Balkanski

За умните хора сте абсолютно прав, поздравявам. За конкретния случай (случаи): не бъдете прекалено строг към хора, посветили десетилетия от живота си на науката. Четете много внимателно трудовете им. Има какво да научите. А с "логичното си заключение" избързвате. Наследството от прабългарския език далеч не се състои само от споменатите "календарни термини, титли, 15 алтаизма в старобългарския, и няколко инвентарни термина".

За умните хора добре казано, но... Само принципно има смисъл в това, което сте написали. В действителност нещата не стоят точно така. Ако лично на мен "някой необразован и неграмотен селяк ми каже", че това, което съм научил в университета и това, което съм усвоил в дългогодишната си практика, не е това, за което ги смятам, и че следва да се унижа и да преразглеждам знанията и заключенията си, аз бих му отговорил първо "да се образова и ограмоти" в същата сфера на знанието /академично/, да поработи известно време в същата сфера на заниманието /професионално/, и чак тогава да си позволи да поучава и да дава съвети, а не да предлага някому да се унижава. Така работи науката - с образование и професионално занимание. Лек ден.

За термина "тюрко-алтайски" ми е интересно да прочета мнението ви, г-н Добрев. Кой и кога го е въвел за първи път и защо се ползва именно в този си вид? Пак повтарям: едното съдържа в себе си другото. Според мен в науката термините трябва да са прецизни.

За въпросната т.н. "иранска теория" съм съгласен: теория няма. Има само хипотеза, и тя се поддържа от неспециалисти в областта на езикознанието. За термина "тюрко-алтайски" искам да попитам. Този термин ми звучи като "славяно-индоевропейски". Защо не просто "тюркски" или "алтайски"? Съгласете се, че едното е частен случай на другото. "Тюрко-алтайско езиково семейство" няма, има "алтайско езиково семейство". Не е хипотеза, а теория. И всички не знаем. Аз например зная друго.

Темата е много полезна, тъй като доста хора не разбират термините или им придават (привнасят) значения, които те не притежават. Да се включа и аз в доуточняването. Например термините „индоевропейски”, „ирански”, „алтайски”, „тюркски” и др. под. са само езикови термини и са част от терминологичния апарат на науката Езикознание. Изброените термини нямат връзка с категории като етнос, раса, религия, бит, култура, биология (в т.ч. генетика) и т.н. Индоевропейски народ означава народ, говорещ на един от индоевропейските езици. Нищо повече. Тюркски народ – също. Представителите на един етнос, или раса, могат да говорят на който и да е език на планетата. Да повторя нещо казано вече от мен: могат да се дадат примери за етноси, чиито представители ползват различни родни езици; и обратното - представители на различни етноси, даже раси, които ползват един и същ роден език. Доуточняването го правя заради постоянните грешки, които допускат някои участници във форума, придавайки други значения на въпросните термини. Трябва да уточним и термина „произход”. Кой какво влага в този термин? Още едно уточнение: Няма „друга разпространена теория”. Има само една теория, и тя е за принадлежността на този език към алтайското езиково семейство, и затова прабългарският език присъства в научните класификации единствено като член на алтайското езиково семейство. „Другата теория” е само хипотеза, локално разпространена (в България), поддържа от неспециалисти в областта на езикознанието и затова прабългарският език не присъства в нито една научна класификация като член на индоевропейското езиково семейство.

"тюрко-алтайското" коректен термин ли е? Доколкото знам, тюркските езици са част от алтайското езиково семейство. Т.е. едното е елемент (частен случай) на другото.

Прабългаристиката наистина е (само) лингвистична наука, т.е. дял от Лингвистиката, така както са линвистични науки и Българистиката, Романистиката, Славистиката, Бохемистиката, Полонистиката, Сърбистиката и т.н. Да не се бърка Прабългаристиката с История на прабългарите, която вече е историческа наука.

Самият именник не се нарича точно така. Всъщност никак не се нарича. Няма собствено (авторско) заглавие. Затова всяко едно заглавие аз приемам за вид работно заглавие. Важен е самият паметник. Това с хановете не е форумна приумица. Заглавието "Именник на българските ханове" си е в научно обращение още от доинтернетски времена.

Благодаря за изчерпателния отговор. Съгласен съм с вас с горенаписаното, особено що се отнася до "диференциацията и идентификацията на етническата принадлежност на въпросния език". Въпросът ми обаче беше: как се етнодиференцират и идентифицират по език носителите на един език? За носителите става дума. Как ще диференцирате трънчанина от родопчанина, ако не ползват диалект при общуването си? Как ще етнодиференцирате Бил Клинтън от Барак Обама например, по техния английски език? Споменах за етнос, ползващ различни родни езици; и за етноси, даже раси, ползващи един и същ роден език.

Има ли значение какво е заглавието? Приемете го като работно заглавие. Важно е съдържанието на паметника. И дали е достоверен същият паметник. Ако ви дразни титлата ханове/канове/кханове, заменете я с владетел. "Именник на българските владетели" звучи добре.

Въпросът ми е принципен: за етнодиференцирането и идентифицирането по език въобще. Не визирам конкретно прабългарския език. За този език има достатъчно теми в съседния подфорум.

Въпросът ми е повече за съседния подфорум по езикознание, но тъй като засяга и историята, в частност етнологията, ще го задам тук. Бихте ли пояснили, г-н Добрев, как се етнодиференцират и идентифицират по език носителите на един език? Какви са критериите и методите? Аз не съм професионален учен-езиковед, но се интересувам от тази материя. Ще ви бъда благодарен, ако отговорите и науча нещо ново. Спомням си, че на лекциите по Увод в езикознанието ни учеха на точно обратното - че езикът е средство за общуване, вид знакова система, и не може да служи като белег за етническа принадлежност (добавям от мен и: расова, религиозна, културна, генетична...). Наистина, могат да се дадат примери за етноси, чиито представители ползват различни родни езици; и обратното - представители на различни етноси, даже раси, ползващи един и същ роден език.

За нищо. Можех да се опитам да помогна, познавайки региона и населението, но - "Частная просьба - дело тонкое", както би се изразил един мой любим филмов герой. Намеквате за възможна етническа връзка между Куберовите българи и техните евентуални потомци в ново време. Такава връзка е възможна, както е възможна и всякаква друга връзка.Но тук говорим за имена. Само за имена. Т.е. говорим за различни неща. П.П. Повтарям и добавям: При имената религията е от съществено значение, езичието - не толкова, а етноса - въобще не е от значение.

Дадената информация е недостатъчна за предположения. Поне ни покажете имената в оригиналното им изписване, както са дадени в източника, на съответната азбука (българска, гръцка, османотурска или друга). При транслитерация имената понякога се променят до неузнаваемост. И коя религия изповядват въпросните хора? При имената религията е от съществено значение, езичието - не толкова.

Да погледнем отново страницата. Според автора на лекционния курс (не подлагам на съмнение неговата компетентност) за прабългарския език се знае (най-малкото) следното: Основни извори за езика на прабългарите (книжовни и епиграфски, домашни и чужди, исторически и литературни). Прабългарски заемки в старобългарските паметници и езиковата им принадлежност. Прабългаризмите в старобългарския превод на Библията. Прабългарски думи в старобългарски небиблейски паметници. Лични и родови имена. Названия на титли, звания и длъжности. Титли с алтайско и неалтайско потекло. Процеси на адаптация и славянизация на прабългаризмите. Като: Целта е въз основа на филологически анализ, поставен в исторически контекст, всички данни да се осмислят съвкупно. Звучи наистина сериозно. Имаме поднесени данни, имаме филологически анализ. Разгледани са процесите на адаптация и славянизация на прабългаризмите на фонетично, морфологично и лексикално равнище. Аз затова искам да се запозная с тези лекции. Първо да ги прочета. И чак след това ще си градя представа за качеството на поднесения материал.