mnogoznaiko

Когато искате да изкрещите по време на особено лош ден, но след това успявате да се въздържите и никой не разбира за вашите емоции. Това е благодарете на човешкия мозък и начина, по който той регулира емоциите. Това може да бъде от съществено значение за ориентирането в ежедневния живот. Докато възприемаме събитията около нас, способността да бъдем гъвкави и да преформулираме ситуацията влияе не само на нашето чувство, но и на поведението ни и вземането на решения. Фактът е, че някои от проблемите, свързани с психичното здраве, се дължат на неспособността на индивидите да бъдат гъвкави, например когато постоянни негативни мисли затрудняват възприемането на ситуация по различен начин. За да се справят с такива проблеми, ново изследване, проведено от Дартмът, е сред първите от своя вид, които разделят активността, свързана с генерирането на емоции, от регулирането на емоции в човешкия мозък. Резултатите са публикувани в Nature Neuroscience. “Като бивш биомедицински инженер, беше вълнуващо да идентифицирам някои мозъчни региони, които са изключително свързани с регулирането на емоции”, казва главният автор Ке Бо, постдокторант в Лабораторията по когнитивна и афективна невронаука (CANlab) в Дартмът. “Нашите резултати предоставят нова представа за това как работи регулирането на емоции, като идентифицират цели, които могат да имат клинични приложения.” Например системите, които изследователите идентифицираха, могат да бъдат добри цели за стимулиране на мозъка, за да подобрят регулирането на емоции. Използвайки компютърни методи, изследователите проучиха два независими набора данни от fMRI (фЯМР) изследвания, получени по-рано от съавтора Питър Джианарос от Университета на Питсбърг. Мозъчната активност на участниците беше записвана в чрез fMRI, докато участниците гледат изображения, които вероятно ще предизвикат негативна реакция, като например кървава сцена или страшни животни. След това участниците бяха помолени да преоценят емоцията, като генерират нови мисли за изображението, за да го направят по-малко отвратително, преди да видят негативното изображение. Този процес на преоценка и рефрейминг на ситуацията е важен за регулирането на емоции. Изследователите са успели да идентифицирт мозъчни региони, които са специфично свързани с регулирането на емоции. Тези области могат да бъдат потенциални цели за стимулиране на мозъка с цел подобряване на регулирането на емоции. Например, ако можем да усилим активността на тези региони, можем да помогнем на хората да се справят по-ефективно със своите емоции. Това изследване предоставя нови познания за функционирането на мозъка и може да има важни приложения в областта на психичното здраве и терапията. Функционален ядрено-магнитен резонанс (fMRI) Journal Reference: Ke Bo, Thomas E. Kraynak, Mijin Kwon, Michael Sun, Peter J. Gianaros, Tor D. Wager. A systems identification approach using Bayes factors to deconstruct the brain bases of emotion regulation. Nature Neuroscience, 2024; DOI: 10.1038/s41593-024-01605-7 Източници: https://www.sciencedaily.com/releases/2024/04/240403170916.htm https://home.dartmouth.edu/news/2024/04/dartmouth-researchers-map-how-brain-regulates-emotions

Скален къс от ранните дни на Луната Science News, 30 март 1974 г. Програмата “Аполо” след последния си опит най-сетне постигна успех. Основната цел на учените, които изследваха пробите, донесени от лунната повърхност, беше да открият скала, която е почти на същата възраст като самата Луна - реликва, съществуваща повече от 4,5 милиарда години. След пет посещения на Луната, последното отчаяно усилие - Аполо 17 - най-сетне се увенча с успех. https://www.sciencenews.org/archive/rock-moons-early-days 2024 Лунните скали от ерата на “Аполо” продължават да разкриват тайни за младостта на Луната. Например, скорошен анализ предполага, че магнитното поле на Луната (ако е съществувало) е просъществувало през първите 500 милиона години от съществуването на спътника . Друга проба от лунни скали, събрана през 2020 г. от китайската мисия “Чанге-5”, предоставя нови подробности от по-късни периоди. Тези скали предполагат, че Луната е била вулканично активна по-дълго, отколкото се е смятало преди, като лавата е текла до преди около 2 милиарда години . Мисията на Китай “Чанге-6”, планирана да стартира през май, може да достави първите скали от обратната страна на Луната. Този материал би могъл да обясни защо близката и далечната страна изглеждат геоложки различни. In this composite image, Apollo 17 astronaut Harrison Schmitt stands next to a lunar boulder. A sample collected from such a boulder proved to be nearly as old as the moon itself. GENE CERNAN/NASA

От ФБ: https://www.facebook.com/dimblov/posts/pfbid036 Дефицитът на качествени текстове може да забави развитието на AI отрасъла още през следващите две години. Сега дори ясни лидери на пазара като OpenAI и Anthropic са изправени пред криза. GPT-5 планира да се обучава по транскрипции на публични речи и подкастове в YouTube - начин да се получат поне малко качествени данни. На пръв поглед изглежда, че проблемът е лесен за решаване: всичко, което трябва да направите, е да наемете качествени писатели и да ги накарате да създават съдържание специално за обучение на ИИ. Например да сключите договор с онлайн издание или цифрова библиотека. На практика обаче това не е толкова просто. Пабло Вилялобос, учен от изследователския институт Epoch, казва, че за обучението например на GPT-5 ще са необходими 60-100 трилиона токена. Токенът не е точно равен на дума, а по-често е нейна съставна част, но дори и според най-скромните очаквания ще са необходими 240-400 милиарда страници А4 и около 1 милиард книги. Британската библиотека е най-голямото книгохранилище в света с фонд от 170 милиона книги. За да се отговори на апетита на усъвършенствания ИИ, са необходими 5-8 Британски библиотеки, а материалите в тях трябва да са уникални. Според Вилабос, ако обучите GPT-5 на подходящи текстове в интернет, няма да му стигнат 10-20 трилиона токена. Все още е възможно да се обучава ИИ върху лична кореспонденция, но широката общественост не иска да предоставя данните си на разработчиците. Илон Мъск и Зукърбърг обучават моделите си върху съдържание, създадено от потребителите на техните социални мрежи, но то не винаги е последователно и качествено. Докато Пабло Вилабос прогнозира, че през 2026 г. заплахата от недостиг на данни ще бъде вече 90%, стартъпът DatologyAI се опитва да реши проблема с различен подход. В него БНМ се обучава по метода на "училищната програма" - представя се информация в определен ред, от проста към сложна, така че ИИ сам да намери връзки в нея и да направи изводи. Според Ари Морксос, основател на стартъпа, това подобрява ефективността на модела, като намалява наполовина обема на постъпващите данни. Това обаче все още не е потвърдено в други проучвания. Както Google, така и OpenAI обмислят създаването на пазар за данни за обучение на невронни мрежи. На него ще се определя колко полезна е определена информация за даден модел и каква цена е справедлива. Може би ще се появи цяла нова сфера на икономиката, в която ще работят производители на съдържание за обучение на ИИ. Засега работата по този пазар не е стигнала по-далеч от етап планиране. OpenAI и Anthropic също започнаха да експериментират с "висококачествени синтетични данни". Това е най-добрият текст, създаден от самите невронни мрежи. Тук разработчиците трябва да бъдат изключително внимателни - някои тестове показаха, че невронните мрежи губят производителност и се влошават от такива учебни материали.

Най-случайното двуцифрено число е 37. Когато се анкетират групи от хора, за да изберат „случайно число между 1 и 100“, най-често избираното число е 37.

Нищо общо! Капитализма развива и допринася за развитието на света, докато комунистите убиват и грабят от тези, които сами са си построили и създали.

Колкото повече те чета толкова повече разбирам, че ти да ни покажеш истината, а не да търсиш или обсъждаш нещо Виж в групата, която @deaf споделя, там има много хубави примери какво се случва в България и как нещата се развиват тук. Ако не се развиваха заплатите нямаше да растат и нямаше да можем да си позволим да пътуваме, да купуваме имоти в чужбина. Дори вече сме извън списъците с евтина работна ръка - защото вече не сме. Искаме високи заплати и ги получаваме. Дори и да сме в дъното на ЕС, то това е из между най-развитите държави в Света

Перфектното число или съвършеното число е може би най-старият нерешим математически проблем. Още от древността математиците са пленени от неговата симетрия и мистерия. Перфектно число е естествено число, равно на сумата от своите по-малки делители. С други думи, делителите на числото, без да се включва самото число, се събират, за да се получи самото число. Пример: Числото 6 е перфектно число. Делителите му са 1, 2 и 3, а 1 + 2 + 3 = 6. Числото 28 е перфектно число. Делителите му са 1, 2, 4, 7 и 14, а 1 + 2 + 4 + 7 + 14 = 28. Свойства на перфектните числа: Най-малкото перфектно число е 6. Перфектните числа са редки. До 2023 г. са открити само 51 перфектни числа. Перфектните числа са четни. Перфектните числа са свързани с други интересни математически концепции, като например прости числа и мерсенови числа. Нерешени проблеми: Съществуват ли безкрайно много перфектни числа? Има ли формула, с която да се генерират всички перфектни числа? Перфектните числа са не само интригуващ математически проблем, но и имат приложения в различни области. Те се използват в криптографията, компютърните науки и дори в музиката. Перфектните числа са очарователен и мистериозен кът от математиката. Те ни напомнят, че в света на числата все още има много тайни, които чакат да бъдат разкрити. Първите десет съвършени числа 6 28 496 8128 33 550 336 8 589 869 056 137 438 691 328 2 305 843 008 139 952 128 2 658 455 991 569 831 744 654 692 615 953 842 176 191 561 942 608 236 107 294 793 378 084 303 638 130 997 321 548 169 216 (последователност A000396 в OEIS) В това видео се обясня много подробно проблема с перфектното число: Повече: https://bg.wikipedia.org/wiki/Съвършено_число https://en.wikipedia.org/wiki/Perfect_number

Съдържание от Капитал: България и Румъния вече са в Шенген по въздух и море . Какво следва? Промените ще засегнат основно движението на гражданите и няма да се отрази на превоза на стоки Преди 24 години, когато визите за Шенген паднаха за първи път за българи, надали някой е смятал, че ще трябва цяло едно поколение, за да влезе страната в общото пространство без граници. Обединение на управляващи и опозиция тогава, както и активиране на целия възможен дипломатически ресурс за възползване от проблемите в евросъюза в наша полза бе събитие, което после бе повторено само веднъж - при влизането в ЕС, преди резето да хлопне. Летищата са готови за Шенген Ето какво е написал "Капитал" през ноември 2000 г., когато визите падат за България, но не за Румъния. "Решението, което Съветът на министрите взе за разделянето на пакета България - Румъния, показа, че геополитическите оправдания или аргументи носят малко полза. Напредъкът към ЕС може да бъде извършен само на базата на сериозна вътрешна политика. Румъния пострада не само поради сериозните проблеми с нейните малцинства, но и поради липсата на съгласие какви реформи трябва да бъдат направени в страната." България губи 1.2 млрд. лева годишно от забавянето на сухопътния Шенген По ирония на съдбата днес, четвърт век по-късно, докато влизаме само с единият крак в Шенген, румънците определено ни изпревариха в подготовката и дипломацията си по пътя. След преговори, продължили почти колкото членството в ЕС, поне три мисии за устояване на готовността само в последната година и няколко напрегнати съвета на върха, в който Австрия и Нидерландия си разменяха местата кой да блокира, в края на декември 2023 г. страните членки най-накрая постигнаха единодушие. Беше гласувано двете държави да станат част от шенгенското пространство по въздух и море, а сухопътните граници да бъдат отворени на по-късна дата с единодушно решение на страните членки, "като се вземат предвид съответните технически и оперативни договорености на тези граници и актуалното състояние на взаимното сътрудничество". Какво е Шенген и защо е важно да сме част от него Това, разбира се, е малка победа. Пълното влизане е това, което ще освободи пътническия и товарния трафик, ще нормализира границите, ще отвори нови възможности. Над 1.3 млн българи годишно пътуват по въздух до Шенген, но само в Гърция влизат почти 2 милиона по суша, а почти всички товари също минават през сухопътните граници. България губи 1.2 млрд. лева годишно от оставането си извън Шенгенската зона според доклад на икономическото министерство и това се отразява на българските производители, търговци и съответно икономика. Конкретни срокове за присъединяване по суша все още няма и това е проблем за който и кабинет да дойде. Към статията: https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/ikonomika/2024/03/29/4606681_bulgariia_i_rumuniia_veche_sa_v_shengen_po_vuzduh_i/

Вселената вече е в своята шеста и последна епоха Отпреди Големия взрив до наши дни, Вселената преминава през много епохи. Тъмната енергия предвещава финала Кредит NASA/WMAP science team Илюстрация на нашата космическа история, от Големия взрив до настоящето, в контекста на разширяващата се Вселена. Не сме сигурни, въпреки че мнозина твърдят, че Вселената е започнала от сингулярност. Възможно е обаче, точно както черните дупки "завършват" в сингулярност, нашата Вселена и нейното инфлационно състояние, което е довело до горещия Голям взрив, да са възникнали от сингулярност. От космическа инфлация до първична супа от частици до разширяващи се, охлаждащи последици, Вселената преминава през много важни етапи в нашата космическа история. Преди около 6 милиарда години обаче нова форма на енергия започва да доминира в разширяването на Вселената: тъмна енергия, която сега определя нашата космическа съдба. Епохата, в която живеем, в която тъмната енергия доминира в разширяването на Вселената, е последната, която нашата Вселена някога ще преживее. Сега живеем в началото на окончателния край на Вселената. Днес Вселената не е същата, каквато е била вчера. С всеки изминал момент се случват редица фини, но важни промени, дори много от тях са незабележими в измерими човешки времеви мащаби. Вселената се разширява, което означава, че разстоянията между най-големите космически структури се увеличават с времето. Преди секунда Вселената бе малко по-малка, след секунда Вселената ще бъде малко по-голяма. Но тези фини промени се натрупват в големи, космически времеви мащаби и засягат не само разстоянията. С разширяването на Вселената относителното значение на радиацията, материята, неутриното и тъмната енергия се променя. Температурата на Вселената се променя. И това, което ще видите в небето, също ще се промени драматично. Като цяло има шест различни епохи, на които можем да разделим Вселената, и ние вече живеем в последната. Докато материята (както нормалната, така и тъмната) и радиацията стават по-малко плътни, докато Вселената се разширява поради нарастващия си обем, тъмната енергия, както и енергията на полето по време на инфлация, е форма на енергия, присъща на самото пространство. Тъй като в разширяващата се Вселена се създава ново пространство, плътността на тъмната енергия остава постоянна. Кредит: E. Siegel/Beyond the Galaxy Причината за това може да се разбере от графиката по-горе. Всичко, което съществува в нашата Вселена, има определено количество енергия в себе си: материя, радиация, тъмна енергия и т.н. С разширяването на Вселената обемът, който заемат тези форми на енергия, се променя и енергийната плътност на всяка от тях ще се развива по различен начин. По-специално, ако дефинираме наблюдаемия хоризонт чрез променливата a, тогава: енергийната плътност на материята ще се развива като 1/ a 3 , тъй като (за материята) плътността е просто маса спрямо обем и масата може лесно да се преобразува в енергия чрез E = mc 2 енергийната плътност на радиацията ще се развива като 1/ a 4 , тъй като (за радиацията) плътността е броят на частиците, разделен на обема, и енергията на всеки отделен фотон се разтяга, докато Вселената се разширява, добавяйки допълнителен коефициент от 1/ относително към материята тъмната енергия е свойство на самото пространство, така че неговата енергийна плътност остава постоянна (1/ a 0 ), независимо от разширяването или обема на Вселената Визуалната история на разширяващата се Вселена включва горещото, плътно състояние, известно като Големия взрив, и също последващия растеж и формирането на структури. Пълният набор от данни, включително наблюденията на леките елементи и космическия микровълнов фон, оставя само Големия взрив като валидно обяснение за всичко, което виждаме. Докато Вселената се разширява, тя също така се охлажда, което позволява образуването на йони, неутрални атоми и евентуално молекули, газови облаци, звезди и накрая галактики. Кредит: NASA/CXC/M. Weiss Следователно Вселена, която съществува по-дълго, ще се е разширила повече. В бъдеще ще бъде по-студена, а в миналото ще е била по-гореща. Тя е била гравитационно по-равномерна в миналото и е по-неравномерна сега. Била е по-малка в миналото и ще бъде много, много по-голяма в бъдеще. Чрез прилагане на законите на физиката към Вселената и сравняване на възможните решения с наблюденията и измерванията, които са получени, може да се определи както откъде идваме, така и накъде сме се запътили. Можем да екстраполираме нашата история чак до началото на горещия Голям взрив и дори преди това до периода на космическа инфлация. Можем да екстраполираме настоящата ни Вселена и в далечното бъдеще и да предвидим крайната съдба, която очаква всичко, което съществува. Цялата ни космическа история е теоретично добре разбрана, но само защото разбираме теорията за гравитацията, която е в основата й, а и защото знаем сегашната скорост на разширяване на Вселената и енергийния ѝ състав. Светлината винаги ще продължава да се разпространява през тази разширяваща се Вселена и ще продължаваме да получаваме тази светлина произволно далеч в бъдещето, но тя ще бъде ограничена във времето до това, което достига до нас. Ще трябва да изследваме по-слаби яркости и по-дълги дължини на вълните, за да продължим да виждаме видимите в момента обекти, но това са технологични, а не физически ограничения. Кредит: Nicole Rager Fuller/National Science Foundation Когато се начертаят разделителните линии въз основа на това как се държи Вселената, откриваме, че има шест различни епохи. Инфлационна епоха: която предхожда и създава горещия Голям взрив. Епохата на първичната супа: от началото на горещия Голям взрив до окончателните трансформиращи взаимодействия на ядра и частици в ранната Вселена. Плазмената епоха: от края на неразсейващите взаимодействия на ядра и частици, докато Вселената се охлажда достатъчно, за да образува стабилна неутрална материя. Епохата на Тъмните векове: от образуването на неутрална материя до първите звезди и галактики напълно рейонизират междугалактическата среда на Вселената. Звездната епоха: от края на рейонизацията до прекратяването на гравитационното формиране и растежа на широкомащабните структури, когато плътността на тъмната енергия доминира над плътността на материята. Епохата на тъмната енергия: последният етап от нашата Вселена, където разширяването се ускорява и несвързаните обекти се ускоряват безвъзвратно и отдалечават необратимо един от друг. Вече сме навлезли в тази последна ера преди милиарди години. Повечето от важните събития, които ще определят историята на нашата Вселена, вече са се случили. Квантовите флуктуации, които възникват по време на инфлация, се разтягат във Вселената и когато инфлацията приключи, те се превръщат във флуктуации на плътността. Това води с течение на времето до широкомащабната структура във Вселената днес, както и до колебанията в температурата, наблюдавани в CMB. Това е грандиозен пример за това как квантовата природа на реалността влияе на цялата мащабна вселена. Кредит: E. Siegel; ESA/Planck and the DOE/NASA/NSF Interagency Task Force on CMB research Цялата статия: https://nauka.offnews.bg/fizika/vselenata-veche-e-v-svoiata-shesta-i-posledna-epoha-200247.html

Учени създават здрави малки на мишки от двама бащи, без женска ДНК Очаква се приложението при хората да отнеме много време, може би 10 или повече години, но не е известно дали яйцеклетките са достатъчно безопасни, за да се произведе дете с две мъжки ДНК. Кредит Phys.org Учени създадоха мишки, макар и не тези на снимката, използвайки за първи път яйцеклетки, направена от клетки на животно от мъжки пол. Екип изследователи от университета в Осака, Япония, обяви, че миналата година е разработил миши бебета от две мъжки ДНК. Още тогава бе казано, че това е обещаващо за потенциално приложение при хората. С други думи, двама мъже потенциално биха могли един ден да имат биологични деца заедно. Както се посочва в статията, тази работа дава концепция, която би могла да помогне при безплодие, причинено от нарушения на половите хромозоми или автозомни нарушения, и открива възможността за възпроизводство на двама родители. Това, което я прави още по-интересна, е фактът, че родените по този начин малки не само са оцелели до зряла възраст, но и самите те са успели да станат родители. ПРОЦЕС НА ПРЕПРОГРАМИРАНЕ НА МЪЖКАТА ДНК В съобщението се изяснява, че пътят за създаване на двуяйчни гризачи е започнал с препрограмиране на кожни клетки от мъжки мишки в индуцирани плурипотентни стволови клетки (iPS). Посредством сложен процес половите хромозоми XY в клетките са трансформирани в хромозоми XX. Впоследствие клетките са отгледани в органоид, създаден да имитира средата на мишия яйчник. След това сперматозоиди от мъжки мишки бяха използвани за оплождане. След това за оплождането са използвани сперматозоиди от мъжки мишки и от 630 ембриона, имплантирани в сурогатни майки, успешно са родени седем миши бебета. Водещият изследовател Кацухико Хаяши (Katsuhiko Hayashi) заявява пред The Guardian: Седемте уникални мишки са достигнали зряла възраст и репродуктивна способност. Учените пишат в изследването, че разделителната способност на ДНК-seq анализите в това изследване не е била достатъчна, за да се открият точкови мутации. Това означава, че за бъдещи изследвания и приложение ще е необходима по-строга оценка на ефекта от този метод. Понастоящем екипът се опитва да използва кожни клетки от хора от мъжки пол за генериране на яйцеклетки. КУЛТИВИРАНЕ НА ЯЙЦЕКЛЕТКИ И СПЕРМАТОЗОИДИ В ЛАБОРАТОРИИ ПО СВЕТА Според публикуваното преди няколко дни проучване новият експеримент дава надежда. Той е извършен при мишки и прилага различен подход за създаване на яйцеклетки за ин витро. Изследователите започват процеса с донорска яйцеклетка, отстраняват ядрото ѝ и след това прехвърлят към ядрото от миша кожна клетка. Цялата статия: https://nauka.offnews.bg/zhivotat/ucheni-sazdavat-zdravi-malki-na-mishki-ot-dvama-bashti-bez-zhenska-dn-200302.html

Ново проучване на свързания с тютюнопушенето вариант "Mr. Big" https://nauka.offnews.bg/chovekat/novo-prouchvane-na-svarzania-s-tiutiunopusheneto-variant-mr-big-200294.html Изследванията показват, че ДНК играе важна роля при оформянето на това, което се случва, когато поемете никотин След първата глътка никотин вашето ДНК ще играе важна роля, заедно със социалните фактори и факторите на околната среда, при оформянето на това, което ще се случи след това. През последните години учените идентифицираха хиляди генетични варианти, за които се смята, че влияят на всичко - от това кога хората за първи път опитват да пушат, как се чувстват с първата си цигара до това колко често се запалват и колко трудно ще е да се откажат. Някои варианти влияят върху това колко бързо метаболизираме никотина, докато други са в основата на това колко сме чувствителни към него. Но малко се знае за това как те взаимодействат помежду си и с други генетични различия. Ново проучване на Университета на Колорадо Боулдър хвърля безпрецедентна светлина върху тези взаимодействия и предоставя нова представа за най-известния вариант, свързан с тютюнопушенето до момента – обикновено наричан "Mr. Big". ПОГЛЕД ОТВЪД ‘MR. BIG’ Израснала в Хондурас, основен източник за трафик на наркотици към Съединените щати, Ромеро Вилела прекарва тийнейджърските си години като като доброволец, за да помага на млади хора, които са се забъркали в банди за контрабанда на наркотици и сами са се пристрастили към наркотиците. Търсейки да разбере какво е карало хората да използват и злоупотребяват с тези вещества на първо място, тя се насочва към Института за поведенческа генетика на Университета на Колорадо Боулдър. Скоро тя решава, че може да има най-голям смисъл, ако изучава никотина, който се използва от 22% от възрастните по света и е свързан с един на всеки пет смъртни случая в Съединените щати. Тя и професорът по интегративна физиология Мариса Ерингер (Marissa Ehringer) се фокусират върху единичния нуклеотиден полиморфизъм (SNP) или генетичен вариант, rs16969968, наречен "Mr. Big", защото това е най-широко възпроизвежданият генетичен вариант, свързан с поведението на тютюнопушене. Mr. Big се намира в ген, наречен CHRNA5F (никотинов ацетилхолинов рецептор 5) и влияе върху това колко добре никотинът се свързва с рецепторите в мозъка. Хората с определена версия на Mr. Big, известна като версията AA, са по-малко чувствителни към никотина и е доказано, че пушат повече. ПЕРСОНАЛИЗИРАН ПОДХОД Както разкрива тяхното проучване, историята не свършва дотук. Когато анализират генетичната информация от около 165 000 настоящи или бивши пушачи от европейски, южноазиатски и фински произход, екипът открива гени и варианти в напълно различен регион на генома, които изглежда взаимодействат с Mr. Big по начин, който влияе върху навиците за пушене. Трябва да се отбележи, че когато хората са имали повишаващата риска версия на Mr. Big, но също така са имали генетичен вариант, наречен rs73586411, те са пушили значително по-малко от очакваното. Необходими са повече изследвания, за да се разбере точно какво правят гените, проследени в изследването. (Интересното е, че един, наречен TMEM230, преди е бил свързван с болестта на Паркинсон. Известно е, че никотинът притъпява някои симптоми на болестта.) Авторите на изследването се надяват да дойде време, когато на хората ще може да бъде даден "полигенен рисков рейтинг", който ще вземе предвид техните генни варианти и взаимодействия, за да предостави персонализирани препоръки за отказване. Например предварителните проучвания вече предполагат, че хората с високорискови генотипове в региона CHRNA5 могат да се възползват повече от лекарства, насочени към никотиновите рецептори. В крайна сметка, ако изследователите успеят да определят какво прави даден вариант, за да притъпи желанието за пушене, те биха могли да разработят лекарства, които имитират това действие. Като по-голяма картина, авторите се надяват, че проучването да предизвика още изследвания, разглеждащи не само отделните гени, но и как генетичните варианти работят заедно. Справка: Romero Villela PN, Evans LM, Palviainen T, et al. Loci on chromosome 20 interact with rs16969968 to influence cigarettes per day in European ancestry individuals. Drug Alcohol Depend. 2024;257:111126. doi: 10.1016/j.drugalcdep.2024.111126 Източник: https://nauka.offnews.bg/chovekat/novo-prouchvane-na-svarzania-s-tiutiunopusheneto-variant-mr-big-200294.html

Новият sci-fi сериал на Netflix „3 Body Problem“ – адаптация по романа „Проблемът с трите тела“ от Cixin Liu. Известните продуценти Дейвид Бениоф и Д. Б. Уайс, познати с работата си по „Игра на тронове“, отново ни представят нещо ново и интересно. Сериалът започва с брутална сцена от Китайската културна революция, която представя мъченията и убийството на професор по физика. Следват преплетени сюжетни линии - от една страна историята на дъщерята на професора, която е изпратена в трудов лагер, а по-късно е привлечена към мистериозен научен проект, и от друга - случващото се в наши дни, когато самоубийствата на известни учени по цял свят поставят началото на разследване, което ще доведе до разкритието на невероятни тайни. Въпреки визуалните ефекти, звездния актьорски състав и мистериозния сюжет, „3 Body Problem“ не успява напълно да се откъсне от абстрактността на оригиналния роман. Според критиците сериалът е впечатляващ и провокиращ на моменти, но заплахата, която представя, е по-скоро метафорична и далечна. Липсват герои, с които зрителите да се свържат емоционално. „3 Body Problem“ не е следващият „Игра на тронове“, но продуцентите отново доказват, че няма невъзможни за екранизиране романи.

Какво е Проблемът с трите тела? В класическата физика, Проблемът с трите тела се отнася до изчисляване на движението на три обекта, взаимодействащи си под влиянието на гравитацията. За разлика от задачата с две тела, където движението може да се определи с висока точност, Проблемът с трите тела е нерешим в общия случай. Причината е, че гравитационното взаимодействие между трите обекта е нелинейно. Това означава, че малки изменения в началните условия (позиции и скорости) могат да доведат до драстично различни траектории в дългосрочен план. Нерешимостта на Проблема с трите тела има следните последици: Непредсказуемост: Не е възможно да се предскаже с абсолютна точност как ще се движат трите обекта в бъдеще. Хаос: Движението може да стане хаотично, с внезапни и непредсказуеми промени. Нестабилност: Орбитите на трите обекта могат да станат нестабилни, водят до сблъсъци или изхвърляне на един от тях. Има ли решение? Въпреки че Проблемът с трите тела е нерешим в общия случай, съществуват различни подходи за намиране на решения за конкретни ситуации. Числени методи: Тези методи използват компютри за изчисляване на траекториите на трите обекта за определен период от време. Аналитични методи: Тези методи използват математически уравнения за описване на движението на трите обекта. Приблизителни методи: Тези методи правят опростявания на проблема, за да го направят по-лесно решим. Приложения: Проблемът с трите тела има множество приложения в астрономията, физиката и инженерството. Астрономия: Използва се за изучаване на движението на планетите, звездите и галактиките. Физика: Използва се за изучаване на атомната структура, молекулярната динамика и хаоса. Инженерство: Използва се за проектиране на космически кораби, спътници и роботи. Решаването на Проблема с трите тела е важен проблем в науката и инженерството. Въпреки че е нерешим в общия случай, съществуват различни подходи за намиране на решения за конкретни ситуации. Тези решения са важни за разбиране на движението на небесните тела, както и за проектиране на космически кораби и други технологии.

Земята е осеяна с планини, от скромния връх Уичекпруф, който се издига на едва 147 метра от морското равнище в щата Виктория, Австралия, до най-високата планина на Земята - връх Еверест, достигащ колосалните 8849 метра. Но как се образуват тези величествени върхове? Планините се раждат по различни начини, като повечето от тях са свързани с тектонските плочи на Земята. Когато тези гигантски скални плочи се сблъскат, краищата им могат да се огънат и нагънат, което притиска скалите нагоре и формира планински вериги. Именно така са се образували Хималаите, домът на Еверест. Понякога, при срещата на тектонски плочи, едната се подпъхва под другата - явление, известно като субдукция. Смята се, че смачканите скали по краищата могат да доведат до образуването на планински вериги като Андите. Разцепването на тектонските плочи също може да доведе до формирането на планини. Според Музея по палеонтология на Калифорнийския университет, блоковете скали от двете страни на образуваната рифова долина могат да формират планински вериги като Сиера Невада в западната част на САЩ. Вулканизмът е друг начин за образуване на планини. Субдукционните зони често са дом на вулкани, водещи до появата на островни дъги като японските острови. Освен това, гигантски стълбове гореща скала, известни като мантийни плюмове (струи), могат да се издигнат от близостта на земното ядро и да разтопят горните скални материали като горелка, образувайки вулканични острови като Галапагос. Ерозията също така оказва влияние върху растежа на планините. Например, "ледниците или реките, които текат по склоновете на планините, ерозират материали със себе си", казва пред Live Science Ли Джун Лиу, геолог от Университета на Илинойс в Urbana-Champaign. Той отбелязва в свое изследване от 2014 г., че това намалява тежестта върху земната кора, което кара меката мантия отдолу да се повдигне нагоре и води до издигането на планинските върхове. Нещо повече, геолозите откриват, че активността дълбоко в Земята може да играе роля в изграждането на планини, споделя пред Live Science Джони Ву, геодинамик от Университета на Аризона в Тусон. Скорошни открития предполагат, че парчета плътна скала могат да се откъснат от дъното на тектонските плочи и да паднат в мантията под тях, което може да накара подлежащата повърхност да се издигне нагоре, казва Лиу. Това отлепване може да помогне да се обясни как високи планини или плата могат да се образуват във вътрешността на континентите, като Скалистите планини и платото Колорадо, казва Лиу. Шон Гален, геоморфолог от Университета на щата Колорадо във Форт Колинс, споделя пред Live Science, че това също може да помогне да се обясни голямата надморска височина на Тибетското плато. Скалите в мантията се движат на цикли от милиони години - явление, известно като динамична топография. Това движение може да издигне земната повърхност нагоре. Въпреки това, все още се спори колко точно динамичната топография може да промени земната повърхност. Докато две тектонски плочи се сблъскат и спускат надолу, те могат да взаимодействат със слоеве на мантията или с теченията на разтопената скала. Тези взаимодействия между плочите и мантията могат да предизвикат верижна реакция, която се усеща на повърхността, причинявайки издигането или потъването на планини. Андите и някои субдукционни зони в Средиземноморието са примери за места, където тези процеси са били използвани за обяснение на историята на образуването на планините. Образуването на планините оказва дълбоко влияние върху Земята, на която живеем. Планините влияят на климата и времето, а ерозията и изветряването на седиментите от планинските вериги оказват значително химическо въздействие върху повърхността, океаните и атмосферата на планетата. Все още не разбираме напълно как се образуват и променят планините с времето.

1. Първият телескоп на Джеймс Уеб: Този телескоп е най-мощният, строен някога, и ни предостави безпрецедентни изображения на Вселената. Откритията му включват най-старите галактики, наблюдавани някога, както и подробни изображения на екзопланети. 2. CRISPR-Cas9 за лечение на рак: Тази нова технология за редактиране на гени показва обещаващи резултати за лечение на различни видове рак. Учените използват CRISPR-Cas9, за да коригират мутации, които водят до рак, или да убият ракови клетки директно. 3. Пробив в квантовите изчисления: Квантовите компютри са много по-бързи от традиционните компютри и могат да решават задачи, които са невъзможни за тях. През 2023 г. бяха направени значителни пробиви в квантовите изчисления, включително създаването на квантов компютър с 53 кубита. 4. Изкуствен интелект за генериране на текст: Тази нова технология може да генерира текст, който е неразличим от човешкия. Може да се използва за различни цели, като например писане на статии, генериране на диалог за чатботове или дори писане на книги. 5. Нови лекарства за COVID-19: Бяха разработени няколко нови лекарства за лечение на COVID-19, които се оказаха ефективни за намаляване на тежестта на заболяването и смъртността. 6. 3D принтиране на органи: 3D принтирането на органи е нова технология, която може да се използва за създаване на органи за трансплантация. През 2023 г. бяха направени значителни пробиви в 3D принтирането на органи, включително създаването на 3D принтирано сърце, което може да бие. 7. Откриване на нови екзопланети: Астрономите откриха множество нови екзопланети, включително някои, които са потенциално обитаеми. 8. Разработване на ваксина срещу HIV: Учените са близо до разработването на ваксина срещу HIV, вирусът, който причинява СПИН. 9. Пробив в борбата с изменението на климата: Бяха разработени нови технологии за улавяне и съхранение на въглероден диоксид, които могат да помогнат за намаляване на емисиите на парникови газове. 10. Изкуствен интелект за откриване на рак: Тази нова технология може да анализира изображения на ракови клетки и да ги класифицира с висока точност. Кои са вашите топ 10 научни открития за изминалата година? Какво може да очакваме през новата 2024?

CRISPR-Cas9 е инструмент за редактиране на гени, който предизвиква истински фурор в света на науката. Той е по-бърз, по-евтин и по-точен от предишните техники за редактиране на ДНК и има широк спектър от потенциални приложения. Какво е CRISPR-Cas9? Това е уникална технология, която позволява на генетици и медицински изследователи да редактират части от генома, като премахват, добавят или променят участъци от ДНК последователността. Понастоящем това е най-простият, най-гъвкавият и прецизен метод за генно манипулиране, което обяснява големия интерес към него. Как работи CRISPR-Cas9? Системата CRISPR-Cas9 се състои от две основни молекули, които внасят промяна (мутация) в ДНК: Ензим, наречен Cas9. Той действа като "молекулярна ножица", която може да разкъса двете нишки на ДНК на конкретно място в генома, така че след това да могат да се добавят или премахват части от ДНК. Парче РНК, наречено gRNA (guide RNA). То се състои от малко парче предварително проектирана РНК последователност (около 20 бази), разположена в по-дълга РНК рамка. Ръбът на рамката се свързва с ДНК, а предварително проектираната последователност "води" Cas9 към правилната част на генома. Това гарантира, че ензимът Cas9 реже на правилното място в генома. gRNA е проектирана да намери и се свърже с конкретна последователност в ДНК. Тя има РНК бази, които са комплементарни на тези на целевата ДНК последователност в генома. Това означава, че теоретично gRNA ще се свърже само с целевата последователност и с никакви други области на генома. Cas9 следва gRNA до същото място в ДНК последователността и прави разрез през двете нишки на ДНК. На този етап клетката разпознава, че ДНК е повредена и се опитва да я поправи. Учените могат да използват механизма на клетката за ремонт на ДНК, за да въведат промени в един или повече гени в генома на изследваната клетка. Откъде идва тази технология? Някои бактерии притежават подобна, вградена система за редактиране на гени като CRISPR-Cas9, която използват за да реагират на нахлуващи патогени като вируси, подобно на имунната система. Използвайки CRISPR, бактериите изрязват части от вирусната ДНК и запазват малко парче от нея, за да им помогне да разпознаят и да се защитят срещу вируса при следващото му нападение. Учените са адаптирали тази система, така че тя да може да се използва в други клетки от животни, включително мишки и хора. Какви други техники има за промяна на гените? През годините учените са научили много за генетиката и функцията на гените, като са изучавали ефектите от промените в ДНК. Ако можете да създадете промяна в ген, било то в клетъчна линия или цял организъм, е възможно да изучите ефекта от тази промяна, за да разберете каква е функцията на този ген. Дълго време генетиците използваха химикали или радиация, за да предизвикат мутации. Но те нямаха начин да контролират къде в генома ще се появи мутацията. От няколко години учените използват "насочване на гени", за да въведат промени на specifici точки в генома, като премахват или добавят цели гени или единични бази. Традиционното насочване на гени е било много ценно за изучаването на гени и генетиката, но отнема много време за създаване на мутация и е доста скъпо. Какви са приложенията и последиците? CRISPR-Cas9 има много потенциал като инструмент за лечение на редица заболявания с генетичен компонент, включително рак, хепатит B или дори висок холестерол. Много от предлаганите приложения включват редактиране на геномите на соматични (нерепродуктивни) клетки, но има много интерес и дискусии за потенциала за редактиране на герминални (репродуктивни) клетки. Тъй като всякакви промени, направени в герминалните клетки, ще бъдат предадени от поколение на поколение, това има важни етични последици. Извършването на редактиране на гени в герминални клетки в момента е незаконно в България и в повечето други страни. За разлика от това, използването на CRISPR-Cas9 и други технологии за редактиране на гени в соматични клетки е безспорно. Всъщност те вече са използвани за лечение на човешки заболявания при малък брой изключителни и/или животозастрашаващи случаи. Какво е бъдещето на CRISPR-Cas9? Вероятно ще минат много години, преди CRISPR-Cas9 да се използва рутинно при хора. Много изследвания все още се фокусират върху неговото приложение при животински модели или изолирани човешки клетки, с цел в крайна сметка да се използва технологията за рутинно лечение на заболявания при хора. Провежда се много работа за елиминиране на "извънредните" ефекти, при които системата CRISPR-Cas9 реже на различен ген от този, който е бил предназначен за редактиране. По-добро насочване на CRISPR-Cas9 В повечето случаи gRNA се състои от специфична последователност от 20 бази. Те са комплементарни на целевата последователност в гена, който ще се редактира. Въпреки това, не всички 20 бази трябва да съвпадат, за да може gRNA да се свърже. Проблемът е, че последователност с, например, 19 от 20-те комплементарни бази може да съществува на съвсем различно място в генома. Това означава, че gRNA може да се свърже там вместо или както и на целевата последователност. Ензимът Cas9 ще реже на грешното място и в крайна сметка ще въведе мутация на грешното място. Въпреки че тази мутация може да няма никакво значение за индивида, тя може да засегне важен ген или друга важна част от генома. Учените са решени да намерят начин да гарантират, че CRISPR-Cas9 се свързва и реже точно. Два начина, по които това може да се постигне, са: Проектиране на по-добри, по-специфични gRNA, използвайки знанията ни за ДНК последователността на генома и "извънредното" поведение на различните версии на комплекса Cas9-gRNA. Използване на ензим Cas9, който ще реже само една нишка от целевата ДНК, а не двойната нишка. Това означава, че два ензима Cas9 и две gRNA трябва да са на едно и също място, за да се направи разреза. Това намалява вероятността от разреза да се направи на грешното място. CRISPR-Cas9 е революционен инструмент с потенциал да трансформира медицината и нашето разбиране за генетиката. Въпреки че има много етични и технически препятствия, които трябва да бъдат преодолени, бъдещето на CRISPR-Cas9 е светло. Този инструмент може да ни помогне да излекуваме някои от най-сериозните заболявания в света и да отвори нови врати в биологията и медицината. Източници: https://medlineplus.gov/genetics/understanding/genomicresearch/genomeediting/ https://www.yourgenome.org/theme/what-is-crispr-cas9/

Попаднах на следната информация в нета: По-правилно е да се пише „макданос“ – думата идва от арабски през турския от най-първото използвано кратко име за магданоза - makedonísion („македонската подправка“, разпространена от Александър Велики из целия Близък изток). Пълното название makedonísion petrosélīnon („македонска скална целина“) на немски става „Petersilie“, на френски - „Persil“, което в крайна сметка ни дава и „Parsley“ на английски. Впрочем, дори и на македонски се пише „магдонос“ - без да се държи сметка за корена.

Културни епохи в Рим. Именуване на римляните І. Именуване на мъжете В най-стари времена са имали едно име – Romulus, Remus. По-късно стават две – Numa Pompilius, Anchus Martius. В републиканската епоха са имали три имена: a) praenomen До Сула са били само 18 имена : A. – Aulus App. – Appius C.(G.) – Gaius Cn.(Gn.) – Gnaeus D. – Decimus K. – Kaeso L. – Lucius M. – Marcus M'. – Manius Mam. – Mamercus N. – Numerius P. – Publius Q. – Quintus Sex. – Sextus Ser. – Servius Sp. – Spurius T. – Titus Ti(b). – Tiberius Имената се изписват съкратено. След Сула се появяват и други имена, но те се изписват изцяло – Faustus, Cossus и др. На деветия ден от раждането момчето се очиства – dies lustricus – и му се дава име. Етимологията на повечето имена не е ясна, тъй като голяма част от имената са с етруски произход. Някои показват кога се е родило детето (Lucius – по изгрев слънце), други – кое по ред е то (Sextus – шестото дете). b) nomen (nomen gentile или gentilicum) Родовото име, показващо към кой род принадлежи и за това е най-важното име. Nomen е прилагателно по І,ІІ склонение и може да се използва и за други цели – Basilica Iulia, Sidus Iulium и др. c) cognomen Лично прозвище, обикновено показващо някакъв недостатък – Naso (с голям нос), Scaevola (левак), Brutus (тъп; не тъп бе, Стефане, глупав), Flaccus (с увиснали уши), Plautus (с плоски ходила) или някаква особеност – Longus, Barbatus. По-късно cognomen започва да означава разклонение на рода и за това се приема допълнителен cognomen, ако и той стане разклонение се добавя трети и т.н. Напр. P. Cornelius P. Cornelius Scipio P. Cornelius Scipio Nasica P. Cornelius Scipio Nasica Corculum Държавата може да даде почетен cognomen, който да се добави към другия или да стане единствен. Q. Fabius Maximus Cunctator P. Cornelius Scipio Africanus През императорската епоха такива почетни cognomines стават на мода : Germanicus, Britanicus. Първоначално само патрициите имат трето име, по-късно, но рядко го получават и плебеи. Простолюдието изобщо няма cognomen, а има прякор. В регистрите на цензорите римляните се вписват : M. Tulius M. f. M. n. M. pr. Cor. (nelia tribu) Cicero M. f. – Marci filius M. n. – Marci nepos M. pr. – Marci pater Последните две се пишат рядко. ІІ.Именуване на жената Жената в Рим няма име. За собствено име й служи родовото име на баща й – Iulia – дъщеря на Цезар; Tulia – дъщеря на Цицерон. Ако са две – първата е Мaior, втората – Мinor. Ако са три или повече се разграничават с редни числителни – Tertia, Quarta, Quinta etc. През императорската епоха знатни дами особено от императорското съсловие и обкръжението им са имали две имена : комбинация от nomen и cognomen на бащата – Aemilia Lepida, или от nomen на бащата и майката. За уточняване на името или за разграничаване от името на бащата се добавят наставките –ina, -illa,-ulla – Agrippina, Livilla etc. ІІІ. Именуване на осиновени деца При осиновяване децата взимат praenomen-а, nomen-а и cognomen-а на осиновителя си. Собственият им nomen става втори cognomen като му се прибавя суфикса -anus. C. Iulius Caesar Octavianus По-късно ако осиновеният е бил много известен с cognomen-а си е можел да го запази като втори cognomen. M. Pomponius Atticus e осиновен от Q. Caecilius и името му става Q. Caecilius Pomponianus Atticus ІV. Именуване на роби Първоначално робите са имали едно име - praenomen-а на господаря си с наставката -por. Напр. Marcipor – робът на Marcus Quintipor – робът на Quintus След като Гърция става на мода, робите започват да се именуват със собствено име в Nom. + praenomen-а и cognomen-а на господаря си в Gen. + servus. Напр. Nicomachus Albi Marci servus V. Именуване на освободени роби Освободеният роб е libertus спрямо господаря си и libertinus спрямо държавата. Първоначално взимат само nomen-а на патрона си, а praenomen – по желание. Напр. L. Livius Andronicus M. Livius Salinator M. Tullius Tiro VІ. Именуване на чужденци Взимат само nomen-а на видна римска фамилия. Напр. Flavius Iosephus

Културни епохи в Рим. Държавно устройство на Рим І.Принцип на държавното устройство на Рим Първоначално римското общество си е състояло само от патрициански родове, като 30 gentes са съставлявали по една curia. Курията е наложена по военни причини от една страна, за което говори lex curiata de imperio и от друга страна единството й се поддържа чрез общ култ. Десет курии образуват 1 tribus – първоначално три на брой. Всяка триба е давала по 1000 пехотинци и 100 конници. При Сервий Тулий родово-племенния принцип се трансформира в родово-имуществен. Сервий Тулий териториално разделя населението на 2 вида триби : a) 4 tribus urbanae, които съвпадат с четирите regiones на Urbs quatuor. В тях се вписва безимотното население и освободените роби; b) 4 tribus rusticae, където се вписват имотните римляни. Първо вероятно 21 рода, но с нарастването на ager publicus, броят им стига до 35. Сервий Тулий разделя населението на Рим по имуществен принцип. Целта му е била справедливото разпределяне на задълженията на римляните:  tributum  militia Той разделя населението на 5 класи – classis. Вероятно първоначално имуществото се е оценявало според притежаваната земя и едва през 312 год. цензорът Апий Клавдий въвежда паричната й равностойност: І клас – хора, притежаващи 20 югера земя или пари =100 хил. аsses, давали 80 centuriae; ІІ клас – владеел 15югера, 75 хил. аса и давал 72 центурии; ІІІ клас – 12 югера,50 хил. сестерции и 20 центурии; ІV клас – 5 югера,25 хил. сестерции и 22 центурии; V клас – 2 югера, 12,5 хил. сестерции, давали 30центурии. Под тези показатели са били infra classem, наричали ги най-общо proletarii и са давали 1 ceturia capita censorem (по силата на това, че имат граждански и политически права). Освен това е имало 18 центурии – equitum, вероятно към І клас, който е заемал първите редове в армията и е трябвало да си набавя тежко въоръжение – шлем, ризница, наколенници, щит, копие, меч ІІ клас са били след тях и са били въоръжени с ризница и по-малък щит; ІІІ клас са били без наколенници; ІV клас са били само с меч и копие; V клас са били лък, стрели, прашки. Така армията и римския народ имат 195 центурии:  18 equtum;  170 peditum;  2 fabrum – инженерни войски;  2 cornicinum;  2 tibicinum;  1 capita censorum. Освен това армията се е състояла от iunores – реалното опълчение на Рим – от 17 до 45 години и seniores от 46 до 60 години, водени на гарнизонна служба. ІІ.Социална структура Римското общество се е състояло от : Граждани – cives – с политически и граждански права(iura publica):  ius suffragionis – право за гласуване;  ius honorum – право да заемат длъжности;  ius provocationis – право на апелация срещу всяко решение на друго лице;  iura private – граждански права;  iura connubi – детето става гражданин;  ius haereditatis – право на имущество;  ius commertii – право на свободна търговия;  ius actionis – право лично да се представя в съда;  ius gentilitatis – право на родово обединение;  ius sacrorum – правото на собствен култ. За да бъде един човек civis, is m/f Romanus е необходимо да притежава civitas и caput – граждански права, политически права, да изпълняват определени задължения – tributum, militia. Гражданите притежават всички права – имат civitas optimo iure, а този с намалени права – civita minuta iure. Всички граждани съставляват Populus Romanus Quritium. Всеки гражданин има право да носи родово име – nomen, плащ – toga, обувки на гражданите – calcius. Гражданите биват:  civis natus – граждани по произход. За това е нужно бащата да е римски гражданин, майката римлянка или от община сключила с Рим ius connubii;  cives factus – гражданските права могат да се получат директно от Populus Romanos на комициите от упълномощено лице от народа;  освободени роби чрез manumissio iusta. Ограничаването и отнемането на правата(capitis dedinutio) могат да станат доброволно,ако лицето само пожелае да премине в неримска община; недоброволно, ако лицето попадне в плен, ако попадне в робство за дългове, ако е осъден (изгнание). Гражданите се делят по:  родове: патриции; плебеи  териториално и имуществено;  съсловия – ordines: ordo senatorius; ordo equester; няма название. Освен гражданите има и чужденци, живеещи в Рим – peregrini и граждани живеещи в провинциите, живеещи в колониите:  coloniae cum suffragione – не губят своето гражданство, заселени с военна или икономическа цел в друга община;  municipia – получават гражданство общини, в които няма рилски заселници. Първоначално са били civitatеs sine suffragione, но от 79 г., при Сула, стават „cum”;  praefcturae – колонии и муниципии, без собствено ръководство, а Рим е пращал префект, който да осъществява съдопроизводството. Освен чужденците, които живеят в Рим има и socii:  socii Italici – живеят в Южна и Средна Италия(автономна вътрешна политика, а външната се определя от Рим);  socii Latini – твърде рано стават част от Рим. ІІІ. Народното събрание на Рим (commitium) Властта е на първо място на populus – върховната власт се осъществява на комициите, изпълнителната и ръководната власт е в ръцете на Senatus. Populus Romanus Quiritium има законодателна, съдебна и избирателна власт. В негови ръце е и решението война или мир. Народът на Рим като носител на върховната власт, притежава Maiestas Populi Romani Quiritium. За това всяко престъпление срещу Рим се смята за crimen laesaemi PRQ. А) Особености на комициите: Комициите се свикват с магистратите с imperium. В тях се гласува по групи, като всяка група има един глас – куриятните комиции единицата е курия, в центуриатните – центурията, в трибутните – трибата, както и в concililium plebis. Нямат право на никаква инициатива, нито на дебати по предложените от сената и магистратите предложения. Могат само изцяло да приемат или отхвърлят. Rogare legem – предлагам законопроект; Uti rogas – приемам законопроект; Antiquo – да остане по старо му; D/C – condemno/damno; L – libero; NL – non licet – не е позволено; Suffragio ferre – термин за гласувате. Ако възникнат дебати магистратите закриват комициите и определят concilia. (Събранието на част от народа се нарича concilia.) Комициите се обявяват предварително чрез публична наредба – pronulgare. Трябва да започне при изгрев слънце и да свърши до залез слънце. Могат да са прекратят – да се обяви aliо die, при лоши auspiciа, при intercessio – възражение на магистрат с par maiorque potestas, при неблагоприятно знамение или moribus comitiale (припадък, епилепсия) – епидемия. Принципно куриатните комиции се свикват на Форума, центуриатните на Марсово поле, трибутните на Форума, по-късно на Марсово поле. В) Видове комиции : 1) Comitia curiata – свикват се от магистрати с imperium като всяка от куриите има един глас. Първоначално са били основните комиции, след реформата Сервий Тулий гласуват lex curiata de imperio, скоро гласуван съвсем формално, второ приемане на плебеи в съсловието на патрициите и обратното, както и по въпросите на патрицианството; 2) Сomicia centuriata – след реформите на Сервий Тулий това е главно народно събрание – една центурия има един глас. Че са военни личи първо по това, че ги свиква магистрат с imperium – терминът за свикването им е imperare exercitum, а за разпускането – remittere exercitum. Охранява ги военен гарнизон със червено бойно знаме, което се вее над arx, събират се extra pomoerium. Правомощия:  законодателни – гласуват закони и най-вече дали да се започне война или да се сключи мир;  съдебни – Решават углавни дела в следствие на апелация при смъртна присъда, налагане на тежко телесно наказание;  избирателни – избират всички магистрати – цензор, претор, консул и т.н. 3) Comicia tributa – развитие на comicia plebis – възниква след първата secessio на mons sacer в 494 г. Тогава, след Lex Valeria Horatia, решенията на плебеите имат сила само за тях, но след 494год. стават задължителни за всички. За това патрициите, за да знаят, какво решават плебеите, трябвало да присъстват, но без право на глас. За това консулите започнали да свикват и патрициите и плебеите по триби и така възниква comicia tributa, свикват ги консул, претор, едил. Единицата за гласуване е триба. Правомощия:  законодателна дейност – основен законодателен орган е comicia legume;  съдебни правомощия – решават углавни дела при апелация , за глоба от патрицианско длъжностно лице;  избирателна дейност – избират нисши длъжностни лица и извънредните магистри. 4) Comicia plebis – възниква през 494 г., а според Lex Valeria Horatia решенията й стават задължителни за всички. Свикват ги tribuni plebis, а единицата за гласуване е triba. Правомощия:  законодателни – първоначално гласуват закони внесени от народните трибуни,наричани до 280 г. plebscita, а по-късно leges, за това ги бъркат с comicia tributa;  съдебни – обвиняват, когато магистратът е плебейски;  избирателни – избират плебейските магистрати. ІV.Принципи на държавното устройство на Рим След изгонването на царете се налагат следните генерални промени, гарантиращи невръщането на царската власт :  Върховният надзор на държавата минава в ръцете на сената, осъществяван чрез гласуваните leges от comicii;  Всички върховни магистратури се ограничават до една година, като в края на мандата всички магистрати се отказват доброволно от мандата си, magistrate se abdicari. V.Понятията „potestas” и „imperium”:  potestas – Всеки магистрат има сфера от определени права, които характеризират длъжността му и това се нарича potestas. Колегите помежду си са в отношения ‘par potestas’. По-висшият, спрямо по-нисшия е в положения maior postestas. По-нисшият спрямо по-висшия, в положение на minor potestas. Това осигурява строга йерархия и съподчиненост в римската държавна система. Магистрите са с par maiorque potestas, имат право на intercessio, т. е. да спрат всяко решение или действие на друг магистрат. За да се избегнат колизии срещу магистрат се определят сфери на действие между тях, наречени provinciae. Ако е невъзможно определянето на провинции, то магистратите или постигат съгласие, или се редуват на длъжността, или теглят жребий.  imperium – Римската държавна система се основава на imperium. Абсолютно неограничената теоретично власт, да се разполага с живота на гражданите. Характерна е за военачалниците, за това militiae, която е extrahonorum е теоретично неограничена, докато imperium domi intrahonorum след Lex Valeria de Provocationis е подчинена на много органи. Imperium има dictator, praetor, magister. Отличителен знак на imperium е меч и пурпурно наметало paludamentum.  currsus honorum – Гарантирането на невръщането на царската власт е основна цел. За да бъде избран за магистрат, един гражданин трябва да бъде римски гражданин, да не е опетнен с infamia, морална и професионална, гладиатор, актьор, praeco. Преди започването на политическата кариера, според Lex Viria Annalis от 180 г., са били необходими 10 години служба в армията – turucilium militari – от 17 до 27год. в щаба или като трибун, така че да се започне consulatus са били необходими 28 години и преминаване през quaestura, edilitas, praetura и чак тогава consulatus.Чистият срок между две магистратури е biennium – две години, за да може да се подведе под съдебна отговорност => най-младият консул е можел да бъде на 40 години. Заемането на две магистратури едновременно е забранено. Не се допуска заемането на една и съща длъжност в срок от 10години, до 52 г., когато Помпей става консул и проконсул. VІ. Инсигни (insignae) Това са отличителните знаци на сенатори,конници и висши магистрати. Сенаторите-патриции носят:  tunica laticlava, която има пурпурна ивица около врата и една падаща централно отпред;  calcius niger (senatorius) cum luna – катарама от слонова кост оформена като луничка. Сенаторите-плебеи и конниците носят:  tunica angusticlava, която има пурпурна ивица около врата и две падащи от двете страни;  calcius sine luna – ясно без какво. Магистратите с imperium, цензорите и едилите имат право на sella curulis – табуретка от слонова кост с преплетени крака. Трибуните имат право на пейка (subsella), на която седят заедно. Квесторите – на лична sella. Магистратите имат право на toga praetexta. Магистратите с imperium имат право на lictores:  Диктаторът – 24 (той се равнява на двама консули)  Консулът – 12  Преторът – 2 в Града и 6 извън него  Magister equitum – 6 Ликторите носят в Града fasces sine securibus и fasces cum securibus извън него. В Града обикновено консулът има право на fasces cum securibus, само ако сенатът е гласувал Senatus consultum ultimum (extremum) срещу лице лишено от povocatio. Това е наследство от първоначалната функция на ликторите – изпълнители на присъди. При среща с магистрат с maior potestas, ликторите на този с minor potestas се отдръпват от двете страни на пътя и обръщат секирите си надолу в знак на почит: fasces summittere. VІІ.Senatus През по-голямата част от Републиканския период сенаторите са 300. По времето на Цезар стават 900, а император Август ги редуцира до 600. Броят на сенаторите зависи от трибите и е в ръцете на цензорите. Въпреки че формално властта е в ръцете на populus, на практика тя е в ръцете на сената. Това личи :  от това, че Сенатът е постоянен орган, за разлика от магистратите и временните събрания на народа;  от формулата SPQR, т.е. Сенатът = народът, т.е. върховната власт е в него;  от формулата auctoritas patrum, без която нито едно решение не е валидно, т.е. Сенатът е над законодателната власт;  от формулата Senatus consultum, т.е. нарежда на другите какво да правят, т.е. Сенатът е над изпълнителната власт;  от формулата videant consules res publica detrimenti capit и свързаното с това гласуване на Senatum consultum ultimum, т.е. Сенатът е над съдебната власт.  Сенатът издава decreta. Основни правомощия на Сената:  Основна грижа е надзорът над държавата и националното имущество;  Висш финансов орган,разпределя бюджета по пера, определя приходи и разходи, кредити за обществените строежи и т.н. Всичко това за една година или по-кратък срок в рамките определени от цензорите.  Определя външната политика, определя socii, amici populi Romani (Senatum dare). Определя чуждите пратеничества. Определя висшия стратег на войната. Решава обявяването на война и мир, но не се намесва в действията на imperator. Решава генералните проблеми на религията. Единствен може да разреши допитване до Сибилинските книги и да разреши приемането на чужд култ. Управлява провинциите. Грижи се за реда и спокойствието в Рим. Избира висшите длъжностни лица. Често съставя комисии за съдебни разследвания. Процедура в Сената: Право да го свикват (habere Senatum) и да го председателстват имат consul, praetor, dictator, magister equitum, interrex, префектът на Града, по-късно и народният трибун. Задължително заседават на Календи и Иди, в деня, когато консулите встъпват в длъжност, могат д заседават във всички останали дни, освен ако не са C или N или белязани от лоши знамения. Заседават в Curia на Форума или на осветено място (templum) при отворени врати, освен ако не се обсъжда държавна тайна (Senatus consultum tacitum). В ранни времена са се събирали на специално място на Форума, senaculum, и от там са ги канели да отидат там, където ще се заседава. По-късно председателят издава специален edictum или праща по домовите им да ги поканят. VІІІ.Magistratus Те имат следните права :  право на auspicia;  право да свикват contio за решаване на военни въпроси;  ius dicendi – да издават edicta;  ius coērtionis – да налагат наказания;  право на intercessio – право на магистрат с par maiorque potestas да спре всяко решение и действие на магистрат;  convocare Senatus – право да свикват Сената;  да свикват comitia;  ius dicendi – право да обсъжда всеки въпрос със Сената или НС. Те имат и следните ограничения :  ограничени са от закона и Сената;  ограничени са от ius provocationis;  ограничени са от колегиалността и правото на intercessio;  ограничени са и от едногодишния мандат. След изтичането му се подлагат на двугодишен период, biennium, през който нямат право да заемат длъжност, за да могат да бъдат подведени под съдебна отговорност. Магистратите се делят на :  magistratus ordineri – consul, praetor, quaestor, tribunus, edil, censor и extra ordinem creati – interrex, dictator, magister equitum, praefectus Urbi;  magistratus cum imperio – consul, praetor, dictator, magister equitum, praefectus Urbi и magistratus sine imperio – останалите;  maiores – тези с imperium и minores – останалите.  magistratus curules – consul, praetor, dictator, magister equitum, censor, edil и magistratus non curules – останалите;  magistratus patricii и magistratus plebei. А)Редовни магистрати : 1) Consules – Те са наследници на всички светски пълномощия на царя. В Града управляват делата на държавата и се грижат за защита на националното имущество, а в Италия се грижат за обществения ред.Обикновено председателстват Сената. Когато го няма цензора, изпълняват голяма част от функциите му. Често предлагат закони, но рано изгубват инициатива, която се поема от трибуните. Подобно е и положението с държавната измяна. Консулите решават дали обстоятелствата налагат избирането на диктатор и го именуват – nomino (dico) dictator. Те са главни представители на държавата по време на свещенодействия. Извън Града са върховни военачалници, командващи пехотата. Не е ясно как са се казвали до 510 г. Вероятно е бил един и се е наричал praetor, защото Ливий говори за Praetor maximus, от където следва, че има и Praetor minor, като Praetor идва от prae+ire. Като термин Consules се появява едва в средата на 5в. и означава седящи заедно. Вероятно до тогава Рим е имал само един легион, който той управлява, а помощникът му – конницата. След 5в. легионите стават два и се появява и втори консул. 2) Praetores – Това е първият заместник на консулите, специализирал в съдопроизводството,когато консулите ги няма в Рим. Той е и администратор, но може да е и военачалник.Според законът lex Licinia Sextia от 367г. консулатът става достъпен и за плебеите, реакцията на патрициите е да изземат съдебната власт на консулите и така се създава новата длъжност – претор. Първоначално само за патриции. В началото е бил избиран само praetor urbanus, който е разглеждал само дела между граждани и е бил collega minor на консулите. В 242 г. се избира нов претор – praetor peregrinus qui ius inter cives et peregrinrinus dicere. В 227 г. се учредяват двама нови за управление на Сицилия и Сардиния с Корсика. В 197 г. се създават двама нови за управление на двете Испании. В 149 г. lex Calpurnia de repetundis налага създаването на на първата questio perpetua – постоянно действащ отдел за тези престъпления.В 88 г. Сула прокарва редица закони влезли в сила по-късно и създава 8 или 9 questiones perpetuae, постоянни углавни съдии, разглеждащи отделни престъпления. От тогава всички претори остават в Града, като 6 или 7 от тях се наричат quaestores, съдебни следователи, като провинциите се управляват вече от propraetores или претори в следващата година след мандата си.От Цезар нататък броят им непрекъснато расте,като най-много са били при Клавдий – 18. Преторите не съставляват колегия, а имат провинция. Изборът им е веднага след консулите, като след това теглят sors, за да си определят провинция. След това издават едикт с основните законоположения,по които ще съдят. Praetor urbanus изготвя листата на съдебните заседатели.През републиканския период е устройвал игри и, за това през имперския период всички игри са преминали в негови ръце. 3) Qaestotes – Първоначалната им функция не е ясна, но със сигурност те са първата помощна магистратура на консула, контролираща хазната. Първоначално са били двама, по един на всеки консул. Когато консулът тръгне на поход неговият квестор го следва,като се занимава с финансите на армията, както и с продажбата на част от плячката. В 421 г. квесторите стават четирима, като двама остават в Града, а двама пътуват с консула. В 3 в. quaestores dassici, чиято основна функция е финансите свързани с флотата. Главният от тях е qaestor ostiensis, който надзирава Остия и вноса на храни в Рим. В късната република се създава qaestor provincia aquaria, който се занимава с финанси свързани с водоснабдяването и акведуктите. От Сула броят им се увеличава. Отношенията квестор-консул са от типа баща син. Проквесторите са помощници на проконсулите и се занимават с финансите на провинциите. 4) Tribuni – Магистратура създадена след първата secessio на плебеите на mons sacer от 494 г.Първо са двама с двама помощници– едили. По-късно стават петима до десет, но едилите остават двама. Избират се от concilium plebis, председателствано от плебейски трибун. Основна функция е защитаването на плебеите от произвола на патрициите. Затова те са sacrosancti и обидата срещу тях се схваща като обида срещу maiestas populi Romani quiritium. Те имат sacrosancta potestas, трябва винаги да са на разположение и нямат право да напускат Рим освен при feriae latinae, когато всички магистрати напускат Рим. Домът им е asylum и за това е отворен и денем, и нощем. Основната функция на трибуните е свързана с основното им право – ius auxilii, всеки трибун може да вземе под защитата си, първо само плебеи, после всеки римски гражданин, като го избави от всякакво наказание, дори смъртното. С това право са свързани : ® Ius interdicendi – Всеки трибун може да спре всяко решение на магистрат,на Сената,може да спре избирането на патрициански магистрат,както и всеки законопроект, но само преди да е започнало гласуването. Не могат да спират обаче гласуване за сключване на мирен договор. Това е т.нар. tribunitiun veto. По тази причина много скоро трибуните получават право да внасят предложения в Сената – ius differendi et sententiae dicendi. Така много скоро законодателната инициатива минава изцяло в тях; ® Имат право на ius praesionis – да арестуват и ius multae – да налагат глоби.От това право се развива функцията им да внасят обвинения в углавни престъпления спрямо държавата и да повдигат обвинение за лошо изпълнение на длъжността от магистрат; ® Имат право да свикват concilia plebis и да внасят предложения в тях. От това право се развива и правото да присъстват в Сената и да го председателстват, когато консулите се сменят – ius complere agendi. Трибуните са ограничени от това, че техните действия се разпростират само в рамките на помериума; тяхното вето е валидно само докато са на длъжност. Също така нямат право да налагат вето един на друг. Само цензорите и диктаторът не са подвластни на ветото им. 5) Ediles – Едилитетът е институиран в 494 г.,заедно с трибуните. Първоначално това са плебейски едили и тяхната основна задача е грижа за aerarium Cereris и устройването на ludi plebei. В 367г., като реакция на патрициите се създава магистратурата на двамата ediles curules – патриции по произход, носещи toga praetexta и имат право на sella curulis. От тази година практически едилите стават подчинени на консулите. Много скоро съсловната принадлежност започва да се редува (една година – патриций, следващата – плебей) и скоро се забравя. Основна задача е поддържането на реда в Рим и благоустройството на Града. Сфери на действие: © Cura Urbis – Грижат се за почистването и поддръжката на Града; за изграждането и поддържането на акведуктите. Следят за всяко престъпление и най-вече за икономическите злоупотреби. Имат полицейски и съдебни функции за тези престъпления; © Cura annonae – Грижат се в Рим да не настъпи глад. Следят за вноса на храни и зърно, за асортимента, за качеството и за цените на пазара; © Cura ludorum solemnium – Грижат се за игрите по време на празниците, като плебейските едили отговарят за ludi plebei, а курулните – за ludi romani. Част от средствата за организацията се дават от хазната, а друга се дава от едилите. При реформите на държавната система, император Август прехвърля това им задължение върху преторите, а едилите започват да управляват четирите района на Рим. 6) Censores – Магистратурата е създадена в 443 г. Първоначално са двама патриции с петгодишен мандат,като следващите са били през пет години на шестата, но с мандат осемнайсет месеца. Основна дейност е главен регистратор и водещ финансов магистрат. Това се изразява в :  Census – Преглеждат регистрите,които съдържат имуществото и статуса на всеки римски гражданин, като член на триба, центурия, конническото, сенаторското съсловие или е aerarius (почти лишен от граждански права,като плаща само минимален данък – aes). След това съхраняват тези регистри. В нощта преди census се прави auspicium, на следващия ден народът се подрежда по триби на Campus martius във Villa publica. Обикновено pater familias дава сведения за всеки член от семейството по съвест. Цензорът проверява старите списъци и прави нови – tabulae censoriae. След това на Форума пред atrium libertatis правят преглед на конниците – recognitio equitum – представлява нещо като парад. После правят преглед на Сената – lectio Senatus;  Cura morum – Следят за всички провинения, които не подлежат на poena, но са в разрез с mos maiorum – клетвопрестъпничество, непочитане на родители, лошо възпитание на деца, разкош и др. Обричат го на безславие (ignominia) и в регистрите вписват провинението и наказанието. Наказват ги с : a) senatu movere – изваждане от сенаторското съсловие; b) equum adimere – отнемане на кон,изваждане от конническото съсловие,термитът,който казват при прегледа на конника е trade equum; c) tribu movere – преместване от селска в градска триба; d) вписване като aerarius.  Висш финансов контрол. Те определят макрорамката на държавния бюджет. За срок от пет години сключват договор с publicani – откупвачите на данъци и предприемачи за строежи на държавни поръчки. Освен това проверяват дали е събран националният доход за предишните пет години. Дейността на цензорите е напълно неограничена,освен от veto на колегата му. След свършване на мандата цензорите правят lustrum на Марсово поле. B) Извънредни магистрати : 1) Interrex – Извънредна магистратура в случай на преждевременна смърт на двамата консула или,ако се докаже грешка в избирането им – vitio creati. Тогава патрициите в Сената избират един измежду тях за intrrex, който управлява пет дни и след това посочва друг, и така до провеждането на изборите. 2) Dictator – Ранната история не е ясна. Като длъжност е позната и в други италийски общини, но е със сакрални функции. Вероятно е използван за облекчаване на прехода от царска власт към република. Избиран е за срок от шест месеца, но доброволно напуска длъжността, когато изпълни поставената задача. Посочва се от консулите, които спазват специален религиозен ритуал. Терминът е nomino (dico). Посочва се обикновено в два случая : a) bellum gerendi causa – ясно за какво; b) secessionis sedandae causa – за потушаване на бунт. Основна задача е да отстрани заплахата над Рим. Самият той командва пехотата, т.е. той е magister populi, като си назначава следващата извънредна магистратура – magister equitum – който командва конницата. 4) Praefectus Urbi – Когато диктаторът напусне Рим или когато всички магистрати напуснат Града,з а да празнуват feriae Latinae, оставят в Рим praefectus Urbi да го управлява. C) Нисши магистрати : 1) Legati – За попълване празнотите в системата на държавното управление в Рим Сенатът излъчва легати. Излъчват се за :  външнополитически цели;  провинциално управление;  военно управление. В края на републиканския период легатите стават командващи на легионите.

Културни епохи в Рим. Римски календар І. Принципно устройство Първоначално римският календар е бил лунен, годината е започвала на 1 март и е била 10 месеца. Два от месеците - септември и ноември - са били двойни, тъй като през тях е имало най-много селскостопанска работа. През ІІІв. пр. Хр., макар че според някои нови изследвания още в 509г., Тарквиний Горди променя календара на лунно-слънчев. Месеците са били:  Martius - кръстен на Марс  Aprilius - от apperio - открива се пролетта  Maius - на местно старо забравено божество Mai  Iunius - на Юнона (До тук са празничните; следващите просто се номерират.)  Quintilis  Sextilis  September  October  November  December Ianuarius е кръстен на Янус. Februarium идва от februa - кожените бичове от принесената в жертва коза от луперците. Март, Май, Квинтил и Октомври са били по 30 дни, Февруари - 28, а останалите - по 29. За приравняване лунната година към слънчевата, се е вмъквал допълнителен месец - mensis intercalaris - на празника Терминалия на 23 февруари. Така всяка втора година месецът има 28 дни, а всяка четвърта - 27. Но тези четири слънчево-лунни години имат 1465 дни, а слънчевата има 1461, т.е. разликата е от 4 дена. Затова в 46г. Цезар натоварва александрийския математик Созиген да изработи слънчев календар - това е Юлианският: Созиген прибавя след Терминалия по 1 ден на всеки 4 години. В 1582г. папа Григорий XIII коригира грешката в Юлианския календар спрямо астрономическия такъв, която е 11’10”. До негово време това е натрупало 12 ½ дена разлика. Той премества календара с 13 дни. Григорианският календар (нов стил) е приет в България в 1916г., а българската църква го приема през 53г. На някои места (например в Руската църква) новият стил още не е приет. За най-голяма точност всяко нечетно столетие няма една високосна година. ІІ. Означаване на годините Означават се с имената на консулите в Ablativus Absolutus. Кой от двамата ще бъде първи се решава по жребий. До 154г. са встъпвали в длъжност на 1 март. След тази година (т.е. след въстанието в Испания) се наложило консулите да излязат на поход януари месец и затова встъпили в длъжност на 1 януари. От Ів. започва датиране ab urbe condita. ІІІ.Основни дати в календара А) Kalendae (по-рядко - Calendae) - първият ден на месеца, денят на новата луна. Scriba Pontificum вижда новата луна и казва на Rex Sacrorum, после двамата принасят някаква жертва (не е ясно каква), посветена на Ianus Ianuarius и/ли Iuno Novella (Covella), като покровителка на календите. Pontifex Maximus свиква народа на Капитолия около Curia Calata (< calo) и 5 пъти повтаря „Calo” („Καλέω”), като обявява колко дни има до следващата основна дата – ноните. В) Nonae На ноните народът е бил събиран от Rex Sacrorum и е бил честван някакъв празник, може би рожденият ден на Сервий Тулий. На него ден се обявявали игри, празници, нондиги, дните за съд, календите, комициите и т.н. Ноните са петият или седмият ден от месеца и съвпадат с първата четвърт на новолунието. Името им идва от това, че е девет дни преди следващата основна дата – идите. С) Idus Името произлиза от или етруски и означава „денят, който разделя месеца”, или от гръцката дума εἶδος - нещо видимо, когато се вижда и през деня, и през нощта, защото тогава е пълнолунието. Пада се 13 или 15 число на месеца. Идите са посветени на Юпитер (отговаря за всички summa - най-големи неща, негов е и Капитолия) и на Ianus (отговаря за всичко prima). В този ден Flamen Dialis води овца, наречена ovis idulis по Via Sacra към Arx и там я принася в жертва. NB!Множественото число на основните дати не е ясно. NB!Март, Май, Квинтил и Октомври са големите иди и нони (на 7 и 15 число). NB!Основните дати и месецът стоят в Ablativus Temporis. ІV. Означаване на останалите дни Предишният ден преди основна дата се нарича pridie основната дата в Accusativus. Например pridie Kalendas Ianuarias е 31 декември (преди 46г.) или 29 декември (след 46г.); pridie Nonas Octobres е 6 октомври. Останалите дни се определят чрез най-близката до тях основна дата. Първоначално е било така: денят в Ablativus Absolutus + ante + основната дата в Accusativus. Например die quatro ante Kalendas Octobres - 28 септември. Много скоро обаче ante излиза на първо място и всичко минава в Acc: ante diem quatrum Kalendas Octobres, или записано съкратено: a.d.IV Kal.Oct. Това става устойчива фраза и може да се свързва с предлози, най-вече ex et in. „In ante diem bis sextum (два пъти шестият ден) Kalendas Martias” e 29 февруари във високосната година. Увеличаването на годината с един ден се е наричало annus bissexum (bissextilis). От там през руски идва на български думата “високосна”. Това броене продължава да IVв. сл. Хр. От тогава е модерното броене - 1, 2, 3… V. Основни символи в календара F  dies fasti - празничните, 42 в годината N  dies nefasti - 58 C  dies coimitiales - 195 EN  dies endotercissus: докато трае жертвоприношението, денят е забранен за работа, а докато се готви животното - може. QRCF  quando Rex comitianit fas QSDF  quando stereum delatum fas NP  dies nefasti publici - 49 дни изцяло почивни за всички, включително и за робите FP  dies nefasti principio - само в началото си тези дни са fasti и е разрешено да се работи. Обобщено казано римляните делят както пространството, така и времето на сакрално и профанно. Според традицията Нума разпределил дните на:  dies festi, които са nefasti, т.е. посветени на боговете,  dies nefesti, които са fasti, т.е. посветени на хората и техните обществени и частни дела,  dies intercisi, които са разделени между хората и боговете. VІ.Превръщане на римските дати в съвременни  дните предхождащи календите: указаното число се изважда от дните на предходния месец, увеличени с две: (m + 2) – x, където m са дните на месеца. Например: a.d.VIII Kal.Ian. = (31 + 2) – 8 = 25 декември  дните, предхождащи ноните и идите: указаното число се вади от цифрата на основната дата, увеличена с едно: (d + 1) – x, където d е цифрата на основната дата. Например: a.d.III Non.Ian. = (5 + 1) – 3 = 3 януари VІІ. Седмица „Осмица” Седмицата има 8 дни, а деветите дни са nundina - пазарни. В тях живеещите в провинцията отивали в Рим за съд или търговия. В календара седмицата се обозначава с буквите от A до H. VІІІ. Денонощие Състои се от 24 часа. Денят и нощта имат по 12, но според сезона са с различна дължина.  prima hora diei - изгрев слънце,  sexta hora diei/ Meridie - средата на деня,  duodecima hora diei - последната част на деня, когато залязва слънцето. Нощта се дели на 4 нощни стражи – quatuorum vigiliae. Понятия за час, минута и секунда няма, но в съвременните езици „минута” идва от prima minuta pars horae, а „секунда” - от secunda pars horae.

Културни епохи в Рим. Републикански период. Жречески колегии Обществените жертви са се принасяли от следните видове жреци:  sacerdotes publici populi Romani Quiritium  жреци за Sacra popularia - наредени жертвоприношения, в които участват общините, но не и държавата като цяло  жреци за Sacra gentilica - за родови жертвоприношения Най-важни са колегиите на Sacerdotes publici. Попълването на колегията става чрез cooptatio - вътрешен избор. За по-важните от жреците е било нужно потвърждението от comitia calata - комиции, председателствани от Pontifex maximus. Създадени са за избор на цар и жреци, но после остават само за жреци. При някои от жреческите колегии се налага и потвърждение от comitia tributa. Приемането на новия член става на разкошен пир. Участието в една колегия се разрешава само на един член от фамилия, но се допуска един човек да заема жречески длъжности в няколко колегии едновременно, а императорът задължително е член на всички колегии. Някои колегии са били ограничени по съсловие. Поддръжката и осъществяването на култа е държавно дело. Жреците са имали големи привилегии: освободени са от военна повинност, данъци, не са обвързани с никакви длъжности, имат право на поземлени владения, на прислуга. Почитта към тях е била голяма. На тържествата са имали почетни места. Някои дори са имали право на ликтор и колесница в очертанията на града. Това право са имали само весталките, а през императорската епоха - императорът и неговото семейство. Носели са toga praetexta (с пурпурна ивица по края), каквато носят още само малките деца и магистратите. На главата си имали infula - вълнена лента, символ на неприкосновеността и свещеността им. Pontifices Една от най-старите колегии, основана от Нума Помпилий. Първоначално се състои от четирима патриции, в 300г. се прибавят четирима плебеи, Сула уточнява броя им на 15. Избирани са първоначално чрез cooptatio, а след 104г. е било необходимо потвърждение от comitia tributa. Основно тяхно задължение е съхраняването и надзорът над всички изконно римски култове. Властта им обхваща цялото римско богослужение и се простира над всички участващи в него лица. Те единствени решават, дали богослужението е извършено правилно или не. Могат да налагат глоби и наказания. Присъстват на всички по-важни жертвоприношения, освещават храмове, олтари, статуи, определят мерки срещу зловещи знамения, присъстват при някои видове брак, осиновяване, наследяване, погребения. Те определят dies fasti et dies nefasti, съхраняват и водят свързания с тях официален държавен протокол - архив Annles maximi. При тях се съхраняват и Libri Pontificii, т.е. кодекс на всички изконно римски религиозни обичаи. Те съхраняват и commentarii pontificum - документи, съхраняващи всички техни решения и постановления. Върховният жрец на Рим е и главният от понтифиците, наричан Pontifex Maximus (днес - Папата). Той съдържа в себе си цялата религиозна власт и неговата длъжност е била желана от всеки, който се е стремял към върховната политическа власт. Затова императорът е винаги едновременно и Pontifex Maximus, т.е. съдържа в себе си и светската, и религиозната, и политическата власт и така е естествен символ на Рим. Отличителните знаци на Pontifex Maximus са albogalerus - шапка от агнешка кожа и simplulum - специална разливна лъжица. Освен това той има право на sella curulis; център на властта му е Domus Regia, който е сборно място на понтифиците. Едната от най-древните му функции е надзорът върху поддържането култа на Веста. Затова е живял заедно с весталките в Atrium Vestae. Rex sacrorum (Sacrificulus) Подчинен на Pontifex Maximus и считан за пряк наследник на жреческите функции на царя. Първоначалната му функция е Flamen Iani. Затова и на 9 януари, когато е Agonalia, той е основното действащо лице. В този ден Rex Sacrorum принася овен в Domus Regia и чрез тази жертва Янус е омилостивен до следващия период. На 24 февруари пък участва в празника Regifugium: на комициума извършва някакво приношение и след хуква с все сили са бяга. Схващането за този празник е като спомен за изгонването на царете и въвеждането на републиката. Има няколко теории за първоначалната функция на този ден: или царят е бил изпитван дали е физически годен да продължи да заема длъжността си, или народът се е сблъсквал с божественото, или така е бил въвеждан Mensis intercalaris. Съпругата на Rax sacrorum - Regina sacrorum - също взима участие в някои жертвоприношения. По произход Rex sacrorum винаги е патриций, а длъжността му е пожизнена. Flamines Специални жреци на отделните индигетни божества. Това са: тримата Flamines Maiores (Flamen Dialis, Flamen Martialis, Flamen Quirinalis) et дванайсетте Flamines Minores, трима от които не се знае чии са. Всички те са пряко подчинени на Pontifex Maximus. Най-важен от тях е Flamen Dialis, избиран от comitia calata. Основното му задължение е всекидневна служба и принасяне жертва на Юпитер в неговия дом, наричан domus Flaminia на Палатина. Затова той не може да напуска за дълго време дома си, освен два пъти в годината. Това е една от най-почетните длъжности. Той има право на: sella curulis, ликтор, колесница в града, глас е сената, да дава показания в съда без клетва. Домът му е asylum. Едновременно с това е и длъжността с най-много ограничения: трябвало е винаги да носи дебела вълнена дреха без възли - laena, никога да не вижда никакъв работещ (ликторът се грижел за това - вървял пред него и обявявал, че минава Flamen Dialis; ако някой забравел и продължавал да работи, ликторът го биел), да е в пълна изолация от смъртта, както и никога да не казва думата “боб”, защото бобът подува тялото както когато човек умре. Ако жена му Flaminica Iunonis умре, той няма право да се жени повторно. Иначе няма право да се развежда с нея. Тя пък няма право да носи обувки от умряло животно, а само от заклано. Ето защо в продължение на 75 години длъжността не е била заемана и едва в 11г. я заема император Август. Flamen Martialis e имал по-малко значение и скоро е бил забравен. Още по бързо това става с Flamen Quirinalis и Flamines Minores, като до нас дори не са достигнали имената на всички. Virgines Vestales (Vestae) Колегия, основана от Нума Помпилий. Първоначално са четири, после шест жрици на богиня Веста, пряко подчинени на Pontifex maximus, който избирал от предложените от родителите им 20 патрицианки на възраст от 6 до 10 години, след което на comitia calata се теглел жребий кои да станат весталки - задължително момичета без всякакви телесни недостатъци и красиви. Чрез специална формула те са били обричани на богинята, подстригвани и обличани във весталската дреха - дълга бяла stola, къс нагръдник от грубо платно. В косата - преплетени ленти и прибрана бяла кърпа с пурпурна ивица (играе ролята на toga praetexta, тъй като жена не може да сложи тога). Служат 30 години: 10 години се обучават, 10 години изпълняват жреческите си функции, 10 години обучават новите весталки. След това могат да встъпят в брак - нещо, което рядко е ставало, защото са свещени от много общение с божественото. (Оги: Не защото са стари, разбира се. Е, вие сигурно си мислите, че една жена на 36-40г. е стара…; Вели: Да ама не е и млада, друго си е…) Основното им задължение е да поддържат култа на Веста. Грижат се за богинята, т.е. за вечния огън. Не е ясно дали вечният огън е действително вечен, или просто всяка година на 1 март се е палел с търкане на дърва. Ежедневно ръсят храма с вода от извора Егерия, украсяват го с лаврови клонки, молят се за благополучието на римския народ. Приготвят mola salsa и всичко останало за държавните жертвоприношения на индигетните божества, както и съхраняват символа на могъществото на Рим в Penus Vestae. Имат много привилегии: не са под властта на pater familias, свободно могат да се разполагат с имуществото си и да правят завещания, имат ликтори и дори консулът им прави път, имат право на колесница в града, да дават показания без клетва в съда, осигурени са им почетни места на всички тържества и пирове. Обидата срещу весталка се наказва със смърт, но престъпник, воден към наказанието, ако срещне весталка по пътя, се освобождава. Едновременно с това се е изисквало строго съблюдаване на ритуала: весталка, заспала и допуснала огъня да загасне, се наказва с тежки телесни наказания; весталка, нарушила обета си за целомъдрие, се завежда на Campus Sceleratus и се зазижда в стената или я заравяли жива. Главната весталка се нарича Virgo Vestalis Maxima и една от най-почетните личности в Рим, с голямо влияние сред матроните. (Quin)decemviri sacris faciundis Първоначално са били двама, дълго време - 10, накрая стават 15. Избирани са от comitia tributa със задължението да пазят Libri Sibullini и да ги тълкуват по заповед на сената при особено тежки бедствия. Поради факта, че чрез Сибилинските книги са били въведени повечето от култовете на Di novensiles, по-късно те са се грижели и за изпълнението на техните култове.друго тяхно задължение е била грижата за т.нар. lectisternia - това се е практикувало при изключителни тежки случаи по съвет на Сибилинските книги: статуите на божествата са били слагани около специални маси и им било предлагано изобилно угощение. Първият лектистерний е бил 397г. срещу тежка епидемия. Били чествани Аполон, Латона и Диана, Херкулес, Меркурий, Нептун. 217г. след поражението на Тразименското езеро в продължение на три дни на шест софри били чествани 12 бога по двойки: Юпитер и Юнона, Нептун и Минерва, Марс и Венера, Аполон и Диана, Вулкан и Веста, Меркурий и Церера. Всеки лектистерний е бил предхождан от supplicatio - молитвена процесия. Ползвали са се от правата и почитта на останалите жреци, а главният от тях се е наричал Magister. Septemviri epulones Длъжността им е учредена в 196г. с цел улесняване работата на понтифиците. Няма съсловно ограничение, могат да бъдат дори плебеи. Първоначално са Triumviri, Septemviri, накрая стават Decemviri, но си запазват името. Службата им е да угощават капитолийската триада. На 14 ноември се празнува Epulum Iovis (угощение). Статуите на Iuppiter, Iuno Regina еt Minerva са били слагани около софра на изобилно угощение. В него участват целият сенат и жреческите колегии. При императорите не е минавало нито едно голямо тържество без угощение на капитолийската триада. Augures Държавните авгури са били първоначално двама (заради Ромул и Рем), патриции по произход. По-късно стават четирима. 300г. към тях се прибавят трима плебеи. Сула довежда броя им до 15. По-късно стават повече. Първоначално се избират от царя чрез cooptatio, а от 104г. е прието да се утвърждават от comitia calata. Длъжността им е пожизнена и несменяема. Помежду си са равни и реално не са жреци, тъй като не извършват жертвоприношения и не се грижат за ничий култ, а само определят каква е волята на божеството относно някакво предприятие. Отличителният им знак e lituus - жезъл, завит в горния край, направен от дърво без всякакви чепове. Подобно нещо носят днес католическите (архи)епископи. Въпреки че не са жреци, имат право на toga praetexta. Основните им задължения са всякакви птицегадания, необходими на военачалника, висшите сановници, сената и народа при някакво начинание. Друго тяхно задължение е inauguratio - първоначално на царя при възкачване на престола, а по-късно на всички жреци. Оттам идва „inauguratus sum” - встъпвам в длъжност. Правят inauguratio и на храмове, светини, дори градове. Освен това тяхна грижа е и да установяват датите на някои подвижно празници. Това, което авгурите са открили като божия воля, е било задължително. Гадаели са по пет вида знамения:  coelestia auspicia (auguria) - небесни знамения: метеорологични явления, като най-важно и благоприятно е мълнията, и то от ясно небе, дошла от ляво (!) - в Елада лявото е неблагоприятната посока  signa ex avibus - авгурите наблюдават птиците или по полет (грабливите), или по глас (зловещите), но не и по двете едновременно. Авгурите никога не пускат сами птиците. Процедурата е следната: със жезъла си начертават на земята един квадрат - templum; след това със жезъла си го пренасят на изток в небето и чакат докато птиците се появят в квадрата.  auspicia pullaria - гадание по свещените кокошки. Извършва се преди битка. Клетката се поставя на земята и се предлагат на кокошките късчета от специално тестено изделие - offa pultis. Кокошките трябва да кълват лакомо, така че дори храната да пада от човките им.  pedestria auspicia - по четирикраки влечуги. Рядко практикувано и твърде рано забравено.  signa ex divis - по зловещи знамения. Има много видове такива и те прекратяват всяко начинание. Например: спъване с крак, случайни звуци, шмугнали се животни и др. Salii Колегия, учредена от Нума Помпилий. Първоначално са две: едната в чест на Марс - Salii Palatini, а другата - в чест на Квирин - Salii Quirinales. По-късно, със замирането на култа на Квирин, се обединяват в една. Състояли са се от 12 патриции - мъже и момчета. На 1 март, облечени в пълно бойно снаряжение - пурпурна туника, ризница, шлем, меч, копие - се отправят за Ancilia, след като в определени дни, на определени празници тълкуват под звуците на тубите и пеят много древна песен, съдържаща молитви към Марс, Янус, Юпитер, Юнона и Минерва. Fetiales Колегия от 20 пожизнени жреци от най-благородните семейства, които обявяват война и сключват мир. Ако populus Romanus Quiritium (народът на пълноправните римски граждани) се е считал за оскърбен, е пращал двама или четирима фециали, които да искат удовлетворение. Терминът е res repetere. При отрицателен отговор след 30 дена главният фециал (Pater Patratus) e отивал до границата и е призовавал боговете за свидетели. След като се върне в Рим, ако сенатът реши обявяване на война, Pater Patratus отива отново на границата и в присъствието на трима свидетели фециали произнася тържествена формула за обявяване на войната и хвърля във вражеската територия окървавено копие. Така войната е iustum piumque duellum (стара форма на bellum). По-късно, с разширяване границите на Рим, вече е било трудно да се ходи чак до границата, затова около храма на Bellona (богинята на войната) имало участък, които е бил вражеска територия - “посолство”. (По време на войната срещу Пир, царят на Епир, карат грък от Епир да купи това място и то става принципно вражеско.) После пълководецът изважда копието и го хвърля на съответното място, когато пристигне. При сключване на мир първо се чете мирен договор, после Pater Patratus с кремък убива свиня, призовавайки Юпитер да срази клетвопрестъпника с мълнията си, както той - свинята. Luperci Това са две родови жречески колегии: Luperci Quintilii еt Luperci Fabiani - първата е основана от Ромул, втората - от Рем. На 15 януари двете колегии се срещат при Луперкал - свещената пещера с извор в югозападното подножие на Палатина, където вълчицата кърмила Ромул и Рем. Първоначално там била Ficus Ruminalis. Принасят в жертва коза, куче и сладкиши, приготвени от весталките. Поръсват жертвата с mola salsa, приготвена от първите класове на предишната година. Един от луперците мацва челата на двама младежи от знатни родове с кървавия сакрален нож, друг ги избърсва с вълна, напоена с мляко, докато младежите се смеят. После одират козите, нарязват кожата им на ивици и се обличат в тях. Двете групи тичат около Луперкал и бият с бичове от кожите когото срещнат. По-късно започват да бягат около Палатин или по Via Sacra. В празника участват главно жени заради проблеми с бременността, умиращи деца и т.н.

Културни Епохи в Рим. Републиканска епоха. Римска практическа религия І. Молитва Молитвата е началният момент на жертвоприношението. При молитва към ураническите божества участниците са в бели дрехи, а при хтоничните - в черни. Преди започване участващите трябва или да се изкъпят с течаща вода, или да се поръсят с такава от специален съд. След това глашатаят оповестява favete linguis (ore) - пазете благоговейно мълчание. Започва молитвата. Произнася я жрецът на висок глас, като се спазва стриктно специалната формула. Имало е молитви, когато дори жреците не са разбирали какво казват, но стриктно са спазвали формулата. Строежът най-общо е следният:  обръщение към бога. Ако са много богове задължително се започва с Янус и се завършва с Веста.  формулира се дарът към бога. Следва глагол за даряването като се уточнява в каква форма ще е то и накрая - за кого е дарът. ІІ. Жертвоприношение След молитвата следва жертвоприношението. Има различни видове: кръвни и безкръвни, обществени и частни, на уранически и хтонични божества. Кръвните жертви биват victimae - едър добитък (първоначално това са благодарствени жертви) - и nostiae - дребен добитък (първоначално това са очистителни жертви). Жертвените животни трябва да са напълно здрави, нещо, което щателно се проверява от жреците. Животното се увенчава с ленти и превръзки, рогата му може да са позлатени. Животното трябва да върви доброволно към олтара, да не се дърпа. Когато стигне до олтара, следва libatio, т.е. жрецът и присъстващите отпиват изворна вода с вино от специален съд, след което жертвеното животно се освещава с нея. То се посипва с mola salsa - смес между едро счукани ечемик и сол. За държавни приношения всичко се приготвя от весталките. След това жрецът остригва част от козината и я хвърля в огъня. Следва Macta est - формула, която жрецът изрича. Била е много древна и дори римляните не знаят какво точно означава. После жрецът освещава жертвата като прекарва ножът с обратната му част (т.е. не с острото) от главата до опашката. Тогава се приближава помощникът му, наречен popa и пита: „Agone?”, а жрецът отговаря: Hoc age. Така си разпределят отговорността. Следва haruspicio - гадаене по вътрешностите на жертвеното животно, извършвано от haruspices. Всичко вътре трябва да е идеално. Иначе всичко се прави на ново. И така до 20 пъти. След двадесетия път се стига до извода, че боговете категорично не желаят жертва. Едно нещо да не стане - на ново. Наоколо е пълно с жреци. Един да каже грешно - на ново. Едно животно да не е наред - и стоте, ако правиш хекатомба, се сменят. Така че стига ти, ако имаш политически противници от жреците, за да се разориш. Докато се принася жертвата се кади тамян - tus, turis. Принася се libum - жертвена пита, направена от пшеничено брашно, яйца, масло, сирене, мед. Огледаните вътрешности се слагат в кошници, поливат се с вино, посипват се с тамян и след като се обиколи с тях три пъти олтара, се изгарят. Жрецът призовава боговете милостиво да участват в жертвопри-ношенията и ако димът се издигне право в небето, жертвата е приета. Следва adoratio - жрецът обикаля жертвеника с вдигнати ръце и прославя боговете и ги моли за защита. Следва още едно libatio. И накрая глашатаят извиква: Ilicet (= i, licet - върви си, позволено е). Особени жертви са:  hecatombe, es, f - прави се при триумф  suovetaurilia - смесена жертва между овца, свиня и бик, като овцата и свинята стоят една до друга, а бикът е отгоре; тази жертва се прави при ovatio (което е по-малко от триумф - влиза се на бял кон в града) и при lustrum.  според Ливий в републиканско време се принасяли и човешки жертви, но той казва, че това е по етруски обичай и че е minime Romanum sacrum.  безкръвните жертви се състоят от вино, мляко, мед, плодове, различни тестени изделия, тамян.  Sacra publica - държавно свещенодействие  извършват се по времето на празници, игри, lustrum, при встъпване в длъжност на магистратите, при бедствие и т.н. Извършва се в присъствието на всички жречески колегии, на Pontifex maximus, на всичките магистрати и плебса. Ритуалът и формулата се спазват съвсем стриктно. Жертвите са предимно кръвни, животните са отлични и много добре гледани.  Sacra privata - частно приношение  при тях кръвните жертви са с много по-малко разходи. Допускат се восъчни или тестени фигурки на животни. Всъщност тези жертви по-често са безкръвни. Всяко лице може да принесе жертва за себе си; за семейството жертвопринася pater familias; за рода - някой специален жрец от самия род или главата на рода. Често при тези жертвоприношения се прибягва до услугите на професионални жреци, като сакрални юрист-консулти.  Разликата между Graeco ritu еt Romano ritu При жертва на уранични божества:  при римляните вътрешностите се изгарят, докато гърците ги ядат  всички свещенодействия в Рим се правят с покрита глава (от там остава в Католическата църква жените да са с покрити глави) При жертва на хтонични божества:  облеклото е черно  животните по принцип са черни  главата им е държи наведена към земята и се заколват отгоре надолу  кръвта се събира в специална яма  прави се холокауст (пълно изгаряне)

Културни епохи в Рим. Римски божества І. Di indigetes Това са местните, чисто римски божества, голяма част от тях са познати само по име или епитет, от които съдим за същността им. Имената им са запазени в един от най-древните паметници с култово съдържание Indigitamenta. В литературната епоха обаче голяма част от чисто римските божества или са забравени, или са приравнени, или са изместени от нахлулите чужди божества. ІІ. Di novensides (-les) Това са нахлулите чужди божества. Само най-жизнените от тях са останали, но и при тях силно се наблюдава чужди влияния. Приемането им в Рим от италийските общини, Елада и Мала Азия става по три начина:  чрез adoptatio - осиновяване: божеството закрилник на даден град след завладяването му по политически причини бива прието в Рим. Такива божества се наричат di adoptivi;  чрез evocatio - божеството закрилник на даден град бива извиквано от военачалника да напусне обсадения град, като му се осигурява култ и храм в Рим. Божеството по собствена воля напуска града. Такива божества се наричат di captivi.  чрез допитване до Libri Sibyllini. (Тарквиний Приск купува ⅓ от тях.) Съхраняват се в храма на Iuppiter Optimus Maximus. В случай на голяма опасност за Рим - военна или епидемия, недостиг на храна etc - сенатът издава декрет за допитване до тях. Специална колегия от тълкуватели и пазители на Сибилинските книги нарежда какво да се предприеме срещу зловещото знамение. По първите два начина се приемат божествата от италийските общини, а по третия - божествата от Елада, Мала Азия и Изтока. По принцип новите божества се почитат extrapomoerium.  Домашни божества Lares - божества на земния участък, на семейството, на кръстопътищата. В най-стари времена култът на лара е бил постановен в точката на срещане на парцела на един земеделец с парцелите на останалите му съседи. От тук едни от най-разпространените лари се наричат compitales (compitum – кръсто-път) - поправители на пътищата. Постепенно ларите влизат в земления участък и се наричат Lares rurales. От тук ларът започва да се схваща като покровител на всякакви парцели. Затова се появяват Lares viales (на пътищата) - от схващането, че пътуваш по земления участък. А пък ако този участък е бойно поле, се появяват Lares militales. След което се стига да такъв абсурд като Lares permarini (на пътуващите по море). А там няма землен участък, това е абсурдът. От покровители на земния участък ларите могат да се превърнат в покровители на дома. Обикновено това е един, наречен Lar familiaris. Ларите са едни от най-важните божества. Във всеки дом има техен кът, наречен Lararium. Тук всеки ден им се оставя част от трапезата. Ларите много често са изобразявани като Диоскурите - с рога на изобилието в ръка. Penates Тип домашни божества покровители на penus, oris, n - килер. Затова са покровителите на семейството, къщната работа и занаята, на домашното благополучие. Римското чувство, че домът е равен на държавата и обратно води до почитането на Penates publici populi Romani Qiritium, но техният култ е тясно свързан с култа на Веста. Винаги се схващат като turba - множество. Голямото разпространение на култа на ларите и пенатите е довело до превръщането им в метоним на domus. Genius СМЪРТЕН бог на духовната сила и воля на мъжа. (Iuno е женският му вариант.) Покровител е на мъжа, а от там и на дома и семейството. Изразява акта на волята. Най-често изобразяван като змия, по-рядко - като civis bonus. Ianus Янус е бог на прехода, на входа и на изхода, на всяко начало и край. Името му е свързано с ianua - врата, затова е и бог на вратата като символ на прехода. Изобразяван е с ключ (тъй като Оги много се кефи на картинките ще сложа тази , за да й се порадва като види записките на контролното, а що се отнася до вас, мили читатели, ще обясня, че ключът е такова едно нещо , дето като се пъхне в катинарченце  и се врътне му причинява следната метаморфоза: ). Изобразяван е с две лица и е наричан Ianus Bifrons, защото гледа и в миналото, и в бъдещето. Също така гледал в две посоки, за да пази от крадци. Посветени са му всички първи неща: първите часове на деня, първите дни на годината. Задължително пръв е призоваван при молитва. Посветен му е месец Януари, затова има негови изображения с 365 пръста. Изобразяван е също така на първите монети в началото на емисия - асовете. Храмът му е на Forum Romanum в мястото Argilentum и е представлявал пасаж, т.е. покрит коридор, през който минавала войската, когато излизала извън крепостните стени на Рим. След нея вратите му се оставяли отворени и се държали така докато се върне, т.е. когато вратите са отворени, Рим воюва, когато са затворени - е в мир. Затваряни са общо три пъти (при Нума Помпилий, след края на Първата Пуническа война - 235г. и при Август - 29г.). Vesta Стара италийска богиня на домашното огнище. От схващането, че държавата и семейството е едно и също, се развива идеята, че е богиня на държавното огнище и единство - Vesta Publica. Една от най-старите и почитани богини, която никога не е имала образ, а винаги е била мислена само като свещения огън. Храмът й - Aedes Vestae - е на Forum Romanum и е кръгъл като огнището. В него е вечният огън на Рим и penus Vestae, който е двуцелен. В едната част се съхранява всичко необходимо за култа на Веста и останалите индигентни култове, а в другият е символът на могъществото на Рим. Поради строгото съблюдаване на тайната, не е ясно какво е представлявал той - там е влизала само Virgo Vestalis Maxima. Може би там е имало paladium. Янус и Веста са домашни по произход, но имат първостепенна държавна важност.  Земеделски божества Saturnus Стар италийски селски бог на сеитбата. Името му се свързва с глагола sero, sevi, satus - сея, но все пак е съмнително, защото sătus е с кратко ă, а пък Sāturnus - с дълго ā. Сатурн твърде рано попада под влиянието на елинския Кронос, затова Graeco ritu colitur. Атрибутът му е сърп. Смята се, че през неговото царуване - Saturna regna - е бил Златният век. Празникът му Saturnalia    е на 17 декември и трае 3-4 дни. Тогава се обръщат отношенията (отново по гръцки образец): робите стават господари, бедните - богати, обикновените хора стават магистрати. Вече по римски образец е избирането на rex еt regina. Поднасяли са си различни подаръци, като традиционните са били свещи и гумени куклички. Викът е Io, Saturnalia. Сатурналиите са много обичаен празник, който е ставал все по-продължителен и е бил наречен dierum optimus. Затова и държавната хазна - aerarium Saturni се е намирала в неговия храм - най-старата постройка на Forum Romanus. Tellus (Mater) На латински има три думи за земя:  humus - почва,  terra - земя, като географско понятие,  tellus, uris - нива, оплодена и готвеща се да роди. Tellus e богинята, която приема зърното в себе си и го развива. Затова е силно хтонична и се почита от жреците като хранещо и запазващо божество. Като Mаter се почита, когато прибира умрелите. Затова и често се почита заедно с Di Manes. Празникът й е на 15 април и са нарича Fordicidiae, когато понтифиците й принасят в жертва тлъсти бременни крави. Зародишите им се изгарят и се съхраняват в килера на Веста. Празникът завършва с cerialia на 19 април, когато Телус се почита заедно с Церера. Ceres Италийска богиня на растящото зърно. Твърде рано попада под гръцко влияние, още в 493г., когато й е посветен храм - Aedes Ceris, който е бил център на плебеите, тук е била хазната им, а пред храма е бил пазара на зърнени храни. Вероятно и едилите първоначално са били служители в нейния храм. Rubigus Бог, общението с който, е с обратен знак - т.е. принася се жертва да НЕ направи нещо. Бог на ръждата. Празникът му Robigalia е на 25 април, когато процесия тръгва до петата миля на Via Claudia, където flamen Qurinalis му принася в жертва рижо куче. Flora Явно името й идва от flos, floris. Богиня на цъфтежа и растежа. Празникът й Floralia е от 28 април до 3 май, характерен с веселие, игри, голяма разпуснатост. Най-вече тогава се поставят мимове. От Флоралията произтичат днешните майски празници на цветята. Romona Богиня на плодовете. Твърде рано забравена, макар че първоначално явно е имала голямо значение, тъй като е имала специален flamen. Consus Стар италийски бог на пазеното в хамбарите зърно. Името му идва от condo и разликата с Conditor, е че Conditor поставя, а Consus съхранява зърното. Затова и е бог от държавен мащаб. На Палатина е имал подземен олтар - така се съхранява зърното. Празникът му е на 21 август и на 15 декември. Първият е Consualia - главният празник, този на реколтата. Принасят му се в жертва първите плодове от реколтата. Вторият е празникът на вършитбата, на него се организирали надбягвания с мулета, тъй като основно с тях се вършее. По време на Консуалия са били грабнати сабинянките. Ops Стара италийска богиня на реколтата. Затова и по-късно схващана и като богиня на богатството. Затова и Цезар премества държавното съкровище в храма й. Затова и наричана Ops Mater. Празниците й са два: Opiconsivia, в който е чествана заедно с Consus на 25 август и Opalia на 19 декември. (Както забелязваме, ако можем да виждаме по това време на нощта, докато учим по култура, има 4-дневно разминаване с Консуалиите.) По-късно в литературната епоха започват да я приравняват към Рея и да я свързват със Сатурн като негова съпруга. Pales Божество с неясен пол. По времето на Овидий са я наричали Dea Pales и Pastorum dea, а са смятали дори, че има бог Pales и богиня Palatua. (Римското схващане за Saturnus завършва на -us, от там си вадим заключение, че е masculinum, значи бог; Ops -има такова съществително от женски род, следователно е богиня; но Pales  - съществително по трето склонение, няма друга такава дума, от където да се извади рода. Затова я (?) възприемат така.) Стара италийска богиня на пастирите. Празникът й е Parilia, на 21 април, е dies natalis Urbis Romae. На този ден весталките раздават прахта на телетата, кръвта на equus october, бобова шума за държавните жертвоприношения. А като частен празник на този ден оборите се измитат, увенчават се с венци, опушват се със сяра, ръсят се с лаврово клонче, принасят се безкръвни жертви: мляко, тестени изделия, селски гозби, а вечерта се прескача огън. Neptunus Стар италийски бог на течащата вода и на влагата. Рано повлиян от Посейдон и подчинен нему, затова е схващан и като бог на моретата. Празникът му на 23 юли е Neptunalia - тогава, когато е най-горещо (третият горещник). Vulcanus (Volcanus) Стар италийски бог на огнената стихия. Молитвата към него е с обратен знак - призовават го да отдръпне пожара от посевите и горите. Неговият епитет е Mulciber. Рано приравнен към Хефест и схващан вече като бог на ковашкото изкуство, занаятите и цивилизаторския огън. Празникът му Volcanalia е на 23 август - когато има най-голяма вероятност от пожар. Това е и ден на пожарната команда на Рим. ☻☻☻ Старо-римската триада Iuppiter, Mars, Quirinus Юпитер е бил бог на Капитолия, Марс - на Палатина, а Квирин - на Квиринала. След осъществяването на септимонциума трите божества са обединени в триада като гарант за новосъздадената федерация. Юпитер е бил бог на държавата като уредба, а Марс и Квирин - символи на римската експанзия. Iuppiter Етимологически името му е сходно по корен с Ζεύςи означава светлина, дневна светлина, ден. Затова като бог на светлината нему са били посветени всички иди, когато е пълнолунието, т.е. когато е светло през цялото денонощие. Особено почитани са септемврийските иди. От идеята „ден” той придобива и функцията на бог на благоприятното за земеделие време. Покровителства гроздето, смятано за най-благороден и независим от метеорологичните условия плод. На 19 август се празнува Vinalia rustica, където Юпитер е честван заедно с Венера и участието в празниците му е осигурявало на земеделците добра реколта. Като бог на атмосферните явления е бил честван като Iuppiter Fulmen и Iuppiter Fulgur. Мястото, където е паднал гръм, е било sacrum и е било почитано като fulgur conditum. Било е ограждано с puteal, нещо като кръгъл парапет, подобен на кладенец. Фетишистко овеществяване на Юпитер е Iuppiter Lapis. Камъкът трябва да е бил кремък заради искрите. Почитан на северния склон на Капитолия. Фетишистко овеществяване на Юпитер е Iuppiter Feretrius - един вековен дъб, покровител на държавната клетва. Пред него са се полагали клетви при сключване на международни договори. Нему са принасяни и spolia opima (тлъста плячка), когато военачалник лично убие вражеския военачалник. Край Iuppiter Lapis еt Feretrius е било мястото за inauguratio - auguraculum. Функцията на Ζεὺς Ὅρκιος Хоркий (на държавната, обществена клетва) Юпитер получава от идеята, че денят присъства на всяко човешко начинание, а мълнията ще порази клетвопрестъп-ника. Като покровител на частната клетва, т.е. във функцията на Ζεὺς Πιστίος той е познат още като Dius Fidius, макар че съществува и богиня Fides. Като бог на международните отношения е познат и като Iuppiter Terminus, което е развитие на частния бог Terminus. Като върховен бог Юпитер е бил почитан във всички италийски общини. По политически съображения пръв е приет култът на Iuppiter Latiaris, покровител на латинския съюз, начело с Alba Longa, след присъединяването на съюза към Рим. Честван е на множество празници в Рим, когато лично консулите принасят жертви в присъствието на представители на всички съюзни civitates. По време на тези празници се е спазвал мир. Най-важен в политически отношение обаче е Iuppiter Optimus Maximus (като Pevtimov Optimus Maximus). Той като че ли поема в себе си всички Юпитери и е символ на Рим и неговото могъщество. Наричан е още Iuppiter Capitolinus на мястото на храма му, където е почитан заедно с Iuno Regina еt Minerva. Храмът е осветен 15 септември 509г. и този ден е началото когато ineunt magistratus. Това е денят на първото сенатско заседание, когато на Iuppiter Optimus Maximus се принасят бели бикове. Този храм е сакрален център на държавите, reges и civitates, които са amici populi Romani. Всеки гражданин в деня, когато получавал toga virilis, е принасяна жертва на Iuppiter Optimus Maximus. Оттам идва и изразът ad Capitolium ire = togam virilem sumere. Триумфаторът се разглежда като жив Iuppiter Optimus Maximus, затова са мажели лицето му с кафява боя, както на статуята на Юпитер, и затова той носи toga purpurea. Игрите Ludi Magni Votivi при триумф също са посветени нему. Iuppiter Optimus Maximus е божествената проекция на Roma Aeterna. Има и други Юпитери. Например Ромул обещава храм на Iuppiter Stator, ако спре бягащите му войници. По-късно той е наречен Iuppiter Victor, от когото се развива и богиня Victoria. Iuppiter Indiges пък е божественият било Еней (подразбирайте Костов – носителя на новото), било Ромул. Mars Наричан още Mavors. Старо италийско божество на всички враждебни на земления участък сили. Ето защо общението с него е обратно по знак. Култът му е силно фетишизиран. Основното му светилище е Domus Regia, където е бил почитан като забито в земята копие. Тук са и hasta еt ancile Martis. По времето на Нума Помпилий от небето пада един щит като защитник на града. Той заповядва да изработят още 11 абсолютно точни копия, за да не бъде откраднато оригиналното. Принципно Марс се почита extrapomoerium на Campus Martius, където е Ara Martis in Campo. Всеки пет години тук се извършва lustratio, тъй като Марс е Genius на римския народ. Lustratio се извършва и по общини, квартали и землени участъци. Така Марс се насочва извън участъка, но може да се насочи и срещу друг враждебен участък. Затова е божество на войната. Основните месеци, които са му посветени, са март и октомври - началото и краят на военния сезон.  На 27 февруари и 14 март се чества Еquiria. Празникът е основан от Ромул, честван на Campus Martius на мястото Trigarium в западната част, но ако е подгизнало - на открито място на Целий. Празникът включва кушии. Не ясно дали е имало състезания и с колесници. Това е тренировка на конете след зимното обездвижване.  Quinquatrus - името му идва от факта, че празникът е пет дена след идите и сред народа е станал популярен с петдневната ваканция на учениците (мечти-и-и). На този ден ancilia се очистват, вероятно щитовете на цялата войска, както и оръжията й.  На 23 март е Tubilustrium - празникът е провеждан в Атриума на обущарите. Очистват се tubae - свещените бойни тръби. Чрез тях от една страна се очиствала армията, а от друга - целта е била да я направят по-силна.  На 15 октомври е Equus October - на Campus Martius се устройват надбягвания с две колесници, след което flamen Martialis на Ara Martis in Campo с копие принася в жертва десния кон на победилата колесница. Главата, след като я отрязват, я украсяват с тестени сладкиши и тя е награда в състезанията между жителите на Via Sacra и Suburbana. Ако победят първите, я приковават на стената на Domus Regia. А ако победят вторите - приковават я на Turris Mamilia. Опашката и гениталиите на коня, все още тръпнещи и с капеща кръв, бегом се донасят в Domus Regia и се поставят така, че да капе върху олтара. Весталките консервират останалата кръв и я запазват до Парилия.  На 19 октомври е Armilustrium. Целта на празника е войската да се очисти от досега с кръвта на чужденците. В този ден се прави lustratio на оръжията, ancilia и тубите на открито на Авентина, до Circus Maximus, след което се прибират до следващата година. Император Август свързва по гръцки маниер Марс и Венера. Въвежда култа към Mars Ultor - отмъстителя за смъртта на Цезар - и го свързва с Venus Genetrix, представителка на Енеевия род. Така Марс влиза в Рим. Август построява кръгъл храм на Mars Ultor на Капитолия, а по-късно на Forum Augusti. Целта на Август е да изтика на втори план култа на Iuppiter Optimus Maximus и извеждайки на първи план култа на Mars Ultor еt Venus Genetrix да придаде първостепенна божественост на произхода си. Тогава става и приближаването на Марс до Арес. Свещеното му животно е lupus. Quirinus (Pater) Стар италийски бог с почти същите функции като Марс, но почитан на Квиринала, а не на Палатина. В началото функциите му били много важни и имал първостепенно значение, но постепенно, особено с появата на литературата, бил изместен от Марс и почти забравен. В края на Републиканската епоха Цезар, а в началото на Принципата - Август, възстановяват култа към старата римска триада и към Квирин. Дори разпространяват версията, че Ромул е бил обожествен като Квирин, с цел да бъдат обожествени самите те и да бъде получена първостепенната държавна важност като божества, защото Квирин е божество от първостепенно значение, а Юпитер като indiges е само местно. ІІІ. Di Manes Ефемистично название на подземните и свързаните със смъртта сили. Винаги са мислени като turba - едно цяло - и са божества от държавна важност. Смятани са още за земеделски божества, тъй като ги свързват с tellus, а и като домашни, тъй като към тях се приобщават мъртвите предци. ІV. Италийски божества Diana Божество с чисто италийско име, почитано на много места в Nemora (свещена гора). Най-известният свещен лес е бил Nemus Dianae край Aricia. Тук тя била почитана като дъб и наричана Diana Nemorensis, а жрецът й - Rex Nemorensis, който е бил и нейн съпруг. Длъжността му е доживотна и кандидатът можел да я извоюва само в двубой до смърт. Ето защо от Ів. нататък жреци на Диана са ставали главно избягали роби. Като главно божество на Aricia тя е била покровител на Втория латински съюз след падането на Алба Лонга: Tusculum, Tibum, Lavinium, Lavrentium. След присъединя-ването на съюза към Рим, тя по политически причини е приета (чрез adoptatio). В държавния си култ е покровителка на латините. Нейният храм - templum Dianae in Aventino - е бил сакрален център на латините. Тъй като първоначално роби в Рим са били основно латините, тя е и покровителка на робите. Храмовият празник на 13 август (денят на dedicatio) e dies servorum. Частният й култ е като закрилница на всички типично женски функции - менструация, зачатие, бременност, безплодие, раждане. По-късно, след 217г. тя се повлиява от Артемида Ефеска и започва да става покровителка на гори и дивеч, дори да приема изцяло нейната иконография (къс хитон, колчан, лък, ботуши, факел и т.н.). На Диана, схващана като Артемида, е посветен храм на Circus Flaminius, през 187г. Още по-късно става богиня на луната и се смесва със Селена, Хеката, Изида. Minerva В Рим има три Минерви. Едната е богиня от новата етруска триада - Юпитер, Марс, Квирин, с храм на Капитолия. Втората е от италийски произход и в приета чрез evocatio в 241г. при обсадата на гр. Falerii. Тя е наречена Minerva Capta и има храм на Целий. Най-важна е Минерва с основен държавен култ - покровителка на занаятчиите. Нейният храм на Авентина е бил сакрален център на занаятчиите, а храмовият празник на 19 март - Quinquatrus - е бил ден на занаятчиите, включително и на учителите. Известен е с петдневната ваканция. Затова на латински minerval е годишният хонорар на учителите, както и на лекарите. Не случайно е известна Minerva Medica, която е имала специален храм на Есквилин. След 217г. се правят опити култът й да се елинизира. Цицерон я нарича Costos Urbi, опитвайки се да я изравни с Атина. Гней Помпей я наричал Никифорос, а Домициан се хвалел, че е нейн син. Тя е основно богиня, покровителка на занаятите. Venus Името й е чисто италийско и е близко до гръцкото Χάρις. Олицетворявала е прелестта и красотата на природата. По същността си е вегетативно божество, покровителка на градинските и зеленчукови насаждения и техните производители. Известни са двата най-стари храма на Венера. Първият е свещеният лес на богинята Libitina - богиня на смъртта. Затова и Венера е била схващана така. Вторият е на Circus Maximus. На 19 август по времето на Vinalia rustica я честват цветарите и градинарите. По времето на Ханибаловата война обаче по искане на Quintus Fabius Maximus Cunctator се прави допитване до Сибилин-ските книги и се получава нареждане да се издигне храм на Venus Erycina - Venus от планината Eryx в Sicilia. По тази причина Венера вече се почита Graeco ritu, сходно с Афродита. След 215г. й е издигнат храм при Porta Collina, сакрален център на meretrices (meretrix - проститутка). В различните времена Венера се почита под различни имена според това, кой важен политически деец я е считал за своя покровителка. Сула се смятал за любимец на Venus Felix, като смятал, че това е богинята, обединяваща в себе си Fortuna еt Felicitas. Помпей почитал Venus Victrix, но най-дълго била почитана Venus Genetrix - покровителката на Юлиево-Клавдиевата династия. V. Гръцки божества, реципирани с посредничеството на италийските общини Castor еt Pollux Гръцките Диоскури (Кастор и Полидевк). Култът им изглежда е взет от Tusculum твърде рано. Или по съвет на Сибилинските книги през 578г., или чрез evocatio в битката при езерото Регил през 499г. така или иначе култът им е тускулански, тъй като тускуланските родове Хорхи и Полидики са ги изобразявали на монетите си. Поради ранното приемане на култа храмът им е intrapomoerium и не са под властта на пазителите и тълкувателите на Сибилинските книги - Quindecemviri sacris faciundis. Държавният им култ е покровители на конническото съсловие и надбягванията с коне. На 15 юли, когато е била битката при езерото Регил, Кастор и Полукс се появили на Форума и напоили конете си там. На 27 януари (денят на dedicatio на храма) се провежда transvectio equitum Romanorum. В този коннишки парад са участвали всички държавно признати конници - equites equo publico. Те, облечени в парадните си униформи и с всичките си отличия, се събирали на Марсово поле, подреждали са се по триби и центурии и яздейки са влизали в града. Стига ли са до Forum Romanum, където пред храма на Кастор и Полукс на трибуна седели цензорите и ги приветствали. Тук са принасяли жертва и след това вероятно са отивали до храма на Iuppiter Optimus Maximus. Частен култ - тъй като конниците са били търговците на едро и крупните финансисти, те стават покровители на търговската клетва. В храма им са се сключвали сделки и са се произнасяли клетви. Гръцката им функция е покровители при буря в морето, но не е регистрирана в култа, макар че е позната в литературата. В народната религия са се запазили клетвите (m)ecastor, употребявана за жени и edepol - повече за мъже. Hercules Вероятно култът му е бил приет от близките италийски общини. Вероятно изходният пункт е бил Куме, а самият култ е приет от град Тибор. Постановяването на култа се свързва с историята за Евандър и Херкулес и Cacus. С Как се свързва и Forum Boarium (месния, бичи пазар). Тук Херкулес е имал τέμενος с олтар наречен Ara maxima. Тук е бил забранен достъпът на кучета и мухи. Това е свързано с мита за Херкулес, който принася жертва на Ζεὺς ̉Απομυός(пъдещ мухите) в Олимпия. Не знам за вас, обаче аз, колкото вече години ходим в Олимпия, никога не съм забелязал там да има мухи. Поради ранното приемане на култа се почита intrapomoerium и не е под властта на пазителите и тълкувателите на Сибилинските книги. Почита се като Hercules Victor (Invictus). Храмът му също не е ясен. По-късно му е издигнат храм Aedes Herculi Magni Costodis in Circo Flaminio. Държавният му култ не е много ясен. Изчерпва се със следното: веднъж годишно, вероятно на 12 август praetor urbanus, увенчан с лавър, Graeco ritu принася Herculi Invicto невпрягана телица. По време на жертвата не бива да се споменават други богове. Преторът прави възлияние с дървен насмолен σκύϕος, наследен от Херкулес. Може би като държавен, може би като частен култ, Херкулес е покровител на сделките и клетвите с гръцките търговци. Във всекидневния живот са останали клетвите: (me)hercle еt hercule(s). На Херкулес се принася и decumae - десятък. VІ. Божества, възприети пряко от Елада и Мала Азия Apollo Най-рано възприетият гръцки култ - вероятно по времето, когато се утвърдила триадата Iuppiter, Iuno Regina еt Minerva, когато е бил осветен храмът им (509г.) и Сибилинските книги са донесени от Тарквиний , т.е. в края на Царския период. Аполон е взет от град Куме, където е бил полисен бог вероятно по време на епидемия. Затова първият му култ е Apollo Medicus (Paean). Така се обръщат към него весталките в молитвите си. Той е бог-лечител, покровител на лечителите и лечебните минерални извори. Най-старото му светилище е Apollinar. До Vв. това е била само фанум и едва след това му е издигнат храм. Намира се на Prata Flaminia - Фламиниевите ливади до Circus Flaminius, т.е. extrapomoerium. Graeco ritu colitur. През 212г. без определена дата са учредени Ludi Apollinares. Това са първите игри, посветени на чуждо божество затова са под опеката на praetor urbanus. От 208 стават ежегодни и се честват от 6 до 13 юли. Игрите са имали подчертано сценичен характер, затова в частния култ Аполон става покровител на актьорите и актьорските гилдии, затова и актьорите се наричат parasiti Apollinis. При реформирането на римската религия император Август изнася култа на Аполон и Диана с цел да обедини империята си, тъй като Диана е най-почитаното италийско божество, а Аполон - гръцко. Ceres, Liber еt Libera В 496г. поради голям недостиг на зърнени храни Сибилинските книги предписват да се в въведе в Рим култът към Елевзинската триада: Деметра, Персефона (Кора) и Дионис. Характерното е обаче, че те са приети под имената на три индигетни божества. Liber еt Libera са оплождащи вегетативни божества от старите римски култове. Култът им съчетава елементи от гръцки, италийски и римски култове и това силно ги доближава до народните разбирания. В 493г. на Авентина им е посветен храм - Aedes Cereris Liberi Liberaeque. Тъй като храмовият празник 19 август съвпада с получаването на права на плебеите, храмът им става плебейски център. Тук е борсата за зърно, архива и хазната на плебеите. Храмът им е по етруски образец, т.е. триделен. Graeco ritu coluntur. Жриците им са от гръцко потекло, но с римско гражданство и встъпвайки в служба дават обет за безбрачие или въздържание. На игрите на Церера Ludi Ceriales са давали селски представления, любимото от които е било пускането на арената на лисици със запалени опашки, откъдето може би произлизат гладиаторските зрелища с животни. На монети Церера е изобразявана седнала на трон със скиптър и житни класове в ръце, до нея - крина (modius), нос на кораб (prora), защото житото се пренася с кораби, и богиня Annona - нейна спътница и помощница. Церера е почитана основно в провинция Африка - там, където реколтата е най-богата. През императорската епоха Liber се свързва с мистериите, с Митра, Изида и Кибела. Mercurius Приет е 495г. във връзка с основаването на търговската гилдия и борса за зърнени храни. Основната му функция е покровител на collegium mercatorum. Затова търговците се наричат още Mercuriales. През 495г. на 15 май му е посветен храм на Circus Maximus и този ден е празникът на търговците. Името на месец май се свързва с името на майка му - Maia. От всички функции на Хермес Меркурий взима само една - покровител на търговците. Aesculapius През 293г. в Рим избухва епидемия. Сибилинските книги предписват внасянето култ на ̉Ασκλήπιος.Сформира се свещена делегация до Епидавър за пренасяне култа на бога и самия бог. От Епидавър вземат бога, т.е. вземат една от свещените змии (пареа - рижокафява, неотровна), която сама си избрала жрец, отишла при него и се увила около жезъла му. Когато корабът на делегацията навлязъл в река Тибър, змията скочила от него и с плуване стигнала до insula Tiberina, т.е. сама си избрала fanum. Тук 291г. е бил построен и осветен храм на Асклепий. Целият остров бил устроен изцяло като Асклепион - бани, място, където да предписват баните, където на сън се явява богът и т.н. Островът бил пълен със змии и кучета, които били подаръка за бога. Храмът е имал формата на кораб; днес там има модерна болница. Там се чествала и богиня Salus, превод на гръцката ῾Υγιεία. Graeco ritu colitur. Dis pater еt Proserpina В 249г. мълния разрушава част от градската стена на Рим. Сибилинските книги изтълкували това ужасно знамение като заповед да се въведе култа на Плутон и Персефона и три нощи на Марсово поле да се празнуват Ludi Tarrentini. Честването е било на мястото, наречено Tarrentum, където е бил техният подземен олтар - 20 стъпки под земята. На този олтар им принасяли в жертва черен бик и черна крава. Вероятно култът е бил взет от Тарент. Сибилинските книги заповядали след 100 години игрите отново да бъдат чествани. Така и станало - в 146 били повторени. Трети път игрите са чествани от император Август в 17г., но вече като Ludi Saeculares. Dis pater (Dives pater) е буквален превод на Πλοῦτος. Прозерпина е вероятно минало през етруските име на Персефона. Тъй като римляните нямат подобни богове, често са приравнявали Proserpina към Libera. Всичко в култа е гръцко, само честването на секуларния цикъл е римско. Magna Mater Deum Idea Cybele Великата майка на боговете от Ида Кибела. Това е последното божество, прието по съвет на Сибилинските книги. Малко преди решаващите сражения в Ханибаловата война над Рим паднал дъжд от камъни. Книгите предписали да се въведа култът на богинята от Ида Кибела и да бъде пренесен свещеният метеоритен камък от Песимунт. През 205г. свещена делегация се отправила към Пергам, където Атал IV подарил на римляните богинята, т.е. камъка. На тържествено украсен кораб камъкът бил пренесен в Рим и 191г. на 4 април е бил осветен храм. Култът с осъществявал от фригийски жреци без римско гражданство, които са имали правото свободно и неприкосновено да практикуват култа, а по времето на Ludi Megalenses са имали правото да обикалят улиците на Рим в пъстри и златоткани дрехи с дива музика и въртейки се в екстазен танц да честват богинята (само си пре'ста'ете к'ъв кючек е било ). Август затвърдил и разширил култа й заради връзката й с планината Ида при Троя, а от там тръгва Еней, Анхиз и т.н. През императорската епоха култът й започва да става изцяло източен и да се приближава към култовете на Изида, Митра, Сабазия.

Културни епохи в Рим. Републиканска епоха. Религия - общо І. Общо понятие за религията на Рим Рим няма митология, познава само историческата легенда. ІІ. Теоретичен аспект Както се казва в „Сатирикон”: „ А пък и по нашите места е до толкова пълно с богове, че е по-лесно да срещнеш бог, от колкото човек.” („plurtes di, quam homines”) И действително учудващ е този огромен брой божества в Рим. Всяко, дори и най-дребното действие, има своя бог. Според Св. Августин в „De civitate dei” за едно бебе се грижат следните божества:  Vatikanus - бог на първия вик  Fabulinus - на първата дума и въобще го учи да говори  Educa - учи го да яде  Potina - учи го да пие  Cuba - учи го да лежи в люлката Когато детето започне да излиза, го поемат следните богини:  Abeona - учи го да излиза от къщи  Iterduca - покровителства го по пътя  Domiduca - за да си намери къщата  Adeona - за да си влиза в къщи Според Сервий, коментатора на Виргилий, в коментара му към „Георгики”, на един орач помагат следните богове:  Veruactor - на първата оран  Reparator - на втората оран  Imporcitor - на третата оран, той прави браздите  Insitor - сее  Obarator - на кръговата оран  Occator - на брануването  Saritor - на плевенето  Subruncinator - вади корените на плевелите, неизлезли при плевенето  Messor - жъне  Convector - събира класовете в сноп  Conditor - събира житото в ями-складове  Promitor - вади житото от ямите Наличието на това огромно количество божества, олицетворе-ние на един акт, дори на една абстракция в акта, каквато е Ara pacis Augustae на Марсово поле, Salus populi Romani на Квиринал, говори за твърде голямата примитивност на римската религиозна концепция. Ако елинът схваща божеството като огромна всесилна в дадена област констанция, появяваща се трансцедентно в даден момент и в дадена ситуация, то римлянинът вижда божеството само в акта, само в конкретната проява и никога друг път. Ето защо всеки епитет на бога е отделно божество. Така  Iuppiter Fulgur е едно божество - на гърма,  Iuppiter Fulmen - друго - на мълнията,  Iuppiter Lucetius - трето - на светлината, а  Iuppiter Elicius - четвърто - на дъжда. Тази многобройност и актуалност на божествената проява е възбуждала основателните насмешки на християнските теолози, според които римските божества като че са си поделили задълженията, за да не би да се изморят и преработят. Тази актуалност на римската религиозна концепция показва, че тя е застинала във фазата на преход между фетишизма и анимизма. Елинът има пълната възможност да разпознае в една едра, красива, синеока и благосклонна жена своята Деметра. Римлянинът вижда своята Церера само в момента на растящото зърно, защото е лесно да се даде образ на една идея, но е много трудно да се получи и елементарната образна представа за един акт. Римските божества са без образ. Според Варон 170 години след основаването на града в Рим е нямало статуи на богове. Но дори когато те са въведени по етруски и гръцки маниер, все пак този образ си е оставал образ на статуята, не и на божеството. Освен това схващането на божеството не като възможност за акт, а като конкретен акт, без да се търси целостта и движението в него, води да плоскостния характер на римската религиозна идея. Всяко божество е само за себе си. Между божествата няма никаква връзка, нито пък съподчинение. Докато Хермес бърза от Зевс към хората, от там към Посейдон, от там към Хадес, то Меркурий се движи от един сакрален парцел към друг. Движението му е само по земята и то по определени храмови парцели. Римската религия е парцелна. Немислимо е съществуването на божеството без отредения му templum. То е тясно свързано с него; то е там. Божеството отмира с отмирането на земления му участък, тъй като без парцел няма бог. Сакралното пространство е сбор от много кръпки върху профанното. Ако елинското сакрално пространство е успоредно на профанното и религиозната идея в Елада има вертикален характер, чрез който се постига пространството, то в Рим сакрума следва профанума по хоризонталния принцип, който води до плоскостта. В заключение римската религиозна вяра е актуална, аниконична, плоскостна, парцелна вяра; студена, недоверчива, без фантазия, практична. ІІІ. Практически аспект Основният принцип при осъществяване контакта между смъртните и безсмъртните е Do ut des, но осъществяван по най-нагъл и безсрамен начин. Между тях се осъществява един юридически контракт. Хората са длъжни да изпълняват задълженията си към боговете, а те от своя страна - да спазват изискванията към договора. Ако смъртен наруши някаква клауза от договора, той носи углавна отговорност за това. Например един pullarius (предател) по време на Сабинската война излъгал, че боговете позволяват сражение. Въпреки че това станало ясно, консулът Папирий дал нареждане за започване на боя, понеже облеченият във власт жрец юридически го разрешил. Според консула лъжата била в компетенциите на измамения бог. Така и станало. Битката била спечелена, но гадателят загинал в нея. Ако боговете не изпълняват поетите договорни задължения, те могат да бъдат наказани – статуите и жертвениците им били изхвърляни от храмовете. В този аспект жрецът в Рим е само един сакрален юристконсулт и сакрален церемониалмайстор. Например колегията на понтифиците е имала точно такива задължения - да събира, правилно употребява и надзирава всички знания от сложната наука за съставянето на профанно-сакралния договор. Именно поради нуждата да се състави максимално точен и задължаващ контракт римската практическа религия е удивително конкретна. На всеки акт се търси най-точното му божествено съответствие. Необходимо е да се открие конкретното божество, конкретното му име, конкретният му епитет, конкретният му адрес и конкретното време за това. Необходимо е и по конкретен начин то да се задължи. А това води до максимална детайлизация на култа. Всичко трябва да бъде извършено до последния детайл точно. Най-малката грешка води повтаряне на церемонията. Ето защо в римската религия, съотнесена към елинската, съществуват неимоверно повече ограничения за сакралните служители. Неизпълнението и на най-дребното от тях води до фатални последици. Нуждата от детайлно изпипване на култа води до формализъм, до неговата консервативна формулност. Всичко се извършва с материали, действия и формули, установени от незапомнени времена, защото това е гаранция. Никой в Рим не се моли по порив или с мисъл, а само по формула. В заключение римският култ е един конкретен, детайлизиран, формулен, юридически контракт. ІV. Отношение на държавата към религията Римският култ е съобразен и тясно свързан с държавата, той е вид държавна дейност. Никога Рим не е познавал противоречие между религия и политика. Римските гадатели не се допитват за бъдещето, а само се съветват кое бъдеще е угодно на бога и на държавата. Божественият съвет не е задължителен, ако не е поискан специално. Единствено в отношението на държавата към боговете се наблюдава йерархичност на боговете. Според важността за res publica populi Romani quiritum даден култ получава своето място в сакралната пирамида и тази сакрална пирамида е парадигмата за профанната пирамида. В тази пирамида отделните божествени парцели са подредени и съподчинени. Римският пантеон на deum представлява пренесената в сакрума строга държавна организация и йерархия. Тази пирамида в различните времена е попълвана по различен начин.

І. Характеристика на периода Това е най-неясния, таен и силно исторически и културно фалшифициран период в историята на Рим. Период на ярък дуализъм, но и на все по-силно проявяваща се тенденция към централизация. Период на усилено попиване на всичко интересно и вълнуващо, което скоро ще се превърне в исконно римско и лично-ценностно. Царският период полага основите на вечно променливите, но вечни основи на държавното, правовото, военното и социалното устройство на Вечния град. Царският период полага основите и на вечно и експанзивно обогатяващия се култ и вяра на Рим. Царският период полага основите и на вечно цивилизоващите се, но и вечно консервативни литература, изкуство, морал и етика. ІІ. Ранна топография на Рим Според античната традиция Urbs Romae е основан от Romulus еt Remus на 21 април на празника Parilia по етруски образец чрез auspicium. Но това е т.нар. Варонова ера (на Варон) така че това се води за първата година - Рим е основан anno primo ab urbe condita, ante die XI Kalendas Maias (an. I a.u.c. XI Kal. Mai.) Населяването на Рим става на четири етапа: А) Първи етап, т.нар. Roma quadrata В началото на I хил. е населен Palatium (фактически е трапецоид на Палатина). Самото име Палатин явно идва или от корена на pasho (паса) и означава селище на пастири, или от palus (кол) и означава оградено селище. По-вероятно от pasho, защото Ромул и Рем са пастири. Около мястото, определено за поселище се е прокарвала свещена първа бразда - sicus primigenius - като плугът се е вдигал на мястото, където ще са вратите. Браздата отделя urbs от ager. На разстояние от нея се строят стените, а браздата с полосата остава post moerum (ранна форма за murum). От тук се получава и pomoerium. Вътре се оставя същата полоса, а помериумът се обозначава в четирите краища с termini (cippi) - гранични камъни. Помериумът е оставян извън градските функции и така се получават понятията intrapomoerium et extrapomoerium. Roma quadrata е имала три порти: Porta Mugonia в североизточната част и води към главната извънградска улица - Via Sacra и съединената с нея, обикаляща северната част на Палатина, Via Nova. В северната част е била Porta Romanula. Третата порта е с неясно име и е водела към Scalae Caci (стълбата на Как) на югозапад и е извеждала към долината. Тук са били трите основни светини на Рим: Casa Romuli - къщата на Ромул; Lupercal - пещерата, където вълчицата отгледала Ромул и Рем; Ficus Ruminalis - свещената смокиня, която е изчезнала и по странен начин се явила на Форума; тук е бил и огънят на Как в светилището на Как. Палатин вероятно е бил трайно населен от протолатините в Х-ІХв. В) Втори етап, Septimontium От средата на VІІІв; границите му не са ясни, но той е включвал 7 поселища:  поселището на самия Палатин, т.е. Roma Quadrata;  на хълма - връх на Палациума - Germalus;  след това едно поселище на Velia - седловината между Палатин и Есквилина;  по трите върха на Esquilinus, където вероятно са живеели протосабините. Това са: Cispius, Opius, Fagutal;  и накрая поселище по част от Coelius Тук няма никакви следи от отбранителни съоръжения. Явно Septimontium е бил федерация между седемте поселища и е бил някакъв вид предподготовка за синойкизъм. Явно съюзът е бил много важен, след като един от най-важните празници на Рим е празникът Septimontia и по-късното схващане на Рим като Septimontium, включващ: Capitolium Palatinum Aventinus Coelius Esquilinus Viminalis Quirinalis (И както тримата мускетари са четирима, тук седемте хълма са осмима.) Ianiculum е отвъд Тибър. Той е много важен. Там охранява отряд при заседание на центури- атните комиции. С) Urbs quattuor regionum Това вероятно е в VІІв. като вече са били включени и сабинските поселения. Четирите региона са: Палатина; Suburbana - основно обхваща Целий; Есквилина; Collina - обхваща Квиринал и Виминал. Не е ясно дали Капитолия вече е влизал в границите на тези четири района, или е бил екстрапомериум. Вероятно тези четири района са обединени и това е предопределило помериума на Рим. D) градът на Сервий Тулий Това е последният етап; някъде през VІв. Със сигурност в неговите предели вече е влизал и Капитолия. Това е времето на етруското владичество, когато Рим заприлича на етруска крепост - c agger, murus еt arx. Капитолият е с два върха, свързани с малка долина, до която са водели стълби от Clivus Capitolinus (clivus = vicus - улица). Северният връх е arx и тук е било мястото, наречено Auguraculum - място за авгурите. Тук е и големият храм на богиня Iuno Moneta с монетния двор - Officina Monetae. Южният връх е бил сакралният център и е наричан Capitolium. Тук са били едни от най-старите и най-почитани храмове като най-важен бил триделният храм, където е бил Templum Iovi Optimi Maximi (Capitolini), Iunonis Reginae еt Minervae. В този храм сенатът е заседавал в началото на годината. Тук се е взимало решение дали да се обяви война, или сключи мир. Дотук е стигала триумфалната процесия. В подземията му са били съхранявани Libri Sibуllini. В стената му са забивали годишния гвоздей - clavus annalis. Тук се е намирал и Templum Iovis Feretrii, където са били плочите с международните договори. В южния край е била Saxum Tarpeium (Ripa Tarpeia), откъдето са хвърляли предателите на родината. Също в южния край е бил и Carcer Mamertinus. Той се състоял от две помещения едно над друго. Горното, което е в полите на Капитолия, е правоъгълник със свод, където предварително са задържали опасните престъпници. В центъра му имало кръгъл отвор, водещ към ниска сводеста камера - Tullianum. Там са убивали държавните престъпници (Катилина, Югурта, Верцингеторикс). А от Carcer Mamertinus нагоре по свода е водела Scala Genoniae - стълбата на палача, където са хвърляли телата на екзекутираните. В долината между двата хълма на Капитолий е бил прочутият Asylum на Ромул. Традицията приписва укрепването на града с крепостна стена на Сервий Тулий. Смята се, че при него градът получава вече форум, който първоначално е бил едно блатисто място за погребения, а по-късно се превръща в център на града. На форума на първо място се намира comitium (cum+ire) - място за събиране, за народните събрания. Комициумът е templum, ориентиран правилно - север - юг, изток - запад. В северната част се е намирала Curia Hostilia, според преданието построена от Кур (!!!) Помпилий, но е по-късна и е място за заседания на сената. В южната част е било ораторското място, наричано първоначално suggestus, а след победата над антиатите в 338г. започват да го наричат rostra, тъй като е бил украсен с тараните от битката. Постепенно обаче Капитолиумът започва да губи значението си, тъй като става малък. До 145г. се изчерпва със Форума, а след 52г. губи значението си - започват да го застрояват. Първоначално Форумът е бил пазар и е имал два реда търговци - tabernae veteres еt tabernae novae. Много скоро пазарът е преместен. На Форума е и Templum Concordiae - ІVв. е издигнат от Камил и е служел понякога за заседаване на сената. На северната стена е бил построеният в края на републиканската епоха Tabullarius - сграда за държавния архив. В южната страна пък е бил Templum Saturni - най-старата постройка на Форума, където е бил Aerarium Saturni (Publicum). Това е хазната, архивът. По-късно архивът е бил преместен в Табулариума. Тук е бил и Templum Castoris (на Кастор и Полукс), построен през Vв. Бил е по своя род палатът на мерките и теглилките и място за заседание на сената. В края на Форума, в южната страна, е кръглият храм Aedes Vestae, както и Atrium Vestae, където са живели весталките. Там е и Domus Regia - едно от най-свещените места. По стените му са били разположени фастите. Освен това в този период е построена Cloaca Maxima, вратата на Янус; започва и строежът на Circus Maximus. Започват и погребенията по Via Appia. В крайна сметка градът вече има крепостна стена - arx, т.е. мястото за отбрана, има място за правосъдие, форум, пазар, център на обществения, градски живот, врата на Янус - начало и край на войната, Circus Maximus - място за свободното време, канализация, карцер и саксум - мястото за правосъдие. Последният хълм, Авентин, винаги е бил считан extrapomoerium. Заселен е в средата на Vв. най-вече от плебеи. ІІІ. Gens Основата на рода е една фамилия. Фамилиите се обединяват в gentes, родовете в курии, куриите в паги и всичко се обединяват около arx; така се образува urbs. Начело на фамилията стои pater familias (стар Gen.), който на първо място управлява всички мъже, жени и роби и на второ място осъществява домашния култ. След смъртта си той влиза в състава на домашните божества. На трето място той е върховен съдия, имащ potestas vitae necisque. Така той е център на фамилията. Организацията и отношенията във фамилията са парадигматични за родовете, а от там и за държавата. Родовете явно са владеели и определяли част от ager publicus, за което говори названието на най-ранните триби - tribus Cornelia - един от най-големите родове. Владеел е цялата земя, така че е образувала една триба. Освен това някои родове са имали монопол върху някои култове. Известни са двата рода Potitii еt Pinariim с изключителен монопол върху култа към Херкулес. Когато им го отнели, казват, че те измрели. Определен брой фамилии образуват рода. Право на образуване на род имат само гражданите и те се наричат Patricii. Това са аристократите на Рим. Главите на родовете се наричат Patres. Те единствени имат право на magistratus - държавна длъжност; те единствени имат право на ager publicus - притежаване и преразпределение на земята (когато Рим завладее нови земи, те се разделят между тях); те единствени са cives, единствени са quirites, единствени имат правото да се наричат Romani и да са Populus Romanus, a той съставлява народното събрание. През Царския период е имало 30 курии, т.е. 30 рода, които са съставлявали Comitia Curiata и са съставлявали пехотата - 3000 души - и конницата - 300. Comitia Curiata е решавала на първо място външната политика - мир и война, на второ място - вътрешната политика - избор на цар и магистрати, гласуване на данъци и закони. На трето място тя е състявлявала perduellio - съд за углавни престъпления. И накрая тя е давала граждански права - приемала е в съсловието на патрициите. ІV. Clientes Идва или от гръцкия глагол κλύω - слушам, т.е. послушни, или от κλίνω - наклонявам се, прикрепявам се към някого. Не е ясно как възниква клиентелата, но това са вид присъединени членове към един род (не към фамилия!). Pater gentis е техен patronus. Tой им дава своето nomen, представя ги пред държавата. Най-общо казано, както личи от дванайсетте таблици, той осигурява правовата им защита, а в замяна клиентите са длъжни да го осигуряват материално. Може би клиентелата възниква от една страна от изискванията на завоевателната политика. Завладените по политически причини не могат да станат нито граждани, нито роби (например при грабването на сабинянките някак си не върви да направиш зет си роб). От друга страна възникването на клиентите може би е свързано с материалните затруднения на големите родове, а от трета - с разрастването на родовете, когато крайните разклонения не са чувствали връзката с породилия ги род и по тази причина са скъсвали родово, но са оставали присъединена част към рода. V. Plebs Думата означава multitudo. Групата на патрициите и клиентите рязко се противопоставя на групата на плебеите. Те имат много общо с гръцките метеки. Това са чужденци, живеещи в Рим и осъществяващи връзките на града с останалите държави. Те са чужди на патрицианските култове. Борбата между патриции и плебеи започва малко след царския период и продължава до ІІІв. След това вече терминът plebs се прилага към най-ниската прослойка на Рим. VІ. Rex et regnum  Рим има 7 царе: Romulus - основателят на Рим, положил основите на администрацията и войската; Numa Pompilius - поставил основите на култа; Tullus Hostilius - вторият Ромул; Ancus Martius - вторият Нума; Tarquinius Priscus - благоустройва Рим и вероятно стената е издигната при него; социалният реформатор на Рим ; Servius Tullius - военният и административен реформатор на Рим; Tarquinius Superbus - гордият, жесток последен цар на Рим. По исторически и археологически изследвания обаче той е освободил Рим от етруско господство. Според античната римска традиция първите четирима царе са добри, а останалите 3 - лоши. Поради тях именно rex е било nomen odiossum. Обвинението в стремеж към regnum е довело смъртта на много видни римляни (Цезар, Катилина, братята Гракхи, Мелий). Царете на Рим са били избирани от patres и утвърждавани от populus. По време на избора на царете е управлявал interrex. Сенатът утвърждавал царя чрез auctoritate patrum, а народа - чрез lex curiata de imperio (били са избирани на куриатни комиции). При последните римски царе се наблюдава предаване на властта по женска линия, тъй като те са етруски царе. Царят притежава imperium по подобие на pater familias, но това е повече теоретично, докато при императора е обратното. Основните insignii на царя са:  solium - трон,  sella curulis - курулно кресло,  scipio eburneus - скиптър от слонова кост с орел отгоре  currus regius - царска колесница  lictores Основните сфери на царската дейност са:  върховен жрец, поддържа държавните култове и принася жертва от името на държавата. Тъй като Рим никога не е имал идея за теокрация, то никога царят не е бил бог и никога не е имало жреческа каста. Остатък в републиканската епоха е rex sacrorum.  военен вожд; царят се грижи за и командва войската, по-точно пехотата, тъй като диктаторът е бил magister populi и си е назначавал magister equitum.  върховен съдия - през царския период законите са били mores maiorum - наследство от предците. Тази функция на царя не е особено ясна, вероятно е бил нещо като arbiter. Остатък от тази функция на царя в Републиканската епоха е intеrrex и съответно interregnum. VІІ. Сакрални държавни длъжности, останали в Репуб-ликанската и Императорската епоха а) Жречески длъжности През Царската епоха се оформят основните жречески колегии:  pontifices  augures  flamines  virgines Vestales  fetiales  salii  luperci  пазители и тълкуватели на Сибилинските книги b) Държавни длъжности  Всяка курия има свой шеф - curio, който се занимава с всички въпроси на патрицианската общност. Шеф на всички курии е curiо maximus. Тези длъжности остават и в следващите епохи, но със сакрални функции.  Началникът на конницата се е наричал tribunus celerum. По-късно длъжността трибун ще остане в два аспекта - tribunus plebis еt tribunus militum.  Когато царят не е в Рим, градът е управляван от praefectus urbi. По-късно когато магистратите, диктаторът, императорът не са в Рим, ще бъде назначаван префект и той ще е с други функции - на преторий.  При разследване на убийство в рода се назначава комисия от quaestores parricidii. Името остава за първите помощници на консулите. VІІІ. Senatus Произлиза от senex - съвет на старейшините, γερουσία. Ромул избира 100 сенатори от първата и единствена по негово време триба Ramnes; по-късно идва Tities (сабинската триба); следва Luceres, които вероятно са етруски. Така сенаторите стават 300 души. През царския период функциите на Сената са consilium - съвещават се. Това личи в останалите формули:  „si ei violeretur” – „ако му се стори за уместно” в декрет на Сената към отделен магистрат  „senatus consultum” - буквално „съвет на Сената”, а иначе – „постановление, което никой не може да престъпи”.