Отиди на

Incorrectus

Потребители
  • Брой отговори

    1536
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    16

Incorrectus last won the day on Август 19

Incorrectus had the most liked content!

Репутация

653 Асистент

Всичко за Incorrectus

Лична информация

  • Пол
    Мъж

Последни посетители

9882 прегледа на профила
  1. Поне в собствената си тема спазвайте правилата на диалога. Критиката се аргументира. Кое е мит - годината на написване на Историята или това, че е била популярна? Или и двете?! И как едното или другото, ако не е вярно, би опровергало факта, че това е книга за българското национално самосъзнание.
  2. Това е основен принцип, но не и за уважаемия ramus. Неговата тактика е безпринципно критикарско бръщолевене, сиреч недокоснато от фактология и предлагащо нищо в замяна на критикуваното. Давам пример: Съвременният национализъм се появява някъде в периода на Френската революция (1789-1799г.) или малко преди нея. Приблизително по същото време е написана История славянобългарска (1762г.) - най-четената книга на Българското възраждане, повече четена и от Библията . Имаме ли, нямаме ли многогодишна идеология, всеки сам може да прецени.
  3. Както се вижда от вашите постове по темата, знанието се самосъхранява и с автоцензура, слава богу.
  4. На демитологизаторите в темата вероятно им се иска някой да им докаже, че Левски не е крал коня на вуйчо си, за да го признаят за герой. На тях им се иска някой да им докаже, че Левски, който живее в епоха на перманентна война с поробителя, не е убивал (врагове или предатели), за да го признаят за герой. Обвиненията срещу героите са за това, че са били просто хора, а не съвършени богове, което обаче никой тук не го оспорва, защото противоречи на понятието за герой. Ако приложим същата схема към други исторически понятия и събития, ще се получи следното: Прометей не е митологичен герой, защото е откраднал огъня; Хермес не е бог и митологичен герой, защото е откраднал кравите на Аполон; дядо ни Аспарух е проклед крадец, защото е откраднал не някакъв си кон, а цяла провинция на една империя; ген. Вазов е подъл убиец, защото на Дойран е дал заповед за стрелба срещу милите антантисти, които стрелят по неговите войски... В подобна схема историята се изопачава и се превръща не в това, което е, а в някакъв смехотворен каламбур на малодушни страхливци, маскирани зад противна морализаторска критика. Жълтото демитологизиране е плод на изопачаване на същността на понятието "герой". На древните митологични герои, например, обикновено единият или и двамата родители са смъртни. Което не говори за съвършена природа на героя - изцяло божествена. Да не говорим, че самите антични богове имат несъвършена човекоподобна природа - крадат, лъжат, пиянстват, изневеряват... Когато е създавал своите герои древният човек е фантазирал върху тях, но в същността на понятието за герой е заложил рационално съдържание на назованото от термина. Съвременните модерни демитологизатори в темата изопачават самото понятие за герой, а не демитологизират героите. Защото те вкарват в понятието съдържание и смисъл, които никога не са присъствали в него.
  5. И кой е този злобен конспиратор, който скри истината от горките хора?! Вие откъде извадихте тези компромати за героите - от секретни документи или от добре известни отдавна публикувани книги?! Що не излезете на следващия празник на някой площад да отворите очите и на хората, а не само на историците на този форум, за героите. Да им обясните едно друго за Левски и Ботев, да им кажете, че някой ги е излъгал за тях? Ама няма да го направите, защото знаете какво ще ви се случи. Геройството е най-краткотрайният занаят. То е мигновенен занаят. Не се учи, в него няма майстори и чираци, не се предава в наследство. Героите обикновено не знаят, че са герои, защото са вече мъртви. Герой е човек, който в някакъв миг е умрял за другите. Това е етимологията на думата. Но вие, ако подобно на парапсихолога Рамус имате собствено разбиране за думите, това е ваш, а не всеобщ проблем. Героят няма как всеки ден от люлката до гроба да мре за другите, за да го признаете и вие за такъв в пълнотата на неговия живот. Най-накрая дайте пример за герой от световната история, за да се разбере що е то герой, щом нашите не са такива.
  6. Далеч съм от мисълта да се разпростирам върху всички аспекти. Темата е огромна. Споменах нещо конкретно, което ще доуточня. Ясно е, че идеите за освобождение са много. Марко Балабанов иска дипломатическа помощ от Европа и опитва да представи въстанието като интрига, че българският народ бил миролюбив и хрисим...В това го обвиняват съвременници, а не аз. Случаен ли е фактът, че най-много време се заседява в Англия, а не в Русия. Въпросът е как възрожденците са виждали освобождението, а не как на нас ни се иска да са го виждали. А как Балабанов си е представял тази дипломатическа помощ, това е друг въпрос.
  7. И как си го представяте това съгласуване, след като от времето на Софроний Врачански нито един опит за съгласуване с Русия не е успешен. Нещо повече, Русия не се намесва даже след кланетата на Априлското въстание, а се намесва чак през месец октомври, за да спасява сърбите. Мисията на Марко Балабанов и Драган Цанков например е посрещната във Виена (първото им посещение) хладно от руския посланик Новиков, който не е бил информиран за събитията в България. Русия няма намерение да спасява българите, а цели да реши Източния въпрос в своя полза. Това нашите възрожденци са го знаели, в частност Левски, за какво съгласуване тогава може да иде реч. Правени са опити, но неуспешни. От думите на Цанко Дюстабанов става ясно, че той разчита на Европа, а не конкретно на Русия. В своята мисия Марко Балабанов и Драган Цанков посещават Петербург на последно място. Ако са разчитали само на Русия, щяха да затичат първо натам. За какво медийно покритие може да иде реч, след като емигрантските вестници правят каквото могат. Или пък може би е трябвало да гърмят предварително из Европа, че в България ще има въстание на еди си коя дата?! Или може би ви се иска да е имало медийно покритие и информиране на населението в българските територии?! В почивния ден на турските шпиони.
  8. Разбира се, че е една, щом е обективна реалност. Но понеже не схващате смисъла на думата "обективен", се чудите как така философите и дърварите могат да имат единна реалност. Слънцето в небето е обективна реалност както за философите, така и за дърварите. То съществува независимо от съзнанието на философите и дърварите, което означава, че не е сътворено ментално от ничие съзнание, но се отразява адекватно в човешкото съзнание като Слънце, а не като нещо друго. Нелепо е да се говори за реалност без наличието на човешко възприемащо съзнание, което да констатира обекта на възприятие, но ако това възприемащо съзнание не е напълно побъркано, то трябва да си дава сметка, че обектът отпред съществува независимо от неговото съзнание. А има ли нещо в човешкия ментален живот, което да не се основава на психични механизми, за да мърморите заклинателно по този повод непрекъснато?! Героите са обективна реалност, което означава, че не тяхното документирано съществуване зависи от психични механизми, а от такива зависи оценката за тях. Съответно ценителите и познавачите ще дадат една оценка, отцеругателите и солипсистите, които си въобразяват, че светът е тяхна представа, както се вижда от вашите постове - съвсем друга. Освен това на оценка може да се подлагат обекти, които са познати. Но героите са такъв обект на изследване, който изисква книжно изследване. Следователно оценка на героите не може да дава юзър, който презира книжното знание. За такъв героите са субективна реалност и той се произнася за тях не в истината за обекта на познание, а се произнася от собствената си неинформирана глупост. А когато липсва адекватна информация за предмета на изследване, в ход се пускат именно несъзнавани тъмни психични компоненти, които мотивират светоглед по въпроси, които ясната светлина на съзнанието не е отразила. Така, драги Рамусе, вие сте този с психичните атавизми по въпроси, за които нямате фактологична информираност.
  9. Thorn, за Цанко Дюстабанов компромат имате ли? Не питам лицемерно, а по простата причина, че той ми е любим герой.
  10. Това е вашата необективна реалност, а не обективната реалност на философите. Обективната реалност на философите е такава реалност, която се отразява адекватно в огледалото на възприемащото човешко съзнание. Да говориш за реалност без да е налице възприемащо съзнание е глупост, която вие отдавна свирите на плочата на недокоснатата, сиреч девствена, откъм философски текстове и поради това неграмотна просто критика. Старите философи са се питали не каквА е реалността, а каквО е реалност. Дребна, но съществена разлика, недостъпна за вашите сетива. А вие откъде знаете това, г-н парапсихолог, след като самостоятелно декларирате, че не сте историк и презирате книжното знание?! Историческа значимост установяват историците, пък другите ако искат почитат, ако искат - не. Не разрешавате на колеги да се разговорят по въпроси, които ги интересуват, без да се намесите с парапсихологическите си банални глупости за социално детерминираните тъпаци, с изключение на вас, разбира се?! Ясно е, че нито една историческа личност не може да бъде герой за един неинформиран лаик, да не кажа по-тежка дума, но не защото героят не е герой, а защото лаикът е невеж.
  11. Това се разбра отдавна. Но ви напомням за пореден път, че форумът не е за нарцистично фиксирани юзъри, а е за наука. Конкретно темата е за героите, а не за вас. Никой тук не хленчи във всяка тема как той живее, освен вие. Хората тук споделят мнения по различни общи въпроси, а личните си чувства ги оставят по собствено предпочитание за пред любимия/та, попа, психоаналитика..., защото това са интимни неща, не се развяват по форумите. Който е прочел Захари Стоянов или спомените на Хитов и е дошъл тук да поговори за тях, не е по подразбиране племенен психически атавист и социален инфантил. И който не ги е чел не е по подразбиране свободен дух, самоосвободен от всякакви авторитети. Първият е избрал да разговаря за неща, които са му интересни. Вторият не знае къде се намира и не знае какво говори, защото самостоятелно декларира презрение към извора и предмета на разговора.
  12. Нали това казвам - нищо. Имам едно любимо изображение върху фиала от Рогозенското съкровище, май беше. Пияният Херакъл тегли похотливо към себе си голата жрица Авге. Но на никой не му е хрумнало да развенчава Херакъл като баш митологичен герой. Моето мнение е да не смесваме нещата и да не правим Франкенщайновци - да прилепваме на героите черти на светци. А ако ги нямат, да ги обявяваме за фалшиви. За да са национални герои, не трябва да са светци, а ако бяха светци, нямаше да са национални герои, още повече български. Като си знаем всичките нелицеприятни национални черти на българите, по каква причина ни се иска героите ни да са с образ на съвременна холивудска сапунка, а не в истината?!
  13. Изведени положения не се критикуват, защото са плод на извод - една от трите форми на познание. А щом са изведени, предполага се, че са правилно изведени, в противен случай нямаше да говорим за извод, а за нещо друго, за глупост. Изводът е мисловна операция за определяне на общото в познавания предмет, посредством предпоставка, съждение, извод (за по-лесно общуване трите заедно се наричат извод). Общото, а не индивидуалното - това на ramus, например. Познанието, впрочем, е невъзможно без правилен извод. Когато не разбирате за какво иде реч, по-добре попитайте за уточнение. По темата: Кой е национален герой е въпрос от общ, а не от личен характер. Следователно по такъв проблем трябва да се произнесе наука, която изследва общи черти на националното битие, най-общо казано. А тя отдавна се е произнесла, че те са национални герои. Национални са, защото са дали принос за нацията, а са герои, някои от тях, защото са умрели за другите. Ако на някой това не му харесва, такъв изразява лично мнение по въпроси от общ характер, следователно изначално бърка предмета на разговора. Такъв не би могъл да аргументира национално с индивидуално, в случая, а не във всички случаи. Не може да аргументираш националните измерения на Раковски, които касаят всички българи, с неговото женкарство, например. Същото е някой да отрече поезията на Ботев, защото е ходил по румънските пристанища да се заяжда и да бие турци. Едното няма нищо общо с другото.
  14. Изведени положения не може да се критикуват, драги ramus. Защото щом са изведени, те са придобили същност на закони в дадена сфера на познанието. Хората, които работят с изведени положения, не спадат към психологически профил. Към такъв спадат тези, които презират изведените положения и не ги познават. От социална гледна точка психологическият профил на такива е социопатия, а от познавателна - невежество. Науката, в частност историята, е consensus omnium на учения свят, а не на неучения. В науката индивидуалните мнения не са нищо повече от глупост. Те трябва да придобият аргументирани последователи сред съответната общност, за да получат статут на хипотеза, теория, истина. Което пак опира до общото съгласие. Университетите и съответните научни институции задават историческите истини, а другите трябва да ги следват, такова е правилото. А историята отчита като значими делата в полза на общността, а не делата в полза на себе си. Затова правилно се обявяват за исторически значими тези, които нещо са направили за другите, независимо дали в личен план (за себе си) са били пияници, женкари и т.н.
  15. Обвиняваш общества и философи за манипулациите на отделни политици в изостанали региони, където тези манипулации хващат. Маркс щеше да си остане никому неизвестен философ, който е писал каквото си иска, ако не беше другарят Улянов, който реши да прави общество точно по неговото учение. Кой пречеше на споменатия другар да опита да направи общество по учението на Марк Аврелий, например, което също е родено на запад. Тогава резултатът щеше да бъде по-добър, вероятно.
×