kall

Потребител
  • Брой отговори

    1539
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    10

kall last won the day on August 7 2016

kall had the most liked content!

Репутация

632 Доцент

Всичко за kall

  • Рожден ден 22.05.1988

Лична информация

  • Пол
    Мъж
  • Пребиваване
    Мюнхен

Последни посетители

1956 прегледа на профила
  1. Партеногенеза при хората е възможна само по изкуствен път (https://en.wikipedia.org/wiki/Parthenogenesis#Humans). Може би в близко бъдеще ще е възможно създаването на жизнени ембриони от стволовите клетки на един-единствен родител. Всякакви твърдения за спонтанна естествена партеногенеза при хора са меко казано спекулативни(не че са малко старите теми от форума на тази тематика), макар че има известни биологични куриози, но те не са точно партеногенеза: http://www.slate.com/articles/news_and_politics/explainer/2007/12/can_a_virgin_give_birth.html "Are there any case reports of virgin births in the medical literature? Sort of. According to a 1995 report in the journal Nature Genetics, a mother brought her infant boy to the doctor after noticing that his head was developing abnormally. When doctors analyzed his blood, they found something truly bizarre: Despite his anatomically male features, the boy's blood cells were entirely female, consisting only of genetic material from his mother. Some of his other cells—such as those found in his urine—were normal, consisting of a combination of both maternal and paternal DNA. No one knows exactly how this occurred, but the best guess is that immediately after being fertilized, one of his mother's eggs fused with a neighboring unfertilized egg that was dividing parthogenetically. This gave rise to a boy who was considered half-parthenogenetic, since approximately half of his cells were derived from a "faux" conception, containing no remnants of his father's DNA." Определени маточни тумори също могат да минат за своеобразна партеногенеза: http://europepmc.org/abstract/med/7388115 А относно Христос, той не е единственият митологичен персонаж, "роден" от девственица.
  2. Забавна темичка :-) Някой май си прави дебелашки шеги тук, макар че лично аз съм се нагледал на такива дебилизъм и простотия на "лична"(да го наречем така) тематика от страна и на двата пола(това понеже някои индивиди твърдят, че единият бил по-добрата част от човечество), и то от уж зрели хора, в някои Фейсбук-групи( не "специализирани" сайтове, а обикновени публични FB-групи!), че вече нищо не ме учудва.
  3. Отново стигаме до неясен и спорен момент, за който няма единомислие в научните среди. Далеч не всички по-нови автори отхвърлят гностическия произход на Йоановото евангелие. А относно това дали е писано преди основните гностически писания, срещаме следните спорни моменти 1) Проблемите със сигурната датировка на най-ранния му запис(по-горе); 2) Вероятността то да е писано от гностиците и като такова именно то да се явява основния и първи гностически текст. Най-малкото прави възможна връзката между Йоанитската общност и гностиците, ако не друго. Факт е, че написаното в него си е чиста гностическа философия. От това със "словото беше у бога" и инкарнирането, ако може така да го наречем, на словото в човешка форма(Исус) по-гностическо здраве му кажи. ("И Словото стана плът, и живя между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, че беше пълно с благодат и истина" Йоан 1:14) Да не продължаваме натаък със светлината и останалите подобни. Прочее, като че ли точно гностическите евангелия е по-вероятно да съдържат по-точни исторически сведения за евентуално съществувала личност, първообраз на Христос.
  4. Всъщност най-сигурното, което може да се твърди, е че причините за религиозността са чисто психологически, вече дали е стремеж към морал, ред, етс., по-скоро е индивидуално при отделните хора.
  5. Доста дълги писания, но ще почна дисекцията от самото начало. Първо за намереното евангелие на Йоан и възрастта му. Преди написването на евангелията, историите в тях са се предавали устно(а и предполагаемите изминали от евентуалните събития две поколения наистина не са никак малко). Това означава сериозна отвореност към изкривяване и украсяване на разказите. Дори само този факт е достатъчен, за да хвърли съмнение върху твърдението, че по-достоверни източници от евангелията няма. Всъщност точно това, което липсва са именно сигурни доказателства за достоверността им. Евангелията и Новият завет като цяло имат сериозни сходства с доста по-стари кумрански текстове(о, да, има и доста по-стари текстове върху папирус от най-ранното открито копие на Йоановото евангелие, силно зависи трайността на папируса от условията, при които е съхраняван). Интересно съвпадение. Изобщо философията на ранните християнски течения( които са били доста повече от едно) е много близка до кумранската. Прочее, много бих се радвал да посочиш някакви доказателства за "изключителната точност" на евангелията. Отново да повторя, откриването на ръкописи няколко века след предполагаемите събития в някаква митологична история, не я прави по-достоверна, нито количеството им. Съчиненията на Тацит и Светоний не са удачен пример, защото те са писани от известни автори като исторически хроники(не като записи на модерни за периода народни легенди), освен това са имали хиляди преписи, по-голямата част от които унищожени благодарение именно на църквата в средновековна Европа. Затова и запазените най-ранни преписи до днес са от 11-ти век чак. Но това е друга история. Една вметка за възрастта и датировката на Rylands Library Papyrus P52- съществуват сериозни спорове в академичната общност по отношение на датировката му(any serious consideration of the window of possible dates for P52 must include dates in the later second and early third centuries). Относно проблемите с датировката- First, the papyrus has been dated based on the handwriting alone, without the support of dated textual references or associated archeology. Secondly, like all other surviving early Gospel manuscripts, this fragment is from a codex, not a scroll. If it dates from the first half of the second century, this fragment would be amongst the earlier surviving examples of a literary codex. (Around 90 CE, Martial circulated his poems in parchment codex form, presenting this as a novelty). За позоваването от ранните отци- кои от тях, предникейските, следникейските или апостолските(а за гностическите учители и разните други , които съвременните църкви отричат, за тях какво да кажем, те на какво се позовават)? Прочее, колкото повече се доближаваме до апостолите, толкова повече несигурността в достоверността на събитията се влошава и доказателствата стават по-оскъдни. За неяснотите- неясни са не само думите, които ти си посочил, говорим за цели разминаващи се пасажи, и именно тук са проблемите и разминаванията в различните преводи и редакции. Или пък за логически несъответствия, които няма как да бъдат разбрани без отхвърлените апокрифни евангелия. Именно Йоановото евангелие си е точно гностическо, единственото официално включено в Новия завет след Никейския събор. Човек трудно може да го разбере, ако не е запознат с гностическата философия. Прочее, точно заради евангелие от Йоан излиза, че най-ранното евангелие е баш гностическо и че точно гностицизма е най-ранното засвидетелствано християнско учение :-) Виждам, че цитираш определени авторитети, но не съм убеден, че те не са тенденциозни( извинявам се за което, не е лична нападка, а аз трябва да съм внимателен с тях заради скорошните ми банове тук, но това е друга бира :-), най-малкото Майкъл Бърд е доктор по теология, което за мен автоматично го прави ненадежден авторитет. https://www.ridley.edu.au/about-ridley/ridley-people/faculty/mike-bird/ Самият колеж Ридли, където той преподава, е богословско училище. Важна вметка. Нека да разгледаме накратко неговите аргументи защо останалите евангелия са отхвърлени: 1) Както казах, начинът на представянето на Исус(прекалено земен и с прекалено човешки, дори скандални постъпки) в тези текстове не се е харесал на легатите на Никейския събор. Причините са били чисто политически за времето си. 2) Доколко са били елитистки е спорно, но противоречиви със сигурност. То не че каноничните са по-малко, де, но тук говорим за официално приетата в последствие "правилна линия"... 3) Същото може да се каже и за каноничните. За тях също нямаме сигурни данни за авторство. Основният фактор, поради който останалите версии на християнството не се налагат като официална "партийна линия", е налагането на "правилната версия" с помощта на силовите методи на Римската държава след Константин, особено по времето на Теодосий I и след него. Мнозинството най-лесно се убеждава с тояга, уви. Критериите на Евсевий и Ириней- те са вече доста късни и са посветени на защитата на вече установило се учение(особено важи за Евсевий), наложило се поради политически причини. Интересна идея за алтернативка би било обаче какво щеше да бъде, ако се беше наложило друго течение, например доста по-късното арианство. А относно втория ти коментар- ако може следващия път без подобни абоминации и извержения за мастурбация и подобни :-) Става ли? А доколко несъществуването на Исус е конспиративна теория- просто няма сигурни доказателства, сори. Трябва да сме честни пред себе си просто...
  6. Въпросът не е до апологетика и прочие подобни чисто логически и абстрактни заигравки. Говорим за реалните исторически и археологически доказателства, които са наистина оскъдни. Евангелията в началото са били много повече от сегашните четири, че и доста по-различни и противоречиви, това са данните от археологията до момента, съществувало е дори евангелие от Юда. Последното е спадало към т.нар. гностически евангелия. Прочее, пример за оцеляло такова и влязло в канона(не без редакции, разбира се) е евангелието от Йоан. Точно заради гностическата философия то е толкова тегаво за осмисляне(най-странното от четирите) от незапознатите читатели. Впрочем, гностическото течение е трън в петата и на съвременните евангелистки секти(петдесятници, конгрешани, етс.), то описва Христос в твърде човешка и дори скандална светлина, затова и съвременните протестантски богослови(и не само те) обикновено си затварят очите за съществуването му. Та всъщност това всъщност цялата история, християнството като религия се обособява от малка юдейска секта, вероятно отцепил се клон на кумранската секта.
  7. Малко по-сериозна информация като за начало, щото аман от глупости: https://en.wikipedia.org/wiki/Artificial_cranial_deformation
  8. http://6nine.net/2016/05/07/хората-просто-не-са-вегетарианци
  9. Само ще оставя това тук: http://www.rawstory.com/2017/04/evidence-for-jesus-is-weaker-than-you-might-think/ Evidence for Jesus is weaker than you might think Valerie Tarico VALERIE TARICO 19 APR 2017 AT 04:14 ET Facebook4.8KTwitterMore131 Jesus illustration (gst / Shutterstock.com) Most people would be shocked to learn how little is actually known about Jesus. Note: This story was co-authored with David Fitzgerald, author of “Jesus: Mything in Action.” Before the European Enlightenment, virtually all New Testament experts assumed that handed-down stories about Jesus were first recorded by eye witnesses and were largely biographical. That is no longer the case. Assuming that the Jesus stories had their beginnings in one single person rather than a composite of several—or even in mythology itself—he probably was a wandering Jewish teacher in Roman-occupied Judea who offended the authorities and was executed. Beyond that, any knowledge about the figure at the center of the Christian religion is remarkably open to debate (and vigorously debated among relevant scholars). Where was Jesus born? Did he actually have twelve disciples? Do we know with certainty anything he said or did? Report Advertisement The more sophisticated antiquities scholarship becomes, the more it becomes clear that the origins of Christianity are controversial, convoluted, and not very coherent. 1. The more we know the less we know for sure. After centuries in which the gospel stories about Jesus were taken as gospel truth, the Enlightenment gave birth to a new breed of biblical historians. Most people have heard that Thomas Jefferson secretly took a pair of scissors to the Bible, keeping only the parts he thought were historical. His version of the New Testament is still available today. Jefferson’s snipping was a crude early attempt to address a problem recognized by many educated men of his time: It had become clear that any histories the Bible might contain had been garbled by myth. (One might argue that the Protestant Reformation’s rejection of the books of the Bible that they called “apocrypha,” was an even earlier, even cruder attempt to purge the Good Book of obvious mythology.) In the two centuries that have passed since Jefferson began clipping, scores of biblical historians—including modern scholars armed with the tools of archeology, anthropology and linguistics—have tried repeatedly to identify the “historical Jesus” and have failed. The more scholars study Jesus, the more confused and uncertain our knowledge has become. Currently, we have a plethora of contradictory versions of Jesus—an itinerant preacher, a zealot, an apocalyptic prophet, an Essene heretic, a Roman sympathizer, and many more —each with a different scholar to confidently tout theirs as the only real one. Instead of a convergent view of early Christianity and its founder, we are faced instead with a cacophony of conflicting opinions. This is precisely what happens when people faced with ambiguous and contradictory information cannot bring themselves to say, we don’t know. This scholastic mess has been an open secret in biblical history circles for decades. Over forty years ago, professors like Robin S. Barbour and Cambridge’s Morna Hooker were complaining about the naïve assumptions underlying the criteria biblical scholars used to gauge the “authentic” elements of the Jesus stories. Today, even Christian historians complain the problem is no better; most recently Anthony Le Donne and Chris Keith in the 2012 book Jesus, Criteria, and the Demise of Authenticity. Report Advertisement 2. The Gospels were not written by eyewitnesses. Every bit of our ostensibly biographical information for Jesus comes from just four texts – the Gospels of Matthew, Mark, Luke and John. Though most Christians assume that associates of Jesus wrote these texts, no objective biblical scholars think so. None of the four gospels claims to be written by eyewitnesses, and all were originally anonymous. Only later were they attributed to men named in the stories themselves. While the four gospels were traditionally held to be four independent accounts, textual analysis suggests that they all actually are adaptations of the earliest gospel, Mark. Each has been edited and expanded upon, repeatedly, by unknown editors. It is worth noting that Mark features the most fallible, human, no-frills Jesus—and, more importantly, may be an allegory. All of the gospels contain anachronisms and errors that show they were written long after the events they describe, and most likely far from the setting of their stories. Even more troubling, they don’t just have minor nitpicky contradictions; they have basic, even crucial, contradictions. 3. The Gospels are not corroborated by outside historians. Despite generations of apologists insisting Jesus is vouched for by plenty of historical sources like Tacitus or Suetonius, none of these hold up to close inspection. The most commonly-cited of these is the Testimonium Flavianum, a disputed passage in the writings of ancient historian Flavius Josephus, written around the years 93/94, generations after the presumed time of Jesus. Today historians overwhelmingly recognize this odd Jesus passage is a forgery. (For one reason, no one but the suspected forger ever quotes it – for 500 years!) But Christian apologists are loathe to give it up, and supporters now argue it is only a partial forgery. Either way, as New Testament scholar Bart Ehrman points out, the Testimonium Flavanium merely repeats common Christian beliefs of the late first century, and even if it was 100% genuine would provide no evidence about where those beliefs came from. This same applies to other secular references to Jesus–they definitely attest to the existence of Christians and recount Christian beliefs at the time, but offer no independent record of a historical Jesus. In sum, while well-established historic figures like Alexander the Great are supported by multiple lines of evidence, in the case of Jesus we have only one line of evidence: the writings of believers involved in spreading the fledgling religion. 4. Early Christian scriptures weren’t the same as ours. At the time Christianity emerged, gospels were a common religious literary genre, each promoting a different version or set of sacred stories. For example, as legends of Jesus sprang up, they began to include “infancy gospels.” As historian Robert M. Price notes, just as Superman comics spun off into stories of young Superboy in Smallville, Christians wrote stories of young Jesus in Nazareth using his divine powers to bring clay birds to life or peevishly strike his playmates dead. Early Christians didn’t agree on which texts were sacred, and those included in our New Testament were selected to elevate one competing form of Christianity, that of the Roman Church over others. (Note that the Roman Church also proclaimed itself “catholic” meaning universal.) Our two oldest complete New Testament collections, Codex Siniaticus and Codex Vaticanus only go back to the beginning of the fourth century. To make matters worse, their books differ from each other – and from our bibles. We have books they don’t have; they have books we don’t have, like the Shepherd of Hermas and the Gospel of Barnabas. In addition to gospels, the New Testament includes another religious literary genre—the epistle or letter. Some of our familiar New Testament epistles like 1 Peter, 2 Peter and Jude were rejected as forgeries even in ancient times; today scholars identify almost all of the New Testament books as forgeries except for six attributed to Paul (and even his authentic letters have been re-edited). 5. Christian martyrs are not proof (if they even were real). Generations of Christian apologists have pointed to the existence of Christian martyrs as proof their religion is true, asking “Who would die for a lie?” The short answer, of course, that all too many true believers have died in the service of falsehoods they passionately believed to be true—and not just Christians. The obvious existence of Muslim jihadis has made this argument less common in recent years But who says that the Christian stories of widespread martyrdom themselves were real? The Book of Acts records only two martyr accounts, and secular scholars doubt that the book contains much if any actual history. The remaining Christian martyr tales first appeared centuries later. Historian Candida Moss’ 2014 book The Myth of Persecution gives a revealing look at how early Christian fathers fabricated virtually the entire tradition of Christian martyrdom—a fact that was, ironically enough, largely uncovered and debunked by later Christian scholars. 6. No other way to explain the existence of Christianity? Most people, Christians and outsiders alike, find it difficult to imagine how Christianity could have arisen if our Bible stories aren’t true. Beyond a doubt, Christianity could not have arisen if people in the first century hadn’t believed them to be true. But the stories themselves? Best-selling New Testament scholar Bart Ehrman believes that the biblical stories about Jesus had their kernel in the person of a single itinerant preacher, as do most New Testament scholars. Historian Richard Carrier and David Fitzgerald (co-author of this article) take an opposing position—that the original kernel was a set of ancient mythic tropes to which unsuspecting believers added historical details. Ehrman and Carrier may be on opposite sides of this debate, but both agree on one important fact: the only thing needed to explain the rise of Christianity is the belief fostered by the rival Christian preachers of the first century. Witchcraft, bigfoot, the idea that an American president was born in Kenya, golden tablets revealed to a 19th century huckster by the Angel Moroni . . . we all know that false ideas can be sticky—that they can spread from person to person, getting elaborated along the way until they become virtually impossible to eradicate. The beginnings of Christianity may be shrouded in mystery, but the viral spread of passionately-held false ideas is becoming better understood by the year. Keeping Options Open University of Sheffield’s Philip Davies—who believes that Christianity probably began with a single Jesus, acknowledges that the evidence is fragile and problematic. Davies argues that the only way the field of New Testament studies can maintain any academic respectability is by acknowledging the possibility that Jesus didn’t exist. He further notes this wouldn’t generate any controversy in most fields of ancient history, but that New Testament studies is not a normal case. Brandon University’s Kurt Noll goes even further and lays out a case that the question doesn’t matter: Whether he was real or myth, a historical Jesus is irrelevant to the religion that was founded in his name. That is because either way, the Christ at the heart of Christianity is a figure woven from the fabric of mythology. The stories that bear his name draw on ancient templates imbedded in the Hebrew religion and those of the surrounding region. They were handed down by word of mouth in a cultural context filled with magical beings and miracles. Demons caused epilepsy. Burnt offerings made it rain. Medical cures included mandrakes and dove blood. Angels and ghosts appeared to people in dreams. Gods and other supernatural beings abounded and not infrequently crossed over from their world to ours. Who, in the midst of all of this, was Jesus? We may never know. This article is the second in a series examining what we think we know about Jesus as a historical figure. Valerie Tarico is a psychologist and writer in Seattle, Washington. She is the author of Trusting Doubt: A Former Evangelical Looks at Old Beliefs in a New Light and Deas and Other Imaginings, and the founder of www.WisdomCommons.org. Her articles about religion, reproductive health, and the role of women in society have been featured at sites including AlterNet, Salon, the Huffington Post, Grist, and Jezebel. Subscribe at ValerieTarico.com. David Fitzgerald is an award-winning historical researcher and the author of Nailed: Ten Christian Myths That Show Jesus Never Existed at All and the Complete Heretic’s Guide to Western Religion series. His latest book is Jesus: Mything in Action.
  10. Да не забравяме и привържениците на кухата земя, те дори имат математическа обосновка http://phys.uni-sofia.bg/~cpopov/Almanah-pdf/III chast/13 fizicite se sheguvat/15 teoriya za kuhata Zemya.pdf
  11. Проблемите на германците с преселниците от арабския свят и мюсюлманите са сходни на тези при нас с нашите роми, поне от това, което виждам тук, в Мюнхен. Аз твърдя, че подобни проблеми има във всички икономически развити страни заради имиграцията, продиктувана от възможността за по-добър живот. С други думи, пълно е с маргинализирани чужденци(и не само). Лошото е, че нещата леко се преекспонират от доста медии, това прави и чичката във видеото, но той все пак е действащ полицай, доколкото виждам, така че при него е разбираемо все пак(сблъсква се всеки ден с най-лошите явления в обществото). Прочее, тук има и българоговорящи, които също не знаят бъкел немски(основно нашенски роми) Ако става въпрос за численост на чужденците, поне от лични впечатления, много повече се виждат по улиците тук разни азиатци( макар че точно вчера видях един младеж точно с три забрадени от главата до петите плътно следващи го съпруги, и това точно в центъра на града)
  12. Понеже беше споменат феноменът terminal lucidity по-назад в мненията, ето нещо за него: https://blogs.scientificamerican.com/bering-in-mind/one-last-goodbye-the-strange-case-of-terminal-lucidity/ Наистина интересно явление, което на пръв поглед не се вписва в съвременните познания на неврологията, но обяснението може да се окаже нещо тривиално
  13. И докато тече ожесточеният спор дали човекът е причината за изчезването на мегафауната, или не(поне за Австралия със сигурност), в Бразилия започва изучаването на интересен нов тип фосилни следи от тази праисторическа мегафауна, непроучвани досега- т. нар. "палеобърлоги", някои от които напълно запазени и представляващи огромни пещерни системи, други пък са вече запълнени със седимент и се налага използването на сондажни методи за проучването им. Засега става въпрос за сравнително млади, неогенски находки, но лично за мен е интересен въпросът за търсенето и на по-стари "палеобърлоги"(включително и такива, оставени от доста по-дребни организми) и изобщо възможността за запазването на някакви следи тези своего рода "trace fossils". Например такива, останали от Мезозойската ера. Изобщо, очертава се интересно ново направление в палеонтологическите проучвания с тези "палеобърлоги". Интересно какво ли е останало в Европа, имайки в предвид силната антропогенна дейност тук. http://blogs.discovermagazine.com/crux/2017/03/28/paleoburrows-south-america/#.WOoAxHVSuko
  14. https://www.sandacite.bg/списание-космос-онлайн-100-пълен-архив-1962-199/
  15. Всъщност целият вой срещу "загиващия" ляволиберален Запад според мен е заради най-обикновена завист. Тукашните политкомисари и путиновите привърженици просто ги е яд на постигнатото от Запада и защото тук не сме така, а вместо това сме си омазали кочинката чак и по тавана. Не е ли така? Впрочем, разликите в стандарта и мисленето на хората наистина не са в полза на нас, "великите" балкански борци за "свобода на словото"(да се чете "слободия на расизма и простотията"), това мога да го потвърдя от първа ръка, защото вече от почти година съм горд жител на Федералната република на баба Меркел:-)