Search the Community

Вероятно ще се връщаме на темата повече от веднъж. Антична Елада основателно се възприема като основа на запада в широкия му смисъл, база на европейската култура. Мнозина твърдят, че без елада западът и европа като феномена от последните 2000 г. не би съществувал. Но коя Елада? Със сигурност това е Елада от класическата епоха, от 4-6 В. пр. Х. Археогенетичното изследване на екипа на лабораториите на Харвард поставя пръст върху една от чувствителните струни на европейската идентичност. Археогенетика на микенците, първите документирано и доказуемо говорящи гръцки език хора; и връзката им с предшествениците им от минойската култура. Микенците със сигурност не са базата на запада, въпреки илиадата на омир и артефактите от микенската епоха в нея - примерно шлемовете от глигански кожи с бивни по тях, непознати на класическа елада но открити от археолозите в Микена. Но между Микена и Елада лежат тъмните векове и геометричната епоха, които настъпват през 12 в. пр. х. Гърците губят умението си да пишат на линеар б. Писмеността е отново непозната, до адаптацията на финикиската азбука. Писмеността е непозната и на микенците на омир - те правят всичко друго, но не и да пишат,камо ли на линеар Б. Вероятно умението да се ползва минойското писмо е умение на тясна група писари, които да водят счетоводството на господарите на цитаделите. И след разрушаването на цитаделите през около 1180-та, това умение повече не е нужно на господарите им. 4-века по-късно, в зората на класическия период, гърците смятат останките от микенските цитадели за работа на циклопи, в полза на раса от великани. Нямат никакъв спомен за микенските гърци. Налице е - пълен - културен дисконтинуитет между микена и класическата епоха. Елините нямаат спомен за миналото си. Собствените им крепости са строоени от...еднооки циклопи. Хм... Въпреки това, езиковата връзка е напълно жива -гърците от микенската епоха и предтечите на европеската цивилизация от класическата епоха говорят на същия език; класическа елада е като преродено дете на микена, което не помни подробности от смъртта и прераждането си, но говори на същия език. Поради което - всяко изследване на циклопския период и връзките му с европа и минойския крит са чувствителни - което съществено се отразява на езика, на кото е написано изследването. Самото изследване - http://www.nature.com/nature/journal/vaop/ncurrent/full/nature23310.html?foxtrotcallback=true Да започнем с това, че микенци и минойци от късната микенска епоха са близки не само по писменост - те са близки и по генетиката си и по външния си вид. Микена действително е синтез на минойския крит с....с кого? Но преди да отговорим на горното,трябва да видим какво ни казва изследването за минойците. Минойците генетично са най-близки до съвременните сардинци. С една странна добавка от около 15% от ирано-кавказка кръв, която отсъства у останалите балканци и повечето медитеранци; У мъжките хаплогрупи на миноците също има дисконтинуитет - Хаплогрупата G, типична за европейския и анатолийския неолит, у минойския крит е заменена до голяма степен с ирано-кавказката група на ловците събирачи от кавказ и на иранските неолитни фермери от Загрос, J2a. Минойския крит сам по себе си изглежда продукт на миграция от далечни земи - доста далечни, за тази епоха.

1. Хомогенни генетично ли са българите? -да.Карта на съвременните европейски и западноевразийски народи: Генетичната дистанция между отделните етнически българи е много малка, от порядъка на 10-ти братовчеди и надолу. Всички сме роднини. Народите от източна европа са по-хомогенни от западните. Най-хомогенни в европа са албанците, които са средно 4-ти братовчеди помежду си. 2. Може ли на база геном да установим кой е от български произход? -Да, в повечето случаи. Достатъчно обособени сме генетично от останалите народи. 3. А можем ли да бъдем генетично сбъркани като народ с някой друг? -Да, с румънците. Голяма част от българи и румънци се припокриват генетично до степен да си съвпадат на генетичните карти. Имаме общо минало в смисъл на една общност, въпреки че сега говорим различни езици. 4. До кой народ сме най-близко генетично? -Ами до румънците. След това до гърците и сърбите. След това до хърватите и унгарците. След това до чехите и поляците. 5. Имат ли българите славянска генетична връзка? -да, тя е очевидна. Намираме се в една линия с чехи и хървати, от една страна и гърци от противоположната. Балканската кръв ни е отклонила по посока гърците, иначе сме като чехи и хървати. Ако трябва да бъдем представени като смесица между два съвременни народа, ние сме като 60%хървати +40% гръцка кръв. Хърватите пък са като 80% чехи с 20% гръцка кръв. Генетиците наричат такова подреждале с тривиалното "клин". Ние сме в клин между чехи и гърци, което недвусмислено показва славянския ни произход. 6. Ами румънците? -те да му берат гайлето. У тях славянския компонент е по-висок от този у нас. Същото важи и за унгарците 7. Имаме ли връзка с унгарците? -по-скоро да, те са измежду на-близките ни генетично народи. 8. Близки ли са генетично българи и турци? -не, ни на-малко. генетичната дистанция, видима на картата, е много голяма. Някои от турците обаче са отклонени по посока България, т.е. имат български произход. Но огромната маса турци е в каквазкия клин, между чеченците и йорданците. Генетичната дистанция между българин и турчин е по-голяма, отколкото дистанцията между кои да е двама европейци. 9. Приличаме ли на баските? -Никак. Най-далечни генетично са ни баски и ирландци. 10. Де е българия на генетичната карта? -в центъра на европа. За разлика от географията. На изток от нас са гърци и южноиталианци, на юг от нас са французи, испанци и португалци, на запад от нас са хървати и унгарци, на север са украинци и руснаци. Със всеки от тях имаме по-нещо общо, поради което като геном сме в центъра и всички са ни близки - и западни, и северни, и източни и южни. А къде стоим в света? Ето тука: цяла западна евразия е в синия ъгъл: Ние сме в средата на ъгъла. 11. Кои са на-далечни от останалото човечество? Най-далеч са папуасите/австраликите аборигени. Носят поне 10% гени на хомо еректус, които останалото човечество няма. Следват бушмените и пигмеите, които носят неизвестно количество гени на неизвестен хоминид, може би хомо хабилис или щжноафриканската му версия, хомоналеди, а може и на някой друг. 12. А евразийците? Евразийците носим 3-4% неандерталски гени, които другите нямат. Този процент е по-висок у японци и китайци, отколкото у европейци. 13. Имат ли българите далекоизточни гени? -никакви. Далекоизточните народи са жълтите точки на картата. У нас няма нищо от тях, нула. Прабългарите или не са оставили и един ген у нас, или не са и помирисвали далечния изток и нищо на запад от урал. Никога. За разлика от автора на темата, тоест аз. По игра на случайността нося малка група далекоизточни гени, което обаче ме прави по-обективен от средното на тема европейски генетични работи.:) АРХЕОГЕНЕТИКА. 14. По-малки ли са генетичните дистанции между народите в миналото от сега? -не,по-големи са. Генетичната дистанция между ловци събирачи и неолитни фермери на балканите, които живеят селище до селище през неолита, са по-големи, отколкото са дистанциите между един китаец и един англичанин днес. Това е *много* и е продължило хиляди години. 15. Кои са живели в европа през мезолита? -западноевропейските ловци събирачи, на балканите,в централна и западна европа -източноевропейските ловци събирачи, в източна и северна европа -кавказки ловци събирачи, в съвременен кавказ. 16. Каква е генетичната дистанция помежду им? -голяма и отчетлива. 17. Носим ли българите гени на балканските ловци събирачи в наши дни? Носим, но малко. Каква е контрибуцията на тези хора за съвременните европейци? Малка, за западна европа и иберия повече, но все така не съществена. 18. Какво е станало с ловците събирачи? -избити са от придошлите от анатолия ранни европейски фермери коиито ги третират като добитък или вредители; полуизбити,полуизтикани по планините. 19. Ние потомци на тези ранни неолитни фермери ли сме? -не. Балканите са опразнение от многократните нашествия откъм пасторалната култура ямна от понтийската степ. 20. Имат ли тези фермери потомци в европа? -погледнете на картата горе. Имат, но не сме ние. Това са сардинците. Хората от иберийския полуостров също носят съществена част от генома им. Ние - не толкова. 21. Кога се появяват хората от културата ямна в Б-я? -преди 6000 години, на няколко вълни, последната преди около 1500 г. пр. Х. 22. Кога европа придобива окончателния си вид? Още през бронзовата епоха, което е видно от картата. Оттогава в генетичната карта на европа няма особени промени. Това означава, че преди около 3000 г. с геноцидите от предишните епохи е приключено и завоевателите повече не извибат до крак завоюваните. Вероятно има връзка с нарастналата демография и с развитието на икономиката. 23. Ами прабългарите? -типичен индоевропейски народ от района на кавказ, който не се различава съществено от източноиранци (скитосармати и скити) и славяни от същия регион, поради което не оставя съществена марка в/у българския народ, тъй като не се различава достатъчно от новозаварените; освен че ни отклонява допълнително към кавказ по посока армения, което е и отликата на съвр. български народ. Но това отклонение съществува още от бронзовата епоха, както е видимо от картата. 24. А има ли новозаварени? -със сигурност. Съвременните българи носят следи от две много древни миграции, различни от ямна и ранните европейски фермери. Същите следи ги има и у гърци, румънци, сърбохървати и италианци. Едната миграция е свързана с хора, наследници на натуфианската култура от древен ливан (финикия), ханаан и египет, случила се вероятно преди 4000 г, т.е. след появата на културата ямна. Другата миграция е пак от същото време, преди 4000 г., с посока иранското плато (урук?), на хора, смесица от кавказки ловци събирачи и ирански неолитни фермери. Тъ като и двете групи имат генетична близост с оригиналните ранни европейски фермери, това размива славянския компонент, както и останалите Ямна-приноси у геномите на южноевропейците и ги отконява по посока неолитните фермери. Това обаче не са неолитни фермери, а много по-скорошни миграции с източник двуречието и иранското плато по посока южна европа. По-нататък ще редактирам и поочовеча текста.