Antim

Тази идея е неосъществима на практика, но дори и да допуснем че може да се случи, тя не е в състояние да изпълни целите, в чието име се предлага. Единният учебник няма да помогне за създаването на общоевропейска идентичност, а само ще породи спорове, напрежение и неминуемо усещане за ощетеност в някои страни, вероятно в повечето страни. „Борбата със стереотипите”, както това се нарича от цитираните привърженици на предложението, ще доведе до нови стереотипи, които ще бъдат усърдно налагани от въпросните интелектуалци за сметка на свободната дискусия и непредубеденото изказване на мнения. Крайният резултат ще бъде нещо което много трудно може да се отличи от цензура. Това което може да стане и би имало полза според мен е да се организира серия от конференции, семинари, кръгли маси, посветени на определени важни (и неизбежно спорни) моменти от историята на европейските страни. Там следва да учавствуват представители на всички засегнати държави, които да представят своите гледни точки и да ги дискутират с останалите участници. Резултатите от събитието могат да бъдат резюмирани в заключителен доклад, в който да има „консенсусна част” и „дискусионна част”. В консенсусната част естествено ще намерят място въпросите, по които е постигнато съгласие. В дискусионната част следва да се включат различните позиции, може би под формата на приложения или по някакъв друг начин, но те да бъдат неразделна и задължителна част от окончателния доклад. След като този документ се публикува, всяка отделна държава може да си вземе решение да включи части от него в своите учебници по история. Разбира се ако се вземат материали от дискусионната част те трябва да включват всички приложения, които представят различните позиции по дадения проблем. Така в течение на времето би могло да се стигне до сближаване на позициите и дори до формиране на някакъв общоевропейски поглед към нашето минало, но това трябва да се случи по естествен път, а не с подобни административни мерки. Ясно е, че има въпроси по които може да се постигне по-бързо и по-лесно сближаване и такива по които това може да се окаже трудно и тежко, а дори и невъзможно. При някои държави по-лесно ще се „хармонизират” позициите по повечето теми, при други ще е обратното. Всички тези индивидуални особености трябва да се вземат под внимание. Не може да съществува „една европейска скорост” когато говорим за нашата история, че да се напише отведнъж един учебник за всички държави, че и по всички теми. Това си е някаква чиновническа простотия.