Incorrectus

Потребители
  • Брой отговори

    1422
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    14

Incorrectus last won the day on January 26

Incorrectus had the most liked content!

Репутация

547 Старши асистент

Всичко за Incorrectus

Лична информация

  • Пол
    Мъж

Последни посетители

9688 прегледа на профила
  1. Следователно най-малката структурна единица на обществото е училището, а не семейството, така ли? Училището обучава - дава теоретични и практични знания и умения върху науките. Включително знания върху обществените науки. Но понеже учителите не са основополагаща структурна единица на обществото, те са част от обществото, не от тях се очаква да възпитават, а от семейството, което е най-малката социална единица. Друг е въпросът какъв би бил резултатът във възпитанието ако по някаква причина семейството е гнило. Отговор тук не е нужен. Джон Лок например смята, че училището не е подходящо място за възпитание, понеже в него си дават среща деца от различни съсловия - добре и зле възпитани - и едните, съответно, могат да се покварят от другите. А тези, които някога считаха, че училището трябва да възпитаваха, не ги хвали. Те бяха принудени да възпитават в целенасочен партиен подход. А това, че семействата ще възпитават по собствени критерии, не ги мисли. Критериите на морала не са собствени, а са общи от хилядолетия насам и не са толкова сложни. Всеки ги знае, но въпросът не е в знаенето, а в изпълнението. В християнската европейска цивилизация това са десетте божи заповеди. Ако някое семейство не може да ги запомни, нека си ги запише на лист и да си ги залепи на стената. Но както вече казах, проблемът е в изпълнението. Ако най-малката структурна единица на обществото неизменно спазва десетте божи заповеди, чрез семейството и обществото директно ще разцъфти и ще върже. И ще заживеем в рая на земята не след поколения и хилядолетия, а след три дни.
  2. Излиза, че се подиграваш с постулатите на една съвременна наука, защото не ги знаеш. Има разлика между термините възпитание, обучение, образование. Възпитанието е от родителите, обучението е от училището, а образованието е неизвестна, която може да осени обучавания, а може и да го подмине. Възпитанието е от родителите, поради една прозаична причина. Невръстното дете, по подобие на новоизлюпените патета, припознава своите родители абсолютно като проецира своята душа и целия си душевен мир в родителя. Така детската душа буквално се носи от родителя до една определена детска възраст. Поради което детето не слуша какво му говори родителят, а се формира несъзнавано според това, което родителят е. Този ранен отпечатък формира детския характер и после е непроменим или много трудно променим.
  3. Има все още останали такива - 54 годишните на nik1. Когато те отмрат, в училище ще влязат млади и модерни учители по "меката" метода, които ще подскачат като клоуни със своите ученици пред проектори и лаптопи, ще ги забавляват до обяд, но на нищо няма да ги научат. Защото те, по подобие на своите ученици, няма да е нужно да са прочели една книга в живота си. Тогава ще настане раят на евроатлантическите новаторски глупости и краят на старата класическа консервативна образователна система, в която обучението и образованието в науките беше ценност и се постигаше с безмилостни твърди методи. Образованието, по Хегел, има за задача да приобщи детето към всеобщото. Всеобщо е знанието, което се постига с труд и упоритост - стара книга, лист и молив. Постига се с труд, а не със забавление, Фейсбук, лаптоп и игрови метод. Детето трябва да се приобщи към всеобщото, за да стане свободен човек. А не всеобщото да се приспособява към частната глупост. Такова е правилото за кокошката и яйцето, но днес явно вече не се спазва. Коментарите, гледам, са възторжени.
  4. Друг въпрос е доколко европейците заслужават европейските си заплати. Дали един даскал по химия в Германия знае химията по-добре от българския даскал и затова получава по-голяма заплата. Със сигурност - не. Генералният смисъл на училището се състои в това да дава знание по науките, а не да превъзпитава келеши. Даскалите са специалисти по науки и тяхна задача е да дават знания на конвенциалните ученици. Педагогиката в тяхната дейност се състои в това да дават личен пример чрез показване: чрез прилично облекло, прилично поведение и т.н., което се знае в България още от времето на Петър Берон. Асоциалните деца са обект на други специалисти, които по същество имат отношение към поведението и възпитанието, а не към образованието в тесния смисъл на думата. Във всички такива случаи негативните изяви на детското поведение водят към семейството и никъде другаде, към първите седем години.
  5. Именно. По същия начин се тълкува Омир и политеизмът. Не ги цапай от позиция на монотеистки фундаментализъм.
  6. Например тук. Какво идилично общение между приятели. Йоан 10 24. Тогава иудеите Го заобиколиха и Му казваха: докога ще измъчваш душите ни? Ако си Ти Христос, кажи ни открито. 25. Иисус им отговори: казах ви, ала не вярвате; делата, които Аз върша в името на Моя Отец, те свидетелствуват за Мене. 26. Но вие не вярвате, понеже не сте от Моите овци, както ви рекох. 27. Моите овци слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те вървят подире Ми, 28. и Аз им давам живот вечен; и те няма да погинат вовеки; и никой не ще ги грабне от ръката Ми. 29. Моят Отец, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може ги грабна от ръката на Отца Ми. 30. Аз и Отец едно сме. 31. Тогава иудеите пак грабнаха камъни, за да Го убият.
  7. Покъртително. Да нямаш сетиво за Омир като феномен на своето време и да го скверниш от амвона на своята вяра. Да не можеш да разграничиш вяра от вяра и епоха от епоха. Писанията се тълкуват от историците съобразно епохата и съответната културна диспозиция. Ти настояваш единствено за вътрешна критика на изворите, но от еврейска гледна точка. Такова чудо няма да получиш, защото именно това е мракобесие. Това са елементарни неща. От Волтер насам световната история започва с Китай, а не с евреите и Адам. Да не говорим, че е методологична глупост да правиш вътрешна критика на несъвместими като епоха и произход извори. Няма нужда. Самите думи имат огромна обяснителна сила - "защото това е Моята кръв на новия завет"
  8. Сократ дума не е написал, Буда дума не е написал, следователно нищо не са създавали, така ли. Не съм казал, че Иисус е написал завета. Ето ти цитати от евангелията: Матей 26:28 - защото това е Моята кръв на новия завет Марк 14:24 - И им рече: това е Моята кръв на новия завет Радвам се, че си прочела цитата на Спиноза. Но ако го беше разбрала, никога повече нямаше да твърдиш, че Адонай е дал писание на твоя народ. Щеше да се просветлиш. Относно обидите... Всеки твой пост е ехидна подигравка с религията на хората. Получаваш съответните отговори. Както и тук за одраните богове, мелезът Иисус и т.н. Но това много ме впечатли и ще те попитам: Каква прелест виждаш в това да се кланяш на бог, който е промислил да създаде своите човешки творения тъпи ("...от всяко дърво в градината ще ядеш; а от дървото за познаване..., да не ядеш..." - Битие 2); който е известен с непрестанното си мърморене, йезуитско нарцистично следене дали го почитат и с многобройните си заповеди за садистично умъртвяване и избиване? Относно моята позиция, многократно вече я заявих. Ако не я разбираш, проблемът не е мой.
  9. Изчезна текстът, на който исках да отговарям. Ребека, а ти брои ли из евангелията колко пъти се среща това: "Слушали сте, че бе казано на древните: Аз пък ви казвам" Христос СЗ ли изправя или създава НЗ? Напротив. Всички народи на този свят имат митове за умиращи и възкръсващи божества, митове за божествени диади и триади. Християнството също и по този начин християнството се сближава със световната религиозна архетипова матрица, към която само вие не принадлежите. Следователно, ако всички народи вярват в едно, в което само вие не вярвате, измисляте си вие, а не другите. Тук не става въпрос за това дали вярата има обективно реален обект на почит. Разбира се, че няма. Вашият Адонай е прах и пепел, както и другите богове. А става въпрос за това, че в човешката творческа фантазна способност през вековете е присъствала вградена психична религиознотворческа архетипова матрица за фантазиране на божества на несъзнавано ниво, щом у всички народи, независимо един от друг, такава вяра се проявява.
  10. А на теб как ти се струва Халкидонското решение - роден предвечно от Отца по божество, а в последните дни същият, заради нашето спасение, роден от Мария... Колко раждания са тук? Раждане от Отца преди вековете и раждане от Мария - 2 броя. А Йоан (3:13; 6:38; 6:62), поне на три места, може и на повече казва: "Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето. Защото слязох от небето, не за да върша Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил Ами ако видите Сина Човечески да възлиза там, дето е бил по-преди?" Как ти се струва, този, който е бил на небето в каква форма е пребъдвал там.
  11. И никой не е казвал, че е бил. Бил е Христос, но трябва да се прочете ред по-горе, ама на вас не ви изнася там да четете. Където е казано: "роден от Отца преди всички векове". Не като Иисус, а като ипостас на триипостасния бог. По-правилно е да се нарече първо рождение, наистина. И никой не е казал, че единствен източник на християнството е СЗ. Всеки поп ще ви каже, че СЗ е само за поучение, а НЗ е за изпълнение. Християнството си има собствени боговдъхновени източници. Да, в него са давали принос многоучени елински и римски философи, поради което са му придали философска изтънченост и метафизическа задълбоченост, които са пречка или насмешка за не една формалистично мислеща глава.
  12. Да внимавате кога иде реч за история на вярата в бог и кога иде реч за вярата в бог. В първия случай писанията са извор и не може да се неглижират, във втория - може. Същото се отнася и за Ребека. Да внимава, когато става въпрос за исторически извори. Когато тя твърди непрекъснато, че писанието е дадено на нейния народ от Адонай - това не е никакъв аргумент и никой сериозен форумен участник няма да се подведе. Този източник на информация за религията на евреите е ненадежден - неговият автор е неизвестен, защото той (Адонай) е измислен литературен, митологичен персонаж. Следователно изначалният автор/автори на еврейските текстове са неизвестни. Известни са техни по-късни редакции. Когато обаче става въпрос за християнството, нещата са други. Известен е източникът на проповедите - скитащият проповедник Иисус, наречен Христос. Всички изследователи са единодушни, че той е историческа личност. За разлика от вярващите, историците на религията не споделят единствено чудесата и възкресението на Иисус, но не отричат неговата историчност. Изворите за християнската религия са надеждни. Проповедите на Христос са записани почти в негово време (кр. I век) на гръцки език, който не създава затруднения с единственото и множественото число. Запазени са проповедите на главните авторитети на християнството - Павел, Петър и др., запазени са решенията на вселенските събори... Въпросът кой е създал християнството - Христос или Павел е несъществен. Тук се обсъжда историческият аспект на фигурата на Христос, а не гносеология на вярата. Първото въплъщение на Иисус Христос се чете в Символа на вярата - "Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове"
  13. Спиноза: "Две субстанции (материя и дух/бог/абсолют - бел. моя), които имат различни атрибути, нямат нищо общо помежду си..., защото всяка субстанция трябва да съществува в себе си и да бъде схваната чрез себе, или понятието на едната не включва в себе си понятието на другата. Ако те нямат нищо общо помежду си, то те не могат да бъдат познати едно чрез друго и поради това не могат да бъдат причина едно на друго; което и следваше да се докаже (Етика, София 1955, стр. 52)." Точка по въпроса за познанието на абсолюта. Познавате своя фантазия, а не нещо обективно съществуващо.
  14. Въплътени са хората - познаващите субекти. Иисус Христос също е въплътен в своя човешки ипостас. Знанието се основава на възприятие, извод и писано слово. Няма друго. Възприятието е посредством сетивата; изводът е умствена операция, при която заключаваме, че ако някъде има дим, значи има и огън; писаното слово е аргументираното знание на нашите предходници. Това е. Постига се чрез изследване - възприятие, мислене и мнооого четене. Научното в историята е не това, че тя знае всичко, а това, че изследва миналото с научни методи.