Аз мисля, че при Втората българска държава съществува някакъв държавен архив, при който се водят най-малкото записки и въобще се работи. Разбира се, изводите ми са косвени и не мога да ги подкрепя с конкретни доказателства. Изхождам от факта, че в края на XII началото на XIII в. живее един юнак на име Никита Акоминат от град Хом, Мала Азия- по-познат ни като Никата Хониат. Та този ми ти Никита пише своята хроника, години след въстнието на Петър и Асен и случващите се около това събитя, на които той е пряк свидетел. От друга страна съществува блестящата дипломатическа личност на Георги Акрополит (лично мнение), творил през втората половина на XIII в. и посетил на два пъти България. И двамата пишат за горе-долу едни и същи събитя случващи се в края на XII началото на XIII в. Разликата обаче е, че Акрополит дава много по-точни като хронология събития от Никита Хониат, специално по българските теми. Това ме навежда на мисълта, че като един далновиден дипломат Акрополит не само добре се е подготвил за съседите, но е имал на разположение и някакви български "архивни" записки, които е ползвал. Пак искам да отбележа, че това е личното ми мнение без да мога да го докажа с точни факти били те наративни или пък артефакти.