Search the Community

Изолацията на Токугава С установяването на шогуната Токугава в началото на 17 в. е сложен край на междуособиците, достигнали най-жестока и всеобхватна ескалация през епохата Сенгоку Джидай. След няколко стотин години гражданска война страната най-накрая достига до стабилно обединение и траен мир, което способства за консолидирането на нацията и за икономически и културен подем. Като този процес се развива при условия на пълна изолация за страната умишлено наложена от шогуните Токугава. Целта им е неутрализирането на каквито и да е външни заплахи за тяхната власт под формата на навлизащи от Китай и Европа религиозни, философски или политически влияния, както и амбиции за колониално проникване в страната. В резултат на тази политика сравнително необезпокояваните до момента християнски мисионери и техните местни последователи са набедени за заплаха за властта и реда в страната и подложени на преследвания, мъчения и екзекуции. Така се стига до събитието останало известно в японската история като Клането в Шимабара - през 1638 г. близо до Нагасаки, където съпротивата на християните е окончателно смазана и всички те са избити заедно със семействата си общо около 30 000 души. След което шогуна изхвърля и всички чуждестранни делегации от страната. Единствено холандците успяват по някакъв начин да го убедят, че въпреки че са християни, за разлика от другите мисионери в Япония (испанци и португалци най-вече) не са католици и не преследват техните цели, а дори са противници на католицизма. В крайна сметка само на тях им е позволено да си построят посолство на малкото островче Дешима близо до пристанището на Нагасаки. От там нататък вече на всички останали е забранено да посещават Япония, а на японците – да я напускат. Тази изолация продължава два века и половина. Властта и контрола над населението максимално се затягат, чрез забрани за придвижване без изрично позволение, колективна отговорност и наказания за цели села и общини. Крупните феодали (даймьо) от своя страна са задължени да пребивават периодично за определени срокове в столицата Едо, под прекия надзор на шогуна, което ограничава до максимум всякакви техни непредвидени действия, заговори, подривни съюзи. Това ги принуждава и да правят огромни разходи покрай налагащото се често транспортиране и пребиваване на целите им свити в столицата. И съответно им пречи да натрупат големи богатства, докато в същото време стимулира развиването на пътната инфраструктура и малките селца покрай които свитите преминават на път за Едо, намиращ се в най-източния край на Хоншу и превърнал се поради тези обстоятелство в най-големия град в тогавашния свят с близо 1 милион души население. Възникват множество пътни станции, които отварят работни места за обслужващ персонал от съседните села. Необходимостта от това често пътуване, поражда и необходимост феодалите да могат да се справят с постоянните си разходи свързани с него по-максимално лесен и ефективен начин, което от своя страна стимулира развиването на брокерство, интензивен обмен и напреднала монетарната икономика. Освен Едо в този период и други градове като Осака и Киото нарастват главоломно и достигат до половин милион души население. Като в тези условия по естествен път започват да се създават и градски средни и ниски прослойки на обществото, покрай тях възход бележат и театъра, изкуството, страноприемниците, публичните домове и най-вече търговците. Възникват крупни търговски къщи, както и дори търговски философски течения. Търговците имат късмета да останат в страни от вниманието на шогуната, който не ги счита за опасни за властта и съответно не ги подлага на забрани, наказания и постоянно наблюдение както феодалите и обикновените селяни. Що се отнася до самураите и те се видоизменят коренно в новосъздалата се обстановка на стабилен мир, липса на междукланови и феодални борби, както и външни заплахи. Което като изключим някой и друг локален селски бунт за потушаване или инцидентно възникнали сбивания за накърнената чест на някой даймьо, практически ги оставя почти без никаква работа и те постепенно от професионални воини се превръщат в администратори и чиновници. Техните деца се обучават в специални училища в различните владения. За да не останат по-назад скоро и богатите търговци започват да формират свои училища. Възникват дори и напълно безплатни училища за нисшите прослойки, при това – първоначално в селата, които постепенно се пренасят и в големите градове. Обикновено те са в самия храм намиращ се в селото, а учителя е или местния свещеник или някой самурай отегчен от бездействие и желаещ да покаже собствената си значимост. Въобще през епохата нивото на образованието в страната се покачва неимоверно. Грамотността сред населението достига до 45% при мъжете и 15% при жените или средно за цялото население - около 30%, което е повече отколкото в Европа по това време. При това положение и при издигащите се големи градски центрове започва голяма миграция от селата към градовете и то на грамотни и бързо адаптиращи се към новата среда хора, отворени и към нови технологии и икономически подходи. Системата действа безотказно, а шогунската власт е по-стабилна от всякога. Но не след дълго така се получава, че именно мерките взети от нея започват сериозно да я подкопават. Бързите темпове на развитие на икономиката и издигането на търговците, които с достатъчно средства успяват да се сдобият с почти всичко, въпреки забраните и отреденото им ниско обществено положение са сериозен удар по установената закостеняла йерархия наложена от Токугава. Стига се до там някои доста задлъжняли към търговците даймьо да изпаднат в пълна зависимост от тях. В един момент йерархията започва да става една излишна и доста пречеща система за по-голямата част от населението. Шогуната постепенно изпада в корупция и некомпетентност спрямо възникналите нови належащи проблеми и нужди на обществото. На всичкото от горе тогава започват и опитите на европейците да се завърнат в Япония, настояващи да ползват пристанищата й за попълване на запасите си и въобще за отворена търговия и привилегии. До към средата на 19 в. натрапниците са успешно прогонвани или екзекутирани, но въпреки това появата им провокира оживени дебати и смут, за това как точно е най-добре да се подходи. Пристигането на флотилия от американски параходи в залива на Едо през 1853 г. е преломния момент за вътрешните спорове и за съдбата на шогуната. Адмирал Матю Пери, командващ тази флотилия показва на японците, използващи все още дървени ветроходи, колко отчаяно изостанали са в технологично отношение и колко нуждаещи се от отваряне към външния свят са всъщност. Не пропуска да им покаже и оръжията си, както и да обещае, че след година ще се завърне с по-голяма флота и с желание за окончателен отговор – готова ли е Япония да подпише търговски договор със САЩ. Съгласието на този договор и даването на търговски привилегии на американците, скоро след това довежда и до същотото с европейските колониални държави. Импорта и експорта нарастват с огромни темпове, с които Япония все още не е в състояние да се справя и скоро губи контрол над собствените си мита. В страната нахлуват както голям брой търговци така и скитащи се авантюристи, стига се до чести сблъсъци със самураите, на които дори не им е необходим повод за да извадят мечовете си срещу „чуждестранните дяволи”. Невъзможността на шогуната да се справи и с това сътресение съвсем я подкопава. В западната част на Хоншу и на кюшу в домените на тодзама Сацума и Чошу започват вълнения и бунтове на националистите против шогунската власт. Изпратените срещу тях войски са разбити през 1864 г. от Чошу, това е повратен момент – за първи път домен се противопоставя на шогуна и за първи път Токугава са разгромени. В тази обстановка императорския двор усеща идеалния момент да се завърне във властта и политиката след 700 г. изгнание под сянката на шогуните. Бързо се установяват връзки между двора и водачите на бунта от Чошу и Сацума, които успяват да се сдобият с издаванетон а императорска заповед за свалянето на шогуната. На 3 ян. 1868 г. войските им обсаждат двореца на шогуна и обявяват възстановяването на империята. Съпротивата на привържениците на шогуна продължава още известно време. Шогунът Йошинобу - 15-ят Токугава, е едва от 1 година на власт и е енергичен и способен управник склонен и към реформи и към диалог с императорския двор. Но в случая събитията го заставят просто да предаде властта и да се оттегли в Шидзуока, където си живее необезпокояван още 45 г. Същевременно от около година насам е сменена и номиналната власт в императорския двор след смъртта на император Комей – ян. 1867 г., оставила и съмнения за отравяне поради това, че той не е бил отявлен привърженик за напълно събаряне на шогуната, а по-скоро за диалог между двете институции. От друга страна смъртта му благоприятства и издаването на решаващата заповед за свалянето на Токугава, както и улеснява реформаторите оттървавайки ги от стария и несклонен към промени император и поставяща пред тях един млад и далеч по податлив на влияния наследник. Оказалият се с възстановена императорска власт е едно 15 годишно момче на име Муцухито, което след смъртта си ще стане известно като „Мейджи” – просветеният владетел. Това име ще бъде дадено и на целия период, през който Японската империя се издигна от прахта и започна своята индустриализация и експанзия. Преместването на император Мейджи от Киото в Едо (1868):