morgoth0011

Не случайно първия модел на атома, а именно планетарният модел на Ръдърфорд, все още се използва за онагледяване на системата ядро - електронна обвивка в училищата. Подобно на ядрото, Слънцето също съдържа 99,86 от масата на системата. Въпреки огромните разлики в масите на планетите, една спрямо друга, те са нищожни спрямо тази на Слънцето. Грубо(много грубо) може да си го представиш така: ако ти си "жител" на електрона, ядрото ще отстои на същото разстояние, както Земята от Слънцето, молекулата ще представлява Млечният път, а веществото, което изграждат съответните атоми - Вселената(приемаме че газът е много разреден) и т.н. Тази прилика произтича от факта, че гравитационните и електростатичните сили се назовават под общото име - централни сили или още консервативни(потенциални) сили(полета), т.е. те се описват от структурно идентични уравнения и формули. Това е така наречената класическа представа за атома и електромагнетизма. Пълното описание на микросистемите се дава от Квантовата механика. За това има много теми и не си заслужава да се задълбава и тук. Разгледай ги. Само ще поясня, че в действителност електроните не обикалят по затворени елиптични орбити, подобно на планетите, а "пребивават" в тъй наречените електронни облаци. Координатите, импулсите и другите им характеристики са "размити' - имат вероятностен характер. Ако измериш местоположението на електрона с някаква крайна точност, то импулсът му остава неопределен - при многократно повторение на експеримента, можеш да получиш коя и да е от възможните стойности на импулса. Въпросният електронен облак е пропорционален на квадрата на вероятността на откриеш електрона в дадена пространствена област, около ядрото. Дори в положението на самото ядро има неопределеност. Електронният облак на най-близкият до ядрото електрон n=1, има формата на сфера. Колкото електронът е по-близо до нивото йонизация(намира се в по-горен електронен слой), и има по-голяма енергия, толкова формата на електронният облак се доближава до класическата представа - облакът се "стеснява" и прилича на елипса.

Здравейте и от мен. От много време не бях посещавал форума и виждам че се получава хубава дискусия. На Krum, човекът започнал темата, мога да препоръчам книгата на Петър Райчев - Физика на атомните системи. В първата глава, чрез примери, много нагледно се обяснява нуждата от въвеждане на вълнова функция, основните съображения довели до постулатите на КМ, нуждата да работим с Ермитови оператори, защо уравнението на Шрьодингер изглежда именно така и пр. Втората глава е посветена изцяло на математическия апарат на КМ и по-специално на Хилбертовото пространство и прочие. Следва и кратък увод в КМ. Мисля че е подходяща за хора които се интересуват от физика, но не са я изучавали. Все пак, за да се осмисли добре, нужно читателят да има обща представа от Математически анализ и ЛААГ, както и някои теми дисциплини в курсовете по ММФ във ФЗФ(например ОДУ и ЧДУ), но мисля че книгата е достатъчно лека и за не-специалисти, затова я препоръчвам в тази тема. Но дори да чете само текста, без формулите и изводите, човек пак ще си изгради правилна представа. Докато четях темата ми хрумна един въпрос. Става въпрос за принципът на Хюйгенс-Френел в оптиката и дали той отговаря на съвременните физични представи, или е просто математически модел за обяснение на дифракционните явленията. In 1678, Huygens[1] proposed that every point which a luminous disturbance reaches becomes a source of a spherical wave; the sum of these secondary waves determines the form of the wave at any subsequent time. He assumed that the secondary waves travelled only in the "forward" direction and it is not explained in the theory why this is the case. He was able to provide a qualitative explanation of linear and spherical wave propagation, and to derive the laws of reflection and refraction using this principle, but could not explain the deviations from rectilinear propagation that occur when light encounters edges, apertures and screens, commonly known as diffraction effects. In 1816, Fresnel[3] showed that Huygens' principle, together with his own principle of interference could explain both the rectilinear propagation of light and also diffraction effects. To obtain agreement with experimental results, he had to include additional arbitrary assumptions about the phase and amplitude of the secondary waves, and also an obliquity factor. These assumptions have no obvious physical foundation but led to predictions that agreed with many experimental observations, including the Arago spot. До колкото КМ ни казва че свободна частица(не е в потенциално поле) се описва от вълна на Дьо Бройл, която се явява плоска електромагнитна вълна и всъщност е въпросната вълнова функция, не е необходима промяна на законите на електродинамиката за разпространението на тези ЕМ вълни - просто се казва че се излъчват и поглъщат на кванти и готово. С други думи вълновата функция интерферира и дифрактира по същите закони, както ем-те вълни. В всички учебници по-вълнова оптика, които съм чел и които са на база на уравненията на Максуел, принципът на Хюйгенс-Френел се използва наготово(принципът е формулиран много преди да се изясни електромагнитната природа на светлината и се използва за обяснението на разпространението и на звуковите(механичните) вълни), тоест излиза че за принципното обяснение на дифракционните явления не е важна природата на вълната(дали е механична или ЕМ-на) а само че е вълнов процес. Да, обаче механичните вълни се разпространяват в еластична среда, която ако разглеждаме атомарно, може да си я представим като система от свързани махала, и принципът е в пълно съгласие с това - всеки атом става източник на елементарно трептение. В оптиката тази идея върви, ако е вярна хипотезата за етара(актуална по времето на Хюйгенс ). ЕМ-вълните обаче се разпространяват във вакуум. И точно тук в нито един учебник не видях съвременно обяснение на това противоречие - дали пространството се квантува, т.е има ли най малък източник на елементарни, секундарни ем. вълни, при тяхното разпространение(тук се намесва теорията за физичния вакуум), или ако то е неделимо, как тогава се обяснява разпространението на ем вълна от точка до точка. Аз си го обяснявам с представата, че ако диференциално малък участък от вълновия фронт излъчи елементарна секундантна вълна, то тя ще интерферира със съседното диференциално малко възбуждение, и така би следвало да се получи максимум, защото фазовата разлика на двете вълни се предполага да е еднаква и при интегриране, амплитудата на резултатната вълна ще е с константно разпределение - т.е няма да има интерференчна картина, противното би означавало че интерференчна картина може да се наблюдава и без екран с отвори - чисто и просто ще излезе че светлината се разпространява като интерферира от точка до точка и ако поставим екран винаги ще наблюдаваме интерференчна картина - а в случая на експеримент, целящ установяването на координатите на един свободен фотон, вероятностите за намирането на фотона в която и да е точка от пространството няма да са равни(както се предполага), защото при своето разпространение, според принципа на Хюйгенс-Френел, непрекъснато се образуват секундантните вълни, които интерферират помежду си, и може да се окаже така, че в дадена точка да имаме минимум на амплитудата а и то там и вероятността, която е пропорционална на амплитудата, ще е нула. Иска ми се някой да разясни тези неща

Загадката се клони в множествата на целите и естествените числа. Сумата от нула до инфинити включва в себе си цялото множество на естествените числа, а в първите две числовите редици, той разширява това множеството до това на целите числа, след което изразява едното чрез другото, получавайки като отговор рационално число, което представлява един вид грешката която можем да направим при сумирането. При крайно сумиране(с компютър) няма как да получим отрицателно число. Друга (физична) теория гласи че след + безкрайност следва - безкрайност т.е пространството се затваря.

Привет на всички! Нагърбих се със задачата да преведа един проект, написан на Питон, на език не използващ интерпретатори, например на Cpp. Проблемът е че кодът е доста обемен, а аз не разбирам и грам от Питона (както и повечето хора от моята катедра, което е и причината изобщо да се налага да се прекомпилира на друг език). Проектът е писан от един докторант, който вече не е при нас, и е на тема "Числено моделиране на усилването на импулсно лазерно лъчение в диодно напомпвани твърдотелни усилватели с цилиндрична геометрия", т.е материята е достатъчно сложна, дори и да знаеш езика. Зачудих се дали няма някакъв транслатор, които да превежда поне до ниво на лексика код от един програмен език на друг. Чичко гугъл ми изплю py2c, но така и не разбрах дали е завършен проект и как въобще да го използвам. Изобщо има ли някакъв начин да се справя със задачата, без да се налага ред по ред да превеждам? Ако е невъзможно директно да се преведе на cpp, може ли да се използва език-посредник?

На времето използвах тези възможности на Гугъл на планински изгледи, за повече инфо за гъби, растения и прочие. Много е яко, снимаш гъбката с телефона, слагаш я в гуглето, прави се нещо като сравнителен анализ между изображенията от мрежата и твоето, и ти изплюва всичко за нея.

Първо си отговори на въпроса какво разбираш под "наблюдение".

Това което се изменя е импулса, а не масата на тухлата(тя е постоянна). В близост до земната повърхност, земното ускорение g също може да се приеме за константно(за по-лесно го закръгляваме на 10m/s^2). Времето за което тухлата ще тупне на земята е: t=sqrt(2*h/g)= sqrt(2*12/10)=sqrt(2,4)s Скоростта която ще развие при свободното падане е V= g*t=10*sqrt(2,4)m/s. Импулсът на тухлата в момента на удара ще е p=m*v=0,1*10*sqrt(2,4)-sqrt(2,4)=1,54 kg*m/s. Ако приемем ударът за идеално нееластичен(много грешно предположение) тухлата ще стане на парчета, а целият и импулс ще се предаде на земята. Кинетичната енергия можеш да намериш от формулата Е=m.v^2/2. При свободното падане потенциалната енергия на тухлата на височина h, изцяло се е превърнала в кинетична.

Тъй като освен студент по физика съм и запален толкинист, веднага ще дам отговор на въпроса. Малко преди края на Втората епоха, при крушението на Нуменор, Еру Илуватар(Създателят) бил толкова ядосан на человешкия род, че потопил остров Нуменор, отделил блаженото царство Аман от света на смъртните и премодифицирал света Еа от плосък в сферичен. Сиреч пълен фейслифтинг. С други думи по времето на "Властелинът"(края Третата епоха) събитията се разиграват на сферична планета. Самата идея да се прилагат математически методи в свят в който сътворениeто на света от Бог(Еру) и неговите ангели(Айнурите) е прието за истина по default е много интересно начинание.

Филма за който говориш съм го гледал много отдавна и доколкото си спомням завърши така все едно че ще има продължение. Ако някой знае нещо по въпроса, нека сподели.

Тритият е изотоп. Аз имах предвид "оригинални" ядра. Всички елементи с пореден номер, над 82(както и техните изотопи), са радиоактивни, ако искаш провери. Под 82, радиоактивни са само изотопите на елементите.

Здравей Елена. По принцип радиоактивни елементи са тези с атомен номер(брой протони в ядрото) над 82. Тоест колкото е по-тежко атомното ядро, толкова е по-малка специфичната енергия на връзката, която се пада на всеки адрон. Това прави разпадането на ядрото по-лесно. В природата естествена радиоактивност се наблюдава в изотопите на елементите, защото тяхното ядро е по-нестабилно. Времето за което атомите на дадено количество радиоактивно вещество ще се разпаднатна половина, както може би знаеш, се нарича период на полуразпад и е напълно случайно явление, различно за всеки елемент. Периодът може да бъде в порядъка на няколко мили секунди, до няколко милиона години. За това на глед стабилен атом, може да е радиоактивен. Периодът на полуразпад, както и всички характеристики на микрочастиците се описват от квантовата физика. Например, ядро на радиоактивен елемент, с период на полуразпад 1 година, може да се разпадне в произволен момент от тези 365 дни - след 1 ден, след 10 дена или след 5 месеца, но не по-късно от периода на полуразпад. Виж мисловният експеримент на Шрьодингер - "Котката на Шрьодингер"

Браво на децата, добре са се постарали. Термографските камери, както е посочено в статията, са много полезни в техниката. Евтините ИЧ камери могат да се използват в училищата(където се учи оптика) и от аматьори, на които не им се дават луди пари за професионална техника.

Щеше да е по-добре ако в задачата бяха уточнили дали материалите са метали, неметали или комбинация от двете, а условието е да се определи коя сфера от какъв материал е. Например ако едната е от кожа а другата от метал, дори и сляп човек може да определи, чрез допир, коя сфера е от кожа и коя от метал. Боята няма как да промени свойството "мекота" на кожата. Колкото и пласта да нанесем, кожата пак ще е по-мека на допир от метала. Ако обаче сферите са само от метал и ако тези метали са с еднаква грапавост(боята може да е изгладила грапавините) остава само топлинния метод,ако искаме само чрез докосване да определим вида на материала. За да е изпълнено условието, сферите да са с еднаква маса, форма а и от там и размери, както стана вече на въпрос, едната сфера трябва да е куха. Така че методът с почукването остава най-добър. Но при него, както и при завъртането използваме очите и ушите си, което не е позволено по условието на задачата.

Като ученик в 12 клас мога да кажа, че проблемът се корени в мотивацията на учениците за учене и развитие и в тяхното възпитание. Половината от класа ми си мислят, че всичко в живота става с връзки и подкупи. За тях даскалото е мястото където ще се изфукат с новите си дрешки, да кажат с кого/коя са преспали, колко алкохол са погълнали миналата нощ, какво ще им купят мама и тате за за 18 та годишнина и тн. На двама им купиха шофьорските книжки, и още след месец направиха катастрофи.Единият даже е бил напушен. Изобщо не се разкая, напротив, даде колата на сервиз за да и сменят бронята, изчака от КАТ да му върнат книжката и талона, и вече отново е на пътя. Последната им прочетена книга е от 6 клас. Като взимаме ново произведение по Литература, ме карат да им разказвам за какво се разказва в книгата(разказа), защото ги е мързел да го прочетат. Ако случайно го прочетат, не го разбират и пак трябва да им го разказвам. Като ги попиташ коя е Агата Кристи, Сократ или Хенри Форд, най-честият отговор е "този не съм го чувала/л". Мислят си че са нещо повече от учителите и те са длъжни да им търпят простотиите. После на завършването се извиняват на учителите, за всичко и айде кой от къде е. За тях парите са най-важното нещо. Духовната култура остава на заден план.Не знам накъде е тръгнала България, но с такива младежи едва ли ще стигне далеч. То май излиза, че у нас наистина всичко става с връзки и рушвети.

Не отворих темата за да похванем пак стария въпрос, вярна ли е ТО, или не. Според мен темата е интересна и малко повече информация няма да е излишна. Който знае нещо по въпроса нека сподели.