Отиди на

Пандора

Потребител
  • Брой отговори

    2450
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    1

Пандора last won the day on Април 6 2016

Пандора had the most liked content!

Репутация

741 Асистент

Всичко за Пандора

  • Титла
    Една Българка

Лична информация

  • Пол
    Жена
  • Пребиваване
    Изгубена в Кавказ
  • Интереси
    Разнообразни

Последни посетители

21716 прегледа на профила
  1. Това е така, но такива институти могат да се издържат не само от държавата. Защото в днешно време големи частни компании могат да отделят средства за наука и пряко се нуждаят от нея. Но пък има сфери, в които такава пряка икономическа полза не винаги е възможна или пък е по-малка. Освен това е въпрос на стратегия за в бъдеще, днес да внесем пари в начеваща област за да може след 20-30 години да се постигне ефекта на този институт. Въпросът в България е според мен, че парите по принцип са малко и разпределяне от типа " на всеки по трохичка" не ми изглежда много рационален. А пък и кой ще се наеме да предвиди бъдещите ползи, като едно правителство мисли само за проекти с продължителност от 2 години.
  2. Преди всичко трябва да ги има тези пари на куп. За богатите държави е лесно - има и за златни медали и за анти-награди. Въпросът с конкуренцията също е двояк - от една страна движи прогреса, но от друга общественото развитие като цяло не е само техническо и материално. По времето на Нютон тепърва са откривали природните закони, а днес ги експлоатират по всякакъв начин за печелене на пари и не винаги с оглед на обществените ползи или вреди, които разбира се не винаги могат точно да се предрекат. Ако приемем, че учените трябва да работят за бъдещи ползи на едно цялостно общество /не само за частни икономически интереси/, преди всичко това общество трябва да зададе параметри на най-важните за бъдещото си развитие области и да дава първо пари там. И периодично разбира се / в по-голям период/ може да сменя стратегията си или пък не.
  3. Другото освобождение

    Предполага, че е имало всякакви случаи, вероятно много са купували земя и на безценица. Това са събития, които така или иначе рано или късно ще се случат. Въпросът е за 30-40 години дали щяха да са по-организирани и какви ще са ползите за бъдещата държава - повече или същите.
  4. Другото освобождение

    Военната сила е определена отдавна от същите "сили" - Русия. Въпросът е за териториалната подялба, а целта на въстанието е именно да определи българските теритоирии, затова и трябва да е мащабно. Не че Великите сили много се трогват, но все пак претенциите трябва да се предявяват.
  5. Другото освобождение

    Всъщност в някаква степен в реалността двете тези се комбинират - едно въстание /според мен закъсняло/ плюс "руски щикове" малко по-късно. И двете тези получават реален израз - едно княжество и една автономия. Според мен също "младите", ако ги наречем така, отрано са разбрали, че "дележът" на Балканите е предварително договорен и надеждата им, че от войната зависи нещо и тя ще донесе желаното от тях умира. Вероятно пък "старите" не желаят да се противят на тези, които договарят "дележа". Не съм мислила за този вариант. Въпросът е дали това би повлияло на ориентацията Изток - Запад и дали би намалило влиянието на Русия в региона /панславизъм/. Вероятно това ни отпраща към ПСВ. Въпросът за мен е какво се случва по време на Младотурската революция и случва ли се и кога. Това също е неосъществимо или е доста проблемно, защото Великите сили се договарят да няма една голяма държава на Балканите, вероятно защото "дележът" няма как да се осъществи. Идеалестичната представа на Каравелов, че балканските народи трябва да осъзнаят силата си в единството на интересите си, които трябва да бъдат противопоставени на чужди интереси няма реализация и до ден днешен.
  6. 140 години по-късно продължаваме да си задаваме въпроса за "независимостта", и то благодарение на "реализма" проповядващ вечно "съгласуване" с някого. Въпросът е, че тези "всички" по различен начин са тълкували "независимостта".
  7. "Българщината в Букурещ, както и в другите румънски градове, е съживена най-напред около 1860–1862 г. от покойния Раковски, който около това време съставил в Букурещ дружество. В това дружество, на което бил изработен, и устав от самия Раковски, взели участие богатите българи като Грудов, Андреолу Атанас, Евлогиевци и пр. Когато Раковски пожелал да вземат участие в това дружество и някои от младите българи, хора сиромаси, но честни, старите богаташи възнегодували, защото не им било приятно да имат съприкосновение с подобни хора, и по тоя начин свръзките между стари и млади били прекъснали веднъж завсякога. Така е и трябвало да бъде. Втора причина за това разделение е била: че младите патриоти почнали своите действия в Сърбия. После това старите устроили комитет (Добродетелната дружина) начело с Христа Георгиев, в който комитет взел участие и руският в Букурещ консул. Останалите в Букурещ младежи съставили нещо като революционен комитет, свърталището на който било читалището „Братска любов“. Доколкото ни е извество, в тоя комитет взели участие Д. Ценович, докторите Гръмников, Планински, Попов, Русевич и пр. От 1868 г. Левски станал душата на тоя комитет. Той начесто дохождал в Букурещ от България и всичките членове гледали в неговото лице истински герой." https://georgimet.wordpress.com/2015/06/29/377/ Излиза, че точно определени богати чорбаджии се грижели за "съгласуването с Русия", но те не са привържениците на Априлското въстание. " С една дума всичко друго но не и самостоятелна независима българска държава. Тоест сред образованите възрожденци има различни визии за бъдещето, което е съвсем нормално. И съвсем нормално е да има противоречия и дори известна неприязън помежду им. Любопитното е, че след 140 години пак се люшкаме между Русия и Турция и се издирват чисти българофили. По интересно е за мен да се обсъждат в раздела за историческото моделиране другите нереализирани визии, вместо напълно безсмислена идея да катурнем героите си /това може да стане само, ако се реализират другите две или три тези за съвместна държава със сърби, турци или за руска губерния/. Независимата Република България винаги ще почита онези които са начертали и преследвали нейното осъществяване.
  8. Тук може би малко няма да се съглася. В природата има хармония, хищникът се храни със силна храна и по-рядко, а тревопасното постоянно приживя, като например коали, ленивци и други такива примери. Има равновесие. Когато се наруши екологическото равновесие някой вид изчезва. Но смятам, че първобидният ловец се стреми да се впише в екологичната система и да не нарушава равновесието. Проблемът се получава, когато един вид попадне в среда без конкурент, а в случая с човека, унищожение има и по други причини не само за храна.
  9. Според мен въпросът засяга за крайната цел на еволюцията . И какво означава успешно еволюирал. Има различни стратегии за оцеляване, има ли единствено правилна ? Има много животни, които от милиони години не са се променяли и са намерили среда в която милиони години да оцелеят. Например котките - съществуват свободни хищници и домашни котки и едните и другите имат подобно поведение, маркират територия, ловуват. Има една разлика - количеството популация - едните се плодят и увеличават безпроблемно, а другите са на прага на изчезването. От гледна точка обаче на самите котки, може би точно те са ни опитомили или по точно живеем в неофициална симбиоза /поне първоначално/. Така, че може би се търси изначален опитомител а котките са се присламчили по-късно наготово.
  10. А според мен има. Тоест Ботев и Левски са точно такива, а не други и това по-всяка вероятност е съвсем закономерно. Аз имам оправдание за всички "хъшове", които само бълват приказки за свобода , само пият...Не току-така писателят е нарекъл това "пиянството на един народ". Ако бяха трезви и продаваха гайтани и розово масло на браилския пазар и да събират грошове за великото дело щеше да е друго. Но то не е. А Ботев пък като дребен еснаф въобще дори не го виждам. За мен той е типичен тип революционер, нетърпящ лицемерието, еснафщината и роден да руши това което ненавижда /успешно или не/. Въобще това е класически герой - бунтар. Българите не са много неща - не са икономични, не са дисциплинирани, не са организирани и прочие. Но те все пак са и Нещо. На мен то ми стига, но съм забелязала, че на доста хора не им стига или пък имат някакъв друг проблем. Героите са родени от народа си и носят неговите черти и това вече беше казано. Проблемът е, че народът не би съществувал без своите Герои / каквито и да са те/. А може би има и обратно положение - каквито са Героите, такива стремежи ще имат хората. Може би има някакво желание днешните Герои да са други, или пък въобще да ги няма..
  11. На всичкото отгоре хладната логика не ликвидира този процес, защото това са свръхестествени работи, там фактите чезнат в мъгла, а главни герои са въображаеми привидения. Единственият проблем на Априлското въстание е, че сме много близо във времето до събитието, мъглата не е достатъчно сгъстена. То и Аспарух сигурно е оплаквал празната си хазна, ама е кан, не хаймана. А Левски народът вече го е виждал "цар" и вече е сътворил "мита" за него, ако може да се каже, вече е живеел в "мита". Съвсем по библейски може да кажем, че Каравелов е търсел Месията и го е намерил.
  12. "....писатели, които подбуждат социално негодувание и съпротива, защото говорят с авторитет, който обществото приема неохотно. Очевидно в този контекст такъв авторитет не е непогрешим, и въпреки това може да бъде автентичен. Толерантността към товорческите умове като потенциално пророчески, дори без готови стандарти и определено без каквато и да е вяра в тяхната непогрешимост, е един от белезите на най-зрелите общества." Нортръп Фрай, "Великият код" Още приживе част от българската общественост приема революционерите като хаймани - и това е съвсем нормално и в реда на нещата. Може би човек трудно приема как геният съжителства в един "хаймана" / макар, че аз не ги считам за такива/, но фактите са налице. Същото важи и за Вапцаров, когото считам за най-добрия пролетарски поет, независимо, че комунистът Вапцаров е съвсем друг образ, много по противоречив дори и от Ботев , може би.
  13. Интересно ми е как психологически да свържа "посредственият мотив" с гениалното произведение, което проповядва "идеала" ? Ако това беше вярно всеки интересчия можеше да бъде гениален поет.
  14. http://www.nature.com/nature/journal/vaop/ncurrent/full/nature23310.html#supplementary-information
  15. Според мен обаче не могат да се слагат под един знаменател всички, защото на Балканите термини "сърбин", "българин" си съществуват, а българите употребяват термина "грък" поне от ВБД. "Но какво вършеше? Превеждаше божествените книги от еладски език на български. И някой, като ме слуша да говоря тези неща, нека не сметне, че съм излязъл вън от истината, понеже българските книги са с много години по-стари и са от самото начало на покръстването на народа, пък и защото са именно книгите, които е изучавал и този велик между светците човек, доживял дори до наши дни. Зная това и аз, и то иначе не е.Но било защото първите преводачи не са вникнали докрай в езика и учеността на елините, било пък защото те са си послужили с грубия свой език, издадените от тях книги са се оказали прости по реч и несвързани по смисъл с гръцките писания, грубо съчинени и нестройни в потока на речта. И само защото се наричаха книги на благочестивите, затова се смятаха за верни, ала в тях се криеше голяма вреда и противоречие с истинските догми. Затова и много ереси произлязоха от тях.: /Г.Цамблак "Похвално слово за св.Евтимий" Според мен този цитат показва, че към 14-15 век се изчиства окончателно религиозният обряд, установява се една официална традиция и език. И това е една не маловажна крачка и основа върху която да се гради една нация. Що се отнася до шотландците, англичаните, а също вероятно и различните области на Испания, те и до днес не се чувстват съвсем единни. И според мен още в началото запазват различното си самосъзнание. На какво се дължи това не мога да кажа. Шотландците винаги са проявявали по-силна връзка към континента и това дори е обосновано от историята им.
×