Годината е 1875. Подготвеното от БРЦК, намиращ се в Букурещ, Старозагорско въстание не успява. Христо Ботев си подава оставката. Настъпва криза в революционното движение в България.
Тези събития се случват на фона на Херцеговското въстание. Тоест - нашето революционно дело е в криза, но, въпреки това, се започва подготовка за ново - Априлското.
Това е уводът на темата. Оставям настрана другите, известни, подробности.
Има обаче едно нещо, което - май - и до днес не е решено. Става дума за разделянето на страната на революционни окръзи.
Прочетох, отдавна, "Записки по българските въстания" на Захари Стоянов. В творбата си, той говори за четири революционни окръга - Търновски, Сливенски, Врачански и Пловдивски. Докато, Стоян Заимов говори за още един - Софийски. Според решенията на Събранието в Гюргево, провело се през ноември-декември 1875 година, в крайдунавския град Гюргево (съгласно неговите спомени) такъв е трябвало да се открие. Захари Стоянов обаче не присъства на събранието. Скоро, обаче, след преминаването на Дунав, апостолите Никола Обретенов и Никола Славков са арестувани и, така, се осуетява създаването на Софийски революционен окръг.
Смятам, че такъв революционен окръг има, с център София. Но какъв е бил обхватът му? Само Македония ли влиза в него? Или има и други територии...
Нека да разгледаме този "теоретичен окръг".