда е Алкивиад, който също е приел покана за тази частна визита на фриза на Партенона, заедно със своя любовник - Сократ. Приятелите, очевидно добри граждани на Атина, се възхищават на работата на Фидий. Фризът на Партенона е дълга серия от изваяни барелефи, изрязани от мрамор, които украсяват покрива на Партенона. Фризът, очевидно изобразяващ церемониална процесия на атиняните, е едно от великите произведения на изкуството на класическа Гърция. Историците не са сигурни дали е бил изваян на място или по-рано и по някакъв начин издигнат към покрива. По-голямата част от фриза е бил отстранена от Партенона около 1800 г. и сега е изложен в Британския музей в Лондон, където Алма-Тадема го е видял. Тази прекрасна картина съчетава най-доброто от класическото изкуство от 19-ти век с нещо като романтично оцветен реализъм. Фигурите изглеждат реалистични, макар и стилизирани по начин, по който повечето от нас биха си представили Древна Гърция, гледайки назад в епоха от преди няколко хиляди години. Pompeian Scene or the Siesta, 1868, Oil on canvas Битова сцена, поставена в класическата древност. Възрастен мъж и младеж са се изтегнали на дивани, докато една привлекателна млада жена свири на двойна флейта. Както облеклото, така и обстановката предполагат гръцкия свят, а мотивите и дрехите са строго съобразени с археологическите открития, направени в средата на деветнадесети век. Въпреки че е холандец по рождение, сър Лорънс Алма-тадема е култивирал един свой еклектичен личен неокласицизъм по-близо до елегантността и стила на британските прерафаелити, което и демонстрира в тази картина. A Roman Emperor (Claudius), 1871, Oil on canvas, 86 x 174.3 cm В 41 г. от н.е. е убит дегенериралия римски император Калигула. Гратий, член на преторианската гвардия, дръпва завеса, за да разкрие ужасения Клавдий, който е приветстван като новия император още на място. Върху килима отпред лежат телата на Калигула, съпругата му Цезония, малката им дъщеря и техен придружител. Петната кръв върху бюста и ръцете на преторианеца говорят за току що разигралата се драма, както и за настроението в Hermaeum, апартамент в двореца, където Клавдий е потърсил убежище. Portrait of Miss Laura Theresa Epps (Lady Alma­Tadema), 1871, Oil on canvas, 41 × 51 cm Лейди Лаура Тереза Алма-Тадема (моминско име Епс, 1852 - 1909) е английски художник, специализирана в домашни и жанрови сцени на жени и деца. Дъщерята на д-р Джордж Наполеон Епс (който е брат на д-р Джон Епс) тя имала две сестри, които също били художници (Емили изучавала при Джон Брет, прерафаелит, и Елън учила при Форд Мадокс Браун), а Едмънд Гос и Роуланд Хил са нейни братя. В дома на Мадокс Браун, Алма-Тадема за пръв път се запознава с нея през декември 1869 г., когато тя е на 17-годишна възраст а той на 33 г. (първата му съпруга е починала през май същата година). Той се влюбва от пръв поглед и отчасти заради това, че тя живее в Лондон (и отчасти фактът, че само в Англия работите му се продават постоянно), взема решение да се премести в Англия, а не другаде, когато е принуден да напусне континента поради избухването на Френско-Пруската война през юли 1870 г. Пристигайки в Лондон в началото на септември 1870 г. с малките си дъщери и сестра си Арти, Алма-Тадема не губи време да се свърже с Лаура и се уговоря с нея, че ще й преподава уроци по живопис. По време на един от тези уроци той й предложил брак. Тъй като той е на тридесет и четири години, а тя само на осемнадесет, баща й първоначално се противопоставя на идеята. Д-р Епс най-сетне оповестява, че трябва да чакат, докато се опознаят по-добре. Те се оженили през юли 1871 г. и макар че този втори брак се оказва бездетен, той също така се оказва траен и щастлив, а Лаура Алма-Тадема играе роля на втора майка на дъщерите на съпруга си от първия му брак - Лорънс и Анна. Като художник Лаура се специализирала е в сантиментални домашни и жанрови сцени на жени и деца, често в холандски стил от 17-ти век. Тя също така рисувала и някои класически платна и пейзажи, близки до тези на съпруга й, но по принцип основно влияние върху нея оказва холандското изкуство от 17-ти век, което прави нейното творчество далече по-малко влиятелно от неговото . Тя изследва произведенията на Вермеер и Де Хук при посещенията си в Холандия. Алма-Тадема, като нейния съпруг, подрежда творбите й й хронологично, като им дава последователни номера в Опус. следва...
  3. Здравейте на скоро се ми попаднаха 3 римски монети но незнам дали са истински.Съжалявам за лошото качество моля да ме извините.ще се опитам да дам текстово описание. 1.първата монета ми казаха че е сестерция когато отидох да ми кажат дали е истинска но не разбираха в добро състояние е горе долу. Императора и гърба на монетата са изпъкнали и по лицето на императора има следи все едно някой я е чистил със нещо остро. 2рата монета е по малка и там императора е със корона-венец със мисля че 4 шипа на гърба има две фигури тази от дясно държи копие другата от ляво е с римско облекло и между краката и има една звезда. 3та монета тя е в най лошо състояние на гърба на монетата е изобразен пантеона или някаква порта със четири подпори и по средата има фигура.

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...