Отиди на
Форум "Наука"

Aspandiat

Глобален Модератор
  • Брой отговори

    6025
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    134

Aspandiat last won the day on Април 17

Aspandiat had the most liked content!

Репутация

4907 Професор

Всичко за Aspandiat

  • Титла
    Պարթեւական Նախարար

Лична информация

  • Пол
    Мъж
  • Пребиваване
    Nisa-Mithradatkart

Последни посетители

35565 прегледа на профила
  1. Както бях обещал на Киров онзи ден, натраках нещо набързо за Лотрек. Статията я копирам от сайта, където излезе днес. Тулуз-Лотрек или капка болка на върха на четката Анри Мари Реймон дьо Тулуз-Лотрек-Монфа, както е пълното име на великия художник, е N-ият потомък на прочутия граф Раймонд Тулузки, един от главните участници в Първия кръстоносен поход. Роден е в една гръмотевична нощ на 24 ноември 1864 г. в семейния замък Боск в Прованс. „Льо пти бижу“ Майката на Анри, графиня Адела, е, това е точната дума, благоприлична жена, възпитана, сериозна и кротка. Виж, баща му, граф Алфонс, е рядка птица. Чудак, бон виван, шантав тип с широки пръсти и луд по всякакъв вид лов. Ловът и военната служба, впрочем, по неговите разбирания са единствените достойни за един висш френски благородник занимания, предавани по традиция от баща на син. Малкият Анри е също голяма драка. Едва проходил, се вре навсякъде, закача се със слугите, боде с пръст в хълбока камериерките, за да чуе с блеснали очи тяхното изненадано „ааай“. Всички му прощават лудориите. Графиня Адела и слугите наричат детето с блеснали сияещи очи „Льо пти бижу“ (Малкото бижу). Анри единствено се кротва, когато е сред конете в конюшните и сред ловните кучета в кучкарниците. Не защото енергията му внезапно е секнала. Той наблюдава. Първите негови рисунки, когато още минава прав под масата, са именно на животни. Прелестно и безгрижно детство! Внезапно то е прекършено, когато Анри е на 8-9 години. По време на разходка чупи лявата си бедрена кост. След дълги месеци на легло костта зараства. Малко след това обаче чупи дясната си бедрена кост. Когато след нови дълги месеци на легло тя зараства, всички в семейството с ужас установяват, че Анри почти е престанал да расте. Височината му никога няма да надхвърли 152 сантиметра. Още тогава майката, графиня Адела, се досеща, че това уродство може би се дължи на прекалено близкото кръвно роднинство с бащата граф Алфонс – двамата са първи братовчеди. Години по-късно синът й иронично ще вметне „все пак и моята толкова благопристойна майка не е успяла навремето да устои на синия мундир на баща ми“. Но нещастието не идва самò. Навлизайки в пубертета, тялото и лицето на младия граф претърпяват рязка трансформация. Устните му се удебеляват, говорът му става завален, фъфлещ и вместо „ж“ между зъбите му излиза „з“. Носът му добива формата на картоф, довършвайки общия карикатурен изглед на късокрак Квазимодо. Само очите, блестящи и изпълнени със светла добрина черни очи, са онова, което издава душата му. Бедният „пти бизу“, вече никога няма да е така хубав, както през първите години от живота му... Ще рисувам! Завършил по настояване на майка си лицей, 17-годишният Лотрек твърдо й заявява, че е губене на време да продължава с науките. Той иска да рисува, чувствайки, че това е дарбата и призванието й. Графиня Адела, която винаги живее с чувството за вина заради недъгавостта на сина си, не се противи. „Само да е щастлив, пък някой ден може и да се прочуе и да забогатее с рисуването“. Бащата, граф Алфонс, се задоволява с едно махване с ръка. Откакто е разбрал, че гномовидният му потомък никога няма да може да го придружава на кон и на лов, той все едно няма син. Макар че именно на Анри се пада правото да носи титлата граф на Тулуза. Впрочем след време граф Алфонс ще завещае титлата на една своя роднина, нанасяйки още един удар на отрочето си. Не че синът му някога особено се е вълнувал от гръмки благороднически титли. И тъй, през 1882 г. Лотрек е вече в Париж като ученик в ателието на академичния традиционалист Бона, чийто шекеросани картини много се търсят и ценят от френската буржоазия и еснафлък. След година се прехвърля в ателието на Кормон, член на Академията, който, макар и ограничен традиционалист, все пак е достатъчно умен, за да не държи така изкъсо учениците си, както го прави Бона. В ателието на Кормон седят на столовете още десетина момчетии, които до втръсване прерисуват картини на стари майстори, за да хванат основите на занаята, или „la tech-nique“ („ла тек-ник“), както разделено произнася с ирония думата Лотрек. Сред учениците на Кормон се набива на очи един холандец, единадесет години по-голям от Лотрек, саможив тип с кокалесто лице, здравеняк с трескав поглед и недодялани маниери, който ръмжи заради това, че трябва да се пречупва под академичните и казионни наставления на Кормон. Макар че никога не стават истински близки, гномът и Винсент ван Гог усещат, че са от една порода – от тази на отхвърлените – и това спечелва взаимното им уважение. След четири години при Кормон и Лотрек започва да ръмжи против казионното, чувствайки че ограниченият академичен майстор задушава напиращата в него нестандартна гениалност. Вярно, по-късно Лотрек с готовност ще признава, че годините, прекарани при Кормон са му били от полза, защото при него е усвоил „la tech-nique“ на рисуването. Но, всяко нещо с времето си. Артистичният живот в Париж вече не търпи старомодните канони и зове Лотрек, който скъсва с Кормон. Плакат на Лотрек, изобразяващ кабаретния певец Аристид Брюан. „В Мулен Руж“, ок. 1890 г. Закачалката на Рижата Роза Настанил се в голяма квартира, в която си е устроил и ателие, Лотрек денем рисува, а нощем се впуска в бохемския живот на Париж в компанията на други бонвивани от артистичните среди, които вярват, че бъдещето принадлежи на тях, младите. Повечето от другарите на Лотрек така и си остават само с илюзиите. Но не и той. За 12-13-и години, в който Лотрек работи активно, той неуморимо експериментира и търси нови и нови поприща на творчество: живописва, рисува с въглен, молив, литографира. Сътрудничи на периодични издания. В един момент става луд по японските рисунки, и дори си купува кимоно. Всичко това е в името на търсенето на собствен, неповторим стил, в който, противно на старите правила, доминира контурът. Покрай останалото Лотрек рисува и плакати за кабаретата в Монмартр, чийто редовен посетител е той. Всъщност, с плакатите си Лотрек има пряка заслуга за прочуването на тези заведения – рисува първо за „Ша ноар“ и „Мирлитон“ на своя приятел Аристид Брюан, който (гениален маркетингов подход!) не само пее в кабаретата си, но и обижда влезлите клиенти. Първоначално гостите са шокирани. Не заради това, че редовно им се поднася разредена с вода бира, а заради провикванията на Брюан от рода на „я там онзи с вид на сводник да се посмести, за да седне до него току що влязлата недоклатена дебелокрака мадама“. Скоро обаче снобарите гости почват да намират за много оригинални изпълненията на Брюан (днес на същите глупости им викат „пърформанс“) и започват да се тълпят в заведенията му и да пълнят кесията му. Лотрек, който е редовен гост не само в „Ша ноар“ и „Мирлитон“, а и в откритото по-късно „Мулен руж“, се превива от смях. И не спира да рисува – мъже, жени, кан-кан. Човекът е онова, което го вълнува, не природата и пейзажът. Приятелите на Лотрек, с които той обикаля нощните заведения и кабарета, обаче долавят, че въпреки неспирните му оригинални закачки, лудории, смях и веселие, нещо мъчи техният миниатюрен другар. Един от тях, достатъчно прозорлив, проумява овреме, че това е „le tourment de la chair“ или „мъките на плътта“. Накратко, при толкова здрава храна и при южняшката му наследственост тестостеронът измъчва жестоко непозналия жена Лотрек, който буди у срещуположния пол или отвращение, или жалост. Но не и любов. Накрая хвърлят в прегръдките на художника една 18-годишна червенокоса проститутка, нимфоманка, опитала какво ли не в търсенето на нови наслади. Първоначално Рижата Роза, както й викат, се дърпа. Но по-късно споделя, че малкият гном имал „изключително голяма закачалка“. И така, Рижата Роза получава перверзното удоволствие да си легне с гнома. Лотрек пък получава от нея доза от бактериите Treponema pallidum. Накратко, сифилис, от който не успява да се отърве до края на живота си. Заради Рижата Роза до края на живота си Лотрек запазва и вкуса към червенокоси жени. „Рижата Роза“. Те Рижата Роза разкрива на гнома нови измерения на удоволствието. Скоро той става редовен клиент на публичните домове. В един момент дори се премества да живее за постоянно в един бардак. Там рисува проститутките: как оправят тоалета си, как седят или как спят. Така се ражда поредицата от картини с общото име Elles („Те“). Но Лотрек не само рисува продаващите телата си жени, той изслушва изповедите им, болките и мечтите им. Станал е нещо повече от редовен платежоспособен клиент. Недъгавият, бидейки също отритнат от обществото, се е превърнал в един от тях, намерил е там приют за измъчената си от липсата на любов душа. Не, той никога повече няма да си позволи да се влюби, както няколко пъти се е случвало досега. Затова се скрива зад маската на привидното женомразство. Когато една възмутена дама веднъж го пита защо винаги рисува така грозни жените, художникът я срязва: „Защото са такива.“ Но въпреки че се е зарекъл да не се поддава на сърцето си, към края на живота си той не успява да му устои. На път за Португалия, по време на организирана от негови приятели екскурзия, която да разсее депресията му, на палубата на кораба Лотрек вижда прекрасна непозната. Жената пътува към африканските колонии, където служи съпругът й. За бедния гном тя е видение, колкото прелестно, толкова и недостижимо. След няколко дни, когато корабът наближава Лисабон, Лотрек се приближава до прекрасната непозната. Прошепва „моля ви, позволете ми само да ви погледам“. Недоумяващата жена вероятно инстинктивно усеща драмата на художника и кимва в съгласие. Когато слизат на брега съкрушеният Лотрек взима една жаба от земята и я пъха в устата си. Уви, магиите ги има само в приказките. Жабата никога няма да се превърне в принцеса... „На дивана“, 1894-1896 г. По нанадолнището Още докато е при Кормон, Лотрек обича не само доброто хапване, но и изтънчените питиета. Вероятно той е и първият майстор на коктейли във Франция, защото въображението му неуморно ражда всякакви комбинации от алкохолни напитки, някои от които имат убийствен ефект върху опиталите ги. През 90-те г. на XIX век обаче редовното пиене на Лотрек вече се превръща в системно наливане. Приятелите му, виждайки че алкохолът убива художника, се опитват по различни начини да го озаптят. Напразно. По иронията на съдбата точно когато алкохолът взима връх, картините на Лотрек започват да се търсят и да се купуват. Да, за разлика от „колегата Винсент“, както Лотрек нарича Ван Гог и който докато е жив не успява да продаде нито едно платно, французинът се радва на купувачи. Но в края на 90-те алкохолът и сифилисът са свършили своето. Дарбата си е отишла, ръката на Лотрек като че ли е вдървена, той вече рисува бавно, с мъка. Станал е сприхав и заядлив и от това си патят не само близки, но и чужди. Сред изпатилите си е и абдикиралият сръбски крал Милан Обренович. Бившият монарх иска да се запознае с Лотрек, който приема срещата с досада. Когато Милан го пита: „Вярно ли е, граф Анри, че вашият далечен праотец граф Раймонд е стигнал до Йерусалим“, Лотрек го срязва: „Да, вярно е, родът ми е на 1000 години. А ти си само един Обренович, потомък на свинари“. Гръмотевици над покривите През 1899 г. парижката преса гръмва със заглавия като „Известният художник Анри дьо Тулуз-Лотрек е в лудница“. За беда, това е вярно. След тежък пристъп на делириум Лотрек е настанен в клиника за душевно болни, където прекарва три месеца. Чувствайки се като затворник, той опитва какви ли не хитрини, за да се откопчи от кафеза, в който неразумният му живот го е заключил. Обещава на майка си, графиня Адела, и на приятелите си да спре с пиенето. За тяхна почуда успява. Късно научават истината, че преди да даде това обещание, Лотрек се е сдобил със солиден кух бастун, в който можело да се събира близо половин литър концентрат и от който художникът тайно сърба при всеки паднал му случай. През лятото на 1901 г. Лотрек вече е съвсем зле. Откарват го в замъка Малроме, имение на майка му, не за да му помогнат да живее, а за да облекчат доколкото е възможно последните му дни. Положен в една душна и гореща стая, 36-годишният гений вече не може да се движи. Едва успява да преглътне няколко хапки. На 9 септември 1901 г. краят идва. Целият ден е бил адски душен. Вечерта се развихря страхотна гръмотевична буря, както в онази нощ, когато Лотрек идва на белия свят. Посред нощ геният склопява очи. Последните му думи са „мамо, простете...“ Портрет на Жана Аврил, една от приятелките на Лотрек, 1892 г. „Тоалет“, 1899 г.
  2. Така. Монте Кристо, въпреки че бе предупреден от мен тук вчера деликатно, а днес директно, реши да провери дали няма да му наложа наказание, явно разчитайки на това, че се знаем с него тук от много години, Мисля, че една почивка до след Гергьовден без право да пише ще му дойде охлаждащо страстите.
  3. Непознаването на изворите не оправдава непознаващия ги (парафраза на една друга поговорка). От пост на пост се оплиташ във византофилски фантазии, драги ми Графе. Знам, боли, ама..
  4. Исак Левитан

    Начи, аз тая вечер има 2-3 часа, които мога да отделя да направя една тема за тук, посветена на моя любим Тулуз-Лотрек. Ще е повече текст, по-малко изображения. Ще напиша темата въз основа на това, което си спомням от книгата за Лотрек на Перюшо, която, уви, не е качена в Читанката.
  5. Исак Левитан

    Историята я знам. Имам една хубава биография на Анри Перюшо "Животът на Ван Гог" . Има я и онлайн в Читанката.https://chitanka.info/book/7370-zhivotyt-na-van-gog В нея са качени и други негови биографии на художници: https://chitanka.info/person/henri-perruchot
  6. Исак Левитан

    Инак, ако ти се занимава, можеш да направиш една сравнителна тема между различни пейзажисти или пейзажи на художници от различни страни и направления от примерно периода 1860 - 1930 г. Ще е интересно.
  7. Исак Левитан

    Аз преди не понасях ориенталската леност и зной в картините на Гоген, но миналата година го преоткрих и си дадох сметка какъв майстор е всъщност.
  8. Заминаха, ама не съвсем, щото се вдига и броят на битките и се намалява делителят за определяне на процентите. Ама това са дреболии за специалист по курса на номизмата като теб ...
  9. Исак Левитан

    Мисля, че Златна есен, 1895 г. е най-известната картина на Левитан. Аз съм малко предубеден към чистите пейзажисти, защото пейзажът е най-лесният жанр. Но това е мое мнение. Инак, сега се сетих за един друг руски художник, Валентин Серов, който е връстник и съвременник на Левитан. Той пък е нещо като антипод на Левитан - рисува портрети, а не пейзажи. Ето линк към негови работи: https://www.google.com/search?q=валентин+серов+картины&client=firefox-b&source=lnms&tbm=isch&sa=X&ved=2ahUKEwin2qC9ysHaAhUBIpoKHR6RDbsQ_AUoAXoECAAQAw&biw=1280&bih=866 А ей тази е може би най-известната му картина: Момиче с праскови. http://vserov.ru/kartina/1.php
  10. Ето ти, драги ми Графе, един бърз списък по Уикипедия (с малки мои допълнения) на българо-ромейските битки до 986 г. Махнал съм от списъка сраженията между руси и ромеи през 970-971 г. Битка при Онгъла, 680 г. – българска победа Битка при Анхиало, 708 г. – българска победа Битка при Бурдизон , 756 г. – ромейска победа Битка при Маркели, 756 г. – ромейска победа Битка при Верегава, 759 г. – българска победа Битка при Анхиало, 763 г. – ромейска победа Битка при Литосория, 773 г. – ромейска победа Битка в Берзития, 774 г. – ромейска победа Битка при Маркели, 792 г. – българска победа Битка при Сердика, 809 г. – българска победа Битка при подстъпите към Плиска, 811 г. – ромейска победа Битка при Върбишкия проход, 811 г. – българска победа Битка при Версиникия, 813 г. – българска победа Битка при Булгарофигон, 896 г. – българска победа Битка при Ахелой, 917 г. – българска победа Битка при Катасирти, 917 г. – българска победа Битка при Термопол, 921 г. – българска победа Битка при Катасирти, 921 г. – българска победа Битка при Пиги, 922 г. – българска победа Битка при Траянови врата, 986 г. – българска победа Абе много „случайни победи“ се събират, бре. От 20 битки, 14 са спечелени от българите, или 70%. Сигурен съм, че ромеите, в качеството на „духовни бащи“ на българите, от жалост и да не ги губят като играчи, са им давали да бият... Айде, дъвчи ги, че аз имам малко работа да свърша.
  11. Ще те ям, щото почна много да се вживяваш като последна инстанция. И понеже Монтекристовата византоложка школа настоява, че ПБЦ е просъществувала по случайност 337 години, щото империята не й се занимавало, да седна ли да ти направя един списък на битките между БГ и ИРИ между 680 и 986 г., за да се види какъв процент от тях "по случайност" е спечелен от българите. Нещо на прима виста ми се върти едно число около 65-70%.
  12. Да бе, на наср.ан гръцки за.ник все някой друг му е виновен. Кажи ти сега на теб ли да вярвам за броя на армията и ромейския военен бюджет или на онзи неграмотен несретник Тредголд.
  13. Да, така е. С цената на голям броя паднали войници и дори висши офицери след битка, продължила до посред нощите.
  14. Лоша работа. Явно и при Себастополис в 694 г. Юстиниян е действал по същия начин спрямо арабите - нямал ги е на нищо и те пък взели, та му нашокали канчето.
  15. Съвсем сигурен ли си в тая работа? Щото Warren Treadgold във Byzantium and Its Army 284–1081. Stanford University Press, 1995, твърди нещо доста по-различно. На първо място при Погонат няма данни за числеността на ромейската армия. За времето на баща му също няма. Освен ако ти не си я изчислил и не си натрил носа на Тредголд без той да разбере. И на второ финансовият ресурс при Константин V е само с 80 000 номизми по-малък от този при Констанс II, а не "два пъти по-малък". Период Численост на армията Военен бюджет Теодосий I (395 г.) 362 560 – Маркиан (457 г.) – 7 784 000 Юстиниян I (540 г.) – 11 287 000 Юстиниян I (559–565 г.) 150 000 8 534 000 Констант II (668 г.) – 2 027 000 Константин V (773–775 г.) 80 000 1 943 000 Теофил (840–842 г.) 120 000 3 086 000 Константин VII и Никифор Фока (959–964 г.) 150 000 ? 3 914 000 Василий II (1025 г.) 250 000 ? 5 895 000

За нас

Форумът съществува от края на 2005 г. и с усилията на много хора ние вече 11 години сме онлайн и продължаваме да дискутираме заобикалящия ни свят. През тези 11 години се случиха много неща и днес имаме форум с 15 000 теми, с над 350 000 мнения, а всеки месец той се чете от над 100 000 човека. Това нарежда форум "Наука" сред едни от малкото активни форуми в България, изключителни, полезни и нужни места за свободна обмяна на мисли и знания. 

Поддръжката на форума започва да тежи финансово, особено - след последния срив от хакерска атака, когато с помощта на анонимен дарител, ние успяхме да заплатим на специалист и се завърнахме онлайн без никакви загуби на съдържание. През февруари т. година платихме 850 лв за хостинг, тъй като използваме сериозни ресурси и се нуждаем от собствен VPS сървър. 

От рекламите на Гугъл печелим около 400$ на година, което не може да покрие всички разходи и това е основната причина да се обърнем към вас - нашите потребители и читатели. Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Създаваме фонд Форум "Наука", в който ще трупаме всички дарени средства, чиято основна цел ще бъде поддръжка и развитие на форум "Наука".

Може да се свържете с нас посредством лично съобщение, контактната форма или на office@chitatel.net

Банкова сметка:

Сдружение “Читател”

IBAN: BG87UBBS80021048062740
BIC (Swift): UBBSBGSF
При банка ОББ АД

Към PayPal:

Фонд "Форум - Наука"

 

С уважение, Р. Теодосиев
Създател на Форум "Наука
"

Научи повече!

За контакти

×