Thorn

Потребители
  • Брой отговори

    2055
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    11

Thorn last won the day on Май 21

Thorn had the most liked content!

Репутация

796 Доцент

Всичко за Thorn

Contact Methods

  • Website URL
    http://medchurches.livejournal.com/

Лична информация

  • Пол
    Мъж

Последни посетители

14512 прегледа на профила
  1. Довечера 19 часа mr. Pizza на Попа.
  2. Археологически Троя е изоставена след войната. Наново е заселена чак през 7 век но това вече е гръцки град (еолийски). Макар и със значителен процент местно население, което никой го не знае точно какво е.
  3. На узбекски е сигир https://uz.wikipedia.org/wiki/Sigir
  4. В петък да речем, ми е последна възможност. После вдигам гълъбите. На някой пие ли му се?
  5. През 1866 Шлиман за пръв път узнал, че въобще има дискусия за реалността на Троя и се запалил от мечтата да я открие. През 1868 вече сериозно се интересувал от археология, посещавал разкопки в Рим и Помпей, а същата година за първи път сам копал в Итака, където си въобразил, че е намерил двореца на Одисей (който откриха чак в 2015 г. ) и може да се каже, че сам станал археолог.
  6. Сто години обсъждате, смучете аргументи от да не уточнявам къде и още не съм видял нито един аргумент в полза на еразмовото четене на бета като "б", вместо ройхлиновото като "в" (вита). С две думи - по-вероятно да е увиги, а не убиги. И тогава никакъв бог няма да има. Счита се, че древногръцкото бета е станало вита, т. е. от б - в някъде около началото на новата ера или малко по-рано. В средногръцкия, т. е. византийския, това е определено "в", без варианти.
  7. Ще минем през разкопките на Шлиман, Блеген и тюбингенския университет, хетските свидетелства за Ахиява, ситуацията в Анатолия през 15-11 век, набързо за микенските дворци в Гърция, набързо за катастрофата на Бронзовия век и морските народи, обилно ще ръсим картинки с реконструкции, които са стотици - буквално и спокойно ще си направим тема, която да трае няколко години. Затова не отговорям на вашите отговори. Моят план е първо митологията, после археологията, после хетските свидетелства и после безкрайните волни интерпретации.
  8. Руснакът се казвал Johann Ludwig Heinrich Julius Schliemann, по-известен като Хайнрих Шлиман и по-това време действително е бил руски поданик, живеещ основно в Петербург, женен за рускиня и имащ от нея две деца. По-това време да си етнически немец е било най-обикновеното нещо в руския елит, но Шлиман си е роден в Германия през 1822 в някакво пасторско семейство и се озовал в Русия благодарение на лингвистичния си талант (бил е наистина впечатляващ полиглот) като представител на някаква холандска фирма, защото знаел руски.В Русия той приказно забогатял от търговия с индиго, чай и какво ли още не, развивал бизнес по време на златната треска в Калифорния, а също и участвал в серия от много често съмнителни сделки, включително спекулации и военни доставки по време на Кримската война, като го обвиняват в сериозни злоупотреби. Т. е. бил е бизнесмен - мошеник и аферист без морални скрупули (доказва го и по-нататък) и с доста неприятен за околните характер. И определено мистификатор и лъжец - лъжел е редовно дори и в дневниците си. Но определено със силна воля, стигаща до безогледност и целеустременост, която може да се опише и като маниащина. Като станал на 43 явно го треснала кризата на средната възраст и макар, че така и така много пътувал, се отправил на околосветско пътешествие. Като се върнал, решил да стане студент и посещавал два семестъра Сорбоната.to be continued
  9. Точно тези пасажи ми звучат по-скоро като от омировата епоха, а не от микенската. Особено за финикийците.
  10. Та в средата на 19 век учените били силно скептични и за съществуването на Омир, и за авторството на поемите, и за реалността на Троянската война и за реалното съществуване на самата Троя. Общо взето се отнасяли към Троя, както сега към Атлантида.Всичко това променил един руснак.
  11. Това беше митологичната част. Тя идва основно от Омир, но и от множество други поеми, пиеси и безброй коментари към всички тях. Изобщо още в античността е била създадена огромна литература за троянската война. От споменатите поеми и пиеси, до пародии, мистификации и просто реторични упражнения. Включително и опити за сериозни критични изследвания или поне критични коментари (например на Тукидит). Естествено доколкото е било възможно критично изследване в онази епоха.Все пак нито гърците, нито реципиралите тяхната култура римляни нито за миг не са се съмнявали в историческата раеалност на троянската война или свързаните с нея събития, нито са имали съмнения в самото съществуване на Троя. И как да се съмняват, като по тяхно време си е съществувал град Илион или на латински Илиум, който е бил общоприет наследник на описаната в поемите прочута Троя.За тях това е била древна древност, но историческа древност. Примерно както за нас времената на Аспарух, Тервел и Плиска. Може и да има неясноти и несъгласия за подробностите или датировките, но няма съмнение в самото им съществуване и в най-общите описания на събитията.Но за съжаление античността угаснала под напора на варварите и на собствените си проблеми. Огромни библиотеки изчезнали и днес ние притежаваме само незначителни фрагменти от наистина гигантския корпус на античната литература. През по-голямата част от средновековието и тях са ги нямали. Наистина поемите на Омир никога не са забравени, но извън Византия, която също загинала на свой ред, те не са били кой знае колко популярни. Както и Вергилиевата Енеида, която прашасвала в няколко западни библиотеки. Донякъде популярна била "Троянската повест" в най-различни варианти, основана обаче не на Омир, а на късноантичните произведенията на "Дарет" и "Диктис", които са нещо средно между забавна литература, литературна мистификация и пародия. Даже самите им автори вероятно не са същетвували, а изложените там версии са доста различни от класическите. То не стига, че разказите за войната поизчезнали и станали трудно достъпни и откъслечни, ами и самият град Илион тихо и кротко си умрял някъде в ранновизантийската епоха и мястото било изоставено за над хиляда години.По времето на Ренесанса започнал нов интерес към античността, всички достъпни текстове били събрани, изучавани и популяризирани, но изучаването им в края на 18 и началото на 19 век минало в другата крайност. Така наречения хиперкритицизъм. Започнали да се съмняват в съществуването на Омир, във факта на самата война, стремели се да тълкуват поемите му супер алегорично и символично. Естествено считали и самата Троя за измислица, макар че някои от не особено многочислените учени, които се занимавали с този проблем (Курциус), не отричали поне съществуването на "нови" Илион, т . е. гръко-римския град.И така до средата на XIX век.
  12. Впечатлен съм. То е ясно че е бозайник с тези кътници, но не очаквах да е именно това. П. П. Не казвам кое, защото чийтвах.
  13. Испания през 1938 е република. Спорно дали е демокрация. И за Унгария на Хорти не бих казал, че е демокрация. Тунис защо е зелен?
  14. Между другото, като си ровичках за темата, излизаха страшно любопитни подробности, които ги няма в книгата на Кун, с която сме расли като деца. Примерно как Ахил си харесва един от по-красивите синове на Приам, хваща го и така здраво му се "наслаждава", че в мечешката си прегръдка му троши ребрата и го оставя мъртъв. Или как се влюбва в една от дъщерите му и заради нея мислел да минава на страната на троянците!
  15. А по тая логика Деифоб с какво се е занимавал в кревата с "жена си"? Наслаждавал се на холографско триизмерно порно?