Знаете ли, че България е на второ място в света по заразяване с кучешка тения? А 50% от всички хора, подложили се на хирургическа интервенция, са били заразени именно с ехинококоза? За разлика от 80-те години на миналия век, когато страната ни е на едно от последните места в Европа, днес всеки пети, заразен с кучешка тения, е дете, най-малкото от които е на 1,5 г. И колкото и парадоксално да звучи - 90% от засегнатите пациенти изобщо нямат домашен любимец в къщата си...
Кой е главният виновник?
Ехинококозата е паразитоза, която при човека се обуславя от проникването и развитието в различни органи на ларвите на кучешката тения. Човекът и някои тревопасни животни са междинен, а кучето -окончателен гостоприемник на кучешката тения.
Тенията - лентовиден червей с дължина едва няколко милиметра, е съставена от 3-4 членчета, като всяко едно от тях съдържа от 400 до 800 яйца, които след съзряването си се изхвърлят навън с изпражнението на кучето и по този начин замърсяват околната среда (почва, плодове и зеленчуци, дори предмети). Тези яйца са относително устойчиви, поставени в условия на външна среда, като нито дъжд, нито високи или пък ниски температури могат да ги обезвредят. За тяхното разпространение огромна роля изиграват и мухите, чрез които те попадат и върху листни зеленчуци, фуражи, дори в пясъчниците, където играят децата.
Как се осъществява заразяването?
Човекът се заразява не само чрез плодовете и зеленчуците, върху които са попаднали яйцата, но и при пряко или косвено общуване с опаразитено животно (галене, пипане, целуване). Погълнатите яйца, които иначе са невидими с просто око, се превръщат в личинки в червата, като по този начин имат възможността да проникват в кръвоносните съдове и от там чрез кръвния поток достигат до черния, белия дроб и други органи. Тези личинки много бързо нарастват, превръщайки се в различни по големина ехинококови кисти, които се изявяват с оплаквания на бавно растящ кистозен тумор. Ехинококовите кисти се развиват най-често в черния дроб (около 75% от случаите), белия дроб (около 20%), по-рядко в бъбреците, мускулите, далака и други вътрешни органи.
Цялата статия на: Biology Scince