Отиди на
Форум "Наука"

Miron

Потребител
  • Брой отговори

    52
  • Регистрация

  • Последен вход

Всичко за Miron

Последни посетители

2000 прегледа на профила

Miron's Achievements

Newbie

Newbie (1/14)

7

Репутация

  1. Чакай чакай! Какъв багатур. Нали беше Баян?
  2. В телеграмата много ясно е посоченакакто доносника, така и мястото на събранието. то заповядайте на поменатия поп Кръстю, да съобщи на господството Ви, как са устроили бунтовническото събрание в лозята на доносчика и още кои други лица от Ловеч участвуват в комитета, като моля Ваше Сиятелство, да благоволите и да ни изпратите в най-скоро време както неговите показания, така и неговата пълна преписка, съдържаща досегашните му донесения, отнасящи се до комитета, в качеството на тамошен доносчик
  3. Именно, име не се превежда. Ти ако се казваш Теодор, би ли се съгласил да ти преведем името на Божидар и да започнем да ти викаме така? Едното няма нищо общо с другото и си е чиста форма спекулация.
  4. Шифрованата телеграма на Махзар паша от 24 ноември 1872 г., в която се споменава за работата на вербувания от турските тайни служби доносник поп Кръстю, е публикувана в книгата "Поп Кръстьо Никифоров и Васил Левски" на историчката Крумка Шарова.
  5. Уважаеми makebulgar. Утвърдени столетия наред имена не се превеждат. Един пример - ако преведем името Теодор ще се получи Божидар. Ще извиняваш, но би ми обяснил какво би се получило, ако по стар български обичай певименуваме навсякъсе в историята Теодор на Божидар? Баян (Bayan I) е каган на аварите и кутригурите от 562 до 602г. Ако искаш да го побългариш спрямо новата ни история по - добре го разшифрирай като - Бай Ганьоан.
  6. Уважаеми 'resavsky. Вместо да ми задавате глупави въпроси вземете и първо се запознайте със фактите. Не се правете на улав. Съда в София не знае подробностите по агнтурната дейност на поп Кръстю. Има една шифрована телеграма , която поствам в тази тема вече 4-5 пъти, В КОЯТО СЪДА МОЛИ за информация. Също така моля, Ваше Сиятелство, да благоволите и ни изпратите по възможност най-скоро и цялата негова (на поп Кръстю), преписка, съдържаща донесенията му в качеството на тукашен доносник, отнасящи се до комитета, които донесения съставляват една негова похвална дейност за народа и държавата
  7. Като са ми грешни източниците, я сметни колко дни в ареста прекарва поп Лукан до проведената очна ставка с Димитър Общи в София на 17 ноември? Едва тогава , уважаеми съфорумнико resavsky, се установява, че поп Лукан Лилов не е търсения човек. Попът който бил на събранието в лозето бил ”млад, въздебел и нисък” - (всъщност оказва се, че на съда е нужен доносника поп Кръстю). Но тъй като поменатите Димитър и Марин, съгласно получените инструкции от своите другари, сега отказват да са взимали участие в това отвратително дело, то заповядайте на поп Кръстю да съобщи на господството как са устроили бунтовническото събрание в лозята на доносчика и още кои други лица от Ловеч участвуват в комитета, за да представим отговора на неговите показания на почтените лица от тукашната специална комисия, назначена със султанско ираде, по решение на министерския съвет, на които лица пристигането се очаква. Също така моля, Ваше Сиятелство, да благоволите и ни изпратите по възможност най-скоро и цялата негова (на поп Кръстю), преписка, съдържаща донесенията му в качеството на тукашен доносник, отнасящи се до комитета, които донесения съставляват една негова похвална дейност за народа и държавата (К. мой, Н. К.). Всеки случай това зависи от Вашата воля. № 1117 от 24 ноември 1872 г.” И едва тогава оп Лукан е освободен.
  8. Не е вярно това, че съгласно действащия турски наказателен закон свещеник не можел да бъде задържан за повече от 24 часа. При ареста си поп Лукан (свещеник Лукан Лилов) е бил затворен първо в Ловеч за първоначален разпит, след това откаран в София и разпитван и дори принуден да участва в очни ставки. Защо не е бил пуснат след "една нощ"?
  9. 1. Поп Кръстьо без съмнение е бил турски доносник, а предателството му е документално потвърдено от телеграмата на Махзар паша от 24 ноември 1872 г., (за любопитните - вече е публикувана и в шифрования й вид във "Поп Кръстьо Никифоров и Васил Левски" на Крумка Шарова. 2. Редица съвременници на събитията свидетелстват, как с парите поп Кръстю си е купил и ремонтирал къщата на турчина Идрис Чаръкчи. 3.По същото време действал и друг шпиони на Високата порта наложен от турдките тайни служби чрез сръбската агентура - Димитар Общiй, но вербуването на поп Кръстьо е сред най-големите успехи на османската власт Особеното му място се определя от това, че поп Кръстю единствен е бил член на ключов за революционната мрежа комитет като Ловчанския. 4. Имаме свидетелството на Н.Т. Обретенов, как поп Кръстю признал на Левски, че има у него комитетски пари 35 000 гроша, че щял да му ги предаде, след като си прегледат по-подробно сметките в Къкринското ханче. 5. Има сведения на съвременници на събитията като Тошко Луканов, Цачо Рашев, Д. Пъшков 6. Има сведения на М. и Н. Цвяткови че поп Кръстю изразходвал 15 000 гроша, за да преправи къщата, която купил с парите, присвоени от комитетската каса, т.е. от неотчетените средства в Ловчанския комитет, които той използвал за свои нужди.
  10. Казах ти, не наричай Ботев клеветник. Думите на Ботев се подвърждават, от старшият полицейски стражар Бошнак Юсин Чауш - Бошнак Юсин каза, че го повикал каймакаминът и му заповядал да вземе със себе си 10 души полицейски стражари и да отидат в Къкрино на ханчето да уловят Левски, като им дал строго нареждане да пазят да не го убият. На въпроса откъде знае каймакаминът, че Левски тая вечер ще бъде в Къкрино на ханчето, Юсин Чауш каза, че каймакаминът нищо не казал откъде знае, че Левски ще бъде в Къкрино тази вечер, обаче бейовете от идаре мезлиши (окр. съвет) говорили, че поп Кръстю съобщил за това.
  11. Както виждаш статиите във Независимост имат развитие съобразно новините носени от идващи в Румъния, както всяко и разседване. Нека видим как Л. Каравелов посреща предаването на Левски, какви са първите му сведения и какво е отношението му към това доносничество. „Научаваме се — пише Каравелов във в. “Независимост” — из достоверен източник, че покойният Васил Левски е предаден от двама Ловчанлий. Един от тях, по име Добре, е механджия, а другият, по име Пано Петков, е отявлен чапкънин. Това известие се потвърдява с множество факти. Тука е помешан и един поп, но ние и до днес още не сме известни доколко е голямо неговото предателство. По-късно Каравелов получава по-сигурни данни за предаването на Левски, за да може да се изкаже и да излее своята ярост и омраза върху доносчика. „Позитивно вече се знае, че Васил Левски е предаден от поп Кръстя. Васил е дал на тоя поп малко парици и някои други неща да ги скрие; а тия парици и тия неща са били най-главната причина, която е накарала черковния служител да продаде една християнска душа на турските джелати. Няколко честни българи съветвали Василя да не ходи при поп Кръстя; но той ги не послушал, защото поп Кръстю е бил председател на един от частните комитети. Когато Васил излязъл из поп Кръстевата къща, той бил хванат от заптията. На поп Кръстя дали едно „аферим”, едно горчиво кафе, сто лири и един хат и обещали му се да го не преследват за неговите стари грехове. У поп Кръстя има около 100 лири Василеви пари. Сега засега почти всеки българин се гнуси от поп Кръстя. Всеки българин го нарича Юда и го презира. Презират го даже и турците. „Ако тоя поп да би бил човек, то не би издавал своите братя”, говорят турците. Тоя предател беше дошъл преди малко време в града ни, но нашите граждани го приеха така, както не са приемали и най-гнуснавите гадове. Братът на поп Кръстя бяше нападнат между селата Метрополия и Тръстеник от десетина души черкези. Той са даврандисал, ранил троица и мислил да побегне; но множеството му надвило и изсекло го на парчета. Черкезите му са вземали около 10 хиляди гроша. Поп Кръстю беше дошъл в града ни като даваджия. Преди да убият поп Кръстювия брат, същите черкези бяха обрали пощата, която отивала из Плевен за Видин. Пощата нямала пари. Разбойниците вземали от куриера един сахат и около 2 хиляди гроша; а от брата на поп Кръстя една дреха и един револвер. Когато се уловиха черкезите, то тия неща се намериха у тях. Най-напред правителството говореше, че братът на поп Кръстя е убит от комитета и захванало беше да върлува изново, но когато неговите неща се намериха у ония исти разбойници, които бяха обрали и пощата и които познаваше куриерът, то са умири и напусна своите преследвания. Разбира се, че черкезите имат пълно право да правят всевъзможни насилия. Правителството ги не преследва. Една черкезка чета се разхожда между Никополската и Плевенската каза; но местните власти делят с нея награбеното, следователно, разбойниците действуват съвсем независимо. Когато се мислеше, че разбойниците са българе, които носят название „комита”, то местните власти бяха подигнали всичките селяни да ги гонят; а когато са откри, че тия чети са черкезски, то каймакамите захванаха изново да пушат наргелета си и да дремят от пиянство. Когато из гореказаната чета бяха наранени двамина от поп Кръстювия брат, то четата си отмъстила на две българчета-овчарчета. Тия деца бяха заклани близо до Плевен. Да ви разкажа и едно твърде чудно нещо. Няколко турчина са сбиле между себе си и двамина са наранили тежко. Правителството хвана ранените, но тия не пожелаха да кажат кой ги е наранил. Помислете си сега какви са турците и какви сме ние? Турците защищават даже и своите убийци, а ние са издаваме като бабички.” Разбира се, и тук Каравелов не е на ясно за причините около предаването на Левски, но правилно долавя отвращението на българския народ от поп Кръстю и правилно характеризира ролята му на български Юда. Сега, при новото откритие на историческите документи и особено телеграмата, Каравелов сигурно би добавил, че попът е извършил това не само за пари, но поради гнусните качества, които е имал. Той сигурно би казал, че предателската змия е свила гнездо в пазвата на Вътрешната революционна организация още в момента на създаването й; сигурно би заявил, че поп Кръстю още от първия момент мислил не за народа си, а за кожата си; че пред Левски и вътрешните дейци върши едно, а пред турските власти друго, като им сътрудничи трогателно-щедро и вярно. Това най-добре е показано, както видяхме, в телеграмата, която софийският окръжен управител отправя до търновския каймакамин, с която хвали и насърчава поп Кръстю още на 24 ноември 1872 год., преди още да е предал Левски. А какви ли похвали и благодарности е получил поп Кръстю от турските власти, след като им е посочил и предал Левски? Безспорно — безгранично големи. Още по-интересни данни публикува Каравелов във в. „Независимост” за отношението на народа към поп Кръстю, след като той извършва черното и отвратително предателство. „Из Ловеч являват, че поп Кръстю, който преди година и половина предаде на турците своето стадо, е афаросан от народната съвест и от чистотата на човечеството. Ако тоя изрод излезе в черковата да раздава нафора, то нито един от верующите се не приближава до него; ако върви из пътя, то всеки му обръща гърба си; ако иде в някоя къща, то или бягат от него, или го посрещат без език и с очевидна ненавист, като че ли е евреин или като че ли е брат на Юда (Разбира се, че му е брат. Р.). Мнозина му говорят в очите, че той е предател и че е проклет от бога: но той мълчи като черен гроб и върви из пътя като подивял.”
  12. Ти твърдиш, че Христо Ботев е клеветник? Боже Господи до къде стигна разработката на Анкара за оневиняване на турския шпионин поп Кръстю Никофоров! И Каравелоя ли е клеветник? Вестник "Независимост" август 1873 г. "Позитивно вече се знае, че Васил Левски е предаден от поп Кръстя. Васил е дал на тоя поп малко парици и някои други неща да ги скрие, а тия парици и тия неща са били най-главната причина, която е накарала черковния служител да продаде една християнска душа на турските джелати..."
  13. Из писмото на Тодор Хинов до Иван Драсов, 27.02.1874 г.: "Негово преосвещенство дявол поп Кръстю ходил беше в Троян да купува уж шаеци за търгуване, да печели, а какво, то не излезе тъй. Той да бил пратен нарочно от правителството да шпионира и там... Той сега вече захвана явно да си върши работата, чунким стана вече публичен шпионин... Брате мой! Не знайме хич как ще можем да се отървем от тогози проклетник". Из писмото на Иван Драсов до д-р Параскев Стоянов, 28.06.1901 г.: "Мойто крайно убеждение е, че поп Кръстю е предател на Левски". Спомените на Д. Пъшков, стр. 647. Не бива да забравяме и това какво разказвала баба Марийка Николчева на Д. Пъшков. Нейната къща беше една от тайните къщи, в които се криеше Левски, разказва ми, че след като ни арестуваха с Марин поп Луканов и откараха в София да ни съдят, Левски се завърнал от Стара Загора в Ловеч и се установил в нейната къща в Дръстене, в която имал среща с поп Кръстя. Разговорът им бил доста разпален и на двамата, тя, баба Марийка, дочула, че Левски му казал на поп Кръстя да дойдеш утре вечер в Къкрино при Христо Латинеца да си разчистим сметките. По улиците кръстосвали стражари покрай къщата на баба Марийка Николчева, когато поп Кръстю и Левски били в къщата й. Баба Марийка замолила поп Кръстя да се отстранят с Левски да не би стражарите да дойдат да ги арестуват. Поп Кръстю казал да не се бои, няма да стане нищо. Обаче Левски е бил доста разтревожен, каза баба Марийка.” Не са ли тези думи в протизоречие с разказаното ни от Никола Цветков Бакърджията, който говори, че Левски не му казал нито дума за някаква среща с поп Кръстю, когато отседнали да нощуват в Къкринското ханче? Като знаем, че Левски не е съобщавал никога и никому за неща, които се отнасят до друго лице, като си спомним с каква строгост той пише на Д. Хр. Попов да забележи на брат си да не разпечатва писмата, които не се отнасят до него, и като знаем какво е неговото отношение за запазване на организационната тайна, то лесно е да схванем, че Левски не е съобщил на Никола Цветков за уречената среща с поп Кръстю. Освен това, спокойствието, което проявил поп Кръстю, когато се въртели стражари около къщата на баба Марийка, е спокойствие от съмнително естество. Нали е ортак с турските власти, нали е ходил вече веднаж в участъка и е освободен, нали им е засвидетелствувал толкова голямо доверие на доносчик и им съдействува, то ще бъде не само спокоен, а нещо много повече — и радостен дори. А Левски в това стражарско минаване сигурно се е досещал за предателската роля на българския Юда. Тревогата, която е изпитал Левски, не е тревога, предизвикана от страх, че ще бъде уловен, а от мизерния начин, по който ще бъде извършено това. Нека не забравяме, че Левски, докато е още в Южна България, живее вече с мисълта за предстоящото предателство, а като пристига в Ловеч и като вижда стражари около къщата, където се срещнали с поп Кръстя, той вероятно е подозирал вече къкринската Голгота. Ето защо, казахме и подчертаваме, че поп Кръстю, както е видно от посочената телеграма - документ, играе ролята на доносчик и тази му забележително-похвална за турските власти доносническа дейност, а гнусно-отвратителна и предателски-гибелна за българското освободително движение достига своя връх, когато започва провалът на Вътрешната революционна организация. Тъкмо поради тази причина още в предшествуващите страници казахме: Д. Общи показа и посочи много от дейците, насочи предателски турските власти към организацията, а поп Кръстю, като гнусен доносчик — довърши останалото. Това не ще рече, че Д. Общи и поп Кръстю са били в съюз, че между предателските проявления на единия и другия няма разлика, напротив, такава има и тя е огромна , но факт е, че поп Кръстю получава насърчение от станалия с невероятно големи размери провал. Иначе би изглеждала странна мисълта защо по-рано той не е предал Левски, а тъкмо в този момент. Това не ще рече, че поп Кръстю още от първия момент при съставянето на комитета в неговото лозе започва да издава всичко, но той прави това, когато неговата кожа е застрашена, когато са нанесени първите поражения на организацията, когато започва провалът. В този момент той разказва всичко на търновския каймакамин, за цялата дейност на комитета още от момента на съставянето му, както това би направил един доброволно съгласил се да служи на турските власти доносчик. Казваме и подчертаваме още следното: поп Кръстю предава Левски в Къкринското ханче, както е видно от горепосочените документи, на непосредствено разпитани и записани разкази на хора, които са взели участие в залавянето на Левски, в случая разказаното от Бошнак Юсин Чауш. Когато пък поп Кръстю е бил извикан в конака след залавянето на Левски, той само е установил, че усилията на турските власти са увенчани с успех и заловеният не е друг никой, освен търсеният опасен за турската държава и власт.

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...