Хората вярват в бог не защото много го обичат, а защото имат чувството, че някой трябва да им помага.Това чувство породено от библията.Не може да се каже, че бог го няма, но не може и да се докаже, че го има.Хората вярват в бог защото са слаби, а за слабостите си трябва да отвиняват някой за да ги приемат по лесно.А самата вяра се преподава в библията като страх тост вярвай иначе бог ще те накаже, и честно казано ако бог е наказал някой то това е себе си, защото ни е създал с проблеми.Без вяра нашият живот би бил много субективен, а самия бог прави живота ни абстрактен.Някой хора смятат, че бог прави чудеса и, че бог е чудо.Има два начина да прекараш живота си вярвайки в чудеса или правейки чудеса, ако правиш чудеса не мисли, че си бог, защото човешките чудеса са породени от абстрактно мислене и желанието за научаване, погледнете теорията на относителността.Колкото до религията и бога оставям ги да съществуват без много да им се мешам.Една религия ако е позована на един бог и на един народ то това си е тяхната история разказана по доста абстрактен начин.Погледнете евреите и библията тя е тяхната история свързана с един бог който е толкова добър защитник на доброто и правовото, че те са го свързали с тяхната история, даже едва ли не тя се определя от него, ама това си е ваше мнение.