Отиди на
Форум "Наука"

mnogoznaiko

Потребител
  • Брой отговори

    321
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    2

mnogoznaiko last won the day on Август 1 2016

mnogoznaiko had the most liked content!

Репутация

329 Студент

Всичко за mnogoznaiko

Лична информация

  • Пол
    Мъж
  • Пребиваване
    България
  • Интереси
    всичко и навсякъде :P
  1. Случайно попаднах на този клип: Интересно ми е от кога е това, като е качено през 2013 година, а се споменава за инвазия в Ирак, която предполагам е през 2003 година. На какво се дължи това объркване и тея карти нямат ли?
  2. Реч на Александър Солженицин пред випускниците на университета в Харвард Предлагаме една забележителна реч на Александър Солженицин, произнесена по време на изгнаническите му години в САЩ, реч, изразяваща дълбочината на неговата болка и безпокойството от духовното съществуване на човека и обществото. „Девизът на вашия университет е „Veritas”- Истината. И някои от вас вече знаят, а други ще узнаят през живота си, че Истината мигновено се изплъзва веднага, щом отслабне напрегнатостта на нашия взор – и при това ни оставя в илюзията, че продължаваме да я следваме. От това избухват множество разногласия. И още нещо: истината рядко бива сладка, а е почти винаги горчива. И тази горчивина не може да се избегне и в днешната реч – но аз я изнасям не като противник, а като приятел. Упадъкът на мъжеството е може би най-поразителното за страничния поглед, което се вижда в съвременния Запад. Западният свят изгуби обществено мъжество – целият той и даже поотделно във всяка страна, всяко правителство, всяка партия и разбира се, в Организацията на обединените нации. Този упадък на мъжеството особено силно се чувства сред прослойките на управляващите и интелектуално водещите, от което се създава и усещането, че обществото като цяло е загубило мъжеството си. Разбира се, запазват се множество индивидуално мъжествени хора, но не те направляват живота на обществото. Да напомням ли, че упадъкът на мъжеството от древността се счита за първия признак на края? Когато са се създавали съвременните западни държави, се е провъзгласявал принципът: правителството трябва да служи на човека, а човекът живее на земята за това, за да има свобода и да се стреми към щастие (виж например американската Декларация за независимост). И ето най-накрая, в последните десетилетия техническият и социалният прогрес позволиха да се осъществи очакваното: държавата на всеобщото благосъстояние. Всеки гражданин получи желаната свобода и такова количество и качество от физически блага, които на теория би трябвало да осигурят неговото щастие. Осигурена е независимостта на човека от много видове държавен натиск, осигурен е на мнозинството комфорт, който не биха моли да си представят бащите и дедите, появи се възможност да се възпитава в тези идеали и младежта, да бъде тя призовавана и подготвяна за физическо процъфтяване, щастие, владеене на вещи, пари, почивка, почти неограничена свобода на наслажденията – и кой сега, защо, заради какво би бил длъжен да се откъсне от всичко това и да рискува скъпоценния си живот в защита на общото благо и особено в този мъгляв случай, когато трябва да се защитава безопасността на своя народ в някаква далечна страна? Днес и в живота на западното общество благополучието започва да открехва своята погубваща маска. Съответно на своите цели, западното общество е избрало и най-удобната за себе си форма на съществуване, която аз бих нарекъл юридическа. Границите на правата и правотата на човека (много широки) се определят от системата закони. В това юридическо състояние, движение и лавиране западните хора са придобили силен навик и устойчивост. (Впрочем законите са така направени, че простият човек е безпомощен да действа в тях без специалист). Всеки конфликт се решава юридически – и това е висшата форма на решаване. Ако човек е прав юридически – нищо повече не се изисква. След това никой не може да му посочи непълната правота и да го склони към самоограничение, към отказ от своите права, да го моли за някаква жертва, безкористен риск – това би изглеждало просто нелепо. Почти няма да срещнеш доброволно самоограничение. Преживявайки целия си живот при комунизма, аз ще кажа: ужасно е онова общество, в което изобщо ги няма безпристрастните юридически везни. Но общество, в което няма други везни освен юридическите, също е малко достойно за човека (аплодисменти). Обществото, стъпило на почвата на закона, но не по-високо – слабо прилага висотата на човешките възможности. Когато целият живот е пронизан от юридически отношения, се създава атмосфера на душевна посредственост, умъртвяваща най-прекрасните полети на човека (аплодисменти). Обществото се оказва слабо защитено от бездните на човешкото падение, например от злоупотребяването със свободата на морално насилие над юношеството, като филми с порнография, престъпност или бесовщина (аплодисменти): всички те попадат в областта на свободата и теоретически се уравновесяват със свободата на юношеството да не ги възприема. Така юридическият живот се оказва неспособен да се защити от разяждащото го зло. Цялото това отклонение на свободата към страната на злото се е създавало постепенно, но първичната му основа очевидно е била положена от хуманистичната човеколюбива представа, че човекът, стопанинът на този свят, не носи в себе си вътрешно зло, че всички пороци на живота произтичат само от погрешните социални системи, които и трябва да бъдат поправени. Че всеки социализъм въобще и във всички оттенъци води до всеобщото унищожение на духовната същност на човека и нивелирането на човечеството до смърт, чрез дълбок исторически анализ показа математикът академик Шафаревич в своята блестящо аргументирана книга „Социализмът”. Но ако ме попитат: искам ли да предложа на своята страна в качеството на образец за подражание днешния Запад, какъвто е, аз ще трябва откровено да отговоря: не, аз не бих могъл да препоръчам вашето общество като идеал за преобразуване на нашето. Да, невъзможно е обществото да остава в такава бездна на беззаконието, както е у нас, но и не си струва да остава в такава бездушевна юридическа гладкост, както е у вас. Душата на човека, настрадала се под десетилетното насилие, се стреми към нещо по-високо, по-топло, по-чисто, отколкото може да ни предложи сегашното западно масово съществуване. Западният начин на живот все по-малко има перспективата да стане водещ образец. Центърът на вашата демокрация и култура за няколко часа остава без ток – само толкова – и изведнъж цели тълпи американски граждани се хвърлят да грабят и насилничат. Такава е дебелината на ципата! Такава е неустойчивостта на обществения строй и отсъствието на вътрешно здраве в него. Вашите особено забележителни дейци като Джордж Кенан казват: встъпвайки в областта на висшата политика, ние вече не можем да се ползваме от моралните критерии. Ето така, чрез смесването на добро и зло, на правота и неправота, най-добре се подготвя и почвата за абсолютното тържество на абсолютното Зло в света. Против световната, добре обмислена стратегия на комунизма на Запада могат да помогнат само нравствените критерии – а други няма (аплодисменти). Остава да се търси грешката в самия корен на нещата, в основата на мисленето на Новото време. Аз имам предвид това господстващо на Запад светоразбиране, което се е родило по времето на Възраждането, а в политически форми се е отляло от епохата на Просвещението, залегнало е в основата на всички държавни и обществени науки и може да бъде наречено рационалистичен хуманизъм или пък хуманистична автономност – провъзгласената и провеждана автономност на човека от всяка по-висша над него сила. Или пък, казано иначе – антропоцентризъм, представата за човека като център на съществуващото. Сам по себе си повратът през Възраждането е бил очевидно исторически неизбежен: Средните векове са се изчерпали, станали са непоносими с деспотичното потискане на физическата природа на човека в полза на духовната. Но ние сме се откъснали от Духа към Материята – несъразмерно, прекомерно. Хуманистичното съзнание, заявило себе си като наш ръководител, не признавало, че човекът има и други задачи, по-висши от земното щастие, и положило в основата на съвременната западна цивилизация опасния уклон на преклонението пред човека и неговите материални потребности. Зад пределите на физическото благополучие и натрупването на материални блага всички други, по-фини и по-високи особености и потребности на човека са оставали извън вниманието на държавните устройства и социалните системи, като че ли човекът няма по-висок смисъл на живота си. Така са били оставени пролуки за злото, през които сега то свободно прониква. Сама по себе си оголената свобода никак не решава всички проблеми на човешкото съществуване, а поставя множество нови. В основите на ерозиралия хуманизъм и на всеки социализъм може да се видят общи камъни – безкраен материализъм, свобода от религията и от религиозната отговорност (при комунизма доведена до антирелигиозна диктатура), съсредоточеност върху социалното строителство и наукообразността в това (Просвещението от ХVIII век и марксизмът). Не е случайно, че всички словесни клетви на комунизма са около човека с главна буква и неговото земно щастие. И хуманизмът, напълно изгубил християнското си наследство, не е способен да устои в това съревнование. Но докато ежедневно се събуждаме под спокойното слънце, ние сме длъжни да водим и ежедневен живот. А има катастрофа, която вече е настъпила реално: това е катастрофата на хуманистичното автономно безрелигиозно съзнание. Като мярка за всички неща на Земята то е поставило човека – несъвършения човек, който никога не е свободен от самолюбието, користолюбието, завистта, тщеславието и десетки други пороци. И ето, грешките, неоценени в началото на пътя, сега отмъщават за себе си. Пътят, изминат от Възраждането, ни обогати с опита, но ние изгубихме онова Цяло, Висшето, някога полагащо предел на нашите страсти и безотговорност. Твърде много надежди сме заложили ние на политико-социалните преобразования – а се оказа, че ни ограбват най-ценното, което имаме: нашия вътрешен живот. На Изток го стъпква партийният пазар, на Запад – комерсиалният (аплодисменти). Ето в какво е кризата: даже не е толкова страшно това, че светът е разцепен, а това, че у главните разцепени негови части болестта е сходна. Ако, както декларира хуманизмът, човекът е роден само за щастие, той не би бил роден и за смърт. Но затова, че той телесно е обречен на смърт, неговата земна задача е очевидно по-духовна: не потъване в ежедневието, не най-добрите начини за придобиване на блага, а после по-веселото им прахосване, а носенето на постоянния и труден дълг, така че целият жизнен път става опит главно на нравствено възвисяване (аплодисменти): да напуснеш живота като същество по-висше, отколкото си го започнал. Неизбежно е да разгледаш скалата на разпространените човешки ценности и да се изумиш от нейната неправилност днес. Невъзможно е оценката на правилността на действията на президента да се свежда до това каква е работната ти заплата и дали не е ограничена продажбата на бензин (аплодисменти). Само доброволното възпитаване в самите себе си на светло самоограничаване възвисява хората над материалния поток на света. Да се придържаш днес към закостенелите формулировки на епохата на Просвещението е ретроградство. Тази социална догматика ни оставя безпомощни пред изпитанията на днешния век. Не можем да избегнем преразглеждането на фундаменталното определение за човешкия живот и човешкото общество: действително ли най-високо от всичко е човекът и няма ли над него Висш дух? Вярно ли е, че животът на човека и дейността на обществото трябва да се определят преди всичко от материалната експанзия? Допустимо ли е да я развиваме в ущърб на нашия цялостен вътрешен живот? Ако не до гибел, то сега светът е достигнал до поврат в историята, по значението си равен на поврата от Средните векове към Възраждането – и ще изиска от нас духовно избухване, издигане на нова височина на взора, на ново ниво на живота, където няма, както през Средните векове, да е предадена на проклятие нашата физическа природа, но и още повече няма, както в Новото време, да бъде стъпкана нашата духовна (аплодисменти). Това въздигане е подобно на изкачването на следващата антропологическа степен. И за никого на Земята не е останал друг изход освен нагоре (аплодисменти).” 8 юни 1978 г. Със съкращения от списание „Християнство и култура”; Снимки: obozrevatel.com; svoboda.org; ilgiornale.it; Източник: http://cao.bg/солженицин-ограбват-ни-най-ценното-ко/
  3. Нямаше да я има ВСВ, цялата европейска история би се развила съвсем различно. И точно това е моя въпрос, колко различно и какво щеше да се случи?
  4. Войните на Израел

    Не знам защо, но много съм впечатлен от някой много директни решения във военните им конфликти като Шест дневната война, където ги нападат от всички страни и печелят и най-вече от Суецката криза от 1956 и ефекта, който създава. Одържавяването на Суецкия канал от правителството на Гамал Абдел Насър, което е много интересен политически ход, като така се откъсва от старите колониални връзки с Франция и Англия Насър подкрепен от СССР поема по антиимпериалистически курс. След необратимия процес на загуба на старата колониална власт в Далечния изток и събитията в Египет – процесът се разпростира в цяла Африка. – там вече британците са се опитвали внимателно да реформират своята система на indirect rule, базирана върху сътрудничество-консервиране на местни племенни вождове и феодоли. Другото, което много ме впечатлява в тези исторически събития е създаването на терористичните организации, палестинските групировки, „Фатах“ и Ясер Арафат.
  5. Много от дебатите свързани с намирането на Новия свят (Америките) не намесват Китай като реален играч в събитията, а се оказва, че Китай е могъл да го направи това няколко пъти дори преди конкистадорите. Ченг Хоу предприема първата си експедиция в западните морета през 1405 г. Предприема сседмицата си и последна експедиция през 1433 г. и след нея няма друга. Западът започва своите пътешествия на изток едва 80 години по късно. Анализирайки мащаба на експедициите, екипажа, структурата на корабите, начина по който са построени и навигационната техника, най-вероятно по времето на Ченг Хоу Китай е бил много по-напред в областта на навигацията в сравнение с останалия свят. Интересното е че Китай няма интерес и желание за плячкосване, обезлюдяване, поробване и грабеж на златни и сребърни мини и всички ценноти, които намерят в новите земи за разлика от европейските конкистадори, които отиват изцяло за забогатяване както на инвеститорите, които ги изпращат така и на самите себе си. Какъв би бил светът, ако Китай беше намерил тези земи и как щеше това да се отрази на светът тогава и днес? Дали вместо английски сега щяхме да говорим китайски (мандарин или някой др. диалект) и дали до какво би довело това? Ако Китай, а не Европа беше се добрала то тези икономически средства, дали щеше да има тази мощ и възможност да покорява други "светове"?
  6. Смятам, че Киров е прав и го отнасят всички, просто бедните страдаме най-много, защото нямаме сериозни резерви, с които да покрием всички нужди. Ето една интересна алтернатива, която ми попадна на скоро и честно казано много се замислям: МЯРКА 6.4. ИНВЕСТИЦИОННА ПОДКРЕПА ЗА НЕЗЕМЕДЕЛСКИ ДЕЙНОСТИ Очакван прием на проекти по мярка 6.4.: Декември 2017 г. Бюджет: 50 200 000 евро Мярката предоставя подпомагане за инвестиции в неземеделски дейности, които са насочени към: • Развитие на селски туризъм: – Туристическо настаняване и осигуряване на храна на туристите (включително къщи за гости, къмпинги и съоръжения, и т.н.); – Развитие на туристическите услуги, които предлагат на посетителите възможности за спорт и отдих или са насочени към хобита и други дейности за свободното време (езда, колоездене, фототуризъм) и специализиран туризъм за любители на природата – наблюдение на птици, животни, пеперуди, растения и т.н.); – Туристически услуги, свързани с опазване и експониране на места с исторически, културен, природен или образователен интерес (стари изби, мелници, ферми, изложения на закрито и открито), и т.н.• Местно занаятчийство: – Занаятчийски дейности (включително предоставяне на услуги, свързани с участието на посетители в занаятчийски дейности).• Производствени дейности;• Предоставяне на услуги за всички икономически сектори и населението, включително: – Грижи за деца, възрастни хора, хора с увреждания, здравни услуги, обучение и други; – Създаване/обновяване или подобрение на работилници за поддръжка и ремонт на машини и съоръжения за селското и горското стопанство; – Архитектурни и инженерни дейности, счетоводство, деловодство и одиторски услуги, технически услуги, индустриално почистване, ветеринарни дейности и т.н. – ИТ дейности, компютърни и електронни дейности, електронна търговия и др.; Не се предоставя финансова помощ за изграждане и обновяване на туристически обекти и развитие на туристически услуги в курортни комплекси за развит масов туризъм. Подпомагат се проекти за обновяване или изграждане на места за настаняване с до 20 помещения за настаняване. Допустими разходи Мярката финанси материални и нематериални инвестиции, за създаване и развитие на неземеделски дейности в селските райони, включващи: а) Изграждане или подобренията на недвижимо имущество; б) Закупуване на нови машини и оборудване, включително компютърен софтуер до пазарната стойност на активите; в) Хонорари на архитекти, инженери и консултанти; г) Нематериални инвестиции: придобиване и създаване на компютърен софтуер и придобиване на патенти, лицензи, авторски права и марки. Бенефициенти Земеделски производители или микропредприятия, регистрирани като еднолични търговци или юридически лица по Търговския закон,Закона за кооперациите или Закона за вероизповеданията, както и физически лица, регистрирани по Закона за занаятите. Бенефициентите трябва да имат седалище или съответно постоянен адрес за физическите лица на територията на селски район. Критерии за допустимост Проектите и кандидатите трябва да отговарят на следните условия: • Инвестицията да се осъществява в селски район; • Кандидатът да представи разработен бизнес план, който да показва икономическа жизнеспособност на инвестицията за срок от 5 години/ 10 години при строително-монтажни работи; • Ако кандидатът е земеделски производители, стопанството му трябва да има стандартен производствен обем над 8 000 евро. Критерии за подбор Чрез критериите се цели и подпомагане на проекти с по-висока добавена стойност и създаващи нови работни места. Интензитет и размер на помощта Финансовата помощ не може да надвишава 75% от общите допустими разходи и е до 200 000 евро.Минимална стойност на допустимите разходи – 10 000 евро.Максимална стойност на допустимите разходите по проекта – 600 000 евро. За подробна консултация и разработка на проекти по мярка 6.4 „Инвестиционна подкрепа за неземеделски дейности”, може да се свържете с консултантите на ЕВРО ПРОГРАМИ ЕООД на телефон 0878 21 16 50, 0887 63 41 23 или e-mail:office@evroprogrami.com
  7. Ето още малко от същия професор: 1. Франция бе залята от протести срещу предложената от новия президент Макрон трудова реформа. Какво представлява тя? 2. Защо синдикалните движения днес са в упадък и кои са техните естествени съюзници, с които би трябвало да търсят общи действия? 3. Какви изводи могат да се направят за начина на работа на икономическата система след ужасните бури, връхлетели американските брегове? На тези и още много въпроси отговор дава проф. Ричард Улф.
  8. В първата глава на "Произхода на човека" Чарлс Дарвин идентифицира около десетина части на тялото, които той с радост описва като "негодни за нищо или почти безполезни". Списъка на Дарвин далеч не беше завършен - телата ни са покрити с части, от които не се нуждаем. Нека да разгледаме някои от тях. 1.Косми по тялото Нашите предшественици се нуждаели от космите по тялото, за да се защитават и да се топлят, докато ние прекарваме години от живота си в опити да се отървем от тях. 2. Околоносните синуси Не е ясно защо все още имаме синуси, тъй като единственото, в което са добри сега, е да се пълнят със слуз, да причиняват главоболие и възпаления. 3. Външни мускули на ушите При кучетата и зайците мускулите в ушите са от значение, защото те мърдат ушите си. Хората не се нуждаят особено от тази способност, но така или иначе тези мускули са ни останали от предшествениците ни. 4. Мъдреците Смята се, че мъдреците са били използвани от предшествениците ни да раздробяват някои храни, но вече не се нуждаем от тях. 5. Ребро на врата Комплект от шийни ребра, вероятно остатък от периода на влечугите, все още се среща при по-малко от 1% от населението. Някои хора го имат само от лявата или от дясната си страна, докато някои имат и двете. Често предизвикват нервни и артериални проблеми. 6. Дланен мускул Този дълъг тесен мускул се движи от лакътя до китката и липсва при 11% от хората днес. Веднъж важен за изкачване и катерене, вероятно бихте предпочели го запазите, ако бяхте боец или катерач. 7. Мъжки зърна Очевидно е защо жените имат зърна, но мъжете обикновено не кърмят бебето. Причината мъжете да ги имат се дължи на факта, че всеки ембрион е един и същи в началото, а женското тяло е началният модел. 8. Еректор пили Това са група мускули под повърхността на кожата. Те са карали космите на предшествениците ни да се изправят, за да изглеждат по-големи и по-страшни за другите хищници. Сега ни побиват тръпки благодарение на тях. 9.Апендикс Когато говорим за отстраняване на органи, апендиксът е друга част от човешкото тяло, която се премахва при много хора. Той е прикрепен към дебелото черво, но функцията му е загадка за учените. Някои казват, че апендиксът е напълно безполезен, друго теория е, че съхранява добри бактерии, които влизат в действие след разстройство. 10. Тринадесето ребро Нашите най-близки братовчеди, шимпанзета и горили имат допълнителен набор от ребра. Повечето от нас имат 12, но 8% от възрастните имат допълнително. 11. Пръстите Учените открили, че хората ходят и балансират повече по средната линия на краката си, но сега постепенно се прехвърляме към балансиране повече към страната на големия ни пръст. Изследванията също така показват, че центърът на баланса все още се измества навътре. Това означава, че хората се доверяват на равновесие, но сега те не разчитат на тях толкова много. Ако тази тенденция се запази, вече няма да имаме нужда от нашите пръсти. 12. Опашна кост Тя се намира в долния край на гръбначния стълб. Според една от теориите опашната кост се използвала от предшествениците ни за баланс, защото те вероятно са имали някаква форма на опашка. 13. Трети клепач Общ предшественик на птици и бозайници може да е имал мембрана за защита на окото и изхвърляне на отломки. Хората запазват само малка част във вътрешния ъгъл на окото. 14. Издатина на Дарвин Това е малка издатина, която се образува върху 10% от човешките уши. Не е ясно откъде идва, но някои изследвания показват, че може би някога е позволявала на ухото да се върти. Нашите предшественици са били странни. 15. Подраменен мускул Този малък мускул, простиращ се под рамото от първото ребро до ключицата, би бил полезен, ако хората все още ходят на четири крака.</span> Някои хора имат един, някои нямат, а някои имат два. Източник: http://9kefa.com/
  9. Държавният дълг на САЩ

    С колко е по-голям американският държавен дълг от компаниите в S&P 500 или от световния износ на петрол? Когато цифрите достигнат милиарди или трилиони, те започват да губят контекст. Американският държавен дълг е едно такова число, коментира VisualCapitalist. В момента той е на ниво от 19,5 трлн. долара, което е толкова голяма цифра, че е трудно да се осмисли. Колко всъщност е голям държавният дълг на САЩ? 1. Американският държавен дълг е по-голям от 500-те най-големи публични компании в САЩ S&P 500 е борсов индекс, който следи стойността на 500-те най-големи американски компании по пазарната им капитализация. Той включва огромни компании като Apple, Exxon Mobil, Microsoft, Alphabet, Facebook, Johnson & Johnson и много други. През лятото на 2016 г. общата стойност на тези 500 компании нарасна до 19,1 трлн. долара – малко под държавния дълг. 2. Държавният дълг на САЩ е по-голям от всички активи, управлявани от седемте най-големи мениджъра в света Най-големите мениджъри на активи в света – компании като Blackrock, Vanguard или Fidelity, управляват инвеститорски активи за трилиони долари в акции, облигации, взаимни фондове, борсово търгувани фондове и други. Ако вземем седемте топ компании в този сектор и съберем активите, които те управляват, сумата ще бъде едва 18,9 трлн. долара. 3. Американският държавен дълг е 25 пъти по-голям от световния износ на петрол през 2015 г. Да, страни като Саудитска Арабия, Кувейт и Русия постигат убийствени печалби от продажбата на петрола си по света. Цифрите зад този износ обаче са нищо в сравнение с дълга на САЩ. За да се изплати изцяло дългът, Саудитска Арабия ще трябва да дарява приходите си от износ на петрол през следващите 146 години. 4. Държавният дълг на САЩ е 155 пъти по-голям от златото, добивано в цял свят всяка година Златото е символ на парите и богатството от дълго време, но дори годишното световно производство от около 3000 тона от скъпоценния метал е нищожна частица от целия дълг. На пазарни цени днес ще е нужно златото, добито за около 155 години, за да се изплати целия дълг. 5. Всъщност държавният дълг на САЩ е по-голям от всички физически валути, злато, сребро и биткойни, взети заедно Точно така, ако съберете всеки долар, евро, йена, паунд, юан или всяка друга глобална физическа валута или монета налице, сумата ще достигне едва 5 трлн. долара. Ако към нея се добави физическото злато (7,7 трлн. долара), среброто (20 млрд. долара) и криптовалутите (11 млрд. долара), общата сума възлиза на 12,73 трлн. долара. А това са едва 65% от държавния дълг на САЩ. Още графики можете да видите тук По статията работиха: Виктория Тошкова, редактор Десислава Попова Източник: http://www.investor.bg/sasht/337/a/grafika-na-denia-dyrjavniiat-dylg-na-sasht-224577/
  10. Войните на Израел

    Израел е създадена през 1948 г. с резолюция на ООН. Страната се присъединява към ООН на 11 май 1949 година. Оттогава насам Израел поддържа дипломатически отношения със 163 от 191 държави-членки на организацията. От 1967 година Израел поддържа отношения и с арабските, и мюсюлмански страни, а от 1979 г. и 1994 г. съответно има споразумения за свободно преминаване на границите с Египет и Йордания. Израел се намира в центъра на т.нар. Израелско-арабски конфликт, който е определящ за цялата му външна политика. Земите на днешен Израел, вкл. Палестина, са възприемани от евреите като "национален дом за еврейския народ", докато панарабистите ги считат за изконна територия на палестинските араби. Въпросният Израелско-арабски конфликт е причина за редица войни между Израел и заобикалящите я мюсюлмански страни - най-вече Египет и Сирия. Такива са Арабско-израелската война от 1948 г., Суецката криза от 1956 г., Шестдневната война - 1967 г., Война на Йом Кипур - 1973 г., операцията Отбранителен щит срещу Интифадата ал-Акса от 2002 г. и войната с Ливан през 2006 г.. Израел побеждава във всички тези войни, с изключение на Суецката криза, където въпреки египетската победа спечелва Синайския полуостров. Арабско-израелската война от 1948 г., е първата от много войни, които се водят в рамките на арабско-израелския конфликт. След нейния край Израел си извоюва статута на независима държава, а останалата част от установения по-рано британски мандат в Палестина е разделен на области, контролирани от Египет и Трансйордания. Арабско-израелският конфликт се оформя като трайна конфронтация между редица арабски страни, както и арабски военнизирани радикални групировки, поддържани от част от местното арабско население в палестинските територии, намиращи се под контрола на Израел от една страна, и ционистски движения, а по-късно и от създадената през 1948 г. (след края на Британския мандат в Палестина) държава Израел - от друга. Въпреки че Израел е създадена едва през 1948 г., историята на конфликта обхваща повече от век - от края на 19-ти, когато е създадено политическото ционистко движение, което започва борбата на евреите за създаването на собствена държава. След разпадането на Османската империя, в резултат на поражението ѝ през Първата световна война, конфликтът между евреите-ционисти и арабското население на Палестина е ограничен главно до териториалните претенции на двете страни към подмандатната територия. По време на напрегнатата ситуация през втората четвърт на 20 век към геополитическият компонент се добавят и религиозните и културните различия. През 1948 г. съседните арабски страни обявяват война на новосъздадената еврейска държава. По този начин, конфликтът излиза извън Палестина и прераства в конфликт между Израел и всички останали арабски държави в региона. С подписването на мирните договори с Египет (през 1979 г.) и Йордания (през 1994 г.), броят на враждебните към Израел държави намалява. В рамките на мащабната арабско-израелска конфронтация е прието да се отделя регионалния израелско-палестински конфликт, който се дължи предимно на сблъсъка на териториалните интереси на евреите и арабите, които съжителстват в Палестина. През последните години този конфликт е източник на политическо напрежение и открити военни действия в региона. През 60-те години се забелязва тенденцията САЩ да се намесва във военната политика на почти всички арабски държави, като същевременно става основен доставчик на военно оборудване и снаряжение и се опитва с всички средства да ограничи влиянието на тогавашния СССР. От друга страна, компании от Франция и Великобритания постепенно монополизират икономиката на арабските държави. 60-те години са и периодът, в който арабският национализъм набира сила и широко се разпространява сред населението. Един от най-ярките защитници на тезата,че арабите трябва да са икономически и политически независими от Запада е египетският президент Гамал Абдел Насър. В резултат на това той започва широко-мащабни икономически реформи в Египет, като една от тях е идеята за построяването на Асуанският язовир в близост до река Нил. По този начин водите на реката ще може да се използват за напояване и произвеждане на електроенергия. За построяването на язовира обаче са нужни приблизително 1300 млн. долара и египетското правителство започва преговори с Международната банка за отпускане на заем. През февруари 1956 г. е постигнато споразумение, но при условие, че Великобритания и САЩ се включат, давайки помощ в размер на 70 млн. долара. Двете държави обаче се отказват от даденото по-рано обещание за помощ заради преждевременно сключени договори за закупуване на оръжие между Египет и СССР. На 17 юли 1956 г. британското правителство окончателно отказва да спонсорира построяването на язовира. Въпреки важността си за икономическото развитие на Египет проектът за строеж на язовира пропада. В този труден момент президентът Насър взима категорично решение за национализация на Суецката компания, която има право да експлоатира Суецкия канал и да контролира преминаването през него. Много страни са засегнати от този установен контрол и започва масово недоволство. Оттук нататък би могло да се говори за т.нар. Суецка криза. Тя се разделя на два етапа - първият, в който се водят дипломатически преговори, провеждат се конференции и се води тайна военна подготовка и втори етап, през който се извършват военни атаки от страна на засегнатите Израел, Франция и Великобритания срещу Египет. Именно заради вторият етап на кризата,тя става известна и като „Тройната агресия". След приключване на Суецката криза контролът върху Суецкия канал преминава изцяло в ръцете на египетското правителство.Чуждият икономически монопол постепенно е прекратен. Египет успява да докаже, че може да управлява канала и дори да подобри работата му, а също и дава ясно да се разбере, че не е „незряла" държава. След Суецката криза авторитетът на президента Насър, а и на самата държава, се увеличава не само сред арабските държави, а и в целият свят. Арабско-израелската война от 1967 г., известна още като Шестдневната война (или Юнската война), се води между Израел и арабските ѝ съседки Египет, Йордания и Сирия. 6-дневната война се провежда в периода 5 - 10 юни 1967 г. От израелска гледна точка тя е предпазна военна кампания, целяща преустановяване на натиска на съседните арабски държава върху Израел и предпазване на еврейската държава от унищожаване. Войната е разработена стратегически и инициирана от генерал Моше Даян - тогавашен израелски министър на отбраната. Причина за тази война е, от една страна, натискът на Египет върху мироопазващия корпус на ООН, разположен след Синайската кампания от 1956 г. и новата египетска военноморска блокада, която затваря залива Акаба за израелско корабоплаване; от друга страна войната е предизвикана от съсредоточаването на арабски армии по израелските граници през май 1967 г. Войната е блестящ военен успех за Израел. Резултати от войната са няколко: поражението на Египет, което отслабва позициите на президента Гамал Абдел Насър; Израел отваря отново залива Акаба; Израел премахва непосредствената опасност от съгласуваната арабска кампания по всички фронтове; нови 600 000 араби се озовават под израелска власт в окупираните нови територии - ивицата Газа, Синай, Западния бряг и Голанските възвишения. На 6 октомври 1973, денят Йом Кипур, Египет и Сирия нападат Израел. Нападателите са подкрепени и от други арабски страни. В тази война атакуват първо арабите. Атаката на Египет става възможна, след като те преминават израелската военна линия Бар-лев на Суецкия канал. Израел не очаква атаката на два фронта (атакуват я едновременно Египет и Сирия) и това улеснява арабските съюзници в началото на войната. От своя страна Египет е въоръжен с ракети земя-въздух, които помагат на арабската страна да отблъсне въздушните атаки на Израел (загубите са толкова големи, че премиерът Голда Меир забранява използването на авиация). Израел изглежда притиснат до стената, когато арабското командване заповядва на войниците и ракетите да навлязат навътре в полуострова. Тогава израелската авиация открива слабата страна на съветските ракети - те са с неподвижна глава. Тогава еврейските самолети започват да унищожават ракетите по-лесно и със значително по малко поражения. С посредничеството на американския държавен секретар тогава Хенри Кисинджър са постигнати споразумения през 1974 г. и 1975 г. за разделяне на израелските, от една страна, и египетските и сирийските войски, от друга страна, в Синайския полуостров и на Голанските възвишения. Макар арабските съюзници да постигат ограничени военни успехи във войната, те успяват да постигнат една важна политическа победа. Митът за израелската непобедимост е развенчан. На всички става ясно, че еврейската държава е силно зависима от САЩ. Военните действия струват на израелците сума равна на годишния брутен продукт на Израел. Войната предизвиква криза в израелското общество, което обвинява Мосад, че не е имало необходимата информация за готвеното нападение. Сформирана е специална комисия за разследване на обстоятелствата за конфликта. Войната от Йом Кипур води до засилване на международната изолация на еврейската държава. Много страни от Третия свят скъсват дипломатическите си отношения с Израел. Загубите и на двете страни са тежки. На Голанските възвишения загубите на сирийците са 3500 души, а на израелците - 722 души. {загубват 1150 танка, Ирак губи повече от 100 танка, Йордания - 50 танка. Израел губи на Голан 100 танка, а още 250 танка са повредени. Човешките загуби на еврейската държава са 2552 души - доста голяма бройка за малка страна като Израел. Операция Отбранителен щит е голяма военна операция, извършена от Израелските отбранителни сили през април 2002 г.. Това е най-голямата военна операция на Западния бряг от времето на Шестдневната война през 1967 г. Интифадата ал-Акса е вълна на насилие и политически конфликти, започнала през септември 2000 г. между палестинските араби и израелтяните. Тя е наричана още Втората интифада. „Интифада" е арабски термин и означава „въстание". Много палестинци смятат интифадата за националноосвободителна война срещу окупаторите, а израелците я разглеждат като терористична акция. Израелско-ливанската война е двустранен въоръжен конфликт в Близкия Изток, в който участват Израел, от едната страна, и военизираната шиитска групировка Хизбула, базирана в Ливан, от другата страна. Военните операции засягат предимно Северен Израел и Южен Ливан. Кризата започва на 12 юли 2006г., когато бойци на Хизбула пленяват двама израелски войници и убиват други трима. Израел обявява това за военен акт и обещава тежки последствия за Ливан. Израелските сили отговарят с военна офанзива в Ливан, разрушавайки части от енергийната и транспортната инфраструктура в страната, като акцентът на нападенията пада върху разбиването на магистралите, които според Израел се използват за транспортиране на ракети, изстрелвани от Южен Ливан, за да поразяват селищни центрове. Няколко дена след началото на израелските атаки лидерът на Хизбула Хасан Насрала обявява открита война. Източник: Wikipedia
  11. Цялата статия може да прочетете тук: http://www.mediapool.bg/kalboto-lazhi-okolo-brekzit-zapochva-da-izpluva-news269148.html
  12. Бърз мониторинг на рекордите в родния и световния арт пазар ЕЛЕНА КРЪСТЕВА/МОНИТОР, 28 февруари Тиха лудост или умна инвестиция е да вложиш парите си в картини? Актуален въпрос преди края на първата изложба на гения Пикасо в България, която продължава до 15 март в Галерията за чуждестранно изкуство. Арт гилдията се раздвижи не само заради тази експозиция, а и защото започва сезонът на търговете. Тези дни мина наддаването на столичната галерия GreenCat, на 5 март иде аукционът на „Виктория”, а на 26 март „Аполон и Меркурий” организират надпреварапод мотото „Съвременници”. В култовата ни рубрика „Пет плюс пет този уикенд” събрахме любопитни факти и статистика за най-скъпо продадените платна у нас и по света. Бързият преглед на рекордите от търговете води до тъжен извод. Цените на всички картини, предложени на аукцион у нас, едва стигат 1млн. евро. За водещите къщи на Запад тази сума е смешна. 1. Вешин на „Конски пазар в София” Този шедьовър на Ярослав Вешин влиза като изключение в нашата класация, защото не е продаден на търг. Настоящият му собственик го купува за 160 000 евро и това прави „Конски пазар в София” най-скъпата картина в България. Притежателят държи да остане анонимен за широката публика. Вешин рисува тържището на атове през 1898-а – само година след като е дошъл в България. По онова време го вълнуват основно битови сюжети. След няколко години живописецът вече е щатен художник на Военното министерство и оставя като наследство баталните шедьоври „На нож” и „Битката за Орлово гнездо”. Десетилетия наред историците на изкуството приписваха чешки произход на майстора на четката. Преди 4 години обаче, на откриването на юбилейна изложба на класика във Военноисторическия музей, неговият внвук Ярослав Генов (син на голямата дъщеря на художника Корнелия) осветли, че Вешин всъщност е словак. СНИМКИ: АРХИВ „Конски пазар в София” е с размери 82х141 сантиметра и носи два подписа на художника – на български в долния ляв ъгъл, и на латиница в десния. Репродукция на емблематичната картина беше публикувана в рубриката „Арт азбука” на вестник „Монитор” преди две години. 2. На „Ръченица” с Мърквичка Чехът Ян Вацлав Мърквичка, тачен като родоначалник на българската живопис, рисува прочутото си платно „Ръченица” поне в два варианта. Единият е изложен в Националната художествена галерия, а другият беше в неизвестност през последните 80 години. Появи се сензационно на търг на аукционна къща „Аполон и Меркурий” в края на миналата година и беше откупено за 75 000 евро от бизнесмен. Името му се пази от организаторите на наддаването по-добре от държавна тайна. Мистериозни са и предишните собственици. Най-напред картина е принадлежала на известен българин, заминал с указ на Н.В. цар Борис Трети да открие търговско представителство в Швейцария през 1942-1943 г. Човекът повече не се връща у нас. През 1959-а обаче наша правителствена делегация заминава за страната на шоколадите „Милка". Ръководителят й се среща с емигранта и го скланя да му продаде картини на Мърквичка и други майстори на четката срещу златни наполеони. Така вторият вариант на „Ръченица"преживява соцепохата като притежание на влиятелна комунистическа фамилия. СНИМКА: АК „АПОЛОН И МЕРКУРИЙ” В недовършената „Ръченица” с размери 64х99 сантиметра личат уникални детайли, които показват, че Мърквичка първо е нарисувал интериора, а след това е добавил фигурите. Това е най-скъпата картина, продадена на търг в България. 3. Мърквичка и „Оплаквачката” Арт експертите предполагат, че Мърквичка е рисувал „Оплаквачката” като ескиз към мащабната „Задушница”. Образът на една от тъжителките е разработен детайлно с маслени бои върху картон с размери 31х23 сантиметра. На търг през миналата година цената й скочи от първоначалните 19 900 евро на 32 000. Битовата живопис не е единственото занимание на художника през всичките 40 години, прекарани в България. Подвизава се и като педагог и първи директор на Рисувалното училище в Пловдив. На него дължим и герба на Княжество България, използван неофициално между 1881-1927 г. Проф. Ян Мърквичка, когото тук побългаряват на Иван, го прави в тандем с археолога Вацлав Добруски. СНИМКИ: АРХИВ Арт експертите предполагат, че проф. Мърквичка рисува „Оплаквачка” като ескиз към мащабната картина „Задушница”. 4. За Жорж Папазов всичко е абстракция Френският критик Жан Креспер казва за него: „Той бе сюрреалист преди сюрреализма на Бретон, Макс Ернст, Хуан Миро, Андре Масон, Пикасо... В България понеже не всички са наясно що е сюрреализъм и има ли почва у нас, обикновено изтъкваме, че е роден в Ямбол. Самият Папазов, който е шестото и последно дете в семейството на търговец, определя родителите си като „прости, но силни духом хора”. И едва ли е предполагал, че ще се превърне в космополит и художник със световно величие. По собствените му признания Папазов не е виждал картина преди да отиде в Прага през 1913-а. На един от търговете в България миналата година негов „Абстрактен пейзаж” с размери 50х61,5 см беше продаден за 22 500 евро. СНИМКИ: АРХИВ Жорж Папазов и най-скъпо продадената му картина на търг в България. „Абстрактен пейзаж” с размери 50х61,5 см беше продаден за 22 500 евро. 5. Майстора и неговото „Момиче” Има някаква ирония във факта, че Майстора е бил пословичен със своята скромност, а към днешна дата е белег на престиж и богатство да се хвалиш с негова творба в сбирката си. „Беше кротък човек, много добър, с хората се носеше много добре, много помагаше на бедните, постоянно им даваше пари. Не се обличаше хубаво, понеже работеше с блажни бои”, разказва Тодорка Каменова – негов модел. Колекционерката клюка пък реди, че три месеца преди да го застрелят в Амстердам, Косьо Самоковеца купил за 50 000 долара „Копачки” – недовършена картина с образите на три селянки, нарамили кирки. Миналата година на търгове излязоха няколко платна на Владимир Димитров-Майстора. Най-добре се продаде „Момиче” – почитател на художника я откупи за 19 100 евро при първоначална цена 6600. Освен оригинали, на арт пазара циркулират и доста фалшиви рисунки на Майстора от престоя му в Сиракуза. Фалшификаторите пускат оригиналите на ксерокс като ползват стара хартия. Полученото копие пак се снима няколко пъти докато образът избледнее. Накрая мошеникът повтаря отгоре с туш рисунката. После смачква хартията и „Майстора” е готов. СНИМКИ: АРХИВ Владимир Димитров-Майстора рисува „Момиче” върху платно с размери 39,5х33,5 ...и пет в чужбина 1. „Момче с лула” в ателието на Пикасо В зората на миналия век е беден гений, който понякога гори картините си, за да се сгрее. Десетилития по-късно топлина не му липсва – остава си гений, но вече е признат и подплатен с милиони. Според изкуствоведите, Пикасо оставя наследство от 80 000 произведения на живописта, графиката и скулптурата. С най-висока котировка към момента е платното му „Момче с лула”. На търг, организиран от „Сотбис” в Ню Йорк преди пет години то беше откупено за 104 158 000 долара. Испанецът рисува картината през 1905-а. По онова време е на 24 години и тъкмо се е преместил в Монмартър – свърталището на парижките бохеми. Момчето от картината понякога се отбивало в ателието му, а лулата и венецът били обичайните му аксесоари. Съмнително е дали в София някога ще видим този шедьовър на живо. Благодарни сме обаче за шанса да видим оригинали на Пикасо в Галерията за чуждестранно изкуство. До 15 март там продължава първата изложба на гения вБългария „Аз не търся. Аз намирам”. Може и да звучи невероятно, но е факт, че заради тази експозиция сърби си правят автобусни екскурзии до София. СНИМКА: АП „Момче с лула” държи рекорда за най-скъпо продадена на търг картина с изумителните $104 милиона. 2. Музата на Пабло – „Дора Маар с котка” Хърватката Дора Маар – фотографка и художничка, е петата от седемте музи на Пабло Пикасо. Споделя страстта му да прави изкуство и любов цели десет години. Интелектуалните и плътските им игри раждат някои от най-дръзките шедьоври на художника. Пикасо рисува този портрет на Дора през 1941-а. На тъ рг на „Сотбис” през 2006 г., анонимен купувач спечели шедьовъра за 95 200 000 долара. Наддаването беше по телефона, а после се чуха слухове, че ценителят е руски олигарх. Сумата е колосална и изненадваща – предварителните нагласи бяха, че таванът на платното ще стигне „едва” до 50 милиона в зелено. СНИМКИ: ART.COM Ето как Пикасо е запечатал за поколенията образа на любовницата си Дора Маар. Портретът „Дора Маар с котка” става притежание на руски олигарх срещу повече от $ 95 милиона. 3. Климт и покровителката Адел Ако се доверим на четката на Густав Климт, то тъмнооката Адел Блох-Бауер е най-изящното цвете на Виенския хайлайф в началото на миналия век. Дамата е дъщеря на влиятелен банкер, а неин съпруг е индустриалецът Фердинанд Блох-Бауер – основен спонсор на живописеца по онова време. Прекрасната Адел е единственият модел, който Климт рисува два пъти – през 1907-а и 1912 година. Второто платно беше разиграно на търг на „Кристис” през 2006-а и закова чукчето на 87 936 000 долара. И двата шедьовъра имат интересна съдба. Семейство Блох-Бауер са влиятелни евреи, които напускат Австрия след идването на нацистите. Адел умира още през 1925-а, но настоява в завещанието си съпругът й да дари картините на галерия в родината й. Фердинард обаче не се разделя с тях. Когато бяга отвъд Океана шедьоврите остават във Виена и попадат в ръцете на нацистите. След Втората световна война в продължение на 60 години красят изложбените зали в двореца „Белведере”. През 1998-а че влезе в сила закон, според произведенията, иззети от нацисткия режим, трябва да бъдат върнати на притежателите си. Така портретите на Адел се озоваха в племенницата на мъжа й Мария Олтман. Единият беше разигран на търг, а другият след частна продажба осигури на наследниците на Блох-Бауер още 135 милиона долара. СНИМКА: ART.COM „Портрет на Адел Блох-Бауер” II е високо оценената на търг творба на Климт. След наддаване шедьовърът е продаден за 87 936 000 долара 4. Ван Гог и утехата му д-р Гаше Приживе Винсент ван Гог все пак успява да продаде десетина пейзажа и един автопортрет и да сподели за откупките в писмата до брат си Тео. Но получените пари са на светлинни години от баснословните суми, броени от колекционери след смъртта му. Шедьовър на гениалния холандец не е излизал на търг от 1990-насам, когато японският бизнесмен Риоей Саито получава „Портрет на д-р Гаше”, рисуван век по-рано, за 82,5 млн. долара. Наддаването е организирано от „Кристис” в Ню Йорк и още тогава става ясно желанието на новия собственик – японецът толкова обожавал шедьовъра, че искал да бъде кремиран с него. Любителят на изкуството умира през 1996-а, но за щастие картината не отива с него в отвъдното. Портретуваният д-р Гаше е последният лекар и приятел на Ван Гог. Художникът се сприятелява в него в Овер и той е най-близкият му човек в последните месеци от живота му. Именно д-р Гае чете слово на гроба на живописеца, но не успява да го довърши, защото гласът му се дави в сълзи. СНИМКА: ART.com Познати са два портрета на д-р Гаше, единият от които се пази в музея „Орсе” в Париж. 10. На танци с Реноар Шестото дете на шивач и обща работничка. Пътят му в изкуството започва във фабрика за порцелан и рисуване върху чинии, минава през Лувъра, където прави копия на картини, рисува дори украсите на ветрила. За да стигне върхове и прокара нови пътища в живописта. Излага за първи път картина през 1864 – става дума за „Танцуващата Есмерадла”. Голямото признание идва декада по-късно – след първата изложба на импресионистите. „Танци в Мулен дьо ла Галет. Монмартър” е най-скъпо продадения шедьовър на французина на търг. Японецът Рюей Саито я закупува през 1990-а заедно с платното на Ван Гог „Д-р Гаше”. Явно обаче не е обожавал така страстно Реноар, както Винсент, защото не се заканва да изгори платното му заедно със себе си. Освен това брои за него „само” 78 милиона долара. СНИМКИ: ART.COM За последен път платно на Пиер-Огюст Реноар излиза на търг през 1990. Тогава „Танци в Мулен дьо ла Галет. Монмартър” е откупена за 78 млн. долара. http://elenak.blog.bg/zabavlenie/2009/02/28/pette-nai-skypi-kartini-na-tyrg-u-nas-i-pet-v-chujbina.297118
  13. Преди няколко дни видео на "Анонимните" обяви наличието на извънземни, базирайки се на данни на НАСА. Агенцията обаче отрече това. Според професор Лъчезар Филипов, астрофизик към Института за космически изследвания към БАН, има две възможни причини, поради които "Анонимните" пуснаха видеото си точно сега. НАСА отричаше други форми на живот, а след това започна да говори за ледените планети, които са спътници на Юпитер и Сатурн. Сега се заговори за форми на живот в атмосферата на Сатурн и на Юпитер - там, където няма твърда почва. По принцип по-рано НАСА говореше, че живот може да съществува само на каменните планети от типа на Земята, Марс, Венера, Меркурий. Много странно, но НАСА започная много бързо да сменя концепцията си, коментира астрофизикът пред в. "Телеграф" и допълни: Допреди 30 години се отричаха много работи, свързани с живота. След това дойде откриването на така наречената система със седем планети, от които три са в зоната на живот. Отново беше странно, защото тази система беше открита преди четири години от НАСА. Дълго време те не бяха сигурни какво са открили, защото става въпрос за една система, която е мини-система на Слънчевата. Там самата звезда Червено джудже е 10 пъти по-малка от Слънцето. Говори се също за търсене на форма на живот около Алфа Кентавър. Такава система е получена във вид на житен кръг в обсерваторията "Чибилтън" през 2001 година. В полето до радиотелескопа е получено едно съобщение във вид на житен кръг, което много наподобява нашето съобщение, което е изстреляно през 1974 година. В "Чибилтън" вместо на човек има рисунка на главуняк - същество с голяма глава. Нашето съобщение също е във вид на рисунка. Според професорът има две възможни причини, поради които Анонимните пуснаха видеото си точно сега. Едната е продиктувана от това, че наближава датата 8 юли - годишнина от случая "Розуел". Там падат две чинии, до които е имало тела на извънземни, някои от които още са били живи. Всичко това е било прибрано и скрито. Другият вариант ем че тази информация може да е инициирана от самите членове на НАСА. Те знаят много неща и това е направено, за да се види реакцията на хората. И в момента, когато се види, че няма да има много голям шок, ще бъде публикувано като официална информация. Лъчезар Филипов коментира и отношенията с колегите си от БАН, след като получи наказание за това, че се изказва от името на академията. "Наказанието си ми стои. Не мога да разбера логиката на моите колеги. Те ме наказаха, а други - американци, германци, непрекъснато говорят на тази тема. Помолих да се разбере кой е инициаторът на това. Имам 40 години стаж в тази академия. Някои искат директно моето уволнение. Защо избърза академията да ме накаже и да публикува наказанието в сайта, без да разбере кой е източникът? Сега стоя с полузатворена уста, не ме допускат до медии и така нататък. Защото, видите ли, аз съм срамял науката. Казвам собственото си мнение." Прочети повече на: https://www.novini.bg/news/430982-проф-лъчезар-филипов-наса-ни-тества-чрез-анонимните.html
×