Отиди на
Форум "Наука"

tervel

Потребител
  • Брой отговори

    315
  • Регистрация

  • Последен вход

Репутация

164 Студент

Всичко за tervel

Последни посетители

1601 прегледа на профила
  1. Показателно за самите тюрки и за етногенетичните процеси в азиатската степна зона е, че управляващият род Ашина при тюрките е със скитски произход. Researchers such as H.W. Haussig,[1] S.G. Kljyashtorny,[2][3] A.N. Bernstamm,[4] C. V. Findley,[5] B.A. Muratov,[6] R.R. Suyunov,[7] D.G. Savinov,[8] S.P. Guschin,[6]Rona-Tas[9] and R.N. Frye[10] have suggested that the origin of the Ashina is from the Saka-Wusun. https://en.wikipedia.org/wiki/Ashina Всепризнат факт е, че тюркизацията и метисизацията по тези земи се засилва от античност към средновековие. Някои обаче се опитват да ни убедят, че хуните появили се в Европа през 4 век са предимно монголоидни и метисни типове с тюркски или монголски елит. Няма логика, при положение че 4-5 век в Централна Азия доминират кидарити, хионити, ефталити, алхони - ярко изразени европеиди (поне по изображенията от монетите на техните владетели) при това големи почитатели на изкуствената черепна деформация
  2. Денгизих - *däηiz-iq - ''малко езеро''. С помощта на всевъзможни пируети и стъкмяване се стига до подобни нелепици които цепят мрака със своята несъстоятелност.
  3. Реконструкция по черепу сармата, случайная находка в Беляевском районе Оренбургской области
  4. Гунн из степей Зауралья (Челябинская обл.). Могильник Соленый Дол (III в н.э.) Автор А. И. Нечвалода:
  5. Современное состояние «гуннской проблемы» Sergey Miniaev https://www.academia.edu/12226885/Современное_состояние_гуннской_проблемы_The_current_state_of_Hun_problem_
  6. Да, данните са откъслечни и несигурни, но не бива да се пренебрегват прибързано. Тези погребения с коне (част от от тях само с глава и предни крайници) трябва да са дошли отнякъде. Също и специфичните обичаи при тризната и пиенето на кобилешко мляко описани в изворите.
  7. кольца из Штробьенен http://www.academia.edu/3019829/Кольцо_из_Штробьенена_-_иконографический_и_семиотический_анализ П.С. Друго интересно наблюдение на Кулаков е съществуващата биритуалност при средновековните пруси систематизарана от него по следната схема : Простолюдие - тупоположение без погребение с кон (75% от инхумациите) Жупани - трупоположение с монети и съпътствъщо жертване на кон Крале - кремация
  8. В. И. Кулаков на базата на изворов и археологически материал стига до извода,че аварите предприемат военни действия в Прибалтика с цел възстановяване на южния път за търговия с добивания по тези места цене кехлибар. ''Пруската хроника'' на Симон Грунау дава ценни сведения за тези събития които се припокриват и с археологическите материали. Като последствие от военните действия на аварите се появява мазурската културна група съставена от войни и търговци. Тяхна основна цел е контрол върху търговията с кехлибар.Съвсем в традицията на времето е като съпътстващи цели на военните действия поставянето на местното население в данъчна зависимост и обикновено плячкосване на съседните земи. С появата на мазурската група в културата на района се откриват ред новости - появата на лангобардски шпори, антски палачати фибули (явно във военните действия активно участие вземат съюзното и подчинено население от Подунавието - лангобарди и анти), аварски поясни набори, погребения с коне. Гранау дава ценни сведения за традиции на варите останали незасегнати в други извори, а именно вземането на местни момчета и последващото им военно обучение - едни ранносредновековни еничари станали по-късно по стечение на обстоятелствата пруски елит. Кулаков В. Забытая история Пруссов http://pawet.net/files/prussy.pdf http://www.vostlit.info/Texts/rus17/Grunau_Simon/text1.htm Исследования в области балто-славянской духовной культуры. Погребальный обряд. М.: "Наука", 1990 В. И. Кулаков. Погребальный обряд пруссов в эпоху раннего средневековья Л. Вайткунскене. К вопросу о роли коня в древнелитовском погребальном обряде (V—XIII вв.) https://vk.com/doc26038490_449246126?hash=a483185e5240dc71ef&dl=113e9796140b650761 "Орозий" короля Альфреда. Эстланд очень велик и там очень много городов, и в каждом городе есть король. И там очень много меда и мест для рыбной ловли. И король и самые богатые люди пьют кобылье молоко, а бедные и рабы пьют мед 69. И между ними [царит] большая вражда. http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Engl/IX/880-900/Alfred/Orosius/frametext1.htm
  9. Невъзможно е внъндурите да са тюрки. Хазарите изпитват специален респект към тях поради обстоятелството, че те явно са със специален и привилигирован статут, етимологията на името им води в тази насока. Именно те са ядрото около което се оформят българските военно-племенни съюзи, те излъчват и елита. Победата над тях, последвалото прогонване и поставянето на остатъчните групи внъндури във васална зависимост дава формалното право на хазарите да се легитимират като новите господари в този район.
  10. * относно произход, език и култура на хуните. Разбира се при английската и южнославянските думи jerk/журка може да се касае за заемка или да имат друг път на развитие. Э. А. Томпсон. Гунны. Грозные воины степейhttp://historylib.org/historybooks/_Gunny--Groznye-voiny-stepey/ Отто Хелфен. Светът на хунитe http://www.pseudology.org/tatary/MirGunnov.pdf
  11. ''На наш взгляд, первые гунны, а впоследствии и господствующий гуннский клан, привнесли и какое-то время сохраняли палеоязык (слова, наименования, имена), который составляли наиболее древние индоевропейские наречия, длительное вре­ мя сохранившиеся в замкнутом лингвистическом пространстве крайне восточного ареала индоиранского мира. В этой связи совершенно справедливо заключение о том, что этот язык не только считается мертвым на сегодняшний день, но и был совершенно неведом европейским современникам поздней древности и средневе­ ковья. Учитывая сказанное, мы склонны считать, что выявленные исследователями параллели в славянских языках, вероятнее всего, являются заимствованиями из палеоиндоиранского языка гуннов, которые произошли в момент господства послед­ них над лесостепным праславянским (антским) населением Подонья и Поднепровья '' С.Г.Боталов Заслужава си да се разгледа внимателно тази възможност и да се излезе от удобните рамки на тюркоцентризма относно произход, език и култура на тюрките. Т Славова например търси произхода на името на шута на Атила Зерко в тунгусо-манчжурските езици , в евенк. džarga, евен. džargъ, нан. džajgasí - оскърбявам, дразня, надсмивам се, ругая, в монг. zorgo - своеволие, но в английски откриваме дори по-точен аналог jerk - идиот, тъпак. Също е уместно да се добави славянското журка, žurka - забавление.
  12. Всичките томове на алманаха мисля че ги има качени в сайта на Живко Войников. Иначе в тази страница има доста интересни книги. КНИГИ ДЛЯ АРХЕОЛОГОВ И НЕ ТОЛЬКО https://vk.com/club8143888 С. Г. Боталов Хуни и тюрки (историко - археологическа реконструкция) https://vk.com/doc704697_445902685?hash=3a01866d39954b9c56&dl=6701cadfb7f028cb84
  13. Няколко съвременни гледни точки относно българи и хазари в Хазарски алманах 2016 К ДИСКУССИИ О ЯЗЫКЕ ХАЗАР В. Я. Петрухин Иную – нетюркскую – интерпретацию разбираемой рунической над писи (как и прочих надписей восточноевропейской руники), а также именослова киевского письма предлагает в публикуемой в данном томе альманаха статье О. А. Мудрак. «Резолюция» прочитана им по-ирански (по-осетински) – «cледует разрешить». Эпическая память на- родов Поволжья сохранила не образы отдельных «этносов», а син- тетический образ древних хозяев юга Восточной Европы: это алан- гасары (алано-хазары), первобытные великаны, бывшие хозяевами земли до появления настоящих людей – земледельцев [Ахметьянов, 1981, с. 15]; схожий образ известен славянам – это исполины обры – авары, угнетавшие славян в раннем средневековье Археологический анализ тенденций, характеризующих развитие восточноевропейской степи в послегуннскую эпоху, обнаруживает картину, близкую предлагаемой О. А. Мудраком лингвистической реконструкции: «Гуннское нашествие усилило отток степного населения в предгорья [Кавказа. – В. П.]… но привело не к тюркизации, а к усилению кавказского элемента в культуре сармато-алан, а следовательно, и болгар» [Флёрова, 2001, с. 184] https://vk.com/doc-15658634_447267013?hash=8b1c5d1bb13bccf494&dl=9d820c1f50d6336453
  14. Българската държава демонстрира пълна незаинтересованост по отношение на обектите свързани исторически с прабългарите и изобщо с проблема за техния произход. Плиска изисква огромни средства за проучвания които със сигурност биха довели до уникални резултати и биха се върнали многократно. Всяка година се отделят някакви мижави средства (за да се имитира някаква дейност) и се копае на час по лъжичка ... а Кабиюк е тотално забравен и май въобще не се копае и проучва, костите на набързо погребаните елитни български войни от Кюлевча така си стоят неизследвани генетично. Това са резултатите от проучванията в Плиска само за последната година > http://www.focus-news.net/news/2017/09/07/2433478/gl-as-andrey-aladzhov-arheolog-shte-se-opitame-da-prosledim-s-elektromagnitometar-traseto-na-noviya-taen-hodnik-v-pliska.html Съвместно с геофизици от Виена са засечени нови интересни обекти в Плиска - неизвестни досега езически храм, две нови църкви, участъци от укрепления на болярски имения и други интересни структури. http://focus-radio.net/до-края-на-седмицата-се-очаква-да-започ/
  15. Скелет принадлежит физически крепкому, богатырски сложенному мужчине в возрасте около 30 лет. Рост его достигал около 1,87 м. Особенности строения костей рук и ног говорят о необычайно развитой мускулатуре покойного и о его недюжинной физической силе. Это, безусловно, смешанный в расовом отношении тип, в котором переплелись черты и европеоида, и монголоида. Обращает на себя внимание высокий нос, характерный для европеоидов, и заметная скуластость, типичная для монголоидов. Впрочем, в облике хунну европеоидная примесь была, видимо, также заметной: есть сведения о том, что китайский император, решивший истребить хуннов, приказал рубить всех, у кого были «высокие носы» http://kronk.spb.ru/library/umansky-ap-1978.htm Европеид със слабо изразен монголоиден (условно) примес заради едва доловимата скуловатост.
×