Пандора

Потребител
  • Брой отговори

    2290
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    1

Пандора last won the day on April 6 2016

Пандора had the most liked content!

Репутация

689 Доцент

Всичко за Пандора

  • Титла
    Една Българка

Лична информация

  • Пол
    Жена
  • Пребиваване
    Изгубена в Кавказ
  • Интереси
    Разнообразни

Последни посетители

21122 прегледа на профила
  1. Бедата е, че разказите в епосите почти винаги наподобяват исторически събития и човек доста се обърква какво да припознава в тях - обикновени исторически събития или да търси религиозни обичайни практики. Освен това и наличието на легенди за "троянски" произход допълнително насочват търсения в такава насока.
  2. Това определено си е довод.
  3. Според мен смесването на някои диалекти, например в Кавказ е съвсем допустимо. Говоренето на определен диалект не е за вечни времена, ако се заселиш в определена област, може да проговориш местния диалект. Даже и в Сандански да отида, ще ми се наложи да си сменя езиковите навици. Предполагам, че Кашгари не писал труд за произхода на тюркските езици, а е описал каквото, където е чул и видял. И наистина по това време има размествания и вътрешни миграции на територията на бившия Хазарски каганат.
  4. Има фински бог и герой от епоса Калевала - Väinämöinen - " вещий рунопевец, сеятель и мудрец ", " действует чаще колдовством, чем мечом или копьём ", " не просто заклинатель, то есть колдун, он заклинатель-поэт, ". Интересно какво значи името на фински език. Прилича ми на "баян" - дума за музикален инструмент и поет. Според мен, ако се търси историческа основа на епоса, аз бих датирала събитията по-рано - примерно среща на уралско или финско население с друго придошло, може и от юг.
  5. Но пък може да се запитаме, защо ичиргубоила носи точно това име , случайно ли е избрано или не, а също и някои следващи Петровци, дали имат връзка с рода на ичиргубоилите / по аналогия с рода на кавханите/.
  6. Да. Най-добре е да се изследват и сравняват останки от една и съща епоха и следващите хронологично. Според мен резултатът който ще се получи е, че всеки път от една развита вече култура се отделя част от популацията и мигрира в различни посоки според възможностите и там ако е по-развита донася нови неща, но генетично постепено се слива с местните популации. Другите обаче остават на място и там имат своето развитие. По такъв начин две огнища на култура може първоначално да имат връзка, но после ще се отдалечават и генетично и културно. По отношение на скитите за мен пак възниква въпроса за границата Европа - Азия - р.Дон или р.Волга.
  7. Пожарът може да има различни причини, да не говорим за реакцията при съседите византийци - едва ли ще отминат подобно нещо само с констатацията "Симеон смени брат си". Аз сло́вом сим молю́ся Богу: Бо́же, всея́ твари́ Зижди́телю, Ви́димым и неви́димым, Го́спода Ду́ха посли́ Живу́щаго, Да вдохне́т в сердце́ ми сло́во, Еже бу́дет на успе́х всем, Живу́щим в за́поведех Ти. Ѕело́ бо есть свети́льник жи́зни Зако́н Твой, свет стезя́м, Иже и́щет ева́нгельска сло́ва І про́сит да́ры Твоя́ прия́ти. Ко креще́нию обрати́шася вси́, Лю́дие Твои́ нарещи́ся хотя́ще, Ми́лости Твоя́, Бо́же, про́сят зело́. Но мне ны́не простра́нно сло́во даждь, О́тче, Сы́не и Пресвяты́й Ду́ше, Прося́щему по́мощи от Тебе́. Ру́ци бо свои́ выспрь возде́ю при́сно, Си́лу прия́ти и му́дрость у Тебе́. Ты бо дае́ши досто́йным си́лу, ипоста́сь же вся́кую цели́ши. Упова́ние всех конце́в земли́. Фарао́на мя зло́бы изба́ви, Херуви́мску ми мысль и ум даждь. Ѡ, Честна́я Пресвята́я Тро́ице, печа́ль мою́ на ра́дость переложи́. Целому́дренно да начну́ писа́ти Чудеса́ Твои́ преди́вные зело́, Шестокрыла́тых си́лу восприиму́. Ще́ствую ны́не по сле́ду учи́телю, и́мени его́ и де́лу после́дуя, Ѣ́вным[5] сотворю́ ева́нгельское сло́во, хвалу́ воздая́ Тро́ице в Божестве́, Ю́же пое́т вся́кий во́зраст, юн и стар свои́м ра́зумом, Ѧзы́к нов, хвалу́ воздая́ при́сно Отцу́, Сы́ну и Пресвято́му Ду́ху, Ему́ же честь и держа́ва и сла́ва от всея́ тва́ри и дыхания от вся ве́ки и наве́ки. Аминь
  8. СКИФЫ ДОНА Античное время Европы (около 2500 лет назад, VI—III вв. до н.э.) пока представлено в иссле дованиях древней ДНК не так подробно, как более ранняя эпоха бронзового века. Но и изучая этот период времени, большое внимание вновь уделялось популяциям евразийской степи. В том числе нами совместно с Австралийским центром древней ДНК был изучен митохондриальный генофонд европейских скифов (низовья Дона, табл. 1.7. в 1главе). СПЕКТР ГАПЛОГРУПП Была исследована митохондриальная ДНК 16 образцов из скифских могильников на территории Ростовской области и обнаружены следующие гаплогруппы, перечисленные в порядке убывания: Т, U5a, Н, I, D, А, С, F, U2e, U7. Столь обширныйперечень гаплогрупп при сравнительно небольшом числе проанализированных образцов указывает на большое генетическое разнообразие популяции скифов. Также можно отметить преобладание в генофонде скифов Причерноморья западноевра зийских гаплогрупп. Другие авторы (Lalueza-Fox et al., 2003) обнаружили сходный генофонду родственных скифам культур на территории Казахстана. Это указывает, что не только в эпоху бронзы, но и в скифскую эпо ху «западноевразийский» митохондриальный генофонд распространялся много дальше на восток, чем сейчас. КАРТА ГЕНЕТИЧЕСКИХ РАССТОЯНИЙ Этот вывод подтверждает и карта генетических расстояний (рис. 8.40). Картографированные гене тические расстояния были рассчитаны по частотам 31 гаплогруппы мтДНК: А, В, С, D, F, G, Н, НV, I, J, К, L, N1a, N1b, R, Т, U1, U2, U3, U4, U5a, U5b, U6, U7, U8, V, W, X, Y, Z, other (сумма прочих ред ких гаплогрупп). Картадемонстрирует, в какой мере сходным с древним генофондом донских скифов яв ляется современное население разных территорий Евразии (144 современных популяции). Популяции, генетически сходные со скифами Причерноморья (более светлые тона карты) обна руживаются как в Европе, так и в Азии. Однако в Европе лишь три области обнаруживают значения генетических расстояний в интервале от 0,6 до 0,7 (т.е. генетически довольно «далекие» популяции) — это низовья Днепра, Дона и Волги. Вся остальная территория Европы еще более генетически далека от генофонда скифов (расстояния в интервале от 0,7 до 0,9). А ареал популяций, близких к генофонду скифов (расстояния в интервале от 0,3 до 0,6) охватывает Южный Урал, юг Западной Си бири, Казахстан и отчасти Южную Сибирь. И наиболее генетически близкие к скифам современные популяции обнаруживаются в низовьях Камы и Вятки. В целом карта генетических расстояний пока зывает, что к генофонду донских скифов наиболее близко современное население не западного, а центрального сегмента степного пояса Евразии (вклю чающего юг Урала, Западной Сибири, Алтай и Казахстан). Это позволяет говорить, что западно евразийский генофонд доминировал в генетичес ком портрете скифов Дона, но что сейчас область сходных генофондов находится не в Европе, а не сколько восточнее — в центральном сегменте евра зийской степи. https://books.google.bg/books/about/Генофонд_Европы.html?id=sNYPCwAAQBAJ&redir_esc=y skiti.bmp
  9. Според мен е възможно съществуването на известно противоречие и конфликт с преминаването към друга религия, при което се изисква прекратяване на определени ритуали, които дефинират самата аристокрация като такава. Да не говорим за жреческата каста, която също има своя ранг, който губи. При арменците може би ситуацията е различна, заради зороастризма, но в българския случай вероятно се изисква прекратяване на ритуали свързани с почитане на предците, нещо което касае целия народ. Това важи въобще за всички балкански и европейски народи.
  10. Все пак може би трябва да има повод или съмнения , макар и минимални, че Симеон би имал подобни намерения. Възможно е да се безпокои, че боилите с подобни намерения могат да му повлияят. Но аз все пак си мисля, че става въпрос за злополучен епизод. Да не забравяме, че и до днес християнството така и не успява да се "освободи" напълно от езическите ритуали и в крайна сметка ги е допуснало и вписало в календара си.
  11. The western section, between the Don and Dniester Rivers (and later the Danube), was the one most densely settled by R1b people, with only a minority of R1a people (5-10%). The eastern section, in the Volga basin until the Ural mountains, was inhabited by R1a people with a substantial minority of R1b people (whose descendants can be found among the Bashkirs, Turkmans, Uyghurs and Hazaras, among others). The northern part of the Yamna horizon was forest-steppe occupied by R1a people, also joined by a small minority of R1b (judging from modern Russians and Belarussians, the frequency of R1b was from seven to nine times less lower than R1a). The western branch would migrate to the Balkans and Greece, then to central and Western Europe, and back to their ancestral Anatolia in successive waves (Hittites, Phrygians, Armenians, etc.). The eastern branch would migrate to Central Asia, Xinjiang, Siberia, and South Asia (Iran, Pakistan, India). The northern branch would evolve into the Corded Ware culture and disperse around the Baltic, Poland, Germany and Scandinavia. http://www.eupedia.com/europe/Haplogroup_R1b_Y-DNA.shtml
  12. Може да не сте забелязали, но дадох пример с генетични изследвания от Андроново и Синташта, в което се вижда, че смесването на расите започва много по-рано А кога и на колко етапа се е формирала азербайджанската народност може да даде отговор също генетиката. Ето за пример резултатите на башкирите - преки генетични наследници - на кои племена сам помислете. Regarding Y-DNA haplogroups genetic studies have revealed that most Bashkir males belong to haplogroup R1b (R-M269 and R-M73) which is, on average, found at the frequency of 47,6%. Following are the haplogroup R1a at the average frequency of 26,5%, and haplogroup N1c at 17%. In lower frequencies were also found haplogroups J2, C, O, E1b, G2a, L, N1b, I, T.[7] The main branch of R1a in Bashkirs is Z93, specifically Z2125, which peaks in Central Asia, among Bashkirs at 31%. Most mtDNA haplogroups found in Bashkirs (60-65%) consist of the haplogroups G, D, С, Z and F; which are lineages characteristic of East Eurasian populations. On the other hand, mtDNA haplogroups characteristic of European and Middle Eastern populations were also found in significant amounts (35-40%).[8][9][10] Основная доля Y-хромосом башкир относится к гаплогруппе R1b (заменившая в последние несколько тысячелетий почти всю Западную Европу R1b-M269 и азиатская R1b-M73), гаплогруппам R1a (R1a-SRY10831.2, индо-европейская, распространившаяся в Восточной Европе и Средней Азии) и N1c-TAT, финно-угорская, распространившаяся в северной Евразии. Частота гаплогруппы R1b варьируется в значительных пределах и составляет, в среднем, 47,6 %. Доля гаплогруппы R1a составляет 26,5 %, N1c — 17 %. С меньшей частотой встречаются гаплогруппы: J2, C, O, E1b, G2a, L, N1b, I, T[73]. Дадохте пример с таджиките и азерите, но те очевидно са близо до иранския ареал на влияние, сега ще трябва да ме убедите, че башкирите също са говорели ирански , а също и кога са го загубили, защото трудно ще ме убедите, че Тюркският хаганат /продължил по-малко и от век/, като всяка една нетрайна степна организация е налагал език , още по-малко религия. Дори и Монголската империя не се занимава с налагане на религия и култура и когато започва подобен процес се разпада.
  13. Е, това е точно въпросът - епохата когато се случва "срещата" И защо трябва да се казва така ? Аз не твърдя, че келтите или , който и друг европейски народ говори единствено и само тюркски. Темата се нарича " проникване на тюркски език" , а не за налагане на такъв въобще . Не винаги, защото в противен случай, днес българите щяха да говорят, според вашата теза - ирански, вероятно в представите ви - осетински. Има определен времеви период , когато различни популации и култури се срещат, и си влияят взаимно, при това, дори и единият да вземе превес над другия, всички те оставят "следи". Е, тюркският е взел превес в степите /което е очевидно/, а на вас оставям да търсите иранските следи в "потурчения" в 8 век, башкирски език.