Отиди на

dora

Потребител
  • Брой отговори

    412
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    12

dora last won the day on Юли 4

dora had the most liked content!

Репутация

438 Аспирант

Всичко за dora

Последни посетители

801 прегледа на профила
  1. Говорех за различни и все още живи идентичности. Ето ви и пример за това какво имах предвид Имам няколко приятели шотландци, но за илюстрация ще използвам само един от тях, тридесетинагодишен, занимаващ се с информационни технологии и принадлежащ към род, чиито традиции са проследими до 12 век: Маккензи. На работа понякога се облича с костюм. На всички официални събития обаче - сватби, погребения, официални празници, нови години, коледи, се облича в полата на рода си, барабар с пълното "снаряжение" по традиция. Без да е националист и без да не отчита реалностите на днешния ден: на шотландския референдум гласува за оставане във Великобритания; на британския референдум гласува за оставане в ЕС. И без да е единствен. Не само това, и до ден днешен за един шотландец конкретната шарка на полата означава рода, принадлежността. Затова разхождайки се в континентален град в Европа и попадайки на друг също така облечен шотландец - примерно защото по стечение на обстоятелството шотландският футболен отбор има мач и публиката, дошла от островите, е обечена в полите си, получава шеговит поздрав от напълно непознат му сънародник: "Здрасти, Маккензи". И отговаря подобаващо: "Здрасти, Аберкомби." Това на мен много ясно ми говори, че силната родова принадлежност не е умряла и до ден днешен. При това без да е национализъм.
  2. Знам произхода. Но по етимологията на дума не може да се съди за универсалността и дори валидността на идеята, която влагаме в нея днес. Джон Клийз (известен основно от участието си в групата Монти Пайтън) има и филм, посветен на футбола. Говорейки за историята на играта и че тя се е родила на британските острови, той шеговито казва, че още древните племена след някоя битка се забавлявали да използват главите на победените като футболна топка. Макар че ако можехме да се върнем във времето и да ги попитаме защо използват главата на врага като футболна топка, те щяха да ни погледнат неразбиращо и да ни кажат: - Как така като топка?! Използваме главата като.... глава! Струва ми се, че твърде често днес изпадаме в ситуацията да си мислим, че древните са играли футбол.
  3. Софроний е 18-19 век, обаче Ако погледнем например британските острови, говорим за келтски и англосаксонски племена. Само че изобщо не става дума за две общности. Келтските племена според някои източници са 47, според други - над 50. Те говорят келтски езици - не келтски език. Днес, от гледна точка на официалната национална идеология, тези езици са заменени от официален език, и остатъците им - принизени до "диалекти" но това е насилствена политическа мярка за "дъжавно обединение" с цел управляемост, лансирана от управленската върхушка първо йерархично (тази група, която ръководи, тя командва парада), а от някъде нататък - чрез общообразователно усилие. Във времето, за което говорим, а и до много по-късно (вкл. до момента) в общности, където родовота връзка е изключително силна (вижте шотландците и шотландското каре: всеки род- отделна окраска) това са отделни идентичности. Па макар след 1066 година да ги карали да говорят на френски. Някои от които идентичности - силни и до днес. Йоркшир не е Уелс. Лондон не е Глазгоу. Но живеят под една шапка. И всички - с векове от немай къде си - говорят английски. Държавността ерго се явява основен източник на подтискане на идентичността с натиска за универсализация (днес), и откровено и с всички средства (вкл. физическо унищожение) потисничество на оказалите се властово непривилигировани групи в миналото. Същото нещо го има навсякъде в Европа. И франките не са французи. Нито пък са едно племе. Затова това, което днес сме създали като международна система от суверенни държави, основани (макар и условно) на принципа на самоопределението, далеч не е било случаят винаги и навсякъде. А и и днес е само пожелателна идея. Защото колкото и уж да се самоопределяме, кюрдите си нямат държава.
  4. Имате плюсче от мен, но по същата причина - 14-15 век, отново не можем да говорим за нещо такова в древността. Въпросът е доколко може да се претендира за: - универсалност (навсякъде в Европа? Навсякъде в света?) - трайност (неизменчивост на тази идея сред широки маси от населението) на този тип осмисляне. Според мен не може да се претендира преди 19 век. Със задна дата няма как да направим представително статистическо проучване сред населенията на държавите в Европа да ги питаме какви се чувстват. Да не говорим, че това, което знаем за миналите времена, дължим на грамотните - а те рядко, ако изобщо, са представители на масата. Или са писари на "държавна" служба, или са монаси, което силно ги отличава от безправната маса, за която говорим. Как е разсъждавала тази безправна маса и дали се е свъзвала с някаква народностна идея няма как да научим със сигурност изобщо. Според мен ясното деление на "наште срещу ваште" в днешния начин на мислене - включително за миналото - е резултат от епохата на Романтизма. Доколко го е имало преди - не можем да твърдим с подобна сигурност. Че днес ни е по-приятно да разглвждаме миналото в този дух - това е така. Само че доколко приятното е исторически вярно е друг въпрос. Войните и конфликтите не могат да се дават за пример, защото това са екстремни ситуации, в които мобилизацията на сили на съпротива е въпрос на успешна пропаганда. Вижте напр. религиозните войни. Последните отлично могат да бъдат дадени и за пример за деление, което няма нищо общо с народността.
  5. За наличието на чувство за принадлежност към група (или идентичност) на някакъв родов или топографски принцип съм съгласна. То и в племенните общества има такава. Не съм съгласна с етикета "национален" За да може да има национална идентичност, следва да съществува представа за национална общност, с която да се обвързва тя, ерго национална държава. Римската империя има граждани (каквито далеч не са всички, напр. дори жените не са граждани), но не "nationals" - каквито днес са всички. Йерархичната структура на обществата преди 20 век не позволява на населението да се гледа като на общност изобщо, то подлежи на множество разделения, които изобщо не се ползват с равни права (някои не се ползват с каквито и да било права изобщо!) - вкл. за принадлежност към някаква обща административна шапка, каквато се явява държавността и подлежащата й общност. Ако погледнем положението на непривилигированите - каквито са всъщност повечето от хората в тогавашните общества, разстоянието между тях и някаква репрезентативна функция на държавата е гигантско. Тяхната връзка с властоата структура е директният им "собственик" или най-много конкретният оземлен местен владетел. Кралят или императорът е толкова далеч от тях самите, че това да се асоциират изобщо с държавността е крайно нереално. Какъвто и език да говорят (или диалект), утре този същият непосредствен им господар може да ги продаде някъде или дори да ги пропие (в рамките на шегата) - каква национална идентичност?!
  6. На Франция дължим идеите, залегнали в концепцията за националната държава - за това няма никакъв спор . Само че идеи е едно, трайна промяна в цялостната концепция за организирането на държавната власт - съвсем друго. На това народът да стане суверен в Европа отнема около/повече от столетие. След Френската революция. Тоест това, което тръгва като радикална идея държавата да се осмисля в различен от абсолютната монархия план, всъщност придобива реални характеристики много по-късно. В останалите части на света - чак след деколонизацията. И това никак не е ясно доколко безпроблемно, напр. в Близкия изток, където идентичността все още се основава на сунито-шинитското разделение в много по-голяма степен, отколкото по какъвто и да било друг признак - и изградените държави в някакъв смисъл се оказват нежизнеспособни (откъм легитимност - проблем с народа като суверен и представителността на управлението) при подобен сектариански конфликт. Грешка е да мислим света на миналото от гледна точка на парадигма, която по тяхно време не е съществувала. А националната държава е такава парадигма. И няма значение, че дадено управление било задължило подопечното си население да говори на даден език, това не е достатъчно. На британските острови след норманското нашествие също френският става задължителен за всеки, който не се счита простолюдие, но какво от това. Също толкова неоправдано е да се твърди, че в древността са съществували правови държави, защото съществува ето това: https://en.wikipedia.org/wiki/Cyrus_Cylinder
  7. Знам какво пише там. Вестфалската система от държави е от края на 17 век, но тези държави не са национални. Както днес дадена територия, заедно с населението си, принадлежи на един владетел, така утре принадлежи на друг. Днес влиза в състава на едно кралство, утре - на друго. Суверенът може да е от всякакъв произход и да контролира населения, който нямат нищо общо с това, от което той родово, езиково и всякак си произлиза. Като суверен е владетелят, не народът. Суверенитетът конкретно е неговата власт, каквато той днес може да има, а утре - не. Империите не са национални държави по никакъв начин, също. Св. Римска империя съвсем. Не съществуват и национални езици. За национална държава може да се говори едва след Френската революция. Като ефектът й далеч не е мигновенен. Народът - нацията - става идеен суверен, на чиято основа да се базира държавно формирование, съвсем скоро в човешката история. "Етнос" също е сравнително млада идейна концепция и далеч не неспорна. Тя като цяло се оказва необходима, когато националите държави се "сдобиват" с населения, които не са хомогенни (те винаги са си ги имали, между другото, но националната държава е нещото с най-непластични граници и това поставя етническия въпрос в светлината на политическите прожектори). Цитирам не свое мнение, а какво е общоприетото схващане в теорията на международните отношения.
  8. Национални държави няма до 19 век.
  9. Заблудата Атеизъм

    Твърди се, че цялата Библия е боговдъхновена. Значи всичко в нея идва от Бог. Ще кажете: ами откъде знаем това? Не знаем. Но също толкова не можем да кажем, че не е боговдъхновена. Ако погледнете стихотворението по-горе, ще видите защо подобен спор е безсмислен.
  10. Заблудата Атеизъм

    Човек не може да формулира през езика нещо, което не може да си въобрази
  11. Заблудата Атеизъм

    Библейските текстове не се занимават с математиката и физиката. Всъщност проблемът с цялата тема е, че се сравняват несравними неща и се смесват две напълно различни сфери на човешкото познание, като се изисква от тях да са еквивалентни и методите от едната (научната) да могат да се прехвърлят автоматично върху другата (да я наречем духовната). Ами, не са еквивалентни и такова прехвърляне не е възможно. Това обаче реално не означава нищо. По този повод има едно много хубаво стихотворение на Стивън Крейн, което идеално може да послужи и за настоящата дискусия. A man said to the universe: “Sir, I exist!” “However,” replied the universe, “The fact has not created in me A sense of obligation.” От векове човечеството все очаква от Бог да му се материализира, да му се персонализира, да му се докаже. На Бог обаче не могат да му се вменяват подобни задължения. Задължение пък да се материализира точно със средствата на науката - съвсем. Колкото и инфантилно да тропа с краче това човечество, настоявайки: След като не ми се показаваш както аз искам, значи те няма! Мислейки, че едва ли не Бог ще се впечатли и мигом ще му се разкрие? Предаването на човешки качества - чувства, мисли, намерения - на божественото е най-обикновена фундаментална логическа грешка. (извинявам се за фонта, не знам как да го оправя)...
  12. Хазин Фундаментална лекция

    Относно русоцентризма, по мое мнение проблемът с руските интелектуалци всъщност е съветски/постсъветски и се дължи на тяхната почти вековна изолираност от света и също толкова в това, че информационният поток, достигащ до русия, системно подлежи на политическо изкривяване - във всички сфери. Това няма как да не изгради светоглед, който е крайно затворен - и откъм тематика, и откъм възглед и в който информацията, която те имат като непосредствен достъп, и логическите връзки, който правят, се експонира върху целия свят. Иначе алтернативни гледни точки винаги са добре дошли - например, въпреки, че не споделям марксистките увлечения на Жижек, на мен той като мислител ми е много симпатичен, защото дава възможност за преосмисляне и реформулиране чрез критика. Но той не е незапонат. С други думи, той е критик на нещо, което познава. И не е словеноцентричен. И тук не става дума за интелигенност - много от тези руски мислители са много интелигентни. Точно и заради интелигентното си поднасяне на неща, които не са верни обаче успяват да увлекат немалка аудитория в Русия и някои части на източна Европа, която примерно поради недоброто си познаване на други езици или способност да свери твърденията им с други източици, ги счита за арбитри на истината. Другият проблем е с нереформираността на Русия. В собствения си свят тези интелектуалци се явяват своеобразни дисиденти - и това в голяма степен ги мотивира да възприемат определени възгеди, което още повече ги отдалечава от потвърдимостта им от други, независими и неруски, източници.
  13. .... и че как позиция, изразена от национална институция, не се е допитала до специалистите преди да лансира тези през националния ефир: http://e-vestnik.bg/5912/д-р-илона-томова-раждаемостта-сред-ромd/
  14. Искам да обърна внимание на позиция, изразена от национална институция: националното радио: http://bnr.bg/post/100850274
  15. Не защото светъе е сбъркан, а защото нехомогенността на днешните общества навсякъде по света е факт. Освен може би на малките островни държавици - сега не се сещам за пример. Всички останали държави имат нехомогенно население. С оглед на добруването на цялото общество, ако от най-ранно детство хората нямат опит какво е да се живее заедно с различни от тях, те няма да се научат на това никога. Като по отношение на училищата, под "различни" дори нямам предвид само етнически, расово или религиозно различни. Имам предвид и децата с увреждания. За да не бъдат те трайно дискриминирани и сегрегирани те като възрастни, трябва да не бъдат сегрегирани като деца. Освен ако наистина не са способни да участват в класическия учебен процес, дори с подкрепа - тогава е резонно да учат в специални училища. И не само това. За да имат шанс за развитие, децата имат нужда от предизвикателство. Да се сравняват с по-добрите, да общуват с по-добрите. Оставено само на своята непривилигирована група едно дете примерно с образователни трудности никога няма да навакса и дори това, което вече е постигнало, може да загуби. Точно защото се снижава до това, което възрастните си мислят, че то може и влиза в групата на неможещите. Това е labelling, a това нанася съществени вреди и на възрастни, какво остава на децата. Въпросът с образованието е въпрос на това какъв свят искаме в бъдеще. Сегрегиран, в който монолитни групи от хора отпадат въобще от социалната мрежа на взаимоотношения, или такива, които макар и с нужда от съдействие, живеят според нея.
×