Отиди на
Форум "Наука"

Aspandiat

Глобален Модератор
  • Брой отговори

    5861
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    132

Aspandiat last won the day on Октомври 7

Aspandiat had the most liked content!

Репутация

4595 Професор

Всичко за Aspandiat

  • Титла
    Պարթեւական Նախարար

Лична информация

  • Пол
    Мъж
  • Пребиваване
    Nisa-Mithradatkart

Последни посетители

34871 прегледа на профила
  1. Въх, уби ма. Я дай да видим коя е българската Баба Яга. Само това ще те помоля. Самодиви има само при нас и сърбите, като сърбите не познават названието "самодива", а само "вила". При нас русалки няма, да ти кажа под секрет. А женските духове самодиви нямат нищо общо с източнославянските русалки, които са водни и речни същества, а нашите са горско-ливадни. Отчетливи прилики между нашите самодиви има със средноазиатския женски демон албаста/алмаста.
  2. За капак на всичко Прокопий описва Симмас и Аскан като "масагети". Пък за името Мамас просто не ми се пише - такива имена има през Античността и Средновековието от Анатолия през древна Мидия чак до Монголия и Германия. В частност за Мамас старият Хелфен вмята, че е представен като "царски скит".
  3. Понеже гледам сте зачекнали темата за или против монголоидността на хуните, по-добре си стеснете дискусията само и единствено до панонските/Атиловите хуни. Че инак съвсем ще я овапцате. Щото например за севернокавказките "хуни" в арменските извори няма и най-малък намек да е имало нещо, което да е впечатлило във външния им вид арменските европеидни автори. Те впрочем дори и не познават термина "хуни", а единствено "хони". Единственото свидетелство ярка монголоидност у тези автори е описанието на хазарския каган Джебе с неговата тиквовидна глава и лице. Но то е чак за 627 г. и се отнася за един пар екселанс западен тюрк, а не за хазар, да не говорим за "хун".
  4. "Действа се на парче". Е, защо беше цялото това писане, като можеше просто, ясно и стегнато да го напишеш това много по-рано? П.П 1. Относно психологията на Василий. Не може да се сравнява Адриан или Август с времето на Василий. При първите я няма мощната земеделска динатска аристокрация, която през 10 век реално се е окопала кажи-речи наследствено във висшето военно ръководство на империята. А да ги видим Август или Адриан, ако имаха из провинциите, база за водене на военни операции против партите, големци с несметни богатства и едва ли не наследствено предаващи си командването на източните легиони. Цялото "действие на парче" се дължи, както и по-горе подхвърлих, на недъгавата комбинация от стари римски политически концепции за най-добрия начело на империята и появата на могъщи протофеодали, тясно свързани с военната върхушка. Мисля, че Фружин е прав за страхотната параноя на Василий. Ми то и ти ако си на 20+ години и да трябва 10+ години със зъби и нокти да браниш престола си от претенденти, в един момент няма да вярваш на никого. А и Василий не е Юстин II, който (жена му София) решава да осинови генерал Тиберий и да го направи впоследствие престолонаследник. П.П 2. За реконкистата на парче и за силен сред слаби. Ми то, Евристее, така се прави реконкиста и експанзия. Намираш си някого, когото да биеш безопасно. Юстиниян I що не хвърля например мощта на империята против Сасанадите, с които води само отбранителни войни, ами подбира гниещите вандали и раздираните от междуособици източни и западни готи? Щото е безопасно и лесно. Инак моето усещане, базирано на генерални впечатления е, че ИРИ при едни Исаврийци или Ираклиди (след 634 г.) е по-силна и ефикасна военно от ИРИ при Македонците, въпреки рязкото увеличаване на числения състав на войската и икономическото съвземане. Дори дълбоките офанзиви на Цимисхий на изток не могат да се сравнят с грамадния театър на военните действия при Ираклидите - от Сирия, Анатолия и Армения през Кипър, Егейско море до Картаген.
  5. Не можеш да свалиш статията, защото нямаш регистрация, за да сваляш материали от Академия.еду, Регистрацията е свободна и напълно безплатна, но отнема малко време за попълване на полетата.
  6. И какво общо има вредата от месото и това, че месоядните култури са експанзионистични? Все едно като се нашмулиш с ракия и почнеш да налиташ на бой, за този, на когото си му бушонирал окото, ще е от значение дали ракията е вредна за организма. П.П. Това е хипотеза не на Аспандиат, а на големия, да не кажа великия историк Фернан Бродел.
  7. Месоядството поражда агресивност и в лошия (веганско-пропагадния) и в добрия смисъл. Исторически погледнато месоядни народи и култури са извършили най-големите изтребвания на хора. Но от друга страна ако не беше месоядството Европа и САЩ никога нямаше да са това, което са и което са постигнали - научна, технологична и териториална експанзия между 1400 и 1945 г. Едновременно с това обаче няма нито една немесеоядна цивилизация, която да е експанзирала в миналото извън природните си географски граници - нито оризоядците от Китай, нито оризоядците от Индия, нито дори агресивните нерваци оризоядци от Япония. Та ми се струва дали зад цялата интензивна и агресивна мозъчна промивка на Запад колко ужасно нещо е месоядството и каква прелест е веганството не се крие някакъв добре обмислен план за намаляване на агресивността, енергичността и предприемчивостта на бялата раса, превръщайки я в стадо от тревопасни говеда.
  8. И така е и не е съвсем така. Ромейската реконкиста започна още през 40-те години на Х век при Константин VII Багренородни. Който е тотално кабинетен тип и владетел. Реконкистата при Багренородни я водят основно двама кападокийски арменци - Йоан Куркуа (Йовхан Гурген) и Мелий (Млех). После е продължена пак от хора от тоя географски район и етнически произход - Никифор Фока и Цимисхий. Както и от Варда Фока и Варда Склир (Склерос). За генералите на Василий не открих данни откъде е Никифор Уран, както и за Никифор Ксифий, но за Евстатий Дафомил се оказа, че също е от анатолийската поземлена динатска аристокрация. Освен това ромейската експанзия на Изток не секва със смъртта на Василий или дори на Цимисхий, а продължава чак до 1042 г., когато империята окупира по-голямата част от Багратидска Армения. Преди това е завзета и Едеса в СЗ Месопотамия. Правя тези уточнения, за да посоча, че основният проблем за секването на експанзията е завземането на властта в Константинопол от служебната и столична аристокрация и изтикването на заден план на анатолийската военна аристокрация, която е движещата сила на ромейската агресивност през X-XI век. А не че Василий и брат му не оставили наследници. Впрочем има един момент, в който тенденцията на военен упадък вероятно е щяла да бъде пресечена и обърната. Става дума за краткото управление на Исаак I Комнин (1057-1059 г.). Исаак произлиза от анатолийската военна аристокрация и като става император, веднага се заема да потегне войската, но столичната аристокрация му намира цаката и го принуждава да абдикира. И чак когато столичните мърди и корумпета осират нещата при Манцикерт и губят Анатолия чак до Халкедон и Кизик, се налага пак едни военен анатолиец - Алексий Комнин (и наследниците му) - да оправя свинщините на столичните загубеняци. Инак това, което пишеш, че ако императорът не е военен, а цивилен, това автоматично поражда риск от бунт на способен генерал, е хроничен и принципен дефект на римския държавен модел, който поначало е антидинастичен и залага на принципа, че император може да стане и трябва да бъде най-добрият. Оттам империята преживява куп тежки граждански войни, като се почне още от времето между Нерон и Веспасиан, минеш през кръвопусканията при Септимий Север и Песцесий Нигер и стигнеш до последната и фатална междуособица, разпалена от Йоан Кантакузин. За мен този модел е гибелен и рушащ стабилността, особено на фона на династизма във "варварските държави" в Европа, в т.ч. и България. Но това е друга тема.
  9. Не съм използвал правилната дума. Не "грешка", а "недоразумение". Инак никой през 968 г., когато ИРИ върви напред и нагоре, не може да предвиди, че 100 години по-късно целия Изток ще рухне в резултат на катастрофата при Манцикерт и че българските територии за един период от 20 и повече години ще останат като основен източник на храни, добитък и военни набори.
  10. Същото се разбира от статистико-военно-икономическите данни от китайските извори за държавите в Западния край. Към края на 4 и началото на 5 век тези данни показват рязко намаляване на военния им потенциал и следователно и населението на таримските държави. По приблизително същото време около Аму Даря се появяват хионитите, които доста автори отъждествяват с хефталитите.
  11. Хубаво, Евристее, но не ми става ясно какво общо с темата имат тези биографични очерци. Още повече, че темата е за модела и логиката на случилата се експанзия, а не за това какво евентуално би се случило след смъртта на Василий. Защото при втората постановка темата трябва да отиде в раздела "историческо моделиране".
  12. ВИЗАНТИЙСКАТА ЕКСПАНЗИЯ X–XI ВЕК. ЛОГИКА И ПРИОРИТЕТИ Христоматийна истина е, че разположената между два огъня – арабския и българския – в течение на 3 века Ромейската или Източната римска империя (по нататък ИРИ) действа на принципа на затишие на единия фронт води до активизиране на другия и активизиране на единия води до отбой на другия. Привидно на същата логика се развиват и военните операции и приоритети на ИРИ в периода от 40-те години на X век до 1025 г., когато умира прочутият Василий Българоубиец. Ето и хронологичната справка: 943–944 г. – генерал Йоан Куркуа започва кампания против Хамданидите на изток и нахлува в СЗ Месопотамия и обсажда град Едеса (Урфа). 949 г. – неуспешна ромейска кампания за отвоюване на Крит и изчистването му от мюсюлманските пирати, които със своите действия нарушавали морския търговски трафик между Константинопол и Италия. 949 г. – паралелна ромейска сухопътна операция в Киликия, довела до отвоюването на Германикия (дн. Мараш). През 953 г. обаче хамданидският емир Сейф ал-Даула си връща града. 957 г. – ромейските войски начело с генерал Никифор Фока повторно завземат Германикия, както и град Хадад в Северна Сирия. 959 г. – ромейските войски начело с генерал Йоан Цимисхий завземат град Самосата в СЗ Месопотамия. 961 г. – след грижливо подготвена, мащабна и скъпоструваща военно-морска операция най-сетне Крит е отвоюван след 140 години мюсюлманско господство и са обезпечени морските търговски комуникации с Италия. 962 г. – ромейските войски начело с генерал Никифор Фока превземат град Алепо (Халеб) в Сирия, нанасяйки тежък удар на хамданидския емир Сейф ал-Даула. 964–965 г. – ромеите изчистват окончателно Киликия от арабите, като кампанията се увенчава с превземането на град Тарс на 16 август 965 г., а месец по-рано във византийски ръце пада и град Моспуестия в Киликия. 968 г. – локален военен конфликт с България. Никифор Фока вербува русите на Светослав да ударят България в тила. 969 г. – след дълга обсада ИРИ си връща перлата на Предна Азия – богатия мегаполис Антиохия. Хамданидите с техния Алепски емират са сведени до васал и протекторат на ИРИ. 970–971 г. – новият ромейски император Йоан Цимисхий е ангажиран на Балканите против русите и българите. Кампанията приключва с официалното закриване на Българската империя и отвеждането на цар Борис II и брат му Роман като почетни пленници в Константинопол. Никой по това време не предполага, че това е само началото на десетилетна кървата и ожесточена война. 972 г. – Йоан Цимисхий предприема мащабна офанзива на изток. Първоначално ромеите настъпва в СЗ Месопотамия и се насочват към Мосул, хвърляйки в паника остатъчния Абасидски халифат, но по-късно операциите са пренасочени на запад. Ромейското настъпление от 975 г. завършва с овладяването на Емеса (Хомс), Баалбек, Дамаск, Тивериада, Сидон, Бейрут и родното място на Исус Христос – Назарет. Смъртта (убийството с отрова?) на Цимисхий му попречва да отвоюва свещения Йерусалим и да се увенчае с ореола на нов Ираклий. 976–986 г. – ИРИ е хвърлена в междуособици и новият император Василий не е в състояние да води активна външна политика. Българите, водени от комитопулите, се възползват от ситуацията и освобождават Северна България, както и предприемат серия от нахлувания на ромейска територия. 986 г. – опитът на Василий с един удар да реши „Българския въпрос“ приключва с военна катастрофа при връщането от неуспешната обсада на Средец. В резултат избухват нови междуособици в империята, а българите се оказват с развързани ръце за настъпление в Тесалия и Западните Балкани. 992 г. – нарушавайки 7-годишното примирие, Фатимидите атакуват Алепския емират, протекторат на империята. Фатимидите са принудени да вдигнат обсадата на Алепо. 994 г. – нова фатимидска офанзива в Сирия. В битка при река Оронт ромейските войски са разбити. 995 г. – след скоростен 60-дневен марш Василий се появява в Сирия и спасява положението. Паникьосаните фатимидски войски се изтеглят, без конфликтът да е разрешен. Като наказателна мярка ромеите обсаждат неуспешно Триполи, но успяват да превземат Тартус. 996 г. – българският цар Самуил е разбит от Никифор Уран при река Сперхей в Тесалия. 998 г. – ромеите начело с Дамян Даласенос атакуват Апамея, но на 19 юли са разбити от Фатимидите. 999 г. – Василий отново пристига в Сирия, за да поеме лично кампанията против мюсюлманите. Следват локални ромейски операции без особено значение. 1000 г. – сключено е 10-годишно примирие между ИРИ и Фатимидите. 1001–1004 г. – империята завзема повторно и този път окончателно Северна България. 1005 г. – империята си връща град Дирахион/Драч в днешна Албания. 1006–1007 г. – серия от опустошителни кампании срещу България. 1009 г. – българите са разбити при Крета. 1014 г. – Василий нанася решаващо поражение на българите при Беласица, което предопределя и последвалото рухване на държавата им. 1014 г. – един ромейски отряд е унищожен от българите при Струмица. 1015–1016 г. – тежки и дълбоки ромейски рейдове в остатъчните територии на България. 1018 г. – България официално капитулира. 1019 г. – последният свободен български град Срем (Сирмиум) се подчинява на ИРИ. 1021 г. – Василий слага ръка на арменското Васпураканско царство. 1025 г. – Василий умира в разгара на подготовката на голяма морска експедиция, която да отвоюва Сицилия от арабите. Това са накратко и без претенция за изчерпателност моментите във византийската експанзия през X–XI век. Те, и особено етапът 968–1018 г., позволяват да се очертаят поне 4 модела на тази експанзия. 1. Империята няма генерална дългосрочна стратегия и действа според ситуацията. Когато на Балканите има мир с България, тя провежда реконкиста против мюсюлманите, но когато е въвлечена в балканските събития, й се налага да преустанови отвоюването на старите си земи на изток. Тоест ИРИ не създава и направлява събитията, а ги следва. 2. Империята при Василий няма стратегия, а политиката му е резултат на индивидуалните му психологически характеристики и представлява най-вече стремеж за отмъщение за позорния разгром при Средец. Като този мотив е дообогатен от желанието веднъж завинаги да се цапне с вестника досадната българска муха, която постоянно жужи, каца и хапе снагата на империята. 3. Империята при Василий има дългосрочна и добре планирана стратегия на балансиране на завоеванията си в Азия и Европа по подобие на стратегията на османците 400 години по-късно. Василий преценява, че не трябва да оставя всички яйца в една кошница и преустановява експанзията на изток, за да закръгли имперските владения на Запад. 4. Сблъсъкът между България и ИРИ между 968 и 1018 г. със всичките му ефекти на Изток и на Запад, както и върху самата империя е резултат от злощастна и трагична грешка, допусната през 968 г. от Никифор Фока. Реално големите пари и градски центрове са на изток и от Северна и Западна България кой знае каква полза византийският фиск не би имал. Фока обаче решава да „сложи на място“ „самозабравилите се българи“, искащи данък, договорен в съвсем различна ситуаци и условия. Извършва военна демонстрация в българска Тракия, която обаче му се струва недостатъчен „урок“. Затова решава да „донарита задниците“ на българите, като им праща в тила русите на Светослав. Тази недомислица довежда агресивните варяго-руси кажи-речи пред самата столица на ИРИ и я принуждава, противно на приоритетите й на Изток, без желание да се ангажира на Балканите. Развивайки успеха си против русите в Тракия, Цимисхий (вероятно той самият е бил изненадан от леко постигнатия успех) официално слага край на Българската империя. Последвалите събития вече са по схемата на пинг-понг ефект: на българите е нанесен тежък удар, те търсят реванш, който довежда до ромейски опит за реванш при Средец; разгромът там вече нажежава и накървява ситуацията и засяга честолюбието на Василий, който има манталитет на питбул, тоест запапе ли, не пуска докато не му откъснат главата или противникът му умре от загуба на кръв. Както и става в края на краищата със Самуилова България. Аз лично съм склонен да гледам нещата през призмата на модел № 4. Да видим каква дискусия ще се получи. Надявам се, че тя няма да се изроди в дребни бакалски сметки и перчене кой колко повече е чел по военна история на Византия. И малко карти на източния ромейски фронт.
  13. Римлянинът е агент на международната фарма-мафия. Завчера го назначих в името на Отца и Сина за заместник-домоуправител по наркотичните вещества. Да живее Краля, да живее Испания.
×