Отиди на
Форум "Наука"

Топ Потребители


Най-харесвано

Показва най-харесваното съдържание от 23.09.2017 от всички места

  1. 9 9 харесвания
    Абе точно ти ми е ясно, че го разбираш, но някак подминаваш и другия му нюанс - че изворите са *непълни*. Даде пример с някаква магистрала в Унгария - уж всичко е открито като археология, ама - не - копаят и какво да видят - скитски пласт, аварски пласт, други пластове - това са нови артефакти, нещо от типа ръка да пипне, око да види невиждани неща - земята крие още тайни от миналото, там, където си мислим, че всичко е загубено, изведнъж изскача нещо ново, което хвърля допълнителна светлина, вкарва нови детайли, които мислим че няма откъде да дойдат. Скуби подхвърли нещо - мислим много народи за безписмени, вкл. прабългарите, защото не сме открили писмени паметници техни, т.е. това е презумпция. А как се води, да речем, счетоводство на държава без писменост? А се е водило, това е цяла империя, ПБЦ. Представи си, че изкочат писмени паметници от счетоводството на пбц, да речем, в канцелариите около преслав и плиска - на някакъв език. Дали ще е тюркски? А ако е...нещо друго? И скуби е прав, винаги има надежда - ето, в унгария нищо не чакали, ама - получили. И от мене едно ОТ. Завчера ходих да видя дворцовия комплекс ввъв велики преслав, Още се разкопава, разкрит е сихурно само 1% от всичко, и смава с мащаби. Там разбираш какво е било ПБЦ, мащаба, но не ми е това мисълта. Мисълта ми е че две нови неща ме смаяха. Едното е новооткритата църква от 9-ти век пред манастира патлейна, бквално е извадена от недрата на земята от хълма пред двпорцовия комплекс, изцяло запазена. Та, по покрива на църквата има - ...дебели корени на дървета. Цялата е била под земята хиляда години, до върха на погрива, с метри пръст и почва...над него; израстнали са огромни дървета и корените им са се впили в покрива. Хиляда години...да, не е съвсем новооткрита, разкопите са я засекли още през 1950-те....но - още не са я извадили съвсем. Идеално запазена....и истинска...питам се какви съкровища могат да спят под корените на съседните дървета, ако ме разбираш. Второто е спалния комплекс на владетелската резиденция. Ако мога, ще постна снимка на каквото видяха очите ми. А то е абсурдно. в една от стените, в хоросана има вграден човешки череп...разбира се, заснех го. Не мисля, че някой е писал - още за това от археолозите ни, не искам да им развалям изненадите....та, тия легенди за вграждането на хора в стените за да е здрав строежа.....дето и сега ги има, че и се практикуват в индо-иранските групи, но и нашата народна памет ги помни; остави другото, но нека да се попитаме - а чий е черепа? Дали наистина Борис е върнал обкования череп на никифор на византийците, както мислеше Глишев, или Симеон го е вградил в най-сигурния трезор - стената на спалното помещение, за да се превърнат победите на прадядо му крум в най-сигурната стена на българското царство? Не знам, но знам, че снимката е в телефона ми и никой още не е писал за това, но и не искам да развалям майтапа на археолозите....
  2. 8 8 харесвания
    Каланкатуаци представя съсипването на Тбилиси като наказателна мярка спрямо местните граждани, които се гаврели с външния вид на кагана, оприличавайки плоското му монголоидно лице с тиква. И изобщо не става дума за някаква мащабна операция, целяща да бъде нанесен съкрушителен удар в тила на Персия. Хазарите в състава на Ираклиевата армия са със статут на наемници, а не на отделна и съюзена с империята сила. Така че няма как по-сетнешните кагани да си приписват заслуги за разгрома на Сасанидите. Впрочем, римо-персийските конфликти през целия 6 век в Задкавказието се водят от двете империи основно чрез наемници северно от Кавказ или чрез контрактиране на цели армии от северняци, какъвто е случаят с обсадата на гр. Археопол в Лазика през 551 г., когато персийският генерал Мермерой получава подкрепление от 12 000 души "хуни". Така че е закономерно Йосиф да изтъква като основополагаща държавната идеология на Хазария историята с разгрома на Велика България. Хазарите, според тази история, са били малко и слаби, един степен Давид, който надделява над българския Голиат и така се ражда Хазария. Българите на Дунава също са имали такъв идеологически гвоздей - разгрома на Константин Погонат при Онгъла и заселването на "Долната Охридска земя" още при Зенон и Анастасий в края на 5 век. П.П. Жалкият, беден и страхлив народ са думи на автора на географията "Худуд ал Алам", а не мои. Авторитетният ти източник удобно е пропуснал разнобоя на сведенията. Да, Баалами (10 век) и Саалиби (10-11 век) говорят, че Хосров Ануширван бил ударил хазарите северно от Кавказ през 553 г. Но пък по-ранният и много по-авторитетният ат-Табари (9-10 век) съобщава, че Хосров бил отговорил на нашествието от 552 г., извършено от абхази, банджари, баланджари и алани. Хазари - йок. Отделно след като Хосров нашоква канчетата на северняците през 553-555 г., южно от Кавказ, в днешен Западен и СЗ Азербайджан и ЮИ. Армения се появяват едни топоними, пряко свързани с българи и барсили, но не и с хазари - няколко топонима с корен "болгар" в Муган и около Ленкоран + една епархия на име Болхар отново в Муган, засвидетелствана през 9 век + 2 села Вананд в ЮИ Армения. И една крепост, съществувала поне до края на 10 век в Утик (СЗ Азербайджан) на име Барслаберд (в превод "Барсилска крепост"). И други топоними от барсилски произход с корен "шабран" в крайморските части на Азербайджан. Но не и хазарски такива. Аз съм наясно относно вихрещата се не от вчера хазаромания, подплатена и със субсидии от Тел Авив, в резултат на която из разни англоезични "авторитетни издания" де що е възможно северен степняк беше превърнат в хазар. Но това не значи, че всички приемат на юнашко доверие всичко писано в тези "авторитетни издания". И изобщо сериите от нашествия и операции от самия край на 5 век до втората половина на 6 век в Задкавказието и дори в Сирия и Сев. Месопотамия са дело не на хазари, а на "хуни" или "сабири" (сувари). Така са записани в сирийските и византийските извори тези нашественици. Сасанидски извори няма запазени, а чак в постсасанидската епоха хазари почват да се появяват у персо-арабските автори. По времето, когато Хазария е на върха си. И когато населенията северно от Кавказ са скрити от общия политоним "хазар" и няма как някой кабинете мюсюлмански автор да има хабер кой какъв е и е бил точно в Хазария. Същият проблем впрочем го има и през предишните столетия. Единственият автор, който успява да направи някаква разбивка на племената северно от Кавказ през 6 век, е Захарий Ретор (Захарий Митиленски). Но той има големият късмет да хване картината в безвластния момент между рухването са Суварската конфедерация в резултат от сасанидския удар и аварското нашествие и преди появата на западните тюрки, които отново за десетилетия скриват всичко под капак.
  3. 7 7 харесвания
    Моето възражение: Западната култура не е "една самовлюбена култура, която не може да търпи дори най-малкият намек за неравенство от какъвто и да е вид", напротив, Западът (и "капитализмът", т.е. свободното пазарно общество) е основан на идеята за неравенството: ние сме неравни във всички отношения, ние сме индивидуалности, всеки е различен, всеки е раз-личност - неравни сме във всички отношения - с изключение на едно, именно че имаме равни права. Комунизмът е общество, което не търпи неравенството и залага на унификацията на индивидите, не Западът. (Разбира се, на Запад има тенденции към комунизиране, само в този смисъл съм съгласен с твърдението за въпросната "... самовлюбена култура, която не може да търпи дори най-малкият намек за неравенство от какъвто и да е вид...") Нещата трябва да се уточняват, в противен случай се стига до подвеждане, до загуба на верния смисъл, до съгрешаване спрямо истината. А иначе статията (и книгата) поражда много заслужаващи обсъждане въпроси и затова я оценявам като полезна.
  4. 6 6 харесвания
    И това не е вярно. Колкото по-назад отиваме, толкова по-големи и здрави са били кучешките зъби, ноктите и ставите особено на мъжките хоминиди и по-силно обоняние, инстинкти, рефлекси и тн.. Т.е. имали сме си всичките инструменти на другите хищници. Не е вярно и че няма открити следи от зъби по костите. Има колкото искаш, просто никой не е седнал да се занимава с класификация, кои са оставени от хоминид или друг хищник с по-малки зъби, защото за палеонтолозите и биолозите, които си разбират от работата, е вън от съмнение, че тези същества са консумирали месо. За храносмилателната система - точно обратното - първо, базисно тя не се е променила, останала си е на всеядно, каквато е била и преди горния палеолит. Второ - отново точно обратното - преди е била по-здрава, а с появата на огъня, кулинарството и земеделието е станала доста по-фина и взискателна, откъдето и по-уязвима. Относно подаграта, тя не е следствие единствено на определена консумация, а и на други вече възникнали симптоми, по-нагоре гледам, че са обяснили. Освен това, кой казва че трябва да се яде само месо? Предозиранията и крайностите абсолютно винаги са вредни, без значение за какво говорим. На нас ни трябва разнообразна храна, това е. Не е вярно и че калоричната храна не стимулира дейността и разрастването на мозъка. Всички научни анализи изследващи въпроса с нарастването на черепната кутия го споменават поне по веднъж. Естествено не е това единствената, нито основната причина за нарастването на мозъка, но е факт, че го е способствала и в последствие е изисквала още такава храна за стимулирането му. И накрая последното твърдение, което отново е невярно - че преди огъня и сечивата сме били изцяло растителноядни: Вече дадох пример с Ardipithecus ramidus, още далеч преди Люси и австралопитеците да се появят и още преди тези същества да слезнат изцяло от дърветата - класифицирани като всеядни още на този етап от еволюцията. Неверни твърдения от горе до долу...
  5. 6 6 харесвания
    След епичните боеве в Добруджа през лятото на 1916 г. 3-а армия на ген. Стефан Тошев разбива и прогонва вражеските войски от Тутракан, Силистра и Добрич. Те се изтеглят на нова позиция, която заемат за отбрана. На 12 септ. 1916, само 5 дни след неравния и изтощителен бой при Добрич, българите атакуват новата противникова позиция. Фронта е с овална форма и дължина ок. 160 км от Силистра до Балчик. Като в центъра вражеските позиции са издадени по-напред и точно там са най-коравите им войски, тези на руснаците и сърбо-хърватите. Планът предложен от фелдмаршал фон Макензен е да се нанесе удар по десния фланг на противника за да бъде откъснат от Дунав и притиснат към морето. Ген. Тошев обаче счита, че по този начин ще остави мощния център на врага още по-вбит във фронта на неговите войски, които са твърде разтеглени и няма да могат да удържат натиска му, поради което да надвисне опасност от пробив. Затова той предприема различна, макар и рискована тактика на демонстративни действия по двата фланга и удар с основните сили по ядрото на врага в централния участък с цел да го изтласка назад. При офанзивата, започнала на 14 септ., нещата съвсем не протичат така както са предвидени. Центъра ни не успява да изтласка вражеския поради липсата на резерви. Противниковия натиск се оказва най-мощен срещу нашия ляв фланг, където румънците почти успяват да се врежат в стика между 1-а Шопска и 4-а Преславска пехотна дивизия (пд). Назрява опасност врага да излезе в тил и да изправи пред катастрофа цялата 3-а армия. Обаче развоя на бойните действия по десния ни фланг неочаквано спасява положението. Там Варненския подвижен резерв, 6-а Бдинска пд и намиращите се до нея части от 1-а Шопска пд, изтласкват силно назад противниковото ляво крило излизайки във фланг на руснаците и сърбите в центъра, което ги принуждава да отстъпят. С тях започват да отстъпват и румънците от десния фланг и така и не успяват да развият първоначалния си напредък. През нощта на същия ден всичките неприятелски войски се изтеглят на север и заемат за отбрана една предварително подготвена позиция от Дунав до Черно море: Расова – Кубадин – Тузла (т.нар. Кубадинска позиция). По-тясна (72 км), по-добре укрепена и по-лесна за снабдяване от предишната, тъй като точно зад нея минава жп линията Черна вода – Констанца, по която те успяват да получат провизии, боеприпаси и подкрепления преди да започне поредната българска атака. Първата атака на Кубадинската позиция Отбранителната линия на противника е най-силно укрепена и с отличен обстрел в централния участък пред пътния възел при Кубадин. По целия фронт са разположени силни предни пунктове и окопи от по няколко реда с телени заграждения пред тях и ходове за съобщения назад. Предстои тази позиция да бъде отбранявана от румънци, руснаци, сърби и хървати – общо 70 дружини (батальона) и 32 ескадрона (конница) с 90 полеви оръдия и няколко тежки батареи. И атакувана от българи, германци и турци – общо 62 дружини (4 от които немски и 3 турски) и 28 ескадрона с 54 батареи, от които 11 тежки и 5 гаубични. Поради забавилото се пристигане и разполагане на тежката артилерия насрочената за 17 септ. атака закъснява. Части от Шопската пд се увличат напред през нощта попадайки под обстрел и биват силно разстроени и изтощени докато успеят да се върнат и прегрупират. Въпреки това по обед на следващия ден започва офанзива, която нанася значителни поражения на врага и създава предпоставки за пробив. На следващия 19 септ. обаче опитът за доразвиване на този успех се проваля. 6-а Бдинска пд не успява да пробие в центъра и да овладее Кубадин и се налага да се върне на изходна позиция. Добричките дружини вместо да се придвижат към фланга на бдинците и да им окажат съдействие, както им е възложено, се унасят право напред и с това замисленият главен удар се проваля. Без успех протичат и атаките на шопите и преславците, поради разтеглени линии, липса на подръжка и недостатъчно превъзходство в артилерия. Налага се командването да изтегли с по няколко километра назад всички съединения. Това окуражава противника и в следващите две седмици той многократно опитва да разкъса нашите позиции, но всичките му атаки са удържани. В хода на тези боеве и двете страни получават подкрепления. От север на фронта пристигат две руски дивизии (3-а и 115-а пд). При настъпилото относително затишие през последната седмица от месеца пристигат и турските подкрепления (ок. 18 батальона) и 2 български маршеви полка. Като все още се очаква пристигането на 217-а германска пд и още тежка артилерия. На 1 окт. противника предприема нова тактика. Докато руския ген. Зайончковски атакува по централния и десния ни участък (до морето), румънците пробват да стоварят десант през Дунав и да излезнат дълбоко в тил на българските войски. Една колкото добре замислена, толкова зле изпълнена операция. През нощта на същия ден румънската 10-а пд се прехвърля успешно на българския бряг при с. Рахово (почти на средата между Русе и Тутракан) със задачата да осигури предмостие за преминаване на останалата част от румънската армия. Българското разузнаване обаче забелязва навреме, че на отсрещния бряг се трупат материали за понтонен мост и ген. щаба спешно праща натам части от най-близко разположените съединения. В продължение на цели 3 дни румънската дивизия води боеве срещу сбирщина от различни дотичали до мястото части и набързо сформирани опълченски отряди, но пък блестящо организирани от командира на 5-и маршеви полк. В това време по реката се появяват австроунгарски монитори, които започват да саботират опитите за построяване на понтон. Така румънската дивизия не само, че не успява да осигури предмостието срещу малобройните български части, но и се налага спешно да се евакуира обратно на северния бряг оставяйки към 700 убити и 100 пленени войници. Междувременно обаче на Кубадинската позиция руснаците атакуват двата турски полка и успяват да разпилеят цялата 26-а турска пд, която се разбягва хаотично. След няколко часа пристигат български подкрепления, които да запушат пробойната в този участък, но до тогава руснаците успяват да пленят над 2500 низами (сирийски араби от турската армия) и 2 батареи. Тези офанзивни операции обаче изтощават противника и той отново се дръпва в отбрана по целия фронт. Същото се налага да направят и румънските войски в Трансилвания. От една страна защото губят съпорта на руснаците там след като ген. Брусилов прекратява офанзивата си в Буковина поради умора и липса на доставки. И от друга страна трите румънски армии в Трансилвания се оказват разтеглени на доста дълъг фронт от 400 км, което значително затруднява действията им. Освен това и катастрофата в Южна Добруджа предизвиква паника у тяхното командване и го принуждава да отложи операциите на северния фронт за да праща подкрепления на юг. И накрая германския ген. Фалкенхайм с набързо сформираната 9-а армия (10 пехотни и 2 конни дивизии) успява да изтласка обратно 1-а и 2-а румънска армия на билото на Карпатите. А при следващата си офанзива през ноември ги срива във Влашката равнина.
  6. 6 6 харесвания
    Какво искат каталунците? от Йовко Ламбрев в Избор на редактора · 01/10/2017 · 19:26 Йовко Ламбрев е ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф. Има 25-годишен опит в сферата на информационните технологии и интернет. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър. Убеден е, че всички големи промени започват винаги от много малка група хора, която успява да увлече останалите. Този текст няма как да е кратък, защото се налага да ви разходя из историята на Иберийския полуостров и да обърна внимание на няколко ключови факта, които ние, българите, или не сме учили в училище, или те са били споменати бегло, доколкото нямат отношение към нашата история, но имат тежест и значение за днешната ситуация в Каталуния. За мен простичкият отговор какво искат каталунците е наистина адски ясен, но за съжаление чувстителността на съвременния човек към непоколебимите принципи, около които е изградено общството ни, е твърде притъпена и тези прости и принципни отговори все не са ни достатъчни. Иначе казано някъде в последните абзаци на втората част на този текст ще споделя тези уж, очевидни неща, които проумяваме толкова трудно. Пиша този текст, защото у нас (включително в уж реномирани издания) се публикува обикновено само част от истината и предимно тази на Кралство Испания. Това донякъде е обяснимо – за българите Испания е една от посоките, които олицетворяват Европа. Достатъчно българи говорят испански и следят испански медии, но каталунският у нас е екзотика и информация за другата гледна точка стига или чрез преразкази от испански медии, или другоезични такива. И тук е част от проблема – каталунската позиция рядко достига през националните испански медии в чист вид, а каталунските медии, които излизат на английски, испански или друг език, са с твърде скромна публика, за да бъдат забелязани. Затова все по-често попадам на притеснени познати, които се питат “Какво точно се случва?” и “Какво толкова искат каталунците?”. На 1 октомври предстои референдум за независимост, който Испания твърди, че е незаконен. Само че това не е точно така. Референдумът беше узаконен чрез сложен процес от закони и процедури през последната година и половина от Парламента на Автономната област Каталуния. Това, което е дискусионно, е дали целият този процес и новоприетият закон за този референдум са ОК – и понеже той беше приет буквално преди дни, Конституционният съд на Испания го суспендира за неопределено време, докато успее да си изясни ситуацията (или поне това е официалната теза). И това е спор за юристи. Оттук следват няколко проблема – референдумът е вече насрочен (и не е незаконен, а само суспендиран). Тезата, че е незаконен, е любима на испанските медии и на премиера на Испания, Мариано Рахой, който си я повтаря от години и при предишните опити за референдуми. Всички останали я папагалстват. По-големият проблем е, че Конституционният съд на Испания напоследък суспендира почти всичко, което излиза от Каталуния, включително суспендиран е основният закон на автономията от 2010 (по-точно поправките в него, нищо че те са гласувани както от Каталунския парламент, така и от Испанския). Но за това малко по-късно… Каша има. Тя е голяма, но се обяснява простичко… Нека преди това обаче се разходим из историята на тази част на света. Ако не си падате по историята и не държите да сте наясно с крайъгълните моменти в миналото на Каталуния, можете да отскочите направо към съвремието и втората част по-долу. ГРАФСТВО БАРСЕЛОНА На Иберийския полуостров след VII-VIII век, след постепенното отблъскване на маврите започват да се появяват множество кралства и графства. Във времето те са се обединявали (предимно след женитби между техните владетели), враждували са, влизали са в различни конфигурации под нечия корона, а някои са били едновременно и част от някакво обединение, но и са запазвали някаква независимост. Историята на каталунците е свързана предимно с графство Барселона и Арагонската корона. Графството в най-близка степен отговаря на днешната територия на автономната област Каталуния. За времеви репер на появата му се счита 801 година (или началото на 9 век), което го прави една от най-старите частички от пъзела, които сглобяват днешна Испания. Само едно друго кралство е по-старо – Астурия – с едва около 80 години. IХ – XI ВЕК Отблъсквайки маврите (по това време днешната територия на Испания е била ислямска), Карл Велики (същият, който днес считаме за създател на френската и германската монархии и едва ли не прародител на Европа) се сдобива с Барселона през 801 година, а малко по-късно – и с Тарагона и Валенсия. Около столетие по-късно (през Х век) графовете на Барселона вече са независими и наследствени владетели и чрез множество бракове помежду си са успели да присъединят повечето каталунски графства и да разширят сериозно влиянието си в региона. ХII ВЕК Най-старото открито историческо писмено споменаване на каталунци (в смисъл на етнос) и Каталуния (като географско обозначение) е в документ, за който се счита, че е написан между 1117 и 1125 година. През второто столетие на века Арагонската кралица се жени за графа на Барселона и така техният син наследява както графство Барселона, така и Кралство Арагон, и занапред историята на каталунците е свързана с т.нар. след този момент обединение Корона Арагон, което освен Арагон и Барселона, до ХVIII век ще включва и кралствата Валенсия и Майорка. Езиците, които са се говорели тогава там, са арагонски, каталунски и латински. Днес най-вероятно бихме определили държавното устройство на формированието Арагонска корона като конфедерация, а постепенно то се превръща в нещо като средиземноморска империя, предвид че мореплаването е основен бизнес и военна мощ. Междувременно между ХII и ХVIII век Кастилската корона ще обедини кралствата Астурия, Галисия, Леон и Кастилия. ХIII ВЕК Каталуния развива сложна институционална и политическа система за разпределение на властта между краля и интересите на съсловията. През 1283 г. в Каталуния законодателната власт преминава в нещо като първообраз на парламент (наричат го Corts Catalanes или Cort General de Catalunya) и действа в Барселона до ХVIII век, когато Каталуния губи автономията си. Този орган реално твори законодателството (разписват го като Constitucions catalanes), по което се управляват Кралство Арагон и Графство Барселона. Обърнете внимание, че всичко това е само няколко десетилетия след Магна харта. Първообразът на правителство пък се нарича Consell de Cent, което означава нещо като Съветът на стоте, защото толкова са били членовете му. Постепенно обаче този съвет губи тази роля, като му остава само ролята да избира членовете на общинското управление на Барселона. ХIV ВЕК През 1359 г. се появява следваща надстройка на политическата система в Каталуния, обусловена от необходимостта да се събират и разпределят данъците. Наричат я нещо като постоянно представителство или Diputació del General или Generalitat и към нея с времето се измества политическата власт. Днес така се нарича локалното правителство на автономната област Каталуния. За да не прекалявам с всичко това, ще спра до тук, но ако ви е интересно, потърсете за Reial Audiència i Reial Consell de Catalunya, Conferència dels Tres Comuns, Junta de Braços, Tribunal de Contrafaccions и ще ви падне шапката, когато откриете зад тези институции първообразите на това, което днес бихме нарекли Върховен съд, да кажем съвещателни органи за съгласуване на действията на различните власти и дори нещо като първообраз на съд за гарантиране на индивидуални и граждански права. Забележително институционално строителство и то през ХIII-ХVIII век! Разказвам всичко това не за друго, а защото една от адски популярните атаки по това имат ли или не основание каталунците да твърдят, че са имали собствена държава, е нещо като “Абе, мани ги тея, били са там някога едно племе пирати-разбойници!”… ХV ВЕК Кастилската корона и Арагонската корона се обединяват след брак между престолонаследника на Арагон и кралицата на Кастилия. Короната на Арагон през това време е в своя пик на могъщество като владее големи части от днешна източна Испания, южна Франция, Балеарските острови, Сицилия, Корсика, Сардиния, Малта, Южна Италия и части от Гърция (дори за кратко и Атина). Столицата по това време даже е била в Неапол, защото Сарагоса (днешната столица на област Арагон) е твърде встрани от центъра на владенията на тази средиземноморска “империя”. (На снимката – крал Фернандо II – 1452-1516) Междувременно е написан (на каталунски) Consolat de mar, който представлява един от най-старите опити за установяване на юридическа рамка за морско и търговско право. Във Валенсия (която е част от Короната на Арагон) е отпечатана първата книга на Иберийския полустров. ХVI ВЕК Арагон и Кастилия присъединяват и кралство Навара (останало независимо до 1513 г.) и това се счита за началото на кралство Испания. Моля, обърнете внимание – едва тук в нашата сага на сцената се появи Испания, уважаеми зрители и скъпи радиослушатели! През ХVI и ХVII век Испания е една от най-могъщите държави в света, но още в средата на ХVI век започва да зрее криза, свързана с проблемите на роднинските бракове, понеже първите владетели на все още новото кралство Испания са Хабсбургите, които се женят предмно за свои братовчеди и племенници, за да остава богатството във фамилията. Така веднага след царуването на Карлос I (известен още и като Карл V) и синът му Филип (или Фелипе II) започват няколко години на нестабилност освен в религиозно-политически контекст, но и за това кой да наследи короната, понеже първородният син на Фелипе II е с психични отклонения и е отстранен от власт (после и убит). Цели 4 други негови деца умират още като малки. Следващият му син е чак от четвъртата му жена и е толкова мекушав и невзрачен по характер, че придворните го превръщат в играчка на манипулациите помежду си. Неговият наследник е същата трагедия и реално властта е в ръцете на приближен нему граф. И така стигаме до Карлос II, който е толкова зле ментално и физически, че мисли бавно, ходи трудно и е трябвало да бъде привързван с колани към трона, за да може изобщо да стои изправен без да падне (неговият баща е на 56 години при раждането му, а майка му е с 30 години по-малка и е племенница на баща му). Въпреки че формално се жени два пъти (едната му съпруга е внучка на Луи XIII, а другата е негова австрийска братовчедка), Карлос II не може да има наследници и след неговата смърт няма кой да наследи кралството. Дворецът Ескориал, построен от Фелипе II близо до Мадрид. Така стигаме до ключов крайъгълен камък – войната за испанското наследство – и е важно да уточним, че то включва освен Испания, колониите ѝ в Америка и Филипините, също и Южна Италия, Сицилия, Сардиния, Милано и част от днешна Белгия (тогава наричана Южна Нидерландия) заедно с малко от Северна Африка. Очевидно мераците са били отявлено нескромни. ХVIII ВЕК Основните заподозрени за наследници са с корени от Австрия и от Франция, но Луи XIV действа най-пъргаво и, пренебрегвайки някоя друга честна дума и подписано споразумение с Англия, директно изпраща внука си в Мадрид, заявявайки, че “няма вече Пиренеи”. Това вбесява Австрия, но без съюзници не смее да предприеме нищо, докато само година и нещо по-късно французите не се оливат в своята алчност и не окупират крепости в Нидерландия, които са буферни за доставката на роби и от които Англия има ключов интерес. Така Австрия и Англия решават да не позволят на Франция да се превърне в нова доминираща държава в Европа, подобна на империята на Карл Велики, и обявяват война на Франция (и Испания, доколкото през тази около година и половина на колебания тя се води френска). Така от една страна Франция е нападната от Англия и съюзническите войски, а от друга австрийският претендент за испанската корона Карл (наричан още и Карлос III) нахлува в Испания с австрийски и английски сили. Нашите приятели, каталунците и арагонците, застават на негова страна, което се оказва историческа грешка. Войната е сложна – води се на много места и се развива на приливи и отливи и за двете страни. В крайна сметка обаче умира австрийският император и понеже и той няма наследници, същият Карл, който претендира за испанския престол, се сдобива с австрийския, а това пък разколебава подкрепата на англичаните за него. В крайна сметка войната вече е омръзнала на всички, французите са дали много човешки жертви, Карл си има друго кралство и примирието се случва, като Филип V (внукът на Луи XIV, на снимката) запазва испанската корона, но е принуден да се откаже от френската. (И до ден днешен ще намерите както французи, така и испанци, които да считат, че това не било законно – пуста алчност и имперски бленувания!). Испания губи своята част от Нидерландия, Неапол, Милано, Сардиния и Гибралтар и официално до днес е владение на династията на Бурбоните. Барселона не се дава до последно, заедно с Майорка тя остава последната страна, която защитава интереса на австрийския претендент, а след като е подписано примирието Corts Catalanes (онзи същият парламент) решава, че трябва да продължат войната, за да съхранят Каталунската конституция и институции! Тук е редно да признаем, че този момент се преекспонира от някои каталунски историци, които твърдят, че това вече е битка за независимост от Испания. Формално е така, но няма как да сме сигурни, че аргументацията е била такава (независимост). Това решение на парламента може да е било провокирано от чисто търговски, политически или други съображения, за които историците спорят. Барселона преживява тежка обсада, продължила година и половина в периода 1713-1714 г., но когато през април 1714 г. Бурбоните струпват 20-хилядна армия и на 30 август успяват да пробият защитата и да влязат в града, на 11 септември Барселона капитулира, след като са убити ключовите военни, ръководещи съпротивата. Каталунските лидери едва тогава предлагат преговори. Филип V отлага преговорите с един ден, през който насъсква войниците си да колят, насилват и отмъщават, но неговият пълководец, уплашен това да не ескалира в партизанска война, го разубеждава и се ангажира да уважава загубилия противник. Обсадата на Барселона от войските на Филип V Така на 11 септември 1714 г. каталунците губят своята независимост, графството им престава да съществува, институциите са разпуснати и забранени, отнети са привилегиите и титлите на каталунския елит, забранени са събиранията и всякакви форми на обществени организации. Каталунският език е изцяло забранен не само в Испания, но и във Франция. Забранено е не просто да се ползва в официални документи, но и да се преподава. Филип V установява абсолютна монархия от френски тип и ликвидира автономията на областите от Арагонската корона (Каталуния, Валенсия и Арагон). Днес този ден е Национален празник на Каталуния (Diada Nacional de Catalunya) или просто La Diada. Странно е някак денят, в който си загубил независимостта си, да е националният ти празник, но ако попитате каталунците защо, много от тях ще се усмихнат многозначително и ще отговорят – за да помним, че имаме несвършена работа… ХIХ ВЕК Още през втората половина на ХVIII век в Каталуния започва сериозно развитие на индустрията, а в началото на ХIХ век и културен ренесанс около каталунският език. И до днес Каталуния е най-развитата индустриална и предприемаческа област в Испания, а в Каталуния се издават най-много книги на глава от населението в Европа. След кралска абдикация испанският парламент провъзгласява Първата испанска република, просъществувала малко по-малко от две години, когато военнен преврат възстановява отново монархията на Бурбоните. ХХ ВЕК През 1931 г. резултатите от местните избори в Испания показват грандиозен успех за републиканските партии. Два дни по-късно е провъзгласена Втората испанска република, а кралят бяга в изгнание. Новата конституция установява свобода на словото и сдружаването, увеличава правата на жените, позволява разводите и ограничава ролята на Католическата църква в образованието и държавното управление. Знамето на Испания е сменено с трикольор от червено, жълто и виолетово, а испанските региони получават право на автономно управление. Каталуния първа договаря своята още през следващата година, Баските успяват през 1936 г., но останалите нямат този шанс заради започналата междувременно гражданска война. Изборите през 1933 г. са спечелени от дясно-центристки и крайнодесни партии не без помощта и манипулациите на църквата, използвайки влиянието си сред силно религиозните испанци. Новата дясна коалиция, наречена Национален фронт, суспендира започнатите реформи. Левичарите са бесни и на 6 октомври 1934 огранизират обща стачка, покрай която нещата излизат извън контрол, след като миньори окупират столицата на Астурия, избиват местната власт и палят театрите и университета. Две седмици по-късно стачката е потушена от армията толкова жестоко, че са разрушени огромни части от града и са избити толкова хора, че командващият операцията генерал Франциско Франко се сдобива с прозвището “Касапинът на Астурия”. На същия 6 октомври 1934 г. президентът на Каталуния Lluís Companys, юрист и лидер на партията ERC (Републиканска левица на Каталуния) повежда Каталунско национално въстание и провъзгласява Estat Català (Каталунска държава) в рамките на Испанската федерална република. Въстанието е потушено жестоко, с много арестувани и осъдени. Възприето е от дясното правителство в Мадрид като подкрепа на миньорите в Астурия и като опит за преврат. Lluís Companys е осъден на 30 години затвор, но излиза от затвора през 1936, когато поредните избори в Испания са спечелени този път от лява коалиция, нарекла се Frente Popular (Народен фронт), която възстановява и каталунското правителство. 

Политическата конфронтация в Испания обаче е безумна. Двете коалици вляво и вдясно нямат желание за сближаване на позиците, а центристи-балансьори не са останали. Отгоре на това вече е възникнала вдъхновената от идеологията на фашизма Falange Española – малка националистическа партия, която успява да спечели по-малко от 1% на изборите, но има над 40 хиляди членове. Скоро се случва така, че фалангист убива антифашист, а като отмъщение неговата организация отвлича лидер на крайнодясно формирование, известен с това, че призовава “армията да спаси Испания от болшевиките, след като политиците не могат”. Десните обвиняват правителството за отвличането и в тази гмеж от политическа неразбория, поляризация и популизъм се случва планиран военен преврат, който започва с военно въстание в Мароко. Това е началото на испанската гражданска война между републиканците и националистите. Същият онзи “касапин” генерал Франко ще поведе разбунтувалите се срещу републиката генерали и с подкрепата на нацистка Германия, фашистка Италия и Португалия ще спечели войната. Само през първите няколко дни са избити над 50-хиляди души, озовали се от грешната страна на барикадата. Националистите избиват верните на републиката с обвинения, че са болшевики и комунисти. Левичарите и анархистите пък убиват заможни хора, свещеници и по-консервативно настроени с аргументите, че са “буржоа” и десни.

 Барселона е “лява” и прорепубликански настроена. Само през лятото и есента на 1936-та се счита, че там са загинали повече от 8000 души. Lluís Companys не успява много да контролира Барселона и след края на войната през 1939 бяга във Франция, но е арестуван през 1940 г. и нацистите го връщат на Франко. Изтезаван е жестоко със седмици, физически и психически. Осъден е на смърт в скалъпен процес, продължил по-малко от час. Разстрелян е на 15 октомври 1940 в замъка Montjuïc в Барселона като отказва превръзка на очите и успява преди изстрелите да извика “Per Catalunya!” (За Каталуния!). В смъртния му акт е записана като причина за смъртта “травматичен вътрешен кръвоизлив”. Lluís Companys е със статут на национален символ в Каталуния и за каталунците. Той е единственият действащ демократично избран президент в европейската история, който е бил екзекутиран и вече 77 години по-късно още не е реабилитиран. *** След 1939 г. Испания потъва в мрачния период на диктатурата на Франко. Каталуния отново е наказана да не говори своя език под смъртна заплаха. Докато живях в Барселона, лично се запознах със съвсем млади каталунци, загубили дядо или баба заради това. Рани, твърде скорошни, за да бъдат забравени или простени. Още по-малко, че прошка не е поискана. Първите години след войната са кошмарно тежки за цяла Испания. Едва в края на 50-те и началото на 60-те започва икономическо и културно възстановяване на Каталуния. Езикът все още е забранен в медиите, но бива позволен в театрите, иначе въпреки забраната книгопечатането на литература на каталунски, макар и силно затруднено, не е прекъсвало. Както вероятно вече сте разбрали от първата част каталунците са смели и много упорити хора. КАТАЛУНСКИЯТ ЕЗИК Един от митовете за каталунския език е, че той е диалект на кастилския (испанския), което обаче изобщо не е вярно. Езикът има само някои прилики с кастилския, както има с френския и италианския, което е нормално, доколкото са в една езикова група и с близка география. Думите, значението и произношението са в огромна степен различни. Глаголите са различни и с различни корени, макар да има сходни. Има и капани – такива глаголи, които се изписват еднакво, но в различните езици имат напълно друго значение (напр. acostar на кастилски е лягам, докато на каталунски е да донеса нещо по-близо). Ако искам да кажа простичкото как се казвам – на кастилски ще е Me llamo Yovko или Mi nombre es Yovko, а на каталунски Em dic Yovko (произнася се ам дик Йовко) или ако спазим горния конструкт El meu nom és Yovko (обърнете внимание на членуването). Кастилският е еволюирал и се е опростил значително в доста отношения заради по-масовата му употреба, докато каталунският е останал по-близо до древността и корените, носи по-сложна граматика. Живо доказателство, че каталунският е различен език, е, че говорещите кастилски не могат да говорят каталунски. Разбират по смисъл думите, които са сходни, но дотам. По същия начин испанците и италианците се разбират в прилична степен дори и всеки да говори на своя език – това не означава, че единият език е диалект на другия, нали? В моят курс по каталунски със съпругата ми бяхме единствените, на които кастилският не им е майчин език или поне не основен. Нещо повече – нашият кастилски беше ужасно базов. И макар да учехме нов език (каталунски), чрез друг език, който не владеем добре (кастилския), ние завършихме сред отличниците, докато на доста курсисти с роден кастилски им беше трудно да достигнат дори средни резултати. Иначе казано познанията по кастилски не носеха някакво предимство. Сега тук по-веселото е, че самият каталунски има поне три диалекта, без да броим валенсианския, който си е всъщност каталунски с някои дребни разлики. Но пък тук ще вземем да вбесим валенсианците, затова млъквам! Така или иначе темата за езика е чувствителна за каталунците – те си го обичат много, изстрадали са възможността да го говорят и имат всички основания да го пазят като репер на своята културна идентичност. Това е тяхно право, достойно за уважение от всички ни! УПРАВЛЕНИЕТО НА АВТОНОМИЯТА По време на своето управление Франко всъщност не възстановява монархията, едва малко преди да умре кротко в леглото си през 1975 г. е посочил наследника си – поредният Бурбон, внук на последния крал и дочакал да седне на престола на Кралство Испания под крилото на Франко – Хуан-Карлос. Каталунци-конституционалисти оказват сериозна юридическа помощ при съставянето на днешната Испанска конституция от 1978 г., с която Каталуния възстановява своята политическа и културна автономия. Година по-късно, през 1979 г., е приет и Статутът на автономията (основният закон на областта). Според този основен закон Каталуния е автономна област със самостоятелно политическо и юридическо самоуправление. Парламентът се избира през 4 години и излъчва президент (който е и министър-председател) и правителство. Каталуния има собствена военизирана полиция (жандармерия) – Mossos d’Esquadra, която е под командването на каталунското правителство и не е подчинена на националните Guardia Civil (жандармерия) и Policía Nacional (полиция). Единствено ако бъде суспендирана автономията, Испания може да подчини Mossos-ите на националните сили за сигурност (чл.155 от Конституцията). Затова, когато ви разиграват сценки от селски вечеринки, че някакъв си прокурор, бил той и главен или гневен, се бил разпоредил каталунската полиция да се подчини на Guardia Civil, им кажете, както направиха каталунците – да си гледат работата – защото това не може да се случи с прокурорско разпореждане. Испанските закони бива да важат и за Испания, нали? Националните сили за сигурност в Каталуния имат правомощия единствено да охраняват пристанища, летища, крайбрежие, национални граници, митници и да се грижат за имиграционния контрол и антитерористични операции. НАРОДНАТА ПАРТИЯ И МАРИАНО РАХОЙ През 2006 г. е одобрен новият Статут на Каталуния чрез референдум, както е по правилата. Гласуван е също и с мнозинство от каталунския и от испанския парламент. Промените обаче са обжалвани пред Конституционния съд от кръгове около дясно-консервативната Народна партия (Partido Popular), която от 2004 г. се ръководи от Мариано Рахой, а от 2011 г. досега управлява Испания. През 2015 г. те всъщност загубиха изборите, но понеже не се сформира правителство, останаха на власт до следващите предсрочни избори през 2016 г., след които управляват чрез правителство на малцинството, тъй като социалистите от PSOE тихо съдействаха, отказвайки се да участват в гласуването, което позволи Pахой да прокара кабинета си през парламента с обикновено мнозинство. Реално подкрепата на изборите за Народната партия бе едва 33% (от 70% гласували) – иначе казано се ползва с доверието на едва 23% от имащите право на глас в Испания. Partido Popular е консервативна християндемократическа партия, член на ЕНП (Европейската народна партия). Под ръководството на Рахой партията все повече залита към патриотични и националистически тези, толерира фашизоидни изцепки, а политическата му стратегия е основана на две базови теми – едната да противостои на административната и политическа еволюция на Каталуния (вкл. оспорвайки дефакто одобрения ѝ статут), а другата – да се противи на политическите договорки с баските. Чудно, нали? Partido Popular и Рахой не са в състояние да генерират никакво модерно и ново политическо послание. Единственото им спасение е да концентрират влияние чрез десен популизъм и радикализиране на патриотични тези, защото на тази плоскост могат да пързалят гласоподавателите си, които са предимно сред по-възрастните, консервативните, религиозните и по-заможните испанци. В същия момент профилът на техните гласоподаватели е най-слаб откъм образование. Добавете към това и бележката, че в сърцата на някои испанци симпатиите към Франко все още никак не са угаснали. И те гравитират доста около Partido Popular. Нещо като любовта към Тодор Живков у нас… Partido Popular е затънала в корупционни скандали – точно утихне един и се случва следващ – черни партийни каси и странни парични потоци във всякакви посоки, очевидно за търговия с влияние, все излизат на яве, изгаря по някой бушон, но Мариано Рахой се крепи над водата. Интересен факт е, че цели петима последователни ковчежници на партията му са съдени, разследвани, обвинени или отстранени. И Европа, и ЕНП си мълчат и стискат широко затворени очи, щото нали, в името на стабилността, че иначе ако дойде Подемос на власт… Всъщност, испанската политика в последните години се изразява горе-долу в това Partido Popular и PSOE да си подават топката. Това ще ви обясни защо испанците са склонни да търсят изход в Подемос и други нови партии, опитвайки се да избягат от пинг-понга между двете основни големи партии, потънали в корупционни скандали и безгранични сфери на задкулисно влияние. Най-близкото приближение на Partido Popular у нас е ГЕРБ (те са и членове на ЕНП неслучайно), а на PSOE е БСП. И сега си представете ту да ви управлява ГЕРБ, ту БСП… познато ли ви е усещането? А присви ли ви стомахчето? Ами така и трябва! И испанците ги присвива от доста време насам! Но да се върнем в Каталуния… ВЪЗПАЛЕНИЕТО НА РАНАТА През 2010 г. Конституционният съд, сезиран от хора на Partido Popular, отмени част от текстовете в Статута. Важно е да уточним, че в състава на този съд преобладават членове, които дължат постовете си на Partido Popular. В момента през 2017 г. това е още по-вярно. Конституционният съд на Испания, включително самият му Председател, е тежко зависим от партията на премиера Мариано Рахой! И да не си помислите сега, че искам да внушавам нещо – съвсем си е законно всичко. Това са едни почтени и достолепни хорица, в които нямаме никакво право да се усъмним. Поглеждате към нашия Конституционен съд или ВСС и… чувствате хармонията, нали? Хайде, опитайте се да прокарате нещо смислено през тях, да ви видя… Та нищо че каталунските и испанските парламенти одобряват промените в Статута с нужното мнозинство, нищо че цяла Каталуния се е произнесла и е одобрила промените чрез законен Референдум. Излизат една шепа съдии и отменят 14 члена като противоконституционни и дават ограничителни тълкувания на други 27. Така е… това им е работата. А въпросните текстове са свързани предимно с автономната правосъдна система на Каталуния, някои важни детайли в преразпределянето на финансирането, статутът на каталунския език и определянето на Каталуния като нация. След всичко това през 2010 г. каталунците истински се ядосаха! По улиците на Барселона излязоха между милион и милион и половина души. Сформира се гражданска организация, която се нарече ANC – Assemblea Nacional Catalana (Национално събрание на Каталуния), която си постави за цел да постигне независимост. А всяка година на 11 септември – националният празник на Каталуния – оттогава насам се организират масови демонстрации за независимост. 10 юли 2010, Барселона ОЩЕ МАСЛО В ОГЪНЯ Уточнихме вече, че драмата с каталунския език е чувствителна тема, след всички забранявания и преследвания и загинали заради езика си до съвсем скоро. Испанската конституция обаче се грижи за задължителността единствено на кастилския език (това, което сме свикнали да наричаме испански), а каталунците вписаха като задължителен и каталунския в границите на автономията си, но точно този текст бе сред отменените. Не стига това, ами през 2012 г. министърът на образованието на Испания се изцепи, че неговата цел е “да се испанизират (“españolizar”) каталунските ученици” и вкара законопроект, който не само противоречи на каталунската юрисдикция, ами позволява каталунските деца да бъдат обучавани едноезично на испански, което от една страна е тъпо, когато детето ти може да излезе с два езика от училище, да го насилваш да излезе с един, а от друга – каталунците възприеха това като колониална политика, каквато тя недвусмислено беше. Та испанската държава и управляващите от Partido Popular вместо да ходят на пръсти по тънкия лед на регионалната си политика, скачат шумно с кални обувки отгоре ѝ. На 23 януари 2013 г. каталунският парламент прие Декларация за суверенитет и право на самоопределение на Каталуния, която, разбира се, беше първо суспендирана от Конституционния съд, а после отменена частта ѝ за суверенитета. След още купчина юридически пречки все пак Правителството на Каталуния организира необвързващ референдум за независимост на 9 ноември 2014 и 81% от участвалите се произнесоха в полза на независима Каталуния. Активността обаче беше ниска (37-42% според зависи кой и как брои, защото Референдумът беше необвързващ и беше дадена възможност на 16 и 17-годишни да гласуват, както и на неиспански граждани, което иначе не би било възможно). Заради организирането на това допитване тогавашният президент на Каталуния Artur Mas, вицепрезидентът Joana Ortega и образователният министър Irene Rigau бяха обвинени и осъдени около две години да не заемат обществени постове, както и на глоби – най-голямата за Мас, възлизаща на 36 500 евро. Текущо има и нови обвинения за 5,2 милиона евро заради разходване на публични средства за същото допитване. Преди това обаче Мас разпусна правителството си и свика извънредни парламентарни избори на 27 септември 2015, които бяха спечелени от коалиция от партии, които подкрепят независимостта. КРАЛЯТ Междувременно покрай тези събития Хуан Карлос абдикира в полза на сина си, Фелипе VI – нещо, което испанската конституция също не допуска, но беше променена скоростно за по-малко от седмица, което само показа на каталунците колко невъзможна е тяхната кауза в текущия политически контекст в Мадрид. След лавината от скандали в кралското семейство на Хуан Карлос, свързани с извънбрачна връзка на краля от която има незаконен син, харчовете на двореца, особено в кризата, ловджийските му гафове, скандалите с корупционни схеми на едната му дъщеря и прането на пари и укриването на данъци от зет му, имиджът на монархията в Испания напоследък хич не е висок. Прехвърлянето на топката към Фелипе VI изглеждаше като спасителен ход в контекста на зачестилите демонстрации, искащи референдум за република, и доколкото младият крал изглежда умерен и по-рационален, за разлика от баща си – женен е за простосмъртна съпруга (била е журналистка преди да се омъжи за него), говори свободно каталунски, освен испански. Дори се бяха появили надежди, че с перфектния си каталунски може да спечели сърцата на всички като поеме ролята на медиатор и спаси ситуацията в Каталуния, но до този момент не се забелязва такова негово желание и едва ли някой още мисли, че това е възможно, доколкото той вече избра обичайната позиция на кралска надменност към проблемите на простосмъртните. ПОДГОТОВКАТА НА ПРОЦЕСА ЗА НЕЗАВИСИМОСТ Предсрочните избори от 2015 г. имаха допълнителна цел. Основните партии, подкрепящи независимостта, участваха и спечелиха с обща гражданска (непартийна) листа, към която впоследствие се присъедини и една по-малка партия. Така управляващата коалиция в Каталуния има мнозинство в локалния парламент, с което прокара няколко закона от ключово значение за евентуална бъдеща независима република – например за Каталунска данъчна администрация, за въпросния референдум и т.н. Реално юристите от двете страни спорят каква част от това законодателство е ОК, но предвид сложността на юрисдикциите на автономните области в Испания отговорът не е еднозначен. Тук за Рахой работи простичката теза – абе, не може локалното законодателство да има превес над националното и тези закони са “незаконни” – но всъщност не е така, зависи от много неща. Каталуния не е област Стара Загора, а автономия със собствен основен закон и локално законодателство. То не може да противоречи на националното, но може да бъде много различно от него в много посоки. И не подценявайте юридическата култура и опит на каталунците, моля – обърнете се назад и вижте натрупванията им… Всъщност популярна теза, която испанските медии и Народната партия на Рахой непрекъснато повтарят, е, че всичко, което се случва в Каталуния, е “незаконно”. Това е непрецизно и популистко обобщение. Доказателство е, че дори приятелски настроеният към Рахой и партията му Конституционен съд на Испания не твърди такова нещо. Няма твърдение, че референдумът е незаконен или противоконституционен, а е само суспендиран от Конституционния съд, докато той прегледа законосъобразността му и се произнесе. Не четете само El País – това е все едно да се информирате само от “24 часа”, като с това изречение правя лек и незаслужен комплимент на последните. Вярно, редно е да признаем, че и каталунците използват всички процедурни хватки в своя полза. Законите бяха гласувани в последния момент, за да оставят в цайтнот тромавия Конституционен съд. Но реално това не е нарушение. Войната на нерви се води с всички средства и от двете страни. Особено когато няма желание за диалог. ДАНЪЦИТЕ Популярна теза е, че каталунците искат повече пари за себе си и това е проява на егоизъм от тяхна страна. От друга те са богат, индустриален район, който осигурява солидна част за националната икономика – 20% от БВП на Испания и 25% от износа, а е само един от седемнайсетте района. Богатите райони подкрепят бедните региони при преразпределение на данъците, но проблемът е в математиката и кой как пресмята. Според каталунските икономисти фискалният дефицит на региона надвишава 8% от БВП, което според всички международни стандарти е твърде голяма стойност и спъва развитието на икономиката. Те спорят, че реално стойността е по-голяма, защото има разминаване между разпределения дял (на хартия) за Каталуния от националните финанси, които се връщат най-вече под формата на инфраструктура, и това, което реално Каталуния получава. Испанската държава не е съгласна. И това е нещо, което се решава на масата на преговорите, с експертни оценки и експертни спорове. Народната партия и Мариано Рахой обаче с години отказват да дискутират каталунските теми – така това се превърна в ключов аргумент на индепендистите. И не е случайно, че прогресивните испанци твърдят, че основният двигател на процеса на независимост на Каталуния е правителството в Мадрид. ПОЛИТИЧЕСКИ ДИАЛОГ ЛИ? И за среднограмотен човек е ясно, че ако беше проведен някакъв политически диалог, всичко можеше да се размине. Но двете страни си говорят през медиите и с декларации. Испания пропиля 7 пълни години, през които можеше да потуши напрежението. Пропиля ги генерално и пълноценно, отказвайки всяко предложение за диалог. Лично Рахой се грижеше да аргументира всеки отказ. В пространно интервю в края на август президентът на Каталуния потвърди, че дори и в последния момент, ако испанската държава се реши на диалог, той ще откликне. Уви, Мариано Рахой е от друга планета и думите “преговори” и “политически диалог” очевидно са му чужди. Всъщност това отговаря напълно на неговия сценарий – конфронтация и радикализация. Рискува да счупи миноритарното си управление, но това е единствената стратегия, която празната му откъм идеи глава може да роди. На 15 септември 2017 г. отново Президентът на Каталуния, Вицепрезидентът, Председателката на Каталунския парламент и кметът на Барселона заедно изпратиха писмо до Рахой и краля с предложение за диалог. Същият ден Рахой каза само, че неговото правителство ще направи всичко възможно да осуети референдума, неговият говорител пък, че в Мадрид не са получили писмото, но така в последния момент можели да го тълкуват само като заплаха, а кралят… той, както обикновено, запази царствено мълчание. ВСИЧКО ТОВА НЕ Е ОТ ВЧЕРА Друга весела теза е, че каталунците едва ли не вчера им е хрумнала идеята за независимост. По повода ще остава само тази картинка – отляво е вестник Guardian от края на 1918 година, а отдясно статия в същия вестник отпреди няколко дни. Сами открийте разликите РЕПУБЛИКАТА Нещо, което някак остава под килима, но е редно да отчетем, е фактът, че каталунците в мнозинството си са прорепубликански настроени. Това обяснява антипатията на краля и монархистите към тях, но всеки обсъждан дотук референдум не поставя под никакво съмнение, че евентуалната независима Каталуния ще бъде република. В Испания също се чуват гласове за референдум за ново държавно устройство и това кара определени консервативни и влиятелни кръгове да потръпват при мисълта това да се случи. ДЕМОКРАТИЧНОСТТА НА ИСПАНСКАТА КОНСТИТУЦИЯ Каталунците често критикуват демократичността на испанската конституция по принцип, макар двама от бащите ѝ да са каталунци. Истината е, че имат основания. Четирима от седмината “бащи” на испанската конституция са били част от фашисткия апарат, включително един от тях е Министърът на пропагандата на Франко. Представете си дали е възможно съвременната германска конституция да е писана от Гьобелс? Армията е оказала силно влияние в процеса на създаване на конституцията, за да опази своя интерес, и макар одобрена на референдум с 88%, съмненията, че зад този резултат стои пряката или косвена заплаха на бившите военни на Франко, са напълно основателни. ОБОБЩЕНИЕ Барселона, 2 февруари 2014 Всъщност, макар и тлеещ отдавна, проблемът не беше нерешим. Каталунците са сговорчиви и работливи хора, които в мнозинството си искат да бъдат оставени на мира да си вадят хляба, да правят музика, книги и изкуство и да се веселят на многобройните си фестивали. Те са адски толерантни и широкоскроени хора, с модерни възгледи за себе си, бъдещето и Европа. Каквото и да четете в испанските медии, в мнозинството си каталунците нямат нищо против испанците. Това, което им тежи, не са съседите, а испанската държава. Те точно така наричат държавата си – испанската държава – за да акцентират на административния апарат, а не на нацията, и… за да намекнат, че не е тяхната държава… А тя не е тяхна, защото в общия национален парламент те имат скромно присъствие, обусловено от тежестта на региона върху картата. Не биха могли да прокарат нищо през националния парламент без подкрепата на основните испански партии, които рядко изобщо обръщат внимание на регионите. Локалното им законодателство е под терора на Конституциония съд, който особено откакто Рахой и Partido Popular са на власт, действа по поръчка. Испания отказва всякакъв диалог с каталунските представители, въпреки че те са легитимно избрани и овластени от хората. Прави го и защото се страхува, че ако изгуби Каталуния, ще последват баските, а после може би Галисия. Баските също от години чакат обещанията на Мадрид да се реализират и все повече губят търпение, но и за това няма да прочетете много в испанските, нашите или европейските медии… КАТАЛУНИЯ Е РАЗДЕЛЕНА Истината е, че въпреки всичко Каталуния е разделена. Важно е да правим разлика между това, че 70-80% от каталунците са с нагласа да гласуват на този Референдум, и това как точно ще гласуват. Ако не се беше стигнало до тази ескалация в последните дни, реално по-малко от половината каталунци щяха да гласуват за отделяне в неделя и всичко щеше да утихне поне за някакъв период от време. Рахой обаче изпрати жандармерия и полиция в нечуван обем, арестува каталунски политици, претърси медии и печатници, конфискува бюлетини, урни и плакати, обвини предварително стотици кметове, че съдействат на организацията по референдума, заплаши да спре националната каталунска телевизия, блокира каталунски сайтове и заплаши да спре целият top level domain на Каталуния .cat, докато междувременно е насъскал прокуратурата да рови за някоя мръсна риза на текущия каталунски президент от времето, когато е бил кмет, чрез прокурорско разпореждане се опита да вземе контрола над каталунската жандармерия, което е незаконно и противоречи едновременно на испанската конституция и на каталунския статут. Всичко това преди референдумът да се е случил и преди да е обявен за незаконен от Конституционния съд – иначе казано, дори да допуснем хипотезата, че референдумът е престъпление – то още не е се е случило, за да има виновни за него! След всичко това никой вече не знае как ще гласуват каталунците, защото ескалацията и радикализацията и от двете страни е факт и играта на нерви вече не е безопасна. Европа звучно мълчи, защото основните европейски партии са обречени в своите “приятелски” зависимости. Иска им се това да си остане вътрешна работа на Испания и нещата да се оправят някак от само себе си. Отдавна трябваше да бъде предложено посредничество в този спор, да бъде уговорен Рахой да отстъпи нещичко и да изглади нещата. Но ЕНП няма този кураж. А обикновените европейци за пореден път наблюдават една куха бюрокрация, която се страхува да работи, скатава се и прибира дъждобрана точно когато завали проливен дъжд (ако изобщо е имало дъждобран). Затова не се чудете, когато хората залитат насам и натам, търсейки изход – кой в популизма, кой в национализма, кой в крайнолеви и дори понякога утопични концепции. Искат гласът им да се чува и да има значение! Полицейското насилие в Каталуния по време на Референдума на 1 октомври 2017 Всъщност каталунците искат едно нещо – да гласуват и гласът им да има значение – и това не може и не бива да противоречи на никоя конституция! Още по-малко в Европа! Днес. Правото на свободно мнение е основно човешко право и е наднационално! Събудете се, хора! Какви легенди са наблъскали в главите ви, ако ви е нужна причина или повод, за да признаете правото на някого да изрази позиция – особено пък когато това са няколко милиона души? Наистина ли сте затрили чувствителността си към свободата, това което сте – а сте свободни хора, когато не са ви нужни причини и правила, за да изразите волята си. Правилата са за да ви гарантират това право, а не за да ви го отнемат. Правилата идват после – първо е свободната воля! Дали каталунците ще се отделят или не е второстепеннен въпрос. По-важният е да могат да решат това свободно! А ние, останалите, няма да сме европейци и не заслужаваме да се наричаме свободни хора, ако не защитим това им право – звучно и категорично! Visca Catalunya! http://www.memoriabg.com/2017/10/01/kakvo-iskat-kataluncite/
  7. 6 6 харесвания
    Южняк, никак не е ОТ! По подобен начин стоят нещата и със "скитско/сарматските" археологически находки - една микроскопична част е разкрита, налепени са "политкоректните" етикети и толкова - навсякъде из славянските територии цари страх да се копае, щото не е ясно какво ще излезе отдолу! Прабългарите са "хазари", СМК е хазаро-алано-антска и точка!!! А ние, при тези огромни археологически комплекси на българска територия, даваме повече пари за халтурки на БНТ и "Бояна филмс" отколкото за разкопки и консервация! По-удобно е да храним прасетата с чалга-помии, отколкото да застанем лице в лице с истината, че имаме повод да сме горди, че сме наследници на Аспарух, Тервел, Крум, Борис или Симеон и да се замислим къде сбъркахме, та сега сме посмешището на ЕС???
  8. 5 5 харесвания
    Ами не, учените не са ги нарекли "събирачи"! Нарекли са ги "ловци-събирачи", като ловци е отпред (hunter-gatherers). Или с други думи всеядни същества с разнообразно меню. Прерових разни стари статии от НГ, посветени принципно на еволюционните пътища на хоминидите, но съдържащи особено неприятни за твоите теории материали Например находката от афарското село Херто на хоминид (много ранен ХС) с физиология близка до нашата, но малко по-голяма черепна кутия - 1450 куб.см. И датиран по вулканичните отломки по него на ок. 160 000 г., т.е. още отпреди напускането на Африка. Направо цитирам: Няма намерени огнища там, изглежда са го яли (и) сурово това месо и някакси им се е услаждало въпреки твоите твърдения. Нататък - намерени животински кости на 2.5 милиона г. със следи от каменни сечива, включително и такива по вътрешната страна на челюст от антилопа свидетелстващи, че са отрязали езика й. С други думи това са сечива за разфасоване на месо от трупове на животни. След това от този хоминид се разклоняват две еволюционни ниши, едната от които - с все по-слабо телосложение, по-фини зъби и все по-голям мозък, води право към нас. А по-големия мозък вече изисква по-калорична храна, както и самото му нарастване е било същевременно стимулирано от приема на такава храна. И не това не са били плодове. А главно чрез обиране на остатъците от жертвите на хищниците, които техните челюсти не им позволяват да оберат от скелета. Това е най-вече костния мозък, изваждан чрез натрошаване на твърдите кости с камък и консумиране, разбира се - суров. Още по-назад в класификациите, малко след отделянето на хоминидите от шимпанзетата (преди ок. 6 млн. г.) пак в Етиопия е открит междинен вид Ardiphitecus ramidus (1.20-1.30 см височина), който все още се движел на 4 крака по дърветата, но на 2 когато е на земята. Също като нас е бил с малки кучешки зъби и е класифициран като "всеяден горски обитател". Категорично. Все факти. Тъй че опитите ти да изкараш консумацията на месо, като наложила се с цивилизацията и появата на кулинарството са за бунището. Та в тоя ред на мисли, не е ли крайно време вече плодоядната теория да я засилваш към кофата?
  9. 5 5 харесвания
    цялата ни еволюирала цивизация, създаването на материални и нематериални блага се дължи на уседналия начин на живот, който пък е възможен благодарение на 'изобретяването' на земеделието.
  10. 5 5 харесвания
    Бяхме си направили труда преди около година да направим списък с известните ни растителни храни в древността, техния произход като регион и път на разпространение, времето по което са влезли в нашето меню, техния тогавашен вид ( или сравняване с дивите им форми от които са култивирани ). Нито един веган не посмя да коментира дали би могъл да яде само наличните за дадения регион по това време и да има пълноценно хранене. А техните вкусови качества, размер ( спрямо днешния ), достъпност в природата и хранителност няма нужда да се коментират изобщо. Извън малкото региони, където целогодишно има плодове, зеленчуци, ядки, грудкови, листни растения и т.н. е невъзможно човек да живее единствено на растителна диета ( преди появата на земеделието и животновъдството ).
  11. 5 5 харесвания
    Разбира се, че е установено. R1a е фиксирана още от бронзовата епоха на нашата територия. Тя е обаче от вида Z93 ( 0.6% от съвременните българи), а тук става въпрос за R1a M458. Къде, кога и в кой научен документ е установено, че М458 присъства "твърде отдавна на балканите"? Абсолютно подкрепям. Затова ви моля да формулирате установените факти ( които са много, много красноречиви) и да им потърсим обяснение
  12. 5 5 харесвания
    Има американска технология за строеж на високи сгради при която арматурата се натяга след построяването на всеки следващ етаж.Така се използва по малко желязо ,конструкцията се олекотява и могат да се строят по високи(и евтини ) сгради. Разрушаването им се извършва по обратния начин,С демонтирането на най горния етаж ,арматурата на етажа под него се отпуска на другите под него също но по малко .Ако това не се направи етажите на сградата започват да избухват след като се премахне товара на един от тях, който носят.Това има ефекта на разрушаване със взрив
  13. 5 5 харесвания
    А ето и самият откъс от хазарската преписка. http://www.bibliotekar.ru/hazary/56.htm Никой друг народ освен Аспаруховите уногундури не може да покрие критерия да е по Дунава и близо до Константинопол. И то през 10 век, откогато е датирана преписката.
  14. 5 5 харесвания
    Ех, друже. Ще почна издалече и ще я карам поетапно. 1. Защо каганът нарича Б-лг-р [Булгар] и Хазар братя и ги извежда заедно с други племена от общия праотец Тогарма? Защото това е генеалогична легенда, част от държавната идеология на Хазария. Извеждайки различни етноси от един праотец, каганите се стремят да изтъкнат тяхното единство и родство и така да укрепят единството на държавата. За справка, отвъд Кавказ, грузинският историк Леонти Мровели през 11 век (и армено-грузинският Степаннос Орбелян през 13 век) предава сходна легенда за праотеца Торгом (Тогарма), от когото произлизат 8 сина, епоними на 8 народи и етноси в Задкавказието, сред които са арменци и грузинци, които нямат обаче общ произход в исторически план. Идеята на Мровели е да изтъкне единството на задкавказките народи, които по това време са изправени пред селджукското нашествие. 2. Защо Йосиф се хвали с победата над В-н-н-тр, а не споменава за победите на хазарите над персите, византийците и арабите. Ми такива не е имало. Хазарите излизат на историческата сцена като сила по времето, когато Сасанидска Персия е току що настанена в гроба. Спрямо Византия хазарите имат нещо като статут на асоциирана сила и дори съюзник, особено през 8 век, когато вървят големите войни с арабите. Така че хазарски победи над Византия няма как да има. Против арабите нещата никак не са розови. Около 70-80% от кампаниите между араби и хазари се водят на хазарска територия, с променлив, но като цяло клонящ към арабите успех. А през 737 г. арабите нанасят направо нокаут на хазарите, като в резултат на разгрома каганът трябва да приеме исляма. Именно в резултат на тази катастрофа хазарите се принудени да изместят столицата си от територията на Дагестан в Итил при устието на Волга - за да не е в толкова опасна близост до арабската граница. 3. Да са отбелязали хазарите големи победи против племена като аварите, маджарите или печенегите е невъзможно. Когато аварите минават и отминават към Дунава, хазарите са все още едно от племената северно от Кавказ. Маджарите пък дерибействат в западните части на хазарските територии и не се знае дали не са тероризирали донякъде и самата Хазария. Печенегите се заселват също на хазарска територия и надали са били по-читава стока от маджарите. Самите хазарски кагани от началото на 9 век имат една главна грижа - как да предотвратят разпадането на разноплеменната си империя. Особено след междуособната и кръвопролитна кабарска война, която за малко да разпадне каганата. 4. Реално единствената голяма, съкрушителна и епохална победа на хазарите е именно против В-н-н-тр, тоест българите от Кубратова България, която в средата на 7 век е доминиращата сила северно от Кавказ и Черно море. Че става дума за тях (за уногундурите) личи от факта, че и днес на унгарски "българин" е "нандор". Съществуват и серия от свидетелства на мюсюлмански автори, които наричат дунавските българи с това име. Сещам се сега на прима виста за ал-Гардизи, който нарича българите по Дунава "н.н.д.р". Отделно още в края на 5 век арменецът Хоренаци пише за "влъндур на булкара Вунд", но тъй като самият Хоренаци споменава, че това сведение е взел от сириеца Мар Абас Катина (3 век), почти 100% сигурно е, че Хоренаци не е разчел правилно сирийския оригинал, където вместо "влъндур" е стояло "внъндур", като Хоренаци е разчел погрешно сирийската буква "н" като "л" поради графичната им близост.
  15. 5 5 харесвания
    Чак много по-напред... имаше случай през Опиумните войни или малко преди това където британски линеен кораб изпочупва сам 40 китайски джонки. Вече се спомена, че Китай всъщност установява контрол над стратегическите точки контролиращи морските пътища и това е достатъчно. В Африка те попадат на най-окаяната Източна част - бреговете на Сомалия, където не откриват нищо атрактивно за тях. По подобен начин навярно са им се сторили и бреговете на Арабския полуостров и са изчислили, че този район не си заслужава. Освен това Джен Хъ е водач на могъща флотилия и над 30 000 души, с доста голяма популярност и авторитет и на всичкото отгоре много далеч и самостоятелно за да бъде контролиран. Така че постепенно у минските императори назряват опасения, че подобни мореходци могат да вдигнат бунтове, да се отцепят или дори да претендират за властта в империята в някакъв момент, затова и ги забраняват. Е ако се беше намерил някой китайски Кортес, който да открие беззащитен приказно богат град, да изтараши няколко тона злато от там и да го покаже на императора, може би по друг начин щяха да мислят. Но нищо такова не се случва. И накрая Мин владеят цял Китай, като мащаби това е все едно една династия да владее цяла Европа. Нещо доста трудоемко, което изисква постоянна концентрация върху контрола на империята вътре, както и постоянно стражуване над 2500 км стена откъм отворения варварски север. Затова и са със завързани ръце и невъзможност да разпиляват ресурси по другия край на света. Докато португалците и испанците - стига да не се бият помежду си, общо взето нямат с какво друго да се занимават освен да експлорват из океаните
  16. 4 4 харесвания
    ВИЗАНТИЙСКАТА ЕКСПАНЗИЯ X–XI ВЕК. ЛОГИКА И ПРИОРИТЕТИ Христоматийна истина е, че разположената между два огъня – арабския и българския – в течение на 3 века Ромейската или Източната римска империя (по нататък ИРИ) действа на принципа на затишие на единия фронт води до активизиране на другия и активизиране на единия води до отбой на другия. Привидно на същата логика се развиват и военните операции и приоритети на ИРИ в периода от 40-те години на X век до 1025 г., когато умира прочутият Василий Българоубиец. Ето и хронологичната справка: 943–944 г. – генерал Йоан Куркуа започва кампания против Хамданидите на изток и нахлува в СЗ Месопотамия и обсажда град Едеса (Урфа). 949 г. – неуспешна ромейска кампания за отвоюване на Крит и изчистването му от мюсюлманските пирати, които със своите действия нарушавали морския търговски трафик между Константинопол и Италия. 949 г. – паралелна ромейска сухопътна операция в Киликия, довела до отвоюването на Германикия (дн. Мараш). През 953 г. обаче хамданидският емир Сейф ал-Даула си връща града. 957 г. – ромейските войски начело с генерал Никифор Фока повторно завземат Германикия, както и град Хадад в Северна Сирия. 959 г. – ромейските войски начело с генерал Йоан Цимисхий завземат град Самосата в СЗ Месопотамия. 961 г. – след грижливо подготвена, мащабна и скъпоструваща военно-морска операция най-сетне Крит е отвоюван след 140 години мюсюлманско господство и са обезпечени морските търговски комуникации с Италия. 962 г. – ромейските войски начело с генерал Никифор Фока превземат град Алепо (Халеб) в Сирия, нанасяйки тежък удар на хамданидския емир Сейф ал-Даула. 964–965 г. – ромеите изчистват окончателно Киликия от арабите, като кампанията се увенчава с превземането на град Тарс на 16 август 965 г., а месец по-рано във византийски ръце пада и град Моспуестия в Киликия. 968 г. – локален военен конфликт с България. Никифор Фока вербува русите на Светослав да ударят България в тила. 969 г. – след дълга обсада ИРИ си връща перлата на Предна Азия – богатия мегаполис Антиохия. Хамданидите с техния Алепски емират са сведени до васал и протекторат на ИРИ. 970–971 г. – новият ромейски император Йоан Цимисхий е ангажиран на Балканите против русите и българите. Кампанията приключва с официалното закриване на Българската империя и отвеждането на цар Борис II и брат му Роман като почетни пленници в Константинопол. Никой по това време не предполага, че това е само началото на десетилетна кървата и ожесточена война. 972 г. – Йоан Цимисхий предприема мащабна офанзива на изток. Първоначално ромеите настъпва в СЗ Месопотамия и се насочват към Мосул, хвърляйки в паника остатъчния Абасидски халифат, но по-късно операциите са пренасочени на запад. Ромейското настъпление от 975 г. завършва с овладяването на Емеса (Хомс), Баалбек, Дамаск, Тивериада, Сидон, Бейрут и родното място на Исус Христос – Назарет. Смъртта (убийството с отрова?) на Цимисхий му попречва да отвоюва свещения Йерусалим и да се увенчае с ореола на нов Ираклий. 976–986 г. – ИРИ е хвърлена в междуособици и новият император Василий не е в състояние да води активна външна политика. Българите, водени от комитопулите, се възползват от ситуацията и освобождават Северна България, както и предприемат серия от нахлувания на ромейска територия. 986 г. – опитът на Василий с един удар да реши „Българския въпрос“ приключва с военна катастрофа при връщането от неуспешната обсада на Средец. В резултат избухват нови междуособици в империята, а българите се оказват с развързани ръце за настъпление в Тесалия и Западните Балкани. 992 г. – нарушавайки 7-годишното примирие, Фатимидите атакуват Алепския емират, протекторат на империята. Фатимидите са принудени да вдигнат обсадата на Алепо. 994 г. – нова фатимидска офанзива в Сирия. В битка при река Оронт ромейските войски са разбити. 995 г. – след скоростен 60-дневен марш Василий се появява в Сирия и спасява положението. Паникьосаните фатимидски войски се изтеглят, без конфликтът да е разрешен. Като наказателна мярка ромеите обсаждат неуспешно Триполи, но успяват да превземат Тартус. 996 г. – българският цар Самуил е разбит от Никифор Уран при река Сперхей в Тесалия. 998 г. – ромеите начело с Дамян Даласенос атакуват Апамея, но на 19 юли са разбити от Фатимидите. 999 г. – Василий отново пристига в Сирия, за да поеме лично кампанията против мюсюлманите. Следват локални ромейски операции без особено значение. 1000 г. – сключено е 10-годишно примирие между ИРИ и Фатимидите. 1001–1004 г. – империята завзема повторно и този път окончателно Северна България. 1005 г. – империята си връща град Дирахион/Драч в днешна Албания. 1006–1007 г. – серия от опустошителни кампании срещу България. 1009 г. – българите са разбити при Крета. 1014 г. – Василий нанася решаващо поражение на българите при Беласица, което предопределя и последвалото рухване на държавата им. 1014 г. – един ромейски отряд е унищожен от българите при Струмица. 1015–1016 г. – тежки и дълбоки ромейски рейдове в остатъчните територии на България. 1018 г. – България официално капитулира. 1019 г. – последният свободен български град Срем (Сирмиум) се подчинява на ИРИ. 1021 г. – Василий слага ръка на арменското Васпураканско царство. 1025 г. – Василий умира в разгара на подготовката на голяма морска експедиция, която да отвоюва Сицилия от арабите. Това са накратко и без претенция за изчерпателност моментите във византийската експанзия през X–XI век. Те, и особено етапът 968–1018 г., позволяват да се очертаят поне 4 модела на тази експанзия. 1. Империята няма генерална дългосрочна стратегия и действа според ситуацията. Когато на Балканите има мир с България, тя провежда реконкиста против мюсюлманите, но когато е въвлечена в балканските събития, й се налага да преустанови отвоюването на старите си земи на изток. Тоест ИРИ не създава и направлява събитията, а ги следва. 2. Империята при Василий няма стратегия, а политиката му е резултат на индивидуалните му психологически характеристики и представлява най-вече стремеж за отмъщение за позорния разгром при Средец. Като този мотив е дообогатен от желанието веднъж завинаги да се цапне с вестника досадната българска муха, която постоянно жужи, каца и хапе снагата на империята. 3. Империята при Василий има дългосрочна и добре планирана стратегия на балансиране на завоеванията си в Азия и Европа по подобие на стратегията на османците 400 години по-късно. Василий преценява, че не трябва да оставя всички яйца в една кошница и преустановява експанзията на изток, за да закръгли имперските владения на Запад. 4. Сблъсъкът между България и ИРИ между 968 и 1018 г. със всичките му ефекти на Изток и на Запад, както и върху самата империя е резултат от злощастна и трагична грешка, допусната през 968 г. от Никифор Фока. Реално големите пари и градски центрове са на изток и от Северна и Западна България кой знае каква полза византийският фиск не би имал. Фока обаче решава да „сложи на място“ „самозабравилите се българи“, искащи данък, договорен в съвсем различна ситуаци и условия. Извършва военна демонстрация в българска Тракия, която обаче му се струва недостатъчен „урок“. Затова решава да „донарита задниците“ на българите, като им праща в тила русите на Светослав. Тази недомислица довежда агресивните варяго-руси кажи-речи пред самата столица на ИРИ и я принуждава, противно на приоритетите й на Изток, без желание да се ангажира на Балканите. Развивайки успеха си против русите в Тракия, Цимисхий (вероятно той самият е бил изненадан от леко постигнатия успех) официално слага край на Българската империя. Последвалите събития вече са по схемата на пинг-понг ефект: на българите е нанесен тежък удар, те търсят реванш, който довежда до ромейски опит за реванш при Средец; разгромът там вече нажежава и накървява ситуацията и засяга честолюбието на Василий, който има манталитет на питбул, тоест запапе ли, не пуска докато не му откъснат главата или противникът му умре от загуба на кръв. Както и става в края на краищата със Самуилова България. Аз лично съм склонен да гледам нещата през призмата на модел № 4. Да видим каква дискусия ще се получи. Надявам се, че тя няма да се изроди в дребни бакалски сметки и перчене кой колко повече е чел по военна история на Византия. И малко карти на източния ромейски фронт.
  17. 4 4 харесвания
    Те всички съществуват. Траките са езиково елинизирани и латинизирани, както и всичко дошло преди прабългарите, освен славяните. Прабългарите създават държава, това е машина и то суфистицирана такава създават. Очеведно елитите на тези всички етнически групи, вкл. вътре в прабългарите, говорят гръцки. Затова гръцкият става лингва франка на тази полиетнична България създаден от Аспарух. Голямата промяна идва с християнизацията 865г. Освен че официалният език за комуникация е гръцкият, ние приемаме и държавната идеология и доктрина на Византия - православието (което значи, че императова в Константинопол е представителя на Господ на земята). И като капак на всичко държавата ни е пред портите почти на Константинопол. Това е унищожение на българската държавност. На ниво елит се вдигат бунтове, отказва се да се приеме тази византизация. Трябва да се отдалечи българската държава от Византия по главните темели на държавността. Сменя се езика от гръцки на славянски. Почва се веднага войни от Симеон за признаването му за Цар и независима Църква - да не е императора в Константинопол представителя на Господ за православните контролирани от българската държава. И третия промяна на идеологическият концепт за народа в държавата. Да не е полиетнична империя на православни. А едно национална държава на българи. Които части от тези етноси в Българската държава неуспяват да се асимилират или прекалено бавно го правят са запратени на съответната противоположна граница. Латиноговорящите податливи на византийско влияние на северната граница в Карпатите, славяните на южната с Византия. Прииждащите от изток степни народи в Западните земи. Стават буферни зони по границите. А славянскати племена от северозападните Балкани (днешна Зап. Сърбия, Босна, Хърватия, Черна Гора и Словения) остават отвъд лимиса на държавността и цивилизацията. Живият с много ниско обществено-социално развитие, в силно изолирани планински долини, в квази държавни обединения едновременно по пет шест. В полудиво състояние, отдалечеността им от основните цивилизационни центрове, релефа и т.н. си ги държи в кланово племенни разделения. Дори опита на Душан да въведе държавност се проваля и получава отпор най-много от тези земи. В последствие заради католически и Австрийски интереси започва да се работи с католическото население и то се цивилизова за държавност, но пак немогат да се обединят всички католици в един етнос. Осм. империя успява да цивилизова и да изгради държавнически нагласи у ислямизираната част в Босна. И остава с най-ниско развитие и изостаналост - православните в тези земи. Вече в 19 век на база религията в тази част на Балканите започва да се изграждат и съвременните хърватски и сръбски националности. А през 20 на база исляма и босненска нация. Така си го интерпретирам аз всичко. Колкото до генетиката на местно и придошло население. Има вариант с течения на столетия местните гени да се увеличават, щото са най-подходящи за климата. Болестите и епидемиите да атакуват повече придошлите и така със столетията да намаляват тяхния генетичен дял. Но пък за тези столетия да са оказали значителното си културно и лингвистично влияние.
  18. 4 4 харесвания
    Непредубеденото четене на тази статия не може да ни накара да направим други изводи. Останалите две точки - 1 и 3 са ваши предположения. Никъде в коментарите и още по-малко в статията Балановски не предлага подобни опции. Опцията е една единствена: «праславяне + восточноевропейский субстрат = западно-восточные славяне; праславяне + балканский субстрат = южные славяне» Въпросът "кои са праславяните" не се обсъжда в тази статия изобщо и според самия Балановски подобен въпрос (към момента на публикуването на изследването) е безсмислен. Предполагам, че този коментар под цитираната статия е ваш: Нищо в тази статия не прави дори и намек за подобен извод. Изследванията през последните две години също по никакъв начин не ни дават и най-малкото основание да предположим подобна хипотеза.
  19. 4 4 харесвания
    Това го разбирам много добре след като една случайно появила се веганка провали празнуването на рождения ми ден в работата тая година. Ние си правим такива почерпки в обедната почивка с разни благинки - луканка, филета, петифури и други подобни, ей така за настроение и отбелязване на празника. Тя беше дошла служебно, но не пожела да си тръгне, а остана на масата - викам си хубаво, и нея ще я почерпя, но не поиска да вземе нищо, само стискаше едно шише с минерална вода и от време на време отпиваше от него, после като отвори една уста - ужас. До тогава не вярвах, че някой може да е толкова вманиачен, че да отрови празнуването на хора, дето нищо не са му направили, освен че ядат месо. Иначе, от прекаляване с месо има болести - подаграта, например. Тоталното вегетарианство също може да доведе до болест. Ето една статия, която би трябвало да предизвика размисъл: skb12.pdf
  20. 4 4 харесвания
    Ти обаче си като повредена грамофонна плоча. Като си зациклил на това да караме само на месо. Дори и тоталните хищници ядат периодично различни треви за да имат по-добро храносмилане. Хората не са тотални хищници - да усвояват единствено месо и животински продукти. Телата ни са устроени да успяват да преработят и метаболизират както месо и риба, така и животински продукти - мляко и млечни продукти, морски дарове, растителна храна. За да сме здрави имаме нужда да се храним с максимално разнообразна по вид и състав храна. Има отделни хора, които могат да виреят почти изцяло на растителна, други почти изцяло на животинска, но и едните и другите имат нужда и от двете. Освен, ако не взимат по някакъв начин добавки за да компенсират липсата на минерали, витамини и други важни за организма нещица. Очаквах тук в темата нещата да са разгледани сериозно, а за съжаление чета по-големи глупости, отколкото във някои вегански групи, където сме обсъждали всичко това и още десетки темии свързани с храненето, морала и етиката на веганството, различни пробойни в идеологията ( които а десетки ), противоречия и недомислия и т.н.
  21. 4 4 харесвания
    Никой няма нищо против вегетарианците, които пазят вегетарианството за себе си, особено пък ако е поради здравословни или чисто вкусови съображения. Ние сме против прошляци като Никола Донев и Bulgarian Vegan Union, които трошат обществени барбекюта, мажат се с кетчуп по Витошка и крещят "Месото е убийство".
  22. 4 4 харесвания
    Добро утро. Знаете ли какво закусвам сега, две препекани филии домашен заквасен хляб намазани доволно със свинска мас, 200 гр. кисело мляко, домашном кафе със малко сметана и мляко и 50 мл ром. Да са живи и здрави Меганите „ тва са мегаинтелигентни вегани* Уточняшам, по здравословни причини съм длъжен да намаля до минимум консумация на месо , бързи и др въглехидрати, трябва да подбирам мазнините, мас е добре, малко, риба също, ако се намери диворастяща, ядки задължително, кисело мляко почти всеки ден. Призив ! До Всички откачалки вЕЕЕгани !, Спрете да тормозите децата си !!!, престъпниси !
  23. 4 4 харесвания
    ти, колега, продължаваш упорито да си поддържаш веруюто си . Ти я обичаш тази игра, пък и не си сам в нея. Животните които ядат само месо си имат и зъби, с които да го правят по-лесно. А човека има и кътници за растителна храна, има и резци и кучешки зъби - за да разкъсва месото. Така, че да е налице универсалност, с възможност за нагаждане в широк план. Ако попиташ какво учат дентолозите, там ще разбереш че те разглеждат еволюционните изменения действащи и видими сега, главно и основно по зъбите. Те ще ти кажат че броя на зъбите дори в рамките на един човешки живот, в световен план се променя и тенденцията е да намаляват като бройка и да се променят като вид - дори в рамките на няколко поколения. Кучешките зъби отпадат все повече, както и кътниците... Така например - заради условията на живот, твърде далеч от природата, различните човешки популации са чудесен терен за съпоставки изследвания. Заради това човешката популация е по цялата планета още далеч преди техническата революция - защото е гъвкава и позволява доста бърза адаптация към условията на средата. Най-голям дан в това има именно храносмилателната система. След нея е - адаптацията към температурните отклонения, но в този план нещото, наречено "облекло" вече допълва природно-заложените механизми... Има хора по планетата адаптирали се към различни видове храна. Ако променят условията и средата - се адаптират към друга. Именно това обясних в предишния си коментар - възможността за бърза адаптация към широк набор от възможности за усвояване на храна. В този смисъл нуждата да се борави с ръцете, възможността за термична обработка... предположително са свалили от дървесния начин на живот нашите прадеди... както и възможността да усвояват територии без дървета... Най-широката форма на всеядство сред животните, за мен е едно животно, което отглеждаме и похапваме месото му... Неговите зъби и храносмилателна система са доста близо до човешките. А и не само те... за разлика от човека, прасето разполага с възможност дори да усвоява мърша - разлагащо се месо, както и ферментирала друга органика. Това, за човека е твърде проблемно, като в някои случаи дори е отровно... Въпреки това - опита показва че и това е възможно за адаптация, ако условията го налагат... (в някакви рамки, разбира се) Относно днешните условия за живот и съответното хранене - са изписани и изведени огромен брой публикации. Увеличението на човешката популация си носи и своите проблеми - вече и глобални. Но... и решения. Относно животинската храна... или растителната такава - си има аргументи от всякакво естество. Но най-важното е - винаги за човека МЯРКАТА е била проблема, а не вида на храната. Природата е направила достатъчно. Но не е предвидила че е възможно да се получи "прекаленост в достъпността на храната". Вече не толкова физиологичните основания са определящи - напред по важност излизат психичните аспекти на храненето... И ето тук е моя вариант на слабото място на днешния човек - през моите очи. А и се отнася не само до храненето... а и до начина на живот, в най-широк план...
  24. 4 4 харесвания
    Хората физиологически са всеядни, като еволюционно (защото еволюцията си продължава) продължават да се предвижват към месоядство. Така или иначе именно месото ни е свалило от дървото и ни е превърнало в хора. Сега не ми се влиза в последните детайли от развитието на различините видове парантропи, но тези, които са се специализирали в растителноядство са слепи клонове на еволюционното дърво. Прочее, индианците от Сев. Америка твърдят, че без варено месо не могат да оцелеят. Именно варено.
  25. 4 4 харесвания
    така ли... Странно нещо е това 'природата'... Поне като нужния аргумент за толкова много обяснители. Разбира се, че човекът е развил храносмилателна система от възможно повече типове храна за усвояване. Това се нарича с обобщението "всеядност" - и растителна и месна храна - всичко, което е възможно да става за усвояване. Това е еволюционна стратегия и се състои във възможността за адаптиране на същото към изменчиви и различни условия на средата. Ето това вече е "природата". И кучета и котки, коне или магарета, особено свинята. Съществуват маймуни които изяждат други дори от своето стадо и не е никакъв проблем за маймуната да усвоява животинска храна. Обратното - е сложно. За растителна храна - особено тревен тип, са нужни специфични изменения в метаболизма, които бяха споменати. Но и не е само ензимите. ... месната храна предлага повече калоричност и съдържателност на единица обем и тегло. Естествено че си има особености, но те не са толкова заради самото усвояване, а от съвсем човешки психичен характер, също подвластен още на обърканата "природа" в него... Проблемите на храненето в съвременността не идват от вида на храната, а от нейното качество и нужната потребност от консервиране, поради пътуването на храната на големи разстояния... и още много друго. глупостите за веганите и плодовояденето, както и за месото - са Тук споренето се превръща в ритуално хапане и отработване на ухапаните, след като всеки е и ухапан и хапе на свой ред. Така, че е вид надприказване. Игрите на "аргументи" извън наученото в учебниците... си е волни стъкмистики, до цели творчески похвати по подбор и събиране на парчета от информации и данни, така, че да подхождат на нужните платформи от убеждения. И това също е "природата". Но природата не й стига да участва в образуването на нещо, наречено РАЗУМ. Там тя е вече безсилна, особено за неговото развитие... и разчита да предаде щафетата на личната отговорност на достатъчно зрелите и те самите да се превърнат в поле за отработване... Както се вижда това не е лесна работа и продължава да се случва твърде рядко... твърде. По-скоро продължава да е "изключение, към правилото..."
  26. 4 4 харесвания
    Те хората не са и растителноядни, нито пък храносмилателната им система /зъби, стомах, черва/ е като на крава, нито пък имат ензима целулаза, който да разгражда растителната храна. Макето не може да разбере, че сме всеядни и бърка понятия, а оттам и пише комични глупости, присъщи за човек с базови пропуски още от училищната скамейка.
  27. 4 4 харесвания
    Да бъдеш клиент на властта и самата власт са две много различни неща! Второ всички тези "издигания" във властовата йерархия забележи са на принципа ВЯРНОСТ И ПОДЧИНЕНИЕ на върха, а не на лични и професионални качества. Това е негативна селекция. Между другото това е относителна разлика със СССР. Там има хора издигащи се от много ниски социални нива до върховете на властта, разбира се с придържане към "правилната" политическа идеология. По тези и други белези се познава крайната "колониална" зависимост на комунистическия елит у нас. Основната му задача е унищожаването на съпротивата и заплахата за неговата власт. Същностното управление е на второ място. Папагалстват се съветски модели във всичко без дори да се адаптират към българската реалност. Затова не са им необходими свестни хора и вместо да абсорбират такива от по-ниски социални слоеве и с това и да се допълва този елит със знаещи и можещи хора и така да се поддържа едно високо качество на елита. Вместо това се абсорбират само верни и нужни за запазване на властта хора. Само в отделни области, в които трябва много знания и професионализъм отпускат синджира, примерно за физиците във връзка с развитието на ядрената енергетика.
  28. 4 4 харесвания
    Те не знаят в Р.Македония какво става. Те незнаят в околните държави какво става и какво е отношението към България и българите, как се изменят процесите. Те незнаят в Европа какво става... Щото не е актуално за руската пропагандна машина, която ги облъчва... Като им чуеш "българските" анализатори, уж разбирачи, които почват с руската терминология, които гледна точка е винаги руската доктрина и изобщо немогат да излязат два санта отгоре... да погледнат не от другаде, а от българска такава... пък камо ли от гледни точки на други държави, незадължително само Запада... за да разбереш съседите...останалия свят........ Направо ми се повръща до какво оскотяло състояние е доведен българския народ... "лаещ" уж перфидните русомански помии. Нищо лично към никой... то е масово у нас...
  29. 4 4 харесвания
    Правиш ли разлика в условията и последствията за хората вътре? От лагерите на Германия повечето не излизат живи и са в ужасяващи условия. При американските всички излизат живи...просто са изолирани. При война е практика тогава... и българската държава го прави в ПСВ и във ВСВ. И другите го правят... разликата е в това, което остава от населението след тях.
  30. 4 4 харесвания
    Той въпроса не е толкова лесен за отговор...и в същото време май е доста лесен, защото онова за седемте дена и едната седмица до голяма степен е вярно. Ама, много митове и бая глупости има изписани за настинката и грипа. Намирам за забавни 96% от отговорите в анкетата, но не са сериозни. Затова и не знам как да подходя към отговора...както и да е. Най- популярното средство парацетамола - всякакви видове таблетки и прахове дето се пият с тонове всяка зима с неизброимо много имена...няма научни доказателства, че действа върху развитието на вирусите причиняващи грип и настинки, дори редица изследвания показват, че възстановяването след прием може да е леко забавено. Мда, може да облекчи някои симптоми. Витамин C ( Полинг е наистина голям, но изцепката му с вит. C и други вит. и минерали по- късно е не по- малка. Сега се пият хиляди тонове витамини напразно, че и в много случаи с определена вреда. Много фирми не паметник, а пирамида трябва да му строят от благодарност)...никакви доказателства, че подпомага оздравителния процес при грип и настинки! Хомеопатията...без коментар, ако някой вярва в магии- може да пробва. Ваксини. Имат определен ефект, но там има наистина много условности. Дали СЗО ще улучи точните щамове, дали пристигнали до нашата територия вече няма да са достатъчно мутирали, колко % от популацията са се ваксинирали ( е тук е нищожно числото за Бг и до голяма степен се обезмисля идеята ), кога е поставена ваксината, как е поставена, че и каква точно и ред други неща. Ремантадин ...може да има ефект, но трябва доста рано да се вземе и ако сте касметлия,че щама дето си го отглеждате не е резистентен. Не бих го сравнил с вероятността за печалба от тотото, но натам вървим. Тамифлу и Реленца - поне за сега в Бг най- ефективните антивирусни препарати и наистина действат, макар че за първи специално все повече щамове се откриват като резистентни, за реленцата по- малко. Специално за настинката- там дори е по- трудно ( добре, че е по- лека ), защото само риновирусите, които са едни от основните причинители на настинката са над 100, но тя може да се причини и от аденовируси, параинфлуенца вируси, РСВ и т.н. Твърди се, че Pleconaril би бил ефективен срещу една част от причинителите на настинката, но има една подробност...няма го в България. Чист въздух, планина и избягване на многото хора...ама това как да стане.
  31. 4 4 харесвания
    Донякъде си прав, донякъде не. Наистина имаме несъразмерно количество изследователски институти за страна като нашата, без да имаме достатъчно кадрови потенциал за тях. Същото и за ВУЗ-овете, що се касае до студентите(някои университети си решават проблема, като вече обучават чуждестранни студенти, привлечени тук от по-ниските цени и изисквания, "вечните" студенти също запълват доста бройки). От тази гледна точка господинът Соте е прав, трябва да се намалят. Но след това остава въпросът как да се организира образователната система след това, като се премахне финансирането на бройка студенти. Удачен ли е германският вариант- при невзет изпит( дори един) на поправителна сесиа(само една) се губят студентски права за дадената специалност окончателно(нямаш право да следваш същата специалност повече в страната)? Не е ли малко сурово спрямо студентите( чисто морално говорим)? Ще останат ли изобщо студенти за нашите условия така? И т.н. Относно БАН и другите институции- резултати има(ето например годишния отчет за 2016 на Института по електроника: http://www.ie-bas.org/Reports/Otchet2016.pdf ), но има известни специфики. Първо, изследванията в БГ са масово с теоретична насоченост( към наши дни), защото липсва нормална материална база масово из институтите. Второ, научните ни среди все още живеят в късния соц, с разбиранията и мисленето от тогава. Като следствие изследователската ни общност е силно затворена среда, резултатите от изследванията рядко изобщо излизат пред широката общественост, а по отношение на инженерно-приложните разработки- те си остават често пъти просто за самото постижение. Т.е., не влизат изобщо в производството и масовата практика, остават си като единични лабораторни изделия. Така де, "великите" ни нАучни кадри са над такива неща като внедряване и тям подобни. Така че наистина сумарната полза от всичките начинания е много ниска Едва ли са наели студенти за сглобяване на робота- още имат кадърни кадри там, но доста възрастни, младите хора там са най-вече "парашутисти", т.е., или стажанти, или такива млади специалисти, които ползват БАН като "трамплин" за кариера в чужбина или частния сектор, съответно не се задържат повече от две-три години Та така, няма да се мине в тая сфера в БГ без закриване на институти и цели организации, по моите наблюдения...
  32. 4 4 харесвания
    Да не берът грозде в испания или франция?
  33. 4 4 харесвания
    Оттам в източноевропейските и балканските приказки остава мотивът, че винаги третият син е най-най-най и накрая той наследява царството и се жени за царска дъщеря и получава като зестра "половин царство и господарство". Една скитска легенда пък е запазена в един от разказите на Толстой. Много сериозен мито-фолкрорен бекграунд от скито-сарматската епоха е останал в Източна Европа, но си плаче за някой надъхан луд работяга да разработи проблема.
  34. 4 4 харесвания
    Тия явно са я докарали съвсем на нивото на народната етимология. По подобие на едно обяснение на името "Шумен", дадено ми преди доста години от една професорка-българистка от БАН - от "шума", щото около Щумен имало много шума. Добре си се отказал от тая тема. Щял си да се натровиш с неграмотни малоумщини. А за името "авари" най-добре си пасва името на старите парти. Областта Партия (или Партиена) в Сасанидскат епоха е известна като "Абаршахр/Апаршахр", тоест "Абарско царство". Неслучайно Теофилакт Симоката, ако не греша, твърди, че аварите били псевдоавари, защото били присвоили името на един страховит в стари времена народ - аварите. Инак родината на партите (парните) е днешен Хорезъм, точно на пътя на псевдоаварите.
  35. 4 4 харесвания
    Еми не е точно така. Към америка заминават основно семейства, които там стават земеделци и фермери. Проблемът на индиянците са били фермерите и земеделците, а не пияниците в кръчмите или златотърсачите. Със сигурност към америка не заминават само престъпници и лумпени, както се твърди. На там заминават много бедни англичани, французи, немци и ирландци, но това не ги прави нито лумпени, нито престъпници. Когато американската армия е воювала срещу индиянците го прави основно за да защитава фермерите и земеделците, и да завладява нови територии. Това не е била война на някакви неорганизирани лумпени и престъпници срещу индианци, а е била война в която срещу индианците се е набирала армия. И най-важното е, че индианците не са си поплювали и са нападали фермерите и земеделците, защитавали са си земята, воювали са срещу новодошлите, а не са ги приемали мирно. Но просто са били на друго военно ниво - изостанали. И дори и с пушки в ръце са си останали неорганизирани за редовна битка във война. А европейците са били калени в стотици войни в Европа.
  36. 4 4 харесвания
    Както винаги двойния стандарт е водеща политика на еврогейския съюз
  37. 4 4 харесвания
    Тя тая статия все едно Душко я е писал
  38. 4 4 харесвания
    Голяма издънка на Еврогейското правителство на испания. Пратиха си жандармерията срещу народа, а тя пък иначе не смее един шамар да обърше на арабската орки, но стреля срещу народа си
  39. 4 4 харесвания
    +++ Да добавя само за някои форумци: след разпадането на СИВ, предприятията губят пазари, нямат и финанси (натрупат дългове), а за директори започват да се назначават целеносено избрани хора. На цялата управляваща върхушка е пределно ясно какво предстои (капитанът не иска да прочете книгата на проф Георги Петров, в която авторът в 1989 година, тогава я е писал, описва точно и ясно как ще протече бъдещия процес на преминаване на собствеността в частни ръце, кои ще бъдат тези хора , и защо точно те. и затова продължава да повтаря без да се замисли, това с които същите хора са ни облъчили) , и тя се подготвя за процеса на предстоящото "приватизиране". Някои от компаниите умишлено са довършвани (в Пловдив има бол такива, дори напълно работещи, и успели да се справят с шока, умишелено доведени до несъстоятелност от поставените хора, та чакайте да умра и после ги говерете тези работи, не съм умрял още, малко по леко я карайте, другари) , или не могат да бъдат спасени (и имуществото им се разпродава), трети (перспективните) са запазвани, за да отидат подоходящите ръце.Ето какво парче от баницата се падна на един мои "задочен познат" ( в темата му сложихме снимката, голям чаровник е, от военното разузнаване е). Важното е че бившите управляващи си запазват лостовете за влияние по еднин или друг начин , дори и като станаха "сини" (нека да си спомним кой беше Иван Костов в началото). В случая "цветът" няма значение (загубил е значението си по пътя) важни са лостовете (формални и неформални) за контрол и крайната цел - преминаване на собствеността в частни ръце.. ПС Ето и другия герой на "труда", когото споменахме в темата: https://bultimes.com/koj-e-kiril-domuschiev-i-otkade-e-ogromnoto-mu-bogatstvo-video/
  40. 4 4 харесвания
    Хайде да спрем да гледаме назад защото на никъде не води. Само това, че ако така продължаваме ще осерем и това което е останало още от природните ни богатсва.... Много по-интересни работи стават сега наблизо. Едните са каталанците които искат да се отцепят чрез гласуване, утре. Другото пък са курдите които вече гласуваха и макар да обещаха, че за 2 години искат да изградят държавата си, това нито на Ирак, нито Турция, нито САЩ не им се харедва....За братушките, иранците незнам. Та камо ли европа....
  41. 4 4 харесвания
    На нос Калиакра, археолози откриха нефритен амулет – катарама, за който се смята, че вероятно е произведен в Китай. "Днес 29 септември доц. Бони Петрунова, ръководител на екип от археолози, даде пресконференция, на която обяви резултатите от проучванията, които бяха проведени това лято на крепостта на територията на нос Калиакра. На пресконференцията присъстваха кмета на община Каварна Нина Ставрева и екипа от специалисти, работили това лято на археологическите разкопки, съобщиха от Община Каварна. Най-уникалното археологическо откритие на сезона и за всички предишни години досега на нос Калиакра е амулет, изработен от нефрит. Доц. Петрунова обясни, че подобен предмет, изработен от бяло-зелен нефрит, не е откриван досега в България. Нефритът е минерал, много устойчив и удобен за гравиране, а белият нефрит е известен още като императорски, изключително почитан в Китай, отбеляза доц. Петрунова. Това по думите ѝ е „брилянтно изработена“ катарама, използвана от китайците в древността. От едната страна на катарамата е изобразена ловна сцена с патици и соколи. Тя има своето символно значение – носи усещането за успех и благоденствие и е характерна за културата на монголите. Като време се датира от XIV век. Предполага се, че нефритеният предмет е пристигнал в крепостта на нос Калиакра като дар и по думите на доц. Петрунова, при всички случаи е символ на властта. Тя отбеляза, че в престижните аукционни къщи по света такъв предмет се търгува за сума между 20 000 и 40 000 евро. Предстоят изследвания на предмета и когато те приключат, той ще бъде върнат в Каварна и ще стане част от фонда на Историческия музей в града. Археологическата находка доц. Петрунова определи като голям успех както за морската община, така и за българската археология." https://www.actualno.com/dobrich/otkriha-unikalen-amulet-ot-nefrit-na-nos-kaliakra-news_635882.html
  42. 4 4 харесвания
    + по мое мнение това е заради значителните и много често непримирими различия между интелектуалния елит (и неговите визии за развитие и обществено устройство), и тези на масовия човек, от които различия вторият при всяка историческа възможност се възползва, за да унищожи първия по силата на численото си превъзходство. За да не се случва това отново и отново и отново, масовият човек трябва да бъде масово образован. За да може разликата с интелектуалния елит да не е толкова драматична. Най-малкото защото с безпрецедентните възможности днес човек да избира къде да живее, този елит няма как да бъде принуден да не предпочете да живее на място, където няма чак такова разминаване между собствените му ценности и тези на значителна част от обществото. Особено като вижда, че такова ценностно приближаване в собствената му държава е невъзможно.
  43. 4 4 харесвания
    В подобен случай унгарците казват ИЗВИНЕТЕ МЕ! Не сме гледали заедно свине за да МИ говорите на ТИ! Това тихо и учтиво гледайки в очите го казва. После се обръща към модератора за да получи помощ за поставяне на място този ахмак..... От там на татък пренебрегва тъпанарят и говори/отговаря само към модератора или другият събеседник....
  44. 4 4 харесвания
    Не съм чел книгата на проф. Никълс, така че нямам намерение да споря с него. Не го бях чувал досега, затова го потърсих в нета (ех, тоя лош нет). Човекът бил "съветолог", сиреч експерт по Съветския съюз. Любопитно ми е дали в книгата му има примери от конкретната сфера, в която е експерт. Например дали е коментирал отношението на американските мейнстрийм медии към борците за права и свободи от Антифа с тениските със сърпове и чукове, ликове на Ленин и Сталин и т.н. Все пак там трябва да е голям експерт, дали е казал нещо по въпроса и ако не, защо? Провел ли е диалог с обществеността в САЩ по въпросите на "съветологията"? И така нататък, и така нататък. Освен това чета, че бил многократен шампион в някакво предаване тип "Минута е много". Явно е нещо като Димо Падалски. Специалист по всичко. Ама за Димо Падалски поне не съм чул да е писал назидателни книги (мен така изглежда от кратките цитати) по въпроси извън тясната му експертиза. Та да мина и по същество. Именно това е големият проблем със съвременните "авторитети". Големите такива визирам. Едни хора, които може и да се експерти в дадена област (например "съветология"), обаче ни се пробутват и като експерти във всякакви други сфери от живота. Имаме например един голям и всепризнат експерт по теоретична физика, който, неясно на каква основа, е решил да се изявява като авторитет по въпроси от икономиката и здравеопазването. Или пък актьор, който наскоро най-после получи Оскар, като последна инстанция по климатология. Имаме даже и един човек, завършил политология, впоследствие станал и президент на Щатите, когото вече публикуват в специализираните научни издания в области, от които разбира, колкото аз - от мозъчна хирургия. Това е една от основните причини, да не кажа основната, хората да не вярват в експертното мнение. Просто то, мнението сиреч, не е експертно. Истинските експерти все по-често присъстват само като обобщения и справки, или както е модерно да се казва сега - "научният консенсус е 97%". Само че вместо "научния консенсус" към хората се обръщат актьори, политици, журналисти, физици и т.н. А с тях диалог не може да се води. Първо, защото не разбират от въпросната тематика. И второ, което е по-важно, защото те самите нямат нито желание, нито интерес да водят диалог с когото и да било. По много теми, особено някои от най-щекотливите в последно време, на нас ни се четат назидателни лекции от въпросните авторитети-парашутисти. И така се задава тон за "правилна" наука, а който има друго мнение - не го публикуват, гонят го от университета, съдят го и т.н. На това май му се викаше политизизиране на науката. По маниер на дебатиране и отстояване на позиция днешните големите "авторитети" удивително приличат на Протагор от едноименния диалог - разтягане на локуми, занимателни истории, дълги и увлекателни речи-лекции, но само не и реална дискусия, щото така лъсва липсата на аргументи. Та така. Плоската земя и другите подобни ги оставям без коментар. Маргинали винаги и навсякъде е имало и ще продължи да ги има. И преди интернет, и след интернет. Да се дават точно те като пример за "смъртта на експертизата" ми се вижда леко смехотворно.
  45. 4 4 харесвания
    Българската държава демонстрира пълна незаинтересованост по отношение на обектите свързани исторически с прабългарите и изобщо с проблема за техния произход. Плиска изисква огромни средства за проучвания които със сигурност биха довели до уникални резултати и биха се върнали многократно. Всяка година се отделят някакви мижави средства (за да се имитира някаква дейност) и се копае на час по лъжичка ... а Кабиюк е тотално забравен и май въобще не се копае и проучва, костите на набързо погребаните елитни български войни от Кюлевча така си стоят неизследвани генетично. Това са резултатите от проучванията в Плиска само за последната година > http://www.focus-news.net/news/2017/09/07/2433478/gl-as-andrey-aladzhov-arheolog-shte-se-opitame-da-prosledim-s-elektromagnitometar-traseto-na-noviya-taen-hodnik-v-pliska.html Съвместно с геофизици от Виена са засечени нови интересни обекти в Плиска - неизвестни досега езически храм, две нови църкви, участъци от укрепления на болярски имения и други интересни структури. http://focus-radio.net/до-края-на-седмицата-се-очаква-да-започ/
  46. 4 4 харесвания
    Дрейк, това, което си постнал са уйгури. През 9-ти в успяват да прекосят Гоби и да унищожат каквото е останало от тохарите - мъжете изклали, жените *** т.е. обикновеното. Разрушили градовете, съборили статуите, не оставили камък върху камък. Каквото е останало от тохарите е инкорпорирано в тях. Събития, добре описани и документирани. Не мисля, че това ги прави тохари. Но те са единствените наистина смесени хора в региона. Ако погледнеш буряти или туванци, виждаш непримесения сибиряк - без грам иранска кръв, ни източна, ни западна. "Примесването" е ставало по един единствен начин - с калъчката. И толкова късно, че практически няма отношение ни към скити, ни към сармати, ни към хуни, ни към прабългари. Ако това превръща уйгурите в индоевропейци, аз съм крокодил :). В момента Бай Ердоган и е заселил между границата на Турция и сирия, междувпрочем. Раздава им турски паспорти, експортира ги от китай и ги заселва в горещата зона....миналото....продължава; няма поко за тези хора. Кипчаците, разбира се не са скити -защото дори най-източните скити имат компоненти, които автентичните кипчаци нямат, в изследването това всъщност е обяснено. Имам предвид дори алтайските скити имат същия ирански неолитен компонент +компонент от европейските фермери, + компонент от западноевропейските ловци събирачи - а автентичните кипчаци нямат ни един от тия; отново става въпрос за инкорпорирани групи от източните скити, подобно на тохарите при уйгурите, и за по-стари връзки със сигурност, но и дума не може да става да наречем кипчаците "биологически наследници" на източните скити - те, скитите, просто нямат такива, освен някои от ираноезичните групи в таджикистан и калашите в пакистан, но те са, с извинение, естествено, че са ираноезични. Споредизследването, в сибир от бронзовата епоха няма никакъв тщркски компонент, нула; такъв се появява в желязната епоха, първоначално малко, чрез женски линии и негов носител са далекоизточни племена, мигриращи от регионите на манджурия, якутия и охотско море, по посока алтай; и - да, според изследването тюрките не са нативни за сибир и степта, а се появяват чак през желязната епоха; откъде не ми е ясно, но можем да предположим охотско море и далечния изток в района на амур и тихия океан; стъпваме на твърда почва, с последното, защото между корейските и тюркските езици има родство, а за това все някаква причина трябва да има. Поради горното не мисля, че кипчаци - този далечен офшот на тюрките - и скити изобщо са имали някакъв контакт, камо ли едните да са наследници на другите - те са живели в различни епохи, а европеизацията на кипчаци и угури е продукт на средновековието и на събития от тип съдбата на тохаристан; немигриралите тщрки са и непримесени - имам предвид буряти, но защо не и тунгуси, защото все пак трябва да има причина тунгуски и тюркски да са от една езикова група. А ако някой ми намери и капка скитска кръв от тунгусите, ще му пратя каса бира по еконт. Поздрави.
  47. 4 4 харесвания
  48. 4 4 харесвания
    Проблемът е пазарен. Малките производители/фирми имат продукти с висока себестойност, което неизбежно ги изхвърля от пазара при конкуренция от големите. Тоест и да не са в духа на българина, ще са наложи той да се научи да работи с други хора като в добре смазан механизъм. Както и да управлява по-големи формации конструктивно и ефикасно, иначе просто ще отпадне от пазара. Място за инат просто няма. Иначе.... иначе още известно време ще се случва това, което и сега - западни фирми ще изнасят част от не особено квалифицираните си (изискващи способност за вземане на управленски решения) дейности тук, докато все още цената на труда е сравнително ниска и рискът - умерен в сравнение с това същите да се изнасят в азиатска или африканска държава. Но и това е до време, защото с подобравяането на жизнения стандарт, тоест с повишаването на заплащането, на западните фирми ще им стане по-изгодно да прескачат България и примерно да изнасят процеси примерно в Албания. Където може и в момента да нямат достатъчно ноу-хау, но все още имат младо и сравнително добре образовано население, което не напуска масово държаата, създавайки кадрови проблеми....
  49. 4 4 харесвания
    P.S.S. Ей тоя пасаж имах предвид; Ото Хелфен ни показва, че е наясно, че консенсуса за произхода на праблългарите е *условен* - и вероятно е първият западен историк, който гласно обявява, че у прабългарите има ирано-кавказки компонент, кото изисква обяснение, но евентуално обяснение следва да е задача на българските историци и българистите ("касае изучаващите българистика). Всичко, което прави хефен в този кратак пасаж, е да им обърне внимание на несъответствието - ирански имена на прабългарските елити/ предполагаем тюркски произход на прабългарите) - но, като сериозен човек, дипломанично разглежда прабългарите като част от света на хуните и обявява, че "останалото не е негова задача и работа".....
  50. 4 4 харесвания
    Bulgaroid, прочети The world of the huns на Otto Helfen. От 1973-та е, старичка, но все така най доброто и комплексно изследване върху хуните, писано някога - поне според мен. Щом си имал търпението да изчетеш Дейвид Антъни, ще прочетеш и това, няма да ти се опре. Птабългарите също са споменати, по-скоро като бележка под линия, на половин страничка в края - и да, Хелфен не подминава проблема с иранските имена на повечето български владетели от първото царство, което обаче, според него, е "проблем на българската историография, който тя трябва да реши", а не той. За него, подобно на тебе, прабългарите са свързани с хуните но...с горната врътка. За съжаление, от написването на тази масивна, семинална студия мина половин век, а историографията ни май така и не се справи със задачата си, предложена и от Хелфен. Вместова 50 години търсене на лирата на Орфей, оргиите на траките и влахството на мако-даките. Едни, меко казано, маргинални за българската история въпроси. И централния мина в запаса. Но ако искаш да се запознаеш детайлно с хунския проблем, Светът на Хуните е добра отправна точка. За съжаление, след нея няма нищо от тоя мащаб. И друг път съм споменавал, Хелфен изтъква наличието на сарматски, готски и прототюркски имена в 2-те фази на хунската експанзия; като отбелязва, че сарматските присъстват само в първата и част, а готските и прототщркските - и в двете. Сарматите са по-скоро съюзници на римляните във втората част на експанзията - сарматския вал в унгария, описаните от римски източници на заселване на сармати -бегълци от хуните като федерати в италия....сарматите са добре известни на античността - и те, и езика им. Ако хуните бяха сармати, римляните щяха да знаят много добре. Щяха да са забелязали. Обаче сарматите всъщност воюват на страната на римляните, срещу хуните. А хуните са непознати, римляните се чудят кои са. Готите също се чудят, което е казващо - готите са стопани на руската равнина, заедно със сарматите, но за тях хуните са резултат от смесването на прогонени готски вещици с демони от блатата - т.е., нещо мизтериозно и непознато, не са част от света на руската степ; единствено не е записано мнението на сарматите, но и при тях съпротивата им срещу хуните е казваща, както и неучастието им във втората фаза на експанзията - или по скоро, участието им, но на страната на римляните. Тезата за сармати=хуни е трудна до невъзможност за доказване. Но за да се подплатиш добре и да си пробваш късмета, може би трябва да погледнеш светът на хуните. Кой знае какво ще откриеш. Може би - нещо чудесно и невидяно от мнозинството? Поздрави. П.С. - един хиперлинк към светът на хуните: https://archive.org/details/bub_gb_CrUdgzSICxcC
This leaderboard is set to Sofia/GMT+03:00
×