dora

Потребител
  • Брой отговори

    204
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    5

dora last won the day on February 6

dora had the most liked content!

Репутация

190 Аспирант

Всичко за dora

Последни посетители

333 прегледа на профила
  1. Благодаря, Самодива. Имате ли наблюдение доколко това се прави, както е описано?
  2. Знаете ли каква е процедурата, по която едно дете се определя като такова със СОП? (Това към всички) В закона за предучилишната и училищна подготовка пише какво е СОП: 27. "Специални образователни потребности" на дете и ученик са образователните потребности, които може да възникнат при сензорни увреждания, физически увреждания, множество увреждания, интелектуални затруднения, езиково-говорни нарушения, специфични нарушения на способността за учене, разстройства от аутистичния спектър, емоционални и поведенчески разстройства. Посочва се какви оценки им се пишат, кога се преместват в специално училище, че се изготвят индивидуални планове. Но не виждам да пише как едно дете се определя като СОП и от кого. Конкретно за децата с езиково-говорно нарушения, нарушения на способността за учене, аутизъм и емоционално-поведенчески разстройства, където личният лекар не е компетентен да издаде такава оценка. В някои от страните в Западна Европа това става шестмесечно наблюдение в специализирана детска градина след направление от детската консултация и сред поредица от тестове от психолог, психиатър и логопед. Ако детето още не може да бъде тествано (напр. защото не разбира какво му говорят и не може да следва инструкции) в шестмесечния период на наблюдение задачата на учителите е то да стигне до ниво, на което провеждане на тестова за оценка може да се случи. В резултат на това му се дава препоръка за по-нататъчното образование, по специализиран индивидуален план, съвместно с психолог/психиатър, логопед и ако е необходимо личен асистент в училище, докато свикне да следва учебния процес. Това се уговаря на среща между общинския отговорник за образованието, учител, лично занимаващ се с детето в специализираната детска градина, психолога/психиатъра, извършил тестовете, директора на училището, в което детето ще учи и училищния психолог. Междувременно в техники за подпомагане на детето се обучават и родителите, напр. Pivotal Response Treatment за децата с аутизъм и синдром на аспергер. Това и защото ме заинтригува развоят с едно дете в 19 столично училище, преместено там от 20то, а по-рано тази година премествано и в трето училище, без по мое мнение на никое от първите две училища да е ясно, че става дума за СОП, както и точно какъв. Както и според мен липса на квалификация на учителите и в 20, и в 19 училище да работят с дете със СОП. Особено когато е пропуснат (пак по мое предположение) процесът на ранна интервенция в детската градина.
  3. Имах предвид не какво е било наказанието, а на базата на какво се налага то. Правилник, в който пише, че учителите отговарят за отсъствията на учениците?
  4. За мен училището е последният бастион на доброто. Затова и по никакъв начин не искам да приема, че то е абдикирало от тази си роля, и че това е в реда на нещата. Нито че за това може да има някакви извинения. Извинения не, реформи - да. Мащабни и наложителни веднага.
  5. Ако се върви по този път, дотогава пораженията, нанесени на обществото, ще са дълбоки и необратими.
  6. Ами ето, вижте, това е едно от нещата, което ме скандализира. Учителите да считат, че поверените им деца са изверги. Ако това не е отрицателно отношение, не знам кое е. Детето е дете. Проблемното дете също е дете. Ако в отношението на учителя към децата битува подобна враждебност, не може да се очаква, че той наистина ще работи с децата по какъвто и да било начин, освен с наказания и санкции. А такива доказано не работят. Проявата на агресия не решава въпроса с агресията, напротив. Защото затвърждава у децата убеждението , че агресията е единствен метод. Ако вкъщи виждат агресия, на улицата виждат агресия и дори в училище виждат само агресия, това я легитимира, превръща я в поведенческа норма. Ако мен може да ме бият, значи и аз мога да се бия. Ако на мен може да ми крещят, значи и аз така мога - и трябва да се отнасям с другите, защото дори институцията се държи така. При това положение агресията няма как тя да бъде прекратена никога. Децата, вкарани в ситуация на системна агресия във всички възможни среди няма как да се научат, че съществуват и други стратегии за разрешаване на конфликти. Ако и училището съдейства на това и дори настоява на правото да упражнява агресия като метод за решаване на проблемите, то децата са обречени. Не само проблемните, всички. Затова и написах някъде по-горе, че децата на България са изоставени от всички. Най-лошото е, че са изоставени и от учителите, които явно са се отказали от тях. Като "отказали" е меко казано, ако в очите на учителите децата са "изверги". Това вече е омраза... Толкова ли е трудно, кажете ми - и това е към всички - да се опитваме да съхраним малкото останала нормалност? Защото не е нормално едно дете да се нарича "изверг". За мен абсолютно не е нормално. Всичко ли е загубено?
  7. Това си плаче за журналистическо разследване. Ако намерите съмишленици сред учителите, намерете начин да стане обществено достояние.
  8. На какво основание се прилага тази санкция?
  9. Този постинг е много ценен, защото от него следва, че основният проблем всъщност са директорите на училищата. Доколко са склонни тогава директорите на училищата да носят персонална отговорност за всички училищни инциденти, както и за понижаването на учебните стандарти? Това означава и че ако срещу някого трябва да насочат недоволството си учителите, това са собствените им директори. Или заключението ми е неправилно?
  10. Това е така, ако такава философия е заложена в образователното усилие, само че тогава училището се превръща от образователна в наказателна институция, а не това е ролята му. Затова и този тип философия е порочна и няма как да способства изграждане на конструктивни, работещи взаимоотношения между ученик и учител, а и изобщо. Както винаги, подробностите са важните. И никак не е необходимо - да не говорим, че е безполезно - училищната ситуация да е изградена на подобни "враждебни" начала по подразбиране: учителят е тук да ме бие с линийка по канчето (фигуративно казано) и да ме наказва, пък аз съм тук да му преча и да му се инатя. Напр. обективното оценяване по ясен критерий отстранява "наказателния" елемент. Това не значи, че ниски оценки не бива да се пишат, а че ниската оценка отразява текущата подготвеност на ученика по дадена тема - нещо, което може със съвместни усилия да се подобри. С акцент върху съвместни - да се очаква, че писането на двойки ще мотивира ученика сам да се хване за косата и да се измъкне от незнанието си, е безрезулатно, особено когато ниската оценка се схваща от него като лична неприрязън от учителя. На ученика трябва да е ясно защо ги е получил, както и да вижда шанс и подкрепа в това да ги поправи. Отсъствията са статистически данни за процента на присъствие по време на провеждане на учебния процес, с което са и са фактор за по-ниската оценка, защото при непосещаване няма как ученикът да поддържа необходимата за по-висока оценка подготвеност. Това е също нещо, което може да се подобри със съвместни усилия - с анализ на конкретната ситуация на ученика и защо той не може или не е мотивиран да идва на училище. Викането на родители не е набиване на канчетата на родителите как са могли да произведат такова нефелно дете, а съгласуване на усилията с тях. Пиша това само за илюстрация, че конструктивният подход зависи от учителя. От едно дете той няма как да се очаква.
  11. Здравейте Честно казано, като чета темата, започвам да се питам същото - дали не е добре да се върна в образованието. По ред причини житейските ми обстоятелства обаче не го позволяват. Не финансовите, а обвързаността с други хора, което прави предприемането на подобна промяна близко до невъзможното. Ако въпросът е защо го напуснах - заради желанието си да се развивам в други области, които ми спечелиха интереса.
  12. Това и имам предвид, значи не са били успешни. За да са успешни, е необходимо учителят да бъде подготвен с необходимите стратегии за справяне с "подривно" ученическо поведение, а такива има достатъчно. Иначе излиза, че не учителят ръководи часа, а децата. Като камъните отново са в учителската кошница - тяхна работа е да разработят, прилагат и адаптират според ситуацията успешни стратегии за управлението на дисциплината в час. Това е част от педагогическата им подготовка, от работните им задължения, от длъжностната им характеристика. Да изследват груповата динамика на всеки клас, да забелязват и адекватно реагират на проблемните деца и проблемните отношения, които пречат на учебния процес. Да управляват учебния процес - да не го изоставят на ситуацията или на това или онова дете, което да упражнява надмощие над тях по силата на некомпетентността им... Това никак не е трудно, дори в клас с чудесни деца - те чудесно усещат докъде се простира способността на учителя да прилага авторитета си и му се качват на главата при първа пробойна в процеса - и това не е отсега. Връщането към нормалния режим на работа след това става близко до невъзможното, защото прецедентът вече е налице, децата са налучкали слабото място и ще го експлоатират безкрайно, групово и с все по-рафинирани методи, защото това им позволява контрол в света на възрастните, какъвто иначе нямат. За тях това е победа и те няма да се откажат от нея току-така. Като повтарям, това не значи разрешаване на ситуацията със санкции. Санциите с нищо не помагат - това е като с боя - защото са симптом за провала на учителя да наложи авторитета си по естествен път. Водят до заинатяване за задържане на постигнатата победа. Защото със санкциите връзката с учителя всъщност вече не е само временно прекъсната, тя е трайно компроментирана и той става "враг". Това, което е нужно, е подготвеност на учителя да разчита и управлява конфликтни ситуации, да контролира груповите и учебни процеси и способност да реагира адекватно за замяна на нежеланото поведение с желано, като системно да приучава децата на желаното поведение. Това е сферата на социално-емоционално развитие, в което от учителя се изисква да подпомага създаването и повишаването на самоконтрола и самостоятелността на децата, социалната им и емоционална зрялост. Това означава педагогическата квалификация. Българските деца не са най-лошите на света. По света има училища, в които се обучават деца, растящи в криминална среда. Деца, ежедневни жертви на насилие. Деца с тежки поведенчески проблеми. Деца с психиатрични заболявания. С акцент върху "обучават". Но от подготвени за това учители, които не си търсят непрекъснати извинения за неспособността си да се справят. Ясно е, че в системата има много проблеми. Но ми се вижда нередно отговорността на учителите, които са част от тези проблеми - и единственото непосредствено средство за разрешаването им - непрекъснато да се замита под килима... Това общо взето се опитвам да обясня през цялото време. Да се очаква, че обществото или министерството или родителите ще помагат на учителите да отстояват авторитета си е нереално, а и никои от горепосочените не са длъжни да го правят. Това да отстояват авторитета си могат само самите учители. Както и само самите учители могат да научат едно дете какво е да се ходи на училище и какво се прави там.
  13. Може би ме бъркате с някого, тук има потребител със сходно на моето форумно име, затова На мен не ми идва отвътре някак да пиша фамилиарно на хора, с които не се познаваме - и винаги пиша на "вие". На въпроса ви: с това, че не е намерил подходящия подход за единадесетия. Всяка група има собствена история, структура и динамика. Затова и всеки клас е различен. Каквото работи в един, може изобщо да не работи в друг клас. Както няма подход, който работи еднакво върху всички деца, така няма и подход, който работи еднакво върху всички групи от деца. Това не е нещо, което да трябва да бъде обяснявано на учителите, според мен - те го знаят.
  14. Много е жалко, ако е така. Какво да се направи, обаче? Квалификационни курсове? Сигурно ли е, че ще има кой да ги посещава? Но не само за да си вземе тапията? Ако всичко си им е наред на учителите и децата сами са са виновни, то как да се убедят, че от сериозно повишаване на педагогическата им квалификация им има крещяща нужда? Уморителна ми е дори тази дискусия тук, какво остава друго. Точно заради това одитирането - и от инспекторат, и вътрешно, и ако трябва от независима агенция - е толкова важно: за да се види, че пропуските не просто са значителни... Направо са катастрофални... Aко погледнете документа от Британския съвет, който постнах горе - ами то като се замисля за учителите, за които редовно чувам от хората с деца в училищна възраст, то всичките, ако не и повечето им показатели са на ниво точка 4! Което си е несправяне с повечето, ако не и всички от основните задължения както и да го погледне човек... Колкото повече пиша това, толкова по-голяма благодарност изпитвам към собствените си учители и впоследствие колеги, че със собствените си качества, умения и мотивация едно време ме спечелиха за професията си - макар и по стечение на обстоятелствата за сравнително кратко. Само че - с малки изключения - те бяха елитни учители...
  15. Да добавя и една илюстрация, Това е типичният "meltdown", неспособност за справяне с ежедневна ситуация у дете с аутизъм. То не се лигави, подобни изблици са възможни по множество причини, примерно защото има хиперсенситивност към звуци, светлини, непредвидимост на дадена ситуация. Представете си го в обикновена класна стая, в която учителят трябва да му помогне да не изпадне в "meltdown", ако примерно друго дете случайно му бутне една от химикалките, които си е подредило по точно определен начин, на земята. И въпреки това децата учат в обикновени училища, без да създават проблеми за другите деца. Без да им крещят учителите и без съучениците да ги бият в междучасието. Във видеото се вижда как възрастният се опитва да го научи на стратегия да се справя с изблик. Eто и специфични напътствия: https://www.autismspeaks.org/sites/default/files/sctk_educating_students_with_autism.pdf А тук спорим за електронни игри...