Отиди на

Б. Киров

Потребители
  • Брой отговори

    2276
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    72

Б. Киров last won the day on Септември 21

Б. Киров had the most liked content!

Репутация

1678 Доцент

Всичко за Б. Киров

Лична информация

  • Пол
    Мъж
  • Интереси
    история, изкуство, литература, кино

Последни посетители

1911 прегледа на профила
  1. Той бай Дейвид отдавна се препитава с енергизиране и екзайтмънт на конспиратолози, но в случая прави много здрави връзки между трите части в репортажчето си - Singularity University, Гугъл и Фейсбук, не може да му се отрече. Обърни внимание на идеята му за световен ИИ Облак, в който се включват всички индивиди с нано-импланти, на мен ми звучи реалистична след няколко десетилетия.
  2. Лична митология

    Изконно българско, ако отместим фокуса от личното
  3. Доколкото ми е известно, сега нямам статистика под ръка, мнозинството от т.н. латиноси са мексиканци, границата е голяма, трудно охраняема, има и корупция сред имиграционните власти, мексиканците имат много по-нисък стандарт на живот и масово преминават границата, после легализираните имигранти си изтеглят семействата и роднините в САЩ. Голяма част от тези хора впоследствие се интегрират, но за част от тях, особено по-възрастните, процесът не е лек и се обособяват в испано-говорящи общности. Знам, че в някои университети /Южнокалифорнийския например/ има запазени квоти за "латинос", което изглежда дискриминационно за белите.
  4. Не мисля, че САЩ се стремят към изграждане на междунационален съюз като ЕС, поне не са го декларирали. Конфликтът с Мексико отдавна е изгладен, Мексико е вторият по големина търговски партньор на САЩ с положително салдо от търговията си с тях от стотици милиарди долари годишно, така че губещия засега от тази търговия е американската държава, но печелят американските корпорации, предимно в автомобилостроенето, които произвеждат в Мексико.
  5. Няма проблем. Как изчисляваш Русия 40 процента, а България 15? Виж само в една сфера, горивата, която е 21 процента от топ-100, как стоят нещата: Голямата част от дъжавния резерв от горива, предназначени за използване при кризи и война също се складира в съоръжения на Лукойл. Що се отнася до вноса на горива, Лукойл удобно държи ръка и на този кран. Българските закони изискват всички стоки, облагани с акциз, включително горивата, да се внасят само чрез акцизни складове, т.е. специално лицензирани за това. През 2011, българското Министерство на Финансите официално обяви, че Лукойл пряко контролира 80% от тези складове. Съгласно същото обявление, допълнителни около 15% се контролират от Нафтекс Петрол, местен търговец на горива в силно затрудено положение, който е изцяло зависим от Лукойл както за доставки на горива, така и за финансиране. Това явно не е достатъчно, защото Лукойл допълнително наема акцизни складове от малки, номинално независими, компании, т.е. контролът на Лукойл върху тези складове наближава 100%. Всесилната позиция на компанията беше дори призната от съда в решение, документиращо критичната зависимост на държавните институции и инфраструктура от монопола на Лукойл. Парадоксално, съдът използва тази зависимост като аргумент за да не позволи на държавата, въпреки установени данъчни нарушения, да отнеме лиценза на Лукойл. http://bulgariaanalytica.org/2016/12/20/лукойл-напуска-какво-следва-от-това-за/
  6. Не разбрах почти нищо.. Господинът в интервюто казва буквално "в този бизнес ме постави през 1990 г...." конкретно име. Мен никой не ме е поставял никъде. Това имам предвид.
  7. Ех, Ник, и двамата знаем как реално стоят нещата, не можеш да ги видиш във вестник или в търговските регистри, все едно да търсиш стелт-технология с обикновен радар, няма да я види. Виж само това – енергетика, горива и търговия и други /тук хазарт е най-голям дял/ са около 70 процента от топ-100. Ти ми кажи в тези сектори кой „кара влака”. Има и парадокси - В топ 1500 по обороти ги няма на първите 30 позиции Лукойл, обаче „номерът” е в разбиването на множество малки фирми, които въобще не „хващат” в първите 30 този мастодонт, и т.н. ДП лъсна на видело преди години като „преуспял млад човек” и затова стана символ, но доскоро беше беден като църковна мишка по декларирано имущество, едва ли не живееше под наем като мен. Няма да се разпростирам повече по тази тема, не ми е работа, само пускам тук едно клипче с този репортаж, обърни внимание какво казва господина след 3.20 м, той е собственик на Агрофарм, един от лидерите в бранша, не коментирам. https://www.youtube.com/watch?v=AOczlPRAxnY Повечето от тези господа са „поставени” от .... ти знаеш кой.
  8. Не се засрамих, само реагирах с прословутата реплика на Де Ниро, това ми дойде първо на ум. Аз съм имал същото преживяване с американци, бях си купил едно японско шарено каскетче преди години и две мормончета ми казаха "много хубава шапка", просто не знаех какво да им кажа, освен "благодаря", изненадаха ме, момчетата въобще не се подиграваха. За китайците не знам, Хаджийски определя българите като "свенливи реалисти", може би е прав. Иначе да ти го "върна" - без диалога с теб, щях да си остана на нивото от преди 20 месеца /колко много!/, когато започнах да пиша тук - сега като си чета някои от първите постинги във форума, направо се червя от срам, има забележително глупави. Така че сега сме квит, поне за мен. Ще добавя още, че имаш много по-широка култура и нелинейно мислене от мен, което е забележителен плюс.
  9. Стига, пиша това, което всеки средноинтелигентен човек, който има някакъв реален социален опит и здрав разум може да види и разбира. Може би мога да се изразявам малко по-ясно от средното, но не казвам нищо повече от това, което поне 50 процента от хората в България знаят и разбират.
  10. Да, и моделът катастрофира, държавата фалира, традиционните партии се изнизаха от властта. Класика. Но, според мен, там има една съществена разлика с България - властта е оставила относително безконтролно дребния бизнес и средната класа, концентрирала се е върху едрия капитал, където е въртяла олигархическите си игри. Затова имат жилава и яка средна класа от дребни предприемачи, които са "вечнозелената трева" на икономиката, дори и след такъв финансов тайфун от кражби и злоупотреби, какъвто ги сполетя, тази класа от дребни собственици продължава да работи, живее и печели, както го е правела и преди. Мисля, че у нас такава класа е на изчезване и е много по-слаба.
  11. Без да имам ясно определено становище по цитирания конкретен пример, защото не съм достатъчно подготвен да изразявам компетентно такова, по принцип напълно се съгласявам с това заключение. Бих добавил само, че "с интернет всичко се променя", но единствено във виртуалната реалност и в главите на хората комуникиращи там, не и в другата реалност извън нея, там нещата не се променят така лесно и бързо и не става само с консенсус на групи от съмишленици.
  12. Извинявам се на дискутиращата националните особености компания, четох с интерес, но ще се върна пак на предишната си идея - системата на управление на една национална държава, при която властта се намесва директно /или индиректно чрез олигарси/ в икономиката е огромен национален проблем. Това го открих в книгата на Михаил Хазин "Стълба към небето", която Фружин ми препоръча с линк. Там Хазин, човек врял и кипял, с пределна откровеност описва тази система в Русия. Това е прословутата "вертикала на властта" с олигархичния бизнес. В Европа, освен в България, този модел никъде не действа така силно наподобяващ руския. Има го очевидно в някои източноевропейски държави, четейки Скуби, в Унгария, но в България е изведен като система. А това, според мен, без да се правя на интересен, е основната причина за посредственото и слабо икономическо развитие на България, въпреки приемането й в ЕС. Хазин го обяснява по най-ясния начин - когато властта не може да генерира достатъчно ресурс за себе си, тя бива принудена да мине на "ръчно управление" на икономиката. Всъщност предишната система прези 89-та беше такова "ръчно управление", но - пак според Хазин, - това управление носи огромни рискове и обикновено завършва с катастрофа, защото бизнес и политика са две съвършено различни сфери. В икономиката не са в сила феодалните закони на йерархията васал-суверен, валидни за политическата власт, там има съвсем други правила и действа принципа на меритокрацията, по-скоро правилата са на естествения отбор. Заниманията на властимащи с икономика са контрапродуктивни, както и влизането на предприемачи в политиката могат да доведат до конфузни положения /Тръмп като слон в стъкларски магазин в партийните игри/; на Запад, и в Европа, икономическата класа от предприемачи се е формирала векове и е с традиции, обикновено хора от тези среди, без особено желание и полза за себе си, понякога влизат временно в политиката /властта/, за да защитят интересите на своята класа, след което отново се връщат към бизнеса си /англичаните наричат това "въртяща се врата"/; България няма такава традиция, по-точно тя е прекъсната - затова и в политиката и в бизнеса влизат едни и същи типажи, които нямат опит и капацитет нито за едното, нито за другото, нито могат да разграничават едното от другото. По мое мнение много калпава система, подлежаща на основна ревизия.
  13. Аха, така е. И аз се шегувам, разбира се. Вметката ти за ритуалите е напълно резонна. Лично много се дразня от такива ритуали като "тържествена заря проверка" /която си е една и съща от татово време до днес/, полагане на венци от политици и вой на сирени със ставане на крака и изпънати мирно хора, но... те си продължават. Няма да ги стигнем швейцарците така.
  14. + за целия постинг, но отделям това, за да го свържа с темата най-пряко. Човекът е имал донякъде шанс, че не е попаднал под валяка на, чудя се как да я дефинирам, организираната олигархична конкуренция. В бранша където аз работех, книгоиздаването, през първите години на прехода, доста до късно, олигархичния капитализъм не се месеше активно, главно поради бавната възвращаемост на средствата - нямаше сериозни опити за рекет нито за монопол, даже за пране, защото става бавно. В един момент обаче "нишите" при олигарсите се позапълниха и те проявиха интерес и към книгоиздаването - това стана видимо по времето на царя, поне тогава го видях. Разработиха врътки да вкарват финансови потоци и да ги движат сравнително бързо, както и други техники, но важното е, че им светна идеята да уедрят и монополизират. Не съм гледал механиката отвътре /кой ще те пусне/, но наблюдавах отвън - не са рекетирали или правели нещо насилствено, просто си набелязаха способните по техни критерии колеги в бранша и ги изкупиха на ангро, така че сега имат контролния пакет от пазара. Сред тези колеги има много способни и кадърни хора, невероятни професионалисти с усет и поглед върху професията, дума на отрицание в професионален план не мога да кажа, но отдавна не са независими и свободни предприемачи, които могат да решават самостоятелно - интегрирани са в по-големи структури. това е което мога да споделя с езоповски език без конкретика, не бих желал, но процесите протекоха приблизително в такова русло. Онези останали отвън, според мен, просто нямат шанс на пазара, защото не могат да продават на него, веригата на търговците е в същите ръце, в които са и групата издатели, ипон за монопола. При това всичко се случва в рамките на законноста, без насилие. Мисълта ми е за порочната връзка между бизнес и политика - вертикалата на властта преминава през сферата на пазара, а това води до системни проблеми в него - като почнеш с качество на мениджмънт и свършиш с качество на продукция, все едно е да смесваш вино със зехтин, не са съвместими.
×