Отиди на
Форум "Наука"

st_jordan

Потребител
  • Брой отговори

    43
  • Регистрация

  • Последен вход

Всичко за st_jordan

Лична информация

  • Пол
    Мъж

st_jordan's Achievements

Newbie

Newbie (1/14)

1

Репутация

  1. Здравейте, дами и господа! Преди няколко дни подадох искане, да се изтрият всички мнения и профила на st_jordan от страниците на БГ Наука, на което все още няма отговор. По този повод, отново пускам съобщение към всички, включително към длъжностните лица, за да прецените доколко това искане е справедливо, или не. Регистриран съм в клуба Теоретична физика, и всички публикувани от моя страна мнения (43) са пряко свързани с темите в този клуб. Изненадващо и без съществени аргументи, по усмотрение на някакъв специалист по западноевропейско средновековие, коментарите ми са прехвърлени към форума БГ Паранаука. Това действие е унизително за мен, засяга личното ми достойнство, затова отново настоявам да се изтрият всички мнения и профила на st_jordan от форумите на БГ Наука, в чиито страници не желая повече да фигурира името st_jordan. Надявам се почтените потърпевши измежду следващите имена, да одобрят моята справедлива претенция. st_jordan. Най-активен в: Паранауки (35 коментара) Luboznatelnia. Най-активен в: Паранауки (272 коментара) Ниагара. Най-активен в: Паранауки (182 коментара) Малоум 2. Най-активен в: Паранауки (165 коментара) Scanner. Най-активен в: Паранауки (127 коментара) Шпага. Най-активен в: Паранауки (96 коментара) Б. Богданов. Най-активен в: Паранауки (94 коментара) Magister Militum. Най-активен в: Паранауки (53 коментара) Aleksandar. Най-активен в: Паранауки (45 коментара) Изредените по-горе юзъри (според господин Glishev) би трябвало да помислят: доколко престижно за техните собствени имена е причисляването им (от същия господин) към форума Паранауки.
  2. Здравейте, дами и господа! Без съжаление, и с облекчение напускам форумите на БГ Наука. Същевременно, имам категорично искане, което ще отстоявам до дупка. Да се изтрие темата инвариант на СВ, както и всички мнения (41 бр.), които съм публикувал до този момент. Очаквам отговор от администрацията на БГ Наука, и най-вече изпълнение на искането.
  3. Здравейте, Б. Богаданов! Двата файла към първата страница не се отварят по моя вина при вмъкването. Тази вечер не съм в състояние да се справя. Тежко преживявам загубите на българските волейболистите на световното първенство. Особено вчерашното поражение от Куба, и тази вечер от Русия. Вeче цяла седмица, както и в момента, се лекувам по моя изпитана рецепта. В следващите дни ще бъда във форма и ще публикувам материалите отново. С уважение: st_jordan
  4. Колега Amazon, отдавна участвам в този диалог, и ще дам кратък разбор на вашия пасквил (тълковен речник) = „Малка публицистична творба, в която се злепоставя или клевети известно лице или група хора." В случая, вие се изживявате като изследователя Хумболд, а ортодоксалният релативист scanner е в ролята на мъдреца, чиято теория за четирите вида хора (в този клуб) има съвсем превратен смисъл. - Първият вид хора са тези, които знаят нещо за ТО, и безрезервно вярват в теорията. Тези хора, според нашия мъдрец, са образованите хора. - Вторите са хората, които познават ТО, но се съмняват в нея. Такива хора, мъдрецът нарича спящи, те трябва да се събудят като вярващи. - Третите и четвъртите са хората, които познават, или не, ТО, но имат здрав разум и не вярват сляпо на мъдреца. На тях той наистина не успя да „помогне". - Петият вид хора в този клуб са господата scanner и Amazon, които си въобразяват, че знаят всичко. На тях никой не може да помогне.
  5. Здравейте, господин Б. Богданов! В предназначената „за специалисти, студенти и аспиранти" книга Gravitation (т.3), на Ч. Мизнер, Дж. Уилер и Кип Торн, който е автор на въпросната статия, наред с геометрията на Шварцшилд, се обсъждат още няколко конкурентни модели на черните дупки. Най-прилично изображение има дупката на Шварцшилд, дупката на Едингтън-Финкелщайн има форма на минарето на турска джамия и др. Препоръчаната от вас статия е популярна релативистка фантастика, макар че там е поместено уравнението на Шварцшилд. От краткия коментар под уравнението е очевидно, че обектът на изследването е извън рамките на нашата тема, която от своя страна не оспорва хипотезата за черните дупки. „На пръв поглед това изглежда много сложна формула, но както повечето формули във физиката, всъщност се оказва доста проста. Физиците осъзнали доста бързо, че тази формула трябва да описва обект, който изглежда изолиран от останалата част на Вселената, обект, на който Джон Уилър, десетилетия по-късно, дава името черна дупка. Но физиците не могли да повярват на толкова необичайно тълкуване на уравненията. Близо петдесет години водещи учени в цял свят, включително самият Айнщайн, се борели яростно срещу тази идея за обект, изолиран от Вселената." The significance of the singularity at r = 2M (in natural units) was first raised by Jacques Hadamard, who, during a conference in Paris in 1922, asked what might happen if a physical system could ever obtain this singularity. Albert Einstein insisted that it could not, pointing out the dire consequences for the universe, and jokingly referred to the singularity as the "Hadamard disaster".[4] Schwarzschild's original model of a star assumed an incompressible fluid; Einstein pointed out that this was an unreasonable assumption, as sound waves would propagate at infinite speed. In his own work, Einstein reconsidered a model of a star where the components of the star were orbiting masses, and showed that the orbital velocities would exceed the speed of light at the Schwarzschild radius. In 1939, he used this to argue that no such thing can happen, and so the singularity could not occur in nature.[5] Има, но допустима доза ирония, иначе като цяло, тонът, както и отношението ни към вас ще бъдат винаги доброжелателни.
  6. Здравей, Шпага! Признавам, също като scanner, смаян съм, и то много приятно от твоята ледена присъда – точна и безпристрастна. Ей такива съдии – умни, строги и справедливи трябва да оглавят съдебната система! Защото всички злини на многострадалния български народ са рожба на вилнеещите в страната ни хайдуци и престъпници, измамници, клеветници и тем подобни елементи. Като стана дума за измамници и клеветници, чрез това съобщение искам да отправя едно изявление, свързано с предните и последните изказвания на професор scanner. Първо, ако не сте забелязали, по дух аз съм истински наследник на Киплинг, имам събрани десетки преводи на всеизвестното „If", by Joseph Rudyard Kipling, между които моята адаптация е от най-добрите. Освен това, останалата цитирана по-горе част от клеветническата проза, с която ни залива самозваният професор, ми дава повод и право на следващата защита. Най-съществен, възлов пункт в моето „творчество" е известната, потвърдена от опита и приложенията зависимост на масата от скоростта на движение. Новото приложение на формулата за масата е чисто мое дело, за което поемам пълната морална, и най-вече материална отговорност, която ще оповестя накрая. От същата формула съм извел четири неизвестни на света, уникални зависимости – уравненията за инерционната сила и кинетичната енергия, закона за гравитационната сила и потенциалната енергия. Подчертаните в изказването на scaner изрази са обидни и предизвикателни не само за мен, но и за цялата общност, затова предлагам следното. Ако е истина твърдението на професора, че в клуба почти никой не знае математика, всеки може да се свърже със специалисти математици, освен това и в мрежата има бол математически програми, чрез които да се провери коректността в извеждането на указаните по-горе четири зависимости, които по мое убеждение са открития. По този повод, залагам името си и давам дума (която на две не става): Всеки, който намери грешка в математическите операции в публикуваните файлове, и най-вече – диференцирането и решенията на интегралите за кинетичната и потенциалната енергия - ще получи от мен бутилка дванадесет годишно уиски Ballantine's (цена 60 лева). Много полезно е да се съветвате с него сутрин. Пият се по няколко глътки (два пръста) на гладен стомах, лек за душата и тялото. Сами виждате резултата. „По питието се определя съзнанието и битието" – чисто моя максима, която разрешавам да се цитира. Пък ако наистина почти никой не знае математика в този клуб, по-добре е да махнете с ръка на физиката и да се задълбочите в епигонското творчество на професора, където не само математиката, но и физиката липсва. Шпага, благодарности и поздрави от творческия колектив st_jordan – Petkov.
  7. Здравей, Шпага! Отговорите на следващите възражения се съдържат в последните два файла (инвариант на СВ 2, 3), но тъй като твоето питане е добросъвестно, редно е да ги коментирам отново. 1) (автор scanner) "Той си избира една (произволна!) координатна система, и започва да разсъждава за някакъв инвариант в нея, свързан с разстоянието и скоростта на светлината." 2) (автор scanner) "(той набляга неизвестно защо като пример за движение на земята в отправна система на слънцето)" 1а) Абсолютно невярно твърдение. 2а) Нелепо. „За геометрична и физична интерпретация на понятията реално и относително движение се прибягва до опростената и добре проучена от теорията и опита проблема на двете тела, които в случая са Слънцето (М) и Земята (m), влиянието на останалите тела в слънчевата система се пренебрегва. Съгласно известните и потвърдени от опита закони на механиката, между двете тела възниква сила на привличане, под действието на която Слънцето и Земята се движат ускорително около общия център на своите маси (М и m), където (в ОЦМ) въвеждаме началото на правоъгълна координатна система със запазваща се пространствена ориентация на координатните оси (няма въртене на системата спрямо равнината на физичното махало)." От дадения откъс е очевидно, че не избирам произволна (!) КС, а системата с начало в ОМЦ на слънчевата СВ, спрямо чийто център Земята извършва своето реално движение с известната от опита и наблюденията орбитална скорост (V). Реално движение. „Ето един потвърден от опита пример от земната сфера на влияние. Необходимата, строго определена орбитална скорост на космическите станции, примерно първа космическа скорост, това е скоростта на станцията спрямо (аналогично дефинирана) привилегирована система в общия масов център на земната гравитационна система (СВ), а не спрямо стартовата площадка, спрямо влакове, самолети, спрямо други сателити, спрямо Луната и пр. произволни системи. При реалното движение на материалното тяло, това тяло действително се премества от една към друга област на полето, във всяка точка на което векторът на интензитета има различна големина или посока. Благодарение на тези разлики (нехомогенност) в силовата характеристика на полето, се открива както реалното движение на тялото, така и реалните ефекти на това движение." Например, промяната (съгласно известната формула) на масата на орбиталното тяло в зависимост от орбитална скорост е реална промяна, докато безкрайно голямото нарастване на същата маса от гледна точка на една отдалечаваща се със скоростта на светлината галактика е относително, мнимо, фиктивно, нереално. 3) (автор scanner) "Дотук няма никаква гравитация, никакви сфери на влияние съответно." 3а) Влиянието на гравитацията се отчита в следващите приложения на инварианта. 4) (автор scanner) "Уловката е, че координатната система в която са направенио математическите манипулации, и се спряга прословутият 'инвариант', е напълно произволна." 4а) Отново същото, произволно, абсолютно невярно твърдение. 5) (автор scanner) "Имаме свобода да изберем друга такава отправна система и да извършим същите изчисления." 5а) В конкретния пример нямате свобода да избирате друга система, тъй като Земята вече е избрала и се върти около центъра на слънчевата система. Движението на Земята спрямо друга отправна система ще бъде привидно, мнимо, фиктивно, движение, което не може да предизвика реални промени в сферата на влияние. 6) (автор scanner) "В тази друга система земята, разбира се, ще се движи с друга скорост. И в резултат от получените формули, скоростта на светлината за земята в тази система ще е друга." (6а) Коя е тази друга, освен системата с начало в общия масов център на слънчевата СВ? Възраженията на професора всъщност са единствено от гледна точка на теорията на относителността. Те се обобщават в последното негово умозаключение. (7) (автор scanner) "Като краен резултат – наблюдателят на земята ще измерва безкрайно многообразие от скорости на светлината, при това едновременно, защото земята едновременно се движи с различни скорости относно различни отправни системи. Това е противоречие." Не, това е вече лудост. Човекът продължава да приравнява движението на Земята около слънчевия център с безбройните едновременни относителни движения, все едно конник да препуска едновременно във всички посоки. Най-общо казано, авторът на възраженията е пределно обсебен от ТО. Той не обсъжда инварианта на СВ от гледна точка на логиката, резултатите, опита и действителността, а по-скоро изрежда противоречията на инварианта (1, 2) с теорията на относителността, която е право противоположна, несъвместима с нашата постановка, най-вече с реалността. Според нас, възраженията са безсмислени и несъстоятелни. Спомни си високомерните пози и колко време и енергия бяха похабени с обсъждането на неговия сумарен потенциал, който се оказа, с или без извинение, една скандална глупост. Ето защо съм престанал да чета и отговарям на професор Scaner.
  8. Здравейте уважаеми участници във форума по теоретична физика! В името на физиката и милосърдието, ще преглътна за сега обидите и долните подозрения. Признати или непризнати, това са единствените нови, и физични, и теоретични резултати във форума по теоретична физика. Моля, уважавайте труда на ближния, ако искате изследването да продължи! Ще отговарямe само на добросъвестни и смислени въпроси и възражения. Ако приложените към мнението файлове не се отварят нормално при всеки, обадете се, готов съм да набера целия материал по стандартната процедура. Инвариант на СВ (3) Инвариант на СВ (2) http://www.vbox7.com/play:568196c1
  9. Здравейте приятели на физиката! Пристъпваме към публикуване частта за приложенията и следствията от инварианта на сферите на влияние, който съдържа частните случаи на тримерния евклидов модел на физичното пространство, както и неговия физичен аналог – класическата (мигновена) механика на Нютон. Но въпреки следващото забележително развитие, евклидовата аксиоматика и методиката на Нютон запазват своята доминираща роля и ще продължават най-пълноценно да ни служат. Същевременно, с отчитане крайната скорост на светлината се развиват и обогатяват възможностите на евклидовата геометрия, и от друга страна, точността на класическите закони се повишава неимоверно. Инвариантът на СВ съдържа също така като гранични, физически невъзможни частни случаи, моделите на специалната и общата ТО, в което ще се уверим в друга от следващите публикации. Инвариантът на СВ, същевременно и закон за светлината в движеща се, примерно земната сфера на влияние, се представя в следващите равностойни форми - (1) (Сt)2 = Хo2 + Уo2 + Zo2 – (Vt)2 = = (Cot)2 - (Vt)2 = (Cot)2 (1 – V2/Co2), гдето Co e скоростта на светлината в слънчевата СВ, а (1а) (Co.t)2 = Xo2 + Yo2 + Zo2 е тримерният евклидов инвариант на покоящата в случая слънчева СВ. Същата зависимост (1а) е теоремата на Питагор в три измерения, също тъй закон за светлината в слънчевата СВ. Виждаме, че тримерният евклидов инвариант представлява частен случай от инварианта на СВ, при условие V = 0. В този частен случай, разстоянието между две точки от слънчевата система се измерват с най-голяма точност чрез скоростта на светлината и времето, за което светлината изминава същото разстояние. В заобикалящата ни реална действителност обаче всички материални обекти (физични системи) се намират в непрестанно движение и взаимодействие. Например ако наблюдаваме реалното движение на Земята от неподвижна точка на слънчевата система, видимите (закъсняващи) координати на Земята не дават съвсем точно нейното действителното положение, вследствие на крайната скорост на светлината. С този пример се обосновава донякъде необходимостта, към трите закъсняващи координати да се въведе така наречената въображаема координата на преместването ( iVt), с помощта на която се изгражда многомерният инвариант на СВ (1). Също тъй проста и убедителна интерпретация за смисъла и ролята на многомерния инвариант (1) следва от гледна точка на метрологията - науката за измерителните единици и еталоните за тяхното възпроизвеждане. От натрупания в тази област опит се стига до убеждението, че скоростта на светлината е единствен по своята универсалност и законосъобразност еталон на измерителните единици (за дължина, за време, за енергия-маса). С дефиницията за метъра се започва и практическото въвеждане на скоростта на светлината за еталон на основните единици, които от своя страна изграждат измерителната система на всички физични величини, техните зависимости и пр. Значи по смисъла на метрологията, скоростта на светлината фактически участва във всеки физичен закон, включително и в геометричните правила и зависимости. Нека сега да приемем, че стандартната скорост „С" от изразите на закона (1) е еталон на земните измерителни единици (системата К). От същото уравнение обаче следва, че другите движещи се около Слънцето системи, като Меркурий, Венера и т. н., чиито движения под действието на гравитационните сили се извършват с различни скорости и ускорения, ще имат различни стандартни скорости, съответно различни еталони и различаващи се помежду си основни и производни измерителни единици, даже при една и съща дефиниция за метър, секунда и пр. (Стандартна, еталонна скорост наричаме постоянната скорост на светлината в дадената сфера на влияние, ако мислено (или чрез математическа операция) се изключи влиянието на гравитацията в същата система). Следователно, за да приведем природните закони в крайната област на Слънчевата система в универсална форма, валидна за всяка от системите К, първото действие в тази насока е законът (1) за стандартната скорост на светлината да се преобразува в универсална форма, приложима за всяка, произволно движеща се спрямо слънчевия център физична система. По-просто казано, всички движещи се около ОЦМ системи трябва да измерват дължините с един и същи светлинен метър. Решението на този принципен проблем се подсказва от второто от уравненията (1), откъдето се стига до следната форма на закона, валидна за всяка движеща се около Слънцето система - (2) (Co.t)2 = (Co2.t2 – V2.t2)/(1 – V2/Co2) Двата закона (1 и 2) се основават на една и съща зависимост, първата форма на която е Лоренцовото скъсяване в случаите на движение с постоянни по големина, но с произволни по посока скорости на системите и се отличава от специалното скъсяване на Фитцджералд и Лоренц с това, че процесът протича еднакво (изотропно) във всички посоки на системата К, независимо какво е направлението на нейното движение. Тъй като скъсяването тук се отнася преди всичко за вектора на стандартната скорост „C", от физична гледна точка това може да се тълкува като забавяне на физичните процеси (забавяне хода на „оптическия часовник") в крайната област на движещата се система, както и изотропно скъсяване на оптическите пътища на лъчите (на еталона) в същата система. Втората форма (2) на зависимостта е Лоренцова трансформация в общия случай на движение с произволни по посока и големина (V по-малко от Co) скорости и представлява (централен) инвариант от най-висока за сега класа. Може да се провери, че при всички възможни завъртания и ориентации на координатните системи, при всякакви промени в посоката и големината на скоростта (V по-малко от Co), включително в частния случай V = 0, скаларният квадрат от лявата страна на равенството (2) остава постоянна величина. Благодарение на това забележително свойство, то в слънчевата сфера на влияние стандартната скорост (Co) очевидно е единствената и най-добрата за сега възможност за дефиниция на основните единици във всяка произволно движеща се в същата област система. По пътя на същата логика по-късно се извежда инвариантът (еталонът С) на основните единици за всяка система, движеща се в границите на земната сфера на влияние, а именно - (2а) C2.t2 = (C2.t2 – V2.t2)/(1- V2/C2), откъдето следва, че земната стандартна скорост С е също тъй единствена по своята универсалност, закономерна възможност за дефиниране на основните единици. Метрическият смисъл на централния инвариант (2) може да се доизясни и от друга гледна точка. Изразът в числителя от дясната страна на равенството (2) е скъсеният еталон на движещата се система, в знаменателя е Лоренцовата корекция, благодарение на която всяка система може да премине към общия за всички централен еталон на Слънчевата система. С преобразуването (2) на инварианта (1) се въвеждат преди всичко равноценни измерителни единици, без помощта на които е невъзможно откриване на различията и равностойно сравняване уникалните скоростни, масови, силови, енергетични и прочие характеристики на многообразието от движещи се спрямо общия център системи. Наред с това, след развитие дясната страна на равенството (2), оттам излиза пълната група от шестте алгебрични формули на Лоренц за преобразуване на координатите и времето, които обаче тук са най-обикновени, редови следствия, чиято употреба става излишна. В настоящата работа всички механични и оптични ефекти произлизат пряко от закона (2), без обичайното посредничество на Лоренцовите трансформации. От този възлов пункт (2) нататък, нашите собствени пътеки – на Petkov и st_jordan – се вливат в един общ път към безсмъртието (по примера на г-н Petkov ще запиша тази мисъл в тефтера). Идеята за Сферите на Влияние, в съчетание с принципа на контактното (закъсняващо, с крайна, а не мигновена скорост) предаване на взаимодействията в ефира, ще предизвика корекции във всички известни (мигновени) физични закони, откриват се и съвсем нови зависимости. Инвариант на СВ (2)
  10. Мощта на оръжието се умножава по разума на този, който го използва. Здравей, Шпага! За умъртвяване на бика, ударът на тореадора, наречен естокада, трябва да бъде безкрайно прецизен. За да бъде смъртоносно пробождането, шпагата трябва да премине между прешлените на врата и да достигне директно до аортата. Твоят, както винаги, прецизен мислен удар, води към смъртоносни последици както за специалната, така и за общата ТО, в което ще се уверим след разглеждане на известни от опита резултати. Преди това, нека припомним казаното от господин Богданов, когото уважавам, и който очевидно е отлично запознат със специалната ТО. Същото (по-ефектно) е казано от Айнщайн за случая с релативисткото скъсяване на дължините, което не съвсем коректно е наречено Лоренцово. Нека сега съпоставим подчертаните по-горе категорични изявления с известните експериментални факти. Почти същата интерпретация на експерименталните данни се преповтаря в източници на английски, немски, руски, които според нас са в противоречие със специалната и общата ТО. Съгласно общата ТО, която включва частния случай на СТО, „свободно падащите" в полето на гравитацията сателити са почти идеални инерциални крайни области, където са в сила единствено законите на специалната ТО. 1) Значи за наблюдател (или часовник), който се движи заедно с инерциалния спътник, не би трябвало да възникват никакви забележими (реални) ефекти от рода на скъсяването и забавяне хода на бордовия часовник (разтягането на времето); 2) Но най-вече, подчертаваме, абсолютно никакви гравитационни ефекти (забързване, забавяне на часовника) не би трябвало да възникват в крайната област на сателита, независимо от неговото разположение в гравитационното поле (разстоянието от центъра на полето). Фактическият материал показва нещо различно: 1а) Във всички сателити, независимо от техните съвсем различни относителни скорости един спрямо друг, възниква един и същи скоростен ефект – разтягане, забавяне хода на часовниците (7 мксек/ден) – зависещ единствено от скоростта на сателита спрямо земната гравитационна система с начало в центъра на полето и неизменна ориентация на координатните оси. 2а) Във всички „инерциални" сателити се отчита „гравитационно" забързване на часовниците (46 мксек/ден), чието общоприето за сега обяснение е в противоречие със специалната и общата ТО. Предварителни изводи, чието количествено извеждане предстои. 1б) Забавянето хода на атомната честота в движещата система е реален ефект и се определя от реалната постъпателна (орбитална) скорост на сателита спрямо системата на гравитационното поле; ефектът може да се обясни със забавянето на процесите, включително разпространението на светлината, която променя своята големина в зависимост от реалната скорост на крайната област; 2б) От закона за локалния процес на контактното взаимодействие, скоростта на който, включително на светлината, се променя в зависимост от свойствата на полето, можем да изведем доказаните от опита гравитационни ефекти. Предизвиканото от Шпага изследване на изнесения по-горе фактически материал, по-късно ще наложи нова интерпретация на експерименталните данни, чието обяснение има пряко отношение към закона за светлината в СВ. Затова настоящата статия изпреварва малко частта за следствията и приложенията на закона, която ще публикуваме в най-скоро време. Драга Шпага, за изключителни заслуги в разклащане устоите на релативизма, и тъй като съм настроен вече (около 50% ) поетично, ще пусна няколко достойни за момента стиха, които моят дядо е сътворил за някои от нас. Ако можеш всичко, припечелено от теб изцяло да заложиш на едно подхвърляне на зар. И да изгубиш до игла и да започнеш от начало, без всякакво оплакване и с неугасващ жар! Ако във времето летящо безвъзвратно съумееш, без колебание да следваш пътя свой – Светът ще бъде твой! Ти всичко ценно в него ще владееш и нещо повече – Човек ще бъдеш сине мой! Приятна вечер на всички!
  11. Здравейте приятели и неприятели на реализма и релативизма! Поредният изкусен опит на професора за разпалване на интриги и опорочаване, или както господин Петков би казал, за окепазяване на темата, дава повод за следващото изявление. Отново напомням пред цялото население на този малък форум моето обещание да се захвана, тъй да се каже, с хамалската работа - извеждане математически модел на СВ. По каква метода ще стане това, имам дадена пълна свобода от автора на идеята, господин Петков. По същия повод, ето какво пише и самият Айнщайн във въведението към общата ТО: „Накрая бих искал да благодаря на моя приятел, математика Гросман, който със своята помощ не само че ми спести изучаването на съответната математическа литература, но и ме поддържаше в търсенето на уравненията на гравитационното поле." Виждаме, че случаите са аналогични. В продължението (2), което в момента подготвям, се решава почти същата задача – извеждане уравненията на гравитацията, но с корекцията на контактното предаване на взаимодействията. В нашия случай обаче, наред с протоколните любезности, които слабо ме интересуват, имам gentlemen's agreement с господин Петков да ми подари двойка японски петлета (мъжко и женско) – извънредно рядка и ценна порода, която той развъжда в своята вила (Casa Bianca). Сега пристъпвам към разработка на продължението (2) към темата, където се разглеждат някои приложения и следствия на закона за светлината, също тъй инвариант и математически модел на движещата се сфера на влияние.
  12. Здравей, Малоум! Влиянието на гравитацията върху лъченията се потвърждава от опитите на Паунд и Ребка (1960 г), Паунд и Снайдер (1965 г) и много преди тях Fabry, Boisson (Compt. rend. 149, 1909, p. 688 – 690) са установили действително подобно отместване на фините спектрални линии към червения край на спектъра, но са приписвали това отместване на влиянието на други фактори. В статията на Айнщайн „За влиянието на силата на тежестта върху разпространението на светлината" (1911 г) за пръв път се обсъжда влиянието на гравитацията върху светлината, и по-специално така нареченото „червено" гравитационно отместване, което е било вече известно от публикациите на Jewell (Jour. de phys. 6, 1897, p. 84) и особено на Fabry, Boisson (Compt. rend. 149, 1909, p. 688 – 690), които са установили действително подобно отместване на фините спектрални линии към червения край на спектъра, но са приписвали това отместване на влиянието на други фактори. В своята статия Айнщайн разглежда случай, при който гама лъчение от източник на височина L , се регистрира от детектор , разположен на пода на лабораторията ( кабината), която се намира в покой на земната повърхност. В случая се приема, че в областта на кабината, през която гама квантите преминават, действува еднородно гравитационно поле с постоянен интензитет ( g ). Съгласно принципа за еквивалентността, резултатите трябва да бъдат същите, ако кабината се намира в пространство без гр. поле и се движи нагоре с кинематично ускорение а = g. В този случай времето (t), за което гама квантът ще пристигне до детектора, се равнява на t = L/c. За същото време движещият се нагоре детектор ще достигне скоростта gL/c. Според Айнщайн, в този случай ще възникне ефект на Доплер от първи порядък, в следствие на който детекторът ще регистрира увеличение на честотата (енергията) на гама кванта. Относителното увеличение на честотата ще бъде (1) делта f/f = gL/c2 или делта Е/E = gL/c2 С други думи, в първоначалната хипотеза на Айнщайн, влиянието на гравитацията върху лъчението се свежда до увеличение (синьо отместване) на честотата (f), съответно и енергията (Е) на гама кванта при положение, че източникът се намира над наблюдателя. Обратно, ако източникът е на пода, а детекторът на височина L, отместването е червено - намалява се енергията, значи и честотата на гама кванта . В случая се приема, че броят на излъчените за определено време, и приетите за същото време гама кванти е един и същ, променят се само енергиите на квантите (2) Е = hf, където h , f са съответно константата на Планк и честотата на гама кванта. Трябва да се отбележи, че същата зависимост (1) се извежда от закона за съхранение на енергията и формулата на Планк (2), и че тази зависимост (1) се потвърждава с голяма точност от опита на Паунд и Снайдер. В общата ТО на относителността, в знаменития § 22, този случай се тълкува по различен начин. Цитираме: «По-нататък трябва да изследваме скоростта на хода на един еталонен часовник, поставен неподвижно в статично гравитационно поле. В този случай за единичен интервал време имаме» ... Пропускаме математическата част, откъдето се получава, че единичният времеви интервал се удължава, времето забавя своя ход под действието на гравитацията, откъдето следва заключението: «И така часовникът изостава, когато се намира близо до тежки маси. Оттук следва, че спектралните линии на достигащата до нас от повърхността на големи звезди светлина трябва да бъдат отместени към червения край на спектъра.» Ето защо, проблемът, за който вие намеквате, е по-скоро проблем на привържениците на теорията на относителността. Първата, и малобройна група, запознати с общата ТО твърдят, че промяната на енергиите се дължи на по-бавния или по-бърз ход на «еталонните часовници», и че «фиктивното» гравитационно поле не влияе на енергиите на излъчените кванти. Втората и всъщност огромната маса привърженици на ТО защитават първоначалната представа на Айнщайн (1911 г), която съвпада с класическата постановка – съгласно която гравитацията влияе на лъченията. В заключение може да се добави, че проблемът – Доплерово, гравитационно или „времево" е отместването - е проблем на релативизма и може да се каже, че проблемът на давещия се, е негов собствен проблем. В прикачения накрая файл е дадено изчерпателно изследване на специалисти релативисти по същата тема. Контактното взаимодействие = близкодействие = закъсняващото действие са един и същи принцип, на който се изграждат теориите на Максуел, Лоренц, Херц, Ленард и пр. Гравитация, фотони, часовници
  13. Във вашето съобщение няма нищо съществено, отговарям ето тук

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...