svethristova

Здравейте на всички в форума. След 4 години откакто се случи на брат ми тази умопомрачаваща болест, мога да кажа, за съжаление,че е болен. С баща ми не искахме да го повярваме до тази година. Всичко започна съвсем случайно.Само да вметна,че майка ни се самоуби когато беше на 37, а аз бях на 16,брат ми на 9години........Всичко стана за броени дни,далече от нас, тя се прибра в родния си град и там стана инцидента, но преди това,тя се държеше много неадекватно, за нейното обичайно поведение. Така и не разбрахме защо го направи,сега след 12 години разбирам,че е имала нелекувана шизофрения. Брат ми беше 11 клас в началото, когато взе да говори несмислени неща, как той има всемогъща сила да помага на приятелите си, а всъщост хора,които познаваше от месец. Как те се нуждаели от неговата сила да превъзмогнат проблемите в живота си.....Слушах го и не можех да повярвам на ушите си. Драстично отслабна за 2 седмици- 6 килограма.Не ходеше на даскало, по цял ден седеше да играе на компютъра. След месец положението беше неконтролируемо вкъщи, баща ми се беше хванал за главата защо брат ми е толкова променен и агресивен......След седмица в местния вестник бяха снимали брат ми с още 2 момчета, заловени от полицията с амфетамини и чай....И оттам се почнаха нашите мъки. Заведохме го на психиатър, защото настоях, баща ми не е човек,който ходи мн по лекари,нито брат ми. Психиатъра му изписа тогава Рисполепт, каза че на пръв поглед има остро психотично разстройство. Лекувахме го година с това лекарство. Като аз не през цялото време съм си била вкъщи, работех на кораби, но когато се върнах,брат ми изглеждаше мн по-добре,усмихваше се и беше по-разговорлив. Но уви, сглупихме да спрем капките, и след година и половина направи 2ра криза,този път много по-тежка.....обвиняваше ни, избухваше, избяга от вкъщи без телефон, посегна ми,защото се опитах да го спра .......след ден полицията го намери на 20 км от нашия град, лутайки се без обувки......Сърцето ми се къса,като говоря.......Молех се да е жив, вкарахме го в психиатрията и от нашия роден град, го преместиха за месец в Бяла. Посетих го 2 пъти, тъй като работех без почивен ден.....изглевдаше умопомрачаващо, тъжен и депресивен и толкова бавен....След месец, баща ми го прибра вкъщи......С диагноза параноидна шизофрения.........Биха му инжекции депо за 6 месеца,до Декември 2015.Аз също не знаех къде се намирам година.....Да гледаш брат си в това състояние...не го пожелавам на никой, и най-силният човек,ще стане слаб..... Миналата година 2016, цяла година беше без лекарства, тъй като баща ми не искаше да повярва,че е болен,нито аз......Нямаше кризи,беше си нормален......до сега началото на Януари 2017.....Изведнъж взе да не спи,да става раздразнителен,неспокоен. Онзи ден чух баща ми по телефона,тъй като от 6 месеца не съм в Б-я и ми каза,че си е гръмнал ръката с газовия пистолет, който имаме вкъщи. Отказал е да влезне в болница,тъй като има страх от болници. Сега баща м исе опитва скришом да му дава лекарството Респирадон, че да може да го убеди да влезне в болницата. Не иска принудително да го вкарва пак в психиатриата. Аз не съм вкъщи, чуствам се ужасно депресивно,не мога да спра да мисля за брат ми,защо си причинява болка.....Единственото,което можах да направя е да чета форуми и гледам клипове в youtube.....как да се отнасяме с болните,когато са в криза и всичко,което науча,се обаждам на баща ми и му го казвам. Само да вметна, че баща ни е алкохолик, преди 2 години се прибрах специално да го настаня в болница с тежка цироза.....Спасих го, но оттогава, почти не съм се прибирала вкъщи........Той пак почна д апие, брат ми ги усеща всичките неща,той за съжаление израстна с пияния ми баща......Разкъсвам се да им помогна,искам,но всеки път е безуспешно...и се изморих,не мога повече, защото мин година направих нервни кризи........А сърцето ми се къса за брат ми........Той не беше момчето,което е сега......Коренно променен е,не иска д аизлиза от вкъщи...няма приятели,той ги изостави и те го изоставиха.......Не завърши училище, антисоциален е....Ако аз не съм си в града да излезнем, или с баща ми да излиза, не иска никъде да ходи. Единственият проблясък беше мин година му дадох пари да изкара шофиорска книжка, и я взе........ Надявам се в този форум да има повече хора,да споделят как се чустват, как живеят с тези кризи.......Брат ми ми сподели как се чуства само при първата си криза, и оттам нататък нищо....Интересното е,че когато има криза не стои на компютъра си, а по принцип не можем да го мръднем....Но когато е в криза,гаси телевизори,телефони и компютри. Моля ви споделяйте повече. В България много малко се говори за тази болест и хората се чустват сами и безсилни. Нямаме клуб Анонимни Шизофреници във всеки град, нямаме клуб Анонимни Алкохолици във всеки град........А много по-лесно щеше да е ако хората се бореха и убединяваха ЗАЕДНО.