Отиди на
Форум "Наука"

Mechoka

Потребител
  • Брой отговори

    21
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    2

Mechoka last won the day on Октомври 15 2016

Mechoka има най-харесвано съдържание!

Всичко за Mechoka

Лична информация

  • Пребиваване
    В гората

Последни посетители

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

Mechoka's Achievements

Newbie

Newbie (1/14)

27

Репутация

  1. Е "20грама" е лафа.Според настроението,ако особено е почивен ден-слагам повечко коняк или ром в чая.Халвата-ябланишка най-често.Имаше обаче една която я бие отсекъде.Казва се "Татсан" и е турска.С ванилия и фастък.Рецептата на производството им е много стара,на майстор от Македония.За съжаление все по-трудно я намирам в България.Заедно с другата турска класика-локума "Хаджи Бекяр".последния който го намерих преди година имаше даже 4-5кутии с изтекла годност 1-2седмици и и него взех и той беше излапан със страшна сила. Иначе билките се опитвам да ги уча от бая години.Но те са толкова много... (: А до хилядо и аз съм много далеч все още..Старая се да ги уча така по-задълбочено,по ботаническиму,с латинските имена и т.н.Навремето работих в една хижа в планината.Хижарката там беше наистина много в час.Като във всяка хижа,чай се пиеше в пром.количества и седееха в едни огромни кашони сушени-то другъде няма къде да ги съхраняваш толкоз много.От стръковете вътре познах като разрових едва 10-20вида,а сигурно вярно бяха 1000 различни.Сутрин правех 3 големи чайника и който мине-черпя.Една англичанка отнесе цял кашон,като се заинати "дайте ми та дайте ми".Но и там чая бледнееше пред спиртните напитки.Особено сливовата ракия на хижаря.Правеше я от 3-4 дървета джанки,чак ми беше чудно как растат на 1200м.н.в.Че и плододаваха обилно.Единствения проблем беше че имаше и друг посетител на джанките.Един мечок,бая едър.Гледал съм го една привечер лятоска през джама на хижата как се изправя на задните крака и друса дървото като човек.То едното дърво беше бая близо до хижата-на 40-50м.Чак се учудих как се доближи толкоз.Един циганин-боровинкаджия се беше изтегнал на пейката отпред да спи.Не му се давали пари за нощувка,аз го каних да влезе да спи без пари,оня пък принципен и честен да не повярваш-не щя,взе си само едно патронче мастика от лафката и се изтегна.Ама след гледката бързо бързо се връзуми и го закичих набърже с един спален комплект и ключ безвъзмездно.
  2. P.S.Все още се намират и шипки,други зими от студа почерняват,но тая година си има червени,сухи.Те и черните стават за чай,ама като има избор човек се разглезва.Не че нямам,ама попълних запасите днес.Сутрин с малко мед става перфектен чая.Ако няма да шофирам и издебна да не гледа мойта чума капвам и 20гр. коняк и става още по-убав. Плюс сиренце,масло,малко шарена сланина,маслини,2-3 сварени яйца и халва се получава перфектната казармена закуска от едно време,която ми държи ситост за цял ден...
  3. Тая година зимата е мека и рано-рано излязох за коприва.Между другото първото бране го направих още няколко дни след Нова Година.Това днес ми е второто-15кила за днес.Харесвам го това растение,защото напрактика има свежи връхчета за бране целогодишно-брал съм и през 4те сезона.Единствено може да няма края на юлий ако прегори от жегите и зимата когато има сняг-то и тогава има,ама е под него,а и от големи студове и прегарят листата.В момента е просто брилянтна,ако разрови човек покрай корена в шумата има едни малки стръкчета дълги около 3-4см които си личи че са излезли буквално преди 2-3дена.Утре ще я правя на чорба с ориз и малко телешко.А за днес си е класиката в жанра-масло,коприва,яйца,сирене и в тиганя.Плюс бира.Много бира.
  4. Да алармирам всички любители на природата.Зимата си заминА и се е появила прясна коприва.Че и едричка има-откарва бране.По храсталаци,капинаци и трънаци покрай реките има избуяла предостатъчно,с комбайн да я жънеш и пак няма да я ожънеш.Днеска уж излязохме с жената на разходка само,а се върнахме с 15кила.Бера по много и вкарвам във фризера,щото кой знае кога ще имам пак свободно време да излезна,а като запролетее идва времето и на кантариона и гъбите и чубрицата и други билки и копривата остава по на заден план.Лошото е че сега ръцете си ги не чувствам,все едно съм си ударил местна анестезия на ръцете-барам,ама не чувствам абсолютно нищо.Бях взел предвидливо едни ръкавици,ама ги дадох на жената.Аз нахлузих една пазарска найлонова торбичка на ръката,която естествено се прокъса бърже-бърже и я подпуках да я бера с голи ръце...Сега си направих един голям тиган с масълце,яйца и сирене.Пекнах и 2 наденици.Отворих и една студена бира,сложих и още 4-5бири на отговорно съхранение в хладилника.И въобще-както е казал поета-живота е прекрасен,кво му трябва повече на човека!?А,да,да имаше една мечка да преборим...
  5. За пореден път се убеждавам колко малко неща още знае биохимията за билките.Преди 12-13дни почнах да пия сутрин чай от глог.По бабините деветини пише че подпомага кръвообръщението на крайниците.Но никъде това не е научно доказано,за разлика примерно от влиянието на глога върху сърцето за което има набедени химични съединения,изследвания и т.н.Пия го сутрин просто като чай.А и времето вече не е за бира сутрин.Иначе по принцип имам разширени вени на краката-около кокалчетата имах големи виолетови петна от начупени вени и капиляри.Та след 12-13ден пиене забелязвам снощи най-случайно че тия петна са изчезнали почти напълно-едно 70% от тях ги няма.Даже не им бях обърнал внимание че са изчезнали...Даже се усъмних,та си рових снимки от юни месец по къси гащи да сравнявам и факта си е факт.Не че съм го и целил тоя ефект,изобщо не ми пречат тия вени.Интересното е че в случая не става дума за някакъв плацебо-ефект,самовнушение и т.н.,а за нещо което е видимо на снимка че се е променило.Интересна работа,още съм в потрес-тия петна са ми от години,нося си ги и зима и лете и в топло и студено и никога не са намаляли-все си бяха същите...Та който го мъчат разширени вени-нека пробва чай от глог.
  6. Който не го мързи може да се пораздвижи малко тия дни.От седене пред монитора само се сголемува задникот-нищо друго.В момента има изобилни количества от шипка,трънка,глог,орехи,кестени,прясна коприва,чубрица,прецъфтяла маточина и бял равнец и куп други благинки сред природата.Вчера излязох за глог и за един следобед се върнах с 10кг-ще има и за вино и за мармалад и за желе и за чай и за кво ли не...
  7. Правилно си разбрал.Мицела извлича от субстрата само и единствено веществата които са му от някаква полза.Синия камък не е от тях и не му е полезен с абсолютно нищо.Както и стрихнина.Изключвам някакви ексцесии с огромни количества,ръсене на самото плодно тяло и т.н.Най-малкото после може да не я измиеш хубаво.Между другото същото е положението и с гроздето-ти го пръскаш,после дъжда го измива за няколко седмици,попада медния сулфат в почвата,от която почва същата тая лоза изсмуква полезни вещества,но консумацията на грозде после не води до отравяне със меден сулфат. При всички положения обаче има гъби които имат склонност да натрупват мед повече от полезното(най-вече от родовете Lepiota и Agaricus-сърнели и печурки).Съответно и при това положение ще има най-вероятно повече мед от нормалното в плодното тяло на гъбата.Но тази мед ще е във вид на някакво органометално съединение,а не на чист меден сулфат.Съответно ако я изядеш,то няма да се отровиш и да получиш симптомите на отравяне с меден сулфат.Но пък ако това съединение се резорбира от организма ще се повишат нивата на серумната мед в кръвта,което по принцип над определени стойности не е хич безвредно.Защото има данни че големите количества мед увреждат черния дроб и вероятно имат някаква роля в развитието на ракови заболявания.По принцип за всички злокачествени заболявания е типично силното намаляване на нивата на серумното желязо и увеличаване същите на медта.Но науката не може да каже със 100% сигурност дали второто е причина или следствие...
  8. Това е дълга и пространна тема.Гъбите растящи директно върху оборски тор се наричат копрофилни.Най-масовия род от тях са род Panaeolus-самия род съдържа в болшинството си неядливи гъби и малко халюциногенни такива(като не е ясно еднозначно дори точно кои са,родът е голям,определянето без микроскоп доста трудно поради наличието на доста близки видове,а така или иначе разните там "психонавти" имат доста по-добри алтернативи от род Psilocybe та и към другия род не проявяват особен интерес)така че не е обект на консумация.Други гъби често срещани върху тор от най-масовите са Coprinus Comatus(офф с тия български имена ми е голям зор-порцеланова копринка) и Marasmius Oreades(обикновена челядинка).Като брането им дали от почвата,дали от тор не е проблем и не представлява никаква опасност.Marasmius Oreades задължително обаче трябва да се внимава за възможно объркване с Clytocybe Dealbata(бяла отровна орешарка,доста опасна гъба поради високото си съдържание на мускарин и растежа и на едни и същи хабитати и по едно и също време с челядинката).Както и да се внимава понеже често в самодивските кръгове на челядинката попадат единични екземпляри Lepiota Cristata(гребенеста сърнелка)-която ако и да е доста различна като визия е доста ситна и може да мине единична бройка в кошницата при бързане и невнимателно бране.Lepiota Cristata расте в същия хабитат и по същото време когато и обикн.челядинка.Иначе по принцип брането на ядливи видове от оборска тор не е проблем.Така или иначе субстрата за производство на култивирана печурка е подобен. Склонност да натрупват пък тежки метали имат всички гъби от род Agaricus(печурки).Хубаво е да се обърне внимание и на това че всички гъби от рода съдържат агаритин който има антивирусна активност,но и е канцероген.Както и че за рода е типично и натрупването на сериозни количества от всякакви феноли и хидразини.Със сигурност в гъбите от рода има вещества както с цитостатично(противотуморно)действие така и други с канцерогенно. За тежките метали-това вече всеки трябва да знае на местно ниво има ли опасност в почвата на хабитата който обикаля да има повече от допустимото манган,цинк,молибден,кадмий и други тежки метали.Подобна склонност за натрупване на тежки метали показват и: -всички гъби от рода на млечниците и гълъбките(род Lactarius и Russula). -гъбите от род Clitocybe и Infundibulicybe(Infundibulicybe geotropa-едра орешарка,Clytocybe gibba-лисичка,Clytocybe nebularis-есенна миризливка и прочие).Тоя род така или иначе не го препоръчвам за бране поради доста сложното определяне на отделните видове в него,за много от тях се иска микроскоп,а същевременно в рода има гъби съдържащи доста големи количества мускарин. -Armillaria Mellea(Обикновена пънчушка), -гъбите от род Tricholoma (Tricholoma Terreum - Обикновена есенна,сива миша гъба и всички останали от рода есенни,миши и прочие гъби).За род Tricholoma отделно скоро излязоха изследвания и за други проблеми-най-вече за токсини които увреждат бърбеците и кумулират в организма.Като съобщенията сега засега са доста противоречиви.Сега засега консумирам ядливите гъби от рода без проблеми. -род Marasmius-челядинките (Marasmius Oreades-обикновена челядинка,чесновата-Marasmius Alliaceus и всички останали от рода).Горската челядинка е от друг род-Gymnopus Dryofilus от род Omphalotus,но също има склонност към натрупване. -гъбите родове Pleurotus,Panellus и Hochenbuechelia-тук влизат напрактика всички кладници и кладницоподобни. -род Calvatia,Lycoperdon,Bovista-тук влизат всички пърхутки. -род Macrolepiota-всички сърнели.Тук влиза и Leucoagaricus leucothites(бяла сърнела),която е от друг род и няма нищо общо със "същинските сърнели",но също натрупва. -род Coprinus (всички копринки). Счита се род Boletus,Suillus и сродните им(сиреч масловките и същинските манатарки) по-не са склонни към натрупване на тежки метали. Както се вижда почти всички брани масово гъби могат да натрупват тежки метали.Което разбира се не трябва да е повод за притеснение и отказване от гъбарството в замяна на затлъстяване пред монитора вкъщи,а по-скоро за проучване(доколкото е възможно)и избягване на опасните райони.Между другото бера и консумирам всички ядливи гъби от описаните по-горе родове. За другите вещества които могат да се натрупат-върлува митология за хора отровили се от стрихнин сложен като отрова за лисици.Тук нещата са в сферата на бабините деветини. При всички положения не препоръчвам брането около натоварени пътни артерии.Както и брането по градските улици.Ако и да не са натрупали химии,то опасността от ехинокок(кучешка тения),да са подпикани от мишоци и плъшоци и прочие подобни зарази си е съвсем реална.Както и брането по всякакви бунища и прочие места-те са богати на азот в почвата и са райско място за растеж на някои видове-като цяло най-често Stropharia-в тоя род няма ядливи освен Stropharia rugosoannulata,но се срещат и гъби от други родове в които има. По-нататък кат имам време ще напиша и още неща по въпроса за който питаш.
  9. В скоро време като ми се освободи малко повечко свободно време ще напиша една статия по въпроса и ще я пусна тук.Като ще наблегна на по-практични неща от определянето на гъбите,на най-опасните отравяния и на по-слабо известните но доста тежки отравяния(гиромитрин,ореланин и прочие).Лошото е че пиша в малко по-академичен стил със съответните микологични и медицински термини,с латински имена за видовете и т.н. и ще е малко трудно смилаема. За съжаление самата първа помощ при такива събития е с много малки възможности в домашни условия.При отравянията с дълъг латентен период-стомашната промивка с акт.въглен се прилага,но ефективността е много ниска.Примерно при фалоидното отравяне латентния период може да стига до 36ч.Всичко друго-инфузии,назначаване на хепатопротектори,антидоти,диализи и прочие е ясно че нито е работа за любител,нито има как да се извършат у дома. Затова е хубаво да се наблегне на превенцията.Плашенето не помага(сиреч-политиката-"като ги не познавате недейте да ги берете и ядете").Защото с подобна политика хората се насочват към разни квартални мистици-познавачи,бабини деветини(варене на гъбите с картоф,търкане във златен пръстен и т.н.)и т.н. глупости. Хората са любопитни,често доста наивни да вярват на секви глупости,а и често си мислят "кво толкоз ще ми стане от една гъба,тя ако е отровна ще горчи,предния път ядох една която беше почти същата май и т.н."...И в резултат завършват с чернодробна недостатъчност. Иска се не плашене и забрани,а широка просветителска дейност.На людете да им се обясни-какво,защо и как. Самите гъби не са страшни и опасни-бера ги от 33години и консумирам няколкостотин вида от тях.Опасно е единствено невежеството.А и в тая област е редно да се подхожда със сериозни знания,но и с необходимата доза предпазливост.Броя видове гъби които са по един или друг начин отровни за човешкия организъм във статията също е неверен.Отделно и тоя брой подлежи постоянно на редакции(било нагоре,било надолу) заради нови познания трупани в микологията,биохимията и токсикологията.Или казано с думи прости-"Морето не е до колене и гъбарството не е за смели"...
  10. Гъбите които са придобили гражданственост в БГ под името "припънки" са от различни родове и семейства нямащи нищо общо едно с друго.От най-масовите припънки-отровни видове и съмнителни няма.Опасна за събиране по принцип е само Flammulina velutipes(т.нар. "зимна припънка/енокитке") заради вероятността и за объркване със силноотровни галерини.Особено при променящия се климат напоследък.По принцип при бране непременно зимата и познаване добре на анатомията на пънчето на двете гъби грешката е изключена.Зимната припънка няма пръстен и основата на пъчето е различна.
  11. Статията е пълна с купища грешки."Воловария" не знам какво има впредвид.Ако се има впредвид т-нар. "воловарка"-Coprinus Comatus то тя не е отровна.Ако се има впредвид Volvariella Glyocephala(тази по принцип се нарича понародному "воловария") и Volvariella Bombychina-то те са ядливи също,макари непрепоръчителни за събиране по ред причини. Фалоидни и аманито-токсини се съдържат и в много други гъби,не само в някои от мухоморките.Примерно в гъби от рода Lepiota,Galerina Marginata/Autumnalis и т.н. Червената мухоморка и пантерката НЕ съдържат мускарин,а иботенова киселина.Прилагането на лечение при отравяне с тях за мускариново отравяне има точно обратния ефект-задълбочава симптомите.Самата иботенова киселина и мусцимола който и е производен нямат никво отношение към мускариновите ацетилхолинови рецептори.Те са просто делиранти,а прилагането на атропин който е типичното лечение за мускариновото отравяне води до влошаване на делира заради самото негово делирантно действие. В статията има и още куп грешки и глупости,но ме мързи да пиша,а и не я дочетох до края.
  12. На горните 2 снимки е сърнела от рода Echinoderma-най-вероятно Еchinoderma Asperum.На третата-фолиота-вероятно Pholiota Sqarrosa.Никоя от гъбите не е ядлива. .
  13. Взема да дам акъл за нещо.Няма само да питам като последния консуматор я.Понеж гледам че се е включил админ-редно е в раздела да се въведе правило за определянето на една гъба да има една тема.Примерно-като се наберат и искат за определяне 2-3различни вида-редно е да се пуснат отделни теми за всяка с подробно описание на анатомичните им белези,местообитание(най-вече дървета в които расте гъбата в микориза),кога са брани,аромат на гъбата и т.н. подробности.Между другото гледам гъбите от телефона,който има доста калпав дисплей-така че не мога да дам категорично мнение.Едва ли има и смисъл,тъй като темата е много стара,но все пак е редно да се знае от чисто любопитство и научна гледна точка. Първите 3 снимки са очевидна мешавица от различни видове гъби-но комент. На 4 до 7,11,13,14 виждам гъби вероятно от род Inocybe. На 8,9,10,12 и снимките 24 до 29 виждам по всяка вероятност гъби от род Lepiota.Вероятно иде реч за Macrolepiota rhacodes,но гъбите не са събрани правилно и не мога да потвърдя със 100% категоричност въпреки типичните са вида надигнати люспи.Гъбите са отрязани с нож,при това доста високо.Вадете гъбите с въртеливо движение с ръка и забравете бабините деветини че като не ги режете с нож догодина на това място няма да има гъби.Има си предоволно научни изследвания по въпроса,които са категорични.Тя мечката,глигана и лисицата като милиони години са ги скубали без да ползват нож па не са изчезнали гъбите.Отъпкването на мястото на което са брани е далеч по-вредно за плододаването догодина.На една от снимките виждам типичното серпентинообразно нашарване на пънчето подобно на пръстен,което е типично за Lepiota brunneoincarnata/Lepiota Subincarnata и сродните им видове.За съжаление точно там си срязал пънчето и продължението надолу го няма.Отделно при лепиотите има значение и диаметъра на гуглата,а ти не си го упоменал. За малката гъба от останалите снимки през телефона и без хабитат-не се наемам да коментирам. Ядливост на гъбите не коментирам по принцип в интернет-всеки има гугъл и по даден вид може да научи и сам.Още повече че ядливостта е относително понятие.А и това са лични неща и всеки си носи кръста сам. За крайно любопитните-род Inocybe ядливи гъби напрактика няма,всичко-мускарин.Macrolepiota rhacodes е отлична ядлива гъба.Lepiota brunneoincarnata/Lepiota Subincarnata могат да бъдат смъртоносни.
  14. Препарата по принцип е за консервация на автомобилни гуми-ако това донякъде може да е меродавно за това какви са точно двете масла.Светложълта течност,като гъстота подобна на коресилина който се продава по магазините."Прах и аерозоли" би трябвало да няма много-много при процедурата.Нанасям с обикновен парцап и после със сух лъскам до блясък,като с него същевременно и трия излишното количество-както се ваксират обуща..Лошото е че количеството гуми които трябва да се минат е доста сериозно.Етикет има но е много работническо-селска изработка на принтер и каквото пише на него-всичко съм го дал-лигроин,минерално масло,силиконово масло.В момента се оглеждам за маска по онлайн-магазините-от тия с навиваемите филтри.За 20-30лв. има разни по онлайн магазините.Никога не съм работил с такива атрибути-по принцип по какво се разбира че филтъра е превършил ресурса си на работа?Какъв филтър трябва да избера ако такова,гледам разни с активен кюмюр,партидни номера имат и прочие...И ако въобще има смисъл от маска в крайна сметка де.
  15. Mechoka

    Трънка (Prunus spinosa) - HCN

    Здравейте,преди години съм си варил сироп от трънка(Prunus spinosa).Общо взето рецептата е елементарна-вари се плода(3-4кг) с още толкова захар и после се бутилира,като преди употреба се разрежда с вода.Скоро попаднах на информация в интернет чe някакво циганче умряло преди 2-3години от чай(в него се слагат само няколко зърна-обикновено 5-6бр. са достатъчни).Информацията в интернет за растението е доста противоречива-някъде пише че съдържа циановодород,другаде -амигдалин(който съответно при консумация в търбуха отделя циановодород).Отделно и е ясно че иде реч за флуктуации в съдържанието в зависимост от местообитание и други фактори от околната среда,защото знам хиляди хора които консумират въпросните плодове без никакъв проблем-ядат сурови,правят плодови вина,сиропи,чайове,алкохолни напитки и т.н..Та въпроса ми е-кое от двете вещества се съдържа(защото по принцип поне циановодорода при варенето би трябвало да излети) и евентуално ако можете да предложите било някакъв сигурен вариант за неутрализация на тези вещества като профилактична мярка,било някаква лесносъществима проба за доказване на количествено съдържание на подобни вещества над опасното. Благодаря предварително за отговорите!

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...