Отиди на

mnogoznaiko

Потребители
  • Брой отговори

    313
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    2

mnogoznaiko last won the day on Август 1 2016

mnogoznaiko had the most liked content!

Репутация

315 Студент

Всичко за mnogoznaiko

Лична информация

  • Пол
    Мъж
  • Пребиваване
    България
  • Интереси
    всичко и навсякъде :P
  1. Държавният дълг на САЩ

    С колко е по-голям американският държавен дълг от компаниите в S&P 500 или от световния износ на петрол? Когато цифрите достигнат милиарди или трилиони, те започват да губят контекст. Американският държавен дълг е едно такова число, коментира VisualCapitalist. В момента той е на ниво от 19,5 трлн. долара, което е толкова голяма цифра, че е трудно да се осмисли. Колко всъщност е голям държавният дълг на САЩ? 1. Американският държавен дълг е по-голям от 500-те най-големи публични компании в САЩ S&P 500 е борсов индекс, който следи стойността на 500-те най-големи американски компании по пазарната им капитализация. Той включва огромни компании като Apple, Exxon Mobil, Microsoft, Alphabet, Facebook, Johnson & Johnson и много други. През лятото на 2016 г. общата стойност на тези 500 компании нарасна до 19,1 трлн. долара – малко под държавния дълг. 2. Държавният дълг на САЩ е по-голям от всички активи, управлявани от седемте най-големи мениджъра в света Най-големите мениджъри на активи в света – компании като Blackrock, Vanguard или Fidelity, управляват инвеститорски активи за трилиони долари в акции, облигации, взаимни фондове, борсово търгувани фондове и други. Ако вземем седемте топ компании в този сектор и съберем активите, които те управляват, сумата ще бъде едва 18,9 трлн. долара. 3. Американският държавен дълг е 25 пъти по-голям от световния износ на петрол през 2015 г. Да, страни като Саудитска Арабия, Кувейт и Русия постигат убийствени печалби от продажбата на петрола си по света. Цифрите зад този износ обаче са нищо в сравнение с дълга на САЩ. За да се изплати изцяло дългът, Саудитска Арабия ще трябва да дарява приходите си от износ на петрол през следващите 146 години. 4. Държавният дълг на САЩ е 155 пъти по-голям от златото, добивано в цял свят всяка година Златото е символ на парите и богатството от дълго време, но дори годишното световно производство от около 3000 тона от скъпоценния метал е нищожна частица от целия дълг. На пазарни цени днес ще е нужно златото, добито за около 155 години, за да се изплати целия дълг. 5. Всъщност държавният дълг на САЩ е по-голям от всички физически валути, злато, сребро и биткойни, взети заедно Точно така, ако съберете всеки долар, евро, йена, паунд, юан или всяка друга глобална физическа валута или монета налице, сумата ще достигне едва 5 трлн. долара. Ако към нея се добави физическото злато (7,7 трлн. долара), среброто (20 млрд. долара) и криптовалутите (11 млрд. долара), общата сума възлиза на 12,73 трлн. долара. А това са едва 65% от държавния дълг на САЩ. Още графики можете да видите тук По статията работиха: Виктория Тошкова, редактор Десислава Попова Източник: http://www.investor.bg/sasht/337/a/grafika-na-denia-dyrjavniiat-dylg-na-sasht-224577/
  2. Войните на Израел

    Израел е създадена през 1948 г. с резолюция на ООН. Страната се присъединява към ООН на 11 май 1949 година. Оттогава насам Израел поддържа дипломатически отношения със 163 от 191 държави-членки на организацията. От 1967 година Израел поддържа отношения и с арабските, и мюсюлмански страни, а от 1979 г. и 1994 г. съответно има споразумения за свободно преминаване на границите с Египет и Йордания. Израел се намира в центъра на т.нар. Израелско-арабски конфликт, който е определящ за цялата му външна политика. Земите на днешен Израел, вкл. Палестина, са възприемани от евреите като "национален дом за еврейския народ", докато панарабистите ги считат за изконна територия на палестинските араби. Въпросният Израелско-арабски конфликт е причина за редица войни между Израел и заобикалящите я мюсюлмански страни - най-вече Египет и Сирия. Такива са Арабско-израелската война от 1948 г., Суецката криза от 1956 г., Шестдневната война - 1967 г., Война на Йом Кипур - 1973 г., операцията Отбранителен щит срещу Интифадата ал-Акса от 2002 г. и войната с Ливан през 2006 г.. Израел побеждава във всички тези войни, с изключение на Суецката криза, където въпреки египетската победа спечелва Синайския полуостров. Арабско-израелската война от 1948 г., е първата от много войни, които се водят в рамките на арабско-израелския конфликт. След нейния край Израел си извоюва статута на независима държава, а останалата част от установения по-рано британски мандат в Палестина е разделен на области, контролирани от Египет и Трансйордания. Арабско-израелският конфликт се оформя като трайна конфронтация между редица арабски страни, както и арабски военнизирани радикални групировки, поддържани от част от местното арабско население в палестинските територии, намиращи се под контрола на Израел от една страна, и ционистски движения, а по-късно и от създадената през 1948 г. (след края на Британския мандат в Палестина) държава Израел - от друга. Въпреки че Израел е създадена едва през 1948 г., историята на конфликта обхваща повече от век - от края на 19-ти, когато е създадено политическото ционистко движение, което започва борбата на евреите за създаването на собствена държава. След разпадането на Османската империя, в резултат на поражението ѝ през Първата световна война, конфликтът между евреите-ционисти и арабското население на Палестина е ограничен главно до териториалните претенции на двете страни към подмандатната територия. По време на напрегнатата ситуация през втората четвърт на 20 век към геополитическият компонент се добавят и религиозните и културните различия. През 1948 г. съседните арабски страни обявяват война на новосъздадената еврейска държава. По този начин, конфликтът излиза извън Палестина и прераства в конфликт между Израел и всички останали арабски държави в региона. С подписването на мирните договори с Египет (през 1979 г.) и Йордания (през 1994 г.), броят на враждебните към Израел държави намалява. В рамките на мащабната арабско-израелска конфронтация е прието да се отделя регионалния израелско-палестински конфликт, който се дължи предимно на сблъсъка на териториалните интереси на евреите и арабите, които съжителстват в Палестина. През последните години този конфликт е източник на политическо напрежение и открити военни действия в региона. През 60-те години се забелязва тенденцията САЩ да се намесва във военната политика на почти всички арабски държави, като същевременно става основен доставчик на военно оборудване и снаряжение и се опитва с всички средства да ограничи влиянието на тогавашния СССР. От друга страна, компании от Франция и Великобритания постепенно монополизират икономиката на арабските държави. 60-те години са и периодът, в който арабският национализъм набира сила и широко се разпространява сред населението. Един от най-ярките защитници на тезата,че арабите трябва да са икономически и политически независими от Запада е египетският президент Гамал Абдел Насър. В резултат на това той започва широко-мащабни икономически реформи в Египет, като една от тях е идеята за построяването на Асуанският язовир в близост до река Нил. По този начин водите на реката ще може да се използват за напояване и произвеждане на електроенергия. За построяването на язовира обаче са нужни приблизително 1300 млн. долара и египетското правителство започва преговори с Международната банка за отпускане на заем. През февруари 1956 г. е постигнато споразумение, но при условие, че Великобритания и САЩ се включат, давайки помощ в размер на 70 млн. долара. Двете държави обаче се отказват от даденото по-рано обещание за помощ заради преждевременно сключени договори за закупуване на оръжие между Египет и СССР. На 17 юли 1956 г. британското правителство окончателно отказва да спонсорира построяването на язовира. Въпреки важността си за икономическото развитие на Египет проектът за строеж на язовира пропада. В този труден момент президентът Насър взима категорично решение за национализация на Суецката компания, която има право да експлоатира Суецкия канал и да контролира преминаването през него. Много страни са засегнати от този установен контрол и започва масово недоволство. Оттук нататък би могло да се говори за т.нар. Суецка криза. Тя се разделя на два етапа - първият, в който се водят дипломатически преговори, провеждат се конференции и се води тайна военна подготовка и втори етап, през който се извършват военни атаки от страна на засегнатите Израел, Франция и Великобритания срещу Египет. Именно заради вторият етап на кризата,тя става известна и като „Тройната агресия". След приключване на Суецката криза контролът върху Суецкия канал преминава изцяло в ръцете на египетското правителство.Чуждият икономически монопол постепенно е прекратен. Египет успява да докаже, че може да управлява канала и дори да подобри работата му, а също и дава ясно да се разбере, че не е „незряла" държава. След Суецката криза авторитетът на президента Насър, а и на самата държава, се увеличава не само сред арабските държави, а и в целият свят. Арабско-израелската война от 1967 г., известна още като Шестдневната война (или Юнската война), се води между Израел и арабските ѝ съседки Египет, Йордания и Сирия. 6-дневната война се провежда в периода 5 - 10 юни 1967 г. От израелска гледна точка тя е предпазна военна кампания, целяща преустановяване на натиска на съседните арабски държава върху Израел и предпазване на еврейската държава от унищожаване. Войната е разработена стратегически и инициирана от генерал Моше Даян - тогавашен израелски министър на отбраната. Причина за тази война е, от една страна, натискът на Египет върху мироопазващия корпус на ООН, разположен след Синайската кампания от 1956 г. и новата египетска военноморска блокада, която затваря залива Акаба за израелско корабоплаване; от друга страна войната е предизвикана от съсредоточаването на арабски армии по израелските граници през май 1967 г. Войната е блестящ военен успех за Израел. Резултати от войната са няколко: поражението на Египет, което отслабва позициите на президента Гамал Абдел Насър; Израел отваря отново залива Акаба; Израел премахва непосредствената опасност от съгласуваната арабска кампания по всички фронтове; нови 600 000 араби се озовават под израелска власт в окупираните нови територии - ивицата Газа, Синай, Западния бряг и Голанските възвишения. На 6 октомври 1973, денят Йом Кипур, Египет и Сирия нападат Израел. Нападателите са подкрепени и от други арабски страни. В тази война атакуват първо арабите. Атаката на Египет става възможна, след като те преминават израелската военна линия Бар-лев на Суецкия канал. Израел не очаква атаката на два фронта (атакуват я едновременно Египет и Сирия) и това улеснява арабските съюзници в началото на войната. От своя страна Египет е въоръжен с ракети земя-въздух, които помагат на арабската страна да отблъсне въздушните атаки на Израел (загубите са толкова големи, че премиерът Голда Меир забранява използването на авиация). Израел изглежда притиснат до стената, когато арабското командване заповядва на войниците и ракетите да навлязат навътре в полуострова. Тогава израелската авиация открива слабата страна на съветските ракети - те са с неподвижна глава. Тогава еврейските самолети започват да унищожават ракетите по-лесно и със значително по малко поражения. С посредничеството на американския държавен секретар тогава Хенри Кисинджър са постигнати споразумения през 1974 г. и 1975 г. за разделяне на израелските, от една страна, и египетските и сирийските войски, от друга страна, в Синайския полуостров и на Голанските възвишения. Макар арабските съюзници да постигат ограничени военни успехи във войната, те успяват да постигнат една важна политическа победа. Митът за израелската непобедимост е развенчан. На всички става ясно, че еврейската държава е силно зависима от САЩ. Военните действия струват на израелците сума равна на годишния брутен продукт на Израел. Войната предизвиква криза в израелското общество, което обвинява Мосад, че не е имало необходимата информация за готвеното нападение. Сформирана е специална комисия за разследване на обстоятелствата за конфликта. Войната от Йом Кипур води до засилване на международната изолация на еврейската държава. Много страни от Третия свят скъсват дипломатическите си отношения с Израел. Загубите и на двете страни са тежки. На Голанските възвишения загубите на сирийците са 3500 души, а на израелците - 722 души. {загубват 1150 танка, Ирак губи повече от 100 танка, Йордания - 50 танка. Израел губи на Голан 100 танка, а още 250 танка са повредени. Човешките загуби на еврейската държава са 2552 души - доста голяма бройка за малка страна като Израел. Операция Отбранителен щит е голяма военна операция, извършена от Израелските отбранителни сили през април 2002 г.. Това е най-голямата военна операция на Западния бряг от времето на Шестдневната война през 1967 г. Интифадата ал-Акса е вълна на насилие и политически конфликти, започнала през септември 2000 г. между палестинските араби и израелтяните. Тя е наричана още Втората интифада. „Интифада" е арабски термин и означава „въстание". Много палестинци смятат интифадата за националноосвободителна война срещу окупаторите, а израелците я разглеждат като терористична акция. Израелско-ливанската война е двустранен въоръжен конфликт в Близкия Изток, в който участват Израел, от едната страна, и военизираната шиитска групировка Хизбула, базирана в Ливан, от другата страна. Военните операции засягат предимно Северен Израел и Южен Ливан. Кризата започва на 12 юли 2006г., когато бойци на Хизбула пленяват двама израелски войници и убиват други трима. Израел обявява това за военен акт и обещава тежки последствия за Ливан. Израелските сили отговарят с военна офанзива в Ливан, разрушавайки части от енергийната и транспортната инфраструктура в страната, като акцентът на нападенията пада върху разбиването на магистралите, които според Израел се използват за транспортиране на ракети, изстрелвани от Южен Ливан, за да поразяват селищни центрове. Няколко дена след началото на израелските атаки лидерът на Хизбула Хасан Насрала обявява открита война. Източник: Wikipedia
  3. Цялата статия може да прочетете тук: http://www.mediapool.bg/kalboto-lazhi-okolo-brekzit-zapochva-da-izpluva-news269148.html
  4. Бърз мониторинг на рекордите в родния и световния арт пазар ЕЛЕНА КРЪСТЕВА/МОНИТОР, 28 февруари Тиха лудост или умна инвестиция е да вложиш парите си в картини? Актуален въпрос преди края на първата изложба на гения Пикасо в България, която продължава до 15 март в Галерията за чуждестранно изкуство. Арт гилдията се раздвижи не само заради тази експозиция, а и защото започва сезонът на търговете. Тези дни мина наддаването на столичната галерия GreenCat, на 5 март иде аукционът на „Виктория”, а на 26 март „Аполон и Меркурий” организират надпреварапод мотото „Съвременници”. В култовата ни рубрика „Пет плюс пет този уикенд” събрахме любопитни факти и статистика за най-скъпо продадените платна у нас и по света. Бързият преглед на рекордите от търговете води до тъжен извод. Цените на всички картини, предложени на аукцион у нас, едва стигат 1млн. евро. За водещите къщи на Запад тази сума е смешна. 1. Вешин на „Конски пазар в София” Този шедьовър на Ярослав Вешин влиза като изключение в нашата класация, защото не е продаден на търг. Настоящият му собственик го купува за 160 000 евро и това прави „Конски пазар в София” най-скъпата картина в България. Притежателят държи да остане анонимен за широката публика. Вешин рисува тържището на атове през 1898-а – само година след като е дошъл в България. По онова време го вълнуват основно битови сюжети. След няколко години живописецът вече е щатен художник на Военното министерство и оставя като наследство баталните шедьоври „На нож” и „Битката за Орлово гнездо”. Десетилетия наред историците на изкуството приписваха чешки произход на майстора на четката. Преди 4 години обаче, на откриването на юбилейна изложба на класика във Военноисторическия музей, неговият внвук Ярослав Генов (син на голямата дъщеря на художника Корнелия) осветли, че Вешин всъщност е словак. СНИМКИ: АРХИВ „Конски пазар в София” е с размери 82х141 сантиметра и носи два подписа на художника – на български в долния ляв ъгъл, и на латиница в десния. Репродукция на емблематичната картина беше публикувана в рубриката „Арт азбука” на вестник „Монитор” преди две години. 2. На „Ръченица” с Мърквичка Чехът Ян Вацлав Мърквичка, тачен като родоначалник на българската живопис, рисува прочутото си платно „Ръченица” поне в два варианта. Единият е изложен в Националната художествена галерия, а другият беше в неизвестност през последните 80 години. Появи се сензационно на търг на аукционна къща „Аполон и Меркурий” в края на миналата година и беше откупено за 75 000 евро от бизнесмен. Името му се пази от организаторите на наддаването по-добре от държавна тайна. Мистериозни са и предишните собственици. Най-напред картина е принадлежала на известен българин, заминал с указ на Н.В. цар Борис Трети да открие търговско представителство в Швейцария през 1942-1943 г. Човекът повече не се връща у нас. През 1959-а обаче наша правителствена делегация заминава за страната на шоколадите „Милка". Ръководителят й се среща с емигранта и го скланя да му продаде картини на Мърквичка и други майстори на четката срещу златни наполеони. Така вторият вариант на „Ръченица"преживява соцепохата като притежание на влиятелна комунистическа фамилия. СНИМКА: АК „АПОЛОН И МЕРКУРИЙ” В недовършената „Ръченица” с размери 64х99 сантиметра личат уникални детайли, които показват, че Мърквичка първо е нарисувал интериора, а след това е добавил фигурите. Това е най-скъпата картина, продадена на търг в България. 3. Мърквичка и „Оплаквачката” Арт експертите предполагат, че Мърквичка е рисувал „Оплаквачката” като ескиз към мащабната „Задушница”. Образът на една от тъжителките е разработен детайлно с маслени бои върху картон с размери 31х23 сантиметра. На търг през миналата година цената й скочи от първоначалните 19 900 евро на 32 000. Битовата живопис не е единственото занимание на художника през всичките 40 години, прекарани в България. Подвизава се и като педагог и първи директор на Рисувалното училище в Пловдив. На него дължим и герба на Княжество България, използван неофициално между 1881-1927 г. Проф. Ян Мърквичка, когото тук побългаряват на Иван, го прави в тандем с археолога Вацлав Добруски. СНИМКИ: АРХИВ Арт експертите предполагат, че проф. Мърквичка рисува „Оплаквачка” като ескиз към мащабната картина „Задушница”. 4. За Жорж Папазов всичко е абстракция Френският критик Жан Креспер казва за него: „Той бе сюрреалист преди сюрреализма на Бретон, Макс Ернст, Хуан Миро, Андре Масон, Пикасо... В България понеже не всички са наясно що е сюрреализъм и има ли почва у нас, обикновено изтъкваме, че е роден в Ямбол. Самият Папазов, който е шестото и последно дете в семейството на търговец, определя родителите си като „прости, но силни духом хора”. И едва ли е предполагал, че ще се превърне в космополит и художник със световно величие. По собствените му признания Папазов не е виждал картина преди да отиде в Прага през 1913-а. На един от търговете в България миналата година негов „Абстрактен пейзаж” с размери 50х61,5 см беше продаден за 22 500 евро. СНИМКИ: АРХИВ Жорж Папазов и най-скъпо продадената му картина на търг в България. „Абстрактен пейзаж” с размери 50х61,5 см беше продаден за 22 500 евро. 5. Майстора и неговото „Момиче” Има някаква ирония във факта, че Майстора е бил пословичен със своята скромност, а към днешна дата е белег на престиж и богатство да се хвалиш с негова творба в сбирката си. „Беше кротък човек, много добър, с хората се носеше много добре, много помагаше на бедните, постоянно им даваше пари. Не се обличаше хубаво, понеже работеше с блажни бои”, разказва Тодорка Каменова – негов модел. Колекционерката клюка пък реди, че три месеца преди да го застрелят в Амстердам, Косьо Самоковеца купил за 50 000 долара „Копачки” – недовършена картина с образите на три селянки, нарамили кирки. Миналата година на търгове излязоха няколко платна на Владимир Димитров-Майстора. Най-добре се продаде „Момиче” – почитател на художника я откупи за 19 100 евро при първоначална цена 6600. Освен оригинали, на арт пазара циркулират и доста фалшиви рисунки на Майстора от престоя му в Сиракуза. Фалшификаторите пускат оригиналите на ксерокс като ползват стара хартия. Полученото копие пак се снима няколко пъти докато образът избледнее. Накрая мошеникът повтаря отгоре с туш рисунката. После смачква хартията и „Майстора” е готов. СНИМКИ: АРХИВ Владимир Димитров-Майстора рисува „Момиче” върху платно с размери 39,5х33,5 ...и пет в чужбина 1. „Момче с лула” в ателието на Пикасо В зората на миналия век е беден гений, който понякога гори картините си, за да се сгрее. Десетилития по-късно топлина не му липсва – остава си гений, но вече е признат и подплатен с милиони. Според изкуствоведите, Пикасо оставя наследство от 80 000 произведения на живописта, графиката и скулптурата. С най-висока котировка към момента е платното му „Момче с лула”. На търг, организиран от „Сотбис” в Ню Йорк преди пет години то беше откупено за 104 158 000 долара. Испанецът рисува картината през 1905-а. По онова време е на 24 години и тъкмо се е преместил в Монмартър – свърталището на парижките бохеми. Момчето от картината понякога се отбивало в ателието му, а лулата и венецът били обичайните му аксесоари. Съмнително е дали в София някога ще видим този шедьовър на живо. Благодарни сме обаче за шанса да видим оригинали на Пикасо в Галерията за чуждестранно изкуство. До 15 март там продължава първата изложба на гения вБългария „Аз не търся. Аз намирам”. Може и да звучи невероятно, но е факт, че заради тази експозиция сърби си правят автобусни екскурзии до София. СНИМКА: АП „Момче с лула” държи рекорда за най-скъпо продадена на търг картина с изумителните $104 милиона. 2. Музата на Пабло – „Дора Маар с котка” Хърватката Дора Маар – фотографка и художничка, е петата от седемте музи на Пабло Пикасо. Споделя страстта му да прави изкуство и любов цели десет години. Интелектуалните и плътските им игри раждат някои от най-дръзките шедьоври на художника. Пикасо рисува този портрет на Дора през 1941-а. На тъ рг на „Сотбис” през 2006 г., анонимен купувач спечели шедьовъра за 95 200 000 долара. Наддаването беше по телефона, а после се чуха слухове, че ценителят е руски олигарх. Сумата е колосална и изненадваща – предварителните нагласи бяха, че таванът на платното ще стигне „едва” до 50 милиона в зелено. СНИМКИ: ART.COM Ето как Пикасо е запечатал за поколенията образа на любовницата си Дора Маар. Портретът „Дора Маар с котка” става притежание на руски олигарх срещу повече от $ 95 милиона. 3. Климт и покровителката Адел Ако се доверим на четката на Густав Климт, то тъмнооката Адел Блох-Бауер е най-изящното цвете на Виенския хайлайф в началото на миналия век. Дамата е дъщеря на влиятелен банкер, а неин съпруг е индустриалецът Фердинанд Блох-Бауер – основен спонсор на живописеца по онова време. Прекрасната Адел е единственият модел, който Климт рисува два пъти – през 1907-а и 1912 година. Второто платно беше разиграно на търг на „Кристис” през 2006-а и закова чукчето на 87 936 000 долара. И двата шедьовъра имат интересна съдба. Семейство Блох-Бауер са влиятелни евреи, които напускат Австрия след идването на нацистите. Адел умира още през 1925-а, но настоява в завещанието си съпругът й да дари картините на галерия в родината й. Фердинард обаче не се разделя с тях. Когато бяга отвъд Океана шедьоврите остават във Виена и попадат в ръцете на нацистите. След Втората световна война в продължение на 60 години красят изложбените зали в двореца „Белведере”. През 1998-а че влезе в сила закон, според произведенията, иззети от нацисткия режим, трябва да бъдат върнати на притежателите си. Така портретите на Адел се озоваха в племенницата на мъжа й Мария Олтман. Единият беше разигран на търг, а другият след частна продажба осигури на наследниците на Блох-Бауер още 135 милиона долара. СНИМКА: ART.COM „Портрет на Адел Блох-Бауер” II е високо оценената на търг творба на Климт. След наддаване шедьовърът е продаден за 87 936 000 долара 4. Ван Гог и утехата му д-р Гаше Приживе Винсент ван Гог все пак успява да продаде десетина пейзажа и един автопортрет и да сподели за откупките в писмата до брат си Тео. Но получените пари са на светлинни години от баснословните суми, броени от колекционери след смъртта му. Шедьовър на гениалния холандец не е излизал на търг от 1990-насам, когато японският бизнесмен Риоей Саито получава „Портрет на д-р Гаше”, рисуван век по-рано, за 82,5 млн. долара. Наддаването е организирано от „Кристис” в Ню Йорк и още тогава става ясно желанието на новия собственик – японецът толкова обожавал шедьовъра, че искал да бъде кремиран с него. Любителят на изкуството умира през 1996-а, но за щастие картината не отива с него в отвъдното. Портретуваният д-р Гаше е последният лекар и приятел на Ван Гог. Художникът се сприятелява в него в Овер и той е най-близкият му човек в последните месеци от живота му. Именно д-р Гае чете слово на гроба на живописеца, но не успява да го довърши, защото гласът му се дави в сълзи. СНИМКА: ART.com Познати са два портрета на д-р Гаше, единият от които се пази в музея „Орсе” в Париж. 10. На танци с Реноар Шестото дете на шивач и обща работничка. Пътят му в изкуството започва във фабрика за порцелан и рисуване върху чинии, минава през Лувъра, където прави копия на картини, рисува дори украсите на ветрила. За да стигне върхове и прокара нови пътища в живописта. Излага за първи път картина през 1864 – става дума за „Танцуващата Есмерадла”. Голямото признание идва декада по-късно – след първата изложба на импресионистите. „Танци в Мулен дьо ла Галет. Монмартър” е най-скъпо продадения шедьовър на французина на търг. Японецът Рюей Саито я закупува през 1990-а заедно с платното на Ван Гог „Д-р Гаше”. Явно обаче не е обожавал така страстно Реноар, както Винсент, защото не се заканва да изгори платното му заедно със себе си. Освен това брои за него „само” 78 милиона долара. СНИМКИ: ART.COM За последен път платно на Пиер-Огюст Реноар излиза на търг през 1990. Тогава „Танци в Мулен дьо ла Галет. Монмартър” е откупена за 78 млн. долара. http://elenak.blog.bg/zabavlenie/2009/02/28/pette-nai-skypi-kartini-na-tyrg-u-nas-i-pet-v-chujbina.297118
  5. Преди няколко дни видео на "Анонимните" обяви наличието на извънземни, базирайки се на данни на НАСА. Агенцията обаче отрече това. Според професор Лъчезар Филипов, астрофизик към Института за космически изследвания към БАН, има две възможни причини, поради които "Анонимните" пуснаха видеото си точно сега. НАСА отричаше други форми на живот, а след това започна да говори за ледените планети, които са спътници на Юпитер и Сатурн. Сега се заговори за форми на живот в атмосферата на Сатурн и на Юпитер - там, където няма твърда почва. По принцип по-рано НАСА говореше, че живот може да съществува само на каменните планети от типа на Земята, Марс, Венера, Меркурий. Много странно, но НАСА започная много бързо да сменя концепцията си, коментира астрофизикът пред в. "Телеграф" и допълни: Допреди 30 години се отричаха много работи, свързани с живота. След това дойде откриването на така наречената система със седем планети, от които три са в зоната на живот. Отново беше странно, защото тази система беше открита преди четири години от НАСА. Дълго време те не бяха сигурни какво са открили, защото става въпрос за една система, която е мини-система на Слънчевата. Там самата звезда Червено джудже е 10 пъти по-малка от Слънцето. Говори се също за търсене на форма на живот около Алфа Кентавър. Такава система е получена във вид на житен кръг в обсерваторията "Чибилтън" през 2001 година. В полето до радиотелескопа е получено едно съобщение във вид на житен кръг, което много наподобява нашето съобщение, което е изстреляно през 1974 година. В "Чибилтън" вместо на човек има рисунка на главуняк - същество с голяма глава. Нашето съобщение също е във вид на рисунка. Според професорът има две възможни причини, поради които Анонимните пуснаха видеото си точно сега. Едната е продиктувана от това, че наближава датата 8 юли - годишнина от случая "Розуел". Там падат две чинии, до които е имало тела на извънземни, някои от които още са били живи. Всичко това е било прибрано и скрито. Другият вариант ем че тази информация може да е инициирана от самите членове на НАСА. Те знаят много неща и това е направено, за да се види реакцията на хората. И в момента, когато се види, че няма да има много голям шок, ще бъде публикувано като официална информация. Лъчезар Филипов коментира и отношенията с колегите си от БАН, след като получи наказание за това, че се изказва от името на академията. "Наказанието си ми стои. Не мога да разбера логиката на моите колеги. Те ме наказаха, а други - американци, германци, непрекъснато говорят на тази тема. Помолих да се разбере кой е инициаторът на това. Имам 40 години стаж в тази академия. Някои искат директно моето уволнение. Защо избърза академията да ме накаже и да публикува наказанието в сайта, без да разбере кой е източникът? Сега стоя с полузатворена уста, не ме допускат до медии и така нататък. Защото, видите ли, аз съм срамял науката. Казвам собственото си мнение." Прочети повече на: https://www.novini.bg/news/430982-проф-лъчезар-филипов-наса-ни-тества-чрез-анонимните.html
  6. Аналитичната агенция CB Insights обяви, че само за първото тримесечие на 2017 година големите технологични компании са погълнали 34 стартъпа, работещи в сферата на изкуствения интелект. Това е два пъти повече за същия период на миналата година. Най-активни са IT гигантите, които непрекъснато укрепват позициите си в областта на изкуствения интелект или се опитват да възстановят изгубени позиции в тази сфера. Лидер е Google, който от 2012 година до тази пролет е закупил 11 стартиращи ИИ компании. Интернет гигантът е следван от Apple, Facebook и Intel. Като правило, технологичните гиганти отказват да коментират своите стратегии относно изкупуването на младите ИИ компании. Най впечатляващите скорошни събития в тази област са поглъщането от страна на Apple стартъпа за структуриране на данни Lattice Data, както и намерението на Ford да инвестира $1 милиард в основаната от бивши високопоставени специалисти на Google и Uber млада компания Argo AI, с основна дейност създаване на системи за роботизирано шофиране. Стартъпите задълбочено изучават възможностите на изкуствения интелект в точно определени области, като например в здравеопазването и особено в търговията. Независимите ИИ компании непрекъснато получават делови предложения. Генералният директор на много успешния стартъп Clarifai, специализиран в разпознаването на обекти в изображения и видео сподели, че от създаването на компанията в края на 2013 година до днес е получил 10 предложения за закупуване на стартъпа. Очевидно е, че конкуренцията в тази област става особено ожесточена. Вижте повече: https://www.kaldata.com/it-%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b8%d0%bd%d0%b8/%d0%b3%d0%be%d0%bb%d0%b5%d0%bc%d0%b8%d1%82%d0%b5-it-%d0%ba%d0%be%d0%bc%d0%bf%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d0%b8-%d0%bc%d0%b0%d1%81%d0%be%d0%b2%d0%be-%d0%b8%d0%b7%d0%ba%d1%83%d0%bf%d1%83%d0%b2%d0%b0%d1%82-%d0%b8-248994.html
  7. Български рок

  8. Последно време яко се пише, говори и обсъжда за различни теми, които имат научно обяснение или са научни факти и няма две мнения по въпроса, но ето, че продължават да се обсъждат. Това са теми като ваксините, глобалното затопляне, дали земята е кръгла и какво ли още не. Както е написал Артър Кларк: Интелигентността на планетата е константа, а населението нараства. От къде идва цялата тази дупка в образованието и "знанието" на хората, че въобще съществува изречението "Учените са съгласни с това, но аз не съм съгласен!" и го чуваме все по-често около нас, в медийте, по статусите на близки и приятели по социалните медий и къде ли не... Разбирам, че всичко е политика и борба за власт, но всичко това е губене на време да откриваме топлата вода отново и отново. И ето видео в този ред на мисли:
  9. И аз за съшата гласувах Темата е доста интересна и я изчетох с голям интерес, но нещо се отклонихте от съдържанието...
  10. Земята е плоска. Лъжат ни, че е сферична...

    Теоретик на конспирацията, който вярва, че земята е плоска, доказва твърдението си с помощта на обикновен нивелир, пише в. "Метро", цитиран от факти.бг. Д. Марбъл казва, че в миналото учените са създавали и измисляли факти и изображения, за да докажат, че Земята е кръгла. Напоследък обаче, създаването на доказателства, в подкрепа на тази световна заблуда, рязко е намаляло. Ето защо мъжът решил да направи експеримент, който да предостави нови доказателства и данни, разкриващи истинската форма на планетата ни. Въоръжен с обикновен нивелир, привърженикът на теорията, че Земята е плоска, се качил на полета си от Северна Каролина до Сиатъл. Експериментът, разбира се, бил заснет на видео и качен в YouTube със заглавие: "Плоската Земя: Експеримент с нивелир по време на полет" (Flat Earth: Spirit Level Flight Experiment). Много предвидливо авторът му е забранил коментарите под публикацията, за която в описанието пише, че с този опит се "наблюдава дали пилотът ще наклони носа на самолета, за да компенсира кривата", която би се създала, ако Земята е кръгла. Мъжът записал данни за 23 минути и 45 секунди — време, за което, според измерванията, се изминават около 325 км. Изчислявайки кривата, дадена за обяснение на модела на земното кълбо, Марбъл стигнал до извода, че за разстоянието и времето, записани от него, пилотът е трябвало да компенсира с около 8 км. отклонението от кривата.https://www.blitz.bg/svyat/dokazakha-che-zemyata-e-ploska-s-pomoshchta-na-nivelir-video_news514634.html
  11. Да внимаваме, защото там всичко се продава, а има кой да го купи Правят се едни огромни алгоритни, за нашите интереси, нашите предпочитания и на тяхна база се пускат събития, продукти и други стоки, към които бихме имали интерес. Интересно е че в момента фейсбук яко е погнал всички профили, които нямат истински имена и нямат никакви лични снимки и ги блокира и за да ги пусне отново то искат лични снимки, лични данни и прочие... И ето едно интересно сравнение:
  12. Направи си сам

    Пускам тази тема с идеята да пускаме видеа и съвети, как да си направим разни интересни и полезни "неща" Една много добра идея за лятото:
  13. Метаморфоза

    Една невероятна метаморфоза!
×