Отиди на
Форум "Наука"

lubomir_yonchev

Потребител
  • Брой отговори

    82
  • Регистрация

  • Последен вход

Всичко за lubomir_yonchev

Лична информация

  • Пол
    Мъж
  • Пребиваване
    Враца

Последни посетители

10589 прегледа на профила

lubomir_yonchev's Achievements

Newbie

Newbie (1/14)

8

Репутация

  1. Може би най-често срещаното обяснение за тоя с-м, което съм срещал е, че като катаболитни хормони кортикостероидите предизвикват силно изтъняване на дермата, като на практика кр. съдове прозирали изпод епидермиса. Това обяснение до голяма степен, как да го кажа... корелира ( не ми аресва думичката, ма не се сещам за др в момента ) с тежките патологични изменения, които се наблюдават в др органи и системи вследствия на абнормния катаболизъм ( силно изразена остеопороза, стероидна миопатия и пр. )... Освен това, като патология засягаща кожата се посочват и лесното й травмиране, трудното заздравяване на раните, честите и тежки акнеморфни обриви и пр...
  2. Голем зор дорде влезна у тоз форум... ))))) еМГ-то, теорията за алкохолните пари и кислордното насищане на кръвта е мн "интересантна", в ироничния смисъл на думата ...) За да стане по-ясно ше кажа следното: Невроните са бачкаторите на главния мозък. Интензивността на работата им подлежи на регулация. Възбуждащите невромедиатори ( като познатия адреналин ) им казват: "Работи по-бързо, по-яко!", а потискащите ( като ГАМК ) : "Момчета, давайте го по-излеко!". Всеки бачкатор, сиреч всеки неврон, има мн ушета ( в ролята на клетъчните рецептори ), благодарение на които той може да възприема нарежданията. И така, ГАМК идва до ушото ( рецептора ), казва му ( свързва се с него ): "По-бавно!" - след, кеото неврона чинно изпълнява нарежданията. Да обаче освен ГАМК, има и "други", които могат да дават същите нареждания... Те говорят същото, което говори и ГАМК... И говорят на същите ушенца... Такъв "един" е алкохола. Когато невроните бачкат на 2-ра ( а не на 4-та или 5-та, или барем на 3-та ), резултатите са: - удълженото рефлексно време - нарушената членоразделна реч - нарушената координация - замъгленото зрение - смущенията в паметта - "белите петна" - силно е намалена способността за образуване на условни рефлекси, накърнено е асоциативното мислене - отпадат юздите на крайния мозък, който нормално ти казва: "Абе, пич... немаш шанс с тая мадама, стой си на дупенцето, за да си спестиш унижението..." и разни те такива... КОГАТО, невроните бачкат на 1ва изпадаме у кома... А когато въобще не бачкат, ВЪОБЩЕ изпадаме у мозъчна смърт. Ако еМГ-то вкара вместо два големи, 2 двойни Грантса, дойдат му в повече, изпадне в безсъзнание ( понеже бачкаторите са седнали на пейката ) и се озове в токсикологията, там ще му влеят ( венозно ) банка с 0.8% р-р на NaCl ( физиологичен р-р, който е изоосмотичен спрямо кръвната плазма ), а в банката ше бацнат КОФЕИН, ФУРОЗЕМИДЕЦ, ВИТ. Ц... Физиологичния р-р се влива струйно и у много, което има за цел да оводни ( хидратира ) еМГ-то и да вкара алкохола обратно у съдовете, тъй като той в голема степен ги е напущил та да раздава заповеди на нервните клетки и да тормози всички останали, които изграждат тялото на еМГ-то... Вкарваме ние мн физиологичен р-р, хидратираме еМГ-то, след което вкарваме и Фуроземид, мощен диуретик, който засилва ПИКОЧООБРАЗУВАНЕТО ( мн ма изкефи тая дума ), или диурезата, така, че еМГ-то да изпикава вкарания физиологичен р-р, а заедно с него и алкохола... На практика, може да се каже, че прайме неква своего рода промивка на вътрешната течна среда... Тураме и кофеин ( МНОГО ВАЖЕН !!! ), който е "функционален антагонист" на алкохола, той отива при бачкаторите в черепната кутия и почва ги насмита да са фащат за работа, че носитела им е сплескал кофата... И витаминчето може и с калциев глюконат да са напрай..., тъй че да са поддържат съдовете в тонус, да нема кръвоизливи, да нема отоци и пр. ааа и преди тва му са прай стомашна промивка де, там с хладка вОда, карбо медициналис и сичките му мурафети ...язък си за мезето у тоо ред на мисли... един интересен въпрос-занимавка: "Защо се дехидратираме след алкохолна интоксикация?"... на заранта ни пали за вОда, а преди туй по предвидливите, баш Майсторите един вид, си турат шишето с водата до леглото.. Иначе сте дОгодили темата... сеа секой да си каже, кво тура у джезвето с ракията зимаска
  3. Как алкохолизма може да доведе до развитие на остър панкреатит? Първи сценарий: Алкохолът стимулира секрецията на солна киселина от страна на париеталните клетки в стомашната лигавица -> pH-то на стомашното съдържимо се повишава -> силно киселото pH преминавайки в дуоденума ( т.нар. дванадесетопръстник, или следващото звено от гастро-интестиналния тракт след стомаха ), стимулура секрецията на секретин и холецистокинин от специфични клетки в състава на дуоденалната лигавица -> секретинът и холецистокининът стимулират секрецията на екзокринния панкреас ( сиреч, достигат до клетчиците на задстомашната жлеза - панкреаса, дразнят ги, а те в отговор на тва посегателство отделят огромно количество секрет ) -> едновременно с това обаче, етиловият алкохол повишава тонуса на сфинктера на Оди ( панкреаса излива своя секрет в дуоденума, от панкреаса излиза едно каналче, което извежда секрета до дуоденума и завършва с пръстеновиден мускул - сфинктер, който регулира пасажа на секрета към дуоденума ) -> и така, хем имаме повишена продукция на панкреатичен сок, хем алкохола потиска отварянето на сфинктера, който нормално позволява изливането на секрета в дуоденума -> това води до повишава на налягането в каналната система на панкреаса ( панкреаса е състаен от множество клетчици, които образуват структура наподобяваща грозд, всяко здрънце е състаено от множество клетчици и се нарича ацина, от всяко зрънце започва каналче, което има за цел да изведе отделяния от клетчиците секрет в по-големо по размери каналче и така до най-големия отводящ канал на жлезата, тия множество каналчета образуват въпросната канална система ) -> това повишено налягане води до механични деформации на клетичиците, структурата на междуклетъчните им контакти се нарушава, панкреатичния секрет започва да избива през клетичците в интерстицима на жлезата и в околните тъкани, и става Ч-У-Д-О... -> панкреатичния секрет е пълен с ензими от всякъв порядък, който разграждат всичко по пътя си..., което обяснява логичния летален изход до който лесно би могло да се достигне..., а-а-а...и това се нарича, нали, остър панкреатит..., а панкреатитът по дефиниция е възпаление на задстомашната жлеза... Друг сценарий: Алкохолът, погълнат за кратко в големи количества може да доведе до образуването на белтъчни преципитати в каналната система на панкреаса... Етилов алкохол -> нискомолекулна, неполярна, липидноразтворима молекула -> ходи, където си иска -> достига необезпокоявана до панкреаса -> попада на секрет с висок белтъчен състав -> образуват се преципитати, които са своеобразни "запушалки" и по описания в Сценарий 1 механизъм се достига до развитие на остър панкреатит...
  4. 3. Стомашен сок - състав, механизъм на секреция и функции 3.1. състав: - вода - соли - солна киселина - пепсин - вътрешен фактор на Castle - слуз ( мукус ) 3.2. механизъм на секреция на солната киселина: По луменалната повърхност ( тази обърната към лумена на стомаха ) на париеталните клетки ( тези секретиращи солна киселина ) съществуват хлоридни каналчета, през които се осъществява свободен пренос на хлоридни аниони от интрацелуларната среда на париеталната клетка в стомашния лумен. По луменалната повърхност на париеталните клетки, освен тези хлоридни каналчета, съществува и протонна-калиева помпа - белтъчен преносител, който изкарва водороден катион от вътреклетъчната среда в лумена на стомаха и едновременно с това вкарва един калиев катион от лумена на стомаха във вътреклетъчната среда на париеталната клетка. Този транспорт изисква разход на енергия във вид на АТФ. Транспортния механизъм може да бъде даван като пример за антипортна енергозависима система, при която се осъществява транспорт на две вещества в противоположни посоки с разход на енергия. След като в лумена има наличие, както на H+, така и на Cl-, не е проблем образуването на HCl. Водородните катиони във вътреклетъчната среда, които преминават в лумена на стомаха, се образуват в резултат на дисоциацията на въглеродната киселина. Последната пък се образува от въглероден диоксид и вода ( съставки присъстващи в клетката ) под действие на ензима карбоанхидраза. След образуването си, киселината се дисоцира на водороден катион и хидрокарбонатен анион. Водородния катион, както вече разбрахме минава в лумена на стомаха, а хидрогенкарбонатния участва в една антипортна система, локализирана по базолатералната повърхност ( тази обърната към междуклетъчната среда ) на париеталната клетка, която осъществява изнасяне на хидрогенкарбонатния анион в интерстициума и едновременно с това вкарва хлоридни аниони в клетката, от където през вече споменатите хлордини каналчета по луменалнта повърхност на клетката те преминават в стомаха за да се свържат с водородните катиони и да се образува солна киселина. 3.3. секреция на мукус Мукусът се състои от муцини, а муцините са гликопротеини. Тези гликопротеини са изградени от четири еднакви белтъчни мономера, чиито гъсто разположени въглехидратни вериги ги предпазват от протеолитичното действие на пепсините. Предполагам, че се секретират в стомашния лумен, чрез екзоцитоза, единствено възможния според мен начин да останат структурно и химически непроменени, за белтъчни преносители са прекалено голями... Както и да е, постоянното наличие на тънък мукусен филм по повърхността на стомашната лигавица изисква непрекъсната секреция на муцини от страна на епителните и муцин-секретиращите клетки в състава на стомашната лигавица., тези новосекретирани муцини имат за цел да заместят вече разрушените под действието на пепсините и киселото pH на стомашното съдържимо. Мукусният гел покриващ повърхността на стомашната лигавица забавя дифузията на хидрогренкарбонатните йони и по този начин епителните клетки се намират винаги в слабо алкална среда. NB: Продължителното високо ниво на адреналин в кръвта потиска секрецията на хидрогенкарбонатни йони, което на свой ред има значение в етиологията на развиващите се поради хроничен стрес язви. Продължителната употреба на нестероидни противовъзпалителни средства, като аспирин, индометацин, фелоран и други, води до потискане секрецията на простагландини в субмукозата на стомашната лигавица., това на свой ред може да доведе до ерозии и язви на стомашната и дуоденалната лигавица, т.к. простагландините стимулират секрецията на муцини и хидрогенкарбонатни йони, упражняват вазодилататорно въздействие върху съдовете в спланхниковата област, като по този начин подобряват трофиката на стомашната лигавица... Потискането синтезата на простагландини при хронична злоупотреба с гореспоменатите медикаменти оказва хроничен тормоз връз стомашната лигавица... Друг механизъм по който аспиринът тормози стомаха се заключава в следното: Аспиринът, е неорганична, нискомолекулна киселина, която в условията на силно киселото pH на стомашното съдържимо има много ниска степен на електролитна дисоциация, тъй че поради малките си размери, и липсата на заряд тя свободно дифундира в епителните клетки на стомашната лигавица, където предизвиква понижаване на интрацелуларното pH и деструкция на самата клетка. Нещо повече, нестероидните противовъзпалителни средства увреждат междуклетъчните контакти съществъващи между епителните клетки в състата на ст. лигавица, което от своя страна води до увеличаване дифузията на водородни катиони парацелуларно ( сиреч между самите клетки, а не през тях, както е при трансцелуларния транспорт ), та... водородните катиони дифундират от интестициума към лумена на стомаха, където предизвикват допълнително понижаване на pH-то, а прекалено киселото pH не е угодно на стомашната лигавица.
  5. 2. Физиологично значение на стомашната секреция 2.1. протеолитични ензими - пепсиноген - пепсиногена, се активира от силно киселото pH на стомашното съдържимо и по-точно от солната киселина ---> активната му форма - пепсин, има автокаталитично действие, което ще рече, че повлиява пепсиногена и катализира превръщането му в биологично-активен пепсин - пепсина разгражда до 15% от поетия с храната белтък 2.2. стомаша липаза - разгражда до 10% от поетите с храната липиди, т.к. те не са емулгирани ---> получените вследтвие действието на стомашната липаза моноацилглицероли улесняват емулгирането на мазнините в дуоденума под действие на жл. соли 2.3. вътрешен фактор на Castle - необходим за резорбцията на витамин В12. Витамин В12 попада в стомаха ( посредством храната ) свързан с белтъчни молекули, където под действие на силно киселото pH и пепсина, белтъчния носител се отцепва от витамина, който се свързва с вътрешния фактор на Castle и под формата на комплекс vit. B12 - вътрешен фактор на Castle достига дуоденума, йеюнума и илеума, където посредством рецептор-медиирана ендоцитоза комплекса попада във вътреклетъчната среда на ентероцитите. Витамин B12 е необходим за преноса на фолиева киселина ( друг водно-разтворим витамин ) в клетките, където тя на свой ред е необходима за синтеза на пурини и дТМФ ( дезокси-тимидинмонофосфат ), сиреч за синтеза на НК. Липсата на вътрешен фактор на Castle, води до развитие на т.нар. злокачествена ( пернициозна, макроцитна ) анемия, която може да завърши летално. При нея деленето на еритробластите е смутено, поради недостатъчно интензивната синтеза на НК, което пък се дължи на смутен внос на фолиева киселина, което пък на недостиг на витамин В12. В периферната кръв се появяват еритроцити с значително увеличени размери т.нар. макроцити. Трябва да се упомене, че при отделянето на белтъчния носител от витамина, последния се свързва и с т.нар. R-фактор, белтъчен-носител, който се съдържа, както в слюнката, тъй и в стомашния сок. Получения комплекс обаче е нестабилен под действието на протеолитичните панкреатични ензими и поради това не взима отношение към резорбцията на витамина. 2.4. слюнчена алфа-амилаза - както вече бе коментирано действието на този ензим, произхождащ от слюнния секрет и преминал заедно с него в стомаха, продължава докато pH-то в стомашния сок не падне под 4. Функцията му е описана в предходната тема. 2.5. муцини и хидрогенкарбонати - образуват протективен слой, защитаващ стомашната лигавица от киселото pH на стомашното съдържимо 2.6. киселото pH наред с действието си спрямо пепсиногена, денатурацията на белтъците поети с храната, също така предотвратява развитието на голяма част от погълнатите с храната бактерии Една интересна схемичка, показваща резорбцията на витамин В12. В интерес на разбирането на схемата е да кажа, че другото име на витамина е КОБАЛАМИН, транскобаламин 2, е транспортен протеин, който поемна витамин В12 от базо-латералната повърхност на ентероцита и го разнася до периферните тъкани, където отново се поема посредством рецептор-медиирана ендоцитоза.
  6. Функционална морфология на стомашната лигавица. Физиологично значение на стомашната секреция. Стомашен сок - състав, механизъм, секреция и функции. Регулация на стомашната секреция. 1. Функционална морфология на стомашната лигавица 1.1. цилиндричен епител - по цялото си протежение лигавицата е покрита със слой от цилиндрични епителни клетки образуващи муцини и алкална течност 1.2. стомашни жлези - по хода на силно нагънатата стомашна лигавица се наблюдават малки трапчинки в които се отварят една или повече стомашни жлези - туболозни - кл. състав: * муцин-секретиращи клетки - разположени близо до отвора * пристенни клетки - секретиращи солна киселина и вътрешен фактор на Castle * главни клетки- разположени най-дълбоко и секретиращи пепсиногени * G - клетки- секретират гастрин, който стимулира секрецията на солна киселина от страна на пристенните клетки; G - клетките, се разполагат в стомашните жлези разположени в антралната част на стомаха * D - клетки - секретират соматостатин, също като D - клеките в състава на Лангерхансовите острови; соматостатина инхибира секрецията на пристенните клетки * в lamina propria на стомашната лигавица се наблюдава наличието на мастоцити, секретиращи хистамин, който представлява най-мощния стимулатор на пристенната секреция т.е. на секрецията на солна киселина Една чудесна схема показваща строежа на стомашната жлеза, показани са отделните клетъчни типове, както и техните основни продукти, да се отбележи производството на ензима стомашна липаза от страна на главните клетки, нещо, което не бях написал отгоре, тъй като в момента го разбрах от схемичката) И тази не е лоша, включваща основни анатомични познания... Така изглеждат на хистологичен срез...
  7. Защо трябва да има чистки, както на входа, така и на изхода? Какви трябва да са критериите съгласно, които биха могли да се извършват тия чистки? А, ЗАЩО точно такива? Какви са ползите от механичното заучаване на факти, без възможност след това да манипулираш с тях, както в областта на фундаменталната наука, така и в практиката? В тоя ред на мисли, съгласен съм с А. Н., че от зубърите добри лекари не стават, просто защото не могат да използват това, което са научили. Когато се касае за информация от миналия семестър - възпроизвеждането е немислимо. "Не съм си преговорила..." - идиотско оправдание, тва не е средното, не те изпитват по География... Но, както и да е - не е запомнила и 1/10 от това, което е научила и за което има отлична оценка, защото е наизустила. Не е запомнила повече от 1/10, защото няма мотив, който да я накара да отвори книга или учебник, без да е необходимо на определена дата да има изпит. Няма интерес от предмета, има страх от кавгата с мама и тате, ако не мине така, както "те желаят" изпитите. Няма интерес от предмета - има интерес от бележката. За бележката сме готови да поругаем всичко - себе си и истината. Високата оценка се приема от тях, като обективно доказателство подкрепящо високата им личностна оценка - наличието на качества и способности, които ги правят стойностни в "занаята". Няма интерес към предмета – има интерес към тва да внушим на себе си и на останлите, колко много знаем и можем, изкарвайки отлични бележки. Много, много погрешни представи, които ги правят кофти хора и кофти в тва, което правят. Не може да се говори за прилагане на наученото от университета - в клиниката. Там все едно е друг свят, което говори за ограничено,"инвалидизирано" мислене. Колежка, ме пита как е секса с приятелката ми, която е бременна. При, което и обяснявам, че секса е по-добър и за двамата. Тя се изненадва. Тя е трети курс студентка по Медицина. Обяснявам и, че сега, в тоя мил момент, поради бременността, чувствителността на влагалищната лигавица е повишена, кръвоснабдяването също, матката и е разрастнала и задържа кръв в малкия таз, лумена на влагалището е стеснен, макар и малко, температурата е повишена... Сиреч на мен ми е топличко, влажничко и тесничко, а пък на нея поради повишената чувствителност - по - гот... Съквартирантката й, 4ти курс Медицина, отлична студентка, също като моята колежка започна да гледа - стерео..., от къде тва обяснение... Луда работа ви казвам, от университета излизат кариеристи, неспособни - ма амбициозни, медицината е станала занаят, бетер грънчарството... Нека не се остава с убеждението, че съм някаква издънка, която поради невъзможността да изкарва високите бележки, и да бъде отличния студент хули „сладкото грозде”. Познавам хора, колеги, изкарващи отлични оценки на доста от изпитите, но хора действително знаещи и можещи. Масата не е такава. Що се отнася до мен, както и друг път съм казвал – не съм образцов студент – трети курс, нямам невзет изпит, в книжката ми фигурират оценки от 2 до 6, масово не посещавам лекции и няма да пропусна да бия контрата на всеки един преподавател или студент, ако сметна, че говори и върши глупости, и умишлено ме въвлича в своите театрали, независимо какво ще стане в последствие и колко много няма да ми даде изпита. Да се има предвид, че не съм против здравото учене ( НЕ ЗУБРЕНЕ, А УЧЕНЕ ), напротив – кефя се на всеки, който прекарва часове наред над учебника и който държи на това да е информиран по всяко време, а не само преди изпит. Но, пичове зубренето не важи), освен когато искаш да запаметиш некоя и друга строфа за пред гаджето) А, ШЕСТИЦАТА, ПИЧОВЕ НЯМА НИК'ВА ТЕЖЕСТ В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА! Защото, системата посредством, която ви оценяват НЕ Е ОБЕКТИВНА и защото оценявания предмет ( познанията ви ), непрекъснато се променя в една или друга степен в зависимост от това до каква степен го изучавате - не може да даде трайна оценка, която да трае до живот. Асистентка по Медицинска Етика в МУ - Плевен, златен Хипократ, което ще рече, че от първата до последната оценка, всичко е Отличен 6, но въпреки всичко - ас. по Мед. Етика, "гола вода и кал по врато". Няма нищо лошо ще кажат някои - няма ще отвърна, и за там хоря трябват, но човек с такава диплома, според установените стандарти, предполага да е много, много, много напред в разбирането на Медицината, такъв човек няма да се завре в Плевен и да се конка пред стационарния компютър за мизерната заплата, която получава като асистент. Асистентка по Биология в МУ - София, златен Хипократ, намира се в окаяно състояние... От къде иде парадокса, че университетските издънки обикновено са по-вървежни от златните момчета и момичета на випуска? Вселената не познава справедливост; зубра яко и имам само шестички, не е равно на знам, мога, мамка му - добър съм; заеманата длъжност след университета, често не отговаря на истинските ти качества и способности, както и оценките, които са ти били давани в университета, често не отговарят на това, което знаеш и можеш; живота май не е математика, колкото и да им се иска на математиците) Зубрачеството не трябва да се насърчава! Нашите университети нямат полза от чистки на входа - колкото повече студенти, толкова повече пари за университета. Пускай, който иска, пък стой и гледай към края на трети и четвърти семестър. На университетите им трябват пари, на държавните университети в България, пари скоро няма да им дойдат от жълтите павета...имам предвид, такива, които да са специално за обновяване и подпомагане развитието на учебното заведение. Иначе, нека си го кажем: Темата, до тук - не струва пет пари, сиреч основното условие - да притежава някаква информативна стойност - не е изпълнено. Не съм я преглеждал "от - до", но май първата страница беше заета от кратко представяне на всеки от тия, които по една или друга "случайност" са попаднали във форума, видяли темата и имали нещо общо с кандидатстването...на медицина, останоло е "кавгаджийска сгур", с извинение) И те така
  8. Кой ще даде логично и разумно обяснение на въпроса, защо "Игълс" са създали песента "Хотел Калифорния"...
  9. Тъй, време е за регулация, най-тънката част от темата... 4. Регулация на слюнната секреция Както вече споменахме, големите слюнните жлези получават инервация, както от симпатиковия, така и от парасимпатиковия дял на ВНС, като и двата дяла, противно на "обичая", упражняват синергично въздействие. Както симпатикуса, така и парасимпатукиса стимулира секрецията на слюнка от страна на големите слюнчени жлези, като разликата е в обема и състава на секретираната слюнка. 4.1. Парасимпатикус: - действието на парасимпатикуса е по-силно и продължително в сравнение с това на симпатикуса, т.к. първия предизвиква дилатация на съдовете кръвоснабдяващи жлезите, а втория на свой ред, води до тяхната констрикция, което обяснява неговото по-краткотрайно въздействие и по-малкото количество секретирана слюнка под негово въздействие. - увеличава количеството на секретираните: *алфа-амилаза *муцини * хидрокарбонати - намалява: *резорбцията на натриеви катиони *секрецията на калиеви катиони Парасимпатикова инервация на околоушната жлеза: tractus corticonuclearis ---> nu. salivatorius inferior ---> ganglion oticum ---> gl. parotis Или иначе казано, низходящи влияния от крайномозъчната кора, породени в отговор на стимул, чието действие е локализирано в устната кухина, изпращат нервни импулси посредством низходящия кортико-нуклеарен път ( част от пирамидната система ), до парасимпатиковото ядро на девети ЧМН ( n. hypoglossus ) - nu. salivatorius inferior. Това ядро се разполага в продълговатия мозък. От него започват преганглионарни холинергични парасимпатикови влакна, които се прекъсват в ganglion oticum, тези влакна представляват част от деветия черепно-мозъчен нерв. От G. oticum започват постганглионарни холинергични парасимпатикови влакна, които окончават върху околоушната жлеза и стимулират нейната секреция. Парасимпатикова инервация на подезичната и подчелюстната жлези: formatio reticularis ---> nu. salivatorius superior ---> ganglio submandibulare ---> gl. submandibularis et sublingualis До мрежестата формация достигат аференции от крайномозъчната кора, тя на свой ред изпраща еференции към nu. salivatorius superior ( парасимпатиково ядро на седми ЧМН ), разположено в моста, от него започват преганглионарни холинергични парасимпатикови влакна, които се прекъсват в G. submandibulare. От последния започват постганглионарни холинергични парасимпатикови влакна окончаващи върху двете жлези. Тези влакна представляват част от седмия ЧМН ( n. facialis ). Често пъти тази част от нерва се означава, като n. intermedius ( междинен нерв ), наименованието е свързано с разположението на нерва, но не помня каква беше точно "работата" Симпатикова инервация на големите слюнчени жлези: - увеличава секрецията на: *алфа-амилаза *калиеви катиони *хидрокарбонатни аниони - предизвиква съкращаване на миоепителните клетки около ацинтие Симпатиковата инервация и на трите чифта големи слюнчени жлези, се осъществява от постганганглионарни адренергични неврони, които започват от горния шиен симпатиков ганглий. Това, като че ли изчерпва въпроса в общи линии, хубаво е да се покажат схеми илюстриращи инервацията на жлезите, защото с думички е малко кофти, кое-от къде-на какво въздейства, ако изпадне нещо ще пишем...
  10. А, не, не... Не се гъбарка човека, просто иска да знае сярната киселина има ли търговско название и къде се продава...
  11. Или пропускам нещо, или некой се изгаври с модератора :laugh:
  12. lubomir_yonchev

    Физиология

    Функционална морфология на слюнните жлези. Състав, количество и секреция на слюнката. Регулация на слюнната секреция. 1. Функционална морфология на слюнните жлези 1.1. в устната кухина се секретира слюнка от три чифта големи слюнчени жлези: - подезична ( gl. sublingualis ) - подчелюстна ( gl. submandibularis ) - околоушна ( gl. parotis ) , секретът на подезичната и подчелюстната жлези е смесен - серозен и муцинозен, а този на околоушната жлеза е чисто серозен. В образуването на слюнката участват и множество други малки слюнни жлези, разположени в лигавицата на устната кухина и езика. 1.2. големите слюнни жлези са ацинозни по отношение на своя строеж. Ацините са своеобразните секреторни отдели на жлезата от тях започват т.нар. интеркалирани каналчета, които продължават в стриирани каналчета, на свой ред вливащи се в екскреторните каналчета, формиращи изходящия канал на жлезата. Около ацините се разполагат миоепителни клетки, които съкращавайки се спомагат за изтласкването на получения секрет в екскреторния канал на жлезата. За целите на физиологията е необходимо да се знае, че има три чифта големи слюнни жлези и множество по-малки, които образуват слюнката. Че жлезите са ацинозни по своя строеж, две от тях са смесени, а третата чисто серозна, както и че секретът образуван от ацините на жлезата, преминава през система от отводящи каналчета за да се отдели в устната кухина. Наименованията на жлезите до голяма степен издават тяхното местоположение. Всяка от тях се отваря на различно място в устната кухина, чиято локализация е предмет на Анатомията. Всеки от двата типа клетки - сероцити ( продуциращи сериозен секрет ) и мукоцити ( мукозен ) притежават свои особености, предмет на изучаване от Цитологията. Не е необходимо да се казва, че двата типа секрет - муцинозен и серозен показват различия по отношение на своя състав. 1.3. кръвоснабдяване - всяка от големите слюнни жлези е изключително богато кръвоснабдена, получава около 10 пъти повече кръв отколкото активно съкращаващ се мускул. Високата степен на кръвна перфузия на даден орган е винаги ясен признак за неговите високи метаболитни нужди. Работи яко, за което изисква подходящото заплащане. 1.4. инервация - инервацията на слюнните жлези се осъществява, както от симпатикуса, така и от парасимптикуса на ВНС, като и двата дяла предизвикват увеличаване на слюнната секреция. Това ако не се лъжа е единственият пример, когато двата дяла на ВНС упражняват синергично въздействие върху един и същи орган, обикновено те се противопоставят един на друг - единият възбужда, другия успокоява. Ето и къде, ориентировъчно се разполагат големите слюнчени жлези. За точно описание в бъдещата тема Анатомия...) Изглед на жлезата отвътре - мукоцити, сероцити, интеркалирани каналчета и пр. Микрография на подчелюстна жлеза, за повече информация се нуждаем от тема Цитология и Хистология) 2. Състав и количество на слюнката 2.1. ензими: - слюнчена-алфа-амилаза ( има и панкреатична ) - разгражда вътрешни алфа-1,4-гликозидни връзки; стартира разграждането на полизахаридите ( въглехидратите в устната кухина ) и продължава действието си в стомаха, до момента в който киселинността падне под 4, т.к. pH-оптимума на ензима, в границите на който, той е активен е между 4 и 11 Интересното в случая е, че ензима запазва своето действие в началната част на стомаха в близост до входа (кардията), и във вътрешността на стомашното съдържимо, преди последното да се е смесило с наличните стомашни смилателни сокове и pH-то да е паднало под критичния минимум. Това е един от основните и най-важни ензими, що се отнася до ензимния набор в състава на слюнката тъй, като той започва разграждането на въглехидратите. - пероксидази - лизозим - упражнява бактерицидно действие, като хидролизира връзките между N-ацетилмурамовата киселина и N-ацетил-D-глюкозамина в състава на пептидогликана - лингвинална липаза - разгражда триацилглицерола до свободни мастни киселини и 2-ацилглицерол. От осоебно важно значение за новородените, при които мазнините в състава на майчиното мляко са основния енергиен източник. Панкреатичната липаза при тях, все още е слабо активна, което от своя страна увеличава отговорността на лингвиналната. - каликреин - протеаза, широко разпространена, образува се и в бъбреците, превръща плазмените кининогени в кинини, които от своя страна имат вазодилататорно въздействие. Има логика в това, секретът на слюнката да съдържа вещества, които да подобряват кръвоснабдяването на слюнните жлези, нали? - ренин - ренинът превръща плазмения ангиотензиноген в ангиотензин 1, последния преминавайки през белодробното кръвообращение се превръща от един ангиотензин-1-конвертиращ ензим в ангиотензин 2, който е биологично активен, за разлика от ангиотензин-1. Ренин се образува в големи количества и от бъбреците също, както каликреина. Секрецията на ренин се стимулира от повишения симпатиков тонус и намаленото перфузионно налягане в бъбреците. Ангиотензин-2 стимулира секрецията на антидиуретичен хормон ( АДХ ), последния пък предизвиква усещане за жажда. Анг-2 също предизвиква периферна вазоконстрикция и увеличава секреция на алдостерон. И какво всъщност се случва, кръвозагуба, намаляване на вътресъдовия обем кръв, намаляване кръвоснабдяването на бъбрека ( т.е. намаляване на перфузионното налягане ) -> стимулира се секрецията на ренин -> ренинът по описаната каскада води до образуване на Анг-2, а от тук следва: 1. АДХ, предизвиква жажда, ако си близо до източник на вода и имаш възможността - правиш опит да утолиш жаждата; същевременно АДХ усилва обратната резорбия на вода от страна на дисталния и събирателен тубул в нефрона на бъбрека - нямаш вода, кръвното ти е ниско, затова организмът, като саморегулираща се система решава, че трябва да вземе повече от това, което изхвърляш обикновено като урина за да се възстанови равновесието. 2. Периферната вазоконстрикция води до побледняване на кожата и лицето, а кожата е огромен кръвен резервоар, поне половин литър кръв от там ще отиде 2 системното кръвообръщение за да се възстанови нормалното кръвно налягане и перфузията на жизнено-важните органи, за да се възсатнови равновесието - хомеостазата в организма. 3. Алдостеронът - увличава обратната резорбция на натрий, количеството на последния се увеличава в кръвта, натрия е осмотично активно вещество, така че предизвиква осмоза на вода от интерстициума в съдовете, отново за да се възстанови равновесието. Цялата система крие някво очарование...), но да се върнем на ензимите... - нуклеази - ДНК-ази, РНК-ази, разграждат нуклеиновите киселини, подпомагат разграждането на приеманата храна. 2.2. гликопротеини - в ролята на муцина в състава на слюнката, предпазват лигавицата на устната кухина от редица дразнители с травматичен характер - механични, химични и пр. Спомагат за оформянето на хранителната хапка и за нейното последващо преглъщане. Предпазват също лигавицата от изсъхване. 2.3. статерин - белтък стабилизиращ наситените на калций и фосфати разтвори, като предотвратява тяхната преципитация и образуването на зъбен камък 2.4. имуноглобулини - зашитна функция, осъществяват специфичния хуморален имунитет 2.5. нискомолекулни органични съставки - глюкоза, урея, пикочна киселина, амоняк, креатинин, кортикостероиди, полови хормони по време на бременността 2.6. pH на слюнката - когато се отделя в покой, тя има леко кисела реакция, при интензивно слюноотделяне pH-то може да нарастне до 8 2.7. обем - 500 - 1000ml/24h ( най-ниска е секрецията по време на сън, НО ЗАЩО? ) 3. Функции на слюнката 3.1. оформя хранителната хапка - благодарение на наличните гликопротеини 3.2. защитна функция - осигурявана от: - мукуса - антибактериалните съставки - лизозим, тиоцианови съединения, пероксидази, имуноглобулини - буферира киселините, получени при бактериалното разграждане на захарите, като по този начин предпазва зъбите от кариес *при ксеростомия - патологично състояние, характеризиращо се със сухота в устата, поради силно намалена слюнна секреция. Води до разязвявания на устната лигавица и развитието на многобройни кариеси. 3.3. обменна - обменя се калций и флоур със зъбния емайл 3.4. посредник при вкусовото усещане - глюкозата в състава на храната се разтваря и свързва със специфичен транспортен протеин, който осигурява пренасянето и до специфични вкусови рецептори, разположени по върховата ( апикалната ) повърхност на вкусовите сетивни клетки; свързването с тези рецептори, генерира рецепторен потенциал - вкусово усещане, в този случай за сладко ( просто пример...) 3.5. смилателна функция - колко много ензими само...) За регулацията ще поговорим малко по-късно. ПЦ-то реши да се рестне преди да пристъпа към описанието на "функциите" с което ликвидира пост-а ми и в момента съм на ръба да му ковна един прав...
  13. Някой да каже, какво се е случило у тая катерича черепна кутия в тоя момент...
  14. Не е поезия, ма е "лично") Може пък и темичката да живне малко... Пишеше... Бе се привел над листа, като над пропаст и пишеше... Изтерзан човек... Обичаше книгите... Четеше, но това не му стигаше... Искаше да каже и той нещо... На белия лист казваше, че не иска и не може да пише за всички... Не желаеше да пише за всички... Вземаше го за нещо безцелно, напразно..., кухо, изгнило и свършено... Живота си впрочем, също спрягаше за безцелен... „Напусто вдишвам...”, казваше си и покриваше лицето си с длани, като че ли се опитваше да се скрие от това, което беше казал... Да не би да му поискаше сметка... Но въпреки всичко нямаше воля да спре... Нямаше волята да стане самоубиец, макар и често да го обмисляше... Представяше си как разкарва острието на ножа по ръката си и потръпваше... Опитваше се да си представи болката, ...но не можеше... Страхуваше се от болката... Смяташе я за многократно по-ужасна от съществуването си... Именно тоя страх го възпираше да свърши със себе си... Болката, която му причиняваше живота бе все още по-малка от тая, която мислеше, че би му причинило острието на ножа, въжето или куршума... Мислеше за различни опиати... „С тях, бихме могли да турим чертата и да се смеем през сълзи – аз и опиатите...”...Едва тогава, разбираше, че не бе отвратен чак дотолкова от живота, или поне последния не го тормозеше така, че да напусне представлението с писъци, скубейки си косите, облян в кръв, с прерязани вени, кюп на шията, нож в ръка и пръснат череп... „Дори тогава щях да остана незабелязан...”, мислеше си... От това той се страхуваше повече от болката, живота и смъртта взети заедно... Желаеше внимание... Когато трепереше с опряно дуло в слепоочието, или пък се радваше на щастливо стъкмената порнография, която обичаше да пише..., желаеше някой да го забележи... Да се обърне подир него... Дали ще го хвалят или проклинат, не го интересуваше... „Нека първом видят, че и аз съм жив...”...Не и днес, обаче... А утре никога не идваше... Със съжаление виждаше как слънцето залязва и изгрява... Всеки ден бе за него изгубен... Между живота му и тия, които „трябваше да го забележат” имаше цяла пропаст... Пъкълато на един бял лист... Той имаше очи за два свята – виждаше и тук и отвъд... Ръката му запълваше бездната с един замах... Така бе устроен... Тъй бе роден... Той знаеше това... Опитите му да се противопостави на природата си бяха всякога неуспешни... Всякога щяха да бъдат... И това знаеше... „Да виждаха само и те зад белия лист, тогава нямаше да бъда сам, щяха да знаят, че и мене ме има...”... Все приказки, като тия: „Де да можеше...”, нещо да е така, както го искаме... Но, то не е... Знаеше, че желанията му не са закон... Никога не биха могли да бъдат... Това, което имаше и което му даваше утеха бяха разумът и двата чифта очи...
  15. Каква темица само..., ни са срамувай народе, научно-доказан факт: множеството от тия, които разгръщат книжки са значително по-нелицеприятни отколкото тия, които не го правят... drink sprite...) А, ето го и батко

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...