milko

Извинявам се, но вече не съм сигурен, че това е форум за наука. Целият ми досегашен опит тук ме убеждава в противното. Не искам да се задълбавам в тази тема, защото няма особено значение за мен. Ако изкрено ви интересува моето мнение по въпроса възникване-сътворение (или по-общо материя-съзнание) вижте този pdf файл: ******** или търсете в Google с Милко Гърчев

Пахаро, Калифорния, 1993 – водещи учени разкриват тайната на живота Еволюционната теория на Чарз Дарвин, че живота на Земята е възникнал спонтанно и човека е произлязъл от маймуна в резултат от естествения подбор е разобличена тотално от водещи учени, проповядвали дарвинизма с години. След като стана възможно да се надникне във вътрешността на клетката и да се види какви сложни процеси се извършват в нея, те разбират, че Дарвин греши. Доказателствата им водят до единствения възможен извод – живота е сътворен от разумен интелект! Вижте приложения филм и споделете своите идеи по темата:

ramus, неразбирането е тотално! Както в тази дискусия, така и в целия си досегашен живот, аз не мога да кажа, че съм срещнал човек, който да ме разбира. Нещо повече, много малко са хората в историята на човечеството изобщо, които да са разбрали сами себе си. Разбирането е нещо краткотрайно, мимолетно, и само по себе си неразбирането е необходимо, за да има разнообразие и пълнота в проявите на онази трансцедентална същност, която е зад нас, и чеято проява сме. И като цяло не е важно кой какъв образ си създава пред другите, а докаква степен разбира себе си и своето отношение към нещата извън себе си. Събекта може да бъде ниглежиран само от недоразвития интелект. Човекът се е вглеждал в себе си винаги, а от времето на Сократ и Парменид той става "мярка за всички неща" и в Западната култура и не с теглото и с височината си (материята в него), а с душата си. Това, че в нашата дискусия има хора, които не зная и не разбират тези неща е нормално. Това е техен проблем, проблем пред тяхното субективно личностно самоосъзнаване и израстване. Ние трябва да сме благодарни, че те съществуват, за да можем да ги наблюдаваме, изучаваме... и на фона на тяхното невежество да доразвием, ако можем с нещо себе си. И ако приемеш от мен един личен съвет: не забивай много в психология и психоанализа, потърси някакво духовно учение или духовна практика, които да ти импонират. Желая просветление на всички!

"Битието определя съзнанието!" само в рамките на материалистическия мироглед, където под "битие" се разбира "материя". В общофилософски или в общокултурен смисъл обаче битието не е материя, то е това, което е (съществуващото) изобщо. При древните мислители и на Изток и на Запад и в Библията и в Бхагават Гита и където и да се разровиш едва ли би открил подобно отъждествяване битие=материя. Хегеловата диалектика е диалектика на идеалното. Идеалното е толкова реално, колкото и материята. Аз не мога да наблюдавам и да измеря твоите мисли, но аз знам, че те съществуват, защото мога да наблюдавам и да осъзная своя вътрешен живот, както и да наблюдавам твоите осъзнати прояви в този форум. Ако ти нямаше собствени мисли, ако идеалното не съществуваше в теб, ти не би писал в този форум.

Съгласен съм, че навлизането навътре в субективността на Автора, до дъното на неговите вътрешни преживявания може да даде много на търсещия читател, особено когато става дума не за чисто литературен похват, а за някакъв вид самоанализ, изповед или откровение. За подобно начинание обаче, е необходимо да е налице една осъзната вътрешна необходимост от такъв вид саморазкриване или терапия. Аз още не съм стигнал дотам, а и не бих направил стъпки в тази посока пред аудиторията в такъв форум. Дълбоко съкровените и интимни преживявания на Автора са като „бисери хвърлени на свинете“ - не знаеш дали няма да ги стъпчат в калта и да те разкъсат. От друга страна създаването на един подобен текст, описващ и представяш достоверно дълбоките вътрешни субективни преживявания е изключително трудно. По време на преживяването Авторът не може да го изрази. Опита ли се да го изрази, вниманието му се пренасочва от самото преживяване към търсенето на най-адекватните изразни средства за целта. Това пренасочване на вниманието променя тотално самото преживяване и вече няма какво актуално да бъде изразено. Преразказването на минали субективни преживявания е единствено възможния подход, но тук пък се натъкваме на проблемите, които ни създава паметта и вътрешната автоцензура... Темата е интересна... В кой век си се капсулирал, Човече? За мен вече всички разбраха, че си ми поставил етикета: „псевдоучен“. Но интересно на какви научни позиции се базираш ти. От предходните ти постинги е видно, че не познаваш и не спазваш Етичния кодекс на съюза на учените в България, затова е уместно да те попитам какво ти е мнението за Научния Комунизъм на Маркс, Енгелс и Ленин? От научната сила (инат), която демонстрираш, и с която отхвърлиш всяка чужда мисъл и неудобен факт, извън твоя прогресивен (но тесен) научен кръгозор, е очевидно, че стоиш на „правилни класово-партийни позиции“, ако е така, ето ти няколко цитата от Маркс за науката. Дано ти помогнат да открехнеш поне малко сетивата и съзнанието си за, това което става днес в 21-ви век и да спреш да ни теглиш към края на 19-ти, отпреди появата на Квантовата физика, ...на киното и на информационните технологии. В науката няма царски път и изгледи да достигнат светлите й върхове имат само онези, които не се плашат от умората при изкачването на стръмните й пътеки. — "Капиталът" I …Всяка истинска философия е духовна квинтесенция на своето време… — Уводна статия в №179 на "Kolnische Zeitung", 29 юни - 4 юли 1842 Да бъдеш радикален означава да разбереш нещата из основи. — Към критика на Хегеловата философия на правото. Въведение, 1843 Научните истини са винаги парадоксални, ако се съди на основата на ежедневния опит, който улавя само измамната видима страна на нещата. — "Работна заплата, цена и печалба", 1865

Следы працивилизации Богов .Таинственные цивилизации: Очаквам коментари... а може и извинение...

Благодаря! Това е вече друго!

Благодаря на всички за унищожителната канонада! И понеже четете избирателно и всеки дърпа накъдето му изнася и аз ще се огранича да коментирам само тези моменти от постингите, които според мен имат някакво отношение към темата. Личните моменти, паденията и възходите не подлежат на коментар, защото нямат отношение към нея. Несъстоятелните и явно провокативни мнения просто ще игнорирам. Ако и това не направи дискусията малко по-ползотворна, няма да ми остане нищо друго освен да се оттегля. Не искам да обиждам никого или пък да участвам блудкави препирни... Та по същество: Съгласен съм с тази постановка, особено що се отнася до класическите физика и химия. В квантовата физика обаче ролята на наблюдателя излиза на сцената, особено в така наречената Копенхагенска интерпретация. Повече по въпроса виж тук: http://bgchaos.com/751/fractals/quantum-mechanics/котката-на-шрьодингер/ В ОнтоДиалектиката картината става още по-интересна, защото съществуващото като всичко се самозапазва и самоопределя и тези два онтологични принципа са в сила за всяка елементарна пространствена клетка (елементарна частица). По-подробно тук: http://ontodialectics.orgfree.com/#Konkretizatchia Но Бог казва на Мойсей и: "Аз съм този, който съм!" Битието е същото - "това, което е". Теорията не е креационистка, защото в нея не се извежда материята от духа. Тя просто се фокусира върху нещата, такива каквито са, независимо дали са материални или идеални и търси общото между във факта, че съществуват. Как са възникнали...!

Добре, да видим как стоят в действителност нещата с това извадено от контекста недовършено изречение. Аз ли връщам Бог в науката или Той сам се връща? Не ми се искаше да започваме отзад напред, но щом това е най-слабото ми място, нека проверим, като поставим изречението на неговото място и прочетем внимателно написаното: http://ontodialectics.orgfree.com/#Obobshtenie „10. Обобщение: И така, тръгвайки от първично-елементарното и минавайки последователно през атома и молекулата, през сложните комплексни и органични съединения, през вирусите и бактериите, ние можем да стигнем до онези удивителни прояви на съществуващото, когато наред с битието в себе си и битието с другите на показ излиза и битието за себе си, т. е. когато единично обособеното започва да възприема своята индивидуалност като нещо различно от съществуващото извън него и да се самозапазва и самоопределя, изхождайки от тези свои възприятия. Битието за себе си в сравнителна степен е съзнание, разум. Битието за себе си в превъзходна степен е Бог, но не и Абсолют. Абсолют може да бъде само самозапазващото се и самоопределящо се съществуващо като цяло т.е. всичко. Да се измине вътре в съществуващото пътя от първично-елементарното до Бога е повече от тривиално. За Онтодиалектиката Богът е необходимост. Проблематично е доколко човешкият разум, стъпил вече на този път, ще има възможности и сили да го извърви.“ Е, има ли тук нещо неясно, има ли наука или не? Какви са коментарите? Става ли ясно, че в един свят където съществуващото е всичко, битието за себе си в превъзходна степен (Бог) е необходимост и че това се отнася и за високоразвитото човешко съзнание, което носи в себе си елементи на божественост? Ако този извод бъде отхвърлен Всичкото престава да бъде всичко, защото губи своята цялост и пълнота. За да бъде опровергана тази логически непротиворечива истина, опонентите на онтодиалектиката трябва да се преборят със самата теория, а не с мен... Айнщайн е казал, „Истината е достатъчно силна да се защити сама.“ Желая просветление на всички!

makebulgar, дискусията с теб ми е много забавна и интересна, но изключително безполезна – опитваш се да се изплъзнеш като гол охлюв от всеки мой въпрос. След като си присвои правото да съдиш кое е наука и кое псевдонаука и хвана Пегас за опашката, сега искаш да изхвърлиш Бог от представите ни и да обсебиш времето. Първо – защо не сподели какво конкретно си направил в науката? Посочи ни номера на патента, дай ни да се запознаем с него... Нека видим твоя оригинален принос, с какво си надскочил установените норми и парадигми и как те приеха в Оксфорд, в Кеймбридж и в ЦЕРН... После – пишеш: „Всеки може да си формира всякакви идеи, хипотези и теории в главата си, били те умни или глупави, научни или псевдонаучни. Всеки има това право. Но когато става на въпрос за наука си има съответните критерии които трябва да бъдат спазени. Има си научен метод, методологии, принципи, и те не са толкова прости...“ Като е така защо не спазваш тези принципи? Защо не изрази открито мнението си за псевдонаучните моменти в моята теория, така както това се изисква от Етичния кодекс на съюза на учените в България? Ето ти линк: http://usb-bg.org/wp-content/uploads/2016/05/march_2008_Etichen-Kodeks.pdf Прочети го и, ако не си наясно какво е научна етика, можем да обсъдим и кодекса, точка по точка... И последно: Съществуването на Бог не е необходимо да се доказва. В теологията и в богословието доказателството няма никаква стойност, там е важна вярата. Науката доказва своите тези и то не с бъдещи предполагаеми събития, които някой очаква да се случат в следващите 15 или 150 години, а с измерими и възпроизводими факти. Няма ли верифицируемост на фактите и предпоставките при излагането на една научна теза, няма и наука, а само пророкуване и гадателство. Не обсебвай времето и не изхвърляй Бога, без да имаш достатъчно основания (силата и властта) да направиш това. Не бъди повърхностен и несериозен... laplandetza, благодаря, почти нямам какво да възразя. Бог се появява в края на моето въведение в ОнтоДиалектиката като следствие от всичко изложено приди това, той не е част от предпоставките. Преди да спомена Бога, аз въвеждам категорията съществуващо, формулирам двата основни онтологични принципа, разглеждам тяхното конкретно проявление във физическия свят и как от това могат да се изведат законите за запазване, как може да се обясни постоянството в скоростта на светлината, как може да се изведе един критерий за елементарност на микрочастиците и т.н. Нашият съфорумник makebulgar не споменава нищо за тези възлови моменти в работата ми, понятно е – той не ги разбира, но може ли неразбирането на дадена материя да е основание за присъди: „това е псевдонаука“, за препоръки: „бегай, започни отначало“, или за: „Бог е изхвърлен от науката, след 150 години ще го докажем“. Аз не съм тръгнал да връщам Бог в науката, аз само споделям своя начин на мислене и резултатите, до които това води. Възможно е някъде да греша, но така ли се откриват грешките в една теория?

makebulgar, защо полагате толкова много усилия, за насочването ми по правилния според вас път в науката? Не съзнавате ли, че този път през Оксфорд, Кеймбридж, ЦЕРН и т.н. не е отворен за всеки, не всеки минава по него и опитът на такива като мен го доказва? И сега в мрежата всеки може да намери теорията ми на английски и стари съобщения на световни прес-служби за нейното публикуване още през 1998 или 2003 г. Не може да намери нито ред обаче от списанията – стожери на науката, до които съм писал като „Science”, “Nature” и т.н. Защо обвинявате не само мен, но и Кремо в псевдонаучност? Та той просто споделя с обществеността за опита на професионални учени – археолози, геолози и др., които са имали щастието (или по-скоро нещастието) да попаднат на интересни артефакти, които не се вписват в господстващата научна парадигма. Каква „псевдонаука“ е това? Но за да продължим дискусията си по един по-ползотворен начин, ако е възможно ми отговорете на следните няколко въпроса: Колко пъти в досегашната ви научна кариера ви се е случвало да лансирате идея различна от идеите на вашите шефове и на официалната наука? И колко пъти ви се е удало да получите признание за нестандартните си идеи по пътя, кой ми предлагате, и по който знаете че отдавна вече съм минал? Колко такива хора познавате? Може ли човек по принцип (а и вие в частност) да формира собствено мнение на база собствените си опит и логика или е необходимо да има институция, която професионално да дава оценки, за това кое е истина и кое не е, кое е наука, кое е „псевдонаука“ и т.н.? Може ли да споделите собственото си мнение за ОнтоДиалектиката, кое в нея е погрешно и защо, на кои научни принципи или факти противоречи? Кои научни факти, наблюдения или експерименти доказват несъществуването на организиращ интелект в изучавания предмет от която и да е наука? Кои научни факти, наблюдения или експерименти доказват съществуването на първична материя – материя, в която да не се наблюдават прояви на организиращ интелект и от която да е възможно да се наблюдава и изучи неговия произход? Къде можем да наблюдаваме спонтанна поява на живот в нежива материя?... Или пък, ако ви е по-лесно: Как официалната наука обяснява строителството на пирамидите, на Баалбек или на мегалитите в Южна Америка? makebulgar, не очаквам смислен отговор на нито един от моите въпроси. Очаквам поредното изплъзване зад клишета, етикети и научни авторитети.

В своя личен път към себе си и към своята истина, човек без да иска става сериозен. Едно подобно заявление обаче: "Аз съм сериозен изследовател." наистина е трудно да се възприеме от страничен човек, като нещо смислено и значимо. И погледнато от страни, пътят на другия често изглежда изпълнен с противоречия и незрялост. В този аспект моите публикации са наистина без особена стойност както за напредналия в своята себереализация, който няма нужда от подобни поучения, така и за невежия, който дори и не предполага, че в живота и в съзнанието му може да има и по-дълбоки пластове от физическия гъдел. Аз за себе си отдавна съм разбрал, че е трудно човек да каже нещо ново и значимо на тези около себе си, нещо което да не е казано вече, но същевременно с това непрекъснато срещам хора, които имат нужда да им се повтарят банални истини и по този начин да чувстват, че някой ги подкрепя по техния път в живота. От друга страна не мога, а и не искам да преодолея привързаността си към семейството и моите близки, към които съм емоционално ангажиран, и които гледам да подкрепа кога със съвет, кога както мога. Тази ми ангажираност нарастна особено след като ми се роди внучка. Не мога да бъда като индийските йоги, след 50 гонишна възраст да се оттегля в усамотение и да се потопя в безконечна медитация. Аз знам от опит, че човек може да бъде йога, където и да е и да постигне единение със своя Бог и хармония със себе си, дори когато се занимава с най-баналните ежедневни дейности. Затова в писанията ми и в постъпките ми може би има неща, които са отражение на това мое разбиране за живота и дори да показват известна незрялост или вътрешни лутания. Смятам го за напълно приемлива цена. По отношение на Кремо нямам никакви лични впечатления и никаква представа за вътрешните му терзания. За мен той е интересен с разкритията, които прави на посегателства върху истината, извършвани в академичните среди. Книгите му показват колко вредно и пагубно за цивилизацията ни може да бъде тоталното институционализиране на науката. Същевременно ясно свидетелстват за това, че е необходима пълна ревизия на материалистическата парадигма, на Дарвиновата теори за еволюцията, на човешката история, както и на представите ни за развитие на технологиите... Това за мен е един вид подкрепа...ramus, очаквам с интерес постингите ти. А това бих го написал и аз: "Посоката на изследване на съзнанието е само една... субекта на такова изследване - само един възможен. Лабораторията за такова изследване - само една..." в блога си в подходящ контекст.

Благодаря на всички за повишената активност в дискусията. Става интересно, защото на сцената излезе не само голословното отрицание, но и здравия човешки смисъл. Но още няколко думи към makebulgar: Предложих ви да започнем дискусията от А и Б и да потърсим яснота по обвиненията ви, че моите досегашни проучвания и ОнтоДиалектиката като резултат от тях са „псевдонаука“. Вие избягахте, отидохте и хванахте коня за опашката с цитата: "Битието за себе си в превъзходна степен е Бог..." и отново се произнесохте: „Това не може да лети!“, без дори да предположите, че държите опашката на Пегас... Реакцията ви не ме учудва – спонтанността и първичността не са отрицателни качества сами по себе си, но за човек, който обича мъдростта и я търси не са достатъчни. За всички спонтанни мой опоненти, които ме отричат преди да са прочели и осъзнали краткото ми творчество, започнах публикуването на блога си Онто-Практика, за който вече ви информирах - http://onto-practice.blogspot.bg/ Чрез него всеки скептик може да придобие достатъчно собствен субективен опит, така че да осъзнае и сам да се увери в истинността на ОнтоДиалектиката. Публикациите започват с преживяване и осъзнаване на твърдението: „Аз съм!“ и не се изискват никакви особени усилия, за да бъдат следвани. В блога ми няма да намерите препратки към други автори или бягство от преките и директни отговори. Цялото внимание е фокусирано върху собствените преживявания и разсъждения на практикуващия, така че той да може да изпита, открие, изживее и да подложи на проверка, когато пожелае своята собствена истина за себе си и за света, около себе си. Това е makebulgar, повече от това не мога да направя. По отношение постингите на Шпага и ramus – благодаря ви. Наистина е трудно да се открие сериозен изследовател на микро- и макро-света, на живота и съзнанието, който на един или на друг етап от своите проучвания да не се е натъквал на осезаемото присъствие на един организиращ и всепроникващ интелект в наблюдавания и изучаван обект. Проблемите за науката започват от това, че измервателните ни уреди не могат да отчетат и документират това присъствие, а когато се натъкнат на него, веднага се появяват цензорите, които впечатляват и makebulgar, и заявяват: „Това не може да бъде, защото противоречи на еди-коя си теория.“ Има един сериозен изследовател на това явление в областта на човешката еволюция и археологията Майкъл Кремо, който публикува покъртителни неща. Това филмче е класика и си заслужава човек да го изгледа: https://www.youtube.com/watch?v=xdWODNoIXm0

Нали за това водим тази дискусия. Аз мисля, че съм прав и мога да приведа достатъчно доводи в своя подкрепа. Най-сериозният ми аргумент е обаче в това, че в досегашните ми проучвания на базата на онтодиалектиката получавам изключително интересни резултати. Те са публикувани, достъпни са за моите опоненти и всеки може да ги опровергае, от свой позиции. Ще бъда благодарен на всеки, който ми покаже къде точно греша. Но съгласи се с мен, че възражения от типа на: "това е псевдонаука", "не става", "това е твърдение, което може и да не е вярно" и особено: "Това тук е някаква псевдонаучна кранкщина... " не само не доказват моята неправота, не само не допринасят с нещо за постигане на истината, но са и обидни (не за мен), а най-вече за своите автори. Аз стоя пред вас със собственото си име и със собствения си труд и очаквам от вас, ако не компетентно, то поне достойно и добронамерено мнение, а не аморфно-анонимни храчки...

Благодаря на администратора на форума, че обедини постингите по темата в раздел Философия и коригира допуснатата от мен грешка при първоначалното и откриване в раздел Биология. Благодаря на makebulgar и на laplandetza за това, че си дадоха труда да прочетат макар и отгоге-отгоре някои от публикуваните от мен в мрежата материалите и да изкажат мненията си. Разбирам прибързаната им негативната реакция, особено след последния цитат на руски, приведен от makebulgar. Не мога да отрека, че описания в цитата профил на „Привърженика на псевдонауката“ съвпада почти напълно с моята професионална характеристика, но само толкова... Тук ще се опитам само с няколко реда да насоча дискусията в правилната според мен посока. Днес за нас науката е: „Система от знания за закономерностите в развитието на природата, обществото и мисленето и за същността на явленията.“ Схващането ни за диалектиката е почти същото: „Философска наука за всеобщите закони на развитието на природата, обществото и мисленето, която разкрива взаимната обусловеност на промените в тях.“ И двете дефиниции са продукт на господстващата през последните три века материалистическа парадигма и дават приоритет на природата (материята) като предмет на познанието. Мисленето (съзнанието) и обществените явления се обясняват като свойства на високо организираната материя или като надстроечни. От философско-диалектическа гледна точка обаче природата, обществото и мисленето могат да се сведат до един-единствен предмет на познание, защото имат нещо общо помежду си – съществуват едновременно и съвместно. Последователния диалектически подход изисква да формулиране едно обобщаващо понятие – съществуващо, което да отразява това съвместно битие на природата, обществото и мисленето и да изучим всеобщите закони на развитие на това съществуващо всичко. Има ли нещо „псевдонаучно“ в тази постановка на въпроса, и какво е то? Съществуващото в движение би следвало да се изучава от една Обща теория на съществуващото – ОнтоДиалектика която по дедуктивен път от общото към частното да описва предметите и явленията в нашия свят. Има ли нещо „псевдонаучно“ тук и какво е то? Надявам се да конкретизирате мнението си за ОнтоДиалектиката като „псевдонаука“ като отговорите на горните два въпроса.