Doncho Peev

Прочетох тези два линка от Уикипедия и отново бих Ви задал същия въпрос, а именно, кой Ви каза това: Освен че са славяни, няма връзка между зорбите в Източна Германия и сърбите и хърватите на Балканите. И двата линка дори не намекват за такава връзка. Зорбите говорят на западнославянски език, много близък до чешкия. Сърбите и хърватите са южни славяни, говорят южнославяски езици, които типологично се отличават от западнославянските.

Нищо. Не изключвам такава вероятност по отношение на българите на Алцек - да са били славяноезични. Но обстоятелството, че някъде в Италия се е говорило на славянски, не е доказателство за това.

Това кой Ви го каза?

Как разглеждате тези интересни изводи в контекста на факта, че книжовниците в Преслав пишат на езика на някакви "периферни" жители "от Епир, Тесалия и Албания"? Без да съм скептичен към изследванията на покойния Йордан Заимов, но ........ очевидно тук нещо не е наред, особено предвид представените по-горе карти. Относно Димитър Ангелов, в дадения от Вас линк той пише следното:

Славянският термин "немци" е познат на Константин Багренородни във Византия. Това няма как да стане, ако не е бил използван по онова време - първата половина на 10 век в България. Мисля, че следва да се откажете от екзотичната "унгарската версия".

Лично мнение в контекста на дискусията: Старобългарският славянски език през 10 - 11 век демонстрира редица особености, които го отличават ЯСНО от останалите славянски езици. Много вероятно е тези особености да са били налични още през 7 век. Ако приемем, че прабългарите идват тук вече славянизирани от други, небългарски славянски племена, то тогава те най-вероятно са били подложени на вторична славянизация от местните славяни по нашите земи. Това пък няма как да стане без ясно откроено числено предимство на местните нашенски славяни по отношение на прабългарите, дори те да са били вече славяноезични. Поне така си мисля.

Колкото и учудващо да Ви звучи, но е било точно така - има основание да се смята, че в древни времена славяните са наричали всички чужденци "немци", т. е хора, които не говорят техния език, говорят неразбрано, неясно. Спомням си нещо любопитно от произведението на Любен Каравелов "Българи от старо време". Там в един момент дядо Либен заявява на хаджи Генчо, че и "любимите му англичани са неми, също като немците". Това е славянска България през 19 век! Колкото за "неметите" и унгарците, тук Ви се е получил някакъв странен на вкус миш-маш. Неметите са споменати от Цезар и Тацит като германско или най-вероятно като келтско племе, което през 1 век преди н. е. живее край Рейн. Използваното от унгарците название около 1 000 години по-късно, очевидно, няма нищо общо с отдавна изчезналите немети, а е славянска заемка в унгарския език.

Там, където се заселва Алцек в Италия, в района на Молизе и Бояно, по-късно през 15 век имаме сръбска емигрантска вълна - сърби бягат от турците и се заселват точно там. Това дава обяснение за въпросната славяноговоряща енория в Италия, без да е необходимо българите на Алцек да са били славяноговорящи.

Няма никакво доказателство - говорим за достигналите до нас старобългарски писмени паметници, че във времената на Първата българска държава е съществувало познатото ни днес деление на източни и западни български диалекти по днешната ятова граница. Доколкото ми е известно, повечето българисти смятат, че делението по изоглосата определяща ятовата граница е сравнително късно явление. Тук въобще не обсъждам политическата целесъобразност на подобно на вашето твърдение, в светлината на сръбските националистически изстъпления, че всички хора и говори на запад от ятовата граница са "прави срби", които говорят "српски".

Да внесем малко ред тук. Не знам Лихачов да е казвал подобно нещо, но и не твърдя, че не го е казвал. Има три термина: старобългарски, древнославянски (използван в Русия) и църковнославянски. Старобългарският език и т. нар. древнославянски език са идентични. Старобългарският език и това, което днес се нарича църковнославянски - богослужебния език на православната църква в Русия и България е език, който, макар и да произхожда от старобългарския, се отличава значително от него.

Тук въпросът, по един забавен начин, съдържа и своя отговор.