Отиди на
Форум "Наука"

Малоум 2

Потребител
  • Брой отговори

    2101
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    4

Малоум 2 last won the day on Януари 6

Малоум 2 had the most liked content!

Репутация

694 Асистент

Всичко за Малоум 2

  1. Като четох, по-горе, се сетих за стар виц: Пияница умира и Св. Петър му казва: "Ще те пусна в рая, ако ми кажеш защо пиеше толкова много." "Не мож да ме разбереш, Господи!" - казал пияницата. "Как така, бе - аз всичко знам - затова съм Господ..." "Не, не можеш да ме разбереш..., щото, никога не си бил женен!" Та с третия род "То" - когато не е местоимение за одушевено - се означава "всичко, което не е с човешки качества", създадено от природата по еволюционен път.(Даже, доколкото е дискутирано, Господ е "мъж и жена" едновременно, но не е "То", а "Той". Присъства в душите и на мъжете, и на жените, а останалото - само го закриля, за съществуване на творението му..) ...
  2. Реплика от едно филмче за блондинки - ученички: "Карат ни да учим история?!. Че кво му е на бъдещето?!" И историята като наука борави с относителности и ... вероятности, нещо като документ-артефакт, да е вярно. Напразно се "драпат" тук..., неразбирайки "силата на ОВ" (обратната връзка). Всеки човек е потиснат именно с нея - от обкръжението си, като най-силна е ОВ на ...социума. Играта на "стражари и апаши" е кой кого ще надлъже, а не кой притежава истината, понеже е конкретна. Затова - важни са договореностите, които задоволяват предполагаемите "нужди" на всеки от "общност"... и пак ... надлъгване, надлъгване..., докато околната ОВ разруши вътре-връзките, а социума поиска други "вътрешни" връзки... И т. н. ...
  3. За физиката наблюдател е цялата апаратура при поставяне на експеримент, като неявно се включва и човек. Затова, често ползвам Изследовател - апаратура+човек. Ето малко за размишления:https://books.google.bg/books?id=CwZskdYkJh4C&pg=PA81&lpg=PA81&dq=наблюдател+физика&source=bl&ots=eqNBYpvNDn&sig=XTnvcE5dAMr_Bc0WM3fbctfeuKI&hl=bg&sa=X&ved=0ahUKEwjqiPrztN7YAhWEDywKHZ00AeQQ6AEITzAG#v=onepage&q=наблюдател физика&f=false ...
  4. Според мен - съвсем правилно си пуснал темата във "философия". Защото и двете хипотези: СТО и ОТО - са философски интерпретации. Математическите изрази в тях са били "известни" и преди Айнщайн, но само той успява да ги обедини в стройна философска интерпретация-концепция (съвсем друг е въпросът дали са "вярно отражение на обективната действителност"). Има много методи за измерване на скоростта на светлината:https://bg.wikipedia.org/wiki/Скорост_на_светлината#Експерименти_по_измерване_на_скоростта_на_светлината Понятието за "скорост" - винаги е относителна за наблюдател и затова в текст трябва, за яснота, да се казва "скорост относно ..." и да се споменава относно кое тяло се говори. Много привлекателно е мисленето, че щом Свакуум е максимална, то спрямо нея, можем да изчислим скоростта на други тела. Е, вторият постулат на СТО - забранява това: Скоростта на светлината не зависи от скоростта на излъчвателя. И понеже не можем да "хванем" КС към полева форма на материята - фотоните са такива - то не можем да я използваме за "неподвижна" отправна точка, към която да отнесем скоростите на другите тела. ...
  5. Митовете и Физиката - Галилей!

    Ако не се знаеха ефектите на относителността - нямаше да има въобще GPS и измисляне на заобиколки на ефектите. (По - стар виц: Шофира блондинка и гласът от GPS й казва: "... след 50метра,отбийте в дясно и спрете! Искам да сляза!")
  6. "Космос" беше едно от любимите списания. И не всичко в него беше достоверно, ама ... друго нямаше, дето да е толкова интересно. Оказа се заблуда, че в "кълбовидна мълния" може да се осъществява термоядрен процес... Иначе, Капица е велик и практик! (Кълбовидната мълния е квантов макрообект. Йонизацията е само повърхностен ефект, заедно с рекомбинацията и затова "свети" с призрачна светлина.) ...
  7. Митовете и Физиката - Галилей!

    Ориентировъчно: https://bg.wikipedia.org/wiki/Принцип_на_еквивалентност И това, че не се отчита, че силите имат ентропиен произход, вж. до какви грешки води: (принципно - силата я свързват с наличие на "маса", без да отчитат че подреденото състояние - "ентропийно" може да предизвика сила на привличане и сила на отблъскване.) http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Ustrojstvo-sazdava-otritcatelna-masa_101037.html Устройство създава отрицателна маса Ограничената в тези оптични микрокухини светлина взаимодейства с тънък един атом полупроводник като се създават частици с отрицателен маса. Устройството също така "представя начин за генериране на лазерна светлина с постепенно нарастване на малко количество енергия". Michael Osadciw/University of Rochester Повечето обекти реагират по предвидим начин, когато ги бутнеш, те се придвижват в същата посока, но ако са с "отрицателна маса", те реагират точно наобратно - в посока на въздействащата им сила. През 1957 г. Херман Бонди (Hermann Bondi) написва в списание "Reviews of Modern Physics", че масата може да бъде както положителна, така и отрицателна. Той доказва, че това не води нито до логически противоречия, нито до противоречия със законите на физиката. Няма нищо в математиката или физиката, което да подсказва, че масата не може да бъде отрицателна. Може би, защото никога не сме я срещали, не ни е хрумвало, че тя може и да съществува. Сега изследователи от Университета Рочестър са успели да създадат частици с отрицателна маса в тънък един атом полупроводник от молибден диселенид, заставяйки го да взаимодейства със затворена в оптични микрокухини светлина, съобщава phys.org. Това само по себе е "интересно и вълнуващо от гледна точка на физиката", коментира Ник Вамивакас (Nick Vamivakas), доцент по квантовата оптика и квантова физика в Института по оптика в Рочестър. "Но това също се оказва, че устройството, което сме създали, представя начин за генериране на лазерна светлина с постепенно нарастване на малко количество енергия" Устройството, описано в Nature Physics, се състои от две огледала, които създават оптични микрокухини, които ограничават светлината на различни цветове на спектъра, в зависимост от това, как са разположени огледалата. На полупроводника се поставя по такъв начин, че взаимодействието му със затворената светлина води до това, малки частици от полупроводника, наречени екситони, се съчетават с фотоните от затворената светлина като се образуват поларитони. "Като накарахме екситона да се откаже от част от своята идентичност и заедно с един фотон да създаде поларитон, ние получихме в крайна сметка обект, който има отрицателна маса", обяснява Вамивакас. "Това е своего рода нещо побъркано, защото, ако се опитате да го бутнете или дръпнете, то ще отиде в обратната посока от това, което ви подсказва интуицията". И други изследователски групи са експериментирали с подобни устройства, но това е първото устройство, което получава частици с отрицателна маса. Въпреки, че практическото му приложение е още далеч, Вамивакас добавя, че лабораторията му ще продължи да проучва: Как устройството може да послужи като основа за производство на лазери. "С поларитоните, които създадохме с това устройство, рецептата за получаване на лазер е съвсем различна", коментира Вамивакас. "Системата се активира при много по-нисък разход на енергия", отколкото сега употребяваните лазери. Физическите следствия от създаването на отрицателна маса в устройството. "Ние обмисляме начини да се прилага бутане и дърпане - може би като прилагаме електрическо поле в устройството, а след това да проучим как тези поларитони се движат в устройството при прилагането на външна сила". Хипотетично материята може да има отрицателна маса - както електрическият заряд може да бъде отрицателен или положителен. Хората рядко мислят по този начин, тъй като в ежедневието ни се среща само положителният вариант на втория закон на Нютон, според който силата, предизвикваща ускорение, е равна на масата на обекта, умножена по ускорението му: F = ma. В случая на отрицателна маса обектът ще има отрицателно ускорение. Въпреки че ни изглежда неестествено, това не означава, че е невъзможно. Предишни теоретични изследвания са показали, че отрицателната маса може да съществува във Вселената, без да пречи на Общата теория на относителността. Гравитацията в теорията на относителността се визуализира в двуизмерното пространство като опънат каучуков лист, който се деформира под тежестта на телата, които са върху него. И тези деформации биха отклонили по-леки тела и дори светлината биха отклонили от правата линия.(Да не забравяме, че пространство-времето не е двуизмерно, а четири (три пространствени и една времева координата), като и четирите се изкривяват от наличието на маса). В този модел отрицателната маса е от другата страна на листа, създава хълмче, от което по-леки тела биха се "търкулнали" надалеч. Ако се обърнем наопаки това Вселенско одеало, тогава отрицателната маса ще прави вдлъбнатини, а положителната маса - хълмчета. (вж "Отрицателната маса - екзотична, но възможна материя") ... ...
  8. Да, въпросите са философски - не толкова на физиката. Телата съществуват във времето и пространството, но това не означава, че в тях няма време и пространство. И е било трудно да се отговори на въпрос: Защо пространството се разширява, а галактиките - не? Днес вече напира отговор, че самото пространство се структурира, установява се, че галактиките имат хало подобно тороидална структура от полева материя, която "върти" външните им звезди с по-голяма скорост от сметките по Нютон - халото ги дърпа както при детската въртележка, демек, движенията са зависими от полетата и, че пространството не е празно вместилище на обектите, които "виждаме". Това не противоречи на част от твърденията на ОТО (по-скоро на тълкуванията на ОТО) - че пространството "се огъва". Ясно е, че за да се огъва нещо, то не може да е нищо, макар че физиката не може експериментално да отговори, така ли е или не. За да признае за "физичен обект" самото пространство са нужни хипотези, защото има проявления, показващи въздействие на "нещо тъмно", върху движенията на наблюдаемото - пряко: разширяване на пространството с ускорение. Това което виждаме е, че Разстоянията между обектите се променят и неправилно се тълкува, че пространството се разширява. Протяжността на пространството при Изследовател се изразява посредством промяна на разстоянията при относително движещи се обекти. Самото пространство е със собствена структура, която диктува на познатите ни полеви и вещеви обекти възможност за съществуване и обратно: Родените нови структури-обекти, посредством собствените си свойства, сърфират по подложката, която ги е изградила, т. е., тяхното движение и свойства са зависими от началната "рожденна структура от "тъмно, недосегаемо за откриване с експеримент - материя+енергия"... Айнщайн, принципно, никога не се е отказвал от етера. Самият етер не пречи на СТО. Но без нещо подобно на етер - ОТО закъсва с това кое се "криви". ...
  9. Приложна физика

    Ето хубава картинка на далечното: http://megavselena.bg/eto-kak-izglezhda-kvantoviyat-kompyutyr/ Ето как изглежда квантовият компютър Гледан по-отдалеч изглежда като модернистичен полилей. Или като събрани на едно място цилиндри и жички, завършващи в края с малък стоманен цилиндър. Всъщност това е един от най-софистицираните квантови компютри правени досега. Процесорът му има мощност от 50 квантови бита или qubits, които обработват задачите по (потенциално) революционен начин. Информацията създавана и съхранявана в нормалните компютри се обозначава със серии от единици и нули. Qubits могат да представят и двете стойности едновременно (възможност известна като суперпозиция), което означава, че квантов компютър може теоретично да тества двете едновременно. Добавете още qubits и тази трудна за вярване изчислителна мощност се увеличава. През ноември миналата година IBM представи първия квантов компютър с 50 qubits в света. Той е разположен в лаборатория, в гигантски бял калъф, с помпи, които да поддържат необходимата за работата му температура и няколко традиционни компютри, които да подпомагат управление на задачите или алгоритмите, които се инициират. На CES (високотехнологичното изложение в Лас Вегас) тази година, фирмата донесе и вътрешностите на супер компютъра – кабелите и тръбите, необходими за изпращане на сигнали към чипа и за поддържане на охлаждането на системата, така че присъстващите биха могли по-добре да разберат как работи квантовият компютър. Най-голямото предизвикателство, според вицепрезидента на IBM за научни изследвания Джефри Уелсър, е изолирането на чипа от нежелан „шум“. Това включва електрически, магнитен и термичен шум. Например само температурата на помещението в което се намира, може да направи цялата машина безполезна. Тук идва ролята на споменатите помпи. От горе до долу системата постепенно се охлажда от четири температурни равнища с течен хелий, като накрая, вътре в цилиндъра, достига до 10 милионни от абсолютната нула по Келвин. В същото време проводниците носят радиочестотни сигнали до чипа. Те се описват върху qubits, изпълнявайки всяка програма, която изследователският екип желае да изпълни. Кабелите са проектирани така, че да не се допускат никакви външни шумове, включително топлинна енергия, които да се транспортират до чипа на квантовия компютър. Много от експертите предполагаха, че 50-qubit система може да постигне „квантово надмощие“. Терминът се отнася до момента, в който квантов компютър ще е в състояние да надминава традиционната компютърна система или да изпълни задача, която при традиционните компютри е невъзможна. Проблемът обаче е, че квантовите компютри са съвместими само с определени алгоритми. Те са подходящи за квантовата химия например и материалните симулации. Но е малко вероятно някога да използвате квантов компютър, например за да завършите презентация в PowerPoint. „Светът не е класически, той е квантов, затова ако искате да го симулирате, имате нужда от квантов компютър“, каза Уелсър пред списание Engadget. Изследователите вече са провели експерименти с квантовите компютри. Учените от IBM са успели да симулират берилиевия хидрид (BeH2) на квантов процесор със седем qubits през септември миналата година. Но критиците искат да видят квантов компютър, който да постигне нещо по-осезаемо, което е по-смислено за всекидневния потребител. Но този ден, за съжаление, все още вероятно е далеч. ... ... „Светът не е класически, той е квантов, затова ако искате да го симулирате, имате нужда от квантов компютър“, каза Уелсър пред списание Engadget ...
  10. Митовете и Физиката - Галилей!

    При Айнщайн се ползват Лоренц-трансформациите. Значи, при достигане високите скорости, мюонът се скъсява по посока на скоростта. Но скъсяване означава, че все по-къси фотони могат да му променят скоростта, а по-къси фотони - означава, че са с по-висока енергия. Ако пък са още по-къси - ще го разпадат... Е, в полето на Земята най-къси фотони са с малък интензитет-количествено. Значи - мюонът може да измине по-дълго разстояние, ако скоростта му на падане е висока, вероятността да срещне разпадащ го фотон е малка. А не, че по-дълго е живял от бавния си близнак. Времето на съществуване - не е удачен часовник... При отчет на средата, в която се разглежда задачата не е важна Свакуум, а Ссреда и заради действащите сили не е удачно да се ползва СТО. Затова им се получават асиметриите, както им отърва! Освен това - при гравитация (две тела) действа сила на привличане и от едното тяло, и от другото. При ускоряване с външна сила - едностранна е деформацията и с отчет на Ссреда - времето за пренос на деформацията по всички участници е различно, даже е различно и за едно и също тяло, по посока на промяна на скоростта. Така че - принципът на еквивалентност си съществува, но не помага на ОТО. ...
  11. Квантумбиология

    Фантомно - щото е начин на подреждане в околността (създаване на ред е някаква информация), дължащ се на физическо съществуване на ароматна молекула. Грубо казано - пренасящите фотони на средата на разпространение, като че ли придобиват специфична форма. Декохеренцията на преносната среда бързо разрушава подреденото, но доколкото спектърът на ИЧлъчение е съизмеримо в някакъв диапазон с размера на макромолекулите на ароматните растения, с нарастване на интензитета им, преносът на тази информация достига далеч от растението. Тоест - без да има физическа ароматна молекула (ключ), аромат може да се усети при "ключалката"... Затова фантомно. .... (пп В последно време взеха да обръщат внимание на груповите (колективните) ефекти. Преносът на информация по и от колективна обвивка на много частици, разни мембрани и др. еластични структури е в основата на живия организъм. Там, на тези "граници", стават възможните превръщания - заради падащите отгоре им фотони, т..е., изясняват се причините за влиянието на външните полета) ...
  12. Квантумбиология

    Одеве - нямах време да пиша, затова само линк към Раман техниката - извинявам се! Без квантов подход към материята - няма да се обяснят странностите при живата природа. И, да - не е достатъчно само схема "ключ-ключалка", щото има еднакви по "химия" молекули, но с различна ориентация за "ляво-дясно". При това - молекулите структурират ЕМПоле доста далеч от себе си, със структура подобно себе си. Това е информация, която като "фантом" присъства и се улавя и така - без наличие на попадение на вещева молекула в ключалката - усещаме аромат (миризма). Това става през пролетта, например - без физически да "миришем" цвете - усещаме аромата му. Важен е преносът на структурата по полетата - при определена (висока) влажност - ИЧЛъчение -фотони - се разпространяват далеч от източника на структурата. И, самата "вибрация" - има смисъл на механично колебание на участващите био-молекули, подложени на атаката на фотоните, които колебания да изпратят импулс по невроните за усещанията в мозъка. ...
  13. Квантумбиология

    http://www.referati.org/infrachervena-i-raman-spektroskopiq/36191/ref/p2
  14. Теорията за паралелни вселени

    Здрасти, Шпага! Може би става въпрос за това: http://megavselena.bg/novo-otkritie-predizvikva-teoriyata-na-aynshtayn/ Ново откритие предизвиква теорията на Айнщайн По-рано през тази година физиците празнуваха откритието на LIGO (Обсерваторията за гравитационни вълни чрез лазерен интерферометър) – вълни в кривата на пространство времето – вследствие сливането на черни дупки, което представлява потвърждение на теорията на относителността на Алберт Айнщайн. Сега се оказва обаче, че откритието може да „чупи“ същата теория по краищата на черната дупка. Физиците, изучаващи данните на LIGO от сливането на черни дупки, твърдят, че те разкриват „ехо“ от гравитационни вълни, което противоречи на предсказанията, направени от Айнщайн в Общата теория на относителността. Това „ехо“ е потвърдено от LIGO в повече от един случай. Досега физиците вярваха, че Теорията се „чупи“ в екстремни условия като тези, които се наблюдават в ядрото на черната дупка. Това наблюдавано ехо обаче показва провал на Теорията по краищата на черната дупка, далеч от центъра. Според стандартния модел, базиран на теорията на Айнщайн, нищо не трябва да бъде откривано на ръба на черна дупка (нейния хоризонт на събитие). Това противоречи на други теории като например тази, която кореспондира с квантовата физика и която предполага, че на хоризонта на събитието трябва да има „огнена стена“, пръстен от високоенергийни частици около него. Космологът Ниайеш Афшорди от Университета Ватарло в Канада създава модели на такива сливания на черни дупки с предположението, че те „имат нещо“ в своя хоризонт на събитието. Времето на ехото, следващо освобождаването на гравитационни вълни в сливанията на черни дупки, записани от LIGO, съвпада напълно с това, което демонстрират моделите на Афшорди. Това подкрепя идеята, че краищата на черните дупки наистина имат някаква структура, а не нищо, както твърди теорията на Айнщайн. Наблюденията на LIGO предлагат вълнуваща възможност да разследваме нов физичен режим, казва Стив Гидинс, астрофизик от Университета Калифорния, Санта Барбара (UCSB). Засега са необходими още изследвания, за да се потвърди дали това ехо е чиста случайност или пък е нещо, което може да напълно да преоформи разбирането ни за хоризонт на събитието на черните дупки. Ако това се потвърди, ще ни трябва нова теория, която да обясни този и други подобни феномени, най-малкото докато не се появи „неуловимата Теория на всичко“. Добрата новина е, че ще има още високочувствителни данни от LIGO, така че ще можем да потвърдим или да отхвърлим това в рамките на следващите 2 години, казва Афшорди. Не е изненадващо, че вселената продължава да потвърждава теории от физиката и да ги отхвърля в следващата минута. Огромна част от вселената е все още напълно неизвестна и въпреки че теорията на Айнщайн е относително успешна, развитието на технологиите ще ни позволява да предизвикваме отново и отново по – ранните предположения. ... ... Та, въпросите си остават ... спорни. ...
  15. Теорията за паралелни вселени може да обясни една от най-големите мистерии във физиката Черни дупки и откровения Черните дупки са източник на генерални затруднения, когато става дума за нашето разбиране на физиката – те влизат в противоречие с Теорията на относителността на Айнщайн, а също и унищожават информацията, което противоречи с това, което знаем за квантовата механика. Някои учени сега смятат, че хипотезата за много светове може да обясни ситуацията. Хипотезата за многото светове предполага, че всеки един от множеството възможни резултати от едно квантово събитие се разпада до свой собствен отделен свят. Сега екип учени от Калифорнийския технологичен институт, водени от Шон Карол, преполага, че тази интерпретация може да обясни несъответствията, свързани с черните дупки. Те казват, че Общата теория на относителността се поддържа в рамките на всеки един от възможните отделни светове, докато информацията се съхранява в цялата глобална функция на вълната, ако не и в отделните събития. Паралелни вселени Ейдан Чатуин – Дейвис, член на екипа на Карол, обяснява, че други учени вече са предлагали да се приложи теорията за много светове върху проблема с информацията на черните дупки. „Козметично погледнато обаче, ние сме първите, които използваме чисто тази перспектива. По-конкретно искахме да направим някои конкретни калкулации, за да можем да опишем математически иначе абстрактни идеи.“ „Предишни опити са разглеждали възможността твърденията на теорията на относителността и квантовата механика да бъдат приложими в един и същи свят“, казва Ясонури Номура, професор по физика от Калифорнийския университет. „Моят подход обаче разделя двете неща: квантовата механика позволява квантовото състояние да бъде „суперпозиция“ в много класически светове – твърденията на квантовата механика се прилагат върху цялото множество от тези много светове, докато тези на Теорията на относителността се прилагат само върху всеки отделен свят.“ Тази линия на мислене е важна, защото потенциално би могла да обясни повече за природата на гравитацията и време-пространството. Номура смята, че тези идеи могат да имат по-широка приложимост към това как работи квантовата гравитация на фундаментално ниво, особено по-отношение на произхода на вселената. „Знаем, че имаме нужда и от двете, и Общата теория на относителността, и квантовата механика, за да разберем черните дупки и така те са добра стартова позиция за тестване на идеи за квантовата гравитация“, обяснява Чатуин-Дейвис. „Ако наистина разбирахме как да опишем черните дупки, тогава бихме били доста по-близо до възможността да опишем и квантовата гравитация в широк смисъл.“ Използвайки интерпретацията за многото светове, учените и астрономите откриват нови пътища към отдавнашни въпроси за черните дупки. По-нататъшните изследвания биха могли да предложат и допълнителна информация за самата същност на вселената, което да запълни сериозните пробойни в нашето знание. ... ... Много светове може да има : звездни купове, огромни галактики и др., но всичко е Една Вселена. И, засега, няма причини да не важат физическите закони навсякъде из Вселената. Никаква информация не се губи, щото няма Черни Дупки, в смисъла на изсмуканото от ОТО. Има превръщания, които не могат да се наблюдават от Изследовател, не се признават за съществуваща реалност и, разбира се, грешно се заключава, че ... Вселената трябва да е Управляема ... отвсякъде!, и да му се разкрива, като как става това. Един "взрив на яйце" в променливо ЕМПоле, не можем да си обясним, ама вярваме на Големия Взрив! ...

За нас

Форумът съществува от края на 2005 г. и с усилията на много хора ние вече 11 години сме онлайн и продължаваме да дискутираме заобикалящия ни свят. През тези 11 години се случиха много неща и днес имаме форум с 15 000 теми, с над 350 000 мнения, а всеки месец той се чете от над 100 000 човека. Това нарежда форум "Наука" сред едни от малкото активни форуми в България, изключителни, полезни и нужни места за свободна обмяна на мисли и знания. 

Поддръжката на форума започва да тежи финансово, особено - след последния срив от хакерска атака, когато с помощта на анонимен дарител, ние успяхме да заплатим на специалист и се завърнахме онлайн без никакви загуби на съдържание. През февруари т. година платихме 850 лв за хостинг, тъй като използваме сериозни ресурси и се нуждаем от собствен VPS сървър. 

От рекламите на Гугъл печелим около 400$ на година, което не може да покрие всички разходи и това е основната причина да се обърнем към вас - нашите потребители и читатели. Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Създаваме фонд Форум "Наука", в който ще трупаме всички дарени средства, чиято основна цел ще бъде поддръжка и развитие на форум "Наука".

Може да се свържете с нас посредством лично съобщение, контактната форма или на office@chitatel.net

Банкова сметка:

Сдружение “Читател”

IBAN: BG87UBBS80021048062740
BIC (Swift): UBBSBGSF
При банка ОББ АД

Към PayPal:

Фонд "Форум - Наука"

 

С уважение, Р. Теодосиев
Създател на Форум "Наука
"

Научи повече!

За контакти

×