Отиди на
Форум "Наука"

_magotin_

Потребители
  • Брой отговори

    2335
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    19

_magotin_ last won the day on Март 16

_magotin_ had the most liked content!

Репутация

793 Асистент

Всичко за _magotin_

Последни посетители

14014 прегледа на профила
  1. The name Čarkas (Cherkes) appeared in the mid-8th/14th century, replacing the term Kashak (Russian Kasog; Volkova, pp. 18-23), and was sometimes applied to all Caucasian peoples beyond Darband. Mostawfī (pp. 11, 21, 256) places the country of the Čarkas (also Jarkaz) north of Persia at 350 farsangs from Baghdad. In Soviet usage it designates one of the three groups into which the Circassians were divided in the 1930s: the Adygeĭ, the Cherkes, and the Kabard. The Čarkas are a mountain people with strongly hierarchical social structure and aristocratic tradition, famed within the Caucasus and beyond for personal beauty and martial skill (Klaproth, pp. 557-603; Kosven, pp. 142-57). Little is known of their origins and early history. We do not know where they came from or when they settled in the Caucasus (Halasi-Kun, p. 5). The name Čarkas is an outside designation for these people of uncertain derivation. The suggestion that it derives from the name of the earlier people, Kerkets, has been disproven, and a number of other etymologies have been suggested, deriving the name from Persian, Turkish, or, more recently, Ossetic (Lavrov, p. 40; Bang and Marquart, p. 181; Vasmer, I, s.v. “kasog,” III, s.v. “Cherkes”; for Turkic derivation, Klaproth, I, p. 558). From about 1300 b.c. the northern Caucasus came under the influence of the Iranian and Altaic steppe peoples (Halasi-Kun, pp. 3-7, 9-11, 13-15). It was not until much later, however, that the Circassians, living between the upper Kuban river and the Black Sea coast and protected by the Caucasian mountains from direct interference by most states of the Middle East and the Volga steppe, came under the influence of coastal powers: Greece, Byzantium, and the Ottomans. Classical authors, notably Herodotus and Strabo (Kosven, p. 64; Latyshev, I, p. 85, 105, 133), mention several groups in the northwest Caucasus: the Zikh, Sanig, and Akhey, probably Caucasian, the Meot, Sind, and Kerket, of different origin (Lavrov, pp. 38-40). Local tribes exported grain, livestock, skins, honey, and beeswax; thus their 19th-century lifestyle of mixed agriculture, transhumant livestock breeding, and bee- keeping was apparently already in existence in ancient times. In 438 b.c. the Hellenic state of Bosphorus took control of the eastern Black Sea coast. After its fall, late in the 2nd century b.c., Greco-Roman influence remained strong, and northwest Caucasians converted to Christianity in the early 6th century (Wixman, pp. 66-8, Kosven, p. 68), retaining some pagan beliefs and practices (Tardy; Allen, p. 40). In the 7th century the Caucasus became a battlefield between the Caliphate and the Turkic Khazar kingdom of the Volga. Although nominally within the Khazar sphere, the Circassians remained apart, so the influence of Judaism and Islam did not reach them. The arrival of the Rus’ affected them more directly: they clashed with Sviatoslav in 965 (Likhachev, ed., p. 47), and with Mstislav of Tmutorokan’ in 1022, later appearing as part of his army (ibid., p. 99). The Čarkas were subjected by the Golden Horde in 634-37/1237-39, but offered considerable resistance and retained some independence (ʿOmarī, ed. Lech; Kosven, pp. 74-75). At that time population movements brought Čarkas tribes into the mountainous territory of the upper Kuban and the Terek rivers; the eastern tribes eventually formed the Karbard principality, gaining considerable local power. In the late 15th century the Čarkas came within the sphere of the Crimean khanate and the Ottoman empire, and the upper classes began to convert to Islam; by the 19th century the majority of the population was Muslim (Klaproth, I, pp. 567-69). While marrying into Ottoman and Crimean ruling classes, the Čarkas maintained their independence (Inalcik, p. 25). They allied themselves with the Russians, fighting in the army of Ivan IV (1533-84; Brokgauz and Efron, vol. 26, p. 780), whose second wife was Čarkas. When the Russians advanced into the Caucasus the Čarkas became inimical, joining Shaikh Manṣūr (1199-1213/1785-98; Baddeley, pp. 47-56) and continuing to resist throughout the 19th century. In 1864, when the Russian conquest was complete, about 90% of the Čarkas emigrated to Ottoman territories, suffering many casualties. The 1979 census lists 109,000 Adygeĭ, 116,000 Cherkes, and 322,000 Kabard, living in enclaves within the Kabard-Balkar Autonomous Republic, and the Karachaĭ-Cherkes and Adygeĭ Autonomous Regions. The Čarkas have a distinct language, but share a common folk heritage with other north Caucasian peoples, notably the oral epics, known as the Nart Saga (q.v.). The customary law, dress, and manners of the Kabards have had wide influence throughout the north Caucasus. A literary language in Arabic script developed in the 19th century; the script was changed in the 1920s to Latin and to Cyrillic in 1938. The Čarkas were known in the Middle East primarily as slaves renowned for their beauty and military skills. There are occasional mentions of them in early geographical works (notably in Masʿūdī; see Minorsky, 1958, pp. 157-58), and they became prominent in the 7th/13th century, when the center of the slave trade moved to the west. They formed part of the Mamluk slave establishment and, from the reign of Sultan Sayf-al-Dīn Barqūq (784-801/1382-99, himself a Čarkas) became the dominant element in the Mamluk ruling class (Ayalon). The Safavid rulers beginning with Jonayd (d. 864/1460) raided Čarkas regions and carried off prisoners (Eskandar Beg, I, pp. 17-18), who from the time of Shah Ṭahmāsb (930-84/1524-76) played an important political role (see ii, below). Though less numerous than Georgian ones, Čarkas commanders rose to important posts, and the women were common in royal and aristocratic harems. Some Caucasians were settled on the land (Oberling, pp. 139-43); traces of Čarkas settlements have lasted into the 20th century (ibid.). Тука обаче изникват задължителните въпроси - как черкезите наложиха името на Танаис? "Дану" във всички изброени случаи също ли е черкезка лексика? Защо тяхната археологическа култура - ако г-н Перкунас е в състояние да я посочи - не се открива в тези широки ареали, където според науката е наложена иранската топонимия?
  2. Т.е. ако я няма в Макензи - няма такава дума?
  3. Eто, Курти, приятелю, нещо по-така. Не си играят на дребно в други страни, подхванаха розетския камък, вие се потите на някакви монетки от Плиска? Че и българската връзка е ясна...Дизайнер из Голандии се труди за истинската наука. Като ви разправям, че етруски ето руские не ми вярвате. А трябва, няма да успеят академиците от РАН вечно да крият истината! Вместе с тем, русский язык еще не сходит с арены, становясь языком межэтнического общения. На нем же наряду с языком данного этноса, подписываются наиболее значительные монументы и архитектурные памятники эпохи бронзы. Вместе с тем, в эпоху бронзы от Руси отпадает север Африки, Египет и Аравия, а чуть позже и Палестина. С этих позиций становится ясно, почему история Египта начинается только с объединения Верхнего и нижнего Египта – поскольку до этого пришлось бы говорить о русской истории этого периода. Так что египетская историография – это первый пример колониальной историографии Руси. В этой связи хотелось бы особо отметить присланный на конгресс доклад Тома Бошевского о Розеттском камне, где, как он предполагает, демотическая надпись сделана на славянском языке. Это было бы логично: одну надпись сделать по-египетски, вторую на местном международном, греческом, а третью – на мировом международном, русском. Правда, пока текст переведен лишь фрагментарно. Таким образом, свой вклад в исследование славянской докирилловской эпиграфики внесла и Македония. На Крите иероглифика передаёт стилизованные под картинки лигатуры руницы, что передаёт название государства, сначала ЩЕБЕТОВСКА РУСЬ, затем КРИТСКАЯ РУСЬ. В этой связи хотелось бы отметить присланную на Конгресс статью Павла Серафимова, болгарина, и Джанкарло Томеццоли, итальянца, о попытках дешифровки надписи, выполненной линейным письмом А, до сих пор не дешифрованным. Многие исследователи полагают, что это письмо принадлежит носителям крито-микенской культуры, пеласгам, славянам по происхождению. Этрусские надписи, как уже упоминалось, являются славянскими. В связи со сказанным приятно отметить, что большой вклад в их славянское чтение внесли такие исследователи, как поляк Тадеуш Воланский, серб Радивое Пешич, словенец Матей Бор и русский Петр Орешкин. Без их интересных находок я вряд ли справился бы с дешифровкой этого вида письменности. Замечу, что по предварительным предположениям, очень близким к этрусскому языку является язык скифский, использующий графику, которую сейчас принято называть греческой. Замечу, что традиционная археология скифский язык считает диалектом персидского, хотя ни одна попытка дешифровки скифских надписей мне не известна. Однако греки пользовались слоговым линейным письмом Б до тех пор, пока в VII веке не познакомились с угловатым скифским буквенным письмом, которое они и усвоили. Большой массив надписей из Мекленбурга, с острова Рюген и из Скандии позволил мне показать, что до XII века н.э. это бы последний северный остаток Яровой Руси, и что варягами называли себя русские жители Вагрии, писавшие также по-русски. Именно из Яровой Руси был призван на княжество своими же моряками и пиратами Иван Иммануилович Рюрик, который после этого пришел на отдых в Русь Славян, дав начало истории нынешней России. Более того, как выяснилось, германцы, захватившие позже эти земли, были по происхождению западными тюрками, огузами и кипчаками, которые принесли своё тюркское название страны Дышт и кипчак, назвав и новую местность в ее честь Deutschland. Удалось показать и то, что германские языки – это искаженный тюркским произношением русский язык. Моя книга о Вагрии сейчас находится в одном из издательств города Москвы.
  4. Древните черкези на какъв език са говорили? В кои паметници е документиран техният език? На коя археологическа култура отговарят?
  5. Да, науката борави с факти. Като например този, че всички материали, открити в Плиска, се регистрират . Или този, че въпросната "укрита" пещ е експонирана пред Шуменския музей. Това са факти. А това, което ти тиражираш с апломб, са клевети и фантазии на агресивни шарлатани. Които ако ги направят публично, ще получат и публичен отговор, а вероятно и нещо повече. Но понеже лъжат и клеветят, и сами не вярват на конспиративните си теории, се крият в сенките.
  6. Чак пък много...Я дай два-три примера, хайде, да не са археологически обекти, сведения дай от изворите.
  7. Не бих казал. "Иранска връзка" има само при източните славяни. Тоест ако се откриват примерно в чешки, словашки - това е проблем.
  8. За предпочитане е да са регистрирани в книжовните паметници. Другото е вид гадаене, от авест. "гата".
  9. Най-важната (хронологически) да не пропуснем черто́г род. п. -а, мн. черто́ги, укр. черто́г «внутренняя часть здания» (и то и другое заимств. из цслав.), ст.-слав. чрътогъ θάλαμος др.-сербск. чртог, чртаг — то же Вероятно, через др.-булг. посредство заимств. из перс. čārtāk (čār «четыре» + tāk «высокая, выступающая часть дома, портик, балкон»); см. Мi. ЕW 35, ТЕl. I, 240, 273; Мелиоранский, ИОРЯС 10, 4, 133; Корш, Jagić-Festschrift 255; Младенов, RЕS I, 51; Локоч 32. Более поздним заимствованием является форма черда́к (см.). Невероятно объяснение слова чьртогъ как исконпослав. и сближение с черту, вопреки Брюкнеру (KZ 46, 237) [См. еще Мошинский, Zasiąg, стр. 129-130. — Т.]
  10. В старобългарския речник на БАН откриват ли се всички тези изброените?
  11. А руската собака, нашенското куче, как е, лае ли из старобългарската книжнина?
  12. Академик Перкуновски, признавам си, че ме убедихте! Явно става дума не за скитите, а за сарматите, техните по-късни душмани! Така твърдят и от РАН! Привижда им се и някаква дунавска зона за контакти между иранските и славянските езици! Щом са се ашладисали, това едва ли е станало по-рано от 3-4 век! Признах Ви! Посипвам си главата с пепел...
  13. Салтово-Маяцката култура е в хоризонта 7-10 век и начина, по който коментирате проблематиката й, ме убеждава, че нямате дори бегла представа за нейните особености, връзка с Дунавска България и т.н.

За нас

Форумът съществува от края на 2005 г. и с усилията на много хора ние вече 11 години сме онлайн и продължаваме да дискутираме заобикалящия ни свят. През тези 11 години се случиха много неща и днес имаме форум с 15 000 теми, с над 350 000 мнения, а всеки месец той се чете от над 100 000 човека. Това нарежда форум "Наука" сред едни от малкото активни форуми в България, изключителни, полезни и нужни места за свободна обмяна на мисли и знания. 

Поддръжката на форума започва да тежи финансово, особено - след последния срив от хакерска атака, когато с помощта на анонимен дарител, ние успяхме да заплатим на специалист и се завърнахме онлайн без никакви загуби на съдържание. През февруари т. година платихме 850 лв за хостинг, тъй като използваме сериозни ресурси и се нуждаем от собствен VPS сървър. 

От рекламите на Гугъл печелим около 400$ на година, което не може да покрие всички разходи и това е основната причина да се обърнем към вас - нашите потребители и читатели. Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Създаваме фонд Форум "Наука", в който ще трупаме всички дарени средства, чиято основна цел ще бъде поддръжка и развитие на форум "Наука".

Може да се свържете с нас посредством лично съобщение, контактната форма или на office@chitatel.net

Банкова сметка:

Сдружение “Читател”

IBAN: BG87UBBS80021048062740
BIC (Swift): UBBSBGSF
При банка ОББ АД

Към PayPal:

Фонд "Форум - Наука"

 

С уважение, Р. Теодосиев
Създател на Форум "Наука
"

Научи повече!

За контакти

×