Отиди на

SAlexandrov

Модератор Космически науки
  • Брой отговори

    584
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    11

SAlexandrov last won the day on Август 17

SAlexandrov had the most liked content!

Репутация

400 Аспирант

Всичко за SAlexandrov

Последни посетители

9891 прегледа на профила
  1. Успех! Озирис-Рекс прелетя край Земята и вече е на път към астероида Бену На илюстрацията: автоматичната междупланетна станция "Озирис-Рекс" облита Земята. Image credit : NASA's Goddard Space Flight Center/University of Arizona 23 септември 2017 г. 09:52 ч. Светослав Александров. Късно снощи, на 22-ри септември, автоматичната междупланетна станция на НАСА "Озирис-Рекс" успешно прелетя край Земята, използвайки нейната гравитация, за да се насочи към астероида Бену. Срещата между "Озирис-Рекс" и Бену ще е факт догодина през месец август. Автоматичната междупланетна станция бе изстреляна на 8-ми септември 2016 година с помощта на космическа ракета "Атлас 5". Въпреки че ракетата предостави на "Озирис-Рекс" всичката необходима движеща сила, гравитационната маневра беше наложителна, за да може да бъде променена орбиталната равнина. Орбитата на астероида Бену е наклонена с шест градуса спрямо тази на Земята, а тази маневра позволи да се промени посоката на "Озирис-Рекс" и автоматичната станция вече лети на правилния път. Екипът на мисията ще използва часовете след облитането, за да тества и калибрира инструментите на борда. Предвидени са наблюдения на Земята и на Луната (вижте информацията на КОСМОС БГ кога и какви наблюдателни сесии са планирани). Напомням на читателите, че "Озирис-Рекс" е най-новата междупланетна експедиция на НАСА. Тя беше изстреляна на 8-ми септември 2016 година и през 2018 година трябва да влезе в орбита около астероида Бену. "Озирис-Рекс" ще изучава Бену в продължение на 505 дни, след което през 2020 година ще вземе до 2 килограма проби от неговата повърхност. Завръщането на Земята е планирано за 2023-та година и ако всичко мине успешно, това ще е най-амбициозната възвращаема експедиция на НАСА след приключването на програма "Аполо" през 70-те години на миналия век. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1909-2017-benu-flies-by-earth
  2. Първият китайски товарен космически кораб Тянжоу-1 приключи своята мисия 22 септември 2017 г. 16:39 ч. Китайските медии оповестиха (източник), че първият товарен космически кораб на страната "Тянжоу-1" беше изведен от орбита. Командите за напускането на околоземното пространство са били подадени по-рано днес в 13:00 ч. българско време. Напомням на читателите, че "Тянжоу-1" беше изстрелян на 20-ти април. В рамките на своята петмесечна мисия беше многократно демонстрирана способността на кораба да се скачва с мини-станцията "Тянгон-2", както и да я презарежда с гориво. Мисията на "Тянжоу-1" беше голяма стъпка напред към построяването на първата голяма китайска модулна станция. До края на десетилетието трябва да бъде изстрелян нейният основен модул "Тианхъ", а по-късно към него ще бъдат прикачени научните лаборатории "Уентян" и "Ментян". В близост до станцията ще бъде изведен и мощен телескоп, който ще съперничи на американския "Хъбъл". http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1908-2017-tianzhou-ends-its-mission
  3. А това нова поляризация е? Първата група са т.нар. "русофили" с цялата условност на понятието - крайни критици на западната цивилизация, привърженици на Путин и неговата политика, хора с по-леви виждания. Във втората група са проевропейски настроените, от т.нар. "традиционно" или "градско" дясно, ненавиждащи путинофилията. Но България от десетилетия е разделена на "русофили" и "русофоби"
  4. Криза в руския космически отрасъл.

    Нови мъки с ремонта на руския модул Наука 21 септември 2017 г. 17:57 ч. Днес журналистът Анатолий Зак съобщи (източник), че поправката на руския модул МЛМ "Наука" е ударила отново на камък. Специалистите от ГКНПЦ "Хруничев" са извършили симулация по разрязване, промиване и повторно заваряване на замърсените резервоари. Но след процедурата били установени течове в тестовия модел. Като резултат техниците трябва да анализират и подобрят процедурите си по заваряване, което отнема време и съответно води до нови отлагания. Сега изстрелването на "Наука" към "Международната космическа станция" е планирано за не по-рано от 2019 година. Русия отлага полета на модула в продължение на повече от десетилетие. Първоначално планиран да бъде прикачен към станцията през 2007 година, непрекъснато възникваха все нови и нови проблеми - последният от които през 2013 година, когато по време на тестове беше установено замърсяване на горивните резервоари с метални стърготини. До ден днешен руските специалисти не са се справили с проблема. Не е ясно как стърготините са попаднали във вътрешността на "Наука", но по-рано през годината изтече информация (източник), че работниците в ГКНПЦ "Хруничев" не са получили ясни инструкции какво да правят с модула и са си помислили, че е трябвало да го режат за скрап. Почистването на замърсените резервоари е единственият шанс за "Наука" да полети. Няма как да бъдат произведени нови части, тъй като "Наука" е създаден през 1990 година и някои от системите му са разработени през 80-те и дори 70-те години на миналия век. Новият Многоцелеви лабораторен модул (МЛМ) "Наука", който ще полети ... неясно кога, а може и изобщо да не лети. Снимка : Государственный космический научно-производственный центр имени М. В. Хруничева http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1907-2017-fall-repair-nauka
  5. Озирис-Рекс облита Земята в петък. Какво да очакваме? На илюстрацията: автоматичната междупланетна станция "Озирис-Рекс" облита Земята. Image credit : NASA's Goddard Space Flight Center/University of Arizona 21 септември 2017 г. 17:45 ч. Светослав Александров. Както беше оповестено преди няколко дни (справка), автоматичната междупланетна станция на НАСА "Озирис-Рекс" ще прелети край Земята утре, на 22-ри септември, петък, с цел гравитационна маневра, която ще изпрати станцията на правилната посока и с правилната скорост към астероида Бену. Това ще е повод да бъдат заснети нови снимки на Земята и Луната от уникална перспектива. Но какво да очакваме? Може би най-подробното до този момент описание е предоставено от блогърката Емили Лакдауола (източник). Най-важното, което следва да се знае е, че макар и моментът на най-голямото сбижение между "Озирис-Рекс" и Земята ще е утре вечер, автоматичната междупланетна станция няма да започне веднага да прави снимки, както и няма да ги изпрати незабавно към наземните ръководители. Планирани са общо четири сесии, през които ще бъдат тествани научните инструменти, а изпращането на данните и снимките ще става най-рано 24 до 48 часа след края на всяка сесия. Освен това все още не е разработен автоматизиран инструмент, който незабавно да праща снимките от "Озирис-Рекс" към уеб страницата на мисията. Въпреки това ни е съобщено, че първите снимки ще бъдат публикувани във вторник, на 26-ти септември. Разбира се, това ще стане само ако всичко е минало по план. Когато "Озирис-Рекс" доближи Земята, това ще стане над далечните южни части на планетата и поради това ще е извън обсега на антените за далечна връзка. Въпреки това астрономи и любители от тези региони ще могат да са в състояние да наблюдават автоматичната станция, когато прелита над дях. Загубата на сигнал ще настъпи в 19:45 ч. българско време. В 19:51 ч. ще е моментът на максимално приближаване между "Озирис-Рекс" и Земята, малко по на юг от нос Хорн. Възобновяването на радиоконтакта ще стане в 20:40 ч. българско време. В 21:52 ч. "Озирис-Рекс" ще включи своите научни инструменти, а в 23:52 ч. ще започне първата наблюдателна сесия и тя ще продължи 5 часа. Камерите SamCam и MapCam ще направят снимки на Земята, а NavCam1 - на Земята и на Луната. На 23-ти септември в 5:51 ч. българско време "Озирис-Рекс" ще е на най-близко разстояние от Луната, отстоящо на 265 457 километра. На 25-ти септември в 03:00 ч. българско време ще започне втората наблюдателна сесия. И двете камери NavCam ще направят снимки на Земята и Луната, а SamCam, MapCam и PolyCam се очаква да съставят мозаечни изображения на естествения ни спътник. Последните две наблюдателни сесии са планирани за 28-ми септември и 1-ви октомври в 03:00 часа българско време. За новини в реално време следете туитър страницата: https://twitter.com/osirisrex Напомням на читателите, че "Озирис-Рекс" е най-новата междупланетна експедиция на НАСА. Тя беше изстреляна на 8-ми септември 2016 година и през 2018 година трябва да влезе в орбита около астероида Бену. "Озирис-Рекс" ще изучава Бену в продължение на 505 дни, след което през 2020 година ще вземе до 2 килограма проби от неговата повърхност. Завръщането на Земята е планирано за 2023-та година и ако всичко мине успешно, това ще е най-амбициозната възвращаема експедиция на НАСА след приключването на програма "Аполо" през 70-те години на миналия век. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1906-2017-osiris-rex-earth-flyby-preview
  6. Така да се каже, истинската форма на Земята 20 септември 2017 г. 16:41 ч. Светослав Александров. Една от знаковите книги, излезли през 2017-та година, е "Смъртта на експертизата" от проф. Томас Никълс. Книгата е важна, защото е едно от най-подробните изследвания по темата защо хората се доверяват на псевдонауката, защо са податливи на глупави идеи като плоска земя, антиваксърство, лъжетеорията, че човек не е бил на Луната и т.н. Книгата засяга много важна тема - защо между съвременното общество и специалистите и експертите зее такава голяма бездна. Стигнали сме до етапа не просто да се съмняваме в експертите, но направо да ги презираме. Ние смятаме, че експертите грешат само защото са експерти. Спорим с докторите какви лекарства да ни изпишат. Караме се на учителите, когато децата изкарат лоша оценка на контролното и настояваме, че отговорите им са верни, дори когато не са. Склонни сме да мислим, че сме също толкова умни, колкото останалите и дори по-умни от тях. Проф. Никълс конкретизира, че под "смъртта на експертизата" няма предвид, че експертите намаляват или че уменията им изчезват. Напротив - винаги ще има лекари, дипломати, юристи, инженери, както и много други специалисти в различни области. Светът не би могъл да оцелее без тези хора. Ако се разболеем, отиваме на лекар, ако бъдем арестувани, викаме адвокат. Когато пътуваме, ние приемаме, че пилотите знаят как да управляват самолета. Но Томас Никълс пояснява, че това са примери, когато разчитаме на експертите или техниците, а не реални примери за диалог между експертите и широката общественост. Готови сме да приемем експертното становище само докато то ни върши работа. Искаме докторът да ни превърже наранения крак, но не и да ни изнася лекция с какво да се храним. Искаме да се справим с данъчните проблеми, но нека никой да не ни съветва, че трябва да напишем завещание (половината от женените американци с деца дори не са си направили труда да напишат такова). Книгата започва с цитат от големия писател-фантаст Айзък Азимов: "В САЩ има култ към невежеството. Винаги е имало такъв култ. Вълната от анти-интелектуалщина винаги си е проправяла своя път към политическия и културен живот, подхранена от погрешното схващане, че демокрацията означава, че моето невежество е също толкова добро, колкото твоето познание". Дадени са и конкретни примери как недоверието към експертните становища води до катастрофални резултати. В началото на 90-те години се появява малка група хора, отричащи СПИН. Сред тях е и един професор на име Питър Дюзберг. С течение на времето вярванията на Дюзберг и СПИН-дениалистите са оборени, а учените установяват причината за заболяването - човешкия имунодефицитен вирус ХИВ. За съжаление тогавашният президент на Южна Африка, Табо Мбеки, прегръща идеята, че СПИН не е причинен от вирус, а от други фактори, и отхвърля предложенията за лекарства и други медицински мерки за справянето с болестта. Резултатът е налице - днес хиляди южноафрикански деца са заразени от ХИВ. Друг пример е даден през 2014 година, когато Уошингтън поуст публикува анкета сред американците дали САЩ трябва да участва с военна интервенция срещу руската инвазия в източна Украйна. Но как да вземат адекватно становище по темата, когато само един от шестима американци могат да покажат къде се намира Украйна на световната карта? Нещо повече - проучванията показаха, че ентусиазмът за военна намеса в Украйна директно кореспондира с липса на познания за страната. Според Томас Никълс това, което наблюдаваме днес, не е резултат просто от невежество, а от необосновано арогантно поведение на една самовлюбена култура, която не може да търпи дори най-малкият намек за неравенство от какъвто и да е вид. Включително и за неравенство по отношение на познанията между лаика и експерта. Да, трябва да има диалог между гражданите и експертите. Но колкото и да е парадоксално, хората не искат такъв диалог. Те масово вярват, че разполагат с достатъчно информация, за да вземат сами своите решения. От друга страна много експерти също изоставят дълга да общуват с хората и предпочитат да се затворят сред собствената си малка общност. Тези, които все пак го правят - т.нар. "публични интелектуалци" се чувстват разочаровани и поляризирани като останалите представители на обществото. Днес всеки опит да бъде представено в обществеността някое експертно становище води до жалби сред определени кръгове, чиито представители веднага се жалват, че подобни експертни становища са просто "позоваване на авторитет", т.е. вид логическа грешка, че е признак на отвратителен "елитизъм" и опит някои хора да използват препоръките си и титлите си, за да задушат диалога, който е необходим в една "истинска" демократична държава. Така ние стигаме до убеждението, че равните права в дадена демократична система трябва да гарантират и равенство на мненията. Това вече е опасно. Проф. Никълс допуска, че може би смъртта на експертността е част от прогреса на обществото. В не много далечното минало дебатите за науката, философията и публичните политики са били провеждани от ограничен кръг образовани мъже. Това са времена, в които мнозина не са успявали да завършат гимназия, съвсем малка част от завършилите са отивали в колеж и още по-малко са специализирали някоя отговорна професия. Днес не е така, днес тайните на живота не са затворени сред каменни стени. Навремето не е имало такова напрежение между експертите и лаиците, но просто защото лаиците не са имали достъп до информация и средство, с което да ги оспорват. Днес имаме универсално образование за всички, по-голямо овластяване за жените и представителите на малцинствата, растеж на средната класа, социално придвижване. Това довело малцината експерти и мнозината лаици за пръв път да влязат в директен досег едни с други. Но парадоксално, това не е довело до уважение към знанието, а до убеденост, че всички хора са умни. Това е обратното на образованието, чиято цел би следвало да бъде постоянно усъвършенстване - няма значение колко си умен, колко си успял в кариерата, ти си призван да се учиш в продължение на целия си живот. Днес живеем в общество, в което да придобиеш дори и малко познание е крайната цел, а не началото на образованието, а това според проф. Никълс е наистина плашещо. Днес ние възприемаме университетското образование като обикновена стока. Всеки може да постъпи във висше училище и стига да си плаща семестриалната такса, ще получи образователна степен със съмнителна стойност. Когато студентите се превърнат в клиенти, а не в образоващи се хора, това води до голямо самочувствие, но малко познание. И което е най-лошо - те не придобиват критично мислене, което би ги стимулирало да се учат все повече и повече. Проф. Никълс е убеден, че Интернет е довел до задълбочаване на проблема. Интернет е великолепно хранилище на познание, но позволява да се разпространяват и глупости. А хората не разполагат с критичните умения, за да отсяват лъжата от истината. Интернет ни превръща в глупаци, но за съжаление не е само това - ставаме и по-арогантни и зли - хората, когато не си виждат лицата и спорят посредством клавиатурата, се "хапят" едни други и вместо да дискутират и слушат другите, избират да се обиждат. А какво да кажем за журналистите, които би следвало да бъдат арбитър между невежеството и познанията? За съжаление днес хората търсят основно забавленията и това се отразява на качеството. Очакванията са да бъдат публикувани кратки, пленяващи истории с картинки, които галят окото - такива са тенденциите в Интернет. Традиционните медии не могат да се състезават с онлайн трендовете, без да се адаптират към тях. Но така журналистите са лишени от възможността да станат експерти, да се потопят наистина в тяхната област, да знаят кои въпроси да зададат. Днес журналистите просто възпроизвеждат съдържание - ценим "кликовете" в мрежата, количеството е за сметка на качеството. Струва ли си обаче да защитаваме експертното, академичното познание? Проф. Том Никълс казва, че това е трудна задача - как да защитим експертизата, при положение че в миналото експертите са допускали някои грешки? Какво да кажем за талиомида или за катастрофата на совалката "Чалънджър"? Ами за лекарските грешки? Помните ли зловещите предупреждения да не ядем яйца? Днес вече е установено, че яйцата не са вредни за здравето. Да, за съжаление, експертите грешат - било то защото и те са хора и понякога мошеничат, било то защото и те са арогантни и самоуверени. Но според проф. Никълс е важно да разбираме защо се стига до подобни грешки. Вероятно и вие се питате - защо да се доверяваме на експертите? Кои са те, че да ни казват, че Земята е кълбовидна? Защо да се доверим, че човек е бил на Луната? Трябва ли да вярваме на климатолозите за климатичните промени? А на лекарите, че ваксините наистина предпазват от заболявания? Проф. Том Никълс ни напомня две неща, които би следвало да знаем относно експертите, дори и тези, които не са много добри в своята област. Първо, дори и да попаднете на некадърен зъболекар, който няма да ви извади зъба както трябва, той или тя е много по-добър (по-добра) в своята работа от вас. Да - като лаик можете да извадите късмет и сам да си издърпате болния зъб, но не сте достатъчно образован или опитен, за да го направите без съществен риск за вас или вашите близки. И така, вие със сигурност не бихте се доверили на собствените си способности за вашите зъби. Ами повечето хора дори не биха си отрязали собствената коса и не биха си направили прическа, а предпочитат да се доверят на експерта, в случая фризьора. Второ, експертите правят грешки, но има ясно разграничение между експерт в дадена област и всички останали лаици. Експертът най-малкото знае как да предотврати често срещаните гафове в своята област. Както е казвал физикът Нилс Бор, "експерт е някой, който е направил всички възможни грешки, които могат да се направят в рамките на много тясна област". Бихме могли да кажем, че книгата на проф. Том Никълс поставя правилната диагноза на съвременното общество: съществува криза на авторитетите. Макар че тя е пречупена през призмата на събитията, които се случват в САЩ, бихме могли да кажем, че посочените в книгата истини са общовалидни и за Европа и дори за съвремието като цяло. Тъй като хорските мнения, независимо дали са лаишки или експертни, се считат за равнопоставени и с еднаква стойност, "аз мисля" се превръща в еквивалент на "това е реалността". И оттук дойде абсурда, на който бяхме свидетели скоро след последните американски избори - наложи се понятието "алтернативен факт". Но това е симптом на заболяването - ако мненията са еквивалентни на факти, няма как да ги класифицираме по друг начин, освен като "истински" и "алтернативни". Как обаче да разпознаем истинския факт? За съжаление, понеже мнозина нямат развито критично мислене, те разчитат на Google и в книгата на Никълс има цяла глава по темата: "Разбира се, че е безопасно, намерих го в Гугъл". Всъщност много от описаните в интернет псевдонаучни практики рядко имат смисъл, а някои от тях, особено тези, касаещи здравни съвети, могат да се окажат доста опасни. Проблемът е, че всички хора са подвластни на т.нар. "склонност на потвърждаване" (на англ. confirmation bias) - това е склонност на хората да вярват на тази информация, която резонира на техните верски, философски, житейски или политически възгледи. Така например човек, който е склонен да вярва, че Земята е плоска, предпочита да подбира тези източници на информация, които резонират на това схващане - примерно, конспиративните клипчета в Youtube и отхвърля сериозните материали по темата. Поради същата причина проф. Никълс пише, че макар и по-голямата част от информацията в Интернет да е погрешна, има една история от един милиард, която се оказва правилна - и тя ще получи гласност. Такъв е случаят с британски тийнейджър, който през 2015 година умира трагично. Тийнейджърът е посъветван от лекари да "спре да търси в Гугъл какво означават симптомите му" и да не си мисли, че има рядък тумор - диагноза, която докторите не подкрепят. В този случай обаче докторите грешат, а диагнозата, получена чрез търсене в Гугъл, се оказва вярна. Подобни истории хранят склонността на потвърждаването у хората, които са убедени, че докторите са безчувствени и няма да ти помогнат, а с Гугъл човек може да се самодиагностицира и лекува. Проблемът е, че такива случаи са наистина много редки. Докато има едни други случаи, които са многократно по-чести - човек, който се е самолекувал чрез Гугъл, или е попаднал на шарлатанин и си е причинил големи вреди на себе си. Проблемът е, че трагичните случаи с Гугъл-самолечение ще добият много малка публичност в сравнение с единичната история за тийнейджъра, загинал от лекарска небрежност. Така читателят не може да прецени рационално рисковете от едната и другата практика. Спроде проф. Никълс търсенето на информация в Интернет може да направи човека по-тъп, особено ако никога преди не е търсил информация по даден предмет. Самият акт на търсене в Гугъл ни кара да си мислим, че сме научили нещо, докато в реалността сме попаднали на данни, които не разбираме. Още повече, че след известно време прекарано в търсачките хората не могат да различават нещата, които са преминали пред очите им от нещата, които реално знаят. Екип от психолози от Йейл решил да проучи как хората използват Интернет и установили, че те добиват много по-голямо самочувствие относно всичките си познания, дори по въпросите, които нямат нищо общо с тези, първоначално търсени в Гугъл. Това е като електронна версия на ефекта на Дънинг-Крюгер, при която най-малко компетентните хора, които ровят в Гугъл, са най-малко склонни да осъзнаят, че де факто нищо не научават. Например: ако даден човек търси в Гугъл информация за "фосилни горива", ще попадне и на резултати свързани с динозавърските фосили. Човекът ще прегледа информацията, ще продължи да търси в интернет и ще забрави, че това е информация, попаднала от случаен сайт, а не информация, която е знаел от преди. Вместо това ще има самочувствие, че знае неща както за фосилните горива, така и за динозавърските фосили, и това е познание, което притежава по принцип просто защото е умен. "За съжаление хората, които мислят, че са умни понеже ровичкат в Интернет са като хора, които мислят, че са добри плувци, само защото са се разхождали в буря", констатира проф. Никълс. Дразнещото е, че заради тези хора, които по погрешка смятат, че са добили някакво познание, работата на експерта става почти невъзможна. Не съществува начин, по който можем да разубедим хора, вярващи че притежават десетилетно познание по даден въпрос, докато в реалността са прекарали сутринта си в търсачката. Лаикът действително разстройва и разочарова експерта, като му казва нещо от сорта на: "Ама аз съм проучил въпроса". "Смъртта на експертизата" е отрезвяващо, макар и леко депресиращо четиво. Книгата е дошла съвсем навреме в един свят, в който псевдонауката все повече пуска своите корени. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1905-2017-death-of-expertise
  7. Земята е плоска. Лъжат ни, че е сферична...

    За съжаление най-вероятно подобен идиот ще бъде издигнат и в България ... Дори може да го има, но да не е гласовит. Все пак демокрацията не е управление на научния елит, а на широките народни маси.
  8. Криза в руския космически отрасъл.

    Около 400 души са подали заявки за постъпване в руския отряд на космонавти 18 септември 2017 г. 17:33 ч. До този момент около 400 заявки са постъпили в руския Център за подготовка на космонавти (ЦПК), съобщават Новости-космонавтики, които от своя страна се позовават на ТАСС. Според Юрий Лончаков, ръководител на ЦПК, постъпилите заявки са повече в сравнение с 2012 година, когато желание да станат космонавти са изявили около 300 души. Но изискванията са станали много по-строги от тогава - кандидатите трябва да имат висше техническо образование или образование в областта на авиацията, като всеки желаещ трябва да има практика по специалността поне три години. Лончаков съобщава, че понастоящем в руския отряд космонавти има 31 души, като до 2021 година има достатъчно младежи да бъдат разпределени на мисии, но след това се очертава недостиг на хора. Затова е открит новият конкурс. На снимката: руският космонавт Сергей Рязанский по време на космическа разходка през 2013 г. Credit : Roscosmos http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1904-2017-400-cosmonaut-applicants
  9. Автоматичната междупланетна станция на НАСА Озирис-Рекс ще облети Земята в петък На илюстрацията: автоматичната междупланетна станция "Озирис-Рекс" облита Земята. Image credit : NASA's Goddard Space Flight Center/University of Arizona 18 септември 2017 г. 17:00 ч. Светослав Александров. Колкото и да е тъжен фактът, че в края на миналата седмица НАСА прекрати мисията около Сатурн "Касини", няма как - старите автоматични междупланетни станции приключват работа и е време да фокусираме вниманието си върху новите. Най-новата междупланетна мисия на НАСА е "Озирис-Рекс". Тя беше изстреляна на 8-ми септември 2016 година и през 2018 година трябва да влезе в орбита около астероида Бену. "Озирис-Рекс" ще изучава Бену в продължение на 505 дни, след което през 2020 година ще вземе до 2 килограма проби от неговата повърхност. Завръщането на Земята е планирано за 2023-та година и ако всичко мине успешно, това ще е най-амбициозната възвращаема експедиция на НАСА след приключването на програма "Аполо" през 70-те години на миналия век. На път към Бену предстои нещо интересно - този петък, на 22-ри септември, "Озирис-Рекс" ще се сближи със Земята с цел гравитационна маневра, която ще изпрати автоматичната междупланетната станция на правилната посока и с правилната скорост към астероида. "Озирис-Рекс" ще доближи Земята със скорост от около 8 494 m/sec. Автоматичната станция ще прелети първо над Австралия, след което в момента на най-голямото сближение с нашата планета ще се озове над Антарктида. В рамките на около час НАСА няма да е в състояние да комуникира с "Озирис-Рекс", тъй като ще е извън обхвата на антените на мрежата за далечни комуникации Deep Space Network. В около 23:53 часа българско време, четири часа след момента на най-голямото сближение, "Озирис-Рекс" ще започне научни наблюдения на Земята и Луната, за да калибрира приборите си. В продължение на седмица след облитането специалистите от НАСА ще анализират траекторията на "Озирис-Рекс" и ако се наложи, може да бъде проведена корекционна маневра. Още една маневра е планирана през юни 2018 година за фина настройка на сближението с Бену. Ако всичко е наред, през октомври 2018 година трябва да започне изпълняването на маневрите за забавянето на скоростта на междупланетната станция спрямо астероида. Бену е с диаметър само 500 метра. Това ще е най-малкото небесно тяло в историята на космонавтиката, около което НАСА ще позиционира свой изкуствен спътник. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1903-2017-osiris-rex-to-fly-by-earth
  10. Сбогом, Касини! Една от най-успешните мисии, която дълги години изучаваше Сатурн, приключи днес... Една от последните снимки на пръстените на Сатурн, заснета на 14-ти септември 2017 г. и получена на Земята на 15-ти септември. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/SSI 15 септември 2017 г. 16:00 ч. Светослав Александров. Днес е тъжен ден за любителите на планетата Сатурн и нейните спътници. След мисия, продължила близо 20 години, от които 13 в орбитата на Сатурн, днес автоматичната междупланетна станция "Касини" навлезе в атмосферата на планетата, за да събере окончателни данни за нейния състав и структура, след което изгоря в нея. Сигналът беше загубен в 14:55 ч. българско време, а в рамките на последната една-две минути бяха предавани първите по рода си в историята на космонавтиката преки сведения, изпратени от самата атмосфера на Сатурн. Ето най-важните факти за "Касини". Всъщност ние наричаме мисията накратко с името "Касини", но пълното название е "Касини-Хюйгенс" и тя е плод на сътрудничество между три агенции: НАСА, Европейската космическа агенция (ЕКА) и Италианската космическа агенция. Изстрелването е осъществено на 15 октомври 1997 година с ракета-носител "Титан IVB" и ускорителен блок "Центавър". На път към Сатурн "Касини" облита веднъж Земята през август 1999 година, два пъти Венера през април 1998 и юли 1999 година, както и Юпитер през декември 2000 година. На 1 юли 2004 година автоматичната станция влиза успешно в орбита около Сатурн. Очаква се мисията да продължи до 2008 година, но поради доброто състояние на научните инструменти и бордовите системи, както и поради достатъчно големите запаси от гориво, автоматичната станция успява да работи чак до септември 2017 година. На 14 януари 2005 година малката спускаема станция "Хюйгенс" успява да се спусне на повърхността на Титан с парашут, като след кацането предава научни данни в продължение на 90 минути. Това е първото в историята на космонавтиката успешно кацане на небесно тяло във външната Слънчева система, както и първото кацане на луна, различна от нашия естествен спътник. "Хюйгенс" открива, че Титан прилича много на Земята в ранните етапи от нейното развитие. На повърхността на Титан валят метанови дъждове, има ерозия и канали, както и комплексен бульон от въглеводороди - включително и бензен. Може би най-същественото откритие, което "Касини" прави през дългогодишната си мисия, е свързано с луната Енцелад. Оказа се, че там има активни гейзери, които изхвърлят мощни струи воден лед. Установено е също така, че под кората на Енцелад има обширен воден океан. Това прави луната потенциален кандидат за търсене на извънземен живот. Направени са и открития, свързани със самата планета Сатурн и нейните пръстени. За пръв път е заснет в детайли големият Шестоъгълник - гигантска структура на северния полюс на Сатурн и са открити данни за наличието на колосални урагани както в северните, така и в южните полярни области. Пръстените на планетата се оказаха не просто мъртви отломки, а напротив - те са динамични и активни. Нещо повече - има данни, че нови луни се раждат в хаотичния пръстен F. Безспорно "Касини" е една от най-успешните мисии в историята на космонавтиката. С нейното приключване ние не просто губим една страхотна научна платформа. Вече няма да получаваме красиви снимки в реално време от Сатурн и спътниците на планетата. Въпреки това не ми се ще да приключа тази новина с песимизъм. Изучаването на външната Слънчева система не завършва с "Касини", но оттук насетне фокусът ще е най-вече върху Юпитер и неговите луни. Юпитерианската мисия "Джуно" пристигна в орбита около Юпитер през лятото на миналата година и ще работи поне до 2021 година. През 2021 година очакваме НАСА да изстреля мисията "Клипер" до юпитерианската луна Европа, на която може да има живот. През 2022-ра година Европейската космическа агенция (ЕКА) ще прати към галилеевите луни автоматичната междупланетна станция "Джус". Китай също има намерение да отправи апарат към Юпитер през 20-те години. Междувременно "Ню Хърайзънс" в края на 2018-та година ще започне да наблюдава куйперовото тяло 2014 MU69, като близко облитане е планирано за 1-ви януари 2019 година. Това ще е най-отдалечният обект, посетен от космически апарат. MU69 се намира далеч отвъд орбитата на Плутон. Наскоро НАСА съобщи, че на борда на "Ню Хърайзънс" има достатъчно гориво и за допълнителни посещения на други далечни обекти в Слънчевата система, така че "Ню Хърайзънс" може да продължи да работи много след 2019-та. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1902-2017-farewell-cassini
  11. Союз МС-06, старт 13 септември 2017 г.

    Успех! Космически кораб Союз МС-06 излетя и достави екипаж от трима души на борда на МКС Снимка от днешното изстрелване на кораба "Союз МС-06". Photo credit : Roscosmos 13 септември 2017 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Днес, на 13-ти септември в 00:17 ч. българско време от Площадка №1 (Гагарински старт) на космодрума Байконур успешно излетя космическата ракета "Союз-ФГ" с пилотиран космически кораб "Союз МС-06". На борда на кораба пътуваха космонавт на Русия Александър Мисуркин и астронавти на НАСА Марк Ванде Хай и Джоузеф (Джо) Акаба. Шест часа след излитането корабът "Союз МС-06" извърши успешно скачване с модула "Поиск" към руския сегмент на "Международната космическа станция". Пристигането на Мисуркин, Ванде Хай и Акаба възстанови общия брой на екипажа на станцията на шестима души, тъй като те се присъединиха към сега живеещите на борда Ранди Брезник (НАСА), Паоло Несполи (ЕКА) и Сергей Рязанский (Роскосмос). Очаква се новопристигналите членове на екипажа да прекарат около пет месеца и половина в космоса и да проведат около 250 научни експеримента. Това е и първото дългосрочно увеличаване на постоянно пребиваващите американски астронавти на МКС от трима на четирима - нещо, което става възможно защото Русия съкрати своя екипаж от трима на двама космонавти. За повече информация: НАСА, Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1900-2017-soyuz-ms-06-launches
  12. Криза в руския космически отрасъл.

    Успех! Руската ракета Протон-М успешно достави в орбита спътника Amazonas-5 Кадър от излитането на "Протон-М" снощи. Снимка: Роскосмос/ЦЭНКИ 12 септември 2017 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Късно снощи в 22:23 ч. българско време от космодрума Байконур в Казахстан излетя космическа ракета "Протон-М" с ускорителен блок "Бриз-М" и изкуствен спътник Amazonas 5, който ще трябва да доставя телевизионни и интернет услуги за жителите на Южна и Централна Америка. Тази сутрин в 7:35 ч. българско време ускорителният блок "Бриз-М" завърши успешно програмата по въвеждане на спътника в геосинхронна преходна орбита. Разделянето на Amazonas 5 от блока беше осъществено 9 часа и 12 минути след старта. Това бе третият полет на "Протон-М" за 2017-та година и успехът е много важен за Русия, имайки предвид трудностите, през които страната премина в последно време. През лятото на 2016-та "Протон-М" за малко не аварира, докато извеждаше спътника Intelsat 31 - наземен анализ показа аномалии в работата на втората степен. По-горните степени обаче компенсираха тези аномалии и спътникът беше изведен в нужната орбита безпроблемно. Въпреки това ракетите бяха изведени в експлоатация, докато се установят причините за аномалното поведение. Последващото разследване откри, че почти всички произведени двигатели на вторите и третите степени са със сгрешени сплави. Това наложи ремонтиране на двигателите. Работата е завършена само частично и ще се проточи и през 2018 година. Ракетите "Протон-М" се завърнаха в експлоатация през юни. До края на годината предстоят още две изстрелвания. За повече информация: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1899-2017-12-sep-proton-m-launches
  13. Криза в руския космически отрасъл.

    Ракета Протон-М трябва днес, на 11-ти септември, да изведе в орбита спътника Amazonas 5 11 септември 2017 г. 17:00 ч. Тази вечер в 22:23 ч. българско време от космодрума Байконур трябва да излети ракета "Протон-М" с ускорителен блок "Бриз-М". Полетът се очаква да продължи девет часа, след което спътникът Amazonas 5 за нуждите на испанския оператор Hispasat ще бъде позициониран в геостационарна орбита. Това ще е едва третият полет на тежкотоварна ракета "Протон-М" за годината. 2017-та беше тежка за руската космонавтика, след като през януари стана ясно, че почти всички налични двигатели за вторите и третите степени на ракетите са дефектни, понеже са произведени със сгрешени сплави. Това наложи цялостен ремонт на двигателите, като само част от работата е свършена и се очаква тя да продължи и през 2018 година. Ракетите "Протон-М" се върнаха в експлоатация чак на 8-ми юни 2017 година, когато успешно бе изведен спътникът EchoStar 21. За втори път "Протон-М" летя през август и тогава беше изведен спътник "Благовест" за военни и граждански цели. Ракетата "Протон-М" в очакване на днешния старт. Photo credit : Roscosmos http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1898-2017-11-sep-proton-set-to-launch
  14. Ракета Союз-ФГ с пилотиран кораб Союз МС-06 бе изведена на стартовата площадка за старт на 13-ти септември Ракетата "Союз-ФГ" с кораба "Союз МС-06" е на стартовата площадка. Photo credit : Roscosmos 11 септември 2017 г. 16:52 ч. Светослав Александров. Вчера, на 10-ти септември, космическата ракета "Союз-ФГ" с пилотирания кораб "Союз МС-06" беше изведена от монтажно-изпитателния корпус и бе приведена във вертикално положение на Площадка №1, още известна като "Гагарински старт". Именно от това място на 12 април 1961 година е излетял Юрий Гагарин. От тук ще полети и следващата експедиция към "Международната космическа станция". Стартът е насрочен за 13-ти септември в 00:17 ч. българско време. Екипажът на космическия кораб се състои от руския командир Александър Мисуркин и неговите американски колеги Марк Ванде Хей и Джоузеф (Джо) Акаба. Дублиращият екипаж включва космонавта на Русия Антон Шкаплеров и астронавтите на НАСА Скот Тингъл и Шанон Уокър. Александър Мисуркин е вече бил в космоса веднъж през 2013 година. Джо Акаба има два полета зад гърба си. Марк Ванде Хей никога досега не е летял в космическото пространство. Избран е за кандидат-астронавт още през 2009 година и ще лети чак сега, което показва, че е трябвало да чака продължително време, преди да бъде назначен на мисия. След изстрелването на "Союз МС-06" корабът ще лети самостоятелно в продължение на шест часа, след което ще се скачи към "Международната космическа станция". Мисуркин, Акаба и Ванде Хей ще живеят в орбита общо пет месеца и половина. Понастоящем на борда на станцията пребивават Сергей Рязанский (космонавт на Русия), Ранди Брезник (астронавт на НАСА) и Паоло Несполи (астронавт на ЕКА). Със скачването на "Союз МС-06" екипажът ще стане отново шестчленен. За повече информация: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1897-2017-september-soyuz-fg-rolled-on-pad
×