Ang

Марс Експрес изследва леда на Марс http://spacebg.com/fullpublic.php?pub_id=846&c=5

Въпросът беше "къде се е случил големия зрив или мястото на епицентъра", а не какво е имало преди него. Понеже ние сме преки учасници и търпим последсвията, както цялата наблюдавана Вселена, в който и момент и откъдато да погледнем големия взрив, той се случва навсякъде. Доказателство за това е всеобщия микровълнов фон, хомогенната вселена и др. показатели, които ни обграждат сякаш са навсякъде около нас. Ако сме независими наблюдатели, тогава има смисъл да говорим за център на взрива, това ще бъде същото като да наблюдаваме свръхнова например, която можем да локализираме на небето.

Ние сме част от големия взрив, който все още търпи еволюция и просто няма смисъл да питаме къде е неговото положение. То е навсякъде около нас. Въпроса е смислен, ако се откъснем от вселената и я погледнем отстрани.

MRO засне ровъра: http://spacebg.com/fullpublic.php?pub_id=777

Ето го и моя сайт: Spacebg.com Очаквам отзиви.

Добре, след като поизгладихме нещата, си задавам въпроса отново: Следва ли, че ако ентропията нарастне безкрайно стрелата на времето ще спре и всяко по нататъшно "движение" на ентропията ако се разгледа като намаляне, стрелата на времето ще се обърне? Разглеждам го в космологичен аспект, защото времето е космологична величина. И още нещо, с риск да намеша антропния принцип, следва ли че към системите с ниска ентропия времето тече по различен начин от системите с висока ентропия. Изхождам от факта, че фотоните се движат със скороста на светлината. Съгласно теорията на отнисителността, те не трябва да извършват движение през времето, т.е. за тях времето не тече или фотоните не остаряват, ако го разгледаме този факт в ентропиен аспект, следва че фотоните не трябва да притежават никаква ентропия? Колкото по-увеличаваме сложността на системата, толкова повече количество ентропия се натрупва в нея, което предопределя и времето и. Например в квантовия свят времето "тече" много бързо, в сравнение с нашия, защото на това ниско ниво има много по-малко ентропия? А галактиките, които притежават много повече ентропия от нас хората, се движат много по-бавно през времето? Това последното са мои спекулации, но може да бъде една от причините, защо галактиките не се променят бързо като електроните например? Засега това се обяснява с антропния принцип, но може би има пръст и ентропията?

Нямам нищо против да се окажеш прав, докажи си теорията и стани богат и известен. Казвам само, че това е най-доброто което е постигнала науката при обясняване стрелата на времето, която е свързана с нарастването на ентропията. Ако се окаже че има друг мехур някаде близо до нашата видима вселена и той намаля ентропията си ще бъде интересно да се знае с каква стрела на времето е обвързан, но тогава най вероятно ще се вземе впредвид общата ентропия на нашта и на новата вселена, която пак ще нараства, оттам и стрелата. Всички сили увеличават ентропията. Еластичната е следствие от електромагнитната сила. Като придаваш енергия като обтягаш молекулата, я звемаш назаем от някаде и самият факт че я получаваш означава че във външната система се е увеличила ентропията. Например химичната енергия на земята идва от Слънцето, което постоянно си увеличава ентропията след като една изградена изцяло от водород сфера се "замърсява" с хелиий. Просто увеличаването е неизбежно. Колкото и да намаляме ентропията на отделни системи общата за вселената се увеличава.

Въпроса стана философски. Материята взаимодействаща ли си или не си е материя и се пренася през времето по посока на нарастваща ентропия. Това е стандартния модел. Всички сили и взаимодействия в природата увеличават ентропията, това поне е доказано. Само за гравитацията има съмнения, че тя евентуално би могла да я намали. Става въпрос за изследване на ентропията във вътрешностите на черните дупки има предположения че такива обекти трябва да имат много ниска ентропия и информацията в тях трябва да се губи. Но Стивън Хоукинг доказва, че ентропията на черните дупки е също много висока. За информацията въпроса е много спорен и отговора на този въпрос ще е от голямо значение, но засега се спекулира, че информацията не се губи.

г-н Петков Наистина е възможнто това обяснение на стрелата на времето да се окаже погрешно но това е единственото с което разполага науката в момента да обясни защо тече времето. Нека си представим един твърда сфера, която е сама във вселената. Съвсем естествено е, че тя ще има температура абсолютната нула и няма да търпи никакни промени. При тези условия тя ще има ентропия 1. Как ще определим дали стрелата на времето се движи за нея, така може да си стои 1сек, може и милиарди години. Но в един момент по неизвестни причини тя се взривява и нейната ентропия от единица за миг скача до например 10 000 защото се разпада на 10 000 парчета. Вече можем да говорим за време за което ентропията е била 1 и е станала 10 000. Ако сферата си остане с ентропия 10000, отново можем да кажем че времето е спряло, но в следващия момент ентропията и е нарастнала още с 10000 и започва постоянно за нараства до огромни стойности, понеже сферата се разлита на безброй части, и между всички кадри казваме, че времето нараства по посока на увеличаване на ентропията. Ако вместо тази сфера вземем материята от което се е образувал големият взрив, ще получим сегашната вселена, със посока на времето на увеличаваща се ентропия. Всички сили и взаимодействия в крайна сметка увеличават ентропията. Няма значение какво е, ако от безпорядъка синтезираме добре подредена хранителна молекула (както казва малоум 2), тогава изразходваме енергия, която увеличава ентропията на заобикалящата молекулата среда. Просто ние живеем във вселена, която има посока на времето на увеличаваща се ентропия.

Лично аз нямам нужда от допълнителни разяснения, чел съм достатъчно литература по темата. Към горният цитат имам само един въпрос. Стрелата на времето тече, понеже нараства ентропията. Следва ли, че ако ентропията нарастне безкрайно стрелата на времето ще спре и всяко по нататъшно "движение" на ентропията ако се разгледа като намаляне, стрелата на времето ще се обърне?

Струнната теория въобще не изоставя работата на Калуца-Клайн, напротив тя я доразвива. С въвеждането на едно допълнително измерение от Калуца, много точно се вписва електрическият заряд във ОТО. Той изпраща труда си на Айнщайн, който първоначално приема предложението, но след това се колебае две години докато я "разпише". Но като цяло си остава скептичен към допълнителните измерения. Но на въпроса, струнната теория освен допълнителното измерение на Калуца включва още пет измерения в които струните трептят. Те се усукват и увиват в тях, не по безразборен начин, а в строго определени форми, наречени форми на Колаби-Яу. Благодарение на тези допълнителни шест нови + трите стари и едно времево измерения, струнната теория описва всичко и дава отговор на всичко във природата - какво е електрон, фотон, гравитон, защо електрона има точно неговата маса, защо фотоните се движат с тази скорост, успокояват квантовите флуктуации, "Господ вече не играе на зарове", и ей с тези и още много други неща тя е по-добра от всички теории. Но има един голям недостатък: много е трудна за доказване. Но бъдещето е пред нас.

Вселената определено е крайна. Проблемът е, че тя изглежда безкрайна в тримерното пространство, но е крайна в четиримерното. Изключвам времето.

Хаосът или мярката за безпорядък си е много добре описан от физиката и учените го наричат Ентропия. Това е доста сложна теория, но най-важното при нея е, че няма значение за каква физична система става въпрос Ентропията винаги нараства.

Напоследък, малко съм се позапалил по теорията на струните. Според нея, абсолютно всички частици електрони, кварки, фотони, гравитони.... и всички соктанали, представляват миниатюрни нишки от енергия, които трептят по различен начин във шест допълнителни измерения. Това веднага отговаря на въпроса какво е материята. Теорията е много интересна, но за съжаление е много трудно доказуема, но засега притежава много красив, здрав и сложен математически апарат. Трудноста на доказването и идва оттам, че струните са много миниатурни - ако увеличим един атом до размерите на познатата ни вселена, една струна ще е колкото дърво. Но има начини за откриване на коствени доказателства, и ако се окаже вярна ще излезе, че живеем в 11 измерения и много паралелни вселени.