Отиди на

Малоум 2

Потребител
  • Брой отговори

    1953
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    3

Малоум 2 last won the day on Октомври 18 2015

Малоум 2 had the most liked content!

Репутация

625 Асистент
  1. "Какво всъщност е реалността?"

    От статията по-горе ... що ли са я писали ... хората(?!): ...Как могат да се съгласуват двата стълба на съвременната физика - квантовата теория и гравитацията? Единият или и двата ще трябва да отстъпят. Нов подход подсказва, че гравитацията може да се появи от случайните флуктуации на квантово ниво, което означава, че квантовата механика е по-фундаментална на двете теории. От нашите две основни обяснения на действителността, квантовата теория урежда взаимодействието между най-малките частици на материята. А Общата теория на относителността се занимава с гравитацията и най-големите структури във Вселената. От времето на Айнщайн физиците се опитват да преодолеят пропастта между двете, но с малък успех. Част от проблема е да се разбере коя от теориите е в основата на нашето разбиране за реалността. Един подход за съвместяване на гравитацията с квантовата механика твърди, че гравитацията всъщност идва на неделими порции, наречени кванти, подобно на електромагнитната сила, която действа с кванти, наречени фотони. Но до този момент теорията на квантовата гравитация е недоказана.. Е, ама нали и много от учените твърдят, че ОТО е непълна. И тя се състои предимно от предположения - нищо не е доказано. Пък и са много грешните тълкувания - че "кривината" се определя от гравитацията?!., т. е. - от масата на обектите, като се има предвид инертна маса. А истинските СИЛИ, реалните сили са силите с електромагнитен произход. Тях (силите) съм описал в хипотезата, ама не четете. Да не би съвременната наука да е отговорила на въпроса: "Защо има сили, въобще?" При всеки обект, на който му се "налага" (чрез външно поле) да "пресича" подложните геодезични, формирани от околните обекти - му действат СИЛИ. Така че вие не сте в час с хипотезата и си я "нагласяте" по свое мислене. Електромагнитните сили са ОГРОМНИ в сравнение от силите на гравитацията, които сили на привличане са от масовите обекти със свойство маса, по класически. Те - ЕМСили изкривяват простронството - яко, а ... гравитоните "действат" само на отклоненията на центъра на образуване на частиците и затова са СЛАБИ СИЛИ - малка стъпка към гравитон ... и толкова. Почти нищо не се "криви" от гравитационна сила!.. Грешна е постановката, че кривината на пространство-времето определяла силата от гравитационно привличане! ...
  2. "Какво всъщност е реалността?"

    Знаеш - не е съвсем така. В ОТО има тензори, геодезични и т. н. В понятията за енергия и импулс вписват маса. Да, но гравитационната маса е незначителна в сравнение с електромагнитната маса - електронът е почти изцяло с електромагнитна маса. Тензорите са "действащи" сили, а геодезичните са естествени криви на полетата (не благодарение на тежката маса, а на сумата от тежка и електромагнитна маса). Импулс е "сила по време" и тъй като не може да се отчете "сила" при фотоните (докато не бъда погълнати от вещеви) импулсът влиза в тензорите. Във фотоните има "скрито" време! Проявява се при мощност - мощност на взаимодействието. Именно мощността е разграничител между видовете взаимодействия, а не само маса и енергия. Известно е - теория без електромагнитна маса не може да е вярна (Файнман) Всичко в хипотезата си е съвместимо в общите разсъждения за ОТО. В крайностите - ЧД - не става без структура на полевата форма на материя. И „гравитационни“ лещи си има със структурата на полевите форми на материята и т н.... При това - по хипотезата, няма сингулярности още с направата на вещевите обекти - частиците... ...
  3. "Какво всъщност е реалността?"

    Прост отговор: Да!
  4. Науката е една от най-отворените системи. Не - има изказвания на учени: Науката е една от най-консервативните системи! И това (според мен, без да съм учен) е правилно като становище и като поведение. Не може с години установени "нещата от живота", да се променят с лека ръка. Трябват множество доказателства, за приемлив консенсус при изменение. И докато в точните науки ФАКТЪТ (новият факт) е такова нещо и трябва да е повторим експериментът установил нов факт, то в приложните и хуманитарните науки - няма възможност за "лесна" промяна на парадигмата на статуквото. Как си представяш например учен без публикации? Това се съзнава много добре и на никой няма да му мине през ума да "крие наука". А можеш ли да си представиш неучен (но любител) да са го публикували в известно научно издание. Риторично. Има "хиляда" изисквания, за да се допусне, например, хипотетична публикация - като условностите, че е хипотеза, са най-малките като изискване. И в повечето случаи - в една хипотеза или предположение по даден проблем, има поне едно - истинно съждение... Прибира се във "фризера" (подсещане за учени и неучени) и "като му дойде времето" ... не се знае кой ще го ползва!..Това пък е причина да се крие, поне временно, такова "подсещане" за решаване на проблем. А най-често - се ползва за решаване на друг проблем, от други хора, и ... новостта му вече е нарушена... Няма "авторство"... пп На мен лично в 84г за едно рац. предложение, след разглеждане в ТИС (технико икономически съвет) ми казаха така: Това ще го извадим в 2000-та година!.. Излишно е да споменавам, че в 2000 вече нямаше смисъл, а и бяха ни "съкратили" от отдавна - работех в друга сфера на производство. ...
  5. Според мен - преиграване с опасностите които се "крият" с информацията в интернет. Ами - нали самата наука си крие подробно нещата с които се занимава, щото иска да спечели пари от патенти. Е, как от един лаик ще се иска "да вярва" в научните постижения, които експертите ... ще му обяснят?! Айде - за лаиците - иди-дойди! Ама ... кой от колегите инженери не е ставал жертва на "вписани авторитети" в предложенията си за изобретения... И как да не сме против авторитетите? - като експертизите им са "платени". Въобще - авторът не е наясно, че науката сама се е поставила в изолация - цяла тема имахме изписана, тук някъде... (вяра в науката). ...
  6. "Какво всъщност е реалността?"

    Здрасти, Шпага! Може би не съм бил ясен, но - да го кажа в прав текст: Всички Обвивки на вещеви обекти са Фотони. Те нямат "маса в покой" когато се разпространяват, защото са структурна конфигурация подобно керна (обекта) от който е "излъчена". Гравитонът е обвивка на керн - най-вътрешната част на частица. Дори, с натрупване на много частици в единен обект - пак има обвивни фотони характерни за това (за такова) натрупване. Има (известни са) еквипотенциалните повърхнини около "заредени" тела - рисуват се едни такива "силови" линии с еднакъв потенциал. Такива повърхнини има и при незаредени тела. Тези повърхнини стават "видими", когато върху тях се захване-образува друга частица. На това място захванатата частица се образува непрестанно (с общ-обменен фотон за връзка) с минимална енергия за образуване и така е в динамично равновесие с обекта. В статията се твърди, че: "...че гравитацията може да се появи от случайните флуктуации на квантово ниво, което означава, че квантовата механика е по-фундаментална на двете теории" ... С хипотезата си твърдя, че не е вярно болднатото. Просто - няма гравитация ако няма вещеви обекти. А в ЧД е точно така - там масови обекти няма. ... пп Извинявай: и за успокоение на Гравити - когато открият масови обекти в ЧД - съм опроверган! Нали това му е меракът. ...
  7. "Какво всъщност е реалността?"

    http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Dali-kvantoviiat-kolaps-ne-razhda-gravitatciiata_94358.html Дали квантовият колапс не ражда гравитацията? Колапсът на вълновите форми на квантовите системи разкрива начин как биха могли да се създадат гравитационни полета, а може би дори се съгласуват двете основни теории на физиката - квантовата механика и Общата теория на относителността, разказва NewScientist. За идеята може да прочетете в портала за препринти АrХiv.org. Как могат да се съгласуват двата стълба на съвременната физика - квантовата теория и гравитацията? Единият или и двата ще трябва да отстъпят. Нов подход подсказва, че гравитацията може да се появи от случайните флуктуации на квантово ниво, което означава, че квантовата механика е по-фундаментална на двете теории. От нашите две основни обяснения на действителността, квантовата теория урежда взаимодействието между най-малките частици на материята. А Общата теория на относителността се занимава с гравитацията и най-големите структури във Вселената. От времето на Айнщайн физиците се опитват да преодолеят пропастта между двете, но с малък успех. Част от проблема е да се разбере коя от теориите е в основата на нашето разбиране за реалността. Един подход за съвместяване на гравитацията с квантовата механика твърди, че гравитацията всъщност идва на неделими порции, наречени кванти, подобно на електромагнитната сила, която действа с кванти, наречени фотони. Но до този момент теорията на квантовата гравитация е недоказана. Сега Антоан Тилой (Antoine Tilloy) от Института Макс Планк за квантовата оптика в Гархинг, Германия, се е опитал да извлече гравитацията от стандартната квантова механика. В квантовата теория състоянието на частиците се описва от тяхната вълнова функция. Вълновата функция ни позволява да изчислим, например, вероятността да намерим частицата на някакво място или друг параметър. Преди измерването не е ясно дали съществува частицата и ако е така, къде е. Реалността, изглежда, се създава от акта за измерването, който "колапсира" вълновата функция. Но квантовата механика реално не определят какво е измерване. Например ли се нуждаем от човек? Проблемът за измерването води до парадокси като котката на Шрьодингер, в които една котка може да бъде едновременно и мъртва, и жива в кутия, докато някой не отвари капака й, за да види. Едно от решенията на такива парадокси е т.нар. GRW модел или модел на Гирарди-Римини-Вебер (Ghirardi–Rimini–Weber model), който е разработен в края на 80-те. Той включва "проблясъци", които са спонтанни случайни колапси на вълновата функция на квантовите системи. Резултатът е точно същият, както ако бяха направени измервания, но без изрични наблюдатели. Тилой е модифицирал този модел, за да се покаже как той може да доведе до теория на гравитацията. В модела си, когато "проблясък" колапсира вълновата функция и кара частиците да застанат на едно място, той създава гравитационно поле в този момент в пространство-времето. Една масивна квантова система с голям брой частици е подложена на множество "проблясъци" и резултатът е променливо гравитационно поле. Оказва се, че средната стойност на тези флуктуации е гравитационно поле, което очаква от Нютоновата теория на гравитацията. Този подход към обединяване на гравитацията с квантовата механика е "полукласически" - гравитацията възниква от квантови процеси, но остава класическасила. "Няма реална причина да се игнорира този полукласически подход, за да бъде гравицията класическа на фундаментално ниво", отбелязва Тилой. "Харесва ми тази идея по принцип", казва Клаус Хорнбергер (Klaus Hornberger) от Университета в Дуисбург-Есен в Германия. Но той посочва, че има други проблеми, които трябва да се решат преди този подход да може да се разглежда като сериозен претендент за обединител на всички фундаментални сили, който да се подкрепя от законите на физиката във всички мащаби - и големи, и малки. Например, моделът на Тилой може да се използва, за да се получи гравитацията, както е описана от теорията на Нютон, но трябва да се разработи математиески, за да се види дали е ефективен при описване на гравитацията как се управлява от Общата теория на относителността на Айнщайн. Тилой е съгласен. "Много е трудно да се правят обобщения за релативистични условия", коментира физикът. Той също така предупреждава, че никой не знае коя от множеството фини настройки на квантовата механика е правилната. Въпреки това, неговият модел прави прогнози, които могат да бъдат тествани. Например, той прогнозира, че гравитацията ще се държи по различен начин в големи и в мащаба на атомите. Ако тези тестове открият, че моделът на Тилой отразява реалността и гравитацията наистина се ражда от колапса на квантовите флуктуации, би било белег, че пътят към една теория на всичко ще включва полукласическата гравитация. ... Разбира се - "...че гравитацията може да се появи от случайните флуктуации на квантово ниво, което означава, че квантовата механика е по-фундаментална на двете теории" ... (Гравитация се проявява при НАЛИЧИЕ на вещеви частици, със свойство "маса". А вещевите частици се образуват непрестанно от структуриране на "частите" на вакуума, но не случайно, а с еволюционно натрупване на смущения - описал съм го в хипотеза. Заедно с появяването- "раждане" на "частици с маса", започва и проявление на това, което наричаме "сила". Сили съществуват винаги, когато изменения от/на ЕМПолета действат принудително върху свободния път-траектория на вещева частица. Частицата се съпротивлява на падащо поле - от вън-навътре до "преместване" на центъра си, около който се образува... Това води до принудително преместване на центъра на образуване със закъснение, което се отразява на движението, като че ли частицата се "дърпа за косата" назад. Тоест - има център около който се затварят образуващите частицата трептения - керн (зърно), което си има обвивка и това е гравитон- възможно най-дребната по размер обвивка във веществото - значи, най-малка амплитуда на съставящите я трептения. Това означава и най-малко смущение за околните обекти, които се образуват върху гравитоните - най слаба сила на привличане. Квантовият подход води към обяснение и на класическата част на гравитацията в средните мащаби. В макро-мащабите - има възможна структура на полевата форма на материя, която е "изначална-обща" за движенията на вещеви обекти около "център на ротация" - например, това което наричат ЧД)) ...
  8. Светът без комунизъм.

    А-а-а! Не съм съгласен! Светът не може без Комунизъм!(без комунистическо мислене) Това е една от най-добрите утопии. Мисленето е важно, а не - станало ли е на практика и възможно ли е да стане. (шеф Манчев, коментар в "Черешката на тортата" - "На теория е едно, на практика друго. Сега да видим как е в действителност!") Нещата в действителност - не са ни познати (по същност са недостижими). Те могат да бъдат само измисляни!.. Като религии, теорията за Големия взрив, теорията за кварките и хипотезата за тъмната материя и тъмната енергия ("Нека Силата да бъде с нас!"). Приятно е да се измисля: "Какво би станало, ако ..." и т. н. Така е и с измислянето на идеологии. При това - измисленото теоретично (а не приложеното на практика от позиция на силата) - комунизмът е яко хванат в икономика - за доказване, че е по-добър за Човека производствен стил. Капиталът Бързо унищожава Природата с бясната си надпревара (конкуренция) в технологии. Е, осрахме Земята, сега "мислим" за Космоса... Уж демокрация щяхме ... да градим, ама като ни скриха (присвоиха си ги хептен демократи) паричките - и, естествено, икономиката на глада ... още иска "стария" строй - поне работа имаше, не просехме по улиците... Нейсе - мисленето "в утопии" си е добро... и, в действителност, пропадаме значи. Но - не е заради Комунизъм - то, комунизъм, никъде не е имало, че да пропада "на практика". С революция (за вземане на "вся" власт) икономика не се прави. ...
  9. А бе, не е много за отбелязване, ама и такива мислители има ... не само при нас, в близкото минало на клубовете и форумите: https://dariknews.bg/novini/obshtestvo/nash-uchen-otreche-teoriia-na-otnositelnostta-i-ia-opredeli-kato-bezobrazie-2048136 Наш учен отрече Теория на относителността и я определи като безобразие Български учен отрече Теорията на относителността на Айнщайн и я нарече „обида за интелигентността на човека“. Тя трябва да бъде премахната, защото води до объркване на цялата съвременна физика. Това каза на пресконференция физикохимикът проф. Веселин Нонински, който живее в САЩ и е бивш университетски преподавател. Според него трябва да спре държавното финансиране на такива „абсурди в науката“. „Теорията на относителността трябва да бъде премахната от физиката, защото това не е наука и теория, това е безобразие. Едно творение, което е наречено теория и то обявено за гениална теория, а това всъщност е обида за интелигентността на човека“. Шокиращото твърдение направи физикохимикът проф. Веселин Нонински, който от 25 години живее в САЩ и е бивш преподавател в университети в Масачузетс и в Ню Йорк. Според него тя е грешна, защото почива на иначе правилни математически изчисления, но пренесени във физиката, те водят до грешни, дори абсурдни изводи. „Теорията на относителността е нещо, което идва вследствие на никаква логика, от небето пада и самата същност на тази теория е вътрешно противоречива, което я прави нетеория и я прави нефизична, ненаучна и псевдонаука“, каза той. На въпрос, ако светът се отрече от Теорията на относителността, до какви последици ще доведе това, проф. Нонински заяви, че ще се стигне до „излекуване и освобождаване от интелектуалното робство“, в което по думите му е света сега. Според професора за такива теории не трябва да се харчат парите на данъкоплатците, а който иска, да търси частни източници на финансиране. ... Е, това е отричане заради самото отричане. Никакви факти, хипотези или др. теории, които да противоречат на ТО не показва професорът. Пък, че движението е относително се е знаело и без теорията на Айнщайн. Интелигентни хора са го знаели... Айнщайн само подсказва, че "всичко" е относително: и времето и пространството, а "движението" е в тях... Нарочно го е направил - да обърква "интелигентните" хора! ...
  10. Разкъсване на струна

    Това, понеже е "елементарно" - сме го пропуснали... Дано е актуално за питащия. Червеничкото е дължина на струната (ел). Зеленичкото, за което питаш, е вторият закон на Нютон F=m.a, като за ускорението е записана втората производна на изменението на дължината на струната към времето за изменение. (чете се "Де 2 ел/ де те квадрат"). "Масата" влиза в механичната плътност. ...
  11. Видове боеприпаси

    Не успях да намеря тема за автоматите, затова - тук. http://it.dir.bg/news.php?id=26371976 Най-модерните версии на автомат ”Калашников” Автомат "Калашников" има множество варианти, доказали се като здрави и надеждни оръжия. Кои обаче са най-модерните версии на АК? АК-47 се ражда в средата на миналия век и от тогава до сега карабината е претърпяла множество модификации. Едни от най-съществените са АКМ и АК-74, които са много по-точни, леки и дори смъртоносни. Те обаче отново са "рожби" на 20-век. Бойните действия през 21-век обаче са по-различни и това води до съществено развитие. Най-модерните версии на автомат "Калашников" съчетават своята добре позната платформа с най-съвременните технологии и полимерни материали, които са заменили тъмно лакираното дърво от миналия век. Освен по-точни, най-новите АК имат по-малък откат. Някои варианти пък са се отдалечили буквално на светлинни години от своя първообраз. Нека видим кои са най-модерните версии на автомат "Калашников". Българският AR-M2TB Започваме класацията си с нещо родно. Арсенал са създали една много съществена модификация на АК-74, която разполага елементи от заздравени полимери, включващи дори и фибро стъкло. Тестове обаче показват, че пушката издържа дори повече на екстремни условия, големи температурни амплитуди и удари. Добавени са няколко релси Picatinny, върху които лесно може да се закрепват оптически мерници, уреди за нощно виждане, гранатомет или лазерен прицел. AR-M2TB има версии в два различни калибъра - 5.56x45 мм и 7.62x39 мм. Далекобойността е между 350 и 400 метра, а скорострелноста е 600 изстрела в минута. Теглото със зареден пълнител е 4,3 килограма, а от Арсенал гарантират, че AR-M2TB няма да засича при първите си 15 000 изстрела. Вижте как изглежда AR-M2TB >> >> >> Словенският Arex AKB15 В самия край на Балканите са създали може би най-стилния и красив "Калашник", правен някога. Словенците от Arex са насочили своя AKB15 към частният американски пазар, където обаче не са постигнали съществен успех. AKB15 обаче използва много алуминиеви и полимерни елементи, които определено изглеждат добре, но не са се харесали на практичните американци. AKB15 е създаден на базата на югославската Zastava M70, която от своя страна е базирана върху АК-74. Въпреки това, изцяло металният дизайн (без приклада) прави пушката по-здрава, а от Arex се хвалят, че 15-годишно дете няма проблем с употребата на модифицирания калашник. Подобрени са откатът и точността, а добавените релси Picatinny улесняват значително монтирането на оптични или лазерни мерници. Що се отнася до калибъра - той е 7.62x39 мм. AKB15 има ефективен обсег до 420 метра. Словенците продължават работата си по карабината, която вече има версия и без алуминиеви елементи. Вижте как изглежда Arex AKB15 >> >> >> Руският Vityaz-SN Този картечен пистолет е създаден изцяло на базата на AK-74 и вече се е наложил сред определени части на руската полиция и армия. Калибърът е 9×19mm Parabellum, а пълнителят побира 30 патрона. Vityaz-SN има скорострелност 750 изстрела в минута, но далекобойността е до 200 метра - това се дължи на по-ниската начална скорост на куршума. Картечният пистолет има елементи от подсилен със фибро стъкло полимер, като тялото е метално. Добавена е релса Picatinny, както и много удобен "държач" на втори пълнител. Вижте как изглежда Vityaz-SN >> >> >> Руската "помпа" Saiga-12 Руснаците са известни с нестандартното си мислене, а Saiga-12 се е родила след нетипичния въпрос - какви би станало, ако АК-74 стреляше с ловни патрони пълни със съчми? Отговорът е бил толкова добър, че Saiga-12 се използва дори от някои поделения на полицията в... САЩ. Автоматичната помпа има голяма мощ, а добавените бързомер и релса Picatinny правят употребата й доста лесна. Пълнителите може да са с 8 или 12 патрона. За жалост на американците, едни от първите санкции на Барак Обама против Русия забраниха вноса именно на Saiga-12 в САЩ. Вижте как изглежда Saiga-12 >> >> >> Унгарският AMD-65M Една от най-успешната модификация на АКМ в света е унгарска. AMD-65M се продава успешно в САЩ и се използва в определени части на афганистанската, словенската, панамската и грузинската армия. Дължината на AMD-65M е скъсена, скорострелността е повишена до 650 изстрела в минута, а далекобойността е до 350 метра. Използвани са олекотени материали, и тегрото на карабината е едва 3,8 килограма, а релсата Picatinny позволява бързото монтиране на допълнителни прибори. Вижте как изглежда AMD-65M >> >> >> Китайският ZH-05 Връзката на ZH-05 с АК-74 е много трудна за откриване на пръв поглед, но въпреки това е налична на ниво механизми. Китайците са се отдалечили максимално от оригинала и са заложили на доста нестандартния 5.8 мм калибър. В автомата е интегриран и гранатомет, чието дуло е над основното. Пушката разполага с много специални камери, които могат да подават информация за мерника директно към дисплей, монтиран върху каската. Така стрелянето зад прикритие става много по-лесно и сигурно. Ефективната далекобойност спрямо неподвижни цели е 800 метра. Китайците планират да добавят и чип с изкуствен интелект, предвиждащ движенията на мишените и променящ мерника спрямо тях. За сега обаче ефективността срещу движещи се мишени е малко под 300 метра. ZH-05 е сравнително скъпо оръжие, което се използва от най-елитните и специални подразделения на китайската народноосвободителна армия. Вижте как изглежда ZH-05 >> >> >> Финландският Sako Rk 95 По-време на Студената война, финландците купуват лиценза на АК-47 и превъоръжават армията си с своя модификация на карабината. Скандинавците обаче започват да развиват платформата, а в края на 80-те и началото на 90-те се ражда Sako Rk 95. Този Калашник има изключителна здравина, а параметрите му са съществено подобрени. Скорострелността е 750 изстрела в минута, а теглото е от едва 3,7 килограма. Далекобойността е до 400 метра. Калибърът е 7.62×39 мм, а от Sako Rk 95 са произведени 20 000 бройки. Вижте как изглежда Sako Rk 95 >> >> >> Руските АК-12 и АК-15 Няма как да не минем без най-новата карабина на оръжейния концерн "Калашников". АК-12 тежи само 3,3 килограма. Всъщност разликата между АК-12 и АК-15 е в използвания калибър - първият автомат стреля с 5.45×39 мм, а вторият с 7.62×39 мм. Далекобойността е между 600 и 800 метра, а скорострелността е от 700 изстрела в минута. Предпочитанията на руската армия обаче клонят към АК-12, а пушката е преминала успешно през най-суровите изпитания. Планирано е АК-12 да бъде интегрирана в програмата за модернизация на сухопътните войски "Ратник", част от която са още шлемове с добавена реалност и дори екзоскелети. Вижте как изглеждат АК-12 и АК-15 >> >> >> ... ...
  12. Общуването

    Има и такива техники в общуването: http://megavselena.bg/eksperti-razkrivat-5-tehniki-za-promyana-na-chuzhdoto-mnenie/ Експерти разкриват 5 техники за промяна на чуждото мнение Искаш да промениш някому мнението, при това без да натискаш и да манипулираш? Опитай тези, подкрепени от науката техники, разкрити от експерти по психология. Имаме ли свободна воля или сме субект на влиянието на другите? Повечето от нас биха искали да вярват, че решенията които взимаме се свеждат до собствените ни мисли и идеи, но има техники на убеждаване и други начини, с които да бъдем накарани да приемем чужд начин на мислене. „Това, в което се убеждаваме все повече в психологията е, че много от решенията, които взимаме са повлияни от неща, с които не сме наясно,“ казва Джей Олсън от Университета МакГил, Квебек, Канада. Манипулацията и убеждаването са два начина, по които решенията ни могат да бъдат повлияни, но каква е разликата между това да си манипулативен и убедителен? Манипулацията предполага някаква степен на злонамереност спрямо другия човек, съдържа елемент на лъжа, така че другият да бъде накаран да направи нещо, което е против волята му, нещо, противоречащо на морала и вярванията му. Убеждаването от своя страна предполага предизвикване на промяна в начина на мислене с по-меки средства, при това така, че да не противоречи на вярванията на човека. Съвременната психология разкрива 5 техники на убеждаване, така че да промените нечий начин на мислене, без да го манипулирате: 1. Кажете на човека, че е абсолютно прав Хората са склонни да се придържат към вярванията си още по-силно, когато бъдат предизвикани от друг човек. Техните вярвания стават още по-завладяващи и непоклатими, когато почувстват, че трябва да защитават идеите си срещу доказателства в обратното. Това е известно като „ефект на ответния огън“. Съгласявайки се с някои от вярванията на човека, ние се съюзяваме с него и се превръщаме по-скоро в съюзник, отколкото враг, който го предизвиква. Робърт Чиалдини, професор по психология от Щатския Университет в Аризона казва: „Когато изначално очертаете сфери на съгласие с позицията на друг, изглеждате много по – разумен и приятен човек, а това съответно повишава вашата убедителност.“ 2. Разкажете история Изследвания показват, че ако просто покажете някому сухите факти, той няма да е много склонен да ви повярва. Разкажете му обаче историята и той може да се убеди. Според професор Брадли Лав от UCL, ако предложите някому различна версия на събитията под формата на история, е много по-вероятно той да се убеди. Вместо да се опитвате да се отървете от оригиналната история, просто сменете наратива – това е далеч по-убедително. „Едно нещо, което намирам за контра-интуитивно, и което работи, е, че когато някой разпространи дезинформация, е по-добре да замените лъжите с алтернативно обяснение, което да постави фокус върху опровергаването на лъжите“, казва професор Лав. 3. Накарайте някого да стигне сам до собствените ви заключения Случвало ви се е да гледате наистина страхотен филм и да го препоръчвате на приятелите и познатите си – винаги има един или двама, които тръгват срещу вашето мнение. Това се дължи донякъде на факта, че ние обичаме да откриваме хубавите неща сами. По тази причина най-добрият начин да накараме някого да харесва това, което харесваме ние или да се съгласи с нас е да го накараме да мисли, че сам е стигнал до това заключение. „Вярно е, че хората са по-убедени от собственото си мислене, отколкото от опитите за убеждаване на другите,“ казва професор Чиалдини. 4. Изберете правилния човек, към когото да отправите посланието си Ако имате аудитория, която е много „заклещена“ в начина си на мислене и искате да я „поотворите“ към други идеи, изберете човек, който вече има уважението на хората. Професор Лав казва, че: „Вестоносец, който споделя общи ценности с аудиторията и който споделя нейната перспектива, може да бъде много ефективен, дори самият той да не е съгласен с определени точки.“ Стига вестоносецът да е уважаван и неговите ценности да се приемат от аудиторията, той може да установи връзка с хората и да бъде приет повече като съюзник и по-малко като заплаха. 5. Признайте собствена слабост Никой не харесва арогантните персони. Ние по-скоро проявяваме склонност да гравитираме около самокритични хора, такива които могат да признаят грешките, дори да се надсмеят над себе си. Когато демонстрирате някаква малка слабост пред друг човек, му показвате, че сте честни и може да ви се има доверие. Много добър пример в тази посока се дава с управлението на кралица Елизабет 1. Нейните войски се опасявали за способността й да проведе морската инвазия срещу Испания. Елизабет елиминирала страховете признавайки: „Знам, че имам тяло на слаба и крехка жена. Но имам сърце на крал, при това крал на Англия.“ Ако е сработило при кралицата, ще сработи и вас. Това са някои техники за убеждаване, разкрити от психолозите. Опитайте следващия път, когато искате да промените нечие мнение. ... Най ми е "трудна" точка 3.Накарайте някого да стигне сам до собствените ви заключения..., ама и поначало - не мога да убеждавам... ... пп Забравих си афоризма: "Умение да убеждава има тоя мъж, който може да убеди жена си, че в кожух, би изглеждала пълна!" ...
  13. Лична митология

    Да-а-а! И един шоп наистина се е изказал кратичко: "Работа ли?.. И у сутиен да ми я турите, пак не я барвам!" ... Дончо Цончев ми е от любимите автори - "Хубавата Мария" си е направо "философия" на соц.преживявания, въпреки строя. (ОТ него съм видял определителната фраза за тогавашни нужди: "Хляб, телевизор и топло!") - и т. н. др. разкази и новели. ...
  14. Тровят ли ни следите оставяни от самолетите в небето?

    Е, тоя път - не съм аз ... ама и не са глупости, а страх... щото не могат да си обяснят света, като как пропада. Така мислят хората ... и журналята, и ... няма кой да им обяснява ... само се джавкат.
  15. Em Drive

    Предполагам сте го видели - търкаля се няколко дни вече из новините: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Kitajski-ucheni-sazdadoha-prototip-na-neobiasnimiia-dvigatel-EmDrajv_93609.html Китайски учени създадоха прототип на необяснимия двигател ЕмДрайв (видео) Пропагандно видео на китайската телевизия CCTV-2 твърди, че учени от КНР са направили работен вариант на EmDrive, двигател, който работи без гориво и принципите на неговата работа все още не са обяснени. Те дори са в разрез с физическите закони за опазване на енергията. Във видеото се твърди, че китайските учени са разработили EmDrive и скоро ще го пуснат в космоса - макар че не се посочват никакви технически данни за устройството. "Невъзможният" двигател с години е тестван от НАСА, но космическата агенция не успя да създаде работеща версия. Ако концепцията се въплъти в реалността, двигателят ще може да пренесе екипаж до Марс само за 10 седмици. Апарат на базата на EmDrive би достигнал до края на Слънчевата система не след няколко десетилетия, а за няколко месеца. Описанието на работата на EmDrive е следното: магнетрон генерира микровълни, енергията на техните трептения се натрупват в резонатора, а образуваната стояща вълна от електромагнитни трептения в затворения метален конус е източник на тягата. Физическият принцип на действие не е ясен. След като не изхвърля гориво, EmDrive нарушава третия закон на Нютон, който гласи, че за всяко действие трябва да има еднакво и с обратна посока противодействие. Китай не за първи път заявява, че е направил работещ EmDrive. В китайския Северозападен Политехнически Университет в периода 2008-2010 г., екип, воден от професор Иън Хуан работи върху създаването на устройство, развиващо тяга от 0,72 Нютона. Прототипът бе представен, но през 2016 г. резултатите от този доклад бяха опровергани, защото авторите бяха направили голяма грешка в измерванията, корекцията на която значително се отрази на резултата. През декември изследователите от Китайската академия за космически технологии потвърдиха, че правителството финансира изследванията на тази технология от 2010 г. насам и че са разработили устройство, което вече е тествано на нискоземна орбита, съобщи IBTimes UK. И през ноември анонимни източници съобщиха на IBTimes UK, че прототип на EmDrive е тестван на борда на космическата лаборатория Tiangong-2. През ноември 2016 г. група учени от НАСА публикува статия за EmDrive в научното списание Journal of Propulsion and Power на Американския институт по аеронавтика и астронавтика (AIAA).. В статията се посочва, че двигателят ЕмДрайв развива тяга, с коефициент на мощност 1,2 ± 0,1 милинютона на киловат при тестове на 40, 60 и 80 вата. Например най-добрият двигател на НАСА, работещ на ефекта на Хол (плазмен двигател), произвежда до 60 mN/kW, което е около 50 пъти повече от ЕмДрайв. От друга страна слънчевите платна и фотонните двигатели, които също работят без гориво, генерират тяга с два порядъка по-малко от ЕмДрайв (3.37 - 6,67 микронютона на киловат). Това означава, че ЕмДрайв е по-мощен от фотонните двигатели над 200 пъти. Рецензентите тогава не можаха да намерят грешки в постановката на експериментите за тестването на двигателя. Работещият по неясен засега принцип двигател развива тяга дори във вакуум, където е изключена всякаква термична конвекция. Изключено е и влиянието на блуждаещи магнитните полета. ... Сещам се за стар виц от ... онова време: " Кога китайците ще превземат света?.." "Когато разберат, че досега,... са яли само гарнитурата!" ... По принцип - при липса на "външни сили", нещо се движи, ако има къде да се подпира. Е, ЕМПоле е неподвижно! - значи - има къде да се подпира - един път с "дълга" пръчка (дълги вълни) бута, а обратно - бута с "къса" пръчка (къси вълни). Пръчките трябва да "бутат" по различно време с несъвпадащи честоти, а това се осигурява от геометрията на пресечения конус и електроника. Дано остане импулс "в една посока", за да може да се движи чудото! Въпрос на конструкция. ...
×