През юни 1957 година, недалеч от румънското село Басараби, някога наричано Мурфатлар, при текущи работи във варовикова кариера, се открива входа на скална църква която по късно ще бъде наречена В1. От 1957 г. до 1960 г. се провеждат археологически проучвателни работи организирани от Института по Археология в Букурещ представен от Йон Барня и Дирекцията на архитектурните паметници представени от Виктор и Лиана Билчиуреску. В хода на проучванията са открити няколко църкви и параклиси (В1, В2, В3, В4, Е3, Е5), галерии (Н, G 1-5),погребални камери (С1, С2) и килии (Е1, Е2, Е4, Е6). По стените в мекия варовик работниците във варовиковата кариера и монасите са оставили множество антропоморфни зооморфни и геометрични рисунки. Но не само това- по стените на манастирския комплекс в Мурфатлар, обитателите му са врязали кирилски, глаголически, гръцки и рунически надписи.
Руническите надписи които са над 60 дълго време занимават научната общественост. Повечето от тях са публикувани, понякога частично понякога само със снимки или неясни факсимилета. Правени са няколко опита за дешифриране на надписите в които езика им е бил приеман за български, готски, гръцки, румънски. Дълго време интереса ми към писменоста от Мурфатлар бе хоби на което не отдавах значение. Нещата се промениха когато някои особености в надписите ми позволиха да разгадая значението на някои букви и отделни думи. Тъй като не съм лингвист не си позволих да отида по-нататък. От друга страна изследването ми заслужаваше да получи гласност. В тази тема се надявам да получа коментар и критика на опита ми за дешифриране на мурфатларската писменост. Самото изследване е на адрес: http://murfatlar.blogspot.co.uk