Отиди на
Форум "Наука"

Б. Киров

Потребители
  • Брой отговори

    2515
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    82

Б. Киров last won the day on Ноември 16

Б. Киров had the most liked content!

Репутация

1971 Доцент

Всичко за Б. Киров

Лична информация

  • Пол
    Мъж
  • Интереси
    история, изкуство, литература, кино

Последни посетители

2200 прегледа на профила
  1. Звездите актьори стават режисьори и продуценти на собствените си филми Добрите стари времена от величието на Холивуд са безвъзвратно минало. Филмовата индустрия е из основи променена в последните десетилетия: много повече хора гледат филми днес в домовете си, отколкото в киносалоните. И все пак, магията на киното е жива. Всяко ново поколение отново и отново се влюбва в своите “звезди”, преоткрива “класиците”, смее се заедно с Чарли Чаплин, Бъстър Кийтън, Лаурел и Харди… Отсятото от времето не умира, то възкръсва като Феникс в денонощно излъчващата телевизия и в Мрежата. Както е вярно, че старият Холивуд, с неговите успехи и падения, скандали и блясък, вече е история, така е и истина, че филмовият бизнес непрекъснато се обновява. Студийната система се трансформира, раждат се нови звезди и от двете страни на камерата. Касовите сборове стават все по-големи, а хора като Стивън Спилбърг, например, са извънредно богати. Киното е спектакъл и бягство от действителността, страната Утопия, една несъществуваща, но по-добра Вселена. Киното е нещо съвсем лично за всеки отделен човек. То беше Изкуството на ХХ век, а защо да не е и на ХХІ? За добро или лошо, киното се докосва до душите на много повече хора, отколкото театъра, музиката или книгите. Американската версия на Кралската институция е филмовата звезда. Мнозина известни актьори имат статут на кралски особи и притежават почти легендарен статус: Грета Гарбо, Мерилин Монро или Кларк Гейбъл са повече мит, отколкото реалност. Ако киното е свят на мечтите, то на звездите е дадено правото да сътворят Мечтата върху сребърния екран. Някои изследователи на масмедиите виждат нещо зловещо в начина, по който Холивуд употребява звездите. Херберт Маркузе пише: „Те (звездите) не са толкова образ на друг начин на живот, колкото изключения от същия този живот, потвърждаващи правилата на съществуващия ред.” Звездите са символи. Те са знаци на нещо особено. От Джон Уейн може да се очаква мъжествена стабилност, точна стрелба и точни думи. Хенри Фонда е обгърнат от аура на неподкупност и олицетворява архетипа на либералната почтеност. Мерилин Монро е самата невинна радост от секса и детска фриволност. Всички големи звезди имат своя доминираща персоналност и именно тя се очаква от публиката. Понякога звездата може да въстане срещу стереотипа: Грегъри Пек, та дори и Фонда, изпълняват роли на негодници; Мерилин има своите опити да изглежда “блестяща и напудрена” красавица, но – разбира се – без успех. От зората на Холивуд до днес винаги тече един добре организиран производствен процес за откриване и създаване на звезди. Като правило кандидатите трябва да са с ефектна външност, олицетворяваща различни американски архетипове. Ако Холивудските “гуру” (продуценти, собственици на студиа или мастити режисьори) сметнат, че някакъв нов “тип” ще представлява интерес, започва усиленото му търсене или премоделиране. Рита Хейуърт, например, е подложена на мъчителна процедура на електролиза за промяна на прическата, защото Хари Кох, босът на Колумбия пикчърс, решава, че така ще изглежда по-добре в новия си имидж. Имената са първото нещо, което изчезва, ако не отговарят на измисленото амплоа: Морион Майкъл Морисън става Джон Уейн; Дорис фон Капелхоф – Дорис Дей; Дайан Флик – Дайана Доорс. Списанията за фенове и филмовите критици подготвят публиката за изгряването на звездата, а след като това стане, те я защитават и лакират. В старата Холивудска студийна система звездите са обвързвани със седемгодишни договори, с възможност за наемащото студио на всеки шест месеца да ги преподписва или прекратява. Това са заробващи условия за актьорите. Бети Дейвис и Оливия ди Хевиланд завеждат съдебни искове срещу своите студиа, печелят делата и чупят феодалните си окови. Бърт Ланкастър и Кърк Дъглас са двама от пионерите в Холивуд, които стават звезди-продуценти на собствените си филми. Те основават свои компании, сами финансират продукцията си и я продават на големите студиа за маркетинг и дистрибуция. Не след дълго големите звезди се превръщат в предприемачи: милиони долари влизат в касата на един филм, само заради участието на определено име в него. Филмовите агенти придобиват неимоверно важна роля, защото истински могъщите от тях предлагат цели пакети с по няколко големи звезди, водещ режисьор и преуспели сценаристи, т.е. – гарантиран касов успех. Звезди като Силвестър Сталоун, Арнолд Шварценегер и Робърт Редфорд са повече бизнесмени, отколкото актьори. Барбара Страйсънд сама продуцираше, режисираше и играеше в собствените си филми, същото правят и Мел Гибсън и Уди Алън. Колко нереално далече изглежда днес епохата на нямото кино, когато фигурите върху екрана бяха анонимни, а “сладкото сърце на Америка”, Мери Пикфорд, беше просто “момичето на Байограф”. ползвани са текстове от "Енциклопедия Киното:Филми, актьори, режисьори" http://www.bgbook.bg/%C5%ED%F6%E8%EA%EB%EE%EF%E5%E4%E8%FF-%22%CA%E8%ED%EE%F2%EE%22.-%D4%E8%EB%EC%E8,-%E0%EA%F2%FC%EE%F0%E8,-%F0%E5%E6%E8%F1%FC%EE%F0%E8-_10564.html
  2. Споделям това виждане, всъщност пишейки в този форум, ние правим това, формираме някакво виждане, най-напред за самите нас, успоредно с това за тези, които четат. С това запълваме празнини оставени от другите медии, ставаме медия. Формиране на адекватно виждане е инертен и бавен процес, но е необходим, според мен, за да се постигне някакъв национален консенсус кое е добро и кое не за развитието на цялата нация. В тази връзка се сещам за годините на първия мандат на НДСВ, тогава имаше голям народен ентусиазъм и надежда, че нещата могат да се променят към положителна посока. И те се промениха, ако трябва да съм обективен, точно по онова време лично при мен имаше най-добри условия за бизнес, така беше и в целия бранш на книгоиздаването. Сега като гледам статистиките за развитие на БВП на човек, покупателната способност, годините между 2001-2005 са много отчетливо качване нагоре. Тогава беше формиран екип от млади технократи с икономическо образование, които гледаха на управлението от корпоративна гледна точка, загърбвайки, поне в първите няколко години популизма и партийните страсти, онези прословути "800 дни" бяха типично корпоративен подход, така се работи в проблемни корпорации, когато дойде ново управително тяло, какво се случи след това всички знаем, но говоря от личен опит, още пазя отчетите си за продажби от онова време, те вървяха неизменно нагоре няколко години, а още не бяхме влезли в ЕС.
  3. Не искам да ви разочаровам, момчета, но мисля, че с групи по интереси, демек за натиск, няма да постигнем много. "Трансформирането на икономиката на дадена страна изисква разбиране, че реформите не са собственост на някаква конкретна таргет група, политическа партия или дори правителство. Добрата икономическа политика е политиката на всички и е част от страната. Когато това понятие се вкоренява в съзнанието на хората, рационалното поведение е да се защитят усилията за реформи, а не да се опитват да ги унищожат чрез политическия процес. В този смисъл идеята е добрите политики да станат част от културата на страната." Това го твърди в статията си Бучи, имам причини да приемам без резерви тези му думи, той е изграждал система на работеща икономика. С Ник сме имали известни разногласия за начините, по които може да се реформира управлението в страната, моето мнение е, че при сега работещата политическа система това може да стане чрез изпълнителната власт.
  4. Цялата външна търговия внос-износ на Чили е около 25 процента от съвкупния им БВП в абсолютна стойност; този на България е приблизително 50 процента, ние също внасяме машини, защо техните машини работят по-добре.
  5. Чили - 49 процента бакър и производни за около 30 млрд. износ, износът обаче им е почти колкото вноса, не е външната търговия двигател Венецуела, роби за галерата на износа, скачени съдове с цените на нефта, оттам е растежа, оттам спадовете, погледни БВП през годините, те регресират и печатат банкноти Русия, разчита за растеж главно от износ на нефт-газ, преобладаващо в Европа, но балансира и с някакво друго производство, растежът й обаче е много зависим от външната търговия
  6. Павле Йованович (Пая)

    Преди няколко месеца имаше изложба на славянски художници от 19-ти и 20-ти век в НХГ, разгледах я и много ми напомнят картините на Павле Йованович на тези на Алфонс Муха /не декоративните му пана в стил арт-деко, а историческите/, имаше и други сръбски художници в този стил, имаше и работи на български художници от епохата, много добри. Нямаше пари за издаване на албум или поне каталог на тази гостуваща изложба, не знам дали са успели да намерят организаторите, ставаше въпрос за около 20 000 лева. Ето две картини на Муха от цикъла му "Славянски Епос", втората е озаглавена "Българският Цар Симеон: Изгревът на славянската литература" и е рисувана през 1923 година.
  7. Не обявяват, защото предварително им е ясно, че не могат и не искат да изпълнят такава програма. Затова подаряват по една лява или дясна обувка във вид на обещания, че след като дойдат на власт ще подарят и другата.
  8. Цифрите винаги говорят. Износът на Чили от всички полезни изкопаеми е около 1700 долара на човек, този на Русия от нефт, газ и деривати е над 2000 долара на човек, този на Венецуела от нефт и деривати е над 3000 долара на човек. Като извадиш това от БВП на човек на трите изброени държави, Русия и Венецуела увисват като непрани гащи под чертата на средните доходи - едната с около 9000 долара и другата толкова, тоест еша си сме с тях. Чили си остава отгоре. В Чили не износът на руди храни хората и увеличава БВП. Друго е. Работи ефективно цялата икономика. Прочети статията на Бучи внимателно и без предубеждения, там е казано защо това е така. Венецуела е най-тежкият случай от трите държави - там няма растеж, има спад и цялата икономика е базирана на износ на горива. Има и друго, Венецуела е изчерпала ресурса си да печати пари, цените са високи и покупателната способност на парите почти се е изравнила с абсолютната, това означава, че нямат резерв, бедни са - абсолютният доход е покупателна способност, а по този показател ние например ги превъзхождаме с 50 процента. За диктаторски режими като Русия, Венецуела и Турция много е важно фискалния резерв във валута и злато - и трите пазят големи резерви, "бели пари за черни дни" за диктаторите, така правеха Саддам и Кадафи, когато стане напечено да имат с какво да се откупват. В Чили почти няма фискален резерв, икономиката работи на пълни обороти. Не знам дали съм ясен.
  9. Класика. И го отнася най-вече производителят на качествено бяло сирене, но и държавата като цяло, защото това бяло сирене вече отива през турски бранд, а не български. Нещо подобно съм виждал в щатска верига магазини за гръцки стоки, където бяло българско сирене се продаваше като "гръцка фета". Дори и да увеличат много доставките, посредничеството на турската фирма сваля печалбата на нашия производител, а има и почти сигурен вариант самите турци да си вземат изцяло и да си разширят корейския пазар, като направят техен по-качествен и по-добър за този пазар бранд, защото те вече са на директна връзка с корейците. И кучето е заровено при полит-чиновническата мафия в България и липса на съдебна отговорност за нея.
  10. Ние сега сме в много по-благоприятна за нас позиция по пътя на излизане от капана на средните доходи, отколкото са били Чили в периода на 80-те, за който пише авторът на цитираната от Ник статия. Освен това сме интегрирани в голям и богат пазар, получаваме и преки директни помощи оттам, несравнимо в по-благоприятна позиция сме от тях тогава. Зад гърба си като икономика и държава имаме не малък извървян път и то в позитивна посока, дели ни половината път. Ние сме примерно там, където те са били през 1996, но в по-добра позиция. Което не ни достига, според мен е преди всичко екипност, лидерство и визия, не сме непостижимо далече от целта да преминем границата на средните доходи. Според мен, извървим ли крачките дотам ще бъде по-леко.
  11. Според мен, повечето неща, които той пише са общовалидни за съвременните икономики, не са специфични или неизпълними, поради локални специфики. Повечето, бих могъл да ги синтезирам, но не ми е работа, всеки сам при внимателен прочит сам може да го направи. Има незаобиколими неща в икономиката, нещо като "задължителна програма" в състезанията, не става въпрос за национални специфики, спецификите са в пропорциите, скоростта и начина, но някои от нещата /повече от 70-80 процента според мен/ са незаобиколими и задължителни по пътя, тази статия доста отчетливо ги посочва.
  12. Продължение... Приоритети по време на кризата: значението на един съгласуван план Между 1985 и 1989 г., когато Чили преминаваше през кризата, аз се сблъсках с някои важни въпроси: Каква е правилната поредица от политики и реформи? Как може да се даде приоритет при много проблеми, когато всички те са спешни? Тези въпроси са трудни и отговорите със сигурност зависят от всяка конкретна ситуация, държава и момент. Често, политическата ситуация диктува какво може да бъде направено, но във всеки случай, трябва да има план, който е съгласуван и се опитва да следва голяма рамка на про-пазарни основни реформи. В нашия случай ние смятахме, че най-важното е да се насърчи създаването на работни места, поради непосредственото им въздействие върху равнището на бедност на хората. Въпреки това, компаниите не могат да създават работни места, ако са загубили значителни суми от своите капиталови инвестиции. Изправяйки се пред този проблем и необходимостта от избор на силни мерки, които да дадат непосредствен положителен ефект, насочихме вниманието си върху износа. Предвид размера и характеристиките на чилийската икономика, износът винаги ще бъде един от основните двигатели на растежа и винаги съм мислил, че отварянето на икономиката за външната търговия е "майката на всички реформи". По тази причина основен компонент на плана ни стана да намалим тарифите за внос, съчетани с решения, засягащи валутния курс, дори ако това означаваше влошаване на проблема във фискалните сметки. Още в началото се опитахме да насочим всички наши политики, включително тези, които влияят върху обменния курс, да окажат положително въздействие върху износа и върху сектора, който може да замести вноса. Бяхме убедени, че вървим в правилната посока. Ситуацията обаче не ни помагаше, защото условията на търговия силно се влошиха. Например, цената на медта, основната ни експортна стока, намаля до $ 0.57 за паунд през октомври 1984 г. (Днес Чили печели от по-висока цена: повече от $ 3 на паунд.) Ето защо беше изключително важно да намалим разходите за износителите, затова приложихме мерки като възстановяването на данъка върху добавената стойност (ДДС) и по-лесни условия за връщане на ДДС и премахнахме всички данъци, които оказват влияние върху износа. Освен това, за сметка на фискалните приходи, допълнително намалихме разходите за труд, като намалихме темпа на някои преходни данъци, останали от пенсионната реформа. Друга критична точка на кризата беше много ниското ниво на инвестиции. Опитвахме се да надминем 13,6% от БВП през 1984 г., но този път трябваше да се направи, без да разчитаме на външни инвестиции. Повишаването на инвестиции трябваше да разчита на увеличените икономии в публичния сектор. Правителствените разходи, които достигнаха 30,7% от БВП през 1984 г., намаляха до 20,6% през 1989 г. Това, заедно с увеличаването на частните спестявания, даде възможност националният процент на спестявания да нарасне от 2,1% през 1982 г. на 17,2% през 1989 г. Другото двигател за растеж на инвестициите бяха частните спестявания, като тук основната роля играеха суаповете за дългово-капиталови инвестиции, повечето от които бяха насочени към чуждестранни инвеститори. Данъчната реформа беше важна. Опитахме се да направим нашата система за облагане на печалбата подобна на данък върху разходите, като позволим на хората да плащат данъци, когато те харчат, а не предварително. Тази промяна премахна данъците от реинвестираната печалба. С други думи, корпоративните данъци биваха плащани едва след като печалбите се изтеглят от фирмата. Последната реформа след това беше силно критикувана, а последвалите реформи, които увеличиха данъците, почти изцяло я обърнаха и промениха данъчната основа. Убеден съм обаче, че тази реформа е един от ключовите елементи, които позволиха възстановяването на инвестициите. Други реформи също бяха насочени към една и съща цел, като например възможността за възстановяване на ДДС в строителната индустрия или използване на системи за ускоряване на амортизацията, които са особено важни за големите капиталови инвестиционни сектори като минното дело. Днес някои сектори в нашето общество, търсейки по-големи данъчни приходи, виждат компаниите единствено като източници на данъчни приходи за финансиране на нарастващите разходи. По ирония на съдбата, те не виждат, че правилно разработената данъчна система, която дава на предприятията стимули да произвеждат повече, ще увеличи събирането на косвени данъци. Вече обяснихме положителния ефект от приватизацията върху инвестициите и основната роля, която приватизацията играеше в нашия план. С пенсионните и данъчните реформи ние се стремяхме да пренасочим доходите на фирмите и на хората. Намаляването на данъчната тежест върху компаниите им позволи да увеличат инвестиционните нива, да поставят спестяванията си на финансовия пазар или да платят дълговете си към банката. В допълнение към подобряването на приходите на фирмите и на хората трябваше да укрепим капиталовия пазар, като позволихме на голяма група хора да притежават акции, което постигнахме чрез масовия капитализъм и работническия капитализъм. Поради ограничения обем, не мога да обясня подробно всички реформи, осъществени между 1985 и 1989 г., които баха важни за позиционирането на чилийската икономика в днешната й кондиция. Те включваха реформиране на управлението на публичните финанси и многобройни микроикономически реформи в различни области, вариращи от законодателството в областта на рибарството и дървесината до водите, трудовите режими в пристанищата и т.н.. В крайна сметка най-важното е, че целите бяха напълно изпълнени и постиженията бяха изключително важни. От 1985 г. до 1989 г. годишното създаване на нови работни места възлиза на 239 000 души. Никога чилийската икономика не бе създала толкова много работни места. В същото време всички останали икономически показатели се подобриха, като се стигна до период на стабилност, който продължава и днес. Необходимо важна среда: социални мрежи и институции Считам, че е важно също да спомена две условия, които са били от съществено значение за успешното осъществяване на тези реформи. Първата е създаването или преформулирането на ефикасна мрежа за социална защита на семействата, които в резултат на кризата и дълго продължилата липса на икономическа динамика станаха или останаха бедни. Втората е наличието на набор от закони и институции, които осигуряваха стабилност на икономическите политики и спомогнаха за поддържането на тези политики във времето. По отношение на социалните политики бяха направени много неща, но те бяха направени, без да се губи фокусът върху основната цел: да се позволи на икономиката да създава работни места. Създаването на работни места не само намалява бедността за тези, които си намерят работа, но също така, както показва проучването на разпределението на доходите в Чили, помага за подобряване на разпределението на доходите в новите поколения, тъй като човешкият капитал става по-равномерно разпределен сред различните групи от обществото. От 40-те години на миналия век чилийската система за социална защита беше предоставила безплатни здравни и образователни обезщетения. В нея бяха включени и програми за възрастни хора, но те бяха технически банкрутирали, а инфлацията по време на правителството на Алиенде изяде покупателната способност на пенсиите, което доведе до пенсионната реформа, дискутирана по-рано в тази статия. В образованието правителството полагаше усилия за увеличаване на обхвата от 60-те години, но публичните разходи бяха силно регресивни и не помагаха на най-бедните. Например над 40% от бюджета за образование се използваше за субсидиране на университетско образование, което обхващаше само 5% от учащите се, повечето от които принадлежаха към семействата с най-високи доходи в страната. В здравеопазването мрежата за обществено здравеопазване постигна важни постижения в първата си фаза, но динамиката в сектора доведе до все по-високи разходи за комплексни услуги, които се ползваха само от много малко хора. Тези увеличени разходи бяха за сметка на грижите за голяма част от населението, чиито здравословни проблеми могат да бъдат решени без да посещават болница, чрез първа помощ, подобрено хранене и подобрена хигиена. В жилищния сектор средната и горната средна класа получаваха държавни субсидии, но най-бедните слоеве не разполагаха с жилищно решение. Тази реалност, че програмите за държавна помощ са в ползаха от хора, които не са най-бедните или най-уязвимите групи в страната, беше подчертана в Карта на крайната бедност, изследване, проведено през 1974 г. от Икономическия факултет на Universidad Católica de Chile. Картата определи, че 21% от населението живее в крайна бедност. Реформите, предприети за справяне с тези проблеми, бяха насочени най-вече към подобряване на разпределението на държавните разходи. Това означава, че програмите все повече харчеха за най-бедните, като им помагаха да подобрят положението си. По време на кризисния мениджмънт през 1982 г., аварийните програми за заетост бяха изпълнени и финансирани от държавата. В допълнение към субсидията за наемане на допълнителни работници правителството предостави субсидия на бедните семейства с безработни глави на домакинствата и бяха подсилени някои други програми за подпомагане. За щастие до 1989 г. икономиката напълно възстанови способността си да създава работни места. Процентът на безработицата спадна до 5%, а най-уязвимите хора в нашата страна бяха подпомагани контролирано. За постигането на трайни резултати социалните и икономически реформи трябва да разчитат на институционална рамка, която осигурява стабилност. Конституцията от 1980 г. укрепи правата на собственост, които бяха ключови за гарантирането на благоприятна среда за инвестиции и предприемачество. Също така, Конституцията създаде автономията на Централната банка, която по-късно сама ограничи собствените си операции по отпускане на заеми във финансовия сектор. Това ограничение елиминира един от основните източници на инфлация. Конституцията също така ограничи държавните разходи, които сега изискват одобряването на закон чрез специален кворум. Тази практика за създаване на специални кворуми за одобряването на някои закони с голямо социално въздействие или за конституционни реформи спомогна и за гарантиране на стабилността и защитата на основните права на малцинствата. Други закони регулират кой в правителството може да инициира законодателни и финансови въпроси. Тези разпоредби, които до този момент остават до голяма степен непокътнати, дават само на изпълнителната власт правомощия за иницииране на бюджетни разходи. Тази разпоредба е ключова за ограничаване на демагогските предложения, които могат да увредят структурата на икономиката и да съберат достатъчно популистки гласове по по-малко строги правила. Избирателните системи, които обезкуражават политическите партии да се фрагментират и ги насърчават да модерират своите предложения, също допринасят за стабилността. Този набор от закони и институции помогна на Чили да се превърне в страна, в която най-вероятно ще се прилагат добри държавни политики. Финални разсъждения В ретроспекция можем да бъдем много доволни от пътя, който Чили измина. Днес нашата страна е в много по-добро положение от съседите си, които или не са могли или не са знаели как да намерят път към напредъка. За съжаление изглежда, че те се връщат към същите неуспешни икономически политики, които са навредили на народите им в миналото. Може би причината за тази регресия е, че не е лесно да бъдем успешни едновременно икономически и социално, както се вижда от мнозинството от страните в света, които дори не достигат до праговете си за развитие. В страните, които приемат погрешни политики ежегодно, извършването на необходимите промени за подобряване на лошата им реалност е трудно. Много от политиките, които на пръв поглед уж са за да подкрепят бедните, всъщност се основават на идеологии, технически недобре замислени или просто инициирани повече от групите за натиск, отколкото от мнозинството. Най-лошото нещо, което може да се случи в нашата страна, би било да се легитимира някои от тези лоши политики в отговор на идеология или демагогия. Днес заявленията за антиглобализация, които са толкова разпространени в много страни в региона, изглежда, имат тези подбуди. Трансформирането на икономиката на дадена страна изисква разбиране, че реформите не са собственост на някаква конкретна таргет група, политическа партия или дори правителство. Добрата икономическа политика е политиката на всички и е част от страната. Когато това понятие се вкоренява в съзнанието на хората, рационалното поведение е да се защитят усилията за реформи, а не да се опитват да ги унищожат чрез политическия процес. В този смисъл идеята е добрите политики да станат част от културата на страната. За съжаление смятам, че Чили не е предприела тази последна стъпка. Не мисля, че културата на страната ни все още включва всички елементи, които са благоприятни за развитие. Чили прие някои, но не всички. Концепцията за отваряне на Чили за международната икономика и за превръщането й в част от глобализирания свят по мое мнение по принцип се асимилира в чилийската култура. Това е в значителен контраст с другите латиноамерикански страни, които са избрали други пътища. Чилийците вече не приемат лесно националистическите или етническите предложения, нито се идентифицират със силна идеология. Консолидирането на тази идея на Чили в глобализирания свят отне много години. Споразуменията за свободна търговия със Съединените щати, Европейския съюз, Китай и много други страни не са последните брънки във веригата, започнала през 1974 г., когато страната реши да отвори своята икономика за света. Нещо подобно се случи с макроикономическото равновесие. По-голямата част от хората подкрепят контрола на инфлацията и балансирането на фискалната и външната сметка. Друг важен елемент е да се постигне култура, която насърчава растежа. Да се научиш да оценяваш предприемаческата активност е от съществено значение. Страните, които оценяват, възхищават се и стимулират предприемачите си, са постигнали важен импулс в конкурса за развитие. За съжаление по този въпрос ние не успяхме. Според мен все още съществува тенденция към социализъм, която да претендира за успех на правителството и неговите политики, когато страната расте и заетостта се повишава, но обвинява предприемачите за икономически спадове и безработица. Една упорита демагогия неправилно подчертава, че късметът на работниците може да бъде променен, като просто сменим закон или регламенти, когато знаем, че само една динамична икономика непрекъснато ще създава повече и по-добри работни места. Друга измамна идея, която се промъква в умовете на чилийците, е, че само по-силната държавна регулация ще защитава правата на потребителите. Нашите правителства обичат да промоцират такива правила във всеки случай, като забравят отрицателното им въздействие върху предприемача. Истината е точно обратното. По-малко регулации означават повече предприемачи и повече конкуренция, което прави потребителите по-добри, като им предлага по-широк и по-евтин набор от стоки. И накрая, нашите латиноамерикански държави може би са практикували твърде дълго на протекционизма, вярвайки, че държавната политика защитава компаниите и им помага да растат. Това никога не е било така и страните, които са разбрали това, са отворили икономиките си, правейки ги по-конкурентоспособни и по-проспериращи. В другия край на махалото има хора, които виждат компаниите като обикновени инструменти за финансиране на държавата чрез генериране на данъчни приходи. Да направим компаниите по-конкурентни в чужбина и да им помогнем да станат успешни е една страхотна задача. Облагането им с повече данъци и затормозяването с повече регулации до точката на оцеляването е със сигурност най-бързият начин да се върнем към изостаналостта. Край
  13. Според мен нещата не са толкова мрачни: България въпреки всичко има напредък в икономиката след влизането й в ЕС, има някакви, макар и не големи човешки резерви във все още ниската пенсионна възраст, раздутия обществен сектор, маргинализираните малцинства, емигрантите и, колкото и странно и екзотично да звучи, в реално българско етническата измислена изкуствено държава Македония, която ще стане член на ЕС. Освен това, турското етническо малцинство също е позитив, а не негатив във връзките ни с Турция. Това са големи предимства, недостатъците ги знаем. Може според мен и без Пиночет, и без излизане от ЕС, най-лошият и глупав вариант би бил гръцкия, но след чистилището на фалита поне ще тръгнем начисто.
  14. Хайде стига с плашилото на Матушката, тя самата подсмърча пред прага на ЕС, но й е кисел плодът, защото й е високо; въобще русоплашилските фигури не вършат никаква работа, само обслужват местната мафия, нея с топ не можеш я помръдна от хранилката на европарите, нали ще трябва да работи.
  15. Това което си постнал е богатство на милиардери, а не структура на икономиката, има голяма разлика.
×