Батур

Арыг се среща и със значение свети в манихейски уйгурски текстове. Старо-уйгурската азбука е използвана от 8 до 16 век. Откога думата арыг се използва със значението свети не зная, но е вероятно това да е станало при превода на манихейските текстове от согдийски. Хаусиг има една интересна статия за културните влияния по пътя на коприната и манастирския комплекс Мурфатлар: (Haussig H. 1985, Der historische Hintergrund der Runenfunde in Osteuropa und Zentralasien...) Според него в Мурфатлар се забелязват манихейски влияния. Според А. Рона-Таш „изге“ е волжкобългарска заемка в татарски. Той твърди че думата е заета в унгарски със значението светец (Nutshell Chuvash by. András Róna-Tas). Арменски монаси може да са проповядвали в Донска България а и в Дунавска. Това разбира се не е сигурно. Но не е сигурно и че думата „хач“ не може да бъде заета в български.

Благодаря за коментарите. Наистина са ми полезни. Забележките са абсолютно правилни. Бих добавилнякои неща: - Ичилик е дума която обърква. В речника на Махмуд Кашгарски (11 век) за ичлик се дава подплата на седло. Явно в надпис М1 (http://murfatlar.blogspot.co.uk/) това няма да е така. Не зная дали може да означава съдържание? Така или иначе си остава едно предположение. - Ортографските правила на орхонското писмо не са същите като на средноиранските и согдийската азбуки. В Гадателната книга „мен“ е записано „мн“. Но има думи записани със всички гласни.(напр. билинг- знай). За ортографските правила на мурфатларската писменост може да се каже, че понякога гласните се пропускат, но не винаги. - В хакаско- руския речник наистина първо се дава корена на глагола. Това не е така в татарски или кумански: там се дава глагола в повелително наклонение 3 лице ед. число. Тук не съм обяснил добре че говоря за съществително (благословия, молитва). На хакаски е алг'ас. Дали под титла може да бъде записано „лх“ е догадка. - думата „хач“ е арменска и се среща в кумански (включително и в кодекс куманикус), карачаевски , балкарски (къач), персийски и азербайджански. Дали е проникнала сред българите е въпрос, който може да бъде решен, ако бъде срещната в още няколко надписа. - Да куманското ари е от 12-13 в. Но пък в чувашки е Ырä. В старотюркски edgü (гадателната книга) е със значение добър. Във волго-български езге. Мурфатларските надписи са от 10 век. Ако в Дунавска България се срещат двете форми на една и съща дума може би трябва да говорим за наличие на два диалекта. http://murfatlar.blogspot.co.uk/

През юни 1957 година, недалеч от румънското село Басараби, някога наричано Мурфатлар, при текущи работи във варовикова кариера, се открива входа на скална църква която по късно ще бъде наречена В1. От 1957 г. до 1960 г. се провеждат археологически проучвателни работи организирани от Института по Археология в Букурещ представен от Йон Барня и Дирекцията на архитектурните паметници представени от Виктор и Лиана Билчиуреску. В хода на проучванията са открити няколко църкви и параклиси (В1, В2, В3, В4, Е3, Е5), галерии (Н, G 1-5),погребални камери (С1, С2) и килии (Е1, Е2, Е4, Е6). По стените в мекия варовик работниците във варовиковата кариера и монасите са оставили множество антропоморфни зооморфни и геометрични рисунки. Но не само това- по стените на манастирския комплекс в Мурфатлар, обитателите му са врязали кирилски, глаголически, гръцки и рунически надписи. Руническите надписи които са над 60 дълго време занимават научната общественост. Повечето от тях са публикувани, понякога частично понякога само със снимки или неясни факсимилета. Правени са няколко опита за дешифриране на надписите в които езика им е бил приеман за български, готски, гръцки, румънски. Дълго време интереса ми към писменоста от Мурфатлар бе хоби на което не отдавах значение. Нещата се промениха когато някои особености в надписите ми позволиха да разгадая значението на някои букви и отделни думи. Тъй като не съм лингвист не си позволих да отида по-нататък. От друга страна изследването ми заслужаваше да получи гласност. В тази тема се надявам да получа коментар и критика на опита ми за дешифриране на мурфатларската писменост. Самото изследване е на адрес: http://murfatlar.blogspot.co.uk