SAlexandrov

НАСА одобри пилотирания кораб Старлайнър за дебютно изстрелване с астронавти на борда! На снимката: пилотираният космически кораб “Старлайнър” е готов за полет. Photo credit : ULA 26 април 2024 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Новият космически кораб на Боинг най-сетне бе одобрен да излети с хора на борда! Вчера НАСА и компанията обявиха, че “Старлайнър” е преминал успешно през критично важния технически преглед, който потвърждава готовността му за полет. Изстрелването на кораба с астронавтите Бъч Уилмор и Съни Уилямс е насрочено предварително за 7-ми май в 05:34 ч. българско време. Точната дата обаче зависи от готовността на Международната космическа станция. Понастоящем към нея има скачени два кораба на СпейсЕкс – пилотиран “Крю Драгън” и товарен “Карго Драгън”. За да може МКС да е готова да приеме “Старлайнър”, “Карго Драгън” трябва да се разкачи и да се върне на Земята, а “Крю Драгън” да бъде преместен към страничния адаптер. Към настоящия момент обаче връщането на “Карго Драгън” все още се бави заради лоши метеорологични условия на Земята. Когато “Старлайнър” най-сетне излети, това ще е важен момент за американската космонавтика. Това ще е първото пилотирано изстрелване на ракета “Атлас 5” и първото пилотирано изстрелване на ракета от семейството на “Атлас” след 15 май 1963 година, когато бе изстрелян космическият кораб “Мъркюри-Атлас 9” с американския астронавт Гордън Купър. Тогава Купър прекара в космоса повече от един ден, преди да се завърне на Земята. Към това време СССР вече бяха изстреляли мисиите “Восток 2” с космонавта Герман Титов, както и “Восток 3” и “Восток 4” съответно с Андриян Николаев и Павел Попович. Всички тези мисии продължиха повече от ден. Така мисията на НАСА “Мъркюри-Атлас 9” бе символична и ценна, защото чрез нея американската космонавтика придоби същия опит, който притежаваше съветската. Харесвате ли материалите на КОСМОС БГ? Помогнете на блога и неговия автор Светослав Александров с финансово дарение на този линк Предстоящото изстрелване на “Старлайнър” със застаряващата “Атлас 5” безспорно ще донесе известни ретро нотки за нас, зрителите – не само защото в бъдеще “Атлас 5” ще бъде пенсионирана в полза на новата ракета “Вулкан”, която излетя за пъв път през януари, заради липса на построени в Русия двигатели “РД-180”. Реално има достатъчно произведени “Атлас”-и, общо седем на брой, за да може Боинг да изпълни първата си демонстрационна пилотирана мисия до МКС тази година и шестте редовни, започвайки от догодина. Но ракетата донася само част от ретро усещанията. Ето как изглежда “Старлайнър” в сравнение с “Крю Драгън” (изт. Futurism Или нека да погледнем към скафандрите: Скафандърът на Боинг (вляво) и на СпейсЕкс (вдясно) Това, което Боинг ни представя като нов космически кораб, реално силно наподобява на програмата на НАСА от 60-те и 70-те. И наистина, много е вероятно “Старлайнър” да се окаже едно от последните издихания на епохата “Аполо”. Дори и сега корабът трудно може да се сравнява с ракетите на СпейсЕкс “Фалкън 9” и корабите “Крю Драгън”, които возят астронавти от 2020 г. насам – не само за нуждите на НАСА, но и по поръчка от частни лица и фирми. Макар че теоретично е заложено “Старлайнър” да обслужва новата частна орбитална станция “Орбитал Рийф”, това изисква Боинг да поеме сериозна инициатива за по-нататъшното развитие на кораба. Това включва строеж на още капсули (засега са построени само две) и адаптация на “Старлайнър” за изстрелване посредством друга ракета като “Вулкан” или “Ню Глен”. Изглежда невероятно Боинг да се ангажира с тази задача – компанията работи по “Старлайнър” на загуба. Тъй като финансирането на кораба от страна на НАСА е на принципа “фиксирана сума”, а не договор тип “разходи плюс”, Боинг сами трябваше да покриват разходите по провеждането на допълнителна безпилотна мисия през 2022 г., след като тази от 2019 г. не постигна успешно скачване с МКС. За да може “Старлайнър” да бъде прехвърлен на друга ракета, трябва богат частник или по-скоро НАСА да поеме финансов ангажимент. Но дотогава остава още много време. Наличните ракети “Атлас 5” за редовните мисии на “Старлайнър” ще свършат чак през 2030 година (ако направим сметката, че редовните изстрелвания започнат през 2025 г., ще има по един полет годишно и са налице шест “Атлас 5”). Космонавтиката през 30-те години обаче се очаква да има съвсем различен облик. “Старшип” ще лети, при това в пилотиран вариант, ще е готов новият пилотиран кораб на Китай и също така е възможно в САЩ да има още някой пилотиран орбитален кораб, напр. този, който се проектира от Блу Ориджин за изстрелване с ракета “Ню Глен”. На фона на тези разработки изглежда абсурдно, че изглеждащият ретро “Старлайнър” ще има каквото и да е бъдеще след края на МКС. https://cosmos.1.bg/space/2024/04/26/starliner-approved-to-flight/

Руските космонавти най-сетне разгърнаха първия научен прибор на модула Наука! https://cosmos.1.bg/space/2024/04/26/russian-radar-deployed-nauka/ Кадър от вчерашната “космическа разходка”. Photo credit : Roscosmos/NASA TV 26 април 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Разгеле! Доживяхме! Три години след монтирането на новия руски модул “Наука”, вчера космонавтите Олег Кононенко и Николай Чуб излязоха в открития космос и най-накрая разгърнаха първия му научен прибор. Приборът представлява синтетично-апертурен радар, който бе монтиран от външната страна на “Наука” през изминалата 2023 година. Но по време на “космическа разходка”, проведена от Кононенко и Чуб миналия октомври, нито една от планираните дейности не завърши успешно и радарът не бе разгърнат цялостно. Вчера обаче всичко мина според очакванията. Радарът бе приведен в правилно положение само след 47 минути работа в открития космос. Общо Кононенко и Чуб прекараха четири часа и половина от външната страна на МКС. Това бе 270-тата извънбордова дейност, посветена по строежа и поддръжката на станцията. Освен работата по радара, Роскосмос съобщава, че двамата космонавти са взели проби от външната част на “Наука” като част от научния експеримент “Тест”, а на модула “Поиск” бе демонтиран един от двата контейнера от биологичния експеримент “Биориск”, в хода на който се проверява как космическите условия влияят на живи организми.

УСПЕХ: Пилотираният кораб Шенчжоу-18 излетя към станция Тянгон! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : CNSA 25 април 2024 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Днес в 15:59 ч. българско време бе проведено успешно изстрелване на космическата ракета на Китай “Лонг Марч-2Ф” с пилотирания кораб “Шенчжоу-18”. Тричленният екипаж на кораба се очаква да престои около половин година на орбиталната станция “Тянгон”, като в хода на мисията астронавтите ще отгледат риби! По традиция властите на Китай обявиха имената на астронавтите едва в последните часове преди старта. Командирът на “Шенчжоу-18” е ветеранът Йе Ганфу, който през 2021 г. летя в космоса на борда на “Шенчжоу-13” и днешният полет е втори за него. “Първият полет за мен бе изпълнен с вълнение, защото аз осъществих своята мечта, както и с любопитство и очаквания. Този път обаче полетът ми се усеща като мисия – с отговорности, изпитания и дълг”, сподели Йе преди старта. Йе е придружен от Ли Кон и Ли Гуансу, които днес за пръв път излетяха в космоса. След като тримата се скачат с “Тянгон”, на борда на станцията те ще бъдат посрещнати от екипажа на кораба “Шенчжоу-17”, състоящ се от астронавтите Тан Хонбо, Тан Шенцзе и Цзян Синлин. До няколко дни “Шенчжоу-17” с двамата Тан и Цзян ще се завърне на Земята. Йе и двамата Ли ще изпълнят ред експерименти в областта на биологията през следващата половин година. Един от най-интересните представлява малък аквариум с обем от 1.25 литра. В него астронавтите ще създадат проста екосистема с водорасли и ще се опитат да отгледат малки рибки от вида данио. Макар че на пръв поглед опитът изглежда прост, това се очертава да е голяма стъпка напред към отглеждането на гръбначни животни в космоса. Китайската медия Синхуа ни информира, че в бъдеще космическите жители ще могат да се хранят с прясна риба, отгледана в орбита. Ще бъде изпълнен и опит с отглеждането на растения, като целта е наблюдаването на промени във функцията и генната експресия. Очаква се да бъдат получени над 100 семена от Arabidopsis thaliana, след което те ще бъдат замразени при -80oC и върнати на Земята за по-нататъшен анализ. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2024/04/25/shenzhou-18-launches/

Японската мисия SLIM преживя и третата си лунна нощ Снимка на лунната повърхност, заснета вчера от SLIM. Photo credit : JAXA 24 април 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. На 23-ти април екипите на Японската космическа агенция (JAXA) отново успяха да се свържат с лунната мисия SLIM, което е показател, че тя е оцеляла за трети път след двуседмичната нощ на естествения ни спътник. Беше получена и тази снимка на лунната повърхност. Тъй като понастоящем на Луната е пладне, повърхността е изключително ярка, а сенките са къси. Ръководството на мисията е изненадано от факта, че SLIM все още работи и поддържа основните си функции, тъй като това не бе очаквано, особено след три лунни нощи. Понастоящем специалистите анализират кои компоненти са запазени и кои са с влошена работоспособност. Това ще позволи бъдещите мисии да бъдат направени още по-устойчиви. https://cosmos.1.bg/space/2024/04/24/slim-wakes-up-again/

Вояджър 1 отново работи! Междузвездната мисия на НАСА изпраща инженерни данни към Земята На илюстрацията: “Вояджър 1” е в междузвездното пространство. Image credit : NASA/JPL-Caltech 23 април 2024 г. 17:15 ч. Светослав Александров. Нищо на този свят не е вечно и всяко нещо си има край. Но за 46-годишната и първа междузвездна мисия на човечеството “Вояджър 1”, този край още не е дошъл. Екипът на НАСА преодоля сериозния компютърен проблем, възникнал в края на 2023 година, и “Вояджър 1” отново изпраща към Земята инженерни данни (т.е. информация за състоянието на бордовите системи). Скоро апаратът ще възобнови и научната си дейност. Компютрите на междузвездните мисии “Вояджър 1” и “Вояджър 2” са уникални машини. Този на “Вояджър 2” държи рекорд в Гинес за най-дълго работилият компютър в историята на човечеството, без да бъде изключван (над 43 години), а този на “Вояджър 1” държи рекорд като най-отдалеченият от Земята компютър. Разбира се, компютрите са доста по-слабички в сравнение с тези, които използваме в ежедневието. Създадени са от преди епохата на DOS! Общата им компютърна памет възлиза на 69.63 килобита – което в днешно време е достатъчно за съхранението на една снимка със средно качество във формат jpeg. Научните данни се съхраняват на магнитна лента, а не на HDD или SSD, като максимумът записани данни е 67 мегабита. Компютрите са в състояние да изпълняват 81 000 инструкции в секунда, което е внушително число… само където модерните смартфони са хиляди пъти по-бързи от това. През месец ноември с компютъра на “Вояджър 1” възникна проблем, вследствие на който космическият апарат престана да изпраща към Земята смислена информация. Апаратът комуникираше, т.е. можеше да получава и да излъчва радиосигнал, но постъпващите данни бяха безсмислена поредица от нули и единици. Тъй като “Вояджър 1” се намира на разстояние почти един светлинен ден от Земята (22 светлинни часа), диагностиката и решаването на проблема не бе лека задача. Радиосигналът пътува от Земята до междузвездната мисия в продължение на 22 часа и също толкова време отнема обратният път – от “Вояджър 1” до наземното ръководство. И това са само част от трудностите. Ръководствата за работа с “Вояджър 1” представляват пожълтели хартиени документи от 70-те. Програмирането не е тривиална задача – не се работи на Python и Java, нито на C/C++. Част от софтуера е написан на асемблер, друга – на Fortran 5. Но усилията на екипа на НАСА най-после се увенчаха с резултат. Специалистите установиха, че е повреден чип, отговорен за съхраняването на информация. Естествено, “Вояджър 1” е твърде далече и няма как чипът да бъде подменен с друг. Единственият шанс бе да се измисли софтуерна кръпка, която заобикаля чипа. Софтуерът, който доскоро бе записан на този чип, трябваше да бъде прехвърлен на друго място във FDS паметта, но нито една друга локация не е толкова голяма, че да побере този код. Затова екипът измисли план кодът да бъде разделен на части и прехвърлен в различни сектори на FDS паметта. На 20-ти април на Земята постъпи първата информация от апарата след внедряването на решението. Резултатът е положителен – “Вояджър 1” отново работи и изпраща смислена информация за състоянието на бордовите системи! През следващите няколко седмици екипът ще премести и останалата част от софтуера към работещите сектори на паметта, което ще позволи на “Вояджър 1” да започне да излъчва и научни данни. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2024/04/23/voyager-1-works-again/

Слънчева платноходка на НАСА ще излети в космоса тази седмица На илюстрацията: слънчевата платноходка Advanced Composite Solar Sail System. Image credit : NASA 22 април 2024 г. 21:30 ч. Светослав Александров. Ако всичко мине по план, тази седмица частна ракета “Електрон” на фирмата Рокет Лаб ще изведе в космоса “слънчева платноходка” на НАСА. Апаратът ще тества концепция за придвижване, която може да доведе до нови, по-бързи и по-бюджетни мисии до Луната, Марс и по-далече. Изстрелването е насрочено най-рано за 24-ти април в 00:30 ч. българско време. “Платноходката” на име Advanced Composite Solar Sail System ще сподели пътешествието с корейския спътник за наблюдения на Земята NEONSAT-1. Какво представлява концепцията за придвижване “слънчево плаване”? Светлинните фотони оказват налягане върху гигантско платно и по този начин те задвижват космическия апарат. Правя обаче важно уточнение – това не е задвижване посредством слънчевия вятър, който представлява заредени частички, реещи се в околослънчевото пространство. Светлината е тази, която избутва платното. Първата историята “слънчева платноходка” бе японската “Икарос”, която на този принцип през 2010 г. летя успешно до Венера. Същата година НАСА изстреля в орбита малък апарат “НаноСейл-Д”, който на 20 януари 2011 г. разгърна експерименталното си платно. След това на 20 май 2015 г. и на 25 юни 2019 г. неправителствената организация The Planetary Society изпрати в орбита мисиите “Лайтсейл-1” и “Лайтсейл-2”, като те бяха изключително успешни. Миналата година и Русия се опита да проведе експеримент в орбита със “слънчево плаване”, но разработеният от университета МГТУ “Бауман” спътник “Парус-МГТУ” не успя да разгърне платната си непосредствено след освобождаването му в космоса. Сега, ако НАСА успее, Advanced Composite Solar Sail System ще трябва да бъде въведен в околоземна орбита с височина над земната повърхност около 950 километра – два пъти по-голяма височина в сравнение с тази, която поддържа Международната космическа станция. Така остатъците от земната атмосфера няма да пречат на работата на платното. Разгръщането му ще бъде осъществено два месеца след изстрелването, когато ръководството на мисията провери работоспособността на всички системи. Защо концепцията за “слънчево плаване” е важна за човечеството? Както поясняват от The Planetary Society, по този начин космическите апарати ще могат да работят в комплексни орбити без преразход на гориво. Такъв тип мисии например биха били полярни разузнавачи – т.е. които ще кръжат непрекъснато над полюсите на Земята, Луната или Марс. Но най-вълнуващото е, че “слънчевото плаване” отваря възможността за създаването на изключително бързи космически апарати, които ще могат да посещават далечни обекти – примерно планетите от Външната слънчевата система като Уран и Нептун. С конвенционални технологии това би отнело години, даже повече от десетилетие. Има концепция и за смели мисии, които биха се отдалечили от Слънцето на голямо разстояние, достатъчно, за да се използва неговата гравитация като леща с цел да се заснемат подробни снимки на извънслънчева планета. Ако концепцията сработи, на тези фотографии ще се визуализират обекти с размер около 10 километра. Мисии, работещи с концепцията “слънчево плаване”, биха могли да посетят енигматичните тела от Облака на Оорт, който се простира на разстояние от нас между 2 000 до 200 000 астрономически единици. Но най-голямата цел би била мисия до Проксима Кентавър – най-близката до нас звезда. Организацията Breakthrough Starshot предлага да се използват мощни лазери, за да се ускорят космически апарати до 20% от скоростта на светлината. Имайки предвид, че разстоянието между нас и Проксима Кентавър е 4.24 светлинни години, апаратите ще достигнат целта си за около 20 години. НАСА вече разглежда възможности за “екстремно” слънчево плаване с цел междузвездни полети. Дори и без лазери, посредством облитане на Слънцето един лек апарат от типа CubeSat може да достигне 0.1% от скоростта на светлината. Така полетите до Уран и Нептун вече ще отнемат месеци, междузвездното пространство ще бъде достигано само след няколко години, а разстояние от 1000 астрономически единици ще бъде прекосявано за по-малко от две десетилетия. https://cosmos.1.bg/space/2024/04/22/nasa-solar-sail-spacecraft-preview/

СпейсЕкс изстреля 40-тата си ракета Фалкън 9 за 2024 г. Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 19 април 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Тази нощ в 01:40 ч. българско време СпейсЕкс проведе своето 40-то орбитално изстрелване за календарната 2024 г., като това касае само полети на ракети “Фалкън 9” и не включва “Старшип”. За сравнение – през 2023 г. фирмата на Мъск проведе 40-тия си полет в края на юни, а през 2022 г. – в началото на септември. В хода на днешната мисия в околоземна орбита бяха позиционирани нови 23 спътника от интернет групировката “Старлинк”. За целта бе използвана ракета “Фалкън 9” с рециклирана първа степен, известна под сериен номер “B1080”, за която това бе седмо изстрелване. Освен партиди “Старлинк”, степента преди е служила за извеждането в космоса на частните пилотирани експедиции “Аксиом 2” и “Аксиом 3”, на товарен кораб “Карго Драгън”, както и на европейския космически телескоп “Евклид”. На осмата минута след старта “B1080” извърши меко кацане върху плаващата платформа “Недоимък на достойнство” и скоро ще бъде подготвена за нов полет. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2024/04/19/spacex-40th-rocket/

Пилотираният космически кораб Старлайнър бе прикачен към неговата ракета Атлас 5 На снимката: “Старлайнър” е прикачен към “Атлас 5”. Photo credit : ULA 17 април 2024 г. 08:10 ч. Светослав Александров. Вчера пилотираният космически кораб на Боинг “Старлайнър” беше изведен от сградата на компанията за предстартова подготовка към космическия център Кенеди и бе прехвърлен към центъра Кейп Канаверал. Там “Старлайнър” бе прикачен към неговата ракета “Атлас 5” в сградата за вертикално интегриране. Дебютното пилотирано изстрелване на космическия кораб засега е насрочено за 7-ми май в 05:34 ч. българско време. Това е няколкодневно отлагане (целевата дата бе 1-ви май), породено от факта, че на Международната космическа станция има голям трафик от космически кораби. Трафикът е обусловен най-вече от изстрелванията на СпейсЕкс и пилотираните кораби “Крю Драгън” и товарните “Карго Драгън”. “Крю Драгън” вози астронавти до МКС от 2020 година и корабът отдавна се е доказал като надежден, провеждащ редовни мисии. Що се касае до “Старлайнър”, предстоящата мисия се вози тестова. Съответно като тестова трябва да се съобрази с останалия полетен график, за да не наруши работния ритъм на станцията. Дотам се стигна, след като Боинг много изостанаха зад Илон Мъск и макар че усвоиха $4.2 милиарда, два пъти повече от СпейсЕкс (които получиха $2.6 милиарда и се справиха в приличен срок), “Старлайнър” досега не е летял в пилотиран вариант. Първият му дебютен безпилотен полет бе през декември 2019 г. и той не доведе до успешно скачване с МКС, а вторият му безпилотен полет бе през май 2022 г. и тогава имахме успешно скачване с МКС. Минаха две години оттогава и вече на никого не му пука дали “Старлайнър” ще се забави още или не. Ако сте се возили с влак, който закъснява, знаете, че закъсняващият влак е този, който се съобразява и изчаква другите, а не обратното – въпреки дискомфорта за вас като пътник. В случай че “Старлайнър” излети този път, както се предвижда, на 7-ми май, двама астронавти на НАСА Бъч Уилмор и Съни Уилиамс ще управляват кораба в продължение на седмица, за да изпробват всичките му системи и да оттренират скачване с МКС. След това трябва да се завърнат на Земята, като това ще се случи посредством кацане на суша, със система от парашути и амортизиращи възглавници. В случай че дебютната пилотирана мисия на “Старлайнър” е успешна, това ще отвори пътя към осъществяването и на редовните мисии. Договорът между Боинг и НАСА предвижда осъществяването на шест такива и вероятно, когато “Старлайнър” бъде одобрен за експлоатация (след успешен пилотиран тест), корабът ще се ротира с “Крю Драгън”. Една стандартна експедиция на МКС продължава около шест месеца, така че веднъж годишно ще лети “Крю Драгън”, веднъж годишно – “Старлайнър”. И тъй като след майския полет на склад ще са останали само шест ракети “Атлас 5” за изстрелванията на “Старлайнър” (спрени са от производство след като Щатите прекратиха закупуването за тях на руски двигатели “РД-180”), те ще стигнат чак до пенсионирането на МКС, насрочено за 2030-та година. Засега не е ясно дали Боинг планира бъдеще за “Старлайнър” след МКС и след “Атлас 5”, но с развитието на космонавтиката, новите технологии и наближаването нови кораби да влезат в експлоатация като “Дрийм Чейсър”, “Старшип” и бъдещата капсула на Блу Ориджин, това с всеки ден изглежда все по-невероятно. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2024/04/17/starliner-attached-atlas-v/

Пилотираният космически кораб Шенчжоу-18 бе изкаран на стартовата площадка На снимката: “Шенчжоу-18” в очакване на изстрелването си. Photo credit : CNSA 17 април 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Тази сутрин ракетата-носител “Лонг Марч-2Ф” с пилотирания космически кораб на Китай “Шенжчоу-18” бе изведена на стартовата площадка на космодрума Дзиуцюен за предстоящо изстрелване през следващите няколко дни. Точната дата на полета не е оповестена, но благодарение на неофициални източници смятаме, че е 25-ти април. Към настоящия момент остават неоповестени и имената на тримата членове на екипажа на “Шенчжоу-18” – по традиция китайските власти ги съобщават в последните часове преди старта. Очаква се корабът “Шенчжоу-18” да се скачи с орбиталната станция “Тянгон” и да престои в нейния състав до месец октомври, когато екипажът му ще посрещне астронавтите от по-следващата пилотирана експедиция “Шенчжоу-19”, след което ще се завърне на Земята. Астронавтите на “Шенчжоу-18” ще сменят сега живеещите на “Тянгон” астронавти Тан Хонбо, Тан Шенцзе и Цзян Синлин. Техният кораб “Шенчжоу-17” ще се завърне на Земята в края на този месец след изстрелването на “Шенчжоу-18”. Видеозапис от днешното извеждане: https://cosmos.1.bg/space/2024/04/17/shenzshou-18-transported-launch-pad/

Летял ли е Гагарин в космоса и как да сме сигурни, че е първият? 16 април 2024 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Навръх 63-годишнината от изстрелването на Юрий Гагарин, която отбелязахме на 12-ти април, коментарните секции на уебсайтовете отново бяха наводнени от хора, съмняващи се в неговия полет. “Той никога не е бил в космоса”, “защо не е взел със себе си фотоапарат” и “комунистите са излъгали” бяха само част от реакциите. Така че днес отново ще си зададем въпроса: как може да сме сигурни, че Гагарин е летял в космоса и е бил първият космонавт? Грамотните анализатори, разбира се, са наясно, че “конспирацията Гагарин” е също толкова глупава, колкото “конспирацията “Аполо”. И все пак има една съществена разлика. Съмненията, че американците никога не са пращали човек на Луната, се появяват години по-късно – първата книга по темата излиза наяве (като самиздат) през 1976 г. (“Никога не сме били на Луната: американска измама за 30 милиарда долара”, Бил Кейсинг), т.е. над три години след провеждането на последната експедиция “Аполо 17”. И тя дори не е интересна за широката общественост чак до 2001 година, когато Фокс ТВ излъчва филм по темата и тя става дъвка в набиращия популярност Интернет. От друга страна съмненията, че Гагарин не е първият космонавт, се появяват съвсем в началото на космическата надпревара, даже още преди неговия полет. В началото на 1958 г. в Щатите плъзва слух, че СССР са изстреляли суборбитален космонавт. Оказва се, че радиопрограма е излъчила аудио драматизация по подобие на печално известната “Война на световете”, довела до паника сред някои слушатели, че марсианците ни нападат. Но слуховете не спират да циркулират. На 9-ти април 1961 г., непосредствено преди полета на Гагарин, британският вестник The Daily Worker излиза с новината, че на 7-ми април е бил изстрелян кораб на име “Россия” с космонавт Владимир Илюшин. Корабът обаче претърпял някакъв инцидент, който довел до това клетият Илюшин да полудее. Преди епохата на “Гласност” и “Перестройка” през 80-те години, световните читатели в продължение на над две десетилетия са принудени да се облягат единствено на официалните сведения от СССР, които са непълни и често пъти умишлено създават изкривена атмосфера на секретност и мистерии. Появяват се снимки на космонавти с техни колеги, лицата на които са замъглени, и това подсилва съмненията, че Гагарин не е бил първият. Но така ли е било? Летял ли е наистина Гагарин в космоса на 12 април 1961 година… или е имало друг по същото време като Илюшин? Или още години преди това съветски пилоти са летяли с експериментални ракети? Харесвате ли материалите на КОСМОС БГ? Помогнете на блога и неговия автор Светослав Александров с финансово дарение на този линк През 1975 г. за НАСА започва да работи космическият инженер Джеймс Оберг. Неговото странично хоби е да разучава и описва историята на съветската космическа програма. Някъде през 1982 година, след излизането на първата му книга “Червена звезда в орбита”, Оберг преживява интересна случка. Той получава снимка от сър Артър Кларк, който току-що се е върнал от пътешествие от Москва. Снимката показва космонавта Алексей Леонов, който държи копие на книгата на Оберг, и се мръщи на нея. Книгата била отворена на страница, на която се вижда фотография, озаглавена от Оберг “шестимата от Сочи” – това е руският еквивалент на “оригиналните седем” сред американските астронавти. Те са били най-добрите сред първия отряд пионери, предопределени да станат първите звездопроходци. Снимката в книгата на Оберг е била заснета в гр. Сочи, няколко седмици след историческия полет на Гагарин. Точно под нея имало второ копие на същата снимка, но с една особеност – лицето на един от космонавтите било замъглено. Така Джеймс Оберг успял да изкопае един от призраците на съветската космонавтика. Леонов е имал основателна причина да се мръщи на книгата му – самият той, заедно с други длъжностни лица от съветската космическа програма, са се опитали да скрият някаква история. История, свързана с човек, чиято идентичност била заличена. Човекът се казвал Григорий Нелюбов. Той е бил изключително талантлив и умел пилот на реактивни самолети, макар и с голямо его. Считало се, че ще стане един от първите хора в космоса още през 1961 г., малко след мисията на Гагарин. Но същата година Нелюбов и двама негови приятели от отряда на космонавтите се връщали на работа след почивка през събота и неделя, когато, докато се опитали да преминат през контролно-пропусквателен пунк на железопътна гара, били задържани от армията. Тримата очевидно били пияни и с непристойно поведение. Проверката показала, че наистина са космонавти (както твърдели), и военните били готови да преглътнат инцидента – но един от офицерите настоял да се извинят на патрула, който ги е задържал. Гордият Нелюбов отказал – все пак скоро е щял да стане третият или четвъртият човек в космоса, съответно поискал да се отнасят към него с уважение. Офицерът не се трогнал – той изпратил доклад, който достигнал до командира на космонавтския отряд Николай Каманин. Каманин бил вбесен и изгонил и тримата от отряда. Те никога не получили шанса да станат космонавти. Съдбата на Нелюбов е незавидна. Той бил изпратен да лети с ескадрила изтребители-прехващачи край Владивосток и там се похвалил пред всички, че е космонавт. Озлобил се, че малцина му повярвали. След това наблюдавал как някогашните му колеги един по един излитали в космоса с признания и почести. Станал свидетел как Николаев, Попович, Биковски (от “шестимата от Сочи”) полетели през 1962 и 1963 година. И макар че е изпреварвал в тренировките Комаров и Леонов, те също полетели съответно през 1964 и 1965 година. А пък Феоктистов и Егоров даже не са били зачислени като космонавти, когато Нелюбов бил изхвърлен. Нелюбов потънал в алкохолизъм и депресия. На 18-ти февруари 1966 година, докато бил пиян, той застанал пред влака на гара Иполитовка и бил прегазен. Дали е било самоубийство или инцидент, ние няма как да узнаем. Джеймс Оберг не е знаел тези факти, когато е писал “Червена звезда в орбита” през 1981 г. и когато публикувал снимката, въпреки че 15 години се опитвал да издири самоличността и съдбата на въпросния космонавт. Трагичната история била разсекретена чак през април 1986 г., навръх 25-годишнината от полета на Гагарин. Светът научава изключително много за съветската космонавтика с настъпването на “Гласност” и “Перестройка” и въобще с края на Студената война. Както пише американският историк Асиф Сидики, изведнъж се появява изобилие от информация, голяма част от която е филтрирана през призмата на руски журналисти, опитали се да се докопат до ветерани, желаещи да проговорят. Резултатът в известна степен представлява исторически ревизионизъм – наратив, който се занимава с въпроса “какво наистина се е случило”, а не “какво си мислехме, че се е случило”. Става възможно и западни експерти да пътуват към Москва и да се ровят в документите. Самият Сидики е летял до Москва нееднократно, включително за да разбере какво е било развитието на съветската космическа програма преди “Спутник 1”. И въпреки че циркулират множество митове и легенди за други космонавти преди Гагарин или че той не е бил първият, фактите са категорични: няма такова нещо. Гагарин наистина е бил първият, който е летял в космоса. Да, безспорно е, че СССР са прикрили множество инциденти и аварии: благодарение на “Гласност” обществеността научава за зловещата Неделинова катастрофа от 1960 г., когато ракета експлодира на Байконур и убива 120 души. Обществеността научава и за съдбата на още един от “заличените” космонавти – Валентин Бондаренко, който загива в пожар по време на изолационно изпитание. Както пише Том Елис за National Air and Space Museum, трудно е да си представим влиянието на “Гласност” и “Перестройка” върху пренаписването на историята в СССР. То е толкова мащабно и са извадени наяве толкова факти, че през 1988 г. гимназиалните изпити по история са отменени, защото учебниците се оказват неверни и безполезни. Но на фона на мащабните разкрития не се появява нищо, което да оспори мисиите на Гагарин или на Терешкова. Историкът Сидики потвърждава, че разсекретяванията на документите, свързани с полета на Гагарин, не оспорват нищо фундаментално относно това, което знаем за него. Документите отхвърлят съмненията, че Гагарин се е разболял или не се е справил със задачите си по време на мисията. Първият космонавт е бил напълно работоспособен и завършил изцяло летателния си план. И все пак има някои схващания, които трябва да ревизираме. Много представители на космическата общност смятат, че от корабите “Восток” са произлези разузнавателните спътници “Зенит”, които са притежавали шпионски камери и са се връщали на Земята за проявяване на филма. Реалността се оказва точно обратна. Не “Зенит” е базиран на “Восток”. “Восток” е базиран на “Зенит”! Първият космонавт на планетата Юрий Гагарин е летял в модифициран шпионски спътник! Инженерите, най-общо казано, са премахнали камерите от шпионския спътник, след което са добавили животоподдържаща система и катапултириуемо кресло. Полетът на Гагарин също се е тълкувал като значим във военно отношение – документацията потвърждава, че той е “открил нови перспективи за усъвършенстването на космическото пространство и за използването на космическите обекти в интересите на отбраната”. Николай Каманин, ръководителят на отряда на космонавтите, който по-горе бе споменат във връзка със строгото ръководство и изхвърлянето на Нелюбов за пиянство и скандали, умира през 1982 година на 73-годишна възраст. В периода между 1995 и 2001 година неговите дневници биват публикувани и представляват най-подробните исторически сведения за съветската космическа програма. Подборът на космонавтите, включително на първия Юрий Гагарин, е добре описан. Нито веднъж в тези дневници няма нещо, което да намеква, че е имало друг космонавт преди Гагарин, или информация за алтернативен такъв през април 1961 година като Илюшин. Владимир Илюшин умира през 2010 г. и макар че има множество вярващи в неговия полет, както и няколко филма, никога до смъртта си не потвърждава спекулациите, че е летял в космоса. През април 1961 г. пилотът наистина претърпява тежък инцидент, но с кола, а не в космически кораб. Той никога не е бил част от отряда на космонавтите и няма нито един документ, който да потвърждава това. Няма нито една снимка, на която да се вижда заедно с останалите космонавти на СССР. Също така никога не е съществувала космическа капсула на име “Россия” – и в това отношение The Daily Worker бърка. “Изключителните твърдения изискват изключителни доказателства”, напомня космическият историк Марк Уейд за твърденията относно Илюшин. “Срещу тях имаме порой от сведения от първа ръка, публикувани в Русия непосредствено след падането на СССР от тези, свързани със събитията по това време. Дневниците и мемоарите на съветски ръководители, космонавти и инженери в центъра на космическата програма също бяха публикувани. Лични и официални документи, дневници и даже обикновени бележки са били продавани на търг и купувани от западни музеи и институции. Най-големите тайни на СССР – провалената програма за лунно кацане, Неделиновата катастрофа, отвратителните радиологични и биологични бойни глави, разработени за ракетите, всички те излязоха наяве. Със сигурност “истината” за Илюшин щеше да изпъкне сред тези разкрития. Но няма даже шепот от руските източници”. Така че фактите са ясни – първият в космоса остава Гагарин. https://cosmos.1.bg/space/2024/04/16/gagarin-first/

Мисията на НАСА за Европа е в готовност да отпътува към космодрума Кенеди На илюстрацията: “Европа Клипър”. Image credit : NASA 15 април 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Космическата одисея на НАСА към юпитерианската луна Европа започва скоро! Мисията “Европа Клипър” е във фазата на последните си приготовления преди да напусне Лабораторията за реактивно движение и да се отправи към космодрума Кенеди. Изстрелването е насрочено за октомври посредством ракета на СпейсЕкс “Фалкън Хеви”. Никога досега НАСА не е построявала толкова голяма и амбициозна роботизирана мисия. От единия край на единия слънчев панел до другия край на другия слънчев панел дължината на “Европа Клипър” възлиза на 30 метра, т.е. колкото едно баскетболно игрище. Височината е около пет метра. Харесвате ли материалите на КОСМОС БГ? Помогнете на блога и неговия автор Светослав Александров с финансово дарение на този линк “Европа Клипър” няма да каца на повърхността на луната, всъщност мисията няма дори да влиза в орбита около нея. За съжаление, поради магнитосферата на Юпитер, радиацията в околностите на Европа е прекалено силна. Затова екипът взе решение, че е по-безопасно мисията да бъде вмъкната в елиптична околоюпитерианска орбита, която ще позволи провеждането на 44 близки облитания на Европа. Пътуването след изстрелването през тази есен ще трае приблизително шест години, като пристигането около Юпитер ще е факт на 11 април 2030 година. “Европа Клипер” притежава набор от девет мощни инструмента, които ще характеризират дебелината на ледената покривка на Европа, ще измерят дълбочината на подповърхностния ѝ океан, ще определят как той взаимодейства с повърхността, ще изучат какъв е химичният му състав и ще проверят дали океанът е геологично активен. Инструментите са: Europa Thermal Emission Imaging System (E-THEMIS) – това е камера, която ще заснема изображения в инфрачервения диапазон, за да търси геологично активни местности на Европа. Камерата е сходна с тази на борда на мисията на НАСА “2001: Марс Одисей”, която от 2001 г. досега продължава да работи около Червената планета. Mapping Imaging Spectrometer for Europa (MISE) – спектрометър, работещ в близката инфрачервена област, който ще картографира химичния състав на повърхността на Европа, в това число ще определя наличието на органични вещества като аминокиселини, а също така и на соли и минерали. Europa Imaging System (EIS) – това е камерата, която ще прави снимки във видимата област на електромагнитния спектър. Europa Ultraviolet Spectrograph (Europa-UVS) – този ултравиолетов спектрограф би могъл да определи дали на Европа има гейзери, а също така ще изучава състава и динамиката на тънката атмосфера на луната. Radar for Europa Assessment and Sounding: Ocean to Near-surface (REASON) – мощен радар, който ще прониква под ледената кора на Европа и ще изучава вътрешната структура на нейния океан. Europa Clipper Magnetometer (ECM) – магнитометър, който ще изучава магнитните полета около Европа. Plasma Instrument for Magnetic Sounding (PIMS) – прибор за изучаване на космическата плазма около луната и за характеризиране на магнитните полета, генерирани от плазмените завихряния. Mass Spectrometer for Planetary Exploration (MASPEX) – масспектрометър, който ще изучава състава на повърхността и на океана под нея. За тази цел приборът ще измерва състава на тънката атмосфера на Европа и на материалите, които периодично биват освобождавани в нея. Surface Dust Analyzer (SUDA) – втори масспектрометър, който може да измерва състава на малките твърди частици, изхвърлени от повърхността на луната. Учените се надяват, че с този прибор ще успеят да уловят и анализират директно материал от Европа, дори и без да се каца на луната, за да установят дали в него има следи от органични вещества. Макар че биологията не е основна задача на мисията, приборът е проектиран да открива наличието на биологични клетки в ледените кристалчета. Gravity/Radio Science – освен посочените девет основни инструмента, имаме допълнително и този десети експеримент, който ще се проведе посредством радиоантената на “Европа Клипър” с цел характеризирането на гравитационното поле на Европа. Ако мисията “Европа Клипър” отбележи добър напредък, НАСА смята по-нататък да изстреля и спускаем апарат. Засега агенцията провежда някои изпитания на хардуерни компоненти, но все още проучванията, които ще доведат до кацане на повърхността на Европа, са съвсем в начален етап. Така че датата на изстрелването на евентуална спускаема мисия не е определена. https://cosmos.1.bg/space/2024/04/15/еuropa-clipper-ready-to-depart-kennedy/

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля ракета с рециклирана степен, за която това бе рекорден 20 полет! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 13 април 2024 г. 08:30 ч. Светослав Александров. Тази нощ в 04:40 ч. българско време бе проведено поредното успешно изстрелване на ракета “Фалкън 9” с 23 спътника “Старлинк”. Важното по време на мисията бе, че ракетата беше оборудвана с рециклирана първа степен, за която това бе рекорден 20-ти полет! Изстрелването бе осъществено от Площадка №40 (SLC-40) на космодрума Кейп Канаверал. Като СпейсЕкс въведе в експлоатация последната итерация на “Фалкън 9”, т.нар. “Блок 5”, Илон Мъск съобщи, че първите степени ще могат да се рециклират до 10 пъти с минимална поддръжка и до 100 пъти с малко повече поддръжка. Сега тази конкретна степен, известна под сериен номер “B1062”, е първата, която е летяла 20 пъти и се е върнала успешно обратно на Земята. СпейсЕкс вече започна подготовката по сертифициране на ускорителите за 40 мисии. Общо “B1062” е извела в космоса осем астронавта и 530 космически апарата, множеството от които представляват интернет спътници от програмата на Илон Мъск за сателитен интернет “Старлинк”. Двете пилотирани мисии са частните “Инспирейшън Фор” и “Аксиом 1”. Възвръщаемостта е интегрална част от визията на СпейсЕкс за цялостното усвояване на Слънчевата система и заселването на Марс. За да може някой ден човечеството наистина да се превърне в космическа цивилизация, ракетите трябва да могат да летят многократно, подобно на самолетите. Днешното изстрелване бе 39-тото за СпейсЕкс през 2024 г., като досега фирмата е изстреляла 38 ракети “Фалкън 9” и една “Старшип”. Засега няма изстрелвания на “Фалкън Хеви” през настоящата календарна година. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2024/04/13/spacex-record-20-time/

Мъск е посрамен! Роскосмос – напред! Страната реве! Ангара пори небето на парчета! Кадър от вчерашния първи полет на “Ангара” 12 април 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Вчера Русия изстреля за пръв път новата ракета “Ангара” от космодрума Восточний. Представям Ви анализа на руския космически популяризатор Иля Харламов, собственик на Телеграм канала “Юра, прости”. “Мъск е посрамен! Роскосмос – напред! Страната реве! Ангара пори небето на парчета! Ето каква бе работата: на 3 август 1992 г. на основание Решение на научно-техническия съвет на Военно-космическите сили, бе обявен конкурс за проектиране и създаване на първата руска ракета от тежък клас, в който победи проектът “Ангара”. Бе казано – какво по-просто от това? Ще се занити една ракета и ще се монтира съветски двигател (защото “РД-191” е базиран на “РД-170”, като сходството е 70%, работата по него започна 1976 г.) Само че 32 години по-късно, през 2024 година, летателните изпитания на “Ангара” все още продължават. 32 години. Това много ли е или е малко? За 32 години: -Китай от нулата създаде над 20 ракети, включително сегашната “Дълъг поход 5” на водород, която превъзхожда “Ангара”. -За това време Илон Мъск създаде свой бизнес от нулата, разработи възвръщаемата ракета “Фалкън 9”, превъзхождаща “Ангара”, без съветски двигатели. Успя да изстреля с нея астронавти. А също така и ракетата “Фалкън Хеви”, която превъзхожда “Ангара” четирикратно. И тепърва изпитва “Старшип” с цялата му мощност, до който сравнението с “Ангара” би било неприлично. -САЩ като цяло създаде нов промишлен отрасъл – комерсиална космонавтика, където отношенията между доставчик и потребител се осъществяват на базата на конкуренция без участието на НАСА. -Франция създаде “Ариана 5”, която 2 пъти превъзхождаше “Ангара” по товароподемност. -Индия разработи от нулата и изстреля няколко носителя. 32 години. Преди десетилетие, през 2012 г. тогавашният шеф на Роскосмос В.А. Поповкин оцени производството на “Ангара” на 160 милиарда рубли (или $5.33 милиарда по тогавашния курс на долара). Всеки двигател – 295 милиона рубли ($10 милиона, на “Ангара А-5” такива двигатели са общо пет). Всяка “Ангара” струваше 7 милиарда рубли. А след този период данните от програмата бяха засекретени по някаква причина. Защо разработката на “Ангара” се позабави и след 32 години изстрелват само макети? Проектът има родилна болест – разработчиците забравиха как да изучат стабилността на еластичните системи. По време на полет на “Ангара” чудовищните вибрации разрушават полезния товар. Спътниците ще рябва да притежават допълнителна виброзащита, само за да могат да летят на “Ангара”. Ако “Ангара” бе полетяла преди 32 години, това вече щеше да е вчерашна ракета. Днес ракетата даже не е вчерашна, а онзиденшна, без водород, без метан, без въглероден композит, без възвръщаемост, без 3D печат, скъпа. -Заради прекалено тежките двигатели, “Ангара” няма как да бъде направена възвръщаема. -Заради същите пренапрегнати двигатели, “Ангара” не може да бъде по-евтина. -“Ангара” има вродени дефекти заради вибрациите. -“Ангара” не може да конкурира световния пазар, но отчитайки факта, че държавата се откъсна сама от световния пазар, това даже е доба новина. По мое мнение нито една друга държава не може да си позволи такъв остарял, скъп продукт с дефекти. Но защо издребнявам? Просто си помислете – милиард повече или милиард по-малко, все тая. Русия е щедра душа. Основният клиент е министерството на отбраната на Руската федерация. Ето защо “Ангара” ще лети. Както е казвал В. Глушко (1908-1989 г.), който е създател на двигателите на “Ангара”, “Ако имаш ракетен двигател, можеш да му вържеш и плет – и той ще полети”. Източник: Юра, прости https://cosmos.1.bg/space/2024/04/12/musk-e-posramen/

УСПЕХ: Руската тежка ракета Ангара-А5 изведе в космоса макет и микроспътник Гагаринец! Кадър от днешното изстрелване. Фото: ЦЕНКИ/Роскосмос 11 април 2024 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Навръх 63-годишнината от полета на първия космонавт Юрий Гагарин, космическата програма на Русия пожъна рядък успех. Днес ракета “Ангара-А5” излетя за пръв път от новата площадка на космодрума Восточний и изведе на път към геостационарна орбита макет, но също така позиционира в околоземна орбита и малкия спътник “Гагаринец”. Той е построен от руската частна компания Avant Space и представлява първият в историята на космонавтиката изцяло рекламен спътник. “Гагаринец” е създаден по универсалния стандарт CubeSat от три единици и представлява първият спътник от орбитална групировка на Avant Space, която ще носи името “Съзвездие”. Посредством лазери спътниците от групировката ще проектират реклами на нощното небе, като изображенията ще са с размер три пъти по-голям от този на нашата Луна. Според фирмата проекцията ще става само докато спътниците прелитат над големите градове. Ръководството на Avant Space също така твърди, че спътниците ще са безопасни за авиацията и безвредни за астрономията. Като изключим “Гагаринец”, основният полезен товар на борда на “Ангара А-5” бе макет на голям геостационарен спътник. Днешното изстрелване с основание се празнува от руската космическа общност. Създаването на космодрума Восточний, както и ракетите “Ангара”, са буквално единствените успехи в ракетостроенето от страна на модерна Русия – т.е. говорим за проекти, изпълнени в Руската федерация, които не са започнати по времето на СССР и не са съветско наследство. Космодрумът Восточний бе създаден на мястото на старата площадка за балистични ракети Свободни в Амурската област, за да може Русия постепенно да измести ракетните си изстрелвания от намиращия се в Казахстан исторически космодрум Байконур към нейна територия. Строежът на Восточний започна през януари 2011 г. и трябваше да завърши през 2015 г. с въвеждането на площадката за “Ангара” в експлоатация. Работата бе съпътствана сред множество обвинения за корупция и кражби от шефовете на строителните филми, разкрития, че се работи с некачествени материали и стачки от страна на работниците, които се оплакаха, че не им плащат заплатите. След тези случки Путин обеща, че лично ще надзирава как вървят дейностите на космодрума. До 2012 г. стана ясно, че поради забавянията в създаването на ракетите “Ангара”, няма как площадката за тях да бъде открита до 2015 година. Ето защо тогавашният директор на Роскосмос Владимир Поповкин взе решение да се направи площадка за старите ракети “Союз”, колкото да се изпълни директивата на Путин да има полет до 2015-та. Изумително, но факт – руснаците се справиха в тази задача сравнително добре, само с няколко месеца закъснение. Първият полет на “Союз” от Восточний бе факт през април 2016 година. Така Русия започна да развива новата си космонавтика на 21-ви век с 60-годишни ракети от семейството “Семьорка”. Отне още осем години, докато площадката за “Ангара” стане готова. Чак днес станахме свидетели на въвеждането ѝ в експлоатация и изстрелване от нея! Но го дочакахме! Въпреки че руснаците има какво да празнуват днес, истината е, че не знаем дали тази зора, която пукна над Восточний, ще се разгърне в цял нов ден за космонавтиката на Русия. След началото на войната в Украйна западният свят се отдръпна от услугите на руските космически ракети. Резултатът – те останаха да бездействат на Земята в хангарите си, защото няма полезни товари за тях. Руските спътници още не са готови заради забавяния, породени до голяма степен от наложените от Запада санкции. Реално днес Русия има много космически ракети, но за тях няма нито нови спътници, нито кораби. Така ние не знаем кога ще е вторият полет на “Ангара” от Восточний, но едно изглежда сигурно – няма да е тази година. Не по-рано от декември (реалистично да се разбира 2025 г.) е заплануван пуск на “Ангара-А5” с военна мисия в орбита тип Молния – но това изстрелване ще бъде факт от северния космодрум Плесец, където бе направена първата площадка за “Ангара”. Що се касае до площадката на Восточний, Русия планува изстрелването от нея на следващия космически телескоп “Спектр-УФ”, първия модул “НЕМ” за новата станция “Рос” и прототип на пилотирания кораб “Орел”. Нито един от тези проекти не е готов – така че може да не сме свидетели на ново изстрелване на “Ангара” не само през цялата 2024, но и през 2025 г., а няма да се учудя ако площадката бездейства през 2026 и 2027 година. През това време Мъск ще продължи да изстрелва по една ракета на 2-3 дни. Може да се окаже така, че докато видим нов полет на “Ангара” от Восточний, Мъск да е реализирал нови 200-300 мисии, ако не и повече. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2024/04/11/angara-a5-gagarinets/

Стана ясно как Русия се домогва до терминали на Старлинк за военните си цели в Украйна 10 април 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. През февруари Киев обяви, че Русия е намерила начин да използва терминалите за спътников интернет на Илон Мъск “Старлинк” за военните ѝ цели в Украйна. Мъск, както и СпейсЕкс, отрекоха, че правят какъвто и да е бизнес в Русия и се съобразяват със законодателството на САЩ по този въпрос. Вчера стана ясно по каква схема руснаците все пак успяват да ползват “Старлинк”. Както сами можете да се досетите, това се случва чрез посредници. Новината се появи първо в The Wall Street Journal, а после – в Ars Technica. Репортажите разкриват, че дори и СпейсЕкс наистина да не провеждат какъвто и да е бизнес в Русия, то терминалите се продават широко на черния пазар от недобронамерени лица. Така те достигат както до руските военни, така и до паравоенните групировки в Судан. The Wall Street Journal са интервюирали можество руски и судански посредници, които въртят бизнес от това, и са проследили руски доброволчески групировки, които впоследствие транспортират терминалите на “Старлинк” директно на фронта. Един от тези посредници е Олег, който има профил на руската платформа shopozz.ru. Той принципно продава прахосмукачки и стойки за телефони, но допълва бизнеса си и с продажбата на терминали “Старлинк”. Схемата е следната: посредникът купува терминала, докато се намира в САЩ (примерно от Ebay) или на друго място (включително на черните пазари в Дубай, Централна и Югоизточна Азия). След това терминалът бива превозен контрабандно в Русия. Руските доброволци открито се хвалят в социалните мрежи как дават терминалите на войниците. Традиционният начин, по който СпейсЕкс се опитва да предотврати използването на “Старлинк” от руснаците, е чрез геозониране. Терминалът установява своето местоположение чрез GPS и само ако потвърди, че се намира в държава, в която е разрешено да работи, осъществява връзка със спътника от групировата “Старлинк”. Ето защо терминал, разположен в Русия, няма как да сработи, но в Украйна функционира безпроблемно. Ако обаче руските военни, които вече са навлезли в Украйна, са се сдобили с терминалите по контрабанден път, ограничаването на използването на “Старлинк” става изключително сложна задача. Трудно е тези терминали да бъдат блокирани, без това да повлияе на използването на “Старлинк” и от украинските военни. Според The Wall Street Journal украинските длъжностни лица са в контакт със СпейсЕкс и работят съвместно, за да се намери решение. Докладът на списанието се позовава и на Джон Плъмб, асистент-секретар по отбраната на САЩ, който потвърждава, че активно се работи със СпейсЕкс и с Украйна, за да измислят как да попречат на руските военни да ползват “Старлинк”. https://cosmos.1.bg/space/2024/04/10/starlink-russia/