Отиди на
Форум "Наука"

ARGN

Потребител
  • Брой отговори

    33
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    1

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ ARGN

  1. Отсутствие заметного массива кочевнических погребений конца V — 1-й пол. VI в. в степном Северном Причерноморье никак не согласуется с данными письменных источников. Кардинального пересмотра требуют или общеисторические представления о рассматриваемом периоде, или же представления о характере материальной культуры кутригуров. Комар си го е казал много ясно. Отсъстват номадски археологически следи, при положение, че достатъчно исторически извори посочват еднозначно, че българите са живели в тези райони. Изводът е, че българите на са били тюрки-номади с номадска култура, а уседнал народ с устойчива селищна култура - села, градове, крепости. Дори цялата българска държава е била оградена с окопи-президи, макар и отбелязано в по-късно време (Ал Масуди). При това, многобройни писмени извори сочат българите като планинци (Персийска география и др.), живеещи при планини и техните подножия, както и по долините на течащите от планините реки. Така че не са били степни обитатели. Също така те са били предимно земеделци, упражняващи скотовъдството като съпътстващ, а не като основен поминък. Така, както го правеха до неотдавна у нас, което е описано от етнографите. Ако търсят такъв тип българска култура, археолозите ще постигнат единство между написаното изворите и археологическите находки. Само че историците и археолозите, наследници на бившата панславистка съветска школа никак не искат да се отърват от измислицата за българския тюркизъм и номадство. Защото ще трябва тогава да признаят постиженията на собствено (пра)българската култура, които сега се приписват на "славянското море", което уж било "погълнало" дребната ордица българи-тюрки-чергари. Ще трябва да признаят и че старобългарския език, който и до днес си е български език не е взет от "славяните", а точно обратното - наложен е от българите върху склавите, живеещи в българските територии (доколкото е имало разлика в индоевропейските им езици). И така нататък. Изобщо, ако не се изходи от позиция на историческата истина, няма как да съвпаднат сведенията от изворите с реалността на терена.
  2. Относно горния пост, се наложи да прекъсна писането, след което пропуснах времето за редакция (писах по друга тема във форума, като си мислех, че не съм натиснал бутона за публикуване в тази), така че моля за извинение за грешките. А последната безмислица е резултата от неволна смяна на шрифта и казаната невъзможност за редакция.
  3. Ето ви извор:The Pennsylvania Sumerian Dictionary, http://psd.museum.upenn.edu/epsd/index.html Ето ви шумерското изписване и част от поясненията към него. Освен това, не мисля, че кирилската транскрипция е по-лоша от латинската. Точно обратното, защото в нея има звукове, които ги няма в латински, но ги има в шумерски. Тези звукове са еднакви с българските, поради което предаването им чрез латинските букви става чрез съставени за тая цел комбинации. Същото важи и за египетския, т.е. фонетиката на тези езици е еднаква с българската, а не с латинската. Затова българската транскрипция е много по-точна и пряко приложима при тях. Надявам се, известно ви е, че шумерското писмо е сричково. Във връзка с шумерските думи трябва да се спомене още, че понякога смисълът им се търси, като се разлагат на части и се тълкуват чрез тях. В много случаи обаче, става дума за обособени цели думи, записвани с различни знаци, за да се сглоби общата фонетична форма. Например бараш (лети =фърчи) е записвана като АБ.РА.АШ / БА.РА.АШ / БАР.РА.АШ, ГАЛ (гол-ям) и като ГУ.ЛА, гал-ам, га-ла-ме и т.н., КИСИМ също и като КИ.СИ.ИМ.МА (в-кисна-то или кисело мляко еднакво с бълг. корен кисѝ – възкисело, накиселява > кис-не > кисна-то / кисе-ло), ГАН / КАН (кана) като ГА.АН.НА и т.н. Явно при тях става дума за сричков запис на дума, а не за съставна такава. Затова и шумеролозите ги представят най-често като цели думи. (записаните с малки букви, са по-късни от записваните с големи). куша – кожа; кушла – дреха (кошула – риза); зу / зуби – зъб; ИГИ – око и лице (диал. очи значи и лице; Измий си очите!); ХАЛ – горна част на бедро (къл-ка); ГУ.СА – мускули на шията (гуша); ГИ.СА – вързоп, сноп (гуш-ка – сноп навита прежда, гуш-ка – сърма и гуша на птица – вързоп-сноп); ГУ.СИ – събира, сглобява (гуши, сгушва, гъчка – свива и сбива); А.РИ – опложда (яри и ярец – пръч; петел яри кокошка; пръч яри коза; ярка – млада кокошка, яре – козле); ЛУ.БИ – драг, мил, дума за привързаност (люби); АБ×АШ – баща и по-възрастен, по-голям (бащ-а и бачо / бако – батко); ПЕШ – дете, син (пижо, пич, пишлигар); ХУ.АШ / ХИ.АШ – дете, младеж (куш-ле, хъш); БУР.ШУ / БУР.ШУ.МА – вдовица на владетел и жена, глава на семейство (паряс-ва – развежда, парясана – разведена > глава на семейство), ША.ЛА – жали; КА×ЛИ – заклинание, магия (къл-не); УРИ.НА – светилище, храм и УРИ / УРИ.НА – чист (урина вода – ритуално чиста светена вода; ВБ), ЗУ / зуне / зуани – знае, учи; САР.ДА – обижда (сърди); А.БИ.ЗА – отчупено каменно парче, къс (буца, а може и обица – някога винаги са били със скъпоценен камък; ЕИЗБ); ПА.ДУН – планина, предпланина, степ (падина – целина или нива между два върха; ЕИЗБ); ШУ.РИ – стиска ръце и СУР / ШУР – стиска, дои (цири, църка, шурка – стиска-дои, пръска при стискане; акад. зару – усуква, извива); ДИ – тръгвай (дий, оди); ГА.РА.АН – китка, връзка (гран-ка – клонка и сноп навита прежда); гура – гора; ШИМ – шума; ЛИШ – лъжица; КУШУ – тесто, паста, слуз (каша); СА – мрежа, сноп (акадски шету – сито < сноп нишки в мрежа); ТАГ / ТУК – тъка, тъче; ТАГ.ТАГ – тъкачен стан; ЕРИН / ЕРИМ – ярем; ГИШ.МАР.ТАГ – дърво-легло (мартак / мертек – полегати, полегнали дървени греди, върху които лягат покривните елементи – керемиди, плочи, слама и др.), УТАР – с-тре-ла (стб. тир – стрела, трън – острие-бодил; тура – муши, боде); АД.УШ – дъс-ка; ШУ / шуби / шука – шепа, шака; ШУ.ГА – стрела (жег-ла); ША.ГА – убива, измъчва (жъга – муши, жег-ла – муше-ща, чик-ия – нож); зух-ул – пробожда (жъга, жег-ла), МУШ – щипещо, жилещо насекомо (стб. мъши-ца – комар от муши-жили; дн. муха); ХУ.СИ.ХУ – дива гъска (гъска, гуси-гуси – викане на гъски); А.БУ.ХУ – бухал; гур / ГАМ – обръч, кръг (хоро, кръг и гум-но – ограден кръг за вършитба и кръгъл двор; ЕИЗБ); ГАЛ / ГУ.ЛА / гал-ам – гол-ям; сур – яростен, сърдит (сърдит, серт – лют); хул / хул-ла – пръстен, кръг (коло, коле-ло); хар / хар-ка – пръстен, колело (хоро, кр-ъг); ким – камък (стб. ками, дн. кам-ик / кам-ен); губа – къпе; дуга – страдание, мъка (тъга); сила – агне (шиле); атах – помощник, помагач (ятак) и т.н., и т.н., още много. Може още неща де се кажат, но просто няма смисъл, защото парадирането с научността на този форум, започва да ми прилича на куха фраза без съдържание. Съдя по това, че по темата относно отричането на тюркския произход на българите, се прави опит просто да се игнорират посочените преки факти с високомерие, нехарактерно за истинските учени или стремящите се към това призвание. И без никакъв аргумент. Но науката се състои от стремеж към откриване на новото, а не от цитати на независимо колко смятани за големи "светила". А без любознателността, упоритостта и дори саможертвата на няколко средновековни учени, земята и до днес щеше да се смята за плоска. Подобен папагалски подход се открива и в трудовете на някои от "социалистическите" български историци, състоящи се практически от цитати и преразказ на чужди мнения. Както и на български египтолог, чието име няма да посочвам, който през няколко реда се позовава на някакви извори, т.е. на практика също преразказва чужди теории.
  4. Тази форма е източноиранско произношение на др. инд. и санскритски думи, при р > л, като при врика > влък, брика > блъха и т.н. Като тя и днес си е напълно търпима и съществуваща в северозападните българки говори. Явно от тях произлиза и старобългарското блъгарин, блъгаре, както и днес се казва в посочените говори. Същите форми се срещат и в югозападните български говори (македонските).
  5. За съжаление, никакви научни аргументи или опровергаване не видях. Единствено опит за игнориране, характерен за фалшификаторите на българската история. На никого от писалите по-горе не прави впечатление нищо от буквалните сходства и всички залагат на предубежденията си. Много жалко, защото това е всичко друго, но не и наука. Защото науката иска аргументи, както за потвърждение, така и за отхвърляне. И отново се хвърля темата в познатото тюркско русло, и отново в някакво латинско. Имам чувството, че не става дума за български форм, а за латинско-римски. Изглежда тази насока много се харесва на някои, подтиквани от други. Вксъщност в нея също има хляб, както се казва, но подходът е неправилен. За да се разберат титлете кан / кана и канртикин / канаиртхин, то трябва да се знае какво означават самите думи. И колкото и да е неприятно на някои, те също имат древни паралели, но май няма смисъл да си хабя думите с предубедени хора. Ако има някой, който наистина залага на положетулните преки факти в науката, а не на фалшифите им "обяснения", можем да търсим истината. Но неаргументираното игнориране не е научен, а идеологически подход. И с него няма смисъл да се спори, доколкото поддръжниците му смятат, че предварително знаят границите й и до какво ще ги довете крайният й резултат. Йфхдлд пдъф кр е кдшудч
  6. Езикът и писмеността — Освен с физическите черти на своята раса едно население се отличава също така и по своя език. Какъв епроизходът на египетския език? Дълго време специалистите спорят помежду си дали той е от семитски или напротив, от африкански произход, известно време се поставя дори въпросът дали не идва от Океания! Днес общо взето се приема становището, че египетският, кушитският (судански езици), берберският, семитските езици в действителност представляват независими една от друга езикови групи, като същевременно произхождат от общ праезик... Египетският език е стигнал до нас такъв, какъвто е бил още през тинитския период, сиреч към 3100 г. пр. Хр., посредством писмеността. (Жан Веркутер, Древният Египет, София, 2010) Ето какво се знае за египетския език, разхождан и до Океания. С една дума - нищо. Само догадки, нагаждани, за да се създаде що-годе някаква теория и да се приеме някакво "общо взето" становище. А за предполагаемият общ праезик - съвсем нищо. Всъщност последното предположение за "общ праезик", е близко с мнението за "династична раса" и "елемент Х". Последното е изказано от И. Гелб, точно във връзка с шумерския език. Подобно е и моето предположение, за присъствие на черти точно от такъв праезик при българите. Защото посочените примери са малка част от много съвпадения. Но мнението ми се опира не само на езикови черти, а и на еднаквост при знаци, изображения, алегории, митология и обичаи, донякъде на антропология и т.н. Не знам дали е известно, че и знакът Y е открит и заснет в подземията на една от египетскиите пирамиди (на Хуфу, ако не се лъжа). В този смисъл е надписът за "български колани" от египетски папирус, наличието на българска огърлица, еднаква с такава от шумерски гроб и др. подобни "екзотични" факти. Затова реших все пак да поставя въпроса, въпреки, че предполагах някаква негативна реакция. Защото има немалко факти от историята ни, които се премълчават, доколкото не влизат в определени отнапред измислени схеми. Но някои от приликите, като горните, са толкова очевадни, че не е редно да се премълчават. Може да не се правят от тях генерални изводи, но зрънце по зрънце такива факти може да помогнат да се сглоби мозайката на българския произход, която да е много по-достоверна от тюркската, основана на числом и словом десетина тюркски думи. Интересно, защо от десетина (и то несигурно тюркски) думи се "извежда" произход, а от стотици буквални прилики, това не само се смята за невъзможно, но и за абсурдно? При положение, че например германците си присвояват народа готи, в чиито исторически местообитания не са открити и до днес никакви скандинавски или германски археологически следи. И се стига до абсурдни ненаучни мнения, като това на Ролф Хахман, че: не е задължително едно странстване да бъде непременно отразено в археологически находки – дори и най-невероятното от гледна точка на историята е все пак възможно (по Асен Чилингиров; Готи и Гети). Е, възможен ли е реално такъв фокус-мокус в историята? И къде отива немската прецизност и точност? Явно интересът е преди всичко, а не науката. В същото време, ние пренебрегваме очевидни и неопровержими прилики и доказателства за българската древност, поради срам или страх да не ни обявят за псевдо-учени. Което хич не интересува унгарските и турските историци, които все повече се опитват да налагат тезата, че са наследници на шумерите. При това със съвършено далечни и бледи подобия на думи, в сравнение с българските. Като при унгарците е налично старобългарско езиково влияние, а при турците - индоиранско. А горните прилики са неопровержими - как се опровергава например куша - кожа, ерим - ярем, так - тъка и др. буквални прилики, или аналитичността на езика, или съвършено еднаквата употреба на предлога НА, или носовостта, която присъства при шумерите, също като в старобългарски, и т. н., и т. н.? Можем само да си представяме, какво би станало, ако тези еднаквости ги имаше с немския език например. Всъщност, при тези буквални паралели, НИКОЙ нищо не може да каже за ненаучност. Само може да се опитват те да се потулят или омаловажават, както се прави и до днес. Разчитайки на внушавания ни повече от сто години комплекс за молоценност - "малка нация", "малък народ", "малка страна", "малък език" и т.н. Въпреки изрично известното от изворите за българска гордост, надменност, военна и икономическа сила и др. Тази малоценност е внушавана и на българските учени и особено на историците. Отделно, угодничещите на предишния и поредния "голям брат" български "учени". Относно употребата на предлог НА в старобългарски, по-горе поместих частично текст от учебник по старобългарски. И ако се сравнят с египетските, коптски, шумерски и памирски употреби, те също съвпадат. Съществува днес в Египет и народ Хауса (смятан за остатък от хиксосите, завоювали Египет), при който се откриват същата аналитичност с този предлог, както и немалко титли и названия, известни от (пра)българските надписи. Освен това, никой не може да каже, че не е имало и други български говори с много по-силна аналитичност, освен достигналите до нас писмени паметници, немалко от които са в чужди преписи и редакции. Те явно съществуват в основните български територии още от най-старо време, защото българският социален модел е бил силно затворен (той има кавказки паралели в някогашните български територии и е наричан с кратката форма на българското име - вле, влак, булкъа и т.н.), което не позволява промяна на говора в продължение на десетки и стотици години. От друга страна, също той е причина за диалектното разнообразие, като в Кавказ (запазване на местните особености, поради затвореността на структурата). Относно лескиката може да се каже, че в голяма степен тя съвпада и с тази на индоиранските езици, поради което и оттам се предполага от някои учени, че може да идват тези езикови и граматични черти при древните цивилизации. В този контест, българските прилики могат да се приемат по-спокойно и без излишни емоции. Днес обаче господства политическата теория на равноправие и уж равното развитие на всички народи, въпреки очивидните факти за обратното и в историята, и в настоящето. Тази теория възниква като реакция на немския национализъм и теория за "чиста раса". И не на последно място поради интереса на днешните велики сили, състоящи се от силно смесено етнически население, което все още не се е претопило в единни нации към което все пак го водят, под формата на патриотизъм, гордост (вижте масовите американски филми) и т. н. И вероятно в един момент отново ще се възродят националните доктрини, като например изказванията на бившите английски "правозащитници" относно българите, поляците и др. Всичко зависи от собствения местен интерес на "големите", които няма кой да накаже или да им наложи "санкции". За съжаление, днешна България е една от малкото страни, които не защитават политическия си, икономически и национален интерес, включително исторически. Но това е друга тема.
  7. “Вашата теория е “откачена”, но не е достатъчно откачена, за да бъде вярна.” Нилс Бор Както вече казах по друга тема, трудно е да се отговори накратко, защото гербовете са част от производните значения на етнонима, които се основават на първичните и социалните, като връзката им е генетична, т. е. всички образуват смислова верига, като всяко следващо произлиза и включва в себе си предходните. Затова, за да посоча връзката между тях, без нови негативни реакции, трябва да обоснова и предшестващите значения, което съм направил на около 250 страници, преди да стигна до гербовете. Просто не знам как да стане и май не трябваше да обявявам нещата по този начин. Все пак, мога да кажа, че става дума за известните старобългарски гербове с бик / бича глава и лъв. Те са част от производните значения на българския етноним, затова са ползвани като знак за блъг, блъг-(г)ар и за Блъгария. Не само като образ, но и като символни знаци, които отново опират до старите цивилизации, защото алегорията е много стара. А конкретно връзката на българите с бик / вол е посочена в старобългарски, гръцки и латински извори. С нея се свързва и притчата за сърната, която водела българите, народната представа за доброволна жертва на елен и т. н. Всичко това опира и до космогонията - представите за пораждането и прераждането на света и човека. Трябва да се подчертае, че бик / вол е не толкова пряка българска характеристика, а именно алегория, "поемаща" космогоничните първични и производните социални значения. Нея я има при всички стари цивилизации под една или друга форма. От реакциите тук, започвам да се питам, дали не избързах с посочването на древните лексикални и граматичаски паралели с българския език, защото напълно обясними са всички значения и само с индоевропейски символи и понятия. Това що се отнася до езиковите паралели. От друга страна обаче, символите като изображения и знаци-пиктограми, са запазени най-вече и в най-чист вид именно при старите цивилизации, така че не може да се мине съвсем без тях. Важно потвърждение, особено на социалните значения на етнонима, определящи българския социален модел, се намират и до днес при кавказките народи, езици и обичаи, в бившите български райони, което отново показва, че те са български, а не "славянски". Изобщо, опитал съм се да тръгна с един по-широк подход от общото към частното, без предразсъдъци и без насилване на фактите. Ще помисля по въпроса, доколко е възможно да изложа по-кратко и същевременно обосновано, някои от тези значения, защото това, което казах по-горе е доста плоско и не дава представа за дълбочината на символния образ. Не си въобразявам, че всичко, което смятам, е истина от последна инстанция, но от множеството съвпадения с първичните и производни значения на другите български етноними, съм склонен да смятам, че има достатъчна доза истина в излаганите тези. Всъщност, вероятно ще потърся мнението на някои български историци, за които е известно, че нямат предубеждения към българското минало. Защото по форумите всичко е доста анонимно. Да не говорим за стила на отношение към чуждото мнение и опонента, споровете и общуването в някои случаи. Все пак опитът беше полезен, като поука да се тръгва от тази страна на нещата, която е по-приемлива, при днешните представи за българската история.
  8. Първият извод е, че съществуват близки и преки лексикални паралели с тези древни езици. Като наред с посочените, съществуват още много. Опровергайте го или обяснете причините. Вторият извод е, че съществуват и преки граматични прилики, които за разлика от лекскиката, се променят или прехвърлят при контакти между различни народи, много по-трудно. Затова е важно, че аналитичността на езика ни също има съвсем еднакви черти с аналитичността при тези стари езици, особено при употреба на един и същ предлог - НА (а не някой друг). Опровергайте или обяснете този факт. Само не ми обяснявайте за всеобщите закони на развитието, защото тези особености са много редки сред съвременните езици, а и в по-старите. В тази връзка, ще дам още един пример, за структурна и смислова еднаквост на израза дори в семантичните нюанси. Става дума за един израз също от Египет, от Старото царство. Тук става въпрос и за еднаквост при употреба на предлозите М и Н (Значение предлога n в составе наречного предиката, М. И. Соколова, Москва, 2005): Съгласно всички известни ми граматики на старо- и средноегипетския език, предлогът „n” в състава на наречния предикат предава значение на принадлежност. Такава трактовка на сказуемото, изразявано чрез словосъчетание н+име, е общоприета и широко разпространена; независимо от това, че нямам възможност да проверя това разбиране във всички съществуващи днес граматики, за това може с увереност да се съди по преводите на съществуващите достатъчно разпространени конструкции. Все пак съществуват случаи, в които предлог „n” присъства в състава на наречния предикат, но при това, явно не предава значение на принадлежност. Примери: jw.j n obw rmw.j n Sw (Caminos. Lit. Frag., pl. 2, B2, 6-7, пример цит.по J.P. Allen. Middle Egyptian. Ex. 12, 2. P. 145, 479). Буквално (превод на авторката чрез руския предлог „для”) „Аз – на прохладата, рибите ми – на слънцето” (думи на рибаря). Съвсем очевидно, че превод „Аз принадлежа на прохладата, рибите ми принадлежат на слънцето” в дадения случай няма смисъл, и поради това Дж. Ален предлага следния превод на тази фраза „I am in the cool breeze, while my fish are in the sunlight” (Аз съм на прохладен бриз, докато рибите ми са на слънце). Точността на превода му поражда основателни съмнения: ако смисълът на фразата би бил такъв, в нея би се очаквал предлог „м”. Явно Ален е по-точен в семантиката, но всъщност фразата има съвсем ясно за всеки българин значение: Аз – на прохлада, рибите ми – на слънце, така че и тук се придава значение на принадлежност (свързано и с означение на мястото). Просто, вместо м е ползвано н (както е при коптите). В този случай, изразът има по-особено от типичното притежателно значение, но такъв нюанс може да се разбере само в език като българския, използващ този вид аналитични форми. Имайки предвид времето на записаната употреба, явно от дълбока древност до днес, българите наред с други древни народи, говорят аналитично. Съществуват и още прилики, подкрепящи горните, които тук не посочвам. Но най-напред опровергайте очевидното, като посочите причините за подобни буквални сходства. От тези сходства може да се направи извод, за старостта на българския език и за общността му с някаква древна езикова система, отразена при всички тези цивилизации. Това, което У. Петри нарича "династична раса", а И. Гелб - "елемент Х" и което под напора на съвременните "равнопоставящи" политически теории, наложени върху научното мислене, не се приема, макар все още редица исторически факти, да нямат друго обяснение. Предполагам, че тези теории ги знаете, затова няма да ги описвам. Не бива да се забравят и индоевропейските паралели, които тук не посочвам, защото са общоизвестни и обсъждани многократно. Тази древност и паралели, изключват априорно принадлежност към народи, известни от много, много късно време, като тюрки и склавени. Самият български етноним също изключва такава принадлежност, защото първичните му и производни социални и митологични значения, отново опират до индоевропейските и другите стари езици и цивилизации. Същото важи и за синонимите му хуни, готи, саклаби и т.н. Това показват и прабългарските знаци, имена, титли и т. н. За съжаление, не мога тук да посоча значенията им, защото е невъзможно да се аргументират толкова кратко и рискувам да се приемат с недоверие като горните фрагменти (чието посочване по този начин, беше грешка). Понеже те са генетично свързани, т. е. от първичните се извеждат социални и митологични. Още повече ще се усили недоверието, като кажа, че всички тях ги има в днешния ни език. И ако посоча само едните или другите, ще трябва да обяснявам без край. Само ще кажа, че се извеждат от положителни факти и исторически извори, а не чрез лингвистични упражнения. Горните примери са посочени само като увод и пример, за наличието на древни особености в днешния ни език, които не са тюркски или склавенски. А ако е имало езиково влияние, то е било от българите към другите, и особено склавите. Това диктува и историческата логика, която също не може да се пренебрегва. Лично аз не приемам прекаленото разчитане на езикови еквилибристики, а придимно на преки езикови паралели, като горните. Защото известна е максимата, че един езиковед може да "докаже" почти всичко. Всъщност очаквах, поне частично желание за безпристрастно обсъждане, но който е настроен за опровергаване - моля.
  9. Трябва да припомня, че изрично посочих, че горните сравнения, са само ФРАГМЕНТИ, които да предизвикат някаква дискусия, а НЕ ДОКАЗАТЕЛСТВО. Системно тук те не са разгледани. Все пак, би трябвало да имат някакво обясниние, защото приликите са буквални. Това говори за много стари следи в езика и произхода на българите. Освен, разбира се, ако някой не твърди, че този език е "славянски" и тези съвпадения не се отнасят до българите. Напълно наясно съм, колко невероятно звучи предположение за някаква българска общност с толкова стари народи. И колко неприятно за чуждофилите българофоби. НО ВСЕ ПАК, ФАКТИТЕ СТОЯТ И ОЧАКВАТ ОБЯСНЕНИЕ. Толкова много години нашите историци не успяха да обяснят българския произход, нито българския етноним, като замитаха под килима неудобните им факти. И така ни промиха мозъците, че сме заприличали на "македонци" - да се смятаме за склавени, а не за българи. Една част от същите тези, фалшифицираха усърдно историята в чужда изгода, а те измислиха и "македонците". А защо няма резултати за българския произход, казва проф. Петър Коледаров, в статията си Горко на побеждаваните: В някогашния социалистически лагер действаха специални комисии от „надеждни” български и от съответните „нарднодемократични” страни историци. Те съгласуваха представянето на събития и процеси, за да се премълчават неприятните факти и страници от общото минало. Никога обаче решенията не биваха в полза на българите, а тъкмо обратното – за тяхна сметка. Твърде поучителен е примерът с Македонския въпрос, който се разглеждаше като резултат от „шовинистичните стремежи на българите” и се признаваше съществуването на отделен македонки език. Нещо повече – за улесняването на кремлинската балканска политика, почиваща на плана да се създаде социалистическа федерация на полуострова, бе обявено съществуване на тракийска и добруджанска нация, разроени пак от българската нация… Главната задача на тази комисия от историци бе да закрият съществуващи и неблагоприятстващи факти, особено ако са свързани с ролята и участието на Русия… Началото на тази практика може да се отнесе още преди Освобождението и да се свърже с видния наш историк проф. Марин С. Дринов – един типичен пример за съчетаване на искрено родолюбие със заслепената преданост на старите русофили… Същият историк остави като носледство на историографията още една погрешна теза, която вече в продължение на повече от столетие ни отклонява от една от най-важните истини за прабългарите: техният брой, произход и отношение към славяните, а оттам и от правилното разрешение на въпросите за основите, върху които са почивали образуваните от тях държава и народност, т.е. етногенезиса на българите като нация. Началото и обяснението на заблудата следва да се отнесе към времето, когато славянофилите в Русия започнали най-после кампанията си в защита на „братята българи”, страдалци под игото на султана. Изпърво сред руската общественост се надига негодувание…защото дунавските не могли да се различават от волжките (които са мюсулмани – П.В.). С авторитета си проф. Дринов лесно разсеял възникналото недоразумение с твърдението, че Аспаруховите българи били една незначителна „орда”, скоро загубила добитото с насилие господство над славяните, които вземат връх и поради това съвременният българин бил „еднокръвен брат на славянското семейство”… Незадоволително и в погрешна посока е потърсено и решението на въпроса за произхода и прародината на прабългарите, както и за обхвата и местоположението на техните държавни образувания преди достигането на Долни Дунав от Аспарух… До края на ХІV в., когато българите падат под османско иго, етническата им цялост се запазва на юг от Карпатите, междата на гористата и гористо-степна област в Долни Днепър и Северозападното Черноморие, както и в пространството до Черно, Бяло и Адриатическо море, независимо, че сред тях в днешната Албания, Епир и Тесалия се заселват чужди етнически групи… Загубата на българския елемент в тези области се предхожда от преливането на маси от техни еднородци в словашката, унгарската, украинската и гръцката народност. От … (този) …процес изброените народи получават… значителен принос от ценности, с които българите оплождат и развиват съответната тяхна държавност и местна култура. (к.м.) Същият предубеден подход по историческите въпроси, свързани с прабългарите констатира проф. Веселин Бешевлиев. Повтаряни дълго време, подобни политизирани становища, доскоро се смятаха едва ли не безспорни. Те обаче не се опират на солидни доказателства, а предимно на предположения, приети за установени, основно чрез „тълкуване” и игнориране на непасващите данни. Да не говорим за противоречията с историческата логика. А без патерицата на славянизма и измислицата за прабългарския тюркизъм отдавна да е забравена. Е, бихме ли могли да търсим българския произход само в рамките, очертани при тези условия и от такива историци? И да игнорираме всичко друго, колкото и да е очевидно. Не е ли по-добре да се използват непредубедено преките факти, независимо какво ще посочат те? Иначе ще се въртим до безкрай в омагьосан кръг без изход, докато маса народи градят "велика" история за българска сметка. Включително българските съседи. Защото историята стои в основата на нацията и политиката, калкото и да не се признава. Затова всеки дърпа чергата към себе си. Германците - с измислените готи, руснаците - с измислените "славяни" и т.н. А при нас не става дума за измисляне, а за скриване и отричане на очевидното. Що за "научен" подход. Ами проф. Коледаров, го е описал. По-нататък, изборът си е наш.
  10. Псевдо-римлянино, ти си бил дори по-ограничен, отколкото предполагах. Само мога да съжалявам ограничеността ти, а за простотията - нямам думи. Не мисля, че съм те обидил някак, за да се опитваш да обиждаш. Ако съдя по изразяването, не ще да си особено умен. Затова си толкова уверен. За неукия, всяко нещо, което не разбира, е компот. Аз работя с доказателства цял живот, така че ако имаш нещо позитивно по темата, напиши го и ще го прочета. А за това, което съм написал, ще разчитам на мнението на другите участници. Твоето ми е ясно и не то ме предизвиква, а квалификациите, които така щедро раздаваш. Надявам се, разбираш какво искам да ти кажа.
  11. Много е приятно да квалифицираш и обиждаш, а когато ти отговарят да триеш отговорите, нали. Това е то, истинската власт. Нека стои само твоето велико мнение. Към човек, когото изобщо не познаваш. Май ще трябва да се оплача от тебе, ако изобщо има на кого в този антинаучен форум.
  12. Хич не ме интересува мнението ти, нито това, дали ще ги изтриеш. Не смяташ ли, че да определиш някого за нещо, първо ти трябва да си доказал, че си някой. Не знам откъде вадиш такова самочувствие, твърда увереност в способностите си и в превъзходството си над другите. Защото има една максима, че умните хора винаги се съмняват в себе си.
  13. Към мнението ти нямам възражения. Само към налагането му на другите. Според мен, несъгласие може да се изкаже и по друг начин и без "съвети" към другите, доколкото като модератор положението ти е по-различно отколкото на обикновените участници и отговорността - по-голяма. Освен това, аз съм нов в този форум и такова посрещане "на нож", ми е съвсем необяснимо.
  14. Ами господин "чисто" римски "лингвист" и цензор, ти ли ще кажеш, кой какво да приема и колко е сериозно? Ако можеш, опровергай го с факти, а не се дръж като "македонски" антиква. Но май не можеш. Ти май си сбъркал времето. Сега не е римската, нито сталинската епоха. Ако нещо не е по вкуса ти, не можеш да го цензурираш. Нито да казваш кой какво да мисли. Минаха времената на партийните и комсомолски секретари. Не знам що за професор по лингвистика си, но от такива като теб, българските речници са пълни с маса глупости и откровени лъжи. Затова ще ти представя една истинска псевдолингвистика, написана от подобни "професори", а всеки сам ще прецени кое е псевдо и кое истина. Примерът е от Български етимологичен речник, относно думата кèне (Трън) – обръщение към малко момиче, а също кèнка (Живково, Ихтиманско) и кена / кенка (Станьовци, Брезнишко) – женско бебе. Тя се тълкува ни повече ни по-малко, като кучка, изведено от подобни значения в разни „тайни” говори, от латинското канис (куче) през албански и т.н., и позовавайки се на обичай да се наричат малки деца с имена на животни. Но не се обяснява, защо само момичета са наричани по този начин. А отговорът на въпроса не е особено труден, стига да се гледа където трябва – в древните езици, където в санскритски каня значи момиче (както се нарича и съзвездие дева в брахманския зодиак), авестийски кайника, согдийски кнки. Осетинските иронски чинз / джинз и дигорски кинжа / кинджа са придобили значение на невеста, снаха, кукла. Същото значи и името на тракийската богиня-майка Ганеа. Затова много жени у нас се наричат Кана, Куна, Койна, Гена, Гина, Гана, Цена и т.н. Всички тези понятия са сходни също и със санскр. гана (хора, множество), джа (ражда) и джана (род, сой). Каквото значи българското джинс, еднакво с кавказките: лезгинско джинс (родословие по майка), осетинско джинз (невеста =жена) и даргинско джинс (род). Свързани с раждането, са и кавказките названия от старите български райони в Дагестан, на жена помагаща при раждане – табасранското гана-баб, еднакво с българските гана (=жена) и баба, бабуване, бабин-ден (лезгинското гене-чи със стб. окончание чи, като бълг. кънигачий, кубачи и др. ) и кене / кенка (дете, род, сой). Така че, кена / кенче значи жена / женче или девойче, като е възможно двете думи да са форми на един корен – жена < кена (ж < к), като при кавказките варианти. Такъв смисъл имат шумерските ган / гане, кена и др. (раждане на дете, новородено), уну (момиче, млада жена) и куан (наследник; ШД). Затова у нас още некръстено новородено се нарича така. Поради това, ганама се казва в шумер. на обагнена овца (агне-на < агни), а гина / гинка значи жена работник (=жина / жинка). Смисъл на ражда има българското агни / ягньи, а на новородено – агне / ягнье. Така че има право писателят Йордан Вълчев, че днешните ни етимологични речници не са за особена вяра. Не може обаче да се търси причината за неверните изводи само в езиковедите. Защото в дъното на подобни етимологии, стоят представите за историята и произхода на старите и днешни българи. По такъв начин, чрез следствената верига от житейски връзки и отношения, историята влияе върху всички области на живота, нерядко променяйки ги до неузнаваемост.
  15. Ами ако са спам, изтрийте ги целите, или частта, смятана за спам. Въпреки, че няма заглавия и линкове. Няма никакво значение. Това няма да промени фактите, че българският етноним има обяснение чрез днешния ни език. Нито това, че съществуват посочените прилики и още много подобни. Ние се чудим на македонците, как не разбират въпреки многото факти, че произходът им е български. Но в същото време по същия начин се отнасяме към собствения си произход. Което е много жалко. Ако някой има нещо конкретно, неко го каже. Мисля, че това е важното във форумите - дискусията. Това, че на някой очевидното му се струва невъзможно, си е негов проблем, ако не може да го опровергае. А ако някой смята, че дълбаенето само в досегашните фалшификации на българския произход е задължително, то едва ли някога ще постигне нещо повече от написаното досега по въпроса. Та, изтрийте всичко, което смятате за спам и продължете с фактите, ако желаете. Аз сам бих го изтрил, но май не е възможно. От друга страна, като чета по форума, откривам цитати от собствени книги, при това с конкретните им заглавия, което не е отбелязано за спам или реклама. Всъщност не ми е ясно кое се смята за спам - споменаването на още неизлязла книга или съдържанието на поста. Ако е второто, много жалко. Защото наука не значи да се прридържаме към някакви установетни от които и да са професори "истини", а към тези, установени чрез фактите. Иначе още щяхме да смятаме, че земята е плоска.
  16. Ключът към значението на българин, е в днешния ни език. Също там се корени разбирането и на синонимните български имена хуни / хони, саклаби, готи, мизи, власи и т. н., с които са наричани българите, защото имат същите значения. Всички те са индоевропейски, но и с паралели в най-старите цивилизации. При това, значението не е само едно, а съществуват много първични и производни значения, свързани смислово в логическа верига, която се проследява в индоевропейските и другите древни езици. Което вече може да се смята за достатъчно доказателство за произхода и значението на българското име. Както и за това, какви са днешните български език и народ - (пра)български или склавенски. По-подробно писах по въпроса в други теми за прабългарите в този форум, така че няма смисъл и тук да заемам мястото. А най-подробно са разгледани произходът и значенията на тези и други български етноними в книга, която ще излезе наскоро (може би до края на този месец) по тези въпроси. Подходът на изследване, е по-различен от досегашните, доколкото се опира на българските особености и език, както и на генетичната връзка между първичните и производните значения, част от които са социалните. Може би интересно е да се каже, че свързан с етнонима е и българският обичай на стригане на главата с пускане на плитка-перчин, а също българските гербове, знакът IYI и др. И всички те имат израз, както в народните ни обичаи, така и в тези, на най-древните цивилизации.
  17. Интересни са твърдения от сорта, щом казваш еди какво си, няма какво да говорим. Което предполага, че казващият го, знае всичко по въпроса, което е меко казано съмнително. Що се отнася до (пра)българския произход, по-долу са посочени преки български езикови паралели и граматични особености. И те присъстват на места, където са живели прабългарите, а не склавите. Което говори, че не е имало никакво "поглъщане" на (пра)българите от склавените. Така че, ако нещо "поглъщат" склавите, то това е (пра)българския език и култура, за което има много аргументи. Трудно ни е да повярваме, но е истина. Стига да не четем изворите, като дявола евангелието, както се правеше съвсем доскоро относно българската история, което много точно е описано и от проф. Петър Коледаров в статията му "Горко на побеждаваните" (историците плътно се следваха от езиковедите - отклонения не се допускаха). Защото словенете от стб. извори, не са склавите от гръцките и латинските, т. е. не са днешните "славяни" , а са (пра)българите. Като синонимни използват словене и блъгаре и старобългарските просветители. А кой би могъл да знае повече от тях? На никой ли не му прави впечатление, че всички "славяногласни" живеят в някогашни български земи. Защото българите са били огромен брой, както пише в много извори. Били са много силни военно и господари на държавата си, които още при заселването на някоя територия, изселват чуждите племена от нея, каквото е направил и Аспарух. Е, по коя нормална логика ще се случи, тези слаби военно, нискокултурни и порядъчно мързеливи хора (както пише импер. Лъв VІ), да "претопят" за има-няма две поколения (пра)бъргарите, известни от всечки извори - латински, гръцки, унгарски, арабски и др., като "силни", "смели", "торди" и "надменни". А пък българският език, от синтетичен, за нула време станал аналитичен, единствен от "славянските" езици. При положение, че е известно, че за отпадане на един само падеж са нужни стотици и дори хиляди години. Изобщо, подменени са изначалните предпоставки на (пра)българския произход, откъдето и всички последващи събития се опитват да се вкарат в тази схема, а с които не може да се направи това, направо се премълчават или отричат. Това е истината. И ако искаме да стигнем до верни изводи, относно дедите и езика ни, не трябва да приемаме нищо на доверие. Че днешните българи са наследници на старите, показва и това, че днешният български език и обичаи, напълно обясняват името ни българи. А също хуни / хони, готи, саклаби, мизи, секели / аскали и т.н., което са синонимни на българи, затова са използвани успоредно с него. И всички тези названия са индоевропейски, като отиват и още по-назад, до най-старите цивилизации. Приликите се потвърждават и в кавказките райони, където са живели българите. И ако ще търсим езикови паралели, защо не ги търсим и по-назад във времето? Ето например малка част от многобройните шумерски думи, напълно еднакви с българските: куша – кожа; кушла – дреха (кошула – риза); зу / зуби – зъб; иги – око и лице (диал. очи значи и лице; Измий си очите!); хал – горна част на бедрото (къл-ка); гуса – мускули на шията (гуша); гиса – вързоп, сноп (гуш-ка – сноп навита прежда; гуш-ка – сърма; гуша на птица – вързоп-сноп); гуси – събира, сглобява (гуши, сгушва, гъчка – свива и сбива); ари – опложда (яри и ярец – пръч; петел яри кокошка; пръч яри коза; ярка – млада кокошка, яре – козле); луби – драг, мил, дума за привързаност (люби); абаш – баща и по-възрастен, по-голям (бащ-а и бачо, бако – батко); пеш – дете, син (пижо, пич, пишлигар); хуаш / хиаш – дете и младеж (куш-ле и хъш); шала – жали; кали – заклинание, магия (кле, къл-не); зу / зуне / зуани – знае, учи; сарда – обижда (сърди); абиза – отчупено каменно парче, къс (буца и обица – някога винаги са били със скъпоценен камък; ЕИЗБ); шури – стиска ръце и сур / шур – стиска, дои (цири, църка, шурка – стиска-дои, пръска при стискане; акад. зару – усуква, извива); ди – тръгвай (дий, оди); гаран – китка, връзка (гран-ка – клонка и сноп навита прежда); гура – гора; ушим – шума; лиш – лъжица; кушу – тесто, паста, слуз (каша); таг / тук – тъка, тъче; ерин / ерим – ярем; гишмартаг – дърволегло (мартак / мертек – полегати, полегнали дървени греди, върху които лягат покривните елементи – керемиди, плочи, слама и др.), утар – с-тре-ла (стб. тир – стрела, трън – острие-бодил; тура – муши, боде); адуш – дъс-ка; шу / шуби / шука – шепа, шака; шага – убива, измъчва (жъга – муши); шуга – стрела (жег-ла – муше-ща, чик-ия – нож); зух-ул – пробожда (жъга; жег-ла); муш – щипещо, жилещо насекомо (стб. мъши-ца – комар от муши-жили; дн. муха); хуси-ху – дива гъска (гъска, гуси-гуси – викане на гъски); абуху – бухал; гал / гула / гал-ам – гол-ям;ким – камък (стб. ками, дн. кам-ик / кам-ен); губа – къпе; дуга – страдание, мъка (тъга); сила – агне (шиле); атах – помощник, помагач (ятак) и т. н., и т. н., още много. Да погледнем и при езика на друга древна цивилизация - египетската, с която българите макар и непряко са свързвани, при определянето им като етиопи и нубийци в изворите. Най-напред, египетският няма падежи, като българския, т.е. той е аналитичен. Освен това, напълно еднаква с българската е при него употребата на вездесъщият в българския език предлог НА (използван също като представка и наставка), за определянето на принадлежност. Той се включва и при друга особеност на българския език, като поемането от дателния падеж на ролята на родителен за притежание. Тези особености присъстват в старобългарските паметници, така че са били характерни и за старите български говори. Предлогът е употребяван и в старобългарски, като е имал и особености, които също ги има в старите езици, и които придават особени нюанси на употребата му: (Учебник по старобългарски език за студенти; Мирчев): (предлог) …на – свързва се с местен и с винителен падеж. Предлогът има предимно пространствено значение и се свързва с винителен падеж при движение, а с местен падеж без движение, напр. „на месте”, „на селе”, „на тръжиштихъ”, но „възиде на горон”. Когато изразява посока, движение или отношение към лице, предлогът „на” на новобългарски се превежда със "срещу, против" – въстанонтъ ченда на родителен „ще въстанат децата срещу родителите”, съветъ сътворишен на Исоуса „направиха съвещание против Исуса”, ръптаахон на господина „роптаеха против господаря”. Много са чести случаите, когато предлог „на” с винителен падеж означава цел – азъ на се родихъ сен и на се придъ „аз за това се родих и за това дойдох”; проповедаиен крьшенийе на покаанийе „проповядващ кръщение за покаяние”. Предлог „на” може да означава понякога и време – бъдите оубо на вьсеко времен „бдете прочее във всяко време”. Предлогът се употребява и като представка, срвн. настати, настояти, насегати, навыкнонти, натыкати… Еднакви с българските особености, има предлогът, записван като Н в староегипетските надписи (писани само със съгласните звукове), който в коптски се произнася НА (коптският е наследник на египетския). Тези прилики не са случайни, защото и египетският език няма падежи, като българския. Затова и в египетски предлогът има много употреби: (ВЕФ) (предлог) Н, (в коптски НА; първата му роля е конструктивна и се употребява със съществителни имена и др. части на речта, а втората е местоименна – с местоименни наставки) има много значения, основното от които е посочване на косвен обект (в значение на дателен падеж); (ЕГ) Н… Обозначава лице или предмет към които е насочено действието… 1. Датив – „към” човека, в това число след глаголите „р-ди / ди” – дава…( =дай; П.В.); „Джд н” – говори на… Също с други глаголи: „вдж н” – заповядва на, „сджм н” – подчинява се на, „хаб н” – изпраща на… С глаголи за движение: „ха н” – спуска се на, „см н” – да отиде на… (при тях); „н” значи „към някого”…; 2. Полза – „ир н” – помага на, „ах н” – полезен на… 4. Принадлежност – принадлежащ на; 5. Причина – „рм н” – плаче на (поради)…; 6. Управление при някои глаголи: „джг н” – да погледне на…; 7. В състава на устойчиви изрази като „н су / св” – на слънце…; 8. Време – „н абд 2” – на (след) два месеца…, „н джт” – на постоянно, на вечно… (к.м.) Горните примери не изчерпват употребата му, но и от тях ясно се вижда близостта с българския предлог. Подобни функции има в египетски и предлогът м. В коптски вместо него, отново се ползва НА (в староегипетски н също е заменял м, както ще видим по-долу). И той има много значения, които се покриват с българското и коптско НА (ЕГ): 1. Място – (къде?) на място, на къща, на лодка и т. н. „м иб” – на сърце, „м р” – на уста. С глаголи за движение понякога има значение „към” (накъде?) – „ак м” „ткн м” „хн м” – приближава, идва на (към) …; „ди м иб” – дава / слага на сърцето…; 2. Време – на година, ден, път – „м шму” – на лято (срв. бълг. на-есен, на-пролет; П.В.); „м дуау / двав” – на утро, на заранта; „м рнпт 3” – на 3 години (в течение на 3 години); 3. Състояния – „м ршут / ршвт” – на радост, „м снб” – на здраве; „м хст нт” – на нечия милост; 4. Характер на действието – „м маат” – на истина; „м митт” – на същото (подобно); 5. Състав – „м инр, дбт” – на (от) камък и кирпич; „ахау / ахав м рнпут / рнпвт” – на период, на година, ред години… 6. Сказуемост (тъждество) – в качество на - Аз плувах по реката „м са хати-а” – на (като) син на цар …;7. Инструмент – „м хпш.и” – на моята могъща ръка; „м схру.и / схрв.и” – на моите замисли; „апр м” снабдява на (със);… 9. Управление при някои глаголи – „ин м” – с помощта на, обръща се на (към някой), „ирт м” – в съответствие на (със), „мх м” – хваща се на (за), „мду м” – говори на (против някого)… 10. М + инфинитив – „м ухт / вхт” – на ново;… особено често се среща с глаголи за движение: „м прт” – на излизане… (к.м.) И така нататък, още подобни употреби. Еднаквост при употреба на предлозите М и Н съществува още в староегипетски. В същата посока е аналитичното изписване на титлите на фараона: н-сут-бит / н-свт-бат – на (=принадлежащ) острицата (символ на Долен Египет) и пчелата (символ на Горен Египет). А също на другите му тронни имена: с-н-уср.т – са на усар (васар) – човек / мъж на богиня Усара или човек / мъж на силата (с значи мъж и човек, а уср / вср значи и сила), който фараон от ХІІ династия е известен още и като Сенусерт І. Няма да се спирам на думите от горните изречения, немалко от които са близки с българските, като бит / бат (пчела) – стб. буче-ла (пчела) и диал. обод (приличаща на пчела муха, хапеща говедата); уср (сила) – бълг. зор (=иран. зор, др. инд. чур – сила); Р (слънце), транслитерирано като Ра / Ре – бълг. Райо / Руйо (слънце) и руй, ру-ев (червенкав цвят, огнен). Близки са и шт – сто, шак (торба, чанта) – сак, хфа – хва-ща / гепи, рм (1. сълза, сълзи; 2. плаче) – ръми (сълзи, ръси капки), шму (жътва) – жъне и жъмка (ръкойка), сад (копае) – сади (вкопава), хн (1. върви бързо, 2. напада) – гони и т. н. (АЕД) Същото отношение се изразява чрез на като наставка, с която се образува родителен падеж и в шумерски. Например: кур-нгишерин-на – планината на кедровите дървета, от: планина (кур) + дървокедър (нгишерин) + родителен падеж (на). Той е разбираем на български и при такъв словоред – планина ерини-на, т. е. планина кедри-на (=на ерини / кедри планина). Друг пример е АН.НА – Ан-ин > небес-ен (=НА.АН > на небето; Ан е небе) и т. н. Този предлог се ползва по същия начин при памирските народи, а също и при египетските народи хауса и канури. При преводите, горните египетски предлози предположително се транслитерират днес като ЕН и ЕМ, но е много по-логично произношението им да е еднакво с това, като при другите езици, използващи същите предлози. Като българското, коптско, памирско, на египет. хауси и шумерско НА. Така че несъмнено и в египетски се е изговаряло НА / МА. Освен това, звукът М е близък с Н, поради което и в български тези звуци прехождат един в друг – мие-ние, мама-нана, елим-елен, ама-но и т. н. Същото е в шумерски – ерин и ерим (ярем). Може би подобно е положението при египетското нст / нест, еднакво с бълг. место и др. Горните паралели са само фрагменти от по-широко изследване, което обединих в една книга, която ще излезе наскоро (може би до края на май), в която са дадени още примери, много по-пълна и последователна аргументация и са посочени ползваните извори. Целта ми тук е, да илюстрирам, че съществуват и други възможности и гледни точки. При това, аргументирани с преки паралели, а не с витиевати извъртания, за да бъдем прикачени по нечие желание към някой нямащ нищо общо с българите народ. В книгата става дума преди всичко за етнонима българи, изведен от българския език и свързан с българските обичаи. Опирайки се на етнонима, вече може да се твърди с голяма степен на вероятност кои и какви са били прадедите ни. Разгледани са и синонимните му други български етноними, споменати по-горе, които имат същите първични и производни значения. А като илюстрация за произхода на съвременния ни език от (пра)българския, са разгледани и някои, като горните примери. Разбира се, всеки, който все още смята, че не може да приеме по-древните паралели, може да се задоволи с индоевропейските, които са дадени успоредно на шумерските и египетските. Тук е невъзможно да се спирам и на тях, доколкото не е място за толкова дълги постове. Етнонимите ни имат множество свързани първични и производни значения, които се потвърждават взаимно. Така както се потвърждават взаимно и различните български имена. И щом ключът към шифъра на (пра)българските имена, са днешните български език и обичаи, то какви са езикът и обичаите ни? И какви сме ние?
  18. Ето къде се откриват преки български езикови паралели и граматични особености. И те присъстват на места, където са живели прабългарите, а не склавите. Което говори, че не е имало никакво "поглъщане" на (пра)българите от склавените. Така че, ако нещо "поглъщат" склавите, то това е (пра)българския език и култура, за което има много аргументи. Трудно ни е да повярваме, но е истина. Стига да не четем изворите, като дявола евангелието, както се правеше съвсем доскоро относно българската история, което много точно е описано и от проф. Петър Коледаров в статията му "Горко на побеждаваните" (историците плътно се следваха от езиковедите - отклонения не се допускаха). Защото словенете от стб. извори, не са склавите от гръцките и латинските, т. е. не са днешните "славяни" , а са (пра)българите. Като синонимни използват словене и блъгаре и старобългарските просветители. А кой би могъл да знае повече от тях? На никой ли не му прави впечатление, че всички "славяногласни" живеят в някогашни български земи. Защото българите са били огромен брой, както пише в много извори. Били са много силни военно и господари на държавата си, които още при заселването на някоя територия, изселват чуждите племена от нея, каквото е направил и Аспарух. Е, по коя нормална логика ще се случи, тези слаби военно, нискокултурни и порядъчно мързеливи хора (както пише импер. Лъв VІ), да "претопят" за има-няма две поколения (пра)българите, известни от всечки извори - латински, гръцки, унгарски, арабски и др., като "силни", "смели", "торди" и "надменни". А пък българският език, от синтетичен, за нула време станал аналитичен, единствен от "славянските" езици. При положение, че е известно, че за отпадане на един само падеж са нужни стотици и дори хиляди години. Изобщо, подменени са (нарочно) изначалните предпоставки на (пра)българския произход, откъдето и всички последващи събития се опитват да се вкарат в тази схема, а с които не може да се направи това, направо се премълчават или отричат. Това е истината. И ако искаме да стигнем до верни изводи, относно дедите и езика ни, не трябва да приемаме нищо на доверие. Че днешните българи са наследници на старите, показва и това, че днешният български език и обичаи, напълно обясняват името ни българи. А също хуни / хони, готи, саклаби, мизи, секели / аскали и т.н., което са синонимни на българи, затова са използвани успоредно с него. И всички тези названия са индоевропейски, като отиват и още по-назад, до най-старите цивилизации. Приликите се потвърждават и в кавказките райони, където са живели българите. И ако ще търсим езикови паралели, защо не ги търсим и по-назад във времето? Ето например малка част от многобройните шумерски думи, напълно еднакви с българските: куша – кожа; кушла – дреха (кошула – риза); зу / зуби – зъб; иги – око и лице (диал. очи значи и лице; Измий си очите!); хал – горна част на бедрото (къл-ка); гуса – мускули на шията (гуша); гиса – вързоп, сноп (гуш-ка – сноп навита прежда; гуш-ка – сърма; гуша на птица – вързоп-сноп); гуси – събира, сглобява (гуши, сгушва, гъчка – свива и сбива); ари – опложда (яри и ярец – пръч; петел яри кокошка; пръч яри коза; ярка – млада кокошка, яре – козле); луби – драг, мил, дума за привързаност (люби); абаш – баща и по-възрастен, по-голям (бащ-а и бачо, бако – батко); пеш – дете, син (пижо, пич, пишлигар); хуаш / хиаш – дете и младеж (куш-ле и хъш); шала – жали; кали – заклинание, магия (кле, къл-не); зу / зуне / зуани – знае, учи; сарда – обижда (сърди); абиза – отчупено каменно парче, къс (буца и обица – някога винаги са били със скъпоценен камък; ЕИЗБ); шури – стиска ръце и сур / шур – стиска, дои (цири, църка, шурка – стиска-дои, пръска при стискане; акад. зару – усуква, извива); ди – тръгвай (дий, оди); гаран – китка, връзка (гран-ка – клонка и сноп навита прежда); гура – гора; ушим – шума; лиш – лъжица; кушу – тесто, паста, слуз (каша); таг / тук – тъка, тъче; ерин / ерим – ярем; гишмартаг – дърволегло (мартак / мертек – полегати, полегнали дървени греди, върху които лягат покривните елементи – керемиди, плочи, слама и др.), утар – с-тре-ла (стб. тир – стрела, трън – острие-бодил; тура – муши, боде); адуш – дъс-ка; шу / шуби / шука – шепа, шака; шага – убива, измъчва (жъга – муши); шуга – стрела (жег-ла – муше-ща, чик-ия – нож); зух-ул – пробожда (жъга; жег-ла); муш – щипещо, жилещо насекомо (стб. мъши-ца – комар от муши-жили; дн. муха); хуси-ху – дива гъска (гъска, гуси-гуси – викане на гъски); абуху – бухал; гал / гула / гал-ам – гол-ям;ким – камък (стб. ками, дн. кам-ик / кам-ен); губа – къпе; дуга – страдание, мъка (тъга); сила – агне (шиле); атах – помощник, помагач (ятак) и т. н., и т. н., още много. Да погледнем и при езика на друга древна цивилизация - египетската, с която българите макар и непряко са свързвани, при определянето им като етиопи и нубийци в изворите. Най-напред, египетският няма падежи, като българския, т.е. той е аналитичен. Освен това, напълно еднаква с българската е при него употребата на вездесъщият в българския език предлог НА (използван също като представка и наставка), за определянето на принадлежност. Той се включва и при друга особеност на българския език, като поемането от дателния падеж на ролята на родителен за притежание. Тези особености присъстват в старобългарските паметници, така че са били характерни и за старите български говори. Предлогът е употребяван и в старобългарски, като е имал и особености, които също ги има в старите езици, и които придават особени нюанси на употребата му: (Учебник по старобългарски език за студенти; Мирчев): (предлог) …на – свързва се с местен и с винителен падеж. Предлогът има предимно пространствено значение и се свързва с винителен падеж при движение, а с местен падеж без движение, напр. „на месте”, „на селе”, „на тръжиштихъ”, но „възиде на горон”. Когато изразява посока, движение или отношение към лице, предлогът „на” на новобългарски се превежда със "срещу, против" – въстанонтъ ченда на родителен „ще въстанат децата срещу родителите”, съветъ сътворишен на Исоуса „направиха съвещание против Исуса”, ръптаахон на господина „роптаеха против господаря”. Много са чести случаите, когато предлог „на” с винителен падеж означава цел – азъ на се родихъ сен и на се придъ „аз за това се родих и за това дойдох”; проповедаиен крьшенийе на покаанийе „проповядващ кръщение за покаяние”. Предлог „на” може да означава понякога и време – бъдите оубо на вьсеко времен „бдете прочее във всяко време”. Предлогът се употребява и като представка, срвн. настати, настояти, насегати, навыкнонти, натыкати… Еднакви с българските особености, има предлогът, записван като Н в староегипетските надписи (писани само със съгласните звукове), който в коптски се произнася НА (коптският е наследник на египетския). Тези прилики не са случайни, защото и египетският език няма падежи, като българския. Затова и в египетски предлогът има много употреби: (ВЕФ) (предлог) Н, (в коптски НА; първата му роля е конструктивна и се употребява със съществителни имена и др. части на речта, а втората е местоименна – с местоименни наставки) има много значения, основното от които е посочване на косвен обект (в значение на дателен падеж); (ЕГ) Н… Обозначава лице или предмет към които е насочено действието… 1. Датив – „към” човека, в това число след глаголите „р-ди / ди” – дава…(=дай; П.В.); „Джд н” – говори на… Също с други глаголи: „вдж н” – заповядва на, „сджм н” – подчинява се на, „хаб н” – изпраща на… С глаголи за движение: „ха н” – спуска се на, „см н” – да отиде на… (при тях); „н” значи „към някого”…; 2. Полза – „ир н” – помага на, „ах н” – полезен на… 4. Принадлежност – принадлежащ на; 5. Причина – „рм н” – плаче на (поради)…; 6. Управление при някои глаголи: „джг н” – да погледне на…; 7. В състава на устойчиви изрази като „н су / св” – на слънце…; 8. Време – „н абд 2” – на (след) два месеца…, „н джт” – на постоянно, на вечно… (к.м.) Горните примери не изчерпват употребата му, но и от тях ясно се вижда близостта с българския предлог. Подобни функции има в египетски и предлогът м. В коптски вместо него, отново се ползва НА (в староегипетски н също е заменял м, както ще видим по-долу). И той има много значения, които се покриват с българското и коптско НА (ЕГ): 1. Място – (къде?) на място, на къща, на лодка и т. н. „м иб” – на сърце, „м р” – на уста. С глаголи за движение понякога има значение „към” (накъде?) – „ак м” „ткн м” „хн м” – приближава, идва на (към) …; „ди м иб” – дава / слага на сърцето…; 2. Време – на година, ден, път – „м шму” – на лято (срв. бълг. на-есен, на-пролет; П.В.); „м дуау / двав” – на утро, на заранта; „м рнпт 3” – на 3 години (в течение на 3 години); 3. Състояния – „м ршут / ршвт” – на радост, „м снб” – на здраве; „м хст нт” – на нечия милост; 4. Характер на действието – „м маат” – на истина; „м митт” – на същото (подобно); 5. Състав – „м инр, дбт” – на (от) камък и кирпич; „ахау / ахав м рнпут / рнпвт” – на период, на година, ред години… 6. Сказуемост (тъждество) – в качество на - Аз плувах по реката „м са хати-а” – на (като) син на цар …;7. Инструмент – „м хпш.и” – на моята могъща ръка; „м схру.и / схрв.и” – на моите замисли; „апр м” снабдява на (със);… 9. Управление при някои глаголи – „ин м” – с помощта на, обръща се на (към някой), „ирт м” – в съответствие на (със), „мх м” – хваща се на (за), „мду м” – говори на (против някого)… 10. М + инфинитив – „м ухт / вхт” – на ново;… особено често се среща с глаголи за движение: „м прт” – на излизане… (к.м.) И така нататък, още подобни употреби. Еднаквост при употреба на предлозите М и Н съществува още в староегипетски. В същата посока е аналитичното изписване на титлите на фараона: н-сут-бит / н-свт-бат – на (=принадлежащ) острицата (символ на Долен Египет) и пчелата (символ на Горен Египет). А също на другите му тронни имена: с-н-уср.т – са на усар (васар) – човек / мъж на богиня Усара или човек / мъж на силата (с значи мъж и човек, а уср / вср значи и сила), който фараон от ХІІ династия е известен още и като Сенусерт І. Няма да се спирам на думите от горните изречения, немалко от които са близки с българските, като бит / бат (пчела) – стб. буче-ла (пчела) и диал. обод (приличаща на пчела муха, хапеща говедата); уср (сила) – бълг. зор (=иран. зор, др. инд. чур – сила); Р (слънце), транслитерирано като Ра / Ре – бълг. Райо / Руйо (слънце) и руй, ру-ев (червенкав цвят, огнен). Близки са и шт – сто, шак (торба, чанта) – сак, хфа – хва-ща / гепи, рм (1. сълза, сълзи; 2. плаче) – ръми (сълзи, ръси капки), шму (жътва) – жъне и жъмка (ръкойка), сад (копае) – сади (вкопава), хн (1. върви бързо, 2. напада) – гони и т. н. (АЕД) Същото отношение се изразява чрез на като наставка, с която се образува родителен падеж и в шумерски. Например: кур-нгишерин-на – планината на кедровите дървета, от: планина (кур) + дървокедър (нгишерин) + родителен падеж (на). Той е разбираем на български и при такъв словоред – планина ерини-на, т. е. планина кедри-на (=на ерини / кедри планина). Друг пример е АН.НА – Ан-ин > небес-ен (=НА.АН > на небето; Ан е небе) и т. н. Този предлог се ползва по същия начин при памирските народи, а също и при египетските народи хауса и канури. При преводите, горните египетски предлози предположително се транслитерират днес като ЕН и ЕМ, но е много по-логично произношението им да е еднакво с това, като при другите езици, използващи същите предлози. Като българското, коптско, памирско, на египет. хауси и шумерско НА. Така че несъмнено и в египетски се е изговаряло НА / МА. Освен това, звукът М е близък с Н, поради което и в български тези звуци прехождат един в друг – мие-ние, мама-нана, елим-елен, ама-но и т. н. Същото е в шумерски – ерин и ерим (ярем). Може би подобно е положението при египетското нст / нест, еднакво с бълг. место и др. Така че вместо да се лутаме в неизбродимият лабиринт от противоречиви теории за българския произход, по-добре да потърсим преките извори и паралели, и да разсъдим със собствения си ум. Независимо от всякакви предубеждения. Посочените примери са илюстрация за древността на българските езикови лексикални и граматични особености. Те могат да се използват като опора за по-нататъшно търсене. Горните паралели са само фрагменти от по-широко изследване, което обединих в една книга, която ще излезе наскоро (може би до края на май), в която са дадени още примери, по-пълна и последователна аргументация и са посочени ползваните извори. Целта ми тук е, да илюстрирам, че съществуват и други възможности и гледни точки. При това, аргументирани с преки паралели, а не с витиевати извъртания, за да бъдем прикачени по нечие желание към някой нямащ нищо общо с българите народ.. В нея става дума преди всичко за етнонима българи, изведен от българския език и свързан с българските обичаи. Както и за и за синонимните му други български етноними, споменати по-горе, но са разгледани като илюстрация за произхода на съвременния ни език от (пра)българския и някои, като горните примери. Разбира се, всеки, който все още смята, че не може да приеме по-древните паралели, може да се задоволи с индоевропейските, които са дадени успоредно на шумерските и египетските. Тук е невъзможно да се спирам и на тях, доколкото не е място за толкова дълги постове.
  19. Ако нещо "поглъщат" склавите, то това е (пра)българския език и култура, за което има много аргументи. Трудно ни е да повярваме, но е истина. Стига да не четем изворите, като дявола евангелието, както се правеше съвсем доскоро относно българската история, което много точно е описано и от проф. Петър Коледаров в статията му "Горко на побеждаваните" (историците плътно се следваха от езиковедите - отклонения не се допускаха). Защото словенете от стб. извори, не са склавите от гръцките и латинските, т.е. не са днешните "славяни" , а са (пра)българите. Като синонимни използват словене и блъгаре и старобългарските просветители. А кой би могъл да знае повече от тях? На никой ли не му прави впечатление, че всички "славяногласни" живеят в някогашни български земи. Защото българите са били огромен брой, както пише в много извори. Били са много силни военно и господари на държавата си, които още при заселването на някоя територия, изселват чуждите племена от нея, каквото е направил и Аспарух. Е, по коя нормална логика ще се случи, тези слаби военно, нискокултурни и порядъчно мързеливи хора (както пише импер. Лъв VІ), да "претопят" за има-няма две поколения (пра)бъргарите, известни от всечки извори - латински, гръцки, унгарски, арабски и др., като "силни", "смели", "торди" и "надменни". А пък българският език, от синтетичен, за нула време станал аналитичен, единствен от "славянските" езици. При положение, че е известно, че за отпадане на един само падеж са нужни стотици и хиляди години. Изобщо, подменени са (нарочно) изначалните предпоставки на (пра)българския произход, откъдето и всички последващи събития се опитват да се вкарат в тази схема, а с които не може да се направи това, направо се премълчават или отричат. Това е истината. И ако искаме да стигнем до верни изводи, относно дедите и езика ни, не трябва да приемаме нищо на доверие. Че днешните българи са наследници на старите, показва и това, че днешният български език и обичаи, напълно обясняват името ни българи. А също хуни / хони, готи, саклаби, мизи, секели / аскали и т.н., което са синонимни на българи, затова са използвани успоредно с него. И всички тези названия са индоевропейски, като отиват и още по-назад, до най-старите цивилизации. Приликите се потвърждават и в кавказките райони, където са живели българите. И ако ще търсим езикови паралели, защо не ги търсим и по-назад във времето? Ето например малка част от многобройните шумерски думи, напълно еднакви с българските: куша – кожа; кушла – дреха (кошула – риза); зу / зуби – зъб; иги – око и лице (диал. очи значи и лице; Измий си очите!); хал – горна част на бедрото (къл-ка); гуса – мускули на шията (гуша); гиса – вързоп, сноп (гуш-ка – сноп навита прежда; гуш-ка – сърма; гуша на птица – вързоп-сноп); гуси – събира, сглобява (гуши, сгушва, гъчка – свива и сбива); ари – опложда (яри и ярец – пръч; петел яри кокошка; пръч яри коза; ярка – млада кокошка, яре – козле); луби – драг, мил, дума за привързаност (люби); абаш – баща и по-възрастен, по-голям (бащ-а и бачо, бако – батко); пеш – дете, син (пижо, пич, пишлигар); хуаш / хиаш – дете и младеж (куш-ле и хъш); шала – жали; кали – заклинание, магия (кле, къл-не); зу / зуне / зуани – знае, учи; сарда – обижда (сърди); абиза – отчупено каменно парче, къс (буца и обица – някога винаги са били със скъпоценен камък; ЕИЗБ); шури – стиска ръце и сур / шур – стиска, дои (цири, църка, шурка – стиска-дои, пръска при стискане; акад. зару – усуква, извива); ди – тръгвай (дий, оди); гаран – китка, връзка (гран-ка – клонка и сноп навита прежда); гура – гора; ушим – шума; лиш – лъжица; кушу – тесто, паста, слуз (каша); таг / тук – тъка, тъче; ерин / ерим – ярем; гишмартаг – дърволегло (мартак / мертек – полегати, полегнали дървени греди, върху които лягат покривните елементи – керемиди, плочи, слама и др.), утар – с-тре-ла (стб. тир – стрела, трън – острие-бодил; тура – муши, боде); адуш – дъс-ка; шу / шуби / шука – шепа, шака; шага – убива, измъчва (жъга – муши); шуга – стрела (жег-ла – муше-ща, чик-ия – нож); зух-ул – пробожда (жъга; жег-ла); муш – щипещо, жилещо насекомо (стб. мъши-ца – комар от муши-жили; дн. муха); хуси-ху – дива гъска (гъска, гуси-гуси – викане на гъски); абуху – бухал; гал / гула / гал-ам – гол-ям;ким – камък (стб. ками, дн. кам-ик / кам-ен); губа – къпе; дуга – страдание, мъка (тъга); сила – агне (шиле); атах – помощник, помагач (ятак) и т. н., и т. н., още много. Да погледнем и при езика на друга древна цивилизация - египетската, с която българите макар и непряко са свързвани, при определянето им като етиопи и нубийци в изворите. Най-напред, египетският няма падежи, като българския, т.е. той е аналитичен. Освен това, напълно еднаква с българската е при него употребата на вездесъщият в българския език предлог НА (използван също като представка и наставка), за определянето на принадлежност. Той се включва и при друга особеност на българския език, като поемането от дателния падеж на ролята на родителен за притежание. Тези особености присъстват в старобългарските паметници, така че са били характерни и за старите български говори. Предлогът е употребяван и в старобългарски, като е имал и особености, които също ги има в старите езици, и които придават особени нюанси на употребата му: (Учебник по старобългарски език за студенти; Мирчев): (предлог) …на – свързва се с местен и с винителен падеж. Предлогът има предимно пространствено значение и се свързва с винителен падеж при движение, а с местен падеж без движение, напр. „на месте”, „на селе”, „на тръжиштихъ”, но „възиде на горон”. Когато изразява посока, движение или отношение към лице, предлогът „на” на новобългарски се превежда със "срещу, против" – въстанонтъ ченда на родителен „ще въстанат децата срещу родителите”, съветъ сътворишен на Исоуса „направиха съвещание против Исуса”, ръптаахон на господина „роптаеха против господаря”. Много са чести случаите, когато предлог „на” с винителен падеж означава цел – азъ на се родихъ сен и на се придъ „аз за това се родих и за това дойдох”; проповедаиен крьшенийе на покаанийе „проповядващ кръщение за покаяние”. Предлог „на” може да означава понякога и време – бъдите оубо на вьсеко времен „бдете прочее във всяко време”. Предлогът се употребява и като представка, срвн. настати, настояти, насегати, навыкнонти, натыкати… Еднакви с българските особености, има предлогът, записван като Н в староегипетските надписи (писани само със съгласните звукове), който в коптски се произнася НА (коптският е наследник на египетския). Тези прилики не са случайни, защото и египетският език няма падежи, като българския. Затова и в египетски предлогът има много употреби: (ВЕФ) (предлог) Н, (в коптски НА; първата му роля е конструктивна и се употребява със съществителни имена и др. части на речта, а втората е местоименна – с местоименни наставки) има много значения, основното от които е посочване на косвен обект (в значение на дателен падеж); (ЕГ) Н… Обозначава лице или предмет към които е насочено действието… 1. Датив – „към” човека, в това число след глаголите „р-ди / ди” – дава…( =дай; П.В.); „Джд н” – говори на… Също с други глаголи: „вдж н” – заповядва на, „сджм н” – подчинява се на, „хаб н” – изпраща на… С глаголи за движение: „ха н” – спуска се на, „см н” – да отиде на… (при тях); „н” значи „към някого”…; 2. Полза – „ир н” – помага на, „ах н” – полезен на… 4. Принадлежност – принадлежащ на; 5. Причина – „рм н” – плаче на (поради)…; 6. Управление при някои глаголи: „джг н” – да погледне на…; 7. В състава на устойчиви изрази като „н су / св” – на слънце…; 8. Време – „н абд 2” – на (след) два месеца…, „н джт” – на постоянно, на вечно… (к.м.) Горните примери не изчерпват употребата му, но и от тях ясно се вижда близостта с българския предлог. Подобни функции има в египетски и предлогът м. В коптски вместо него, отново се ползва НА (в староегипетски н също е заменял м, както ще видим по-долу). И той има много значения, които се покриват с българското и коптско НА (ЕГ): 1. Място – (къде?) на място, на къща, на лодка и т. н. „м иб” – на сърце, „м р” – на уста. С глаголи за движение понякога има значение „към” (накъде?) – „ак м” „ткн м” „хн м” – приближава, идва на (към) …; „ди м иб” – дава / слага на сърцето…; 2. Време – на година, ден, път – „м шму” – на лято (срв. бълг. на-есен, на-пролет; П.В.); „м дуау / двав” – на утро, на заранта; „м рнпт 3” – на 3 години (в течение на 3 години); 3. Състояния – „м ршут / ршвт” – на радост, „м снб” – на здраве; „м хст нт” – на нечия милост; 4. Характер на действието – „м маат” – на истина; „м митт” – на същото (подобно); 5. Състав – „м инр, дбт” – на (от) камък и кирпич; „ахау / ахав м рнпут / рнпвт” – на период, на година, ред години… 6. Сказуемост (тъждество) – в качество на - Аз плувах по реката „м са хати-а” – на (като) син на цар …;7. Инструмент – „м хпш.и” – на моята могъща ръка; „м схру.и / схрв.и” – на моите замисли; „апр м” снабдява на (със);… 9. Управление при някои глаголи – „ин м” – с помощта на, обръща се на (към някой), „ирт м” – в съответствие на (със), „мх м” – хваща се на (за), „мду м” – говори на (против някого)… 10. М + инфинитив – „м ухт / вхт” – на ново;… особено често се среща с глаголи за движение: „м прт” – на излизане… (к.м.) И така нататък, още подобни употреби. Еднаквост при употреба на предлозите М и Н съществува още в староегипетски. В същата посока е аналитичното изписване на титлите на фараона: н-сут-бит / н-свт-бат – на (=принадлежащ) острицата (символ на Долен Египет) и пчелата (символ на Горен Египет). А също на другите му тронни имена: с-н-уср.т – са на усар (васар) – човек / мъж на богиня Усара или човек / мъж на силата (с значи мъж и човек, а уср / вср значи и сила), който фараон от ХІІ династия е известен още и като Сенусерт І. Няма да се спирам на думите от горните изречения, немалко от които са близки с българските, като бит / бат (пчела) – стб. буче-ла (пчела) и диал. обод (приличаща на пчела муха, хапеща говедата); уср (сила) – бълг. зор (=иран. зор, др. инд. чур – сила); Р (слънце), транслитерирано като Ра / Ре – бълг. Райо / Руйо (слънце) и руй, ру-ев (червенкав цвят, огнен). Близки са и шт – сто, шак (торба, чанта) – сак, хфа – хва-ща / гепи, рм (1. сълза, сълзи; 2. плаче) – ръми (сълзи, ръси капки), шму (жътва) – жъне и жъмка (ръкойка), сад (копае) – сади (вкопава), хн (1. върви бързо, 2. напада) – гони и т. н. (АЕД) Същото отношение се изразява чрез на като наставка, с която се образува родителен падеж и в шумерски. Например: кур-нгишерин-на – планината на кедровите дървета, от: планина (кур) + дървокедър (нгишерин) + родителен падеж (на). Той е разбираем на български и при такъв словоред – планина ерини-на, т. е. планина кедри-на (=на ерини / кедри планина). Друг пример е АН.НА – Ан-ин > небес-ен (=НА.АН > на небето; Ан е небе) и т. н. Този предлог се ползва по същия начин при памирските народи, а също и при египетските народи хауса и канури. При преводите, горните египетски предлози предположително се транслитерират днес като ЕН и ЕМ, но е много по-логично произношението им да е еднакво с това, като при другите езици, използващи същите предлози. Като българското, коптско, памирско, на египет. хауси и шумерско НА. Така че несъмнено и в египетски се е изговаряло НА / МА. Освен това, звукът М е близък с Н, поради което и в български тези звуци прехождат един в друг – мие-ние, мама-нана, елим-елен, ама-но и т. н. Същото е в шумерски – ерин и ерим (ярем). Може би подобно е положението при египетското нст / нест, еднакво с бълг. место и др. Горните паралели са само фрагменти от по-широко изследване, което обединих в една книга, която ще излезе наскоро (може би до края на май), в която са дадени още примери, по-пълна и последователна аргументация и са посочени ползваните извори. Целта ми тук е, да илюстрирам, че съществуват и други възможности и гледни точки. При това, аргументирани с преки паралели, а не с витиевати извъртания, за да бъдем прикачени по нечие желание към някой нямащ нищо общо с българите народ.. В нея става дума преди всичко за етнонима българи, изведен от българския език и свързан с българските обичаи. Както и за и за синонимните му други български етноними, споменати по-горе, но са разгледани като илюстрация за произхода на съвременния ни език от (пра)българския и някои, като горните примери. Разбира се, всеки, който все още смята, че не може да приеме по-древните паралели, може да се задоволи с индоевропейските, които са дадени успоредно на шумерските и египетските. Тук е невъзможно да се спирам и на тях, доколкото не е място за толкова дълги постове.
  20. Ако нещо "поглъщат" склавите, то това е (пра)българския език и култура, за което има много аргументи. Трудно ни е да повярваме,Стига де не четем изворите, като дявола евангелието, както се правеше съвсем доскоро относно българската история, описано и от проф. Петър Коледаров в статията му "Горко на побеждаваните" (историците плътно се следваха от езиковедите - отклонения не се допускаха). Защото словенете от стб. извори, не са склавите от гръцките и латинските, т.е. не са днешните "славяни" , а са (пра)българите. Като синонимни използват словене и блъгаре и старобългарските просветители. А кой би могъл да знае повече от тях? На никой ли не му прави впечатление, че всички "славяногласни" живеят в някогашни български земи. Защото българите са били огромен брой, както пише в много извори. Били са много силни военно и господари на държавата си, които още при заселването на някоя територия, изселват чуждите племена от нея, каквото е направил и Аспарух. Е, по коя нормална логика ще се случи, тези слаби военно, нискокултурни и порядъчно мързеливи хора (както пише импер. Лъв VІ), да "претопят" за има-няма две поколения (пра)бъргарите, известни от всечки извори - латински, глъцки, унгарски, арабски и др., като "торди" и "надменни". Изобщо, подменени са (нарочно) изначалните предпоставки на (пра)българския произход, откъдето и всички последващи събития се опитват да се вкарат в тази схема, а с които не може да се направи това, направо се премълчават или отричат. Това е истината. И ако искаме да стигнем до верни изводи, относно дедите и езика ни, не трябва да приемаме нищо на доверие. Че днешните българи са наследници на старите, показва и това, че днешният български език и обичаи, напълно обясняват името ни българи. А също хуни / хони, готи, саклаби, мизи, секели / аскали и т.н., което са синонимни на българи, затова са използвани успоредно с него. И всички тези названия са индоевропейски, като отиват и още по-назад, до най-старите цивилизации. А също и в кавказките райони, където са живели българите. И ако ще търсим езикови паралели, защо не ги търсим и там? Ето например малка част от многобройните шумерски думи, напълно еднакви с българските: куша – кожа; кушла – дреха (кошула – риза); зу / зуби – зъб; иги – око и лице (диал. очи значи и лице; Измий си очите!); хал – горна част на бедрото (къл-ка); гуса – мускули на шията (гуша); гиса – вързоп, сноп (гуш-ка – сноп навита прежда; гуш-ка – сърма; гуша на птица – вързоп-сноп); гуси – събира, сглобява (гуши, сгушва, гъчка – свива и сбива); ари – опложда (яри и ярец – пръч; петел яри кокошка; пръч яри коза; ярка – млада кокошка, яре – козле); луби – драг, мил, дума за привързаност (люби); абаш – баща и по-възрастен, по-голям (бащ-а и бачо, бако – батко); пеш – дете, син (пижо, пич, пишлигар); хуаш / хиаш – дете и младеж (куш-ле и хъш); шала – жали; кали – заклинание, магия (кле, къл-не); зу / зуне / зуани – знае, учи; сарда – обижда (сърди); абиза – отчупено каменно парче, къс (буца и обица – някога винаги са били със скъпоценен камък; ЕИЗБ); шури – стиска ръце и сур / шур – стиска, дои (цири, църка, шурка – стиска-дои, пръска при стискане; акад. зару – усуква, извива); ди – тръгвай (дий, оди); гаран – китка, връзка (гран-ка – клонка и сноп навита прежда); гура – гора; ушим – шума; лиш – лъжица; кушу – тесто, паста, слуз (каша); таг / тук – тъка, тъче; ерин / ерим – ярем; гишмартаг – дърволегло (мартак / мертек – полегати, полегнали дървени греди, върху които лягат покривните елементи – керемиди, плочи, слама и др.), утар – с-тре-ла (стб. тир – стрела, трън – острие-бодил; тура – муши, боде); адуш – дъс-ка; шу / шуби / шука – шепа, шака; шага – убива, измъчва (жъга – муши); шуга – стрела (жег-ла – муше-ща, чик-ия – нож); зух-ул – пробожда (жъга; жег-ла); муш – щипещо, жилещо насекомо (стб. мъши-ца – комар от муши-жили; дн. муха); хуси-ху – дива гъска (гъска, гуси-гуси – викане на гъски); абуху – бухал; гал / гула / гал-ам – гол-ям;ким – камък (стб. ками, дн. кам-ик / кам-ен); губа – къпе; дуга – страдание, мъка (тъга); сила – агне (шиле); атах – помощник, помагач (ятак) и т. н., и т. н., още много.
  21. Ета какво пишат българските учени за огромните /пра/български валове, облицовани с каменни зидове още от самото начало, а градежът и знаците по тях, са идентични с тези от Плиска. Те са били неразделна част от отбраната българската държава. Самият проф. Ваклинов определя това ограждане като правено със "замах", а каменните блокове са изсечени от българите от каменни кариери. Който метод няма нищо общо с "тук там примитивни каменни укрепени точки които са изградени с вторично събран материал от околните развалини", в "средата на нищото". Формиране на старобългарската култура VI-XI век. Професор Станчо Ваклинов (Българско Историческо Дружество, Издателство Наука и изкуство, София 1977) Укрепителни гранични съоръжения на българската държава. …Но първите големи строителни работи, свързани с организирането на държавната територия, разкриват замаха, с който е било укрепено първоначалното ядро на тази държава. По самото черноморско крайбрежие от Варна на юг прабългарите укрепили всички брегови ивици, където е могъл да направи десант византийският флот. Непосредствено на бреговата ивица или на първата достъпна тераса над нея те издигат висок насип, представляващ окоп, обърнат към морето. Така е в дъното на Варненския залив при т. нар. Аспарухов вал. Той е много засегнат сега от новото строителство във Варна, но това позволи и неговото окончателно проучване, започнато още през 20-те години на века от К. Шкорпил. Първоначално съоръжението е било дълго повече от три километра. Днес запазената известна дължина не надминава няколкостотин метра. От него произхожда и намерена по-рано мраморна колона с IYI — прабългарски знак. При Обзор низината на р. Двойница е преградена с вал, по който доскоро минаваше ново шосе. Вал има и при Шкорпиловци, древното Ерите. Гъстите и блатисти гори при устието на р. Камчия, изглежда, са били достатъчна защита, за да няма нужда от допълнителни укрепления. Укрепени лагери били изградени и по високия бряг над Каварненския залив. Интересни и важни паметници на укрепителното дело … са запазени в най-тясната част на Добруджа. В най-ниската средна част на Добруджа, гдето Дунав отстои най-близо от морето при Кюстенджа, през полета и хълмове страната пресичат три вала. Двата от тях — малкият землен окоп и големият землен окоп, се различават по големината на насипа си. Третият – т. нар. каменен окоп, е обложен по челното северно лице с каменни (варовикови) дялани правилни блокове... Отначало големият землен окоп е бил насочен с лице към север… Пред северното лице на окопа минава широк ров, който го прави трудно преодолим откъм север. От вътрешната страна на окопа, т. е. откъм юг, към земления насип, са разположени големи землени укрепления – лагери, гдето е стояла войската за неговата отбрана. Но в един момент, когато в северната част на Малка Скития са се били настанили нови обитатели на страната, за която главната опасност е идвала откъм юг, те обърнали лицето на окопа към юг, като прокарали по южната му страна нов ров, пресичащ валовете на големите лагери. Тези обитатели, струпани в северната част на Добруджа, са тъкмо прабългарите. Това преустройство на големия вал е станало едновременно с бързото строителство на големия лагер при Николицел, който останал недовършен. Обстановката в този район на полуострова обаче се променила бързо, защото големият окоп отново бил обърнат в първоначалната си посока към север. Сега по неговата южна страна наред с остатъците от развалените преди това големи лагери били издигнати по-малки землени укрепления. Дали картината, която се опитваме да възстановим по промените в устройството на вала, е вярна, трудно може да се потвърди с положителност. Но обяснението на тези промени намира своята логика само в присъствието и активната намеса в режима на вала на народ, за който неговата линия е могла да бъде надеждна защита ту откъм юг, ту откъм север. А такъв народ са могли с най-голяма вероятност да бъдат прабългарите. Сигурно археологическо свидетелство за това са находките край вала и особено откъм южната му страна, гдето при частичните разкопки са намерени големи количества прабългарска керамика. В цитираната вече по-горе българска апокрифна летопис от XI в. се говори, че Испор цар (хан Аспарух) градил «велик презид от Дунава до морето». В народната памет, изглежда, се запазил чак до XI в. споменът за строителни и укрепителни работи на Аспарух в тази част на Добруджа. Но дали това сведение се отнася тъкмо за големия земен вал? Защото има още един, който също може да претендира за дело на основателя на българската държава. Каменният вал. Каменният вал е също обърнат с фронт към север. Това е землено съоръжение, както другите, но лицето му е обложено с дялани варовикови блокове. Пред него минава ров, който, както другите, го прави по-непристъпен. Но правилните дялани блокове, които са му придавали много монументален вид, представляват несъмнено аналогия със строежа на големите каменни постройки в централния онгъл на прабългарите — Плиска. Един старобългарски надпис от 943 г. на каменен блок от неговата обложка, намерен при Мирча вода, в западния му край, представлява важно указание за неговото съществуване вече преди тази година. Но с този вал се свързват няколко други паметника, които взаимно допълват представените от всеки от тях данни. Така при с. Мурфатлар (дн. Басараб), западно от Кюстенджа, при разчиствания на един голям хълм от мека варовикова скала (креда) се откриха кариерите, гдето са рязани и извличани голяма част от варовиковите блокове за обложката на каменния вал. В същия ъгъл са открити многобройни скални килии и проходи между тях, черкви и много надписи с кирилско, глаголическо и рунно писмо. Материалите, които характеризират живота и културата на обитателите, по нищо не се отличават от тези, които се срещат изобилно в средището на Първата българска държава, и следователно всички тези паметници следва да се разглеждат като проява на една и съща култура в различни моменти на развитието ѝ. По въпроса за скалния манастир в Басараб ще се върнем отново по-нататък. Тук бе важно да отбележим, че много съображения и съпоставки на данни от различен характер говорят за българския произход на така наречения каменен вал в средната част на Добруджа. Укрепването на държавната власт е вървяло без съмнение паралелно с укрепването на държавните граници. България при своето създаване е била разположена__между две големи сили — откъм юг Византия, откъм север и запад — Аварския каганат. Старопланинските проходи са били надеждна защита откъм юг… И българската държавна власт, и византийската полагали усилия да укрепват достъпните места на проходите и превалите в Стара планина. Такава една преграда, дълга няколко десетки километра, се простира от черноморското крайбрежие при Обзор (средновековния Козяк) навътре в планината. Тя представлява на места все още внушително землено съоръжение и е известно под късното си турско название Герме. Проблемът за защитата срещу аварите е бил твърде сериозен за младата държава... те са представлявали опасен техен враг. Дълъг землен защитен пояс бил издигнат през цяла Влахия. Двата му края опирали на Дунава. У местното румънско население той носи названието Новакова бразда, но то е легендарно и не е свързано с достоверно историческо предание. Северно от вала се простирали хълмисти области и предпланините на Карпатите... Три окопа в Ломско, Оряховско и Белослатинско бележат три последователни вътрешни укрепителни съоръжения откъм запад на територията южно от Дунава. Зад тези окопи…са стоели… прабългарски заселници, както показват находките във и покрай островския вал. Въпреки че валовете не са изучени системно по археологически път, тези находки и околните старобългарски селища и некрополи говорят убедително за населението, което е живяло около тях и ги е отбранявало през първите стотина години от съществуването на държавата. Явно още отначалото българите са строили и защитавали тези валове. Те са правени с перспектива за ползване като държавна защита с векове, а не като временен степен номадски бивак. На това му се казва в историята уседнал държавен и цивилизован бит, а не степен номадски.
  22. Колегата Равен упорито продължава опитите си да принизява българите, които сега пък „се установили в средата на нищото”, като че ли е бил там, отказвайки да се позове на каквито и да е доказателства за хвърляните от него думи и квалификации – българите били татарско гюрбе, нямало археологически следи от тях и т.н. А си позволява да съветва другите да четат. И сега поредния бисер - българите не можели да строят градове и крепости. И тези твърдения, идват от фалшивата тюркската теза за българския произход. Затова е опитана фалшификация на разкопките при Плиска (провалена от студентите). Защото тюрките-номади не строят от дърво, камо ли такъв огромен каменен град. Твърде е вероятно и при някогашните разкопки на други градове, да е прилаган същият „научен” метод, за да се прикрият (пра)българските следи. И ако за някой наистина е документирано, че не е можел да строи и е живял в колиби, това са склавените. А също и тюрките. А българите не само, че са строили с камък, но са продължили да го правят и през турско, когато са построили много сгради из цялата империя, включително в Цариград. Това са направили в Плиска, където върху камъните са оставили многобройни български руни, и то от вътрешната страна между блоковете, което значи, че са писани преди камъните да се поставят в стената. Също те са строили втората столица – Преслав и много други крепости. Преди това са строили такива градове и в Кавказ, където Хумаринското градище е уголемено копие на Плиска с дебелина на стените 5-6 метра, и където се откриват същите български знаци. А наскоро бе открита и кариерата откъдето са вадени камъните за Плиска. При това, българският начин на редене (превръзка) на камъните е специфичен и не е ползван от друг народ – нито римляни, нито траки. И в Дуклянския летопис е записано, че българите са строили кастели (градове-крепости). Вярно е, че е строено и с дърво, и са правени външни защитни валове, преди да се построят каменните стени, но това е естествено, поради нуждата от защита докато се построят каменни стени. А външните валове продължават да се поддържат, защото са част от градската укрепителна система. Строителство на каменен мост с два лъва се споменава и в надписа на Омуртаг. И ако някой каже, че когато българите дошли не умеели, а след това за броени години се научили, то значи няма никаква представа от строителство. И изобщо, как номад се учи да строи, след като не иска дори да спи под каменен покрив, да не говорим да се огражда отвсякъде с камъни. Причината да се строи на ново място е свързана с българката езическата вяра, на която няма да се спирам. Само ще спомена, че поради същата причина единствено българите в Европа са имали строго фиксирани, оградени с окопи-валове и охранявани от стража граници, която ако пропусне непозволено преминаване се наказва със смърт. И нека Равен посочи къде по света ги има тези „типични степняшки валове”, стоящи вече повече от 1000 години. Къде номадите незадържащи се на едно място, са правили такива огромни валове, за чието построяване са нужни десетки години - пълен абсурд. Точно обратното – такива валове се правят от уседналите народи, като външна отбранителна линия на градовете им. И които ще се ползват десетилетия и столетия. Всъщност и Византия е правила такъв преграден вал пред Цариград, откъдето вероятно следва, че и византийците са тюрки.
  23. Ето интересни сведения за българите от време, далеч преди Аспарух от арабина Ал Масуди, вероятно взети от по-стар персийски извор. Българите по арабски маниер, са наречени бурджани, както е наричан по-късно и кан Тервел – вожд на бурджаните (по П. Добрев): "По времето, когато се строеше Константинопол, като щит срещу атаките на Персите от династията Сасан, императорът имаше проблеми с някои вождове на бурджаните, разказът за които би бил твърде интересен." Това е времето преди 320 г., когато започва строежа на Константинопол. И по-нататък за Император Константин Велики: "Той водеше война с бурджаните или с някакъв друг народ, когато му се яви необикновен сън…" По-нататък, вече в по-късно време, той описва българските местоживелища северно от Черно Море (Старата Велика България): "Морето по чиито брегове живеят бурджаните (бургуз), русите, народът баджна, печенегите и маджарите (баджна) не е друго, освен Черно море. Последните три народа – баджана, печенеги и маджари, са от тюркската раса." По-нататък казва, че столицата на С.В.България е била на брега на Нитас – Азовско Море. Освен това, позовавайки се на арабския географ Фазари, пише: "Държавата на Хазарите и Аланите е дълга 700 и широка 500 фарсаха, държавата на бурджаните – 1500 на 300 фарсаха, а римската империя – 3000 на 700 фарсаха." Следователно Стара Велика България е била колкото половината Римска империя. Така че никак не е чудно огромното множество народ, тръгнало на запад от северното причерноморие е от прикавказието, описано в цитираните по-напред извори. При това изрично е отбелязано, че българите не са били тюрки. Същото пишат ибн Хаукал и Ал Истахри за езика – че е особен език и не е нито тюркски, нито персийски. Тази българска държава при Черно Море е отбелязана и от Ибрахим ибн Якуб, който вече ги нарича „булгаран”: "На изток от Черно море живеят българите (булгаран), на запад от морето – другите сакалиби." Тук българите отново са част от сакалибите както наричат и волжките българи Ибн Фадлан и Ибн Даста. (това не са склавените). Тези сакалиби жевеят на запад от морето, т.е. вероятно става дума за българското поселение в северното причерноморие отвъд Дунав. Което се свързва с написаното в Дуклянския летопис за готите-словене, които посрещнали следващата поредна огромна българска вълна, водена от Баре / Барис (Крис), преминала и се установила трайно на юг от Дунав. Такова ранно българско поселение се описва и в приписките към Манасиевата хроника, преди цитираното по-напред токова по времето на Констнтин Погонат (668 - 685г.). Тук става дума за предишна вълна от времето на император Анастасий (491-517): "При Анастасий цар преминаха българите Дунава при Видин и се заселиха първо в Долната земя Охридска, а след това и в цялата тази земя." Други сведения за масово българско заселване вече цитирах по-напред. Прави впечатление практиката на заселване чрез последователни вълни, където се вписват и другите сведения за вълни на български заселвания, записани в хрониките, като това за 30 000 скити / толкова са били само мъжете-войни /, разделили се на три групи и т.н. .
  24. ЦИТАТ от RAVEN Разбира се че в никой извор няма да срещнем сведения за малобройност. Как си представяте да пише " дойдоха една шепа татарско гюбре и ни направиха на маймуни при Онгъла" , нека си спомним Енодий който обяснява сякакво за храбрите прабългари и техните окървавени мечове само и само да изкара по значима победата на господаря си. Това дали са били индоевропейци и езикът им са две различни неща, повечето историци днес нямат мнение или се боят да изказват каквото и да е по този въпрос,историята ни преди средата на осми век е табу и в исторически факултет и в историческите среди, категорично мнение имат или историчарите или аматьори като нас, археолозите от друга страна си имат свое мнение по тези въпроси. Топонимията за съжаление е против тезата за многобройността на българите, имаме две три предполагаеми имена на селища като Тутракан или Шумен, останалото е славянска топонимия, чудно защо ли.... пп "Затова двете се поддържат така неистово от заинтересовани среди и историци, въпреки очевидното им несъответствие на истината." Какъв би могъл да бъде интереса на група учени да поддържат такава очевидно ощетяваща ни теория? Примерно някакви деградирали мазохисти които яростно отричат миналото ни славно величие приписвайки ни някаква тъжна и гротескна реалност на раннсредновековни цигани? Просто ми е интересен мотива, за всяко нещо си има мотив, никой нормален и неинтоксикиран човек не се самоунижава просто ей така за удоволствие нали?
  25. До не много отдавна и на мен много не ми се вярваше да сме наследили кой знае какво от (пра)българите, но все пак някои твърдения историците ни бяха доста нелогични, та реших да потърся изворите, а не обясненията им. Защото ми омръзна да ми обясняват какво някой искал да каже, при положение, че той казва точно обратното. Значи или той е бил малоумен, или въпросните „учени глави” са ясновидци, вникващи в мислите му. Но тъй като второто става само в приказките, започнах да търся самите извори и връзките между тях, което се оказа, че води да много по-смислени резултати. След като обаче прочетох и признанията на някои съвестни учени (като Петър Коледаров) за умишлени манипулации, реших, че не може да се вярва безкритично на който и да е от старите историци. Ето още някои извори, описващи плътно (пра)българско заселване на големи територии. Теофилакт Охридски, византийския архиепископ на Цяла България с център град Охрид казва: “...когато тоя народ (аварите) се изтегли, дойде друг, още по-беззаконен и свиреп, така наречените българи, от скитските предели; той като премина през реката, наречена Истър (Дунав), дойде като тежък бич, изпратен от Бога върху западните краища. Те не познаваха името на Христа и със скитското си невежество служеха на Слънцето, Месечината и други звезди. Имаше и такива, които принасяха жертва кучета. Дотолкова се беше помрачило тяхното безумно сърце, че почитаха тварите, вместо техния творец. И понеже покриха цялата илирска страна, старата Македония, дори до града Солун и част от старата Тракия, именно около Боруй (Стара Загора), казвам и Филипопол (Пловдив), както и планинските до тях местности, те се настаниха като същински жители на тая страна”. Димитър Хоматиан в житие на Климент Охридски от ХІІІ в. пише (Гръцките жития на Климент Охридски, А. Милев, София, 1966): Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били изселени в старо време от военната сила на Александър от разположения край Пруса (днес Бурса) Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали Дунава и завладели всички съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирия, а и голяма част от Македония и Тесалия. Дуклянски летопис. Текстът в ЛИБИ-ІІІ е по Фредо Шишич, който допълвам по Летопись попа Дуклянина, www.vostlit.info; Отделните преписи са отбелязани така: Л. – латински; Х. – хърватски; О. – Орбини; М. – Марулич ): „…През царуването на Владин (Л. – Bladinum; X. – Бладин; О – Владан) безбройно множество народи се появили откъм голямата река Волга, от която получили и името си; наистина и до ден днешен българите се наричат така по името на реката Волга (X. – Велия). Заедно с жените, синовете и дъщерите си, с всичките си пари и с твърде голямото си имущество те дошли в областта Силодуксия (X – Селовуия; М – rеgіо Sinbagiorum). Предвождал ги някой си на име Борис (Л. - Kris; О. - Chris; X-„когото наричали на техен език Баре”; М. - dux erat nomine Barris), когото на свой език наричали „каган” – това на нашия език ще рече „император”. Нему били подчинени девет князе, които управлявали и раздавали правосъдие на народа, тъй като той бил твърде многоброен. И тъй, те нападнали Силодуксия и я завладели. След това, непобедими, завзели цяла Македония, а след това покорили и цялата област на латинците... Гръцкият император (Х. – цезар; М. – Romanorum imperator; О. – l'imperatore di Constantinopoli) колкото и да водел с тях многобройни войни, седейки на своя престол, като не можал да ги победи в нито едно сражение, проводил пратеници и сключил мир с тях. Двата народа много се обикнали едни други, тоест готи, а те са и славяни, и вулгарите, а основно поради това, че двата народа били езически и имали един и същ език. Скоро Вулгарите, сега вече бидейки в безопасност от всички страни, си построили селища - градове-крепости и села (Л - villas et vicos; О - castelli et ville; Х - села и усадьбы) и заселили заетата от тях страна та и до наши дни...” Който е чел старите хроники, знае, че готи / годи често са наричани българите или техен клон (наред с тези на влахи / блахи, сърби и др.), така че еднаквостта на езика не е учудваща. Може би това дава отговор и на начина на заселване – на последващи вълни, разширяващи също така и завоюваната територия, т.е. използване на стари поселища като база за ново разширение. Напоследък се изписаха доста дебели книги по тези въпроси, така че едва ли бих могъл да цитирам всички доводи. Тезата за няколкото думи останали от (пра)българите в езика ни, са постановка на тюркската теория за техния произход, която не се опира на реални извори и данни, а на погрешни някогашни интерпретации. Тази теория не е била и не може да бъде доказана, поради липсата на реални основания. От нея идва и следствието, че щом няма тюркски следи в българския бит и език, то последните се „претопили” културно сред „славяните” и са приели езика им. Без да се обсъжда възможност, изобщо да не са били тюрки. Така че тези две недоказани теории са като сиамски близнаци, подкрепящи и обуславящи се една друга. Затова двете се поддържат така неистово от заинтересовани среди и историци, въпреки очевидното им несъответствие на истината. Иначе българите няма да са бугари-татари и ще трябва да им се признае културния принос като на българи, а не като на вид „славяни”. Това казва и цитираният проф. Петър Коледаров. Същото се отнася и за археологията – зависи какво се търси и как се обяснява. Такива данни има и от топонимията, признавано от чешки и др. учени, както видяхме. Все пак в последните години, след като вече е позволено да има и други мнения, въз основа на обективен анализ на материалните и писмени извори, се приема от все повече историци (да не кажа повечето), че (пра)българите са индоевропейци, значи ние сме си техни наследници. И не само че не са проговорили изведнъж "славянски", но и съвсем малко или никак не са го проговорили, доколкото от България и българите тръгва езиковото влияние към склавените във всички посоки. Вече писах по този въпрос, като цитирах в предните ми коментари казаното от предците ни, които приравняват словенски и български, за българското езиково влияние, материалните и писмени данни за широкото разпространение на българите и т.н., и т.н. Многочислеността на българите се потвърждава и от топонимията, а заселването не става наведнъж, а на последователни вълни, както е описано в изворите. Не може да се игнорират толкова много извори, посочващи българската многочисленост, и то от летописци на различни народи, които не са имали някаква изгода или интерес да сочат този факт. Така че остава да са казали истината, още повече, че няма сведения в обратна посока – за българска малобройност. Тогава на какво основание ще отхвърляме написаното? Поне аз не разчитам на ясновидство.

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...