Jochen Lutz

Добре, приемам, че при фонемата Я се използва Ят, независимо дали има преглас или не /за фонемата ЙЪ при окончания не съм убеден/. Но не разбрах, как се пише с глаголица Й. Например как да напиша "някой", така че да се различава от "някоИ"; или как да пиша "бой" различно от "боИ"? Би ли могъл да поясниш? пп - благодаря за отговорите!

Не мисля, че имаш право в случая. Първо - Ят се използва само в думите с ятов преглас. Не мога да дам експертно мнение за другите, но ти пропускаш нещо - думите, които даваш за пример не си транскрибирал вярно. Не е "твойа", а "твоЙЪ", както и "учительъ". От друга страна, звукът не е точно Ъ, както в Ъгъл, но за това има специална буква в старобългарския и глаголицата - Големия Юс /ѫ/. Именно при окончания се използва той, за да покаже потъмняването на А, а когато звукът е мек, то ест когато днес пишем Я, той е йотиран /ѭ/. А в най-старите диалекти същите окончания са се произнасяли като носово О. И двата вида голям Юс, йотиран и нормален /носовка/, изразяват съвсем точно фонемата, използвана в твоите примери - ЙЪ; не мисля, че точно окончанието трябва да се дава като образец за звук, по скоро някъде, където е в корена. Освен в това този звук присъства в глаголицата като определена единична буква. А и не си взел тези думи от оригинален текст; Просто питам - как и с кой глаголически символ би следвало да се напише дума, която по стария български правопис се пише с Я, а не Ят /напр. ябълка/. Или - коя глаголическа буква или буквосъчетание пресъздава звукът Я /без преглас/. И още един въпрос - коя буква в глаголицата се използва за звукът Й. Не говоря за ЙО, а за неговата самостоятелна стойност, не за омекотяване или носовост, а например в някоЙ, БлагоЙ, маЙка, доЙка, боЙ, даЙте!, коЙто; Това с нормално И ли се постига, с определена буква или някак единствено се омекотяват съседните?

Искаш да кажеш, че в старобългарския не се е използвала буква за Я, освен при ятовия преглас. А тук идва въпросът - имало ли е фонема, значеща Я, то ест - човек Ябълка ли е казвал или Абълка /Иабълка/? А при положение, че искам да предам съвременна реч с глаголица, независимо от старобългарското произношение, с кои глаголически букви да пиша Ябълка? Да започва с Ят, с Аз /а/, с Йота и Аз или с някаква друга буква? Това е въпросът ми - как да изразя на глаголица звукът Я, който, вярвам, е присъствал и в старата реч, особено в южнославянските диалекти...;

Благодаря за поясненията. Разбрах, че - трите букви за И нямат конкретна употреба и мога да използвам коя да е от тях, като за най-оригинална се смята Йота, използвана от най-рано. Само не разбирам, как така за "красота" са използвали различни и-та в една и съща дума?! - буквата малък юс не носи стойност на Я, а на носово Е, само че, сам казваш, че в руския тя звучи като Я. А старобългарският е бил по съществото си славянски, недалеч от останалите такива езици, това не я ли прави със същото звуково значение? И не разбрах - какво да пиша на мястото на Я в съвременния български? В думите, където присъства ятов преглас, се пише ят, но там където има единствено Я, коя глаголическа буква да ползвам? Благодаря за отговора ти, наистина казва много, но все пак винаги ще има нещо неизяснено и невъзможно за изясняване... И в същност, искам да преписвам текстове на новобългарски с глаголически букви, но като спазвам знаците за реалните фонеми, то ест - няма да използвам старобългарските думи и граматика, но няма и да се придържам към прякото привеждане на сегашния правопис, който е доста несъвършен, нито пък ще слагам Ъ и Ь както по стария правопис. Но ще отчитам носовите гласни и потъмняването на окончания и прочие... Защото казваме кон - коньът, а пишем конят, а това е неправилно за азбука, пресъздаваща звуци. Но пък глаголицата решава подобни проблеми с по-голямото си разнообразие на знаци за фонемите и това я прави доста по добра за съответния език...

Галахад, вече казах, че за периода на 19ти и 20ти век съм намерил доста информация и изчетох доста книги - този период не ми е проблем, защото все пак можеш да намериш без съмнение достоверни данни. Но за периода преди Османската империя и Античния период след освоваването на Одесос трудно мога да открия някакви конкретни и достоверни данни, затова моля, който е наясно, да препоръча тогавашни хроникьори и историци, на които да мога да се доверя, и у които да пише нещо точно за имена, числа и прочие. Вероятно византийци, римляни, гърци, а по-късно и различни латини трябва да са споменавали и описвали това, просто не са ми известни, не съм тъй навътре с материала. Периода на гръцката колонизация от Милет, Елинският класицизъм, Римската епоха, Ранно-византийското управление, Войните с българската държава, превземането от Калоян, Добруджанското деспотство, войните на Венеция, Генуа и ромеите, Влашките войводи, превземането от османлиите и Кръстоносният поход за Варна - ето тези неща ме интересуват живо, а същевременно никъде не пише сигурни конкретни имена, бройки, описания и прочие, а на стари хронисти не съм попаднал в изобилие. Ако знаете такива, описващи тези периоди, кажете, моля ви! Инак за по-новите събития съм наясно, но старото винаги е проблем...

Здравейте! Като човек, родом от Варна, а и запален по историята, се запалих по идеята да събера сведения за случилото се по тоя край на България. Нямам сериозни амбиции, свързани с нещо друго, освен с интерес, но наистина в момента издирвам всякакви достъпни източници, които биха могли да дадат някакви точни данни за историята на региона и по-специално античния Одесос и средновековна Варна. Ясно ми е, че от тези епохи не могат да се очакват кой знае какви извори, но и аз не съм кой знае колко запознат с тогавашните автори. Знам само, че издаващите в наши дни изопачават, променят и премълчават доста факти, като намесват или патриотизъм, или срам, а понякога дори акцентират твърде на нещо маловажно или измислено, а пропускат факти. Бих искал да събера информация за всички периоди от историята, започвайки от най-дълбока древност, ако ще кажете го от Сътворението, и стигайки до наши дни. В интерес на истината, за неолитните поселища намерих доста, а едва ли може да се открие нещо по-автентично и добро точно за това, както и за Новото време - всъщност прочетох доста ценни книги именно за периода след Освобождението. Но искрено моля по-запознатите от мен да препоръчат автори, описващи Античността и Средновековието, които да са съвременници или поне близки до тези времена и да дават независими и преки данни за земите покрай Черно море, Добруджа, а и самата Варна, което живо ме интересува. Ще съм благодарен на всеки, който сподели с мен интерести факти по въпроса или просто покаже начин да чета автентични текстове за същото, описващи освобедени от днешната гледна точка... Благодаря предварително и ако някой има интересни идеи, да пише!

Старобългарски и македонски глаголически паметници - наистина има различни мнения и употреби, но ако погледнете тези ръкописи, се вижда, че и двата вида И намират употреба. Понякога дори и Йота, и Иже, участват в една и съща дума, затова ще се радвам ако някой разясни нещо за тях - дали представляват идентичен звук и коя в какви думи и случаи се пише, ако може с примери - най-добре. Впрочем, като разглеждах открих че доста често се употребява и тъй наречената буква От, произлизаща от Омега и използваща се за възпроизвеждане на гръцки. Дори мисля че я забелязах в доста кратки думи, а и начесто, което ме кара да се съмнявам дали е само за гръцки. Някой може ли да каже нещо и за нея, ако е наясно?

И също - интересува ме употребата на глаголическите букви Ер голям /ъ/, Еры /ы/, Ят /ѣ/, Йот /ё/, Ю и Юс голям /ѫ/, които би следвало да се използват по определените правила от стария български правопис. Според новото писане не би трябвало да се слагат Ъ или Ь в края на някои думи, но правилото за Двойно Я би следвало да стои. Йот съответства на фонемата ЙО или ЬО, а Юс голям се пише в известен брой думи като част от корена им. То ест - за Ят и Юс голям мога да се основавам на правилата от стария правопис преди 1945. Но какъв глаголически символ се пише в думите, където фонемата е Я, но нямаме двойнствено произношение и корен, за да използваме отново Ят? И също - в съвременния език Ь няма друго приложение освен във фонемата ЬО, която тук се означава със специален символ, тоест - това прави ли символът в глаголицата за Ь излишен, а ако не - къде се използва? Също - по отношение на предаването на фонетичния смисъл на думата, в окончанията се използват звуци, съответно ѫ и ѭ - йотиран голям юс, или /ъ - потъмнено а/ и /йъ - потъмнено я/. Изписани с глаголица съответните фонеми с отговарящите им знаци ли ще се пишат или не? Според някои правописни правила на Марин Дринов от 1870 г. в зависимост от спряжението на глагола се определя и окончанието, което най-често съдържа тези символи, отговарящи най-точно на съответната фонема, но правилото не е прието. При членуване на същ. имена в женски род до 19ти век е писано маса-тѫ, в мъжки род краткият член е бил също с -ѫ, а пълният с -ят /как се изписва на глаголица това Я?/. Знам, че по времето на глаголическата писменост не е имало определени норми, но все пак, ако мога да получа надеждно обяснение и отговори, ще съм благодарен. И още нещо - какъв е точният фонетичен смисъл на ѧ - Юс малък, и използва ли се неговото съответствие в глаголицата. В южнославянските езици той означава Я или ЙЕ, което би могло да го постави на мястото на Я, където не можем да използваме Е-двойно, това така ли е? Прочетох, че Йотираният малък юс - ѩ не представлява отделна фонема и затова отсъства в първоначално изготвената глаголица. Намира ли той употреба и къде? - Ер голям - ъ - Еры - ы - Ер малък - ь - Ят - ѣ - Йот - ё - Ю - ю - Юс малък - ѧ - Юс малък йотиран - ѩ - Юс голям - ѫ - Юс голям йотиран - ѭ

В повечето оригинални ръкописи на глаголица и се използват най-често. Иначе намерих съвсем различни данни в текстове на английски и на български по въпроса, като дори се съмнявам коя от буквите е Йота и коя - Иже. А по отношение на изписването на гръцки думи с Йота, не мисля че си прав, гръцките корени се покриват от Ижица, доколкото знам. Впрочем намерих и мнение, че има стойността на И като съюз, тоес &. Може ли конкретно да ми кажеш кой от вариантите се използват и да ми дадеш пример за думи. Иже - , се приема като християнски символ, а не толкова като буква, според някои.

Здравейте! Скоро инсталирах клавиатура с глаголица и сега я използвам, преписвайки различни текстове по този начин. Прочетох доста материали, свързани с употребата на различните знаци и произхода на вида им, но все пак за някои неща не можах да намея еднозначни и категорични мнения, което ме затруднява в употребата при писане. Използвайки кирилските букви, използвани в старобългарския, намерих съответствие на повечето глаголически, които пък ако се приеме, че предават точно фонемите на българския, би трябвало да следват и пряката транскрипция на българската реч. В наши дни глаголицата се изучава в Хърватско като учебен предмет, защото именно там е развита и използвана най-дълго, но забелязвам, че в повечето славянски народи някои от знаците имат различно звуково съответствие. Затова ще помоля ако някой е наясно с темата и може да помогне, да провери дали знам наученото правилно и да опита да обясни това, за което се колебая. Благодаря предварително! - Този знак би трябвало да съответства на кирилското И/Й, като има и друг вариант на изписване - Но освен него съществува и , което би трябвало да носи същото значение. Като символ за предаване на произлизащи от гръцки думи, съществува и тъй наречената ижица, имаща съответствие и в кирилската азбука, използвана в руския до 1917, носеща също звуковия смисъл на И - . С последния знак се пишат само определени думи, идващи от гръцки, а освен това при употребата и често е била заменяна с обикновено славянско И, заради което е и отпаднала. Тя не представлява отделна фонема, а начин за предаване на чуждици /напр. синод/. Интересуваме какви са разликите между първите три знака, то ест Йота и Иже. Кой за какво се използва и каква точно фонема представя. Как се записва фонемата за Й и въобще - примери за думи, чиито фонеми, значещи днешно И, биха се заменили с един от горните символи.