unustamatu

Традиционните имена Иван/Иванка/Янко/Янка/Янчо/Енчо/Еньо, Стефан/Стефка и т. н. преди да станат традиционни са били заети от гръцки. Мога да си представя как са ревяли преди 1000 години бабите Яги оплаквачки, тогавашните пазителки на езика.

Интересно е да се опитаме да анализираме развойът на (източно)българскиът вокализъм с помощта на една такава система: - -- a ä/i͡a -- - - o ə ӛ/i͡ə e - u - -- ----- -- i плюс i͡o и i͡u. Тогава: стб. а = tense a стб. ѣ = tense ä стб. ъ = lax ə стб. ь = lax ӛ стб. ѫ = ə носово стб. ѭ = i͡ə носово стб. ѧ = ӛ носово съвр. ударено а = tense a съвр. ударено ъ = tense ə съвр. неударено а = съвр. неударено ъ = lax ə съвр. ударено е = tense e съвр. неударено е = lax ӛ съвр. ударено я (или т. нар. „а след мека съгласна”) = tense i͡a съвр. ударено йъ (или т. нар. „ъ след мека съгласна”) = tense i͡ə съвр. неударено я = съвр. неударено йъ = lax i͡ə Т. е. ненапрегнатото и носовото ӛ са по-задни съответствия на напрегнатото неносово e, което е предна гласна и по-високи съответствия на напрегнатото неносово ä, което е ниска гласна. Така че „вокализирането” на еровете ще изглежда така: свръхкр. ə/ӛ + свръхкр. ə/ӛ > нормално дълги ə/ӛ + Ø > (под ударение) tense ə/e + Ø (без ударение) lax ə/ӛ + Ø (ə може да е и tense, и lax, но ӛ е само lax!) Редукцията – tense a > lax ə tense ä/i͡a > lax ӛ/i͡ə o > u e > i А „смекчаването” на съгласните ще бъде всъщност преход: ä > i͡a ӛ > i͡ə

Правописът е само система за писмено изобразяване на езика, той не може да влияе на естествените процеси. Обикновено при създаването на една писменост всичко се пише както се изговаря, но с времето езикът се променя, докато ортографията е много по-консервативна, реформирането й е свързано с редица неудобства. В дългосрочен план наистина се стига до сериозни разминавания между тях, вижте как е в английския. Важното е да има логика, например логиката да пишем "градски" се схваща от всеки, нищо че изговаряме [грацки].

Съвременният правопис се основава най-вече на морфологичния принцип, т.е. стремежът е отделните морфеми (представки, корени, наставки) да се пишат еднакво, за да се вижда връзката с другите думи, образувани със същите морфеми. Например в "безстрашни", така написано, съвсем очевидно е наличието на представка без- и корен -страх-, а произносителното опростяване -зст- > -ст- си е автоматично и ако се отбележи при писане, ще доведе до визуално замъгляване на структурата на тази дума. Това, за което говорихме по-горе, не трябва да се разглежда като опростяване на групи съгласни, а като опростяване на една наставка. За тази наставка се прави изключение покрай думите, при които в миналото са действали закономерности, недействащи сега, да кажем: -к + -ьск- > -чьск- > -чск- > -шк- срещу по-новото -к + -ски > -кски. "Човешки" няма как да се напише със "с", да не говорим пък за думи като "телешки", които са преосмислени от по-старото "телѧшти", съответно не са имали наставка -ск-. Оттам се приема, че наставката ще има два правописни варианта – -ск- и -к-. Такова нещо е ненужно при представките, а малкото думи с опростявания около тях не трябва да се разглеждат като да имат изпусната буква, а като да е подменена представката с друга: въз-стание > въ-стание (съществуват представки въз- и въ-); под-тискам > по-тискам (съществуват представки под- и по-).

Представките са някак по-автономни от наставките, по-ясно се чувстват като самостоятелна единица. От друга страна правописът по принцип отразява историческите изменения, но не и съвременните; специално при наставката -ск(и)- имаме комбинация от двата вида. Затова представките винаги се пишат по един и същ начин, а при някои наставки има компромис с произношението.

Откога пък озвучаването е грешка??? И как е по-благозвучно да се произнесе според Вас, с група -стфст- ли?