Leaderboard

  1. Last roman

    Last roman

    Глобален Модератор


    • Points

      133

    • Брой отговори

      14808


  2. SAlexandrov

    SAlexandrov

    Модератор Космически науки


    • Points

      103

    • Брой отговори

      407


  3. _magotin_

    _magotin_

    Потребители


    • Points

      100

    • Брой отговори

      2283


  4. Frujin Assen

    Frujin Assen

    Модератор Военно дело


    • Points

      86

    • Брой отговори

      7208



Popular Content

Showing content with the highest reputation since 27.03.2017 in all areas

  1. 8 points
    През последните няколко години изразът "бегемама" стана символ на млада жена с дете (или деца), която проявява остър дефицит на получено обучение в средното си образование, но същевременно е изключително гласовита и агресивна в едноименния интернет форум. Това е причината, поради която избягвам да посещавам въпросния форум - макар че, признавам, в него се среща доста полезна информация за много от битовите проблеми - от течащо кранче до как да се справяме с шумни съседи. За съжаление когато става въпрос за проблеми, касаещи науката, нивото на форума е много зле. Искате ли да видите какво означава ефект на Дънинг-Крюгер? Е там ще видите... Та темата за ваксините се оказа сериозно бойно поле между враждуващи бегемами - най-вече между мнозинството кресливи, които не биха приели никакво мнение, различно от тяхното, и малцинството, които са попрочели малко повече книжки. А всъщност темата е многопластова и трудна за разбиране дори от някои колеги, завършили в университет, какво остава за жена, която навремето е бягала от часовете по биология, за да се гримира в тоалетната. Разбира се, жената никак не е виновна за цялостното на училищното образование, нито затова, че учителката й не е полагала нужните усилия, за да направи материала малко повече интересен. Едно обаче е вярно - всяка майка, независимо от нивото на образованието си, иска най-доброто за детето си. Това е напълно естествено - и ние като хора, които се занимаваме с наука, би следвало да сме длъжни да проявяваме най-малкото едно елементарно ниво на емпатия към тревогите и страховете на майките. Тук академичната надменност не помага, а такава определено има. Никой не обича да не му зачитат личните вярвания, нито да му говорят "отвисоко", в стил "аз знам повече от теб". Определено нито една майка не желае детето й да е с увреждания. Тук обаче възниква много сериозен проблем. Съществува цял букет от заболявания, които не се проявяват веднага след раждането, а в процеса на развитието - най-често до 24-тия месец. Ако погледнете имунизационния календар няма как да разберете, че ваксини се поставят доста често - на третия, четвъртия, седмия, дванайстия, тринайстия, шестнайстият месец. Не е нужно човек да е брилянтен математик, за да схване, че при това положение възниква много неприятна предпоставка - чисто статистически шансовете са много големи да се прояви съвпадение между времето на поставянето на ваксината и появата на първите видими симптоми. Аутизмът е едно такова неприятно заболяване, което е обусловено от генетични фактори и от факторите на околната среда. Няма никаква установена връзка между ваксинирането или неговото развитие. Често пъти аутизмът се развива поетапно, с течение на месеци. Но не винаги - при много от децата се наблюдава точно обратното - до определена възраст - година и нещо детето си се развива нормално, смее се, играе, но след това настъпва рязък регрес в развитието му. Майката се чуди какво се е случило, почва да търси причината ... и ще се сети, че детето й е било ваксинирано преди седмица, преди три дни, или вчера. Ще се сети, че във форумите пишат, че ваксините причиняват аутизъм. Дали е основателно или не - няма значение. Връзката в съзнанието е направена. И ето как, скъпи приятели, се появява поредната тема: "Ваксинираха детето ми и то се разболя". Ще викнат медии, ще излъчат репортажи, ще наплашат още хора и те няма да ваксинират децата си. Никой обаче няма да си зададе въпроса - ваксината НАИСТИНА ли е причинила заболяването? Защото в по-голяма част от случаите такава връзка няма - има генетични фактори, има подлежащи причини, които са комплексни. Но ваксините, фармацевтичната мафия и корумпираните лекари - това звучи достатъчно просто и достатъчно е лесно да се прехвърли цялата вина върху тях. Така че определено има нужда от ясно разяснение - и в медиите и в интернет за ваксините, евентуалните рискове от тяхното поставяне, и за определено липсващата връзка между неврогенни заболявания и аутизъм и между тях.
  2. 6 points
    Смущават ни не самите писаници, а това, че хората искат тях да четат и за тях да си дават парите, а не за истинската наука. Поради което списания като БгНаука не могат да пробият на пазара.
  3. 6 points
    Всъщност целият вой срещу "загиващия" ляволиберален Запад според мен е заради най-обикновена завист. Тукашните политкомисари и путиновите привърженици просто ги е яд на постигнатото от Запада и защото тук не сме така, а вместо това сме си омазали кочинката чак и по тавана. Не е ли така? Впрочем, разликите в стандарта и мисленето на хората наистина не са в полза на нас, "великите" балкански борци за "свобода на словото"(да се чете "слободия на расизма и простотията"), това мога да го потвърдя от първа ръка, защото вече от почти година съм горд жител на Федералната република на баба Меркел:-)
  4. 5 points
    Напоследък установих, че имам трима познати, които са категорично убедени, че Земята е плоска. И не, де да беше майтап - един от тях поне май има завършена магистратура. Идеята - Земята е плоска. Тя е такава, каквато изглежда, че е ... Навсякъде гледаш - плоска. Нищо кръгло няма в нея. Излез само в една равнина и ще видиш... Вчера тръгна да ми развива теорията, че мечтае да отиде в Антарктида - ама по-навътре щял да се опита да отиде, ама чувал, че може да не го пуснат - явно забранявали хората да пускат да се вижда какво има навътре - може би голямата ледена стена, опасваща плоската Земя, или моментът, в който небесната твърдина опира до самата повърхност. Космическите агенции, масоните, илюминатите - всички манипулират и крият истината от нас.
  5. 5 points
    На протежение на няколко века Португалия била една от най големите колониални държави. Малката страна в запада на пиринейския полуостров успяла да завоюва и удържи огромни по площ територии в Южна Америка, Африка и Азия. Даже след като била принудена да отстъпи ред колонии на Холония и Великобритания тя останала да контролира много богати и стратегически важни колонии. Изучавайки колониалната история на Португалия неизбежно човек се замисля над това, как тази малка и не особено богата страна успявала да поддържа толкова мощни въоръжени сили. Та нали, за да завоюва и удържи колонии по всички части на света е малко да имаш добър флот, нужни са и сухопътни войски които да подавят национално-освободителните въстания и да завоюват нови земи. Прочее португалската армия никога не е блестяла с качествата си в Европа. Широко известни са армиите на англичани и французи, на прусаци и австрийци, даже на испанци и шведи, но за португалската армия освен професионалните историци никой друг не знае. Основаното през 868 графство Португалия дълго време било васално на испанското кралство Леон. Португалските феодали взели активно участие в Реконкистата, която може да се нарече епохата през която са се родили португалските въоражени сили. През 1139 Алфонсо І Велики в битката при Оурике нанесал тежко поражение на Алморавидите- северноафриканска династия контролираща по това време по голямата част от пиринейския полуостров. Именно след тази победа на малобройната португалска армия архиепископ Бараганса му връчил корона и Португалия станала независимо кралство. Крал Алфонсо І Велики Битката при Оурике Дълго време португалската армия, както и повечето средновековни европейски армии представлявали рицарско опълчение. Освен тях в армията влизали още ази- отряди копиеносци, а също тежка и лека каввалерия, отряди лъчници и арбалетчици. Предвид на размера и населението на Португалия нейната армия никога не била многобройна. Епохата на великите географски открития станали отправна точка за новата история на Португалия и нейните въоражени сили. След като португалските мореплаватели открили пред кралството примамливата перспектива за превръщане в могъща империя с владения в топлите морета, възникнала необходимостта от военно присъствие в Стария и Новия свят. Забележително е, че ако Испания завоювала обширни територии в Новия свят където на испанските колонизатори се противопоставили местните индиански общества, които нямали огнестрелно оръжие, не познавали конете и желязото и фактически не били в състояние да окажат сериозна съпротива, то Португалия обърнала своя поглед към Стария свят. Единствената колония в Южна Америка била Бразилия, а повечето си колонии португалската корона придобила в Африка и Азия. Арабските и индийските държави по това време не изоставали силно от европейските във военно-техническото развитие. Още повече, тяхния военен потенциал бил напълно сравним с този на Португалия, която никога не успяла да стане силна държава в Европа. Но главното преимущество на Лисабон бил силния флот. Той можел да обезпечи не само присъствието на португалските колонизатори в далечните морета, но и в случай на война играел ключова роля чрез своята артилерия която можела да обстрелва вражеските пристанища и градове. През 1570 крал Себащияу създал регулярната португалска армия. Била създадена системата Ordenanças - териториално опълчение представляващо държавна мобилизационна система и включваща в състава си 250 компании (роти). Всяка рота командвал капитан с помощници альфарес (знаменосец) и сержант. Няколко компании от града или областта се обединявали в captaincies (капитанство), което командвал капитан-майор (старши капитан). Системата Ordenanças обхващала практически цялото боеспособно мъжко население на Португалия и станало основа за мобилизационната организация на португалската държава чак до 19 век. Това била голяма стъпка напред, тъй като давала възможност да се сформира постоянен резерв за сили заети в колониите. При същият крал били формирани terços (терции) - регулярни пехотни подразделения. Всяка терция включвала в състава си 12 компании (роти) и около 3000 души личен състав- копиеносци, аркебузири и стрелци. Терцията била каомандвана от старши офицер с чин полковник. Кавалерията през ХVІ век съхранявала разделението на лека и тежка и се комплектувала като правило от дворяни. Крал Себащияу След смъртта на бездетния крал Себащияу удит при поредната авантюра в Мароко, Португалия за дълго време била включена в състава на Испанската империя чрез лична уния. От 1581 до 1640 Португалия не била самостоятелна държава. През това време не било направено нищо за развитието на португалската армия, макар португалците да участвали в множество войни засягащи испанските интереси. Едва през 1640 херцог Браганса успял да извоюва независмост, и станал крал под името Жуан ІV. Тогава армията се състояла едва от 2000 души. Милиционната система Ordenanças практически не работела и били положени много усилия да бъде възстановена. Била въведена длъжността генерал-капитан на кралството, който бил едновременно и председател на Военния съвет - тоест главнокомандващ. Във всяка от шесте провинции на страната били назначени военни губернатори. Крал Жуау ІV Въоражените сили на Португалия през XVII-XVIII се състояли от три линии. Първата линия били наемници разделени на пехотни терции и независими компании, а кавалерията на кирасири и карабинери. Пехотинците се набирали от всички съсловия, а кавалеристите изключително от дворяни, като срока на служба бил 6 години. От дворяни се комплектувал и офицерския корпус. Всичко имало от 10 до 20 терции коплектувани от наемни (професионални) войници. В състава на терцията влизали 10 компании (роти) с обща численост 2000 деши. Всяка терция се командвала от Местре де кампо - полковник на когото помагал фелдфебел занимаващ се с битовите въпроси. Що се касае до кавалерията в нея полковата система не била въведена и тя продължавала да се състои от отделни компании (роти). За изпълнение на тактически задачи можели да се създават временни групи наричани troços в състав от няколко компании, които командвал генерал-комисар от кавалерията. Португалски гренадир 1740 Функциите на резерв изпълнявала втората линия която се набирала от сираци, селски деца и женени мъже. В случай на необходимост втората линия се предавала в помощ на първата. Втората линия включвала в своя състав 25 терции. Третата линия включвала в своя състав Ordenanças милиция включваща всички боеспособни мъже и от нея се комплектувала втората линия. В Лисабон съществувало специално опълчение включващо 5 терции. Кавалеристи от Морския кавалерийски полк 1783 В колониите се възпроизвела системата от метрополията. Най показателна в това отношение е Бразилия където терциите били разделени на европейски, индиански и африкански. Трябва да се отбележи, че тяхната боеспособност била висока, тъй като те успели да отблъснат холандските опити за завоюване на Бразилия. В Африка пък били отбранявани успешно Сао Томе и Ангола. Както е известно през XVII-XVIII в европейските армии масово се използвали наемни армии. В състава на португалските въоражени сили също имало полкове комплектувани от чуждестранни наемници. През 1641 в португалската армия били включени 8 френски полка (5 лека кавалерия, 1 драгунски, 1 карабинерски, 1 пехотен), 2 холандски кавалерийски полка, 1 ирландски пехотен полк, 1 шотландски пехотен полк и 1 италиански пехотен полк. В началото на XVIII век в Португалия била проведена военна реформа. През 1707 започнало преобразуване на терциите от първата линия в пехотни полкове. Командира бил преименуван на полковник. Организационно всеки полк включвал щаб, обслужващ персонал и 12 компании (роти), като една от тях обезателно била гренадирска. Кавалерията била обединена в бригади под командването на бригадири. Що се касае до резерва и милицията, то те съхранили старата организация до 1796 когато техните терции били преобразувани в милиционни полкове по образец на армейските. През втората половина на XVIII век първата линия на португалската армия включвала в състава си 27 пехотни полка (3 от тях постоянно се дислоцирали в Бразилия), 10 кавалерийски полка, 2 драгунски полка, 4 артилерийски полка, 1 Кралски полк доброволци (егери) и 1 Кралски чуждестранен пехотен полк. Освен това два полка влизали в състава на флота като морска пехота. Пехотните полкове (с изключение на чуждестранния) се набирали по териториален принцип и носели имена на областите където са комплектувани. Военното образование също получило развитие. През 1790 с указ били създадени кралски академия по фортификация, артилерия и чертаене (математика) в Лисабон. В нея се обучавали офицерите от артилерийските и инжинерните подразделения. Необходимостта от постоянен контрол в колониите и тяхната защита (най нече от холандците) принуждавала португалската корона да държи внушителни войнски съединения в колониите. Колониалните войски на Португалия били подчинени на местните вицекрале и губернатори носещи званието генерал-капитани. Най голяма била групировката в Бразилия. Тук били дислоцирани 12 местни пехотни полка, 3 пехотни полка от метрополията, 3 артилерийски полка, 1 драгунски полк, 1 кавалерийски полк и Легион леки войски (егери). За подготовка на офицерския състав на португалците живеещи постоянно в Бразилия през 1792 била създадена академия в Рио де Жанейро. Това учебно заведение копирало напълно своя прототип в Лисабон. Офицер от морската пехота Прочее в Бразилия португалските войски не веднъж влизали в бой не само с индианци или въстанали роби (тук дълго съществувала уникалната република на избягали африкански роби "Палмейрас"), но и с въоражените сили на други европейски държави. През 16-17 век французите се опитали да колонизират Бразилия. Тези опити влезли в историята като първа и втора френско-португалски войни. Колонията "Антарктическа Франция" била създадена през 1555 на брега на залива Рио де Жанейро, но още през 1557 била унищожена от португалските войски. В периода 1612-1616 в района на град Сан- Луин (щата Маранян) съществувала друга колония "Екваториална Франция", която също била ликвидирана от португалските войски. Далеч по мащабна и продължителна била холандско-португалската война продължила от 1601 до 1661. По това време Холандия била основен противник на Испания и Португалия за световно господство. В Южна Америка победила Португалия, но в Южна Азия победили холандците. Това се дължало на факта, че в Бразилия се дислоцирали на многобройните и боеспособни части от португалската армия, а живеели и много португалски креоли, докато в Южна Азия въоражените сили били по малобройни. В Португалска индия (Гоа и ред други колонии) били дислоцирани 2 пехотни полка, 1 артилерийски полк, 1 кавалерийски полк и 2 легиона туземни войници (сипаи). В Ангола били дислоцирани 1 пехотен, 1 кавалерийски и 1 артилерийски полк.
  6. 5 points
    Всъщност не. Точно така се разпространява християнството през първите 2-3 века от съществуването си.
  7. 5 points
    Генерал Кармона също не задържал властта дълго и я предал на новия примиер министър Антониу ди Оливейра Салазар, което станало поврат в историята на Португалия. Салазар пристъпил към строителството на "Новата държава" реализирайки концепция близка до тази на модните по това време германски национал-социализъм и италианския фашизъм, но със свои отличителни особености. Политиката на Салазар се отразила особено силно на армията, а освен това по време на неговото управление протичали мащабни събития от световната история- гражданската война в Испания, Втората световна война, деколонизацията и национално-освободителните войни в колониите. Салазар Практически веднага след идването си на власт генерал Кармона оставащ формален глада на държавата от 1929 до 1951 започнал военни реформи. Като начало се отказали от армията от милиционен тип. Вместо нея бил предложен смесен модел. Армията била разделена на териториални войски, служещи в качеството на основа за мобилизационни резерв с неголямо количество професионални офицери и сержанти. Имало и части с бойна готовност които съставлявали 10 погранични батальона казадореш и 2 кавалерийски бригади. Територията на Португалия била разделена на 4 военни окръга и отделно военно командване в Лисабон. През 1936 по инициатива на Салазар бил създаден Португалския легион- военизирана държавна организация копираща италианските черноризци. Като цели на легиона били обявени защита на духовното наследство на португалския народ и борба с комунистическото и анархистично влияние. Макар че легиона се водел политическа организация той се намирал в подчинение на Министерството на вътрешните работи. На легиона се възлагало да подготви населението за мобилизация, организация на гражданската отбрана, да оказва помощ на армията и полицията при извънредни обстоятелства. Освен това Легиона имал за задача да помага на тайните политически служби. Много легионери участвали на страната на франкистите по време на гражданската война в Испания. През Втората световна война легионери участвали в германската армия като доброволци. Прочее Салазар избягвал да се намесва в общоевропейските войни. Даже във войната в Испания участвали само доброволци. За тях бил сформиран специален легион "Вириатус" с численост 10-12 000 души.Португалия заела твърдо неутрална позиция по време на Втората световна война. Прочее те все пак участвали във войната и то на страната на съюзниците. Когато холандско австралийските войски решили да заемат Източен Тимор за да се противопоставят на японците португалския гарнизон и колонисти ги приели и заедно с тях участвали във рамо до рамо в боевете. След края на Втората световна война Салазар удържал властта си и Португалия се превърнала в един от важните англо-американски съюзници. През 1949 Португалия била една от страните учередителки на НАТО. В годините на студената война португалската армия се оказала въвлечена в многогодишна война с национално-освободителните сили на Ангола, Мозамбик и Гвинея-Бисау. Още през 1954 Индия купирала Дадра и Нагар Хавели два португалски ексклава на окръг Даман които нямали излаз към морето. През 1961 дошъл ред и на Гоа. Португалските сили там били малобройни и не могли да се противопоставят на индийската армия. Военноморските сили командвал комодор Раул Виегаш Вентура който имал под свое командване 3 фрегати и 3 патрулни катера. ВВС нямало. Сухопътните сили били командвани от бригаден генерал Антонио Жозе Мартинса Лейтао и включвали едва 4000 войници. Освен това можел да разчита на 1000-1400 човека от Силите за гражданска охрана на португалска индия включващи полицията, финансовата гвардия, митническото бюро и селската гвардия. Въпреки това португалците два дни оказвали съпротива на 18 и 19 декември 1961. Загинали 30 португалски и 22 индийски военнослужещи. Много по продължителни се оказали колониалните войни в Африка продължили от края на 50 те до средата на 70 те. Отчитайки специфичната ситуация в Африка през 60 те португалските въоражени сили претърпели съществнени изменения. В африканските колонии били създадени многочислени подразделения със специално назначение предназначени за борба с партизаните използвайки техните методи. През 1962 в Ангола бил създаден Център за антипартизанска подготовка за обучение на командоси, през февруари 1964 Курс за командоси бил открит в Намаача в Мозамбик, а през юли 1964 и в Гвинея Бисау. През 1964 била сформирана първата рота командоси под командването на капитан Албукарке Гонсалвеш, разквартирувана в Ангола. Втора рота под командването на капитан Хайме Невиша била разквартирувана в Мозамбик. По късно ротите били развърнати в батальони командос. Освен това в Ангола действали Тропаш де интервенсау или просто интервенционисти комплектувани както от бели португалци, така и от местни жители. През 1974 в състава на португалската армия дислоцирана в африканските колонии имало 6 отделни роти командос, 35 батальона и 180 отделни роти казадореш в Ангола, 1 батальон командос, 28 батальона и 120 роти казадореш в Мозамбик, 1 батальон командос, 18 батальона казадореш и 80 роти казадореш в Гвинея Бисау. Освен това в африканските владения били прехвърлени артилерийски, бронирани, инжинерни и други подразделения на португалската армия. Войната в Ангола е един от последните примери за активно бойно използване на кавалерийски подразделения. През 1966 португалското командване създало експериментален конен взвод на базата на който била разгърната 1 ва кавалерийска група получила почетното име "Анголски драгуни". Необходимостта от такова подразделение се обяснявала с особеностите на ландшафта на източна Ангола. В труднопроходимата висока трева не могли да действат автомомобили и бронеавтомобили, затова войниците били качени на коне. Всеки от тях бил въоражен с автомат и автоматичен пистолет. Експеримента се оказал много успешен, което заставило командването да преобразува бронирания разузнавателен батальон в кавалерийски батальот от три ескадрона. Често анголските драгуни взаимодействали с аеромобилните подразделения. От едната страна партизаните били преследвани от вертолети с десантчици, а от другата от конните драгуни. По този начин партизаните се оказвали притиснати между двете португалски спецподразделения. Колониалните войни излизали твърде скъпо за португалската държава. Като начало в африканските колонии били дислоцирани около 100 000 португалски военослужещи- твърде голямо мобилизационно усилие за малката Португалия. Второ за това били разходвани твърде много финансови средства, трето от това били недоволни съюзниците в НАТО и особено САЩ, които имали съвсем друга визия за бъдещето на Африка. Разделили се мненията за колониалните войни и сред военния елит. Един от най големите военни деятели по това време генерал Антониу де Спинола смятал, че не може да се постигне нищо, ако не се решат социално-икономическите проблеми на местното население. Още когато избухнала войната в Ангола той поискал да служи там. През 1963 вече имал звание полковник, а през 1966 станал бригаден генерал. През 1967 бил назначен за заместник командващ на Националната републиканска гвардия, но още през 1968 бил назначен за губернатор на Гвинея Бисау където служел до 1973. Той бил наречен от местните "усмивка и кръв" заради едновременните си усилия да помогне на местните и безжалостната разправа с партизаните. Генерал Франсишку да Кошта Гомиш в периода 1965-1970 служел като заместник командващ и командващ въоражените сили в Мозамбик, а през 1970-72 командвал въоражените сили в Ангола. По негова инициатива в Мозамбик били създадени спецподразделения комплектувани само от местни които действали против партизаните със собствените им методи. Той може да бъде наречен баща на португалския колониален спецназ. През 1970 починал Салазар което не могло да не се отрази на политическите процеси в португалското общество. По това време недоволство имало и сред самите военни. Ако обикновенните граждани били загрижени да не попаднат на действителна военна служба и да не се отправят на война в колониите, то кадровите военни имали други претенции. Например младшите офицери били крайно недоволни от бавните темпове на кариерен растеж. За звание капитан се налагало да служат по 10-12 години в това число и задължителна командировка в колониите. Майорските пагони били за мнозина недостижима мечта, а още повече знанието подполковник или полковник. Даже талантливите бъдещи генерали растели бавно в службата. Например Антониу ди Спинола станал майор на 46, а полковник на 53 години. Франсишку да Кошта Гомиш благодарение на университетската диплома станал майор на 38 години, а полковник на 46. През юли 1973 правителството на Марселу Каетану издало декрета за "милисиануш" както наричали випускниците от португалските университети- предимно от богати семейства. Те получавали капитанско звание веднага след 6 месечни курсове. Това предизвикало голямо недоволство в армията. Още през 1973 станали масови отказите младшите офицери да се подчиняват на заповеди. Офицерския корпус бил недоволен и от малките заплати при служба в колониите. В португалската армия се сформирало тъй нареченото "Движение на капитаните" обединяващо опозиционно настроени военнослужещи. Прочее сред "капитаните" имало офицери от всякакви рангове. Ръководител на движението станал майор Отелу Нуну Сарайва ди Карвалю артилерийски офицер служил в Ангола и Гвинея. На 25 април 1974 в Португалия бил извършен военен преврат наречен "Революцията на карамфилите" в резултат на който властта взели заговорниците. Съвета за национално спасение възглавил Антониу ди Спинола. Това бил края на португалската колониална империя. През 1975 всички африкански колонии получили независимост. Във връзка с това потругалската армия отново била реформирана. Сега тя се превърнала в малка европейска армия.
  8. 5 points
    Началото на 19 век било твърде бурно не само за Португалия, но и за много други европейски държави. Цялото това раздвижване било свързано с идването на власт на Наполеон и неговата завоевателна политика. По това време Португалия поддържала добри отношения с Великобритания, което предизвикало негодуванието на Испания и разбира се на самата Франция която по това време била главния френски противник в Европа. През 1800 съюзните Испания и Франция поискали от Португалия да скъса отношенията си с Великобритания и да встъпи в съюза против нея. След потругалския отказ последвало нападение на 60 000 на испанска армия командвана от Мануел Годоя фаворит на кралица Мария Луиза и приятел на Карл ІV. Войната получила име "Портокалова" продължила едва 2 дни. Португалските войски не могли да окажат достойна съпротива на испанците. На 6 юни 1801 в Бадахос бил сключен мир според който Португалия затваряла пристанищата си за британските кораби и ги откривала за испанската и френската флота. Поругалски пехотинци от края на 18 век. Войник от 1 пехотен полк Оливенса, Офицер от 2ри пехотен полк Порту, Барабанчик от 1 ви пехотен полк Порту Обаче, след Трафалгарското сражение, в което британския флот нанесъл поражение над френско-испанския флот Португалия побързала отново да отвори пристанищата си за англичаните. Наполеон на свой ред подписал договор с Мануел Годоя за завладяване и подялба на Португалия. На 24 ноември 1807 пристигналия в Лисабон британски флот на адмирал Сидни Смит евакуирал португалския крал Жуан VІ и неговите приближени. Кралския двор се преместил в Бразилия, където можел да се чувства в пълна безопасност. След завоюването от наполеоновите войски португалската армия била разформирована. Някой от най боеспособните части били включени в сформирания от французите Португалски легион. Тези португалски части които съхранили верността си към краля били включени в новосформираната Англо-португалска армия под командването на английския генерал Артър Уесли. През 1810 тази армия участвала в битката при Бусако. През 1807 португалската армия била реформирана. Страната била разделена на 3 големи военни окръга Северен, Централен и Южен, всеки от които включвал по 24 бригади Ordenança -мобилизационно опълчение. Всяка бригада обхващала мъжкото население в конкретен регион и отговаряла за формирането на линеен пехотен полк и два милиционни полка. Във всеки окръг били формирани 8 пехотни полка, 4 кавалерийски полка, 1 артилерийски полк, 8 милиционни полка и 4 бригади Ordenança. В състава на Южния окръг били включени също Легион леки войски и допълнителен артилерийски полк. Съхранявайки полковата структура португалското командване преименувало полковете, като им дало поредни номера. В столицата Лисабон били създадени Източния и Западния милиционни полкове кралски доброволци. По късно в Лисабон бил създаден и Полка на кралските доброволци конна милиция. По този начин през 1807 португалската армия включвала 24 пехотни, 12 кавалерийски, 4 артилерийски и 48 милиционни полка, легион леки войски, 24 бригади Ordenança, Военен корпус на армията (инжинерно-технически, крепостен персонал) и Граждански корпус на армията (финансова, медицинска служба, военна полиция, транспортна служба). В португалската армия били въведени следните звания; 1 редник 2 младши капрал 3 капрал 4 втори сержант 5 сержант 6 кадет 7 кадет алферес 8 алферес 9 лейтенант (втори заместник на командира на ротата) 10 адютант (особен младши офицер при майора в пехотата и кавалерията) 11 първи лейтенант 12 капитан 13 майор 14 подполковник 15 полковник 16 бригаден генерал 17 генерал майор 18 генерал лейтенант 19 генерал от пехотата (кавалерията, артилерията) 20 маршал 21 главен маршал на Португалия. стрелци от Лекия Легион и Лоялисткия Лузитански легион 1808-1811 След окупацията на Португалия от френските войски най добрите части от португалската армия били включени в състава на Португалския легион. Процеса на модернизация на въоражените сили бил практически прекратен. Ядро на съпротивата против френските окупатори станало опълчението Ordenança което започнало партизанска война против френските войски. Местните власти не желаейки да се подчинят на французите формирали доброволчески подразделения. Бил сформиран даже "академичен батальон" от студенти и преподаватели от университета в Коимбра. В Англия бил създаден Лоялистки Лузитански легион комплектуван от португалски емигранти. стрелци и барабанчик от 3 и 5 и и 6 и батальони казадореш 1808-1815 През 1809 след битката при Ла Коруня започнало възстановяването на португалската армия, което било ръководено от английския генелал Уилям Бересфорд. Възродената португалска армия като цяло съхранявала структурата от 1807, но в нея били включени отделни батальони caçadores (казадореш) - леки егери способни да водят маневрени и партизански бойни действия. По време на пиринейските войни португалското командване усетило силната нужда от казадореш, които станали едни от най използваните пехотни части. Батальоните казадореш били формирани от партизанските милиционни отряди и Лоялисткия Лузитански легион. През 1809 имало 6 батальона казадореш, а през 1811 били създадени още 6 батальона. Било съществено усилено и опълчението- били формирани пехотни и кавалерийски полкове на кралските доброволци, 1 ви и 2 ри национални артилерийски батальони в Лисабон, 1 ви и 2 ри национални батальони казадореш в Лисабон, ботальон кралски доброволци в Порту. За отбраната на Лисабон били създадени 16 национални легиона Ordenanças по 3 батальона във всеки, а също няколко артилерийски компании за защита на крепости. Португалски пехотинци Осъвършенствали се и португалските войски дислоцирани в Бразилия. След превестването на кралския двор в Рио де Жанейро този град се превърнал във фактическа столица на Португалската империя. През 1815 Бразилия получила статут на кралство и сега португалската държава се наричала Съединено кралство Португалия, Бразилия и Алгарви. През 1808 португалските войски нападнали Френска Гвиана, където числеността на френските колониални войски била незначителна и я окупирала. През 1811 била нападната Банда Ориентал- уругвайска провинция намираща се под испански контрол. През 1816 отново била нападната Банда Ориентал. На фона на антиколониалното движение в Испанска Америка недоволство от метрополията се появило и в Бразилия. Голяма роля в антиколониалната борба играели офицерите от бразилските части. Определен антагонизъм съществувал между прехвърлените от Потругалия части и местните въоражени сили комплектувани от португалски креоли. В това време въпреки разгрома на Наполеон крал Жуан VІ решил да остане с двора си в Бразилия. Едва през 1821 той бил принуден да отстъпи и да се върне в Португалия оставяйки в Бразилия за крал своя наследник Педру І. През септември 1821 парламента на метрополията гласувал за ликвидация на кралство Бразилия и преподчинение на всички органи на властта директно на Лисабон. На Педру било заповядано да се върне в Лисабон. Той обаче отказал и започнал война с Португалия. След три годишна слабоинтензивна война през 1825 Португалия признала Бразилия за самостоятелна държава. Отцепването на най важната колония станало силен удър за португалската държава. Това не можело да не се отрази и на португалските въоражени сили, на базата на които на свой ред се сформирали и въоражените сили на суверенната Бразилска империя. Португалски кавалерист 1812 В самата Португалия в периода 1823-1834 се водела така наречената Либерална война между привържениците на Констуционната монархия и Абсолютизма. По време на тази гражданска война португалската армия била разделена на две, тъй като едни офицери и войници поддържали конституционалистите, а други абсолютистите. Накрая победили конституционалистите с новия крал Педру ІV. Политическите изменения в страната не могли да не се отразят на въоражените сили на Португалия. Като начало новата власт се отказала от традиционната милиция и резерв Ordenanças, които били разформировани. Вместо нея била създадена Национална гвардия, но тя не влизала в състава на армията, а се подчинявала на граждански чиновници от административните райони на страната. Обаче огромната политизираност на Националната гвардия довела накрая в 1847 до нейното разпускане. Към юли 1837 португалската армия включвала в своя състав следните единици 1 Генерален щаб 2 Шабен корпус 3 Инжинерен корпус (включително сапьорните батальони) 4 Артилерийски корпус (гарнизонни кампании и 2 артилерийски полка) 5 Кавалерия (6 кавалерийски полка) 6 Пехота (12 пехотни полка и 4 лекопехотни полка казадореш 7 Военно интендантска служба. Освен това в армията влизали щабовете и гарнизоните на крепостите, военната академия и колеж, корпус телеграфисти, ветеринарно училище. Във всяка провинция имало военен губернатор в подчинение на който се намирали дислоцираната в района войска. Офицер от леката кавалерия 1833 В края на 30 и началото на 40 те продължила модернизацията на португалската армия. Кавалерията била реорганизирана в 8 кавалерийски полка (4 улански полка и 4 полка конни казадореш въоражени с карабини). Артилерията включвала в своя състав 4 артилерийски полка, в това число 3 полка гарнизонна артилерия и 1 конно- артилерийски полк. Що се отнася до пехотата там полковия модел бил ликвидиран. Вместо това били създадени 30 отделни батальона, в това число 20 линейни батальона и 10 батальона лека пехота казадореш. Обаче през 1842 пехотата преминала на смесена организация. Били създадени кралски гренадирски полк, 16 линейни пехотни полка и 18 отделни пехотни батальона лека пехота казадореш. Кралския гренадирски полк трябвало да охранява кралския двор и резиденции, но през 1855 той бил лишен от тази си привилегия. Кавалерист казадореш 1830 те През 1837 кралската академия по фортификация, артилерия и чертаене най престижното военно-учебно заведение в страната било бреобразувано във Военно училище в което започнала подготовка както на армейски офицери, така и на инжинери за гражданската служба. Кралската военно морска академия била разделена на две Военно-морско училище и Политехническо училище (там се обучавали курсантите за Военното училище). На границата на 19 и 20 век португалската армия отново била реформирана. Тя съхранила трите големи военни окръга Северен, Централен и Южен, а били създадени още два Азорски острови и Мадейра. В състава на армията влизали 4 кавалерийски бригади и 12 пехотни бригади, всяка от които имала по два полка. Гарнизона на Лисабон имал статут на отделно командване с придадени артилерийски и инжинерни подразделения. Към 1901 в състава на армията влизали 1 инжинерен полк (в неговия състав сапьорни, понтонни, телеграфни и железопътни роти), 3 отделни инжинерни роти (сапьорна, минна и телеграфна), 6 конни артилерийски полка и 1 конна батарейна група, 1 планинско артилерийска батарейна група, 6 гарнизонни артилерийски батарейни групи и 4 отделни гарнизонни артилерийски батареи, 10 кавалерийски полка, 6 отделни батальона казадореш, 27 пехотни полка. Военната доктрина на Португалия по това време смятала за най важна отбраната на Лисабон като ключов град. По тази причина в Лисабон съществувало отделно военно командване, а властите се грижели най вече за лисабонския гарнизон, а териториалните войски в различните части на страната били на второ място като въоражението, снабдяването и обучението им били значително по зле от това на столицата. Следва да се спомене, че в състава на португалската армия не влизали многочислените въоражени сили в задморските колонии, доколкото те официално се подчинявали на Министерството на задморските територии.
  9. 5 points
    Пропуснахте да отбележите, че има статия и за великият медик дядо Владо, магистър по хомеопатия, чакръкчийство, леене на куршуми и снаряди и баене против съсели.
  10. 5 points
    Имаше разни хора, които смятаха, че нашите академици отчаяно се нуждаят форум в който да пишат, а пък ІТ-академиците са толкова боси, че не могат да направят собствен форум на БАН и затова усърдно бродят нета с надеждата да зърнат някой форум, да се юрнат към него и ден и нощ да пишат там статии, които да удивляват целия научен свят. Разбира се за честта и привилегията да творят там те съответно ще трябва да проявяват най-рабско отношение към неговия съдържател, като той да е другаря Сталин, а те съветските академици от негово време. И разбира се хлопнаха кепенците, защото мечтите им ни най-малко не се сбъднаха. Отделно опцията, че освен да се възхищават на съдържателя, ще трябва да угаждат на всеки дебил, появил се на форума, пък дори и да е цъфнал там само за да се позабавлява да позамеря академичните им особи с плодовете на топоумието си. Някой може да се жертва срещу заплащане, но както знаете нашата Родина субсидира политически, но не и научни НПО (освен разни псевдонаучни продукти, които просто под тази фасада се развиват до зрялата си политическа форма). Има разбира се опция, да се появяват като в медиите, но за целта форума трябва да е много посещаван. Проблемът е, че първо трябва да стане много посещаван, а после да се появят те. Ако пък спадне посещаемостта, изчезват и те. Освен това за академичните среди си има утвърдени формати, които са им напълно достатъчни - конференции, издания на учрежденията в които работят и др. под., като най-често за тези участия им се плаща. Та това е суровата реалност. Какво може да направим, ако Родината пренасочи 10-те милиона предназначени за някое политическо НПО към нас може да го дискутираме, като ги пренасочи. Не виждам смисъл да ги говорим за нероден Иванчо. Остава по-широкият вариант, т.е. научно-популярният. Дали това е толкова лесно, когато десетилетия простотията и липсата на образование са били издигани в култ. Определено не. Някои политици къде простовато по-направо, къде по-заобиколно ни обясняват, че материала не бивал и трябвало да си вкараме вносен, та да потръгнат нещата. Та тук се опитваме да променим манталитета на един народ. А промяната на народо-психологията е задача нелека, нито бързо осъществима. Когато стане дума за промяна питам кои наши форуми смятат за образци - и тогава настъпва чуденето. Има чужди, къде по-тясно профилирани, къде по-широко, които може да са добър пример. Е, то има и работодатели в чужбина, които плащат много повече от нашите. Проблемът е, че форумът е тук. Тъй че това, което може да се прави, се прави с наличното. А промяната е като растежа на децата, става бавно и някак незабележимо. А за политиката парадоксалното е, че когато нямаше никакви ограничения за нея, политическите теми присъстваха много по-рядко. Проблемът дойде заради спада на доверието в традиционните медии като радио, телевизия, вестници и списания. Тежестта се пренесе към форумите и тъй като нашия се случи тогава от по-посещаемите ни застигна и нас. По-конкретно става дума за появата на т.нар. партийни тролове. Медиите се опитаха да си върнат част от публиката и създадоха възможност да се пише под статиите, но за съжаление това разплоди и троловете. Иначе политиката беше полезна примерно при икономически или политологически теми, защото могат да се дават примери за познати лица и събития. Това се оказа допълнителен проблем обаче, който настърви работодателите на партийните тролове, защото по този начин тук не просто се правеха техните фокуси, ами се обясняваше трикът (начина, по който се прави фокуса). Та това наложи да се ограничат политическите теми, а примерите да се насочат към историята, тъй като при отдавна миналите събития политическите страсти са по-редки. За съжаление това създава доста затруднения когато формата е научно-популярен, защото като се даде пример с Холандия през 17в. трябва да се обяснява доста какво е станало там, за да се разбере примера. Няма как да си поръчаме като храна за домовете да ни докарат 3 килограма академици и 20кг умни и възпитани простосмъртни потребители. Ще имаме това, което си намерим и си направим. А по-доброто е възможно да стане, но в бъдеще.
  11. 4 points
    Това някакъв научен термин ли е, „идилични”? Кои отношения в историята са „идилични”? Израз на някаква ирония ли е това? Какво изобщо прави това субективно прилагателно в един строго научен текст? По-нататък става ясно, че военната наука или може би научната фантастика е загубила в лицето на Литаврин един обещаващ талант. Става дума за преселението на славяните от Аспарух: 1. Нямаме никакви сигурни данни, че северите са част от седемте славянски племена, че да се наложи някой да ги „откъсва”! Въобще не знаем какви са отношенията на северите с останалите славянски племена. 2. Нямаме никаква идея за точното териториално разпределение на славяните и северите след преселението – не знаем дали е имало териториална връзка между тях, дали някой им е пречил да общуват и да си ходят на гости, колко на запад се намират останалите славяни – нищо, ама нищичко. Но големият учен, академик, вече е нарисувал въображаемата картина на мащабния стратегически замисъл в главата на Аспарух: „да откъсне северите”, „да раздели славяните териториално”, „да ги отдели един от друг”?! Страшно! Подтекстът в това писание на Литаврин е, че Аспарух не вярва на славяните, те са подозрителниии....... Затова ги разделя. И не само, че разделя тези подозрителни типове, на които им няма доверие, но, отгоре на всичкото, им доверява да пазят най-важните граници на държавата му. Поне да ги беше изселил към Днепър, а още по-добре в Сибир! Въобще, тоя Аспарух би трябвало да е бил много странна птица. Аспарух не вярва на северите, затова иска да ги „откъсне” от останалите славяни, но пък им поверява ключът от дома си – близката граница с Византия. Ако Вие не вярвате на някого, ще му поверите ли ключа от апартамента си? Вие и аз не, но пък академик Литаврин – може би! 1. Нямаме никакви сигурни сведения за северите, разбира се. Но не сме и специалисти по средногръцки – например на мен като на влах, трудничко ми се удаваше. Понеже Литаврин доста добре се справя със средногръцкия, така интерпретира нещата (досущ като Бешевлиев, който за разлика от Дончо Пеев, на това отгоре е специалист по средногръцки) – че северите са били автономна част от съюза „Седемте рода”, който съюз точно според Литаврин, поне към 70-те години на VII век надали вече отразява реалната числена стойност, т.е. някога може да са били 7 рода, но сега - не са. Има изследователи пък, които смятат, че племената в Мизия са само две, реално седем или пък дори осем. Чел ли си ги тези специалисти? 2. За северите има предостатъчно данни къде са преселени след като Аспарух се установява в Мизия и Малка Скития. Публикувал съм тук в БГ Наука автореферата на Методи Даскалов за северите (който изказва хипотезата, че северите са дошли на Балканите заедно с Аспарух), а на това отгоре и Маготин се е разшетал последно време тъдява, така че ако не го домързи може и да получиш допълнителни сведения от него. Подтекстът на Аспарух: да, точно така е – той иска да ги откъсне, да ги разедени, защото така славяните повече ще слушат – най-малкото няма да пречат на българския владетел да устрои ордата си по тукашните земи, нито пък Аспарух ще им пречи. Заради това например Славинията на северите в края на краищата запазва своята автономия (полунезависимост) с уговорката да пази източните проходи. Седемте рода са разкарани на Запад поради простата причина, че в качеството си на римски федерати част от тях са оказали съпротива на българите (да вземем пример от статията на Ангелова за Дръстър). Плюс това предците на Седемте рода открай време са врагове с аварите – къде другаде да ги пресели Аспарух, ако не да пазят границата с Авария. Пише го... Пише го – да; но конските капаци пречат на Дончо Пеев да го проумее, понеже е дървен философ, който го мързи да чете... Опитах се да си го представя - 208 000 души в лодки, през морето............... с жените, децата, старците, имуществото, храна, вероятно и домашни животни................. Това на примитивни лодки през 8 век, в ледената вода на бурното море............. Е, не можах да си го представя!!! Мащабите на подобна операция са напълно сравними и дори надминават предизвикателствата пред съюзниците при Десанта в Нормандия през XX век. Не мисля, че това е възможно дори днес, имайки предвид опита на сирийските бежанци и другите мигранти от Близкия изток, които в съвременни лодки трудно преодоляват разстоянието от 5 - 7 километра в топлото Егейско море. Това е истинска лудост! Но за академик Литаврин, подобно преминаване на 208 000 души на лодки е напълно постижимо и дори нормално. Човекът не се смущава, не се замисля. Така са академиците......... Да видим, поне, дали бълнуванията на Литаврин имат изворова база. Ето какво пише Теофан - ГИБИ, стр. 303: "След като се изминало не много време, славянски племена се изселили от своите земи и преминали като бежанци Евксинския понт. Техният брой бил около 208 000." Литаврин се хваща за споменатото преминаване на Черно море. Никъде, обаче, не става дума за лодки или десантиране на малоазийския бряг, забележете, "в устието на река Артана", както благоволява да се изрази видния академик. Възможно е ли е Теофан да говори за просто преминаване през Босфора при прехвърлянето на славяните от византийците в Мала Азия? Много вероятно. И именно за това индикира сведението на Патриарх Никифор ГИБИ (271 стр): "А мнозина славяни като избягали преминали при императора и той ги настанил при Артана". Опа! Значи избягали при императора и той ги настанил! Той, лично по негово нареждане, при Артана! Не в устието на реката, а "при Артана"! И никакви лодки, и никакви десанти на 208 000 души!!! Как Ви се струват "постиженията" на видния византолог? Можем да продължим нататък. Дончо Пеев пак не е в час. Нищо нередно при него, разбира се... А мнозина славяни като избягали преминали към императора (а не „при” императора - бел. моя), който ги настанил при Артана. И го пише Теофан, а не патриарх Никифор. След като се изминало немного време, славянски племена се изселили от своите земи и преминали като бежанци Евксинския понт. Техният брой бил около 208 000. Те се заселили при реката, наричана Артана. Пише го патриарх Никифор, а не Теофан. Разбира се, умник като Дончо Пеев случайно прочел-недочел нещо от изворите, въобще не се опитва да го осмисли, а започва да... „мисли”, и то на висок глас, та да се посмеем всички с гърлен глас. Патриарх Никифор изрично му е написал, че славяните са прекосили Понта (а това става най-вече с ладии – така наречените „моноксили” – а не толкова с лодки, като посоката е ясна: Витиния); наш Доньо обаче е решил да ги прекара с римска помощ през... Босфора. Защото никъде не се говорело за лодки или десантиране на малоазийския бряг! О, свещена простота! И недей да манипулираш читателите – Литаврин говори за районът на устието на Артана. Според теб „устието на реката” е нещо по-различно от „при реката”, при условие, че имаме документирано морско преселение? Естествено, че славянските ладии първом са акостирали някъде при устието на Артана. Толкова ли ти е трудно да мислиш? Но не – ти искаш да прекосят Босфора, та да ги заселят „при реката”, а писанията на патриарха за Понта молци ги яли... Анализите на Дончо Пеев са по детски наивни, дори на моменти конкурирт Иванушка Глупака. Е, не е ли така!? Патриархът изрично му е написал, че събитието станало след голямата зима, т.е. или през пролетта, или през лятото, когато се съживява съдоходенето по морето, обаче наш Доньо продължава да бъде комплексиран от ледените води на бурното море... Относно брооят 208 000 славяни и моноксилите. Да започнем първо с „еднодръвките”. Както казахме, това са ладии, а не обикновени лодки, като дължината им е средно около 12 m и побират докъм 40 души. Разбира се, има и по-малки славянски корита. Например славяните още през 626 г. прекосяват Понта с най-различни по тонаж корита. Когато приближават към Константинопол, славяните не се ръгат на партиди в Босфора, където има голяма вероятност техните корита да се натъкнат на римските дромони, които ще ги изтърбушат за норматив, а слизат на брега и пренасят през сушата моноксилите, за да ги изцопат в Златния рог! Но това са подробности, за които Дончо Пеев не подозира, понеже невежите няма как да знаят какво пишат изворите и какво анализират разни изследователи, пък били тези изследователи дори и на „отчайващото ниво” на един Литаврин. Самата цифра 208 000 буди подозрения, разбира се. Литаврин въобще не подхожда критично към този брой (въобще не му е и работа - статията му е с друг акцент) – той просто огласява, че така и така, според патриарх Никифор славяните, които прекосили морето били около 208 000. Толкоз. Тук или патриарха ни указва съвсем точни и действителни числа (предвид хипотезите, че навярно е имал достъп освен до държавни документи, но и до лица близки до ведомството с кадастрите, или пък най-общо казано – достъп до клюкари отговарящи за средновековната „жълта преса”), или цифрата 208 000 е съвсем нормална средновековна хипербола, която не заслужава коментар. В случай, че цифрата е достоверна, това преселение не е задължително да стане наведнъж, т.е. това не е еднократен акт, както по детински наивно си мисли Дончо Пеев; макар че според „заслужили” професионалисти като Камен Станев, какво им пречи – нали - на славяните да изчукат набързо към 5 200 гемии и всинцата наведнъж да прецапотят морето? Същото лице навремето не виждаше никакъв проблем римляните да имат по над 300 000 гребци по военните си коневозни кораби при Константин Копроним, при условие, че през средните векове те никога не са били повече от 34 000 души! Но всичко опира до въпрос на личен избор – Дончо Пеев съвсем спокойно може да се прехласва по Камен Станев: на едно „професионално” ниво са. Извод: или хипербола, или славяните са се точили на партиди цяла пролет и цяло лято – няма друг вариант! Ето, драги читатели: Пеев отново върви срещу източниците. А в тях е указано, че по времето на Телец разделението върви точно по линията българи-славяни (по-точно - част от славяните). И не Омуртаг е настоявал за подновяването на договора от 716 г., а Крум. Влизай в час, че ми е омръзнало да поучавам прощъпалници. Тогава (през 812 г.) римляните под влиянието на Теодор Студит не се съгласяват за връщането (размяната) на пленниците и политическите бегълци, понеже те вече са приобщени към християнството. И не бъди толкова сигурен, че избягалите (преселилите се) в Римското царство по времето на Телец са били християни. В изворите се говори за политически борби сред българите, а напусналите славяни явно са били поддръжници на загубилите. За да твърдиш, че избягалите са християни, се нуждаеш не от голословни твърдения, а от солидни аргументи, а пък ей сегичка (само да го прочете) лошавият Маготин ще те препарира с доказаното тяхно езичество поне за територията на България. Във Витиния е ясно, че са станали християни. Драги читатели, Дончо Пеев за пореден път демонстрира въпиющото си безхаберие, което в повечето случаи граничи с безумна наглост. Седнал да спори, а за първи път в живота си чува, че Заберган е наречен „заклет враг на антите”! За пръв път! Дори си мислеше, че съм си го измислил... О, свещена простота!! Сега става още по-смешен, още по-жалък, когато продължава с твърдението си, че нямало никаквъв Заберган в текста на Менандър, т.е. не за Заберган идело реч! Няма как невежеството на Пеев да му помогне – просто трябва да се чете, а думите да не изпреварват мисълта, нещо съвсем присъщо на – смея да твърдя – словоблудният Пеев. Откъде Дончо Пеев да знае, че посолството на Мезамир при аварите се е състояло в края на 50-те години на VI век (т.е. около 558-560 г.), когато владетел на кутригурите все още е Заберган, вече васал на аварите! Откъде един невежа да знае за тези факти!? Знание се придобива с четене. ...чужд (неромейски) владетел! О, свещена простота!!! Повярвай ми, настанал е още по-голям кикот, не само сред научната гилдия, но вече и сред професионалните аматьори. Но така ще бъде, когато невежите залагат на Иван Таневото фолк-хистъри. Няма да е лошо Дончо Пеев да се позаинтересува какво означава клишето „чужда земя” в условията на средните векове, за да не изпада в малоумни интерпретации! Както написах одеве: „Към 680-681 г. Аспарух и неговите люде надали въобще са били чували за Вардар, Струма, Солун, та да имат и най-малка представа за териториите между тях, камо ли за легитимни претенции върху тях...!?” Няколко години по-късно – примерно 688-689 г. – да, вече са имали представа; но не и към 680-681 г. Влизай в час и не дразни аудиторията с невежеството си: Кувер се настанява в Македония между 682-684 г. Няма как да ме разбереш за „легитимните претенции”, макар да съм го написал (обяснил) на простонароден български. Трябва да положиш няколкогодишен труд, и чак тогава ще започне да ти се прояснява ситуацията. Виждам, че си останал с аналитичния ум на тригодишно дете, след като продължаваш да смяташ, че славяните покрай Солун са Аспарухови поданици след 681 г., или пък че същият този Аспарух е установил протекторат над Куверовите българи след същата тази 681 г., при условие, че последните все още са по Аварския каганат. О, свещена простота!!! Да не говорим, че между Куверовите българи и македонските славяни съществува напрежение... За Дончо Пеев е лесно е да пише, без да се мисли, при условие, че не е чел. Тук е всепризнат факир – не среща никакви трудности. Наистина ще си остане на нивото на Хърс Златния, Гогов, Ураган и още половин дузина крупни мислители x in 1. Като гледам развитието на други теми явно не само (прочетеният от Пеев – sic!) Литаврин е писал „скодоумни глупости”!?! Според него глупости са писали и Каждан, и Уитоу, и Гюзелев, и Тъпкова-Заимова, нищо че за първи път им чува имената, камо ли да е прочел нещо от тях...
  12. 4 points
    Извън всякакво съмнение е, че следващата голяма космическа станция ще бъде построена от Китай. Поради редица (главно политически) проблеми китайците никога не бяха допуснати до Международната космическа станция, затова те ще построят своя собствена. Ако Международната космическа станция бъде демонтирана през 2024 г., китайската станция може да остане единственият орбитален дом на човечеството. Общ вид на станцията: Илюстрация: CNSA Структура: Tianhe - Основен модул. Wentian - първи експериментален модул Mengtian - втори експериментален модул Обслужващи космически кораби: Shenzhou - пилотиран космически кораб, ще извежда астронавти. Tianzhou - товарен космически кораб, за превоз на провизии. Новата космическа станция ще има една шеста от масата на МКС и размерът ще е наполовина този на изведената от орбита стара руска станция Мир. Китайската станция ще тежи общо около 60-70 тона.
  13. 4 points
    Международната космическа станция е хубав проект, но вече старее. По някое време след 2024 година тя ще бъде изведена от орбита. Въпросът е - какво ще правят космическите агенции след тази дата? През последните няколко години те работят упорито и са стигнали до концепцията за окололунна станция. Ръководителите на почти всички агенции са на мнение, че Марс е важна цел, но е много далечна на този етап и няма как Луната да бъде пропусната. Не е възможно да сме марсианци, без преди това да сме лунатици. Концепцията за окололунна станция е почти завършена. Малко от детайлите са наясно, тъй като поради факта, че няма официално политическо одобрение, космическите агенции са принудени да работят тайно. Журналисти обаче разговарят с различни работници и вече притежаваме общата картина. На горната картинка виждате какъв е планът за развитието на пилотираната космонавтика. Сега сме във Фаза 0 - разработват се технологии на Международната космическа станция. Следващата фаза - Фаза 1 е провеждането на мисии до цислунарното пространство и разработка на станция, която да служи за отправна точка за по-нататъшни мисии. Едва след това може да се пристъпи към Фаза 2 и 3 - мисии към Марс. Ето как се очертава да изглежда Международната окололунна станция: Ако концепцията се реализира, първият модул би бил този, който ще носи слънчевите батерии и двигателите за корекция на орбита. По предварителен план може да излети още 2023 година. За разработката му ще са отговорни НАСА, ЕКА, Канадската космическа агенция. По-късно през 2024-2025 година ще бъдат прикачени Обитаем модул 1 и Обитаем модул 2, разработени от ЕКА, Япония и НАСА. Изстрелването на модулите се планира да стане с ракета SLS. Руският принос за тази станция би била шлюзова камера, към която ще се прикачват космическите кораби и от която астронавти ще излизат в космоса, за да провеждат експерименти и да извършват ремонтните дейности при необходимост. Станцията ще бъде обслужвана по предварителни планове от два пилотирани кораба - американският "Орион" (който вече е извършил един полет през 2014 г.) и руският "Федерация" (който ще дебютира през 2021 година, но не се очертава да лети до Луната чак през 2027 година). Международната окололунна станция ще бъде много по-малка от Международната космическа станция. Освен това вероятно няма и да е постоянно обитаема. Но въпреки това ще е първият дом на човечеството отвъд околоземна орбита и ще помогне за усвояването на Слънчевата система. Източници: http://www.russianspaceweb.com/imp-che.html http://www.popularmechanics.com/space/a25872/nasa-cis-lunar-orbit/
  14. 4 points
    УСПЕХ! Китай изстреля първия си товарен космически кораб Тянжоу-1! Кадър от днешното изстрелване. Photo : CNSA 20 април 2017 г. 15:30 ч. Светослав Александров. Днес в 14:40 ч. българско време от космическия център Уеншан, намиращ се на остров Хайнан, излетя успешно космическата ракета "Лонг Марч 7" с товарен космически кораб "Тянжоу-1". Броени минути след началото на старта корабът влезе в орбита и благополучно разтвори слънчевите си панели. Ако всичко мине по план, корабът "Тянжоу-1" ще трябва да се скачи с миниатюрната станция "Тянгон 2" и така Китай ще демонстрира способността си да доставя полезен товар. В рамките на мисията корабът ще трябва да презареди "Тянгон 2" с гориво. "Тянжоу-1" е първият товарен кораб на Китай и със своето стартово тегло от 13 тона представлява най-тежкият полезен товар, изведен в орбита от китайска ракета. На практика "Тянжоу-1" е близо два пъти по-тежък от американския товарен кораб "Сигнус", който излетя преди два дни. Днешното изстрелване представлява поредната голяма стъпка на Китай към строежа на голяма модулна космическа станция. До края на десетилетието трябва да бъде изстрелян основният модул на станцията "Тианхъ", а по-късно към него ще бъдат добавени двата научни модула "Уентян" и "Ментян". Новата космическа станция ще има една шеста от масата на "Международната космическа станция" (общо ще тежи около 60-70 тона) и размерът й ще е наполовина от този на старата руска станция "Мир". Последните няколко дни са изключително натоварени за космонавтиката - в момента има общо три космически кораба, които са се запътили към някоя станция - американския товарен "Сигнус" (излетял на 18-ти април), руския пилотиран "Союз" с космонавт Фьодор Юрчихин и астронавт Джак Фишер (излетял по-рано днес") и китайския товарен "Тянжоу". Запис от изстрелването: Тук (Youtube) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1746-2017-china-launches-first-tianzhou
  15. 4 points
    За голямо мое съжаление Last roman е прав. Вижте мненията под "Необходимото допълнение - Или защо не съжаляваме, че разказахме за „Коварната ваксина!" - масово одобрение и благодарности от жени. Безценни са обаче коментарите под "Как се отпечатва Списание 8". Подозирам, че има пишещи от този форум. Другото, което забелязах, че най-голям интерес предизвикват игрите с награди. Май науката е съвсем, съвсем на заден план сред читателите му.
  16. 4 points
    Частта от богословието, която се занимава с това, се нарича апологетика. Oсновата на християнството всъщност е поставена точно с апологетиката, аргументацията на ранните християнски мислители и техните идейни наследници - схоластици в средновековието. Малко имена: Ориген, Августин Хипонски, Тома Аквински, Анселм Кентърбърийски. Ако искате, винаги можете да се запознаете с написаното от тях. При все това, някои християнски мислители оспорват ефективността на апологетиката и нуждата от нея. И това не е безсмислено - човек вярва, ако има нуждата и необходимите за това нагласи, в които всъщност се включва и силата на духа да не се разубеждава от неприятни лични събития или различни житейски фактори. Вижте св. Августин. С което искам да кажа, че ако нямате силна лична потребност и готовност да се следвате този избор без разколебаване, никой не може да ви въдвори в която и да било религия. Това е малко като да кажете "може ли някой да ме откаже от цигарите", ако самият вие нямате никакво намерение да ги отказвате Да, немалко хора могат да ви изложат всевъзможни смислени аргументи срещу тютюнопушенето, които обаче вие да отхвърлите като несъстоятелни във всеки момент
  17. 4 points
    В началото на 20 век Португалия запазвала обширни колониални владения в Стария свят. Нейни били Ангола, Мозамбик, Гвинея Бисау, Кабо Верде, Сао Томе и Принсипи, Гоа, Даман и Диу, Макао, Източен Тимор. Всички тези колонии се нуждаели от присъствие на техните територии на големи контингенти колониални войски способни да подавят въстание на местните жители или да отрази опитите на други европейски държави да я превземат. Намиращите се в колониите войски имали ред отличия от армията на метрополията. Като начало те се наричали Колониална армия- Exército Colonial. Второ те се подчинявали на министерството на задморските територии отговарящо за всички аспекти на живота в колониите. В началото на 20 век Португалия действала активно в Африка където завоювала още територии към Ангола и Мозамбик. Пехотинец от гарнизона в Макао През 1869 били организирани 4 командвания в задморските владения- Армия западна африка, гарнизон Мозамбик, Индийска армия и гарнизон Макао- Тимор. В състава на западно африканската армия влизали 5 батальона леки стрелци казадореш- тяхното присъствие било просто безценно, артилерийска батарея, 2 линейни батальона и 28 мобилни роти. Практически всички се намирали в Ангола с изключение на два батальона казадореш в Кабо Верде и Сао Томе и Принсипи. В Мозамбик били разположени 3 батальона казадореш и една ветеринарна рота. В индийската армия влизали инжинерен корпус, артилерийски полк, линеен пехотен батальон, 3 батальона казадореш, 2 ветеринарни роти и градската гвардия на Нова Гоа. Всички тези сили с изключение на един батальон казадореш в Даман се намирали в Гоа. В Макао бил разположен 1 пехотен батальон, а в Източен Тимор 1 пехотна рота. Тези сили, макар и относително малобройни успявали да запазят владението на колониите. През 1876 бил бил създаден полка Overseas в Лисабон, но предназначен за действие в задморските територии. Два от батальоните му били развърнати в Гоа и Макао. През 1892 този полк бил разформирован. Португалски военнослужещи в Ангола В началото на 20 век колониалните войски били реформирани. През 1901 бил създаден щаб на задморските провинции и автономния окръг. Били организирани полицейски корпус и митническа охрана, дисциплинарен корпус, военни съдилища, система за снабдяване и медицинско обслужване. В резерва носели служба вече уволнените военни и частите от втората линия. Генерал губернаторите на провинциите Ангола, Мозамбик и Индия, губернаторите на Кабо- Верде, Гвинея Бисау, Сао Томе и Принсипи и Макао, губернатора на автономния окръг Тимор получили статут на командващи въоражените сили в съответната област с ранг дивизионни генерали. Губернаторите на подчинените окръзи едновременно командвали гарнизоните в своите окръзи с ранг бригадни генерали. В първата линия на отбраната били включени 3 смесени батареи планинска и гарнизонна артилерия в Ангола, Мозамбик и Индия, една рота гарнизонна артилерия в Макао, една туземна артилерийска рота в Кабо Верде, 6 смесени планинско артилерийски и пехотни роти - 1 в Гвинея Бисау, 2 в Ангола, 1 в Мозамбик, 2 в Тимор, 2 смесени роти гарнизонна артилерия и пехота в Сао Томе и Принсипи и Мозамбик, три драгунски ескадрона- 2 в Мозамбик и 1 в Ангола, 4 отделни драгунски взвода- 2 в Гвинея Бисау, 1 в Индия и 1 в Тимор, 6 европейски пехотни роти - 1 в Кабо Верде, 1 в Ангола, 2 в Мозамбик, 1 в Макао и 1 в Индия. Освен това в състава на колониалните армии влизали 32 туземни пехотни роти- 16 в Ангола, 10 в Мозамбик, 6 в Индия, 6 полицейски корпуса - в Кабо Верде, Сао Томе и Принсипи, Ангола, Мозамбик, Макао, Индия. Също и 2 дисциплинарни батальона в Ангола и Мозамбик, пет европейски музикални взвода- 3 в Ангола и 2 в Мозамбик, 4 туземни музикални взвода - в Кабо Верде, Сао Томе и Принсипи, Индия и Макао. Почетен караул Дълго време Португалия участвала почти само в колониални войни. След Наполеоновите войни най конфликт в който Португалия участвала била Първата световна война. Тя била предшествана от мащабни вътрешнополитически събития. На 1 февруари 1908 били убити крал Карлуш І и големия му син Луиш Фелипе. Новият крал Мануел ІІ бил слаб политик и не бил в състояние да удържи властта. През 1910 след преврат Португалия била обявена за република. Една от първите идеи на републиканците била да преведат португалската армия на милиционен принцип за да намалят разходите за отбрана. През януари 1911 започнали големи военни реформи. Било увеличено числото на дивизиите и полковете, но били разформировани подразделенията казадореш. Създадени били отделни картечни подразделения. Армията на метрополията била разделена на инжинерни, артилерийски, кавалерийски, пехотни войски, военно медицински, военно ветеринарни и военно административни служби, военен секретариат. В състава на армията влизали линейни войски, резервни войски и териториална войска. В състава на линейните войски влизали 8 дивизии (във всяка по 4 пехотни полка, 1 картечна група, 1 артилерийски полк и 1 кавалерийски полк) и 1 кавалерийска бригада (3 полка). Освен това към линейните части се отнасяли следните подразделения- 8 сапьорни, 8 понтонно мостови, 8 прожекторни, 10 телеграфни, 1 безпроводна телеграфна рота, 1 въздухоплавателна рота, 1 жп рота, 1 крепостна телеграфна рота. В състава на артилерията влизали 2 планинско артилерийски полка, 1 конно артилерийска батарейна група, 2 гаубични батарейни групи, 3 отделни планинско артилерийски батареи. Били отделени 3 пехотни полка и 3 отделни картечни роти. Началото на Първата световна война попречило на понататъшните реформи. Бойните действия между Португалия и Германия започнали много преди официалното обявяване на войната през 1914. Още през 1914 португалците участвали във военните действия в Африка. За да бъдат защитени Ангола и Мозамбик от германската агресия там били изпратени войски от метрополията. Това обикновенно били третите батальони на всеки полк. Така в Ангола пристигнали 15 000 португалски войници, а в Мозамбик 17 000. Португалски войници от ПСВ Португалски войски след официалното обявяване на войната през 1916 пристигнали и на западния фронт. Тук в боевете участвали около 60 000 португалци. Те сформирали две големи съединения Отделния тежък артилерийски корпус и Португалския експедиционен корпус. В състава на артилерийския корпус влизали артилерийските части от крайбрежните и гарнизонните части на португалската артилерия, действащи под общото командване на френската армия. Португалския експедиционен корпус дейтвал в състава на 1 ва британска армия и включвал 2 дивизии в състав 6 стрелкови бригади. Португалския експедиционен корпус бил развърнат във Франция в началото на 1917. В тази война португалците се сблъскали с ред трудности най важните от които били 1 големи загуби в личен състав 2 практическа невъзможност за попълване на загубите предвид на малобройното население 3 отсъствие на профилактика на заболяванията в суровите климатични условия несвойствени за топлолюбивите португалци. В битката при Лис португалския корпус претърпял съкрушително поражение. Била напълно унищожена 2 ра дивизия като само убитите били 327 офицери и 7098 войници, което представлявало цели 35% от личния състав на корпуса по това време. След това голяма част от корпуса била изведена в резерв. Тази война се отразила силно на португалците които за пръв път от век участвали в мащабна европейска война. Появили се свои ветерани и герои като например редник Анибал Миляиш, който прикривал с картечен огън отстъплението на своите другари. По време на война се появило и първото португалско авиационно подразделение. Анибал Миляиш сред своите другари Участието на Португалия в Първата световна война довело до ръст на влиянието на военните в политическия живот на странатана фона на икономическа криза. Правителствата се оказали напълно неспособни да управляват страната. От 1910 до 1926 имало 24 въстания, 158 всеобщи стачки, 17 опити за държавен преврат. Военните решили, че това не може да продължава повече. На 28 май 1926 в Брага генерал Мануел Гомиш да Кошта, герой от Първата световна война обявил "Национална революция". На 3 юни той бил бил назначен за военен министър и министър на колониите, а на 5 юли влязъл в Лисабон. На 17 юни 1926 той станал президент на Португалия. Генерал Кошта Обаче, още на 9 юли 1926 военните го отстранили и поставили на негово място за президент генерал Антониу Оскар ди Фрагозу Кармона. За страната започвал нов бурен период, който нямало как да не се отрази и на въоражените сили.
  18. 4 points
    А не може! Като почитател на "алтернативната" наука мога да ти кажа, че може. Хората даже се радват, защото там им дават всичко смляно и не е нужно да се мисли, а както знаем в научните текстове без мислене няма четене.
  19. 4 points
    Ето на каква статия попаднах и ми стана интересно. Може ли някой да даде малко повече информация за това? Преди около 420 — 350 млн. години, когато растенията на Земята тъкмо са започвали да се оформят, заемайки своето място в еволюционния блок, а най-високите дървета са се извисявали на не повече от няколко метра нагоре, едни гигантски живи кули са властвали над света. Високи повече от 7 метра и широки около метър — древните гъби са били господарите на този нововъзникващ свят, съобщи още през 2007 г. National Geographic. Днес, тази теория получава своето потвърждение, след като учени най-сетне разбраха какво представляват огромните вкаменени структури, открити в Саудитска Арабия през далечната 1859 г.: гъби, пише изданието на Института „Смитсониън“, цитирано от факти.бг. Прототакситете — високи стъблени структури — са се извисявали и ширели по цялата земна повърхност, превръщайки Земята в декор от научнофантастичен филм. “6 метрова гъба би била твърде странна за модерния свят, но поне сме свикнали да виждаме значително по-високи дървета”, коментира геофизика Кевин Бойс от Чикагския университет в Илинойс. “Растенията по онова време са били високи само няколко метра, безгръбначните животни са били много малки и не е имало земни гръбначни животни”, обяснява той.“На фона на този „ливаден“ пейзаж, гигантските гъби са били още по-впечатляващи“, добавя Бойс. На вкаменелости, от тези древни организми, палеонтолозите започват да се натъкват често през последния век и половина, след като те са открити за първи път от канадски учени през 1859 г. Но въпреки записите и множеството изследвания, до сега никой не е бил в състояние да определи както всъщност представляват тези гигантски кули. През следващите 130 години, учените водят ожесточен дебат. Някои учени наричат Прототакситете лишеи, други ги определят като гъби, а трети продължавали да се придържат към теорията, че те са някакъв древен вид дърво. „Проблемът е, че когато погледнете отблизо в анатомията на тези организми, те не приличат на нищо познато. И тяхната същност винаги е предизвиквала емоционални спорове в научните среди“, казва Бойс, доцент по геофизични науки и шеф на комисията по еволюционна биология към Чикагския университет. "Всеки път, когато някой зачекваше темата, останалите скачаха срещу него с доводи като: „Как може да има лишеи/гъби високи повече от 7 метра!“, допълва той.
  20. 4 points
    Новите болшевики Патогенът на политическата коректност броди из Западната цивилизация и заплашва да зарази смъртоносно целия сложен организъм с болестите на цензурата, розовия фашизъм и мекия расизъм на ниските очаквания. От САЩ и Канада през Великобритания и Австралия до Белгия, Франция, а вече и България – свободният свят е застрашен от идеологията на несвободата, маскирана като загриженост за малцинства и чувства. Съвременният либерализъм представлява някаква брутална мутация на класическия либерализъм и няма нищо общо с ценностите, които превърнаха Запада в най-великата свободна и просперираща цивилизация в човешката история. Огромна част от днешните либерали приличат на политически коректни зомбита, които желаят да цензурират и да контролират езика, да използват репресивната сила на държавата, за да мачкат свободното слово. Тези понякога многоцветни и татуирани млади неомарксисти са новите болшевики, мулти-култи хунвейбини, решени да демонтират основите на Западния свят, да пратят в небитието индивидуализма и личната отговорност и да ги заменят с нов отблъскващ колективизъм, доминиран от политиките на идентичността. За тях не е важно какво е съдържанието на характера ти, те не се интересуват от идеите и действията ти, в тяхната чудовищна идеология единственото важно е цветът на кожата, религията, полът, сексуалната ориентация. Те разделят света на жертви и насилници. Насилниците са хетеросексуалните бели мъже християни – вечните злодеи, които олицетворяват лошия Запад. Жертвите са всички останали – жени, чернокожи, гейове, лесбийки, мюсюлмани… Всеки, който може да бъде определен като представител на малцинство, веднага попада в колективния блок на репресираните. Цялата анти-Тръмп, анти-Брекзит, про-ислямска, про-мигрантска истерия, сковала Западния свят, се корени в патологичното желание на новите леволиберални политкоректни мазохисти да накажат белите мъже и да подчинят свободните народи на своята дистопична визия за свят без граници и традиции, в който постмодерните брътвежи за липсата на обективна истина и морални императиви са закон. Една кошмарна версия на света, в която публичната екзекуция с камъни на изнасилени жени в ислямския свят е точно толкова лошо нещо, колкото са секси рекламите с разголени красавици в Париж или Лондон. Свят, в който полът е само социална конструкция без биологична основа и всеки може да се идентифицира като мъж, жена или каквото си иска по всяко време. Болните им цели включват още тотална цензура и насилие срещу хора, които мислят по различен начин от тях. Техните отровни идеи си пробиват път в реалния свят. Тези политкоректни мутанти на либерализма гъмжат и злосторстват из политическите, академични, медийни и културни елити на Западния свят. Преди дни в Канада одобриха абсурден закон срещу “ислямофобията”, който може да прати на съд дори най-умерения и рационален критик на исляма. Пак в Канада друг закон наказва работодатели и университетски преподаватели, които отказват да използват измислените от местните културни марксисти обръщения за служители и студенти, които не се идентифицират нито като мъже, нито като жени. В САЩ холивудски звезди и журналисти открито призовават за убийството на президента Тръмп. Масовите протести, блокади и насилие срещу неговите привърженици са всекидневие. Опозицията се самонарече “съпротива”. Проведе се масов “Марш на жените”, съорганизиран от ислямистката Линда Сарсур, която има силни антисемитски възгледи и публично призовава Западът да се подчини на ислямския закон шариат. Това е все едно ККК да правят антирасистка демонстрация. Ултралеви анти-Тръмп протестиращи редовно нападат и блокират лекции на автори и публични личности, които не харесват. Те подпалиха университета в Бъркли и спряха реч на Майло Янополус, после атакуваха с огън и камъни колежа в Мидълбъри заради лекция на уважавания интелектуалец Чарлз Мъри, биха невинни хора и вкараха негова колежка в болница. В Лондон поредният терористичен атентат на радикализиран мюсюлманин отпреди дни е о(т)писван от медиите или като “престъпление без мотив”, или като “продукт на британския расизъм”. В Германия всеки ислямски атентат с камион е отразяван, все едно че камионът е извършителят, а джихадистът зад волана по случайност е бил там. Прикриват се масови сексуални нападения, извършени от мигранти, кове се наратив, че най-голямата заплаха за Европа всъщност е националпопулизмът, който е нищо повече от реакция срещу тероризма и парализиращата политическа коректност и симптом за болестта на Запада. В България либерални организации и техни представители пишат жалби до комисията за защита от дискриминация и искат глоби и наказания за карикатури и “реч на омразата”. А какво е “реч на омразата”? Всяко слово, което не им харесва на тях. Те дебнат кой какво пише в социалните мрежи и са готови да докладват, да забраняват, да смазват свободата. И всичко това с камуфлажа на загрижеността за малцинствата. Тоталитарни вълци с мултикултурни овчи кожи и знаменца в цветовете на дъгата. Пазете се от тези, които искат и мислят, че знаят как да направят света по-добър, красив и толерантен. И знаят по-добре от вас какво може и какво не може да говорите. Що е то SJW? Новите болшевики са познати още и като “сошъл джъстис уориъри” – воини за социална справедливост. Накратко – SJW. Те не искат просто равен старт, а равен резултат. И ако няма равен резултат, то това задължително е продукт на патриархалния потиснически ред. Tе не желаят да участват в спор с другата страна. Те искат да забранят другата страна. Затова са толкова опасни. “Толерантни” активисти, които прегръщат тиранията и могат да я наложат на всички нас, ако не внимаваме и не браним най-ценното – свободата на словото. А тя включва и свободата да нараниш нечии емоции. Защото фактите са по-важни от чувствата. https://trud.bg/новите-болшевики/
  21. 3 points
    http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1751-2017-cassini-grand-finale-begins Преминаването на автоматичната станция "Касини" между пръстените на Сатурн и самата планета - илюстрация от художник. Image credit : NASA 24 април 2017 г. 17:00 ч. Светослав Александров. Всяко хубаво нещо си има своя край, а за мисията на НАСА "Касини", която изучава Сатурн, този край наближава. На 15 септември всичко ще приключи, след като автоматичната станция навлезе в атмосферата на планетата и изгори. Но преди това предстои може би най-вълнуващият момент от роботизираната експедиция! На 22-ри април "Касини" направи своето 126-то и последно близко облитане на Титан, с помощта на което орбитата беше коригирана по начин, който ще позволи на автоматичната станция да извършва навлизания между най-вътрешния пръстен на Сатурн и планетата. Никога досега построен от човешка ръка апарат не е предприемал такива навлизания! Ако всичко мине по план, "Касини" ще минава едва на 3 000 километра над облачната покривка на планетата. В това отношение мисията много ще започне да прилича на съвременната мисия "Джуно", която също изучава облаците на Юпитер от подобно близко разстояние. Работата обаче е, че сближаванията със Сатурн са много рисковани - учените не знаят със сигурност къде свършват пръстените от вътрешната страна. При това скоростта на "Касини" ще възлиза на 34 km/sec. Ако случайно налети на някаква отломка от пръстените, тя може да причини сериозни повреди на борда на космическия кораб. Поради тази причина голямата антена ще бъде ориентирана по посока на движението, за да служи като щит. През последните месеци от живота на мисията, до 15-ти септември, "Касини" ще трябва да извърши общо 22 прекосявания на пръстените. Най-първото от тях ще е на 26-ти април в 12:00 ч. българско време. Възможно е в рамките на този последен, велик финал от мисия "Касини", да бъдат направени фундаментални научни открития, убягвали до този момент на изследователите. Освен че ще бъдат заснети свръхдетайлни снимки на пръстените на Сатурн и облаците на планетата, ще бъдат картографирани гравитационното и магнитното поле, ще бъдат изучени директно частиците, изграждащи пръстените. Не ще и дума - самият финал ще бъде тъжен. Мисия "Касини" е изстреляна през 1997 година - т.е. говорим за двудесетилетен период на велики постижения и неверотни откртия. Всъщност самите открития са причина за това "Касини" да приключи по такъв начин, чрез изгаряне в атмосферата - автоматичната станция установи активност на луните Енцелад и Титан и НАСА иска да предотврати сценарий, при който "Касини" попадне на някоя тях и замърси евентуалната биосфера със земни бактерии. За повече информация: НАСА
  22. 3 points
    И кухите не са много по-добре от плоските. Въобще ако и едните и другите си имаха някакво елементарно понятие що е то гравитация и как работи нямаше да ги дърдорят всичките тия щуротии. Но както е казал бай ти Айнщайн, човешката глупост никога няма да се свърши.
  23. 3 points
    Тц, тц, тц, българското образование сериозно го закъса... А ето значи как би трябвало да изглежда сянката на Земята при Лунно затъмнение според Flat Earth society
  24. 3 points
    1915 г. - Сръбски войник и баща му, който е дошъл на свиждане, спят в окопите...
  25. 3 points
    Да, нещата са несравними. NG е ограмен бранд и списанието е само част от цялото. Печатните издания на NG са със силно "затихващи функции". Впрочем, така е с всички печатни издания. Просто на тоя етап NG не могат да си позволят да спрат да ги печетат по маркетингови причини и се опитват да компенсират с печелившите си дейности. А там има доста такива - визирам както рекламата, така и според мен "платените" по един или друг начин публикации. Е, хайде сега. Дали всички сме в тоя и други форуми, щото са безплатни и, като такива, не ги ценим? Иначе, споделям мненията, че списанието трябва да бъде платено. При достъпна цена (1-2 лв) не мисля, че ще е проблем за този, който се интересува. Пък, който не ще - да го .... Или да търка лотарии. Което си е същото
  26. 3 points
    Вярата в бог е напълно частно явление, защото не касае обективни феномени, а касае само субективни такива. Дали с блага дума или с насилие, фундаментализмът има много лица и е еднакво противен. Ако това твърдение е генерализирано мнение на всички вярващи, то има прозрачна обяснителна сила. Защото означава проецирана малоценност, предизвикана от несъзнавана неувереност в собствените убеждения: неспокоен съм, ако виждам, че другите не споделят моите вярвания. Това е типичен случай на нелигитимна загриженост за другия. Другият, с неговите различни от моите убеждения, застрашава явно устоите на моята душевност и затова трябва да стане като мен. Това казвате буквално.
  27. 3 points
    Изброеното е важно, но не е решаващо, вижте например ето тази статия: https://money.bg/archive/zashto-mladite-hora-u-nas-ne-iskat-detsa.html Младите хора не искат да имат деца. Изброени са и причините - важността на личното развитие, нежеланието на младите жени да приемат това, че трябва да си стоят вкъщи с децата без доход или с по-нисък доход, докато мъжете им "носят" парите вкъщи, представата, че неминуемо ако създадат деца, това - конкретно на жените, ще им попречи и да се развиват, и да бъдат независими, защото гледането на деца в нашата култура все още се води "женско" задължение и ще легне основно на техните плещи. Което пък ще ги изхвърли от конкурентно-мотивирания свят на кариерата и доходите поне за известен брой години, а това нерядко е и завинаги. По причина, че вижте предишното изречение - децата са женска работа. Не само за двете години, в които са бебета. А за цял живот. Това са осемнадесет години от живота на една жена, което практически нерядко означава почти до пенсия, или до възраст, в която жената става обект на възрастова дискриминация на работното място (никой не ще да наема 45-годишни "стари чанти", или да им предлага заплати, сходни с тези на мъжете - колеги). Раждаемостта в едно общество зависи основно - ако не и единствено от това какво мислят за нея жените. А женската гледна точка традиционно не се включва в набора от икономически или политически мерки, изброени по-горе, както и като цяло в никои политики. Ако в живота и обстоятелствата си, вкл. културната рамка, която ги връзва в кухнята и за мръсните памперси, жените не желаят вече да приемат подобна роля и искат еднакво разпределение и на задълженията си, и на възможността за лично развитие и доходи, то те няма как да бъдат накарани нещо друго без манталитентна промяна. И включване на тяхната гледна точка в разработката на всичко, което касае раждаемостта. Което включва изравняване на шансовете, изравняване на заплатите на двата пола, възможност - и най-вече желание и у двата пола - и жената, и мъжът да работят на намалена работна седмица, за да може всеки от тях да се грижи равностойно за децата, повече възможности за целодневна детска грижа и така нататък. Докато последното е въпрос на организация, всичко останало е въпрос културна и манталитентна промяна на преосмисляне на ролята на жената. Без нея младите жени няма да пожелаят повече деца. Да не говорим, че няма да пожелаят и едно, до момента, в който са се установили и са финансово независими, а това става след 35-40-годишната им възраст, когато време за второ дете вече не остава. И не на последно място, манталитентна промяна в цялостното отношение към майката. Щото в културата "беге мама" е нарицателно за тъпа патка. Или най-малкото жена, на която се гледа снизходително. А с това по-висока раждаемост няма как да се случи.
  28. 3 points
    Здравейте Има няколко момента, които трябва да се вземат в предвид. 1) Имаме над милион и половина сваляния на списанието за миналата година и въпреки това няма реклама. (причините са много и няма тук да ги обсъждам). 2) Ако не предприемем това действие няма да има нито орязания вариант, нито платения, нито дори и всички стари над 90 броя, които всеки ще може да си тегли и чете когато и от където си иска. 3) Ние получихме резултатите, които искахме - да видим настроенията, другото вече ще покаже времето. Нямаме нито човешки, нито финансов ресурс да направим повече голямо маркетингово проучване. Много пъти са ми казвали, че само защото списанието е безплатно има толкова сваляния и буквално ВСЕКИ може утре да направи такова списание и то също ще има хиляди и стотици хиляди сваляния. Разбира се, това са глупости, защото през всичките 12 години на съществуване на списанието никой освен нас не се задържа и никой не постигна такива резултати, НО това нищо не означава в пари. Ако някой му се струват 83 ст. на месец за списание от над 150 стр. явно има други ценности от нашите и не ни е в таргета. Другата седмица ще прочетете пак в блога ми подробно обяснение защо се налага тази промяна.
  29. 3 points
    Успех! Корабът Союз МС-04 с двама души на борда се скачи с МКС! 20 април 2017 г. 16:51 ч. Днес пилотираният космически кораб "Союз МС-04" се скачи успешно с модула "Поиск" на "Международната космическа станция", съобщи Роскосмос. Скачването беше осъществено в 16:19 ч. българско време - близо шест часа след излитането. На борда на станцията пристигнаха космонавт на Русия Фьодор Юрчихин, който за пети път е на мисия до МКС, и астронавт на НАСА Джак Фишер. Фишер никога не е летял досега и днес той се превърна в 550-тия човек, обиколил Земята. Астронавтът на ЕКА Тома Песке засне днешното приближаване на "Союз МС-04" към "Международната космическа станция". Photo credit : ESA/Thomas Pesquet http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1747-2017-soyuz-ms-04-docks-iss
  30. 3 points
    Новости от парада тази година. Модернизиран вариант на танка Чонма 216. Спори се какво стои в основата му, според някой анализатори е Т-72, а според други по консервативни оценки радикално преработен Т-62. Севернокорейски БТР на базата БТР-80. Севернокорейското му име е неизвестно и се използва обозначението М-2010 (по годината в която за пръв път е забелязан). Той има два варианта с 6 и 8 гуми, както и голяма купола със сдвоена 14,5 мм картечница КПВТ (прочее в северна Корея силно обичат това оръжие). Неизвестна корейска 122 мм самоходна гаубица. Позната под обозначението М-1991 170 мм самоходно оръдие Чучхе по. Това е доброто старо М-1989 Коксан съм сменено шаси (предното беше от Т-55, сегашното очевидно е по тежко). Това всъщност е 170 мм германско тежко оръдие чиито чертежи след войната са предадени на корейците които го произвеждат. 240 мм РСЗО М-1990 Съвсем ново досега непознато 300 мм РСЗО с управляеми ракети Модернизация на ЗРК Стрела-10 с някакви други (неизвестно какви) ракети Ракети от ЗРК С-200 Корейски ЗРК известен само по присвоеното му от света обозначение KN-06 (по годината 2006) Една новост. Напълно неизвестни до този момент и явно нови противокорабни ракети, в случая с брегово базиране, по думите на севернокорейската пропаганда такива се поставят и на наличните ракетни катери Балистичната ракета Пукисон-1. За нея се предполага, че далечината на стрелбата най малко надхвърля 1000 км, колко е максималния обсег не е известно. Предназначена за изстрелване от подводници Сухопътния вариант Пукисон-2 Напълно нова ракета. Навярно вариант на Хвасон-6 (Скъд). Тази обаче е с добавена още една степен и явно увеличена далечина на стрелбата. Вариантите на Скъд стрелят до към 500 км, но с новата степен е навярно доста повече Още една новост. Изглежда като увеличен вариант на Хвасон-10 (далечина на стрелба предполагаемо от 4000 до 6700 км). Ако новата ракета е по голяма, значи има повече гориво, тоест е с по голяма далекобойност. Празни пускови установки очевидно подготвени под някаква нова балистична ракета.
  31. 3 points
    Не беше ли сам Климент, който написа за Методий, "...че Както личеше от неговия външен вид, не беше от прост род и от двете страни – по майка и баща, – но от много добър и почтен род, отдавна познат на бога, на царя и на цялата Солунска област. При това и събеседниците, които го обичаха от детинство, водеха с него почтени препирни."? Т.е. от виден ромейски род, като се твърди, че чичо на братята е логотетът Теоктист, възстановител заедно с кесаря Варда на светското дворцово школо А.К.А "Магнаурска школа"? Т.е. под "Царя" в житието може да се има предвид основно императора на Византия? ПП Дончо, като рекохме "школо" - да внимаваме с "школариите", това не са точно учениците в дворцовото школо
  32. 3 points
    Начи, айде и аз да се отчета малко, щото Евристей да не ме кори къде е изчезнал "старият Аспандиат". 1. Хосрой (Хосров) от аналогията на Мистик е Вторият, не Първият. Първият, въпреки голямата си военна активност, никога не успява да застраши самото съществувание на Ромейската империя. За Хосров II знаем добре какви ги е свършил по времето на Фока и Ираклий. 2. Аналогията с Хосров II обаче може да се тълкува и в смисъл не само "ей на, дори великият кръвник съжали клетото сираче", но и като знак, че по времето, когато Мистик хаби едно след друго гъшите пера да пише на Симеон, положението на империята е било наистина окаяно. Както по времето на Хосров II. От друга страна сравнението на Симеон с Хосров II може да се приеме и като тънък комплимент: "ти, Симеоне, си велик завоевател както великия Хосров". Така както навремето сравнявали Крум със Сенекерим. Впрочем би било интересно някой историк да напише една статия по темата с кои исторически, библейски и митологични персонажи византийските автори са сравнявали конкретни български владетели. 3. Смятам, че старият хитрец Мистик съвсем съзнателно бърка историята. Ти горе си обяснил достатъчно добре мотивите за това объркване. Но това, че Симеон бил "чул за царството на персите", не значи, че Симеон е познавал добре историята му. Нямам предвид, че като студент е бягал от лекциите но "История на Персия", за да пие бира в капанчетата около Магнаурата. Просто размяната на писма между Симеон и Мистик става четвърт век след абсолвентския бал на Симеон и очевидно, че нашият отдавна е бил забравил почти всичко, което бил учил от професорите-иранисти в Константинопол. А нямало и как да направи справка в Енцикполедия Ираника в магнаурската библиотека, че да излови дъртия ром(ей) Мистик в лъжа, който е карал точно по схемата "ако мине". Не че пък Симеон се е трогнал особено от епистоларната диария на Мистик. Но в края на краищата около всички тия несъответствия можем само да плетем "брюкселските дантели" на предположенията, без нищо да докажем. П.П. Инак в сасанидската традиция Йездигерд I е известен с прозвището Грешника, защото бил обвиняван в християнофилски настроения.
  33. 3 points
    Тука от оффнюз пак са превеждали без много да се замислят. В заглавието на статията "отрицателна маса" е поставено в кавички: ‘Negative mass’ created at Washington State University А от съдържанието се вижда, че са демонстрирали квантова отрицателна ефективна маса, която е нещо различно от понятието гравитационна маса: A negative effective mass can be realized in quantum systems by engineering the dispersion relation. За това препратките в статията на оффнюз към ОТО са напълно грешни.
  34. 3 points
    "Има едно проклятие. То гласи: „Дано живееш в интересни времена!“" - с тези думи и цитата на Конфиций започва кигата "Интересни времена" от поердицата "Истории от света на диска" от Тери Пратчет.
  35. 3 points
  36. 3 points
    Това е малко примитивен възглед върху религиозността - не се сърдете, не обсъждам вас, а този конкретен възглед. Защото предполага по подразбиране, че религиозните хора са наивни или глупави, а това далеч не е така. Ето вижте примерно този учен: https://en.wikipedia.org/wiki/Brian_Kobilka Освен, че е нобелов лауреат и шеф на катедра по молекулярна биология в Станфорд, човек не от 16ти, а от 20-21 век, той собствено е вярващ християнин. Ето го и тук, в малко повече подробности. http://news.stanford.edu/news/2012/october/nobel-prize-kobilka-101012.html Или ето този учен: https://en.wikipedia.org/wiki/Carl_Friedrich_von_Weizsäcker Шеф на института Макс Планк цели десет години. Учен от ядрената програма на нацистка германия. Това не са глупави или наивни хора, по горното. Защото между заниманията с наука на високо ниво и религиозността няма конфликт, всъщност.
  37. 3 points
    В интерес на истината БГ-наука подкрепи идеята за попълването на БГ-Уики с нови статии. След това обаче явно там станаха някакви административни реформи и тя стана БГ-тоалетна на Уики. А да се оправя такова нещо е безнадеждно и особено неприятно. То е като да призоваваш доброволци да почистят българска обществена тоалетна - освен че операцията е неприятна, то тя е и напълно безполезна, защото съвсем скоро ще добие стария си вид. Проблемът не е просто в превода на имената. У нас действително няма единен модел. Абстрахирам се от случаите, като примерно в една от дискусиите, където имаше мераклии френския град Кан да не се нарича както е на френски и се е утвърдил като понятие у нас, а в английския му вариант, защото те били учили английски. Но проблемът на българското уики не е в това. Някъде просто директно е цапнат гугълския превод в българската статия. Сещате се, че да се чете това е пълно безумие. Защото ако си отвориш английската уики има опция Гугъла да я преведе, но тогава като посочиш с мишката някой проблемно преведен участък се показва английския текст и може да се види за какво точно иде реч. Ако обаче един такъв превод се лепне като българска статия няма начин да се провери за какво иде реч, а ако човекът не е наясно с материята и е отишъл да направи справка рискува да "научи" невероятни глупости. И когато в БГ-уики са премахнати и външните препратки към други сайтове, които няма как разни елементи да вандализират се получава истинска прелест. Ясно е, че никой няма да си играе с часове да пише примерно историческа статия за БГ-уики, а после да мине автохонец и да внесе някои някои "корекции". То едно нещо се прави, когато има смисъл. А при такава трагедия като БГ-Уики просто няма смисъл. Всичко тъй или иначе ще бъде оплескано.
  38. 3 points
    приеми римските богове и обожествените императори, и се чувствай свободен да празнуваш 150 дни в годината
  39. 3 points
    Ти не беше ли учил биология? Тук те обърква думата. Природните закони не са закони в смисъл на правила, които се спазват и са дадени от някой. Те са законемерности/описания.
  40. 3 points
    Честит Ден на Космонавтиката!
  41. 3 points
    Всеки влак си има пътници. Не виждам нищо лошо, ако един форум или списание е обявило, че има даден предмет и се придържа към него. Проблемът е, когато някой форум или списание се обяви за едно, а пък се занимава с друго, защото в такъв случай остава без пътници. Не виждам нищо лошо едно научно-популярно списание да пуска статии по въпроси вълнуващи широката публика. То затова е научно-популярно, а не само научно. Важното е да не се забравя, че научно-популярно означава, че статията е написана от човек, който разбира за хора, които не разбират, а не както се случва у нас с някои електронни издания, които се списват от хора, които не разбират, но очакват всички учени по света да ахнат от глупостите им. БГ-мама е успешен форум. Той не се е обявявал за извор на най-чистата наука. Има си обаче предмет и си го спазва - там има съвети дали някой нов продукт на пазара си отговаря на рекламата, как да се напудри бебешко дупе, къде в даден град се продава даден продукт, как да се сготви нещо и др. под. То хубаво нещо е науката, ама трябва и да се яде. Та не виждам нищо лошо да има форум, в който да попитате защо манджата ви нещо все не се получава. За българското Уики много пъти сам казвал как се процедира. Като се търси нещо, обикновено излиза първо то. Като се иде там се преглеждат чуждоезиковите статии и директно се отива там, без излишно губене на време в гледане на българската статия - тя обикновено е пълна с глупости, а външните препратки обикновено водят към най-жълтата чалга по темата. Заслугата не е само на пишещите, но и на лошото администриране и модериране на българската версия. В чуждите версии обикновено линковете водят към по-подробна и по-добре илюстрована информация, тъй че дори някой вандал да е пипнал самата статия може да се иде на друга, където не може да се пипа и вреди.
  42. 3 points
    Стар надали. В писмата се споменават често "баща" и "чедо", но това е само в духовен смисъл, защото Николай Мистик е съвсем малко по-възрастен от Симеон. А и за пригажданията не мисля, че са причина за отношението на Симеон. В оная епоха историята не е днешната стремяща се съм точности наука, а преди всичко разказ, от който се вадят поуки. Симеон е знаел това. Дали му е било ясно, че герой на онази история с Теодосий Втори всъщност не е Хозрой, не мога да кажа, но най-вероятно съвсем добре е схванал намека: "Дори онзи кръвожаден неверник се е смирил, а ти, християнинът - не." Смятам, че това, което виждаме в кореспонденцията и с Лъв Хиросфакт, и с Николай Мистик, и с Роман Лакапин, е Симеоновият характер - интелигентен и самоуверен човек с високо самочувствие, демонстриращ превъзходство чрез ироничен и дори саркастичен тон при общуване с опоненти.
  43. 3 points
  44. 3 points
    Не знам. Корея (южна) е по-развита по отношение на технологиите. Може това да е причината.
  45. 3 points
    http://www.инженер.bg/stories/евразия-нов-тунел-свързващ-европа-азия Под Босфора 02.04.2017 г. В края на миналата година бе открит ултра модерният тунел Евразия, свързващ европейската и азиатската част на Истанбул. С него движението от двете страни на Босфора ще се облекчи неимоверно, като автомобилите ще достигат до Казлъчешме в Европа и до Гьозтепе в Азия средно за 15 минути, вместо за досегашните 2 часа. Време е да се „гмурнем“ във водите на Босфора с новото мега съоръжение!
  46. 3 points
    Между другото тази тема какво общо има с науката за да е в този подфорум, даже е закована!?
  47. 3 points
    Те това, (тази статия) е реч на омразата. ЕС създаде структури които противодействат на бясната руска пропаганда и с тая статия Решетников се оплаква. Там където пише за свобода на словото , да се чете, свобода на пропагандата. Ами ще има хора против Тръмп или Брекзит, това е нормално.Забраната да се протестира против тях е цензура и потъпкване свободата на словото. Много интересно се получава.В статията се обвинява западното общество в "анти-Тръмп, анти-Брекзит, истерия" но едновременно с това се казва че липсва свобода на словото.Ами те това е една проява на свобода на словото, да протестираш против Тръмп и Брекзит-а. Няма про-ислямска и про -мигрантска истерия, милиони мюсюлмани , граждани на РФ, Турция, България и още сума страни са мигранти в Европа.Има ксенофобска пропаганда насочена към гражданите на определени държави.Либерализма и толерантноста не са омраза. Пропагандирането на омраза към мюсюлмани и мигранти е "реч на омразата". Статията е русофилски на вкус тюрлюгювеч.Тя е стара, много пъти консумирана и повръщана , но като няма нещо прясно все още и се радват.
  48. 3 points
    Ама като ги подкараш едни гръкомански, Графе... Начи, недей да сравняваш Европа през 900 г. с Европа през 1500 г. с огромната роля на морската търговия и интензивните морски комуникации тогава. Османлиите стават морска сила, защото има огромна брегова ивица, която трябва да бранят. Столицата им е на море и е уязвима. За чий да строи Симеон 100 дромона? Да брани Преслав ли? Търговията ни върви по суша, а не по море. Няма обективни нужди от флот, който да я защитава. За справка общо (че не ми се рови из Пирен сега), по времето на Карл Велики Людовик Блакочестиви франките и един кораб не построяват, а всеки път, когато им се налагало да бранят някакви крайбрежни градове от арабите, търсели помощ от генуезците и амалфийците. Сега да не кажеш, че Франската империя също "избивала комплекси". В тая връзка защо Франция никога не става реално морска велика сила? Липсвали са й средства ли? Не. Просто няма нужда. Тя търгува основно в Европа по суша и през Средиземно море с Леванта. Никой не строи нещо, от което няма нужда или което ще го вкара в излишни разходи без те да се възвърнат.
  49. 3 points
    Слаб 2 по математика. 24 кв. км = 24 000 000 кв.м При 122 000 души се получава 1 човек на почти 200 кв. м. Грешката на автора е само 1000 пъти. Иначе и аз се съмнявам в численостите.
  50. 3 points
    Изключително често ми се налага да ходя в Румъния и мога да споделя моите впечатления и разсъждения. Първо, като цяло румънците са колкото уж близки културно до нас, толкова и по-"западни" в много отношения. Вероятно тук nik1 може да каже какви са социокултурните им характеристики, сигурно са близки до нашите, но лично моето усещане е че румънците имат една доста по-голяма и обществено представена прозападна прослойка, в сравнение с нас. Поради романският език имат и много сериозни исторически връзки с Франция, каквито ние нямаме с нито една западна страна, а да кажем с Русия. Румънците дори през комунизма никога не са прекъсвали тези връзки, напротив. Много важен момент е и също че румънските тайни служби никога не са били подчинени на Москва/КГБ. Чаушеску си водеше напълно самостоятелна политика - осъжда инвазията в Чехословакия, праща спортисти в Лос Анджелиз, произвежда коли по френски лиценз, оборудва си АЕЦ-а канадски реактори, все неща които звучат като научна фантастика в тотално подчинената на СССР България. Много важен момент е и че спортната политика на Чаушеску наблягаше на спортната гимнастика, а не като нас на силовите спортове като борба, в резултат след края на режима там имаше безработни гимнастици, а не банди непотребни борци, които да тероризират обществото. Всички тия фактори в комбинация явно дават едно по-силно и прозападно като нагласи гражданско общество, което далеч не е идеално, но както казах - има една сериозна обществена прослойка с тежест да налага ефективно западни ценности.