Pentcho Valev

И двамата стигат, например, до това че движещият се обект измерва по-малко време - то си го има в уравненията. Само че Поанкаре не приема че това е истинско забавяне на времето - абсурдно му се вижда. Той и други го наричат "temps local", "local time", и са много притеснени с него. За Айнщайн обратно - колкото по-абсурдно, толкова по-добре. Няма никаква мъдрост в това да кажеш че "local time" е "time". Иска се само шизофренна публика готова да вярва в абсурди. В първата половина на 20ти век такава публика е имало в изобилие. Пенчо Вълев

Изплагиатствал е трансформациите на Лоренц в които принципът на относителността е обединен с изискването на теорията на етера скоростта на светлината да не зависи от скоростта на източника. Има обаче абсурдни следствия които Поанкаре не е могъл да приеме. Например, като се затичаш срещу светлинния източник, гребените на вълните те удрят по-често (честотата расте), но скоростта на тези гребени спрямо теб някак остава същата. За Поанкаре това е било източник на фрустрация, за плагиатора възможност да “надскочи“ Поанкаре и да обърка науката до такава степен че тя никога вече да не може да се възстанови. Пенчо Вълев

За какви "решения" говориш, умничък професоре. Става въпрос за толкова тривиални неща че спорът е обиден дори за този който е прав. Като тръгнеш срещу морските вълни, скоростта им спрямо теб ли се увеличава или разстоянието между гребените намалява? Пенчо Вълев pvalev@yahoo.com

Защо, Сканер, се измъкваш толкова позорно? По-умните ти братя в Айнщайниана са те снабдили с решение на проблема - като се движи наблюдателят напред-назад, дължината на вълната следи неговото движение и така се изменя че скоростта на светлината да си стои константа, както Divine Albert е заръчал. Толкова е просто и убедително: http://sampit.geol.sc.edu/Doppler.html "Moving observer: A man is standing on the beach, watching the tide. The waves are washing into the shore and over his feet with a constant frequency and wavelength. However, if he begins walking out into the ocean, the waves will begin hitting him more frequently, leading him to perceive that the wavelength of the waves has decreased." http://www.pitt.edu/~jdnorton/teaching/HPS_0410/chapters/big_bang/index.html John Norton: "Here's a light wave and an observer. If the observer were to hurry towards the source of the light, the observer would now pass wavecrests more frequently than the resting observer. That would mean that moving observer would find the frequency of the light to have increased (AND CORRESPONDINGLY FOR THE WAVELENGTH - THE DISTANCE BETWEEN CRESTS - TO HAVE DECREASED)." Пенчо Вълев pvalev@yahoo.com

Възможно най-добрата (в смисъл най-разбираема и с най-малко камуфлаж) релативистка интерпретация на проблема: http://student.fizika.org/~jsisko/Knjige/Klasicna%20Mehanika/David%20Morin/CH13.PDF Това всъщност е глава 14 тук: http://www.people.fas.harvard.edu/~djmorin/book.html Introduction to Classical Mechanics With Problems and Solutions David Morin Cambridge University Press Непременно вижте глава 11 - това според мен е най-доброто релативистко представяне на специалната теория на Айнщайн. Пенчо Вълев pvalev@yahoo.com

Един умен релативист: www.pitt.edu/~jdnorton/papers/companion.doc John Norton: "These efforts were long misled by an exaggeration of the importance of one experiment, the Michelson-Morley experiment, even though Einstein later had trouble recalling if he even knew of the experiment prior to his 1905 paper. This one experiment, in isolation, has little force. Its null result happened to be fully compatible with Newton’s own emission theory of light. Located in the context of late 19th century electrodynamics when ether-based, wave theories of light predominated, however, it presented a serious problem that exercised the greatest theoretician of the day." Но не се заблуждавайте - така както е умен, Джон Нортън може да изръси най-голямата глупост като при това дълбоко да вярва в нея: http://www.pitt.edu/~jdnorton/teaching/HPS_0410/chapters/big_bang/index.html John Norton: "Here's a light wave and an observer. If the observer were to hurry towards the source of the light, the observer would now pass wavecrests more frequently than the resting observer. That would mean that moving observer would find the frequency of the light to have increased (AND CORRESPONDINGLY FOR THE WAVELENGTH - THE DISTANCE BETWEEN CRESTS - TO HAVE DECREASED)." Оруел нарича това "doublethink": http://www.liferesearchuniversal.com/1984-17.html#seventeen George Orwell: "Doublethink means the power of holding two contradictory beliefs in one's mind simultaneously, and accepting both of them. The Party intellectual knows in which direction his memories must be altered; he therefore knows that he is playing tricks with reality; but by the exercise of doublethink he also satisfies himself that reality is not violated. The process has to be conscious, or it would not be carried out with sufficient precision, but it also has to be unconscious, or it would bring with it a feeling of falsity and hence of guilt. Doublethink lies at the very heart of Ingsoc, since the essential act of the Party is to use conscious deception while retaining the firmness of purpose that goes with complete honesty. To tell deliberate lies while genuinely believing in them, to forget any fact that has become inconvenient, and then, when it becomes necessary again, to draw it back from oblivion for just so long as it is needed, to deny the existence of objective reality and all the while to take account of the reality which one denies - all this is indispensably necessary. Even in using the word doublethink it is necessary to exercise doublethink. For by using the word one admits that one is tampering with reality; by a fresh act of doublethink one erases this knowledge ; and so on indefinitely, with the lie always one leap ahead of the truth. (...) It need hardly be said that the subtlest practitioners of doublethink are those who invented doublethink and know that it is a vast system of mental cheating. In our society, those who have the best knowledge of what is happening are also those who are furthest from seeing the world as it is. In general, the greater the understanding, the greater the delusion ; the more intelligent, the less sane." Пенчо Вълев pvalev@yahoo.com

Много интелигентни хора не разбират айнщайновите дивотии не защото не могат да ги разберат, а защото интелигентността предполага неспособност за боравене с абсурда - интелигентният човек се парализира в самото начало и се иска много воля за да продължи по-нататък. Clifford Truesdell дава аналогичен пример като описва как математиците, при сблъсъка си с абсурдите на втория закон на термодинамиката, "have shuddered and averted their eyes from the unclean": http://philsci-archive.pitt.edu/archive/00000313/ Jos Uffink: "Snow stands up for the view that exact science is, in its own right, an essential part of civilisation, and should not merely be valued for its technological applications. Anyone who does not know the Second Law of Thermodynamics, and is proud of it too, exposes oneself as a Philistine. Snow's plea will strike a chord with every physicist who has ever attended a birthday party. But his call for cultural recognition creates obligations too. Before one can claim that acquaintance with the Second Law is as indispensable to a cultural education as Macbeth or Hamlet, it should obviously be clear what this law states. This question is surprisingly difficult. The Second Law made its appearance in physics around 1850, but a half century later it was already surrounded by so much confusion that the British Association for the Advancement of Science decided to appoint a special committee with the task of providing clarity about the meaning of this law. However, its final report (Bryan 1891) did not settle the issue. Half a century later, the physicist/philosopher Bridgman still complained that there are almost as many formulations of the second law as there have been discussions of it (Bridgman 1941, p. 116). And even today, the Second Law remains so obscure that it continues to attract new efforts at clarification. A recent example is the work of Lieb and Yngvason (1999)......The historian of science and mathematician Truesdell made a detailed study of the historical development of thermodynamics in the period 1822-1854. He characterises the theory, even in its present state, as 'a dismal swamp of obscurity' (1980, p. 6) and 'a prime example to show that physicists are not exempt from the madness of crowds' (ibid. p. 8).......Clausius' verbal statement of the second law makes no sense.... All that remains is a Mosaic prohibition ; a century of philosophers and journalists have acclaimed this commandment ; a century of mathematicians have shuddered and averted their eyes from the unclean.....Seven times in the past thirty years have I tried to follow the argument Clausius offers....and seven times has it blanked and gravelled me.... I cannot explain what I cannot understand.....This summary leads to the question whether it is fruitful to see irreversibility or time-asymmetry as the essence of the second law. Is it not more straightforward, in view of the unargued statements of Kelvin, the bold claims of Clausius and the strained attempts of Planck, to give up this idea? I believe that Ehrenfest-Afanassjewa was right in her verdict that the discussion about the arrow of time as expressed in the second law of the thermodynamics is actually a RED HERRING." Така или иначе аз някак съм преодолял първоначалната парализа, и затова сега ще обясня на тези които още не са я преодоляли (не на умничкия професор "scaner" - той да върви да се учи от своя голям брат релативист Джон Нортън) как точно експериментът на Майкелсън-Морли потвърждава уравнението c'=c+v дадено от емисионната теория на Нютон и опровергава антитезата c'=c. Първо, задължително е да се намери в учебниците или интернет изчислението на експеримента на Майкелсън-Морли когато интерферометърът минава със скорост v покрай наблюдател неподвижен спрямо етера (т.е. оригиналното изчисление на Майкелсън и Морли). Вижда се че теорията на етера влиза в това изчисление ЕДИНСТВЕНО с допускането c'=c, т.е. че скоростта на светлината е константа относно наблюдателя (неподвижен спрямо етера) и не зависи от скоростта на източника. Както е казано по-горе, резултатът от изчислението не съвпада с резултата от експеримента и значи допускането c'=c се отхвърля. След това наблюдателят остава същият (интерферометърът минава със скорост v покрай него) но той вече вижда как светлината емитирана от интерферометъра продължава да се движи със скорост c'=c+v, в съответствие с новото допускане. Практически това означава че навсякъде в предишните изчисления заменяме c'=c с c'=c+v (внимаваме за знака пред v), а в случаите когато светлината се отразява предполагаме че фотонът отскача като абсолютно еластична топка. Този път изчислението СЪВПАДА с резултата от експеримента и значи допускането c'=c+v СЕ ПОТВЪРЖДАВА. Пенчо Вълев pvalev@yahoo.com

Как би могло да се отговори на такъв въпрос? Защо дължината на крокодила е по-голяма от наситеността на зеления му цвят, след като способността му да живее в Сахара е силно ограничена? Професоре, вече споменах някъде че градацията умни релативисти -> глупави релативисти -> .... има още няколко степени в дясната си част, и ако в Англия и Франция физиката умира защото я преподават основно глупави релативисти (умните също но те са малко и са безкрайно нечестни), то в България тя отдавна е умряла защото я преподават релативисти от десния край на градацията. Казах ти да се свържеш с Джон Нортън и да не се занимаваш с мен. Помисли и за възможността, в резултат на внезапно пробуждане на съвестта, да спреш да получаваш професорска заплата за това че си назубрил известно количество идиотщини и свирепо ги преподаваш. Виж какво казва и прави един честен англичанин (в Добрата Стара Англия все още периодично се появяват такива хора): http://www.wellingtongrey.net/articles/archive/2007-06-07--open-letter-aqa.html "I am a physics teacher. Or, at least I used to be. My subject is still called physics. My pupils will sit an exam and earn a GCSE in physics, but that exam doesn't cover anything I recognize as physics. Over the past year the UK Department for Education and the AQA board changed the subject. They took the physics out of physics and replaced it with... something else, something nebulous and ill defined. I worry about this change. I worry about my pupils, I worry about the state of science education in this country, and I worry about the future physics teachers - if there will be any. (...) UPDATE 2009: After much frustration I'm leaving teaching England in physics. I've started a side business in time management and am taking a break from the profession." Пенчо Вълев pvalev@yahoo.com

Върхът на кула (височина h) емитира светлина към основата на кулата. Там наблюдател мери честотата и установява че тя е нараснала (Pound-Rebka): f' = f(1+gh/c^2) Прилагаме формулата: (честота) = (скорост на светлината)/(дължина на вълната) и виждаме че или скоростта на светлината е нараснала: c' = c(1+gh/c^2) (Айнщайн използва това в периода 1907-1915) или дължината на вълната е намаляла: L' = L/(1+gh/c^2) Заменяме кулата с ускоряваща се ракета с дължина h и ускорение g. Предният край на ракетата емитира светлина към задния. Ако уравнението което Айнщайн използва в периода 1907-1915, c'=c(1+gh/c^2), е вярно, то може да се докаже че скоростта на светлината относно наблюдател стоящ в задния край на ракетата е c'=c+v, където v е скоростта на предния край (в момента на емитиране) относно наблюдателя в задния край (в момента на получаване на светлината). Пенчо Вълев pvalev@yahoo.com

Съдейки от това и други твои писания, умничък професоре, стигам до ужасяващата констатация че ти НЕ ЗНАЕШ как точно експериментът на Майкелсън-Морли потвърждава емисионната теория на Нютон и противоречи на принципа на Айнщайн от 1905 г. за независимост на скоростта на светлината от скоростта на източника. Има надежда обаче. Един Учител в Айнщайниана, казва се Джон Нортън, ги ЗНАЕ тези работи: http://philsci-archive.pitt.edu/archive/00001743/02/Norton.pdf John Norton: "THE MICHELSON-MORLEY EXPERIMENT IS FULLY COMPATIBLE WITH AN EMISSION THEORY OF LIGHT THAT CONTRADICTS THE LIGHT POSTULATE." Този Джон Нортън е много умен (не се шегувам), достъпен е и е помогнал на много релативисти да проумеят много неща (винаги има българи на специализация при него). Та значи, умничък професоре, свързваш се с този Учител, държиш се почтително и той бавно но сигурно внася светлина в тъмните области на съзнанието ти. После ти правиш същото със студентите си (ако все още има такива). Вземи я свърши тази работа, не се занимавай с мен - не теб бедният ни народ ти плаща професорска заплата за да ЗНАЕШ и да обясняваш, не за да НЕ ЗНАЕШ и да преследваш еретици. Гледай какво става в Англия и Франция (страх ме е да мисля за България): http://www.guardian.co.uk/science/2005/nov/22/schools.g2 "But instead of celebrating, physicists are in mourning after a report showed a dramatic decline in the number of pupils studying physics at school. The number taking A-level physics has dropped by 38% over the past 15 years, a catastrophic meltdown that is set to continue over the next few years. The report warns that a shortage of physics teachers and a lack of interest from pupils could mean the end of physics in state schools. Thereafter, physics would be restricted to only those students who could afford to go to posh schools. Britain was the home of Isaac Newton, Michael Faraday and Paul Dirac, and Brits made world-class contributions to understanding gravity, quantum physics and electromagnetism - and yet the British physicist is now facing extinction. But so what? Physicists are not as cuddly as pandas, so who cares if we disappear?" http://archives.lesechos.fr/archives/2004/LesEchos/19077-80-ECH.htm "Physicien au CEA, professeur et auteur, Etienne Klein s'inquiète des relations de plus en plus conflictuelles entre la science et la société. (...) « Je me demande si nous aurons encore des physiciens dans trente ou quarante ans », remarque ce touche-à-tout aux multiples centres d'intérêt : la constitution de la matière, le temps, les relations entre science et philosophie. (...) Etienne Klein n'est pas optimiste. Selon lui, il se pourrait bien que l'idée de progrès soit tout bonnement « en train de mourir sous nos yeux »." Пенчо Вълев pvalev@yahoo.com

Умничкият професор обаче е сигурен в едно - в експеримента на Pound-Rebka няма как източникът да не е в покой относно наблюдателя. От върха на кулата пускат лъч, наблюдателят стои в основата на кулата без да мърда, поема лъча и му мери честотата. В покой ли е върхът на кулата относно наблюдателя? В покой е! Гарантирано! Къде сте антирелативисти да ви смажа. Пенчо Вълев pvalev@yahoo.com

Ох не е в покой, професоре, никак даже не е в покой, ама какво да направя като проблемът е опасен и в литературата доминирана от Айнщайниана няма даже и намек в тази посока. Рови си значи умничкият релативист в Интернет, там не пише никъде кой е наблюдателят и релативистът сяда да мисли. Източникът е върху интерферометъра, това е ясно, но кой по дяволите е наблюдателят? Мисли, мисли умничкият релативист и накрая...еврика! Наблюдателят е Майкълсън (и Морли, ако е там в момента). В покой ли е източникът относно Майкълсън? В покой е (от време на време Майкълсън ходи да обядва но това май не е съществено). Това е най-голямото (засега) откритие на умничкия релативист и той е готов от професор да стане член-кореспондент, а защо не и академик (Съботинов да не е направил по-големи открития?). Пенчо Вълев pvalev@yahoo.com

Експериментите на Michelson-Morley и Pound-Rebka доказват че скоростта на светлината зависи от скоростта на източника. Един ден, като се престрашиш и излезеш от анонимност, ще организираш един семинар, ще дъвчиме проблема цял ден ако трябва и нещата ще се изяснят. Пенчо Вълев pvalev@yahoo.com

Е не го предизвиквай там където му е силата. Професорът не знаеше за тази формула (виж как подминава отговор (А) и говори глупости в #6 на http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=9707 ), но сега е просто един изключително компетентен релативист и толкоз. Вече всичко е проверил нашият професор и всичко си знае. Затова и Айнщайниана е безсмъртна. Пенчо Вълев pvalev@yahoo.com

Има умни българи (само дето не са професори). Ето още един (ще дам целия текст, в случай че някой ден оригиналният сайт се затрие): http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=astro1&Number=1936351798 Well_(Гал. Стопаджия): "Скоростта на светлината не е константа. Да започнем с История на "откритието" че е константа. В края на 19 век, Майкелсън и Морли провели екстеримент, целящ да открие с каква скорост се движи Земята през пространството. Предполагало се е, че планетата ни е потопена в нещо, наречено Етер. То запълвало пространството. Смятало се, че светлината се движи по този етер, подобно на звуковите вълни. Затова решили, че както звука си има скорост на придвижване, така и светлината си има такава, при това скоростта й би била еднаква във всички посоки, само ако Земята е неподвижна спрямо етера. Ако тя се движи, то скоростта на светлината в една посока ще е различна от тази в друга, като по разликата и посоките, ще може да се определи посоката и скоростта на движението на Земята спрямо Етера, който запълва Вселената. Провеждането на експеримента довело до неочакван резултат. Скоростта на светлината в различни посоки се оказала абсолютно еднаква. Все едно че земята стои неподвижно в Етера. Това се оказало много неочакван резултат, обяснение за който не бил даден в продължение на около двайсет години. Възможното елементарно обяснение, че светлината всъщност се състои от частици материя, тогава не хрумнало на никого. Иначе сега Физиката щеше да е съвсем друга ... Защото частиците материя имат тази особеност, че при изстрелване от едно тяло, върху тях действат галилеевите трансформации за събиране на скорости. С други думи, резултата от експеримента е съвсем естествен, ако светлината се възприема като вид материя, изстрелвана от източника си. Съвсем естествено е в този случай, скоростта на светлината да е еднаква, независимо в каква посока я изстрелваме. Също като куршум. За съжаление, по онова време се смятало че електромагнетизма няма нищо общо с материята, и затова не е направена връзка между светлината и материята. Днес всички знаем, че светлината има двойнствен характер. От една страна се държи като поток от материялни частици, от друга страна проявява електромагнитен характер. Де Бройл, дори отиде по-далеч, като доказа, че всяка елементарна частица проявява този двоинствен характер. С други думи, материята притежава двойствен характер, и по това прилича на светлинните кванти. В тази връзка става съвсем очевидно, че в опита на Майкелсън-Морли е допусната груба грешка, с допускането че светлината не може да се разглежда като поток от материални частици. Съответно не е било допуснато предположението, че наблюдаваният ефект е резултат от естествено наслагване на скоростите на светлинния лъч и източника му, при което е естествено да не се открие разлика в скоростта на светлината в различни посоки. Така или иначе, на сцената излиза идеята на Айнщайн, който вместо да търси обяснение на експеримента, предпочита да измисли нова физика, с твърдението си, че пространството се разтегля по посока на движението, времето се забавя, а масата нараства. Всичко в името на мисълта, че скоростта на светлината е константа, защото експеримента го "потвърждава". Ако сте чели внимателно, вече сте наясно какво показва експеримента. И то не е това, което си е мислел Айнщайн тогава. Фотоните са вид материални частици, чиято скорост на отделяне от атома е "с". Всички елементарни частици, от които е изградена материята, притежават двоийствен характер - те са и частици, и електромагнитни вълни едновременно. Също както и светлината. Айнщаин предвижда, че светлината се изкривява в гравитационно поле. Причините за това според него са в изкривяването на пространството. Всъщност става дума за гравитационно взаимодействие, но той го нарича "изкривяване на пространството". Следва едно слънчево затъмнение, по време на което се доказва, че светлината се отклонява от гравитацията на слънцето. В миг, Айнщайн става новият идол на Физиката с предвиждането на това явление, и оттук нататък никой не се заглежда в основите на измислената от него теория. Доказателства за правотата му следват едно след друго. И нищо вече не е в състояние да накара учените да обърнат поглед към фундаменталната грешка ... Всеки от вас може сам да прецени къде е истината. Едно трябва да е ясно : Тълкуването на доказателството е по-важно от самия експеримент. Когато сбъркаме тълкуването, фактите са безсилни да ни покажат истината. Нещата стават още по-лоши, когато се "мъчим" да докажем нещо. И може би става дума за доказателства на едно , а ние си мислим че е нещо друго ..." Пенчо Вълев pvalev@yahoo.com