Tsar Shishman

С голямо задоволство отчитам, че феновете на Juventus сме най-много. Очаквам интересни мачове с Тотнъм, след които да се класираме. Много зависи от тактиката на Алегри, силно се надявам да излезем в Торино с идеята да ги смачкаме с игра. А не да ги чакаме и дебнем за контраатаки.

Горещо препоръчвам Кисинджър по темата. Всяка една негова дума си заслужава, специално за този период. На Уилсън му е трудно да разбере европейската политика. Мисленето на водещите държавни мъже в Европа му е чуждо.

Истината е, че това е един спор, от който няма голям смисъл. Освен да си чешем езиците разбира се и да си обясняваме какви предатели и неблагодарници са българите. А за времето, което се отделя за да се определи кой е “предал” Левски, можеше да се проучат животите на хилядите други знайни и незнайни български герои, без които Левски нямаше да е Апостолът на свободата. Лично аз не мисля, че е поп Кръстьо. Истината обаче едва ли някога ще разберем.

Днес изпратихме ново писмо до медиите със следното съдържание: Уважаеми представители на българските медии, Преди седмица ние, докторанти от различни академични институции, изпратихме чрез вас отворено писмо до Премиера, МОН, МФ, Парламентарната комисия по образование и наука и тази по бюджет и финанси, в което аргументирахме необходимостта от спешно увеличаване размера на докторантските стипендии. Същевременно, през изминалата седмица в парламентарните комисии започна обсъждането на държания бюджет за 2018 г. На 02.11.2017 г. част от нас участва в заседанието на Парламентарната комисия по образовани и наука, на което министърът на образованието, г-н Красимир Вълчев, предложи месечната стипендия на докторантите да се увеличи с 50 лева. За съжаление, нямахме възможност да защитим позицията си и да зададем желаните от нас въпроси към г-н Вълчев, защото за нашето изказваме време „не остана“. Затова се изказваме публично, благодарение на четвъртата власт – медиите. Въпреки че предложеното увеличение идва на фона на липсата на каквито и да е действия в тази посока през последните близо 10 години, ние категорично не приемаме тази мярка за достатъчна. Още по-малко можем да направим това предвид констатациите на самите управляващи в Стратегията за развитие на научните изследвания 2017-2030: Налице е „тенденция на устойчив спад в областта на научните изследвания“ и „основна причина за този спад е липсата на последователна държавна политика за подкрепа на научните изследвания. Това се изразява не само в хронично недофинансиране, но и в липсата на подходящи структурни реформи и дългосрочни приоритети“. Наложително е „да се положат значителни усилия към научна кариера да се привлекат талантливи млади хора“ и за „значително разширяване на докторантурата като първа стъпка в научната кариера“. Самите управляващи посочват като две ключови мерки в тази посока „нормативно регламентиране на минималния размер на стипендиите за докторанти, сравним със средната работна заплата в страната“ и „осигуряване на условия за нарастване на броя докторантури по държавна поръчка при спазване на високи критерии към кандидатите и осигуряване на необходимото финансиране“. А какво на практика залага правителството в държавния бюджет с цел „задържане и „привличане“ на младите учени? Увеличение на месечните стипендии за редовните докторанти от 50 лв. и никакви други мерки за поетапно и последователно увеличение на докторантските стипендии през първия етап от изпълнението на Стратегията, т.нар. „етап на възстановяване“ (2017-2022 г.). Напомняме, че към момента докторантската стипендия е 450 лв. и не е променяна от 2008 г. насам. Оставяме на гражданите сами да преценят доколко въпросното увеличение ще „навакса“ поскъпването на живота в последните 9 години. Затова питаме: Как правителството предвижда да изпълни целта относно задържане и привличане на млади учени в България, която е поело ангажимента да реализира с актуализирането на Националната стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017 – 2030? и Как увеличение в размер на 50 лв., или общо 500 лв. месечна стипендия, ще отговори на нуждите на младия учен, свързани с покриване на жизнените му потребности и с финансиране на научното му развитие на европейско ниво? Ние знаем отговора на втория въпрос - „Никак“. Затова търсим отговор на първия въпрос от страна на властимащите и сме готови за диалог с оглед вземането на решения с ефект, съобразен с дългосрочната визия за развитие на науката в България. Защото без нови кадри - докторанти, които да правят качествени научни изследвания и да дават своя принос за развитието на науката у нас в дългосрочен план, „тенденцията на устойчив спад“ ще стане необратима, а постигането на крайната цел на Стратегията: „устойчив икономически растеж и значително повишаване на качеството на живот в страната“ – невъзможно. А ние вярваме в обратното!

Днес ще присъстваме на заседанието на Парламентарната комисия по образование и наука и след него ще ви информираме за развитието на казуса.

ДО МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДО НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ В 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТНОСНО: Повишаване размера на докторантските стипендии Уважаеми дами и господа, В качеството си на докторанти в български научно-изследователски институции се обръщаме към Вас, за да насочим вниманието Ви към притеснителното състояние на докторантските възнаграждения в страната и сериозните негативни последствия за развитието на българската наука, които произлизат от това. В момент като този, който е ключов за очертаване на бюджетните разходи през следващата година, се надяваме да насочите внимание и усилия за възобновяване и съществуване на съпоставима в международен план среда за развитие на младите учени у нас, взимайки предвид следните факти: · Съгласно чл. 7, ал. 1 от ПМС № 90 за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации месечната стипендия, която получава един докторант, възлиза на 450 лв. Настоящият размер на докторантската стипендия е определен през 2008 г. и остава непроменен през последните девет години въпреки значителното поскъпване на живота в България през този период. За същия период минималната работна заплата (МРЗ) в България, която през 2008 г. е 220 лв., е била увеличена повече от два пъти и в момента възлиза на 460 лв. Това означава, че и най-нискоквалифицираната дейност към момента се заплаща в по-голям размер отколкото трудът на докторанта. · В правилниците на съответните научни организации са уредени ограничения за редовните докторанти да извършват трудова дейност на пълен работен ден, съответно да сключват такива трудови договори. Тези ограничения са съобразени с естеството на научната работа и с условията за нейното качествено и пълноценно изпълнение. Именно предоставянето на стипендии за редовните докторанти гарантира обезпечаването на техните основни жизнени потребности в 3-годишния период на разработване на дисертационен труд. В този смисъл и във връзка с предходната точка, настоящият размер на докторантската стипендия е напълно недостатъчен да покрие разходите на един докторант, свързани както с основните жизнени потребности, така и с осигуряване на адекватното му научно развитие – чрез закупуване на необходима литература, участие в научни семинари и конференции в страната и чужбина, включване в специализирани форуми и обучения и пр. · Незадоволителният към момента размер на докторантската стипендия често се явява и пречка за избора на редовната форма на докторантура, или изобщо на пътя на академичното развитие, именно поради невъзможността с тези средства докторантът да посрещне нуждите си и да изпълни качествено академичните си задължения. · Настоящият размер докторантската стипендия поставя в притеснително положение младите учени на България и, в крайна сметка, съдейства за отлива на кандидат-докторанти в редовна форма на обучение. Затрудненията, с които докторантите са принудени да се справят, освен че са демотивиращи, водят и до понижаване качеството на научната им работа и до влошаване състоянието на академичния състав в Република България. С оглед на горепосочените обстоятелства е необходимо незабавно чувствително повишаване на размера на докторантската стипендия. Във връзка с предприемането на действия в тази посока, излагаме няколко съображения и предложения: 1) Смятаме, че досегашната практика на спорадично увеличение на стипендията (2002 г., 2008 г.), последвано от дълги периоди, в които тя остава непроменена и значително изостава от средното ниво на доходите в страната, като дори е задмината от МРЗ, е неприемлива и вредна. 2) Припомняме, че според първоначалния вариант на ПМС № 90 от 2000 г. размерът на докторантската стипендия се е равнявал на две и половина минимални работни заплати. Възстановяването на обвързаността между стипендията и МРЗ би предотвратило цикличната поява на проблема и би осигурило устойчивост в развитието на академичния състав и на българската наука. С оглед на настоящата ситуация смятаме, че размерът на стипендията трябва да възлиза най-малко на една и половина МРЗ. По данни на НСИ в момента броят на докторантите в редовна форма на обучение в България, които получават стипендия, е 3429 души, т. е. средствата, отделяни за стипендии на всички докторанти в страната, възлизат на около 1,5 милиона лева месечно. В този смисъл увеличението на стипендията до горепосочения размер не би утежнило значително държавния бюджет, а в същото време ще има решаващо влияние за привличането и задържането на младите учени в страната, както и за реализацията на докторантите като качествени преподаватели и изследователи. Не на последно място, приетите национални стратегически документи за развитие на науката и образованието ще останат неизпълнени, ако не се осигурят подходящи условия за живот и труд на младите учени. Вярваме и Ви призоваваме, в качеството си на членове на Министерски съвет и народни представители на гражданите в Република България, да вземете предвид сериозността на ситуацията и да предприемете една важна, спешна и необходима за развитието на науката в България и за изпълнението на заявените политически ангажименти в тази посока стъпка, като инициирате и въведете съответните нормативни промени за адекватно повишаване на докторантските стипендии и за планомерното им увеличение в бъдеще. Желаем да Ви информираме, че сме изложили гореописаната ситуация и своето искане във връзка с нея в отделни документи, адресирани до следните отговорни органи и входирани в съответните институции: Министерството на образованието и науката, Министерството на финансите, Парламентарната комисия по образование и наука, Парламентарна комисия по бюджет и финанси, Министър-председателя. С уважение, Ангел Златков, докторант към СУ Анна Адамова, докторант към БАН Антония Хубанчева, докторант, председател на Докторантския съвет при БАН Даниел Стоев, докторант към СУ Делян Русев, докторант към СУ Янко Николов, докторант, зам.-председател на Докторантския съвет при БАН

Истината е, че трябва кардинална реформа, но университетите не са готови да я направят и се крият зад университетската автономия. Трябва да бъдат закривани университети, факултети и много специалности. Трябва оптимизация. Но случването на тази оптимизация ще доведе до освобождаването на много хора - преподаватели и администрация, които в момента паразитират над българския данъкоплатец, лъжейки го че изпълняват задълженията си. За да има качество, трябва да има конкуренция. За да има конкуренция, трябва да има желание за постигане на качество. В момента и двете ги няма, защото до скоро имаше пари и студенти за всички. Вече обаче няма и настана паниката. Паника, която изкарва много кирливи ризи на бял свят. Трябва да се действа твърдо - паразитите трябва да се отстранят.

Определено интересно мнение, върху което си заслужава да се помисли. Не мисля че става дума толкова за етническа специализация, колкото за религиозна. И по-скоро бих използвал думата самоорганизира, особено - когато става дума за християните. Не мисля, че можем да говорим за институционален провал в равитието на българската държава след 1878 г. Напротив - изгражда се една цяла държава с всички държавни структури от нищото за изключително бързо време. Дори Търновската конституция, с всичките й кусури, е акт на политическа зрялост. И все пак е добре да споменем, че колкото и малко да са, в османската администрация от втората половина на XIX век има и българи. Опитът им оказва добро влияние върху развитието на независимата държава след това. Османското общество от XVI век е много по-различно от османското общество през XIX век. През XIX век се наблюдава една много по-голяма социална динамика в обществото. Идеализмът на една голяма част от българите непосредствено след Освобождението е покъртителен.

И испанците нямат полезен ход. Едно, както и да се развият нещата: - испанската икономика ще навлезе в сериозна криза, която ще засегне малко или много Еврозоната И за Испания и за Каталуня най-добре би било да се приеме независимостта като факт и да се мисли за друга форма за сближаване на двете държави, така че последствията от кризата да са минимални. Но не мисля че това ще стане. Предстоят тежки месеци. Трябва да се мисли как тази криза ще се отрази върху България - защото тя неминуемо ще се отрази.

Това е един документален филм за последната година от живота и делото на Апостола, който направихме преди 3 години с колеги от Историческия факултет на СУ и от Университетската телевизия. Филмът е интересен и бяга от елементарния популизъм, с който обикновено се говори за Левски. Опитали сме се да покажем важни проблеми, без да изпадаме и в другата крайност, разбира се. Та ми е интересно мнението ви. : )

Мога да помогна с литература по темата, но за съжаление в момента нямам възможност да навлизам в дълбочина: Пеев, Владимир. Българските общества и създаването на доброволческия батальон във Влашко и Молдова по време на Кримската война (1853-1854 г.) - В: История. Кн. 5-6, 2005 Боев, Р. Още за участието на българи в Кримската война (1853-1856). - В: Исторически преглед. Кн. 1, 1968 Георгиев, Хр. Българският отряд "Греческий волонтирский баталъон" в Кримската война (1853-1856) - Във: Военноисторически сборник. Кн. 36. год. XII, 1938 Дойнов, Ст. Българите и руско турските войни 1774 - 1856. София, 1987 Събиране на български доброволци за руско-турската война през 1853-1856 г. - В: Библиотека д-р Иван Селимински. Кн. XIII, 1931 Тодорова, М. Българските доброволци в Кримската война - В: Известия на Българското историческо дружество. Кн. XXXVII, 1985 Чакъров, Ст. Български волонтирски отряд 1853-1856 г. - В: Илюстрация Светлина. Кн. III. Год. XVI, 1908

Здравейте и от мен. : ) Срещата вчера ме провокира да стана част от форума, така че поне от моя гледна точка имаше смисъл от нея. Самата дискусия продължи около три часа и, ако нямаше ограничения във времето от гледна точка на това, че става дума за вечерта, можеше да продължи и доста по-дълго. Участниците в нея се обединихме около това, че е необходимо нейното продължение, за да можем да засегнем и историческите периоди, до които поради ограничение на времето и изказаните много и различни становища, не успяхме да достигнем. Получи се интересна дискусия, в която, както обикновено се случва при подобни мероприятия, често прескачахме от тема на тема. За мен беше много интересно да чуя различните гледни точки на много хора, които не познавах. И наред с доста абсурдни становища, чух и много смислени аргументи. Аз самият стигнах до някакви размисли, които преди това ми бяха убягвали. Сега, аз разбирам казаното от @makebulgar, @Kujiro и @ISTORIK, но ми се струва че становищата, изразени по-рано от @Warlord имаха за цел да провокират дискусия, затова и бяха по-крайни, и постигнаха целта си. Самият въпрос "Действително ли България и българите са ощетени от историята?" е ненаучен, но провокира към дискусия с научни аргументи. Така че според мен е добре подбран. Наистина щеше да е хубаво повечето от хората, които са изразли мнение в тази тема, да бяха дошли и на самата дискусия. Темата е пиперлива и дава възможност за проява и на двете крайности, така че ролята на учените в случая е чрез постиженията на науката да балансират. Аз лично съм доволен от дискусията. Като препоръка имам следващият подобен разговор да е по-фокусиран, тоест да се обхване един много по-малък и конкретен период, за да може да се влезе в повече детайли. И се надявам той да е скоро.