Отиди на

Топ Потребители


Най-харесвано

Показва най-харесваното съдържание от 24.07.2017 от всички места

  1. 6 6 харесвания
    1 Гладиаторски игри Един от най-популярните и трудноизкореними митове, натрапени от филмовата индустрия е, че вдигнатият нагоре палец ознавачал живот за гладиатора, а спуснатият надолу - смърт. Всъщност и двата жеста означавали убийсто на победения. За да бъде помилван достойно представилият се боец, публиката махала с кърпички и молела за милост, а императорът или организаторът на игрите прибирал палеца в дланта си, като по този начин сигнализирал на победителя да не убива противника си. Двадесет двойки гладиатори, собственост на Аул Суетий Антенион и неговия освободен роб Нигер ще се бият в Путеоли на 17, 18, 19 и 20 март. Ще има още лов на диви животни и атлетически състезания. /надпис от гр. Помпей/ 2 Пътешествията Основните пътешественици по пътищата на римската империя били търговци, военни, хора на изкуството, медици, обикновени граждани, че дори и императори /например Адриан/. Пътуванията били улеснени от добре развитата пътна инфраструктура с множество ханове и странноприемници. Имало и подробни карти или пътеводители /Vade me сum - букв. 'върви с мен'/ и итинерарии със списъците на станциите за почивка, посоките и разстоянията до градовете. През 1852 г. в Италия, по време на разкопките на римските терми във Викарело до езерото Бричиано, били намерени три сребърни цилиндъра на които бил изографисан маршрутът от Гадес /дн. Кадикс/ до Рим с изброени всички междинни станции и разстоянията между тях: Както писал Плиний Млади през 1 век: „Такава ни е природата, че ние не се интересуваме от това, което ни е пред очите, а гоним това, което се намира далеч. Дали ще е в Ахея, в Египет, в Азия или някоя друга страна, богата на известни чудеса, ние ще прочетем, ще слушаме за тях и ще ги разгледаме задължително...” За да избягат от стреса на градския живот повечето състоятелни граждани пътешествали до извънградските си имения или посещавали градчетата по морското крайбрежие. Предпочитани били и местности изобилстващи от минерални бани, където се изграждали терми и римляните идвали тук на лечение и разтуха. Такива известни ‘курорти’ в Италия, където отсядал столичния елит, били Поцуоли и Баи /разположени между Остия и Неапол/, където се намирали вилите на Цезар и Нерон. 3 Минно дело Римски златни мини в Лас Медулас /Испания/ или поне каквото е останало от тях. Римляните първи използвали т. нар. метод ruina montium - 'разрушаване на планината' /определение, дадено от Плиний Стари/. Технологията била гениална - първо миньорите пробивали система от тунели и галерии в планината под определен наклон. След това в набелязаният участък за разрушаване се вкарвала събраната от огромен акведукт вода. Силата на водния напор действала като динамит. Нахлувайки стремително в галериите тя помита всичко на пътя си и избутвала въздуха, останал в тунелите, който разкъсвал хълма. "Начупената на парчета планина се свлича с тътен и с движение на въздуха, което човешката мисъл не може да проумее" /пише Плиний Стари/. Водата размивала скалите и отмитите кал и руда се отвеждали по изкуствени канали в големи вани, където впоследствие златото се отделяло от седиментите чрез сита. 4 Римски бетон Римския цимент от който са строени или тухлите и каменните блокове с който са били споени повечето паметници и сгради от Римско време, с времето продължава да "зрее" и постепенно се превръща в скала с твърдоста на гранит. Тайната съставка е известна като – поцолан - вид вулканична пепел, е наистина широко откривана около гр. Поцуоли близо до Везувий. Поцоланът е смес от силициев оксид и алуминиев оксид, която влиза в реакция с калциевия хидроксид при наличие на вода. Тази смес придобива циментови свойства при стайна температура и има свойството да се втвърдява под вода. Поради това и качество е била перфектния материал за изграждането на пристанищни съоръжения, като тези в Цезарея и особено в Остия, запазени и до днес. 5 Многоетажни къщи За разлика от кичозните частни домове на богатите патриции, най-разпространени жилищни постройки във Вечния град били инсулите /insula букв. oстров/. Те били 3-6 етажни. Липсата на място в Рим /според преброяването на жилищните сгради по времето на Траян във Вечния град имало около 46 000 инсули и 1 700 частни домове/, дължащо се на обществените сгради, храмове и дворци, карало предприемчивите стопани на инсулите да ги строят все по-високи. На приземния етаж, който бил тухлен, се разполагали таберните /магазините/, на втория живеели заможни граждани /чиновници, лекари, юристи, и пр./, а на по-горните етажи обитавали обикновените римски граждани /най-бедните заемали най-високите нива/. Вода и канализация имало само на първия и втория етаж и там било разрешено да се готви. Етажите били разделени вертикални секции с отделна стълба. Инсулата на Арий Полий, собственост на Гней Алей Нигидий Май можете да наемете от първи юли. На първия етаж има магазини, по-нагоре – складове, висококачествени стаи и къща. Този, който иска да наеме тази собственост, нека се обади на Прим, робът на Гней Алей Нигидий Май. /надпис на частен дом в Помпей/ 6 Римлянин Римлянин не е eтническа принадлежност, а по-скоро социален статус и модел на поведение. Тъй като Рим бил основан от латински, етруски и сабински преселници от околните градове, ставайки гражданин на града, новозаселилият се получавал всички привилегии и задължения, свързани с това гражданство. Произходът и религиозната принадлежност били без значение. Важното е било да защитаваш интересите на Рим и да живееш по римски. Не случайно римляните измислили поговорката: ‚Си вивис Роме, Романо вивито море‘- „Ако живееш в Рим, прави като римляните“. За да си римлянин е трябвало или да се родиш такъв или да придобиеш права, ако някой гражданин се съгласи да те приеме във фамилията си. По-късно, разрастването на империята римско гражданство било давано от Сената и императорите на лоялните съюзни градове и племена. Също така отличилите се провинциали, дарили суми на родните си градове за изграждането на значими обществени постройки също получавали гражданство. Не бил рядкост и подкупът – даряването на солидна сума на магистратите, за да бъдеш вписан в регистрите и да се ползваш с всичките предимства да си римлянин /данъчни облегчения и търговски привилегии/. А през 212 г. император Каракала издал едикт, даряващ на всички жители на империята римско гражданство. Така за пръв път в Античната история на Европа възникнала космополитна държава, в която независимо от етноса и религиозното изповедание всички народи имали едно гражданство, а също равни права и задължения. 7 Най-голямата известна концентрация на механична енергия в древния свят Комплексът от римски воденици датиращ от 4 век се намира на територията на община Барбегал, в района на град Арл, в южната част на Франция. Друг подобен комплекс от мелници е съществувал и върху хълма Янукул в Рим. По същество това било огромна мелница с 8 чифта водни колела, стъпаловидно подредени едно под друго в две успоредни редици върху полегат склон. Задвижвали се с помощта на водата от римския акведукт, захранващ древноримският град Арелат /дн. Арл/. Водата преминавала през шлюз в два улея, по който били разположени воденичните колела и се спускала от едно към друго, задвижвайки мелничните камъни. Капацитетът на мелниците се оценява на 4.5 тона брашно на ден, достатъчно за да осигури хляб за около 10 000 човека (1/3 от населението на Арелат в древността/. Вертикалните мелници, захранвани с вода са били описани в трудовете на и Плиний Стари. Има и по-късните препратки към задвижвани със силата на водата дъскорезници на река Мозел, описани от поета Децим Магн Авзоний. 8 Графити О, СТЕНИ, НОСИТЕ ТОЛКОВА ДОСАДНИ НАДПИСИ, ЧЕ СЕ ЧУДЯ КАК ВСЕ ОЩЕ НЕ СТЕ РУХНАЛИ В РУИНИ!” /надпис от базиликата в Помпей/ По времето, за което говорим, хартията и вестниците не били изобретени. Нямало, естествено, радио, телевизия и интернет. За тези, които искали да споделят нещо с останалите, така че то да бъде научено от възможно най-много хора, най-лесно било просто да използват стените на частните или обществените сгради. Някои драскали от скука, други пишели преидзборни надписи и обяви. В хановете и кръчмите, където отсядали хора всякакви, обикновено срещаме ценоразписи на предлаганото, както и не особено прилични надписи на подпийнали и недоволни или доволни клиенти. Тъй като древните римляни се увличали от политика, много от надписите представляват политическа агитация в полза на някой кандидат – политик. По улиците пишели обяви за предстоящи гладиаторски игри, разпродажби или имоти, давани под наем. Нещастни влюбени изливали душата си, съседи се обиждали взаимно, жени проклинали любовниците си. Четейки надписите на древните римляни, човек изведнъж разбира, че те не са били по-различни от нас; че са се вълнували от същите неща, от които се вълнуваме и днес; че са изпитвали всички онези чувства, на които сме способни и ние. Почти всички от надписите, известни до днес, са графити, запазили се в града, погребан от вулкана Везувий – Помпей. Вероятно не само помпеанци са били любители на графитите, но поради злощастната съдба на града, сега четем именно техните графити и се опитваме чрез написаното някога от най-различни ръце да да дорисуваме образа обикновения римлянин: Гай Куспий Панза – едил! Всички златари го препоръчват! /надпис от Помпей/ Мъжът, с когото обядвах, е варварин! /в базиликата в Помпей/ Сара, не си свястна, щом ме заряза! /в базиликата в Помпей/ Гай Куспий Панза – едил! Всички златари го препоръчват! /надпис от Помпей/ Колко номера използваш, за да мамиш, ханджийо?! Продаваш вода, а сам си пиеш виното! /дърводелска работилница в Помпей/ Ако някой седи тук, нека най-напред прочете това: Ако на някой иска секс, да потърси Атис, тя струва 4 сестерции. /в базиликата в Помпей/ Целадий, гладиаторът тракиец, който е наслада за всички момичета! /барака на гладиаторите в Помпей/ 9 Доносници и тайна полиция В републиканските времена най-често съобщение за всякакъв вид опасност се правело под формата на донос. Да доносничи имал право всеки римски гражданин. Към края на 2 век пр. н. е., се появили професионалните доносници /делатори/, които възползвайки се от "Закона за оскърбление на Величието на Римския народ", изпратили доста хора в проскрипционните списъци на Сула, а по-късно и в тези на триумвирите. По времето на Тиберий, законът бил адаптиран за оскърбление на величието на императора. Така доста доносници развили доходоносна дейност /доносникът получавал 1/4 от имуществото на нещастния обвинен в държавна измяна/. Към тях най-често прибягвали императорите /Тиберий, Калигула, Нерон/, когато желаели да придобият богатствата на някой от заможните аристократи. Траян сложил край на произвола на доносниците като ги натоварил на повредени копаби и ги пуснал да плават накъдето си искат. По времето на Юлиево-Клавдиевата династия се създали и специални подразделения при преторианската гвардия /speculatores/, за изпълнение на 'мокри поръчки', доставка на тайна поща и пр. Дейността им се ограничавала основно с дворцови интриги и елиминиране на неудобни политически противници. По-организирана служба с тайни агенти, които се казвали frumentarii, била създадена от император Адриан през 2 век. Те следели за антидържавни действия на територията на империята и в прилежащите й страни. В провинцията те се вербували от изкупвачите на зърно, които следяли за подозрителни лица. Тъй като в Рим с тази дейност се занимавали преторианците /и за службата отговарял преторианският префект/, то естествено, след като Константин разпуснал преторианската гвардия през 312 г., то и тази длъжност била закрита. На мястото им била създадено поделение от agentes in rebus - организирана императорска куриерска служба за донасяне на информация за състоянието на провинциите, под командването на magister officiorum. Във всяка провинция действали агенти, които участвали в разкриването на тайни завери и заговори срещу властта. Те се занимавали не само със следенето и проверката на писмената кореспонденция, но съвместно с упълномощени от императора чиновници /доместици/ извършвали обиски, разпити, изземвания и пр. 10 'Римската Коледа' Сатурналии (лат. Saturnalia) — при древните римляни бил празникът в чест на Сатурн. Той бил отъждествяван с гръцкия Кронос и считан за баща на Юпитер, Юнона и Нептун. По времето на Сатурналиите /17 – 21 дек./ обществените работи били отменени, учениците не учили, забранено било да се наказват престъпниците. Робите през това време получавали допълнителни привилегии - те се освобождавали от повседневните си занимания, могли да се хранят от трапезата на господарите си и да носят техните дрехи и дори да ги командват. В обикновеното римско семейство празникът започвал с жертвоприношение - заколвали прасе в чест на бога. Следвала гощавка, като роднините и приятелите си подарявали подаръци. Сред даровете имало восъчни свещи - символ на зимното слънцестоене и тестени или теракотени фигурки - посветени на бог Сатурн.
  2. 5 5 харесвания
    Подтикнат от темата на Спириев с панегирика на ген. Колев се замислих, че образователната система и пропагандата така излъскват образа на някои исторически личности, че ги превръщат в едни нереални идеали. Даже по-скоро не идеали, а направо идоли. А Левски го превърнаха в светец и в буквален смисъл. Храбри, умни, смели, безкористни. Някаква сплав от Исус Христос, цар Леонид и Ян Амос Коменски.Направо да се чудиш как съвременниците не са оценявали тези светци. Егати и тъпите съвременници! Създава се и още едно погрешно впечатление. Как, разбирате ли, всички тези личности са били едни титани, безкористни, влюбени в Родината, до пълно себеотдаванеи т. н., да не се повтарям, а сега, разбирате ли, всички са едни никакви, корумпирани, гледащи личен интерес, дребни човечета. Каква Славна История е имала Милата ни Родина, а сега?! Сега - срам и упадък. Така, че такава тема си е необходима за обективност. В нея ще има някои от обичайно премълчавани моменти от житиетата на "светците".И така....Раковски. Раковски харчи народни пари за гуляи и жени. Краде. Серийни лъжливи обещания за женитба.Раковски си пада по разкошния живот и по жените. За което си трябват пари. И се налага да отклонява средства от "народните пари" и от дадените му грантове . Съби Стойков има един момент в биографията си, когато става един проклет откупчик на данъци. В съдружие с богат турчин, който дава капитала ( от нашия човек - идеята). Бизнес начинанието се оказва оглушителен провал от който Раковски се измъква по "оригинален" начин. Завърта главата на дъщерята на своя бизнеспартньор, обещава и, че ще се ожени за нея. Естествено, за целта ще се потурчи. И след като мами доверчивите турци няколко месеца, накрая ги обира и изчезва. Неизпълнени обещания за женитба има и поне с една котленка и после с атинянката Фросо, дъщеря на прочутия хаджи Христо Българина.http://liternet.bg/publish11/d_andreeva/zhenite.htm
  3. 5 5 харесвания
    Автор: Ели Иванова Източник: http://drumivdumi.com/античен-керамичен-център-павликени/ Ние българите имаме късмета да живеем в земи, населявани от най-дълбока древност и наследили богата култура, останките от която са неизчерпаеми и непрестанно напомнят за своя древен произход и огромно значение. Обект на тази статия е Античният римски керамичен център от началото на новата ера, заемащ забележителната площ от около 9900 квадратни метра. Страхотно, нали?! Той се състои от римска вила и над 50 проучени пещи за строителна и битова керамика. По света подобни места са машина за пари и магнит за милиони туристи от цял свят. При нас, за съжаление, това огромно богатство тъне в забвение … Античен римски керамичен център край Павликени Какво представлява обектът По настоящем, Античният керамичен център до Павликени, Великотърновско, се състои от множество разкрити пещи за производство на различен вид керамика – строителна, художествена и битова, повечето от които, защитени от набезите на времето под стъклен похлупак. Също така, основна част от обекта заема и разкритата римска вила – вила Рустика (крайградска вила), която е била център на това мащабно керамично производство. В допълнение са построени няколко съвременни сгради, изградени изцяло от керамика, изровена от това необикновено място. Римската вила: план и останки Подобни римски вили по нашите земи Центърът и в частност римската вила са с датировка 1-3-ти век от нашата ера. Вилата е от типа „Вила Рустика“, т.е. крайградска вила. На територията на България има открити останки от няколко крайградски римски вили (да не кажа дворци) от този период: вила Армира край Ивайловград; вилата край Бургас в квартал Крайморие; римската вила край Каснаково; вилата край Мадара; римската вила в местността Чаталка до Стара Загора. Да отбележа, че в района на Античния керамичен център край Павликени има и други римски вили, но те все още не са добре разкопани и проучени. Защо е уникален този Античен керамичен център Знае се, че Античният керамичен център край град Павликени е създаден още преди основаването на другия открит и значим обект в региона – Никополис ад Иструм. По същото време край днешен Свищов има изграден и действащ военен лагер – Нове. След уволнението си от лагера, много от войниците се завръщат по родните си места, но немалка част от тях остават там в района. Смята се, че така се появява и вилата край Павликени, една от няколкото в района. Римската вила край Павликени: хипокауст Това, което отличава римската вила до днешен Павликени са именно множеството разкрити и отлично запазени пещи за строителна и битова керамика. Самият мащаб на производството показва, че произвежданата в района керамика е не само за нуждите на местното население, но и с цел търговия. Пещ Изследователят на обекта – археологът Богдан Султов, още през 70-те години на 20-ти век превръща центъра в първия музей на открито в България. Накратко за разкопките Античният керамичен център до град Павликени е разкрит случайно от иманяри през 1971 година. Още същата година започва теренно проучване под ръководството на археолога Богдан Султов. Разкопките и проучванията продължават малко повече от 10 години до смъртта на Богдан Султов, който умира твърде млад – едва на 52 години. Къде се намира Античният керамичен център се намира на около 5 километра северозападно от град Павликени по пътя за село Върбовка. От Павликени, тръгвате за Върбовка. На разклонението за Сухиндол държите дясно – за Върбовка. Малко след това разклонение ще видите отбивка вдясно за Античния център. Има добре видима обозначителна табелка. На около километър след отбивката ще видите и обособен паркинг. В първия момент обектът, сякаш, не е толкова впечатляващ. Постепенно навлизайки в него, някак разбирате огромното му значение. Античен керамичен център край Павликени Да, не е известен, да липсва му добро и шумно представяне, но това не намалява мащабът и значимостта на мястото! ------------------- Външни препратки: http://www.museumpavlikeni.com/Ceramic.htm http://pavlikeni.com/античен-керамичен-център/
  4. 5 5 харесвания
    Налице е съществено генетично доказателство, че ХС е преминал през процес на самоодомашаване и е питомен вид, подобно на домашните животни. За разлика от тях, евентуално се е самоопитомил; от генетична гледна точка, механизмите на питомността му са същите като на домашните животни. В много любопитно изследване - ето това - http://www.biorxiv.org/content/early/2017/04/09/125799 - екип от добри генетици е свършил чудесна работа в установяване на генетичните мутации, по които домашните животни се отличават от дивите си еквиваленти, след което е проверил състоянието на същите гени у съвременния ХС, неандерталците и денисовския човек. Измежду гените, селектирани при одомашаването на домашните животни, са BRAF, YWHAH - селектиран у кучетата , PPP2CA-селектиран при конете, и тука стигаме до ERBB4, селектиран при кравите, кучетата и...хората. Да, прочетохте правилно, един и същи генетичен вариант на гена е селектиран и при домашните крави, и при хората; shows selection in anatomically modern humans and cattle. BRAF и SOSI са селектирани в одомашените лисици. Протеинът, произвеждан от ERBB4 се свързва с NRG1, NRG2, NRG3, NRG4 и ADAM17. NRG2 е обект на селекция при кравите и кучетата, NRG4 е селектиран в кравите, NRG3 е селектиран в Хомо Сапиенс. Но не в цялата група на ХС. Сигналът за селекция на ERBB4 е на-силен в евразийците;NRG3 показва на-силна селекция в европейците, а NRG1, NRG2, и ADAM17 показват селекция у далекоизточните народи. Всички одомашени от човека видове показват едни и същи странични ефекти - депигментация на кожата, по-клепнали уши от дивите си еквиваленти, по къси опашки и по-къси мускули; -по-малки зъби, по-малък обем на черепната кутия, неотенизация и неотенно поведение (имахме един предълъг разговор по темата преди години с Фиксерс, кото се оказа напълно верен), редуциран сексуален диморфизъм, крехкост и повишена честота на еструсните цикли. Същото, разбира се, го има и ХС. Установена е и причината за горните отлики от дивите еквиваленти - редукция на клетките и невроните в невралния кръст, универсално предизвикана от мутацията в ERBB4; резултатът е доместикация на вида и сходни промени в морфологията и поведението, предизвикани от дефицита. На пръв поглед на-много общи мутации ХС има с одомашаващите мутации у кравите и котките.
  5. 5 5 харесвания
    Поклон пред Захари! Аз не се съмнявам в обективността му, а в обективността на "фактите", които изнася. Много по мастити и авторитетни изследователи са се изказвали преди относно историческата достоверност на изнесените от него "факти" с които видяхме как боравиш ти по примера на цитата за Левски да речем ("Торн, а защо не напишеш какво казва малко по-нататък самия Захари за този "факт"? Или цитираме само каквото ни е угодно?" - това са мои думи). Непроверения факт, не е факт. Доверявай се, но проверявай. Защо трябва да обръщам пак внимание на грубите манипулации и неверни твърдения за Ботев, след като, ти, в един случай се отрече от думите си ("Аз не съм писал, че заради обирите е влязъл в кауша, въпреки, че това би било доста закономерно" доколко не си писал всеки може да провери), в друг се оправда с цитат ("Това за печатницата не е мой цитат."), в трети отказваш да се аргументираш, в четвърти неверните ти твърдения стават "не особено важни", когато се видя истинността им, в пети приписваш на Киро Тулешков, че дал информацията за обирите на Захари (кой знае знае защо този път без цитат, може би защото Захари казва съвсем друго "Бае Киро говори, че няма известие от тая работа", "В. Попов, който го е наблюдавал най-внимателно, разказва, че когато разбили първата каса...", ясно от къде автора черпи обирджийските истории.). Вероятно може да се продължи още много все в същия дух. С време ти казвах, че си гол и бос по отношение на Ботев и "претеглен си на къпоните и си намерен твърде лек" (Даниил 5:27)
  6. 5 5 харесвания
    Вероятно точно така щеше да се случи, щеше да е нещо като С.Стамболов - лидер на партия, партията е "Млада България" по негово време. Те го изпращат като техен мисионер в България. Имаше и друг вариант - вуйчото изпълнява обещанието си и изпраща младия Васил Кунчев в Русия да се образова. Тогава вероятно този човек щеше да стане нещо като Любен Каравелов, според мен по-малко вероятно, или като Найден Геров, по мое мнение по-вероятно. Но не бива да се забравя фактът, че и Левски, и Ботев, и Каравелов, пък и почти всички възрожденски дейци на национално-революционното движение всъщност са от класата на средната буржоазия, тоест на еснафа - техните бащи са занаятчии, търговци, учители или свещеници. п.с. Под "еснаф" разбирам това, което се е разбирало по време на Възраждането - гилдиите на производителите занаятчии, а не съвременното разбиране за "еснафско" - тесногръдие и ограниченост. Еснафските задруги с тяхната организация и манталитет са описани блестящо от Иван Хаджийски в "Бит и душеност на българския народ", това е било школа за дисциплина, трудолюбие, целеустременост - от тези среди тръгва промишления възход на България след Освобождението, върху този манталитет се крепи феноменалната боеспособност на българската армия, нейната дисциплина и дух.
  7. 5 5 харесвания
    Това се разбра отдавна. Но ви напомням за пореден път, че форумът не е за нарцистично фиксирани юзъри, а е за наука. Конкретно темата е за героите, а не за вас. Никой тук не хленчи във всяка тема как той живее, освен вие. Хората тук споделят мнения по различни общи въпроси, а личните си чувства ги оставят по собствено предпочитание за пред любимия/та, попа, психоаналитика..., защото това са интимни неща, не се развяват по форумите. Който е прочел Захари Стоянов или спомените на Хитов и е дошъл тук да поговори за тях, не е по подразбиране племенен психически атавист и социален инфантил. И който не ги е чел не е по подразбиране свободен дух, самоосвободен от всякакви авторитети. Първият е избрал да разговаря за неща, които са му интересни. Вторият не знае къде се намира и не знае какво говори, защото самостоятелно декларира презрение към извора и предмета на разговора.
  8. 5 5 харесвания
    Отношението към исторически факти не е история, а историята е наука. Това отношение към исторически факти тук е субективно мнение на Торн, което той е изразил чрез оцветяване с жълто в цитати от Захари Стоянов в случая с Левски. Това обаче е личното отношение на Торн, а не е демитологизиране. И е долнопробна манипулация в стил гьобелсова пропаганда, сега ще го демонстрирам нагледно: Останало само да се прекара на рѫка хранения конь на отецъ архимандрита, коитр чинѣлъ около 3,000 гроша. Ето по кой начинъ можалъ Игнати да се покачи на вуйчовия си конь. Единъ день, на 3-и мартъ 1862 година, когато наближило да се мръкне, той влѣзълъ въ черковния дворъ на Св. Богородица и се скрилъ въ една килия, Тамъ той чакалъ дордето се притъмни добре, за да се затворятъ вратитѣ на клисаря. Когато останалъ той тамъ господарь на черковния дворъ, излѣзълъ полекичка отъ килията и отишелъ полека да опита дали е отворенъ комшулука на метохския дворъ, гдето живѣелъ вуйка му и, гдето се намиралъ коньтъ. Това билъ единствениятъ начинъ да изпълни той своето желание. Посрѣдъ нощь било, когато Левски влѣзълъ въ метохския дворъ и съ прехапана устна приближилъ се до обора. Най-напредъ той посипалъ пѫтя до портитѣ съ слама и боклукъ, за да не се чуе тракането на конскитѣ стѫпки; после, влѣзълъ да отвърже коня, превелъ го презъ черковния дворъ и излѣзълъ на мегдана благополучно. Разбира се, че револверътъ и камата сѫ замѣстяли кръста и молитвеничето. Следъ като си прибралъ едно друго отъ кѫщата на зетя си, той се яхналъ на хранения конь и хваналъ пѫтя за с. Дѫбени това е цитирал "колегата", обаче е пропуснал предисторията: вуйчото заглавичква Левски три години преди това, като му обещава, че ще го прати на негова издръжка да учи в Русия, младежът търпеливо чака и слугува безплатно, но годините си минават, а обещанието на вуйчото не се изпълнява. Това е разказано от Захари Стоянов, но е пропуснато от Торн. Левски открадва коня на вуйчо си като отплата за неизпълненото му обещание, на кой да се жалва, на арменския поп ли - Торн обаче е селектирал само един факт и го е оцветил в жълто, жълт подход. Продължавам натам: Презъ зимата той събира решителни момчета изъ Ромъния, за да ги води въ Букурещъ, за да убиятъ Христо Георгиевъ [113]. Може би на нѣкои строги моралисти да се повдигне злъчката отъ това действие на Левски. Но ние ги предупредяваме да погледнатъ на въпроса не отъ точка зрение на царско-калугерския катехизисъ. Ако кръвожадниятъ монархъ, който коли и беси само за това, защото се намѣрили хора да оспорватъ неговата божествена санкция, ако той извършва всичко това за собствено свое удоволствие, то, кажете ми, не е ли ималъ това право човѣкътъ, който се е мѫчилъ за доброто на милиони поробени създания? Левски, който се билъ посветилъ да работи всичко за благоденствието на другитѣ и въ вреда на себе си, който билъ самъ, и противъ когото били всички, споредъ насъ билъ въ правото си да жертвува не едного мерзавеца, който му пречелъ, а стотина. А да посегне на живота на Христо Георгиева имало е сериозни причини. Този последниятъ минавалъ за представитель на българския народъ въ висшитѣ крѫгове, на нему сѫ се изпращали твърде крупни суми, най-много отъ православна Русия, които суми се гълтали отъ неговитѣ дебели каси. Той прѣчелъ съ своето влияние на всѣко революционно движение. Освенъ това, фактътъ, че той и другаритѣ му бѣха подбудили руския консулъ въ Букурещъ, Офенбахъ, да протестира противъ четата на Хаджи Димитра, бѣше още новъ. За тая цель Левски наелъ кѫща въ Букурещъ, гдето се приготовлявало убийството, но Л. Каравеловъ съ голѣми молби и увещания едвамъ можалъ да го склони да не извърши подобно страшно престѫпление. "Колегата" е подчертал в жълто в цитат на Захари Стоянов това, което го устройва да изрази неговото отношение - лошо няма, но сега ще направя нещо друго, за да видим колко инфантилна е тази игра с текстовете и цветните моливчета: Презъ зимата той събира решителни момчета изъ Ромъния, за да ги води въ Букурещъ, за да убиятъ Христо Георгиевъ [113]. Може би на нѣкои строги моралисти да се повдигне злъчката отъ това действие на Левски. Но ние ги предупредяваме да погледнатъ на въпроса не отъ точка зрение на царско-калугерския катехизисъ. Ако кръвожадниятъ монархъ, който коли и беси само за това, защото се намѣрили хора да оспорватъ неговата божествена санкция, ако той извършва всичко това за собствено свое удоволствие, то, кажете ми, не е ли ималъ това право човѣкътъ, който се е мѫчилъ за доброто на милиони поробени създания? Левски, който се билъ посветилъ да работи всичко за благоденствието на другитѣ и въ вреда на себе си, който билъ самъ, и противъ когото били всички, споредъ насъ билъ въ правото си да жертвува не едного мерзавеца, който му пречелъ, а стотина. А да посегне на живота на Христо Георгиева имало е сериозни причини. Този последниятъ минавалъ за представитель на българския народъ въ висшитѣ крѫгове, на нему сѫ се изпращали твърде крупни суми, най-много отъ православна Русия, които суми се гълтали отъ неговитѣ дебели каси. Той прѣчелъ съ своето влияние на всѣко революционно движение. Освенъ това, фактътъ, че той и другаритѣ му бѣха подбудили руския консулъ въ Букурещъ, Офенбахъ, да протестира противъ четата на Хаджи Димитра, бѣше още новъ. За тая цель Левски наелъ кѫща въ Букурещъ, гдето се приготовлявало убийството, но Л. Каравеловъ съ голѣми молби и увещания едвамъ можалъ да го склони да не извърши подобно страшно престѫпление. Подчертанато от мен в цитата напълно променя факта, защото също е сбор от факти: Христо Георгиев е присвоил крупна сума, дадена му от Русия, Стоянов го пише ясно; попречил е на четата на Хаджи Димитър, накарал руския консул Офенбах да протестира в Букурещ - Захари Стоянов също изразява своето отношение, но този текст не е подчертан. А защо уважаемият Рамус не забелязва друг опит за митологизиране и идеологизация, пробутван в цялата тази "тема" - че руският цар Александър III лично бил освободил България. Това е опашата манипулация, воювала е руската армия, държавата, генералитета, офицерството, румънската армия, финландската армия, Русия, къде тук има обективност.
  9. 5 5 харесвания
    Съжалявам, че се обиждаш, наистина. Но не са ти точни цитатите, с изваждане от контекста може съвсем да се обърне смисъла на написаното. А Захари Стоянов в своите произведения изгражда Левски и Ботев като положителни герои в цялост. Питаш къде е казано това - някои сме го учили в часовете по литература. От теорията за познанието се вижда, че такова животно - "същински рационален индивид" няма. Всяка една теоретична рационална схема включва като основа аксиоматично зададени ирационални постулати. Важното е теорията достатъчно добре да обяснява реалността, а не да я подменя. А реалността е, че дискутираните исторически личности не са "просто обикновени хора". Ако бяха такива отдавна щяха да бъдат забравени и никой нямаше да си прави труд нито да ги величае, нито да ги оплюва. Те са необикновени, изключителни, хора, които са имали дързостта да променят историята и са успели да я променят.
  10. 5 5 харесвания
    Вижте сега, граждани - едно е приносът на един човек в националната история - и личните жертви, които е направил. Друго са личните му слабости и човешки черти, защото, знаете, съвършен е само Господ... Тези слабости, силни и слаби, човешки земни черти, не могат да затъмнят образът който се получава, когато се направи исторически и ценностен БАЛАНС. Т.е когато нещата, всички, се сложат на везната. Именно този баланс и обобщаването му може да изглежда като митологизиране, но не е. Изобщо терминът "митологизиране" много се ползва в нЕкои западни идеологически тези, ама се ползва там самоцелно! Та, да не го повтаряме. Левски например, може да е направил много неща, или Раковски (впрочем те не са направили кой знае какво зло - убийството, извършено от Левски е при нещо като самоотбрана, защото слугата упорито се е опитвал да го задържи - но нали не за себе си бяха отишли да искат пари от чорбаджията!!!! - не за себе си, за бъдещата нация.. ). Раковски каквото прави за България - никой не го е направил, защото той пръв събужда отново и възражда идеята за новата българската държавност. Ботев знаете - даде такъв пример, че просто няма накъде повече. Да, във военно отношение катастрофа - но пък какъв СИМВОЛ. Така, че не бива да се вглеждаме в калта по обувките но да изпускаме Пътя. В този смисъл цялата постановка - митологизиране/демитологизиране не излишна. Не, не са митологизирани героите на, в случая, нашата страна. И не, "демитологизирането", което по същество представлява преувеличение на личните им недостатъци на фона на големите им дела, не е никаква обективност. Има герои на националните епоси, които се нуждаят от обективно излагане на фактите - например един Крали Марко. Но това е съвсем, съвсем друго нещо от това да видим калта по обувките но да не видим Пътя. От друга страна - призивите за историческа обективност са винаги навременни! ПП - в този смисъл, не се ругайте лично горе за това кой какъв бил, кой какво писал в друг форум (уважения, впрочем, към "Феникс!"), какво било анексията на Крим, чии убедждения какви били (впрочем те са свободни) и т.н. - това пък е съвсем друга тема.
  11. 5 5 харесвания
    За приложението на обективи тип рибешко око в космоса и манипулациите на конспиралниците Тази снимка на инструмента "Алфа магнитен спектрометър" е направена с помощта на т.нар. обектив тип "рибешко око". Photo credit : NASA 23 юли 2017 г. 12:00 ч. Светослав Александров. Макар и да са недолюбвани от научния свят, конспиративните теории могат да бъдат и полезни. Не защото са верни (в по-голямата част от случаите не са), а защото могат да подтикнат човек да се поразрови и да научи нещо ново. Ако например не съществуваха лъжетеориите, че човек не е бил на Луната, никога нямаше да науча някои важни детайли относно мисиите "Аполо". Въпреки това признавам, че бих предпочел в света да няма малоумни конспирации и псевдонаука и си мисля, че без тях светът би бил едно по-добро място за живот. Плоскоземците (сиреч, представители от 21-ви век, които вярват, че Земята е плоска) безспорно изживяват своя ренесанс. Преди един месец ви запознах с това как е възможно подобно абсурдно явление изобщо да съществува (вижте статията на КОСМОС БГ) и разгледахме психологичните нагласи на тези чешити. Но колкото и да е безобразно, плоскоземието е реалност и се разраства. То се разраства поради следните две причини. Първата е, че на този етап плоскоземците разполагат с елемента на изненадата. Те са прочели много конспиративни статии и са изгледали няколко десетки клипа в Youtube. Това им дава повод да си мислят, че притежават познание и покрай този случай е хубаво да напомним думите на историка и писател Даниел Бурстин: "Най-големият враг на познанието не е невежеството, а илюзията за познание". От друга страна обикновените хора са стъписани и изненадани - те не са си и представяли, че ще попаднат в ситуация да защитават своето виждане, че Земята е кълбо. Повечето от тях са учили за това в училище - те ще се сетят за пътешествията на Колумб и Магелан, за това как древните гърци са наблюдавали появата на кораби на хоризонта, за снимките от космоса и ще ги използват за аргумент, но ще ударят на камък, тъй като конспиралниците предварително са се подготвили как да отговарят на аргументите. Това дава благодатна почва на плоскоземието да се разпространява. На базата на същия механизъм (начетени с лъжеинформация конспиралници се сблъскват с рационални хора, които обаче не са добри оратори и трудно се оргументират) се разпространяват практически всички научни конспиративни теории. Оттук имам за вас една добра и една лоша новина. Добрата е, че както е случаят с повечето конспирации, на плоскоземието също ще му мине времето! Сега то е популярно, но до две три-години ще престане да бъде интересно. Аргументите на плоскоземците неизбежно ще бъдат изобличавани като лъжа, а хората ще стават все по-подготвени по темата, понеже ще са "екипирани" с реално научно знание. Лошата новина е, че макар и плоскоземието някой ден да се свие до уж безобидни размери, за съжаление няма да изчезне напълно. Винаги е имало и ще има хора, които са толкова невежи, че не могат да осъзнаят, че са невежи - това е известният ефект на Дънинг-Крюгер (вижте видеото на КОСМОС БГ, което го обяснява). Втората причина е съществуването на интернет, който дава трибуна за изява на всеки един човек, независимо от експертизата му по въпросите, по които иска да се изявява. Youtube представлява рай за конспиралниците, а много от клиповете са гледани от стотици, даже хиляди души. Самоуки тълкуватели свалят снимки от космоса и се правят на експерти (повечето от тях са се научили да демонстрират лицемерна скромност и ще ги познаете по изречението: "не претендирам, че съм експерт, НО... "). Ако сте попадали на клиповете на плоскоземците, ще забележите, че много от тях говорят за обективи "рибешко око" и ако не се интересувате от фотография, можете да останете изненадани. Може дори да не сте чували за такова нещо като "рибешко око" и да се доверите на манипулатора, който има само едно предимство - прочел е малко повече по темата от вас. Обективите тип "рибешко око" са незаменими в научната практика. Изпъкналата леща играе много важна роля - тя събира цялата светлина от +90° до -90°, което дава възможност за 180° зрителен ъгъл. Астрономите имат нужда от подобни обективи, защото те им дават способността да наблюдават цялото нощно небе и да проведат уникални научни експерименти. Астронавтите на борда на "Международната космическа станция" и наземните ръководители използват обективи "рибешко око", за да имат пълен поглед към това, което става от вътрешната и от външната страна на станцията. Но колкото и да са безценни тези обективи, те подхранват лъжетеорията за "плоската Земя". Плоскоземците твърдят, че НАСА и останалите космически агенции използват умишлено "рибешко око", за да накарат Земята да изглежда като кълбо, докато тя всъщност няма такава форма... Поради това когато някой рационален човек се аргументира и покаже снимка на Земята от космоса с ясно видима кривина, конспиралниците веднага скачат "не, това не е истина, това е снимка с рибешко око". Всъщност плоскоземците са прави само за едно-единствено нещо: не е възможно да се докаже чрез тази или онази снимка каква е формата на Земята. Те, разбира се, често пъти пренебрегват собственото си правило и подбират фотографии, които им пасват на възгледите. Но за да може да се направи правилен анализ на снимковия материал са нужни не само познания по фотография, но и по природни науки и математика. Както сами можете да се сетите, знанията на плоскоземците в тези области са доста "боси". Всички лещи на камерите имат определен тип изкривяване. Най-популярното изкривяване е т.нар. "бъчвовидно изкривяване" и почти не може да бъде избегнато, когато се използват широкоъгълни камери, особено популярните GoPro. В блога flatearthinsanity.blogspot.bg има доста подробно обяснение (на английски), включително със сериозни математически изчисления (за които се обзалагам, че плоскоземците не ги разбират). Тук предлагам най-основните неща, които трябва да знаете за "бъчвовидното изкривяване". Ако вземем една квадратна мрежа: Eто как би изглеждала такава мрежа през обектив тип "рибешко око": Забележете, че линиите, минаващи в близост до центъра на лещата, не са изкривени! Изкривяването е толкова по-видимо, колкото повече се отдалечаваме от центъра. Поради това, когато хоризонтът се намира над центъра на лещата, той изглежда много по-изпъкнал, отколкото всъщност е (за това плоскоземците са прави). Ако обаче той се намира под центъра на лещата, може да изглежда дори вдлъбнат: Плоскоземците обаче никога не биха ви казали, че ако на снимките от височинни балони или от космоса хоризонтът се намира на нивото на или под центъра на лещата и все още се вижда изпъкнала кривина, това е показател, че виждате истинската кривина на Земята: Доста подробно обяснение има на един от клиповете на Frank de Brouwer в Youtube (източник). Предстои да отговорим на един от най-важните въпроси: на каква височина можете да видите кривината на Земята и колко съществена е тя? Краткият отговор е: колкото повече се отдалечаваме, толкова по-видима би била кривината. Да, по принцип може да се забележи кривина дори от борда на самолет. Трябва обаче да имаме предвид, че самолетите летят на височина между 7 и 14 километра, обхватът ви е все още микроскопичен в сравнение с размера на цялата Земя: Т.е. дори и да забележите кривина, тя на този етап все още е незначителна. Но и от височината на "Международната космическа станция" нямате изглед към цялата Земя! Ето какъв е обхватът от МКС: Плоскоземците много обичат да се жалват и да се оплакват как НАСА не им показва снимка на цялата Земя от орбита. Всъщност Земята не може и не би следвало да се вижда цяла! Някои конспиралници обичат да твърдят, че на каквато и височина човек да отиде, той никога няма да забележи кривина, и да показват такива изображения: Courtesy Airpano.com Работата е там, че тези конспиралници обвиняват НАСА и космическите агенции в манипулация, понеже използвали обективи "рибешко око", CGI и прочие. Но горното представлява 360-градусова панорама - при това хоризонтът е разгънат с графичен софтуер, а плоскоземците пренебрегват това. Важно е да се знае едно - не всичко, което го пише в Интернет, е истина. Разбира се, хората са много недоверчиви. Те не се доверяват на НАСА, на правителствените агенции, на правителството като цяло и на учените, които често пъти работят с държавни средства. Но докато сме в правото си да се съмняваме, защо трябва да приемаме за чиста монета казаното от конспиралници със сериозни пропуски в училищното образование? http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1847-2017-fish-eye-explaination
  12. 4 4 харесвания
    На демитологизаторите в темата вероятно им се иска някой да им докаже, че Левски не е крал коня на вуйчо си, за да го признаят за герой. На тях им се иска някой да им докаже, че Левски, който живее в епоха на перманентна война с поробителя, не е убивал (врагове или предатели), за да го признаят за герой. Обвиненията срещу героите са за това, че са били просто хора, а не съвършени богове, което обаче никой тук не го оспорва, защото противоречи на понятието за герой. Ако приложим същата схема към други исторически понятия и събития, ще се получи следното: Прометей не е митологичен герой, защото е откраднал огъня; Хермес не е бог и митологичен герой, защото е откраднал кравите на Аполон; дядо ни Аспарух е проклед крадец, защото е откраднал не някакъв си кон, а цяла провинция на една империя; ген. Вазов е подъл убиец, защото на Дойран е дал заповед за стрелба срещу милите антантисти, които стрелят по неговите войски... В подобна схема историята се изопачава и се превръща не в това, което е, а в някакъв смехотворен каламбур на малодушни страхливци, маскирани зад противна морализаторска критика. Жълтото демитологизиране е плод на изопачаване на същността на понятието "герой". На древните митологични герои, например, обикновено единият или и двамата родители са смъртни. Което не говори за съвършена природа на героя - изцяло божествена. Да не говорим, че самите антични богове имат несъвършена човекоподобна природа - крадат, лъжат, пиянстват, изневеряват... Когато е създавал своите герои древният човек е фантазирал върху тях, но в същността на понятието за герой е заложил рационално съдържание на назованото от термина. Съвременните модерни демитологизатори в темата изопачават самото понятие за герой, а не демитологизират героите. Защото те вкарват в понятието съдържание и смисъл, които никога не са присъствали в него.
  13. 4 4 харесвания
    Още в края на 40 те в САЩ ситуацията станала доста неприятна, когато станало ясно, че методите за борба с авиацията на противника вече не устройвали не само военните, но и политиците. Защо? Ами защото станало ясно, че дори само един пропуснат бомбардировач с атомна бомба може да натвори страшни неща. По това време вече всички знаели що е то атомно оръжие и на какво е способно. От друга страна при увеличените скорост и височинност на полета картечно-оръдейното въоражение вече започнало да се явява недостатъчно. Идеята за използване на 75 мм оръдия била изпробвана още през ВСВ. Оръдието било мощно, но силно падала скорострелността. Когато ставало въпрос за поразяване на бавно летяща армада това все още било използваемо, но против единична скоростна цел вече било почти неизползваемо. Управляемите ракети давали големи надежди, но били в зачатък, а оръжие било нужно още сега. Инжинерите достигнали до една мисъл- неуправляеми ракети, и при това повече. Така на бял свят се появила 70-мм НУРС Mk 4 FFAR, известни като"Mighty Mouse". Смисълът на идеята бил в количеството ракети. Няколко десетки (до 104 броя) неголеми (дължина 120 см и тегло 8,5 кг) ракети с 2,5 кг взривно вещество имащи скорост около 450 м/сек и далечина на стрелбата 3,4 км. Облакът от осколки който такава ракета създавала можела да унищожи гарантирано всеки бомбардировач. Приятен бонус било, че с тези ракети можело да се стреля извън досегаемостта на отбранителните картечно-оръдейни точки с които били снабдени бомбардировачите. Разбира се, колкото по далеч се стреля, толкова по малък е шанса да се улучи нещо. Предполагало се, че двойка прихващачи имат нелоши шансове да унищожат атомен бомбардировач. С тези ракети били въоражени прихващачите F-86D, F-89, F-94C, и канадските CF-100. Даже след появата на F-102 Delta Dagger въоражен с първата управляема ракета въздух-въздух AIM-4 Falcon поставили на него 24 Mk.4 FFAR. Появата първоначално на AIM-7 Sparrow, а впоследствие и на AIM-9 Sidewinder окончателно прекратили кратката кариера на Mk 4 FFAR. Прочее ракетата се оказала много добро оръжие и станала родоначалник на всички американски 70 мм НУРС въздух-земя включително и на съвременните Hydra. Ефективността на това оръжие в крайна сметка се оказала по ниска от очакваната, ракетите летели накъдето си искат и били ефективни едва ли не когато се стреля с тях в упор. Американците определено извадили късмет, че не се наложило с това оръжие да спират съветските атомни бомбардировачи. Колкото до СССР там такова оръжие не се разработвало. Руснаците още през ВСВ се опитвали да използват НУРС против самолети и бързо осъзнали тяхната безполезност. F-84D с пакет ракети F-94 с отворени ракетни пакети
  14. 4 4 харесвания
    Двама космонавти излязоха в открития космос, за да изведат наноспътници и да монтират научни експерименти Космонавтите Фьодор Юрчихин и Сергей Рязанский по време на тренировка за днешната извънбордова дейност. Снимка : Роскосмос 17 август 2017 г. 17:50 ч. Светослав Александров. Днес в 17:37 ч. българско време космонавтите Фьодор Юрчихин и Сергей Рязанский излязоха в открития космос. Очаква се тяхната "космическа разходка" да продължи около шест часа, като в рамките на това време ще трябва да освободят пет наноспътника и да монтират научни експерименти. Това е седмата извънбордова дейност по поддръжката на "Международната космическа станция" за 2017 година, но е първата за годината, която се провежда от руския сегмент на станцията. Предишните шест бяха проведени от американския сегмент. За последен път руски космонавти излязоха в открития космос през февруари 2016-та, когато Юрий Маленченко и Сергей Волков монтираха някои нови научни експерименти и прибраха отработени стари експерименти. Петте спътника, които ще бъдат пуснати от космонавтите, са: "ТОМСК-ТПУ-120" от Томския политехнически университет, "ТНС-0 №2" от специалисти на Руски космически системи, част от Роскосмос, "Радиоскаф РС-6" и "Радиоскаф РС-7" от Югозападния държавен университет в Курск и "Сфера 53 №2" от РКК "Енергия". От тях "ТОМСК-ТПУ-120" е особено интересен, тъй като е първият руски наноспътник, чиито корпус е отпечатан с 3Д принтер. За допълнителна информация относно дейностите на Юрчихин и Рязанский: Роскосмос Следете "космическата разходка" чрез НАСА ТВ на този линк: http://www.nasa.gov/ntv http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1874-2017-cosmonauts-spacewalk
  15. 4 4 харесвания
    Първи снимки от руското излизане в открития космос на 17-ти август Космонавтът Сергей Рязанский по време на работата в открития космос на 17-ти август 2017 г. Photo credit : Roscosmos 21 август 2017 г. 10:15 ч. Светослав Александров. Роскосмос оповести, че на Земята са получени първите снимки от руската "космическа разходка" на 17-ти август. Тогава космонавтите Сергей Рязанский и Фьодор Юрчихин излязоха в открития космос, за да пуснат пет наноспътника и монтират нови научни експерименти. Юрчихин и Рязанский трябваше да работят шест часа, но поради непланирани забавяния извънбордовата дейност продължи цели седем часа и половина. Всички поставени дейности бяха изпълнени успешно. Това бе седмата за годината извънбордова дейност по поддръжката на "Международната космическа станция", но първата, която бе проведена от руския сегмент. Всички предишни за 2017-та година бяха осъществени от американския сегмент и координирани от НАСА. Това бе и първата руска "космическа разходка" след около година и половина прекъсване - предишната бе през февруари 2016 година, когато Юрий Маленченко и Сергей Волков монтираха някои нови научни експерименти и прибраха отработени стари експерименти. Снимките от "космическата разходка", които ще видите по-долу, са направени от американския астронавт Джек Фишер, който наблюдаваше руските си колеги по време на работата им. Още снимки: За повече информация: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1876-2017-russian-spacewalk-pictures
  16. 4 4 харесвания
    Героите са хора, които са извършили нещо значимо, евентуално с някакъв елемент на риск за живота си. За да е герой някой съвсем не е необходимо да е съвършен и непогрешим. Отделно, че човешките качества са относителна величина откъм оценка. Ако някой си дава всичките пари да черпи в кръчмата е добър човек за приятелите и лош за семейството. Ако пък си дава всичките пари за семейството е лош за приятелите и добър за семейството. А което е по-важното, често "подвига" е резултат от качества, които някои биха определили като недостатък, но без този "недостатък" нямаше да го има и подвига. Раковски примерно е критикуван за грандоманията. Но чрез нея създава впечатлението за някакъв център и държавност - неща, които ги няма по негово време. При Първото и Второто Търновско въстание, а и при Мариното имаме някакъв царски потомък - действителен или мним това няма значение. Той е символ на българската държавност и център на освободителното движение. Все пак владетелите не носят няколко килограма метал на главата си и врата си просто за спорта, а си има цел. Което е вярното и лошото е, че у нас "героите" твърде често се възвеличават нереално и те изглеждат недостижими за тези, които живеят към даден момент в държавата. Това не е добре, защото така нацията се докарва до депресивно състояние, като се чувства недостойна да промени живота си към по-добро. Това, което трябва да се научи българският народ е да приема своите герои както с постиженията, така и с недостатъците им. Плюсовете и минусите са едно цяло, и в някои случаи без тяхното единство въпросната личност нямаше да е никаква личност.
  17. 4 4 харесвания
    И кой е този злобен конспиратор, който скри истината от горките хора?! Вие откъде извадихте тези компромати за героите - от секретни документи или от добре известни отдавна публикувани книги?! Що не излезете на следващия празник на някой площад да отворите очите и на хората, а не само на историците на този форум, за героите. Да им обясните едно друго за Левски и Ботев, да им кажете, че някой ги е излъгал за тях? Ама няма да го направите, защото знаете какво ще ви се случи. Геройството е най-краткотрайният занаят. То е мигновенен занаят. Не се учи, в него няма майстори и чираци, не се предава в наследство. Героите обикновено не знаят, че са герои, защото са вече мъртви. Герой е човек, който в някакъв миг е умрял за другите. Това е етимологията на думата. Но вие, ако подобно на парапсихолога Рамус имате собствено разбиране за думите, това е ваш, а не всеобщ проблем. Героят няма как всеки ден от люлката до гроба да мре за другите, за да го признаете и вие за такъв в пълнотата на неговия живот. Най-накрая дайте пример за герой от световната история, за да се разбере що е то герой, щом нашите не са такива.
  18. 4 4 харесвания
    Това е вашата необективна реалност, а не обективната реалност на философите. Обективната реалност на философите е такава реалност, която се отразява адекватно в огледалото на възприемащото човешко съзнание. Да говориш за реалност без да е налице възприемащо съзнание е глупост, която вие отдавна свирите на плочата на недокоснатата, сиреч девствена, откъм философски текстове и поради това неграмотна просто критика. Старите философи са се питали не каквА е реалността, а каквО е реалност. Дребна, но съществена разлика, недостъпна за вашите сетива. А вие откъде знаете това, г-н парапсихолог, след като самостоятелно декларирате, че не сте историк и презирате книжното знание?! Историческа значимост установяват историците, пък другите ако искат почитат, ако искат - не. Не разрешавате на колеги да се разговорят по въпроси, които ги интересуват, без да се намесите с парапсихологическите си банални глупости за социално детерминираните тъпаци, с изключение на вас, разбира се?! Ясно е, че нито една историческа личност не може да бъде герой за един неинформиран лаик, да не кажа по-тежка дума, но не защото героят не е герой, а защото лаикът е невеж.
  19. 4 4 харесвания
    Ти тия факти много свободно ги тълкуваш ! А да обвиниш точно Захари Стоянов в необективност е .. меко казано смешно. По горе Киров ти изложи фактите , ти явно не ги забелязваш,що тъй?
  20. 4 4 харесвания
    А според мен има. Тоест Ботев и Левски са точно такива, а не други и това по-всяка вероятност е съвсем закономерно. Аз имам оправдание за всички "хъшове", които само бълват приказки за свобода , само пият...Не току-така писателят е нарекъл това "пиянството на един народ". Ако бяха трезви и продаваха гайтани и розово масло на браилския пазар и да събират грошове за великото дело щеше да е друго. Но то не е. А Ботев пък като дребен еснаф въобще дори не го виждам. За мен той е типичен тип революционер, нетърпящ лицемерието, еснафщината и роден да руши това което ненавижда /успешно или не/. Въобще това е класически герой - бунтар. Българите не са много неща - не са икономични, не са дисциплинирани, не са организирани и прочие. Но те все пак са и Нещо. На мен то ми стига, но съм забелязала, че на доста хора не им стига или пък имат някакъв друг проблем. Героите са родени от народа си и носят неговите черти и това вече беше казано. Проблемът е, че народът не би съществувал без своите Герои / каквито и да са те/. А може би има и обратно положение - каквито са Героите, такива стремежи ще имат хората. Може би има някакво желание днешните Герои да са други, или пък въобще да ги няма..
  21. 4 4 харесвания
    Изведени положения не може да се критикуват, драги ramus. Защото щом са изведени, те са придобили същност на закони в дадена сфера на познанието. Хората, които работят с изведени положения, не спадат към психологически профил. Към такъв спадат тези, които презират изведените положения и не ги познават. От социална гледна точка психологическият профил на такива е социопатия, а от познавателна - невежество. Науката, в частност историята, е consensus omnium на учения свят, а не на неучения. В науката индивидуалните мнения не са нищо повече от глупост. Те трябва да придобият аргументирани последователи сред съответната общност, за да получат статут на хипотеза, теория, истина. Което пак опира до общото съгласие. Университетите и съответните научни институции задават историческите истини, а другите трябва да ги следват, такова е правилото. А историята отчита като значими делата в полза на общността, а не делата в полза на себе си. Затова правилно се обявяват за исторически значими тези, които нещо са направили за другите, независимо дали в личен план (за себе си) са били пияници, женкари и т.н.
  22. 4 4 харесвания
    Митовете са задължителна и неизменна част от социалния живот, основан в основната си степен на социални инстинкти. Нуждата от митове и "герои", като част от тях, е естественост и е заради нуждата от модели и ползването им за подражание и като елементи от идеологичния уклон. Ако някой е споменат "в историята"... е защото някога и някъде, някой е имал полза да го направи, после стихийно или преднамерено отново е положен сред митологизацията. Дали някой "заслужава" не се определя от конкретната "личност", а от тия, които съставят и формират обществения й образ в последствие. Постеленно чрез внимателен подбор и интерпретация на информации до голяма степен се идеализират, за да добият нужния "ореол" в името на социални етапни потребности. Всичко това продължава и досега и е едно сравнително тежко наследство с огромна инерция, идваща и натрупвана от хилядолетия и така - дълбоко вплетена сред всички социални процеси и взаимодействия, на всички нива и мащаби в социалните отношения. Основните митологични образи в определена идеология, основана на подбрани исторически фрагменти, е точно онова, което тук толкова честно сблъсква няколкото спорещи и вярващи в различна сборна картина, направена от фрагменти на едно или друго. И... все пак - фрагментите от исторически записи е едно, но интерпретацията им и 'запълването' в "празнините' определят облика на една или друга идеология, основана и съдържаща задължително тълкувание на "миналото" по определен начин представено - за да е удобно за подходящата идеологична посока. Митологични образи като Левски или Ботев, както и толкова много други - са просто част от една поредна събрана митология, чрез която да се основе идеята за принадлежност на народ и формирането на нация и националност. Представянето на нашественика като "по-РОБ-ител" е било изключително важно в същия контекст - за да се изведе нужния уклон към формиране на "националност" и по-късно - като основен елемент на идентификация. Наричат го "самосъзнание", а всъщност е напълно погрешна дума, означаваща нещо съвсем различно. Все пак - никое от горните формални имена, в реалния си живот не е бил нито идеален, нито "герой". А са били просто обикновени хора с тук-там съдби, решения, качества и дадености, мотивация и дефицити. Понякога зад раздувките на големите геройства всъщност стоят изключително посредствени мотиви, нямащи нищо общо със самия мит и представянето му за "идеал"... Всъщност никога не е имало нищо идеално. Но идеалът е модел за подражание. Чрез идеален мистифициран образ, се постига подходяща сугестия и нужните механизми за ползване и консумация на митовете като важна съставка за всяка идеология. А идеологиите - са в основата на масата хора и са балансьор и регулатор на целия социален живот. Миналото е най-ползваната територия за митологизация поради много дълбоки психични особености на човека и неговия ИРАЦИУМ и несъзнаваното. Сред "народа" митологизацията е задължителен елемент и тя е залегнала в съществуването на ХОМО сапиенс още от етапите на "пещерите". И демитологизацията е твърде неподходяща дейност защото се сблъсква със колективни или лични защитни реакции. А те - се стартират защото идентификацията е поела елементите на митологията и нейната принадлежна идеология. В чисто принципно отношение, същинския рационален индивид става такъв, когато намери и внимателно и систематично отстрани от идентичността си наследените инстинктивни елементи на идеологии и техните митологии. Ако не го направи, дълбоко в своето несъзнателно, и своя ИРАЦИУМ, остават задължителните уклони и той винаги ще се намира под несъзнателен натиск, който проявен и обобщен, е познат с с понятието "ПРИСТРАСТИЕ". Разбира се - това само по себе си е изключително сложна задача, с твърде многолики проблеми...
  23. 4 4 харесвания
    Стамболов затънал в корупция?Няма такова нещо.Когато убиват и Стамболов а след това и другия голям лидер на Народнолибералите Димитър Петков се оказва че почти не са оставил средства на семействата си.Дългогодишният министър председател Стефан Стамболов /а преди това и председател на парламента/ е оставил една къща на семейството си и нищо повече.Да има някакви съмнителни сделки Стамболов с отчуждени парцели не е светец но е безкрайно пресилено да се каже че е затънал в корупция.Най малкото всеки може да се поинтересува от живота на семейството му след 1895 година за да се убеди че тези прочути милиони просто ги няма.А Димитър Петков оставя на семейството си непогасена ипотека.Милионерите ги търсете в Народната партия където се почти всички тогавашни олигарси.
  24. 4 4 харесвания
    За всеки случай - абстракта на изследването, за да не се подведе някой по волните журналистически представяния, нищо общо с изводите от изследванията: The origins of the Bronze Age Minoan and Mycenaean cultures have puzzled archaeologists for more than a century. We have assembled genome-wide data from 19 ancient individuals, including Minoans from Crete, Mycenaeans from mainland Greece, and their eastern neighbours from southwestern Anatolia. Here we show that Minoans and Mycenaeans were genetically similar, having at least three-quarters of their ancestry from the first Neolithic farmers of western Anatolia and the Aegean [1, 2], and most of the remainder from ancient populations related to those of the Caucasus [3] and Iran [4, 5]. However, the Mycenaeans differed from Minoans in deriving additional ancestry from an ultimate source related to the hunter–gatherers of eastern Europe and Siberia [6, 7, 8], introduced via a proximal source related to the inhabitants of either the Eurasian steppe [1, 6, 9] or Armenia [4, 9]. Modern Greeks resemble the Mycenaeans, but with some additional dilution of the Early Neolithic ancestry. Our results support the idea of continuity but not isolation in the history of populations of the Aegean, before and after the time of its earliest civilizations....The simulation framework also allows us to compare different models directly. Suppose that there are two models (Simulated1, Simulated2) and we wish to examine whether either of them is a better description of a population of interest (in this case, Mycenaeans). We test f4(Simulated1, Simulated2; Mycenaean, Chimp), which directly determines whether the observed Mycenaeans shares more alleles with one or the other of the two models. When we apply this intuition to the best models for the Mycenaeans (Extended Data Fig. 6), we observe that none of them clearly outperforms the others as there are no statistics with |Z|>3 (Table S2.28). However, we do notice that the model 79%Minoan_Lasithi+21%Europe_LNBA tends to share more drift with Mycenaeans (at the |Z|>2 level). Europe_LNBA is a diverse group of steppe-admixed Late Neolithic/Bronze Age individuals from mainland Europe, and we think that the further study of areas to the north of Greece might identify a surrogate for this admixture event – if, indeed, the Minoan_Lasithi+Europe_LNBA model represents the true history. ***** Да извадя от абстракта черно на бяло: Нowever, the Mycenaeans differed from Minoans in deriving additional ancestry from an ultimate source related to the hunter–gatherers of eastern Europe and Siberia [6, 7, 8], introduced via a proximal source related to the inhabitants of either the Eurasian steppe [1, 6, 9] or Armenia и However, we do notice that the model 79%Minoan_Lasithi+21%Europe_LNBA tends to share more drift with Mycenaeans (at the |Z|>2 level). Europe_LNBA is a diverse group of steppe-admixed Late Neolithic/Bronze Age individuals from mainland Europe, and we think that the further study of areas to the north of Greece might identify a surrogate for this admixture event. Оттам натаък всеки да си прави интерпретации каквито си иска, но това е, което твърдят авторите на изследването в абстракта му.
  25. 4 4 харесвания
    кьорфишек. чешат си имиджа. аз не разбирам много от софтуер, но разбирам достатъчно за да знам, че това са медийни мероприятия. за сега техниката не ни е помогнала да живеем по-добре. с някои изключения. искали "поощтрения" "ботовете" и били "протестирали". сигурно "поощтрението е като им пращат "единички", а наказанието е "нулички". смех. всъщност и мъск и захарчо са инструменти на социалното инженерство. А соц.инженерството се прави от други, по-големи деца.
  26. 4 4 харесвания
    Европейска нощ на учените 2017 По случай брой 100, ние събрахме най-доброто от последните 20 броя на Българска Наука. В тези 100 страници от безплатното списание ще откриете поредната порция полезни, вълнуващи и дори забавни статии. Винаги актуалният и “виждащ в бъдещето” Мичио Каку, безсмъртната тема за ваксините, що е то палеоботаника, подробно за участието ни в Европейската нощ на учените и в какви конкурси може да вземете участие, за да станете и вие част от научното събитие на годината! http://image.nauka.bg/magazine/bg-science100.pdf Наука Какво крие физиката на бъдещето според Мичио Каку? 8 Искам детето ми да заобича книгите! 19 Как да четете списание БГ Наука през телефона си 22 (В ДОПЪЛНЕНОТО ИЗДАНИЕ) Изучаването на провалите на известни учени може да е ползотворно за учениците 23 Интервю с проф. Христо Пимпирев: Науката дава свобода и удовлетворение! 25 (В ДОПЪЛНЕНОТО ИЗДАНИЕ) Карта на научната инфраструктура в България 32 Скорец пред прага – проект за градското биоразнообразие 33 Европейска нощ на учените 2017 38 (В ДОПЪЛНЕНОТО ИЗДАНИЕ) За традициите, науките за духа и мерака в работата 41 (В ДОПЪЛНЕНОТО ИЗДАНИЕ) Възхвала в илюстрации на жените пионери в науката 52 (В ДОПЪЛНЕНОТО ИЗДАНИЕ) Белите хроники на Витанов. Исак Нютон 61 Биология За Любовта и нейните измерения 87 Медицина В дълбините на алергиите 96 Колективният имунитет, защо данъците не са кражба и защо хората не вярват на експертите 100 Интервю с доц. Иванка Цачева: Ваксините – ползи и рискове 116 Наташа Бохорова – една българка, бореща се срещу смъртоносния вирус Ебола 124 Земя (В ДОПЪЛНЕНОТО ИЗДАНИЕ) Ще изригне ли някога Витоша? 129 (В ДОПЪЛНЕНОТО ИЗДАНИЕ) Що е палеоботаника и има ли тя почва у нас 134 История Книги от Възраждането за първи път на бял свят след повече от 100 г. 142 10 факта за Римската империя 146 (В ДОПЪЛНЕНОТО ИЗДАНИЕ) Геноцидът на маорите – монета с две страни! 157 (В ДОПЪЛНЕНОТО ИЗДАНИЕ) Археолози са открили повече от 40 потънали плавателни съда в Черно море, някои на повече от хилядолетие 167 Физика Най-големите неразгадани мистерии във физиката 173 Космос (В ДОПЪЛНЕНОТО ИЗДАНИЕ) Да виждаш черни дупки с телескоп за домашно ползване 179 (В ДОПЪЛНЕНОТО ИЗДАНИЕ) Лунната конспирация и ефектът на Дънинг-Крюгер 182 Хуманитаристика (В ДОПЪЛНЕНОТО ИЗДАНИЕ) Конформизъм и подчинение 190 Военно дело (В ДОПЪЛНЕНОТО ИЗДАНИЕ) Тероризъм – психологични, социални и религиозни измерения 202
  27. 4 4 харесвания
    1. Self-portrait, Study of a Hand and a Pillow, 1493, pen and brown Indian ink on paper 2. Lady in Venetian Dress Contrasted with a Nuremberg "Hausfrau", 1495, ink on paper 3. An Oriental Ruler Seated on His Throne, 1495, pen and black ink on laid paper 4. Women's Bath, 1496, pen and ink 5. Five Soldiers and a Turk on Horseback, 1496, engraving 6. Hercules Conquering Cacus (Ercules), 1496, woodcut 7. Saint Jerome Penitent in the Wilderness, 1496, engraving on laid paper 8. The Offer of Love, 1495-1496, Engraving 9. The Penance of Saint John Chrysostom, 1497, engraving 10. Promenade, 1497, engraving 11. The Cook and His Wife, 1497, engraving 12. Four Naked Women, 1497, engraving 13. The Martyrdom of St. Catherine of Alexandria, 1497, Woodcut 14. The Men’s Bath, 1497, Woodcut on cream laid paper 15. Lady on Horseback and the Lansquenet, 1497, engraving 16. Saint Michael Fighting the Dragon, 1497, engraving 17. The Angel with the Key of the Bottomless Pit, 1497, engraving 18. The Seven-Headed Beast and the Beast with Lamb's Horns, 1498, Woodcut on paper 19. The Deposition, 1497, Woodcut 20. Virgin and Child with the Monkey, 1498, Engraving 21. Three Old Women, with Three Young Women and a Mountainous Cityscape in the Background, 1498, pen and ink 22. Peasant and His Wife, 1498, engraving 23. Saint Sebastian Bound to the Column, 1498, engraving 24. Samson Fighting with the Lion, 1498, woodcut 25. Four Horsemen of the Apocalypse, 1498, engraving 26. The Martyrdom of Saint John, 1498, woodcut 27. The Four Angels Staying the Wind, 1498, woodcuts 28. The Crucifixion, 1499, Woodcut on laid paper 29. Christ Carrying the Cross, 1499, woodcut 30. Saint Eustace, (1500 - 1501), Engraving 31. Lancer on Horseback, 1502, pen and dark brown ink on paper 32. Hare, 1502, Watercolor and body color, heightened with white body color Дюрер е изумителен майстор на рисунката и гравюрата и затова съм се постарал да избера някои от най-силните му според мен работи. От личен опит знам, че в рисуването най-важните са детайлите, ето защо съм се постарал да ги "вдигна" в резолюция, колкото ми беше възможно и да ги обработя, за да бъдат полезни за тези, които обичат и ценят рисуването. п.с. поздрави за новата платформа на сайта, сега картинките се вдигат много по лесно и бързо
  28. 4 4 харесвания
    Освен терминът "нация" има и един друг термин "народност" , който го предхожда и който според мен няма зависимост към отношението господар - поданик. Вярно е, че класата на буржоата дефинира свободата на личността и с нея и терминът "нация", обаче основата на това лежи в проявяването на отделни народности, което според мен се случва около 14-15 век и обозначава хора вече трайно свързващи се с определена територия и обединени от общи обичайни практики от всякакъв род и разбира се общ език /все пак различим, въпреки диалектите/, а също и обединени от може би най-обща родова история.
  29. 4 4 харесвания
    Драги любители на античната история, заповядайте на второто издание на фестивала "Нике играта и победата", влязъл в културния календар на община Велико Търново за 2017 година. Събитието и тази година ще се проведе в археологическия резерват Никополис ад Иструм до с. Никюп. На гостите на фестивала ще бъдат представени възстановки на римски ритуали, антична мода, пазар на роби, гладиаторски игри, демонстрации на римско и варварско въоръжение и битки от периода на римо-дакийските и римо-готските войни. Също така традиционният занаятчийски пазар ще включва: римска кухня, демонстрация на накити и украшения, монетосечене и грънчарство. Участниците в тазгодишния фестивал са: Asociatia Culturala Tomis от град Констанца, Румъния; Geto-Dacii sudcarpatici от град Питещи, Румъния; Група за антични реконструкции Nova Roma от град Будапеща, Унгария; Haemus – Centre of Scientific Research and Promotion of the Culture от град Скопие, Македония; Сдружение за антични реконструкции Mos Maiorum Ulpiae Serdicae от град София; Група за късноантични възстановки Dux Anticae от град Свищов; Cohors II Lucensium към НАР Кабиле от град Ямбол; Ситалк - исторически реконструкции, град Пловдив; Сдружение "Наследството на номадските цивилизации" от гр. Добрич; Свободни реконструктори и занаятчии от цяла България Очакваме Ви! https://www.facebook.com/events/1303377573043002/
  30. 3 3 харесвания
    Не можах да се сдържа и да не го цитирама това! Като видя подобни неща и ми прилошава...как може да има такива хора, затънали в овчемислие, лумпенизирани до ента степен! Как може да причиняваш това на малко дете! Не ми се разсъждава на какво се дължат подобни безумия, нито какво подсказват за състоянието нашето общество, но ми се струва, че всеки човек със здрав разум е длъжен да се замисли с какво може да помогне подобни практики да се ограничат. А тези хора, които са се отдали на тази мода просто призовавам да се консултират първо с лекари преди да подложат детето си ( или себе си ) на подобно мъчение!
  31. 3 3 харесвания
    естественият отбор ще елиминира дебилите, но е престъпление, че мъчат децата си.
  32. 3 3 харесвания
    Доста време си мислих къде да я пусна тази новина. В космически науки - ами не, това не е за космически полети. Не е точно за астрономия. Доста по-близко до историята е. Но ето - тема за хелиоцентризма: История на науката: как човечеството открива, че Земята обикаля около Слънцето Хелиоцентричният модел на Николай Коперник 22 август 2017 г. 16:23 ч. Светослав Александров. Повечето съвременници имат в главите си твърде опростена версия за научната революция и откриването на основните факти за устройството на света. Те смятат, че в продължение на хилядолетия хората са си мислили, че Земята е в центъра на Вселената, но после се появил един Николай Коперник, който почнал да учи обратното. Тесногръдите попове не му повярвали и го репресирали. После се появил и Галилео, който е учил хората, че Земята се върти, поради което църквата го подложила на инквизиция. Накрая след като получил присъда казал: "И все пак тя се върти!". Дълги години неграмотните свещеници оспорвали научните факти, но накрая учените победили. Но това е доста неточна представа за историята на науката. В днешната статия ще ви разкажа защо е отнело толкова хилядолетия на човечеството да разбере, че Земята е тази, която се върти около Слънцето, а не обратното. Противно на това, което може би си мислите, хелиоцентричният модел не е бил чужд на човечеството още от дълбока древност. Вярно е, че влиятелните гръцки философи Платон и Аристотел са били геоцентрици. В Аристотеловата вселена сферичната Земя се намира в центъра, докато другите небесни тела обикалят около нея в рамките на своите небесните сфери. Аристотел е вярвал, че Луната се намира върху най-вътрешната сфера и съприкосновението й с обсега на Земята е причината за нейните тъмни петна. Устройството на системата е било обяснявано посредством свойствата на петте елемента: земя, вода, въздух, огън и звезден етер. Аристотел е постулирал, че Земята е най-тежкият елемент, а водата се разполага в кръг около нея. Огънят и въздухът имат свойства да вървят нагоре, като огънят е по-лекият от двата елемента и съответно най-външен. Отвъд сферата на огъня се намират твърдите сфери от етер, където са вградени небесните тела. Аристотел е бил на мнение, че планетите и останалите тела са изградени изцяло от етер. Но друг гръцки философ на име Аристарх (310-230 г. пр. н.е.) е бил хелиоцентрик. Той пръв предложил, че Земята се върти около Слънцето. Тогава защо древният свят е възприел възгледите на Аристотел, а не на Аристарх, още повече, че тогава не е имало репресираща църква? Истината е, че хелиоцентричният модел е имал много проблеми, които трудно могли да бъдат разрешени с технологиите отпреди 1500-тната година след Христа. Аргументите на Аристарх били отхвърлени от останалите философи поради три причини: 1. Ако Земята обикаля около Слънцето, това означава, че тя е в движение. Но преди откриването на законите на Исак Нютон (1642-1727 г.) от класическата механика е било много трудно да си представи човек, че даден обект може да се движи, без да бъде усетен със сетивата. Как може Земята да се движи, без да чувстваме нищо? 2. Ако Земята обикаля около Слънцето, тогава би следвало да можем да наблюдаваме изместването на звездите - т.нар. паралакс (термин, който характеризира видимото изместване на положението на един наблюдаван обект, дължащо се на неговото наблюдение от две различни точки). Астрономите на древна Гърция не са знаели, че звездите се намират на огромни разстояния. Поради недостатъчното развитие на технологиите първият паралакс е бил открит чак през 1838 година от Фридрих Бесел. На базата на паралакса Бесел пръв успял да измери точно разстоянието от Слънцето до друга звезда. 3. Геоцентричната идея е изглеждала по-привлекателна и естествена за философите (източник). Безспорно човекът, който изиграва решаваща роля за утвърждаването на геоцентричния, а не на хелиоцентричния модел, това е римският математик, астроном, географ и астролог Клавдий Птолемей (100-170 г. сл. н.е.). Птолемей за пръв път облича геоцентризма в сериозна математика. Нещо повече - той написва сериозен научен трактат, който носи името "Алмагест" и е разделен на 13 книги. Птолемеевият труд е най-сериозният енциклопедичен труд, обхващащ столетни познания на древни гърци и римляни и именно това достойнство го прави толкова решаващ, за да определи облика на астрономията за хилядолетия наред. Въпреки че голямата библиотека в Александрия е опожарена през 272 година сл. хр., трудът на Клавдий Птолемей оцелява. Църквата асимилира неговия модел заедно с космологията на Аристотел и определя натрупаните астрономически знания до тогавашния момент за доктрина. Ето как изглежда нашата Слънчева система според Птолемей: Земята е в близост до центъра на Вселената, а самият център е една точка в съседство до нея (противно на названието геоцентризъм), която се нарича ексцентрика и около която обикалят Луната, Меркурий, Венера, Слънцето, Марс, Юпитер и Сатурн. Геоцентризмът има една много сериозна трудност: като правило планетите се движат в източна посока върху нощното небе, но от време на време се връщат на запад, преди отново да поемат на изток. Това се нарича ретроградно движение (източник). Как бихме могли да обясним явлението? Решението на Клавдий Птолемей е да разработи система от кръгове. Те се наричат епицикли и деференти. Главната орбита е деферент, малката е епицикъл. Системата е доста сложна - нужни са 28 епицикли, за да се обяснят движенията на съответната планета. Как е могъл Птолемей да възприеме такова комплексно обяснение? Изглежда, че той е бил наясно, че планетите са доста по-близо до Земята от неподвижните звезди, но е вярвал в постулираното от древногръцките философи предположение за наличието на кристални сфери, към които са приковани небесните тела. Птолемей е предположил, че отвъд сферта на неподвижните звезди се намират други сфери, които приключват с primum mobile - "двигател", който задвижва цялата Вселена. Основните елементи от Птолемеевата астрономия, която показва планета върху епицикъл (малък пунктиран кръг), деферент (голям пунктиран кръг), ексцентрика ( X ) и еквант (•) Моделът е доста сложен, но въпреки всичко представлява първото в историята на човечеството сериозно математическо обяснение на структурата на света. Църквата го възприема в продължение на повече от хилядолетие. Тук трябва да подчертаем, че макар и да изглежда архаичен за съвременната наука, птолемеевият модел може да описва доста точно планетарните движения и да помага за изготвянето на звездни карти. В началото на 16-ти век Николай Коперник публикува своя първи хелиоцентричен модел, базирайки се на Аристарх и на някои философи от ислямския свят. Към 1514 година той разпраща своите първи съчинения до близки астрономи и учени. Първата му публикация е доста кратка - 40 страници, в които са описани общите принципи на хелиоцентризма: В центъра на Земята лежи центърът на лунната сфера, останалите сфери се въртят около Слънцето, разстоянието между Земята и Слънцето е много по-малко от това между Слънцето и останалите звезди, звездите са неподвижни и отдалечени, поради което паралакс не се наблюдава. Oт 1532 година нататък Коперник събира материали за своя голям труд De revolutionibus orbium coelestium, но се въздържа да го публикува до 1542 година, защото се страхува да не бъде отречен от църквата. Изненадващото е, че въпреки страховете на Коперник, той не е заклеймен. Получава само умерено охулване от някои религиозни лидери (източник). Причината за това сравнително "радушно" приемане е, че към това време хелиоцентричната теория продължава да звучи неубедително и се възприема като една от многото теории за устройството на света. Коперник все още се придържа към вижданията на Аристотел, че планетите се движат по кръгови орбити (докато в реалността те са елипси) и също се позовава на епицикли и деференти, за да обясни ретроградните движения. На практика хелиоцентризмът на Коперник е дори по-сложен за времето си от геоцентризма на Птолемей (източник), поради което не може да бъде взет насериозно. Църквата към този момент още не проявява сериозен интерес. Коперник е уважаван астроном, е, хубаво, има си някои нестандартни виждания за времето си, но кому пречат? Едно поколение по-късно Йохан Кеплер (1571-1630) защитава Коперник не на базата на физиката и на математиката, а на богословието - той казва, че понеже синът на Бог е в центъра на християнската вяра, а не бог-Отец, така и Слънцето трябва да е в центъра на Вселената (източник). Проблемите с църквата и главоболията за астрономите почват години след това - едва след наблюденията на Галилео. Заслугите на Кеплер са за това, че се сеща пръв да използва елипси за орбитите на планетите и така елиминира нуждата да се използват епицикли. Той е ученик на Тихо Брахе, а Тихо Брахе (1546-1601) е първият астрономически наблюдател в съвременен смисъл - той построява Датската обсерватория, в която се използват секстанти, понеже телескопите все още не са измислени. С помощта на математически изчисления Брахе доказва, че Слънцето е по-далече от Луната. И накрая стигаме до Галилео Галилей (1564-1642), с когото проблемите започват. Но в тази история има нюанси, които трудно се вписват в общите клиширани представи. Започва се с откриването на телескопа. Галилео не е точно негов изобретател - още през късното лято на 1608 година започва разпространението на малки далекогледи в Европа (източник). Тези далекогледи увеличават отдалечените обекти едва няколко пъти, но това е достатъчно за Галилео да стъпи върху дизайна и да го усъвършенства. Резултатът от съвременна гледна точка не е особено зашеметяващ - конструираният първи телескоп може да увеличава обектите до 10 пъти. С този телескоп Галилео започва да наблюдава Луната и това довежда до цялостна революция в астрономията. Можете да си представите какъв е шокът, когато Галилео вижда, че Луната е (по неговите думи) "неравна, груба, пълна с дупки и хълмове"! Но това е само началото - на 7-ми януари 1610 година астрономът насочва своя нов и по-мощен телескоп, увеличаващ обектите до 30 пъти, към планетата Юпитер. Там намира три малки, ярки "звезди", за които днес знаем, че са луни (т.нар. Галилееви спътници). Едната е на запад, другите две - на изток, но всички подредени в права линия. На следващата вечер той отново наблюдава планетата и вижда трите звезди от западната част на планетата - но пак в права линия. Галилео публикува наблюденията си в малката книжка Sidereus Nuncius през същата 1610 година. Така Галилео, който в началните етапи от кариерата си е геоцентрик, се обръща към хелиоцентризма, описан по-рано от Коперник. През 1615 година един доминикански монах подава писмено оплакване срещу Галилео, а друг се обръща лично към инквизицията. Монасите обвиняват учения, че вярванията му в хелиоцентризма противоречат на Библията, напр. на чудесата според библейската книга Исус Навин 10:12-13 (източник). Към този момент инквизицията започва за пръв път да се притеснява относно набиращото привърженици течение на хелиоцентризма. Свикан е съвет от богословски експерти, които разглеждат подробно хелиоцентричната идея и на 24-ти февруари 1616 година решават, че е погрешна от философска гледна точка и поради това еретична. На 26-ти февруари кардинал Робърт Белармин се среща тайно с Галилей и го предупреждава, че църквата има намерение да оповести хелиоцентризма за ерес и в такъв случай би било невъзможно той да бъде защитаван и подкрепян. Галилео се съобразява с църковните препоръки. През 1616 година църквата официално забранява книгата на Коперник. Въпреки това след няколко поправки, които гарантират, че теорията за хелиоцентризма ще бъде представена просто като една от многото, а не като категорична истина, църквата дава благословия да публикува творбата на Коперник отново през 1620 година (източник). Галилео Галилей мълчи до 1623 година, когато е избран нов папа - Урбан VIII. След близо десетилетие работа, през 1632 г. публикува съчинението "Диалог между две световни системи: птолемеева и коперникова". Аргументите в полза на хелиоцентризма са повече от тези в полза на геоцентризма, макар и да не може да се докаже категорично нито една от двете. Като заключение Галилео достига до извода, че движението на Земята е по-вероятно да е вярно. Книгата на Галилео е написана на умерен език, но през 1633 година инквизицията отново призовава учения на съдебен спор. Галилео е обявен за виновен "в подозрение за ерес", за това, че защитава движението на Земята и че отрича авторитета на Библията. "Подозрение за ерес" е сравнително лека присъда. Ако е бил обвинен във "формална ерес", той е щял да бъде изгорен на клада. Галилео се отървава само с домашен арест и забрана на неговата книга. Към момента на осъждането Галилео е вече 70-годишен и прекарва остатъка от живота си в удобна вила (източник). Иначе се счита, че изразът "И все пак тя се върти" е легенда, възникнала в резултат на по-късни романтични представи. Няма данни, че Галилео наистина е изговарял подобни думи. В интерес на обективната истина можем да кажем, че през последващите столетия съдебните спорове срещу Галилео са били доста опростявани и раздухвани, най-вече под влиянието на късни просвещенски философи като Волтер. Модерни изследователи смятат, че спорът между Галилео и църквата не може да се сведе само до конфликт между попска ретроградност и научен прогрес, но в него са играели роля и дворцови интриги и философски издребнявания. Истинската заслуга на Галилео е в неговите изобретения - телескопи, компаси, микроскопи. Те водят до цялостна революция в науката и дf последващо утвърждаване на откритието, че Земята се върти около Слънцето. Век по-късно, през 1744 година, църквата отменя забраната за "Диалог между две световни системи: птолемеева и коперникова" и книгата отново излиза на бял свят. А през 20-ти век папа Пий XII, а после и Йоан Павел II официално излизат с изявление, че съжаляват за това как църквата се отнесла с Галилео. Защо Галилео избягва съдбата на Джордано Бруно, който е изгорен на клада през 1600 година? Бруно е интересна историческа личност - считан е от някои съвременни популяризатори като Нийл деГрас Тайсън за основоположник на съвременната астрономия, понеже е харесвал схващанията на Коперник и е вярвал, че Вселената е безкрайна, както и че звездите са далечни слънца. И въпреки това той е осъден десет години преди изобретяването на галилеевия телескоп, който потвърждава хелиоцентричната теория. Тук трябва да подчертаем, че Бруно не е първият мислител, който е считал, че космосът е безкраен. За пръв път идеята се появява в творбите на Николай Кузански век по-рано, който обаче ги публикува в рамките на католическия светоглед и поради това не е подложен на гонения. Бруно е описван предимно като човек с богословски интереси, докато неговите дарби в областта на физиката и астрономията са по-слаби. Това, че е вярвал в други населени светове, е само част от историята. Джордано Бруно е отричал божествеността на Христос, непорочното зачатие на Дева Мария, отричал е превръщането на символите на причастието, хляба и виното, в плът и кръв, и освен това (изненада!) е считал, че животните и другите предмети (включително Земята) притежават душа. Вярванията на Бруно за устройството на космоса са били плод на философските и религиозните му виждания, а не на измервания и изследвания. Можем да кажем, че Бруно е мъченик за религиозната свобода и за плурализма на мнения, но не и мъченик в името на астрономията. Нещо повече - другите астрономи като Кеплер и Галилео не са имали високо мнение за него, даже Кеплер е изразил становище, в което публично оборил идеите на Бруно (източник). Всичко това показва, че историята на науката е доста по-сложен предмет, отколкото си мислим, и трудно може да бъде опростена, особено до циркулиращите в съвремието легенди. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1879-2017-history-of-heliocentrism
  33. 3 3 харесвания
    Астронавтите на МКС направиха зашеметяващи снимки на слънчевото затъмнение от космоса! Европейският астронавт Паоло Несполи засне тази чудесна снимка на сянката на затъмнението от космоса. Photo credit : ESA/Paolo Nespoli 22 август 2016 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Вчерашното слънчево затъмнение беше истинско събитие в САЩ. Но макар и да беше широко рекламирано, фактът си е факт - по-голяма част от американците не успяха да видят пълнотата на затъмнението. Само около 12 милиона души, които живеят в рамките на 110-километровата ивица от Орегон до Южна Каролина, имаха честта да видят как Луната напълно закрива нашата звезда. Това означава около 6% от населението на Щатите. Но само шест души в цял свят успяха да видят нещо още по-забележително - затъмнението от уникална перспектива, от околоземна орбита. Това са жителите на "Международната космическа станция". Европейският астронавт Паоло Несполи (източник) сподели, че това е първото слънчево затъмнение, което е имал възможност да наблюдава от космоса. Ето някои от неговите снимки: Credits: ESA/Paolo Nespoli Фьодор Юрчихин, космонавтът на Русия, също се беше приготвил да снима затъмнението със специален апарат и филтър: Снимка: Роскосмос И резултатът от неговите фотографски опити е впечатляващ: Снимка: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1878-2017-eclipse-seen-from-space
  34. 3 3 харесвания
    Разбира се, че е една, щом е обективна реалност. Но понеже не схващате смисъла на думата "обективен", се чудите как така философите и дърварите могат да имат единна реалност. Слънцето в небето е обективна реалност както за философите, така и за дърварите. То съществува независимо от съзнанието на философите и дърварите, което означава, че не е сътворено ментално от ничие съзнание, но се отразява адекватно в човешкото съзнание като Слънце, а не като нещо друго. Нелепо е да се говори за реалност без наличието на човешко възприемащо съзнание, което да констатира обекта на възприятие, но ако това възприемащо съзнание не е напълно побъркано, то трябва да си дава сметка, че обектът отпред съществува независимо от неговото съзнание. А има ли нещо в човешкия ментален живот, което да не се основава на психични механизми, за да мърморите заклинателно по този повод непрекъснато?! Героите са обективна реалност, което означава, че не тяхното документирано съществуване зависи от психични механизми, а от такива зависи оценката за тях. Съответно ценителите и познавачите ще дадат една оценка, отцеругателите и солипсистите, които си въобразяват, че светът е тяхна представа, както се вижда от вашите постове - съвсем друга. Освен това на оценка може да се подлагат обекти, които са познати. Но героите са такъв обект на изследване, който изисква книжно изследване. Следователно оценка на героите не може да дава юзър, който презира книжното знание. За такъв героите са субективна реалност и той се произнася за тях не в истината за обекта на познание, а се произнася от собствената си неинформирана глупост. А когато липсва адекватна информация за предмета на изследване, в ход се пускат именно несъзнавани тъмни психични компоненти, които мотивират светоглед по въпроси, които ясната светлина на съзнанието не е отразила. Така, драги Рамусе, вие сте този с психичните атавизми по въпроси, за които нямате фактологична информираност.
  35. 3 3 харесвания
    За логиката вече писах - Раковски, Левски, Ботев са лидерите в революционната борба за независима България, нещо, което не отърва на имперските интереси, освен това те и директно пишат срещу Русия. Това е причината за напъните за дегероизирането им. А това, че на тяхно място като герой поставяш Александър Втори прави извода повече от ясен. Впрочем, само огромният императорски портрет, който си постнал е достатъчен, за да се сети човек какво стои зад уж безпристрастните ти оценки .
  36. 3 3 харесвания
    Заповядай Торне, малко информация от извора, от съвременници. Ако и Захари Стоянов е ползвал такива съвременници...
  37. 3 3 харесвания
    В кой дух продължава? На благородното отказване на пари или на изнудване и шантаж? Аз ли цитирах Пламен Павлов? Това не те спря да цитираш един също толкова достоверен блог. Е, и? 1 Изяснили откъде Захари черпи информацията? Доколко достоверна е тя? 2 Може ли да се вярва на източника, който я поднася? 3 Как се вписва хронологически сред сигурните факти? 4 Намери ли независим извор от епохата, който да потвърждава тези събития? 5 Когато представяме Тулешков като съучастник в престъпленията и основен информатор на автора, то приемаме казаното уж от него за истина, а собствените му думи, че това са слухове не приемаме? 6 По какъв критерий става това? 7 Дали не е по критерия на Торн който с кански мъки се стреми да характеризира Ботев като човек какъвто не е бил? За удобство съм номерирал въпросите и докато не се даде ясен и аргументиран отговор на всеки от тях (пономерно моля) не желая да бъда замесван или споменаван в тази "дискусия" по какъвто и да е начин. Благодаря!
  38. 3 3 харесвания
    Да прецакаш сериала, за който ти плащат https://clubz.bg/29121-da_precakash_seriala_za_kojto_ti_plashtat В американски ефир бяха излъчени кадри от въображаем бежански лагер, по стените на който е надраскано: „Вътрешна сигурност“ е расистки“ На този кадър от втори епизод на пети сезон на „Вътрешна сигурност“ вляво се вижда арабският надпис „Вътрешна сигурност е расистки“. Трима графити артисти, наети да придадат автентичен вид на бежански лагер в сцена от новия епизод на „Вътрешна сигурност“, се възползваха от случая да обвинят в расизъм американския тв сериал. Във втория епизод от пети сезон, който беше излъчен в САЩ и Австралия в началото на седмицата, главната героиня Кари Матисън (в ролята Клеър Дейнс) минава покрай стена, надраскана с арабски надпис, който се превежда като „Вътрешна сигурност е расистки“. Други лозунги по зидовете във въображаем сирийски бежански лагер гласят: „Вътрешна сигурност е шега, която не ни разсмива“ и „#blacklivesmatter“ (черните животи са важни). Графити артистите Хеба Амин, Карам Кап и Стоун сами се похвалиха в интернет какво са извършили. Тримата били наети през юни с посредничеството на техен приятел. С него пък се свързала продуцентска компания за набор на хора, които да придадат достоверност на сцените от бежански лагер на сирийско-ливанската граница. Кадрите били заснети в покрайнините на Берлин. „Имайки предвид репутацията на сериала, беше трудно да ни убедят. Ние, както и много други хора, не сме съгласни с политическите послания в тази тв продукция. Решихме да участваме, за да се подиграем с посланията в сериала, като за целта използваме самия него“, обясниха бунтарите. При първата среща с продуцентския екип на тримата артисти били показани снимки на надписи в подкрепа на Башар Асад – явно често срещани в сирийските бежански лагери. Вместо това Хеба Амин, Карам Кап и Стоун решили да покажат на зрителите принципното си несъгласие със сериала, като надраскали по стените в „бежанския лагер“ графитите „Вътрешна сигурност НЕ е сериал“, „Тази ситуация не заслужава доверие“, „Сериалът не представя гледните точки на артистите“ и др. Снимка на обвиняващите в расизъм графити, разпространена от авторите им – артистите Хеба Амин, Карам Кап и Стоун. Арабските надписи не били проверени от продуцентите. „Съдържанието на графитите по стените… не предизвика у никого притеснения. В техните очи арабските надписи не са нищо повече от допълнителни визуални елементи в тази хорър-история за Близкия Изток – един билборд, принизяващ цял регион до нечовешки фигури в черни бурки, които този сезон са представени като бежанци. Смятаме, че този сериал налага опасни стереотипи, като изкривява действителността в името на политическата пропаганда. Очевидно е, че те не познават региона, който се опитват да представят. А ние сме хората, които страдат от последиците от тази плитка и погрешна пропаганда“, казва Хеба Амин пред „Гардиън“. На графитите вляво пише „Свобода… вече и в 3D”. Вдясно е надраскано „Вътрешна сигурност е пъпеш" (жаргонен израз за нещо, което не трябва да бъде приемано на сериозно“. През всичките си пет сезона сериалът „Вътрешна сигурност“ винаги е бил обект на критики – най-вече заради противоречивото изобразяването на мюсюлманския свят и намеците, че Ал Кайда и Хизбула поддържат тесни връзки. След края на четвърти сезон, в който Исламабад беше показан като ужасяващо място, говорител на пакистанското посолство в САЩ заяви: „Злепоставянето на държава, която е била близък партньор и съюзник на САЩ…, е в ущърб не само на правителството на САЩ, но и на гражданите на САЩ.“ Компанията Showtime, която прави „Вътрешна сигурност“, все още не е отговорила на провокациите на графити артистите. Създателят и главен продуцент на сериала Алекс Ганса обаче коментира пред Deadline: „Ще ми се да бяхме премахнали тези кадри, преди да стигнат до ефир. Въпреки това „Вътрешна сигурност“ винаги се е стремял да бъде провокативен, затова няма как да не се възхитим на този акт на артистичен саботаж.“ Вляво: „Вътрешна сигурност“ НЕ е сериал“. Вдясно: „Тази ситуация не заслужава доверие“. Президентът на Showtime Дейвид Невинс заяви преди началото на снимките на пети сезон, че „Вътрешна сигурност“ няма да се фокусира само върху ислямисти: „В бъдеще няма непременно да показваме единствено отношенията между САЩ и мюсюлманския свят. Обмисляме няколко други възможности и може да променим леко сериала“. Относно работата на сценаристите Нейвинс допълни: „Те никога не са бягали от трудните теми. Искам отново да докоснат оголените нерви.“
  39. 3 3 харесвания
    Защото не си подчертал всички факти. Разбира се, че уважавам мнението ти, всеки един съзнателен човек има право на такова. Дали са национални герои или не - това решават историците и всеки сам за себе си, нещата се теглят на кантар от разстоянието на времето. Не твърдя, че са били някакви светци, хора с недостатъци са били, като всеки един от нас - не съм съгласен единствено с начина да се селектират едни факти, които биха съответствали точно на твоето виждане за тези хора - то си е твое право, - но има и други факти, които са точно противоположни и те пък се използват за канонизирането на тези хора. Принципът "клин клин избива" не е добър обективен подход, защото пак клин остава - заместваш една митология с друга. Според мен, просто трябва да се извадят на публична светлина всички възможно достъпни факти за тези личности, без да се подбират само едни или други, съответстващи на някакъв етикет. За финландската армия си прав, Финландия тогава е в Руската Империя, за Александър II, според мен, не си съвсем точен, защото в руското общество общественото мнение вече е било много решаващ фактор и той е бил принуден да се съобразява с него. Освен това, ролята на славянофилите в армията и дипломацията, които търпеливо са се подготвяли за тази война, не е могла да бъде пренебрегната от Александър. Руската армия след Кримската война основно се реорганизира и превъоръжава, въпреки че тази война я заварва недостатъчно подготвена, но това е друг въпрос.
  40. 3 3 харесвания
    Значи за Раковски и харченето.Раковски се е изживявал като български княз в изгнание и се е стремял да поддържа подобен начин на живот.Каляска,въоръжен ескорт от лъскаво облечени конници,представителни дрехи,прислуга,луксозно жилище и т.н.Неговия пример разбира са били сръбските и влашките князе чийто път до престола е мечтаел да повтори.Раковски е имал претенцията да преговаря с тях на равна нога Да широки пръсти е имал Раковски няма как да се отрече но пък и неговите заслуги че прави от хайдутите революционери няма как да се отрекат.
  41. 3 3 харесвания
    Коректно е когато се използват достоверни източници. Избирателното цитиране само на твърдения, при това неверни, които обслужват предпоставена теза е манипулация.
  42. 3 3 харесвания
    Покрай тая дискусия знаете ли какво си мисля? За един извод, до който стигнах след дълги години писане на статии, издаване на книги и т.н... Литературният талант НИКОГА няма нищо общо с характера на човек и дали той е добър и мил или не. Никога. Има хора, с които ще се намразиш и никога няма да ги разбереш, но са гении.
  43. 3 3 харесвания
    Ами граничната бръзда се прави от трактор и е около 50см. широка и толкова дълбока, това е фактическата граница. До нея от наша страна винаги има път, а преди имаше и КСП-Контролно следова полоса, и други работи имаше ама сега ги няма. Та границата върви от пирамида до пирамида, който са на видимо разстояние една от друга. Обикновенно минава по най-високата точка, или ако не, просто свързва пирамидите. Пирамидите се поставят о комисий от двете страни.
  44. 3 3 харесвания
    http://glasove.com/categories/na-fokus/news/ne-bylgariya-i-rumyniya-ne-sa-bedni-zaradi-niska-proizvoditelnost-na-truda Ако това е вярно, то изводът е само един. По политически причини българският народ бива източван.
  45. 3 3 харесвания
    Това ми прилича на жълт вестник. Обсъждате как Левски откраднал кон, пък Раковски обичал хубавите жени. Мен изобщо не ме вълнува кой е биел жена си, кой е ходил по курви, кой е пиел по кръчми, какъв цвят долни гащи е носел... интересува ме какво е направил за България. Демитологизиране го разбирам не да развявате долното бельо на хората, а по същество. За пример ще използвам нашия гениален футболист Стоичков. Вие сега пишете как той бил алкохолик, курвар, простак, лъжец. Съсредоточете се на изявите му на терена! Например как целия отбор е играл за него, колко дузпи е пропуснал, колко положения е отървал, колко груби контузии е извършил ... неща от този род.
  46. 3 3 харесвания
    Анализ на древна ДНК разкри произхода на минойците и микенци Минойската цивилизация е процъфтявала преди хиляди години. Фрагмент на фреска на танцьорка, датирана 1600-1450 г. пр.н.е. Снимка: Wikipedia/Photo by Wolfgang Sauber is licensed under CC BY-SA 3.0 Учени анализираха генома на минойците и микенците, живели преди няколко хиляди години, и установиха, че геномите на представителите на тези древни култури имат значителни сходства с ранните неолитни земеделци, съобщи phys.org. Изследването е публикувано в списание Nature. Резултатите от проучването също така ще помогне да се разбере по-добре историята на Микенската и Минойската култура, известни благодарение на археологическото наследство и древни писмени паметници. Представителите на тези древни култури вероятно са мигрирали от древна Анатолия към Гърция и Крит хиляди години преди бронзовата епоха. Съвременните гърци, от своя страна, са до голяма степен потомци на микенците, показва проучването. Откриването на минойската и микенската цивилизация на остров Крит и в континенталната част на Гърция в края на 19-ти век роди съвременната археология и даде възможност да се надникне в европейската бронзовата епоха. Единствените източници за информация за този период от историята преди това са били само епосите на Омир, Илиада и Одисея. Минойската цивилизация е процъфтявала на остров Крит през третото хилядолетие преди новата ера и учудва с постиженията си в изкуството и технологиите. Минойците са били и първите грамотни хора в Европа. Микенската цивилизация се е развивала най-вече в континенталната част на Гърция през второто хилядолетие преди новата ера. Тя има много сходни културни особености с минойската. Те са използвали линеарно писмо B, ранна форма на древногръцки. Микенците, цивилизация от бронзовата епоха, която завладява минойците, използва писмен език, наречен Linear B (показан на снимката), която е една от първите форми на гръцки. Източник: Wikipedia / Zde/ CC BY-SA 3.0 Произходът на минойските и микенските народи обаче бе неясен за археолозите повече от 100 години. Смяташе се, че те произлизат от различни популации. Международен екип от изследователи от Университета на Вашингтон, Харвардския медицински институт и Института Макс Планк за исторически науки, заедно с археолози и други сътрудници от Гърция и Турция, съобщават първите данни от секвенирането на генома от бронзовата епоха на жители на континентална Гърция, Крит и югозападната част на Анадола. Новият анализ на екипа, воден от Джордж Стаматоянопулос (George Stamatoyannopoulos), на добре запазена минойска и микенска ДНК вече предоставя много отговори и прозрения. Изследователите анализират ДНК от зъби от останките на 19 древни хора, които окончателно са идентифицирани от археологически доказателства като минойци на остров Крит, микенци от континенталната част на Гърция, както и хора, които са живели в югозападната част на Анадола. Учените сравняват минойските и микенските геноми помежду им и с повече от 330 други древни геноми и над 2600 геноми на съвременни хора от цял свят. Фреска на таврокатапсия от Големия дворец в Кносос, Крит. (Оригиналът се намира в Археологическия музей в Ираклион. Източник: Lapplaender, CC BY-SA 3.0 Резултатите от проучването показват, че минойците и микенците са много подобни генетично - но не и идентични - и че съвременните гърци произлизат от тези популации. Минойците и микенците произлизат предимно от ранните неолитни фермери, вероятно мигрирали хиляди години преди бронзовата епоха от Анадола. "Минойците, микенците, както и съвременните гърци са свързани също с древните хора от Кавказ, Армения и Иран. Тези резултати предполагат, че някои миграции са дошли в областта на Егейско море и югозападната част на Анадола от изток, след древните земеделци", разказва Йосиф Лазаридис (Iosif Lazaridis), работил по статистическия генетичен анализ на данните. Страстта към история вдъхновява Стаматоянопулос да започне този проект: "Повече от 100 години се разпространяват много оспорвани теории за произхода на жителите от бронзовата епоха, класическата и съвременна Гърция, включително теорията за идването на гърците в края на второто хилядолетие, хипотезата на афроазиатския произход на класическата гръцка цивилизация и прословутата теория на немския историк на 19-ти век Фалмерайер (Fallmerayer), който популяризира възгледа, че потомците на древните гърци са изчезнал в началото на Средновековието". Въпреки че новото изследване не разрешава всички нерешени въпроси, то осигурява ключови отговори. Важно е, че констатациите опровергават широко разпространената теория, че микенците са чуждо население в Егейско море и не са свързани с минойците. Резултатите също така да разсейват теорията, че съвременните гърци нямат връзка с микенците и по-късно древногръцките народи. Новото изследване показва, че е имало генетична приемственост в Егейско море от времето на първите земеделци до днешна Гърция и че те не са били в изолация. Народите на континентална Гърция имат примеси от древните хора от Северна Евразия и народите от Източната европейска степ преди и след времето на минойците и микенците. Проучването показва силата на анализа на древната ДНК за решаване на стари загадки на историята и обещава да разплете заплетените проблеми на археологията и историята на езика. http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Analiz-na-drevna-DNK-razkri-proizhoda-na-minojtcite-i-mikentci_90295.html
  47. 3 3 харесвания
    Създаването и поддържането на митове е нормален процес.Като малка държава нашите митове съответно са малки и с местно балканско значение.По света какви митове има само....Аматьори , аматьори сме в това отношение. п.с. горкия ген.Колев какво имало да пати ако е знаел...
  48. 3 3 харесвания
    Имате плюсче от мен, но по същата причина - 14-15 век, отново не можем да говорим за нещо такова в древността. Въпросът е доколко може да се претендира за: - универсалност (навсякъде в Европа? Навсякъде в света?) - трайност (неизменчивост на тази идея сред широки маси от населението) на този тип осмисляне. Според мен не може да се претендира преди 19 век. Със задна дата няма как да направим представително статистическо проучване сред населенията на държавите в Европа да ги питаме какви се чувстват. Да не говорим, че това, което знаем за миналите времена, дължим на грамотните - а те рядко, ако изобщо, са представители на масата. Или са писари на "държавна" служба, или са монаси, което силно ги отличава от безправната маса, за която говорим. Как е разсъждавала тази безправна маса и дали се е свъзвала с някаква народностна идея няма как да научим със сигурност изобщо. Според мен ясното деление на "наште срещу ваште" в днешния начин на мислене - включително за миналото - е резултат от епохата на Романтизма. Доколко го е имало преди - не можем да твърдим с подобна сигурност. Че днес ни е по-приятно да разглвждаме миналото в този дух - това е така. Само че доколко приятното е исторически вярно е друг въпрос. Войните и конфликтите не могат да се дават за пример, защото това са екстремни ситуации, в които мобилизацията на сили на съпротива е въпрос на успешна пропаганда. Вижте напр. религиозните войни. Последните отлично могат да бъдат дадени и за пример за деление, което няма нищо общо с народността.
  49. 3 3 харесвания
    Другият колос в офортите по мое мнение е Рембранд, а в рисунката Ван Гог, ще ги представя и тях тук по същия начин. Има и няколко по-съвременни графици, един сравнително неизвестен у нас швед, Андерс Цорн, който по мое мнение е много близо до Дюрер и Рембранд като график. Ето още рисунки и гравюри от Дюрер: Nemesis (The Great Fortune), 1502, Engraving, II/II Mary Among a Multitude of Animals, 1503, Pen and blackish-brown ink, watercolor, squared in fine black chalk from the Madonna's head downwards The Sea Monster, 1503, engraving Christ Crowned with Thorns, 1503, charcoal The Coat of Arms with the Skull, 1503, engraving Standard Bearer, 1503, engraving Adam and Eve, 1504, engraving The Betrothal of the Virgin, 1504, Woodcut on laid paper The Entombment, 1504, pen and gray ink on laid paper Apollo and Diana, 1504, engraving Large Horse, 1505, engraving on laid paper The Small Horse, 1505, Engraving on laid paper Portrait of a Peasant Woman, 1505, pen and brown ink and brown wash The Architect Hieronymus von Augsburg,1506, Brush and black ink with white highlights, on blue Venetian paper The Lamentation, 1507, Engraving on paper Christ on the Mount of Olives, 1508, Engraving on laid paper Praying Hands, 1508, Brush, gray and white ink, gray wash, on blue prepared paper
  50. 3 3 харесвания
    Да, добро опростяване (посочил си, че е такова). Виждам приложние на формула за съкратено умножение (A+B)2 (полето за писане във форума позволява да не го изписвам така - (A+B)^2), което показва резултата A2 +2AB + B2 . Ако членът () 2AB=0, задължително A=0, или B=0 или А=B=0 (някой от членовете или и двата е/са =0). Излиза, че поне единият фотон ще е с вълнов функция 0. Нищо друго не дава 0 повдигнато на квадрат. Съответно вероятността да премине през процепа еее... 0. Може би казваш (приемаме случая) че единият фотон е с ф-ция / вероятност да премине 0, което означава че двата са сдвоени или една вълна се състои от повече от фотон. Аз не мога да си представя вероятност 0. F^2 (модул от квадрата, но това не е съществено за сега) - по принцип да, не е съществено засега, но сигурно имаш предвид, че модула трябва да е положително число, защото не може да има отрицателна вероятност за каквото и да е било, а вълновата функция ако е комплексно число (полином), което съдъра имагинерна единица (имагениерната единица повдигната на квадрт дава -1 или i2 , /може да удовлетвори уравнението x2 + 1 = 0/) ще даде точно такъв резултат. Чао, че изчезвам Едит: по принцип тука е мястот да нищим тези неща и да ги обясняваме доколкото можем (защо ги има, каъв е физическият смисъл, къде още се прилагат) така, че ако някой иска, може да продължи.. Не е спам.
This leaderboard is set to Sofia/GMT+03:00
×