Отиди на
Форум "Наука"

Last roman

Глобален Модератор
  • Брой отговори

    15917
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    442

Last roman last won the day on Април 19

Last roman had the most liked content!

Репутация

10393 Академик

1 Последовател

Всичко за Last roman

  • Титла
    Praefectus Urbi
  • Рожден ден 3.09.1981

Лична информация

  • Пол
    Мъж
  • Пребиваване
    Serdica
  • Интереси
    чисто римски

Последни посетители

72585 прегледа на профила
  1. Нека ги избомбят веднъж завинаги, че аман от автобусни турове - цяла Сирия обиколиха гастрольорите ;)))
  2. Биоинженерство или новата еволюция

    Хроника на синтетичната биология Изкуствени белтъчни тела (протеини) През 2004 г., след около 4 милиарда година след появата на първите в света полинуклеотидни и полипептидни вериги, техните потомци от Медицинския институт Хауърд Хюз в Университета на Вашингтон, под ръководството на Дейвид Бейкър (David Baker) синтезират първия изкуствен протеин Top7. За разлика от природата, която действа по метода на пробите и грешките, учените първо са моделирали белтъка на компютър от последователности от аминокиселини до триизмерна структура на молекулата, а след това по чисто химически начин, без гени и рибозоми са синтезирали последователността от няколко десетки аминокиселини. Компютърно генерирано изображение на изкуствения протеин, Top7. Илюстрация: Gautam Dantas/University of Washington Но свойствата на протеините се определя не толкова от техния химически състав, колкото от тяхната триизмерна молекулна структура. Възпроизвеждането на процеса, с който се справя живата клетка в продължение на няколко минути, синтезирайки хиляди или дори десетки хиляди молекули в същото време, за групата от учени са необходими години. Само моделирането на фолдинга - огъването на молекулата на белтъка в триизмерна структура, ще отнеме около сто години компютърно време за изчисления. За да се ускорят сложните изчисления, изследователите използват софтуер за разпределени изчисления. Първият синтетичен вирус През 2002г. група от изследователи от Държавния университет на Ню Йорк под ръководството на Екард Вимер (Echard Wimmer) създават първия синтетичен вирус . В действителност, този вирус е в много отношения полусинтетичен. Той е реплика на природния полиомиелитен вирус. Стивън Бенър,от Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих, се изказа, че не вижда причина защо да не е възможно да се създаде и изцяло синтетичен организъм. "Аз не мисля, че има някаква граница", казва той. Синтетичната бактерия Mycoplasma Снимка: J. Craig Venter Institute. Синтетичната Mycoplasma mycoides JCVI-syn1 или "Синтия" - Първата изкуствена бактериална клетка. Илюстрация: clarin.com През 2006 г. Институтът Крейг Вентър (JCVI), организация с нестопанска цел геномни изследвания, оглавявана от нобеловия лауреат Хамилтън Смит (Hamilton O. Smith) и включваща прочутия ДНК-изследовател Крейг Вентър и микробиолога Клайд А. Хатчисън III (Clyde A. Hutchison III) , подава документи за патент за предварително проектиран частично-синтетичен вид бактерия от рода Микоплазма (Mycoplasma), получена от генома на Mycoplasma genitalium. Този пробив в областта на биологичните патенти е препятстван от правозащитната организация Action Group on Erosion, Technology and Concentration.(ETC Group) . На 20 май 2010г. изследователи от Института Крейг Вентър публикуваха резултати, описващи успешното приключване на строителството на първата самовъзпроизвеждаща се синтетична бактериалната клетка. Екипът синтезира 1080000 базови двойки хромозоми, получена от генома на Mycoplasma mycoides и наречена от екипа "синтетична Mycoplasma mycoides JCVI-syn1.0". Групата ETC от Канада я наричат "Синтия". Сглобяването на синтетичния M. mycoides геном в дрожди. Схема от Gibson, DG, JI Glass, и др.. 2010. Създаване на бактериална клетка се контролира от химически синтезиран геном. Science, Публикувани онлайн 20 май, 2010. Илюстрация: Институт Крейг Вентър Това е синтетична клетка, с компютърно проектиран геном. Геномът е почти точно копие на естествения си аналог, само с няколко отстранени несъществените гени и малък брой грешки при последователността, които не засягат функциите на организма. Добавени са четири специални последователности с "воден знак" за се разграничи от оригиналната версия. Поредиците съдържат скрит код от имена и изречения, заедно с линк и имейл адрес, за кандидат-декодери Проект "Минимален геном" Екипът започна с бактерията Mycoplasma genitalium —условно-патогенен обитател пикочополовите пътища. Геномът на M. genitalium се състои само от 482 гени , съдържащи 582 970 базови двойки , разположени на кръгова хромозома - това е най-малкия известен геном на естествен организъм. Внимателно, един по един, изрязвайки гените на хромозомата на M. гениталиум, изследователите са открили, че истински необходими за съществуването на бактерията са само 382 гени. Това усилие е известно като Minimal Genome Project. Проектът е финансиран от специален грант (безвъзмездна помощ) от Министерството на енергетиката на САЩ в размер от 3 млн. долара. Смята се, че синтетичния геном струва около 40 милиона долара, а Инситутът Вентър досега е привлякъл общо над 110 милиона в инвестиции. Очаква се бъдеща сделка с Exxon Mobil за 300 милиона долара за изследвания за разработка на водорасли за дизелово гориво. "Направи си сам" клетка Учени от университета Рокфелер в Ню Йорк, водени от Албърт Либхабер (Albert Libchaber) и Винсент Нуаро (Vincent Noirot) и подходиха към проектирането на изкуствена клетка по друг начин - те не намаляват съществуващите гени, а конструират клетката "на чисто". Теоретично, всички компоненти на действащ модел на клетката могат да бъдат синтезирани от прости органични молекули, но е по-лесно да се вземат части от живи източници. Изкуствените клетъчни везикули, съставени от пореста фосфолипидна мембрана, в чиято ДНК са проложени фрагменти от гени на светулка, могат да светят в зелено. Тази светлина е доказателство, че вътре в изкуствените клетки става синтез на протеини. Снимки: „Наука и жизнь“ Либхабер и колегите му подготвили разтвор, съдържащ рибозомиа и някои химически вещества, които се намират в клетките на Е. коли. Вместо пълния геном те създават само малки плазмиди. След това те заключили гените и молекулите в изкуствена двуслойна фосфолипидна мембрана.Установили, че тези мехурчета са в състояние да живеят поне няколко часа В един от гените добавени от изследователите в плазмидите бил кодиран протеин, образуващ пори в мембраната. Протоклетките четяли този ген, строили молекули, съответстващи на протеина и ги вкарвали в мембраната. Образуваните пори позволявали на аминокиселини и други малки молекулиа да проникнат вътре в протоклетките, но не изпускали плазмидите и другите големи молекули. За да следят на производството на нови протеинови молекули, учените добавили в плазмида ген, взет от светулка. Протоклетката светела със студена зеленикава светлина. Либхабер не нарича своето творение жив организъм, а предпочита термина "биореактор". Преходът от биореактора към истински жив организъм изисква още - трябва да се добави поне един ген, който да осигури възможност на биореакторите да се разделят на нови биореактори. E. coli произвежда лекарства по поръчка Най-ефективното антималарийно средство понастоящем в употреба се нарича артемизинин, който действа срещу най-смъртоносните причиняващи малария видове Plasmodium falciparum , включително и срещу мултирезистентни форми. Активната съставка в артемизимина се произвежда предимнно от екстракт от растението Artemisia annua (едногодишен пелин) и добивът му струва скъпо, а синтетичния му вариант не е по-евтин. Джей Каслинг (Jay Keasling), ръководител на Националната лаборатория Лорънс в Бъркли, отдел за синтетична биология, заяви, че очаква да намали разходите за производството на артемизимин с 30-60%. като със средствата на генното инженерство. Каслинг в лекция пред Medical School в Станфорд, през януари 2010г., изненадващо за аудиторията си съобщава "ние решихме, че ... можем да проектираме химически завод вътре в микроб, който да произвежда [артемизинин]." Схемата е проста: тъй като метаболитния път за синтезиране на лекарството в A. annua е ясен, то трябва да сме в състояние да го пуснем в друг по-лесно култивиран организъм да бълва необходимото ни съединение в големи количества. Илюстрация: discovermagazine Точно това направили Каслинг и екипа му, те вградили в E. coli сложна верига от гени на растението Artemisia annua (пелин) и дрожди. Модифицираните дрожди произвеждат прости захари до киселина, нетоксичен предшественик на артемизинин.Това генетично инженерство може да се окаже от голяма полза за болните от малария в световен мащаб. Работата е финансирана от фондацията на Бил и Мелинда Гейтс, Amyris Biotechnologies и Института OneWorld Health 43,0 милиона щатски долара за този проект. Според Каслинг в продължение на три години е бил в състояние да се увеличи добива на лекарството милион пъти. "Още малко - и ние ще можем да произвеждаме "коктейл" на основата на две производни на артемизинина на цена 10 пъти по-ниска от сегашната" - смята Каслинг. Леко модифицирани бактерии, могат да бъдат много ценни за получаване на химични съединения, използвани в козметичната индустрия и най-важното - лекарството против рак - таксол. Възторзи и съмнения След ядрената бомба, няма друга наука като синтетичната биология и генното инженерство да предизвика такава буря с такъв широк диапазон от чувства - от възторг и надежди до страх, гняв и пълно отричане. Ето няколко въпроса: В лаборатория е произведен вирус на птичия грип (H5N1): Планираното публикуване на експеримента с последователносттите на изкуствения вирус в списание "Science" през пролетта на 2012 г. е било спряно от комисията за биобезопасност на Съединените щати. Тя първа налога мораториум върху научните изследвания. След силни протести от страна на учените, публикацията вече е освободена с редакционни промени. Обосновката за цензурата била да не се предоставя никаква информация за био-терористи, както и повторение на експериментите в недостатъчно безопасни лаборатории, които могат да предизвикат пандемия. Колко важна свободата и нецензурираното публикуване? На кого да е позволено кога и на какви основания да поставя граници на науката? Синтезиране на организми за решаване на проблемите на околната среда (биоремедиация): Крейг Вентър има планове с неговата компания Synthetic Genomics да създаде синтетични същества, предназначени за решаване на проблемите на околната среда, например: да се пречистват водата, да намаляват CO2 , токсични отпадъци, тежки метали или за производство на биогорива. Някои от организмите сякаш правят чудеса - някои гъбички могат да разрушават дори нервнопаралитични газове като силно токсичния зарин. Въпреки това, освобождаването на живи наносъщества в околната среда също създава рискове. Сложността на взаимодействащите фактори в околната среда, е голяма: Какво може да се направи с тази непредвидимост? До колко могат да се предвидят последствията по време на експериментите? Кой носи отговорността за екологичните системи, които принадлежат на никого и на всеки? Дали е етично да се опитаме да компенсираме щети на околната среда с нови рискове? Легитимно ли е да не се използват възможностите за биоремедиацията? Илюстрация: tutzinger-diskurs.de Направи си сам. Молекулярните методи в науките за живота стават все по-лесни за използване, така че да може да се изгради жива материя и от аматьори "в гараж". Чрез интернет, може да се намерят инструкции и за създаване на бактерии. Регулаторите нямат никакво влияние върху този процес. Какви са потенциалните опасности от аматьорската синтетична биология? Размиват ли се границите между експерти и обикновените хора? Как може да се ограничи анархията? Възможно ли е да се прави наука от аматьори ? Генетично модифицирани насекоми: Възможно е по генетичен път да се стерилизират насекоми, например комари за да се контролира маларията или други болести. В някои райони има съпротива срещу този метод. Световната здравна организация планира да се запаси с ваксини срещу връщане на полиомиелит и други вече изчезнали болести. Възможно ли е да се налага една добра технология против волята на заинтересованото лице?Какво отличава осъзнатите решения от предразсъдъците? Колко важно е социалното приемане? Генетично "осакатена" полиомиелитна ваксина: Синтетичната биология ще открие нови възможности за борба с инфекциозните заболявания. Например, може да с помощта на "вирусно инженерство" (Synthetic Attenuated Virus Engineering, SAVE), да се създаде ваксина срещу полиомиелит, като се използват живи вируси. Техният генетичен материал може така да бъде селективно синтезиран, което да позволява по-добър контрол на ваксината. Целенасочено вградена "грешка", може да предотврати мутациите, които могат да направят вируса отново опасен. Досега е разработен само като компютърен модел в Държавния университет в Ню Йорк. Може ли рискът да оправдае евентуалната полза? Кой трябва да каже? Човешката генетична модификация е вече факт: Все пак до появата на подвид Homo Novus, освободен от много от недостатъците на Хомо сапиенс и даже приспособен за извършване на определена работа, все още сме далеч, въпреки прогнозите. Преди това трябва да се спасят хората, които не са имали особен късмет с гените. По изчисления половината от всички хронични заболявания, които се случват на хората след 50-те им години имат наследствен характер. Предразположението към често срещани болести от артрит до язва са причинени повече или по-малко от комбинация и с различни отклонения в гените. Това е една от перспективите и задачите на генното инженерство. Източник: Рукотворная жизнь, А. Чубенко Researchers Design and Build First Artificial Protein, David Baker, PhD First synthetic virus created, David Whitehouse BBC News Autodesk Builds Its Own Virus, as the Software Giant Develops Design Tools for Life Itself , James Temple First Life with "Alien" DNA Created in Lab, Ewen Callaway,Nature First Self-Replicating Synthetic Bacterial Cell, J. Craig Venter Institute Making anti-malarials from yeast: Jay Keasling and synthetic biology, Shah R. Ali, an MD candidate at Stanford Medical School. Synthetische Biologie, Tutzinger Diskurs http://nauka.offnews.bg/news/Biologiia_16/Hronika-na-sintetichnata-biologiia_405.html
  3. Биоинженерство или новата еволюция

    Учените създадоха нови хибриди от изкуствени и живи клетки Oxford Science Blog Екип от Имперския колеж в Лондон успя да направи нещо доста необичайно - създаде изкуствени клетки като вгради живи клетки в тях, съобщава IFLScience. Въпреки че това изглежда като първата стъпка в създаването на някаква звучаваща фантастично изкуствена, подобрена форма на живот, истинската цел на учените е далеч по-непосредствена и практична. Вграждането им в изкуствени обвивки може да позволи на клетките да работят защитени от неблагоприятни условия. Изкуствените клетъчни конструкции всъщност не са нови. Използвайки разнообразие от инженерни материали, те обхващат редица биологични компоненти в себе си, включително набор от ензими, жизненоважни за клетъчната обработка. Новата новина в това проучване, публикувано в Scientific Reports, е, че за първи път цели клетки са затворени в изкуствени. В същото време ензимите, които се намират в обвивката, работят с живите клетки, за да произведат нови химични вещества, едното от които е боядисано флуоресцентно. Статията на екипа изследва възможността те да бъдат биоинженерни "меки микромашини" по поръчка, които могат да изпълняват различни функции. Няколко други проучвания вече предоставят доказателства, че концепция е ефективна при доставянето на лекарства, убиващи рака. Тя има значим потенциал при различни медицински случаи - от биосензори и диагностициране на болести, до изпращане на всякакви лекарства, отстраняващи имунната реакция или патогените. Създаването на тези клетки натрапва аналогията с еволюцията на еукариотите. Тези сложни клетки се появяват от поглъщането на други форми на живот - от фотосинтезиращите хлоропласти до митохондриите, генериращи енергия - всички те някога били свободни живи същества, кооперирани от по-голяма единица и трансмурирани в специализирани органели. Това ново изследване представлява по-скоро феноменален антропогенен паралел, като изкуствените клетки капсулират живи клетки, които след това поемат ролите на самите органели. http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Uchenite-sazdadoha-novi-hibridi-ot-izkustveni-i-zhivi-kletki_106637.html
  4. това с брадата ми харесва като идея. Империята знае къде да те открие
  5. това само ако приемем, че Земята се върти около Слънцето. Според полоскоземците е обратното
  6. руснаците и украинците в Германия обаче работят. Мангалите - не.
  7. Еволюция?

    ти още ли пишеш глупости в този форум?
  8. Еволюция?

    Еволюционната теория е тази, развита в пълнота за първи път от Дарвин. Авторът ползва точно тази терминология. Разбира се всичките му по-нататъчни разсъждения са насочени към възникване на Вселената, но това само показва колко е наясно с нещата :)))
  9. Еволюция?

    какво общо има Теорията за Големия взрив с Еволюционната теория? В случая, че не разбирате какво ви питам пояснявам вкратце: последната се занимава с развитието и изменението на огранизмите, а не с това как е възникнала Вселената. Въобще всичките ви разсъждения са грешни и показват дълбоко незнание относно дискутираната тема.
  10. Биоинженерство или новата еволюция

    Scientists Have Accidentally Created An Enzyme That Eats Plastic http://www.iflscience.com/environment/scientists-accidentally-create-an-incredibly-effective-plasticeating-enzyme/
  11. meanwhile, приветствам този иновативен метод за органолептично установяване наличието на бойни химични вещества:
  12. Жорката, а и всеки що-горе грамотен химик ще ти кажа, че хлор няма как да бъде хвърлен с варел. А и втечненият хлор е доста неефективен като бойно оръжие. Но важното е пропагандата за някакви измислени химически атаки да върви.
  13. то е ясно, че бомбенето беше 'козметична операция' и като цяло не промени нищо.

За нас

Форумът съществува от края на 2005 г. и с усилията на много хора ние вече 11 години сме онлайн и продължаваме да дискутираме заобикалящия ни свят. През тези 11 години се случиха много неща и днес имаме форум с 15 000 теми, с над 350 000 мнения, а всеки месец той се чете от над 100 000 човека. Това нарежда форум "Наука" сред едни от малкото активни форуми в България, изключителни, полезни и нужни места за свободна обмяна на мисли и знания. 

Поддръжката на форума започва да тежи финансово, особено - след последния срив от хакерска атака, когато с помощта на анонимен дарител, ние успяхме да заплатим на специалист и се завърнахме онлайн без никакви загуби на съдържание. През февруари т. година платихме 850 лв за хостинг, тъй като използваме сериозни ресурси и се нуждаем от собствен VPS сървър. 

От рекламите на Гугъл печелим около 400$ на година, което не може да покрие всички разходи и това е основната причина да се обърнем към вас - нашите потребители и читатели. Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Създаваме фонд Форум "Наука", в който ще трупаме всички дарени средства, чиято основна цел ще бъде поддръжка и развитие на форум "Наука".

Може да се свържете с нас посредством лично съобщение, контактната форма или на office@chitatel.net

Банкова сметка:

Сдружение “Читател”

IBAN: BG87UBBS80021048062740
BIC (Swift): UBBSBGSF
При банка ОББ АД

Към PayPal:

Фонд "Форум - Наука"

 

С уважение, Р. Теодосиев
Създател на Форум "Наука
"

Научи повече!

За контакти

×