Отиди на
Форум "Наука"

Топ Потребители


Най-харесвано

Показва най-харесваното съдържание от 20.12.2017 от всички места

  1. 12 12 харесвания
    От Александър СТОЯНОВ Съгласно най-древното предание, предавано от форум на форум, от статус на статус и от tweet на tweet, Авитохол бил отгледан от вълци в дивотията, след което се въздигнал като вожд в Степта, обединил номадите, изковал велика империя и преди всичко – станал родоначалник на българите… Найс, а? Само че историята не почва тук… съвсем не. (рязко превъртане на лентата 4000 години назад) Каменистите пустини на Арарат. Сред подгизналата кал и разпилeния камънак, от гигантски дървен съд, оформен като ковчег, излизат стотици животни и неколцина мъже и жени. Сред техните преки потомци ще се роди Зиези – прародителят на българите и пра50-дядо на Авитохол. Работата набързо става библейска. Има два типа българи – такива, които мислят, че горните редове са глупости на таркалета и всички останали, които искат да ги приемат за истина – в по-голяма или по-малка степен. За съжаление, вторите са доста повече. Занимавам се с история от 18 години, а професионално от 10. Мислех, че за 30 години „преход“ нещо ще се промени. Хората ще започнат да гледат на миналото ни по-трезво, по-ясно и най-вече, по-критично. Нъцки. Преди това беше тоталитарното образование, което синтезираше любовта към всичко руско с изрязаната и подправена версия на историята ни, от която липсваха хора като генерал Иван Колев, а Христо Ботев набързо беше обявен за първия български комунист (Благоев сигурно е плакал посмъртно). След това, като в някой фентъзи епос, дойде Хаоса. Всеки българин, който до тогава разбираше от история, политика и футбол само в тясна компания, се превърна в пророк от национално значение. За съжаление, народ воден от много пророци, е сляп. А най-слепи се оказаха самите пророци. Още: Империя на авантюристите: България в епохата на Крум Както всичко друго през ранния Преход, и историята се превърна в бизнес на ниво квартално магазинче за безалкохолно. Историците-разбирачи никнеха като гъби и всеки се надпреварваше да доказва, че неговата истина е най-истинската истина. Тезите за произхода на народа ни се лашкаха от затвърждаване на „тюркостта“ и „тангричността“ на българите до космическите кораби, дошли от Сириус. Оказа се, че са строили китайската стена заради нас. Оказа се, че Ахил е българин. Оказа се, че българите са научили японците на нинджуцу. Оказа се, че българин е бил испански конкистадор във Венесуела. Оказа се, че руските князе са българи по кръв, че румънските князе са българи по кръв, че половината османски султани са родени от български майки и какво ли още не. Оказа се, че след Соца, нещата станаха по-страшни отколкото по време на Бай Тошо. Тогава поне догмата беше само една. Прякото наблюдение на „истините“, в които голяма част от сънародниците ни искат да вярват, навежда на мисълта, че българското общество отчаяно се нуждае не от история, а от комиксови герои. Генерал Луков с три оръдия сам спира 10 сръбски армии около Кюстендил. Българите спечелват всички битки, в които участват. Хайнц Гудерян базира Блицкрига си с танкове на генерал Иван Колев с неговите кавалеристи. Можехме сами да спечелим Балканската война, но Радко Димитриев и Фердинанд ни предадоха. Можехме да обърнем хода на Втората световна война, ако се бяхме включили на Източния фронт и да влезем във Владивосток до края на 1943-та. Можехме! Манията по супергероите е културен феномен, който се появява в САЩ през 30-те и 40-те години на XX век, като пряко продължение на зараждащата се фантастика, но в нейната по-комерсиална страна. В България, идеята за супергерои се приема с присмех като поредната американска изгъзица. Интересното е, че точно хората, за които комиксите са западна изгъзица са и тези, които вярват, че колобрите на Танга могат да мътят умовете на врага и да изстрелват светкавици от ану…пръстите на ръцете. Старото поколение е научено да вярва в супергерои без да го осъзнава. „Моят татко е работник, ударник е пръв, като него у заводо нема друг такъв“ гласи стар шлагер от албума „Златната решетка“. Бабата на Пенчо е построила Химко Враца за една нощ само с плюнка, малко пясък и две колички РК1 цимент. Дядото на Соня е охранявал границата от Резово до Златоград с една пушка „Манлихер“, една овчарка и две гранати от ПСВ. Таткото на Златомир е бил в Казармата и за разлика от Златомир, е истински мъж. Той е тичал по 40 километра всеки ден в кръг по плаца, а след това е ял полузамръзнала яхния в очукана бака, понеже НРБ е богата държава и добре се е грижела за наборниците. А най-големият герой е Тато. По-бърз от куршум, по-мощен от „КрАЗ“, способен да превърне цялата си политическа опозиция в посланици зад граница. Тато строи заводи, открива магистрали, ходи на лов, целува се с Брежнев, изобретява цели проводници… Още: Империя на националните катастрофи Изведнъж приказката свърши, а българите се почувстваха като малко детенце, на което една история не е стигнала, за да заспи и сега седи само, тъжно и излъгано в своето креватче на загасена лампа. За да се успокои, първо плаче за старата приказка. След това подсмръква с носле и започва само да си измисля нови приказки, за да се приспи. Те са още по-епохални от старите, но героите в тях са някак дори по-абсурдни, по-хиперболизирани и по-безплътни. В тази плачевна среда, където драмите трябва да са прекалено драматични, националните катастрофи – национално-катастрофични, а супергероите – свръхсупергероични, на човек, които обича и вярва в историята, му се прищява да си скъса дипломата. За съжаление, „младите“ не са много далеч като ниво от „старите“, може би защото крушата наистина не пада по-далече от дървото, особено ако го няма вятърът на промяната, който да я издуха напред. Появи се цяла сурия страници, сайтове и платформи, които да разказват истината за истинската българската история на България. Псевдохудожници рисуват псевдокартини. Псевдо писачи пишат псведописания. Всеки се състезава да изкара някой лев от наивността и лековерието на хората, които отчаяно искат да намерят приказката, в която да повярват. В тази благодатна среда избуя и историческото предприемачество – чаши, календари, албуми, списания, реконструкции, дарения, ефири, какво ли не. A в тях – същото, което дядо професор е говорел по времето на 16-тия пленум. Защото ако старото поколение историци и псевдоисторици има оправданието, че цял живот това са учили и това си знаят, младите авантюристи нямат оправдание. При тях нещата са просто и само за пари, сензация и както казва един мъдър приятел, за да „те лайкват пичките“… Само че не е готино да си мислиш как ще те лайкват пичките, а на глас да обясняваш, как тупаш историята от прахта и разказваш нови неща на хората, даваш им нова перспектива. Защото единствената перспектива, която се дава, е старата, но излъскана и с премахнати от речниковия фонд соц-стилистики. И така, какво излиза – митове, легенди или соц-шлагери, но на нов глас. За какво ни е тогава историята? „За да не повтаряме старите си грешки“ или защото „Историята ни учи, че никой не се учи от историята“ – класическите клиширани отговори. Всъщност, да познаваш историята си, означава да познаваш себе си. Защото ти си своя баща, своя дядо, пра-дядо и пра-пра-дядото на своя пра-дядо. Както казва талантливият писател Николай Терзийски, ти си Самуил, Симеон, Тервел, Левски и Раковски и въобще всички хора, които съставляват миналото на нашия народ. Защото това е един народ и както атомите във всяко нещо са свързани помежду си, така и съдбите на всеки човек са оплетени с тези на неговите сънародници. Врътката в случая е, че за да бъдем истински народ, ние не просто трябва да схващаме тази връзка, но и да познаваме истината за нея и нейното минало. Както е казал човек, доста по-умен от мен, само истината може истински да освободи човека. А свободата на индивида означава свобода и на цялата общност. В този смисъл, историята означава свобода. Защото историята е истината. Историята не се пише от победителите, не е въпрос на гледна точка и не зависи от приумиците на авторите. Историята – истинската история – е истината за онова, което се е случило преди. А истината, mes amies, винаги излиза наяве. Затова на хората, които искат да си продават мърчъндайза – било то тениски или бюлетини – историята не им отърва. И те измислят приказки. Важното е вие да не бъркате историята с приказките. Още: Записки по провалените въстания Приказките ги пишат победителите. Като приказките за Втората световна война. СССР пише една приказка, САЩ пиша друга, Великобритания трета. Но всички те могат да се поберат в голяма антология. В тези приказки обаче липсва историята. Липсва историята за японския лекар Иши, убил над 10 000 души в Китай и помилван от САЩ в замяна на тайни за бактериално оръжие. Липсва историята за тоновете иприт, които ВВС на Великобритания планира да изсипе над Берлин през 1943 г. Липсва историята на над 3 000 000 съветски военнопленници, пратени в Сибир, понеже са си позволили да не умрат, а са се предали на германците. Но ето – и тези истории излязоха наяве. В бъдеще ще излязат и други. Така че, ако и вие като мен си зададете въпроса за чий ни е притрябвала история, спомнете си, че ни е притрябвала за нашия, за българския. Не е лесно да се пише история, защото не е лесно да се казва истината. За това не всеки човек може да бъде историк, както не всеки човек може да е музикант, писател или художник. Защото историята е изкуството да казваш истината. А това често изисква жертви и не носи дивиденти. Затова, когато следващият път някой разказвач на приказки ви обяснява, че ви дава истинската история, вижте дали паралелно със своята версия, не се опита да ви продаде и още нещо – я тениска, я календар, я бюлетина… https://www.klinklin.bg/za-chii-ni-e-istoria/
  2. 8 8 харесвания
    Причини за епидемиите Към средата на втори век римляните контролирали огромна част от тогавашния античен свят с население от 60-75 милиона души, разпределено на три континента. Пет века по-късно, Римската империя се свила в пределите на Мала Азия, като западните провинции станали притежание на различни германски племена, богатите източни провинции влезли в състава на арабския халифат, а на Балканите, непосредствено до столицата Константинопол, се настанили славяните и аварите. Търговията замряла, градовете били полупразни, а културата и технологиите били в упадък. В опит да се обясни този драматичен крах на римската държавност през периода 3-6 век, най-често се изтъкват политически, военни или социално-икономически причини. Един незаслужено подценяван и откровено пренебрегван фактор е приносът на пандемиите за края на античната цивилизация. Силно урбанизираната Римска империя, вътре в която по прекрасните пътища бързо се придвижвали големи маси хора, била идеалното място за разпространение на заразни болести като шигелоза, паратиф, малария, чума. Счита се че през 2 в. пр. н. е. римляните донесли в Европа и хроничната болест сифилис /наричан пуническо проклятие/. С епидемиите, разразявали се периодично в империята, били свързани значителни загуби както на талантливи държавници и администратори /Тит, Марк Аврелий, Клавдий II, Рицимер/, така и на активно население, което генерирало войници и данъкоплатци и произвеждало материални стоки и културни блага. Леталитетът бил висок, поради отсъствието на ефективни лекарства и на развита медицинска служба, а също и заради непознаването на етиологията на болестта и липсата глобална стратегия за ограничаване на разпространението й. Покрай римските завоевателни кампании в Партия през 2-3 век /съпътствани от множество ранени и убити, и ниски хигиенно-санитарни условия/ били ‚внесени‘ нови болести, за които населението на империята нямало естествен имунитет /подобно на индианците в Америка, сблъскали се с шарката, донесена от белите колонисти/. Древните имали различни версии за това, какво причинявало инфекциите. Повечето вярвали в свръхестествения им произход като обяснението било, че морът е наказание от боговете. Така при една чумна епидемия в началото на 3 в. пр. н. е., специално от гръцкия град Епидавър в Рим била докарана статуя на Асклепий и свещена змия. Естествено, според легендата, след пристигането на божеството, епидемията веднага спряла. В благодарност, на остров на река Тибър /наречен на името на бога Ескулап/ била изградена първата лечебница в града. Естествознателят Тит Лукреций Кар, смятал че заразните болести били причинени от външни зловредни фактори. Причината за тяхната поява той търсел в отровния въздух, като добавял, че е възможно заразата да бъде пренесена с храна, почва и вода. Амиан Марцелин през 4 век в своето произведение ‚Деяния‘, описал ‚чумата‘ разпространила се от непогребаните тела в обсадената от персите крепост Амида /дн. Диарбекир/. Той класифицирал няколко вида болести: „първият вид чума се нарича ‚пандемос‘, благодарение на нея жителите от горещите области страдат от треска; вторият вид – ‚епидемос‘ води до отслабване на зрението и причинява опасни отоци; третата – ‚лимодес‘ е съпроводена със бърз летален изход“. Античните извори, макар и рядко, покрай описанието на бляскави военни кампании, дават и приблизителна картина на бедствията и страданията на жителите на римската държава, вследствие на болести или природни катаклизми. Така могат да се идентифицират няколко големи епидемии от периода на късната Република и империята, които имали сериозен принос за упадъка на Рим: ‚Чумата на Орозий‘ Наречена по името на историка от пети век, който пръв я упоменава и която според него пламнала през 125 г. пр. н. е., след невиждано нашествие на скакалци. Те опустошили посевите и след това били отнесени от бурни ветрове в морето. Изхвърлените от вълните и разлагащи се насекоми предизвикали жестока епидемия, засегнала първо птици, домашни и диви животни, а след това прехвърлила се и върху хората. В Нумидия болестта отнела живота на 800 000 човека, а в новоучредената римска провинция Африка – 200 000. Загинали и около 30 000 римски войници, намиращи се там. В Утика /вторият по големина град в провинцията/ на ден умирали по 15 000 жители. ‚Чумата на Тит‘ Разпространила се в италианската област Кампания след изригването на вулкана Везувий през 79 г. Според Светоний, император Тит се опитал да ограничи болестта с всевъзможни средства, включително прибягвайки и до жертвоприношения към боговете, но през 81 г., когато бил имението си край Рим, сам бил повален от треска и след няколко дни умрял. Макар че имало подозрение за отровителство от страна на Домициан, най-вероятният убиец бил маларийният плазмодий, разпространяващ се чрез ухапване от комари. ‚Антониновата‘ или ‚Галеновата чума‘ Тази епидемия върлувала в Римската империя от 164 до 180 година. Първоначално засегнала източните провинции, след победоносната кампания на император Луций Вер /съуправител на Марк Аврелий/ срещу партите. Счита се че разнасянето й било улеснено от завръщащите се по родните си места легиони като тя проникнала в Галия и сред военните лагери по река Рейн. През 166 г. заразата стигнала и Вечния град, където умирали средно по 2 000 души на ден. Според историка Касий Дион в някои от провинциите епидемията убила до една трета от населението, което сложило край на „Златния Век“. Вероятно от тази болест загинал Луций Вер през 169 г., а през 180 г. същата съдба сполетяла и Марк Аврелий. Описанието на симптомите е оставено от прочутия лекар Клавдий Гален, който бил привикан в Рим от двамата императори след като епидемията поразила и войските разположени в Аквилея /северна Италия/ в разгара на войната с племенната конфедерация на маркоманите. Той споменава треска, диария и фарингит, както и кожен обрив, понякога сух, а понякога гноен, появяващ се на деветия ден от заболяването. Информацията, предоставена от Гален, не определя ясно характера на болестта, но учените обикновено я диагностицират като едра шарка към която населението на империята нямало имунитет. Пандемията отнела живота на приблизително 10% от населението на империята /около 6-7 милиона/ и предизвикала драстични социални, икономически и политически промени из цялата Римска империя. Военната й мощ също била подкопана и оредялата армия трябвало с отчаяни усилия да задържи нахлуващите варварски племена. От 169 година, до смъртта си /единадесет години по-късно/ Марк Аврелий лично ръководел военните кампании срещу маркоманите, сарматите и костобоките, които нахлували на Балканите, в Панония и дори Северна Италия. В съчинението си ‚Към себе си‘ Марк Аврелий пише, че дори и болестта около него е по-малко смъртоносна от лъжа, зло поведение и липса на истинско разбиране. А на смъртния си одър изрекъл: "Не плачете за мен, помислете по-скоро за болестта и смъртта на толкова много други". Интересното е, че по това време /151-189 г./ китайската империя Хан също била засегната от няколко вълни на смъртоносна епидемия, симптомите на която съвпадали с тези на едрата шарка. Не е безоснователно да се търси връзката между двете пандемии особено при факта, че римляните търгували с китайците по пътя на коприната, а и през 166 г. поднебесната империя била посетена от римско пратеничество. ‚Киприяновата чума‘ Пандемията се появила първоначално в Африка и проникнала в почти всички части на империята в периода между 249 и 262 година. Разпространението й съвпаднало с разпада на държавността, когато всяка провинция издигала свой претендент за трона, а външните врагове – персите и готите започнали широкомащабни нападения и опустошавали източните провинции. Галските провинции пък били оплячкосани от франки и алемани. Симптомите на болестта, описани от християнският епископ Киприян живял в Картаген са: диария, непрекъснато повръщане, треска, глухота, слепота, парализа на краката, оток в гърлото и кръвотечение от очите. Често инфектираните умирали. Римляните възприели тази епидемия като наказание от боговете. Според Киприян този мор бил знак, че краят на света и настъпването на божието царство са близо. Според историците, симптомите приписвани от древните източници на ‚чумата на Киприян‘, по-добре съответстват на вирусно заболяване, причиняващо хеморагична треска, като ебола, а не на едра шарка. Болестта се появила първоначално в Етиопия към 250-та година /където били пристанищата през които се внасяли луксозни стоки от Далечния изток/, а през следващата година достигнала до Рим и в крайна сметка се разпространила в Гърция и на изток към Сирия. В Рим от нея дневно измирали по около 5 000 души. От нея загинал и император Хостилиан. Археологическите находки от това време са идентифицирали голям погребален комплекс край Луксор /в Египет/, където били изгаряни жертвите на епидемията в опит да се спре нейното разпространение. Освен междуособиците и непрестанните войни с варварите, за разпространяването на епидемията допринесли периодите на суша, наводнения и глад, което показва значима климатична промяна. През втората половина на 60-те години на трети век на Балканите избухнала нова ‚чумна‘ епидемия, свързана с опустошенията, причинени от варварските нашествия на готите. Тя вероятно била предизвикана от същия причинител, както и ‚Киприяновата чума‘, макар че нямаме нейно точно описание. В ‚ Historia Augusta‘ се споменава, че множество оцелели от избиването варварските племена, затворени в проходите около Хемимонт били измъчвани от глад и от мор, а тези, опитали се да разграбят Крит и Кипър, били също поразени от мор и така победени. След като готите били разгромени при Наисус /Ниш/ обаче заразата плъзнала и сред римската войска, а нейна жертва станали още един римски император – Клавдий II. Тази пандемия, освен че засегнала всички слоеве на населението с характерните за това социално-икономически последици, довела и до значими религиозни промени. Покрай болестта, отнемаща безредно както живота на императори и висши сановници, така и на обикновените хора, позициите на Християнството се засилили, а неговите членове започнали да играят все по-активна роля в обществото. Tе се ангажирали с грижата за болните и погребването на мъртвите. Загиналите от болестта християни били причислявани към мъчениците, което давало надежда на останалите за награда в задгробния живот. Разочарованието от традиционните богове, които не помагали за спирането на заразата също тласнало в редиците им нови последователи и така монотеистичната религия се разпространила широко из всички провинции на агонизиращата империя. Чума през 4-ти век През 312 г., покрай междуособните войни, обхванали империята след оттеглянето на августите Диоклециан и Максимин, избухнала нова епидемия, която за съжаление не е подробно отразена в античните извори. Малария в Рим през средата на 5-ти век През 80-те години на миналия век, по време на археологически разкопки на погребален комплекс край Лугнано в Тоскана /Сев. Италия/, датиращ от 450 г., учените попаднали на повече от 80 детски скелети, половината от които на новородени. Анализът на костния материал идентифицирал причинителя на епидемията, който се оказал маларийният плазмодий – бактерия, размножаваща се в червените кръвни телца и разнасяна от комарите. Древните считали че маларията е причинена от демон. През 3-ти век, в един медицински трактат на Квинт Серен /личният лекар на император Каракала/, за предпазно средство срещу болестта се препоръчвала ‚магическата‘ дума абракадабра, която повторена в определена последователност и с постепенно отнемане на сричките би трябвало да излекува болния. Вилнеещата през средата на 5 век маларийна епидемия в Италия се прехвърлила и върху нахлулите на полуострова хунски орди на Атила, който се оттеглил, без да успее да превземе Вечния град. През 472 г. след разграбването на Рим от наемниците на Рицимер в града избухнала чума, която отнела живота на германския военачалник и на марионетката му - император Олибрий. Юстиниановата чума Климатичната аномалия, породена от редица вулканични изривания през периода 536 – 545 г., за десетилетие понижила температурите в северното полукълбо с близо 2,5 градуса, предизвиквайки „Късноантичен мини ледников период“. Иронично, той съвпаднал с управлението на амбициозния римски император Юстиниан, чиято главна цел била да възстанови империята в предишните й граници. Нещо повече – промяната във времето най-вероятно била тясно свързана и с избухването най-унищожителна пандемия в Античността. Причинителят на тази бубонна чума била бактерията Йерсиния пестис, за чийто произход се сочи Западен Китай и вероятно по пътя на коприната през 541 г. била пренесена в източните провинции на империята. Разнасяла се от бълхите по гризачите, каквито в изобилие се срещали в големите градове и пристанища, където били разположени зърнохранилищата. Според летописеца Прокопий, симптомите били треска, халюцинации, отоци в слабините, подмишниците и зад ушите /т. е. лимфните възли, в които че развивал чумният бацил/. Засегнат от чумата бил самият император Юстиниан, който с божията помощ успял да оздравее. В Константинопол обаче жертвите на епидемията били от 5 000 до 10 000 човека ежедневно, така че бил назначен специален чиновник, който да организира извозването и погребването на труповете. Според Йоан Ефески извън столицата били изкопани огромни кариери, във всяка от които били заровени по 70 000 тела. Археологическите проучвания не са установили досега такива масови гробове, така че свидетелството на църковния историк най-вероятно е силно преувеличено. Въпреки това не буди съмнение фактът, че Юстиниановата чума отнела живота на близо половината от жителите на империята, което подкопало икономиката и редуцирало сериозно военния й потенциал, вследствие на което отвоюваните от варварите провинции отново били загубени. Анализи на костен материал от масови гробове край Йерусалим и едно варварско селище край Мюнхен, датирани от средата на 6-ти век, идентифицират инфекциозния агент в повечето проби. Чумата върлувала четири месеца в Константинопол, но след това се прехвърлила на запад, където още близо два века сеела смърт. Вероятно загинали между 20 и 40% от населението на Европа. Заключение Опустошението причинено от заразните болести в гъстонаселената за времената си империя /с над 60 милиона души/, засягало обширни територии, поради добре развитата пътна мрежа и оживената търговия, а това водело до рязък спад в демографската популация. В опустелите провинции императорите заселвали победените варвари, в качеството им на колони или федерати, което подкопавало романизацията и икономическия просперитет на империята, която от 3 век постепенно изпаднала в перманентна икономическа криза. Замряла търговията, свободното предприемачество било в застой, занаятчиите и селяните били закрепостени, професиите им се унаследявали, за да се гарантира производството необходимите стоки за нуждите на армията и държавния апарат. Поддържката на инфраструктурата на късната империя също не можела да се сравни с тази от ‚Златния век‘ на Антонините. Допълнителен удар й нанесли разрушителните земетресения, описвани от античните автори като Амиан Марцелин, които засегнали много градове и укрепления, а разпространилите се след това епидемии допълнително разредили населението. Като добавим и засилващите се варварски нашествия, кръвопролитните граждански войни между различните претенденти за престола, честите бунтове на изнемогващото от непосилните данъци население, захлаждането на климата и поредица години с лоши реколти, всички тези фактори нанесли неизлечими рани на античното общество и предопределили залеза на Римската империя.
  3. 8 8 харесвания
    Имено подобни аналитични мамбо-джамбота , наред с тия за най-древния тюрко-алтайски - прабОлгарския - отделил се къде 1000 г.пр. Хр. са основна хранителна среда , върху която растат прекрасните цветя на нюейджганчоценовщините. Па после Фейсбук ни е виновен.
  4. 6 6 харесвания
    Една вметка ако може: Целта на всички тези хора, според мен не е оборването на някакви хипотетични митове за Левски и Ботев, а дегероизирането им (така го виждам), злобката и завистта са в основата.. Това е невъзможна кауза,...но хора всякакви, в България имаме нацинален спорт..Дегероизираето им за мнозиството от българите е според мен е невъзможно, просто защото тези хора не принадлежат на своето време (те са надскочили един вид), макар и да носят качествата и чертите от на своето време ПС Замислям се това е като - да се дегероизра Колумб за Европейците и Североамериканците (САЩ) като избори всичките му хипотетични и реални, тайни и явни недостътъци и последствия от това, което е извършил . Невъзможно е, мисля всички опити и то на професионалните историци, в САЩ или Западна Европа дотук са били неуспешни ..Половината европейски страни имат претенции че е техен гражданин /На колко от множеството историци или на средноинтелигентните хора в Европа или колнозирана америка днес им пука че резултът на европейската колонизация е геноцида и изчезването на местното население?Това е всеизвестен факт и е в причинно-следствена връзка. Някой от нас мрази ли Колумб ? Не, приема се за първотривател, и човек "надскочил", своето време https://en.wikipedia.org/wiki/1492:_Conquest_of_Paradise
  5. 6 6 харесвания
    Че статията е простотия си личи още от заглавието. Не ми е ясно само защо такива глупости трябва да се влачат тука? Ахил се е оказал българин ... преди хилядолетие. Иначе е дискусионно както дали Ахил е бил българин, тъй и дали изобщо е съществувал.
  6. 6 6 харесвания
    Стамболов до последните десетилетия не е бил утвърждаван като герой. Но е забележителна историческа личност и гробокопач на идеята за Задунайска губерния. За което си е платил с мъченическа смърт (защо и как е загинал не пише в статийката). И има един от малкото силни в художествено отношение паметници в София.
  7. 6 6 харесвания
    Скъпи евробюрократи, разбираме, че вероятно сте нервни да напуснете приятните заведения в Брюксел и да се насочите към дивия изток на Европа за българското председателство. Отпуснете се. София има недостатъци, но няма нищо страшно, ако спазвате няколко прости правила, пише Крисчън Оливър в „Политико” (Politico). Никой няма да се преструва, че столицата на България е земният рай. Реално това е град на блокове от социалистическата епоха, странни бездомни кучета, потрошени тротоари и понякога опасни подлези. Погледната от малко по-близо, обаче София има дълбок чар и балканска душа. Ще ви преведем покрай пиратските таксита, за да откриете един град на безценни тракийски съкровища, билети за опера по 5 евро, фънки фолк-джаз фюжън и малко неочакван бум на органичните храни. 1. Преди да опаковате багажа, поклатете глава Трябва да се подготвите психологически за най-големия културен шок от всички: българите поклащат главите си, когато казват „да”. Може да си представите, че тази превъзходна българска особеност е лесна за аклиматизиране, но тя често е яростно обезпокояваща. Проблемът се усложнява от факта, че софиянците не са точно усмихнати хора. Попитайте сервитьор за чаша вода или таксиметров шофьор да ви закара в центъра на града и често всичко, което ще получите, е поклащане на глава. Това не е намръщен отказ, а съгласие. Особено внимавайте на официалните срещи, съветва Оливър. 2. Пристигате в София. Добре дошли! Сега внимавайте за пиратски таксита. Не се страхувайте от тромавата лента с таксита и шофьори, докато газите ледената каша пред терминала на летището. Някои от тях може да изглеждат като биячи от нощни клубове, но всъщност са общителни хипохондрици, които звънят на майките си по два пъти на ден. Оливър разказва от собствен опит, че таксиметровите шофьори в София са експерти по всичко, от африканската петролна индустрия, до тънкостите на банковото дело през фаталната за КТБ 2014 г. 3. Гладен ли сте? Дошъл сте на точното място. Българите имат най-добрата кухня в Европа. Ако някой французин оспори това твърдение, просто изтъкнете, че любимите му охлюви ескарго, които е ял в Париж, всъщност са славянски, внесени от България. Оливър хвали българската скара, бавно варени ястия, като гювеч и кавърма и ракията, както сливова, така и гроздова. Той посочва, че в София може да се намери заведение буквално за всеки вкус – от американска, през арменска, до чешка кухня. 4. Ако сте вегетарианец от Генерална дирекция „Околна среда” няма да гладувате в София. Българската кухня е богата на вегетариански възможности, от бобови супи до пълнени чушки. В града дори има нещо като бум на биологичните храни, посочва Оливър и допълва, че българите са пионери в отглеждането на зеленчуци в космоса. Той съветва евробюрократите задължително да опитат боза. 5. Влезте в местната култура. Обиколките на града са чудесен начин да опознаете сърцето на София и нейната история. Едно от най-хубавите неща за тези градски разходки е, че вашите водачи са светли, буйни млади българи, които говорят със страст за родината си. Те са отличен антидот на динозаврите, които ще се срещнете по коридорите на властта. Оливър съветва всички да посетят Националния исторически музей и Боянската църква. Първата забележителност дава достъп до уникалните тракийски съкровища. А втората е паметник на ЮНЕСКО, известен с деликатността и перспективата на своите стенописи. Ако пътувате с деца, „Музейко” е забавен интерактивен научен музей, където можете да летите през космоса - да научите повече за българските космически зеленчуци - и да строите блокове, устойчиви на земетресения. 6. След храната и стенописите, какво да кажем за българите? Те са умни. Печелят шахматни и математически олимпиади и отиват да работят в Силициевата долина в САЩ. Вашият проблем, предупреждава евробюрократите Оливър, е, че в политиката и министерствата ще се изправите срещу строго формални, снизходителни, обструктивни и вероятно корумпирани българи от старата школа. Малко може да се постигне с тези хора. Много от тях реално работят за мафията или Кремъл, или и двете. За да не си губите времето намерете си полезно занимание по време на безполезните срещи с местните апаратчици, съветва Оливър. Той дава важен урок по български с думи и фрази, като дървен философ, тутманик, Бай Ганьо, мутра, некадърник, които всеки евробюрократ трябва задължително да използва при общуването с българските си колеги. 7. Малка нощна музика. След изтощителните срещи с българските власти, трябва нещо, с което човек да повдигне духа си. Вие сте в правилния град. София е най-евтиното място, ако искате да се насладите на висока европейска култура. Билетите за опера или балет струват между 5 и 10 евро. А има много нощни заведения, които предлагат отлична атмосфера за почиталите на джаза и всички други видове музика. 8. Време е да се върнете в Брюксел. Наистина ли сте сигурни, че искате? https://www.vesti.bg/bulgaria/narychnik-za-oceliavane-na-evrobiurokrati-v-bylgariia-6077788?page=__id__&comments=1
  8. 6 6 харесвания
    Насилието не е личен проблем, независимо къде се проявява - зад стените на дома, или извън тях. Никога не си удрял жена, но нямаш нищо против друг да я удря - що за уважение е това? Един пандизчия насилник 8 години се разхождал свободен, имал си къща и препитание, защото хората около него мислели, че това не е техен проблем, докато един ден не изпотрепва всичко живо около себе си. Някак си е гротескно, че докато се оглеждаме от къде ще изскочи неуловимият убиец се бистри въпросът що е туй gender и дали не е опасно за мъжкото достойнство.
  9. 6 6 харесвания
  10. 6 6 харесвания
    Здравейте, ако е необходимо да го напиша по друг начин: правим недотам успешни опити за външна мимикрия, без никаква вътрешна (ценностна) подложка, нито намерение такава да се формира някога. Светкавично усвояваме "лъскавите" според нас "западни" модели в чисто потребителско отношение. Вижте как се обличат хората, вижте какви мобилни телефони използват - обикновено тези с нормални доходи - последните модели, да не би ако моделът не е точно последният, някой да ги погледне лошо и да реши, че са някакви фосили от миналото, или че ах, нямат пари за айфон - какъв срам, божичко. Значителна част от познатите ми не могат да повярват как е възможно доскоро напълно съзнателно да нямах смартфон, при условие, че те са си закупили още първите излезли на българския пазар такива преди близо десетилетие. Извън този тип потребителска микикрия обаче с европейските държави продължаваме да имаме печално малко общо, защото не възнамеряваме да се постараем да не е така. Сигурно сте проследили цитираните почти навсякъде статии от няколко западни издания по повод на председателството. Те казват всичко. Ето: http://www.mediapool.bg/tsait-onlain-za-bulgaria-korumpirana-no-ne-sazdava-trudnosti-news273628.html Не виждам откъм принадлежност към Европа с какво България днес е по-рачзлична от времето, когато е правена долната снимка. Тогава - по първа мода, но на магаре. Сега - с последен модел айфон, но толкоз... Простете, пиша го по-скоро с тъга, отколкото с цинизъм. А снимката е чудесна, всъщност
  11. 5 5 харесвания
    Къде казвам, че освобождението е мит? Голяма слабост на твоята тема е, че не формулираш ясна теза, никъде не даваш определение какво разбираш под мит , герой и национален герой. Атом има една тема, в която дава научно определение: "Мит - особе­на категория разказ, който притежава както убедителност, така и автори­тет . Публиката възприема мита за истина без въпроси. Истината в този разказ е извън съмнение и не подлежи на дебат. " http://www.chitatel.net/forum/topic/19738-мотивация-на-демитологизирането/ Но от твоите постове човек остава с убеждението, че под мит разбираш идеализиране и смяташ, че като покажеш един или два реални или измислени недостатъка на дадена личност нарушаваш мита (идеала) и готово - преминаваш на следващия обект за демитологизиране на конвейр. Други пък смятат, че мит е нещо отчасти или въобще невярно, измислено като Червената Шапчица и Дядо Коледа. И става едно голямо надприказване. Сега за Ботев - мислиш ли, че ако ясно беше показал "комунистическите" си убеждения в доста произведения, щеше да има нужда от фалшификат? Защото едно е да коментираш актуални за времето събития и да проявяваш симпатии към борещите се и угнетените, друго е да заявиш "Изповядвам единний светъл комунизъм!" Комунистите изопачиха националната идея "равенство, братство, свобода", като я сведоха до етническото самоопределяне и употребиха националните герои, като ги включиха в комунистическата митология. И ако сега отричаме комунизма, това не означава, че трябва да отречем националните герои, тези, които са се борели срещу тиранията, за свобода и демокрация. Защото точно демокрацията би трябвало да е съвременния идеал. Патриотизмът - любовта към Отечеството е необходим за да има сплотено и добре функциониращо общество, истинският патриотизъм не отклонява вниманието от проблемите, напротив - той е мотивация за решаването им. Не бива да се бърка с национализма и шовинизма, които са фиксирани към търсенето на външни врагове и наистина отклоняват от вътрешните проблеми.
  12. 5 5 харесвания
    Торн: Целта е ясна - аз знам истината за историята, вие сте вярващи в митове овце. А средството е преписване на жълтините на историята. Демитологизаторът е порода от особен диалектичен ред - никога не прави теза и синтеза, а се наслаждава да руши чрез антитеза; смята, че диалектиката на личен и обществен мит е проста работа на прости хора. Ако някой си направи труд да проследи отношението към Ботев и Левски през годините, ще открие, че демитологизирането срещу тях никога не е преставало. Като се започне още от Евлоги Георгиев, който смята, че Левски за пари е готов да продаде и баща си, а Ботев е откровен пройдоха; и се стигне до комунистическия период, където надълго и широко спореха коя част от бг народа представляват двамата и правеха фалшификати да изкарат Ботев комунист, пък Левски селски революционер. Торн не е първият демитологизатор, който "отваря" нечии очи, а е поредният. Има си, разбира се, своите смешни обяснения за причината за митологизирането. Любимата му грамофонна плоча в това отношение е, че героите са митологизирани от пропагандата. Но не е нужно кой знае какво прозрение, за да бъде разобличен. Различни пропаганди се смениха през годините, включително вездесъщата комунистическа пропаганда, но те не успяха да въздигнат едни герои, а други да свалят или поне да ги понижат. Герои се издигаха и герои падаха, мавзолеи взривяваха, но Ботев и Левски оцеляха, въпреки лаещите по тях демитологизаторски псета. В техния случай просто не работят елементарните институционални или фолклорни галимации, при които някой кирлив монах да бъде обявен за светец или един турски васал - за освободител на синджири роби (по Н. Генчев). Преценката за тях оцеля, защото е от по-висш характер, а именно собствено исторически. P.S. Да се знае отношението само на някои съвременници - тези, които са ги мразели. Това е препоръчваната демитологизирана история.
  13. 5 5 харесвания
    Като гледам картинката в началото се сещам, че Божидар Димитров с неговия бестселър "12 мита в българската история " всъщност е първият, от когото тръгна модата на митоборството. Ако се беше сетил да патентова идеята, сега неговите подражатели щяха да са длъжни да му плащат такса.
  14. 5 5 харесвания
    Сериозно? Това ти ли си го извел? Колко мъдро, дръзко и проникновено откритие, непредполагано от никого досега! Рамус, ти продължаваш да се самомитологизираш - няма спиране при теб
  15. 5 5 харесвания
    В кръга на алтернативната шега и в духа на темата, единствените обществени форми, организирани на подобен принцип днес са големите интернационални корпорации - те са мобилни, отворени за напускане или приемане на нови членове, не работят единствено за парите, търговията или собствеността - последното е от ключово значение, мисля, че най-иновативните корпорации и техните елити не работят за пари или собственост, те работят, движени от други мотиви като слава, прогрес, развитие. И най-неочаквано, поне за мен, тези наднационални корпоративни "банди" си имат своите "герои" и митове, каквито са например Стив Джобс или Илон Мъск, легендата за никому неизвестния студент, започнал от един гараж и стигнал до полетите в космоса. При това "героите" са живи, от плът и кръв.
  16. 5 5 харесвания
    Ех... тоя Стамболов... с най-страшния грях на света... бил русофилите. А как по демократичен начин да се справи с недемократична външна атака ползваща местни проксита. И то в държава, където демокрацията е от само десет години, без управленски опит, без класа с управленски опит и т.н. Разбира се са с много кусури... то от някъде се почва. И да градят държава... от помията... с мръсни ръце... но го правят. Да важен модел са... след като за трети път от 1878г. градим държавност и държавни институции наново... по понятни причини... Интересни са и люгето с дуален патридиотизъм, в които избива в трети неутрален... антички....
  17. 5 5 харесвания
    Не го знам що за историк е този Иван Лалев, но още от пръв поглед се вижда елементарно непознаване на историята - Марин Поплуканов и Димитър Пъшков са били арестувани не за обира у Денчо Халача, а заради предателството на Димитър Общи и съдени в София в делото срещу ВРО. Същият вестник е посветил днес цяла статия на някакъв си много дълбокомислен фейсбук статус: http://www.168chasa.bg/article/6649685 Ето ти бърза слава с няколко провокативни думи. По рано се прославяха с нагледна демитологизация, но е по-трудно - да правиш снимки, па да ги качваш... Демитологизатори под път и над път - с лопата да ги ринеш.
  18. 5 5 харесвания
    Лично аз много харесвам Захари Стоянов, но трябва да се отчете, че той не е историк, а преди всичко политик и писател. Т.е. произведенията му не стават за историческо доказателство, освен в случаите, когато е в ролята на очевидец. Също не бива да се изваждат думите му от контекста на цялостното произведение и по този начин да се фалшифицира личното му отношение като автор. Ето това е лъжа: Подобно на предишните "демитологизатори" Гербов и Ворфакс се опитваш да представиш българофобията си за абсолютна обективност. И пускаш фалшиви фойерверки като този за Анастас Бендерев: Хайде да видим дали реално е така като под "българска гледна точка" разбираме отношението на българската държава , документирано чрез административни актове, паметници, награди, официалната историография. През 1885 Анастас Бендерев е герой, ясно - бил се е геройски, получава орден. През 1886 участва в преврат срещу българския княз, става предател и емигрира. Не успява да се завърне след детронирането на княза както мнозина други участници в заговора единствено заради чепатия си характер. През Първата световна война воюва на страната на Русия, но в България едва ли на някого му е било до отдавна емигриралия офицер, та да го обявява за "предател и изменник" . На всичко отгоре войната свършва, избухва Октомврийската революция и враждебността се заменя с носталгия по Царска Русия. На вълната на тази носталгия и на антикомунизма Анастас Бендерев се завръща като герой, получава пенсия и уважение на старини. След Втората световна война махалото герой-антигерой отново се люшва на другата страна. По времето на Сталин са се постарали да го забравят като герой от Сръбско-българската война поради напъните за федерация със Сърбия, а и защото е руски царски офицер от български произход. Но ето че идва тодорживковото време с грижливо омесената му от русофилство и национализъм идеология. От героите на Сръбско-българската война най-популярни стават тези, които са били и русофили, а другите са избутани в кьошетата на историческия разказ. Така се стига до странния Паметник на капитаните в Сливница. Странен, защото военни паметници обикновено се правят на загиналите във войната а и защото това не са всичките изявили се като герои капитани. Какво да кажем за днешното време - идеологиите са разнопосочни - едни гледат на изток, други на запад. След промените се прояви отчетливо антикомунизма, даже и закон има. За това беше реабилитиран и Г.М.Димитров - като антикомунист.
  19. 5 5 харесвания
    Четейки глупостите, които сте написали /вместо да си празнувате Новата година като всички нормални хора/, смятам че в сегашния си вид темата се е превърнала в страшен буламач, както става винаги, когато в дискусията се намесят неуки автохтонци. Затова смятам че няма да е голяма загуба за форума, ако й сложа катинара.
  20. 5 5 харесвания
    това ми напомня сбърканата логика на фоменковистите, които осланяйки се на ренесансовите картини за Античността /където героите са изобразени с рицарски брони/, 'доказват', че събитията от Римската история са се случили през Средновековието. Та и при теб така
  21. 5 5 харесвания
    http://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/5-ezhednevni-neshta-i-iavleniia-koito-ozadachavat-fizitcite_100116.html 5 ежедневни неща и явления, които озадачават физиците Физиците са проумели изключително фини детайли на Вселената, от радиуса на черните дупки до поведението на субатомните частици, които дори не можем да видим. Може би ще се изненадате да научите, че след всичко това те не разполагат с обяснения или едва наскоро са попаднали на тях за много често срещани явления, които наблюдаваме в ежедневието си. Ето някои от най-загадъчните от тях, които на пръв поглед изглеждат банално. Ядки Източник: Melchoir, Creative Commons Може би сте забелязали, че в купичка смесени ядки, бразилският орех винаги е най-отгоре. Това на пръв поглед банално явление е известно като "ефект на бразилския орех" и е всъщност една от най-големите неразкрити загадки на физиката на насипните тела, която описва големи количества от взаимодействащи си обекти. Независимо дали са ядки, наноси или други предмети с различни размери, във всякакви смеси по-големите парчета изплуват на повърхността с течение на времето, въпреки по-голямата им гравитация, докато по-малките обекти потъват по-ниско в купчината. Може би най-малките парчета спадат надолу през пукнатините? Конвекционните потоци могат също да играят роля, като силата на кондензация на малките частици. Всички тези възможности и още няколко такива вероятно допринасят за ефека на бразилския орех, но никой не знае кои от тях или до каква степен влияят, така че няма досега успешни компютърни симулации на този феномен. Не само производителите на ядки, но и физици, астрономи и геолози ще се възползват, ако се разбере явлението, така че следващия път, когато ровите в купичката с ядки или събирате трохите от дъното на пакета чипс, опитайте се да видите физиката, която участва в случващото се. Пяна Източник: PhysicsWorld Взехте ли вана днес? Ако не сте, то вероятно сте се бръснали, мили чинии, пили сте бира или (ако имате късмет) сте хапнали торта със сметана. Ние срещаме пяна толкова често, че едва ли оценяваме напълно колко странно нещо всъщност е тя. Като начало да помислим върху това - твърда, течна или газ е сметаната? Според Дъглас Дуриан (Douglas Durian), професор по физика в Калифорнийския университет, Лос Анджелис, пяната обикновено е 95% газ и 5% течност. Но има някои характеристики на твърдо тяло. Газът в пяната разделя течността, за да образува мозайка от малки мехурчета, а пяната може понякога да запази формата си. Но не съществува формула, която да предскаже колко точно ще е твърда пяната в зависимост от размера на мехурчета или количеството течност в нея. "Физиката на пяната е слабо проучена" - заяви Дуриан пред NASA Science. Лед Източник: Creative Commons, Kafubra Век и половина научни изследвания все още не са определили защо ледът ни кара да падаме. Учените знаят, че има тънък слой от течна вода върху твърдия лед, който го прави хлъзгав и че течността затруднява ходенето, дори и ако слоят й е тънък. Но няма консенсус за това, защо ледът, за разлика от повечето други твърди тела, има такъв слой. Теоретиците разсъждават, че може при самото действие на подхлъзване в контактната зона ледът да се топи на повърхността. Други смятат, че течният слой е там, преди някой да е стъпил и по някакъв начин се създава от присъщото на молекулите движение на повърхността. Когато паднем на леда, ни се иска някой или нещо да ни е виновно, но за съжаление физиката няма окончателен отговор на този въпрос. Магнитите Източник: Kabl00ey, Creative Commons Обикновено магнитните полета на електроните в материята сочат в различни, взаимно унищожаващи се посоки. Но когато магнитните полета на електроните в даден обект се подредят в една и съща посока, което се случва в много метали (и очевидно, те са магнити), се генерира нетно магнитно поле. То въздейства върху други магнитни предмети като или ги привлича, или отблъсква в зависимост от посоката на техните собствени магнитни полета. За съжаление, опитът да разбере магнетизма на по-дълбоко ниво е по същество без резултат. Въпреки че физиците имат на разположение квантовата механика, която много точно обяснява поведението на частиците, включително техния магнетизъм, няма начин да се разбере интуитивно какво всъщност означава теорията на магнетизма. Физиците се питат: защо частиците излъчват магнитни полета и защо те винаги се изравняват в две посоки, образувайки магнити със северен и южен полюс? "Ние само констатираме, че когато се движат заредени частици, те създават магнитно поле и два полюса. Но наистина не знаем защо. Това е просто функция на Вселената и математическите обяснения са само опити да решим задачите си, дадени от природата за "домашно" и да получим отговорите", разказва Джеърл Уокър, професор по физика в Държавния университет в Кливланд. Статично електричество Източник: sxc.hu Статичните разряди са загадъчни и неприятни. Това, което знаем, е следното: Те се появяват, когато излишък на положителен или отрицателен заряд се натрупва върху повърхността на тялото ни и се разтоварва, когато докоснем нещо и така ставаме неутрални. Те могат да се появят също, когато статично електричество се натрупа върху нещо друго като дръжка на врата, да речем, които след това докоснем. В този случай, ние сме пътят, по който преминава излишният заряд. Но защо става натрупването? Не е ясно. Обичайното (и вероятно частично вярно) обяснение гласи, че когато два обекта се трият взаимно, триенето избутва електроните извън атомите в един от обектите, а те след това преминават към другия, оставяйки първият обект, с излишък от положително заредени атоми и вторият с излишък от отрицателни електрони. И двата обекта (косата и вълнената шапка, например), ще бъдат след това статично натоварени. Но защо електроните текат от единия обект към другия, вместо да се движат и в двете посоки? Това никога не е било задоволително обяснение и едно скорошно изследване на Бартош Гржибовски (Bartosz Grzybowski) от Северозападния университет установи, че то дори не е възможно да се случи. В юнския брой на списание Science Гржибовски разкрива, че участъци с излишък на положителен и отрицателен заряд съществуват едновременно в статично натоварените обекти. Той също така установи, че цели молекули мигрират между обектите, докато се трият взаимно. Обясненията се променят. ...................................... Малко абсурдно ми се струва, че нямат обяснения, но ... така казва статията. пп За магнитите - да, нямат правилни, лесни за разбиране, обяснения. Също - за статичното електричество. Ледът пък, се "стапя" частично от налягането и т. н. За забавление - става!
  22. 5 5 харесвания
    Интересен резултат от нормандското нашествие е развитието на нов английски език. В него навлизат широко много нови думи; съвременните английски речници съдържат повече думи от френски и латински произход, отколкото - от англосаксонски. Освен това, през четирите столетия след нормандското нашествие английската граматика претърпява бързи промени, главно - по посока на опростяването й. Ако не беше нашествието, днес английският щеше да се различава много малко от долнонемския и холандския. Друг резултат от нормандското нашествие има и във Франция. Близо четири столетия след него се водят множество войни между френските крале и английските крале, които поради нормандския си произход или заради зестрата на френските си съпруги владеят много земи във Франция. Тези войни са пряка последица от нормандското нашествие; преди него не е имало войни между Англия и Франция. По време на 100 годишната война между Англия и Франция и по време на двете световни войни в английския език навлизат много френски думи. От друга страна, за немалък период от средновековната история официалният език в английския кралски двор е бил френският! Тъй като живеели рамо до рамо, двата езика неизбежно започнали да си взаимодействат. Норманско-френския станал англо-нормански, а староанглийския усвоил значително количество лексика от англо-норманския и по този начин, с течение на времето се формирал Средновековния английски език. Той бил доста по-различен от останалите европейски езици по това време – отчасти германски (особено в речника на ежедневието и граматиката) и отчасти романски (езикът на елита, аристокрацията и литературата). В крайна сметка, тъй като средновековния английски бил езикът на по-голямата част от населението, той се превръща в доминиращия език в Англия и от 14-ти век, е на път да се превърне в национален език, използван не само в ежедневието, но също - и в официалните и административни дела, и в литературата. Впоследствие английският измества латинския от ролята му на църковен език. Библията е преведена на английски език през 14 век, но едва след Реформацията през 16 век, английският език се превръща в език на църковните служби. От този момент английският трайно бил установен като официален национален език на Британия. Английският става национален език през Новото време, когато колониалната английска експанзия започва своя ход.
  23. 5 5 харесвания
    Или както някой добре беше вметнал "Тъкмо открият смисъла на живота и те взели, че го променили"
  24. 5 5 харесвания
    Адмирации за анализите и представените данни, но като чета ми иде да хвана гората. А "съд за "невярна" информация .." направо изби рибата. И от мене нещо по темата http://terminal3.bg/datskijat-jyllands-posten-korupcijata-e-zadushila-blgarija/ Датският Jyllands-Posten: Корупцията е задушила България от Терминал 3 - 21 декември 2017 г. По повод настоящото председателство на България на ЕС вторият по големина вестник в Дания – Jyllands-Posten, публикува материал за корупцията в страната ни. Автор на статията е Martin Kaae, специален кореспондент в Брюксел. Със семейството ми се прибирахме вкъщи в Холандия след лятна почивка в Турция и като стигнахме границата с България, се наложи да чакаме на опашка цели шест часа. Навън бе 45-градусова жега. Българските власти поискаха такса дезинфекция на колата, задължителна за всички преминаващи транспортни средства. Обявената цена бе 2 евро, но мнозинството плащаше пет, за да мине под пръскачката. Следващата такса бе винетка, 15 евро, въпреки че върху самата лепенка стои осем евро. Мръкна, докато семейството получи възможност да продължи. И отново се появи полицай, който ни спря. Съпругът ми излезе от колата и отиде да говори с полицая, който му намекна да плати 60-80 евро. Мъжът ми отговори, че може да плати само 15. Полицаят прие и потеглихме.” Това разказва холандска гражданка в нов доклад заедно с още 200 подобни случая, внесен от депутат от Европейския парламент преди две седмици. Всички случки описват фрустрирани от липсата на законност хора, обрани с малки или по-големи суми от граничари, защото са преминаващи туристи. Ако не си платиш, отнема ужасно, ужасно дълго време да минеш. Двамата евродепутати използваха социалните медии да открият още хора, които са имали подобни случки в БГ – и изведнъж бяха затрупани с материали. Платилите минават. По този начин принуждават всички останали да си платят. Обаче България е член на ЕС от десет години. След толкова много години и милиони, похарчени за борба с корупцията, трябва ли европейските граждани да приемат подобно отношение?
  25. 4 4 харесвания
    ЕДНО ЕПТЕН ПРАВИЛНО РАЗЧИТАНЕ НА СТАРИЯ 7000 ГОДИНИ НАДПИС ОТ ГРАДЕШНИЦА Понякога обичам да дискутирам древната българска история в онлайн пространството. Нерядко не само че се получават плодотворни дискусии, но понякога става така, че великите прозрения да ми биват давани свише от Великата трако-българска богиня-майка. Разбира се, преди това тя ме насочва към изследвания и разработки, ключови за разкриването на инак така старателното фалшифицирано от тъмните сили наше славно минало. Така например снощи Великата трако-българска богиня-майка ме насочи интуитивно към една ценна публикация на големия познавач на нашата трако-българска/българо-тракийска древност г-н Спароток. Става дума за стария 7000 години надпис от Градешница (вж. на снимката), за който г-н Спароток предлага находчиво разчитане. Ето какво гласи разчитането на линеарните знаци от Градешница, предложено от г-н Спароток: ================ У РАЯСУ ПАСУПОТО СУТУО/ СТУО 3 ??? ================ Г-н Спароток дава следния превод на тази кратка поредица от загадъчни думи. ================ У е идентично на предлога У, В, ВЪВ; РАЯСУ – може да се оприличи на арийското РАИС –дар, или РАЯ- форма на РАДЖАН-цар, принц, в случая думата е представена в склонена форма, както би било логично за древна реч; ПАСУПОТО - склонена форма на име на божество, името отговоря най-добре на арийското ПАШУПАТИ –господарят на животните; СУТУЕ, СТУЕ може да се оприличи на арийското СТА, СТАТИ - поставям, оставям, давам; III - 3 – три дара? ================ Финалният превод на стария 7000 години надпис от Градешница, предложен от г-н Спароток, е следният: В ХРАМА НА ПАСУПОТ (пазителят на стадата) ОСТАВИХ ТРИ ДАРА. ================ Мисля, при всичките ми адмирации и възхита от това находчиво решение, че преводът не е коректен и като представител на толкова недолюбваната „казионна наука“ смятам окажа помощ и да предложа свой, който е ептен правилен, дори може би единственият правилен. Ето го: ================ У РАЯСУ без съмнение означава „у рая“, тоест „в рая“; ПАСУПОТО следва да се тълкува като „пасе/пасà патки“; СУТУО/СТУО очевидно е архаична трако-българска или българо-тракийска форма на името Стою/Стойо; 3 подсказва броя на патките, пасани от Стою/Стойо. ================ И така, финалният превод, който аз предлагам е следният: СТОЙО ПАСА ПАТКИ В РАЯ, 3 [НА БРОЙ]. ================ Предложеният от превод е много ценен, защото предоставя важна информация за религията, икономиката и антропонимията на древните ни трако-български или българо-тракийски предци. Какво имам предвид? 1. На първо място от този кратък надпис разбираме, че древните трако-българи/българо-траки са вярвали в Рая. Дори е възможно те да са първият народ, от който се е разпространила по света представата за небесната градина. 2. На второ място се разбира, че древните трако-българи/българо-траки са имали патки, тоест добре развито птицевъдство. Докато съвременните древните трако-българи/българо-траки нямат топки. 3. На трето място в краткия надпис завоалирано е внушена идеята за демократизма на древната трако-българска/българо-тракийска религия, която е позволявала да се пасат патки в такова свещено място като Рая. Тази интерпретация се подкрепя неоспоримо от факта, че средновековните трако-българи/българо-траки вдигат първото антифеодално въстание в света, а през XX век и първото антифашистко въстание в света – явни доказателства за хилядолетните ни демократични традиции. 4. Разчетеното от надписа от Градешница име СТОЮ/СТОЙО показва недвусмислено, че нашата антропонимия не се е променила ни на йота за 7000 години, което пък сочи, че създателите на надписа от Градешница са чиста проба трако-българи/българо-траки. ================ П.П. Смятам при първа възможност, снабдявайки този текст със съответния научен апарат и бележки, да го ъплоудна и в сайта academia.edu, за да стане достъпен за цялата световна научна общност и веднъж завинаги да се строши на клеветата зъбът, че древните трако-българи/българо-траки са били прост и безписмен народ.
  26. 4 4 харесвания
    и роден анализ на уродливата конвенция: Д-р Николай Михайлов: Истанбулската конвенция - не сме объркани в превода. В клопка сме. "Бедата на тази Конвенция, която адресира глобална драма на насилие, е, че сама съдържа латентно идеологическо насилие. Натрапват идеология дискретно и под морален шантаж. Маневрата е прикрита, но и разгадана. Съпротивата не идва по линията на мъжкия шовинизъм или дефицит на чувствителност към човешкото страдание, както твърдят, а по линия на страха за детето и отвращението от перверзното. Това е същината на скандала. Идеята да въвличат детето в ролеви игри за релативизиране на половите граници и за да му предлагат дрешки за джендърно преобличане, каквото се случва в демократичния свят, е за „простия“ човек кощунствено посегателство срещу свещеното. Тези „педагози“ са мисионери на бог Ерос в детска среда. И нека не възразяват, че това е преувеличение, фалшива новина или паническа представа, която изпреварва събития. Не е. Информирайте се какво се толерира в свободния свят и каква е тенденцията". Това казва в интервю за "Гласове" психиатърът и богослов д-р Николай Михайлов. - Измислен ли е скандалът за Истанбулската конвенция? Има ли в нея втори план за третия пол, както твърдят противниците й, или параноята взема връх над здравия разум, както твърдят защитниците й? - Истанбулската конвенция е куфар с двойно дъно. Отгоре е безспорното, отдолу са допълнителните разпоредби, задълженията и контрола. Отдолу са НПО и мониториращият орган. А над всичко е идеологията. Тази Конвенция може да бъде тълкувана и по „безопасен“ начин, разсъдъчно и филологически. Понятието „джендър“ се отнася само до социалните роли на мъжа и жената, уверява г-жа Бриджит О'Лъфлин. Но Конвенцията е написана с понятиен апарат, който поема и „допълнителни“ значения. Думата „джендър“ е хамелеон. Асоциациите с идеологията на третия пол и глобалната сексуална революция не са в главите на читателите, а в главите на писателите. Не сме объркани в превода, в клопка сме. Това е накратко впечатлението. Конвенцията трябва да се възприема, като произведена в духа и практиката на джендърната идеология, програмните следствия и профила на изпълнителите. Хората от НПО са прогресисти. Индоктринирани и финансирани. Какъв мотив имат хората от ЛГБТ да обикалят наоколо, освен за да промотират собствен дневен ред? Специалисти по хомофобия в детските градини, училищата и старческите домове. Повсеместен хомофобски ужас. Нашите братя и сестри с артистичната ориентация са напълно гарантирани, никой няма да им стори зло. Но не бива да разчитат на възхита. Не е реалистично. В края на краищата, гей парадите са грозна гледка. Има нещо прекалено, агресивно публикувано. В началото е „джендър“. Тази дума съдържа повече от „соцпол“, тя е революционен знак, призив за борба. „Джендър“ еротизира „дискурса“, думата е снобска, знак за принадлежност към либерален авангард. Тази стара феминистка парола освобождава от тегобата на „класическия“ пол и отменя стоическата, а по-късно и християнска идея за природен закон (lex naturae). За естественото, за човешката природа и човешкия род. Мъжки род и женски род. Оттук и напрегнатата дихотомия „джендър-пол“, смисловите колебания, неяснотите. Проблемът не е в превода, а в идеологията. Теорията на радикалната еманципация от биологично фиксиран пол е трудно интелектуално упражнение, поради подривния характер и екстравагантността на идеята. Езикът на това антропологично „пророчество“ е преднамерено неясен, двусмислен и дори конспиративен. Същественото се открива в интерпретациите и в асоциативното поле. На терен нещата се проясняват. Там програмата е ясна: релативизация на опозицията мъж – жена, полът е личен избор, хомофобията е първостепенно социално зло. Децата трябва да бъдат подготвяни за събитието на тяхната полова идентификация, чрез запознаване с „възможностите“, в дух на творческа свобода и внимателно саморазпитване. Изборът на пол е вход в зрялост. Инициация в любовната тайна. Джудит Бътлър, която има култов статут в „джендърните среди“, нарича биологичния пол – фантазма. Полът не е анатомия, а дискурсивно произведена телесност. Радикалните еманципатори твърдят, че полът никога не е окончателен, а е флуидно състояние, перманентна възможност. Полът не е основан в природа, а в инвенция. За подобни идеи, близки до безумството, тази жена получава наградата „Адорно“, връчена в църквата "Св. Павел" във Франкфурт. Нищо случайно в избора на място. В Римляни 1гл :18–32 апостол Павел описва сексуалната перверзия като метафизически бунт и антропологическа катастрофа. Не могат да му простят . - Защо Истанбулската конвенция е важен приоритет на европейския политически елит? Министърът на правосъдието Цецка Цачева каза, че това е основен въпрос за членството ни в ЕС. - От устата на простодушните излита истина. Права е г-жа Цачева. Европейският политически елит има административна и жреческа власт. Брюксел е синедрион, окончателна инстанция по въпросите на вярата, управлението и дисциплината. Брюксел е колективен папа. Истанбулската конвенция е приета без гласуване от Европейския съвет, по обикновена административна процедура. Конвенцията е езотеричен акт, решение на посветени. Още веднъж: Конвенцията е в текста, паратекста и подтекста. В „аурата“ на документа. В патоса на глобалната революционна перспектива. В либералния утопизъм и моралната самоувереност. В утопията на незавършената антропогенеза. Във враждата срещу човешката телесност. В амбицията за заличаване на унаследените стойности. С други думи, в изходните идеологически предпоставки. И накрая, но не на последно място, в платоничната ненавист към християнската традиция. Никакво преувеличение няма в тази констатация. Неотдавна група европейски интелектуалци, между които Реми Браг, Роджър Скрутън и Ришар Легутко, публикуваха манифест, озаглавен „Европа, в която можем да вярваме“. В него призовават за секуларизация на Европейския съюз, сиреч за „отделяне на църквата от държавата“. Коя църква? Либералната. Гражданската сфера трябва да бъде свободна от идеологическа опека. Демокрацията е рационален дебат, разноезичие и спор, а не директива. Това изискване звучи странно в страната на победилия либерализъм, но убеждението на подписалите манифеста е, че в Европа или в „псевдо Европа“ , както предпочитат да се изразяват, е в ход тотална идеологизация на обществения живот, силно наподобяваща съветската система. Тази либерална демокрация не е либерална, казват те, а конфесионална. Квазирелигиозна. „Меко“ тоталитарна (Легутко). - Натискът от ЕС срещу корупцията в България изглежда доста по-слаб и формален от натиска за приемането на Истанбулската конвенция? - Националният суверенитет върху елитарната корупция е практически гарантиран, при условие на отказ от суверенитет и безусловна лоялност. Корупцията е за вас, послушанието е за нас. Такава е сделката. Истанбулската конвенция е политически документ, отказът да бъде ратифициран оспорва власт. Но в Европа нараства съпротивата срещу тази власт. На този етап България няма големи възможности за самозащита, но съпротивата е дълг. Резултатът от евентуален плебисцит е ясен: ще захвърлят документа в Перловската река и ще отрежат достъпа на НПО до децата. Но кой ги пита хората. Клиентелизираната публичност ще бъде вдигната на крак за „защита на европейското ни членство“. Европа очаква отговорно поведение. Долу Путин. - Насилието над жените и противодействието срещу него е въпрос от фундаментално значение за Европа и част от основните европейски ценности. Нима това не е вярно? - Вярно е. Но е за предпочитане да не изкореняват традициите, както се заканват. В българското училище, от Рада Госпожина насам, не се е чуло да учат момчетата да бият момичетата. Какво ще изкореняват? Рада Госпожина? Вазов? Шекспир? Чуват се гласове, засега „екстремистки“, за политкоректна редакция на класически литературни произведения. Звучат в дисонанс с догматиката на либералния метатекст. Звучат еретично. Да не бяха скрили насилието над жените в Кьолн, щом ги боли за насилието над жени. Обвиниха късите поли на момичетата. Нагонът на пришелците бил виновен, те били невинни. Либидото било под налягане и не можело да не избухне. Това разясняваше кметът на Кьолн. Дама, впрочем... Нима не е знаела за Истанбулската конвенция? - В миналото хомосексуализмът се е приемал за болест. Сега се приема за норма и въпрос на личен и свободен избор. На какво се дължи това? - Когато следвах медицина, хомосексуализмът се преподаваше като нагонно разстройство, в рубрика „перверзии“. Джендърната версия беше ненаучна и, така да се каже, неприлична. Нататък, под натиска на хомосексуалното лоби в Американската психиатрична асоциация, науката по въпроса беше отменена и разстройството беше изведено от списъка на болестите. Френският постструктурализъм, Фуко, Маркузе и другите, предоставиха освобождаващата идеология. Сега се работи по отмяна на инцестното табу и педофилията. Делото на свободата не е завършено. Предстоят чудеса. Вместо майка и баща - родител първи и родител втори. Бременен човек. Наказателно преследване за неподчинение. Безкрайност от полови идентичности. Феерично човешко същество... - Предразсъдъците и стереотипите. Какво мислите за тях? - От позицията на либералния релативизъм, разгадаването на това кое е предразсъдък и кое не, е невъзможно. Безсмислено е предразсъдък да обсъжда предразсъдък, освен ако арбитражът не e някаква заинтересована власт. Тогава тя решава. Властта на суверена, или просто властта, произвежда конвенционални „истини“ , според доминиращия идеологически предразсъдък, съставен по културна инерция, латентен интерес или под натиска на „просветени“ малцинства. Наивното съзнание преживява тези „истини“ като очевидности. Старият либерализъм обещаваше толерантност към всички „истини“, новият либерализъм е склонен да санкционира несъгласията. Много информативно: Ришар Легутко, философ и деец от нелегалния период на „Солидарност“, е озаглавил последната си книга: „Демонът на демокрацията: тоталитарни изкушения в свободните общества“ (2016). - Какво мислите за вълната от обвинения в сексуални насилия, която обзе Холивуд. Има ли връзка с предмета на нашия разговор? - Има и леко комична страна. Дамското население на Содом обявява гражданско неподчинение. Да се готви Гомор. Но генерализацията е недопустима. Сексуалното насилие над жена е травма, често с незаличими щети. Не ни е дадено да съдим, какво е ставало в акция и какво е преживяно. И какви са последствията. Продуцентът Харви Уайнстийн е клиничен пример на невъздържан нагон, хищник на неотложното наслаждение. Нарцистична бестия. Същият, като Доминик Строс-Кан, който щеше да стане президент на Франция. Сексуално разтормозеният примитив е бедствие. Да не се забравя, че Ерос и Танатос са един и същи бог. Бедата на тази Конвенция, която адресира глобална драма на насилие, е, че сама съдържа латентно идеологическо насилие. Натрапват идеология дискретно и под морален шантаж. Маневрата е прикрита, но и разгадана. Съпротивата не идва по линията на мъжкия шовинизъм или дефицит на чувствителност към човешкото страдание, както твърдят, а по линия на страха за детето и отвращението от перверзното. Това е същината на скандала. Идеята да въвличат детето в ролеви игри за релативизиране на половите граници и за да му предлагат дрешки за джендърно преобличане, каквото се случва в демократичния свят, е за „простия“ човек кощунствено посегателство срещу свещеното. Тези „педагози“ са мисионери на бог Ерос в детска среда. И нека не възразяват, че това е преувеличение, фалшива новина или паническа представа, която изпреварва събития. Не е. Информирайте се какво се толерира в свободния свят и каква е тенденцията. Гугъл, лични свидетелства. - Може ли да се каже, че Истанбулската конвенция отново раздели българите на умни и красиви и глупави, неприятни и назадничави. На чия страна е истината? - Разделиха се на Сорос и Путин. Конвенцията идва от Запад, следователно – да. Несъгласните са путинисти. Това ще е така изглежда до края на българския свят. По този въпрос съм терапевтичен нихилист. Стеснено съзнание с клиентелен интерес не се лекува. Но този път е и по-сложно. Мнозина се възмутиха безкористно. За или против. Но несъгласните са повече. 80%. Кой ги пита, обаче... - И накрая, какво трябва да се прави, според вас във връзка с Истанбулската конвенция? - Трябва да се пазят децата. Фанатично. Конвенцията има сила, защото открива фронт срещу зло. Но идеологията е опасна. НПО не внушават доверие, защото го загубиха. Най-лошото, което може да се случи, е да приемат документа с козметични поправки и да го забравят. И после следва мониторинг и просвещение. Както си знаят. Да му мислят родителите. Авантюристите на този век. http://glasove.com/categories/na-fokus/news/d-r-nikolaj-mihajlov-istanbulskata-konvenciya-ne-sme-obyrkani-v-prevoda-v-klopka-sme
  27. 4 4 харесвания
    Джендър: последният аватар на прогресистката идеология Автор: Беренис Льове, “Фигаро” “Европейският съюз най-накрая ще наложи на всички държави-членки да го въведат в регистрите си за гражданското състояние. С други думи, да последват примера на винаги добрия и ревностен ученик на Европа - Германия, която през 2013 г. призна съществуването на трети пол”. Статията на Беренис Льове, професор по философия, бе публикувана във “Фигаро” преди близо година, на 28 март 2017-а, преди френският Касационен съд да се произнесе по искането на френски гражданин в личните му документи да бъде вписан “неутрален пол”. Искането му бе отхвърлено, а съдът постанови, че гражданското състояние може да включва само думите "мъжки" или "женски" пол, дори когато детето се роди с характеристики на двата пола. Беренис Льове е автор на книгата “Теорията на джендъра или мечтаният свят на ангелите” (La théorie du genre ou le monde rêvé des anges, 2014 г.). Ще признае ли Франция съществуването на трети пол? На 21 март Касационният съд бе призован да разгледа случая на 66-годишен интерсексуален човек, както е уместно да се казва, който иска в личните му документи да бъде вписано означението “неутрален пол”. Роден с неопределени полови органи (микро пенис, рудиментарна вагина), обявен от мъжки пол при раждането си, и носещ мъжко име, този човек не се чувства нито мъж, нито жена. Оженил се обаче, осиновил дете. Неговата битка започва едва през 2006 г.: Тази година, разказва той, открих интернет. Интерсексуалните асоциации. Най-накрая се почувствах по-малко самотен. Разбрах, че интерсексуалността е по-разпространена, отколкото смятах. И станах активист. Сведения, които не са маловажни. През октомври 2015 г. постигнал това, което иска, пред съда в Тур. Година по-късно Апелативният съд в Орлеан отхвърлил молбата му. Днес делото отново е на масата. Решението ще бъде обявено на 4 май. Спокоен съм, знам, че ще успеем, коментира Венсан Гийо, президент на Международната организация на интерсексуалните. Ако не пред тази инстанция, това ще стане пред друга. Много важно е да разберем какво е заложено в искането за въвеждане на понятието “неутрален пол” в нашето гражданско състояние. Да не бъдем наивни, транссексуалните или интерсексуалните са само претекст, преследваната цел е другаде. А именно, че сексуалната двусмисленост, която засяга тези хора, е страдание само заради онези, които, като нас, постулират нормите. “Неутралното” е в сърцето на антропологията на Джендъра (genre), която постулира една първична неутралност. Според нея неутралността е нашето първоначално състояние: само падането в обществото, каквото е раждането, ни лишава от нея. По природа ние не сме били нито мъж, нито жена. Разбира се, ние сме родени с тяло, надарено с т.нар. мъжки или женски атрибути, но това полово тяло няма да окаже въздействие върху човешкото същество, в което ще се превърнем. Джендърът не отрича анатомичната разлика, той отрича всяка приемственост между биологичната даденост и половата или сексуална идентичност. Джендърът е философия на обезплътяването (désincarnation). Един ни най-малко очарован материализъм, доста далеч от този на Дидро: половото тяло е само машина и по никакъв начин не участва в нашата полова и сексуална идентичност. Тази малка дума Джендър (genre) - привидно безобидна, но натоварена със страшни постулати, които не мога да развия тук - бе измислена, за да изрази това предполагаемо радикално разединение. Полът (sexe) препраща към анатомията, към биологичното, Джендърът (genre) към културата, историята, между които нямало никаква връзка. Джендърът е полова и сексуална идентичност без секс. Амбицията на джендъра е да сложи край на идеята, че е сигурно следствието от плътската даденост до идентичността. Става дума на всеки да се върне хипотетичната първоначална неутралност, която му е била е открадната още при раждането и, както ще видим, именно в момента на родителската декларация пред гражданското състояние. За да илюстрираме нещата, ще кажем, че според Джендъра, с неговата известна формулировка “не се раждаш жена, ставаш такава”, Симон дьо Бовоар сякаш се отдръпва от собствената си интуиция. Ако не се раждаш жена (а просто женска), защо ставаш такава? Напротив, всички възможности се разкриват пред нас. Мъж, жена, ту едното, ту другото, двете едновременно, хомосексуален, хетеросексуален, бисексуален, накратко всички комбинации ни се предлагат. Категорията “неутрален пол” напълно подхожда на опиянението от възможностите, хипертрофията на волята, екзалтацията от флуидността - дума фетиш - на идентичностите, които бележат със своя печат Джендъра. По този начин битката за Гражданския кодекс представлява голяма битка за радетелите на Джендъра. Според тях процесът по “приписване” на полова (sexuée) и сексуална идентичност (sexuelle) започва точно в този момент на деклариране на пола на детето в гражданското състояние. Дори и да става дума само за деклариране на “пола” на новороденото, това не пречи на родителите, а заедно с тях и на цялото общество, когато обявяват “роди ни се син/дъщеря”, да направят заключения за неговия “джендър”. Тогава се задейства адската машина: в зависимост от органите, с които природата го е надарила, новороденото ще бъде отглеждано като момиче или като момче, обречено да стане жена или мъж. Иначе казано, още от раждането всеки предчувства идентичността на новодошлия и едновременно с това решава окончателно съдбата му, докато той е бил само свобода. В действителност, предупреждава Джудит Бътлър, великата теоретичка на Джендъра -, както самата тя се обозначава и то много убедително, защото въпреки всеобщото отричане, наистина има теория на Джендъра -, “регистрирането” на детето започва още преди раждането, по време на ултразвука. Когато лекарят съобщава на родителите, че очакват момиче или момче, с постулираната първоначална чистота е свършено. “Приписване”, “регистриране”, този общ речник за привържениците на Джендъра цели да вмени вина на родителите: декларирайки своето потомство, в тази или онази категория, те решават каква ще бъде неговата идентичност, и извършват нищо по-малко от злоупотреба с власт. Роден свободен, неутрален, неопределен, новороденият, новодошлият вече е в окови! Тогава разбираме каква победа представлява за инициаторите на Джендъра въвеждането в нашето гражданско състояние на понятието “неутрален пол”. Да си представим, че категорията “неутрален пол” е добавена в гражданското състояние, разбирате ли дилемата на родителите в момента на деклариране на раждането на тяхното дете? Дали “добрите” родители ще се разпознават по това, че са избрали неутралната категория и са дали на детето си име, което не се променя по род, разкривайки така пред него всички възможности? Как тези нещастни родители, които вече са обвинени, че стават сътрудници на половия ред и емисари на сексистките стереотипи, когато просто упорито гледат на своите деца като на момчета и момичета, въплътени създания, а не възвишени, безполови ангели, как те да нямат чувството, че превишават властта си и нарушават свободата на своето потомство, приписвайки му пол? Нека си спомним за филма, приветстван от културното левичарство и Министерството на образованието, “Мъжкарана” (Tomboy ) на Селин Шиама. От какво страда това дете, ако не от това, че му е била “определена” женска идентичност, която не е неговият джендър, и което едно лято, далеч от мястото на определяне на идентичността, каквото е семейството, се представя за момче, заимства името си от Майкъл Джексън и, отивайки “до края на възможността “Майкъл”, както обяснява режисьорката, започва да съществува от този момент. Ще започнат ли накрая децата да съдят родителите си за това, че при раждането са им “приписали” идентичност, в която те не се разпознават, докато бащата и майката просто са могли да изберат “неутралната” категория? В една от колонките си в L'Express (14 ноември 2012 г.), Жак Атали предлагаше да се подложи на ратификация от юношите името, което родителите са им дали. Трябва ли към това да се прибави и половата идентичност? И при липсата на съгласие, ще се разреши ли на младежите да променят пола си, според “преживяното”, тяхното “усещане”, независимо от физическата им външност? Трябва ясно да се разбере, че целта на тази борба е да се освободи напълно половата идентичност от природната даденост и да се разчита единствено на “усещането”. Идентичността вече трябва да зависи само от “вътрешното и индивидуално преживяване на пола, такъв какъвто личността сама го възприема”, както обяви през май 2012 г. аржентинският Сенат, ратифицирайки проектозакона, който дава право на гражданите сами да избират своя пол, както и да не се разпознават нито в един, като за целта е предвидено квадратчето “Х”. Сексуалната идентичност вече не е и не трябва да бъде “даденост”, а чисто субективен опит. Каквато и да е външността ви, ако се чувствате мъж или жена, тогава би трябвало да можете да бъдете признати според това “усещане”. Това стана незабелязано, но през октомври 2016 г., в рамките на закона за модернизация на правосъдието през ХХI век, беше изменен чл. 61 от Гражданския кодекс: транссексуалните и трансджендърите вече могат да променят гражданското си състояние, без да се подлагат на нужните операции, изтъквайки само “усещането” си: Всяко пълнолетно или непълнолетно лице, което доказва с достатъчно факти, че умопоменаването на неговия пол в регистрите за гражданското състояние не съответства на този, с който то се представя и с който е известно, може да получи промяна, гласи чл. 61, уточнявайки, че фактът, че не е било подложено на медицинско лечение, хирургическа операция или стерилизация не може да мотивира отказ за удовлетворяване на молбата. Зад тази борбеност за въвеждане на неутралната категория в нашето гражданско състояние, се крие още една битка. Става дума за събаряне на модела на общество, структурирано от разликата между половете. Адвокатите на 66-годишния интерсексуален са недвусмислени: Трябва да излезем от нашата бинарна система мъж-жена и да чуем усещането на всеки един, пледира адвокат Мила Петкова. Понятието джендър се е наложило, за да бъдат денатурализирани половите идентичности, докато ние, продължавайки да мислим пола в двойния регистър на мъжкото и женското, показваме безсилието си наистина да се освободим от природата. Устойчивостта на дуалността мъжко/женско била реликва от натуралистката мисъл. Да приемаме, че полът е бинарна система, винаги ознава, че приемаме миметичната връзка между джендъра и пола, посочва Джудит Бътлър. Признаването на неутралността ще завърши процеса на денатурализация. Всички връзки с плътската даденост ще бъдат разкъсани. Нека си спомним, че понятието Джендър бе създадено в лабораторията на медицински екипи, специализирани в лечението на деца, родени хермафродитни, интерсексуални, и в грижите за транссексуални. Изхождайки от тези маргинални смущения в сексуалната идентификация, от тези патологични случаи бяха направени заключения, претендиращи за универсалност. Изключението ще създаде правилото. И все още на тези случаи разчитат поддръжниците на джендъра, за да разрушат нормата. Натискът, който се упражнява върху държавите, за да приемат този нов граждански ред, е много силен. Не спира да расте списъкът на страните, които предлагат в административните документи, освен квадратчето “мъж”, “жена”, квадратчето “неутрален”, което могат да задраскат онези, които не се чувстват нито мъж, нито жена. От 2011 г. австралийските граждани имат възможността да се обявят за “неутрални” в паспорта си, а от май 2013 г . - в гражданското състояние. Аржентина, както казахме, също въведе тази възможност. Европейският съюз най-накрая ще наложи на всички държави-членки да го въведат в регистрите си за гражданското състояние. С други думи, да последват примера на винаги добрия и ревностен ученик на Европа - Германия, която през 2013 г. призна съществуването на трети пол. Също като Швеция, която започна да отстъпва, ще забраним ли в семействата и детските ясли да се използват мъжки и женски лични имена, за сметка на една измислена дума, hen, еквивалент на неутралност? Все по примера на тази страна, която толкова очарова нашите политици, ще пристъпим ли към голямо прочистване на библиотеките ни за деца, премахвайки приказките, които биха могли да поддържат “фикцията” за мъжкото и женското? Така Пепеляшка и Снежанка ще бъдат прогонени, в полза на истории като Kivi och monsterhund (Киви и чудовищното куче), чийто герой носи безполово име, а мъжките и женските имена са изключени, за сметка на тази прочута неутралност (hen). Под влияние на идеологията на Джендъра, може би не изгарят книги - варварството вече процедира меко, както показа Жан-Пиер Льо Гоф -, но някои са пренаписани, други са включени в забранения списък. Да се родиш, неизбежно означава да се въплътиш в единия или в другия пол. Ние имаме тяло, нещо повече, ние сме тяло. Тяло, което не ние избираме, което впрочем никой не е избрал, и което ни командва, така както ние го командваме. Онова, което изглежда не признават активистите на каузата на Неутралното, е тежестта на товара, с който натоварват плещите на едно дете, което ще влезе в живота без полова идентичност. Киркегор хвърля много силна светлина върху безизходицата на този идеал за размножение на идентичносттите. Авторът на “Трактат за отчаянието” различава две форми на отчаяние, едната поради липсата на възможност, другата поради липсата на необходимост. Към тази втора форма на отчаяние тласка човечеството Джендърът, възбуждайки опиянение от възможности, които никога не се превръщат в необходимост, т.е. в реалност. Джендърът е последният аватар на прогресистката идеология и на този идол свободата като разединяване, отродяване. Превод от френски: Галя Дачкова http://www.glasove.com/categories/na-fokus/news/dzhendyr-posledniyat-avatar-na-progresistkata-ideologiya
  28. 4 4 харесвания
    Гледам вече си заблестял като логик, Върбанов. Осведомяваш ни авторитетно, без да разбираш какво говориш, че естествените защитни реакции са "несъзнателни". Подчертаната от мен дума и Рамус не можа никога да разбере как се пише и какъв е нейният смисъл. Ти я изписваш по същия начин, което показва, че с него си подхождате като дупе и гащи. Единият през плет не е чувал що е то история, а другият роптае срещу детайлите в историята. Разбира се, че думите в историята имат значение, в частност споменатите думи "дете" и "колекция". За първата дума обясни подробно много пъти boilad и няма нужда да се обсъжда повече, защото файда няма да има. За втората обръщам внимание, че освен колекции с нумизматична стойност съществуват и такива без нумизматична стойност, но отново няма нужда да се продължава с обсъждането, защото файда няма да има. Темата е за майтап, Слава Богу, сиреч за забавление.
  29. 4 4 харесвания
    Рамусе, въпросът за парите, свързани със залавянето на Левски е по темата, така както я е задал създателя и Торн. Идеята му е да изкарва разни подробности от историята, факти, а според мен и клюки и да ги интерпретира така, че да представи героите като антигерои. Темата не е за философстване. Разбира се, всеки (и ти включително) влага в интерпретирането на фактите по-малка или по-голяма доза пристрастност и идеологизиране, но разговорът върви докато има общ интерес към разнищване на детайлите на историята, какъвто у теб липсва. Твоят единствен исторически герой Рамус и неговата идеология на "Хладния Разум" (като от сериала "Новите съседи" ) вече беше обсъден предостатъчно. Сега във връзка с парите на Ловешкия комитет би трябвало да се обсъждат поп Кръстьо Никифоров и Марин Поплуканов.
  30. 4 4 харесвания
    Знаете ли по кои книги се е прехласвал светът в годината на вашето раждане? Редакторите в AdMe.ru прегледаха класациите с бестселъри и проучиха литературните новини през различните години на XX век и началото на XXI. Вижте коя книга е била хит в годината на вашето раждане и ако още не сте я прочели, направете го. Кой знае, може пък да апромени живота ви. 50-те години на 20. век 1950 — „ Отвъд реката, сред дърветата”, Ърнест Хемингуей 1951 – „Оттук до вечността”, Джеймс Джоунс 1952 - „Спасителят в ръжта”Джеръм Селинджър 1953 — „На изток от Рая”, Джон Стайнбек 1954 — „Властелинът на пръстените”, Дж. Р.Р. Толкин 1955 — „Добър ден, тъга”, Франсоаз Саган 1956 — „Елоиз”, Кей Томпсън 1957 — „Пейтън Плейс” от Грейс Металиъс 1958 — „Лолита”, Владимир Набоков 1959 — „Доктор Живаго”, Борис Пастернак *** 60-те години на 20.век 1960 — „Да убиеш присмехулник”, Харпър Лий 1961 — „Тропикът на Рака”, Хенри Милър 1962 — „Франи и Зуи”, Дж. Д. Селинджър 1963 — „Обувките на рибаря”, Морис Уест 1964 — „Човек живее само два пъти””, Иън Флеминг 1965 — „Хотел”, Артър Хейли 1966 — „Долината на куклите”, Джаклин Сюзън 1967 — „Бебето на Розмари”, Айра Левин 1968 — „Двойки”, Джон Ъпдайк 1969 — „Кръстникът", Марио Пузо 70-те години на 20.век 1970 — „Кристалната пещера”, Мери Стюърт 1971 — „Екзорсистът”, Уилям Блати 1972 — „ Джонатан Ливингстън, Чайката”, Ричард Бах 1973 — „ Досието O.D.E.S.S.A.”, Фредерик Форсайт 1974 — „Челюсти”, Питер Бенчли 1975 — „Завесата: Последният случай на Поаро”, Агата Кристи 1976 — „Фарс, или никога повече самота”, Кърт Вонегът 1977 — „Птиците умират сами”, Колийн Маккълоу 1978 — „Кръвна връзка”, Сидни Шелдън 1979 — „Изборът на Софи”, Уилям Стайрън 80-те години на 20. век 1980 — „Екипът на Смайли”, Джон льо Каре 1981 — „Куджо”, Стивън Кинг 1982 — „Къщата на духовете”, Изабел Алиенде 1983 — „Името на розата”, Умберто Еко 1984 — „Пръв сред равни”, Джефри Арчър 1985 — „Парфюмът”, Патрик Зюскинд 1986 — „То”, Стивън Кинг 1987 — „Пазителите”, Алан Мур 1988 — „Кралицата на прокълнатите”, Ан Райс 1989 — „Сатанински строфи”, Салман Рушди 90-те години на 20.век 1990 — „Джурасик парк”, Майкъл Крайтън 1991 — „Скарлет”, Александра Рипли 1992 — „Деца из града”, Мери Хигинс Кларк 1993 — „Като гореща вода за шоколад”, Лаура Ескивел 1994 — „Политически коректни истории”, Джеймс Фин Гарнър 1995 — „Ега ти животът”, Ник Хорнби 1996 — „Боен клуб”, Чък Паланюк 1997 — „Мисо-супа”, Рю Мураками 1998 — „Закуска на Плутон”, Патрик Мккайб 1999 — „Хари Потър и Стаята на тайните”, Джоан К. Роулинг *** 21 век 2000 — „Спасението”, Никълъс Спаркс 2001— „Тайният живот на пчелите”, Сю Монк Кид 2002 — „Животът на Пи”, Ян Мартел 2003 — „Шифърът на Леонардо”, Дан Браун 2004 — „Облакът атлас”, Дейвид Мичъл 2005 — „Никога не ме оставяй”, Кадзуо Ишигуро Източник manager.bg
  31. 4 4 харесвания
    Че какъв да бъде разказът в учебниците, ако не патриотичен? Сигурно искаш да развият твоята митоборческа теза, че българските опълченци нямат никаква заслуга: Странно е, че ти прави впечатление само описанието на пререканията между Г.Живков и З.Стоянов дали Ботев е вагабонтин или герой, а пропускаш основната тема за фалшификата "Символ-верую на българската комуна". Що така? А точно това е необорим пример за митологизиране - не само крайно идеологизирано, митотворческо тълкуване на надписа на една снимка, но и създаване на фалшив документ в подкрепа на мита. Подробности за покупката на снимката можете да чуете в предаването История БГ на БНТ1: https://www.bnt.bg/bg/a/170-godini-ot-rozhdenieto-na-khristo-botev-08122018 В същото видео има интересен диалог между представителите на старата историческа школа Константин Косев и на съвременната академична история Пламен Митев по повод социалистическо-русофилския мит, че Ботев тръгва с четата си с предварителна нагласа за обреченост.
  32. 4 4 харесвания
    Връзката на учебникарската история с науката е не по-голяма от връзката между исторически роман и науката. Всеки ученически учебник, независимо къде и в коя държава е издаден от първата до последната страница е конструиран разказ - литературно или в най-добрия случай научно-популярно или научно-подобно съчинение. Това е абсолютно ясно на всеки възрастен, който има сериозен интерес към историята. В тази връзка, единственото генерално решение да се елиминират историческите митове е "дисциплината история" да бъде премахната от учебните програми. Т.е. не да се атакува избирателно този или онзи мит, а цялостния модел. Естествено, човешката природа е такава, че не търпи вакум. И да се премахнат съществуващите митове ще се появят други. Не е задължително да са свързани с историята, а може да са всякакви - религиозни, регионални, глобални, морални и т.н. И пак да питам, защо точно тези митове те дразнят, а не някои други? Например "турското робство". Няма ли го мита за турското робство, няма нужда от освобождаване , от освободители, а от там и от всички тези "митологизирани герои" които толкова много те дразнят и ти бодат очите. Пробвай например вместо "национално освобождение" да погледнеш нещата през призмата на "национално формиране" или "национално обособяване". Само с промяната на една единствена дума отпада необходимостта от каквито и да е било герои или поне значението им се намалява в пъти, а от там и публичният им образ би придобил много по реален и човешки облик, а не идеализирания образ който имаме в момента. С други думи решенията на проблемите ти са: 1. ако желаеш да демитологизилаш историческите митове по принцип, то въпросът може да се реши с премахването на предмета история от училищните програми, а не с демитологизиране на парче. 2, Ако целта ти е да се демитологизират точно тези "герои", насочи усилията си към демитологизиране на мита за турското робство. Премахването на този мит обезсмисля до голяма степен митологизирането на твоите герои.
  33. 4 4 харесвания
    Когато Пловдив говореше на френски 13:00, 29.12.2017 Веселина Божилова В столицата на Източна Румелия официалният език на институциите е френски https://trafficnews.bg/istoriya/kogato-plovdiv-govoreshe-frenski-91798/ В първите години след 1989 възраждането на франкофонията бе обявено в Пловдив, и до ден днешен се провежда фестивал на френската музика. Едва ли, обаче, мнозина знаят откъде накъде точно Пловдив ще бъде обявен за " най- френския " град в страната. Но има причина за това и тя никак не е за пренебрегване. Ситуацията описва в книгата си "Когато Пловдив беше столица" Маньо Стоянов. В ония седем години, в които Пловдив е бил столица на Източна Румелия, френският език е бил официален за редица институции. Органическият устав, конституцията на новосъздадената държава, в оригинала си е написан на френски, правилниците към него са оформени и по френски образец. В по-късно създаденото законодателство редица закони са директна заемка от френските. Първата си реч главният управител на областта Богориди произнася на френски и този факт се превръща в правило за него на всички публични прояви, когато е говорел- той е говорел на френски. Кой го е разбирал, е друга работа. Богориди е имал секретар- французин, а когато е трябвало да решава конкретен проблем и е прибягвал до Органическия устав, е ползвал единствено оригинала на френски. Българският превод нито го е интересувал, нито го е разбирал. Само на френски е общувал не само Богориди, така са правили първият директор на финансите Шмид, началниците на милицията и жандармерията и други генералщабни офицери-чужденци. Макар и на по-слабо ниво, но френски са говорили или поне са разбирали какво им казват, повечето от висшите държавни служители и общественици, народни представители, редактори на вестници, съдии, адвокати, лекари, гимназиални учители. В онези години в града идват редица чужди специалисти от различни страни, но всички те, докато научат български, общуват също на френски. Влиянието на френския език е било видно и по улиците. Строи се нов хотел с име Hotel de Bulgarie, наблизо има кафене Au bon gout и магазин Au bon marche. Всички надписи в пощенските служби и в телеграфа са на френски, а на пощенските марки има два надписа- на френски и на български. Първият е с по-едър шрифт. Железниците пък изобщо пускат всичките си надписи на френски. Впрочем това продължи поне до 80-те години на 20-ти век, когато можеше да се прочете на френски " Не се надвесвай през прозореца"- беше останал от времето, когато парните локомотиви пускаха сажди и някой прекалено любопитен, особено пък минал през тунел, можеше да слезе от влака с изгорено око и черно лице. Така или иначе, от онова време в езика ни останаха думи като гара, трен, локомотив, кондуктор, депо, депеша. Всички те идват от френски. А що стана дума за парните локомотиви, пловдивските зевзеци са измислили и нарицателно за човек, който ходи с пушеща лула- викали са му " шмендефер". С една дума, както тогава Иречек е отбелязал в дневника си, Пловдив е искал да бъде Париж. С пълна сила това се отнася и до пловдивските кокони, които са се киприли с последна дума парижка мода. След като френският език става нещо като парола за влизане в по-висшите среди, неговото изучаване в училище се засилва. В румелийските гимназии той се преподава задължително 3-4 часа седмично, а учителите са французи. В Пловдив, освен в Мъжката гимназия, той е сериозно застъпен и в Гръцката гимназия и Френския колеж. Освен учители, и възпитатели французи поддържат нивото след часовете. За възрастните са организирани вечерни курсове, а Захари Стоянов, примерно, го учи сам от четене на френски книги и вестници. Заедно с езика, в Източна Румелия нахлува мощно и френската литература. Най- много преводни френски книги след Освобождението са издадени именно в Пловдив. Най- голям интерес още през 1880 година предизвиква романът на Жул Верн " Пътуване около света в 80 дни". Тогава той излиза в български превод в подлистник на в. "Марица", а после е издаден от Христо Г. Данов. Впрочем влияние на френската литература изпитва, по собствено признание, и патриархът на българската литература Иван Вазов, който в онзи период живее и твори в Пловдив. Негов учител, както споделя той пред проф. Иван Шишманов, е Виктор Юго". Консервативният вестник "Марица" в този период печата статии и на френски език, а в града излиза и френско-българският вестник Le Charivari d' Orient", редактиран от Антон Пашалери. Впрочем още два френски вестника излизат в Пловдив до края на румелийския период. https://trafficnews.bg/istoriya/kogato-plovdiv-govoreshe-frenski-91798/
  34. 4 4 харесвания
    И след това безсмислие още 14 поста !!! само в тази тема от рамбус. Това ми мяса на това , че тоя рамбус си е забравил паролата за имейла и ползва форума да пише писма до себе си!
  35. 4 4 харесвания
    Митоборци, а не е ли време да лиснете две-три кофи помия и върху периода около затвора и обесването на Левски? Страхливец, предател и още какъв е бил по това време? П.П. Все си казвам, че тази тема няма как да стане по-злостна и гадна. И все не познавам.
  36. 4 4 харесвания
    По разглеждания случай, днешният виц в дира: "Състояние: - Не стига, че преливаме от пусто в празно, ами и се притесняваме да не го разлеем."
  37. 4 4 харесвания
    http://megavselena.bg/3-prosti-stypki-za-usvoyavane-na-vseki-nov-material-spored-nositelya-na-nobelova-nagrada-za-fizika-richard-feynman/ 3 прости стъпки за усвояване на всеки нов материал, според носителя на Нобелова награда за физика Ричард Фейнман С напредването на възрастта научавването на нещо ново се превръща в по-комплексен, предизивкателен и продължителен процес. Усвояването на непознат материал обаче, не трябва да е толкова труден и болезнен процес, независимо дали си още в училище или не. Особено ако се допиташ до носителя на Нобелова награда, физика Ричард Фейнман. Той е съставил проста формула от три стъпки, която помага да научиш нещо ново не само по-бързо, но и на по-дълбоко ниво. Фейнман обяснява, че има голяма разлика между това да знаеш нещо и да знаеш името на нещо и в интервю дава следния пример: например някой може да ти покаже малка птичка и да ти обясни, че това е дрозд с кафява гушка. Може дори да ти каже, че на немски тази птица се нарича halzenfugel, а на китайски е chung ling. Може да запомниш тези факти до края на живота си, но все още не знаеш абсолютно нищо за самата птица – къде живее, мигрира ли, как звучи песента й … Това е очевиден пример за гледната точка на Фейнман, но той е приложим за далеч по-комплексни теми. Вземете например електрическата проводимост на водата – това е фундаментална част от начина, по който възприемаме заобикалящия ни свят, но учените разбират как точно се случва след 200 години изследвания. Дълбокото разбиране на новия материал е ключово, дори само да се опитваш да вземеш изпит, защото нямаш представа кой аспект на въпроса ще ти се падне. Научи се как да учиш от гения, използвайки неговата собствена Фейнман техника: Стъпка 1. Обясни го на дете Вземи тефтер, напиши най-отгоре името на това, което учиш и го обясни от началото до края, сякаш го разясняваш на дете. Ако се чудиш как да разясниш квантовата механика на дете, не забравяй, че xkcd успя да обясни науката за ракетите, използвайки само 1000-та най-често срещани думи в английския. Тъкмо това е ключът тук – когато пишеш обясненията си като за 8 годишен хлапак, няма как да се криеш зад комплициран жаргон и научни термини, които всъщност и ти не разбираш. Когато напишеш една идея от начало до край на прост език, така че да може да бъде разбрана от дете, ти се принуждаваш да разбереш цялата концепция на по-дълбоко ниво и да опростиш взаимовръзките между отделните й елементи. Ако не можеш, тогава имаш разбиране къде точно са ти пропуските. Стъпка 2. Прегледай пропуските Вече знаеш какво точно не ти е ясно и можеш да му отделиш специално внимание – намери отговорите и повтори Стъпка 1. Продължавай да го правиш, докато установиш, че нямаш пропуски. Стъпка 3. Организирай и опрости Вече имаш пълно обяснение по новия материал, което е просто и достатъчно ясно, за да го разбере и дете. Опитай да го опростиш още, доколкото е възможно и го прочети на глас – това ще ти позволи да идентифицираш дали има неубедителни моменти. Стъпка 4. (по желание) Пробвай с истински човек Може наистина да пробваш с някой осемгодишен, но вероятно ще имаш проблем да задържиш вниманието му, така че се тествай с приятел. Ако той не може да разбере нещо и ти не си в състояние да му го обясниш, значи имаш пропуск. Това е техниката на Фейнман. Не е бърза (няма бърз начин), пак трябва да положиш усилия в ученето, но ако го правиш както трябва, гарантирано ще имаш дълбокото разбиране по темата и няма да излети от главата ти в момента, в който излезш от изпита. Може да гледаш и това видео, за да видиш техниката в действие. ...
  38. 4 4 харесвания
    Ей , това ми хареса. Чак ме развесели. Честно. Опитах се да се въздържа , но не можах. И се сетих веднага за един свят от рамуси. В този свят всеки рамус си е със собствена индентификация , познания и номера. Нито един рамус не слуша друг рамус. Нито един рамус не се интересува от познанията на друг рамус. Обслужващия персонал е с бели престилки. Вратите и прозорците на този свят се заключват от вън , да не избяга нечие познание. За достигналите най-високо и най-дълбоко и познали познанието се използват усмирителни ризи. Света на рамбовците не ми харесва. Но от този свят на рамуси .......................брррррррррррррррр , направо ме втресе. Абе , то това познанието , направо луда и утопична работа. Засега ще си карам в тоя свят без познания. . Само да не забравят отключено и тук да не плъзнат рамусите. Пък нататък - Божа работа.
  39. 4 4 харесвания
    Ревю: Салют 7 (2017). Прилики и разлики между истинската мисия на Союз Т-13 и представената история във филма. 2 януари 2018 г. 15:00 ч. Светослав Александров. Почти през целия месец декември получавах съобщения на фейсбук страницата на КОСМОС БГ, приканващи ме да гледам филма "Салют 7" и да го коментирам на страниците на уебсайта. Това се случва доста рядко - повечето читатели се интересуват най-вече да четат реални космически новини. Хората, които се свързаха с мен, бяха доста впечатлени, даже настоятелни да гледам филма колкото се може по-скоро. Често пъти получавах коментари в този стил: "филмът е руски, но нека това да не те смущава, доста е добър". И така, по време на празниците реших да обърна внимание на "Салют 7" и както се оказа - филмът наистина е руски и наистина е доста качествен. Гледайки "Салют 7", не можех да се отърся от впечатлението, че филмът ми напомня на "Аполо 13". И двата филма са базирани на истинска история - "Аполо 13" - на едноименната неуспешна пилотирана експедиция до Луната, екипажът на която все пак се завръща успешно, а "Салют 7" - на "Союз Т-13", членовете на която трябва да спасят мъртвата съветска станция "Салют 7". Филми от този тип по традиция са изключително успешни - малко са истинските истории от пилотираната космонавтика, които са драматични, но въпреки това завършват с хепи енд. "Союз Т-13" не само по име (мда, числото 13), но и по мисия е най-близкият еквивалент, който руснаците имат до "Аполо 13". Няколко думи за истинската мисия, показана във филма "Салют 7", така както я знаем от книгите по космическа история и сериозните статии. Следващите два параграфа не са спойлери от филма, това са реалните събития (и между тях и филма има разминавания). Станцията "Салют 7" е изстреляна през 1982 година. До 1985 г. е посетена благополучно от седем експедиции и се готви през месец март същата година да посрещне поредната, но на 11-ти февруари ръководството на станцията внезапно губи радиоконтакт с нея. Като част от амбициозен спасителен план СССР изпраща кораба "Союз Т-13" с космонавтите Владимир Джанибеков и Виктор Савиних. За пръв път кораб се скачва с излязла от строя станция, а опитът станцията да бъде възкресена е едно от най-забележителните постижения в цялата история на космонавтиката. Космонавтите установяват, че електрическите системи на борда на "Салют 7" не работят. Въздухът вътре се оказва много студен, но въпреки това годен за дишане. Стените и всичките уреди са покрити със скреж. Джанибеков и Савиних се принуждават да работят със зимни дрехи. Как се възстановява електричество на мъртва станция? Трудно, но не невъзможно. Най-лесният начин е да се прехвърли ток от кораба "Союз Т-13", но планът е рисков - все още не е наясно дали веригите са изправни - възможно е да има късо съединение, което да извади от не само станцията, но и космическия кораб и така космонавтите да се окажат заклещени без възможност за спасяване. Затова се приема алтернативен план - първо се прави тест на батериите - и оттук започват добрите новини. Шест от осемте батерии се оказват годни за работа (източник - Арс Текника). След това се свръзват батериите директно със слънчевите панели на станцията. След успешно преориентиране на "Салют 7", пет батерии се зареждат. Когато електрическите системи се свързват с батериите, осветлението се включва, а след това вентилацията и всичко останало. Джанибеков остава на станцията общо 110 дни, след което се връща на Земята с кораба "Союз Т-13" и космонавта Георги Гречко (който междувременно е посетил възстановената станция "Салют 7" с кораба "Союз Т-14" и колегите си Владимир Васютин и Александър Волков). Савиних се връща на Земята с кораба "Союз Т-14" и космонавтите Васютин и Волков. Мисията на "Союз Т-13" е достатъчно драматична за реалната космонавтика, но сега се връщаме на филма "Салют 7" - и както можете да се досетите, режисьорът Клим Шипенко явно е решил, че реалният драматизъм не е достатъчен за филмовото изкуство. И той решава да "пресоли манджата" - космонавтите на "Союз Т-13" са изпратени на самоубийствена мисия без голям шанс за успех. Има ги ония гадняри, руските военни генерали, които дават ход на мисията без да ги интересува, че жените на космонавтите са същевременно и майки и ако екипажът загине, децата ще останат сираци. Не може да няма и хумор - космонавтите са на крачка от смъртта, ама се интересуват как е свършил мачът с ЦСКА предната нощ. Естествено, има го и врагът - космонавтите се надпреварват с американците, които искат да вкарат "Салют 7" в отсека на совалката "Чалънджър", за да я откраднат приберат на Земята. Тъй де, не може да няма и идеологическо послание. Разбира се, двамата космонавти (които, ако не сте разбрали досега, са се прибрали на Земята по живо и по здраво) са изгледали наскоро филма. Ако трябва да сме честни, не са особено впечатлени от това, което са видели (източник). "Сложно ми е отношението към филма", признава космонавтът Джанибеков. "От зрителна гледна точка е свършена прекрасна работа по отношение на художествената картина. Кадрите са потресаващи, ефектите са зашеметяващи, актьорите играят великолепно, даже безтегловността е представена много добре", казва той, но смята, че историята не е точна. "Всичко е наопаки - всички се надяваха на успех, питаха какво не е наред, така че нещата да се получат. Никога не са ни заплашвали". Джанибеков казва, че не е публична личност, не обича да се показва на сцена и моли да не го превръщат в идол. Даже е щастлив, че не са му връчили трето звание "Герой на СССР" и не се сърди, че на колегата му Савиних са присъдили второ такова звание след мисията. Джанибеков е категоричен, че скачването между кораба и станцията така, както е представено във филма, не е било толкова драматично - даже преди спасителната мисия до "Салют 7" е бил назначен на полет с по-сложно и по-сериозно скачване. Наистина ли американците са имали план да откраднат станцията "Салют 7"? Наистина ли руските космонавти, както са показали в края на филма, са видели приближаващата към тях совалка? В интерес на истината руските документални поредици като "Битката за Салют: Космически детектив" разказват точно такава история. Космическият анализатор Барт Хендрикс обаче е категоричен, че подобни твърдения са мит и не отговарят на истината (източник). Совалките никога не са доближавали "Салют 7" на близко разстояние - просто защото параметрите на орбитите на тези мисии (57 градуса на "Чалънджър" спрямо 51.6 на "Салют") биха направили подобни маневри невъзможни. Освен това би било технически изключително предизвикателно да се напъха станцията в горивния отсек на американска совалка. Би било възможно само ако астронавтите на НАСА извършат сложни космически разходки, които да разкачат антените и слънчевите панели. След това е трябвало да изхвърлят почти всичко, намиращо се в станцията, за да може тя да стане достатъчно лека, че да кацне заедно със совалката. Максималната товароподемност на совалките е била 14.5 тона, но както самият филм "Салют 7" ни информира - станцията е тежала 20 тона при изстрелването през 1982 година, а през трите последващи години на експлоатация е станала дори по-тежка след множеството провизии, доставени от товарните кораби "Прогрес". Нямало е как американците да предприемат такава мисия в рамките на един-единствен совалков полет. При всички тези исторически неточности, "Салют 7" е доста добър филм от художествена гледна точка. Историята е достатъчно качествена, има драматизъм и напрежение, ефектите наистина са много добри и поради тези причини си заслужава да го гледате. В края на краищата основното послание е за героизъм - а това е чудесно качество, което е хубаво да си го припомним - днешните хора са станали изключително колебливи, презиращи рисковете, предпочитащи комфортната си зона - и това е валидно както в широкия смисъл, така и за космонавтиката. Отнема дълги години, преди даден космически кораб да бъде разработен и още толкова, преди най-накрая да бъде дадено разрешение да лети с хора на борда. Космонавтиката се развива безспорно - има нови ракети-носители, има възвращаемост, спътниците са достъпни и за джоба на по-дребните предприемачи, междупланетните роботизирани мисии са в своя апогей. За съжаление пилотираните мисии не се радват на толкова бърз напредък. Филмът "Салют 7" ни напомня, че без смели крачки напред, без поемането на рискове, няма как да овладеем космоса. Оценка: 7/10. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2024-2018-salyut-review
  40. 4 4 харесвания
    Различно е според мен. Едно време българите са яздели своите си магарета, днес карат чуждите стари коли втора и трета употреба западни вехтории. И днес сме европейци, ама не съвсем, защото сме в задния двор на Европа. Андрешко впрочем мисля, че е положителен герой, като такъв го представя Елин Пелин - вечната опозиция, без която властта би станала безконтролна и демокрацията невъзможна. Честита Нова година на всички!
  41. 4 4 харесвания
    Съгласна съм, Ник. Само нв ми се пишеше в подробности. Искаше ми се да изведа само есенцията. Вкл. защото тя стои и в нежеланието на Германия и Холандия да се присъединим към шенгенското пространство (корупция, липса на правова държава), така и във всъщност най-важното, което ни отличава. В началото на промените нерядко бе лансирана тезата, че с вземане на необходимите мерки за оздравяване на икономиката нещата ще си дойдат на местата. Още тогава обикновено проявявах несъгласие с тази теза,, защото бях на мнение, че без правова държава само икономически мерки ще доведат до криминална икономика, мафиотска държава. Според мен първото, което трябваше да се направи, е лустрацията и правовостта. С нея и икономическият ръст щеше да е по-бърз, и общото обществено изоставане нямаше да е толкова драматично. Само че правовостта опира и до всеки един гражданин. (Дори да оставим настрана липсата на политическа воля). Резистентността му към промяна пък според мен е разковничето. И всъщност основния демотивиращ фактор на младите и образовани хора да останат в държавата. Говоря и от личен опит. Не икономическите несгоди, не тежкото наследство от политическото минало. "Врагът" всъщност не е политическата класа - това е най-трудно да се осъзнае като цяло. Защото ако беше само тя, за младия и образован човек няма нищо по-мотивиращо и вдъхновяващо от дисидентството. Под силата на обществения натиск, ако е мотивиран от едни и същи идеи, политическата класа би могла да бъде приучена да ограничи порочните си практики. В "дисиденството" си обаче този млад, образован човек е пренебрежимо малцинство и няма съучастници. Не защото масата е доволна от управляващите си, а заради резистентността и към промяна, "Врагът" ерго се оказва масовият съгражданин, който няма никакво намерение да се променя и изборът да се напусне държавата се явява логично продължение на малката вероятност този съгражданин в обозримо бъдеще да сподели визията ни за бъдещето. Като говорим за мотивиращата сила на дисидентството, обнадеждени, през лукановата зима и зимата на 1997 всички, които напуснахме държавата, бяхме по площадите. После се оказа, че не е имало смисъл. Не за нещо друго - разбра се, че сме нямали критична маса съмишненици. Защото вече сто години масовият съгражданин не може - или според мен просто не желае да слезе от магарето (вижте фотографията по-горе).
  42. 4 4 харесвания
    Фружине, за момента дори Плиска и Преслав не са достатъчно добре проучени. ПЛИСКА и ПРЕСЛАВ!?!?!? Надявам се след 50 години да са, а и купища други селища и некрополи, да има хиляди ДНК проби от некрополите и нашите внуци да не си смучат от пръстите или да цитират мухлясали чуждестранни теории за прабългарите и славяните по нашите земи... Ще стане, вярвам!
  43. 4 4 харесвания
    А може ли да дадете примери за смесване на езици, за да се изясни какво искате да кажете? Езикът на завоевателите-франки (германски език) на територията на Галия е изчезнал - вместо него френски се нарича романският език по тези места. Но пък латинското население е приело чуждото име franceis на малобройната група завоеватели като самоназвание.
  44. 4 4 харесвания
    Като мислите, че това е много добър поглед върху историята ни, как интерпретирате дупите под портретите на Ботев и Левски? Кой кога и на кого е обещавал България? Вероятно става въпрос за обещанията между Сталин, Рузвелт и Чърчил на Ялтенската конференция. Но имат ли значение тези обещания в днешно време, та да се добавя "а слово не воробей" ? Освен това многозначително и според мен подигравателно встъпление, нищо интересно няма в самия текст. Може да е превод от някой гимназиален учебник от социалистическото време.
  45. 4 4 харесвания
    Всички са на мнение, че това е балон. Но никой не казва защо се вдига цената на биткойна.Както навсякъде търсенето определя цената.Стойноста му се вдига когато започне някоя кампания против мръсните пари.Тогава някакви трилиони се прехвърлят през земното кълбо.Ако наложат някакви забрани за търговията на Б , цената му се срива. Та тоя балон няма да гръмне никога.Необходимоста от укриване и трансфер на незаконни пари винаги ще има.Самите банки се нуждаят от него за да крият печалбите си.Биткойна е необходим и на политиците за да могат да крият получените мръсни пари от корупция, лобизъм, и т.н.Че те друго правят ли освен да бичат далавери?Те и сега нарочно не водят ефективна борба против тия престъпления.Няма да воюват сериозно и срещу биткойна.Ама те и сега не го преследват, въпреки че знаят за какво се използва. Обаче биткойна никога няма да измести националните валути.Така биха се вързали ръцете на политиците и банките.Сега банките могат да "печатат" пари и да крадат от тях.Политиците могат да вкарват огромни суми в системата.За да възстановят ограбеното.Така те надуват инфлацията чрез която ограбват спестяванията на гражданите.Това е добър начин да им задигнат парите.Иначе как да го направят.Въобще възможността да печаташ пари е голяма работа и нито банките ,нито политическата класа ще се съгласи да я загуби. " Биткойна нема ке падне."
  46. 4 4 харесвания
    Последните седмици новинарското и информационното пространство е залято с какви ли не вести и материали около биткойн треската. Прави ми впечатление, че в потока на информация цари голям хаос и едва ли не всеки бълва нещо по темата. Което за мен е признак не само за неяснота какво се случва, но и за това, че самите пишещи се чувстват объркани. Не че аз съм разбирач, давам мнение като страничен наблюдател, който само чете, но няма нужната подготовка да коментира. Въпреки това ще дам своите 5 стотинки към темата с 4 точки. 1. Основната маса от материали по темата "биткойн" лансират идеята, че това е нов огромен балон, който рано или късно (по-скоро рано) ще гръмне оглушително и ще завлече със себе си наивниците, които последни са се хванали на хорото. Такава например е една статия, написана на достъпен език, от финансиста и университетския преподавател Емил Хърсев във в. "Сега". http://www.segabg.com/article.php?id=884948 Внимателният прочит на статията на Хърсев обаче показва, че той разсъждава като финансист от старата школа, който например поставя на една нога биткойн треската и холандската лале треска от 17 век. Но същевременно Хърсев не е наясно със или напълно пренебрегва техническите характеристики и параметри на биткойн валутата, особено това, че в нея е заложено крайно число от ок. 21 милиона броя. 2. Втората линия, която се прокарва в новините и анализите е, че биткойн е враг на традиционната банкова система и тя съответно вече предприема или скоро ще предприеме енергични мерки по смазването на този алтернативен финансов инструмент и на сродните му като например "етериум". Тук съм без коментар, може и да е така, а може и да не е. По-скоро не, съдейки по това, което ще пусна в т. 3 и 4. 3. За разлика от Хърсев, който гледа на биткойн треската през лупата на традиционен финансист, неговият австралийски колега проф. Стив Кийн предлага една различна и много интересна гледна точка, а именно, че: http://www.novinitemi.com/biznes/mozhe-li-bitcoin-da-se-protivopostavya-na-logikata-ili-dotam-i-obratno/ Това, което пише Кийн, подсказва, че зад проекта Биткойн не стои някакъв анонимен японски гений на име Сатоши Накамото, какъвто всъщност няма (това е псевдоним), а най-вероятно това е проект, получил благословия най-отгоре. Впрочем напоследък Япония изпревари САЩ в биткойн треската, а като се има предвид, че Япония е най-задлъжнялата в света държава, съображенията на Кийн, че биткойн е дефлационен проект стават още по-основателни. 4. Ето и още едно интересно мнение от форума на "Сега" под формата на коментар под статията на Хърсев. Коментарът е на някой си потребител Neopol: Това мнение по свой начин и в значителна степен подкрепя изразеното от проф. Кийн становище, че биткойнът е дефлационен проект.
  47. 3 3 харесвания
    По скоро не, но е дълъг разговор. А какво да кажем за тази "душа" която ползва публичните (общите, обществени блага) и мрънка.. От образование , сигурност и обществен ред..., до форума и уикипедия Дали определението "социален паразитизъм" е неподходящо? https://en.wikipedia.org/wiki/Public_good апропо, аз никъде не говоря за манифестации Бандите на класическите ловци и събирачи (Л-С), от плеистоцена до днес, където съществуват (днес- неуседналите в села, непознваащите търговията и неподложените на натиск от съседните аграристи и хортукултуристи) "не са племени формации", и не водят войни И да искат да водят войни, нямат каквато и да е комплексност и стратификация за водят подобие на война . В бандата има 5-6-7 ловци които трябва да осигурят "общи блага", като местна храна- за осталите членове на бандата, и всеки загубен ловец или работещ в друга посока, е незаменяем Л-С нямат и причини да влизат в конфликти, не познават парите, търговията,совствеността, липсва популационния натиск,.Мобилни са, и са достатъчно отворени за напускане или приемане на нови членове; Ако говорим за живещите в най-екстремните места, като Kung/ San в Намибия, бандите имат механизми и практики за да осигурят общо ползване на водата между различните такива
  48. 3 3 харесвания
    ... това е колониален елит. Същото се повтаря след 1944г. - отново е изграден колониален елит. Те са верни на Москва. Същото е с елита в Р.Македония. Затова у нас 80% са русофили, а 80% македономразци. А в Р.Македония 80% са сърбофили и 30% българомразци. Това е денационализация. Всякакви защитни реакции срещу колонизатора са притъпени. Руската колонизация у нас и сръбската в Р.Македония са част от "националните" идентичности в у нас и в Македония. Същите тези хора в ПСВ, когато отново се бием срещу Сърбия, те се бият против България. И разликата е само една единствена - това на коя страна е Русия в ПСВ или в Сръбско-българската война. Забележете при митологизирането им в съвремието, колко често се споменава и антибългарската им дейност? А имената им се четат по честванията като геройски загинали. Ето така се изгражда русоманска уж българска национална идентичност. И когато колонизатора ни изостави или интересите му са против нас и работи против нас... няма защитна реакция!
  49. 3 3 харесвания
    Дяволът е в детайлите, както се казва. Защо не казва "обещал написать о Болгарии" а "Болгария обещана"? Прочетох откъсите, които са тук в темата. Тия, които са го критикували за доброжелателност не са вникнали достатъчно в текста според мен. А и навярно не са на ясно с истинската българска история.
  50. 3 3 харесвания
    Няма как да участвам в анкетата защото както каза Шпага има въпроси, на които отговорът ми е "не знам" и/или не изключвам и двете възможности. Примерно на въпрос 4 и на въпрос 6 давам и двете опции за възможни. Иначе е забавно ...или като хора с добро чувство за хумор. Как да не се изкуши човек да вметне, че все пак е влизал в изоставен междугалактически кораб!?
This leaderboard is set to Sofia/GMT+02:00

За нас

Форумът съществува от края на 2005 г. и с усилията на много хора ние вече 11 години сме онлайн и продължаваме да дискутираме заобикалящия ни свят. През тези 11 години се случиха много неща и днес имаме форум с 15 000 теми, с над 350 000 мнения, а всеки месец той се чете от над 100 000 човека. Това нарежда форум "Наука" сред едни от малкото активни форуми в България, изключителни, полезни и нужни места за свободна обмяна на мисли и знания. 

Поддръжката на форума започва да тежи финансово, особено - след последния срив от хакерска атака, когато с помощта на анонимен дарител, ние успяхме да заплатим на специалист и се завърнахме онлайн без никакви загуби на съдържание. През февруари т. година платихме 850 лв за хостинг, тъй като използваме сериозни ресурси и се нуждаем от собствен VPS сървър. 

От рекламите на Гугъл печелим около 400$ на година, което не може да покрие всички разходи и това е основната причина да се обърнем към вас - нашите потребители и читатели. Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Създаваме фонд Форум "Наука", в който ще трупаме всички дарени средства, чиято основна цел ще бъде поддръжка и развитие на форум "Наука".

Може да се свържете с нас посредством лично съобщение, контактната форма или на office@chitatel.net

Банкова сметка:

Сдружение “Читател”

IBAN: BG87UBBS80021048062740
BIC (Swift): UBBSBGSF
При банка ОББ АД

Към PayPal:

Фонд "Форум - Наука"

 

С уважение, Р. Теодосиев
Създател на Форум "Наука
"

Научи повече!

За контакти

×