SRH

Благодаря! Само че това е по-късна редакция. Въпросът е за първата българска редакция на Византийската еклога.

Всъщност Павел реформира християнството и го прави различно от секта в юдаизма. Той именно казва, че няма нужда да си първом евреин и след туй християнин (Петър). Такова сектантско степенуване е еврейска заемка от гръцката философия. Павел обаче отрича кашера и типичните еврейски мурафети като обрязването. Също така част от старите (варварски) празници се префасонират като християнски обреди. И така християнството става много привлекателна религия и може да привлича нови членове, извън юдейските кръгове. По тоя повод се появяват и секти в ранното християнство, които отхвърлят изобщо Стария завет (например макрионитите). Имат и стабилни логически въпроси за това, например как така бога на Стария завет е толкова отмъстителен и кървав, а в Новия е добър и прощаващ? Но за християнството в Рим (и признаването като вярване) е било важна референцията към древността, демек че има стари корени. Това е причината и Стария завет да стои като пришит към една чисто нова религиозна система. Това е историко-философската страна на християнската еволюция, която е тясно свързана с борба между различните течения (секти). В крайна сметка побеждава сектата на прото-ортодоксите. Тя има що-годе завършен вид в Никея, но продължава да се развива, та чак и до ден днешен. -- Между другото, Фифи, нямаш идея колко различен е Христос според разбиранията на християнството и исляма. Ако ти разбираше Христос, то определено щеше да се отречеш от по-късните фалшификации на Мохамед и жена му

Здравейте! Да имате идея къде мога да намеря в електронен вариант Славянската еклога? Става дума за най-първата версия, тази с оригиналната редакция на Гръцката.

Това е точно така, но се сблъсква с добре организирани и финансирани "реформисти". Тяхната атака е към МОН, а вероятно и към промяна на съдържанието на учебните програми, както и към изискванията по отношение на формирането на поведение във връзка с историческите възприятия. По този начин усилията за отстояване на националната идентичност и запазването на българската общност стават изключително трудни. И на всичкото отгоре е налице една особена реторика, която има потенциал да подмени (или поне донякъде) разбирането ни за родната история и обясненията на историческите процеси. Това говорене се свежда до: - в училищата ни се преподава история, която е нагласена и цели омаскаряването на турците; - това пък води до неприязън към Турция и турците в България; - води до действия в резултат на които само ни трошат главите; - наместо враждебно отношение трябва емпатия, т.е. разбиране за действията на османците. Последното всъщност представлява поведенческа промяна. Тя може би не е свързана непременно с изоставянето на държавата, но означава пълно проникване на нео-османизма на Ердоган в България. Практически тази мила промяна на отношението е унищожителна за възприемането ни като независима нация. Логически това е продължение на глуповатата идея "център-периферия", според която ние не можем да бъдем други, освен придатък на някой по-могъщ управник. Побутването към Анкара е свързано със скъсването с Москва. Но и идеята за зависимост към Москва следва горе-долу същите шаблони като идеята за периферна на Турция държава. И в двата случая имаме предателство на националното, на българското. Затова според мен не бива да се мъчим да бъдем асиметричен партньор на такива тоталитарни държави (а в тва число и САЩ), а да развиваме равнопоставено партньорство с държавите от нашия хал - Сърбия, Гърция, Румъния, Босна, Македония. Като равноправна част от такъв субект, ние бихме били независими. Т.е. толерантност е възможна към онези, с които споделяме общ манталитет (културно-исторически наслагвания) и за тази цел трябва да приложим подхода на "реформаторите" спрямо тия народи. В момента такова усещане (ама хаотично) се е създало интуитивно сред българите. Но е нужна нова структура, с нови хора, които искрено да вярват в това ново сближение.

http://www.librev.com/2013-03-30-08-56-39/discussion/bulgaria/2453-istorija-rolja-1 Тази статия е пример за политкоретна диария. Но има още доста такива. Резултатът от това е събуждане на национализма и това е нещо здравословно, стига да не стига до крайности.

Не, точно наобратно. Но темата беше за Евразийския съюз, в който уж имаме място, поради някакви близост с руснаците. Тая близост е далечна изобщо, а не само в сравнение със сърби, македонци, гърци, румънци, че дори и босненци. Така че ако става въпрос за някакви такива групировки, естественото ни място с тия хора и с тия страни. А забелязвам, че идеята "център-периферия" (стара концепция, експлоатирана от Дугин) у нас се представя като "периферия" за България. Т.е. друго, освен придатък на някакъв блок не може да се мисли. Тва мислене и говорене е не само пораженческо, но и антинационално. Затова гъзолизането в източна и западна посока не спира (същият механизъм действа и при безусловните "крепители" на някакви атлантически ценности). И ако трябва да сме конкретни, националистите у нас разлюбиха Сидеров точно по тая причина. Щото не може да си националист, който първо слага друга държава пред Родината си! И това беше направено, заради "грешна социология". Подобни обяснения има и за други партии, само че в западна посока. Относно ранното детско развитие: аз също имам малко дете и анимации не гледа. Не знам защо, но руските не му допаднаха особено, независимо че аз самият много ги харесвам. Телевизията въобще е много глупава, пълна със стереотипи и внушения. В училище (е, значи все пак детето ми е по-голямо) госпожата се падна мислеща и много внимателно им обясни някакви неща за половете и отношенията. Така че в момента гледа простотиите на Дисни ченъл (и тва е по-добрия вариант), обаче с присмех и някакво разбиране. Честно казано мисля, че беше важно участието на учителката. Мда, просто възрастта на съзравяне доста е паднала...

Както е тръгнало, училището като институция започва да отмира. Все повече започвам да ставам адепт на домашното образование, ама с някакви регулации, дето да осигуряват контрол и общи стандарти за всички млади хора в страната.

Е, преиначен е. Ама много хубаво си написал, че сме си еднакви с гърци, сърби, македонци, почти с румънци и бошнаци. Правилно значи си разбрал

Този човек, Николай Михайлов, явно е с усещането, че е много умен. И затова лесно раздава оценки кое кво е. Разбира се, смесва собствените си твърдения с манипулации и всичкото това в някаква религиозна екзалтация. Точно затова Н.М. (също нарицателно) не се нуждае от факти, той вярва. Вярва, че Русия на неговите представи е непогрешимо добро, а следоветлно всичко останало е зло. Необходима му е опора за тоя фанатизъм и го намира в "месианските претенции", във "византийската идея за Москва като „трети Рим". Това е самопровазгласила се идея и тя не може да работи без раболепното й повтаряне. Защо е необходимо това повтаряне? Защото Corpus christianum въобще поставя под въпрос християнска ли е Русия и в това колебание живее до Петър, който показва, че Русия може да бъде и европейска. За нас този въпрос никога не е поставян под въпрос, ние не си го поставяме - ние сме европейци, а Русия е чужда, друга страна. Толкова чужда, колкото и Турция - азиатски сатрапии, които не могат да регламентират никак правата на отделния човек, а могат да правят насила населението си щастливо. Затова на Н.М. му е чудно, че Кончита Вурст не е религиозен грях, а осъзнат личен избор. Н.М. може само да го заклейми. Личните избори са вредни в неговата космология, защото според него само елитите (към които и той би искал да бъде) могат да решават вместо безформената и аморфна маса, наречена народ. Идеологически оттук идва и ненавистта към правото на сдружаване на гражданите, практически - от неглижирането на личността му

- интервю на Виденов при Кеворк, може би сте го гледали. Струва си да се прочете също и т.нар. “Доклад Добрев”. Не знам за кво ЦРУ става дума и кви конспирации – първоизточниците, т.е. пряко участвалите лица говорят за руска интервенция... По темата: 1) Твърди се, че руският човек е близо до българина. Изглежда, че това по някакъв начин трябва да е свързано с език, бит, религия, фенотип, пък и някакво славянство се набърква. Може би... Но в тая поредица сърбите са ни дваж по-близки. Ако разгледаме един по един всеки един от тия компоненти ще усетим колко различни сме ние, българите, от руснаците: - битът е коренно различен. Уредба на жилище ли е сходна, кухнята ли ни прилича на тяхната, рубашките ли? - езикът е неразбираем (особено за неучилите руски по задължение - просто можете да сверите това с кой да е ученик); - православието се ползва като идеология от народниците и в канона си то е едно и също. Тук обаче нямаме някаква изключителност, понеже гърци, сърби, македонци, румънци, украинци са в същата позиция. И впрочем в служението имаме много повече общо с гърци и сърби, отколкото с руснаци. Е да, у нас евангелизацията е доста напреднала и това отдалечава още повече; - Фенотипни разлики доста (ръст, структура, че дори и цвят на кожата). Ние си приличаме с румънци, гърци, южни сърби и хърватите в Далмация, северни гърци - Славянството (по принцип опитващо да включи горните характеристики) е руска имперска традиция. Тук българите (ако въобще допуснем попадането ни в тая категория и то заради езика) могат да имат далеч по-общо с чехи и поляци като идеология. 2) Допуска се, че в тоя Евразийски съюз Русия ще е водеща. Като изключим Беларус, не се сещам за друга донякъде сходна на нас държава. Казахстан, Таджикистан или някой друг -стан? Приликите ни се свеждат до това да бъдем страни от пост-съветското пространство. Ако това наследство е спойката на новия съюз, то без съмнение ние не можем да сме част от спомена за репресиите на предишната система, възроден от група държави с подобен авторитаризъм. В представата, че Русия ще бъде център на тая хипотетивка, излиза, че България ще бъде на дотации от Москва. Кое дава гаранции, че тия дотации отново няма да бъдат преразпределяни от олигархични кръгове (точно по руски образец), както сега се случва с парите от ЕС? 3) Казва се също, че икономическите ползи биха били несъразмерно по-големи спрямо членството в ЕС. Всъщност тези възможности и сега съществуват, но не членството в ЕС пречи. Някой да е видял приоритизиране на сектор с цел експортен маркетинг?

Една версия, която по някаква причина е оставена да съществува и до днес Тази версия е оставена в Евангелието на Лука, когато водят Исус в храма "за да Го представят на Господа" (Лука 2:22). Там Симеон, човек праведен и благочестив, и направляван от Светия дух, започва да славослови Исус. Разбира се, това озадачава Йосиф и Мария: "А баща му и майка му се чудеха на това, което се говореше за Него" (2:33). Този цитат е от изданието на Библията от 1940 г.; в ревизираното издание на БПЦ от 1992 г. тази очевидна грешка е подправена на "А Йосиф и майка Му се чудеха на казаното за Него". По същия начин стои фалшификацията от при Лука във връзка с кръщението на Христос: наместо директният цитат от Псалом 2 Давидов "Син Мой си Ти; Аз днес Те родих" (както е според най-старите преписи на Лука), стои "Ти си Моят Син възлюбен; в Тебе е Моето благоволение!". Тази късна православна подмяна има две цели: 1) сихронизация с Марко, Матей и Йоан (привидната), но и по-важната 2) откъсване и забравяне на адоптианите. Адоптианите, също както и протоортодоксалните, са считали, че проповядват истинното слово. За разлика от протоортодоксите те не считат, че Исус е непорочно заченат и роден, а че Бог се въплъщава чрез Христос при неговото кръщение и си отива преди тялото Исусово да умре. По този начин се избягват докетските уловки, които твърдят, че Исус Христос от самото си начало до края си е Бог нетленен, но пък създават въпроси от типа "Как Бог може да се мъчи на кръста, след като е нетленен?" и въобще поставят под съмнение всеки разказ за Исус Христос, приравнявайки делата му с фокуси. Точно заради това четем в 1Йоан 4:2-3: "По това познайте Божия дух (и лъжливия дух); всякой дух, който изповядва, че в плът е дошъл Исус Христос е от Бога. А всякой дух, който не изповядва, че в плът е дошъл Исус Христос не е от Бога; това е духът на антихриста, за когото сте слушали, че иде, па и сега е вече на света." Относно разделението на Исус и Христос, съществува и втора много силна позиция на гностиците, която е свързана със смъртта на кръста. В Евангелието на Марко (15:34) се казва "Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?", но без тялото да е умряло. В гностическото евангелие на Филип нещата отиват още по-напред (ст. 68): "На кръста беше когато изрече тия думи, защото там беше разделен." Следователно можем да разсъждаваме за непорочното зачатие (в конкретиката на темата) само и единствено от каноничната гледна точка, която е достатъчно ясна.

От поне 10 години правителствата в България се мъчат да преразпределят продукта на страната чрез свои или приближени до властта фирми. Това десните го наричат "либерализиране на пазара", а левите "социално насочена политика". Нито едно от двете не е верно, само с различна реторика се прави едно и също. И ако в 24-36 месеци от мандата на тройната коалиция имаше някакво оживление, то беше свързано с мултиплициращия ефект на други явления - например увеличена абсолютна стойност на директни чуждестранни инвестиции. С особена сила това пролича в строителството, което поради свързаността си с множество сектори, стана локомотив на икономиката. Важен резултат от това беше склоността към потребление на населението, отчасти и защото се появи усещане за икономическа стабилност. Разбира се, роля за тая стабилност имаше и наличието на валутен борд, обаче според мен това доведе и до ограничен растеж. Големите проекти на държавата се бавят. Назначаването на Томислав Дончев за министър без потрфейл, отговарящ за различните програми на ЕС, бе твърде късно. Тия пари всъщност следваше да заместят отдръпващите се частни капитали и да укрепят агрегата на търсенето. Драма е обаче, че условията за участие в повечето програми имат дизайн за богати страни. И дори човек смело да скочи, няма начин една значителна част от печалбата да не бъде изядена от банките. За съжаление промяна не може да има - тия неща е следвало да бъдат обмислени и обсъдени през 2002-2005 г. Но освен това забавяне имаме налице опити за по-голяма събираемост от страна Дянков, като тия пари въобще не отиват за стратегически инвестиции, а за социални и здравни плащания. Контролът наистина се затегна и започна да намалява дела на сивата икономика. Може да е порочно, обаче сивата икономика у нас е единствената надежда за оцеляване. Защото изглежда по-добре някой да не плати данъци, отколкото законно да му бъдат преразпределени на някоя шуро-баджанашка фирма - държавен подизпълнител. Когато седнат да препоръчват разни насоки за работа, съветниците непрекъснато влизат в една и съща схема: държавата взима, за да дава на тая или оная целева група, а посредниците паразитират и най-малкото защото нормите им на печалба са убийствени. Няма по-благо нещо у нас от държавната трапеза! Някога по соц. време икономическия модел бе твърде подобен на това, но за икономически престъпления санкциите бяха много по-строги. За съжаление у нас нищо друго не се промени, освен собствеността върху капитала - от национализация след 1944 г. към приватизация след 1989 г. Слушам днес Дянков по едно радио. Питат го дали НОИ следва да остане монополист в страната. И той вика - да, задължително. А къде отиде идеята на ГЕРБ от предизборната им програма за създаването на национални частни осигурителни фондове? Къде отидоха плановете за либерализация на здравните фондове? Дали някой от вас ще предпочете НЗОК да решава дали да бъде направено някое по-скъпо изследване или реалните вноски да отидат за него? Това е същия модел на съвременен социализъм - един държавен монопол - който се гарантира от закона. Законът е лош - трябва да имаме възможност да решим къде да отидат отчисленията ни. НЗОК например се е превърнала в един голям тотализатор и така бяха опукани парите, та сега се посяга на Сребърния фонд. И в тая гигантска далавера лекарите се включиха с измислени здравни пътеки, наместо да имаме диагностично свързани групи, където измамата е много по-трудна. Държавата функционира като хазартна организация - Дянков например планира намаляване на раждаемостта в страната, така че да му паднат разходите. Защото мантрата сега е "балансиран бюджет". И всяко непланирано събитие води до колапс на съответната система. Оптимистично е обаче, че като малка страна, всеки интерес отвън бързо води до промяна на икономическото положение. Ако има народ тук.

За разселението на "скитите" и навлизането им в българските земи има доста известни извори. Византийците обаче рядко различават отделни племена и в общи линии се придържат към името на някоя по-голяма група (узи, печенеги, кумани). Руските източници в това отношение са доста по-детайлни и могат да се види появата на племена като каи, тиопи, други наименования на по-известните у нас тюркски племена (половци, торци или пък угри). За състава на печенегите и нашествеието им от 1122-23 г. имаме едно руско свидетелство във връзка с походите на Владимир Мономах, в което се разказва за погрома над берендеите. Става въпрос за това, че тия са били понабити здравата от русите и се включили към бягащите печенеги. Така тая различна по състав тълпа се появава като "скити" или само печенеги. Но много преди тоя епизод печенегите се явяват южно от Стара планина с грабителски цели. Известно е, че през 1087 г. печенеги и кумани заедно нападат Тракия (с водачи Челгу и Кутеск). Тоя епизод показва още веднъж смесването на номадскките народи, още повече когато става дума за общ поход, а за това спомага и близкия им език. Различни византийски автори дават сведения за усядането им (първо около Силистра) или разселението им (например в Македония). Така или иначе техния език се е изгубил в славянския, обаче може да се очаква да е оставил някакви следи. Сега, Христо Тамарин май е лингвист и може би по-точно може да каже как стоят нещата. Един тип ми обясняваше преди време, че "шопи" е някаква палатализация на "тиопи". Това нещо го срещах и нейде написано от ... (ами сега не мога да го посоча). Във всеки случай не мисля, че османците са носители или проводници на всички наименования. Съвсем категоричен пример в това отношение е турския на гагаузите, който си се говори отпреди 1388 г. (Али паша). Струва ми се обаче, че тия тюрки в Софийско са оставили много малко следи и евентуално по-компактни печенежки общности е имало в посока Трън или Радомир и още по-надолу по Струма. С появата на юрушки поселници в османско време местните почват да правят разлика между тях и други ту(ю)рско говорящи - йерлий (както се нарича една от най-големи цигански групи и не знам каква е връзката, щото тия цигани са християни). Впрочем "йерлии" на цигански значи "местни" А пък остатък от тия печенежки поселения е якото пиянство - с това са били известни печенегите

Името на шопите има връзка с племето на тиопите, които са се движели с печенегите. Други такива са берендеите (сега има такова село - Беренде). Около бялото и черното: в Приключенията на хаджи Баба от Исфахан (Джеймс Морие) се споменава за бели и черни лица. То е точно в смисъла на посоченото тук - заробване на човек, отнема му се честта. И обратното с белия цвят. Така например персийците са наричали тюркмените-номади, черен народ. В историческия контекст става дума за хора без държава, номинално подчинени на персийци и османци, но на практика съвсем свободни да отвличат, колят и бесят. Черни са също и йезедиите (кюрди) - също като скитници. В някакъв смисъл честта и наличието на национална държава са свързани.

Качвам една книга, която дава представа за другата страна - "Кръстоносните походи през погледа на арабите". Книгата е пристрастна, но така още по-добре можем да видим как арабските хронисти от време оно са изтипосали християнският свят. Заедно с това предполагам ще видите атмосферата, в която се пише Ислам ал-Джихад (1106 г.) maaluf.doc