Thorn

Потребители
  • Брой отговори

    1964
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    10

Thorn last won the day on February 11

Thorn had the most liked content!

Репутация

709 Доцент

Всичко за Thorn

Contact Methods

  • Website URL
    http://medchurches.livejournal.com/

Лична информация

  • Пол
    Мъж

Последни посетители

14201 прегледа на профила
  1. Исус е умрял пример, при това забременяването на Мария е претендирано, да не е естествено, а свръх естествено. Въпреки едни гадни слухове за един на име Пантер.
  2. А има ли християнски погребения другаде?
  3. Да направя малко уточнение. Братята на Елена (прочутите Диоскури)тогава още са били живи и загиват при опит за отвличане и изнасилване по-късно.Но явно скоро след "отвличането" на сестра им, така че не вземат участие в Трояската война."Женихите" на Елена, въпреки дадената клетва да помагат и защитават съпруга и, като цяло не горят от желание да воюват, някои въобще отказват участие в експедицията, а други скатават. Примерно царчето на Итака Одисей се прави на луд, а синът на Пелей Ахил се крие в чужбина, облечен в женски дрехи.Както и да е, с триста зора събират огромна армия с над хиляда кораба и няколко десетки хиляди бойци. (Силно напомня викингските походи към Англия.) Неясно защо я събират не в Арголида, откадето са главните участници, а в беотийското пристанище Авлида. Няма твърдо командване и йерархия, като цяло е една голяма орда.И тук започва една от най-странните случки. Целият огромен флот потегля към Троя, която не е някъде от другата страна на глобуса, а само от другата страна на Егейско море, но не знаели пътя ?????? и попаднали в Мизия - областта в Мала Азия на юг от Троя. Там имало сражение с местния цар Телеф, в което нашествениците уж победили, но не превзели столицата му и се върнали обратно в Авлида. Тук е интересна и претендираната хронология. Всичко почва със сватбата на Пелей и Тетида, Ахил е тяхно дете, при това не първо, но вече е достатъчно възрастен, поне 15-16 годишен за да се проявява във военни походи. Бавно се развиват събитията от ябълката насам Та още по-любопитно е, че споре едната от разпространените версии, след като гърците (или ахейците) се върнали от Мизия, армията се разпаднала и всички си заминали по-родните места. Събрали се отново след 10 години, като Агамемнон, царят на Микена, който е и водач на похода, били принуден да принесе човешко жертвоприношение (собствената си дъщеря) за да дойде попътен вятър.
  4. Явили се много кандидати, фактически всеки аристократ, който смятал, че има някакво значение в Гърция. Проблемът станал още по-голям, защото избирайки един, останалите щели да бъдат обидени и да се превърнат във врагове. Накрая се разбрали Ленчето сама да си избере, а останалите да се закълнат, че ще бъдат съюзници с избраника ще го поддържат.Ленчето избрала Менелай, брат на Агамемнон - политически изгнаници от най-могъщия град в Гърция по това време - Микена. Самият Агамемнон се оженил за сестра и Клитемнестра. С помощта на Тиндарей двамата убили чичо си и си възвърнали властта. Агамемнон станал цар на Микена, а Менелай, след смъртта на Тиндарей - цар на Спарта.И именно тогава в Спарта дошъл на дипломатическа мисия Парис. Посрещнали го богато, пирували и т. н. На Менелай му се наложило да замине на погребение на роднина на остров Крит, но Елена се грижела за госта. Очевидно добре са се грижили един за друг, защото накрая се влюбили. Елена зарязала съпруг, родина, трон, семейство, дете (но не и прислужницата Етра, майка на някогашния и похитител Тезей), натоварила се на кораба на Парис, взела съкровищата на Менелай и заминала с него за Спарта.Менелай бил смъртно обиден и ограбен. Тъщата му Леда от мъка се обесила. Побеснелият рогоносец се оплакал на брат си в Микена накрая взели решение да отмъстят страшно. Пратили вести до всички бивши кандидати на Елена, които били дали клетва да са в съюз с мъжа и и почнали да събират огромна армия за да накажат вероломните троянци.
  5. Впоследствие Парис, с друго име Александър (което значи защитник на мъжете, защото бил прогонил някакви разбойници), все пак е признат за принц на Троя, започва да живее в двореца, очевидно има много повече възможности, но още си иска обещаната мис Свят. Проблемът е, че мис Свят се оказала мисис. Такава се оказала царицата на Спарта Елена.Жена със сложна съдба, дъщеря на царица Леда и някакъв гъсок лебед, който всъщност бил Зевс (да, гръцките богове са си перверзни) и съответно измътена от яйце.Преживяла отвличане и изнасилване в ранна пубертетна възраст от атинския герой Тезей,убийството на братята и, накрая, след като официалният и баща Тиндарей станал цар на Спарта, възникнал пролемът за кого да я оженят официално.
  6. И така-а-а,Да си продължим с темата. Първо с митологическата част:Имало прорицание, че синът на морската нимфа (нискорангова богиня) Тетида щял да стане по-могъщ от баща си. Зевс май имал някакви планове за нея, но с оглед на предсказанието решил да я даде на смъртен.Смъртният бил героя Пелей. Хубаво е да уточним какво е герой. В сегашния език герой наричаме някой, който е извършил подвиг в името на някаква справедлива, алтруистична кауза. Загинал за родината, за идеята и т. н.Само, че тогавашните герои (хероси), са били всичко друго освен алтруисти. Те са нещо като юнаци, нещо като бабаити, но най-вече напомнят героите на скандинавските саги. Необуздани откачалки, постоянно заети в разбойнически походи по суша и море. Мутри без задръжки, избухливи и гневливи. Повечето са забъркани в убийства и на роднини, примерно същия Пелей убил брат си просто от завист. Абе доста неприятни типове, живеещи във време, когато силата е право, а справедливостта е донякъде авангардна религиозна концепция.По-удачните от тях поулягат с възрастта, стават водачи на банди или дружини, воюват повече или по-малко успешно, могат и да станат владетели на някое царство, обикновено доста микроскопично, но и там много не се заседяват. Рядко успяват да предадат властта си по наследство.Изобщо, Харалд Хардрада или Рагнар Лодброк, там биха се чувствали съвсем у дома си.Цялото това отстъпление беше важно за разбиране на характерите на участниците. Явно не са искали предварително съгласието на самата Тетида, та се наложило Пелей да я издебне и изнасили, което в онази епоха явно е считано за нормална форма на брак.С изнасилването явно е счетено, че е постигнато съгласие и последвало грандиозно сватбено тържество. Всички богове и богини били поканени с обяснимото изключение на Ерида, богинята на раздора. Което не спасило сватбата от раздор. Обидената Ерида хвърлила насред купона една златна ябълка с надпис "за най-хубавата" и три от богините се сдърпали жестоко по начин, достоен за 16 годишни мутрески.При това ако за Афродита, богинята на любовта и секса, да не я смятат именно нея за най-хубава е било нещо като оспорване на професионалните и качества, то участието на другите две богини в тъпия спор предизвиква най-малкото недоумение. Едната е Хера, която е омъжена за баш боса - Зевс, пазителка е на брака и т. н. Някакси не се връзва да и е чак толкова важно да е и най-красива. Атина е още по-голяма изненада. Тя въобще не се интересува от секс и любов, асексуална девственица, богиня на войната, науката и занаятите. На нея защо и е да я смята за най-красива, въобще ум не го побира.Останалите богини явно са по-скромни. Нито също девствената Артемида, нито Латона, нито Хестия нито Деметра и т. н. не се включват в разправията.Накрая Зевс, ни в клин ни в ръкав, взема властническо решение да предаде спора на арбитраж. За арбитър назначава някакво нищо неподозиращо анадолско чобанче (добре де, пастирче, но какво е пасъл Парис, не ясно. Вероятно точно кози и овце).Чобанчето, което се казва Парис, е син на могъщия троянски цар, но не знае за това. Общо взето мирно и тихо си пасе добитъка в планината Ида в Анадола, когато пред него цъфва Хермес и му води трите фръцли, чисто голи, за изясни коя е най-хубава от тях. И се почва едно правосъдие, което повече прилича на тръжна процедура. Мацките откровено искат да корумпират съдията. Хера му предлага власт над Азия, Атина военна слава, а Афродита, като изпечена сводница - най-красивата мацка на Земята (измежду смъртните, разбира се).
  7. Страхотно. И аз бях ровил по въпроса, мислех да пиша, но тук е доста по-подробно. Поздравления.
  8. А ти, Фружине правиш две други грешки, които са още по-чести. Спориш мен, приписвайки ми неща, които не съм казвал. За някаква война на Шишман и Дан. Приположение, че източникът не казва нищо за война, а само, че Шишман е убил Дан и толкова. Тази грешка се казва Имаго. И после тази измислена война, използваш като доказателство за някакъв извод. Non sequitur
  9. Още преди да стане български цар Михаил Шишман воюва с Унгария. Унгарска грамота от 23.10.1317 г. написана от унгарския крал Карл Роберт, съобщава че българския (Видинския) владетел Михаил Шишман, подкрепил бунта на Северинския бан Теодор от рода Чанад, срещу Карл. Но бунтовниците били разбити при гр.Михалд (сега Мехадия). Българските войски водени от Иван Русина, се спасили в българските владения, северно от Дунав. Според Хр.Димитров, Шишмановци са владеели и части от Северинския банат. В един документ „Анонимно описание” се казвало че Шишмановото деспотство обхваща земи от двете страни на Дунава. В 1319-20 г. Карл Робер си връща Белгардската и Браничевската области, а владенията на Михаил Шишман в Северин са значително стеснени. Затова в 1324 г. влашкия воевода Йоан (Иванко) Басараб атакува самостоятелно Северинския банат, но е отблъснат от магистър Дионисий. (ХД-БУО,стр.209-213) Този акт скъсва васалните отношения на Басараб към Унгария. По онова време българите държат под своя непосредствен контрол важните дунавски градове Гюргево (наричано от тях Малко Йоргово) и Турну Мъгуреле, Малък Никопол, наречен още Холъвник. В друга своя грамота от 29.03.1329 17 г., Карл Роберт съобщава че магистър Дионисий от рода Сечи (Сечени), кастелан на същата крепост Михалд, успял да завладее крепостта Гурен, „която била под властта на деспота или владетеля на Търново”. Дионисий имал задача да отбранява Унгария от „българите, влашкия воевода Басараб, сръбския крал-схизматик, както и татарите”. Крепостта Гурен отговаря на съвр.гр.Гура-Веий, между Турну-Северин и Оршова. (ХД- БУО,стр.212) Трябвя да споменем че и в по-късните карти на Балканите от 16-17 в., земите на север от Дунав, около Турну Северин, Гюргево, по традиция се означават като част от България.
  10. Гербов каза, че ставало дума за Раду ІІ.
  11. Молдовският княз по това време се казвал Алексадър. В оригинала точно "цар" ли е написано?
  12. И това ли ти е аргумента?