Отиди на

Galahad

Модератор История
  • Брой отговори

    8938
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    65

Galahad last won the day on Май 9

Galahad had the most liked content!

Репутация

3585 Професор

2 Последователи

Всичко за Galahad

Contact Methods

  • Website URL
    http://ald-bg.narod.ru/

Лична информация

  • Пол
    Мъж

Последни посетители

52285 прегледа на профила
  1. кръст енколпион

    Струва ми се, че има и зеленикава патина, което ще рече, че ако е сребро има някакви примеси. То по принцип има примеси де. Честото сребро не може да се отлива, но ако е сплав може. Но може да е и от някаква друга сплав. По размери и тегло трудно ще се разбере, тъй като е със сложна форма. За такива се наложило на Архимед да измисли замерването на обема, т.е. две вещества може да са с еднакво тегло, но това не значи, че са с реален обем - сиреч изместват различно количество вода във ваната. Предимство на метода е, че не води до частично или цялостно повреждане на обекта. С химически методи е по-лесно да се определи какъв е металът, но по този начин може да се повреди обекта.
  2. Захари Стоянов пише не във време на кухи "герои" като днешните, а на реални. За неговите съвременници Руско-турската война не е била само парад на руски войници, но и кланета от отстъпващите турци. За неговите съвременници Априлското въстание може да е минало, но Кресненско-Разложкото, Съединението и Сръбско-българската война настояща, а за мнозина купили си първото издание на Записките Балканските и ПСВ са били бъдеще, през което са преминали. Това са хора, понесли както радостите, така и несгодите на това време. Ще рече, че са оценявали доста по-трезво "пороците" на героите описани от Захари. Проблемът се появи по-късно, когато "героите" бяха изкарвани съвършени, а те изобщо не са герои, още по-малко пък добродетелни. Въобще, когато героите са истински, надделява позитивния мироглед и хората виждат преди всичко доброто у другите, защото всички се стремят към него. Когато управниците са най-вече порочни, тогава надделява негативното възприятие и всичко изглежда лошо, което разбира се в много отношения и си е така.
  3. кръст енколпион

    По принцип е добре да се правят снимки и преди интервенции като излъскване, защото може да се види напр. дали има патина, което си е някакъв ориентир за вида на метала, особено ако ще се прави преценка по снимка. При физически контакт с предмета примерно тежестта би могла да послужи за някакъв ориентир дали е алуминий, тъй като той е лек метал. Но това няма как да стане, ако е на снимка. Кръста изглежда обаче наистина сравнително нов - да речем от средата на ХІХв. насетне и май е самоделка, а не продукт на някакво ателие. Ориентири - доста гладката повърхност на външните стени и рисунъка на разпятието. На фона на доста прецизно гладките лицеви страни контрастира оформлението на вътрешните ръбове, което навява на мисълта за самоделка. Но доколкото най-вероятно е ръчна изработка, т.е. може да се приложи за него любимото на родните археологически журналисти - уникат. Все пак трябва да се има предвид, че за по-точен отговор специалистите по метали гледат самия обект под микроскоп, а тука все пак си е съчинение по снимка. Енколпионите не са съдържали задължително части от Христовия кръст или от мощи, а също и части от икони или пък от рода на памука от мощите на св. Иван Рилски. Предполагам, че може би се прави асоциация с някои кръстове като напр. тези златните от Преслав (сложих от нета, че не ми се рови да търся по-голямо на конкретен кръст), но там изображенията са малко по-различни, а и самите кръстове са с по-друга изработка - коване и често - отливане.
  4. На туй писанийце му липсва само материала за годениците на Левски, та жълтенията да стане пълна. А при жълтенията същественото е не верността и качеството, а да бъде вкарана някоя интрига за известна личност, та парцала да е по-продаваем. Истината е, че българската преса не е особено добродетелна и е тиражирала какви ли не клюки и интриги. Отделно, че по нашенска традиция който се захване да пише нечия биография, все гледа да го изкара ама най-важния и значимия, нищо че повечето не са чували за него. Като например Малтина Балева изкара, че картината на Пиотровски, за която повечето в България нито бяха чували, нито си имаха представа, че има такава на белия свят била причината да се развие мит за Баташкото клане. Или пък що не освободили Левски, тъй като го съпровождали съвсем малко заптиета. Ами не особено голяма охрана се е оказвала достатъчна и в много други сходни случаи, макар евентуалните мераклии да са имали доста по-добра организация - Наполеон І и ІІ (Орлето), Николай ІІ ... когато последиците е можело да са много по-сериозни.
  5. Това е в началото на плажа, на който са и античните цистови гробове. На снимката се виждат къщите. Но сега районът е доста по презастроен оттогава.
  6. Героите са хора, които са извършили нещо значимо, евентуално с някакъв елемент на риск за живота си. За да е герой някой съвсем не е необходимо да е съвършен и непогрешим. Отделно, че човешките качества са относителна величина откъм оценка. Ако някой си дава всичките пари да черпи в кръчмата е добър човек за приятелите и лош за семейството. Ако пък си дава всичките пари за семейството е лош за приятелите и добър за семейството. А което е по-важното, често "подвига" е резултат от качества, които някои биха определили като недостатък, но без този "недостатък" нямаше да го има и подвига. Раковски примерно е критикуван за грандоманията. Но чрез нея създава впечатлението за някакъв център и държавност - неща, които ги няма по негово време. При Първото и Второто Търновско въстание, а и при Мариното имаме някакъв царски потомък - действителен или мним това няма значение. Той е символ на българската държавност и център на освободителното движение. Все пак владетелите не носят няколко килограма метал на главата си и врата си просто за спорта, а си има цел. Което е вярното и лошото е, че у нас "героите" твърде често се възвеличават нереално и те изглеждат недостижими за тези, които живеят към даден момент в държавата. Това не е добре, защото така нацията се докарва до депресивно състояние, като се чувства недостойна да промени живота си към по-добро. Това, което трябва да се научи българският народ е да приема своите герои както с постиженията, така и с недостатъците им. Плюсовете и минусите са едно цяло, и в някои случаи без тяхното единство въпросната личност нямаше да е никаква личност.
  7. Париж, Храмът "Свети Медерик" (също и "Saint-Merri") - пламтяща готика от ХVІв. Тъй като има сходен план с Нотр Дам е наричана Малката Нотр Дам. През социализма гледах донякъде тъпа детска пиеска, в която Бастилията молеше Нотр-Дам да й даде няколко от своите статуи, за да се украси и да не я бутнат. Но истината е съвсем друга - статуите на Нотр Дам са сред най-пострадалите части от сградата. Та същото се е случило и с тези на "Свети Мери", тъй че сегашните са от ХІХв. и са правени по подобие на тези на Нотр Дам преди да бъде направена твърде творческата й реставрация. За съжаление фигурите не се виждат много добре заради предпазните мрежи, но птичките са си доста голяма напаст за парижани.
  8. Улиците са били чисти по селата и малките градчета, защото хората си чистеха сами пред къщите. В големите градове държавата я нямаше никаква. В събота се правеше ленински съботник за почистване на междублоковите пространства. Също водеха учениците да чистят между блоковете. Държавата общо-взето само извозваше казаните. Те бяха едни грамадни и циганите за да могат да ровят в тях трябваше да влизат вътре. Тъй като тези казани мязаха на танкове викахме на циганите дето ровят вътре танкисти. В един по-ранен период хората от блоковете бяха обърнали междублоковите пространства на селскостопански площи - сееха се марули, лук и разни други неща. Тогава държавата се намеси, в смисъл, че започна насред стопанския сезон да праща трактор, който да разорава междублоковото пространство. Хората спряха да сеят, заедно с това и да чистят и тези пространства станаха сметища. То и при ленинските съботници държавата пак я нямаше никаква, защото нямаше транспорт за извозване на събрания боклук, а той беше огромен. Тъй че се събираше на купища и се палеше. Само дето много от хората се покриваха и не излизаха да чистят, а излезлите не се престараваха кой знае колко. Като излезеше вятър и се вдигаха вихрушки от найлонови торбички и други подобни боклуци. В един блок примерно бяха направили проверка и се оказало, че над 50% нямат кошче за смет - всичкия боклук през балкона. По-чистичко беше там, където реалния социализъм не беше успял да наложи комуналките и хората бяха със съзнанието на собственици , т.е. там, където се живее в къщи. Тези вече освен двора, почистваха и тротоара пред къщата и дори пътното платно. Но иначе беше мазало. Румънците я окъсаха първо защото Чаушеско реши да изчисти външния дълг, за да няма външна зависимост, а второ защото обтегна отношения със СССР, но и на Запад не го харесваха много, та Румъния се оказа в изолация. Но пък когато Реалният социализъм се срина тук и у нас и настъпи сегашната ера на Упадъчен социализъм България се оказа затънала в дългове, а Румъния стартира на чисто. Разликата също може да се види - сега по селата всичките им къщи са реновирани, докато в нашите в момента е пълна мизерия. Идваха да пазаруват кашкавал по време на войната. То и в момента всяка седмица у нас има екскурзия до Турция за да са пазари сирене и прах за пране, нищо че там минималната пенсия е 460лв. (600лири при курс 80ст, като стане курса 1:1, съответно 600лв.) Цените може да са смешни за сърбите, ама заплатите бяха направо трагични. Заплатата беше средно около 200лева. Краве сирене 2.60, сместа беше около 2.90-3 и овчето 3.60. Т.е. една средна заплата не стигаше за 100кг сирене от най-евтиното. Сега с минималната заплата може да се купи трошено сирене (не говоря за имитиращия продукт) примерно за 4лв., т.е. може да се купят 110кг. Във форума имаме тема по въпроса за кръчмите. Сиреч имаше законово положение - 1 квартал:1 кръчма - борба с алкохолизма. Тъй като кръчмите бяха малко, бяха пълни. После като започна Упадъчния социализъм станаха много, ама нямаше клиенти за всички и започнаха да затварят. Сега долу-горе се стигна до баланс на търсене и предлагане. Имаше и един друг феномен - когато много българи работеха за по няколко месеца в чужбина и като се връщаха караха тук по няколко месеца без да работят по кафенетата. Но сега не се връщат, тъй че доста от заведенията затвориха. А социалистическите заведения бяха талашит, ламарина, стъкло, под от улични плочки или мозайка, маси от талашит и винкел и столове от траби и шперплат. Имаше по няколко по-читави заведения, разбира се като изключим местата където имаше чужденци - там вече имаше повечко и по-читави заведения за да харчат и да влиза валута. Днес се чудех дали да не снимам една "почивна база" от оная епоха, преди да са я бутнали. В смисъл това си е по-скоро барака от Сърбия в момента влезе в азиатската сфера на влияние, тъй че нещата се влошават. Но в останалата част на Югославия, колкото е по-проевропейска и по-малко проазиатска, толкова е по-добро положението. Напр. в Хърватска нещата са доста по-добре от България.
  9. Югославия нямаше нищо общо с НРБ. Вярно, че беше също социалистическа и това си имаше някаква отражение, като например дефицита на кафе и режима на тока. Нямате си представа в онази епоха какъв е стресът да се върнеш от Югославия в Родината и да слезеш на Софийската ЖП-гара (а имах неудоволствието да заваря Белградската в ремонт). Днес много хора трудно могат да си представят за какво става дума. Примерно в България имаше само 2 ТВ-програми, докато там бяха поне 10. Тук имаше два вида шоколад, които всъщност бяха някакво далечно подобие на шоколад - Кума Лиса и Фин млечен. А си представете как изглежда при това положение цял рафт в магазина с различни видове истински шоколади. Е, някои разлики може да се видят и сега, въпреки че от 25г. вече сме в периода на Упадъчен социализъм. Например нашите разбити пътища и мръсни вагони, които нямат ама нищо общо с това, дето е на запад от границата ни. Ето една съвсем дребна разлика от днешно време, която показва също, че проблемът не е само до народ, а и от чие влияние е облъчван. Та в Охрид екскурзовода вижда изхвърлена опаковка на земята и я прибира, след което я изхвърля в кошчето - за да е чист градът. Между другото през 1944г. в докладите до Лондон на английското посолство в София българските градове се определят като чисти, а българите като работливи.
  10. Има няколко неща, които удобно се забравят. Априлското въстание не е чак толкова безрезултатно - Турция обявява банкрут, а султанът е свален и убит. Без банкрута Великите сили можеше и да не са толкова сговорчиви Русия да освобождава някого, но когато имат фалирал длъжник, то размисълът дали в играта да не се вкара някой по-платежоспособен съдлъжник става наложителен. Все пак в политиката парите обикновено надделяват над чувствата. То ако го бяха ударили само на морал, нямаше да има Берлински конгрес. Вторият важен момент е, че Румъния (Влашко и Молдова), Гърция и Сърбия не само са освободени от Русия, но на нея дължат и своята независимост. Докато България сама постига своята независимост, без помощта на руското оръжие. България се справя сама със Съединението и Независимостта, докато намесата на Русия е колкото да преуреди положението си на кредитор на Османската империя и да се опита да поукрепи залязващата русофилия.
  11. Явно покрай няколкото сериала за Туранага сан (художествен герой на Джеймс Клавел, с прототип шогуна Токугава) тема та се оживи. Чрез войната в Корея Хидейоши успява да изнесе военния конфликт от епохата на Смутните години извън страната. Така военната каста продължила да бъде ангажирана с война, но същевременно населението на страната след дълги години размирици могло да се наслади на мира, а и да привикне към него. Това позволило на Хидейоши да задържи властта до края на живота си, което определено си било постижение, но недоволството от изтощителната кампания се отразило зле на бъдещето на сина му. Реално плодовете ги обрал Токугава, защото населението вече се било пригодило към мирния живот, тъй че той успял да постави началото на един успешен шогунат. Тъй че макар във външен план кампанията да е неуспешна, във вътрешен аспект се слага край на един доста продължителен период на размирици. Разбира се при всяка инвазия се намират достатъчно притеснени, които да се намесят в полза на възстановяване баланса на силите. В случая тук се намесва Китай, чиято помощ променя съотношението на силите. На второ място в Смутните години японците воюват донякъде по принуда, но при войната в Корея в страната им цари мир и те не са много ентусиазирани да се бият за завземането на чужда страна. Има разбира се и някои други, дребни проблеми. напр. японците не са били много добре запознати първо с особеностите на самата Корея, а също с потенциалната помощ, която може да получи. Грешката им е, че след успешния блиц-криг не са потърсили мир при изгодни условия, а са проточили войната, докато нещата са тръгнали на зле. А е било добре да се установят първо трайно на континента, а после да продължат настъплението. Но пък така е имало риск войната да свърши преди да са охладени военните мераци на на японците и след края на конфликта с Корея да започнат старите вътрешни размирици.
  12. По време на управлението на царя се появи икономически и демографски ръст. При това демографският ръст не беше сред необразованите, а точно сред образованите. Но управлението на царя свърши, а с последвалата реставрация на комунистическите порядки приключи и демографския ръст, а и икономическия. Сега наред с навлизането на чедата и слугите на ЦК, УБО и ДС във властта виждаме как се връщат празните рафтове в магазините, пак безкрайни реформи създават пълен хаос в държавата, виждаме как държавния дълг пак тръгна нагоре ... Няма начин тези проблеми да бъдат компенсирани с пускането на печатницата за кетапи за некачествено образование. Тъй че видяхме, че е възможно и сега да има демографски ръст. Друго е решението на нашия проблем.
  13. Ами работата е там, че през 1444г. пробват Никопол и Търново, но задачата се оказва трудна и се отказват. Не много добра идея, защото гарнизоните им тръгват след кръстоносците. Никопол е бил почти готов за превземане, но с Търново едва ли е щяло да е толкова лесно - Баязид също се е подготвил - изселил част от жителите и избил 110 първенци. В този случай отвътре едва ли е можело да очакват помощ като във Видин. А градът е труден за превземане.
  14. Индикта е цикъл, както и прабългарския календар. За съжаление обаче се номерират само годините в рамките на цикъла, а самите цикли нямат номерация. Затова ако няма податки било в текста, било в друг извор понякога е трудно да се разбере за коя година става дума. Напр. ако за някое събитие имаме само индикта и знаем само, че е станало по времето на Петър І - в този случай номерата от индикта са се повторили 2-3 пъти и без друг маркер събитието се простира някъде в рамките на 40г. В този аспект Именника има спецефичното приложение на сравнителна таблица на хронологии. Едното датиране е по прабългарския календар, а другото по управление на владетелите. В смисъл в миналото често се е датирало някое събитие според годината от управлението на някой владетел. Чрез именника може да се приравняват тези датировки и прабългарския календар, тъй като там е дадено в коя година започва управлението на всеки владетел и оттам ако някъде примерно дадено събитие е датирано към 3-та година от управлението лесно може да се сметне коя е тази година по прабългарския. Константин преславски в стиховете си се самопредставя като ученик на Кирил и Методий, тъй че не е само тук. Ако Тудор Доксов е преписал само една книга, няма начин да има и други преписки, че е преписал и друго. Той може да е хвърлил расото и да е същия Теодор дето е споменат в Наръшкия надпис или пък във виз. хроники. За подобни бележки е обичайно да бъдат датирани освен по някой от календарите и по някое важно близко събитие, ако има такова. Затова и подобни бележки са много ценен извор, тъй като са дело на съвременник. Разказът на Исая за битката при Черномен си е точно такова датиране. Ето и нещо от епохата
  15. Е, той Тимур доста е поовършал ислямския свят около турците, тъй че е под въпрос доколко е нямало да удари Баязид. Втори е въпросът доколко поведението на Баязид е уместно - първо да го провокира, после и при самата битка се държи доста непредвидливо, а след пленяването му Тимур му прави жест на добра воля, ама султанът си остава верен на нрава. Е, пак е щял да е пленник, ама не при толкова унизителни условия. Но е можел да се опита да отложи удара спрямо самата Турция и когато Тимур удари другите ислямски страни около нея, то тогава турците са щели да имат повече потенциални съюзници, т.е. щеше да е с по-голяма армия. Доколкото обаче Анкара е интересна като алтернативни варианти е по-добре да я оставим за отделна тема. И да се върнем на въпросът след Никопол накъде, защото есента вече е започнала. Балканът е труден за преминаване, но пък кръстоносците имат флот. Не голям, ама турците пък по море са все още много зле.
×