Топ Потребители


Най-харесвано

Показва най-харесваното съдържание от 25.05.2017 от всички места

  1. 16 16 харесвания
    1. Хомогенни генетично ли са българите? -да.Карта на съвременните европейски и западноевразийски народи: Генетичната дистанция между отделните етнически българи е много малка, от порядъка на 10-ти братовчеди и надолу. Всички сме роднини. Народите от източна европа са по-хомогенни от западните. Най-хомогенни в европа са албанците, които са средно 4-ти братовчеди помежду си. 2. Може ли на база геном да установим кой е от български произход? -Да, в повечето случаи. Достатъчно обособени сме генетично от останалите народи. 3. А можем ли да бъдем генетично сбъркани като народ с някой друг? -Да, с румънците. Голяма част от българи и румънци се припокриват генетично до степен да си съвпадат на генетичните карти. Имаме общо минало в смисъл на една общност, въпреки че сега говорим различни езици. 4. До кой народ сме най-близко генетично? -Ами до румънците. След това до гърците и сърбите. След това до хърватите и унгарците. След това до чехите и поляците. 5. Имат ли българите славянска генетична връзка? -да, тя е очевидна. Намираме се в една линия с чехи и хървати, от една страна и гърци от противоположната. Балканската кръв ни е отклонила по посока гърците, иначе сме като чехи и хървати. Ако трябва да бъдем представени като смесица между два съвременни народа, ние сме като 60%хървати +40% гръцка кръв. Хърватите пък са като 80% чехи с 20% гръцка кръв. Генетиците наричат такова подреждале с тривиалното "клин". Ние сме в клин между чехи и гърци, което недвусмислено показва славянския ни произход. 6. Ами румънците? -те да му берат гайлето. У тях славянския компонент е по-висок от този у нас. Същото важи и за унгарците 7. Имаме ли връзка с унгарците? -по-скоро да, те са измежду на-близките ни генетично народи. 8. Близки ли са генетично българи и турци? -не, ни на-малко. генетичната дистанция, видима на картата, е много голяма. Някои от турците обаче са отклонени по посока България, т.е. имат български произход. Но огромната маса турци е в каквазкия клин, между чеченците и йорданците. Генетичната дистанция между българин и турчин е по-голяма, отколкото дистанцията между кои да е двама европейци. 9. Приличаме ли на баските? -Никак. Най-далечни генетично са ни баски и ирландци. 10. Де е българия на генетичната карта? -в центъра на европа. За разлика от географията. На изток от нас са гърци и южноиталианци, на юг от нас са французи, испанци и португалци, на запад от нас са хървати и унгарци, на север са украинци и руснаци. Със всеки от тях имаме по-нещо общо, поради което като геном сме в центъра и всички са ни близки - и западни, и северни, и източни и южни. А къде стоим в света? Ето тука: цяла западна евразия е в синия ъгъл: Ние сме в средата на ъгъла. 11. Кои са на-далечни от останалото човечество? Най-далеч са папуасите/австраликите аборигени. Носят поне 10% гени на хомо еректус, които останалото човечество няма. Следват бушмените и пигмеите, които носят неизвестно количество гени на неизвестен хоминид, може би хомо хабилис или щжноафриканската му версия, хомоналеди, а може и на някой друг. 12. А евразийците? Евразийците носим 3-4% неандерталски гени, които другите нямат. Този процент е по-висок у японци и китайци, отколкото у европейци. 13. Имат ли българите далекоизточни гени? -никакви. Далекоизточните народи са жълтите точки на картата. У нас няма нищо от тях, нула. Прабългарите или не са оставили и един ген у нас, или не са и помирисвали далечния изток и нищо на запад от урал. Никога. За разлика от автора на темата, тоест аз. По игра на случайността нося малка група далекоизточни гени, което обаче ме прави по-обективен от средното на тема европейски генетични работи.:) АРХЕОГЕНЕТИКА. 14. По-малки ли са генетичните дистанции между народите в миналото от сега? -не,по-големи са. Генетичната дистанция между ловци събирачи и неолитни фермери на балканите, които живеят селище до селище през неолита, са по-големи, отколкото са дистанциите между един китаец и един англичанин днес. Това е *много* и е продължило хиляди години. 15. Кои са живели в европа през мезолита? -западноевропейските ловци събирачи, на балканите,в централна и западна европа -източноевропейските ловци събирачи, в източна и северна европа -кавказки ловци събирачи, в съвременен кавказ. 16. Каква е генетичната дистанция помежду им? -голяма и отчетлива. 17. Носим ли българите гени на балканските ловци събирачи в наши дни? Носим, но малко. Каква е контрибуцията на тези хора за съвременните европейци? Малка, за западна европа и иберия повече, но все така не съществена. 18. Какво е станало с ловците събирачи? -избити са от придошлите от анатолия ранни европейски фермери коиито ги третират като добитък или вредители; полуизбити,полуизтикани по планините. 19. Ние потомци на тези ранни неолитни фермери ли сме? -не. Балканите са опразнение от многократните нашествия откъм пасторалната култура ямна от понтийската степ. 20. Имат ли тези фермери потомци в европа? -погледнете на картата горе. Имат, но не сме ние. Това са сардинците. Хората от иберийския полуостров също носят съществена част от генома им. Ние - не толкова. 21. Кога се появяват хората от културата ямна в Б-я? -преди 6000 години, на няколко вълни, последната преди около 1500 г. пр. Х. 22. Кога европа придобива окончателния си вид? Още през бронзовата епоха, което е видно от картата. Оттогава в генетичната карта на европа няма особени промени. Това означава, че преди около 3000 г. с геноцидите от предишните епохи е приключено и завоевателите повече не извибат до крак завоюваните. Вероятно има връзка с нарастналата демография и с развитието на икономиката. 23. Ами прабългарите? -типичен индоевропейски народ от района на кавказ, който не се различава съществено от източноиранци (скитосармати и скити) и славяни от същия регион, поради което не оставя съществена марка в/у българския народ, тъй като не се различава достатъчно от новозаварените; освен че ни отклонява допълнително към кавказ по посока армения, което е и отликата на съвр. български народ. Но това отклонение съществува още от бронзовата епоха, както е видимо от картата. 24. А има ли новозаварени? -със сигурност. Съвременните българи носят следи от две много древни миграции, различни от ямна и ранните европейски фермери. Същите следи ги има и у гърци, румънци, сърбохървати и италианци. Едната миграция е свързана с хора, наследници на натуфианската култура от древен ливан (финикия), ханаан и египет, случила се вероятно преди 4000 г, т.е. след появата на културата ямна. Другата миграция е пак от същото време, преди 4000 г., с посока иранското плато (урук?), на хора, смесица от кавказки ловци събирачи и ирански неолитни фермери. Тъ като и двете групи имат генетична близост с оригиналните ранни европейски фермери, това размива славянския компонент, както и останалите Ямна-приноси у геномите на южноевропейците и ги отконява по посока неолитните фермери. Това обаче не са неолитни фермери, а много по-скорошни миграции с източник двуречието и иранското плато по посока южна европа. По-нататък ще редактирам и поочовеча текста.
  2. 9 9 харесвания
    Ето че отново идва време за провокативно скандални теми в журналистически стил с цел нажежаване на обстановката и повишаване на активността тук Но и разбира се в търсене на обективната истина, което ще наложи да погледнем от страната, която винаги избягваме. Ще пробвам да направя ревизия на основните заблуждения, самосъжаления и стереотипи залегнали в представата за миналото ни, определили нашата историческа и съвременна съдба. Вероятно ще се наложи това да стане нещо като рубрика с тема за всеки отделен въпрос, защото всичките исторически аспекти, които искам да се обсъдят ще са прекалено много само за една тема. А и без съмнение така както ще ги поставя, всеки от тях ще ескалира бързо и ще породи лавина от недоволства, скандали, офф-топици и всички останали обемни последствия И тъй – да започнем с Турското робство: Първия въпрос – Имало ли е в действителност такова нещо – „Турско робство”? Този така популярен напоследък въпрос, който така често се повдига периодично из медии, министерства и соц. мрежи, когато се наложи да се отклонява общественото внимание от нещо по-важно Мисля, че вече доста пъти компетентни хора се изказаха по въпроса, че такова нещо реално няма – нито „турско”, нито „робство”. Ама народеца едно си знае, едно си бае. Но да уточним отново – държавата Турция съществува едва от 1923 г., така че е нямало как да държи роби отпреди това. Но и в Османската империя ние не сме били роби разбира се, а пълноправни поданици като всички останали. Вярно считани за втора ръка хора като християни в мюсюлманска държава, но всеки който формално приеме исляма и носи чалма вместо калпак поне на публични места, може спокойно да пробие в обществения живот и дори в държавната или военната йерархия, без никой никъде да го пита какъв е произходът му. Но дори и тези, които твърдо остават християни – и сред тях всеки е имал право на свободно придвижване, на частна собственост колкото си иска, на собствено вероизповедание и строеж на храмове, на търговия и на каквото още се сетиш, далеч отвъд най-смелите мечти на робите от Римската империя или тези в американските плантации, да кажем. С две думи – „турско робство” е един литературен и емоционално натоварен термин, а исторически точния е „османско владичество”. Можехме ли да предотвратим падането? Друг често разискван въпрос. Традиционно съпроводен с тюхкания и съжаления как сме могли да го допуснем това. Колко непредвидливи и некадърни сме били тогава. Как можа Иван Александър да раздели държавата като погача между синовете си, как допусна и разни деспоти да откъснат парчета от погачата?! Колко безхарактерен и бездеен бил Шишман. Има дори конспиративни теории за ционистки заговор против Второто царство с участието на майка му – еврейката Сара. Както и мистични теории - за неслучайното разрушение на крепосттите на Галиполиския п-в от земетресение, поради което падат в ръцете на османците и по този начин те се закрепват за първи път на европейска земя, за да ни накажат после за натрупаните грехове. И т.н. и т.н. Истината обаче е, че всичко това нямаше как да бъде предотвратено от българите, нито дори сериозно забавено (макар че ние го забавяме с близо цял век борби след първото си съприкосновение с турски нашественици). Накратко това представлява естествен исторически процес коренящ се дълбоко в конкретния стадий на обществените взаимоотношения. Такова е положението, че ние сме разединени и силно феодализирани, докато враговете са единни и препитаващи се чрез нападения и завоевания. И няма как отведнъж като с магическа пръчица да промениш обществената и военната структура за да бъдат те ефективен противовес на вражеските. Да не говорим и че хората не са го осъзнавали това, защото за разлика от нас тогава не са имали учебници по история и книги с анализи, чрез които да си дадат сметка защо всичко това се случва по този начин. Впрочем не само ние, но и никой друг от съседите ни не успя да ги спре. С времето и те паднаха един по-един, дори и опитвайки се да се противопоставят на инвазията обединени в съюзи. Да - по-късно от нас паднаха те, но не защото бяхме по-слаби от тях, а защото просто бяхме първите на пътя и османците буквално стовариха столицата си в нашето етническо землище – в Одрин, насред Тракия. Едно е от там да се браниш, друго е по чукарите на Босна, Трансилвания или гръцките острови. Да не забравяме, че под ударите на падишаха падна и Унгарското кралство, което тогава беше една от най-силните държави в Европа, но въпреки, че не беше политически разпокъсано като балканските държави и в него вече беше разслоено по същия начин развитото феодално общество, чиито структури са неефективни при борба с такъв противник. В намиращото се в ранен стадий на феодално разслоение османско общество армията се набира от безбройно плячкаджийско множество (не само османци) с обещанията за придобиване на трофеи и нови имоти, където всеки е мотивиран да даде максималното от себе си. Докато при намиращите се в крайния стадий на феодално разслоение европейски страни (вкл. България) армията се набира по отделно от всеки местен феодал, от подчинените му зависими селяни. Те обаче му трябват за тежкия (безплатен) труд в собствените му имения или за охраната им от други външни и вътрешни заплахи. Така че масово в повечето случаи той запазва по-здравите и силни мъже в имението, а изпраща на царя (или феодала, който е над него) останалите – далеч не толкова годни и далеч немотивирани. В други случаи пък не му изпраща нищо с най-разнообразни оправдания или пък въобще без никакво обяснение и така по цялата верига нагоре. В резултат на което царя едва е в състояние при обявяването на пълна мобилизация да събере 3 до 5 000 души армия макс. И когато на хоризонта се появи 50-60 000 османска армия просто няма какво да се направи срещу нея. Показателно е как дори и маджарските рицари клякат при Мохач, полските при Варна и останалите европейски при Никопол. Въобще чак пред Виена Свещената лига с обединените армии на цяла Европа успя да ги спре с последни сили. С оглед на всичко това мисля ясно се вижда, че сме били обречени по начало. Съответно катастрофата е била неизбежна, но действително ли е била толкова черна и фатална, колкото винаги я описваме? Мракът на игото Обикновено по патриотарско-учебникарски нещата се представят така всякаш след постоянния подем и строеж на крепости, палати, Боянски църкви, щастие и слънчеви дни, през 1396 внезапно настанал дълбок мрак, всякаш някой ненадейно ни откраднал крушките от полюлея Изрежданите аргументи не са малко, а и не са без основание разбира се: - насилственото ни откъсване от европейската цивилизация и убиването още в зародиш на ренесансовите наченки у нас - еничарството, което обезкървява народа - всички останали данъци и такси, които са ни наложени - насилственото помюсюлманчване Първото е общо взето вярно. Действително наложения изостанал азиатски феодализъм в нашите земи съчетан с властването на агресивна религия враждебна към просвета и иновации се оказват не Желязна, ами Стоманена завеса между нас и Запада, където тогава се заражда Ренесанса. Но разбира се са крайно пресилени твърденията, че ако не са били турците едва ли не и тук по нашите земи щеше да разцъвти т.нар Палеологов Ренесанс паралелно и наравно с този в Италия и на запад. Базиращи се общо взето единствено на по-особените стенописи в едно боянско църкве, немвите на Кукузел и съждението, че масовото ширене на религиозни ереси по това време е можело да доведе до по-авангардни философски течения и евентуално след време – научно-технологически. Разбира се да считаме тези неща за вече покълнало ренесансово цвете, което турците откъснали точно преди да разцъфти е меко казано пресилено. За разлика от Ранното Средновековие, през Развитото Изтока вече чувствително изостава от Запада. През 13 в. в Западна Европа вече има развита парична система и банково дело, университети, стохилядни градове, художници и архитекти като Джото и писатели като Данте. Все неща каквито у нас просто не можеш да намериш. Но дори и да допуснем, че България беше оцеляла някак си заемайки за отбрана рубежа на старопланинския хребет и опазвайки поне това което е на север, то съдбата й нямаше да е много по-различна от реалната. Да разгледаме Влахия, Молдова и Черна гора. Те остават свободни през целия османски период, но външните им връзки, политика, търговия и въобще развитието им са задушени от империята. Така че въпреки това те така и не помирисват Ренесанса (Подробно за съдбата на Румънските княжества от този период). Безспорно по подобен начин щяха да се стекат обстоятелствата и при България. И тъй или иначе в края на 19 в. и ние и останалите балкански страни общо взето пак щяхме да бъдем там до където го бяхме докарали и в реалната история. В един момент всички народи в Източна Европа се озовават под властта на само три големи империи – Австроунгарската, Руската и Османската. Едната от тях принадлежи на нашите православни братя руснаците. Нещо повече – тя е и най-голямата в света и нея османците не я „задушават”. На хартия руснаците са свободни – имат си собствена държава и могат да просперират през епохата на Ренесанса за разлика от нас. Но да видим дали това действително е така. Величественият Кремъл в Москва и разкошните дворци на Петроград свидетелстват за това. Но в тях живеят само шепа дворяни. А какво има обаче отвъд техните стени? Ами чиста проба Средновековие, това има. И е така чак до 19 век. Цялото население и цялата земя са собственост на въпросната шепа князе и им работят за без пари в имотите цял живот. Реално Александър ІІ се явява освободител и на нас (с войната) и на тях (с отмяната на крепостничеството) почти по едно и също време. С тая разлика, че дори и след това те си остават мизерни, което впоследствие е благодатна почва за болшевиките да ги увлекат в своята кауза. Обстоятелството, че руските вайници, които са дошли да ни освобождават, се чудят защо българите се бунтуват виждайки материалното им състояние и сравнявайки го със собственото, е доста показателно. И действително – цялата им армия през цялата война се изхранва от местните селяни напълно доброволно и без това да тежи на семейните им стопанства. За разлика от руските крепостни селяни българските са си имали собствени къщи, имоти, ниви, стада от хиляди глави добитък. Освен това и са били напълно свободни да отидат и да станат занаятчии или търговци в градовете (един дори успява да отвори собствена фабрика за текстил). Търговците пък са разполагали със свободен безмитен достъп до пазар на Три континента, имало е например българска търговска гилдия в Александрия (Египет). И за всичко това никой не е изисквал от тях да сменят своето национално самосъзнание и своята религия, както някои погрешно си мислят. Смяна на религията се налага единствено ако искаш да направиш военна или политическа кариера. Но и в този случай никой няма да се интересува от какъв произход си и дали вкъщи не продължаваш да извършваш християнските си обреди. Тук идва и въпроса за девширмето и еничарството. Действително ли това е бил най-страшния бич за българите? Ами ако разгледаме еничарския корпус като тръмплин за военна и впоследствие политическа кариера? Защото той реално такъв е бил. Факта, че турците е трябвало да бутат солидни подкупи за да уреждат децата си в корпуса заобикаляйки забраната в него да влизат мюсюлмани, говори че са го възприемали като перспектива за бъдеща реализация, а не като някаква доживотна казарма или каторга. Така че българите влезли в корпуса могат да се издигат в йерархията, да трупат богатство и влияние, а във военно време – плячка и жени на богато, кеф. Стига се до там, че в един момент еничарите от воини се превръщат по-скоро в администратори и дворцови интриганти твърде много намесващи се в политическия живот на империята. Поради което и накрая султан Махмуд ІІ решава да ликвидира еничарския корпус. Дори въпросното „обезкървяване” на нацията, съвсем не е било толкова обезкървително, нито пък е продължило през цялото владичество, както много хора си го представят. Наборът за попълване на корпуса се е извършвал веднъж на 5-7 г. и е бил от около 3 до 6 000 деца. Но не само от България, а също и от Сърбия, Босна, Албания и Гърция, т.е. българчетата са били към 1/5 от набора. При това властите целенасочено са се стараели да не обезкървяват населението на всяка област респективно данъкоплатците си и никога не са правели два поредни набора в един и същи санджак, демек набор от една област се е извършвал веднъж на 10-14 г. А християнски деца окончателно престават да се набират до 1630 г. Тоест не повече от максимум 50 000 български деца са били набрани за целия период от около 2 века и половина, което прави по 200 деца на година. Сами разбирате, че например детската смъртност от болести през периода е била далеч по-висока при това в пъти от колкото „обезкървяването” чрез девширмето. Тъй че картинката съвсем не е толкова черна, колкото изглежда от страниците на романите, платната на художниците и патриотичния патос. Съществува дори едно доста еретично обяснение за относителната липса на бунтове и въстания в първите десетилетия на „робството”. А именно, че с ликвидирането на царската власт и данъчна система и заменянето им с османската, положението на селяните се подобрява. Имаме едно Търновско въстание чак 1598 г., имаме и второ през 1686 г. и за него дори се съди косвено защото няма преки източници, които да го потвърждават. А преди тях основно царските синове в изгнание с помощта на унгарски войски се опитват да си върнат това, което им принадлежи по наследство. Но дали са получили някаква подкрепа от местното население? Няма данни за това, а липсата на успех в тези начинания и крахът и на Константин и на Фружин, по-скоро говорят, че не са имали някакъв съществен местен съпорт. Историците ни всеки път пишат, че няма начин местното население да не е подкрепяло кръстоносците и български доброволчески отряди да не са участвали в битките при Косово, Ровине, Никопол, Варна. За съжаление обаче и за това няма никакви данни. Дори е по-вероятно българите да са участвали в тези битки на страната на османците като еничари или в отрядите на боляри васални на султана. По въпроса с размера на данъците е трудно да направим сравнение, защото не знаем какви са били те във Второто Българско царство. Нито пък има подробни данни за тези от ранния период на игото. Но в началото Османската империя все още съвсем не е с развита администрация и данъчна система. Те са изградени значително по-късно и основно с помощта на испански евреи междувпрочем. Та в този начален период те още са били предимно на ниво набези, включително из собствените си територии, а не устройване и администриране в тях. Вярно – когато войската дойде, разграбва всичко каквото докопа, опожарява, избива. Но след като си тръгне може и да не се появи с години, през което време местните селяни си живеят практически свободно. Докато през ВБЦ феодалния гнет и ангарията са си били целогодишни и ежедневни. Разбира се с времето системата на управление се развива и се появяват редица нови данъци. Някои от които доста тегави. Като например задължението да приютяваш и храниш държавни чиновници ако замръкнат в къщата ти. И на всичкото от горе накрая да им платиш данък за това, че си им изхабил зъбитес храната си. Но самия факт, че плащаш данъци определено сочи, че си свободен човек, а не роб и не само това – а напълно равноправен гражданин. Пък отделно ако данъците са високи това говори и че поданиците явно са платежоспособни. Но и размерът им реално не е бил от толкова голямо значение, при положение, че османотурските документи изобилстват от сведения за данъчни недобори из българските земи. Дори може да се каже, че данъчните недобори са най-характерното нещо свързано с нас в османската документация. Цели села отказват да плащат и прогонват бирниците, а има и описани случаи как в цели области населението масово отказва да дава данък на Високата порта. Като в някои области това се случва доста често, във Видинската особено, като най-отдалечена, докъдето съответно и най-бавно и трудно могат да пристигнат въоръжените наказателни отряди. А армията обикновено е твърде ангажирана в потушаване на бунтове или във войни далеч по границите, за да се занимава със селски тарикати. В мирно време пък за да се събира само заради такива наказателни акции понякога излиза по-скъпо от колкото размера на неприбраните данъци, които ще бъде пратена да събере.Т.е. наказателни акции е имало само от време на време, а данъчни недобори – почти постоянно. Като се има предвид, че хората при такива акции обикновено се изнасят към планините заедно с ценното от имуществото си, на войската единственото, което й остава е да изгори празните им къщи. Които къщи, ако иде реч за скотовъдци от планините обикновено са дървени колиби, чието възстановяване е съвсем лесно и не струва нищо. С други думи – нито селяните губят нещо съществено така, нито наказателните отряди успяват да съберат липсващия данък. Дали през ВБЦ е съществувал подобен рахат? Едва ли. Сведения за подобни неща отново нямаме никакви. Ако изключим единствено въстанието на Ивайло, за което всъщност не е напълно сигурно, че е с идеологически характер. Може би такива са били подбудите му, но може народния гняв просто да е бил използван от опитен пълководец с авторитет и сред армията за да заграби властта в страната. Народният вожд влиза в Царевец и се задържа на трона малко повече от година. Но дали е направил каквито и да е реформи за облекчаване на селското население и намаляване на феодалния гнет от страна на болярите? Ами отново и тук няма никакви данни за подобно нещо. Общо взето май е това, което имах да кажа относно Османското владичество. Имам ли право на последно желание преди разстрела?
  3. 8 8 харесвания
    Ето че стигнахме и до голямата патаклама :) И тук по традиция се изсипват купища критики към тогавашните управленски елити придружени със съжаления за последиците от поетите тогава курсове. Рядко обаче някой се сеща да отбележи, че най-свирепата буря връхлитала някога човечеството ние я преживяхме оставайки почти незасегнати от нея. Въпреки, че първоначално бяхме от лошите, точно навреме сменихме курса за да се впишем в списъка на победителите. Като дори и ибяхме единствената страна съюзник на Третия райх, която не само че не загуби територии, ами дори и спечели. Дипломатите ни вече са далеч по-предпазливи, трезви и далновидни отколкото в началото на века. Докато румънските например – тъкмо обратното. Първоначално изключително ловко съумяха да осъществят националното си обединение, на което му се порадваха точно 20 години преди да го пропилеят. Въобще през 1940 г. румънците изпадат в пълна дипломатическа дупка и никоя от Великите сили не желае да се застъпва за техните интереси. Напротив, Всичките велики сили вкупом (за кой ли път ), включително и СССР, застават на наша страна при преговорите за връщането на Южна Добруджа. Дори мразеният от всички Фердинанд праща апели от Виена до Великите сили, убеждавайки ги, че Добруджа трябва да бъде върната на България. И все пак дава някакъв принос за това, макар и скромен и въпреки, че вече не е длъжен да го прави. Което говори, че противно на общоприетото всъщност е обичал България и дори след като вече тя не е била негова е продължавал да й желае доброто. И тъй също така мразените от нас подли румънци ни върнаха Южна Добруджа доброволно и без да искат нищо в замяна. Освен че заслужават благодарности за това, заслужават и доста по-големи съжаления от нас за случилото се през войната. Те губят не само Южна Добруджа за наша сметка, ами Сталин им прилапва и Бесарабия и Буковина, които вече са предимно етнически румънски територии. Когато румънците се обръщат към Хитлер, той им взима и Трансилвания, давайки я на унгарците, а за компенсация им дава част от Югозападна Украйна. Същевременно пък на нас ни даде националното обединение през 1941 г. без да ни взима нищо (като изключим македонските и беломорските евреи, които дотогава така или иначе не са били наши поданици, а вторите дори и не са знаели български). На всичкото отгоре Борис му отказва твърдо да предаде евреите от старите предели на страната, както и да му изпрати войски в помощ на Източния фронт, което успя да ни се размине без никакви последствия. Така българите от еврейски произход отърваха кожата, докато румънците – не. Отделно ген. Антонеску прати и армията на Източния фронт. Това са близо 400 000 румънци, повечето от които така и никога не се завърнаха. Докато всички те зъзнеха в окопите край Сталинград под порой от бомби и снаряди, през това време нашите играеха билярд във военния клуб, ходеха на балове, театър, мачове. И най-важното – останаха живи и създадоха семейства, на които много от нас днес са потомци и дължат съществуването си на НВ цар Борис ІІІ. Що се отнася до сърбите и гърците, те отнесоха голям пердах от Вермахта и въпреки, че нямаше много съпротива и битки дадоха и доста жертви. За всеки случай доста повече от нашите. Ние даваме ок. 3-4000 жертви на бомбардировките и около 10 000 в т.нар. Отечествена война. Което са микроскопични жертви спрямо тези на останалите страни и на фона на общия брой загинали през войната от над 55 милиона души. Тук са бомбардирани само София, Враца, Дупница и Скопие (макар и то според гледната точка на противниците ни уж да не е било българско). Но това са локални бомбардировки извършвани „между другото”. Главната цел са нефтените полета край Плоещ, просто от там на път обратно към базата си в Южна Италия самолетите изсипват тук каквото им е останало от неизхвърления бомботовар. Излишно е да уточняваме, че румънците са били спукани от бомбардировки, далеч по-масирани от тези над нас. Освен всичко друго нефтените находища около Плоещ са единствените в териториите контролирани от райха. Съответно се получава така, че в продължение на пет години всичките немски танкове, камиони и самолети се движеха с румънски петрол, което е огромно разхищение на природните им залежи, каквото при нас е нямало. При сблъсъците между нашите ВВС и съюзническите ние даваме доста по-леки жертви и в машини и в жива сила. Безспорно е, че пилотите ни са били добри, в това което правят, но и съюзническите са били добри. Трябва обаче да се отчетат и останалите фактори, които са благоприятствали нашите и довели до такива резултати от сблъсъците и съответно до ограничени жертви от бомбардировките. ПВО-то на София е един от тях. То всъщност сваля повече самолети отколкото пилотите успяват да свалят с маневрени боеве. А също така и голяма част от свалените от пилоти самолети всъщност пак са били свалени благодарение и на ПВО-то. Снарядите му образуват своеобразни „залпови стени” в небето и пилотите ни, знаейки ги къде са тези стени увличат или притискат към тях вражеските самолети. Служещите в ПВО-то обаче някакси остават извън светлината на прожекторите и цялата слава я обират пилотите. Дори асът С. Стоянов съвсем бегло споменава за ролята на ПВО-то в подробните си мемоари, пък отделя много повече време да хвали например механиците и командирите от авиополка му. После – имаме и съпорта на Луфтвафе. Вярно скромен, но такива са били възможностите. Немските пилоти обаче са опитни и също тъй ефективно и самоотвержено бранят българското небе и съответно заслужават нашите благодарности. На един от тях, загинал в тези боеве, всъщност има паметна плоча в една софийска градинка, която е периодично осквернявана от безмозъчни червени лумпени. Благоприятстващо е също така и обстоятелството, че англичаните и американците явно са знаели, че в България по принцип се отнасят добре към пленените пилоти. Затова не са малко случаите когато някой съюзнически пилот спече положението в бой или получи някаква повреда, директно да каца в някоя нива и да чака подпрян на приземения самолет да дойдат да го приберат. След което го пращат в един пансион до Шумен при останалите пленени пилоти. Където те се излежават по цял ден, пият чай в столовата и си лафят за момичета и самолети. Демек като на курорт, само че безплатен. Освен всичко друго същевременно службата си тече, а те съвсем легално скатават там чак до края на войната, докато в това време колегите им е трябвало да водят свирепи боеве с ветераните от Луфтвафе. Щастливо обстоятелство за България е и това, че когато през септември 1944 г. немците разбират накъде ще поемем си тръгват тихомълком от тук без бой. Когато ние ги нападнахме това вече беше на чужда територия и съответно разрушенията, цивилните жертви и щетите се случиха на чужда територия. Нещо, което малко европейски държави успяха да избегнат. Следващото щастливо обстоятелство (щастливите обстоятелства за България просто не се свършват : ) не се свършва обаче и мистериозната мания на българите да не ги забелязват), е че и при влизането на Червената армия се разминахме без никакви жертви и разрушения. Всички знаем какво се случи в страните където руснаците трябваше да влизат с бой, като Полша, Германия, Унгария. Масови безконтролни мародерства, изнасилвания и убийства. Дори в Югославия сърбите твърдят, че имало 5000 случая на изнасилвания от страна на руските войници. Това като се има предвид, че Югославия е освободена от партизаните и българската армия, а войските на Трети Украински фронт минават съвсем за кратко само през част от Воеводина и въпреки това какви поразии са успяли да направят! Докато за България има изрична заповед да не се пипа нищо, при положение и че когато на 8 септ. все още не сме направили преврата и се намираме в състояние на война със СССР. У нас има един единствен регистриран случай на опит за изнасилване приключил с разстрел на руския войник по заповед на командира му. Е сега, чувал съм и истории как на еди кой си баба му била направила „голям шлем” щото я били е6@ли и германци и руснаци, но случаите когато е нямало дърпане не ги броим Естествено не е минало без някой и друг свален часовник или отмъкната кокошка, но това са дреболии. Имаме и един случай на открадната цистерна с медицински спирт. Руските войници вдигат автоматите си срещу директора на бургаската болница, който отчаяно се опитва да им обясни, че тоя спирт не става за пиене. В крайна сметка всичките се изпонатравят и вкупом ритват камбаната, тъй че и при този инцидент жертвите са изцяло от чуждата страна. Кой знае защо си имаме и паметник на тези толкова геройски загинали юнаци, но нямаме например на българските летци. Избирателната благодарност на българите е меко казано странна. Така на нас ни се разминаха всякакви зулуми както при пристигането на германците, така и при оттеглянето им, така и при идването на руснаците. Все неща с които Полша например никак не може да се похвали. Като впоследствие когато се включваме във войната против райха, нашите войници пък правят доста зулуми навън, за които историографията ни разбира се мълчи. Тито например пуска оплакване до руснаците, че българите били изтарашили някакви складове в Пирот, ама така ги били омели, че отмъкнали дори бравите на вратите. Руснаците пропускат покрай ушите си тези оплаквания, както и настояванията му да им платим обезщетение. В Югославия има и далеч по-фрапиращи случаи от този, които ги знаем от дядовците си, защото в учебниците естествено липсват. Като например случай, при който български войник намушква с щик в корема бременна жена. На въпросния изрод впоследствие са му видяли сметката своите, представяйки го за нещастен случай. Разбира се това са по-скоро изключения отколкото практика и не са били планомерно прилагани от командването, а са представлявали изстъпления на отделни личности. Но все пак сумарно са доста на брой, като подобни карамболи нашите правят дори и чак из Австрия. Споменава се, че ловили риба в езерата в Алпите и по парковете с... ръчни гранати! А също така и руснаците се наложило да слагат по един часови на пост пред всеки хабсбургски замък около Клагенфурт за да не го оберат българите. За отбелязване е и това, че част от инцидентите не са предизвикани, както обикновено от крадливост, похотливост или омраза към местните, а от чиста кретения. Като например случай с разквартируван в случайна къща наш киртак, който се изср@л в каца с кисело зеле в Унгария. После неговите другари и командири са го шамарили като са разбрали за тая простотия, но стореното си остава сторено. И въпреки тези инциденти унгарците ни запомниха с добро, като борци за тяхното освобождение, за разлика от сърбите например. Издигнаха и паметниците на загиналите ни войници там и редовно им поднасят венци. Ние тая благодарност не я заслужаваме особено с оглед на гореописаните случки, а и защото приносът ни за разгрома на райха е реално съвсем символичен. На всичкото отгоре и не успяхме да изпълним основната задача, която съюзниците ни възлагат – да отрежем пътя за отстъпление на немските войски от Гърция и Югославия и да не им позволим да се съединят с останалите немски сили. Въпреки, че разполагахме с огромно превъзходство в техника и жива сила скромните немски ариергарди успяват да ни забавят достатъчно, че и поражения да ни нанесат, докато останалите им части се изтеглят през това време. При Драва и в Унгария успешно, макар и с доста мъка и доста съветски съпорт, отбиваме опита за контраатака и обход на фронта от немците. Но руснаците така или иначе щяха да се справят и без нас в успешното изпълнение на Балатонската операция. Или ако трябва да обобщим – в продължение на повече от 3 години бяхме на страната на райха, сваляхме американски и британски самолети на поразия, трепехме сръбски и гръцки партизани в окупирани от немците техни територии. Накрая врътнахме един бърз преврат, мигом сменихме свастиките с петолъчки, направихме си няколкомесечна разходка до Европа за ръчичка с руснаците, погърмяхме по оттеглящите се немци и това беше достатъчно за да се наредим сред победителите. Така при подписването на Парижкия мирен договор минахме без териториални загуби, а само с парични санкции (част от които подобно и на тези по Ньойския договор ни бяха опростени впоследствие). Разбира се териториите, които немците ни ги бяха подарили отнемайки ги от Гърция и Югославия, нямаше как да не ги върнем ако искахме да минем по някакъв начин за страна воюваща против Третия райх. Но пък отново в крайна сметка Великите сили прецениха, да не изпълняват желанията на съседите ни, които отново искаха териториални компенсации заради това, че бяхме агресори и окупатори срещу тях през войната. На преговорите гърците искаха от нас Родопите и Пиринска Македония, а сърбите искаха още части от Западна България. Ние пък настоявахме да получим поне излаз на Беломорието, но за разлика от нас те не бяха воювали на страната на Германия и съответно те бяха в позиция да искат компенсации, а не ние. Но желанията им останаха неудовлетворени, този път не толкова заради твърдото единодушно застъпване на Западните сили, ами най-вече заради това на Сталин. Който след като стана ясно, че България ще бъде негов сателит не позволи повече нищо да се вземе от нея. Тъй че тези, които съжаляват за написаното на онази прословута салфетка от Московската конференция и къде ни постави тя, може би е време да преосмислят становището си. Какво щеше да стане, ако България беше отишла от западната страна на Желязната завеса и съответно – на милостта на Западните сили, а не на Съветския съюз, какво щеше при това положение да ни отреди Парижкия договор? Те можеха да решат да удовлетворят претенциите на Гърция и Югославия или поне част от тях. Защото вече не става въпрос за баланс на силите както преди. Задава се Студена война, идеологически сблъсъци и в този контекст баланса на силите между малките държави вече не е от такова значение. Още повече и че сега те са технологически доста по-изостанали от индустриалните гиганти и не представляват такива фактори каквито през ПСВ. А Сталин пък, знаейки, че България няма да е в неговата сфера на влияние, нямаше да се застъпва за нея, дори можеше да пожелае връщане на Южна Добруджа на Румъния за да увеличи своята зона. И така да останем в свободния свят, но значително разпарчетосани. Докато при реалния сценарий попадаме за 45 години в соц лагера, но териториално цели, каквито останахме и до днес. Дали беше добра цена заплащането на съвременната ни териториална цялост за сметка на 45 години Комунизъм? За онези хора, които трябваше да ги изживеят, навярно цената е била висока. Тя обаче така и така вече е платена и репарациите са платени. А ние живеем вече в свободния свят и в границите отпреди влизането ни във войната. Което никак, ама никак не е малко, можеше и да е много по-лошо. Не можем да го оценим това обаче, защото човек оценява истински това, което има чак когато го загуби. Дали ще загубим това което сега имаме, или ще го запазим и направим още по-хубаво и уютно за живот – зависи единствено и само от нас.
  4. 7 7 харесвания
    С първата половина съм съгласен, с втората не. Вкараните насила в казармата наборници, в една съвременна война са просто пушечно месо. Това което може реално да подобри сигурността на страната ни е организирането на работеща национална гвардия, в която доброволци да преминават някакъв кратък период на обучение, но след това на доброволни начала да отделят част от свободното си време (под формата на хоби или спорт от типа на страйкбол и динамична стрелба), така че да усъвършенстват военните си умения, за да бъдат равностойни опоненти на една професионална армия. Съвременния войник не е кашика, дето го спираш за да почине танка, стрелнал няколко (максимум няколко стотин) патрона, но натрупал умения в парадни стойки и работа с метли. Съвременния войник не се занимава с битовизми, сапунки, метене и набиване на крак (освен по време на началното обучение, това го е споделял човек изкарал един срок наборна служба в Израел). Съвременния войник има нужда от сериозно по обем обучение конкретно по военните дейности, те са достатъчно сложни, за да си губи времето с битовизми. За почистването на помещения си има фирми, а във военна обстановка войниците ще са на полеви лагери, където последното нещо от значение би било чистотата на пода и гладко избръснатата брада. Съвременния войник не е безмозъчния изпълнител на заповеди произвеждан от казармата съветски тип в която сме служили. От него се очаква да интерпретира заповедта, да знае как да я модифицира по време на мисията и да знае кога тази заповед е загубила актуалност, така че да спре да я изпълнява. Това се прави от инициативни и интелигентни хора, а не от групата смачкана до нивото на най-некъдърния си член (каквато беше казармата). За това пак да повторя, никакво насилие и задължителност, България има нужда само от доброволци, на които обаче държавата да помага, а не да пречи (като сега). Имаме достатъчно сънародници, които съзнателно биха се включили в доброволни формирования на националната гвардия. Стига това да не е копие на казармата в която неграмотен старшина ще си избива комплексите, като кара човек с двойно по-голям от неговия коефициент на интелигентност, да прави сапунки, вместо да трупа рутина с оръжието.
  5. 7 7 харесвания
    Когато говорим за наука, би следвало да подхождаме към нещата обективно, а не емоционално и от нашата си камбанария. Полярните оценки са продукт на втория подход, който за жалост е дълбоко вкоренен и в обществото, и в историческата ни наука и точно затова вече 200 години не секват лютите спорове по всевъзможни въпроси, които биха били отдавна решени и архивирани, ако на тях се гледаше хладнокръвно и без пристрастия. „Турското робство” е робство не само поради това, че по такъв начин самите българи са схващали упражняваната върху им османска власт, но и поради факта, че в Османската империя дефинитивно всички поданици – без разлика на националност и религиозна принадлежност – се считат за роби на султана. В този смисъл в използването на израза „турско робство” няма нищо нелогично и смущаващо. От друга страна чисто научната оценка за периода не може да бъде „робство”, тъй като понятието „робство” терминологично и съдържателно има съвършено различна характеристика и е свързано с друга епоха и с друг тип производствени и социални отношения. Наличието на роби в едно общество само по себе си не определя системата му като „робска”, ако робите не са основната производителна сила в нея. Това е универсален критерий, който – дори да не е най-точен – е приет в научния свят и с който трябва да се съобразим, ако не искаме и в науката да си говорим на взаимно неразбираеми езици. Тъй че, строго научно погледнато, периодът XV – XIX век е време не на „турско робство”, а на „османско владичество” и във въвеждането на този термин няма нищо политическо и конюнктурно (за разлика от „турско/османско присъствие”), макар че – да – той се използва и с такива съображения. 1.Завладяването на България има като непосредствени резултати: - лишаване от държавността, което е минус; - лишаване от църковната самостоятелност, което е минус; - поставяне в относителна изолация спрямо християнския свят, което е минус; - демографски срив като последица на дадените в процеса жертви, поробванията, преселванията и принудителната миграция, което е минус; - постепенно ликвидиране на националния социално-политически елит, което е минус; - стопиране и дори връщане назад в развитието (поради налагането на турския феодален модел, който е адекватен за период, през който България е преминала няколко века по-рано), което според мен е най-същественият минус; 2.В периода XV – XVI век: - липса на българска държавност, което е минус; - наличие на вътрешна стабилност, законност и ред, което е плюс; - липса на църковна самостоятелност, което е минус; - липса на национален елит, което е минус; - демографска стабилизация, което е плюс; - задълбочаване на изолацията, което е минус; - доминация на турския феодален модел, задържащ развитието, което е минус; - редица ограничения и тежести от религиозно, национално и политическо естество (включително частична и локална денационализация на моменти), което е минус; - постепенно (макар да е доста бавно и само частично) установяване на обществено примирение спрямо чуждото господство, което е минус; - сравнително лека данъчна и административна система, което е плюс; - наличие на широк, макар и неособено активен вътрешен пазар, което е относителен плюс; 3.В периода XVII – XVIII век: - липса на българска държавност, което е минус; - разстройване на вътрешната стабилност, липса на законност и ред, което е минус; - липса на църковна самостоятелност, което е минус; - липса на национален елит, което е минус; - демографска стабилизация, което е плюс; - начало на относително излизане от международната изолация, което е относителен плюс; - доминация на турския феодален модел, задържащ развитието, което е минус; - редица ограничения и тежести от религиозно, национално и политическо естество (включително частична и локална денационализация на моменти), което е минус; - наличие на обществено примирение спрямо чуждото господство, което е минус; - постепенно (но доста бързо) утежняване на данъчната и административната система, гарнирано с все по-развихряща се корупция на всички нива, което е минус; - наличие на широк, активизиращ се вътрешен пазар, което е плюс; 4.През XIX век: - липса на българска държавност, което е минус; - липса на вътрешна стабилност, спазвана законност и ред, което е минус, но пък това дава определени възможности за българите, което е плюс; - липса на църковна самостоятелност през по-голямата част от периода, което е минус; - постепенно изграждане на национален икономически и интелектуален елит, което е плюс; - демографско развитие, което е плюс; - сравнителна отвореност (главно към Запада), което е икономически и културен плюс; - опити за реформи и модернизация (къде успешни, къде неуспешни), което е плюс; - фактическо отпадане на по-голямата част от ограниченията и тежестите от религиозно и национално естество, което е плюс; - еволюция от обществено примирение към активност, което е плюс; - тежка и корумпирана данъчна и административна система, което е минус; - наличие на широк, активизиращ се вътрешен пазар, което е плюс; Макар че обобщената оценка за османското владичество над българите едва ли може и трябва да се прави на принципа на елементарната математическа рекапитулация между минусите и плюсовете, твърде очевидно е, че негативите от това владичество са не само повече на брой, не само засягат базовите за нормалното историческо развитие елементи, но са и много по-продължително действащи от позитивите и следователно са дали много по-трайни последици и ефекти както върху историческата съдба на българите изобщо, така и върху българския национален манталитет в частност. Вярно е и това, че няма как да знаем каква би била историческата ни съдба без османското владичество (всякакви предположения и гадания в това отношение са неизбежно пристрастни и емоционално повлияни), за да сме в състояние да направим адекватна съпоставка и напълно неоспорими заключения, но категорично може да се каже, че това владичество най-малкото е загуба на историческо време и шансове за развитие – извод, който според мен е съвсем достатъчен, за да оправдае схващането, че става въпрос за най-печалния период в една национална история – била тя българската или пък на който и да е друг народ, попаднал в същото положение.
  6. 6 6 харесвания
    Пирамидата на Киров /тази не е от „онези” пиримиди/, която вече публикувах във Форума, аз съм си я кръстил Пирамидата Абсурдистан. Ето я и нея: Най-горе на връхчето за съвсем малко свръхбогати Кой, после има второ връхче от 1.6 процента Преторианци, надолу е една тънка и мършава Средна Класа от десетина процента, а близо 90 процента от Абсурдситан са Бедни, като някой са просто бедни, а другите 40 процента са Много Бедни, те са под Чертата. И точно тези 40 процента са истинската заплаха пред Националната Сигурност на България, те са бурето с барут, защото представляват супер лесно манипулируема маса от лузъри. Бедните са най-голямата част от 7.2 милионното българско общество, почти 90 процента от него или около 5.5 млн. души, една ужасяваща като количество пропорция сама за себе си. При това този голям от бедни хора се дели на три сегмента. Най-тежко е положението за тези 22% на дъното на пирамидата, това са около 1.5 млн. български граждани, живеещи под чертата на бедността – 300 лева за България. Веднага над тях има още един сегмент от бедни, широк 20%, хора застрашени да преминат прага на бедността с близки до него доходи, те също се водят според европейската статистика като „хора живеещи в материални лишения”; по този показател България остава лидер по броят на хората, живеещи в тежки материални лишения остава почти пет пъти по-голям от средното за ЕС ниво и е най-голям за страните от Европейския съюз - 42,2% при средно за ЕС : 9.9%. Над тях има още един слой от относително бедни хора от 46% - според националната статистика тези хора се водят със „среден доход”, но за мен това е игра с думи, те са относително бедни, а не относително средна класа. И какво се случва в тази 90-процентна основа на бедни в българската социална пирамида? Откъм дъното й се натрупва нова маса (преди всичко нови пенсионери с пенсии под 300 лева); освен че са много, масата на бедните са сравнително компактни, в тях има, естествено, натрупана голяма агресия. Говорим за аутсайдери, лузъри защото на практика те са поставени извън пазара на труда по една или друга причина, декласирани са, особено долните 22%. Всичките тези хора са „зоната на здрача” за цялото общество, там трудно може да се взимат решения с рационализъм, конфликтността е принцип на изразяване. Когато ниската средна класа започне масово да фалира и да изпада, да става безработна и да се декласира, това неминуемо се усеща болезнено в атмосферата на цялото общество като масови настроения страх от бъдещето, ниско национално самочувствие и черногледство, допълнително подхранвани от медиите на олигархията. По мое мнение, точно от горните 2 процента идват и възгласите за турска опасност, целящи да отклонят гнева на лузърите, който може да се насочи нагоре. И ето ви вече идеална почва за популизъм, проводник на който надолу към социалната пирамида става точно ниската част на ниската средна класа. И ако се яви някой нов Месия и им „драсне клечката кибрит” като им посочи „враг”, тези хора ще го следват сляпо. Видяхме вече такива малки репетиции. Можете да видите какво правят малките тълпи от такива хора по футболните мачове, когато се бият по стадионите две агитки с бръснати глави. Просто не искам да си представям по-голям мащаб на подобен сценарии.
  7. 6 6 харесвания
    Нова тема от поредицата, която струва ми се би трябвало да надмине по скандалност първите две Ето че стигнахме и до може би най-коментирания и най-съдбоносния епизод от новата ни история. Винаги си спомняме за него със съжаление как тогава всичко било пропиляно завинаги. И как за всичко били виновни Кобургът Фердинанд от една страна, а от друга – подлите съседи, заедно с Великите сили, които одобриха тяхното лешоядно пиршество. Да видим обаче сега толкова фатално ли се прецакахме тогава и наистина ли, както винаги, другите ни бяха виновни. И тези други действително ли носят лицето на някакъв демоничен враг, който те преследва цял живот и е отговорен за всичките ти несгоди, най-редовно ти изяжда попарата от купичката, най-редовно оправя жена ти и най-редовно ти цака асата на белот Може би и наистина лицето им да е било подобно. Но както добре знаем, да се търси някакъв морал в политиката, била тя и външна, си е ялова работа. И въобще длъжен ли е някой да приема нашия възглед за национално обединение и просперитет и да работи за тях в наш интерес? Ами естествено, че не, всеки си следва собствения интерес. Проблема е, че ние тогава не сме били особено добри в тази област, като тази ни черта се е запазила непокътната и до днес. Да се хвърля цялата вина за фаталните решения само върху Фердо си е измиване на ръцете. През цялото време до него има демократично избрано правителство, ген-щаб и дипломати, които го съветват и направляват и които в огромното си мнозинство са подръжници на поетата от него линия. Нещо повече, цялото тогавашно общество подкрепя решенията му, те като цяло представляват отражение на народната воля. Така че вината е колективна. А цялото начинание е било обречено на неуспех още в зародиша си и е направо изумително, че на никой не му прави впечатление очевидното назряване на новия конфликт вследствие на нескопосаните договорености със съюзниците. Втората непростима грешка - неприемането на предложенията на съюзниците след Лондонския мир и безумното ни нападение срещу тях е също колективно решено след дълги макар и противоречиви беседи на царя с щаба и с правителството. Така че и тук отговорността е колективна. А на съседите няма какво да им се сърдим, те просто си гледат техните интереси и то както трябва, за разлика от нас. Ние, гледайки от нашата си камбанария, считаме за справедливо единствено ако вземем всички територии смятани за „наши”. Това включва цялата географска област Македония барабар със Солун. Е съгласете се, че така за съюзниците ни остават само трохи. Особено след създаването на Албания от австроунгарците. С това си действие те лишават сърбите от морски излаз и гърците – от Вльора и Южна Албания, принуждавайки ги да търсят компенсация от нас. Поради което и се почва новата патаклама, в която ние го отнесохме накрая. Кой знае защо обаче никой не им се сърди на австроунгарците, за дето я забъркаха тая патаклама, че дори и им станахме съюзници две години по-късно. Да се неначудиш на дипломатическия ни дебилизъм. Та не знам как сме очаквали при това положение сърбите и гърците да са доволни и да не искат ревизия. Ако те няма да вземат нищо от Македония и Албания то – за сърбите остава единствено чукарестия Новопазарски санджак, който на всичкото отгоре и трябва да го делят с черногорците, а за Гърците остава само също така чукарестия Епир плюс разни островчета. А всичко останало (едно 80% от плячката) да отиде за България. Поставете се на тяхно място и се опитайте да се самоубедите, че това ви изглежда честно и си струва да водите война срещу империя за него Последвалата катастрофа след малоумното „всичко или нищо” е добре известна на всички. Но Букурещкия договор, който толкова сме свикнали да мразим е всъщност много изгоден на фона на реалната окупация в края на войната и страшния сценярий, който ни очакваше ако беше продължила и още само с един ден. Спрямо линиите на фронта към 18 юли, според договора и четиримата ни съседи ни отстъпват окупирани от тях територии. А можеше и да не го направят. Особено гърците, на чиито молби преди войната да определим някаква точна граница Фердинанд троснато отговаря: Докъдето стигнат войниците ни до там! Е гърците стигнаха до Благоевград и можеха да кажат – хубаво тук ще е границата значи На фона на катастрофата и на това, че имаха възможност да ни унищожат напълно, или поне да не се изтеглят от вече заетите територии, както направиха през Първата Балканска война, Букурещкия договор е не само спасителен, ами е и най-голямото ни териториялно разширение след Съединението. Всички евентуални или реални апетити на съседите към това да не отстъпят тези територии или дори да ни унищожат са пресечени от Великите сили, които им скръцват със зъби да не се нарушава прекалено баланса на силите. Този тъй мразен баланс на силите, заради който ни разпарчетосаха на Берлинския конгрес и който бе използван като повод от сърбите и румънците да ни нападнат в гръб. Но и благодарение, на който не позволиха да ни унищожат нито през 1913, нито през 1918. Въпреки това Букурещкия договор е залегнал в съзнанието ни едва ли не като некролог на България, според който сме загубили изконните ни Източна Тракия и Вардарска и Егейска Македония. Ами няма такова нещо. Те просто не са били наши (от поне 700 години насам), били са на Турция. Така че тях не ги печелим, но не ги и губим, просто защото не са били в ръцете ни за да ги изгубим. Единствената ни териториална загуба по договора е Южна Добруджа. Като не трябва да броим Силистра към нея, защото я отстъпваме доброволно още преди войната. Между другото трябва да сме благодарни на румънците, че не се заядоха за нея на преговорите през 1940 г. Можеха да кажат: Ами Силистра не сме ви я окупирали, вие доброволно ни я отстъпихте, така че нея защо да я връщаме? И щяха да са в правото си, но не го направиха. Не само, че не сме ощетени от този договор, а дори се уголемяваме и то значително спрямо границите отпреди двете войни. Губим Южна Добруджа, но печелим Пиринска Македония (със Струмица), Беломорска Тракия и Южните Родопи. Откъм Турция пък, сега забележете турците какви са добрички – Въпреки, че срещу тях няма почти никакви български войски и могат да си вземат от нас територия колкото им е угодно, се задоволяват да си върнат само Одрин и територията до него. От чисто стратегически съображения – необходим им е хинтерланд около столицата, както и Одринската крепост за да могат да отбраняват подстъпите към нея при нужда. Даже не е вярно, че си взимат всичко до старата граница, както пише в учебниците. Преди войната границата преди Одрин е била ок. 30 км по-насам. В тази зона например се намира Свиленград, който остава за нас след войните. В източния участък на бившата граница пък намазваме още по-дебело. Там турците ни оставят цялата територия между р. Резовска и Приморско (включваща Китен, Царево, Ахтопол, Синеморец, Резово), както и Североизточна Странджа (района на Малко Търново). Всичко това са придобивки, които въпреки загубата на Добруджа ни увеличават територията с около 15% спрямо предвоенното положение. Отделно турските пичове след това ни отстъпват доброволно (Българотурската конвенция от 1915) и района на Димотика, с което територията ни става 114 хиляди кв.км, повече отколкото е сега. А що се отнася до резултата от Междусъюзническата война, който ние сме кръстили Първа национална катастрофа, той съвсем не е толкова фатален за колкото сме свикнали да го мислим. Всъщност в него няма нищо катастрофално. Жертвите, които даваме в тази война са около 14 000 души, което е нищо на фона на разразилите се на следващата година касапници из цяла Европа погълнали милиони животи. Освен това: първо – увеличаваме си територията, както вече казахме, получаваме даже излаз на Бяло море и второ – икономиката ни се възстановява до нивото отпреди войната за точно 11 месеца. Все едно нищо не е станало. По-малко от година ни трябва да се възстановим напълно след „катастрофата”. Ако трябва да го сравним с настоящето, от 10 ноември 1989 (който даже не го водим катастрофа) вече 27 години не можем да се оправим. Вместо това се тюхкаме как през 1913 г. сме могли да пропилеем всичко и колко тесногледи са били прадядовците ни за да го допуснат. Само че ако те тогава можеха да надзърнат в бъдещето и да ни видят ние сега как живеем, какви мафиоти си избираме да ни управляват всеки път, как се стопяваме и емигрираме, навярно щяха да си зададат въпроса: Вярно ли внуците ни ще бъдат такива идиоти?! Обвиняваме ги, че тогава всичко е било в техните ръце, но го пропиляли, обаче не обвиняваме себе си, че и днес всичко е в нашите ръце, но за разлика от прадядовците си не правим нищо за да променим положението. Преминавайки към ПСВ няма как да не засегнем първо момента с избора на съюзници. Въпросът, който обикновено си задаваме е: Как така Фердинанд се оказа толкова смотан, че да ни джойнне към очевидно губещия войната съюз? Първо – отново решението му не е еднолично. Въпреки, че последната дума разбира се е негова, по-голямата част от предприятията и влиятелните личности в българския икономически и политически живот са обвързани с германските и австроунгарските капитали. Тъй че те не могат да хапят ръката, която ги храни и съответно икономиката ни да увисне, с което царя няма как да не се съобрази. Отделно настроенията в обществото са били такива, че всички са бясни на Сърбия, искат реванш и си искат Македония. Не желаят и да чуят за неутралитет, камо ли пък да минем на страната на Антантата, т.е. да сме съюзници на сърбите и да воюваме за тяхна изгода. Някои депутати държащи пацифистични речи от трибуната на народното събрание против влизането на България във войната са получавали заплахи от активисти на ВМРО, че главите им ще се търкалят по Витошка, ако продължат да настояват за тези неща в парламента. Такива заплахи са отправяни дори и към царя ако незабавно не обяви война на Сърбия. А подобни заплахи през тази епоха не са били шега работа, имаме примери с кмет и с премиер, които са били заклани посред бял ден в центъра на София. Второ – в момента когато се взима решението да минем на страната на Централните сили ситуацията съвсем не изглежда така както от картите на ПСВ по атласите. Четири държави срещу целия останал свят. САЩ и Япония още не са се включили и никой не предполага, че ще го направят и на чия страна, както и че войната ще стане световна ще се включат и колониите и ще се проточи с години. Гърция и Румъния все още са неутрални и със силни германски лобита в кралските си дворове. Освен, че за момента положението изглежда равностойно, кампанията през 1914 е успешна като цяло за Германия, а и тази през 1915 също тръгва добре. Белгия и Северозападна Франция са в немски ръце, германците минават временно в отбрана там за да могат да предприемат офанзива на Източния фронт. Французите и англичаните не успяват да пробият отбранителните им линии колкото и да се напъват. Също толкова безуспешни са и италианските атаки на австрийския фронт, предстои Австроунгария да смаже Сърбия, или поне така се е очаквало. На изток германците са окупирали Балтика и Беларус и настъплението им продължава. Докато руснаците, освен че губят на фронта вече се появяват и признаци на вътрешно разложение в държавата им. Слагайки на кантара всичко това накрая добавяме и най-решителната теглилка отгоре – Антантата не ни предлага нищо. Обещават да съдействат за преговори със сърбите и румънците да ни направят евентуално някакви отстъпки след войната. Т.е. ако те не се съгласят, няма да ги има тези отстъпки, а те разбира се няма да се съгласят. Обещават ни единствено някаква част от Източна Тракия, в най-добрия случай до линията Мидия-Енос. Но вероятно е щяло да бъде по-насам тая линия, защото каквато и да беше съдбата на Истанбул при такъв сценарий, пак щяха да му придадат хинтерланд около него и проливите. При този варянт щяхме да останем с Беломорска Тракия и Одрин, но без Добруджа и заради придобиването на първите две вече да ни считат за достатъчно компенсирани за загубата на Южна Добруджа. Така ние нямаше да сме в позиция през 1940 да си я поискаме обратно и тя да си остане румънска. Което е струва ми се по-лошия варянт. Добруджа все пак е житницата, а и самата тя си има морски излаз, докато беломорския в крайна сметка сега вече като член на ЕС така или иначе имаме свободен икономически и туристически излаз на гръцкото Беломорие. От другата страна на кантара лежи пълното ни национално обединение, което Централните сили безусловно гарантират. Дават ни всичко, което искаме, че и отгоре – Северна Добруджа, Сърбия чак до Морава и Косово. Не мисля, че при това положение е можело да има място за колебания. Влизаме във войната на страната на Централните сили, след което става каквото става и накрая стигаме до Ньойския договор, считан за надгробната плоча на националното ни обединение и за най-голямото нещастие, което ни е застигало. Но всъщност в сравнение с останалите ни съюзници, нашите загуби са най-леки и чисто количествено и като %. Всички жертви, които даваме през ПСВ (загинали в битка, безследно изчезнали, убити цивилни, умрели от болести, глад или по друг начин свързан с войната) са около 180 000 души (ок. 3% от населението). Германците дават 2 800 000 жертви (4.3%), Австроунгарците – 2 млн (4%), Турците – близо 3 млн (15%). Дори и държавите от победилата Антанта – Англия, Франция и Русия дават по над 1 млн жертви всеки. От Балканските страни само Гърция дава по-малко жертви от нас - ок. 160 000 жертви (3.5%), но нейното участие е съвсем кратко и като процент от населението жертвите им са повече от нашите. Румънците дават 600 000 (8%) – над три пъти повече от нас. А сърбите дават над 1 200 000 (27%), или почти СЕДЕМ пъти повече от нас! С други думи – всеки 4-ти сърбин загива в тази война и всеки 34-ти българин загива в тази война. Така че не знам кои са останали по-прецаканите. Етническите българи, които след войната са останали в пределите на други държави (или пък са се изселили тук) все пак са живяли своя живот, добър или лош – субективен въпрос. Докато всички тези хора стоящи зад горните цифри, които ние наричаме врагове, са приключили със своите животи през тази война и евентуалните им потомства никога не са се появили на този свят. Докато нашите потомства, тоест – ние, сме си тук, едва 3% само ги няма. Що се отнася до съюзниците ни – и тримата биват унищожени в тази война. Това са три империи, които престават да съществуват в резултат на войната – Германската империя, губи всичките си колонии, губи огромни територии за сметка на Полша, Франция, Дания и Белгия и на нейно място след това е създадена Ваймарската република. Австроунгария е напълно унищожена и разпарчетосана от нея остават две отделни държави – Австрия и Унгария, и двете с по-малко територия от нас. Османската империя по Севърския договор също е тотално разпарчетосана, но в последствие Ататюрк успява да спаси това, което имат днес вече под формата на Турска република. Царство България обаче оцелява! Ньой не го разруши. Разрушихме си го сами през 1946 г. с един инсцениран референдум! Нито пък репарациите, които са ни наложили по договора са били сериозна тежест за тогавашната ни икономика в дългосрочен план. Те възлизат на 2 милиарда франка, но след поредица от преговори успяваме да договорим разсрочено плащане, премахване на лихвите, премахване и на вече договорени траншове и през 1931 г. изцяло да анулираме това, което е останало да плащаме по договора. Териториалните загуби са незначителни като за страна загубила световна война и особено в сравнение със съюзниците ни, както вече отбелязахме. Губим само Беломорска Тракия откъм Гърция, а откъм Сърбия три крайгранични градчета с прилежащите им паланки. Откъм Румъния – нищо, границата си остава така както е била преди войната. А откъм Турция дори оставаме с малка териториална придобивка – териториите в кафяво: Естествено в резултат на тези войни не можахме да осъществим националното си обединение така както си го представяхме, но пък оцеляхме във война сами срещу всички други балкански държави, а след това и срещу целия свят, заедно със само трима съюзника, които за разлика от нас не оцеляха. Не оцеля дори и Руската империя, която въпреки че беше на страната на победителите загуби територии колкото няколко Българии и накрая падна под болшевишко „робство”. Нововъзникналото Кралство на Сърби, хървати и словенци въпреки, че изглежда на картата като една реализирана сърбоманска мечта, всъщност претърпя чудовищни човешки жертви и разрушения както при създаването си в резултат на тази война, така и при разпадането си в края на века. Следвоенните години там са доста тежки и гладни. С учудване съм чел коментари на сърби из разни групи, че не харесвали Александър Караджорджевич, не само защото бил кофти като човек, ами и защото периода на управлението му били бедни години за населението. Докато ние отново се възстановяваме за кратко време. Страната ни все още е предимно аграрна, все още с бързо развиваща се икономика и все още можеща да самозадоволява нуждите си. За разлика от днес, когато без вноса сме загубени...
  8. 6 6 харесвания
    Двукамерният ум. Разкрита е една от тайните на успеха на протоиндоевропейците от Ямна - доброто им здраве, дължащо се на нисък генетичен товар (http://www.biorxiv.org/content/early/2017/06/02/145193…). Обаче въпреки ниския им товар, според Омир, Ахил чува гласове, има периоди на некотролируема ярост и изпада в манийни състояния на бяс, продължаващи цяла година. Изглежда така, сякаш двете мозъчни полукълба на индоевропейците не комуникират помежду си през бронзовата епоха, за разлика от сега. В същото време, изследването, публикувано вчера, показва, че те са с нулев генетичен товар и чудесно здраве. От всички изследвани популации - антични, палеоантични и съвременни, пасторалистите от Ямна са с най-малък генетичен товар. Което е - геномите им са с най-малко мутации. Нулево генетично предразположение към ракови заболявания, нулево предразположение към гастроинтестинални, перидеднтални, нулево предразположение към диабети, затлъстявания и остеопорози. Това предполага чудесно здраве. В сравнение с тях, ловци събирачи, неолитни фермери или неандерталците отпреди 50 хил г. са като ходещи болници, според изследването. 97% от тях имат генетична предиспозиция към нещо, да го кажем меко, повече от лошо. Комплексни черти като ръст и интелигентност са продукт на работата на стотици гени едновременно и са в директна зависимост от генетичния товар на индивида. Колкото по-висок, толкова по-лош ефектът на товара върху тези черти. Пасторалистите от Ямна са късметлии с почти нулевия си товар и народите от групата са с ярки траектории през хилядолетията - като траекториите на метеори. Хората от Ямна обаче сигурно са били нещо съвсем специално, може би съвършенното човешко същество, Сапиенс такъв, какъвто трябва да бъде?Съвършенният войник, общественик и мислител? Кой знае. За наш късмет, в анахронизмите от бронзовата епоха, с които Омир е напълнил Илиадата си, можем евентуално да видим тези човешки същества, с нулев генетичен товар, отвътре. Ахил е съвършенният войник, наистина - такъв, какъвто бихме си представили да бъде човек снулев генетичен товар, без нито един генен дефект. Обаче има няколко проблема. Ахил чува гласове, предполагаемо от богове и богини. Тези гласове обикновено му казват "убий тоя, той те мрази" и убий оня, той ти е враг", което не е добра отправна точка за преглед от психиатър, даго кажем така, или с други думи, ако живееше в наши дни, Ахил не би излязъл от лудницата въпреки нулевия си генетичен товар, установен от изследването. Ахил има проблем и с управлението на гнева си - "музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев, що много беди на ахейци донесе" - Ахил изпада в манийни състояния на неконтролируем боен бяс, който в един от случаите го държи цяла година - освен биполярен, на съвременния човек ахил би изглеждал и маниен. Сега да ги подредим:чува гласове, страда от неконтролируеми изблици на гняв, биполярен е и има манийна психоза. Еволюционните психолози отдавна са го забелязали и популярната теория беше, че хората от бронзовата епоха са с различно устроен ум от нашия - с двукамерен ум, тоест двете мозъчни полукълба на мъжете ахейски и ахил през бронзовата нямат връзка помежду си, за разлика от наши дни, поради което умът им е двукамерен - Ахил чува собствените си мисли, но не ги разпознава като собствени, те са от друга камера на ума му до която той няма достъп и затова мисли, че му говорят боговете. Хипотетично, предположението беше, че мозъкът на хората от бронзовата епоха е двукамерен ис лоша връзка между двете полукълба, поради което и психичните особености на Ахил, който в крайна сметка кара предимно на гръбначен мозък, особено в битките, а през останалото време чува гласове или просто му се *бе, като в случая с Бризеида. Изследването на античните геноми на индоевропеййците от бронзовата епоха обаче показва нещо странно - на теория, те би трябвало да са в изключитело добро здраве, като мислители-супермени. Генетичният им товар е почти нулев. Този нулев генетичен товар обаче може би е и проблем за носителя си. Геномите ни са конструирани така, че да правят корекции на хипотетичен генетичен товар, т.е. по-лошата работа на определени части от генома ни е предвидена от природата до степен да имаме вградени инструменти за корекция, пак генетични. Освен това природата е предопределила да изпадаме в покой от време на време, да минаваме на по-бавни житейски обороти понякога, или просто да спим по 8 часа на всеки 24, за да предпазим мозъка си - и психиката си - от прегряване или вманиачаване на дадена тема. Възможно е - при хора с нулев генетичен товар като Ахил и пасторалистите от ямна, мозъците и мускулите им да работят над нивото, на което да са проектирани да издържат. Отново, ние сме *предвидени* да имаме генетичен товар. Той е лошо нещо за ума, ръста и физическото здраве, тъй като ограничава съществено и трите, поради което съществуват корективни механизми и неща като почивка, слабо представяне и сън. Ако обаче липсват генетични дефекти, които да го ограничават, мозъкът ни ще е като автомобил по нанадолнище, което не свършва - скоростта му ще се увеличава, докато гумите не се запалят - те не са предвидени за такова продължително ускорение. И автомобилът ще изгори като метеор.Разбира се, по-добре да изгориш бързо с висок пламък и всички да те видят, отколкото да тлееш с десетки години без никой да те забележи, или поне така отговорил Ахил на майка си Тетида, когато му задала въпроса кое от двете предпочита.
  9. 6 6 харесвания
    Постингът беше полушеговит, но не и информацията. Погледнете къде е 50%-я процент сега и къде са тия от Ямна (зелената линия) по отношение на останалите групи. Предразположението им към канцерогенни, мускулни и гасртоинтестинални буквално кърти мивки -почти нула. Отвратително здрави.
  10. 6 6 харесвания
    Някои хора тук живеят в свой собствен свят. В техния свят все още някъде там горе лети героят Списаревски на витлов изтребител, с допотопна картечница от преди 70 години, без радар и без космическо разузнаване. В техния свят ние трябвало "да защитаваме една тясна ивица земя между Страджа и морето" (при това срещу наш съюзник?!) и това било достатъчно. Поговорете по въпроса със собствениците на приватизираните хотели-казина-вертепи "Пинцес" в София и Пловдив или пък с момичетата, които "заработват" покрай тези вертепи. Те щели да "защитават" нещо си на Странджа. Идете и защитете тези момичета в София и Пловдив, като сте толкова ербап! Те са пред очите ви, не са в чукарите на Странджа! В техния изкривен свят някакви непонятни хора, дошли отникъде, се напъват да "атакуват европейската цивилизация", вероятно просто защото имат много свободно време и не им се гледа телевизия. В техния странен свят, отразяващ вероятно "спомени" от далечното им детство, българската войска представлява някакво реално формирование, с реални задачи и морал, с реални командири и щабове (според телевизионните изявления на полк. Венелин Новаков дори командванията на отделните родове войски са закрити!!!). Някак си ми е жал да вадя тези хора от техния транс, от техния собствен нереален свят на спокойствие, фантасмагории, здрав сън и добра храна. Нека си останат там където са. На никого не пречат и никой не ги взема на сериозно. Безобидни чудаци, ще каже някой. Не съвсем, защото фантасмагориите на тези господа ще бъдат използвани за превъртането на поредната грандиозна далавера. Но това е друга история....... Да се върнем на "парите за отбрана". Ако отворите, който и да е сериозен анализ на Станфорд, Колумбийския университет, безбройните американски НПО в областта на международните отношения, американския Конгрес и т. н. много рядко ще срещнете понятието "разходи за отбрана" (defence budget). Обикновено се говори за "разходи за национална сигурност" (national security expenditures). Където разходите за военното ведомство в САЩ - Пентагона са само малка част от тях. Дали разходите за здравеопазване са съществена част от разходите за национална сигурност? Разбира се. Това е национална сигурност!!! Дали разходите за защита на хората по селата и градовете от разбойници и насилници (но, не с танкове и самолети!!!) са разходи за национална сигурност. Че какво друго да са? Това е национален приоритет! Или би трябвало да бъде! Дали разходите за преодоляване на демографската криза са разходи за национална сигурност? Точно такива са. Колко ли работни места могат да се разкрият с 1,5 милиарда щатски долара? Предполагам доста. Колко ли български майки биха се радвали гордели, че децата им са намерили достойна работа в България? Колко ли детски живота могат да бъдат спасени с тези пари? Предполагам много, макар че дори един единствен е достатъчен!!! Забравете.............
  11. 6 6 харесвания
    Фружине, може ли поне една от темите да не засяга Русия? За мен един от най-светлите моменти от българската история е възраждането. Всичко постигнато през този период е плод на усилията на целия народ. Робофилията обаче зачертава периода. За робофилите Левски, Ботев и другите възрожденски имена са изключения - няколко десетки пробудени роби и до там. Знаеш ли например Фружине какво означава за един религиозен, почти средновековен човек (каквито са били българите в началото на 19 век) да бъде отлъчен от православието и обвинен за схизматик, еретик и т.н.? Знаеш ли какъв риск е това за един свободен човек? А за роб? Дедите ни са пренебрегнали всичко това и са извоювали църковна независимост - сами въпреки съпротивата на абсолютно всички, включително и на твоите любими руснаци. И това не е дело на няколко десетки пробудени роби, а зад него застава почти цялото българско население. В моя роден град през този период (по времето на османската власт) са построени три църкви и 4 училища. Църквите все още са си там, едно от училищата също и дори функционира като училище - оригиналният надпис за построяването си стои над входната врата. Строежът на сградите е изцяло дело на местните хора, а не на властите. Не само това - организацията по функционирането и финансирането на тези институции се извършва през цялото време пак от същите тези хора. И това не е дело на няколко пробудени роби - зад каузата застава цялото население. на града. Имаш ли представа Фружине какво съдържа първия Устав на Екзархията? Възможно ли е според теб този документ да е дело на роби? Този финален акт на усилията на цял един народ не е дело на 2-3 души, а зад него застава пак цялото население. В историята на всяка територия или народ има поредица от събития, факти, деянията на разни личности и т.н. Националният разказ (или учебникарската история) преувеличава някои от тези събития и факти, омаловажава други, а трети направо замита под килима. Акцентирането върху робството отрича възраждането, омаловажава го, а някои от фактите направо за заметени под килима. Причината е проста, на робофилите не им изнася българите да вземат нещата в собствените си ръце. Ние не трябва да сме способни на собствени действия, а да сме наследници на роби - подвластни на чужда воля. Разбирам, удобно е някак си, но мен не ме устройва.
  12. 6 6 харесвания
    Проблема с робството е политически. Много хора възприемат "Османското владичество" и "присъствие" като част от изчистването на образа на Османската империя. А изчистването на този образ се приема като поредна стъпка към превръщането на България в турски вилает "Булгаристан". В днешното българско общество съществува страхът, че Турция иска отново да завладее България и в тази връзка всеки който употребява термина "Османско владичество" е предател, който иска да намери топло местенце в бъдещата турска администрация, а който употребява термина "Турско робство" е патриот който се бори за свободата на България. В смисъла на по горе казаното всякакви призиви за "точна научна терминология" са напълно безсмислени, тъй като се пречупват през призмата "предател- патриот", като огромната, подавляваща част от българското общество е напълно и дълбоко безразлична към каквито и да било научни търсения по въпроса. Подобна е ситуацията и с реалното положение на българите през турското робство. Тук ситуацията е малко по различна. В последните години обществото изкуствено бе разделено на русофили и русофоби. Русофобите се стремят с цената на всичко да изкарат руснаците по черни от дявола. Един от големите им проблеми е "освобождението на България от турско робство". Стремейки се да смалят положителната роля на Русия закрепена в българското обществено съзнание те удрят всичко. Обясняват как при турската власт сме си живеели добре и всъщност руснаците по никакъв начин не са ни помогнали в икономически план. Разясняват как освободителната война е просто страничен ефект от руско-турския двубой. Русия нито е искала да освобождава България, нито да и помага. Цялата по горна конструкция няма нищо общо с науката. Всички исторически "трудове" написани от тази позиция никога и по никакъв начин не се опитват да осветлят части от българската история. Тяхната цел е да ударят Русия и русофилите тук и сега. Нейната първа и единствена цел е политическа - по плътно овладяване на властта тук и сега. Във връзка със страхът от от ново завладяване на България от турците тези "научни търсения" се възприемат като ново национално предателство и поредни стъпки от плана по завладяване на България, който Турция прилага систематично. Оттам насетне всякакви изказвания по въпроса отново се пречупват през призмата "предател-патриот". Всеки който транслира по някакъв начин нещо което не е отрицателно (по време на турското робство не е било чак толкова зле) се възприема като предател купен от Турция, а всеки който транслира по някакъв начин каквото и да е по отрицателен начин (по време на турското робство всичко е било ужасно) е патриот. Оттук насетне, както и с термина "робство-владичество" практически цялото българско общество е тотално безразлично към каквото и да било наука. Всяко изказване по въпроса "робство-владичество" и "тогава е било добре-ужасно" веднага се поставя в координатните системи русофили-русофоби, предатели-патриоти, без никой и по никакъв начин да се интересува от каквато и да било наука. Ако все пак се появи строго научно изследване, което да не излиза извън твърдата наука и да е безразлично към съвременната политика то остава напълно незабелязано, непознато и обществото по никакъв начин не се интересува от него. Трябва да се осъзнае, че политическите пропагандатори и от двете страни русофили и русофоби заливат публичното пространство със своята борба. На тях никаква наука по никакъв начин не им е нужна. Те използват пропагандна чалга наука която напълно удволетворява целите им. Всеки опит за сериозно изучаване на въпроса те или веднага го наместват в стоите координатни системи или той остава залят от тяхното море.
  13. 6 6 харесвания
    Очевидно е, че на основния въпрос - "Действително ли България и българите са ощетени от Историята?" не може да се отговори. Историята е такава, каквато е. При друго развитие можеше да е много по-добре, но е възможно и да нямаше българи изобщо, а сега една част от нас да са румънци, друга сърби, а останалите гърци. Или всички накуп да станем югославяни или балканци, по примера на италианския национален синтез, или..... опции много. Ето това е главния въпрос. Робофилията нанася огромни щети върху съвременните българи. Липсва ни вяра в собствените ни възможности - ами нормално, от наследници на роби не може да се очаква нищо. Търсим причина за неуспеха ни не в нас самите, а някъде навън - виновни са ни винаги американците, руснаците, комунистите, ДС, турците, ромите..... Пак е нормално, от робът не зависи нищо. Загледани в миналото се отказваме от бъдещето си.
  14. 5 5 харесвания
    Живеем в объркан и опасен свят - в случая имам предвид дигиталния, но не само. От време на време се мярва по нещо призрачно, колкото да ни напомни, че това, което е пред очите ни са само картинки, сменящи се пред син екран и че бъркаме екрана с реалността. Не знаем нищо за реалността и няма да научим, защото сме твърде малки и живеем твърде кратко. Майкъл Енох, един от основателите и спонсорите на неонацисткия, антисемитски, хомофобски сайт стормфронт, след изтичне на лична информация се оказа половин евреин, женен за еврейка, активистка на хомо-лесбо-трани движението в сащ. Докато съпругът основава и финансира нати-гей фашистки сайт, където става известен с антифеминистките си, расистки и антисемитски постинги, жена му основава про-гей, про-феминистки сайт, където заема яростни антифашистки и феминистки позиции, което е резонно, като се има предвид, че е председател на някакво еврейско младежко дружество. Странното е, че все пак и двата - противополож ни по насоченост сайтове, се финансират, предполагаемо, от един и същ (семеен?) бюджет. Семейната двойка с наслада насъсква мъже срещу жени, бели срещу черни, евреи срещу крайнодесни и обратното в оперираните сайтове. Сайтовете са считани за нативни, с огромни форуми от съмишленици, т.е. хора, водени за носа - и кой знае какво още. Един блог-сайт, джинетик експрешън, който четях с удоволствие в течение на години, с научна, генетична и дясна насоченост, се оказа финансиран и създаден от ляв консорциум, собственик и на крайнолевия сайт слаш - ако не греша за името, който се занимаваше предимно да громи мненията на десния генетичен блог, както и обратното. Но и двата проекта се оказаха собственост на един дама, бизнес предприемач и спонсор на демократите, както и на редица леви сайтове, както и за разнообразие - на крейнодесния джинетик експрешън. Когато ню йорк таймс назначи един от авторите й за свой колумнист, от обратния сайт моментално припомниха гласовито десните му мнения и НЙТ го уволни в деня, в който го назначи. След което жертвата разкри, че и двата уж противоположни сайта получават финансиране от един и същи човек и са на *заплата* при него; след което собствениците затвориха джинетик експрешън - противоположния оцеля. Едно човечество, водено за носа в дигитални проекти, някои политически, други бизнес проекти, повечето и двете, разиграващи театър с напълно неясна за нас, простосмъртните, цел и оформящи групи с радикално противоположни възгледи, в един опасен и направо безсмислен дигитален свят, който обаче превръща и реалния в театър, защото после тези хора отиват и сипускат напълно реални гласове по изборите или извършват напълно реални действия или бездействия в реалния свят. Няма спасение - от политическия, икономически и научен спам. Името му е легион Лъжи, проклети лъжи, навсякъде, и малко статистика. Лъжи
  15. 5 5 харесвания
    Когато съм писал текста за патриаршията в Аквилея, съм пропуснал един любопитен факт, свързан с българската история, а и изобщо с Балканите. В Прага, Чехия и в Чивидале дел Фриули, Италия днес се съхраняват запазените листове на т. нар. Чивидалско Евангелие - латински пергаментов ръкопис на Евангелието от св. Марк, създаден в VІІ или VІІІ в. Градчето Чивидале е попадало в територията на аквилейската патриаршия и е било спирка по пътя на християнски поклонници от Западните Балкани, Австрия, Тирол, Унгария, Бохемия и Моравия към Рим. Евангелието, съставено и дълго съхранявано в чивидалския манастир "Сан Джовани ди Дуино" (подчинен на недалечната патриаршия), е любопитно за нас, защото през ІХ и Х в. анонимни ръце са добавили в полетата на ръкописа имената на близо 1500 (хиляда и петстотин!) имена на поклонници и дарители на Църквата на латински език. Много от тези имена са от Балканите - става дума най-вече за сръбски и хърватски велможи. А най-любопитното е, че сред тези имена попада и българският владетел Борис-Михаил заедно със семейството си: „Тук са имената от България. На първо място техният крал Михаил и брат му Докс, и другият му брат Гавриил, и съпругата му Мария, и синът му Расате, и другият Гавриил, и третият син Симеон, и четвъртият син Яков, и дъщеря му, рабинята божия Пракси, и другата му дъщеря Анна.“ Тази приписка би трябвало да е от 867 г. Възможно е в имената да има и някаква неточност, но остава фактът, че тук са включени имена на членовете на българското владетелско семейство, непознати от друг източник, което превръща Чивидалското Евангелие във важен извор за нашата история. Най-вероятно те са попаднали в списъка с поклонниците и дарителите, за да бъдат споменавани в молитвите на монасите по време на служба.
  16. 5 5 харесвания
    И такаа, продължаваме. С право се усъмних в прочетеното някъде (Аполодор), че на кончето било написано!, че е дар за Атина. По тези места и в онази епоха не са се скъсвали да пишат или поне не и по дървени коне (въпросът е любопитен и ще го засегна отделно). Всичко станало по много по-"класически начин" (въпреки, че и класиката е в бъдещето). Някакъв братовчед на Одисей, наречен Синон, се направил на дезертьор и уведомил троянците.Както и да е, както вече написах, те (троянците), вкарали коня в града, напили се от радост и по-някое време през нощта утихнали. Епей отворил люка на бойната машина и отвътре излезли най-прочутите ахейски герои. Царете Менелай, Диомед, Одисей, Неоптолем и още двадесет-тридесет такива. Типична митология - точно генералите, а не някакви простосмъртни командоси. От бързане единия даже паднал и си счупил врата, но останалите слезли по въжена стълба и избили малобройната все още будна троянска стража.През това време флотата доплавала обратно, видяла светлинен сигнал със запалени факли от отряда с дървения бронетранспортьор, което значело, че вратата е отворена и нахлула в спящия град.Последвали типичните за онази епоха сцени. Ахейците нахлували в домовете, избивали безразборно мъжете, изнасилвали жените, грабели и палели. Неоптолем, синът на Ахил, заклал престарелия Приам направо на олтара на Зевс.Детенцето на Хектор - Астианакс, хвърлили от крепостната стена(защото го считали за наследник на троянския престол).Рогоносецът Менелай, заедно с Одисей се втурнали право към дома на Елена и Деифоб. Деифоб храбро се бил, но бил убит, според една от версиите - в гръб от Ленчето. Менелай се бил заклел да насече изменницата на парчета, но впечатлен от красотата и (макар, че красотата и вече е била вероятно за ценители на MILF 40+) решил да си я прибере обратно вкъщи. Впечатляващо!Аякс Малкия изнасилил приамовата дъщеря Касандра направо в храма на Атина, както била вкопчена в статуята.Това се смятало за страшно светотатство. Не е кой знае какво на общия фон на кланета и пожари, но довело до любопитен обичай:В Локрида, родината на Аякс Ойлей (изнасилвача), започнала поредица от мор и лоши реколти. Оракулът казал, че вината е светотатството на Аякс и за изкупление стоте най-аристократични семейства на Локрида започнали да изпращат по две девици, които да служат в същия този храм на Атина в Илион. Откарвали ги тайно нощем и ги вкарвали в храма по някакъв подземен ход, така, че никой да не усети. Ако ги хванели по пътя от брега до храма, жителите на Илион (ако някой не знае, Илион е другото име на Троя), ги убивали жестоко и ги изгаряли за да не сквернят земята им. Ако достигнели до храма, девойките служели като робини за черна работа и с тях се отнасяли отвратително. Не е ясно дали са служели доживот или за някакъв срок, може и да е било различно в различните епохи, защото наказанието е трябвало да продължава доста дълго. А по-точно - таррааарааам! ХИЛЯДА ГОДИНИ!По някое време локридците явно объркали сметката и решили, че хилядата години са минали, но богинята набързо им пратила пак епидемия, та по времето на "цар Антигон", неясно кой Антигон, но или в края на IV или в началото на III век пр. н. е. още продължавали да пращат девойки в храма.Троя била опустошена, ограбена и изгорена. Еней се спасил или с бой, или пощаден от ахейците, изнесъл баща си на гръб и след много приключения се озовал в Италия, където потомците му основали Рим. Антенор, който бил приятел с ахейците и още в началото настоявал да върнат Елена на мъжа и бил пощаден и уж основал ново троянско царство на развалините, но и той накрая се озовал в Италия и основал Мантуа.Победителите разделили плячката и особено жените. Касандра я взел Агамемнон, Андромаха-Неоптолем, даже старата Хекуба я взели. Децата на Тезей си прибрали баба си Етра, която от десетилетия била робиня на Елена (тя я ритала по главата и я влачела за косата) и се скарали с Агамемнон за това, защото не им дал никаква друга плячка. Всички си тръгнали. Но малцина стигнали, камо ли навреме. Одисей е най-известен, мотал се десет години по моретата, загубил всичко и се прибрал при неестествено вярната си жена Пенелопа като просяк. Менелай с ненагледната си Еленка тръгнал с 80 кораба от Троя, но излязла буря и само пет от тях стигнали не Спарта, ами след мотане из Кипър, Финикия и т. н. стигнали Египет където двамата изкарали седем години преди да се приберат у дома. Същата буря потопила корабите на Аякс, който се удавил. Пък и бащата на Паламед - Навплий, за отмъщение за смъртта на сина си палел фалшиви навигационни огньове и множество заблудени кораби се разбивали в скалите. Агамемнон се прибрал в Микена с Касандра, където се оказало, че жена му е любовница на братовчед му Егист и когато мъжът и се върнал го цапардосала с една брадва по главата.Диомед, царя на Аргос се скарал с аргосците, та и той емигрирал в Италия. Изобщо много народ емигрирал в Италия, например критянина Идоменей, Филоктет и още разни, дето не ми се изброява в момента.Други, пък като някой си Амфилох и професионалния прорицател Калхант тръгнали по суша из Мала Азия с отрядите си и някои от тях основали градове чак в Киликия.Като цяло нещастна история са били тези "завръщания". Май само стареца Нестор си се е прибрал напълно благополучно да си управлява Пилос. Всички останали попадали от беда на беда и т. н.С това може да се каже, че попривърших митологичния увод.
  17. 5 5 харесвания
    Италианска "Сахариана" в Северна Африка - AS42 “Sahariana” . Крайните мнения за италианската армия са субективни. Италия не разполага с такива големи колонии и природни ресурси за разлика от другите Велики колониални сили и трябва да разчита на точното им разпределение сред различните видове сили - сухопътни войски, флот и ВВС. В тази тема ще се разгледат и някои митове за италианското командване, морал и бойни действия. Въпреки това италианската промишленост и военна мисъл създава много интересни и практични образци на военна техника, чието качество и практичност е признато от всички воюващи страни. Предлагам в тази тема да бъдат обсъждани, както въоръжението, техниката и качеството на италианската армия през В.С.В. , така и униформи, снаряжение и състав запечатани от фотосите и обективите .
  18. 5 5 харесвания
    Работата е там, че истинските гении се срещат много рядко. Изключително рядко - единици са не за България, а в световен мащаб. А непризнатите гении, които цял живот ги тъпчат и получават признание късно, обикновено след смъртта си, се срещат още по-рядко. Истински непризнат гений за родните ширини е бил Христо Ботев. Човекът е написал всичко на всичко 20 стихотворения, между които и онова, в което се казва : "Тежко, брате, се живее между глупци неразбрани". И са уникални за българската литература. Получил е своето признание дълги години след Освобождението. Но Ботев е един за поколения наред. За сметка на това светът е пълен с непризнати претенденти за слава. Винаги ги е имало тези неоценени, не особено надарени люде. Няколко години преди Иван Вазов да напише "Под игото", в България се чете произведението на Нягул Семков "Ничтожна фамилия и въздушна природа". Безспорно уникална космология, в която се търсят отговорите на екзистенциални въпроси като "Защо има человек нос и текат саполи?" Препоръчвам на всеки самороден талант да прочете тая книжчица. Освен това непризнатите гении са почти винаги в сферата на изкуството. Не се е появил все още този, който е счел всички предходни учени за некадърници, отрекъл е постигнатото от тях и същевременно е открил нещо велико. Исак Нютон е казал "Дори и да съм видял нещо повече, то е, защото съм стоял върху раменете на гиганти". Галилео Галилей също не е самоук отрицател на всичко останало, той е завършил в университета в Пиза и е изчел доста философии, преди да стане откривател. От един век насам е пълно с хора, които отричат Айнщайн. Най-често това са хора без физично образование, самоуки, които само претендират, че са получили прозрение. Независимо от това те пълнят дискусионните форуми с глупостите си. Даже наскоро Наука Офнюз даде поле за изява на един такъв ( http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Chitatel-na-Nauka-OFFNews-Ajnshtajn-ne-e-prav-Eto-zashto_38870.html плюс отговор тук: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Fizik-ot-SU-Garazhnite-genii-gubiat-i-tazi-bitka_38879.html ) А сега с идеята, че Земята е плоска и че правителствата крият, разбирам, че има нов вид гении, които са достатъчно компетентни, че да отрекат не само Айнщайн, но дори Нютон, Галилей и Коперник. Честито! Добре че има Фейсбук и Ютуб, за да ги пълнят с простотиите си. Навремето Божан Божков, мой приятел и физик, нарече такива хора "гаражни гении". Между другото има си научно обяснение защо има посредствени хора без особен талант, но с голямо самочувствие - нарича се ефект на Дънинг-Крюгер.
  19. 5 5 харесвания
    И НАСА, и Европейската космическа агенция (ЕКА) го правят. В сила са правила, които задължават абсолютно всички ръководители на космически мисии в рамките на шестмесечен период да архивират всички събрани научни данни от всички инструменти, и да ги качват в публичното пространство. Това правило се спазва толкова стриктно, че ако някой се мъчи да го заобиколи, следват страховити скандали. Както беше с Розета и камерата Озирис през 2014 година. За планетарните мисии архивът на НАСА е ето тук: https://pds.nasa.gov Така че космическите агенции го правят. Категорично. Налагат това правило, колкото и да не се харесва на някои стиснати ръководители на мисии, които искат да държат данните за себе си завинаги. Но дали вярваш на тези данни, дали ги считаш за меродавни, дали си подозрителен към тях - това не е проблем на агенцията. Всеки човек има право дали да вярва на предоставената информация или не. Те ти казват, ти не им вярваш - това не е проблем на агенцията. Проблемът, както се казваше едно време, е в твоя телевизор
  20. 5 5 харесвания
    Тук не става въпрос за това. Надявах се, че няма да се стига до тази точка, но... Когато става въпрос за академичната общност, за учените и за консенсуса, до който се стига, нещата би трябвало да са ясни - това са представители на обществото, които са натрупали много по-голямо количество знание от голяма част от хората и поради това тяхното мнение би следвало да е по-меродавно. Сега - говоря за себе си. Пожертвал съм твърде много, за да стигна до нивото, на което съм. Когато аз се готвих сериозно за олимпиади (за да представям училището си и да мога да следвам по-нататък във ВУЗ), някои ми се смееха. Те предпочитаха да ходят на купони и да ритат топка навън, докато аз седях вкъщи и поглъщах цели учебници и научни статии. По-късно, когато влязох във ВУЗ, същото. Пожертвах голяма част от времето си, влагах емоции и нерви. Много безсънни нощи съм прекарвал, за да си взема всичките изпити и да успея да придобия основните образователни и научни степени - бакалавър, магистър и доктор. Всичко това ми костваше не просто свободно време, което бих могъл да прекарам със съпругата си - но напрежението и нервите оставиха завинаги отпечатък върху здравето ми. Този отпечатък никога няма да се заличи. Никога не съм съжалявал за жертвите, които съм направил във връзка с образованието и развитието си. Това е бил моят избор, нося своя кръст и вървя по своята Голгота. Но нека никой да не ме убеждава, че онзи, другият, който не е пожертвал същото, което и аз, който, вместо да учи, е ритал топка в междучасията, който, вместо да си скъсва задника по време на сесия, ходи да пие в местната кръчма и влачи изпити десет години занапред, онзи, другият, който е останал със средно образование, онзи, другият, който дори няма средно образование... Онзи, другият, който утре ще гласува заедно с мен на референдума и неговият глас ще се счита за също толкова важен, колкото и моят! Нека никой да не идва при мен и да се прави, че има правото и претенцията да продава краставици на дърт краставичар... и да ми настоява, че неговото мнение е също толкова ценно и важно, колкото моето. Това никога, никога, НИКОГА няма да стане. Поел ли е толкова усилия да натрупа познания, колкото аз съм поел? Направил ли е толкова жертви, колкото и аз? Потил ли се е по цели нощи, за да си научи уроците за утрешния изпит? С какво право ти, о, човече, настояваш твоето мнение да се зачита по същия начин, по което се зачита и моето мнение. "Не, ти нямаш право на мнение!" - статия на Ваня Милева за ОФНюз. Линк: http://nauka.offnews.bg/news/Skeptik_3/Ne-niamate-pravo-na-mnenie_28.html И прави две уточнения. На първо място: Какво се разбира под "право" на мнение? Естествено никой няма право да спре хората да мислят или да говорят каквото си искат, независимо дали е вярно. Свободата на мнение е неотменимо човешко право. Всяко правителство ограничава свободата на словото до известна степен (език на омразата, военни тайни и т.н) , но никой не може да ви спре да казвате, че американците не са кацнали на Луната, без значение колко пъти твърдението ви е било опровергавано. Но ако "право на мнение" означава за вас "за се разглежда възгледа ви по презумция като равноправен кандидат за истина" това няма да стане. Защото има разлика между "свободата на изразяване" и свободата да се налагат всякакви вредни за здравето и здравия разум фантазми и предразсъдъци. За съжаление, тази разлика има тенденция да се размива. Когато сблъсъкът на мнения е на битово ниво, тази грешка няма големи последици. В един телевизионен дебат, например, общоприетото представяне "и на другата гледна точка" е грешка, при положение, че "другата страна" няма равна компетентност по въпроса. Ето как Шърли Браун от WIN-TV на ABC отговаря на жалба на активистката срещу ваксините Мерил Дърей за "точно, справедливо и балансирано представяне на мненията" "Но това предполага еднакво право да бъдат изслушани две страни по въпрос, по който само една от двете страни има съответната експертиза. Ако темата беше за политика, това би било адекватно, но дебатът засяга въпроси, отнасящи се до самата наука." Ярък пример имаме сравнително наскоро и у нас с референдума за развитието на ядрената енергетика. Не може по въпроси, които изискват експертност и решаването им касае благополучието, здравето и дори живота на много хора, всяко мнение да е равнопоставено.
  21. 5 5 харесвания
    Вярно е, че НАСА като правителствена агенция вероятно не би заела подобна позиция публично. Това не би попречило на отделни лица да вземат публично становище доста остро. Като например Нийл Тайсън, който миналата година доста остро се включи в един дебат специално за плоската земя. Иначе аз си спомням едни времена, когато т.нар. "лунна конспирация" беше популярна. Беше 2001-2002 г., когато излезе онова филмче на Фокс ТВ, че всичко от мисиите Аполо било заснето във филмово студио. Тогава НАСА замалко не финансира журналиста Джим Оберг (иначе много свестен човек, с когото лично аз си пиша от време на време) да напише книга, оборваща безумната коспирация. Много други журналисти изригнаха и казаха - защо изобщо НАСА си губи времето да оборва конспирации, вместо да се занимава с реалното изучаване на космоса? Оттогава насам НАСА прави единственото нещо, което може да прави относно псевдонауката, конспирациите и изчанчените теории - просто не им обръща внимание. И на агенцията не й пука особено кой какво мисли за формата на земята. Иначе безспорно има конфликт между "лаиците" и "елита". Моето лична политическа позиция по този въпрос е ясна - аз съм привърженик на идеята, че трябва да има елити. Смятам, че има нужда не само от научен елит, но и от аристокрация и дори от монархия. Категорично съм против народнящината и популизма, който докарва такива като Тръмп и Борисов на власт.
  22. 5 5 харесвания
    Обикновено по-близо, Вожде, но не винаги. Деликатна работа. Има предвид, че с румънците не просто стоим близо, ние се припокриваме все едно сме един народ (генетично) с тях, като субсекция на румънците сме, в центъра на румънската народност ни поставят обикновено. Те са по-диференцирани от нас, имат индивиди, отклонени към унгария, други към чехия, трети към гърция и т.н., което отразява сложния състав на румъния и особено трансилвания - в изследванията попадат етнически немци, куцовласи, дошли от тесалия или българия, арумъни и т.н. Някои от македонците пък са отклонени към Албания, но други съвпадат с нас, но там е деликатно, генетиците знаят и често избягват да ни поставят едновременно на генетични плотове, за да не се размрънка няко македонец, предполагам, а в други плотове просто секвенсират някой македонски албанец. На една от картите, които постнах, можеш да видиш, че един от секвенсираните турци попада точно насред българия, а други са по средата на дистанцията м/у основната маса българи и турци. Тоя от плота (на лазаридис) очевидно е етнически българин, но, предполагам, мнозина други не са - това е нещо на индивидуална база, турция е бивша империя и ги има всякакви, наследство от имперското минало. Поздрави.
  23. 5 5 харесвания
    Нито сме с голи ръце, нито сме със свалени гащи, на 19-то място сме в Европа от 29 държави, на 66-то в света от 127 по военен капацитет. Не си го измислям аз, това е оценка на военни експерти по сбор от много показатели, правено е от компетентни анализатори. The GFP list makes use of over 50 factors in our in-house formula to determine a given nation's Power Index ("PwrIndx") score. This provides the final ranking while also allowing smaller, more technologically-advanced, nations to compete with larger, lesser-developed ones. Some bonuses and penalties are added for refinement that, in the end, we hope presents an unbiased look into the potential conventional military strength of a world power. There are a total of (29) countries of Europe represented in the GFP database. 0.2001 - France 0.2198 - United Kingdom 0.2634 - Germany 0.2772 - Italy 0.3876 - Poland 0.5027 - Spain 0.5142 - Greece 0.5851 - Ukraine 0.6342 - Czech Republic 0.7126 - Switzerland 0.7214 - Netherlands 0.7712 - Romania 0.8508 - Belarus 0.8647 - Denmark 0.9086 - Austria 0.9712 - Portugal 0.9891 - Hungary 1.0375 - Belgium 1.0442 - Bulgaria 1.0656 - Croatia 1.3606 - Slovakia 1.5513 - Serbia 1.9038 - Albania 1.9562 - Lithuania 2.1788 - Latvia 2.3137 - Estonia 2.3919 - Slovenia 2.5008 - Macedonia 2.8677 - Bosnia and Herzegovina http://www.globalfirepower.com/countries-listing-europe.asp Тук във военните теми се преекспонират две неща: първо, че техниката в българската армия е безнадеждно остаряла и недостатъчна; и второ – че Турция точи зъби да ни напада и завоюва. И двете неща не отговарят на реалността. Реалността е, че от 90-те години на миналия век българската армия се управлява некомпетентно от политици и се води към упадък. Това е така, защото се пренебрегват експертните мнения и се обслужват конюнктурни политически интереси, в съчетание с корупция. За това е несъгласието ми с много от пишещите тук за отделяне на големи средства за превъоръжаване. Да не говорим за наборна армия, което е икономическо безумие. Опитът от изминалите години показва, че такива средства потъват в пясъците и по джобовете на овластени тарикати. България има една пълна ескадрила Миг-29, които имат ресурс до 2029 година, ако в тях се инвестира за модернизация. България се отказа от своите Миг-21, но Румъния не е, нейните Миг-21 са модернизирани и в бойна готовност. Нито пък Полша се е отказала от своите Миг-29. Румъния Полша По-глупави ли са полските и румънските военни от българските им колеги. Или българските политици по-умни ли са от полските и румънските. Не мисля. България, според мен, има най-голяма нужда от усилване на военната си авиация, а доброто решение за това е поне 2 пълни ескадрили многоцелеви бойни самолети. Реалното това би могло да стане факт чрез закупуването на втора ръка Ф-16, Грипените излизат прекалено скъпи, непонятно за мен по 100 млн. долара за брой, след като официално обявената им цена по военните сайтове е 35 млн. долара – три пъти по-скъпи от номиналната им цена излизат само такситата на софийските шофьори, които ги карат на лизинг, но там това си е чиста далавера. България има огромен за нашия капацитет като държава и армия резерв от бронирани бойни машини и танкове, това е наследено. Никоя държава не изхвърля на боклука старата си техника, модернизират я. Дори богатите швейцарци го правят, те затова са и богати, но това е друга тема. Да купуваме бронирани джипове за по 2.5 млн. евро бройката, след като разполагаме с възможност да модернизираме своите бронирани машини за в пъти по-малки суми ми изглежда пилеене на народни пари. Две трети от близо 3000 гръцки бронирани машини са модели от 60-те, които са модернизирани, подобна е ситуацията и в други армии. И специално за бронираните машини, при положение, че ние имаме патент за производство на модел 1981, при това сме имали серийно производство на този модел.
  24. 5 5 харесвания
    ... и още малко, споразумението Скайкс-Пико за разпарчетосването на Османската империя между Британия и Франция: https://en.wikipedia.org/wiki/Sykes–Picot_Agreement и най-вече, ролята на Великобритания за създаването на Израел, която непрекъснато се замита под килима: http://www.polis.leeds.ac.uk/assets/files/research/working-papers/britain-palestine-and-the-creation-of-Israel.pdf Въпросът за ционизма се разглежда от британското правителство още през 1917 година. Оттогава нататък Великобритания играе изключително активна роля. При това далеч не и не винаги от благородни съображения: социалният дарвинизъм, както и една сюрия расистки теории (удобно заимствани от нацистите) водят началото си точно от Великобритания: https://en.wikipedia.org/wiki/Social_Darwinism И доколкото ционизмът отразява вековния стремеж на евреите да създадат своя държава, толкова и отразява желанието на европейците в по-ранните векове, че и чак до средата на 20 век, да се отърват от тях... като удобно използват тази мечта, за да им "създадат" държава, в която да ги изселят от собствените си държави (между другото, Близкият изток не е единственото място, където британците обмислят като възможност за създаването на такава държава - разглеждат се и други части на Британската империя, но се спират на тази, защото иначе евреите няма да бъдат "спечелени" за идеята да бъдат "разкарани" някъде). Но това е много дълга тема, а че и друга. Колкото и да искат обаче, близките на сърцето ми британци не могат да излязат сухи от водата на близкия изток... Колкото и да искат.
  25. 5 5 харесвания
    Недейте така, Близкият изток много важен за британската империя. Голяма част от бъркотиите там са забъркани благодарение на британците. Не мога да не напиша това въпреки всичките ми пристрастия към тях. http://www.britishempire.co.uk/maproom/mideast.htm https://mic.com/articles/91071/how-the-british-screwed-up-the-middle-east-in-10-classic-cartoons#.sBfRtUEwr Да не забравяме британския мандат над палестина: https://en.wikipedia.org/wiki/British_Mandate_for_Palestine_(legal_instrument) И британското управление на Ирак: https://en.wikipedia.org/wiki/Iraq–United_Kingdom_relations В по-ново време Британците участваха и във войната в Ирак (първата - войната в залива) - изключително активно: https://en.wikipedia.org/wiki/Gulf_War След това в "коалицията на желаещите" освен американците бяха предимно те. След това и във войната в Афганистан. Сега пак имат британски бази, ето: https://www.theguardian.com/uk-news/2016/dec/15/uk-troops-sent-to-train-anti-isis-rebels-have-arrived-in-syria Британците са последните, които не са намесени. Много по-ненамесени са белгийците и дори французите (днес). И ако говорим за атентати. Но отново, нищо не е толква просто.
  26. 5 5 харесвания
    На някои хора се възхищавам! Иска се смелост да разговаряш ...мне, да спориш по теми, по които си недостатъчно компетентен ( да го кажа така ). В днешно време не е невъзможно да се индуцира делене на клетка, пък била тя и яйцеклетка, но по същество това не е партеногенеза, а просто изкуствено индуциране на делене. Все едно да имаш дървена пръчка и да очакваш тя да се запали без никаква намеса, за да наречеш това самозапалване. Не съществува партеногенеза при хората! Някой подхвърли на шега за Иисус. Елементарно е, дори да предположим, че партеногенезата тук е проработила ( в някой друг свят ), то той трябва да е жена. В яйцеклетката няма У- хромозома и като го няма сперматозоида няма и от къде да дойде. Единствения вариант е ХХ - жена! Иначе по темата- вероятността да забременее девойката по описания начин е лесно изчислима - 0.
  27. 5 5 харесвания
    Doncho Peev , подкрепям! Мен ми е абсурдно и по други причини. Живеем в 21 век, а мислим какви оръжия са по добри та да се избиваме с тях...Може би е наложително, не знам?! Но това мислене на мен ми странно. Може някой да се обиди, ще го преглътна но дано и други се замислят. Леко инфантилно ми е подобен тип мислене. Вижда се, че повечето намират някакъв вид романтика в самолетите, танковете, може би в мъжеството свързано с оръжията, като че ли това са играчките от детските години, героите от прочетените книги...За мен няма нищо по страшно от войната, от абсурда да се превърнеш в наистина най- страшния звяр обитаващ Земята. Бил съм в казармата и в мирно време съм видял какво означава примитивно мислене и как човешки същества се превръщат в подмолни животни, а след няколко дни като го срешнеш из града си мислиш това съшия индивид ли е, оне дето е готов да ти доказва, че всичко извън неговата рамка е нищожество, достойно единствено да лази из калта. Не, мерси! Отказвам да мисля за оръжия! По - скоро усилията трябва да са насочени към мисленето на хората, към това изобщо да не се стига до подобни анкети. пс Някои се залъгват, че в казармата се ставало мъж. Не, друже там просто ти показват, че светът е по- лош отколкото си си представял, убиват детето в теб. Правят те по- безчувствен към околните, размиват ти границите м/ду добро и зло...Научаваш, че да убиваш може и да геройство. Човека отсреща, врага е бездушен предмет, никой не би страдал за него...Отказвам да мисля така, който иска да живее назад във вековете.
  28. 5 5 харесвания
    AUTOCHTHONO-SHARLATANICA I АРМЕНЦИТЕ [СЪЩО]СА БЪЛГАРИ (ТРАКИ) (До кога казионни учени и гръцки агенти ще крият от нас тази истина?) Понеже снощи по никое време ми се обадиха по телефона и ме разсъниха, реших, че докато дойде време за (повторно) заспиване, мога да се запозная отблизо и издълбоко с разработките на известния изследовател на българската, т.е. тракийската (или на тракийската, т.е. българската) древност г-н Спароток. В хода на запознаването си стигнах до извода, че неговите разбработки не само го издигат до ранга на един нов Паисий, но и създават коренно различна, оригинална и най-важното – безпогрешна научна методология за осветляване на всички загадки от най-древното минало на българите (т.е траките) или на траките (т.е. българите). Изпадайки в разбираемо състояние на вътрешно пробуждане, аз проумях, че тази нова методология би решила окончателно и двувековните научни спорове около произхода и най-древното минало на арменския народ, като категорично докаже, че арменците са българи (т.е траки) или траки (т.е. българи). Признавам, че идеята за това донякъде се породи и под влияние на един текст на г-н Спароток със заглавие „Траките в Армения“. Аргументите в тази посока, следвайки плътно разработената от г-н Спароток методология, са както исторически, така и лингвистични. I. ИСТОРИЧЕСКИ АРГУМЕНТИ 1. Херодот например изрично споменава, че арменците са изселници от Фригия, а самите фригийци били дошли от Северна Тесалия и били тракийци (сиреч българи). 2. Същото твърди век по-късно и старогръцкият поет Евдокс. 3. Географът Страбон съобщава, че героят Армен бил родом от град Армения в Тесалия. 4. През VII век арменският географ Ананиа Ширакаци в прав текст заявява, че арменците произхождали от Велика Тесалия. ИЗВОД: Тъй като населението на Тесалия в дълбока древност е било тракийско, от това следва, че арменците са траки. Но тъй като траките са и българи (или българите са траки), от това следва, че и арменците са българи. II. ЛИНГВИСТИЧНИ АРГУМЕНТИ Ключът към допълнителната лингвистична аргументация на твърдо доказания вече в т. I факт е името на свети Месроп Мащоц, създал арменската азбука през 405 г. 1.а.) Името Мащоц несъмнено е вторичен вариант на оригиналното Бащоц (със замяна на началното М с Б). Бащоц се тълкува без проблем чрез тракийски (т.е. български) или чрез български (т.е. тракийски) – „Бащицата“. На какво е баща/бащица той? Отговорът е пределно ясен – Месроп е баща на арменската азбука. Която обаче не е съвсем арменска, защото от нейните 36 букви Месроп изобретява само 12, а останалите 24 взима от гръцката. Гръцката азбука обаче, както добре знаем от разработките на г-н Спароток, е всъщност тракийска (т.е. българска) или българска (т.е. тракийска). Следователно и арменската азбука е като цяло тракийска (т.е. българска) или българска (т.е. тракийска). 1.б.) Второто име Мащоц обаче може да е вариант на името Мостич, добре известния ичиргубоил при българските царе Симеон и Петър. Същевременно това име е засвидетелствано и при траките като Мостис, следователно Мащоц е тракийско (т.е. българско) или българско (т.е. тракийско) име пар екселанс. 2.а.) Първото име Месроп е по-трудно, но не и невъзможно за анализиране. Втората частица в него -РОП очевидно е продукт на метатеза на оригиналното -ПОР, което на тракийски (т. е. български) или на български (т.е. тракийски) означава „син“. Сиреч „Син на мес“. Какво обаче означава първата част МЕС? Без съмнение под МЕС се крие името на месите/мезите, тоест на мизите. А мизите, както добре е известно, са едно от севернотракийските (т.е. севернобългарските) или от севернобългарските (т.е. севернотракийските) племена. Накратко, първото име „Месроп/Меспор“ означава „Синът на Мизий“ или „Синът на Мизиеца“. 2.б.) Името Месроп може да се разчлени на компонента -ПОР „син“ и на МЕС, което обаче е вторична форма (със замяна на началното М с Б) на БЕС. Тоест Месроп означава „Синът на Бес“, „Синът на бесите“. А бесите са били едно от южнотракийските (т.е. южнобългарските) или от южнобългарските (т.е. южнотракийските) племена. ИЗВОД: Който и от двата варианта да се предпочетем (II.2.а или II.2.б.), резултатът категорично води към тракийския (т.е. българския) или българския (т.е. тракийския) произход на Месроп Мащоц (Беспор Бащоц/Меспор Мостич). Обаче науката затова е наука, защото може от малкото да извлече много. Беспор Бащоц живее и работи по времето, за когато се смята, че Библията е преведена на езика на бесите (южните трако-българи) под името „Библия Бесика“. Следователно всички улики водят към авторството на Беспор Бащоц на този превод. По този начин той се явява благодетел едновременно за българите/траките и за арменците (т.е. българите/траките). И е крайно време да бъде почитан като общ българо-български (трако-тракийски) светец! След всички гореизложени строго научни аргументи мисля, че двувековните неясноти около етногенезиса на арменския народ са напълно изчистени. Напук на старателно укриваната от злокобните антибългарски/антитракийски сили вече 2500 (± 2000) години неудобна истина. И е крайно време да осъзнаем, че и днес съществува онзи велик и древен трако-армено-български народ, разделен от времето и пространството. Но който е крайно време съвместно да започне да почита както хан Арташес, хан Тигран, хан Аршак, хан Търдат, така и царете Аспарухян, Тервелян, Крумян и Калоян. ADDENDUM. Горният текст се възприема и осмисля най-добре от читатели, които не са преживели оперативно отстраняване на чувството им за хумор.
  29. 5 5 харесвания
    + Ясно и прецизно формулирано и също така изложено. Поглед отвътре. Какво повече да коментирам, аз съм наблюдател отвън, доколкото виждам нещо конкретно, то е наблюдението ми върху един петокласник и един второкласник, деца на мои близки, ученици в столично училище с добри традиции и история. Другото конкретно нещо, което ясно виждам, е злоупотребата с учебниците за малките от 1 до 7 клас, начина на ценообразуване и покупката им. Там поне ми е ясно какво се случва, защото съм се занимавал с ценообразуване на книги. Цените на всички тези учебници и помагала са завишени двойно от производителите, които са монополисти. Тези оферти отиват в общините, които са първостепенни разпоредители с бюджета за тях, но реалните поръчки се правят от директорите на училищата, които са второстепенни разпоредители. Беше посочено в темата, че училищата ги купуват с 20 процента по-евтино от цената им – да, но 20 процента по-евтино от 100 процента надценка. Останалите 80 процента надценка за мен са корупционен данък, плащан от обществото. Той очевидно се преразпределя сред отделни индивиди и цели колективи. Този данък във вид на корупция се измъква от джобовете на цялото общество, защото „безплатен обяд няма”, безплатните учебници за най-малките не са безплатни за българските данъкоплатци, те са техните пари, разпределени чрез бюджета за образование. После този бюджет се преразпределя в частни джобове чрез надутите цени. Само по аналогия бих могъл да предполагам, че този механизъм действа и на други нива в системата. Бих искал да обърна специално внимание на това изречение от постинга на Йончев, за мен то е блестяща сентенция, метафора на всичко, което по принцип се случва в България: " Защото администрацията е всесилна - тя не носи отговорност за нищо, но управлява всичко." Администраторите стоят в кресла под портрета на Левски, но са обърнали наопаки неговото кредо: "Ако печеля печеля само за себе си - могат да кажат те, - ако губя, губи цял народ."
  30. 5 5 харесвания
    Тъй като не съм посещавал темата си от времето на последното ми съобщение, едва сега обърнах внимание, че текстът „абсолютен рекорд за това място” може да не се разбере правилно. Става дума за рекорд за най-ранно време на излюпване на патенцата. Тази година те се появиха по-късно – през втората половина на април. Имаме обаче нов рекорд: патица с 22 патенца! Няколко седмици вече се мъча да им направя по-атрактивна снимка, но все не успявам. Не всеки ден ги срещам, времето е мрачно, и най-важното: патиците са много и се пръскат на голям периметър, докато търсят нещо за папане. На тази снимка се вижда, че патицата трудно ги контролира визуално - едни са пред нея, други са зад нея. Петнадесет патета са на брега, четири плуват в езерото вляво от патицата и три са също в езерото – вдясно от патицата, близо до тръстиките. Тук пък всички патета са заедно, но понеже мястото е тъмно, скоростта на снимане е малка и снимката ми се е получила размазана.
  31. 5 5 харесвания
    Тюркология в действие. Където и да пипнеш, излизат такива циркове. Никой не си прави труда да го покаже тоя източник с тая дума, а само се цитират едни други и така има-няма век и половина в конкретния случай. Ама иначе цяла теория градят на подобни безумия. Това е същото като с оня османски документ, дето никой не го е виждал и него. Най-важните работи - ханове, ювигита, тангри - все в разни такива секретни източници се намират.
  32. 5 5 харесвания
    Маке, не знам как с термина "османско владичество" се манипулира историята и с какво това помага за "изчистването" на името на Турция. В учебниците по история си присъстват и кланетата, и религиозната дискриминация, и кръвния данък, и потурчването и всички "екстри" на османската власт. При това тези неща се знаят от всички българи и няма сила която да промени това разбиране.Пример е българската Укипедиа, която отразява националния ни мироглед. Бърза справка показва, че само един от аспектите на османската власт, а именно ислямизацията е разгледан доста подробно: Страница за Устава на българската екзархия обаче няма, а на страницата Българска_екзархия има две думи на кръст: "В устава и са утвърдени две начала: съборност (участие на духовници и вярващи в черковното управление) и изборност." Под статията е даден линк към някакъв устав, Ето това е манипулация. Манипулаторите обаче на са създателите на статията, а робофилите които за замели истината за устава под килима. Самите създатели на статията и редакторите на Укипедия няма как да знаят това, тъй като информацията липсва от учебниците по история и въобще от националния ни мироглед. В какво се състоят манипулациите 1. Документът който е цитиран под статията е "Устав за управлението на българската екзархия. Цариград, 1870". Това всъщност не е приетият на събора Устав, а проект който е отпечатан предварително и е разпратен по всички български земи за запознаване и обсъждане. 2. За голяма изненада на съвременниците проектът не е приет 1:1. На събора има ожесточени дебати и устава търпи редица промени. В окончателния Устав е прието, че Законодателен орган на Екзархията е народният екзархийски съвет (събор) който се свиква на всеки 4 години. Висши изпълнителни органи са Св. Синод и Екзархийският съвет, които имат служебен период от четири години. Начело на двата изпълнителни органа стои Екзарх, чийто служение също е мандатно. Всички длъжности в Екзархията, като се започне от писар в някоя селска църква, през селския поп, та до самия Екзарх са изборни. За сравнение днес църковен събор се свиква тогава когато реши Синода - през ония времена българите са предвидели това да става на всеки 4 години. Днес патриархът е пожизнен, а в този Устав е предвидено на всеки 4 години да има нови избори. Днес писарите и поповете се назначават и никой не ги избира и т.н. Уставът на Екзархията показва едно общество с демократични и републикански ценности в най-чист вид при това в една от възможно най-закостенелите и консервативни институции - църквата. Нищо подобно няма нито при руснаците нито при гърци или които и да е други православни или католици. Всичко това обаче е заметено от робофилите по простата причина, че от роби подобна зрялост няма как да се очаква. После защо сме нямали Магна Харта и традиции? - ами ние си ги имаме, но не искаме да ги видим. Защо - защото за нас робството е по-важно от демократичните, либерални и републикански стремления на дедите ни.
  33. 5 5 харесвания
    Ако някой човек от далечна страна, който няма представа какво представлява България ви чете - Дшко, Фружин, Капитана и Сириус и ви повярва, ще си помисли, че България е част от Русия, само дето временно е окупирана от българите.
  34. 4 4 харесвания
    Едно нещо знам аз. Страна като България може да направи някой лев, ако има технологичен потенциал и ако го развива. Технологичен! Т.е целият комплекс от кадри, култура и технология... Страна като България като няма нефт, трябва да има атомни централи за износ на ток и за обезпечаване на вътрешните си нужди - а те варират много, защото може един ден вместо с изчезващия газ да се топлим с наш си ток... Или да не се, както е тръгнало. Турция защо строи АЕЦ, бе другари? Румъния защо? Китай и Русия защо? За нас неизгодно, а за Турция - да? Ами ако всички тези, дето се скъсаха да осуетят Белене от 30 години насам, са нечии агенти? А? Затова Белене трябва да го има: А/ Руско, китайско, вестингхаузко, японско или квото щете; Б/ трябва да е държавно! sic! държавно, собственост на всички, управлявано добре с политическа воля, както се управляват тези неща и както, ако щете, се управлява досегашния ни АЕЦ, чиито ток май пак се оказа най-евтин от всички...
  35. 4 4 харесвания
    Ники, няма да влизам в спор, само ще кажа, че съм чувал и чел цифри които са ме убедили, че Белене е полезна за България, а е спряна по пряка заповед от Вашингтон от Орешарски. Тоест въпросът е чисто политически. САЩ са в борба с Русия и не можеха (и не могат) да позволят на един техен васал да прави бизнес с Русия. По пряка заповед от Вашингтон, без да се дава възможност на нашите политици да мислят бяха спряни 3 руски проекта, Южен поток, Белене и петролопровода Бургас-Дедеагач. Колкото до това, че проекта бил корупционен... че то други в България има ли? Знам, че си почитател на крайнодесните фанатици и пазарните фундаменталисти. Проблема при тях е, че са на ръчно управление и котлова храна от американското посолство и никога няма да кажат нищо което не им е заповядано. Аз бях дотук.
  36. 4 4 харесвания
    Само че това предполага, този който е дялал камъка да е завършил Магнаурската школа. Колко са правописните грешки в старобългарските надписи? В колко надписа се е налагало използването на б и кой знак са ползвали вместо него? И на литературен гръцки ли са? Колко са идентични надписите в които има термина Кана Сувиги? Навсякъде ли е изписван по един и същ начин? Хората са имали проблем с изписването на буквата Б и са го решили както им е удобно. А как се обяснява следното : Чаталарски надпис Според прочита на професор Васил Златарски надписът гласи: „ Великият хан Омортаг е княз от бога в земята, дето се е родил. Или си е превел титлата, или си е добавил нова, ей така за всеки случай. Да има с какво да стъжнява живота на следващите поколения. Чудесно. Но как се доказва тюркска, индоевропейска или друга теза в езика – с лингвистичните напъни, които обикновено преминават в чисто фантазиране. Като гледам практиката е една и съща при всички теории – взимаме това което ни върши работа, а останалото го игнорираме. Привържениците на тюркската теория търсят значението на определени думи в тюркските езици и ги намират. Привържениците на индо-европейската теория търсят значението на същите думи в индо-европейските езици и ги намират. Привържениците автохтонната теория търсят значението на същите думи в езика на траките и ги намират. В крайна сметка остава един въпрос – защо не търсим съответствия първо на Български език. Може би защото има опасност да се окаже че теорийките ни не са чак толкова верни. Или е важно да докажем че всичко е вносно. И къде мога да намеря списък на тюркските думи, че нещо опитите ми не дават резултат. Предварително благодаря на човека който ми изпрати линк. Относно княз Борис – май такова животно няма. Поне според това тук: https://bogeo.net/2014/08/28/o_pismenex/#jp-carousel-1724 Всички споменавания на титлата княз, май са от късни документи, преписи на преписите, доста след отпадането на формата Къназ и трнформирането и в Княз. Включително и в един от преписите на именника на Българските ханове/канове/князе, редом с княз се изполвани и формите кнз и кънас. Както изглежда първият Български владетел носещ с абсолютна сигурност титлата княз е Александър Батенберг.
  37. 4 4 харесвания
    Да припомним отново фактите, защото някои хора имат амнезия. Не Стамболийски, а Фердинанд получава пенсия в Германия за предателството си. При това предателство, регламентирано с писмена договорка! Явна и открита днес в интернет! Ето това е високопоставен чужд агент, но не на влияние, а класически мръсен агент. Това се нарича продажба на задника, на трона и на честа на България. Не Стамболийски, а Радославов получава пенсийка в Германия за това, че предава България и то цели два пъти в рамките на три години! Стамболийски получава един сатър от уродите, които подписват Солунското примирие с Антантата и предават на същата тази Антанта сражаващата се по фронтовете българска войска.
  38. 4 4 харесвания
    И понеже горе Романът е пуснал линк на египетско-арменска тема, ще коментирам нещо, което да служи като червена точка за прибързано приемане на интернетни писания. Става дума за древноарменския календар. Пускам тук линк за ползващите руски. https://ru.wikipedia.org/wiki/Древнеармянский_календарь Накратко: Тънкото внушение от подобни текстове е, че някога при някакви обстоятелства е имало преки контакти между египтяни и древни арменци. Само че в горния и други подобни текстове е пропуснато да се спомене една много важна подробност. За религиозните си нужди персите при Ахеменидите въвели специален зороастрийски календар, в който основната новост в сравнение с традиционния ирански било това, че не само 12-те месеца, но и 30-те дни в месеца благочестиво били посветени на някое божество (точно както е и в древноарменския). Този календар от 360 + 5 добавени дни обаче не е собствено персийски, а като модел изцяло е зает от египетския и това заимстване от страна на персите според иранския учен Такизаде е станало около 441 г. пр.Хр., а по друго мнение новият календар измества древноперсийския (съставен от 355 дни) като религиозен календар по времето на Дарий І (522 - 486 пр.Хр.), а при Артаксеркс І (465 - 424 пр.Хр.) е възприет и като светски. Следователно е съвсем логично след като Армения 200 години е била персийска сатрапия, този египетски календар да е преминал у арменците не директно от египтяните, а с персийско посредничество.
  39. 4 4 харесвания
    Не мисля, че писмеността е просто изображение на езика. По-скоро езикът се състои от писменост и реч. Две форми, насочени към двете най-важни човешки сетива - зрението и слуха. Писмеността предоставя много възможности, които речта няма. Чрез писането е възможно по-сложно представяне на идеи, даже и самите идеи възникват в процеса на писане. Исторически първото, за което на човека му се е наложило да направи записи е отчитането на времето. Календарите, първата сериозна научна дейност, са възникнали чрез записи. И по-нататък науката се създава и развива в писмен вид. Създадени са езиците на математиката, на физиката, химията, които са писмени. Изкуството, използващо като материал езика - литературата също е основно в писмена форма.
  40. 4 4 харесвания
    https://blogtravellingworld.blogspot.bg/2016/09/buying-virgin-at-bridal-market-in.html Buying virgin at bridal market in Bulgaria 11:20:00 PM / TRAVEL THE WORLD / Bulgaria Bridal market in Bulgaria, the young girl aged 15 years or older and must be a virgin, they will dress sexy to attract rich men that looking for wives come to buy. Each spring, flea markets in the small town Stara Zagora in middle Bulgaria crowded buyer and sellers, it attracted many visitors's curiosity. Here, the "items" that people sale or purchase is virgins aged 15-18. The market is longstanding , held 4 times a year. "Main figure" is the virginal young girl in the Roma community in Bulgaria (also know as Kalaidzhi). They will makeup gaudy , embellish beauty and wear sexy outfits, attractive , swinging under the vibrant music to seduce the boys - the men go to the market to find a wife for himself . Because of this reason, this fair is also known as "bride market". Buyers are unmarried boys. The bride usually come from poor families in the community. Parents bring their daughters come here with the aim of looking for partners for their children to life better . The price of a virgin girls are often purchased in the market around 290-350 USD. However, the price can be much higher depending on the agreement between the groom and the bride, or the outstanding beauty of the bride. To prepare for their two daughters find husbands, pair Vera and Christo spent the money that they made during one week to buy clothes for Pepa and Rossi. "If the bride is not virgin when sold, they will insult us, calling the kids were prostitutes and they will become the women's shameful," Vera said. Pepa, daughter of Vera agrees with the opinion of her mother: "Kalaidzhi women should be virgins when married, this is very important. Because if they are virgins, they will be bought at very high prices." Apart from the groom to find a wife, the market is also open to welcome visitors to visit and immersed with the lively sale atmosphere here. Bridal markets and this sale forms had condemned strongly by Europe social, especially Eastern Europe . However, Roma community quite large, more than 18,000 people who protect fiercely their cultural traditions. According Pamporov, a researcher of traditional cultures of the Romans over two decades, the girls often ready to leave school to get married. Today, thanks to modern media, there are many girls who have refused to trade yourself at the bride market . However, the majority still follow this evil customs. Milene Larsson, the Swedish filmmaker who has filmed a documentary about this unusual tradition, she said that had accessed to many girls. Many young brides expressed fear, worry about living with men they do not love. They also talked about the aspirations, secret desires, but because this bad practices, they can not continue to pursue.
  41. 4 4 харесвания
    Е аз никога не съм бил привърженик на свръхмилитаризацията! В това отношение напълно те подкрепям. Според мен е важно обаче да направим адекватна оценка на риска и да работим в посока повишаване на националната сигурност по най-ефективния начин. Който в случая според мен изключва пряка военна конфронтация и трупане на огромни запаси тежко оръжие. Всеки побойник рано или късно се сблъсква с по-силен от него побойник. За това според мен трябва първо да се пресекат линиите за финансиране на чужди НПО-та проповядващи сепаратизъм, а националната ни сигурност да се гради не на силна централизирана армия, изяждаща голям процент от БВП, а на малка професионална армия и на децентрализирана система за сигурност, включваща доброволни формирования на национална гвардия. Не частни паравоенни формирования, а една добре организирана структура, част от държавата и подлежаща на обществен контрол от най-ниско ниво. Според мен сигурността ни трябва да се гради на философията на "NAP" приложена едновременно на държавно и на местно ниво. Грешка е да делим армията от ежедневните дейности по сигурността. https://en.wikipedia.org/wiki/Non-aggression_principle
  42. 4 4 харесвания
    виж с'а, аз съм рептил под прикритие и разбира се, че съм инструктиран да изкарвам Земята геоид. Но специално за БГ НАука правя примоция. Земята е kotkoid изглежда ето така:
  43. 4 4 харесвания
    Ако наистина сте българофили, най-логичното в този случай е ти или други като теб открито да заявите платформата си и да убедите другите българи да ви последват. 1. Ако смятате, че съюз с Русия е полезно и добро за България Да ни разясните какви са предимствата на съюз с Русия. Колко дълбок трябва да бъде този съюз? Със или без участие в някакви структури като ОНД, евразийски или друг съюз трябва да стане това? Ако не, доколко икономиките ни ще се интегрират или няма да се интегрират и т.н. Т.е. подробностите са от изключително значение. Тогава човек ще може да прецени доколко съюзът с Русия е по-добър от съюза със запада и ако успеете да ни убедите, хората могат и да ви последват. В резултат на това могат да се предприемат стъпки за напускане на ЕС и НАТО и влизане в новия съюз. 2, Ако смятате, че членството в ЕС и НАТО ни носят вреди. Това е съвсем различен случай и няма нищо общо с първия. По принцип никой не сключва съюзи, ако мисли, че ще му нанесе вреди. Възможно е обаче и да не може да направи правилна преценка и да сбърка. Ако успеете да убедите в това, България може да напусне двата съюза. Това не означава обаче, че автоматично ще се хвърлим в нов съюз. В Европа има достатъчно държави които не са в ЕС или НАТО, но това не ги прави автоматично съюзници на Русия. Т.е. или да водите позитивна кампания в едната посока или негативна в другата. Аз като българин и от гледна точка на българските интереси не виждам какво е общото между 1 и 2. Съчетаването им говори, че на някой изобщо не му пука за мен и останалите българи, а гледа да прокара собствените си интереси.
  44. 4 4 харесвания
    Съмнявам се авторът на темата да е стъпвал в Русия. Твърдението му "Русия си внася мюсюлмани целенасочено с държавна политика... и то с милиони. " е меко казано Non-sens ! Мюсюлманите , емигранти от бившите републики се "внасят" сами привлечени от икономическия растеж на Русия през първото десетилетие на Милениума. Работа, по-добър живот, липса или почти на езикова бариера - това е причината. При Елцин явно не се "внасяха" щото цареше мизерия. Също така се съмнявам, авторът да има /или да е говорил с/ негови познати , които са били на работа/гурбет в Русия. Съвсем друга песен ще му запеят. В Англия е пълно с гастарбайтери / гест уоркъри/ от някои от СССР. Литовци, украинци, малко латвийци, но руснаци - НЕТ ! Вече идва ред и други да бачкат за руснаците. Що се отнася до " Затова е най-голямата ислямска държава в Европа. След пълната ислямизация на Русия след няколко поколения. Тя ще бъде ядрото на халифата. Поставянето на кгбисти за главни мюфтии, ходжи и ръководители на ислямските републики очевидно не променя нагласите на редовите мюсюлмани... особено в Кавказ " е скок с двата крака към Езотеризъм и то доста пошъл, но е много далеч от научен форум !
  45. 4 4 харесвания
    Ползата е обратно пропорционална - атентатите са отговор на заявени намерения тези самолети и ракети да бъдат използвани във война на чужда територия.
  46. 4 4 харесвания
    Не знам за вас, но за мен тази анкета и въобще всички тези разговори за закупуването на нова скъпа техника за българската армия са абсурдни. Те са абсурдни по толкова много причини, че дори се затруднявам да ги изброя всичките. Не знам откъде да започна. Говори се за някаква сделка за 1,5 милиарда долара. Това се говори в страна, чиято спешна помощ ползва линейки, хуманитарно дарение от Китай. Да, страната членка на ЕС България ползва линейки (в София), дарение от комунистически Китай (лично съм ги виждал, под всякаква критика са!). Повече от тези линейки не разполагат с никаква животоподдържаща техника или персоналът им не е в състояние да работи с нея. В тази държава едва онзи ден закупиха първата линейка, специализирана за недоносени бебета. Но не с пари, отпуснати от "щедрото" Министерство на финансите, а с пари, събрани от дарения на граждани............... Същата тази държава няма пари за закупуване на препарати за раково болните! Същата тази държава има "Фонд за лечение на децата" си в чужбина, защото не може да създаде условия тези деца да се лекуват тук - няма квалифицирани лекари, няма техника, няма опит! Дори самият Фонд не може да бъде укомплектован с нормални специалисти! Такива просто няма! Тази същата държава, в която до ден днешен - 2 юни 2017 г. няма построена нито една, подчертавам нито една!!! специализирана детска болница, се кани да даде 1,5 милиарда долара за 8 самолета!!! Това е държавата, в която минималната пенсия до оня ден беше 70 евро месечно, а сега е вече цели 90 евро. Въпреки това, минималната пенсия в България остава по-ниска от тази в африканската държава Камерун!!! Сравнението с Еквадор и Гвинея по-горе си е съвсем на мястото. Това е държавата, в която организациите на работодателите оспорват и печелят дело в съда по размера на минималната работна заплата, тъй като 140 евро месечно им се виждат прекалено много, а три почивни дни в годината - истински престъпление! В тази същата страна министър заявява, че не може да осигури полицейска защита на българите по селата, щото нямало пари да наеме толкова полицаи! Резултат - атмосфера на безпредел, хаос, страх и терор на голяма част от територията на страната. С тези 8 самолета ли ще пазим нашите сънародници по селата? В тази страна полицаите не могат да си позволят нови униформи и достатъчно бензин за служебните си автомобили, но пък имаме парички за супер - изтребители и бронирани джипове за пустинята!!! Да, вероятно страната скоро наистина ще прилича на пустиня! Ако някакви пари биха били от полза и за армията, и за България, това са пари за разкриване на нови работни места в България. С 1,5 милиарда може да се построи малка корабостроителница за бойни катери, могат да се наемат военнослужещи, които все ще правят нещо, могат да се наемат строители за възстановяване на военна инфраструктура, могат да се възстановят поделения в умиращите градове на страната. (Помня какъв зор беше да се запази поделението във Враца преди 4 години и накрая май пак го закриха, а 200 нещастници, останаха в чуденка как да изхранват жените и децата си.) Вместо това, умниците тръгнали да захранват с оскъдния български ресурс чужди държави, чужди работни места, закупувайки ненужна техника!
  47. 4 4 харесвания
    Това е емоционално, но по принцип съм съгласен. Ще го кажа по друг начин: неоправдано е и 1 стотинка да се дава – в българската армия трябва да се инвестира. Да наливаме вино в стари мехове е загубена кауза.
  48. 4 4 харесвания
    Като гражданин пиша това публично, цената на тези учебници е надута двойно от реалната. Това и без лупа се вижда, като се погледнат цените на учебниците до 8 клас и същите учебници след 8 клас, които вече обаче се продават на свободния пазар. За един и същ обем, даже някои писани от едни и същи авторски колективи /това също е проблем/, цените са близо два пъти по-големи за тези учебници за малките ученици. Аз обаче не съм чиновник от МОН, който е преглеждал на комисия въпросните издания. Тези чиновници би трябвало да са достатъчно компетентни, за да забележат това и да предотвратят харченето на излишни пари от бюджета. Те не са направили това - дали от некомпетентност или от конфликт на интереси, мога само да гадая, но не са го направили. Става въпрос за десетки учебници в по десетки хиляди тиражи всеки, тоест за стотици хиляди и милиони левове. Учебниците не са безплатни. Затова раничките на малките ученици тежат по повече от 10 килограма, а тези на големите по 1-2, малките са добри пчелички, които носят мед в кошерите на издатели и др. по веригата. А се развиват и физически, научават се да носят тежести от ранно детство, закалка. И разбира се, могат да се докарат от девет дерета вода, за да се докаже, че цената не е надута двойно: да се изпишат авторски хонорари високи и т.н. и в крайна сметка всичко да изглежда законно и прилично. Но не е морално. Ако последната дума въобще вече означава нещо за някой и не е повод за осмиване.
  49. 4 4 харесвания
    Ей Богу, Dora, след този постинг започвам да се чудя какъв контакт въобще сте имали с образователната система. Според вашите сметки учителите буквално си клатят краката, не си гледат работата и в малкото часове, които имат, а на това отгоре ползват огромни отпуски (последното прибавям за пълнота на критичната картина). Абсолютен лайф! Ами това е точно гледната точка на масата странични наблюдатели, обсъждащи учителските кусури и "капризи" между две кафета, без да имат никаква представа нито от фактическата ангажираност на учителите, нито от атмосферата, в която работят. Не работи, защото се използва за рекет на училища и на учители: както от страна на ученици и родители, така и на държавата. Фразата, естествено, звучи добре, но не се иска кой знае каква мисъл, за да се предвиди действието на подобен принцип в условията на демографски срив, на загуба на духовни ценности и на почти тотална демотивация за учене.
  50. 4 4 харесвания
    След разговор с Б. Киров реших да направя експеримент и да поръчам една бройка да ми направят списанието в този формат, който виждате на снимките. Бихте ли си взимали всеки брой в този формат и изглед? Имайте предвид, че са 200 стр. съдържание