Р. Теодосиев

Администратор
  • Брой отговори

    3752
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    46

Р. Теодосиев last won the day on February 10

Р. Теодосиев had the most liked content!

Репутация

2226 Академик

2 Последователи

Всичко за Р. Теодосиев

  • Титла
    Administrator
  • Рожден ден 15.12.1988

Лична информация

  • Пол
    Мъж

Последни посетители

66946 прегледа на профила
  1. SpaceX и НАСА търсят места за кацане на Марс Те трябва да са разположени на по-ниска надморска височина и да са близо до eкватора Ръководената от Илон Мъск SpaceX заяви, че e идентифицирала няколко места на Марс, които един ден биха могли да подкрепят заселването на хора. Главният изпълнителен директор на SpaceX Илон Мъск. Снимка: Ройтерс Компанията си сътрудничи с НАСА, за да установи възможните места за разтоварване за своя космически кораб Red Dragon - предшественик на предложената "междупланетна транспортна система" и на бъдещите пилотирани мисии. По време на презентация в Тексас през този уикенд Пол Устър от SpaceX разкри място, което изглежда е „обещаващ" кандидат - с равен терен и достъп до лед. Програмата Red Dragon се очаква да стартира през 2020 г. и в края на краищата да бъде последвана от "междупланетна транспортна система" на Илон Мъск, която ще може да доведе хора до Марс само в рамките на 80 дни. Учените в SpaceX и Jet Propulsion Laboratory (JPL) на НАСА търсят региони с големи количества лед близо до повърхността с надеждата тези места един ден да подкрепят човешкото колонизиране, пише SpaceNews. Тези места трябва да са разположени на по-ниска надморска височина и да са близо до eкватора, за да разполагат с оптимизирана слънчевата енергия и топлинни условия. Това свива търсенето до едва четири места в северното полукълбо, които са най-много на около 40 градуса от Екватора - Deuteronilus Mensae, Phlegra Montes, Utopia Planitia и Arcadia Planita. От четирите именно Arcadia Planita се смята за най-обещаващото място, след като изображения, заснети с устройството HiRISE, което се намира на борда на сондата MRO, показват, че трите останали места са по-скалисти, отколкото се смяташе досега. „Екипът на JPL е приел, че докато областите изглеждат много равни и гладки, при много висока резолюция те са доста скалисти", казва Устър в презентацията, цитиран от SpaceNews. В края на миналата година Мъск разкри плановете на компанията да колонизира Марс, което включва създаването на постоянен, самоподдържащ се град на Червената планета с помощта на предложената система за междупланетен транспорт (ITS). ITS, известен преди като на Mars Colonial Transporter (МСТ), е частно финансиран проект на SpaceX за изграждане на система за космически полети и заселване на Марс. Но първо компанията ще постави в орбитата на Марс Red Dragon, модифициран космически кораб Dragon 2. Неговият старт е планиран за 2018 г., но бе отложен до 2020 г., поради което целият план за Марс бе върнат назад. Според новата времева линия, ако всичко върви успешно, първото пътуване на човешки екипаж до Марс ще се проведе през 2027 г. вместо през 2025 г., както се планираше по-рано. Източник: http://www.investor.bg/harduer/459/a/spacex-i-nasa-tyrsiat-mesta-za-kacane-na-mars-236028/
  2. Нямах никакви намерения да пускам подобна тема във форума, но следния цитат от в. 24 часа много ме провокираха думите за това https://www.24chasa.bg/novini/article/6125235
  3. А какъв е проблема според теб? Защо не можем да се справим с този проблем? Защо не можем да изпълним площадите с хора и да искаме правосъдие, защо толкова много сме се примирили и защо толкова ни е все тая?
  4. Лудница!
  5. Това в математика ли трябва да бъде? Точно днес ми попадна едно клипче И ето едно много добро: https://www.youtube.com/watch?v=zftna1te5cQ
  6. Бихте ли се представили на нашите читатели? Казвам се Петър Голийски. Роден съм през 1976 г. в град Троян. Завършил съм Ловешката езикова гимназия през 1995 г., а през 2000 г. специалност „Арменска филология“ (от 2009 г. „Арменистика и кавказология“) в СУ „Св. Климент Охридски“. Бях първия випуск на тази специалност и първият, който я завърши. През 2005 г. пред ВАК защитих докторска дисертация на тема „Ономастични и лексикални аспекти на арменското етническо присъствие в българските земи през Средновековието“. През 2013 г. се хабилитирах като доцент с монографията „Армения и иранският свят I–V век (Културни, социално-политически и езикови връзки)“. Имам още 3 монографии зад гърба си, едната от които е в 2 тома. Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя? Преподавател съм от 2004 г. в специалност „Арменистика и кавказология“ СУ „Св. Климент Охридски“, като от 2006 г. към неин ръководител. Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това? До момента, в който не започнах да пиша дипломната си работа през 2000 г., не осъзнавах, че имам заложби и увлечения да се занимавам с наука. Скоро след завършването ми се отвори място за докторант. След конкурса прекъснах докторантурата, за да изкарам казармата и тя реално започна през 2002 г. Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания, как се казва той и какви ползи ще има той за науката и живота на обикновения човек? Не. Работя сам. В моята област, стига човек да е находчив и да има късмет с осигуряването на научна литература, може да се работи и без Фонда. С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея. Ако говорим за тясно научна публикация, последната ми статия е със заглавие „Мидийски, партски, персийски и източноирански имена в българската късносредновековна антропонимия“, излязла през 2015 г. в сборника „Иран и България в огледалото на историята“. Последната ми монография е „Заселването на българите на Балканския полуостров IV–VII век“ в 2 тома, издадена от Тангра ТанНакРа ИК през 2015 г. Иначе в по-лек формат от началото на 2016 г. сътруднича със сайта „Гласове“, където имам 5 статии, последната от която е „Глобалният капитал от Константинопол до Ню Йорк“. Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие? Науката е като държавите. Ако държавата има бъдеще или иска да има бъдеще, ако тя има свой национален проект, тя има и наука. Ако е оставена на доизживяване, същото чака и науката ѝ. Науката винаги и по правило е в тясна връзка с потенциала и тежестта на държавата и с нейните амбиции в международен и вътрешен план. Например, през XIX век във Франция се прави наука с много високо качество. Говоря за хуманитаристиката, за която имам впечатления, но предполагам, че същото е било положението с точните и природните науки. Тогава например са извършени преводи на френски на редица арабоезични средновековни автори, както и на редица арменски средновековни автори. Много от тези преводи и днес са единствените, направени на западен език. Днес обаче, за разлика от времето допреди Първата световна война, тежестта на Франция в света е много по-малка и в научно отношение тя е далече зад англосаксонците. Затова не можем да имаме свръхочаквания от българската наука като цяло, дори и отделни нейни представители да успеят у нас и най-вече в чужбина. Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област? Не. И е разбираемо, след като заплатата на един начинаещ асистент е по-малка от тази на една сервитьорка. Всъщност, заплатата на един асистент е по-малка с няколко десетки лева от стипендията на един докторант. Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България? Да си направят добре сметката. Ако не им идва отвътре науката и не съзнават, че от наука нито ще забогатеят, нито ще станат известни, да бягат надалече от нея. В България, която се управлява от 27 години от хора с ветеринарна психика и манталитет, науката е последното нещо, което може да впечатлява и да носи престиж. Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката? Този въпрос стои точно като въпроса кое е по-първо – кокошката или яйцето. От една страна държавата казва: „Създайте краен продукт, а след това ще ви осигурим финансиране“. Другата страна учените възразяват: „Как да създадем продукт, след като няма финансиране?“ Всяка от страните е права за себе си и аз се опитвам да се поставя на мястото и на двете. Факт е, че в университетите в България има много некадърни, случайно попаднали там хора, които не само че ги мързи да изпълняват преките си преподавателски задължения, но още по-лошото е, че са стерилни откъм нови идеи. Най-големият враг на науката е липсата на идеи в нея. А не липсата на пари. Факт е обаче и това, че у нас тези, които отпускат държавни пари, гледат на науката като на аграрна дейност, тоест очакват след като са направили някакви капиталовложения, в края на годината да оберат доматите и да ги изложат на сергията на пазара. Те не съзнават, или може би им е по-удобно да си затварят очите, че всеки лев, вложен в наука, ще се възвърне след 10 или 20, а може би и след 50 години. А в някои случаи може да не се възвърне, защото и тук има риск, подобен на инвестиционния риск. Може ли, например, Институтът за български език в БАН, ако получи 100 лева през януари, през декември да е припечелил от тях 20 лева и в бюджета му да има 120 лева? Няма как да стане. Как си представяме да се изкарат пари от сборник със заглавие „Диалектът на село Х“, излязъл в тираж 500 бройки, но едновременно с това авторът му е работил по него 5 години? Затова смятам, че преди българската наука да бъде заклеймена като импотента и стерилна, гълтаща напразно пари, пълна с хора в третата възраст с претенции да са по-малкият брат на Нютон или Аристотел и след това тя да бъде оставена на доизживяване, трябва да се направят поне 3 неща. Държавата да възприеме един подход спрямо хуманитарните и губещи във финансов аспект направления и друг спрямо природните и техническите направления, като не ги поставя на една нога и с еднакви изисквания към тях. Защото, хайде да дам отново примера с Института за български език в БАН, хуманитарните научни направления са част от културата на една нация и част от нейните характеристика на цивилизована страна. Смята ли някой, че Британия ще закрие Шекспировия институт към Университета на Бирмингам, само защото той не носи печалба? Изключено,защото британската държава още преди векове е осъзнала, че науката не е само наука, тя е част от културната идентичност на един народ и част от нейната културна история. Държавата да осигури, ако трябва и със вземане на целеви заем, финансиране, което да даде начален тласък и импулс на науката у нас, особено на онези направления, които могат да генерират печалба. Преди да се осигури такова финансиране, трябва обаче да се направи истинска атестация и преакредитиране на висшите учебни заведения в България. Сега атестирането е до голяма степен формално – катедрите предават към факултетите напудрени и захаросани доклади за състоянието и научната си дейност, след това факултетите изпращат също така напудрени общи доклади, които отиват в МОН, където биват оценявани от хора, които са или бивши състуденти на ректори и декани, или се познават по една или друга линия, или са приятели, роднини и т.н. За да има у нас истинско, безпристрастно и обективно атестиране, най-добре е то да се проведе от екипи от чужди университети, при които роднино-приятелският фактор няма да работи. Една такава реална атестация ще отсее истинските висши учебни заведения от ПУЦ-овете, поставили на входната си врата гордото име „университет“. След атестацията онези университети, които не са покрили стандартите, трябва да бъдат понижени до полувисши заведения или колежи. Така ще се намали броят на университетите у нас, които се съревновават за държавно финансиране и едновременно с това ще се повиши престижът и качеството на висшето образование у нас. След като се извърши това отсяване, вече държавата трябва да се намеси и да осигури за онези ВУЗ-ове, които са наистина на ниво университети, значително финансиране, за което стана дума по-горе. Но аз съм скептичен, че това ще се осъществи някога. Из "100 лица зад българската наука" на БГ Наука: http://nauka.bg/интервю-с-петър-голийски-най-големият/
  7. Финансовата награда възлиза на 5000 евро и се предоставя от фондация L’Oréal с подкрепата на ЮНЕСКО и Софийски университет „Св. Климент Охридски“ Българките учени имат още само 15 дни да кандидатстват за националните стипендии „За жените в науката“. Срокът за подаване на документите е 31 март 2017 г. В края на конкурса три дами ще получат възможността да осъществят интересните си научни идеи с финансовата помощ на стипендии от по 5000 евро, осигурени от Националната програма „За жените в науката“. Седмото издание на програмата отново предизвиква българките да демонстрират своя научен талант и да кандидатстват с авторски научен проект за стипендиите. В стипендиантската програма за 2016 – 2017 г. могат да участват млади жени учени от цяла България. Важните условия са да бъдат на възраст до 35 години, да са докторанти или вече да са защитили докторска степен и да се занимават с изследвания в сферата на естествените науки. Целта на програмата е чрез стипендиите да се подпомогне изследователската работа на младите жени учени в България и да ги поощри да продължат своята научна кариера. Подробна информация за конкурса е достъпна на официалния сайт на програмата: www.zajenitevnaukata.bg. Кандидатките могат да изпратят своите заявления и документи за участие по електронен път на: stanislava.nishkova@mfa.bg, или по пощата до Националната комисия за ЮНЕСКО в България. Партньори на Националната стипендиантска програма „За жените в науката“ за седма поредна година в България са Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Националната комисия за ЮНЕСКО в България и L’Oréal България. Медиен партньор на инициативата е сп. „Българска наука“. Кандидатурите ще се оценяват от експертно жури от водещи научни специалисти. Лауреатките на програмата ще бъдат обявени на официална церемония през 2017 г., на която ще получат стипендиите си по 5000 евро, предназначени да подпомогнат тяхната изследователска работа в България. За трета поредна година една от българските стипендиантки ще спечели и възможност да се бори за една от 15-те международни стипендии на L’Oréal и ЮНЕСКО по програмата International Rising Talents. 15-те победителки са селектирани измежду най-добрите стипендиантки в националните и регионалните издания на „За жените в науката“ от съответната година. Талантливите носителки на международната стипендия получават допълнителна субсидия, благодарение на която научните им проекти стават по-забележими за международната научна общност. Националната програма „За жените в науката“ Националната програма за стипендии е част от световната програма на L’Oréal–ЮНЕСКО „За жените в науката“, създадена, за да разпознава и подкрепя жените, чиито постижения са допринесли за развитието на научното познание, както и за да осигури подкрепа на обещаващи млади жени учени със значими проекти. Националните стипендии „За жените в науката“ на L’Oréal–ЮНЕСКО се отпускат на талантливи млади жени учени, за да реализират своите обещаващи научни проекти в своята родна страна. Те вече съществуват в повече от 100 страни, а в България се появяват за първи път през 2010 г. Световната програма „За жените в науката“ Световната програма „За жените в науката“ е създадена през 1998 г. в партньорство между L’Oréal и ЮНЕСКО, за да отличава и насърчава жените в науката. Нейните издания по цял свят награждават дами учени, чиито изключителни постижения са допринесли за развитието на науката, което носи ползи за обществото, и осигурява подкрепа на обещаващи млади жени, които вече имат значителен принос за прогреса на своите научни дисциплини. Към момента „За жените в науката“ е отличила повече от 2530 жени от 112 държави. Цялата програма е отправна точка за международни научни постижения и безценен източник на мотивация, подкрепа и вдъхновение за жените в науката. ОТ: http://nauka.bg/жените-учени-в-българия-имат-15-дни-да-ка/
  8. По решение на Общото събрание на Съвета по иновации и развитие на технологиите при БТПП, стартира Четвъртият конкурс за иновации в две категории: за номиниране на иновативен проект през 2016 г. и за номиниране на иновативно предприятие, внедрило в дейността си нов иновативен продукт през 2016 г. Конкурсът се организира съвместно с EEN при БТПП и със съдействието на Банка ДСК. Предложенията следва да бъдат придружени с кратка анотация на иновативния продукт и на неговия автор, респективно на иновативното предприятие и на внедрения в дейността му иновативен продукт. Указания за представяне на анотациите могат да бъфат намерени на следния адрес http://www.infobusiness.bcci.bg/content/file/Ukazania.pdf. Постъпилите документи ще бъдат разгледани и оценени от комисия, в чийто състав са включени представители на научните среди и на бизнеса. Членовете на комисията, както в предишните конкурси, ще подпишат специални декларации за конфиденциалност. Оценката ще се извърши по критерии, утвърдени от Бюрото на Съвета по иновации и развитие на технологиите, които бяха допълнени и приети на последното Общо събрание на Съвета. Отличените на първо място проекти/фирми в отделните категории ще бъдат наградени на специална церемония, която ще се състои в БТПП през април 2017 г., в присъствието на представители на министерства, университети, браншови организации, предприемачи, медии и др. Заявките и приложенията към тях следва да бъдат изпратени в срок до 17 ч. на 27.03.2017 г., на вниманието на Владислав Величков – технически секретар на Съвета по иновации и развитие на технологиите, на е-mail: v.velichkov@bcci.bg или v.velichkov@inovacii.eu. В случай че участниците предоставят материали (мостри на химикали и др. под.) по пощата или лично, те се изпращат/ предават на Владислав Величков в БТПП, или на деловодството на БТПП (1058 София, ул. Искър 9). Критериите за оценяване могат да бъдат открити на http://www.infobusiness.bcci.bg/content/file/Kriterii_Konkurs_SIRT_2016.pdf. ОТ: http://nauka.bg/конкурс-за-иновативен-проект-и-иноват/
  9. Научните институции са в няколко направления: “Информационни и комуникационни технологии”, “Технологии в креативните индустрии”, “Мехатроника и чисти технологии” и “Индустрия за здравословен начин на живот и био-технологии” Картографирането на научната инфраструктура в България се поддържа от дирекция “Наука” на МОН за нуждите на връзките и проектите между Наука и Бизнес. Повече: http://nauka.bg/map-science-in-bulgaria/
  10. На снимката: руският космонавт Сергей Рязанский по време на космическа разходка през 2013 г. Credit : Roscosmos Роскосмос обяви официално конкурс за нови попълнения на космонавтския отряд. Поканата е отправена към млади хора до 35 годишна възраст, както мъже, така и жени. Очаква се следващото поколение космонавти да летят с новия космически кораб "Федерация", чийто дебютен полет ще е през 2023 година от новия руски космодрум Восточний. Плановете са до 2031 година руски космонавт да стъпи на Луната. Има куп изисквания, на които желаещите да летят в космоса трябва да отговарят. Освен пределната възраст от 35 години, кандидатите трябва да са високи между метър и петдесет и метър и деветдесет сантиментра. Максимално допустимото телесно тегло е 90 килограма. Познанията по чужд (английски) език за задължителни, както и уменията за работа с компютър. Кандидатите задължително трябва да са висшисти, а приоритет в конкурса ще бъде даден на тези с опит в авиацията и ракетно-космическата промишленост на Русия. Понастоящем Русия разполага с 30 космонавти. От тях 14 никога не са летели в космоса. Най-възрастният е 58-годишният Генадий Падалка, който държи световен рекорд за най-много време, прекарано сумарно в космическото пространство. Най-младият е 31-годишният Иван Вагнер, който е приет в отряда през 2011 година. Вагнер е един от хората, които все още не са били в космоса. Чакането за първия космически полет е твърде изнурително, още повече, че при планирането на мисии често пъти се залага на хора с опит, а не на новаци. При следващия руски полет през април 2017 г. на борда на "Союз МС-04" ще лети за пети път Фьодор Юрчихин. През юли с кораба "Союз МС-05" ще излети Сергей Рязанский - 42-годишният космонавт вече има един полет зад гърба си през 2013 година. И при полета през септември със "Союз МС-06" ще лети ветеранът Александр Мисуркин, който вече е бил в космоса веднъж. За изстрелването на "Союз МС-06" в края на годината също е назначен опитен космонавт - Александр Скворцов с отбелязани в биографията два полета. Едва през март 2018 г. с кораба "Союз МС-08" ще лети новак - Сергей Прокопиев. За повече информация: Роскосмос http://www.space-bg.org/ http://www.cosmos.1.bg/
  11. Аз сигурно ще дойда.
  12. Глупости! План винаги има, вече кои го вижда, кои взима участие в него е друг въпрос, но сравни България (ако можеш) от 1988 до момента, нещата са много различни. Но не е това идеята на темата и ако искаш нещо конкретно да обсъждаш то направи отделна тема, в която да се конкретизираш каква ти е идеята, тук се отклоняваш и следващите офф-топици ще се трият.
  13. Точно това според мен е грешно, ни сме народ, нация, държава и най-вече хора! Никой не може да каже какво ще се случи след 100 години, а за векове да не говорим. Смятам, че първо трябва да сме хора един към друг и след това вече да се обединяваме в някакви ценности. Кои ще е тоя който ще каже на къде ще вървят българите? А особено тук във форума да обявяваме нещо, Ъпсурдно е!
  14. Хайде без лични отклонения, има ли Лични Съобщения за тази цел. Правя нова тема, в която да обсъдим тези отклонения тук:
  15. Правя темата като продължение от дискусията в "Седем мита за Освобождението". Стига с това, че сме длъжни на някой, все ние сме длъжни на някой, стига! Нито Русия нито Америка, нито Германия, Англия и който и да питаш не мисли, че ние сме им длъжни..., всеки си живее в неговия свят и си мисли неговите проблеми, всяка нация трябва да си търси своя интерес. Преди няколко години, когато правихме филмите за балканската война "На Нож!" и "Трагедия и слава" в разговор с проф. Димитър Гоцев стана въпрос за националима като актуална тема в нашето общество и той каза нещо, което никога няма да забравя. Ние каза той, не сме националисти, ние сме родолюбци! Защо продължаваме да се делим на американофили, русофили, германофили, франкофили и какви ли не фили? Нека спрем да гледаме какво е било, кои какво е направил за нас и какво ние му дължим, а какво ние сме направили! Както е казал народа: "Винаги чуждата кокошка е пуйка!" Какъв е нашият интерес и какво толкова се впрягате дали някой защитава Русия или Америка или ЕС, каква е разликата и какво толкова се пените. По форумите винаги за това се джавкат всички, даже сайтовете се делят на про-руски и про-американски, а про-български има ли? Колко време ще ви отнеме преди да я затворим тази тема?